Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
19/10/2017
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета с Решение № 387 на Министерския съвет от 2017 г.
3. Разни.
На 19 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета с Решение № 387 на Министерския съвет от 2017 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, налице е необходимия кворум – откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета с Решение № 387 на Министерския съвет от 2017 г.
3. Разни.
Колеги, има ли други предложения за дневния ред?
Ако няма, моля да гласуваме.
Приема се единодушно, без „против“ и „въздържали се“.
На днешното заседание присъстват:
От Министерството на културата: Боил Банов – министър; Амелия Гешева – заместник-министър; Румен Димитров – заместник-министър; Ваня Бедрова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; Весела Щерева – парламентарен секретар; Красимира Стефова – изпълняващ длъжността главен секретар; Димитрийка Добрева – главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“; Таня Цветанова – директор Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“; Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права“;Венцислав Велев – изпълняват длъжността директор на Дирекция „Международни и регионални дейности“.
От Министерския съвет: Валентина Стоянова – експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КЪМ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще Ви припомня, че според Вътрешните правила на Комисията, въпросите към министъра на културата следва да се отнасят до конкретни политики. Не може да съдържат искане за предоставяне на подробни числови данни.
Право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група. Министърът отговаря веднага след задаването на въпроса. Редът на задаване на актуалните въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по изходящия ред. Задаването на вторите въпроси е по същия ред.
След изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси времето за изложение на въпроса е до 2 мин. Отговорът на министъра е до 3 мин. Народният представител, задал въпроса, има реплика до 2 мин., а министърът – на дуплика, също до 2 мин.
Напомням Ви, че представители на неправителствени организации и гости могат да задават въпроси към министъра на културата чрез народни представители.
По реда на групите: колеги от Парламентарната група на ГЕРБ имате ли въпроси към господин Банов?
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първият ми въпрос е свързан с Ваше посещение, което направихте наскоро – лично инспектирахте как вървят ремонтните работи в НДК. Малко след това и екипът на Дружеството оповести данни за това.
Бих искала да ни информирате какви са Вашите впечатления, как оценявате това, което се случва в момента там? Рационално ли се разходват средствата, отпуснати за ремонт?
Датата за приключване на основните строителни дейности беше обявена – 15 ноември. Реалистичен ли е този срок? Кой според Вас е окончателният срок, в който абсолютно всичко трябва да бъде приключено, за да бъдат посрещнати гостите от европредседателството навреме? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ремонтът в Националния дворец на културата към момента върви по план. Петнадесети ноември ще се спази като срок за основните дейности. Ще продължи да се работи по качване на допълнителни системи във връзка със сигурността, във връзка с осигуряване на звукова среда и най-вече проби по отношение на това как работи техниката. Спокойно можем да кажем, че ще бъдем готови да приемем голямото предизвикателство абсолютно в срок – провеждане на основната част от заседанията за председателството в НДК.
Разбира се, към момента Националният дворец функционира по отношение на своя художествена програма и по отношение на частични договорки за конгресна дейност. В момента там спокойно може да се влиза. Имаше обход и на журналисти преди няколко дни по целия Дворец. Нещата са нормални и в срок. Благодаря Ви.
ДИАНА САВАТЕВА: Не чух все пак Вашето мнение за окончателния срок, в който всичко трябва да бъде готово. Разбрах, че 15 ноември е срокът за основните дейности.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Зависи от пробите. Има много техника, пак казвам, която е свързана със сигурността, със звуковата среда, със светлинната среда, системи за свеж въздух и така нататък.
Стиковането на всичко това и ако дай боже всичко си проработи нормално, вероятно на 1 декември всичко ще бъде готово, стига да не излезе нещо, което няма да е фатално. Ако излезе някакъв проблем, трябва да се смени – всичко е в гаранция и така нататък.
Очаквам на 1 декември да функционираме спокойно.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, ще се опитам да вместя тук две думи, за да може разговорът ни за НДК да бъде по-принципен, а не конкретно насочен към самото председателство, защото винаги може да крие притеснение и за министъра, и за всички нас.
Ще напомня на господин Министъра и на колегите, че докато бях министър два мандата, мога да Ви уверя, че седем държави председателстваха Европейския съюз. От целите два мандата сме били един-единствен път в Барселона за един ден.
Като питаме за НДК, винаги да знаем едно – НДК е направен за българските граждани. Ще се радвам, разбира се, дори без бързане, Министерството е поело ангажимента да свърши ремонта не само за председателството и само толкова. Да, то е важно! По-важно е обаче НДК, след толкова години ремонти, да остане културен институт и конгресен център за българските граждани, заради което е построен Националният дворец на културата.
Нека да не припираме срокове, непременно председателство. Председателство ще има, ще идват гости, ще заминат, няма страшно. По-важно е какви културни програми ще представим на председателството, защото след два часа заседание, явно след това трябва да покажем може би Ларгото, че няма такъв аналог, музеите ни, театрите ни, киното ни, каквото има. Разбира се, в това отношение се надявам, че Министерството ще се справи. По-важно е хората да почувстват наистина капацитета, таланта и, разбира се, това, което България притежава и като възможности – това, което ще се разказва дълго из Европа.
Благодаря, колеги.
Други от ГЕРБ, желаещи думата? Няма.
От парламентарната група на „БСП за България“ някой желае ли да зададе въпрос?
Заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Министър, на какво нормативно основание е отменена виза за проектиране на реконструкция и възстановяване на част от групов Архитектурен комплекс – паметник на културата „Софийски арсенал – Музей за съвременното изкуство“ в Южен парк. Тя е отменена от главния архитект на София Здравко Здравков.
Какви са намеренията и действията на Министерството на културата, които то е предприело по този въпрос през 2016 г. и до момента? Ще се реализира ли този проект?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Проектът няма да се реализира вероятно поради две причини.
Първата е, че е спрян от „зелени системи“ и няма разрешение. За да се осъществи този проект, трябва да се отсекат 11 дървета в рамките на паркова среда. Има забрана и санкция от „зелени системи“ и този проект не може да бъде реализиран. Реално това е спирането на Проекта и неговия край.
Отделно от това главният архитект прекрати визата за проектиране. Той има своите основания и аз не мога да ги коментирам.
По-ключовото нещо е как е вадена първата виза – дали е имало някакви нередности. Те, разбира се, могат да се отстранят, да се извади нова виза. По-страшното е, че категорично има отказ да се разреши отсичането на тези дървета, което блокира проекта тотално. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Професор Станилов няма въпроси.
Госпожа Велислава Кръстева може би има въпрос?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря.
Нямам въпроси. (Оживление.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ваша воля.
Госпожо Нона Йотова, имате ли въпрос към министър Банов?
НОНА ЙОТОВА: Благодаря, господин Председател.
Вчера един журналист ме заведе на едно място – нали говорим как изглежда столицата за председателството. Естествено, това може да бъде въпрос към госпожа Фандъкова.
Като застане човек срещу паметника Левски се вижда събореното кино „Сердика“. Разбрах, че там са намерени археологически разкопки, но това, което се вижда, наистина е много грозно.
Въпросът ми е: предвижда ли се да се направи нещо поне за предстоящото председателство. Вижда се една много грозна сграда и гърба на порутена сграда. Не е лицеприятно. Според мен трябва да се измисли нещо – дали някакви рекламни пана, нещо в тази връзка. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Това не са въпроси точно към нас, но мога да кажа, че по отношение на археологията – тя вече е проучена. Имат всички разрешителни. По-скоро предполагам, че инвеститорът ще стартира строеж и вероятно картината ще се промени. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, ако разрешите. Въпросът на Нона не е лош. По закон е така: трябва да се направят археологическите проучвания до последен слой, да го кажа на археологически език, след което трябва да се консервира каквото има за консервиране. Така ли е, Професоре?
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така е. Има решение на Комисията.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тогава се прави комисия, която освобождава от задръжката и тогава инвеститорът може и да продължи. Преди да се направят проучванията и да се протоколира всичко, няма как да започне строителство.
Господин Министър, може би трябва да помолим инвеститорът, доколкото знам, хотел „Хаят“ ще бъде там. Хубаво е да ги задължим за председателството, след като имаме хубав музей в центъра на София, който е на Министерството на културата, наистина да опънат нещо. И ние понякога сме закривали строителен обект само и само да има приличен вид. Може би е хубаво да помолим инвеститора да направи това в името на естетическия вид на София. Благодаря.
От ДПС ще питате ли нещо? (Оживление.)
Имате ли въпроси към министъра и екипа му?
Преминаваме към парламентарната група на „Воля“? Нямате въпроси.
Други въпроси има ли? Няма.
Преминаваме към втора точка:
2. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2018 Г., ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 387 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2017 Г.
Господин Министър, имате думата по точка втора.
Заповядайте да представите програмата, за която се вълнува целият български народ.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ще дам думата на заместник-министър Амелия Гешева да коментира по-общите неща. Ако има въпроси, ще бъда на разположение да Ви отговоря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Уважаеми господин Рашидов, дами и господа народни представители!
С Решение 387 на Министерския съвет е приета Проектопрограмата на Република България за председателството за периода от 1 януари до 30 юни.
Документът определя политическата рамка и дефинира основните послания и конкретните теми, по които ще трябва да работим през първото шестмесечие на следващата година. Знаете, че водещите принципи на председателството са консенсус, конкурентоспособност и кохезия. С оглед на по-широкото и максимално гражданско участие и постигане на обществен консенсус ще Ви представя и приоритетите, които предвиждаме в Проектопрограмата, свързани с културата.
Както знаете, на министъра на българското председателство е възложено да координира с генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и досиетата, по които работят към настоящия момент колегите от естонското председателство, така че се предвижда самата програма да бъде внесена в Министерския съвет в окончателния й текст през месец декември.
Приоритети на българското председателство: сигурност и миграция, бъдещото на Западни Балкани в Европейския съюз; устойчив интегриран подход за Дунавския и Черноморски регион; ефективно, бързо и справедливо правосъдие; конкурентен единен пазар; насърчаване на предприемачество и социални иновации; икономически и паричен съюз; устойчива и ориентирана към бъдещето околна среда; стабилен енергиен съюз; бъдещето на труда в една по-справедлива Европа; реформирана многогодишна финансова рамка след 2020 г.; кохезионна политика; бъдещето на общата селскостопанска политика опростяване и модернизиране, разбира се, и важният за нас приоритет – културата като стратегически ресурс за по-доброто бъдеще на Европейския съюз.
Защо смятаме, че културата е стратегически ресурс за по-доброто бъдеще? В последните години културата заема все по-висока позиция в политическия дневен ред на Европейския съюз, като този процес се ускорява под натиска на глобалната криза и, разбира се, на социалните и хуманитарни последици от нея. В тези условия културата все повече се утвърждава като стратегически ресор за икономически растеж и за създаване на нови работни места. Важно е да осъзнаем и да се върнем към старата максима, че Европейският съюз не е само икономическо обединение, а общност от споделени ценности и зачитане на фундаментални права.
Европейският проект предлага днес необходимост от спешни действия, обединяващи връзки между нашите общества и те трябва да се възстановят.
Културата има сериозен потенциал да бъде сред двигателите на този процес, а диалогът между различните култури и различните религии може да спомогне за насърчаването на справедливи, мирни, приобщаващи общества, в които се цени културното многообразие и се зачитат правата на човека.
Приоритетите, които сме си поставили като подприоритети на самия приоритет, който чухте, са: културното и творческото съдържание в цифровия и единен пазар, като това включва темите „Аудиовизия и авторско право“, като нашата цел е осъществяване на максимален напредък на работата, свързана със законодателните предложения в заседанията на подготвителните органи на Съвета на Европейския съюз и поставяне на акцент върху общата връзка между културата, аудиовизуалната политика, културните и творческите индустрии, авторското право и развитието на политиките на национално ниво.
Предполагаме, че ще работим по директивата за аудиовизуални и медийни услуги, директивата за авторското право в рамките на Единния цифров пазар и регламента относно определяне на правилата за упражняване на авторски права и сродните му права, приложими към някои онлайн предавания на излъчващите организации и препредаването на телевизионните и радиопрограми.
Вторият подприоритет е културното наследство като стратегически ресурс за бъдещето на Европейския съюз. За нас е изключително важно да надградим постигнатото досега от предходните председателства, но в същото време да съдействаме и за по-доброто включване на културното наследство в многогодишната финансова рамка след 2020 г. и работният план за култура 2019 – 2022 г.
Разбира се, 2018 г. е година на европейското културно наследство и за нас е изключително важно да изпълним и целите на Решението на Европейския съюз 864, свързано с насърчаването и споделянето на стойността на културното наследство.
Основните дейности, които ще предстоят по време на председателството, са заключение на Съвета в областта на културното наследство, като предстои да се конкретизира темата, дебат относно употребата на структурните фондове с фокус върху културата и перспективи за следващата многогодишна рамка. Разбира се, средносрочната оценка на инициативата на знака за европейско наследство.
Следващият подприеоритет е създаване на качествено съвременно европейско културно съдържание, като цел на българското председателство ще бъде да разшири дебата за нов дългосрочен поглед върху европейското културно съдържание, бъдещето на Европейския съюз и връзката помежду им. По този начин ще допринесем за изясняване на приоритети и дейности, които ще бъдат включени в споменатия работен план за култура и новият дневен ред за култура.
Основни дейности и досиета – политическите препоръки относно културните и творчески индустрии и иновации, базирани на доклада на работната група; средносрочната оценка на програмите „Творческа Европа“ и „Граждани на Европа“.
Стратегическият подход на Европейския съюз към културата като важен инструмент в международните отношения е ключов приоритет за нашата страна, като нашата цел е в рамките на групата приятели на председателството да проведем ползотворни разговори с държавите членки и обсъждания в рамките на работната група, като и да обобщим и да допринесем за това географската позиция на България като външна граница на Европейския съюз да допринесе при изпълнение на приоритетите, свързани със Западни Балкани, с източното партньорство, миграцията, както и глобалната стратегия на Европейския съюз. Тук очакваме заключение на Съвета по темата и пътна карта със съвместни дейности на Европейския съюз.
По време на председателството ни предстоят няколко ключови събития, свързани със сектор „Култура“ – неформалната среща на министрите на културата от Европейския съюз на 27 февруари, като предвижданата тема е „Културата като приобщаваща ценност на Европа“.
Осмата среща на министрите на културата от страните на АСЕМ, която ще се проведе на 28 февруари – 2 март, като предвидени дати. Предстои ни Съвет на Европейския съюз – образование, младеж, култура и спорт в Брюксел на 22 и 23 май. По време на председателството сме организирали и планирали редица събития, които ще бъдат свързани с ключовите приоритети, които споменах.
На 15 и 16 март се планира международна конференция „Авторско право“. В края на месец март имаме конференция, посветена на културното наследство за една по-надеждна Европа и, разбира се, за нас е важен и експертният семинар по въпросите, свързани с незаконния внос на културни ценности от трети страни, който ще бъде през месец май. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодарим Ви, колежке.
Колеги, имате право на въпроси към министър Банов и към екипа на министъра?
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, въпросът беше зададен за рамките на председателството, но 2018 г. все пак е годината, в която България и Пловдив се готвят за голямото събитие – европейска столица на културата.
Радвам се, че има пловдивска нишка в екипа на господин Банов. Все пак дали ще се обърне внимание на подготовката на Пловдив? Вероятно ще има нужда от подкрепа от Министерството на културата, от цялото правителство в 2019 г. Пловдив действително да стане европейска столица, каквато и ние желаем, и Европа я желае.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Разбира се, че това е ключово събитие. Двете събития са взаимно свързани и това е шансът за нашата държава. Има и други неща, но особено двата основни акцента, които ще ни дадат възможност да покажем какви сме, докъде сме стигнали, какво представляваме като традиция, като съвременност, като мислене, като държава в момента. Това са двете големи събития, които са взаимно свързани. Всичко, което правим ще бъде насочено и от гледна точка на това да се направи естествен преход към следващата година и към следващото огромно събитие в Пловдив.
Организацията на събитието по презумпция е на община Пловдив, такава е и логиката на Европейската комисия, но винаги сме готови да помагаме, да съдействаме, когато са ни потърсили за помощ. Стремим се да оправим и нашите културни институти като сграден фонд, които имаме там. Това ще бъде нашата сериозна помощ по отношение визията на целия град. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър, за точните и изчерпателни отговори.
Колеги, други въпроси има ли?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Министър, зад езика на тази програма, макар и трудно, схващам какво ще се случи в сферата на културата. Ако я разделим на материална и нематериална, си задавам въпроса: по време на председателството като не е проведен докрай конкурса за директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, как ще се придвижват процесите, които, без съмнение, ще протичат? В изказването си преди малко Вие говорихте дори аз оттам взех повод.
Ще Ви бъда благодарен, ако ми обясните какво ще се случи с този конкурс? Ще има ли, ще се доведе ли докрай, защото той пряко е свързан с тази дейност? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Конкурс ще се проведе в кратък срок, вероятно в рамките на две седмици. Той е последният конкурс, който остана от огромната група, която, къде заварихме, къде по наше време трябваше да обявим. Дали този конкурс ще даде резултат и какъв ще е, аз не мога да кажа. Има един кандидат.
Към момента обаче с конкурс или без Институтът има своя директор, работи на пълна пара. Предишният директор е в отпуск по майчинство. От два месеца има нов директор, който работи много активно. Ние като министерство имаме сериозна визия за развитието на Института. От следващата година ще направим всичко възможно и той ще бъде част от сградата на Министерството на културата. Ще го прехвърлим в първия етаж на Министерството. Целият архив ще прехвърлим под Министерството в едно помещение, което е много добре оборудвано с всички необходими неща. Там ще бъдат и скенерите, които, знаете, защитихме по Оперативна програма „Добро управление“ – програма за дигитализация, така че много по-оперативно се очертава да работи Институтът, с много по-сериозен контрол, с много по-голяма възможност граждани, които по една или друга причина имат някакво недоволство или претенции, веднага да влязат и да подадат своите оплаквания и към Министерството.
Институтът ще остане самостоятелен като статут, но ще се прекрати практиката на разнасяне на проекти от Института, който се намира до КАТ, до Министерството на културата с коли – взимане, връщане, тежки логистична процеси и така нататък. Имаме визия да върнем имиджа и добрите неща на Института, с които много дълго време е известен. Според мен той и сега работи много качествено и много сериозно, но различни странични ефекти на младата ни демокрация му се отразяват крайно негативно, не винаги обаче обосновано.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря.
Когато Ви зададох въпроса имах предвид и тези дефекти на младата ни демокрация. Знам, че е имало кандидат за този конкурс, но не е доведен до край, а сега там работи, ако не се лъжа, архитект Красимир Тодоров.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Точно така, той е временно изпълняващ длъжността, по заместване.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: И това ще е временно изпълнение до след две седмици, когато ще се проведе конкурса, така ли да разбирам?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Технически, да. Ако бъде избран кандидат на този конкурс, Красимир Тодоров ще прекрати ръководенето. Ако няма избор на кандидат, Красимир Тодоров ще продължи да ръководи Института до конкурса.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси, колеги?
Госпожа Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, приятно ми е да чуя, че Вие и екипът Ви разсъждавате върху отстраняването на някои дефекти, както ги нарекохте, на демокрацията. (Оживление.)
Едно предложение: може би било интересно за членовете на Комисията да ни представите, ако имате, стратегията за развитието на опазването на културното наследство, както и за мястото на въпросния Институт в тази система. Ще Ви кажа защо. Защото, ако Вие нямате идея за това, то ние бихме могли да помислим за необходимите законови промени, които да направят ефективни промените, а не просто смяна на адреса на въпросната институция. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ако искате да поговорим за моето виждане, за стратегията на Института, но не знам с колко време разполага Комисията. Тук формален не мога да бъда. (Реплика.) На отделна дискусия съм готов. Ако започнем този разговор, само аз ще говоря вероятно поне 30 – 40 мин, за да обясня какво искам да правя нататък. Готов съм, разбира се, когато прецените, за мен дори ще бъде полезно да вляза в такъв дебат. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги, други въпроси?
ДИАНА САВАТЕВА: Кратък въпрос във връзка с културната програма: как нашите гости, които ще идват по време на европредседателството, ще почувстват, ще усетят, че култура се създава не само в столицата, а и в големите градове. Доколкото знам вече са постъпили около 500 културни проекта, които предстои да бъдат разгледани. Ще бъдат ли определени или толерирани, ако използвам тази дума, проекти, които няма да са от места, в които има предвидени други събития за европредседателството? Културната програма може ли да бъде самостоятелна, а не съпътстваща други събития, имам предвид?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не съм сигурен, че разбрах добре края на въпроса Ви. Постъпили са 480 проекта към момента. Те ще бъдат сериозно разгледани. Далеч не всички проекти касаят само София или големи градове. В крайна сметка водещо ще бъде качеството, провокацията, визията, същността на това, което тези проекти ще предложат, а не географското положение. Това мога да кажа.
Пак казвам, не разбрах. Трябва да се изясните, за да продължа.
ДИАНА САВАТЕВА: Едно уточнение: имам предвид, че ако в определено населено място не е предвидено друго събитие от Програмата за европредседателството, може ли там да има културно събитие, което е в тази програма?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Може, няма ограничения. Пак казвам, проектите, които ние подкрепяме с тези над милион и 800 хиляди лева, които отделихме, най-важното е качеството. Най-важното е сериозен продукт, който да бъде предложен.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? От „Воля“ имат желание.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Искам да попитам дали ще има възможност да дадете малко повече детайли по програмата и по-точно как ще бъде представена България пред Европейския съюз? Какви културни програми са подготвени за пред чуждите държави? Какво ще е лицето на България пред европейците, по-точно как се разпределят средствата, които са определени?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Изцяло на конкурсен принцип.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Има ли програми, които са подготвени, говоря в чуждите държави?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Там работят нашите културни институти. Говорим за седем големи столици, на които трябва да отделим специално внимание и, разбира се, навсякъде, където имаме структури. Но в седемте големи европейски столици, където ще бъдат подкрепени по-глобални, по-сериозни събития, организацията се осъществява най-вече през нашите културни институти. Имаме откриващ и закриващ концерт, разбира се, в Брюксел и в София, които са ключови. Всичко друго минава на конкурсен принцип. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря господин Министър.
Имам въпрос към министъра, ако разрешите. Помните, днес можем да се гордеем с Ларгото – няма такъв аналог в световните столици. Една цяла столица на Константин Велики да е в центъра на града и да бъде много сериозен атрактивен, туристически обект. Радвам се, че днес всички мероприятия се празнуват там. Скоро чествахме деня на европейската столица. Разбира се, няма да крия, че имах прикрепени дежурни хора, които следяха всяка капка. Бях притеснен за камерите да не се развалят, че струват скъпо.
Имам лош и неудобен въпрос към Вас, тъй като виждам, че журналистите се успокоиха. Има едно счупено стъкло. Дали за Европейския съюз ще го ремонтираме, господин Министър?
Виждам, че в момента такова спокойствие е налегнало, че чак се радвам. Видях няколко спукани стъкла, случва се. Би било хубаво да вземете мерки и ще се радвам, ако това се отстрани, наистина да има приятен вид. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Господин Председател, стъклата, на които е нарушена целостта, са три. В момента уточняваме, знаете, по закон сме длъжни, ние сме министерство, държавна структура, тъй като те са в гаранционен срок. Има спор между строителя и между нас, който поставя въпросът дали са спукани на база на дефект, което веднага ги задължава да ги поправят, или са спукани вследствие на интервенция на хвърлен камък, нарочно и така нататък. Това уточняваме. Със сигурност в момента, в който се изясни този въпрос, и трите стъкла ще бъдат поправени.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпросът беше зададен колкото за председателството би било хубаво обектът да е в прекрасен, изряден вид.
Предлагам Ви, ако няма въпроси към министъра, да минем към следващата точка:
РАЗНИ.
Ще помоля господин Министърът да остане и за тази точка, защото имаме сигнал, който съм длъжен да го внеса, защото касае чисто административната част на Министерството.
Ако има и допълнителни въпроси, извикали сме министъра, имате възможност да питате.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Председател, информирах Ви за едно предложение преди заседанието. Община Пловдив удостои с високото звание „почетен гражданин на Пловдив“, което ще бъде връчено на 24 октомври на един от големите български творци, поет, писател, драматург. Казва се Петър Анастасов, дългогодишен директор на Издателство „Христо Г. Данов“ – едно от най-успешните издателства и преди промените, и след промените. Много автори там са издали много сериозна литература.
Предложението ми към Комисията е дали от Комисията в знак на уважение бихме отправили поздравителен адрес за вторник, по време на честването, където цялата литературна пловдивска общественост ще се събере. Ако има обща воля в Комисията, да предложим на господин Министърът, Петър Анастасов да бъде удостоен с държавно отличие, каквото прецени Комисията.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, ще си позволя само няколко думи. Познавам лично колегата. Изключителен човек! Надявам се, че няма никаква пречка той да бъде награден, уважен. 75 години живот, отдаден на българската култура никак не са малко. Дори бих разширил малко и това. Той заслужава да получи за 24 май поне признание орден „Кирил и Методий“, защото наистина има сериозен принос към българската култура.
В точка Разни ще си позволя да Ви помоля. Скоро бях в Москва на заседание на академиците на Международната академия, където съм, за съжаление, академик, за да не подразня някого, със Светлин Русев. Там имахме възможност за среща със специалния съветник на президента Путин по международните културни връзки – човек, който безкрайно много е помагал и за дните на българската култура, изобщо каквото касае България. Той е човек, който обича по един или друг начин България.
Стана възможно, господин Министър, да приключим разговорите за българската опера да гостува в „Болшой театър“ и доколкото знам, договорът вече е подписан.
Другото, за което отдавна говорихме и категорично е решено, да се представи българското средновековие в Третяковската галерия. Това също е добър успех. Разбира се, всичко това не мина без приятелското отношение и съдействието на господин Швидкой.
Предлагам, ако нямате нищо против от Министерството или да излезем с инициативен комитет, да наградим този човек, всички хора, които помагат за културата на България. Това е едно благодаря, едно признание да връчим. Нека да го направим, както подобава – с инициативен комитет.
Надявам се да имате грижата да внесете в Министерския съвет предложение за такава държавна награда на този човек, за да му кажем „благодаря“, за да можем да ползваме тези контакти по-нататък, да развиваме културните си отношения.
Благодаря.
Колеги, ако няма други въпроси към министъра и екипа му, да ги освободим.
Други въпроси? Нямате.
Поради това че дневният ред е изчерпан, закривам заседанието.
Хубави почивни дни!
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чл.-кор. ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Обсъждане на проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета с Решение № 387 на Министерския съвет от 2017 г.
3. Разни.
На 19 октомври 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета с Решение № 387 на Министерския съвет от 2017 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, налице е необходимия кворум – откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета с Решение № 387 на Министерския съвет от 2017 г.
3. Разни.
Колеги, има ли други предложения за дневния ред?
Ако няма, моля да гласуваме.
Приема се единодушно, без „против“ и „въздържали се“.
На днешното заседание присъстват:
От Министерството на културата: Боил Банов – министър; Амелия Гешева – заместник-министър; Румен Димитров – заместник-министър; Ваня Бедрова – директор на Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; Весела Щерева – парламентарен секретар; Красимира Стефова – изпълняващ длъжността главен секретар; Димитрийка Добрева – главен директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“; Таня Цветанова – директор Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“; Мехти Меликов – директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права“;Венцислав Велев – изпълняват длъжността директор на Дирекция „Международни и регионални дейности“.
От Министерския съвет: Валентина Стоянова – експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КЪМ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Ще Ви припомня, че според Вътрешните правила на Комисията, въпросите към министъра на културата следва да се отнасят до конкретни политики. Не може да съдържат искане за предоставяне на подробни числови данни.
Право на по два актуални устни въпроса има член на Комисията от всяка парламентарна група. Министърът отговаря веднага след задаването на въпроса. Редът на задаване на актуалните въпроси се определя съобразно числеността на парламентарните групи по изходящия ред. Задаването на вторите въпроси е по същия ред.
След изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси времето за изложение на въпроса е до 2 мин. Отговорът на министъра е до 3 мин. Народният представител, задал въпроса, има реплика до 2 мин., а министърът – на дуплика, също до 2 мин.
Напомням Ви, че представители на неправителствени организации и гости могат да задават въпроси към министъра на културата чрез народни представители.
По реда на групите: колеги от Парламентарната група на ГЕРБ имате ли въпроси към господин Банов?
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първият ми въпрос е свързан с Ваше посещение, което направихте наскоро – лично инспектирахте как вървят ремонтните работи в НДК. Малко след това и екипът на Дружеството оповести данни за това.
Бих искала да ни информирате какви са Вашите впечатления, как оценявате това, което се случва в момента там? Рационално ли се разходват средствата, отпуснати за ремонт?
Датата за приключване на основните строителни дейности беше обявена – 15 ноември. Реалистичен ли е този срок? Кой според Вас е окончателният срок, в който абсолютно всичко трябва да бъде приключено, за да бъдат посрещнати гостите от европредседателството навреме? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ремонтът в Националния дворец на културата към момента върви по план. Петнадесети ноември ще се спази като срок за основните дейности. Ще продължи да се работи по качване на допълнителни системи във връзка със сигурността, във връзка с осигуряване на звукова среда и най-вече проби по отношение на това как работи техниката. Спокойно можем да кажем, че ще бъдем готови да приемем голямото предизвикателство абсолютно в срок – провеждане на основната част от заседанията за председателството в НДК.
Разбира се, към момента Националният дворец функционира по отношение на своя художествена програма и по отношение на частични договорки за конгресна дейност. В момента там спокойно може да се влиза. Имаше обход и на журналисти преди няколко дни по целия Дворец. Нещата са нормални и в срок. Благодаря Ви.
ДИАНА САВАТЕВА: Не чух все пак Вашето мнение за окончателния срок, в който всичко трябва да бъде готово. Разбрах, че 15 ноември е срокът за основните дейности.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Зависи от пробите. Има много техника, пак казвам, която е свързана със сигурността, със звуковата среда, със светлинната среда, системи за свеж въздух и така нататък.
Стиковането на всичко това и ако дай боже всичко си проработи нормално, вероятно на 1 декември всичко ще бъде готово, стига да не излезе нещо, което няма да е фатално. Ако излезе някакъв проблем, трябва да се смени – всичко е в гаранция и така нататък.
Очаквам на 1 декември да функционираме спокойно.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, ще се опитам да вместя тук две думи, за да може разговорът ни за НДК да бъде по-принципен, а не конкретно насочен към самото председателство, защото винаги може да крие притеснение и за министъра, и за всички нас.
Ще напомня на господин Министъра и на колегите, че докато бях министър два мандата, мога да Ви уверя, че седем държави председателстваха Европейския съюз. От целите два мандата сме били един-единствен път в Барселона за един ден.
Като питаме за НДК, винаги да знаем едно – НДК е направен за българските граждани. Ще се радвам, разбира се, дори без бързане, Министерството е поело ангажимента да свърши ремонта не само за председателството и само толкова. Да, то е важно! По-важно е обаче НДК, след толкова години ремонти, да остане културен институт и конгресен център за българските граждани, заради което е построен Националният дворец на културата.
Нека да не припираме срокове, непременно председателство. Председателство ще има, ще идват гости, ще заминат, няма страшно. По-важно е какви културни програми ще представим на председателството, защото след два часа заседание, явно след това трябва да покажем може би Ларгото, че няма такъв аналог, музеите ни, театрите ни, киното ни, каквото има. Разбира се, в това отношение се надявам, че Министерството ще се справи. По-важно е хората да почувстват наистина капацитета, таланта и, разбира се, това, което България притежава и като възможности – това, което ще се разказва дълго из Европа.
Благодаря, колеги.
Други от ГЕРБ, желаещи думата? Няма.
От парламентарната група на „БСП за България“ някой желае ли да зададе въпрос?
Заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Министър, на какво нормативно основание е отменена виза за проектиране на реконструкция и възстановяване на част от групов Архитектурен комплекс – паметник на културата „Софийски арсенал – Музей за съвременното изкуство“ в Южен парк. Тя е отменена от главния архитект на София Здравко Здравков.
Какви са намеренията и действията на Министерството на културата, които то е предприело по този въпрос през 2016 г. и до момента? Ще се реализира ли този проект?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Проектът няма да се реализира вероятно поради две причини.
Първата е, че е спрян от „зелени системи“ и няма разрешение. За да се осъществи този проект, трябва да се отсекат 11 дървета в рамките на паркова среда. Има забрана и санкция от „зелени системи“ и този проект не може да бъде реализиран. Реално това е спирането на Проекта и неговия край.
Отделно от това главният архитект прекрати визата за проектиране. Той има своите основания и аз не мога да ги коментирам.
По-ключовото нещо е как е вадена първата виза – дали е имало някакви нередности. Те, разбира се, могат да се отстранят, да се извади нова виза. По-страшното е, че категорично има отказ да се разреши отсичането на тези дървета, което блокира проекта тотално. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Професор Станилов няма въпроси.
Госпожа Велислава Кръстева може би има въпрос?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря.
Нямам въпроси. (Оживление.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ваша воля.
Госпожо Нона Йотова, имате ли въпрос към министър Банов?
НОНА ЙОТОВА: Благодаря, господин Председател.
Вчера един журналист ме заведе на едно място – нали говорим как изглежда столицата за председателството. Естествено, това може да бъде въпрос към госпожа Фандъкова.
Като застане човек срещу паметника Левски се вижда събореното кино „Сердика“. Разбрах, че там са намерени археологически разкопки, но това, което се вижда, наистина е много грозно.
Въпросът ми е: предвижда ли се да се направи нещо поне за предстоящото председателство. Вижда се една много грозна сграда и гърба на порутена сграда. Не е лицеприятно. Според мен трябва да се измисли нещо – дали някакви рекламни пана, нещо в тази връзка. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Това не са въпроси точно към нас, но мога да кажа, че по отношение на археологията – тя вече е проучена. Имат всички разрешителни. По-скоро предполагам, че инвеститорът ще стартира строеж и вероятно картината ще се промени. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, ако разрешите. Въпросът на Нона не е лош. По закон е така: трябва да се направят археологическите проучвания до последен слой, да го кажа на археологически език, след което трябва да се консервира каквото има за консервиране. Така ли е, Професоре?
ПРОФ. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Така е. Има решение на Комисията.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Тогава се прави комисия, която освобождава от задръжката и тогава инвеститорът може и да продължи. Преди да се направят проучванията и да се протоколира всичко, няма как да започне строителство.
Господин Министър, може би трябва да помолим инвеститорът, доколкото знам, хотел „Хаят“ ще бъде там. Хубаво е да ги задължим за председателството, след като имаме хубав музей в центъра на София, който е на Министерството на културата, наистина да опънат нещо. И ние понякога сме закривали строителен обект само и само да има приличен вид. Може би е хубаво да помолим инвеститора да направи това в името на естетическия вид на София. Благодаря.
От ДПС ще питате ли нещо? (Оживление.)
Имате ли въпроси към министъра и екипа му?
Преминаваме към парламентарната група на „Воля“? Нямате въпроси.
Други въпроси има ли? Няма.
Преминаваме към втора точка:
2. ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2018 Г., ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ № 387 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2017 Г.
Господин Министър, имате думата по точка втора.
Заповядайте да представите програмата, за която се вълнува целият български народ.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ще дам думата на заместник-министър Амелия Гешева да коментира по-общите неща. Ако има въпроси, ще бъда на разположение да Ви отговоря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Уважаеми господин Рашидов, дами и господа народни представители!
С Решение 387 на Министерския съвет е приета Проектопрограмата на Република България за председателството за периода от 1 януари до 30 юни.
Документът определя политическата рамка и дефинира основните послания и конкретните теми, по които ще трябва да работим през първото шестмесечие на следващата година. Знаете, че водещите принципи на председателството са консенсус, конкурентоспособност и кохезия. С оглед на по-широкото и максимално гражданско участие и постигане на обществен консенсус ще Ви представя и приоритетите, които предвиждаме в Проектопрограмата, свързани с културата.
Както знаете, на министъра на българското председателство е възложено да координира с генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и досиетата, по които работят към настоящия момент колегите от естонското председателство, така че се предвижда самата програма да бъде внесена в Министерския съвет в окончателния й текст през месец декември.
Приоритети на българското председателство: сигурност и миграция, бъдещото на Западни Балкани в Европейския съюз; устойчив интегриран подход за Дунавския и Черноморски регион; ефективно, бързо и справедливо правосъдие; конкурентен единен пазар; насърчаване на предприемачество и социални иновации; икономически и паричен съюз; устойчива и ориентирана към бъдещето околна среда; стабилен енергиен съюз; бъдещето на труда в една по-справедлива Европа; реформирана многогодишна финансова рамка след 2020 г.; кохезионна политика; бъдещето на общата селскостопанска политика опростяване и модернизиране, разбира се, и важният за нас приоритет – културата като стратегически ресурс за по-доброто бъдеще на Европейския съюз.
Защо смятаме, че културата е стратегически ресурс за по-доброто бъдеще? В последните години културата заема все по-висока позиция в политическия дневен ред на Европейския съюз, като този процес се ускорява под натиска на глобалната криза и, разбира се, на социалните и хуманитарни последици от нея. В тези условия културата все повече се утвърждава като стратегически ресор за икономически растеж и за създаване на нови работни места. Важно е да осъзнаем и да се върнем към старата максима, че Европейският съюз не е само икономическо обединение, а общност от споделени ценности и зачитане на фундаментални права.
Европейският проект предлага днес необходимост от спешни действия, обединяващи връзки между нашите общества и те трябва да се възстановят.
Културата има сериозен потенциал да бъде сред двигателите на този процес, а диалогът между различните култури и различните религии може да спомогне за насърчаването на справедливи, мирни, приобщаващи общества, в които се цени културното многообразие и се зачитат правата на човека.
Приоритетите, които сме си поставили като подприоритети на самия приоритет, който чухте, са: културното и творческото съдържание в цифровия и единен пазар, като това включва темите „Аудиовизия и авторско право“, като нашата цел е осъществяване на максимален напредък на работата, свързана със законодателните предложения в заседанията на подготвителните органи на Съвета на Европейския съюз и поставяне на акцент върху общата връзка между културата, аудиовизуалната политика, културните и творческите индустрии, авторското право и развитието на политиките на национално ниво.
Предполагаме, че ще работим по директивата за аудиовизуални и медийни услуги, директивата за авторското право в рамките на Единния цифров пазар и регламента относно определяне на правилата за упражняване на авторски права и сродните му права, приложими към някои онлайн предавания на излъчващите организации и препредаването на телевизионните и радиопрограми.
Вторият подприоритет е културното наследство като стратегически ресурс за бъдещето на Европейския съюз. За нас е изключително важно да надградим постигнатото досега от предходните председателства, но в същото време да съдействаме и за по-доброто включване на културното наследство в многогодишната финансова рамка след 2020 г. и работният план за култура 2019 – 2022 г.
Разбира се, 2018 г. е година на европейското културно наследство и за нас е изключително важно да изпълним и целите на Решението на Европейския съюз 864, свързано с насърчаването и споделянето на стойността на културното наследство.
Основните дейности, които ще предстоят по време на председателството, са заключение на Съвета в областта на културното наследство, като предстои да се конкретизира темата, дебат относно употребата на структурните фондове с фокус върху културата и перспективи за следващата многогодишна рамка. Разбира се, средносрочната оценка на инициативата на знака за европейско наследство.
Следващият подприеоритет е създаване на качествено съвременно европейско културно съдържание, като цел на българското председателство ще бъде да разшири дебата за нов дългосрочен поглед върху европейското културно съдържание, бъдещето на Европейския съюз и връзката помежду им. По този начин ще допринесем за изясняване на приоритети и дейности, които ще бъдат включени в споменатия работен план за култура и новият дневен ред за култура.
Основни дейности и досиета – политическите препоръки относно културните и творчески индустрии и иновации, базирани на доклада на работната група; средносрочната оценка на програмите „Творческа Европа“ и „Граждани на Европа“.
Стратегическият подход на Европейския съюз към културата като важен инструмент в международните отношения е ключов приоритет за нашата страна, като нашата цел е в рамките на групата приятели на председателството да проведем ползотворни разговори с държавите членки и обсъждания в рамките на работната група, като и да обобщим и да допринесем за това географската позиция на България като външна граница на Европейския съюз да допринесе при изпълнение на приоритетите, свързани със Западни Балкани, с източното партньорство, миграцията, както и глобалната стратегия на Европейския съюз. Тук очакваме заключение на Съвета по темата и пътна карта със съвместни дейности на Европейския съюз.
По време на председателството ни предстоят няколко ключови събития, свързани със сектор „Култура“ – неформалната среща на министрите на културата от Европейския съюз на 27 февруари, като предвижданата тема е „Културата като приобщаваща ценност на Европа“.
Осмата среща на министрите на културата от страните на АСЕМ, която ще се проведе на 28 февруари – 2 март, като предвидени дати. Предстои ни Съвет на Европейския съюз – образование, младеж, култура и спорт в Брюксел на 22 и 23 май. По време на председателството сме организирали и планирали редица събития, които ще бъдат свързани с ключовите приоритети, които споменах.
На 15 и 16 март се планира международна конференция „Авторско право“. В края на месец март имаме конференция, посветена на културното наследство за една по-надеждна Европа и, разбира се, за нас е важен и експертният семинар по въпросите, свързани с незаконния внос на културни ценности от трети страни, който ще бъде през месец май. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодарим Ви, колежке.
Колеги, имате право на въпроси към министър Банов и към екипа на министъра?
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, въпросът беше зададен за рамките на председателството, но 2018 г. все пак е годината, в която България и Пловдив се готвят за голямото събитие – европейска столица на културата.
Радвам се, че има пловдивска нишка в екипа на господин Банов. Все пак дали ще се обърне внимание на подготовката на Пловдив? Вероятно ще има нужда от подкрепа от Министерството на културата, от цялото правителство в 2019 г. Пловдив действително да стане европейска столица, каквато и ние желаем, и Европа я желае.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Разбира се, че това е ключово събитие. Двете събития са взаимно свързани и това е шансът за нашата държава. Има и други неща, но особено двата основни акцента, които ще ни дадат възможност да покажем какви сме, докъде сме стигнали, какво представляваме като традиция, като съвременност, като мислене, като държава в момента. Това са двете големи събития, които са взаимно свързани. Всичко, което правим ще бъде насочено и от гледна точка на това да се направи естествен преход към следващата година и към следващото огромно събитие в Пловдив.
Организацията на събитието по презумпция е на община Пловдив, такава е и логиката на Европейската комисия, но винаги сме готови да помагаме, да съдействаме, когато са ни потърсили за помощ. Стремим се да оправим и нашите културни институти като сграден фонд, които имаме там. Това ще бъде нашата сериозна помощ по отношение визията на целия град. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър, за точните и изчерпателни отговори.
Колеги, други въпроси има ли?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Министър, зад езика на тази програма, макар и трудно, схващам какво ще се случи в сферата на културата. Ако я разделим на материална и нематериална, си задавам въпроса: по време на председателството като не е проведен докрай конкурса за директор на Националния институт за недвижимо културно наследство, как ще се придвижват процесите, които, без съмнение, ще протичат? В изказването си преди малко Вие говорихте дори аз оттам взех повод.
Ще Ви бъда благодарен, ако ми обясните какво ще се случи с този конкурс? Ще има ли, ще се доведе ли докрай, защото той пряко е свързан с тази дейност? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Конкурс ще се проведе в кратък срок, вероятно в рамките на две седмици. Той е последният конкурс, който остана от огромната група, която, къде заварихме, къде по наше време трябваше да обявим. Дали този конкурс ще даде резултат и какъв ще е, аз не мога да кажа. Има един кандидат.
Към момента обаче с конкурс или без Институтът има своя директор, работи на пълна пара. Предишният директор е в отпуск по майчинство. От два месеца има нов директор, който работи много активно. Ние като министерство имаме сериозна визия за развитието на Института. От следващата година ще направим всичко възможно и той ще бъде част от сградата на Министерството на културата. Ще го прехвърлим в първия етаж на Министерството. Целият архив ще прехвърлим под Министерството в едно помещение, което е много добре оборудвано с всички необходими неща. Там ще бъдат и скенерите, които, знаете, защитихме по Оперативна програма „Добро управление“ – програма за дигитализация, така че много по-оперативно се очертава да работи Институтът, с много по-сериозен контрол, с много по-голяма възможност граждани, които по една или друга причина имат някакво недоволство или претенции, веднага да влязат и да подадат своите оплаквания и към Министерството.
Институтът ще остане самостоятелен като статут, но ще се прекрати практиката на разнасяне на проекти от Института, който се намира до КАТ, до Министерството на културата с коли – взимане, връщане, тежки логистична процеси и така нататък. Имаме визия да върнем имиджа и добрите неща на Института, с които много дълго време е известен. Според мен той и сега работи много качествено и много сериозно, но различни странични ефекти на младата ни демокрация му се отразяват крайно негативно, не винаги обаче обосновано.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря.
Когато Ви зададох въпроса имах предвид и тези дефекти на младата ни демокрация. Знам, че е имало кандидат за този конкурс, но не е доведен до край, а сега там работи, ако не се лъжа, архитект Красимир Тодоров.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Точно така, той е временно изпълняващ длъжността, по заместване.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: И това ще е временно изпълнение до след две седмици, когато ще се проведе конкурса, така ли да разбирам?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Технически, да. Ако бъде избран кандидат на този конкурс, Красимир Тодоров ще прекрати ръководенето. Ако няма избор на кандидат, Красимир Тодоров ще продължи да ръководи Института до конкурса.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси, колеги?
Госпожа Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, приятно ми е да чуя, че Вие и екипът Ви разсъждавате върху отстраняването на някои дефекти, както ги нарекохте, на демокрацията. (Оживление.)
Едно предложение: може би било интересно за членовете на Комисията да ни представите, ако имате, стратегията за развитието на опазването на културното наследство, както и за мястото на въпросния Институт в тази система. Ще Ви кажа защо. Защото, ако Вие нямате идея за това, то ние бихме могли да помислим за необходимите законови промени, които да направят ефективни промените, а не просто смяна на адреса на въпросната институция. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ако искате да поговорим за моето виждане, за стратегията на Института, но не знам с колко време разполага Комисията. Тук формален не мога да бъда. (Реплика.) На отделна дискусия съм готов. Ако започнем този разговор, само аз ще говоря вероятно поне 30 – 40 мин, за да обясня какво искам да правя нататък. Готов съм, разбира се, когато прецените, за мен дори ще бъде полезно да вляза в такъв дебат. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги, други въпроси?
ДИАНА САВАТЕВА: Кратък въпрос във връзка с културната програма: как нашите гости, които ще идват по време на европредседателството, ще почувстват, ще усетят, че култура се създава не само в столицата, а и в големите градове. Доколкото знам вече са постъпили около 500 културни проекта, които предстои да бъдат разгледани. Ще бъдат ли определени или толерирани, ако използвам тази дума, проекти, които няма да са от места, в които има предвидени други събития за европредседателството? Културната програма може ли да бъде самостоятелна, а не съпътстваща други събития, имам предвид?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не съм сигурен, че разбрах добре края на въпроса Ви. Постъпили са 480 проекта към момента. Те ще бъдат сериозно разгледани. Далеч не всички проекти касаят само София или големи градове. В крайна сметка водещо ще бъде качеството, провокацията, визията, същността на това, което тези проекти ще предложат, а не географското положение. Това мога да кажа.
Пак казвам, не разбрах. Трябва да се изясните, за да продължа.
ДИАНА САВАТЕВА: Едно уточнение: имам предвид, че ако в определено населено място не е предвидено друго събитие от Програмата за европредседателството, може ли там да има културно събитие, което е в тази програма?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Може, няма ограничения. Пак казвам, проектите, които ние подкрепяме с тези над милион и 800 хиляди лева, които отделихме, най-важното е качеството. Най-важното е сериозен продукт, който да бъде предложен.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, други въпроси? От „Воля“ имат желание.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Искам да попитам дали ще има възможност да дадете малко повече детайли по програмата и по-точно как ще бъде представена България пред Европейския съюз? Какви културни програми са подготвени за пред чуждите държави? Какво ще е лицето на България пред европейците, по-точно как се разпределят средствата, които са определени?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Изцяло на конкурсен принцип.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Има ли програми, които са подготвени, говоря в чуждите държави?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Там работят нашите културни институти. Говорим за седем големи столици, на които трябва да отделим специално внимание и, разбира се, навсякъде, където имаме структури. Но в седемте големи европейски столици, където ще бъдат подкрепени по-глобални, по-сериозни събития, организацията се осъществява най-вече през нашите културни институти. Имаме откриващ и закриващ концерт, разбира се, в Брюксел и в София, които са ключови. Всичко друго минава на конкурсен принцип. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря господин Министър.
Имам въпрос към министъра, ако разрешите. Помните, днес можем да се гордеем с Ларгото – няма такъв аналог в световните столици. Една цяла столица на Константин Велики да е в центъра на града и да бъде много сериозен атрактивен, туристически обект. Радвам се, че днес всички мероприятия се празнуват там. Скоро чествахме деня на европейската столица. Разбира се, няма да крия, че имах прикрепени дежурни хора, които следяха всяка капка. Бях притеснен за камерите да не се развалят, че струват скъпо.
Имам лош и неудобен въпрос към Вас, тъй като виждам, че журналистите се успокоиха. Има едно счупено стъкло. Дали за Европейския съюз ще го ремонтираме, господин Министър?
Виждам, че в момента такова спокойствие е налегнало, че чак се радвам. Видях няколко спукани стъкла, случва се. Би било хубаво да вземете мерки и ще се радвам, ако това се отстрани, наистина да има приятен вид. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Господин Председател, стъклата, на които е нарушена целостта, са три. В момента уточняваме, знаете, по закон сме длъжни, ние сме министерство, държавна структура, тъй като те са в гаранционен срок. Има спор между строителя и между нас, който поставя въпросът дали са спукани на база на дефект, което веднага ги задължава да ги поправят, или са спукани вследствие на интервенция на хвърлен камък, нарочно и така нататък. Това уточняваме. Със сигурност в момента, в който се изясни този въпрос, и трите стъкла ще бъдат поправени.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпросът беше зададен колкото за председателството би било хубаво обектът да е в прекрасен, изряден вид.
Предлагам Ви, ако няма въпроси към министъра, да минем към следващата точка:
РАЗНИ.
Ще помоля господин Министърът да остане и за тази точка, защото имаме сигнал, който съм длъжен да го внеса, защото касае чисто административната част на Министерството.
Ако има и допълнителни въпроси, извикали сме министъра, имате възможност да питате.
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Господин Председател, информирах Ви за едно предложение преди заседанието. Община Пловдив удостои с високото звание „почетен гражданин на Пловдив“, което ще бъде връчено на 24 октомври на един от големите български творци, поет, писател, драматург. Казва се Петър Анастасов, дългогодишен директор на Издателство „Христо Г. Данов“ – едно от най-успешните издателства и преди промените, и след промените. Много автори там са издали много сериозна литература.
Предложението ми към Комисията е дали от Комисията в знак на уважение бихме отправили поздравителен адрес за вторник, по време на честването, където цялата литературна пловдивска общественост ще се събере. Ако има обща воля в Комисията, да предложим на господин Министърът, Петър Анастасов да бъде удостоен с държавно отличие, каквото прецени Комисията.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, ще си позволя само няколко думи. Познавам лично колегата. Изключителен човек! Надявам се, че няма никаква пречка той да бъде награден, уважен. 75 години живот, отдаден на българската култура никак не са малко. Дори бих разширил малко и това. Той заслужава да получи за 24 май поне признание орден „Кирил и Методий“, защото наистина има сериозен принос към българската култура.
В точка Разни ще си позволя да Ви помоля. Скоро бях в Москва на заседание на академиците на Международната академия, където съм, за съжаление, академик, за да не подразня някого, със Светлин Русев. Там имахме възможност за среща със специалния съветник на президента Путин по международните културни връзки – човек, който безкрайно много е помагал и за дните на българската култура, изобщо каквото касае България. Той е човек, който обича по един или друг начин България.
Стана възможно, господин Министър, да приключим разговорите за българската опера да гостува в „Болшой театър“ и доколкото знам, договорът вече е подписан.
Другото, за което отдавна говорихме и категорично е решено, да се представи българското средновековие в Третяковската галерия. Това също е добър успех. Разбира се, всичко това не мина без приятелското отношение и съдействието на господин Швидкой.
Предлагам, ако нямате нищо против от Министерството или да излезем с инициативен комитет, да наградим този човек, всички хора, които помагат за културата на България. Това е едно благодаря, едно признание да връчим. Нека да го направим, както подобава – с инициативен комитет.
Надявам се да имате грижата да внесете в Министерския съвет предложение за такава държавна награда на този човек, за да му кажем „благодаря“, за да можем да ползваме тези контакти по-нататък, да развиваме културните си отношения.
Благодаря.
Колеги, ако няма други въпроси към министъра и екипа му, да ги освободим.
Други въпроси? Нямате.
Поради това че дневният ред е изчерпан, закривам заседанието.
Хубави почивни дни!
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чл.-кор. ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
