Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
14/09/2017
1. Обсъждане на Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.
3. Разни.
На 14 септември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, извинявайте за малкото закъснение.
Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки, които ще изчета: „Обсъждане на Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание“.
Втора точка е: „Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.“
По тази точка ще дойде господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерски съвет, Весела Щерева – парламентарен секретар на Министерство на културата, Биляна Михайлова – старши експерт в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“ в Министерството на културата.
Трета точка, както винаги, е „Разни“, както е казал господин Велчев. Имаме и тази точка.
Има ли други предложения, колеги? Няма други предложения.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред на днешното заседание е приет.
Преминаваме към:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
По т. 1 от дневния ред, колеги, в Закона за Българската телеграфна агенция е посочено, че мандатът на генералния директор на БТА е пет години и Народно събрание следва да избере нов генерален директор два месеца преди изтичане на мандата на действащия.
Мандатът на настоящия генерален директор изтича на 21.12.2017 г.
Процедурните правила за избор на генерален директор на БТА са Ви изпратени на електронната Ви поща и са публикувани на интернет страницата на Комисията. Те са съобразени с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за Българската телеграфна агенция.
Колеги, имате думата за изказвания, коментари и предложения по отношение на Процедурните правила. Няма.
Закриваме обсъждането по т. 1 и предлагам да гласувам Проект за решение за Процедурните правила.
Гласуваме.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Процедурните правила са приети.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 г., № 702-00-34, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29.08.2017 г.
Давам думата на госпожа Михайлова от Министерството на културата, предвид на това, че господин Георги Кръстев още не е дошъл, или може би отсъства и няма да дойде… (Шум и реплики.)
Госпожа Михайлова от Министерството на културата има думата! (Реплики.)
БИЛЯНА МИХАЙЛОВА (встрани от микрофоните): Аз се извинявам, но не беше планирано изказване от моя страна… (Шум и реплики: „Докладът трябва да се представи от вносител!“. „Едва ли Министерството на културата трябва да представи този доклад, според мен!“.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, добре! Няма да измъчваме експертите от Министерството на културата, а оставихме едно стегнато министерство. Охлабили сте работата! Скоро министърът ще го привиквам! (Весело оживление.)
Колеги, имате думата за изказвания. Няма?
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Има много за изказване, но не знам дали си струва тук да вземаме думата.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, колега, на микрофоните.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Доколкото, съгласно съответния закон за управлението на системата за сигурност, трябва да се внесе доклад, това е без съмнение нещо, което днес става и ние го гледаме в Комисията по култура.
Въпросът е в това, че в този Доклад се съдържат оценки, характеристики, начертават се перспективи за националната сигурност, с които лично аз не съм съгласен и поради тази причина ще гласувам „против“.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Можем да имаме всякакви оценки по състоянието на националната сигурност, но в този текст на Доклада има изречение, което представя сътрудничеството между две държави в културната сфера като хибридна война, като начин за въздействие върху обществото – изречение, което аз по никакъв начин не мога да приема.
Можем да оценяваме външната политика на Русия по един начин, дипломацията й – по друг, но сътрудничество в културната сфера да бъде представено като враждебно действие, това няма да приема! И аз също няма да подкрепя доклада в този вид.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз няма да взема отношение, тъй като Докладът се предлага от Министерския съвет. Разбира се, до някъде съм съгласен с това, ако то визира директно…
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Мога да Ви прочета изречението, ако искате. Само да прочета изречението: За задълбочаването на кризата в отношенията спомагат интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действията във военната, икономическата и културната сфера, представени в някои случаи като равноправно и взаимноизгодно сътрудничество и дори като повод за защита на националната идентичност и суверенитет.
Ако можем да приемем или ако може да има оценка за военната и икономическата сфера, то културната да бъде вкарана в такъв контекст, за мен е кощунство.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, това е записано в Доклада. Аз няма да коментирам повече нищо.
Отново само ще се присъединя, не защото ще защитя някаква позиция на Министерския съвет, но дано не го разбираме така, както дяволът чете Евангелието, много дълбоко се надявам… Защото в това правителство съм бил два мандата министър, едва ли за такава страна като Русия с такъв тип духовни и културни контакти… Дано не го четем погрешно.
Имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! И аз ще гласувам „против“ Доклада. Оставам с впечатлението, че някои наши колеги народни представители, хора, които вземат политически решения не мислят съвсем това, което е записано в Доклада, дори и да са представители на мнозинството. Това са мои лични впечатления, но, така или иначе, този Доклад е публичен, което за мен е грешка.
Нека бъде публичен, но след като мине през комисиите. Говоря по принцип, че първо трябва да го обсъдят депутатите, а не да се влияят от мнението на обществото, което в голямата си степен не кореспондира с експертното мнение, например. Това ми е забележката.
Сега ние трябва да коментираме нещо, да го обсъждаме, а за него вече има обществени нагласи и това е изтекло в публичното пространство. За мен това не е правилно. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други мнения, колеги?
Има ли изказвания? Няма.
Предлагам да закрием разискванията и предлагам да гласуваме Проекта на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.
Гласуваме.
Гласували: за – 7, против – 7, въздържал се – 1.
Колеги, Докладът не се приема от нашата Комисия.
Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има ли изказвания?
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, че ми давате възможност да взема думата.
Казвам се Петър Петков. Тук съм в качеството си на гражданин, представляващ 15 български автора с една конкретна молба към Вашата комисия по един изключително сериозен казус, свързан с авторските права, който господин Рашидов в последните дни от времето си като министър се запозна.
За съжаление вече три правителства не могат да защитят българските автори. Става въпрос за дълъг казус. Който от Вас като депутат се интересува, ще го запозная лично. Опитвах се да се свържа с всеки един от Вас, изпращал съм имейли, единствено от едно място ми отговориха. Имам отговор и от Министерство на културата, който е озадачаващ. Министерството на културата отказва да спази Закона за авторското право и сродните му права, а това е единствената институция, която може да налага санкции в областта на нарушаването на авторските права.
„Нова телевизия“ излъчва сериал, в който ограбва български изпълнители. Това е недвусмислено доказано. (Реплики.)
Ще Ви дам и отговора на заместник-министъра на културата. Бих желал тази Комисия да извика заместник-министър или министъра на културата и да получи обяснения защо не зачитат авторските права.
От отговора ще си позволя само едно изречение да прочета и няма да Ви занимавам повече. Последното изречение от отговора на заместник-министъра на културата Румен Димитров е следното: От „Идалго прадакшънс България“ ЕООД бе потвърдено желанието на дружеството за уреждане на правата и всички останали автори, чиито произведения са били използвани в „София ден и нощ“, като получихме уверението, че в новосъздадените епизоди на предаването подобни нарушения няма да бъдат допускани. Тоест, имаме официално признаване пред Министерство на културата, че са извършени нарушения спрямо българските автори, но Министерство на културата отказва да предприеме каквито и да било санкции срещу „Нова телевизия“.
Тук е моментът да отбележа, че при западните изпълнители, западната музика, която е използвана, няма нарушение на авторските права.
Който от Вас като депутат желае да се запознае с казуса, да застане на страната на българските автори срещу една шведска компания, съм на разположение да Ви предоставя всичките материали, кореспонденции, 16 преписки, изпратени към Министерството на културата, недвусмислени доказателства, дори и такива от „Нова телевизия“, които си признават за извършеното нарушение. И аз искам да разбера причината, поради която Министерството на културата отказва да защити българските автори, защото това е изключително важно решение, което трябва да бъде взето.
Имаме прецедент. Това е много голям скандал и понеже преди изборите от всяка една партия всеки ми казваше, че българската музика е изключително важна, надявам се това да не остане напразно.
Просто Ви моля на следващото заседание да разгледате този казус. Ще изпратя отново цялата документация на всеки един от Вас, и да извикате министъра. По някакъв начин държавата да даде знак, че застава на страната на българските автори. Това е.
Просто за изслушване. Това е официалното писмо и всеки може да го погледне и в момента. Няма какво да кажа – представил съм доказателства, Министерството твърди, че единствената организация, която признава „Музикаутор“, доказателствата не били легитимни…
И най-вече в този казус искам да Ви обърна внимание, че има дупка в Закона за радио и телевизия. На който желае, мога я кажа, защото действията, които извършва СЕМ са само в рамките на три месеца. Един такъв голям казус, такъв в България друг няма, аз се занимавам 20 години с шоубизнес, не може да бъде засечен и разрешен в рамките на три месеца! Трябва да бъдат увеличени правомощията на СЕМ на минимум шест месеца, за да не може всеки да си измива ръцете с това, че срокът е три месеца и нищо не може да се направи. Това е.
Не си измислям и тук не желая да Ви губя времето. Всички документи са налични. Който желае, ще му ги предоставя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, този проблем е много стар. Основателно е той да се обсъди, защото аз също съм за българското! Държа себеуважението да бъде налице.
Това е много стар проблем. Причини сигурно има. В Министерския съвет през август месец е предложена поправка в Закона за авторските права. Не е стигнала до Комисията по културата и медиите. Да се надяваме, че скоро ще пристигне и наистина ще имаме едно обсъждане.
Разбира се, няма проблем да поканим и министъра на културата, за да обсъдим тази тема. Наболял е проблемът и ако се бие тази камбана, има защо. Страницата за българската музика отдавна се чете, хубаво е да я прочетем докрай, така че аз ще помоля колегата да внесе официално в Комисията по култура искане, за да не прави самодеен разговор тук. Мисля, че колегите са сериозни хора, да поставим на масата проблема и да чуем мнението на всички.
Имате ли други въпроси по тази точка от дневния ред?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Искам да обърна внимание на още нещо – преди лятната сесия на парламента, говорихме в нашата Комисия за Народната библиотека и за спешния ремонт, който трябва да се извърши там.
Може ли да се запознае Комисията накратко дали вече са предприети съответните мерки по това, което тук решихме тогава? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, само едно съобщение ще направя – една малка делегация ще има в Молдова на един форум на техния парламент. От всички парламентарни групи сформирахме една малка делегация, а на 6-и октомври ще ни гостува директорът на европейския офис на Международната федерация на звукозаписната индустрия. Ще има официална среща с ръководството на Комисията по културата и медиите. Надявам се това да е една ползотворна среща. Ще докладваме след това. Уведомявам Ви от уважение и да знаете, че тези неща са свързани с нас, ще ги обсъждаме на такива срещи.
На въпроса на господин Ченчев, който излезе, но да чуят другите колеги – имахме едно заседание, където подкрепихме наистина спешния ремонт на Народната библиотека. Тук става въпрос не за бюджетни пари от Министерството на културата, защото няма такива и не са предвидени. Да не си правим илюзии.
Помолихме от централния бюджет да бъдат отпуснати спешно средства, тъй като покривът на Народната библиотека тече. Това бяхме го заложили още като предишно ръководство на Министерството, когато изготвяхме новия бюджет. Заложихме тези средства, но за съжаление, сега отново трябва да искаме такива средства от бюджета, Министерският съвет спешно да ги гласува, за да може наистина докато не е завалял сняг, да се направи ремонт. Въпросът е: кога ще бъдат гласувани тези средства от Министерския съвет за ремонт на покрива?
Отговорът на Министерството на културата е съвсем коректен. Ние всички апелираме към господин Владислав Горанов и нашия премиер да мине едно решение в Министерския съвет и наистина по спешност да бъде гласувано и една от големите институции, които пазят паметта на българите, да бъде много спешно ремонтирана.
Държа да Ви кажа, че това не са малко пари. След като направихме едно проучване, след инженерни проверки и анализи, се оказа, че целият покрив е изгнил и не му е правен никога основен ремонт. Той е в много тежко състояние. Трябва да се отвори целият покрив и то в сух сезон, без дъждове, в късна есен. Това е логично и разбираемо.
Като го поканим министъра на блиц контрола, да му зададем въпрос той какво е направил на този етап. Ако трябва – аз съм готов, съгласен съм отново да дадем сигнал в Министерския съвет, мина август месец с отпуските, сега да се вземе бързо решение наистина да спасим покрива.
Добре дошъл, господин Кръстев! Вече гледахме по Програмата точката, тя се гласува. Малко е късно, но Ви благодарим, че дойдохте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател! За съжаление, заседанието, от което идвам, продължи повече.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбираме Ви, че сте имали заетост. Точката мина, но не се прие.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ако искате да го прегласуваме. Да чуем човека и да го гласуваме.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма такава процедура! Колегите отидоха на други заседания, решиха, че сме приключили тук.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, професорът е прав, ние не можем да се върнем на вече гласувано решение и да се прегласува. Ние нямаме това право, но ние можем да изслушаме господин Кръстев.
Господин Кръстев, имате думата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Председател, само процедура преди това. Някак си тази точка я претупахме. Тя е важа и в следващите дни или следващата седмица ще бъде една от водещите точки в българското политическо, обществено и всякакво пространство.
Ние трябваше да чуем доклада, защото тук имаме колеги, които изразяват емоционално становище по доклада.
Аз имам коренно противоположно от тяхното становище, тук с колегата си го коментирахме. Може би то е също емоционално, но когато чуем специалисти, когато чуем изводите от един доклад, тогава вече емоцията трябва да отстъпи на държавния интерес, на държавната заплаха и тогава да пристъпим към гласуване, а стана така, че ние не чухме все пак хората, които са изготвили доклада, изводите, констатациите.
Аз уважавам чувството на всеки, но трябва да припомня на колегите, че по-голям русофил от Вазов няма, когато пише „Здравствуйте, братушки!“, но в 1916 г., когато руснаците нахлуват, той хваща пушката! (Силен шум и реплики.)
Ако в момента имаме заплахи от когото и да е, ние не чуем специалистите, техните компетентни становища, ние гласуваме емоционално. Ако Вие казвате, че гласуването е приключило, аз не виждам никакъв смисъл да чуваме повече нищо!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Според мен второ гласуване не може да има. Тази Комисия вече гласува и повторно гласуване ще е нарушение на всички правила, които съществуват в Комисията. Не забравяйте, че този Доклад ще се гледа и от парламента. Там имате възможност да изкажете своята позиция.
Така или иначе, Комисията по култура отхвърли Доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: До колкото разбирам, Комисията по култура е отхвърлила Доклада по текстове, които не касаят културата.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Касаят културата, тъй като има текстове в самото начало на Доклада, които посочват, поне според мен, нещо абсолютно недопустимо.
Тук спорим дали да има ново гласуване – за мен такова ново гласуване ще е скандално нарушение.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Спорим дали не трябваше преди гласуването да има изслушване по доклада.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Тази дискусия трябваше да я проведем преди самото гласуване. Сега, така или иначе, вече е късно. (Силен шум, реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги! Колеги, спрете спора помежду си.
Моля Ви отново да влезем в правилата по Правилника.
Нещо, което е гласувано, става прецедент да го прегласуваме, но аз много моля да изслушаме господин Кръстев все пак. Той ни е уважил, дошъл е тук и неговото мнение също е много важно.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожи и господа, членове на Комисията по култура към Четиридесет и четвъртото Народно събрание!
Ще започна бюрократично, отчетно, както е редът и ще бъда съвсем кратък.
На Вашето внимание искам да споделя някои неща във връзка с Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и следва в общи линии структурата на Стратегията за национална сигурност.
Представянето на този тип доклади е не само законово задължение, но и една практика, утвърдила се през последните няколко години, тъй като в предишни периоди е имало доста случаи, доста години, когато такъв доклад не е представян изобщо.
Докладът има за цел да очертае общите характеристики и да даде оценка на състоянието на националната сигурност, на рисковете, затова първият раздел е посветен на оценка на рисковете, вторият е за политиките за сигурност, и третият е за тенденциите и политиките, които трябва да бъдат предприети.
Годишният доклад не е отчет на администрацията, въпреки че в съответните раздели е излязла напред водещата роля на съответното министерство или ведомство, но ще видите, то се вижда включително и от разделите за културните аспекти на националната сигурност, че се акцентира върху взаимодействието на Министерство на културата с други държавни институции.
Гледането на този Годишен доклад се случва в, бих казал, интересна среда. Доста от нещата, които ги виждате тук и които станаха обект на коментар през последните 48 часа буквално, присъстват и в доклада за 2015 г., приет през 2016 г. През 2016 г. те не предизвикаха такава реакция.
Тъй като това е шестата комисия, в която се гледа Доклада, и в предишната също беше споменато и това беше причината да закъснея, съвместното заседание на комисиите по енергетика и по регионално развитие и местно самоуправление, бих искал определено да кажа, че лансираните в последните години и за съжаление повтаряни в Народно събрание тези, че Русия е обявена за враг на България, са абсолютно неверни, недопустими и провокативни.
Никъде в Доклада това нещо не го пише. Никъде, по никакъв начин не е отбелязан какъвто и да е аспект от политиката на Руската федерация, от което и да е действие на Руската федерация, което да е определено като враждебно за към Република България. И няма никакъв смисъл, контрапродуктивно е да използват тази дума, подобни инсинуации да се повтарят и от Народно събрание, още по-малко да стават причина за негативно гласуване по отношение на този Годишен доклад.
Погледнете и ми прочетете на страници 11 и 12 една дума, в която Русия е обявена за враг на България. Няма такова нещо. Всички констатации, които са написани в този Доклад са в контекста на регионалната сигурност.
Вчера в една от комисиите бяха изброени от народен представител, няма да го цитирам, разбира се, всички тези констатации и съответните действия, които ги обосновават. Контекстът е европейски, евроатлантически и регионален. Никъде България не е спомената!
И аз не виждам никакъв смисъл да се използват тези внушения като мотив за гласуване.
Ще се върна след малко и с по-спокоен тон да кажа, че аспектите, които касаят културата, разбира се, присъстват не само в раздела за културно-историческото наследство, за дейностите по неговото опазване и развитие, но присъстват и в разделите за образованието, за демографията, демографските проблеми, защото, разбира се, образованието и демографските проблеми са част или търпят въздействието от културата или от липсата на култура и респективно оказват влияние върху отношението към културно-историческото наследство.
Колкото по-образована е една нация, колкото по-ясно самочувствие има като национална общност, толкова по-внимателно се отнася към културно-историческото си наследство.
Това, което бих отбелязал, е, че в следващия доклад вероятно ще бъде отразен този невероятен ръст на посещения в нашата страна, точно поради желание да се разгледа културно-историческото наследство, което става все по-открито за европейските граждани.
Аз изразявам наистина дълбоко съжаление, че не присъствах на дебатите, защото тези дебати са изключително важни за нас, като съставители и като изготвилите докладите за състоянието на националната сигурност, защото те са ни ориентири, отправни точки и критерии за подготовката на следващия доклад. За съжаление, ще трябва да се задоволя не с личното си усещане от дискусията, която е абсолютно важна, а със стенограмата от заседанието. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси има ли, колеги?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Хайде, стига! Ето, стана ясно, че нещата не са такива, каквито се… Тук с една агресия се говори, когато става въпрос за националната сигурност на нашата родна страна. Някой го интересува обаче националната сигурност на друга страна. Няма агресия, няма нищо, казват го хората.
Сега, кой какво писал, кой какво казал – ние тук идваме и започваме.
Ако бяхме чули човека, аз съм сигурен, че това гласуване щеше да има друг резултат. Аз приключих.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, първо да благодарим на господин Кръстев.
Прощавайте, аз, без да се опитвам да взема страна, не вярвам, че нито едно българско правителство не би застанало да има някакъв тип конфронтация с една страна като Русия, с която – бил съм, пак Ви казвам, не бих искал да четем това, както дяволът чете Библията. Защо го казвам това?
Ако това смятате, че ще е политически дивидент, тази игра не е добра. Два пъти като съм бил министър, това правителство никога не е било антируско или анти, която и да е държава. Това правителство е водило винаги една балансирана, полезна за България политика, балансирана, толерантна. Всички знаете, че и Европа, и България имат нужда от ресурсите на Русия, да води с нея добра дипломация.
Аз съм бил с премиера Борисов и в Русия, и при срещите, които е имал. Е съм забелязал такова крайно отношение и не вярвам да си позволи нито една сериозна държава в лицето на управлението злонамереност към една такава държава като Русия.
Лично аз винаги съм се възхищавал от културата на Русия и съм имал дълбок респект пред цялата им литература, изкуство и всичко – дори сега, на 19-ти пътувам за Русия, тъй като съм академик на Имперска руска международна академия.
Затова много бих искал Комисията по културата и медиите, разбира се, ако може да преодолее дълбоко политическите си страсти, и да погледнем като хора интелигентни, духовни хора към един доклад с по-широко отворени очи, да видим в него смисълът на това, което е вътре, а не това, което ни се иска да бъде смисълът, ще се радвам.
Със съжаление ще кажа, че всички колеги трябваше да дойдат на това сериозно обсъждане, трябваше да бъдат всички в залата. Всички трябваше да бъдат в залата!
Далеч съм от мисълта, че трябва да го правим прецедент точно ние – Комисията по културата и медиите, защото най-малкото бих казал, че е некултурно да се намесваме чисто политически и не защото не сме политици, а защото трябва да имаме уважение към себе си, към всичко, което касае националната ни и духовната ни култура, както и политика.
Дълбоко се надявам да не четем погрешно всичко това, аз слушах говоренето на господин Кръстев, защото това нито е полезно за нас, нито е полезно за бъдещето ни, нито е полезно за политиката, която трябва да водим с цяла Европа, и с целия свят.
Точно беше даден един пример. Уважаеми колеги, превъзнасянето, прекаленото заиграване политически, дори с европейското председателство, е много менте. И това, след като мине председателството, ще Ви го кажа защо.
Аз съм бил два мандата министър и съм бил свидетел на председателството на седем държави. Единствено сме били за един ден в Барселона, два часа, на едно заседание по време на испанското председателство.
НДК е проблем на българите, защото то принадлежи и служи на българската държава. И ние трябва да ремонтираме НДК именно защото българите имат нужда от този дом, а не от самото председателство, което ще мине и ще замине. То е много важно, но основно то се води в Брюксел.
Това говорене не е полезно и ще Ви кажа защо – защото отново с всички тези скандали, и всичко, което сътворихме в българския парламент, светът все пак ни наблюдава. Ние отново станахме за кашмер пред хората!
Дайте малко да си уважим държавата. Аз предлагам да не прекаляваме и да минаваме и да правим сто заседания! Надявам се и това като влезе в пленарна зала, и на разум, за да не влизаме… Но това е моят личен, човешки апел, защото ако това е повод да се караме по между си, най-малкото в тази Комисия бих искал това да се случва, защото аз съм безкрайно уважителен към всички членове на тази Комисия. Благодаря.
Друго, ако няма, ако няма други изказвания – закривам това заседание. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Вася Йорданова
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.
3. Разни.
На 14 септември 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, извинявайте за малкото закъснение.
Добър ден, колеги! Имаме необходимия кворум.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки, които ще изчета: „Обсъждане на Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание“.
Втора точка е: „Обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.“
По тази точка ще дойде господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерски съвет, Весела Щерева – парламентарен секретар на Министерство на културата, Биляна Михайлова – старши експерт в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“ в Министерството на културата.
Трета точка, както винаги, е „Разни“, както е казал господин Велчев. Имаме и тази точка.
Има ли други предложения, колеги? Няма други предложения.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред на днешното заседание е приет.
Преминаваме към:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
По т. 1 от дневния ред, колеги, в Закона за Българската телеграфна агенция е посочено, че мандатът на генералния директор на БТА е пет години и Народно събрание следва да избере нов генерален директор два месеца преди изтичане на мандата на действащия.
Мандатът на настоящия генерален директор изтича на 21.12.2017 г.
Процедурните правила за избор на генерален директор на БТА са Ви изпратени на електронната Ви поща и са публикувани на интернет страницата на Комисията. Те са съобразени с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за Българската телеграфна агенция.
Колеги, имате думата за изказвания, коментари и предложения по отношение на Процедурните правила. Няма.
Закриваме обсъждането по т. 1 и предлагам да гласувам Проект за решение за Процедурните правила.
Гласуваме.
Гласували: за – 14, против и въздържали се – няма.
Процедурните правила са приети.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 г., № 702-00-34, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29.08.2017 г.
Давам думата на госпожа Михайлова от Министерството на културата, предвид на това, че господин Георги Кръстев още не е дошъл, или може би отсъства и няма да дойде… (Шум и реплики.)
Госпожа Михайлова от Министерството на културата има думата! (Реплики.)
БИЛЯНА МИХАЙЛОВА (встрани от микрофоните): Аз се извинявам, но не беше планирано изказване от моя страна… (Шум и реплики: „Докладът трябва да се представи от вносител!“. „Едва ли Министерството на културата трябва да представи този доклад, според мен!“.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, добре! Няма да измъчваме експертите от Министерството на културата, а оставихме едно стегнато министерство. Охлабили сте работата! Скоро министърът ще го привиквам! (Весело оживление.)
Колеги, имате думата за изказвания. Няма?
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Има много за изказване, но не знам дали си струва тук да вземаме думата.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, колега, на микрофоните.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Доколкото, съгласно съответния закон за управлението на системата за сигурност, трябва да се внесе доклад, това е без съмнение нещо, което днес става и ние го гледаме в Комисията по култура.
Въпросът е в това, че в този Доклад се съдържат оценки, характеристики, начертават се перспективи за националната сигурност, с които лично аз не съм съгласен и поради тази причина ще гласувам „против“.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Можем да имаме всякакви оценки по състоянието на националната сигурност, но в този текст на Доклада има изречение, което представя сътрудничеството между две държави в културната сфера като хибридна война, като начин за въздействие върху обществото – изречение, което аз по никакъв начин не мога да приема.
Можем да оценяваме външната политика на Русия по един начин, дипломацията й – по друг, но сътрудничество в културната сфера да бъде представено като враждебно действие, това няма да приема! И аз също няма да подкрепя доклада в този вид.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз няма да взема отношение, тъй като Докладът се предлага от Министерския съвет. Разбира се, до някъде съм съгласен с това, ако то визира директно…
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Мога да Ви прочета изречението, ако искате. Само да прочета изречението: За задълбочаването на кризата в отношенията спомагат интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действията във военната, икономическата и културната сфера, представени в някои случаи като равноправно и взаимноизгодно сътрудничество и дори като повод за защита на националната идентичност и суверенитет.
Ако можем да приемем или ако може да има оценка за военната и икономическата сфера, то културната да бъде вкарана в такъв контекст, за мен е кощунство.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, това е записано в Доклада. Аз няма да коментирам повече нищо.
Отново само ще се присъединя, не защото ще защитя някаква позиция на Министерския съвет, но дано не го разбираме така, както дяволът чете Евангелието, много дълбоко се надявам… Защото в това правителство съм бил два мандата министър, едва ли за такава страна като Русия с такъв тип духовни и културни контакти… Дано не го четем погрешно.
Имате думата.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! И аз ще гласувам „против“ Доклада. Оставам с впечатлението, че някои наши колеги народни представители, хора, които вземат политически решения не мислят съвсем това, което е записано в Доклада, дори и да са представители на мнозинството. Това са мои лични впечатления, но, така или иначе, този Доклад е публичен, което за мен е грешка.
Нека бъде публичен, но след като мине през комисиите. Говоря по принцип, че първо трябва да го обсъдят депутатите, а не да се влияят от мнението на обществото, което в голямата си степен не кореспондира с експертното мнение, например. Това ми е забележката.
Сега ние трябва да коментираме нещо, да го обсъждаме, а за него вече има обществени нагласи и това е изтекло в публичното пространство. За мен това не е правилно. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други мнения, колеги?
Има ли изказвания? Няма.
Предлагам да закрием разискванията и предлагам да гласуваме Проекта на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29.08.2017 г.
Гласуваме.
Гласували: за – 7, против – 7, въздържал се – 1.
Колеги, Докладът не се приема от нашата Комисия.
Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има ли изказвания?
ПЕТЪР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, че ми давате възможност да взема думата.
Казвам се Петър Петков. Тук съм в качеството си на гражданин, представляващ 15 български автора с една конкретна молба към Вашата комисия по един изключително сериозен казус, свързан с авторските права, който господин Рашидов в последните дни от времето си като министър се запозна.
За съжаление вече три правителства не могат да защитят българските автори. Става въпрос за дълъг казус. Който от Вас като депутат се интересува, ще го запозная лично. Опитвах се да се свържа с всеки един от Вас, изпращал съм имейли, единствено от едно място ми отговориха. Имам отговор и от Министерство на културата, който е озадачаващ. Министерството на културата отказва да спази Закона за авторското право и сродните му права, а това е единствената институция, която може да налага санкции в областта на нарушаването на авторските права.
„Нова телевизия“ излъчва сериал, в който ограбва български изпълнители. Това е недвусмислено доказано. (Реплики.)
Ще Ви дам и отговора на заместник-министъра на културата. Бих желал тази Комисия да извика заместник-министър или министъра на културата и да получи обяснения защо не зачитат авторските права.
От отговора ще си позволя само едно изречение да прочета и няма да Ви занимавам повече. Последното изречение от отговора на заместник-министъра на културата Румен Димитров е следното: От „Идалго прадакшънс България“ ЕООД бе потвърдено желанието на дружеството за уреждане на правата и всички останали автори, чиито произведения са били използвани в „София ден и нощ“, като получихме уверението, че в новосъздадените епизоди на предаването подобни нарушения няма да бъдат допускани. Тоест, имаме официално признаване пред Министерство на културата, че са извършени нарушения спрямо българските автори, но Министерство на културата отказва да предприеме каквито и да било санкции срещу „Нова телевизия“.
Тук е моментът да отбележа, че при западните изпълнители, западната музика, която е използвана, няма нарушение на авторските права.
Който от Вас като депутат желае да се запознае с казуса, да застане на страната на българските автори срещу една шведска компания, съм на разположение да Ви предоставя всичките материали, кореспонденции, 16 преписки, изпратени към Министерството на културата, недвусмислени доказателства, дори и такива от „Нова телевизия“, които си признават за извършеното нарушение. И аз искам да разбера причината, поради която Министерството на културата отказва да защити българските автори, защото това е изключително важно решение, което трябва да бъде взето.
Имаме прецедент. Това е много голям скандал и понеже преди изборите от всяка една партия всеки ми казваше, че българската музика е изключително важна, надявам се това да не остане напразно.
Просто Ви моля на следващото заседание да разгледате този казус. Ще изпратя отново цялата документация на всеки един от Вас, и да извикате министъра. По някакъв начин държавата да даде знак, че застава на страната на българските автори. Това е.
Просто за изслушване. Това е официалното писмо и всеки може да го погледне и в момента. Няма какво да кажа – представил съм доказателства, Министерството твърди, че единствената организация, която признава „Музикаутор“, доказателствата не били легитимни…
И най-вече в този казус искам да Ви обърна внимание, че има дупка в Закона за радио и телевизия. На който желае, мога я кажа, защото действията, които извършва СЕМ са само в рамките на три месеца. Един такъв голям казус, такъв в България друг няма, аз се занимавам 20 години с шоубизнес, не може да бъде засечен и разрешен в рамките на три месеца! Трябва да бъдат увеличени правомощията на СЕМ на минимум шест месеца, за да не може всеки да си измива ръцете с това, че срокът е три месеца и нищо не може да се направи. Това е.
Не си измислям и тук не желая да Ви губя времето. Всички документи са налични. Който желае, ще му ги предоставя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, този проблем е много стар. Основателно е той да се обсъди, защото аз също съм за българското! Държа себеуважението да бъде налице.
Това е много стар проблем. Причини сигурно има. В Министерския съвет през август месец е предложена поправка в Закона за авторските права. Не е стигнала до Комисията по културата и медиите. Да се надяваме, че скоро ще пристигне и наистина ще имаме едно обсъждане.
Разбира се, няма проблем да поканим и министъра на културата, за да обсъдим тази тема. Наболял е проблемът и ако се бие тази камбана, има защо. Страницата за българската музика отдавна се чете, хубаво е да я прочетем докрай, така че аз ще помоля колегата да внесе официално в Комисията по култура искане, за да не прави самодеен разговор тук. Мисля, че колегите са сериозни хора, да поставим на масата проблема и да чуем мнението на всички.
Имате ли други въпроси по тази точка от дневния ред?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Искам да обърна внимание на още нещо – преди лятната сесия на парламента, говорихме в нашата Комисия за Народната библиотека и за спешния ремонт, който трябва да се извърши там.
Може ли да се запознае Комисията накратко дали вече са предприети съответните мерки по това, което тук решихме тогава? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, само едно съобщение ще направя – една малка делегация ще има в Молдова на един форум на техния парламент. От всички парламентарни групи сформирахме една малка делегация, а на 6-и октомври ще ни гостува директорът на европейския офис на Международната федерация на звукозаписната индустрия. Ще има официална среща с ръководството на Комисията по културата и медиите. Надявам се това да е една ползотворна среща. Ще докладваме след това. Уведомявам Ви от уважение и да знаете, че тези неща са свързани с нас, ще ги обсъждаме на такива срещи.
На въпроса на господин Ченчев, който излезе, но да чуят другите колеги – имахме едно заседание, където подкрепихме наистина спешния ремонт на Народната библиотека. Тук става въпрос не за бюджетни пари от Министерството на културата, защото няма такива и не са предвидени. Да не си правим илюзии.
Помолихме от централния бюджет да бъдат отпуснати спешно средства, тъй като покривът на Народната библиотека тече. Това бяхме го заложили още като предишно ръководство на Министерството, когато изготвяхме новия бюджет. Заложихме тези средства, но за съжаление, сега отново трябва да искаме такива средства от бюджета, Министерският съвет спешно да ги гласува, за да може наистина докато не е завалял сняг, да се направи ремонт. Въпросът е: кога ще бъдат гласувани тези средства от Министерския съвет за ремонт на покрива?
Отговорът на Министерството на културата е съвсем коректен. Ние всички апелираме към господин Владислав Горанов и нашия премиер да мине едно решение в Министерския съвет и наистина по спешност да бъде гласувано и една от големите институции, които пазят паметта на българите, да бъде много спешно ремонтирана.
Държа да Ви кажа, че това не са малко пари. След като направихме едно проучване, след инженерни проверки и анализи, се оказа, че целият покрив е изгнил и не му е правен никога основен ремонт. Той е в много тежко състояние. Трябва да се отвори целият покрив и то в сух сезон, без дъждове, в късна есен. Това е логично и разбираемо.
Като го поканим министъра на блиц контрола, да му зададем въпрос той какво е направил на този етап. Ако трябва – аз съм готов, съгласен съм отново да дадем сигнал в Министерския съвет, мина август месец с отпуските, сега да се вземе бързо решение наистина да спасим покрива.
Добре дошъл, господин Кръстев! Вече гледахме по Програмата точката, тя се гласува. Малко е късно, но Ви благодарим, че дойдохте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател! За съжаление, заседанието, от което идвам, продължи повече.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбираме Ви, че сте имали заетост. Точката мина, но не се прие.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ако искате да го прегласуваме. Да чуем човека и да го гласуваме.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Няма такава процедура! Колегите отидоха на други заседания, решиха, че сме приключили тук.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, професорът е прав, ние не можем да се върнем на вече гласувано решение и да се прегласува. Ние нямаме това право, но ние можем да изслушаме господин Кръстев.
Господин Кръстев, имате думата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Председател, само процедура преди това. Някак си тази точка я претупахме. Тя е важа и в следващите дни или следващата седмица ще бъде една от водещите точки в българското политическо, обществено и всякакво пространство.
Ние трябваше да чуем доклада, защото тук имаме колеги, които изразяват емоционално становище по доклада.
Аз имам коренно противоположно от тяхното становище, тук с колегата си го коментирахме. Може би то е също емоционално, но когато чуем специалисти, когато чуем изводите от един доклад, тогава вече емоцията трябва да отстъпи на държавния интерес, на държавната заплаха и тогава да пристъпим към гласуване, а стана така, че ние не чухме все пак хората, които са изготвили доклада, изводите, констатациите.
Аз уважавам чувството на всеки, но трябва да припомня на колегите, че по-голям русофил от Вазов няма, когато пише „Здравствуйте, братушки!“, но в 1916 г., когато руснаците нахлуват, той хваща пушката! (Силен шум и реплики.)
Ако в момента имаме заплахи от когото и да е, ние не чуем специалистите, техните компетентни становища, ние гласуваме емоционално. Ако Вие казвате, че гласуването е приключило, аз не виждам никакъв смисъл да чуваме повече нищо!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Според мен второ гласуване не може да има. Тази Комисия вече гласува и повторно гласуване ще е нарушение на всички правила, които съществуват в Комисията. Не забравяйте, че този Доклад ще се гледа и от парламента. Там имате възможност да изкажете своята позиция.
Така или иначе, Комисията по култура отхвърли Доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: До колкото разбирам, Комисията по култура е отхвърлила Доклада по текстове, които не касаят културата.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Касаят културата, тъй като има текстове в самото начало на Доклада, които посочват, поне според мен, нещо абсолютно недопустимо.
Тук спорим дали да има ново гласуване – за мен такова ново гласуване ще е скандално нарушение.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Спорим дали не трябваше преди гласуването да има изслушване по доклада.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Тази дискусия трябваше да я проведем преди самото гласуване. Сега, така или иначе, вече е късно. (Силен шум, реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги! Колеги, спрете спора помежду си.
Моля Ви отново да влезем в правилата по Правилника.
Нещо, което е гласувано, става прецедент да го прегласуваме, но аз много моля да изслушаме господин Кръстев все пак. Той ни е уважил, дошъл е тук и неговото мнение също е много важно.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожи и господа, членове на Комисията по култура към Четиридесет и четвъртото Народно събрание!
Ще започна бюрократично, отчетно, както е редът и ще бъда съвсем кратък.
На Вашето внимание искам да споделя някои неща във връзка с Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и следва в общи линии структурата на Стратегията за национална сигурност.
Представянето на този тип доклади е не само законово задължение, но и една практика, утвърдила се през последните няколко години, тъй като в предишни периоди е имало доста случаи, доста години, когато такъв доклад не е представян изобщо.
Докладът има за цел да очертае общите характеристики и да даде оценка на състоянието на националната сигурност, на рисковете, затова първият раздел е посветен на оценка на рисковете, вторият е за политиките за сигурност, и третият е за тенденциите и политиките, които трябва да бъдат предприети.
Годишният доклад не е отчет на администрацията, въпреки че в съответните раздели е излязла напред водещата роля на съответното министерство или ведомство, но ще видите, то се вижда включително и от разделите за културните аспекти на националната сигурност, че се акцентира върху взаимодействието на Министерство на културата с други държавни институции.
Гледането на този Годишен доклад се случва в, бих казал, интересна среда. Доста от нещата, които ги виждате тук и които станаха обект на коментар през последните 48 часа буквално, присъстват и в доклада за 2015 г., приет през 2016 г. През 2016 г. те не предизвикаха такава реакция.
Тъй като това е шестата комисия, в която се гледа Доклада, и в предишната също беше споменато и това беше причината да закъснея, съвместното заседание на комисиите по енергетика и по регионално развитие и местно самоуправление, бих искал определено да кажа, че лансираните в последните години и за съжаление повтаряни в Народно събрание тези, че Русия е обявена за враг на България, са абсолютно неверни, недопустими и провокативни.
Никъде в Доклада това нещо не го пише. Никъде, по никакъв начин не е отбелязан какъвто и да е аспект от политиката на Руската федерация, от което и да е действие на Руската федерация, което да е определено като враждебно за към Република България. И няма никакъв смисъл, контрапродуктивно е да използват тази дума, подобни инсинуации да се повтарят и от Народно събрание, още по-малко да стават причина за негативно гласуване по отношение на този Годишен доклад.
Погледнете и ми прочетете на страници 11 и 12 една дума, в която Русия е обявена за враг на България. Няма такова нещо. Всички констатации, които са написани в този Доклад са в контекста на регионалната сигурност.
Вчера в една от комисиите бяха изброени от народен представител, няма да го цитирам, разбира се, всички тези констатации и съответните действия, които ги обосновават. Контекстът е европейски, евроатлантически и регионален. Никъде България не е спомената!
И аз не виждам никакъв смисъл да се използват тези внушения като мотив за гласуване.
Ще се върна след малко и с по-спокоен тон да кажа, че аспектите, които касаят културата, разбира се, присъстват не само в раздела за културно-историческото наследство, за дейностите по неговото опазване и развитие, но присъстват и в разделите за образованието, за демографията, демографските проблеми, защото, разбира се, образованието и демографските проблеми са част или търпят въздействието от културата или от липсата на култура и респективно оказват влияние върху отношението към културно-историческото наследство.
Колкото по-образована е една нация, колкото по-ясно самочувствие има като национална общност, толкова по-внимателно се отнася към културно-историческото си наследство.
Това, което бих отбелязал, е, че в следващия доклад вероятно ще бъде отразен този невероятен ръст на посещения в нашата страна, точно поради желание да се разгледа културно-историческото наследство, което става все по-открито за европейските граждани.
Аз изразявам наистина дълбоко съжаление, че не присъствах на дебатите, защото тези дебати са изключително важни за нас, като съставители и като изготвилите докладите за състоянието на националната сигурност, защото те са ни ориентири, отправни точки и критерии за подготовката на следващия доклад. За съжаление, ще трябва да се задоволя не с личното си усещане от дискусията, която е абсолютно важна, а със стенограмата от заседанието. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси има ли, колеги?
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Хайде, стига! Ето, стана ясно, че нещата не са такива, каквито се… Тук с една агресия се говори, когато става въпрос за националната сигурност на нашата родна страна. Някой го интересува обаче националната сигурност на друга страна. Няма агресия, няма нищо, казват го хората.
Сега, кой какво писал, кой какво казал – ние тук идваме и започваме.
Ако бяхме чули човека, аз съм сигурен, че това гласуване щеше да има друг резултат. Аз приключих.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, първо да благодарим на господин Кръстев.
Прощавайте, аз, без да се опитвам да взема страна, не вярвам, че нито едно българско правителство не би застанало да има някакъв тип конфронтация с една страна като Русия, с която – бил съм, пак Ви казвам, не бих искал да четем това, както дяволът чете Библията. Защо го казвам това?
Ако това смятате, че ще е политически дивидент, тази игра не е добра. Два пъти като съм бил министър, това правителство никога не е било антируско или анти, която и да е държава. Това правителство е водило винаги една балансирана, полезна за България политика, балансирана, толерантна. Всички знаете, че и Европа, и България имат нужда от ресурсите на Русия, да води с нея добра дипломация.
Аз съм бил с премиера Борисов и в Русия, и при срещите, които е имал. Е съм забелязал такова крайно отношение и не вярвам да си позволи нито една сериозна държава в лицето на управлението злонамереност към една такава държава като Русия.
Лично аз винаги съм се възхищавал от културата на Русия и съм имал дълбок респект пред цялата им литература, изкуство и всичко – дори сега, на 19-ти пътувам за Русия, тъй като съм академик на Имперска руска международна академия.
Затова много бих искал Комисията по културата и медиите, разбира се, ако може да преодолее дълбоко политическите си страсти, и да погледнем като хора интелигентни, духовни хора към един доклад с по-широко отворени очи, да видим в него смисълът на това, което е вътре, а не това, което ни се иска да бъде смисълът, ще се радвам.
Със съжаление ще кажа, че всички колеги трябваше да дойдат на това сериозно обсъждане, трябваше да бъдат всички в залата. Всички трябваше да бъдат в залата!
Далеч съм от мисълта, че трябва да го правим прецедент точно ние – Комисията по културата и медиите, защото най-малкото бих казал, че е некултурно да се намесваме чисто политически и не защото не сме политици, а защото трябва да имаме уважение към себе си, към всичко, което касае националната ни и духовната ни култура, както и политика.
Дълбоко се надявам да не четем погрешно всичко това, аз слушах говоренето на господин Кръстев, защото това нито е полезно за нас, нито е полезно за бъдещето ни, нито е полезно за политиката, която трябва да водим с цяла Европа, и с целия свят.
Точно беше даден един пример. Уважаеми колеги, превъзнасянето, прекаленото заиграване политически, дори с европейското председателство, е много менте. И това, след като мине председателството, ще Ви го кажа защо.
Аз съм бил два мандата министър и съм бил свидетел на председателството на седем държави. Единствено сме били за един ден в Барселона, два часа, на едно заседание по време на испанското председателство.
НДК е проблем на българите, защото то принадлежи и служи на българската държава. И ние трябва да ремонтираме НДК именно защото българите имат нужда от този дом, а не от самото председателство, което ще мине и ще замине. То е много важно, но основно то се води в Брюксел.
Това говорене не е полезно и ще Ви кажа защо – защото отново с всички тези скандали, и всичко, което сътворихме в българския парламент, светът все пак ни наблюдава. Ние отново станахме за кашмер пред хората!
Дайте малко да си уважим държавата. Аз предлагам да не прекаляваме и да минаваме и да правим сто заседания! Надявам се и това като влезе в пленарна зала, и на разум, за да не влизаме… Но това е моят личен, човешки апел, защото ако това е повод да се караме по между си, най-малкото в тази Комисия бих искал това да се случва, защото аз съм безкрайно уважителен към всички членове на тази Комисия. Благодаря.
Друго, ако няма, ако няма други изказвания – закривам това заседание. Благодаря Ви.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Вася Йорданова
