1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24.11.2017 г.
2. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17.11.2017 г.
3. Разни.

---

На 18 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24.11.2017 г.
2. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17.11.2017 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости!
Налице е необходимият форум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24.11.2017 г.
2. Обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17.11.2017 г.
3. Разни.
Има ли други предложения, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред. За 13, против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата Амелия Гешева – заместник-министър, Таня Цветанова – прекрасен юрист, директор на „Дирекция правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“, Миглена Кацарова – главен юрисконсулт, Людмила Харизанова – главен юрисконсулт.
От Националния филмов център: Жана Караиванова, Владимир Андреев от Национален съвет за кино.
От Съюза на българските филмови дейци: Иван Павлов, Айсидора Зайднер, Владимир Лекарски.
Сдружение „Филмаутор“ – Виктор Божинов, председател на Управителния съвет, Мария Палаурова – изпълнителен директор.

Преминаваме към т. 1 от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, № 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2017 година.
Преди да дам думата на госпожа Гешева, бих искал да Ви информирам, че вчера Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно подкрепи Законопроекта за изменение на Закона за филмовата индустрия.
Давам думата на госпожа Амелия Гешева да представи Законопроекта.
АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Със Законопроекта се предлагат разпоредби, чиято основна цел е да изпълнят ангажиментите на Република България, свързани с привеждане на действащите схеми за държавна помощ в областта на филмовото производство в съответствие със съобщение на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения, публикувани в „Официален вестник“ C 332 от 15 ноември 2013 г.
Посоченото се налага вследствие на мониторинга на схема за помощ на българската филмова индустрия, провеждан от Европейската комисия. Резултатите от мониторинга показват, че разглежданата схема за индивидуална помощ, отпускана от българските органи, е частично съобразена с горецитираното съобщение относно филмовата индустрия, поради което има необходимост от промяна в Закона в няколко пункта.
На първо място, в сега действащия Закон съществува едно основно изискване за българско гражданство на авторите на съответния български филм. Посоченото представлява съществено нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, поради което в кореспонденцията ни с Европейската комисия до българските власти се посочва, че провежданият мониторинг няма да бъде приключен до отстраняване на съответното посочено изискване. В тази връзка със Законопроекта се предлага изменение на § 1, т. 2, буква „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за филмовата индустрия, като се премахва съответно изискването за българско гражданство.
На второ място се препоръчва да бъдат изяснени задълженията за териториалност на разходите предвид това, че таванът от 80% за бюджета на продукцията понастоящем липсва в действащия закон. Поискано е също така да бъдат предприети действия и по спазването на други изисквания и по-специално, че само до 160 процента от размера на помощта, отпускана за производство на дадено аудиовизуално произведение, се изразходват на територията, на която реално е отпусната.
Във връзка с въвеждане и прилагане на посоченото изискване даже е посочен пример с продуцент, който снима филм с бюджет от 10 милиона евро и кандидатства за помощ по схема, в която се отпускат най-много един милиона евро и кандидатства за помощ по схема, в която се отпускат най-много 1 млн. евро на съответния филм. От продуцента може да се очаква да се изхарчи 1 млн. и 600 хил. евро от бюджета на продукцията на територията, на която се предлага помощта. Ако обаче бюджетът на съответния филм е 2 милиона и е получен максимален размер на помощта, продуцентът ще бъде изправен пред задължение за териториалност на разходите, съответстващо на 80% от бюджета на съответната продукция. В тази връзка с § 2 от Законопроекта е предложено изменение на чл. 28, ал. 7 от Закона за филмовата индустрия.
На трето място, в препоръките, дадени от Европейската комисия, се посочва, че схемата за държавни помощи за филмопроизводство трябва да бъде ориентирана главно към производството на „трудни филми“. Предложено е ново легално определение за „труден филм“, което на практика замества определението на „нискобюджетен филм“, или това е филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за предходната година.
По отношение на срока на действие схемата съгласно условията на т. 14 и т. 54 от Решението на Европейската комисия, на Схемата за помощ SA.30569 от 2016 г. е одобрена до 31 декември 2017 г. След изтичане на тази схема нова помощ, дори в рамките на одобрен вече бюджет, не следва да се предоставя. Тази нова помощ би била неправомерна от гледна точка на договора за функциониране на Европейския съюз. Администраторът на помощта може да разработи нова мярка за подпомагане, която да замени досега действащата, която инициатива вече е предприета от Изпълнителна агенция „Национален филмов център”, за което им благодаря.
Когато се има предвид обаче, че действащата схема е с ограничен срок на действие, е необходимо в Закона да се предвиди изричен текст, който регламентира спирането на действието на горепосочената схема след 31 декември 2017 година, като за целта с предходната разпоредба на Законопроекта се регламентира изрично, че след 31 декември нови индивидуални помощи по схемата няма да се предоставят.
Предложени са изменения и на легалните определения за средностатистически бюджет на игрален, документален, анимационен филм с оглед на дигитализацията на процесите на производството и разпространението на филмите, както и за установяване на еднакви условия за финансово подпомагане на различните категории филми, които се произвеждат и се разпространяват у нас. От текстовете на определението отпадат думите, които са свързани с дължината и с вида на филмовата лента. Промяната е предложена след извършен анализ по прилагането на посочените легални дефиниции, включващ направените изчисления на средностатистически бюджет на филм по реда на действащите към момента разпоредби. При формиране на изчисленията не е прилаган критерият 35 милиметра на филмовата лента, тъй като реално отчетените разходи включват ползването на дигитални носители, които са по-евтини като стойност от самата филмова лента.
Независимо от по-ниската стойност на дигиталния носител обаче, новите технологии за запис, за обработка, за монтаж на съответния филмов материал предполагат и ангажирането на по-висококвалифицирани специалисти, съответно с по-високо заплащане. Поради посоченото промяната в дефиницията няма да доведе до промяна в размера на необходимите бюджетни средства, които са предназначени за филмовото осигуряване на производствените разходи.
На последно място със Законопроекта се предлага и изменение, което е свързано с въвеждането на мярката за намаляване на административната тежест във връзка с изпълнение на Решение № 338 от 23 юни от 2017 г. на Министерския съвет, свързано с приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и върху бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител. В този случай предвиждаме изменение на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона, като отпада изискването за предоставяне на актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър. Посоченото удостоверение към настоящия момент се изисква при вписване в публичния регистър по силата на чл. 19, ал. 1 точки от 1 до 3 на филмовите продуценти и разпространителите на филми на лицата, които осъществяват показ на филми на територията на Република България. Към настоящия момент предвиждаме удостоверението да бъде осигурявано служебно чрез достъпа до публичния регистър на Агенцията по вписванията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Гешева.
Има думата госпожа Караиванова.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господа членове на Комисията по култура.
Ще се опитам да Ви опиша контекста на това, което правим. Аз съм директор на Националния филмов център от 1 ноември 2017 г. Нашата нотификация на държавна помощ изтече на 31 декември 2017 г. Имаше някакви специфични проблеми, които бяха задържали целия процес по приемането на мониторинга и неговото приключване. Тези поправки в Закона, с които в момента Ви запознаваме, са задължителните за адаптиране на нашето законодателство към законодателството на Европа и са по изискване на Европейската комисия. Уточнявам това: става дума за технически и задължителни за нас синхронизации в законодателството на този етап. Без тях ние не можем да затворим мониторинга, съответно не може да получаваме държавна помощ.
Това, с което се сблъсках, което беше специфичен и сериозен проблем беше, че почти две години Националния съвет за кино, който по Закона за филмовата индустрия, действащ към момента, е задължителен при разглеждане и особено при по някакъв начин внасяне на промени в нормативни актове, те не могат да минат законово без Националния съвет за кино да ги види и да ги одобри евентуално. Такъв Национален съвет за кино нямаше почти две години. Това беше поставило доста сериозни изпитания пред индустрията и пред административната част на процеса. Благодарна съм на колегите, които чуха моите мотиви и много бързо успяхме да зададем законен Национален съвет за кино. Той е конституиран с моя заповед от 11 декември 2017 г. На 13-ти декември 2017 г. беше тяхното първо заседание, което аз насрочих и там за първи път те се запознаха подробно с този вариант на Закона.
Колегите излязоха с две предложения, около които има пълен консенсус в гилдиите. Едното са 3 дребни поправки, част от тях са почти на ниво превод от английски или от чужд език на български, другите са уточняващи във връзката със спецификата на 160% на териториалността, за които ние се надяваме да има подкрепа и между първо и второ четене, да можем да ги вкараме, защото иначе би се получила някаква чисто професионална неточност.
Второто много важно нещо, около което колегите се обединиха и в което се вслушах, е следното: преди моето встъпване в длъжност известно време Национален филмов център в изпълнение на нареждания от Министерството на финансите е разработвал схема за освобождаване на Държавната помощ по групово освобождаване, така нареченото ОРГО. Единственият проблем там е било, че поради липса на Национален съвет за кино, самата гилдия не е била информирана за това нещо и не е могла, както по закон се предполага, да даде своето мнение по въпроса. Когато се събра Националният съвет за кино те единодушно решиха, че за тях е по-спокойно, по-добре и професионално на този етап по-подходящо да продължи освобождаването по схема. От наша страна беше предприета инициатива. Хубавата новина е, че голяма част от документацията е налична и е подготвена в Национален филмов център. Така че се надяваме и в това отношение много бързо с помощта на институциите, от които това зависи, да успеем да нотифицираме помощта.
И за затварянето на мониторинга мога да кажа, че бихме били в една перфектна позиция – да стабилизираме процеса на кинопроизводството. На този етап да не ви отегчавам повече, но съм на разположение за всякакви въпроси.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Без съмнение предоставеният ни Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия вероятно е извикан на живот видимо от финансирането на филмопроизводството в България и на изискванията, на съобщението на Европейската комисия от 2013 г.
Когато през 2004 г. влезе в сила този Закон, филмопроизводството в нашата страна се беше сринало до нулата в сравнение с предните две години. Разцветът на българското филмопроизводството, ако мога така да го нарека, е благодарение на заложените възможности в този закон, въпреки системното неизпълнение на чл. 17 и привилегиите за киноразпространение и така нататък. Но така или иначе в Европа, бих казал и в Света, ако вземем предвид, че и в Холивуд бяхме стигнали, намерихме своето място на световната карта на киното. Този Закон дава възможност българското филмопроизводство и правещите го филмови творци да бъдат подпомагани по индивидуална схема.
Формулирал съм няколко въпроса към Вас, вносителите, и страните по този закон. За да спестя време ще Ви ги прочета:
1. Каква е разликата между „индивидуална схема“ и „групово освобождаване“ и кое налага изменение на работещия досега механизъм, с което едва ли не се приравнява кинопроизводството с влизащите в „груповото освобождаване“ производства като риболов, производство на царевица? Та нали съгласно чл. 4.2, т. 25 „За да бъде съвместима с чл. 107, § 3 буква „г“ от Договора за функциониране на Европейския съюз, помощта за аудиовизуалния сектор трябва да насърчава културата в нейната уникалност и опазването на многообразието от форми на културно изразяване“. За разлика на производството на царевицата например и лова на риба.
2. Предлаганите промени и задължения в този Закон съгласувани ли са с Министерството на финансите? Знаем ли и Вие знаете ли дали Министерството на финансите е потвърдило пред Европейската комисия нотификация за групово освобождаване и ако да, на какво основание? Считам, че не бива да гласуваме, без да имаме становището на Министерството на финансите!
3. Задълженията, които органите, отпускащи помощ, налагат на филмовите продуценти да похарчат известна част от бюджета си на конкретната територия – така наречената „задължителност за териториалност на разходите“. Това позволява на филмовата индустрия на държавите членки на ЕС да изискват до 80% от целия бюджет на един подпомогнат филм да бъде изразходван на тяхната територия. Как стои този въпрос при нас?
4. Какво е становището на Министерството на културата за новопредложените промени в Закона за филмовата индустрия, както и на представителите на Съюза на българските филмовите дейци – проведена ли е дискусия с тях от Изпълнителната агенция на „Националния филмов център”? И по чия вина Националният съвет не е свикан, щом това е в прерогативите на министъра на културата? Две години не е свикван.
5. Разбрах, че по инициатива на Министерството на туризма се предлага формирането на работна група за въвеждане на финансови стимули за насърчаване на инвестициите чрез Българската банка за развитие, като се предлага схема за групово освобождаване до 50 милиона евро, от които в схемата 40 милиона евро са за чуждестранна продукция и само 7,5 милиона евро за българското кино? Какво е становището Ви за тази инициатива, ако тя изобщо се реализира? Благодаря Ви.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Въпросите са изключително интересни. Смятам, че последният въпрос не засяга абсолютно по никакъв начин конкретно предложения законопроект, няма общо с предложения законопроект. Ние сме така учтиви, любезни, да зададете четири въпроса към нашите вносители, но последният въпрос въобще не съответства. Благодаря Ви, господин председател. Ако смятате, че моята забележка е основателна, моля последният въпрос да бъде оттеглен.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, ако разрешите, две думи преди, разбира се, Министерството да отговори. Няколко неща, които общо-взето са в една сфера, в която и аз бях дълго време.
Първо, колеги трябва да Ви обясня, чувам много тънко казвате думите „когато какво е било“. „Когато какво беше“ уважаваният от мен министър Данаилов, бюджетът за филмопроизводство беше 10 милиона. Когато аз станах министър, стана 14 милиона и 200, оставих близо 15 милиона. Да, има едно нещо, на което аз винаги съм държал, защото съм част от гилдията –да дойде време, когато да спазим Закона за филмопроизводството, да стане 17 милиона и нещо, колкото трябваше, така ли е госпожо, помогнете ми? Но парите за кино ние ги увеличавахме. И ако говорим за театри и за кино, с 50 милиона сме вдигнали парите за българските театри – 50 милиона от 48. Това е истина. Тук е и Министерството на културата.
Разбира се, пари трябват. Ще Ви дам един пример: когато станах министър, Музикалния театър имаше три представления и половина на месец, днес има 28 представления, беше над 600 хиляди лв. дефицит, днес е на 550 хил. лева печалба. Така че тънките нюанси аз ги разбирам и знам откъде идват. Но истината е малко по-различна. Нека да бъдем почтени. Българското кино се раздвижи. Имаше застой, всички помните, всички говорихме – отлив на публика от театрите и застой на българското кино, колеги! Аз знам, че някои хора няма да получим признание пожизнено, но по-важното е, че киното работи, театърът работи, да, средства трябват.
И, разбира се, тука трябва да само едно нещо да разберем: има механизми, чрез които трябва да търсим възможности да подпомогнем, за да продължи българското кино своя подем, в който е и сега. И това е всичко, което искаме в тази промяна – да могат да се усвоят едни средства.
А колкото до господин Влади Горанов, предложението идва от Министерския съвет. Владислав Горанов е част от управлението, част от състава на този Министерски съвет, така че всичко това е минало през Министерския съвет, мнението на господин Горанов е налично, щом той се е съгласил и няма бележки, така че нека тук да бъдем точни и толерантни, може да говорим много дълго, но дайте да видим ще помогнем ли българското кино да продължи своето движение напред.
Слава богу, че госпожа Караиванова е тук, и аз знам вече съм запознат с доста неща – да, разбира се, трябва да седнем в бъдеще много сериозно да помислим как да променяме още неща в българското законодателство относно киното, тъй като трябва да влезем, не е предвидено да е с европейските стандарти за Закона за кино, има неща, които е ясно, че в движение ще трябва да ги оправим. Тук единствено става въпрос да се обединим около едно гласуване, с което да подпомогнем българското кино и да дадем възможност всичко това да продължи да работи.
Това е което исках да допълня само за да не влезем в спорове и да станат… Вече има нещо, което е положително. Дайте да помогнем на киното и аз смятам, че няма никаква драма и няма какво да го политизираме.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Благодаря за Вашите въпроси. Ако нещо не съм записала коректно, Вие ще ме допълните.
По първия въпрос – разлика за индивидуална схема, групово освобождаване, даже Вие формулирахте какво налага групово освобождаване. Там мога само да кажа, и в експозето казах, че цялата гилдия се обединява около Вашето мнение, че нищо не налага да се минава към нова форма на освобождаване и че гилдиите се обединиха около мнението, че искат да продължат по схема и това е посоката, в която и Национален филмов център ги подкрепя и започва работа. Така че нямам какво да допълня повече.
Промени и задължения. Това е също свързано с това, което казахте. Финансовото министерство, доколкото разбрах Вашия въпрос, в техните писма до Национален филмов център, дават възможност за избор на една от двете схеми, както току-що споменах, гилдията се обедини и има консолидирано решение по кой от двата начина за освобождаване да се освобождаваме, а именно по индивидуална схема. Продължаваме започнатото, понеже е познато, понеже е довело до добри резултати в крайна сметка.
Третият Ви въпрос – териториалност. То беше прочетено тук. Там има една да териториалност, то е свързано с възможностите за инвестиции, например на базата на закон за териториалност в Германия, те пък изискват до 300%, тоест ако ти отпуснат 100 хил. евро, ти трябва да изхарчиш 300. Както е споменато при нас, ако отпуснем държавна помощ 100 хиляди евро, който снима в копродукция, който си намери или който си увеличи бюджета, трябва да изхарчи минимум 160 хил. евро, но цялата работа е, че има една може би грешка в самия превод, която слага таван, казва, че не може повече от 160% да бъдат изхарчени, а пък колегите предлагат корекция, така че таванът да не бъде лимитиран. Това е, което много накратко мога да отговоря. Надявам се, че съм Ви дала отговор.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако няма други изказвания, колеги, да закриваме разискванията.
Предлагам да гласуваме Законопроекта за изменение на Закона за филмовата индустрия номер 702-01-49, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2017 година. За 11, против няма, въздържали се 3. Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17 ноември 2017 г.
По Законопроекта са поискани и получени становища от Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавната агенция „Електронно управление“ и Комисията за защита на личните данни. Тези становища са ми изпратени своевременно и са публикувани на интернет страницата на Комисията.
Давам думата на господин Антон Кутев за да представи Законопроекта за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
АНТОН КУТЕВ: Не знам до каква степен трябва да вляза в детайли, предполагам, че повечето от нас, ако не всички, сме чели Законопроекта. Затова няма да разказвам подробно какво за какво става дума в него. Искам обаче на няколко неща да обърна внимание все пак, още повече от гледна точка на становищата, които са получени до момента. Няма да се спирам на становището… Не, може би трябва донякъде да се спра на становището на Агенцията за електронно управление, която, общо-взето, дава смислени предложения за промени в текста, които, между другото, отговарят и на част от съмненията в становището на Министерството на културата по какъв начин ще се управлява тази платформа. За мен е ясно, че в политиката и в законотворческия процес винаги има политика и тази политика за съжаление по някой път работи, според мен, противно на интересите на гражданите. Струва ми се, че днешното заседание ден ще го докаже.
Аз подходих към този законопроект с абсолютно чисти… Ние сме го работили отдавна, мислех го още отпреди 7-8 месеца, може би и повече. Сега стана възможно да го внесем като Законопроект. Нямам никакво съмнение в полезността на Законопроекта във вида, в който е той, нямам никакво съмнения, че той може да заработи, още повече че, както сме споменали в мотивите, ние на практика почти пренесохме италианския модел, в който този законопроект вече от три години работи. Подобен законопроект работи в Малта, само че той има доста по-различни измерения и по друг начин го прави.
По Законопроекта има две направления, в които е безкрайно полезен.
Едното е, че това представлява не просто допълнително финансиране за културните дейности в България, а финансирането, което е целево при смисъл, тоест то дава възможност не само да се финансират, а да се финансират така, че да вкараш повече млади хора в театрите и в кината, и в концертните зали, дава възможност за чисто образование, защото истината е, че огромно количество от младите хора, включително имах там статистики, които съвсем умишлено сега няма да цитирам, но огромно количество от младите хора в България на практика не влизат в театрите, те може би биха били потребители на култура, но те просто нямат навика да го правят, нямат житейския… нямат отношението към културата, което по някакъв начин да ги мотивира да го направят. Дали с такъв законопроект и с тези 200 лв., които ние предвиждаме сега, ще ги мотивираме масово да го правят – разбира се, че не. Но пък разбира се, че в онази част от 75-те хиляди души, които ще навършат 18 години през тази година, които все пак имат някакъв афинитет, и които имат някакви прегради – дали са финансови, дали са просто предразсъдъци, дали са липса на мотивация, дали е липса на семейна среда, независимо какви са предразсъдъците и преградите пред тези млади хора да влязат в културните институти, този законопроект би помогнал да го направят.
Така че и от гледна точка на финансиране на културата, и от гледна точка на обучение и възпитание на младите хора в духа на културните ценности, и от гледна точка на насочване самия процес на културата, който да бъде насочен към младите хора, и който по някакъв начин да стимулира тяхното потребление, този законопроект, Законът, би бил полезен от всяка гледна точка.
И тук, извинявам се, позволявам си директно в присъствието на представители на Министерството на културата, аз мога да си представя и изобщо не съм имал някакви илюзии, че Влади Горанов, респективно Министерството на финансите ще даде положително становище. Трябва да се изхарчат още едни пари, естествено, че министърът веднага ще каже „не“. Дето се вика, и наш да беше министърът на финансите, пак така щеше да каже. Но се изумявам от това, че Министерството на културата го прави. Извинявам се, но като гледам мотивите, които сте сложили вътре, ако има нужда, ще се спра мотив по мотив вътре, но те са, меко казано, лесно разбиваеми. Аз не храних илюзията, че законопроект, внесен от опозицията, който иска харчене на пари, изведнъж ще бъде прегърнат от цялото Народно събрание и ще тръгнем и да го прекарваме. Но да получим отрицателно становище от Министерството на културата по този законопроект специално според мен, извинете, колеги, ама сте го прекалили! Лично становище, което бих могъл, ако трябва да вляза детайли, за да го обоснова.
Така че пак го казвам, с цялата си реалност…
Между другото аз говорих по този Законопроект, ние правихме, може би са видели повечето от Вас, много срещи преди внасянето на Законопроекта. Правим срещи с млади хора в подкрепа на законопроекта. На наши мероприятия, отбележете, става дума за организации като Национален младежки форум, като Студентски съвети, това са организации, които не просто нямат нищо общо с БСП, те са диаметрално противоположни на БСП. Ако имаше веднъж случай, в който те да са се появили до БСП, това беше по повод на подкрепата на този закон. И тези организации дойдоха, за да подкрепят законопроекта, а не БСП. Тоест тук не става дума за политическо въздейства от наша страна, става дума за това че… А това са организациите на младите хора в България, това са организации, които ги представляват. Да речем, че тези културтрегери, които дойдоха на нашето събиране, за да подкрепят законопроекта, голяма част от тях, не 100%, но 60% от тях по някакъв начин са били свързани с партията, да речем, че там има политическа подкрепа. Но имаше 40 процента от хората, от културните дейци, които дойдоха на срещата да подкрепят законопроекта, които нямат нищо общо с БСП. С всеки, с когото съм говорил в областта на културата по повод на този законопроект, всеки е казал, че това е полезен законопроект. Между другото, включително министърът на културата Боил Банов в разговора ни. Когато отидох при него и показах законопроекта, той каза: да, хубаво, това ми хареса и това има смисъл. И на следващия ден като влезе в Министерския съвет и спря да ми вдига телефона!
Пак казвам, не съм имал илюзията, че законопроект, предложен от опозицията, изведнъж всички ще плеснат с ръце и ще го прегърнат. Ясно ми е, че има и политически мотиви, които най-вероятно са дълбоко вкоренени в българското общество и надали ние с Вас сега тук може да ги преодолеем, въпреки че хранех надеждата все пак, че бихме намерили някакъв начин да го прокараме. Честно казано, ако ставаше дума за политическа атака, можех този разговор да го проведа, защото ми е ясно как ще завърши това гласуване, затова говоря по този начин, нямаме илюзии как ще излезем от тази зала днес. Аз можех да продължа този разговор по друг начин, може днес да докарам 10-50-100, много културни дейци, заедно с още толкова медии, същото мога да го направя и при Министъра, може утре да се изтърсим с тях пред Министерството и да питаме: „А Вие защо не го подкрепяте?“. Тоест мероприятията, които чисто политически могат да се проведат, са много. Въпросът е обаче, че аз все още разчитам на това, че ще осъзнаем, че има някакво общо действие, че в края на краищата…
Само още една дума, която е важна към общото действие: практически финансовото измерение на този законопроект, ако всичките приемам, че през 2018 година – ние затова дадохме тази отсрочка, да не влезе сега веднага законът в сила, а от 2019 г., тоест, ако трябва промяна в бюджета, тя трябва да се направи за 2019-та година. Ако всичките 75 хил. души, които стават правоимащи по този законопроект, си получат парите до лев през 2019 г., която е невъзможно, това би струвало 15 милиона на държавата. Реално погледнато, всички изчисления показват, че под 50% от тези пари ще бъдат реализирани. Тоест, става дума за едно увеличение на бюджета на Министерство на културата от 2019 година нататък с около 7 милиона лева. Аз Ви гарантирам сега и съм готов да се срещнем с Вас след година, за да видите, че увеличението само по логиката на нарастване на брутния вътрешен продукт и на процента съответно на културата, който има в държавния бюджет, увеличението на парите за култура ще бъде повече от тези 7 милиона през 2019 година, тоест парите за това нещо включително ги има в бюджета, защото са заложени за следващата година и нарастването на парите за култура ще бъде по-голямо, отколкото са парите за този законопроект. Така че и парите ги има, и смисълът от Закона го има, и единственото според мен, поради което този законопроект няма да се приеме, както ще видим след малко, е това, че го внася БСП. Може би има и такава политическа логика.
АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви.
Поддържам становището, което е депозирано Министерството на културата и смятам че мотивите вътре са много ясни и съм от хората, които идват и от системата, и смятам, че се работи за това да се предоставя достъп до култура не само на младите хора, а и на всички останали. Нашите мотиви в становището са ясни и ги поддържаме.
АНТОН КУТЕВ: Извинявам се, но разбира се, че ги поддържате, няма как иначе да направите. Но според мен Министерството на културата не е разбрало за какво става дума, съдейки по текста. Тук още на първата страница ми казвате, че предвижда държавните регионални и общински културни институти да регистрират служебно в съответната платформа, като им вменява задължение да поддържат – те да поддържат платформата. Не, не им вменява такова задължение. Достатъчно ясно вътре е написано, че става дума за интернет платформа, която в законопроекта беше предвидено, когато го писахме, да се поддържа едновременно от Министерството на културата и от Държавната агенция „Електронно управление“, като логиката, която бяхме заложили, беше, че Държавна агенция „Електронно управление“ поддържа частта, която е финанси, тоест самата система за разплащане, защото това, разбира се, не може да се прави от Министерството на културата, и, второ, поддържа самата система, която е уеб базирана. Останалото – съдържанието, което би трябвало да има в тази платформа, трябваше да го поддържа Министерството на културата. Това щеше да се превърне автоматически в един от най-големите културни афиши на държавата, защото по този начин всичко, което се случва в културния живот на държавата, щяхте да го вкарате в един огромен афиш, Вие щяхте да го управлявате – Министерство на културата, и през съдържанието на тоя афиш можехте да получите допълнителни инструменти за това да управлявате накъде да върви и културният живот на България, защото можехте бяхте просто да не качвате вътре чалга примерно, ако решите това, но да качите балет, защото вие можехте балета да го изтеглите на предни чела, ако искате, а пък да оставите онова, което е долнопробно назад, защото… И така нататък. Вие получавахте един огромен инструмент за управление в културата именно през тази уеб базирана платформа! Това всичкото е описано много добре в становището на Агенцията за електронно управление, където казват: абе ние не можем да направим това, което Вие ни вменявате, но то може да бъде направено през обществена поръчка, те го прехвърлят върху Вас за обществена поръчка.
Първо аз твърдя, че Вие не сте го разбрали докрай, въпреки че то е разписано. Единството, с което, между другото, съм категорично съгласен с това, което казвате във Вашето становище, е фактът, че в този законопроект не са предвидени парите за поддръжката на тази платформа, което е вярно, но тъй като именно заради този разговор как ще стане всичко това, аз не можех да предвидя предварително, защото Вие виждате, ние си го представяхме по един начин, Агенцията дава друго тълкувание и предлага друг начин, тоест тук аз съм го изчислявал, че максимум половин милион би трябвало, за да се задвижи тази платформа и след това има някакви разходи по поддръжка от страна на Министерството. Това между първо и второ четене може да бъде сложено, аз съм съгласен с този довод, но той не може да бъде довод за отхвърляне на Законопроекта, какъвто извод Вие правите от него.
А оттам нататък едно пространно разсъждение тук по повод на Закона за младежта, че не трябвало да бъде в този закон, а в Закона за младежта и спорта, е дълбоко спорно. Съвсем спокойно това можеше да си бъде в този закон и прието в него, то щеше да работи. Така че… Разберете ме, аз не искам да се заяждам, просто искам да дам, защото съм убеден, че към този законопроект Народното събрание ще се върне пак, най-вероятно няма да е в рамките на това Народно събрание. И аз съм убеден, че от това ще има смисъл.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, две думи. Леко ми напомня на времената, когато на театър се ходеше задължително – военните, учениците, студентите, войниците… Моето лично мнение, е, приемете го, дълбоко не вярвам в това, че като извадим 15 милиона от бюджета на Министерството и дадем на 18 годишните, които и до днес не знаем колко човека стават тази година на 18 години, те няма да отидат с тези 200 лв. на концерта на Слави. Като имат за концерта на нашия приятел Слави, когото всички ние безкрайно обичаме, защото лягаме с него, може да събират по сто лева за концерт, ама сега държавата ще бръкнем от бедния бюджет на Министерството, ще дадем по 200 лв. на 18 годишните и ще ги чакаме на вратата на театрите.
Когато говорихме преди малко, подметнах нещо – че театрите днес са пълни, пълни са. Който иска – ще отидем... Това, че преди 20-30 дни излезе едно изследване и статистика, че българските театри бият американското кино в България по приходи, и това е истина. Българското кино и то се засили, ще стане. Така че ще култивираме, някои няма да можем да ги заведем, смятайте, че тези 200 лв. са отишли направо на Орлов мост. Кой е механизмът, през който ние ще ги задължим да вземат карнет за 200 лв.?
Има един тежък проблем и тук господин Кутев е прав – че сме изтървали коня много отдавна, никой в демокрацията насила никого в култура няма да води, увеличиха се посетителите на музеите, което също добър показател. А истината е, че може още повече. Трябва да превъзпитаме и да мотивираме младите хора от деца да влизат по музеи и по театри, и по културни мероприятия. Това няма да стане с тези 200 лв., дълбоко съм убеден.
Мисля, че ние сме и комисия по медии, трябва много сериозно да се обърнем към Закона за медиите, когато трябва да видим обществените медии, те трябва да имат своята чисто образователна форма на поведение, именно имайки добри предавания.
Ще Ви дам един пример, колкото и да ми горчи това нещо. Когато сутринта в кабинета на Мартинез подписвам нови 5 години България да присъства в най-големия световен музей, откъдето минават 40 хил. човека всеки месец, всеки ден, в същото време ми казват: отвори „Канал 1“, има едно предаване, прекрасно е да има повече такива, „Денят започва с нещо“. Вместо да се говори за Закона за културното наследство, колеги, в момента, когато аз се гордея и като дете се радвам, че става нещо за България, става един професор и най-искрено си ме плюе на майка и на баща! И как искате да направим да вкараме децата? Как да стане, колеги?
Миналия ден се открива църквата… Аз бях причината този ремонт да стане, този християнски храм да бъде днес такъв красив и реален факт – като министър, разбира се. Една дума не се каза, колеги! С тези двеста лева ли ще превъзпитаме българските деца на 18 години? Дайте да намерим други законови форми наистина да предизвикаме интереса и на младо, и на старо, и на всякакво поколение, защото културата е за всички.
Дълбоко вярвам, че тези пари няма да сработят. А с тези 16 милиона, 10 училища по изкуствата ремонтирах, на най-талантливите ни деца, има още 12, аз бих направил с по 2-3 милиона още на 10 училища ремонти, за да имат материална база и да имат условия децата наистина да се учат, да работят, да им се купят инструменти, да са им топли общежитията. Лично аз, колеги, не смятам, че това ще сработи. Това е едно вадене от бедното министерство на 15 милиона – за толкова Ви се кълна, че ще ремонтирам останалите училища, а всичко останало е да предприемем мерки и да викнем колегите от СЕМ. Наистина да обсъдим как да направим така, че обществените медии да се ангажират с културни програми, образователни програми. Смятам, че това е добрият път на пропагандата, иначе, извинявайте, да му дам 200 лв. да напълнят Орлов мост, стадиона, със 70 хил. човека… Мисля че отдавна пропуснахме да спрем арогантността на българската култура и трябваше много отдавна да опазим тежката кавалерия на българската култура. Пак Ви казвам: щастлив съм, че без да предприемаме кой знае какви финансови мерки, днес залите са ни пълни, театрите ни работят, киното ни се гледа, сериалите почнаха. Смятам, че по-скоро трябва да вкараме още пари в бюджета на Министерството и да си довършим ремонтите на театрите и на училищата, на киното още малко трябва да се дават пари, тръгна киното. Това е по-полезно, отколкото да раздаваме на калпак. Благодаря.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Ще взема от Вашето твърдение, че трябва да се изваждат пари от бюджета на Министерството на културата.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Така пише, извинявайте, че го казах, но… защото е бедно Министерството…
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Искам само да изкажа съображения, ако ми позволите.
Първо искам да Ви кажа, че участвам в тази комисия, господин Председател, с искреното желание да подпомагам културата, както съм го правил през целия си живот до 71 години.
Що се отнася до бюджета, Вие говорите за един неизменяем бюджет за култура и това е така, защото когато говорим за 1 процент за култура, стоим на 0,5, а тук става дума да добавим към тези 0,5, не да вземем от бюджета на Министерството на културата, а напротив, да се вкарат допълнителни средства и това е един законов подход. Вие казвате „законови форми“. Това е законова форма.
Освен това няма някакво насилие, нали парите са велико нещо в нашето общество? Даваме на хората пари. А що се отнася да продукта, който ще гледат, между първо и второ четене може да седнем и да уточним кои продукти и по какъв начин точно творците, а не хората, които са посредници, търговци и прочие, получават пари и тогава художникът Вежди Рашидов, когато открива изложба, да получава от тези деца, които трябва да влязат при него, а не във вратата на Терминал 2.
Затова мисля, че без да бързаме много да го отхвърляме, е добре да седнем и да обсъдим какво в тази идея е полезно, колко и по какъв начин може да бъде приложимо практически, за да има полза за тази публика, за тази част от нацията, на която, ако нация е духът на човека, ми се струва, че духът е онзи елемент, върху който трябва да работим, за да създадем хора, които ценят социума, обществото и неговите ценности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз само искам да се извиня на господин Кутев и на Вас, не съм разбрал това за бюджета, дълбоко се извинявам за това, наистина помислих, че ще трябва да се вземат от бюджета на Министерството.
АНТОН КУТЕВ: В Министерството на финансите много ясно личи, че няма да се вземат от онзи бюджет, защото затова дава отрицателно становище министърът на финансите, защото трябва да доплати още. Това е ясно.
Второто обаче, което не знам дали стана достатъчно ясно: защо не сме разписали подробно. Това беше, между другото, една от забележките на Министерството на културата, че не сме разписали подробно правилата. Съвсем умишлено не ги разписахме подробно, защото оставихме това с представата, че трябва да се направи от Министъра на културата.
Имаше един сайт, на който от една страна са регистрирани културните институти, от другата са младите хора, които са потребители на тази култура. От Министерството на културата по начина, по който се качват тези неща, зависи кого ще качи. Тя може да не качи концертите на Слави Трифонов, това е избор на Министерството. Тоест, оставя се правото на всеки министър и на всеки състав, на всяка администрация на Министерството да прецени какъв е обемът и на кого да помогне. Тоест дали ще се разплаща за всякакво кино или само за българско кино, това е въпрос, за който сме оставили право на Министерството да го реши. Като плащате за музика, ще плащаме само за българска или чуждестранна, Министерството решава. Тоест това е инструмент за управление, това, което се опитвах да Ви кажа. И нарочно сме го оставили недоразписан, само оформихме основните рамки, другото сме го прехвърлили към подзаконовия нормативен акт, за да може Министерството да реши този проблем.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, когато говорим за 15 милиона, чистосърдечно поех тази позиция, ще я поддържам по една проста причина. Ние сме пред дилемата паметта българска, много съм се замислил за Народната библиотека. Положението е страхотно и се моля на Господ да не падне сняг, защото ще стане голяма беля. Разбира се, всичко това, което сега правим, е тази отговорност, ако това не се случи, изцяло пада върху гърба на Министерството, ако не е ясно регламентирано как трябва да бъде. Така че не вярвам, че и министър Банов едва ли е антикултурен човек, напротив, работил съм с него, той е изключително отговорен и с много добро отношение към българската култура. Затова предлагам, няма да влизам в дискусия, разбира се, тя е безсмислена, но ако Министерството на културата ако има да каже нещо?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Първо да кажа, че съм убеден, че намеренията са добри в този смисъл, естествено, че има проблем с културната нагласа на младото, мен ако питате, и на по-възрастното поколение, защото наблюдавам в тази посока поведение и в по-възрастни хора, така че не можем да кажем, че младите са безкултурни, възрастните са културни, младите са възпитани от възрастните в крайна сметка.
Имам концептуален проблем с този закон, той не е толкова по техническата част и по детайла, а по това, че първо той засяга един по-късен стадий на тази верига на обезкултуряване в обществото. Всъщност големият проблем започва от предучилищната възраст, училище и когато станат на 18 години, една част от младите хора, за съжаление, изобщо нямат културен рефлекс и ако ще да им дадем ваучери за 5 хиляди лева, това няма да постигне нищо. В този смисъл този проблем абсолютно трябва да се реши и съм сигурен, че няма човек на друго мнение.
За мен по-скоро трябва да видим в образованието, ще Ви дам един пример, с колеги сме говорили и може би да опитаме и в нашата комисия, защото то засяга главно културата. Например има закон, в който учителят трябва да събере подписи от всички родители, ако иска да заведе учениците на театър. Това, което навремето съществуваше – нас да ни заведат от училище на театър, включително безплатно, тук може нещо да се мисли в тази посока, но то зависи от образованието, да позволим все пак учителите да водят учениците на театър. В момента практически е невъзможно. Да, в по-ниските класове канят актьори от театрите да изнесат представления в училище, но вече в гимназията, точно там, където се захранва истинският инстинкт за култура, а не само за театър става въпрос, и за опера, и за музеи, да видим и да помислим, според мен това е плод на някакво недоразумение, някакво презастраховане. То обхваща тази група хора, но влияе много зле в тази посока. За мен това е в средата на веригата. Ние можем да дадем тези пари, няма да има достатъчен ефект. Нека да помислим по в дълбочина да решим този въпрос.
Имам и друга забележка, че според мен би могло, защото Вие го гледате позитивно, а нека аз да съм лошият в случая. Каква е негативната страна? Може да възпитаме в тези хора, в една част, които нямат този инстинкт, невярното внушение, че изкуството е безплатно, няма финансова стойност. А изкуството навсякъде е скъп продукт. И между другото то е субсидирано от държавата през билети, които са купени от хора, които искат да отидат на музей, на театър, на опера, но все пак знаят, че това струва пари. В интерес на истината билетите в България не струват колкото в Москва да кажем, там са по 50-100 евро, тук, в София – най-скъпите, защото в страната са още по-евтини, театрален билет струва между 2 и 4 кутии цигари. Всички хора, които имат желание, според мен ходят.
Но, пак казвам, нека да видим може би с Комисията по образование, да помислим първо за най-елементарното, да дадем възможност на учителите да водят децата на културни мероприятия, и, второ, да видим там дали може да се направят някакви такива програми, които да възпитават не само в културно отношение, но и по отношение на това каква култура, защото култура е всичко, култура са и медиите, тук подкрепям и господин Рашидов, култура са и начинът на поведение, култура е и изкуството. Но изкуството е част от културата, от голямото. На какви представления ходят, там какво виждат, може да се възпитава вкус. Трудно е държавната политика да каже какъв е вкусът, но според мен трябва да го направи, защото иначе виждаме, че вкусът вече е доста абстрактно понятие и става, според мен, все по-вреден за обществото, тук се формират модели на поведение. Изобщо много е фундаментална темата, радвам се, че този закон все пак влиза, за да можем все пак да говорим по тази тема, иначе не е ставало въпрос. И евентуално и към Министерството на културата и заедно наистина да работим в тази посока и да помислим в генезиса на този проблем да атакуваме.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Искам да кажа няколко думи само за да подкрепя тезата на Тома Биков и като човек, който е и от другата страна. Както знаете, аз съм действащ актьор и ще Ви дам пример. Когато има откупка на представление, хората идват безплатно. По-голяма част от тях, половината, не идват, а другата половина рядко харесват представлението. И когато на човек му се даде безплатно такова нещо за култура, той наистина има отрицателно отношение. А когато дойдат и си купят билети и инвестират собствените си пари, имат такава потребност и тогава харесват представлението. Не че е толкова обидно, но за самите творци това е омаловажаване по някакъв начин на труда донякъде. Аз също виждам мотивите, и съм съгласен с Вас, за мен е кауза и мисия също колкото се може повече млади хора да обикнат изкуството и културата и да ходят на такива мероприятия, но смятам наистина, че инструментът, с който трябва да ги заведем, трябва да бъде по-друг и по-дълбок. Благодаря.
АНТОН КУТЕВ: Първо, част от това, което предлага господин Биков, всъщност вече е направено, тоест и в момента учителите могат да водят безплатно по музеи и по галерии. Тоест част от това вече го има. От няколко години вече съществува и това работи.
Второто е, че единият от вариантите, който обсъждахме по време на този законопроект, беше да границата да не е 18 години, а примерно 16. Между другото, ние взехме италианския модел, а малтийският модел е по-скоро такъв. Той е насочен по-скоро към едни определени отстъпки към учениците, които те да ползват, за да могат да бъдат приучавани през училищата. Може да бъде направено и това през преработване в Закона, това също може да бъде цел. Ние много дълго спорехме вътре в групата, когато го работихме закона, дали годините да са 18 или 16, защото тогава влизаме в онова, за което Вие говорите до голяма степен. Така че механизми има много и той дава възможности и те биха могли… Мислех между първо и второ четене да обсъждаме тези неща. Такива предложения бяха правени, но това вече е въпрос на разговор. Това, което не мога да се съглася, е, че, видиш ли, като им ги дадем… защо сме ги направили 200 лв.? Примерно в Италия същото е 500 евро, пак при същите условия. Ние го направихме 200 лв., защото, първо, идеята е, че това прави приблизително 3 добри билета, ако е хубав концертът, ако е хубав театърът. Ако в рамките на една година 3 или 4 пъти го заведеш някъде да стъпи в театъра, вече му създаваш трайно усещане. Минава годината и оттук нататък си плащаш, приятелю. И то не става дума за безплатно, това не е масовото посещение, дето го водиш целия клас. Той трябва да го е намерил, да го е видял, да си го е харесал, да е направил труда да влезе вътре и да си прехвърли паричките, тоест съвсем друго е. Не е масово потребление.
В края на краищата пак Ви връщам към това, че държавата може да променя тези условия. Затова сме направили механизъм година за година. Ако видим, че тези 200 лв. са много, махаме го. Ама, дето се вика, баща ти като ти купи билет, да не би да те учи да го правиш безплатно? Да не би тези деца, като си купуват билетите за киното, да са отишли да ги прекопаят на улицата? Някой им е дал парите. В този случай им ги дава държавата, преди това им ги е дал родителят. Тоест не е този пазарен принцип в този случай. А и най-важното, пак Ви казвам, аз говорих с много представители на културните среди и масово беше поддръжката, аз съм убеден, че бяха пряко заинтересовани в това. Извинявам се, че пак се намесвам, надявам се, че не го правя…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, няма нищо.
Колеги, дискусията е полезна, защо в момента се получи нещо интересно. Разбира се, трябва да помислим смислената част коя е и безсмислената коя е. Това, което господин Биков казва – то отчасти работи, но работи по един задънен, глупав начин. Има едни средства, казваме на училищата – това се прави като ясна политика на една държава, на едно правителство. В Лондон като отидете в Националния музей, виждате едни дечица с ученически кафяви дрешки, веднага се опъва една лента на пластмаса, за да не се докосват посетителите до тях. Под седалките има едни възглавници… излиза една изкуствоведка, която е подготвена за работа с деца и започва да разказва една много хубава класическа картина като за деца, като за приказка: един чичко на кон, пък той е кралят… Децата гледат като замаяни 20 минути и това е една програма. Тази програма се осъществява като се прави политика. Какво каза господин Биков? Всичко, което каза господин Кутев, е правилно. Искаме да вкараме хората да се култивират в добрата култура. Така е, тук нямаме разминаване. Дали е смислено това да става по този начин? Това коментирам.
Аз Ви съветвам, има идея да се съберем и тук не става въпрос за образованието – йок, да ги карат да рисуват. Сядат в големите музеи, слагат една голяма маса, децата сядат, седи „Мона Лиза“ и започват всяко дете да прави интерпретации по една картина от залата на музея. Да, колеги, всичко това се прави.
Но аз Ви предлагам нещо смислено. Дайте да направим съвместно заседание с Комисията по образование, да дадем една идея това да стане държавна политика, дайте тези 15-20 милиона да влязат регламентирано в образователната система към децата. Да, така е добре, много е добре. Тук е прав господин Кутев – да започнем да култивираме тези малки деца по някакъв начин, да има смисъл от тяхната култивация. Има час по посещение на музея. Ама и в музея едни лелички, не да ходят като графини, а да извадят всичко това, пък да седнат по детски да обяснят, по ученически, по студентски, по войнишки, както намерите за добре, но да има подготвени кадри. Аз рева 8 години, че нямаме мениджмънт на българската култура. Ни в театрите мениджъри… Не артисти, имаме прекрасни артисти, талантливи. Ако някой каже, че няма реформа, много се лъжете. Преди това имаше бюджет на калпак, август свършваха парите и театрите казваха – няма публика. И аз няма да работя, като нямам заплата. Сега обаче обичаният от мен артист Блатечки може да подписва с Бургаския театър за сто хиляди лева хонорар договори. Защо? Защото докарва публика за 400 хиляди. Че и аз ще му дам сто хиляди, като ми докара триста хиляди. Ал Пачино взема по 20 милиона да играе в роля, но докарва 200 милиона на американското кино. Да, и ние имаме тези артисти, които публиката желае да види. Публиката ги иска. Преди това не беше възможно, колеги. Днес всичките ми приятели и колеги артисти се качиха на джипове – хубави. Е, да никога не съм разбирал защо българският творец трябва да бъде беден, това не го разбирам.
А колкото до мен, каза колегата, слава богу, че още няма опашка тук да се купува скулптура, аз печеля навън и подпомагам КТБ, какво да направя…

Така че тази тема има бъдеще, тя е много интересна и е много по-широка и е сериозна тема. Ако седнем да почнем да работим в тази посока, аз съм готов да помагам с каквото знам и каквото мога.
Има ли други желаещи да вземат отношение по темата?
ТОМА БИКОВ: Ако искате наистина да подготвим някакво предложение към Комисията по образованието да направим общо съвместно заседание, когато и на тях им е удобно, да излезем с някакво решение и отвъд конкретния закон…

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, предлагам това решение ще го вземем всички заедно, които сме в тази зала, ако желаем, ще го направим. И, разбира се, аз бих искал дори да го направим по-широко, да го направим в присъствието на представители на културата и на образованието. Да вземем най-накрая едно решение и това, което тук се говори, да го узаконим под някаква форма, тя да работи и да върши и политическа работа. Иначе на митинги няма какво да събираме младите хора, защо с малко по-малко пари Прокопиев ще докара бая народ. Това не е проблем, човекът това работи, има професия или както има професия кетъринг – носене на кюфтета.

Има ли други изказвания? Дебатът е хубав, благодаря Ви, че днес проведохме един истински дебат и той роди много въпроси, което е хубаво, ако сме отговорни хора към бъдещето и на културата, и на нашите поколения, аз съм готов с цялото си сърце да работя в тази посока.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията, колеги, и ще Ви помоля да гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 754-01-80, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 17 ноември 2017 г. За 4, против няма, въздържали се 11.
Предлагам да продължим дискусията по този въпрос, колеги.
Имаме точка разни. Има ли някой да иска да вземе думата? Няма. Изчерпваме и закриваме заседанието, колеги. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,09 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов

Стенограф:
Антон Лазаров