1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
2. Разни.

---

На 2 ноември 2017 г., четвъртък, от 14,35 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
2. Разни.


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин ВеждиРашидов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ:Колеги, приятели и гости,налице е необходимият кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Господин Министър, добре дошъл!
Колеги, предварително обявеният дневен ред на днешното заседание съдържа следните точки:
1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред?
Подлагам дневния ред на гласуване. – за 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, преди да започнем работа, бих искал да Ви представя новия член на Комисията – господин Евгени Будинов, човек от нашата гилдия.
Колега, добре дошъл!
На днешното заседание присъстват:
- от Министерството на културата: министър Боил Банов, заместник-министър Румен Димитров, Весела Щерева – парламентарен секретар, Красимира Стефова – и.д. „главен секретар“, Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“;
- от Министерството на финансите: Росица Спасова – началник-отдел на дирекция „Държавни разходи“, и Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“;
- от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник генерален директор, Данчо Антонов – финансов директор;
- от Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, Розита Еленова – член на СЕМ, Иво Атанасов – член на СЕМ, Спаска Янева – началник-отдел „Бюджет и финанси“;
- от Българската национална телевизия – господин Каменаров се обади днес, че е изникнала неотложна, важна работа, но ще има негови представители: Росица Григорова – финансов директор, Петър Иванов – главен специалист;
- от Българското национално радио: Александър Велев – генерален директор, Ирена Мачева – директор на Икономическа дирекция, Десислава Паунска – директор на дирекция „Комуникация“, Ивайло Савов – директор на програма „Хоризонт“, Теодосий Спасов – директор на „Музикална къща БНР“;
- от Българска библиотечно-информационна асоциация: Снежана Янева и Спаска Тарандова;
- от Асоциация „Българска книга“: Галя Дянкова;
- от Националния филмов център: Жана Караиванова;
- от КНСБ: Иван Иванов, Мариела Маламатенова, Албена Колева, Анета Лечева, Силвия Нотева, Николай Куманов.
Колеги, материалите за днешното заседание и становищата от Българската библиотечно-информационна асоциация и КНСБ относно бюджета са изпратени на електронната Ви поща. Надявам се да сте се запознали.

Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Има думата министърът на културата господин Боил Банов да представи бюджета на Министерството.
Заповядайте, господин Банов.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! В Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. се предвиждат разходи по бюджета на Министерството на културата в размер на 175,028 млн. лв. Увеличението спрямо текущата 2017 г. е със 17 млн. 884 хил. лв. – близо 18 милиона, което представлява увеличение с 11,4 на сто на бюджета на Министерството.
Увеличението на средствата е свързано с осигуряване на допълнителни средства, както следва:
За подкрепяне механизма на финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства – 10 млн. лв. Тази допълнителна субсидия е необходима с оглед увеличаване реализираните приходи от културните институти, респективно на по-големия брой зрители. Това ще осигури по-широк достъп до спектаклите на зрители от отдалечени райони в страната, най-вече тези със смесено етническо население. Увеличените приходи силно се надяваме да създадат възможности за повишаване на художественото ниво на театралните и музикални спектакли, създаване на мащабни и качествени произведения, които да достигат до по-широка публика и да създават устойчив интерес към българските сценични изкуства.
За държавните училища в областта на културата и изкуствата е предвидено увеличение с 4 млн. 226 хил. лв. То е във връзка с увеличаване на минималната работна заплата, фонд „Пенсии“ и най-вече за увеличение възнагражденията на педагогическите специалисти в образованието.
За провеждане на археологически проучвания на терен, за консервационно-реставрационни дейности на значими недвижими културни ценности със световно и национално значение е предвиден 1 млн. лв. допълнително. Бих казал, че след като миналата година по времето на министър Рашидов имаше 1 милион увеличение, сега този следващ милион показва трайна тенденция за желание за образуване на политики в областта на археологията, на културно-историческото наследство. Нещо ключово за развитието на нацията, за изграждане и подкрепа на духовността ни.
За програма „Български библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ – 1 млн. лв. Целта е подновяване на библиотечните фондове на обществените библиотеки, активизиране на интереса към книгата и четенето на българските граждани, най-вече на младите хора.
За финансиране на културни проекти на конкурсен принцип чрез Национален фонд „Култура“ – половин милион лева. Не съм правил справка, но според мен със сигурност е поне 20-годишна давността българско правителство да инвестира във фонд „Култура“, да инвестира в повече пари за проекти. Също, мисля, един ключов сигнал.
За разходи за персонал на регулирана численост в системата на Министерството на културата, компенсиращи увеличаване на минималната работна заплата и вноска във фонд „Пенсии“ – 219 хил. лв.
За подготовка на българското участие на Венецианското биенале на изкуствата – половин милион лева. Отново ще направя акцент – пак не съм направил справка, но са много, много годините, които са минали, откакто България е била представена на Венецианско биенале. (Реплика от председателя Вежди Рашидов при изключени микрофони.)
Благодаря Ви, господин Председател.
Венецианското биенале е на повече от 120 години и е може би най-престижният форум в света за изследване, популяризиране на нови художествени тенденции. Изключителен акт на кабинета.
Бях казал веднъж, ще го повторя и пред Вас – най-тъжното нещо, откакто съм министър, беше когато получих покана от сръбския си колега, за да отида на откриването на техния щанд на Биеналето.
Увеличение стандарта за субсидирани бройки в музеи и галерии за компенсиране на минималната работна заплата и фонд „Пенсии“ – 105 хил. лв.
Увеличение стандарта за субсидирана бройка – Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, отново за компенсиране на минималната работна заплата и увеличаване на вноската във фонд „Пенсии“ – 167 хил. лв.
За отпускане на пожизнените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията – 126 хил. лв.
В Законопроекта за държавния бюджет на Република България за делегирани дейности на държавата се предвижда и: за общински културни институти с регионален характер (музеи и галерии) – 1 млн. 896 хил. лв.; за библиотеките с регионален характер – 2 млн. 95 хил. лв., тук увеличението е осезаемо – 14,4 на сто. Заедно с парите в Министерството на културата за книгата, мисля, че ясно показва желанието на правителството да инвестира в едно от най-важните неща в сферата на изкуството и културата – литературата.
И на последно място, но никак не е маловажно, за читалища допълнително са предвидени средства в размер на 8 млн. 151 хил. лв., с близо 15% е увеличен стандартът на читалищата, за което мисля, че най-точният израз е „едни благородни решения на българските правителства“.
Искам да изразя изключителната си благодарност за конструктивните разговори и подкрепата на министъра на финансите Горанов и на неговия екип. Знаете, че формирането на бюджета е дълга процедура – зад тези цифри стоят много месеци работа. Изключително компетентно, обективно отношение срещахме през цялото време от екипа на Министерството на финансите.
Искам изключително много да благодаря на двата големи синдиката в лицето на КНСБ и на „Подкрепа“, които през цялото това време бяха до нас и съдействаха за провеждане на сериозни, качествени разговори с Министерството на финансите.
Искам да благодаря и на много от Вас – членовете на Комисията, които в тези процеси същоса били изключително съпричастни.
Истината е, че нашите искания – само за Министерството на културата ще кажа, за още 50 милиона сме поставили като приоритет и сме мотивирали като важност, но това, което към момента влиза в проектобюджета, мисля, че е сериозна стъпка и показва ясното желание на кабинета да подкрепя българската култура и изкуства. Благодаря Ви. Готов съм да отговоря на евентуално поставени въпроси.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, ако ми разрешите, искам и аз да поставя един въпрос, който смятам, че е важен. Но първо да поздравя министър Банов – когато бяхме заедно в един екип, той знае много добре, само за сценичните нашият съвместен екип успя да увеличи към 40 милиона парите за театрите. Аз го поздравявам, че този дефицит от 10 милиона той го е компенсирал – това е безспорен успех, защото имаше много голяма нужда от тези средства. Винаги се молехме – от централния бюджет.
Поздравявам Ви, че сте успели, господин Банов, да направите това възможно.
Другото, което много бих искал – на тази тема вече говорих с министър Банов и той е наясно: голям проблем са заплатите в НИНКН, но в случая само за дейности са пуснати пари, което също е много добре. В НИНКН заплатите са толкова малки, от много отдавна не са вдигани. 160 хил. преписки, които всеки ден – и магистрала не може да се построи, и сграда не може да се направи, ако тези хора не ги обработват. Знаете добре, че още не е дигитализирано всичко – предстои в бъдеще.Като се направи дигитализация изобщо в цялото правителство, това ще стане, разбира се, и в Министерството. Тези хора са много малко и много трудно обработват голямата маса документи, а това е много важно за държавата – ресор, който е много важен.
Надявам се, че ще подкрепим господин Банов – мисля, че няма да спре да иска – в тази посока по простата причина, че познаваме и проблемите вътре, които рано или късно поетапно трябва да се решат.
Поздравявам Ви, че имате такова увеличение на бюджета, господин Министър.
Господин Министър, да дадем възможност на всички, които са тук, да се изкажат – после ще преминем към въпросите.
Думата има госпожа Росица Спасова от Министерството на финансите да представи Проектобюджета за 2018 г.
РОСИЦА СПАСОВА:Уважаеми господин Председател, министър Банов представи прекрасно бюджета в частта „Култура“. Ако е необходимо да представя общите параметри по Законопроекта за държавния бюджет, съм на разположение, но смятам, че по-конструктивно…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не е необходимо да го повтаряме, колежке. Смятам, че е хубаво да сте поговорили за този Закон за хазарта – към Фонд „Култура“ трябваше да идват едни проценти. Надявам се, че сте разговаряли, защото много милея за този Закон – аз го вкарах, не е лошо да отидат едни средства към културата.
Господин Максим Минчев.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда максимално кратък. Само преди три седмици в една работна среща в Министерството на културата дебатирахме, разисквахме всичко относно бюджета на Българската телеграфна агенция и мисля, че постигнахме съгласие.
За 2018 г. нашият бюджет е 6 млн. 552 хил. 600 лв., съответно субсидия от 4 млн. 852 хил. 600 и собствени приходи от 1 млн. 700 хил. лв. Внимателният анализ, който направихме за това, което ни предстои, показва, че ние ще успеем да се справим с този бюджет. Разбира се, парите не достигат – може би ще се лишим от някои идеи, които имаме в посока иновации и така нататък.Но се надяваме, че днешната ни разумна позиция да приемем и да благодарим за този бюджет ще бъде взета предвид и догодина, когато ще се обсъжда бюджетът за 2019, ще поискаме увеличението, което ни е необходимо за провеждането на Шестия световен конгрес на информационните агенции – медийно събитие, което по своите мащаби България не познава.
На този етап ние считаме, че бюджетът на БТА е достатъчен, за да изпълняваме добре нашите задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Минчев.
Думата за становище по бюджета има госпожа София Владимирова.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. на Съвета за електронни медии е определен бюджет в размер на 1 млн. 542 хил. и 600 лева. По-голяма част от допълнителните средства, необходими за нормалното функциониране на регулатора, са удовлетворени. Разбира се, ние изпитваме финансова нужда и от разходи по посока – само ще ги изброя, тъй като Вие в Комисията сте запознати с нашите нужди.
Предстои европейско председателство и надеждите на сектора са, че директивата, която не бе приета в рамките на тази година, вероятно ще бъде приета в рамките на нашето председателство. С оглед на това бихме искали, като един сериозен регулатор, да организираме достатъчно дейности в посока – медийна грамотност, различни дискусии, които се пораждат във връзка с медийни казуси, които и в обществото са обект на дискусия. Това ни е трудно да направим дори и със сегашния ни бюджет, който е значително увеличен в сравнение с предходните години, когато почти, да не кажа – изобщо, увеличение на бюджета на Съвета за електронни медии не е имало. За сравнение ще дам 2009 г., когато бюджетът на регулатора е 1 млн. и 900 хил. лева.
Отделно от това, другият въпрос, който е много важен за текущата работа на Съвета, е, че нашата интегрирана система за мониторинг е инсталирана през 2006 г. Сега годината е 2017 – всички сме свидетели на бурното развитие на медийната среда и сами можете да си отговорите на въпроса: колко ефективно работим с тази технология?
За финал ще кажа, че нашият бюджет за 2018 г. е увеличен със 17,73%. Благодаря за разбирането, което проявиха от Министерството на финансите в разговорите ни с тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Александър Велев има думата относно бюджета.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи колеги и гости на Комисията! За разлика от преждеговорившите, ние не можем да се похвалим с някакво значително увеличение на бюджета. Нашият бюджет е 42 млн. 336 хил. и 800 лева – увеличен е с около 100 хил. лв., които са заради увеличението на минималната работна заплата и съответните разходи, които възникват от това – по осигуровки и социални плащания. Тази сума е непроменена от 2012 г., като тогава със Закона за държавния бюджет от радиото са взети 7 млн. лв. и са прехвърлени в телевизията, които никога повече не се върнаха в радиото.
Радиото е недофинансирано, още повече за следващата година се появяват нови плащания – всички Вие бяхте свидетели на споровете ни с „Музикаутор“ за увеличението на сумите, които плащаме за авторски права, както и за изпълнителски права, продуцентски права. Ние постигнахме споразумение за значително увеличение на тези разходи, но те в новия бюджет ще трябва да бъдат покрити с наши средства – не със средства, които са ни дадени допълнително от държавния бюджет.
Нарастването за тази година е с 600 хил. лв., които отнякъде, сами разбирате, трябва да дойдат, което налага нов режим на строги икономии вътре и търсене на резерви, за да могат да бъдат покрити тези средства.
Отделно от това, вече втора година предлагаме да разкрием регионална радиостанция в Плевен, в Централна България. Ние покриваме цяла Северна България само с три радиостанции – Варна, Шумен и Видин, но точно в Централна северна България нямаме радиостанция.
Регионална радиостанция в този район би съответствала на интересите на хората в региона, би се занимавала с регионалните проблеми и, не на последно място, би разкрила работни места за висококвалифицирани специалисти в този регион, би ги съхранила и би ги запазила.
Аз зная как успяваме във Видин да задържим 30 души, да работят там – висококвалифицирани хора, защото имаме работни места и защото имаме радио. Смятам, че това е от изключително значение за развитието на този регион. При така подготвения Проект за държавен бюджет на Република България за 2018 г. това очевидно няма да може да се реализира.
В тази зала разисквахме бъдещето на Радио „България“ и голяма част от Вас бяха на мнение, че то трябва да се развива, трябва да се поддържа и дори трябва да се разраства. Ние заложихме в проекта за бюджет, който внесохме в Министерството на финансите, увеличение с 500 хил. лв. на парите за Радио „България“, за да се модернизира сайтът и да се допълнят езиковите редакции с хора, които да работят там. Очевидно е, че това не може да се случи с този бюджет, тъй като няма откъде да дойдат парите при обективно увеличените разходи, които имаме.
Не на последно място, искам да кажа, че ние заложихме в този бюджет и поискахме от Министерството на финансите, имахме разговори и в Министерството на културата, увеличение на заплатите на музикалните ни състави – на нашите музиканти. Знаете, че Българското национално радио има прекрасен Симфоничен оркестър, за който привлякохме диригент от чужбина от много висока, световна класа – там средната заплата е 856 лв., под средната за страната. С 856 лв. ние искаме да ги задържим – непрекъснато има текучество, а музиканти не се намират лесно. Няма как да ги задържим с тези 856 лв.
Средната работна заплата общо, във всичките музикални състави е 852 лв. За сравнение – знаете, че в страната средната работна заплата надхвърля 1060 лв. Това е нещо, което също бяхме поискали, за което бяха необходими и са необходими 420 хил. лв., с които щяхме да дадем по-висока оценка на тези хора – това беше нашето желание, на техния труд, за да имаме възможност да ги задържим. За съжаление, това не виждам в Проектобюджета на Република България за следващата година.
В заключение бих искал да кажа, че Българското национално радио, естествено, ще изпълнява бюджета такъв, какъвто е.
Българското национално радио никога не е излизало на червено, никога не е имало дефицит – нито един лев в цялата си история, нито пък ще го допуснем. Но с бюджета, който бъде приет, ако бъде приет такъв, какъвто е заложен, ще бъдем принудени да преминем към режим на икономии, търсене на възможности за свиване на разходи, което вероятно ще се разпростре във всички дейности на Радиото. Обективно са нараснали средствата с 600 хил. лв., повтарям, за да заплатим авторските права – това е нещо, което допълнително е дошло.
Не споменавам сумата, която трябва да заплатим за охрана, защото има Законопроект, който отменя тази цифра, която трябва да платим – половин милион. Дали ще се случи, или не – все още не сме ги изплатили тези пари. Но ако и те се добавят, вече нещата стават много тежки.
Тук е и Теодосий Спасов – всички го познавате, той ръководи нашите музикални състави. Би могъл да Ви разкаже, ако Вие желаете, как непрекъснато обявяваме конкурси – сигурно слушате радио и непрекъснато чувате за това, че обявяваме конкурси за един или друг инструмент. Един музикант, за да влезе в ролята си на музикант и да засвири добре, за да звучи екипът добре, е необходимо много време. Нали така, Теодосий?
В заключение само да кажа, че този бюджет е недостатъчен, Радиото ще бъде недофинансирано. И още веднъж да подчертая, че ние ще бъдем принудени да предприемем мерки в посока икономия, а не някакво разширяване на дейността. Това е на фона и на председателството на България на Европейския съвет. Благодаря Ви за вниманието.
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Добър ден! Уважаеми господин Председател, господин Министър, господа и госпожи депутати, мои приятели тук и мои мили съвременници! Всички знаете какво правя и с какво се занимавам. Музикантът започва от 7 – 8-годишна възраст тази професия – ние се занимаваме до края на живота си, до последен дъх, с музика. Радиото е създадено по този начин, в такъв формат от много по-умни хора от мен. Не искам да споменавам тези наши велики личности. Когато се наруши структурата, формата на един инструмент, защото Радиото е държавен инструмент, знаем как е възникнало, и телевизията също – от дете съм в тези институции, без тях никой нямаше да разбере за мен. Радиото има едни от най-добрите музиканти на нашето време, аз обичам да ги назовавам – от кариерата, защото ние започваме от детска музикална школа в някое читалище, след това пет години музикално училище, след това академия, специализации, конкурси. Съставите на Националното радио съдържат каймака на нашата българска национална култура. Много е жалко, когато видиш някой да тръгва, да си отива поради причина, че той не е оценен достатъчно добре, а е отдал целия си живот за своето усъвършенстване, за институцията, но той не може да се справи със своите битови проблеми.
На тази държава, на България, откакто съществува, основният проблем е битовият проблем. Не знам как трябва да се реши той, но всички ние се гърчим в битовите си проблеми. Ако решим един ден битовия проблем,според мнение сме си решили всичко.
Аз съм дошъл да прося, да прося нужното за моите хора, за моите музиканти в Радиото и Ви моля от сърце да помогнете те да се почувстват достойни в тази национална институция! Благодаря Ви.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Ако ми позволите, господин Председател, едно допълнение, тъй като не обобщих цифрите, които казах. Ние подготвихме проектобюджета – искането ни към Министерството на финансите, без да го раздуваме, да бъде реалистично. Нашето общо искане за увеличение на субсидията беше малко повече от 2 млн. лв. Не някакви бомбастични 10, 20 или 30, а 2 млн. лв., с които щяхме да покрием и можем да покрием тези разходи.
През тази година открихме два кореспондентски пункта, които и Българската телеграфна агенция не поддържа – никой не поддържа щатни кореспонденти навън. Ние имаме кореспондент в Истанбул – може би вече сте чули, и в Лондон, който е щатен. По този начин разширихме информацията, която идва отвън. Особено е важна информацията, която идва от Истанбул, за да знаем какво става в нашата южна съседка. И тези пари бяха включени в двата милиона. Ние ги открихме със собствени средства, независимо от това, че нямаме увеличение на бюджета. Ще продължим, разбира се, да си вършим работата, но, както казах, в режим на икономия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, преди да продължим с изказванията – ние тук едва ли можем да решим бюджета, но можем да се опитаме да помогнем. Нашата помощ ще се състои в следното. След като и Теодосий потвърждава, проблемите в това отношение са навсякъде – не само при музикантите, в Радиото, мисля, че министър Банов също си има реални проблеми с Филхармонията, навсякъде има.
Проблемите трябва да се решават – министърът се опитва поетапно.Поздравих го, че едно трудно нещо вече е овладяно и му прави чест, че е успял да вдигне на театрите – десетте милиона, които ние сме изстрадали години наред, в края на годината – дефицит.
Да се върна към онова, което Теодосий каза – той е отговорен човек. Сигурно е така. Освен че е така, в Комисията по културата и медиите не вярвам нито един човек да е против – да няма за културата. Напротив, нашата мисия е в това да защитаваме интересите и на културата, и на медиите. Имаме тази малка възможност между първо и второ четене.
Да се видим, господин Велев, да кажете горе-долу в рамките на какво бихме могли за тези хора, които се нуждаят от някакви средства, за да убедим парламента. Най-вече да разговаряме с госпожа Менда Стоянова и ако има съгласие, между първо и второ четене да направим нашето предложение – да искаме да се увеличи, колкото е необходимо, бюджетът на Радиото. Човек трябва да иска максимума, за да му се даде поне една част, за да си помогне на работата. Обещавам да седнем между първо и второ четене, да се отнесем сериозно към този проблем и да помолим да се получи повишаване на бюджета.
Така че няма „против“ – единомишленици сме.
Колеги, от Телевизията иска ли някой да вземе думата? Господин Каменаров се обади, че е възпрепятстван, и то основателно.
Заповядайте, колежке.
РОСИЦА ГРИГОРОВА:Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа членове на Комисията по културата и медиите! За съжаление, ще се присъединя към колегата от Радиото и ще кажа, че за пета поредна година в проекта на бюджет за Българската национална телевизия няма промяна – той е на нива от 65 милиона, като не коментирам лекото увеличение относно осигурителните плащания, което изключително затруднява работата на Българската национална телевизия и възможностите за нейното развитие. Основно проблемът е в трупането на дефицит по бюджета на БНТ.
Основната пречка за нас и този дефицит, който натрупваме, са таксите за цифрово разпространение на програмите на БНТ, които са основно перо в нашия бюджет и които, за съжаление, са финансово неосигурени по бюджета ни и за тази година, и за следващата.
Дефицитът, който трупа БНТ, е почти половината от размера на субсидията, която ни се предоставя. Това е изключителен проблем за нас. Намалението на нашата субсидия е от 2013 г. – тогава се намали от 70 милиона на 65 милиона, а в същото време от 2014 г. ние въведохме цифровото радиоразпръскване – наземното.
Този проектобюджет е изключително недостатъчен и в края на 2018 г. ние ще сме с 27 милиона задължения само за таксата „разпространение на програмите“. Екипите на БНТ положиха усилия, таксите са предоговорени, разсрочени, но не можем да се справим при такива нива на бюджет с тяхното погасяване.
Друг основен недостиг – нямаме достатъчно средства за откупуване на значими европейски и световни първенства, олимпиади. Това мисля, че е в интерес на гражданите на България. Не можем да откупуваме подобни права.
Въпреки всичко, екипът на БНТ разбира приоритетите на правителството, но се надяваме да има известна възможност поне тези пет милиона, които бяха взети от бюджета на БНТ още 2013 – 2014 г., да бъдат възстановени и да може в хода на изпълнение на Бюджет 2018 да ни бъде предоставена целева субсидия за погасяване на този дефицит, за да можем да сме по-устойчиви в нашите решения и да не натрупваме сериозни дефицити. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Няма какво да допълня, защото това е начинът – ако трябва, да се коментира и да се обсъжда. Ще стане същото, което казах и на колегите от Радиото – би могло между първо и второ четене да има корекция, но това вече не е в правомощията на тази Комисия, а отива отново в друга посока.
Помня, когато намалиха бюджета – тогава ставаше въпрос за една реформа, за оптимизация на държавните структури. Тя касаеше не само Телевизията, касаеше и министерства. Помня времето, когато от 70 стана на 60. Ще го имаме и това предвид – то е абсолютно идентично.
Онова, което бихме могли реално да направим – да разчитаме между първо и второ четене, след като направим постъпления по Правилника, по законовия ред и разговаряме с шефката на Бюджетната комисия госпожа Менда Стоянова. Това предстои да го направим.
Колеги, изказвания има ли от членовете на Комисията?
Заповядайте, колега.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Аз приветствам, господин Банов, усилията и успеха при отстояването на повечето средства за Министерството на културата и за дейности в тази област пред министъра на финансите. От името на „Обединени патриоти“ заявявам нашата подкрепа за бюджета в частта „Култура“.
Имам два конкретни въпроса: оповестените от Вас 8 милиона повече за читалищна дейност дали са съобразени с увеличението на минималната работна заплата, тъй като знаем, че в настоящия бюджет имаше дефицит в този смисъл и на много места се наложи секретар-библиотекарите или читалищните дейци да излизат в неплатен отпуск, тъй като средствата не достигаха за заплащане на тяхното възнаграждение?
Вторият въпрос. Не чухме нищо за капиталови разходи в държавните училища към Министерството на културата. Вие казахте, че са предвидени средства по отношение увеличението на възнагражденията, съобразено с минималната работна заплата, но предвиждат ли се такива средства, тъй като голяма част от тези важни институции за обучението на бъдещите културни дейци са в много тежко състояние? Предвиждате ли такива средства? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Предвидени са – за читалищата увеличението е многократно повече, отколкото е сумата, необходима за достигане на праговете по минималната работна заплата. В този смисъл то наистина е съществено.
Що се касае до капиталовите разходи – те са на нивото на миналата година. Не само по отношение на училища – по цялата ни инфраструктура. Такова е решението. Със сигурност не може всичко наведнъж.Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако позволите, колега, само ще Ви помогна, защото заедно сме работили. Към десетина училища се ремонтираха, стегнаха се – материалната база. Трябва дори да поздравим господин Банов, колкото и да са свити капиталните – в момента той ремонтира художественото училище във Варна, както в Котел. Така че прав е – поетапно, и аз имах такъв проблем. Останаха още десетина училища, те са 22 или 23.
Колко бяха, господин Министър?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Двадесет и три.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Това е заложено в политиката на Министерството и в момента дори се работят, и трябва да се направят, разбира се.
Други изказвания, колеги?
Госпожа Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, имам конкретен въпрос към Вас. Преди това ще кажа, че, за съжаление, не видях – поздравявам Ви за Венецианското биенале, не можах да намеря или поне не чух визия за реформи в проекта за бюджет, който сте защитили, като имам съзнанието, че това не е единствено и само Ваша задача. Все пак съм длъжна да отчета и това.
Конкретният ми въпрос. Направих си справка – това успях да намеря. Политиките, свързани с опазване на движимото и недвижимото културно наследство, в Бюджет 2014 г. са в размер на 23 млн. и 800 хил. лева. Политиките, които предвиждате в същата област – опазване на движимото и недвижимото културно наследство, са 18,9 млн.лева.
Казахте, че сте успели да се преборите за увеличение с 1 милион – не разбирам спрямо какво.
И още по-конкретният ми въпрос е: какъв дял от тези средства предвиждате за теренни проучвания, защото това е традиционен проблем по отношение на опазване на културно-историческото наследство? С проф. Станилов сме били на едно мнение в мандата, в който аз носех отговорност за този сектор.
Каква част от ресурса на тази програма предвиждате за реставрация, социализация и консервация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Тук цитирате цифри, които са свързани с оперативни програми – в този смисъл те не могат да бъдат база за сравнение. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева при изключени микрофони.)
Дайте да видим цифрите тогава – ако искате да правим разлика, да я направим. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева при изключени микрофони.)
Аз ги знам – цитирате цифри, които са свързани с оперативни програми, те не са свързани с държавния бюджет, тоест окомплектовате по друг начин. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева при изключени микрофони.)
За теренни проучвания към момента имаме 1 млн., за реставрация и консервация има също 1 милион. Към момента ще добавим 1 млн. лева, делим ги наполовина– ще имаме милион и половина и милион и половина. Това разполагаме в бюджета на Министерството на културата.
А Вие точно какво имате предвид, извинете ме, не мога да разбера.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, вижте, тук е професорът…
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Преди две години парите бяха 1 млн. 500 хил. лева…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Половин милион бяха, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: 1 млн. и 500 хил. лева се деляха за консервация, за реставрация и за теренни.
Станаха 2 млн.– делим ги по 1 милион.
Сега са 3 млн. – ще ги делим по 1,5 млн. Това е.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една реплика.
При правителството на Орешарски в извънреден порядък парите за теренни проучвания бяха 3 млн. лева и за консервация бяха 3 млн. – общо 6 милиона. Но такива пари никога не са давани, в смисъл – предишните години. Тогава стана някаква промяна, но мисля, че министър-председателят се намеси или нещо от този род.
Временното правителство беше предвидило само 500 хиляди лева. Следващата година станаха 1 милион. Сега са милион и половина.
Оптималното число са 2 – 2,5 милиона и за двете пера.
Разговарял съм с министъра на финансите съвсем наскоро – той твърди, че догодина ще се вдигнат ощес по половин милион, да достигнем оптималното равнище. Това е истината. Останалото…
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Затова казвам, че цифрите, които се цитират, визират друго… (Министър Боил Банов и народният представител Станислав Станилов говорят едновременно.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Кръстева е права в това, че… (Министър Боил Банов и народният представител Станислав Станилов говорят едновременно.)
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Те бяха дадени по времето на Орешарски допълнително – тук самата госпожа Кръстева трябва… (Министър Боил Банов и народният представител Станислав Станилов говорят едновременно.)
Министърът има голям дял за това, но те бяха по време на изпълнение на бюджета. Това винаги може да се случи. Дай Боже, да се случи и догодина. Но те са дадени извънредно по време на изпълнение на бюджета.
Не са дадени такива огромни пари – мисля, че тогава 2 или 3 милиона бяхте издействали.
Те са извънредно, по време на изпълнение на бюджета – не са стационарно в бюджета на Министерството на културата. (Реплика от народния представител Велислава Кръстева при изключени микрофони.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре де, важното е, че сега са ги увеличили малко.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Вече ще бъдат милион и половина. Така е прието, може би тук професорът ще каже, може би Вие –винаги сме ги делили наполовина за теренни проучвания и за консервация и реставрация. Милион и половина ще има.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: В интерес на истината, малко повече, отколкото беше. Сега като говорим с професора, ясно, че те не стигат за теренни проучвания.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: С по половин милион за едното и за другото.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: За двете пера по половин милион отгоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Въпросът е, че по този начин финансирането не стига доникъде и цялата дейност е затруднена. Аз съм разговарял преди това – имаме намерение да внесем, даже министърът каза, че ще го работим двамата, един друг начин на финансиране, който го има в някои европейски държави. Вероятно там няколко пъти ще се увеличат тези пари. Няма да Ви кажа какъв е проектът – ще го видите в Народното събрание.
Иначе – министърът не иска да ги даде тези пари, трудно се дават такива пари. Както за БАН например – седят на едно място и не мърдат, просто е кощунство. Но не може да се постигне консенсус.
Такива пари, например увеличаването на бюджета на Министерството на културата от 0,5 от брутния продукт – да расте, да стане 0,6, 0,7, 0,8, но повечето от колегите не се съгласяват и не искат да го направят. Иначе има крайна необходимост.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Така или иначе съм длъжен да подчертая – само преди една година парите бяха половин милион за едното, половин милион за другото. Сега стават по милион и половина за едното и милион и половина за другото. Разликата е осезаема, постъпателна е – и предишната година, и тази. Тоест има ясна визия за развитие на сектора.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има тенденция за увеличаване.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Тенденцията е ясно изразена.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Каквото и да говорим, колега, малко е по-добре, но не е добро положението, както би казал проф. Станилов, по една проста причина: ако това не се разбере като приоритет и политика по-нататък (аз се мъчих – не стана приоритет) – трудно се дават за това пари.
Това е бъдещето и на туризма в страната – затова в България трябва да се направят час по-скоро теренните проучвания и българската култура трябва да излезе на повърхността.
Аз ще го кажа под формата на ирония или в прав текст – повече пари дават да викат „Оставка!“ на Ларгото, отколкото да направиш проучване на Ларгото. Извинявайте, както ще да звучи, но днес това няма аналог – един от толкова хубавите обекти в европейските столици, с което, разбира се, се гордеем.
Боил Банов се е борил винаги за по-висок бюджет – аз го знам. Били сме екип, заедно сме правили тези искания, заедно сме тропали по маси.
Пак Ви казвам, повечко е – слава Богу, че малко е повече, защото беше много унизително: цяла България, за теренни проучвания – половин милион. Извинявайте, аз съм се задъхвал. И не даваха – това е истината. Трудно се дава. Но сега има по-добра стъпка, все пак е малкият успех. Това не значи, че трябва да се успокоим и да не се борим догодина да има още малко отгоре.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър на културата! Същинското обсъждане всъщност ще стане в залата между първо и второ четене. Тук искам да маркирам някои от позициите, които схващам от предложения бюджет за културата.
Бюджетът е властови лост за реализиране на програмни политики. В предизборната програма на ГЕРБ е записано, че бюджетът ще нарасне 1% за функция „Култура“, а в прогнозата Ви и в стенограмата от заседанието това е 0,5%. Тоест веднага може да се каже, че едно обещание може би е отложено във времето – утре, вдругиден, след пет години, след 15. Но не отговаря на това, което беше обещано. Първо.
Господин Теодосий Спасов, парадигмата на мислене трябва да се промени. Не просим!Вие изисквате– те са слугите, „администро“. „Администро“ е слуга на тези, които имат потреба. Няма защо да просим. Достойнството Ви трябва да се отстоява и то става тук точно – при нас.Макар че метафората я разбирам, я използвам, за да изкажа моята мисъл.
Въпреки че е вярно, че стандартите за издръжка на читалища, регионални библиотеки са се повишили с 14%, че за сценичните изкуства имаме 10 милиона повече от 2017 г., при последна сметка заплатите се повишават с 6%, което значи, че при минималната заплата, която е под 520 лв., при това ниско ниво едва ли отговаря на квалификацията, на достойнството на тези хора, които работят в музеите, читалищата и другите културни институти.
Сценични изкуства. Ще поставя един въпрос. Имаме безспорни успехи на европейските фестивали. Въпреки чл. 17 от Закона за киното, в който субсидиите не бива да бъдат никога по-малки от тези от предната година, вече няколко години субсидията е 14 милиона и еди-колко си. И се предвижда в следващите три години да си остане същата. Това е грижа за киното.
За библиотеките се предвиждат средства, но аз някъде прочетох становище на Асоциацията. Вижте, на глава от населението за книги се дават около 2 – 3 стотинки при 30 стотинки преди 7 – 8 години. В Европа това е 3 лв. на глава от населението. Как тази нужда, по какъв начин приоритетът „Образование“ е действително защитен приоритет, ако се случва това, което се случва с библиотеките и с информационното осигуряване на библиотеките?
Ще се въздържа на този етап да подкрепя проектобюджета. Това не е от политическа целесъобразност, а поради тези и още много неща, които бих могъл да кажа, но явно колегите също ще трябва да кажат своето мнение по въпроса.
Господин Банов, изобщо не съм очарован от министъра на финансите, за разлика от Вас – от неговото отношение към културата. Това определя и отношението ми към бюджета като цяло, но това е друг разговор – той е за друго място. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Доколкото усещам, колегите казват – да не правите като БСП последната година, да вдигнете пенсиите и всичко, а да ги правите плавно. Всички осъзнаваме, че докато не стане 1% за култура, тук нямаме две мнения, ние просто няма да имаме добри лостове в културата. Непрекъснато ще говорим за всички тези пукнатини, за които сега говорим – със закачка го казвам и с уважение към Комисията.
Да, колеги, постъпателно трябва да се вдигне и това се прави. Беше 4,5 по мое време, беше много трудно – не е тайна. Ние сме артистично племе, малко сме по-специални, но такава ни е природата на всички. Вдигна се в наше управление – казвам „наше“, защото бяхме екип, работили сме съвместно и с министър Банов, и с голяма част от екипа на Министерството. Само за театралните формации, за сценичните сме вдигнали 40 милиона. Имаше един малък дефицит – затова поздравявам министър Банов, аз не можах две години да се преборя, той се е преборил. Това е един успех – имаше нужда от тези средства.
За теренни проучвания давахме по 500 хиляди за цяла България, не достигаха. Ето, една крачка – малка, но все пак напред.
Колеги, ние трябва да се борим, но това ще го реши финансовият ни министър, защото той е бюджетар – знае какви пари идват в държавата и какви трябва да пусне. Ако работим всички заедно, постепенно и бавно да качваме нагоре, а не да задържаме на едно ниво и да се връщаме назад…
Знаете, за българското кино най-високите пари, които са давани, са 10 милиона – сега са 14 млн. и 200 хил. лева, бяха по мое време. Надявам се, че министър Банов мисли за това нещо. Не става въпрос да бъдем крайно критични – затова избягвам да го политизирам, няма да е добре за културата. Винаги съм се предпазвал – точно в тази сфера 5 по 5 не е 25. Там е всичко друго, но не е точна наука. Касае съдбата на талантливи хора, кумири на България – по-различните от всички, на способните хора, от които имаме нужда.
Да, ще трябва да го направим.Още не сме много богата страна – бавен е растежът. Това е причината, но не означава, че сме се успокоили. Ето, той се е преборил за едни 18 милиона. За два мандата успяхме да преборим едни 60 милиона – общо.
Това бяха 96 милиона – колеги, недейте се изненадва. Като станах министър, 96 милиона беше бюджетът на Министерството. Това е истината. Като напуснах, беше 180 милиона.
Поздравявам го – догодина, дай Боже, да бъде повече. В рамките на този мандат ще гоним тази цифра, както гоним Закона за киното – бавно. Вече наближава 15 милиона – трябва да станат 17 милиона и 200 хиляди лева, за да изпълним Закона. Необходимо е, не казвам, че не е необходимо.
Сто процента вярвам на безпокойството и думите на колегата Теодосий – знаете, изключително честен, морален и отговорен човек. Сигурно е точно така, както казва, защото той страхотно милее за всичко онова, което наричаме „добра българска музика, голяма българска музика“, и не го казва от куртоазия.
Смятам, че всички в тази Комисия сме „за“ да помагаме на културата.
Прав сте в това, което казвате, но трябва наистина всяка година да заставаме зад бюджетите и колкото можем, като Комисия, да подкрепяме все по-добър и по-добър бюджет.
Други изказвания?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, Вие правилно сте схванали моята идея – за това става дума. Вижте, не може пет години поред да се плаща за учебници. Пет години не са получавани пари! Вие гонете цифрите, а ние, като опозиция, ще гоним Вас.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако тук ще се надбягваме, сега ще Ви отговоря и за книгите. За разлика от общото образование, в училищата към Министерството на културата не ползват 1,50 лв. на ученик, а 3,00 лв. И с това сме се преборили, колеги.
Има отговори, но бягам да политизирам. Много лесно иначе ще влезем в този тон – бягаме от него, ние сме по-интелигентни хора, тук се занимаваме с по-приятни неща. Нека да бъдем по-реални и по-земни.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ще си позволя да кажа специално за киното. Имам много големи надежди, че там ще се вземат във времето позитивни решения. Ние имаме от много скоро вече избран директор на Националния филмов център – избран стабилно за години напред, което мисля, че е най-голямата стъпка по отношение на решаване на проблемите в киното. Оттам съответно и необходимото финансиране. Госпожа Жана Караиванова е тук, може би с няколко думи да се представи. За мен в момента тя е по-важната за решаването на проблемите, отколкото половин или един милион отгоре.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Господин Министър, благодаря Ви много. След като ме представихте, ще си позволя – господин Рашидов, изключително ми е приятно да се представя пред Вас.
Колеги, Вие знаете откъде идвам. Като професионална квалификация, до ден-днешен киното е било моят професионален път, от 18-годишна. Поех това предизвикателство, защото в екипа на Министерството, в лицето на господин Банов и заместник-министър Румен Димитров ми се струва и много се надявам, че българското кино ще има верни партньори, които да могат да помогнат заедно да излезем от трудната ситуация и да продължим да го развиваме.
Аз съм поела ангажимент за прозрачност, да се опитам да реша насложени проблеми там. Но, разбира се, ние много разчитаме, след като изпълним тези условия, Вие да ни помогнете да дофинансираме това задлъжняло изкуство в момента, защото то се развива много добре и прославя България пред Европа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Банов, за още нещо да Ви поздравя – имате две много хубави попадения. Днес четох в медиите, че имате един прекрасен директор на НИМ, след това попадение за киното. Аз познавам колежката – тя много е направила за българското кино в Америка. Неуморно работеше за киното – много амбициозен и много отговорен човек, така че ще се разберат. Надявам се най-накрая и там да има спокойствие. Казвам го със симпатии.
На добър час, колежке!
Разбрах за госпожа Бони Петрунова – изключително кадърен специалист. Бях щастлив, че в Археологическия музей заместник-директорката беше мой заместник-министър – много добре познаваща материята дама.
Поздравявам Ви за професионалните попадения – това е добре за Историческия музей.
Колеги, има ли други въпроси?
Заповядайте, колега.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, моят въпрос е конкретно свързан с Народния театър. В Постановление № 45 от 2.03.2017 г., в чл. 1, ал. 1, т. 3 е записано: „По бюджета на Министерството на културата за 2017 г. за ремонт на Народен театър „Иван Вазов“ са одобрени допълнителни разходи/трансфери в размер на 1 млн. и 500 хил. лв. Тези средства са осигурени, ремонтът е извършен в зрителната зала и част от съоръженията на сцената“, което е прекрасно.
Но през месец септември директорът на театъра е изпратил до Вас и министър-председателя обосновано писмо за необходимите 2 млн. и 45 хил. лв. за спешни, неотложни реставрационни и строително-монтажни дейности, включващи външни представителни части на сградата, като скулптури, златни орнаменти, релефи, барелефи, които, благодарение на атмосферните влияния, не само са разрушени частично, но представляват и потенциална опасност за преминаващите хора и зрителите на театъра. Приложени са много снимки и примерна стойностна сметка за евентуалния ремонт.
Сградата на Народния театър знаем, че е основен обект от програмата за провеждането на българското председателство, национален паметник на културата – той е на 110 години, и все пак е една еманация на българския дух и култура.
В предложения Проект за Бюджет 2018 не виждаме предвидена такава сума за капитално строителство.
Отговор от Вас за възможността да се удовлетвори това спешно капиталово финансиране – все още не е получено. Как стои решаването на този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Права сте да поставите въпроса. Дадени са от служебното правителство тези пари на Народния театър – милион и половина. Ние сме поискали с официално писмо сега те да бъдат отчетени, тоест милион и половина инвестирани в какво точно, защо, как, с какви процедури, законосъобразни и така нататък.
За да се вземат в рамките на една година един път милион и половина, след това два милиона и половина, нали разбирате, естествено е първите да бъдат отчетени, да видим за какво са разходени, да се съобразим за какво са били предвидени и за какво са разходени. След като цялата законосъобразност на процесите е ясна, евентуално да преминем към допълнително субсидиране на неотложни неща.
Тук искам да отхвърля една спекулация – няма как септември месец да се пусне писмо за два милиона и половина, те процедурно не могат да се направят в рамките на председателството. В този смисъл, ако всичко е нормално с първия отчет на парите и ако се докаже необходимостта от следващите пари, в рамките на следващия бюджет ние имаме наши капиталови разходи – те не са повишени, но имаме нашите капиталови средства.Или ще търсим по време на изпълнение на бюджета от Министерството на финансите помощ, за да осъществим необходимите дейности в крайна сметка и за този паметник на културата в центъра на София. Но редът е такъв – първо да се отчете. Процедури не могат да се свършат за два месеца, за да бъде готово за председателството, така че ще си вървим по реда. Няма да оставим ненаправено, разбира се, но по реда и по закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги?
Господин Симов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Здравейте и от мен! Нямам намерение да задавам въпрос, но смятам да изразя една позиция, тъй като лично за мен е много трудно човек да бъде очарован от бюджета, който ни е предложен. Няма да коментирам частта за култура, но частта за медии – това, което се предвижда за БНТ и за БНР, за мен е повече от срамно, тъй като много често в България напоследък говорим за проблема – свободата на словото, за обективната журналистика.
Парадоксално, БНТ и БНР всъщност са стожерът на тази журналистика в България. Вместо да бъдат поощрени, вместо да бъдат мотивирани по този път, ние задържаме техните бюджети на същите нива, което не означава, че това е задържане на едно и също ниво – по същество ние отнемаме пари от тези две институции, тъй като увеличените им разходи означават и кадрова криза при тях, означават напрежение, означават и финансово напрежение. Може да се стигне дори и до стачка, което ще бъде много интересно по време на председателството – стачка на журналистите. Напрежението в тези две институции, особено в БНР, е очевидно и аз не мога да приема бюджетите им да останат на тези нива.
Многобройни са проблемите, говорил съм с много колеги от различни радиостанции, от регионални радиостанции – с този бюджет не се решава нито един от тях.
На практика по същество, няма какво да говорим, тук просто държавата не отделя пари, за да подкрепя свободната журналистика по начина, по който я осъществяват БНР и БНТ. Поради това не виждам никакви причини този бюджет да може да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Господин Председател, само да внеса едно уточнение.
Понеже докато говорехте, гледахте мен – бюджетната процедура е такава, че Министерството на културата не участва в преговорите за бюджетите на двете големи медии.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Изразих позиция – не обвинявам Вас.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Говорил съм с колегата Велев и с Теодосий Спасов – аз лично изключително подкрепям. Не мога да бъда компетентен за другите разходи, защото в крайна сметка не знам на какво се базират, но по отношение на оркестъра категорично подкрепям това хората да бъдат мотивирани, защото качеството им е огромно – те наистина са национална гордост. Не са делегирани бюджети, както нашите институти, които все пак биха могли да се поощряват вътре. Оставането на това ниво е обидно.
Но аз нямам как да участвам в процедурата. Занапред, ако има някакъв регламент – министърът на културата да се включва в защитата на тези бюджети, бих го правил, за мен ще бъде чест. (Реплика от народния представител Александър Симов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, мисля, че ясно и точно казахме – тук не вярвам, след думите на господин Велев и на Теодосий Спасов някой да е против. Казахме, че това по процедура става между първо и второ четене. Аз помолих господин Велев и Теодосий Спасов, и разбира се, който желае от Вас – всички заедно да седнем и да видим какви са липсите, колко е необходимо, за да предложим увеличение поне в тази част. Толкова бих могъл да се застъпя за творците, защото другото не знам като разходи как е. Тук няма разделение на тезите.
Ще седнем и ще го направим, господин Велев, това нещо, защото е ясно, че е необходимо.
Колеги, има ли други?
Заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА: Един конкретен въпрос имам.
Господин Министър, бихте ли ни информирали: в тази бюджетна рамка възможно ли е да се отделят пари за неотложните ремонтни работи на Народната библиотека – проблем, който беше поставен пред Комисията преди време? Ако – не, какви са възможностите да се търсят средства по други начини?
И още един въпрос, който сме коментирали с Вас: какви са възможностите тези 55 музея, които в момента са на издръжка от общините, да преминат на издръжка от държавния бюджет – да бъдат изравнени с останалите 95? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Ще започна с втория въпрос.Това е моята мечта– българските музеи да бъдат на едно ниво.Държавни, регионални, общински – те са български музеи, съхраняват нашата идентичност и трябва да бъдат гледани от държавата на едно ниво, да бъдат поощрени, да се развиват, което в крайна сметка да означава да развиват нашия дух и идентичност и да го съхраняват във времето. Така че това е моята мечта.
За Народната библиотека има разговори с господин Горанов, с екипа му – там първо трябва да се направи анализ на техническото, конструктивно състояние най-вече, защото диапазонът на предполагаемите средства варира от половин милион до 15 милиона. Тоест сградата има нужда от сериозно конструктивно обследване – ще се предприеме такова, ще се предприеме след това правене на проект. На тази база имаме договорки, ще се осигурят пари за проектиране, за да търсим след това как да реализираме генерален ремонт. Просто там работата на парче ясно се видя, че е безпредметна. Националната библиотека е институция – един от стълбовете на българщината, и подходът трябва да бъде глобален, убедихме се. Не може с кръпки. Така че предстои решение, то е непрекъснато консолидирано с министър Горанов.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Банов.
За Библиотеката имам една молба, господин Министър – знам, че в момента работите по тази тема, тъй като тя беше и по мое време една болка. Знаете добре, че аварийно трябваше да пуснем едни пари за течащия покрив – да се затвори течът. Помните – при служебния министър паднаха едни стъкла от снега.
Тук министър Банов е прав – проблемът е глобален, защото целият покрив не е ремонтиран никога, там са изгнили гредите. Трябва да се свали покривът, за което трябва да се направи много сериозен проект. Разбира се, има вътрешни дворове, саниране, влага, пропускане, така че предстои сериозна работа. Тук е прав –малко търпение трябва да имаме.
Молбата ми е към министъра: така направете, господин Банов, че да издържи тази зима, защото зимата е лош период, а през зимата покрив не се отваря. Затова не направихме аварийно нищо, а оставихме да търсим средства, за да направим сериозен ремонт. Да не пропадне нещо. Има хора, които са бързи в реакциите – при най-малката капка вода, имам опит с капките. Дано да издържи тази зима – ясно, че идва зимата и на този етап няма да може. Да се надяваме, че в ранна пролет ще има готови проекти. Предполагам, ще стане – не е изоставена работата. Благодаря Ви.
Колеги, някакви други въпроси? Няма.
Да закриваме разискванията.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля да гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2. – за няма, против 2, въздържали се 15.
Колеги, гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2. – за 10, против 5, въздържали се 2.

Скъпи колеги, преминаваме към точка „Разни“.
Изказвания по точка „Разни“?
Снежана Янева има думата, колеги.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър, господин Заместник-министър! Извинявайте, че така в крачка казах „изслушайте ме“, но последния път нямаше кой да ни чуе, а нещата стават все по-трагични.
Искам да започна с това, че този път ние имаме малка просвета в библиотечния свят. Парите, които получаваме, няма да бъдат достатъчни. И те няма да бъдат достатъчни, защото ние много отдавна ги чакаме и вече ще бъдат много малко. Ще бъдат само глътка въздух, за да могат колегите да покажат, че действително това, което ние разбираме – какво трябва да бъде „библиотека“, е онова, което и хората искат да имат.
Много деца се връщат от чужбина, където са били студенти или пък са работили, и първото нещо, което казват, е: „Каква е тази библиотека тук? Вие знаете ли какви библиотеки има в чужбина?“. Да, ние знаем, обаче тук става въпрос за тези стотинки – аз вече не искам да говоря.
Не искам да говоря и за факта, което казах преди две години, че ако не дадем пари за култура, ще започнем да даваме пари за затвори. Пари за затвори започнахме да даваме в този бюджет за 2017 г. – надявам се през 2018 да започнем за култура. Много се радвам за това.
Все пак искам да благодаря, защото тези 14,5%, които се дават за регионалните библиотеки, може би същият процент – за читалищните.И да помоля: ако може, за Националната библиотека да бъде поискано малко увеличение – поне 10% спрямо 2017 г., защото с новото увеличение на минималната работна заплата те също ще бъдат в много тежко положение. Мисля, че това не е…
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но увеличението е предвидено в бюджета на Националната библиотека.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Според мен това са някъде 4,5%.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не, сметнато е, предвидено е увеличението да бъде покрито.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Не го видях.
Каква обаче е моята молба? Нека се знае, че в библиотеките не ходят само стари хора, които търсят да прочетат един вестник – между другото, и него го няма, а библиотеката има страхотна функция. Мисля, че това неглижиране на функцията на библиотеката – какво тя може да свърши за обществото, е най-лошото нещо, което можем да си представим. Най-лесно е да се каже: там има едни, като „Овчарчето Калитко“ – никой не ги чете, и въобще защо са ни тези библиотеки.
Смея да споделя с Вас – в Министерството на образованието и науката ми казаха: „Защо са им на децата училищни библиотеки – те и без това не четат?“. Не четат, но ние стигнахме до положението с тази грамотност, защото всички говорехме, че има проблем с грамотността, че той ще стигне дотук и когато стигна дотук, се чудим как да го решим.
За мен е много важно да се знае, че библиотеките днес изпълняват тези важни функции, свързани с опазването, достъпа и популяризирането на културното наследство, с насърчаването на четенето и ученето през целия живот – не забравяйте, с дигиталното и социално включване, което е много важно.
Да не говорим, че този ограничен достъп на гражданите до информация и знание поради това, че в публичните библиотеки няма достъп до тях, както и ниското ниво на грамотност във всичките му проявления – говорим за функционална, за дигитална, ограничава възможностите за развитие на отделния човек и неговото гражданско участие даже, увеличава бедността, възпрепятства иновациите, намалява продуктивността и задържа икономическия растеж.
Повече няма да говоря по този въпрос. Аз съм изпратила писмо до Комисията по културата и медиите може би преди около месец и половина, ако не два. Надявам се то да е препратено на членовете на Комисията. В него обясняваме защо библиотеките ни трябва да имат по-голяма подкрепа.
Ако имаше някаква възможност, бих казала – да не е 1 милион, нека са 2, нека са 3. Осъзнавам, че искам повече, отколкото някой може би мисли, че библиотеките заслужават.
Но за мен и за колегите в страната е много важно да се знае тук, в Народното събрание, че в регионалните библиотеки работят хора с по две висши образования, с компютърна грамотност, всеки ден посрещат хора, учат ги на компютърни умения, подготвят ги за електронното управление. И всичко това срещу една минимална заплата, каквато почти вече никой не получава в тази държава. Това не може да продължава много дълго. Те правят невероятни усилия – печелят проекти, България е най-добре представена чрез библиотеките си в „Европеана“, където има дигитализирано културно наследство.
Бих казала, че всичко това е не със, а срещу помощта на онова, което те са имали досега. Ние всички им дължим една добра оценка на тяхната дейност. Дължим да им помогнем библиотеките ни да станат, както каза министър Банов, като музеите – като влезеш в една библиотека, да знаеш, че в тази библиотека всеки иска да влезе.
Моята молба в този момент: ако няма възможност за някакво увеличение на средствата– нещо, което не струва пари.В писмото си бях помолила да се помисли за специално заседание на Комисията по културата и медиите, за да разгледаме проблемите на обществените библиотеки. Ако трябва, да покажем какво представлява „обществена библиотека“, какво искаме да стане от тях, защо ги искаме тези книги, какви програми имаме за хората, колко е нужно на гражданите да има обществена библиотека във всяко населено място.
Сигурна съм, че трябва да има реформа. Начинът, по който досега те оперират, може би не е най-правилният. Но заедно с реформата, ние трябва да се опитаме да убедим хората тук.Може това да е съвместно заседание с Комисията по образованието и науката. Не виждам смисъл в това и Вие трябва да го знаете – парите за образование са в Министерството на образованието и науката, парите за учене през целия живот са в Министерството на образованието, парите за грамотност са в Министерството на образованието. А за библиотеките няма пари – нито да развиват функциите си за учене през целия живот, нито да се борят с неграмотността на хората.
Това е нещо, което вече две години предлагам на Министерството на културата – да се направи една комисия с Министерството на образованието и науката и може би Министерството на финансите, да видим можем ли нещо да направим по въпроса.
Но понеже досега това не се е случило, моля, господин Председател, да направите всичко възможно да проведем едно заседание на Комисията по културата и медиите, на което да представим в графики, в снимки нашите библиотеки, какво искаме ние да стане от тях. И то не е заради библиотекарките, то е заради гражданите на България.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, ако имате да кажете нещо.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ще кажа, за да не остане едно чувство, с цялото ми уважение към Вас и вълнението, което влагате във всичко. Все пак сега говорим за повишение на стандарта на регионалните библиотеки от 12 хил. и 896 лв. на 14 хил. и 750 и говорим за първи път от страшно много време – 1 милион за купуване на книги…
СНЕЖАНА ЯНЕВА: С това започнах. Благодаря за това.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Тоест тези стъпки са в посока на това, което Вие говорите. Ние мислим в една посока и вървим в една посока. Може да не е с темпа, с който ни се иска, но вървим.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз ще се хвана за думите на господин Банов, разбира се, и за Вашите.
Хубава фраза каза министърът, че иска библиотеките ни да са като музеи. Две мнения няма, че читалищата и библиотеките са уникална придобивка, особено читалищата – няма такъв аналог в света, за българщината, която запази и съхрани самочувствието на българина. Две мнения за това няма.
Разбира се, необходимост от книга, от памет има нужда. Тук обаче трябва да кажем: не само заплатите – заплатите за хора с ценз са ниски. Вдигали сме ги по малко, но по малко. Лично при мен на два пъти сме ги увеличавали, както и на провинциалните галерии. 36 милиона успяхме да изкараме с господин Дянков за общинските галерии. Но трябва да кажем нещо много честно, защото господин Банов сега ще се измъчва – пак ще има пари за книгата и смятам, че ще даде пари за книгата.
Ние трябва да излезем от нещо, което дълго време е ставало лек порок, запазвайки всичко, за което говорим – наистина да направим някаква колосална реформа в библиотечното и читалищното дело. Прекалено е остаряло, прекалено само се облягаме на историята. С една дума, трябва да се осъвременят, да станат интересни средища. С едно компютърче не можем да учим децата от село или от града на технология, от каквато имат нужда. Това е много тежка задача. Това е политика, която много отдавна се мъчим да направим – 3400 читалища и библиотеки. 3400!
Второ, финансирането на книги трябва също да се промени и ще Ви кажа защо. Нито хората от читалищата имат полза, нито авторите, които вкарваме в читалищата. Ще бъда безкрайно откровен, не да говорим само: „дайте едни пари“ – дайте да направим нещо, това също е важно.
Колеги, ясно и точно да кажем, че от това полза имат единствено издателите, които подписват много неизгодни договори с авторите. Ако не подпише на ниски цени, няма издаване на книга. Дайте и тези неща да ги кажем. Защо ги премълчаваме?
Ние какво финансираме? Финансираме с държавни пари и се потим да търсим средства за книги, които са залежали по депата и не се продават на пазара. Извинявайте, това, което не се чете на пазара, как ще се чете в читалището?
Тази порочна практика, която днес има – аз съм бил четири мандата на избори и съм обиколил целите окръзи – Пловдивски и Кърджалийски: не може да има читалищни библиотеки, на чиито врати да пише „На полето съм – ако ти трябвам, викни ме“! В големите градове работят, има работещи и читалищни библиотеки. Не бива да се наруши принципът на тяхното изграждане и развитие, но дайте да ги осъвременим. Дайте за това да говорим – как да направим една добра реформа в нашите читалища, как да ги осъвременим и как да ги направим по-приемливи и за млади, и за стари, по-атрактивни да станат, по-живи.
Ще Ви разходя, ако искате, по градове и по села. Там се събират един път в годината да си направят предизборните заседания.
Да, хубав е въпросът, прекрасно е, че сте загрижена – всички сме загрижени. Но може би трябва да седнем – като казвате „да се съберем, да направим работни групи“, да помислим как да реформираме цялата система, тя да стане в крак с времето, да стане по-хубава, по-модерна. Така мисля. Иначе ще повтаряме всяка година едно и също. Всяка година ще казваме: „дайте едни пари“ и всяка година министърът ще се поти – аз се потих седем години.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Господин Председател, моля да ме освободите – много срещи имам.
Ние имаме среща с нея в понеделник, така че всичко ще го говорим и ще действаме.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате ли други въпроси към министъра?
Свободен сте, господин Министър, беше удоволствие за нас.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря на всички. Успешна работа!
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Господин Рашидов, благодаря Ви за това изказване. Само искам да кажа, че може би библиотеките са тези, които най-малко са казвали: „Искаме пари“ – ние сме казвали: „Искаме промяна“. Затова Ви благодаря, че се съгласихте…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз Ви разбрах. Всичко, което казахте, е така – нископлатени хора, но аз предлагам да седнем да поработим, за да променим цялата тази леко закърняла във времето система, защото дълги години нищо не е правено.
Да ги осъвременим, да ги развием.
СНЕЖАНА ЯНЕВА: Да, но понеже ние сме искали целеви пари – не само за заплати. Със заплатите горе-долу сега сме добре.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Целевите ги дава Владислав Горанов. (Реплики.)
Колеги, други въпроси имате ли?
Заповядайте, колега.
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Благодаря много за дадената възможност, господин Председател.
Искам да отправя един апел, да изразя становището на гражданската власт по отношение формирането на бюджета. Така, както се формира бюджетът, той е от феодалния строй. В момента бюджетът представлява една бъчва с много дупки. Всеки, който дойде тук – от различните министерства, претендира неговата дупка да става все по-голяма и по-голяма, но никой не мисли как да се налива в тази бъчва.
Какво искам да кажа? Модерната, просперираща държава отдавна вече не формира бюджетите си на базата на данъците, а ние правим точно това. Тоест с инструментариума на миналото искаме да строим бъдещето. Никога няма да можем с гаечен ключ да направим компютър.
Какво правят истински отговорните държави, в които има отговорно управление? Съответните направления си формират бюджета. Ако има пари, държавата дава донякъде на този необходим бюджет. А за такива стратегически направления, като културата, модерните държави винаги формират бюджет, по-голям от необходимия!
Как става това? Една част, въз основа на наличните пари, се дава, а другите – държавата дава права съответният сектор да си ги набавя сам.
Или опитът на Германия и нейната Здравна каса, който може да се приложи сега – те дават определен бюджет примерно на културата, но в края искат да бъде върнат с 10% повече. Следващата година отново се дава и отново се връща. Така съответният сектор работи както за самофинансирането си, така и за увеличаване на националното богатство.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз Ви обещах един по-дълъг разговор. Мен ме интересуват културните индустрии. Това е тема, която не я разбирах, започнахме, направихме проучвания и ми е интересна, защото има интересни неща.
Много Ви е хубава концепцията, но нали се сещате, че Германия е 90 милиона, а България е 6 милиона?
Мога да Ви дам примери да ме разберете защо идеята Ви е много хубава, но е невъзможна.
Има структури – ето, колегата е известен, талантлив, добър актьор. Още не са разбрали, че те са наемни работници в театъра на държавата, не са в частен театър, че те са на работа от държавата.
Защо, колега, не може да стане? Ще Ви дам пример. Имам един приятел мултимилионер – певец. Пее народни песни. От цигански произход – в Турция живее. Питам го: „Как излезе от тази колибка и стана мултимилионер?“. Човекът ми го обясни просто: „Трябва да имаш талант. Аз първо ги събирам на един стадион, като Слави Трифонов, попея им, прибера едни пари от билетчета – това са малките пари.“ Как малки – 40 хиляди вътре? Разплаква ги и ги изпраща вкъщи – той пее тъжни песни. Но казва: „Като издам едно CD с песни, от 85-милионна Турция 10% могат да го купят. 10% са 10 милиона, по пет левчета да отчисляват, пара ли е?“.
ФСБ – страшни музиканти. Говорят по телевизията: „От НДК ни искат 15 хиляди наем – много е скъпо. Ами ако няма публика?“. Като няма публика, няма да пееш – това е положението! На Майкъл Джаксън държавата ли му дава една част от парите? Или на Тина Търнър?...
ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Господин Рашидов, Вие намерихте началото на отговора на този въпрос – читалищата. Наистина е уникално, но никой няма представа колко уникално нещо са читалищата и как нашата култура ще стане не трилионер, ами и по-нагоре.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ние не сме против читалищата. Казваме – да ги осъвременим, да ги модернизираме, да ги направим интересни притегателни центрове. Ще говорим – тази тема е вечна.
Уважаеми колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вежди Рашидов




Стенограф: Райна Зарева