1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г.
2. Обсъждане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
3. Разни.

---

На 25 януари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г.
2. Обсъждане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията и на гостите, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Диана Саватева.

* * *

ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г.
2. Обсъждане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
3. Разни.
Има ли други предложения?
Подлагам на гласуване дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет и може да започнем.
Първо, ще представя гостите.
На днешното заседание присъстват от:
- Министерството на културата: Румен Димитров – заместник министър; Весела Щерева – парламентарен секретар; Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“; Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“.
- Държавна агенция „Архиви“: Михаил Груев – председател на Агенцията, но господин Груев ще дойде за втора точка от дневния ред; Илиана Паскова – главен директор.
- Българска национална телевизия: господин Константин Каменаров – генерален директор; Зина Трифонова – член на Управителния съвет на БНТ; Кремена Кадиева – директор на Правна дирекция.
- Българско национално радио: господин Александър Велев – генерален директор, и Честит рожден ден на БНР – 83 години от създаването му; заедно с господин Велев присъства и екип на Националното радио.
На заседанието присъстват и представители на няколко организации: Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО); Българска асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО); Съюз на българските филмови дейци; Музикаутор; Профон; Филмаутор; Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА); Сдружение „Сцена музика“; Издателство „Токсити Пъблишинг“; Сдружение за защита на легалното разпространение на програмите ТеРаПро; Движение „Защита на гражданите“.

Преминаваме към точка първа от дневния ред.
По Законопроекта са получени становища от: Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (ЕАЗИПА); Музикаутор; Профон; Филмаутор; Артистикаутор; Националното сдружение на кабелните оператори „Клуб 2000“; Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори; Международната федерация на звукозаписната индустрия и Съюза на българските филмови дейци; гилдия художници.
Становищата са изпратени своевременно на електронната Ви поща, колеги, и са публикувани на интернет страницата на Комисията по културата и медиите.
Преди да дам думата на народния представител Христиан Митев за представяне на Законопроекта, ще дам думата на народния представител господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Преди да започнем дебата, искам да направя една процедура. Поради повишения интерес към този Законопроект, искам да направя следното процедурно предложение, а именно – всеки, който се изказва, да не бъде повече от три минути и по един представител от организация, за да могат да бъдат чути максимално много мнения, а в същото време и да можем да се включим в едно прилично време. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Ако нямате нищо против, колеги, да подложим това предложение на гласуване.
Който е съгласен с така предложената процедура от господин Лъчезар Иванов, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Идеята е не да се ограничи възможността да се чуят различни мнения, а просто да се въведе някакъв ред в днешната ни дискусия, за да можем в по-прецизен и стегнат вариант да чуем колкото се може повече мнения.
Аз нещо друго исках да Ви информирам, преди да дам думата на господин Митев, че този Законопроект вече е преминал през две комисии и е приет на първо четене в Комисията по правни въпроси, която е водеща, и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Сега давам думата на господин Митев.
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз също ще се постарая да бъда максимално кратък при представянето на Законопроекта, с оглед на факта, че предполагам, че сте се запознали с подробните мотиви и оценка за въздействие, които са приложени към него.
С предложения на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право се въвеждат изискванията на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензирана на правата върху музикалните произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.
Съдържа се нова и подробна регламентация на условията за функциониране на организацията за колективно управление на авторските и сродните права, като с него се урежда многотериториалното лицензирана на правата върху музикални произведения и се предвижда колективното управление на права да се извършва наред с организацията за колективно управление на права и от независими дружества за управление на права, получили регистрация от Министерството на културата.
Уреждат се и специфични изисквания към субектите, извършващи колективно управление на права, регулират се правата на вносителите на авторски сродни права, членствените права в организациите, изискванията към съдържанието на устава, функциите на Общото събрание, на Упавителния и Надзорния съвет.
Предложеният Закон обхваща управлението на приходите от колективното управление на права, в това число принципите на разпределението на събраните възнаграждения и удръжките за дейността на организациите, като са предвидени и разпоредби за разрешаване на възникналите спорове чрез медиация. Подробно се регламентиран правомощията на министъра на културата относно регистрацията на организациите и на дружествата, и осъществяването на контрол върху тяхната дейност. В съществуващия регистър на организациите за колективно управление към Министерство на културата се обособяват два раздела. Единият е за организация за колективно управление и един за независимите дружества, като само регистрирано лице ще може да извършва дейност по управление на авторски и сродни на тях права. Със Законопроекта се цели развитие на пазара на авторските и сродните им права.
Това е съвсем накратко формално юридическото представяне на съдържанието на предложения Законопроект.
Като допълнение искам да добавя, че тъй като изискването тази Директива да бъда имплементирана в българското законодателство, беше това да се случи в срок до 10 април 2016 г. Тъй като страната ни в момента е в закъснение и съответно е започнала наказателна процедура за нарушение 2016/0260, по която на 7 декември 2017 г. е взето решение за сезиране на Съда на Европейския съюз, като ще бъде поискана финансова санкция в размер на 19 121,60 евро на ден, което от друга страна ни провокира с колегите съвносители на Законопроекта – колегата Кирилов, колегата Биков, колегата Будинов, проф. Станилов и колегата Нотев, да внесем този Законопроект, за да избегнем в максимална степен угрозата България да плаща огромни санкции.
В Комисията по правни въпроси, която е водеща, този Законопроект, както уважаемата госпожа Председател Ви запозна, беше приет с абсолютно мнозинство от представителите на абсолютно всички политически групи в Народното събрание, като там се взе принципното решение да бъде направена работна група между първо и второ четене.
Ясно съзнаваме като вносители, че както всяко друго дело, така и Законопроекта, който е правен от хора, не съвършен, съдържа, естествено, разпоредби и положения, които могат да бъдат подобрени, но смятаме, че като принцип и философия, а и като изпълнение на Директивата, която цитирах, Законопроектът е добър и следва да бъде подкрепен на първо четене.
Мога да Ви уверя от името на колегите вносители и от името на останалите колеги от Комисията по правни въпроси – това, което беше изразено като становище, че ще търсим диалог с абсолютно всички, които са заинтересовани, без значение дали тук говорим за организации на ползвателите, организации за колективно управление на права, или обществените медии – БНР и БНТ, всички са поканени и ще получат покана за участие в тази работна група, ако, разбира се, Вие и пленарната зала в утрешния ден подкрепи Законопроекта.
Призовавам Ви да подкрепите Законопроекта, за да може в крайна сметка да изпълним задълженията си и да имаме и в нашия Закон за авторското право въведени правата, които при всички положения според нас вносителите, ще подобрят средата за управление на авторски права. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Митев.
От Министерство на културата ще вземете ли отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Аз искам само да отбележа, че може би за първи път има такъв синхрон между изпълнителна и законодателна власт. Искам да благодаря на народните представители за отзивчивостта и за изключително успешната ни съвместна работа при изработването на този Проект. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Колеги, имате думата за изказвания.
Искам да помоля представителите на различните организации да се представят за протокола.
От колегите народни представители? Да.
Давам думата и на нашите гости.
Господин Велинов, заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: От вносителя разбирам, че всъщност ние ще повторим упражнението, което правихме днес преди обед със Закона за филмовата индустрия, тоест ще трябва бързо и спешно да вкараме в синхрон нашето законодателство с някаква директива, още повече че от Вас разбирам, че ние сме вече закъснели достатъчно и този Закон по спешност ще трябва да бъде приет.
Без съмнение нашата група ще подкрепи на първо четене този Закон поради тази причина, като се надяваме, че всичко вътре Закона, без да разрушава системата, ще урежда взаимоотношенията между вносителите на правата и потребителите, както и между самите вносители на права, защото има и такива проблеми.
Аз бих попитал все пак на какво ниво на транспониране и съотнасяно със сроковете – гонят ли ни още някакви срокове, да разясните?
Ние ще подкрепим на първо четене Законопроекта, като си запазваме правото между първо и второ четене да направим някои правно-технически допълнения, свързани с конкретните практически проблеми, които ние сме забелязали и смятаме, че трябва да бъдат преодолени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Велинов.
Господин Митев?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Велинов, единствената заплаха – ние тук вече нямаме конкретен срок, взето е решение за сезиране.
Кога ще бъде сезиран Съда на Европейския съюз? На това не мога да Ви отговоря, но така или иначе сме изправени пред перспективата да понесем тази финансова санкция, която може да бъде наложена от момента на окончателния срок за синхронизиране на нашето законодателство с Директивата – 10 април 2016 г., тоест сами можете да направите изчислението, че близо две години може би ще минат до окончателно приемане на Законопроекта, в които ние ще сме в неизпълнение. Именно затова се налага и тази спешност.
Аз благодаря за Вашата позиция и позицията на Вашата група. И пак подчертавам, и в Правната комисия, и с колегите от БСП, и всички останали групи, постигнахме консенсус – ще търсим максимално широко участие и в работната група, а предполагам, че ще има и удължен срок за предложения между първо и второ четене, така че да можем да направим максимално добрия Закон.
Пак подчертавам, стремежът ни, който е бил на вносителите и на Министерство на културата, на Дирекцията за авторско право и сродни права, на които, позволете и аз да благодаря, с които работихме много добре по изработването на този Законопроект, е била в максимална степен да се стигне именно баланс на отношенията, от една страна на авторите, Организацията за колективно управление на права и ползвателите. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Митев.
Други становища или въпроси?
Заповядайте, господин Велев.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря за поканата и възможността да бъдем тук на това обсъждане.
Ние в Българското национално радио, разбира се, приветстваме това да има нов Закон за авторското право, но тъй като си изпатихме от последния закон и трудно стигнахме до разбирателство по отношение на авторските права, затова се вглеждаме малко по-внимателно в Проектозакона.
В този Проектозакон ние съзираме няколко пропуска.
Първият пропуск е това, че БНР и БНТ, в случая аз говоря за радиото, се третират наравно с АБРО и АБРО – като организация на частните радиооператори, трябва да преговаря от името на Българското национално радио. Затова ние призоваваме в Закона да влезе като изключение, че БНР, тъй като е обществен оператор, както и БНТ – преговаряме отделно за тарифите с Профон, с Музикаутор, Артистаутор и така нататък.
Второто нещо, което на нас ни направи впечатление, е, че липсва ролята и мястото на Министерството на културата при утвърждаването на тарифите. И тук ние се солидаризираме с колегите от Музикаутор, Профон и другите организации, че тези тарифи би трябвало да бъдат одобрявани от Министерството на културата, тъй като това е функцията на държавата, всъщност да узакони тарифата и тя да бъде спазвана след това. Нали така, колеги?
Следващият момент, който нас ни смущава, това е арбитражът. Според мен трябва по-ясно да бъдат разписани процедурите при възникнали спорове – как се решават, и какво се случва в такива ситуации.
Аз бих приветствал, ако между първо и второ четене, се вземат предвид тези наши забележки. Ние внасяме днес становище по Закона и с удоволствие ще се включим в по-нататъшни дискусии, за да постигнем един добър Закон, който да не ни поставя отново в положението, в което бяхме в началото на миналата година. Благодаря Ви за вниманието, госпожо Председател и уважаеми дами и господа.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Велев.
От Министерство на културата ще вземе ли някой отношение по поставените въпроси?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Уважаема госпожо Председател, Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право“.
Благодаря за предоставената дума на присъстващите депутати и господин Велев от Националното радио.
По повод възможността обществените медии да договарят самостоятелно тарифите – не възразяваме, нещо повече, мога да кажа, че сме пропуснали този момент, ще го допълним. Между първо и второ четене се очаква едно предложение и на Министерство на културата. Въздържаме се към момента да отправим такова. Защо? Защото трябва да имате предвид, че в огромната си част този Законопроект всъщност е дело на работата на една мащабна работна група, в която присъстваха огромно количество заинтересовани страни от всички, да кажем, екстремуми в тези икономически отношения, така че неуточнените, несъгласуваните, новите неща са буквално две-три и може би в съществената си част вече бяха застъпени в изказването на господин Велев.
Ново е предложението – при утвърждаването, веднъж утвърдени тарифи, веднъж приети, веднъж действащи тарифи, ползвателите да имат право да искат тяхното преразглеждане, а не да налагат, но да искат, да инициират преразглеждане, съответно преговори.
Друга новост е отпадане на утвърждаването на тарифите от страна на министъра на културата.
По ред на номерата на въпросите. По отношение на възможността обществените медии да договарят самостоятелно тарифите. Това вече беше договорено в мащабната работна група между всички участници и на пазара, така да се каже, всички заинтересовани страни. Мисля, че няма никакъв проблем да се включи в Законопроекта, ще го направим и в нашето предложение. Така ще решим и някои съществуващи спорове.
Действително, за да Ви въведа съвсем вкратце в проблема, Законът за авторското право предвижда от страна на индустрията в преговорите да участва представителна организация на ползвателите. От едната страна е колективното управление, което представлява авторите, в най-общ план – правоносителите, от другата – индустрията, която трябва да ползва и да плаща, тя пък се представлява от своите представителни организации.
В случая с радио и телевизия представителната организация е Асоциация на радио-телевизионните оператори. Но това, което Законът за авторското право не прави като разграничение, е това, което съществува на практика, че представителната организация в този сектор е организация на търговски медии. Обществените медии, и да биха искали, не биха могли да членуват в АБРО. Това поставя самите обществени медии в деликатно положение, още повече, когато се третират по еднакъв начин търговските и обществените медии. Знаете търговската медия се издържа от реклама, а обществената медия получава субсидия.
Според нас в Министерство на културата разликата е от земята до небето и не би трябвало, това е и нашата политика, не би трябвало по никакъв начин да се отъждествяват и равното третиране да се счита като еднакво третиране на двете категории. Затова нямаме против и аз мисля, че няма да е проблем между първо и второ чете този текст да се добави.
По отношение на промяната, която сме предложили, министърът на културата да не утвърждава тарифите – това, което се случваше до момента беше следното: тарифите в идеалния случай се утвърждават след проведени разговори, преговори между колективното управление и индустрията. Те постигат съглашение и министърът на културата подписва това съглашение, правейки тази тарифа, закрепвайки я по някакъв специфичен начин.
Според нас, доколкото колективното управление е само една от формите на упражняване на права, правата могат да бъдат упражнявани и индивидуално, правата вече могат да бъдат продавани и чрез независими дружества, от една страна това, а от другата – това, че възнагражденията, които Организацията за колективно управление на права събират са в полза на частни лица и възникват в резултат на гражданско-правни отношения между равнопоставени субекти, в които държавата не следва да се намесва. Не виждаме причина това да се случва. Нещо повече, направихме проучване в рамките на Европейския съюз подобна уредба е по-скоро изключение. Разбира се, това ще бъде предмет на разговори в работната група, сигурен съм.
На практика в работната група ще се обсъдят няколко ключови въпроса, няма да се разнищва Законопроекта в неговата цялост, защото в огромната си част той вече е съгласуван със заинтересованите страни.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Меликов.
Следващо становище, заповядайте.
АННА ТАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, директор на дирекции! Анна Танова, изпълнителен директор на АБРО. Аз ще бъда съвсем кратка. От Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, която представлява големи, средни и малки частни телевизионни оператори и радиовериги, ние подкрепяме Законопроекта така, както е създаден. В продължение на година и повече се работи по този Законопроект в рамките на работна група, в рамките на Министерството на културата. Считаме, че той е значително подобрен от самите вносители в Народното събрание и в рамките на тяхната работа с експертния екип към Народното събрание.
Като цяло ние подкрепяме Законопроекта. Трябва да кажем, че направихме много компромиси в хода на работната група, за да постигнем съгласуване на интересите на толкова субекти, които участват на пазара. За нас важен компромис беше, че остана като единствен доставчик сега съществуващите организации за колективно управление Профон и Музикаутор, Артистаутор, Филмаутор, съответно ние сме задължени да договаряме като радио и телевизионни организации с тях правата за излъчване на произведения в нашите програми. Затова за нас е много важно да остане възможността ние да инициираме преговори по техните тарифи, защото в противен случай се получава налагане на цени от едната страна в частно-правните отношения. Така че този текст е много важен за нас.
Ние не възразяваме Българската национална телевизия и Българското национално радио да имат възможност също да инициират такива преговори и да участват в преговори – дали наравно, заедно с представителната организация, или самостоятелно, както това се разреши в Законопроекта. И също, ако се счете, че трябва да се разработи процедурата по медиация, ние сме на разположение за такова обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Танова.
Някой ще вземе ли отношение?
Заповядайте.
Госпожа Здравка Сиракова от Европейската агенция за защита на изпълнителските, продуцентски и авторски права.
ЗДРАВКА СИРАКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Европейската агенция е участвала в обсъждането на всички досегашни закони за усъвършенстване на Закона за авторското право и всички по-стари членове на тази Комисия знаят за дългия спор между нашата организация, Музикаутор и Профон. Не се сърдим на колегите, който е монополисту се бори да си запази монополизма. Обаче Директивата изисква той да бъде разбит – по две причини. Правоносителите да имат право утре, ако не са доволни от ръководството си, да преминат в друга организация, защото, когато има само една организация, както и да се бориш с ръководството, няма преборване.
Аз като правоносител също съм против да има санкции и глоби за ръководствата на организациите, защото те харчат моите пари. Единствената разумна санкция е ръководство, което не си изпълнява задълженията и в рамките на девет месеца не е разпределило и превело на правоносителите всички събрани плащания, да бъде спряно за някакъв период – три или шест месеца да работи, за да няма с какво да се издържа. Това е положението. Това е монополът.
Същото се отнася и за ползвателите. Господин Велев, аз се учудвам въобще как може да се говори за медиация, когато един орган като Министерството на културата, който е надзорният орган, трябва да реши въпроса, а не да бъде медиатор, а от друга страна, целият спор, в който ние присъствахме на всички обсъждания от месец януари миналата година до не знам кой месец, включително и на научна конференция в УНСС – Центърът за интелектуална собственост, беше повече от абсурдно. Там се чуха всички страни само правоносителя и ползвателя не получиха глас. За съжаление, така се случва често и в Народното събрание.
Това, което аз предлагам – приключвам, защото ние сме депозирали шест страници подробни бележки и няма какво да говоря, който иска чете и ги взима предвид. Само искам да кажа, че не може да се управлява с митове и легенди. Тук години наред, в тази зала, се твърди и се подвеждат всички народни представители, които не са длъжни да познават всички сфери на културата в работен план, че, ако има повече от една организация в даден жанр или за даден вид, дадена категория права, няма да могат да се събират плащания, защото, видите ли, ползвателите щели да кажат, че не знаят на кого да плащат. Няма такова нещо. Това са митове и легенди, няма да ги развенчавам.
Правя следното предложение. ЕАЗИПА още за миналия парламент се готвеше да направи самостоятелно цялостно предложение за текстове за Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право. Не го направи, парламентът имаше малък живот. Да е живо и здраво Четиридесет и четвъртото Народно събрание да го свърши.
Затова Ви внасяме мотиви – шест страници, сравнителна таблица за сравнителна характеристика между това – какво има в Директивата, има ли го в Закона и липсва ли в Закона – в три цвята, за да Ви е по-лесно, и самото предложение за текст за запис, пак в три цвята, на 28 страници, но чистите текстове, които ще останат са по-малко от двадесет. Когато започнахме да го работим, първият ни вариант също беше шестдесетина страници, но при малко по-дълга работа можеш да намалиш Закона, защото в Закона за авторско има достатъчно много текстове. Сега, като изляза, ще го заведа долу в Деловодството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: И аз Ви благодаря, госпожо Сиракова.
Молбата ми е участниците в дискусията да се ограничават в рамките на трите минути, които предвидихме.
Господин Димитров.
ИВАН ДИМИТРОВ (Музикаутор): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Моля да имате предвид, че становището, което сме представили, е само в един цвят – не е, за да Ви улесним, а защото считаме, че така е редно, но за сметка на това то е консолидирано и включва становищата на четири организации, с които заставаме единодушно зад определени положения, които са верните положения. Казвам, верните, защото към настоящия момент в нашата среда има определени слабости и ние се надявахме чрез този Законопроект реално те да бъдат компенсирани. Липсата на обществено обсъждане някак си остави отворен този въпрос, но ние имаме гаранция от вносителите и от председателя на Правната комисия, че реално такава възможност ще бъде дадена. Имаме конкретни предложения – те са мотивирани, те попаднаха в този Законопроект, който беше изготвен преди година и половина и ще бъдем благодарни, ако ни дадете възможност да защитим тезите си.
Принципно, моля народните представители да подкрепят Законопроекта и да го придвижат напред, защото наистина ние се нуждаем от нормален закон, който да установи определен регламент в дейността ни възможно най-скоро. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Други становища?
Госпожо Армутлиева.
СТАНИСЛАВА АРМУТЛИЕВА: Добър ден на всички. Станислава Армутлиева, председател на Управителния съвет на Профон – дружество за колективно управление правата на артистите и изпълнители в областта на музиката и на музикалните продуценти.
Бих искала да кажа, че нашето отношение към този Закон е прагматично. В този смисъл ние също заставаме зад това той да бъде приет на първо четене. Уважаваме усилията, които са положили народните представители и Министерство на културата. Отчитаме няколко неща, които бихме искали, ако може да достигнат като послание към членовете на тази Комисия.
Първото е, контекстът, в който се развиват или се опитват да се развиват всички творчески индустрии. Бих искала да кажа на всички, че онези, които създават творческо съдържание в България, са поставени в тежка среда, враждебна среда, в която е много трудно да монетаризират своите творби. В този смисъл ние се надяваме този Закон да реализира основния фокус на тази Директива. Аз искам да го напомня.
Тази Директива има една основна задача и тя е да помогне на създателите на творческо съдържание максимално и по-добре да започнат да монетаризират резултатите от своя творчески продукт. Ако този фокус бъде спазен и когато се разглеждат финалните текстове на Закона, мисля, че никой няма да има проблем. Ние сме за баланса и през последните години го осъществяваме, защото всяка една тарифа се преговаря с групите ползватели.
Единственото, което не ни харесва през всичките тези години, е, че реално винаги ползвателите са на първо място за парламента. Музикалната, филмовата индустрия, всички останали креативни индустрии винаги седят на втори план, защото ние не сме важни за политиците и ние сме с това усещане. Много искаме това да се промени. Много искаме в България хората да считат нематериалното за някаква ценност, защото ние сме създатели на нематериални неща, на интелектуални права и наистина пледираме за това да осъществим баланс и в тази посока – да ни сложите на едно с ползвателите.
Да, ние не сме медии, които Ви осигуряват политически победи. Да, ние не сме телекоми, не сме хотелиери, не сме кабелни оператори. Една голяма част от членовете на парламента са собственици или бивши собственици на кабелни оператори, на хотели. Никой не е собственик на музикална компания или много малко от тях са актьори, създатели на музика и така нататък, но ние бихме искали да имаме чуваемост, ние бихме искали нашите аргументи да се чуват, въпреки че от политическа гледна точка не сме толкова важни за Вас. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Госпожо Армутлиева, подкрепям.
Изказване е заявил господин Станислав Дражев от Сдружение „Сцена Музика“.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ДРАЖЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Тук съм в качеството си на председател на Сдружение „Сцена музика“. Това е гражданско сдружение, което уведомява организаторите на концерти в България или по-точно така наречените „промоутъри“, които с неимоверни усилия се стараят да разнообразят българската музикална сцена – малки и големи сцени, разбира се, из цяла България.
Ние също търсим своите права и сме доволни от това, което видяхме като Законопроект. Приемаме го по принцип и се радваме, че най-после това се случи, защото Сдружението ни съществува от четири години, тоест четири години ходене по мъките. Сега с предложения Законопроект ние виждаме, че вече има някаква светлина в тунела.
Определено имаме някои малки забележки, но нека те да останат между първо и второ четене, което не вярвам да навреди безкрайно на предложения Законопроект. Като цяло, пак казвам, ние го приемаме и сме доволни от случващото се в момента. Това е, което исках да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Борис Бончев от Издателство „Токсити пъблишинг“.
БОРИС БОНЧЕВ: „Токсити пъблишинг“ е музикален издател – един от първите. Казвам „един от“, тъй като и госпожа Армутлиева – тук е в България. От 2015 г. ние се занимаваме с управление на авторски права като музикален издател, отделно имаме и други компании в този сектор. В момента осъществяваме и дейност под формата на един вид – в зависимост от това как ще бъде приет Законът, защото все още няма регламентирано такъв субект, но, уважаема Комисия и уважаеми колеги, благодаря за думата, която ми дадохте.
Аз подкрепям както изказването на госпожа Армутлиева, така и на господин Велев, който преди малко се изказа конкретно по отношение на арбитража и тарифите и, от друга страна, затова че хората са конкретно ограничени – имам предвид за по-малките автори, в това да реализират произведенията си. Ние участвахме в работната група, която беше във връзка с приемането на Закона и смятам, че това, което е предадено в момента от Министерство на културата – моите уважения към колегите, но има малки текстове, които обаче са много съществени затова тези по-малки артисти да не могат да реализират своите произведения в синхрон с Директивата, а именно: децентрализация на това управление.
Вярвам, че ще имаме възможност между първо и второ четене – аз мога да говоря и по точки, но в момента нямаме време за това нещо, че между първо и второ четене ще имаме възможност да го кажем. Освен това отпадането на някои текстове от това, което тогава бяхме приели, е вероятно да доведе и хаос, от друга страна, в други сектори, което ще бъде една по-широка дискусия. Това исках да кажа. Вярвам, че ще имаме възможност тези неща да бъдат разгледани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА (Председател на Управителния съвет на БАККО): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! БАККО е организация на кабелните и комуникационните оператори. Ползвател сме по смисъла на този Закон, който се разглежда.
Това, което искам да кажа, е, че ние подкрепяме внесения Законопроект. Смятаме, че той в малко по-голяма степен е по-балансиран от действащата досега база, особено тази, която засяга определяне размера на възнагражденията и това, разбира се, се дължи на факта, че ползвателите вече ще имат инициативата или ако се приеме, те ще имат инициативата да водят преговори за изменение на тарифите.
Има и други въпроси, разбира се, които са важни за нас. Има такива, на които може би ще търсим някакво друго решение или други предложения, но това, което искам да кажа е, че подкрепяме внесения Законопроект. Искаме да се включим, разбира се, в работната група, ако ни поканите – тази, която ще се сформира между първо и второ четене. Смятаме, че Законопроектът е балансирано направен и ние нямаме на този етап някакви сериозни забележки по него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Маринова.
Други становища, изказвания?
Вносителите или от Министерството на културата, имат ли желание за финално становище? Не.
Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ: Госпожо Председател, уважаеми дами господа народни представители! Извинявам се много, че така в последния момент. Казвам се Велизар Соколов и съм юрист, експерт по авторско право и имах честта и удоволствието да участвам още в първоначалната група, която беше създадена към Министерство на културата за изготвяне на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, в частта „Колективно управление на права“. В това си качество бих искал да си позволя, ако мога да обобщя така направената становища и да споделя своето мнение по Законопроекта.
На първо място, огромна чест на вносителите, на експертната група, с която те са работила за изготвяне на настоящия Законопроект, защото е свършен огромен по обем и много задълбочен по своето съдържание и качество труд, за да се стигне до този Закон. Мисля, че в него са взети предвид много голяма част от договореностите, които бяха постигнати около квадратната „кръгла маса“ в Министерството на културата по основните въпроси, касаещи колективното управление и начина, по който то следва да бъде регулирано.
Основно достойнство на Законопроекта, който се обсъжда в момента, е това, че той освен, че стъпва върху Директивата, се опитва да вземе и да имплементира в Законопроекта онези добри практики, онези добри постижения, които сега действащия регламент съдържа и подпомага развитието и работата на колективното управление. И за мен това е неговото основно достойнство. Само един неособено интелигентен човек би се отказал от нещо, което работи, за да напише и да въведе в действие нещо, което не се знае ще работи, или няма да работи. Повтарям още веднъж, едно от огромните достойнства на този Законопроект е, че наистина той взима Директивата и взима най-доброто от сега действащото законодателство в областта на колективното управление.
Има обаче три, четири пункта, които са по-скоро въпрос на недостатъчно задълбочен поглед на това как на практика работи колективното управление, как на практика се случват преговорите между правоносителите и ползвателите и поради тази причина може би с мотив за законодателна икономия е премахнал от проектите или от сега действащия закон някои компоненти, които наистина са много важни и аз бих искал да обърна внимание върху тях.
На първо място, сега обсъжданият Законопроект предвижда или поне спира в своя регламент с това, че ако не бъде постигната договореност между организация за колективно управление на права и представител на организация на ползвателите, медиацията ще бъде единственият начин, по който ще се опита да се разреши възникналия спор по отношение по размера на тарифите. Според мен и на база на практиката на безбройно много водените преговори между организации и ползватели, това би довело до задънена улица и блокиране работата на колективното управление. Според мен е много важно да има фиксирани срокове и да има освен медиацията като някаква крайна или последваща стъпка и някаква друга форма, в която, ако двете страни в рамките на медиацията не могат да постигнат договореност, то да може да бъде решен въпросът с тарифите и с размера на възнагражденията в тези тарифи.
В по-първоначалния проект на голямата работна група ние бяхме разписали една добра възможност – да съществува комисия към Министерство на културата, която при неуспешна медиация да може да разглежда, да взима решения и да прави препоръка на министъра на културата за одобряване на тарифа, която да влезе в сила. Защото, пак казвам, противното означава безкрайни преговори, безкрайна медиация и непостигане на съгласие.
Второто нещо, което беше изразено и от Националното радио, аз също го подкрепям и смятам, че то има практическо значение и съществува в сега действащия регламент на Закона за авторското право е това, тарифите да бъдат утвърждавани от министъра на културата. Това е важно. Може би е допълнително административно бреме за Министерството и за министъра, но то е много важно в преговорния процес между правоносителите и ползвателите.
На трето място, нещо, което считам, че е важно. Независимо че и АБРО и БАККО изразиха становище, че е хубаво да имат възможност да инициират предоговаряне на тарифите. Считам, че практиката и начинът, по който функционира бизнесът, ако се запознаете със законите в европейски план, такива изключения не са много, да не кажа, че няма такива, а те съдържат в себе си много сериозна заплаха отново организациите за колективно управление на права и представителните организации на ползвателите, да се завъртят в едни безкрайни преговори. Защото ползвателят ползва, той трябва да плаща и няма нищо по-логично от това да иска да плаща по-малко. Каквито й пари да му бъдат искани, той да иска да плаща по-малко, и по-малко и може да си револвира преговорите и в един момент да си текат едни безкрайни преговори, а в същото време правоносителите да седят и да не си получават парите, защото, нещете ли, се водят преговори.
Моят апел е – виждам, че колегите, представители на представителните организации на ползвателите имат различно становище – те са го депозирали, просто обръщам внимание върху тази точка. Предполагам, че ако има работна група, би следвало добре да бъде обмислен този вариант и да се погледне практически. Защото това, което трябва да направи този Закон, и с това приключвам, е, той трябва да подобри работата по колективно управление, а не да я съсипе, не да спре и да лиши и без друго бедните автори и продуценти, защото те са такива – аз самият съм такъв и много добре знам от личен опит, и от малкото пари, които в момента получават. Защото тези неща, които маркирах, биха могли да доведат до този резултат.
На чисто експертно ниво, споделям виждането на Българска национална телевизия и радио, че е добре да има възможност те да договарят самостоятелно с организациите за колективно управление на права тарифите, отнасящи се до тях поради съвсем различния статут, който имат тези две обществени медии. Благодаря Ви. Извинявам се, ако съм бил по-многословен от трите минути.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Соколов.
Други мнения?
Закривам разискванията.
Предлагам за гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 754-01-84, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против – няма , въздържали се – няма.
Законопроектът е приет за първо четене със 17 „за“ гласа.
Благодаря Ви много.

Колеги, продължаваме с точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 11 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Давам думата на господин Румен Димитров – заместник-министър да представи Стратегията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще прочета Доклада за представяне пред Постоянна комисия в 44-то Народно събрание на Проект на актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България, януари – февруари 2018 г.
Действащата стратегия за национална сигурност на Република България е приета от 41-то Народно събрание на 25 февруари 2011 г. и е обн., в „Държавен вестник“, бр. 19 от 8 март 2011 г. Тя замени приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност.
Стратегията от 2011 г. даде оценка за изпълнението на политиките за национална сигурност, определи националните интереси, цели и приоритети, даде характеристика на средата на сигурност, посочи основните насоки на политиките за сигурност и очерта общите принципи и институционална рамка на системата за защита на националната сигурност.
След нейното приемане и особено след 2013 – 2014 г. в средата на сигурност, преди всичко в международен план, настъпиха сериозни промени, които повишиха нивото на несигурност в международните отношения и наложиха промени в стратегическата концепция на НАТО, във вижданията на Европейския съюз както за състоянието на средствата за сигурност, така и за политиките, които следва да се предприемат на съюзно равнище.
Съществени изводи за необходимостта от изменение и допълнение в Стратегията за сигурност, бяха направени и в нашата страна. Изготвянето на Проект за актуализиране на стратегията за национална сигурност на Република България е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., цел 44, мярка 160.
Становище относно необходимостта от актуализиране на Стратегията изрази Консултативният съвет за национална сигурност на свое заседание на 30 май миналата година.
В изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя от 6 юли 2017 г., Междуведомствена работна група подготви Проект за актуализиране на Стратегията. В състава на групата бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и на редица други ведомства, а също така и представител на Българската академия на науките.
Вариант на Проект за обществено обсъждане бе разработен от работната група към 25 септември 2017 г. и представен в периода 28 септември – 20 октомври пред експерти, преподаватели, следователи и студенти в сферата на националната сигурност, както следва:
София – 28 септември, организирано от Академията на МВР за системата на МВР и службите за сигурност и обществен ред, извън Министерството на отбраната;
Видин – 2 октомври, организирано от Русенския университет „Ангел Кънчев“ и областния управител на област Видин, като в него взеха участие представители и от други области от Северозападния район на планиране;
Русе – 6 октомври, организирано от Русенския университет „Ангел Кънчев“ за областите Русе и Силистра;
София – 10 октомври, организирано от Българската академия на науките;
Благоевград – 12 октомври, организирано от Югозападния университет „Неофит Рилски“ за Югозападния район на планиране;
Варна – 16 октомври, организирано от Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и Висшето военноморско училище „Н. Вапцаров“ за Северозападния район на планиране;
Пловдив – 17 октомври, организирано от Плавдивския университет „Паисий Хилендарски“ за Централен Южен район на планиране;
Велико Търново – 18 октомври, организирано от Националния военен университет „Васил Левски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ със съдействието на община Велико Търново за Централен Северен район на планиране;
София – 20 октомври, организирано от Военната академия „Г. С. Раковски“.
Проектът бе представен също така и пред форуми, организирани от юридически лица с нестопанска цел, чийто уставни цели предвиждат дейности в интерес на националната, обществената и корпоративната сигурност.
Работна група взе предвид постъпилите след обществените обсъждания предложения, които са отчетени при подготовката на варианта на Проект, който бе представен пред Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 10 ноември.
Съветът по сигурността одобри направената актуализация, като подчерта правилността на преминаването на развитието на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности от Раздел „Други важни интереси“ към Раздел „Жизнено важни интереси“ за националната сигурност.
Проектът за актуализиране на Стратегията за национална сигурност премина процедура на съгласуване преди разглеждане от Министерския съвет за приемане на решение за неговото внасяне в Народното събрание.
Актуализирането на текстовете, описващи общата политика за сигурност, създават условия за преодоляване на сериозни проблеми, свързани с ресурсното осигуряване и окомплектоване на ведомствата от системата за защита на националната сигурност.
Актуализирането на приоритетите, стратегическите цели и начините за тяхното реализиране в секторните политики на сигурност, осигурява концептуалната база за ефективно и по-активно противодействие на новите рискове и заплахи.
Одобрено бе включването на нови политики, като: киберсигурността, транспортната сигурност, управлението при кризи, младежта и спорта и защита на националните архив като част от културно-историческото наследство.
Изцяло нови са текстовете за управление при кризи, което отразява разбирането за необходимостта от нормативно и институционално укрепване, както и от развиване на способността на институциите, обществото и гражданите за превенция, реагиране и преодоляване на последствията.
Чрез актуализирани текстове на отбранителната политика са посочени основните проблеми на отбраната. От стратегическо значение е определянето като основен приоритет и изпълнението на приетите от България военни и граждански цели за способностите на НАТО за колективна отбрана и изграждане на отбранителната способност на Европейския съюз.
При определянето на временния хоризонт на Стратегията – 2025 г., са взети предвид хода и периодичността на политиките и икономическите процеси в Република България, Европейския съюз и държави, които имат съществена роля за състоянието на сигурността в геополитическите райони от значение за националната сигурност на Република България.
В Проекта се предлагат текстове, които разширяват възможностите за включване на неправителствения сектор, включително стопански субекти, при реализиране на целите на политиката за национална сигурност.
При представянето на Проекта на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, следва да се подчертае, че това не е доктринален документ. В него са определени националните интереси и политиките за тяхната защита и осъществяване в ясно обозрим и измерим, от гледна точка на очакванията резултати, период.
За разлика от документите, които се определят като национална доктрина, Стратегията за сигурност не съдържа оценка за историческото минало, за съвременните ценности и за бъдещата визия за развитие на националната общност, в перспектива от двадесет и повече години.
Това е, колеги. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Давам думата на доц. Михаил Груев за становище.
Заповядайте, господин Груев.
МИХАИЛ ГРУЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз представлявам тук Държавна агенция „Архиви“, на която съм председател. Ние представихме пред Съвета по сигурността към Министерския съвет предложения за допълнения в Проекта, които са включени на вниманието в представения за обсъждане Проект.
Документите от Националния архивен фонд, като носители на историческа памет, са част от националното, културно и историческо наследство, което мотивира включването в Стратегията на нова политика за защита на националните архиви.
Държавна агенция „Архиви“ провежда в изпълнение на Закона за Националния архивен фонд, държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването и съхраняването на използваните документи от Националния архивен фонд.
Да обясня накратко. Националният архивен фонд е едно понятие, което съществува в Закона за Националния архивен фонд, което е до голяма степен виртуално понятие, но в него се включват всички ценни документи в държавата – не само тези, които се съхраняват в държавните архиви, но и такива, които са притежание на частни лица, на неправителствени организации, както и тези от ведомствените архиви.
Националният архивен фонд е носител на историческата памет, има важно значение за осигуряване на държавата и обществото с документална информация. Развитието и модернизирането на държавните архиви е пряко обвързано с обогатяването на Националния архивен фонд, опазването и съхранението на документалното богатство на нацията. Това извежда като приоритетни за националната сигурност, както в мирно време, така и при кризи, и въоръжени конфликти, дейностите по попълване на Националния архивен фонд с ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на държавата и обществото, опазването и постоянното съхранение на документите, превенция на риска от увреждане или загуба на документите, важни за паметта на нацията. Правилно съхранение на документите в модернизирани и оборудвани, съобразно утвърдените международни стандарти и архивохранилища, е условие за опазването на националното архивно наследство, така че ние подкрепяме предложенията за изменения, които бяха направени в тази стратегия, и включването на тази част от културното наследство в Стратегията за национална сигурност.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, доц. Груев.
Има ли изказвания и становища по така представената Стратегия?
Господин Симов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Вижте, като разбирам, че това е актуализиран текст на стара стратегия, и то общо взето като в много отношения, това е един приличен документ в другите си части – аз, с изключение, разбира се, на това, което казаха от страна на архивите, даже се зачудих, преглеждайки я, защо изобщо я гледаме в Комисията по култура, при условие че културата реално отсъства от такава стратегия, което лично за мен, бих казал, недопустимо. Разбира се, това е концептуален проблем, който може да се обсъжда и на друго място, но тя отсъства, скрита някъде в политика за социална сигурност, без да е изведена в отделна точка. Струва ми се, че в една стратегия за национална сигурност не можем да минем без отделна точка, специално за културата.
Всички вероятно сте чували онази прословута реплика на Чърчил, когато по времето на Втората световна война го карат да отреже парите за култура и той тогава казва: „Какво ще отбраняваме всъщност на фронта“. Дълго време мислех, че това е градска легенда. Мислех, че това е история, която е създадена така, но открих, че тя е истина, има я в неговите мемоари – той го е казал наистина. Аз не съм от най-големите фенове на Чърчил, но в случая той е уцелил един проблем по принцип, че културата е онова, което се брани, тя трябва да бъде обект на сигурността и нищо останало от тук нататък.
Заради това ми се струва, че в една такава концепция трябва да има отделна, посветена на културата част, ако иска България наистина да твърди, че културата е приоритет. В противен случай, виждам какво друго има в Стратегията, но културата отсъства. Аз съм социалист. Не напразно в нашата програма толкова много наблягахме за частта култура, защото смятаме, че това е жизнено важна част по принцип от развитието на една държава в подкрепа на творците, а не оставянето им в някаква бедност.
Това е моето възражение срещу този документ по принцип, което не означава – ние ще го подкрепим, и в другите си части тази стратегия е доста прилична, но смятам, че в никакъв случай не бива да си позволяваме да подценяваме културата, говорейки за националната сигурност, а виждаме, че тук тя отсъства. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Симов.
Господин Димитров.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, ние имаме разсъждения, тоест като казвам „имаме“, имам предвид Министерството на културата, в тази посока. Напълно съм съгласен с това, което каза господин Симов.
Социалната сигурност е важен аспект на националната сигурност. Културата е сред фундаментите, гарантиращи нейната сигурност, нейната устойчивост. Подобряването на живота на населението, на материалните и духовни условия на живот, създаването, достъпът и потреблението на продукти с разнообразно културно съдържание, формират среда на стабилност с потенциал за развитие. Именно към подобна вътрешна среда следва да се стремим, когато градим образа на собствената си социална сигурност.
Социалната сигурност до голяма степен се опира и на културната идентичност. В нея тя открива своите трайни ориентири. Съхраняването на идентичността е основния вътрешнополитически приоритет в политиките за сигурност на всяка национална държава. Попълването и съхранението в Националния архивен фонд на ценни документи за материалния и духовния живот на държавата и обществото, създава устойчива културна памет за нашето съвремие. А както историците добре знаят, представите и оценките за всяка културна реалност, се градят на базата на документите, които тя е запазила за себе си.
Глобално погледнато, опазването на документалното наследство е политика за съхранение на националната памет, без която социалната устойчивост, респективно сигурност, са немислими. Превратностите на нашето историческо развитие са оставили част от родното историческо и документално наследство извън границите на Република България. То също е част от културната памет на нацията. Опазването и изучаването му в добро сътрудничество със страните, на чиято територия се съхранява то, също трябва да бъде приоритет, когато говорим за социална сигурност и устойчива идентичност във времената на модернизма. Това са част от разсъжденията, които текат в нашето Министерство, по повод на тази стратегия. Така че имаме какво да добавим, да кажем.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Господин Биков за становище.
Заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Аз също, може странно да Ви се струва, но ще се съглася с Александър Симов с едно уточнение, даже по-скоро надграждане на това, което говори. Като култура – не просто творците и изкуството, защото много често се бърка изкуството, с културата. Изкуството и творците според мен биха могли да виреят, и те са вирели и в най-мракобесни времена, когато дори се е опитвало да се унищожи, някаква култура. Тук не визирам конкретен период, изобщо в цялата човешка история. Въпреки това творците са могли даже да напишат някои, особено писателите, са писали по-добре в такива времена, отколкото в други. Но, когато говорим за култура, според мен трябва като народни представители да видим какъв е механизъм и да повдигнем тази тема, и като Комисия, това е едно много широко понятие – това са медии, това е, ако щете, пропаганда в добрия смисъл на думата, на ценностен фундамент на обществото. Това, за което говорихме и на предишното заседание на Комисията по отношение на Законопроекта, предложен от БСП – формиране на съзнание в обществото. Това е култура. Чърчил цитираме, а той има предвид това, той няма предвид просто – дайте да финансираме театрите, да кажем, или галериите.
Това в контекста на националната сигурност е основополагащо, защото наистина няма какво да защитаваме, ако ние не знаем кои сме, какво искаме като нация и като общество, особено пък в контекста на сблъсък на цивилизациите, който върви в момента и в който можем да се загубим, най-вече по отношение на въпроса: кои сме? Това разбира се, е дебат, който трябва да проведем, защото очевидно има и въпроси, като този, на които, може би, не знам дали имаме единен отговор.
Това е много важен и много сериозен дебат. Така и така дебатираме по такива ценностни въпроси, трябва да го отдадем и тогава да го вкараме в Стратегията за национална сигурност. Може би липсва този въпрос. То е по наша вина, то дори не е по вина на тези, които са писали доклада, защото отговорът на този въпрос е много тежък и той ще се води тепърва или постоянно в нашата история, понеже сме на кръстопът. Постоянно си го задаваме и постоянно трябва ди си отговаряме на него, така че и архивите ще ни бъдат полезни в тази връзка.
Ще подкрепя доклада. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Биков.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин заместник-министър на култура, уважаеми колеги! От името на „Обединени патриоти“, аз също се присъединявам към народните представители от Комисията по културата и медиите, които ще подкрепят Доклада.
Определено в тази насока, която коментираме – поне предишните двама, които се изказаха преди мен, има какво да се желае, но все пак ние говорим за един доклад и една стратегия, които са публично достояние. Темите, касаещи националната сигурност, разбира се, не са само обект на публичността и публичната сфера.
Тук има много въпроси, които могат да се засегнат, и всяко мнение, което се изкаже в този смисъл, ще бъде обективно и полезно. Това касае чуждо културно влияние, влияние на чужди медии или това влияние, което българските медии и българската култура трябва да оказва по отношение на нашите общности зад граница. Това са изключително важни неща и аз съм убеден, че когато засяга секторна политика на Министерството на културата в частта на една такава стратегия, тогава ще бъдат отразени по подобаващ начин тези важни, пак казвам, за националната сигурност на България въпроси. Но тук все пак да бъдем обективни, до известна степен снизходителни, тъй като всички тези въпроси не могат да бъдат засегнати в такъв публичен порядък. Благодаря, за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Богданов.
Други становища и изказвания?
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Аз мисля, че колегата Биков не доразбра съвсем Александър Симов, но каза хубави думи.
Сега аз ще се опитам да го надградя само в един аспект и по-скоро в това, че напоследък всички знаете – цялата общественост ни вкараха в един дебат не само кои сме, а какви сме, или какви искаме да бъдем.
Така че виждате колко е важно присъствието на културата в темата за националната сигурност. Разбира се, много хубаво е това, което се каза тук и от господин Симов и от господин Биков по отношение на факта, че ние трябва сериозно да помислим как да допринесем и да корпорираме именно културата към темата за националната сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Други становища? Няма.
Закривам разискванията. Подлагам на гласуване актуализираната Стратегия за националната сигурност на Република България, с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет, на 11 декември 2017 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Стратегията е приета.
Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
РАЗНИ.
Не знам дали има други, които да се включат в тази точка, но ще ми позволите да отнема няколко минути от Вашето време, за да Ви запозная с една декларация, която Вие получихте в пощата си. Тя е на част от бургаските журналисти. Позволявам си да отнема от вашето време, защо е подписана от 40 колеги от различни медии. Тя е кратка. Ще я прочета и ако имате въпроси съм готова да отговаря, разбира се, това което мога. Изпратена е освен до нашата Комисия и до няколко различни институции. Няма да ги чета. Вие предполагам сте погледнали.
„Уважаеми госпожи и господа, ние, представителите на медиите в Бургас, категорично отстояваме позицията си да можем да изпълняваме основните си задължения и права на журналисти, които информират хората и отразяват обективно обществени, криминални, политически процеси. Алармираме Ви, че свободата на словото в Бургас е застрашена след серия дела и две безпрецедентни осъдителни решения, постановени от районен съдия Калин Кунчев. Те биха могли да дадат старт на опасни процеси – невъзможност да изпълняваме своите служебни задължения, особено при отразяване на криминални случаи. Колегите, от две медии бяха осъдени само защото се отразили инцидент по данни от официални прессъобщения на ОД на МВР – Бургас и Районна прокуратура – Бургас. Делата бяха заведени от лице, което към датата на публикациите е било с криминални прояви и осъждания за телесна повреда, по данни на Областната дирекция на МВР – Бургас.
Осъдителните решения, произнесени от съдия Кунчев пет години по-късно, на практика дават възможност на всеки криминално проявен по официални данни да завежда дела срещу медии.
Тези решения нарушават чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който защитава не само правото да се разпространява информация, но също така и правото на обществеността да получава такава.
Осъдителните решения бяха взети именно в деня, когато България пое Европредседателсвото и е знак пред международната общност за ограничаване свободата на словото.
Призоваваме Етичната комисия и Инспектората към Висшия съдебен съвет да ревизират професионалната дейност на съдията, и в частност на двете дела срещу медиите.
Призоваваме Прокуратурата да се самосезира за обидите и заканите към журналисти, отправени в социалните мрежи и в съдебната зала от ищеца по делата – Петър Низамов, масово водени срещу медии.
Призоваваме Прокуратурата да се самосезира по изложените данни и обстоятелства.
Призоваваме НАП да провери имущественото състояние на ищеца, тъй като той беше освободен от съдебни такси с твърдение, че е социално слаб, без допълнителна проверка.
Ще търсим правата си с всички законови методи на регионално и национално европейско ниво.“
Следват имената и подписите на 40 бургаски журналисти.
Знам, че е малко необичайно, има тук и други колеги, знаем, че журналисти и друг път са били съдени. Аз самата съм била съдена – не съм осъдена, слава Богу, но знам, че всеки от нас е на крачка от такава възможност.
Защо си позволих прочета декларацията и въобще да взема отношение? Ще Ви кажа само две изречения. Аз наистина смятам, че в една правова държава съдебните решения се изпълняват. Това обаче не ни лишава от възможността и правото да изразим становище.
Две неща ме смутиха. Не бих коментирала конкретните решения, но това което ме смути и смятам, че е интересно да го знаете, че съдията в тези две конкретни дела е приел декларация за имуществено състояние на ищеца, без да провери фактите по нея. Аз самата съм присъствала като журналист на друго дело – така известното дела за „свинските опашки“, в което имаше доказателства и данни, че той си е купил джип на лизинг, за да ходи с него до границата, което е достатъчно сериозен аргумент да се провери имущественото му състояние.
Освен това в друго дело, пак срещу медия, което е на Окръжен съд, защото иска е по-голям, там съдът не приел на доверие тази декларация.
Защо е толкова важно? Важно е, защото признаването му за социално слаб дава възможност да води дела, без да плаща съответната съдебна такса. Когато има такса, тогава този материален интерес вече ограничава възможността да заведеш искове, срещу неограничен брой колеги.
Другото, което ме притеснява като журналист, при всички случаи над 50% от моята работа досега е била свързана с отразяване на съдебни и криминални случки, истории. Работила съм като съдебен и като криминален репортер, разбира се, и по други теми, но познавам добре тази материя. В една от публикациите, в един от сайтовете, въпросното лице е споменато само с инициали и въпреки това има осъдителна присъда за колегите от съответния сайт.
За мен това е притеснително, защото публикациите бяха на базата на официални съобщения и тогава, когато става въпрос за официално съобщение и информиране на обществеността само с посочване на инициал, според мен – не ми се ще да коментирам съдебно решение, но исках да Ви запозная.
Ако имате въпроси, готова съм да отговоря.
Делата не са приключили, те се обжалват. Проверката, която е предизвикана от тази жалба, продължава и все още не е приключена.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Извън казуса.
Слушам Ви, колега, и си мисля, че много трябва да внимаваме да не се подхлъзнем по привидно много лесната пързалка – едно право, срещу друго право. Опасно е, когато водено дори от най-добри намерения, народното представителство бива въвлечено в коментар, опазил Господ, в корекция на работата на съда. Фундаментален принцип на демокрацията. Разделението на властите трябва да е червеният светофар – знакът за внимание, който да ни светне, че има риск. Аз говоря принципно.
Има ред и начин за уреждане и за такъв тип конфликти. Дори Вие, цитирайки съобщението, направихте твърдение за това, че съдията е проверил, или не е проверил – ние не можем да знаем това, защото ние работим друго, отговорността ни е другаде.
Също така принципно, има една също толкова вредна тенденция, която най-лесно се вижда при криминалните журналисти, да бързат с произнасянето на присъди, с изнасянето на факти и обстоятелства – проверени – непроверени, казани – недоказани, чули – недочути, което е също много вредно. Да не говорим, че има много случаи, в които подобен род поведение се намесва в работата на съответните органи и препятства тяхната работа.
Затова тревогата на колегите е обяснима. Аз самата съм била два пъти подсъдима като главен редактор. За моя голяма радост не съм осъдена. Знам за какво става дума. Много е неприятно, когато журналистите изпаднат в такава ситуация и влязат в съдебна зала като ответници, но ние трябва да бъдем на висотата не на злободневните съобщения, а трябва да бъдем на висотата на принципите на парламентарната демокрация. Това е много важно.
Така че нека колегите наистина да сигнализират, където смятат, че е необходимо, но ние не можем да вземем отношение в такъв конфликт, защото това означава ние да вземем отношение по оценка на работата на един съдия. Според мен това не би било редно. Говоря по принцип. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Аз, разбира се, далеч съм от мисълта да искам подкрепа. В никакъв случай, но просто държах да Ви запозная.
Абсолютно съм съгласна с това, че трябва да следваме разделението на властите и не бих си позволила, включително и в коментар, да изказвам становище по решението на съдия. Неслучайно акцентирах върху двете неща, които мен ме притесниха, казвайки, че има различно произнасяне по един от казусите. Ставаше въпрос за имотното състояние.
Господин Симов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Оставайки пак на висотата на парламентарната демокрация, все пак аз няма как да избягам от биографията си на журналист. Минавал съм през подобно нещо и мен не успяха да ме осъдят. Въпросът обаче е друг, че все пак аз тук, говорейки не като народен представител, а като журналист, това е много притеснителна тенденция, тъй като напоследък забелязвам, че осъдителните присъди за журналисти и то на база на абсолютно, ще го нарека „безпочвени твърдения“, се увеличават. Разбирам, че професията трябва да премисли част от своите стандарти, когато пише, но и голяма част от делата, които се позволяват, са заведени от подобни одиозни персонажи като Низамов. За съжаление, по една или друга случайност съм се сблъсквал с човека, виждал съм и абсолютните несъответствия в това, което твърди и това, което притежава. Това може да се провери при една малка проверка, а и колеги от Би Ти Ви го бяха направили като проверка и бяха видели как се разминават тези неща.
Разбира се, наистина не виждам ситуация, в която можем да изкоментираме конкретна присъда, но може би, не казвам, че тук, сега, веднага трябва да мислим. Трябва да се помисли за някаква по-голяма защита на журналистите при изпълнението на техните служебни задължения. В момента те са пуснати в една джунгла, в която лесно стават жертва на всякакви търсачи на отмъщение и пари. Самият аз минах през подобно нещо и разбрах как всичките претенции – всички не струват пред това, че някой изведнъж решава да ти заведе дело за обида, абсолютно безпочвена. В крайна сметка, присъдата беше в моя полза, но тя ми изгуби две години нерви, много нерви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Добре, ще го имаме за сведение това писмо, защото да не стане прецедент. Наистина се водят много знакови дела, пишат се всякакви работи – къде с основание, къде без основание. Ако тези хора бъдат осъдени там, за мен трябва да бъде осъден бая народ, понеже се пише всичко и то преди произнесена присъда. Ако приемем, че това е стандарта и съдът вече трябва да има – ние няма какво да приемем, защото нямаме тази функция, но пък ние като Медийна комисия трябва да го имаме предвид, защото наистина може да стане голям проблем. Утре ще заведе дело друг и всякакви хора биват наричани, пак казвам, справедливо или несправедливо, но предварително „престъпници“, „крадци“ и не знам какво, и това може да доведе до преразглеждане, отразяване на съдебните процесите. То може и да е за добро, но действително понякога се прекалява. В случая според мен не е толкова, но кой съм аз да го казвам дали е така, но действително може да стане медиен проблем и изобщо телевизии и вестници в един момент изобщо да не се отразяват пък процеси, защото ние имаме знакови процеси, заради медиите най-вече. Тези хора, които медиите следят как се съдят – наркобарони и не знам какви, това също е обида. Ако те утре го оправдаят, той може да осъди всички. Добре е, че имаме за сведение, да следим казуса просто. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Само ще уточня, че в случая, освен официално прессъобщение на две институции – МВР и Прокуратура, имаше и две съдебни заседания за определяне на мярка, което означава, че това са публични процеси, в които съответните хора се водят в съда, могат да се снимат. Казва го само за сведение, не е от типа информации „една жена каза“ или нещо от този род. Бих го казала дори – конвенционален случай на отразяване, но той доведе до серия съдебни процеси. Благодаря Ви за вниманието и търпението.
Пожелавам Ви приятен ден!
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Диана Саватева

Стенограф:
Красимира Коева