1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г., № 830-00-2, внесен от СЕМ на 30.03.2018 г.
2. Обсъждане финансирането на музикални състави на БНР.
3. Разни.

---

На 26 април 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г., № 830-00-2, внесен от СЕМ на 30.03.2018 г.
2. Обсъждане финансирането на музикални състави на БНР.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на комисията – господин Вежди Рашидов.



* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ:Добър ден, уважаеми колеги и гости!
Налице е необходимият кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане финансирането на музикални състави на БНР.
2. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г., № 830-00-2, внесен от СЕМ на 30.03.2018 г.
3. Разни.

Колеги, по желание на Съвета за електронни медии, предлагам да разменим местата на първите две точки.
Ако няма други предложения, нека да гласувамедневния ред.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приет.

На днешното заседание присъстват от:
- Съвета за електронни медии: София Владимирова, Бетина Жотева, Борислав Шабански – главен секретар, Емилия Станева – главен юристконсулт, Спаска Янева – началник отдел „Бюджет и финанси“ и Диляна Кирковска – главен инспектор в дирекция „Специализирана администрация“;
- Българско национално радио: Александър Велев – генерален директор, Ирена Мачева, Теодосий Спасов, Атанас Карафезлиев, Николета Печева, Марк Кадин, Любомира Александрова, Десислава Паунска.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2017 Г., № 830-00-2, ВНЕСЕН ОТ СЕМ НА 30 МАРТ 2018 г.
Размяната на точките не касае същността на проблемите, които имаме да обсъдим.
Давам думата на госпожа София Владимирова, за да представи Отчета на Съвета за електронни медии за 2017 г.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря, господин Председател.
С респект към Вашето време и към сериозната следваща точка,ще се опитам да бъда максимално кратка в резюмето, което ще Ви представя на вече предадения Отчет.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители,уважаеми гости в залата! Благодаря за поканата да представя Отчета на Съвета за електронни медии за изминалата 2017 г.
В началото е важно да уточня, че това е отчет за дейността на Съвета, преминал под ръководството на двама председатели. До месец май това беше госпожа Мария Стоянова. След това тази роля поех аз. Затова в дух на приемственост и според изискванията на Закона, честта за неговото представяне се пада отново на мен.
Изминалата година беше изключително динамична и натоварена за Съвета за електронни медии, поради което ще акцентирам само върху най-ключовите моменти от работата на регулатора.
Обществените медии – през 2017 г. регулаторът откри процедура по избор на генерален директор на Българската национална телевизия, и след проведен конкурс на 23 август, избра господин Константин Каменаров.
Важно е да отбележа, че за първи път изборът се проведе по нова процедура – Вие сте запознати. Тя протече в четири етапа и предложи един по-различен подход, заимстван от европейска практика. Вследствие на това, конкурсът за генерален директор се проведе напълно открито и прозрачно, а доказателство за това, е, че всичките етапи се излъчваха на живо по БНТ 2.
Впоследствие Съветът утвърди и управителен съвет на обществената медия.
Казусът „Българско национално радио – „Мюзикаутор“.
Без да има преки възможности за въздействие, в отговор на висок обществен интерес, СЕМ участва и организира действия по важен проблем с висока обществена реакция през 2017 г.
В случая с несключения договор между Българското национално радио и сдружението „Мюзикаутор“, СЕМ беше в ролята на посредник между спорещите страни и през цялото време подпомагаше процеса на изглаждане на противоречията и намиране на решения за сключване на договор. Българското национално радио и „Мюзикаутор“ уредиха спора, чрез подписване на договор през юни 2017 г.
След дългогодишни действия и усилия на 6 декември 2017 г. Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори АБРО, БНТ и БНР, подписаха споразумение и приеха промени в критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно и създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото или социалното развитие на децата. Критериите са променят за първи път от тяхното приемане през 2011 г., отразявайки промените в медийната среда и развитието на подрастващите в условията на бързо развиващото се дигитално общество.
По отношение на детската аудитория, СЕМ следи стриктно за спазване на закона и критериите. Осъществяваме сътрудничество с ДАЗД и през годините двете институции си взаимодействат по казуси, по които имат общи компетенции. Такива са случаите с деца като участници в предавания, и особено в тези, в които децата са преживели насилие, злоупотреби с тях или са жертва на семейни проблеми.
При преценка, че има нарушение на ЗРТ по отношение на децата се съставят актове за нарушения и се издават наказателни постановления. Именно тематичното наблюдение за разпространение на реклами, анонси и самопромоции на хазартни игри и предавания с такъв характер, в програмите на доставчиците на аудио-визуалните медийни услуги с акцент опазването на детската аудитория бе представено на организираната от СЕМ среща с ръководството на Държавната комисия по хазарта. Тя бе по повод многобройните случаи на реклами и самопромоции на хазартни игри в медиите, както и множество сигнали на зрители. Бяха обсъдени много аспекти на рекламите и самопромоциите на хазартни игри и предавания, посветени на хазарта, с оглед защита на детската аудитория, както и подвеждането й.
Мониторингът на Съвета за електронни медии.
Традиционно мониторингът върху електронните медии заема най-голяма част от работата на Съвета.
През 2017 г. инспекторите на СЕМ са осъществили общ обем наблюдения на радио и телевизионни програми в размер на 28 491 часа. Общо брой мониторирани програми – 161; от тях – телевизионни, 89 и 72 – радиопрограми.
Основни остават функциите по надзора. Съветът откроява следните важни акценти през периода. Най-голям обем наблюдения през 2017 г. е специализираният мониторинг върху дейността на доставчиците на медийни услуги по време на предизборната кампания за народни представители за периода 24 февруари – 26 март. Наблюдавани бяха 41 програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги.
Регулаторът се ангажира и с мониторинг на програми извън определените в споразумението при необходимост,жалби, сигнали, оплаквания или когато бяхме сезирани. Наблюдението отчете за първи път участието на мъже и жени в безплатните предизборни прояви в процентно отношение. Медиите се съобразиха с всички стари и нови изисквания, рестрикции и препоръки на Изборния кодекс, с много малки изключения. Позитивна тенденция е усилията да се следват от принципите на медийното поведение – равнопоставеност, безпристрастност, балансирано отношение и обективност.
Наблюдението за наличие на език на омразата в електронните медии остана един от основните приоритети в работата на СЕМ. Освен постоянния мониторинг върху съдържанието на излъчваните радио- и телевизионни програми по спазването на посочените разпоредби по отношение на враждебната реч е извършеното тематично наблюдение на новини и актуални публицистични предавания в 10 обществени и търговски програми през месец ноември.
В случаите на посочените примери на враждебна реч, са именно по отношение на политическата принадлежност на дадена група. В част от констатациите дори става дума за отправени лични обиди и нападки, а не толкова за обобщен образ и негативно представяне на определена група.
За първи път Съветът проведе проучване на съдържанието на 17 радио- и телевизионни програми със специализиран музикален профил на български доставчици на медийни услуги и направи сравнителен анализ със съдържанието на чуждестранни програми със същия профил. Наблюдението беше фокусирано върху няколко сфери на медийно влияния върху аудиторията.
По отношение на детската аудитория е констатирано отклонение на съдържанието на песните от традиционния морал.
Мониторинг на кризисни събития и инциденти на програмите с високо обществено влияние.
През 2017 г. такива събития бяха: терористичният акт в Манчестър, отразяването на конфликта след инцидента в Асеновград и последвалите протести, самоубийството на 11-годишно момче от Стрелча и други.
Съветът за електронни медии извърши едномесечно наблюдение на „Шоуто на Слави“ по bTV по предварително зададени параметри, които обхващаха количествени и качествени характеристики на предаването. За периода на наблюдение количествените резултати показват, че политиката е водещ елемент като по този начин шоуто създава трайно в масовото съзнание определени политически нагласи към осмиваните личности, партии и обществени процеси.
През цялата 2017 г. се провеждат непрекъснато наблюдения във връзка с нормативните изисквания за търговското слово. Съветът за електронни медии сезира Националния съвет за саморегулация за неподходящи за деца реклами и реклами с участието на деца. Такива са например телевизионната реклама на „Покер старс“ във връзка с постъпили сигнали на граждани.
Предмет на жалбата е телевизионна реклама на „Покер старс“ с участието на футболиста Кристиано Роналдо. За телевизионната реклама на лотариен билет „Коледен календар“, разновидност на играта „Национална лотария - моменти игри“, а както и за телевизионната реклама на продукта „Уелнео Солт Пайп“ – лула със солни кристали. С различни мотиви Етичната комисия намери жалбите за неоснователни по отношение на нарушения на националните етични правила за реклама и търговска комуникация.
Съветът за електронни медии извършва и постоянно наблюдение върху нивото на звука в рекламите.
В резултат на превантивна и административно-наказателна дейност на регулатора от предишни периоди голяма част от рекламните блокове са в рамките на допустимото техническо ниво на звук. В отчетния период са констатирани две нарушения и са съставени два акта.
Съветът осъществява непрекъснато наблюдение и на обема на реклами спотове, който в даден едночасов период не може да надхвърля 12 минути. Съставени са актове на доставчици на медийни услуги. Осъществен е мониторинг за наличието на реклами за лечение, лекарствени средства и участие на медицински специалисти в тях,като е констатирано, че ежедневно се излъчват множество търговски съобщения за лекарствени продукти и хранителни добавки.
В съответствие с изискването на Закона, СЕМ осъществява надзор по спазването на условията на издадените лицензи и извършените регистрации.
За Българска национална телевизия.
Усилията на регулатора дават резултат по отношение на мониторинга върху параметъра „Детски и младежки предавания“в индивидуалната лицензия за програма БНТ 1 и БНТ 2. В изминали отчетни периоди наблюдението показваше траен дефицит в програмата през последните години. Този дефицит през 2017 г. до голяма степен е преодолян.
Предвид обществената роля на БНТ, СЕМ извърши наблюдение и по отношение на спазването на принципите на плурализъм в актуално-публицистичните предавания. Проверката установи, че няма нарушения на принципите.
За Българското национално радио.
Предвид високите обществени очаквания към Националното радио през 2017 г. са реализирани много наблюдения, сред които и такова във връзка с изпълнение на условията от индивидуалната лицензия. Констатациите от него са, че програмата изпълнява всички условия от лицензията, като един коментар може да се направи само по отношение на детски и младежки предавания, които са на границата на изпълнението.
Програма „Хоризонт“ е била обект и на мониторинг от гледна точка на спазването на принципа на плурализъм през месец септември. Няма нарушения на Закона за радио и телевизия.
Във връзка с подадено заявление за изменение на лицензията на Програма „Радио България“ от Българското национално радио, СЕМ изиска подробна аргументация и концепция за развитието на „Радио България“. Намерението на ръководството на Българско национално радио за закриване на седем негови редакции, поради напрежение.Проблемът бе обсъден неколкократно на заседание в СЕМ, а на 15 юни – на заседание на парламентарната Комисия по култура и медии, в която участваха членове на Съвета. Към момента „Радио България“ е преструктурирано в Главна дирекция.
Европейските произведения.
Във връзка с прилагането на чл. 13, 16 и 17 от Директивата за аудио-визуални медийни услуги, чл. 19, ал. 2 и ал. 4, както и чл. 19а от Закона за радио и телевизия наличие на европейски произведения и събиране на данни за тях от доставчиците на линейни и нелинейни медийни услуги, през месец ноември 2016 г. стартира събиране на данни за двете години: 2015 и 2016 г.
Административно-наказателна дейност на Съвета.
Общият брой актове за периода е 72. Най-много от тях са по чл. 89, ал. 1 – делът на рекламните спотове в даден едночасов период да не надхвърля 12 минути, общо 24 броя; по чл. 125в, т. 2 във връзка с чл. 126а, ал. 5, т. 2 от ЗРТ за непредоставяне на договори с дружества за колективно управление на права – 14 броя.
През 2017 г. са съставени 6 броя актове за нарушение на чл. 17, ал. 2 от ЗРТ във връзка с клауза от критериите за защита на децата от неблагоприятно съдържание.
Във връзка с липсата на договор между Българското национално радио и Сдружението за колективно управление на права „Мюзикаутор“ са издадени 11 наказателни постановления.
Регистриране и лицензиране.
През 2017 г. по искане на заинтересовани лица са открити девет процедури по чл. 116, ал. 2 от Закона за радио и телевизия за провеждане на конкурси за издаване на лицензии за доставяне на радио-услуги, предназначени за разпространение чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване с местен териториален обхват. Съветът финализира 26 конкурса за издаване на лицензии за доставяне на радио-услуга, обявени през изминалия отчетен период.
В Съвета са постъпили три искания по реда на чл. 116е от Закона за радио и телевизия:разпространение на програми чрез мрежи за наземно, цифрово радиоразпръскване от заинтересовани лица, включително от Българско национално радио, Програма „Хоризонт“, за откриване на процедури за издаване на лицензии за радио-дейност.
Съветът изрази позиция, че към настоящия момент липсва официален документ, който да отразява държавната политика, свързана с наземното цифрово радиоразпръскване на радиопрограми по аналогия с Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерски съвет.
Международната дейност на регулатора.
В партньорство с Председателството на Европейската комисия в България, СЕМ организира Кръгла маса „Предизвикателствата пред медийния сектор в Европа“, със специалното участие на еврокомисар Мария Габриел. Централна тема на срещата беше работата върху ревизираната Директива, за която има очаквания да приключи по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, както и представянето на обществена консултация относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията.
Международната дейност на СЕМ се фокусира предимно върху работата на Групата на европейските регулатори EРГА, която също работи върху ревизията на Директивата.
Във връзка със защитата на консолидираните доклади по Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация пред Комитета за премахване на расовата дискриминация към ООН в Женева, която се проведе на 4-5 май 2017 г., СЕМ получи благодарствено писмо от заместник-министъра на Министерството на външните работи Юрий Щерк, в което той посочва, че и самият комитет отправя поздравления към българската делегация за високата и задълбочена подготовка на защитата, изчерпателните и професионални отговори на поставените 95 допълнителни въпроса.
Финансовата стабилност на СЕМ.
През отчетния период усилията са насочени към осигуряване на вярна и надеждна информация за финансовото и имущественото състояние на Съвета. Доказателство за това е извършеният от Сметната палата през месец юли одит на Годишния финансов отчет на СЕМ за 2016 г. Той е приет без резерви.
В областта на плановата дейност – през периода е разработена тригодишна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г.
В Отчета за 2017 г. ние не отправяме предложения във връзка със започване на законодателни промени в Закона за радио и телевизия, тъй като в предишни отчети са очертавани проблемните зони при практическото прилагане на ЗРТ.
В заключение бих искала да отбележа, че Вие разполагате с пълния Отчет, затова се опитах да го резюмирам накратко. Благодаря Ви за вниманието.
Готови сме да отговаряме на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Владимирова.
Колеги, Вие имате ли въпроси?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа!Госпожо Владимирова, Вие споменахте във Вашия доклад за срещата Ви с ръководството на Асоциацията по хазарта.
Може би няма съмнение в нито един от присъстващите в тази зала, че хазартът е един порок, който: първо, води до пристрастяване; второ, според мен е вид заболяване, както и наркотиците, и алкохола, и тютюнопушенето.
Бихте ли казали какви мерки, може би ние, законодателите, трябва да вземем, но когато говорим за хазарта това, което най-много ме притеснява, е, че времето на излъчване на тези реклами е в праймтайма. Това се наблюдава и от деца, и от непълнолетни. Всички ние ежедневно виждаме как по тези лавки и навсякъде в магазините се продават впрочем такива талони, как деца, може би вместо да закусват с парите, които са им дадени от родителите, отиват и играят на хазарт.
Може ли нещо, преди изобщо дори да се промени законът, аз съм сигурен, че трябва да се промени, но възможно ли е да се сложи някакво ограничение поне на първо време, тези реклами да са след 23,00 часа? Поне да предпазим децата. Защото напоследък аз наблюдавам нещо, което не мога да го приема за нормално, включително и една друга реклама – аз Ви споделих, в която се казва: „Не търси втора работа! Ако ти трябват пари, не търси втора работа. Вземи кредит и отиди на почивка!“.
Не знам какво правим с поколенията и с нацията? Ако ние ги възпитаваме така – никой да не работи, а да играе хазарт или да тегли кредит, не знам до къде ще я докараме като развитие.
И безспорно, всеки един от нас знае ролята на медиите във възпитанието, във формирането на младите хора. Ако ние премълчаваме едни такива въпроси мисля, че няма да имаме добри резултати, то в най-скоро време ще берем плодовете на това, което в момента посяваме.
Затова, не разбрах от тази среща с тази Асоциация, нещо взели ли сте като решения и стигнали ли сте до някакви изводи?И дали може нещо да направим по този въпрос? Знаете, промяната на Закона е един по-дълъг процес. Аз мисля, че незабавно трябва да се действа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Имате думата за отговор.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Поставяте много тежък за мен въпрос в няколко посоки.
Първо, защото Вие знаете, че основно тази регулация е в компетентността на Комисията по хазарта. Това, което ние правим непрестанно, е да следим за участието на деца в такива реклами. На практика такова не е регистрирано. Броят на жалбите, които получаваме за тези реклами, е огромен наистина.И той се засилва, и става все по-голям, и хората са все по-гневни, и това е напълно разбираемо, предвид проблемите, които и Вие…
Дали може нещо да направите? Вие сте законодателят, Вие бихте могли да направите това, което прецените за правилно, като заявявам абсолютно ангажимента на Съвета за електронни медии да се включи във всяко едно обсъждане, защото, разбира се, че промените на законите не могат да бъдат ад хок, не могат да бъдат за една определена ситуация. Те трябва да бъдат вследствие на един анализ и преценка на ситуацията, но нашите правомощия, за съжаление, са твърде ограничени.
Ние не можем да предпишем на доставчиците на медийни услуги кога да излъчват тези реклами, ако те не нарушават закона, а те не нарушават закона според сигналите, които ние сме изпратили до Комисията за хазарта.
БЕТИНА ЖОТЕВА: Ако мога да допълня.
Не само че нямаме правомощия да караме телевизиите кога да ги излъчват, а когато рекламодателят е платил да се излъчва в определено рекламно време,тъй като, знаете, тарифите са различни – в праймтайма са много по-скъпи, отколкото в другите часове, естествено е тези реклами да се излъчват тогава. Но нашите правомощия изобщо не ни позволяват да водим дори и такива разговори.
И на въпросната среща, за която спомена госпожа Председателката и Вие, за която говорите, беше достигнато едно такова разбирателство, че всеки ще помисли какво би могъл да направи, тоест не могат всички да бъдат доволни.Всеки трябва да отстъпи една крачка назад, за да има някакво решение, но до този момент нямаме никакъв резултат,така че всичко е във Вашите ръце. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Други въпроси има ли, колеги?
ДАНИЕЛА САВАТЕВА: Здравейте и от мен!
Моят въпрос е свързан с отразяването на инциденти. Вероятно в следващия Ви отчет ще бъде включено това, че Вие сте сезирали Националния съвет за журналистическа етика във връзка с отразяването на последния инцидент на магистрала „Тракия“, но въпреки че не е обект на този доклад, аз ще задам принципно въпроса: имате ли становище, би ли трябвало да бъде създаден регламент за правилата за позволеното и непозволеното при отразяване на тежки инциденти, особено когато са с човешки жертви? Благодаря Ви.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Аз мисля, че журналистическите стандарти и етика не налагат създаването на подобен регламент. Най-простия отговор на въпроса е: аз бих ли искал да съм на мястото на тези хора, би трябвало да ни дава отговор на въпроса трябва ли да ги питаме как се чувстват в такъв момент.
Ние сме сезирали Националния съвет по етика, но също така ние ще действаме в съответствие с нашите правомощия, в това няма никакво съмнение, но не санкцията на регулатора трябва да е водеща при отразяване на такива събития, а вътрешният саморегулаторен механизъм трябва да сработи, когато се намираме на терен.
Да, давам си сметка какъв е адреналинът на едно такова събитие, как в ухото на журналиста звучи „На живо сме! На живо сме!“, но преди всичко има стандарти, има морал, има етика, които не могат да бъдат преминавани.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колега, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Интересува ме, тъй като Отчетът, който е около 150 страници, в него не видях подробно какво е становището на СЕМ по отношение на свободата на словото в България. Би ли било възможно това да се чуе от Вас тук, Вашето мнение? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Моля да отговорите за свободата на словото.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Моето становище, както и на регулатора, не може да бъде по-различно от това, което ни предписва законът, а това е, че СЕМ е длъжен да брани свободата на словото. И зад този си ангажимент вярвам, че ние сме доказали в годините, че стоим безусловно.
Аз смятам, че това – да се грижим за свободата на словото, е ангажимент на всички нас в различните ни качества, не само като членове на регулатора, членове на българския парламент, а и като зрители и участници изобщо в процесите.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Относно свободата на словото, аз имам голяма молба към СЕМ: ако видите депутат, който ограничава свободата на словото и български гражданин, дайте ни ги за обсъждане, да видим кой нарушава свободата на словото, щото това 111-то място и мен ме притесни, да го кажа.
Колеги, до тук със свободата на словото. То е в ръцете на всеки един от нас.
Други въпроси? Няма.
Скъпи колеги, благодаря Ви за обстойното представяне на Отчета.
Предлагам да гласуваме следния проект на

„РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 януари – 31 декември 2017 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:

Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г.“
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се.
Благодаря, колеги.

Преминаваме към следваща точка:
ОБСЪЖДАНЕ ФИНАНСИРАНЕТО НА МУЗИКАЛНИ СЪСТАВИ НА БНР.
По тази точка искам първо да благодаря за присъствието на Председателя на Комисията по бюджет и финанси – госпожа Менда Стоянова, която е един много важен фактор днес по тази точка, защото в крайна сметка говорим за финанси, и на моя добър приятел, с който съм работил десет години прекрасно – президентът на КТ „Подкрепа“, господин Димитър Манолов.
Давам думата на господин Александър Велев.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости на това заседание! Аз всъщност не знам защо аз трябва да взимам думата, тъй като аз не съм поставил в момента искане тук да се разглежда нищо. Поканата дойде от Комисията по култура и медии да разискваме и би следвало тези, които протестират, в лицето на господин Карафезлиев да кажат, за какво точно протестират.
Аз мога единствено да мотивирам онова, което ние направихме в края на миналата година, тоест, втората половина на миналата година с проектобюджета и поисканото тогава увеличение, в което бяхме заложили и средства за увеличение на заплатите на музикантите в музикалните състави.
Така или иначе, държавният бюджет е факт и в този бюджет няма предвидени такива средства. Това очевидно изкара музикантите на улицата, за да протестират. Бих предпочел те да кажат своите искания и да изразят своята позиция.
Позицията на Българското национално радио, което аз представлявам е категорична, че такова увеличение трябваше да има. Ние обаче не го получихме и естествено, че се съобразяваме с държавния бюджет такъв какъвто е, и го изпълняваме. Ваша воля е и воля на правителството, дали е възможно да се коригира бюджета, така че да се увеличи заплащането и да бъде по-достойно заплащането на музикантите в музикалните състави.
Тук ще отворя малка скоба.В годините преди моя мандат заплатите на музикантите са изоставали,по каква причина не мога да отговоря. Това могат да отговорят тези, които са управлявали Радиото преди. Има изоставане около 20% спрямо средната работна заплата в Националното радио. Именно това бяхме заложили ние в проектобюджета, за да изравним заплатите на работещите в музикалните състави със заплатите на работещите в останалите дирекции. За да дадем пари, трябва от някъде да ги вземем, да ги получим. Ние поискахме тези средства.
Не искам да говоря за проектобюджета въобще, а само за тази част. Мотивирахме я и тогава имахме тук заседание, също в тази комисия. Ние бяхме на това заседание, господин Председател, и си спомням Вашите думи, че Вие ще ни подкрепите в това ни искане. Тук беше и Теодосий, който също тогава държа една пламенна реч за необходимостта от такива средства.
Искам да вкарам още малко яснота по темата – музикалните състави са част от Българското национално радио, те са част от културното богатство на България. На тези състави основната задача е да записват българска музика и да правят записи на българска музика, които влизат във фондовете на Националното радио. Те имат по един до два концерта месечно. С концертна дейност няма как да се издържат. Още повече, че един концерт примерно на Симфоничния оркестър, на които негови концерти може би някои от Вас са били, на нас ни струва точно толкова, колкото са приходите от билети. Защото ние имаме наеми на залата, ние имаме наеми на инструменти. Отделно, извън това, ние плащаме за солисти и тогава като сложим баланса на края излиза 1000 лв. отгоре, с 1000 лв. на сто човека, които са в Симфоничния оркестър, няма как да се плати.
Спомена се във времето евентуално за делегирани бюджети или за нещо такова.Разбира се, оставям на Вас, Вие ако имате възможност да дадете някаква формула, и особено госпожа Стоянова, която е председател на Бюджетната комисия, и с нея всъщност веднъж разговаряхме на тази тема. Търсим решение, но на този етап аз нямам решение. Решението в рамките на Националното радио е да отрежеш нещо, за да дадеш нещо на някого. Няма друг начин.
Още повече, че при нарасналите разходи, тук се спомена за конфликта с „Мюзикаутор“ – да, конфликтът с „Мюзикаутор“ беше тежък, но в крайна сметка този конфликт доведе и до това, че ние увеличихме таксите за авторски права и за изпълнителски права. В момента имаме около половин милион повече да плащаме за авторски и изпълнителска права годишно, спрямо преди две години. Така че имаме едно нарастване с половин милион на разходите ни за тази бюджетна година, а бюджетът ни не е пипан въобще. Това ни застрашава да влезем в дефицит. Това, да речем, е наш проблем.
Тук за заплатите, за да може да се увеличат заплатите, което аз смятам, че това е справедливо тяхно искане,защото действително са изостанали, но простотрябва от някъде да се вземат тези пари. За това сме тук вероятно и затова ни поканихте, предполагам, господин Председател. Благодаря Ви, за вниманието и затова, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велев, само с две думи да се включа, защото Вие попитахте защо сте тук. Защото пожелахте да бъдете, разбира се, това е отворено пространство и място, където всеки човек може да дойде.
Аз в Комисията подкрепих предишния път, направил съм си и докладната, по една проста причина, господин Велев, че българските творци, аз съм направил доста неща, за които не желая да получа благодарности, но днес, ако журналистите ги попитат дали искат обратното, това, което беше преди да стана министър, надявам се, че 100% няма да го пожелаят. Промени се начина на живот.
Прехвърлянето на топката не е най-хубавото нещо. Вие сте тук, защото сте генерален директор на Българското национално радио и Вие сте длъжен да боравите като майстор с бюджета, който е държавен бюджет, с бюджета на това Радио.
Не е добър начинът, по който тръгваме да говорим. Добър е начинът, по който ние можем да обсъждаме как да излезем от тази ситуация, защото потърпевши, за разлика от грантаджийте, ще останат талантливите хора на България, каквито са българските музиканти и аз 100% докато съм художник, ще стоя зад българската култура. Винаги съм бил и пак ще бъда, колкото и това да не се харесва на някои хора.
Всички сме отговорни, всички сме тук, за да търсим решение. Аз благодаря пак на госпожа Менда Стоянова. Разговарял съм много дълго с нея по този проблем. Нито тя е спряла да търси решение, нито е абдикирала от проблема, но да намерим начин и да искаме или да търсим начин как да си оправим живота, са две различни неща!
Едното е искаме, а другото е – сядаме и го правим. Ние не намерихме обаче пътя да го направим заедно, защото изпяхме си песента. Вие заминахте към радиото и отново се появи проблемът. Да, има проблем, има разбира се! Но как да седнем и да направим работни групи и да решим важните проблеми? За това се иска малко работа и воля!
Не случайно госпожа Стоянова е тук, защото търсим решение.
Ще си позволя като осем години министър на културата, понаучих се малко, да кажа, че основният бюджет на всяка една държава, това е Законът за бюджета. Никога такова нещо не се обсъжда в средата на годината, след като е минал законът.
Ние сега трябва по-скоро да седнем, и аз моля Менда Стоянова като моя колежка и един сериозен човек, тук да проведем един хубав разговор. Вместо да сядаме и да се нападаме. Аз съм отворен и добре сте дошли, това сте – моите братя, както и ще да Ви звучи!
Но какъв път ще търсим от днес нататък за следващия бюджет за 2019 г., по това вече ние тук трябва да седнем и да поработим, да го решим. Останалото, всички знаете какво е. Няма как да се отвори бюджетът изцяло.
Относно това – звукозаписните студия е хубаво, че се пълнят с музика, и те ще се пълнят, защото няма как да минем без музика. Няма как! Но знаете добре, че тези проблеми трябва да се решават.
Една къща, за да е неугледна, за това е виновен неговият стопанин! На мен в къщата ми ако е зле, никой не ми е виновен. Аз съм си виновен. И днес – много моля! Направил съм това от уважение и дълбок респект към всичките ми колеги – днес обсъждането ни да бъде по това как да търсим начин това да бъде оправено.
Много моля, в Комисията по култура са едни от интелигентните ни колеги, едни хора, с които работим по един много спокоен, прекрасен начин, и то в името на българската култура, но леко сме си позволили, уважаеми колеги, да излезем от тона на чистата политика. Тук политика не правим! И затова Ви моля – дайте днес да се обединим около тази кауза, която би трябвало да ни даде път тези няколко месеца да решим този тежък проблем на българските творци.
Предлагам по-работно и делово говорене, а не по формулата „Ние-Вие“. Всички сме отговорни, господин Велев! Всички, а най-вече Вие, като генерален директор. Бюджет се разпределя и балансира, колкото и лош да е. Аз съм го правил осем години. Тежко е, не стигат понякога, разбирам Ви, но иначе – държавата…
Аз одеве не случайно казах: кажете кой от тази държава наруши правата, свободата на словото? И аз съм първият, който ще го линчува! Затова много моля господин Карафезлиев да изложи своята позиция, за да минем в диалогична форма.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Само едно изречение искам да кажа, господин Рашидов.
Извинявам се, ако съм бил разбран криво. Напротив, аз много благодаря за бързата реакция от Ваша страна и затова, че ни поканихте тук, на тази среща.
Просто бих искал музикантите да си кажат своите искания, а не аз да ги излагам. Аз мога да изложа единствено онова, което сме направили с миналогодишния бюджет.
Разбира се приветствам и с най-голямо удоволствие се включвам във всички възможни работни групи, за да решим проблема. Ние също си търсим начините в Радиото да редуцираме разходите си и да пренасочим средства, но има донякъде място, до където можеш да го правиш. Оттук нататък, за да направиш редукция на бюджета или пренасочване на бюджета, трябва да се реже вече живо месо в Радиото. Това исках да кажа.
И нека да каже господин Карафезлиев неговите искания.
АТАНАС КАРАФЕЗЛИЕВ: Добър ден на всички!
Казвам се Атанас Карафезлиев и от 27 години съм водач на група в Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
През последните години съм и професор в Националната музикална академия.
Ще започна с въпроса, който зададе господин Велчев: какво правим с поколенията? Това е много точен въпрос, който се постави от господин Велчев, защото тук ставаше въпрос за хазарт, наркотици и алкохол. Гарантирам Ви, че хората, които се занимават с музика, децата, които се занимават с музика, не са криминогенни и са по-малко пристрастни към хазарт, наркотици и алкохол, а децата са бъдещето на нашата нация.
Музикалните състави на Радиото – 200 души музиканти. Става дума за 200 души музиканти. Преди 27 години, когато постъпих в Симфоничния оркестър, заплатите на музикантите в Радиото бяха най-високи от всички музиканти в България, защото там наистина работят най-добрите музиканти, наистина тяхната работа е специфична и те заслужават това. Сега, 27 години по-късно, нашите заплати са най-ниски от всички музиканти в България. Вие направете сметка защо.
През 2004 г. правителството, в което министър беше Божидар Абрашев увеличи заплатите на музикантите в България с 50%. С това министър Абрашев ще остане в историята.
Много се надявам, че и Вие ще останете в историята с някакво такова добро дело. Много се надявам.
Проведохме няколко протеста. Те бяха чисто музикални, под формата на концерти. На тези протести ние изсвирихме българския химн. Нека българските депутати си спомнят, че в началото на парламентарните им заседания, когато звучи българският химн, този химн е записан от музикалните състави на Българското национално радио.
Нашите искания са 50-процентно увеличение на заплатите, за да можем ние да се изравним с останалите наши колеги в елитните състави на София – Опера, Филхармония и всички останали. Мисля, че това е абсолютно реално. Ние го заслужаваме!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, позволете ми да дам думата на госпожа Менда Стоянова. Ние сме разговаряли предварително, имаме някаква ясна позиция по проблема.
МЕНДА СТОЯНОВА: Здравейте!
Аз напълно подкрепям Вашите искания и съм сигурна, че Вие, като едни прекрасни музиканти, трябва да получавате достойно възнаграждение, най-малкото такова, каквото получават Вашите колеги в другите оркестри, защото тук не става дума само за оркестъра, има и танцов състав към Българското национално радио, тоест, Вашите колеги в другите културни институции.
Вие от време оно сте част от Българското национално радио. Вие сте част от Българското национално радио още от времето, когато нито бюджетът беше структуриран по този начин, нито Българското национално радио беше такава самостоятелна институция.
Българското национално радио и Българската национална телевизия са една от малкото институции извън всички други в страната, които имат абсолютно самостоятелен бюджет. Ние с колегите в парламента го гласуваме отделно от всички останали бюджети. И освен че той е самостоятелен, това след себе си води до абсолютна автономност на начина, по който се осъществява дейността и се разпределя този бюджет. За 2018 г. мисля, че е 42 милиона, доколкото си спомням.
С господин Велев имахме среща още преди гласуването на бюджета. Той дойде, постави няколко въпроса за бюджета, единият от тях беше за Вашите заплати. Имаше тема и по отношение на делата с „Мюзикаутор“, както и за условията на работа и сградата на Българското национално радио. По един или друг начин тогава водихме разговори и преговори с Министерството на финансите.Знаете, че имаме една баница и тя все по някакъв начин се реже и един получава по-малко парче, друг по-голямо. Допълнителен бюджет на Българското национално радио не беше гласуван извън този, който беше 42 милиона, определен преди това.
Заплатите в Българското национално радио представляват 60% от неговия бюджет. В последните три години те, като фонд „Работна заплата“ имам предвид, се увеличават като спрямо 2016 г. са 2,5 милиона повече,мисля. Отделно има и едни пера от около 5 милиона, пет милиона и нещо, които са за извънтрудови правоотношения, хонорари и други подобни.
Това е картинката. И в тази картинка Вашите заплати явно са най-ниските там. Аз не знам точно колко е средната заплата, която получават хората, работещи в тези състави, но средната заплата в Българското национално радио мисля, че е около 1100 – 1200 лв., без осигуровките, говорим като заплати. Горе-долу е там, нали?
Не искам да сравняваме Вашите заплати със средната заплата на Българското национално радио, защото Вие извършвате коренно различни дейности и тук може би се крие една от причините. Едно е да си журналист, друго е да извършваш технически специализирани дейности във връзка с радиото, и съвсем трето и четвърто е да си музикант в тези престижни оркестри.
Аз мисля, че Вие поставяте въпроса съвсем правилно – искате изравнено заплащане с Вашите колеги. Нека тогава да помислим възможно ли е да работите и при същите условия на финансиране като Вашите колеги, тоест така както те имат делегирани бюджети, така както Министерството на културата, което е техен принципал, дофинансира по формула собствените им приходи от билети, и в резултат на прилагането на тази реформа аз определено мога да кажа и като зрител, и като човек извън гилдията, че всички театри и сцени вече се напълниха. Хората ходят. Това, разбира се, изисква усилие от страна на съответната музикална организация да направи такъв репертоар, който е атрактивен, който би могъл да се търси и едновременно с това да възпитава вкуса на зрителя.
Министерството на културата именно чрез делегираните бюджети подпомага тези културни институции на база на билет. Господин Рашидов по-добре от мен знае как е и затова там ивъзнагражденията на работещите са доста по-високи и те се увеличават всеки път с увеличаване на хората, които посещават техните изяви.
На мен много ми се иска ние с Вас да проведем един разговор – възможно ли е Вие да се финансирате отделно от Българското национално по тази система, по която се финансират останалите културни институти? Разбрах сега, преди малко, от думите на господин Велев, че на практика Вие не изнасяте толкова много концерти,имате повече работа по отношение на музикални записи. В това няма нищо лошо. Значи, когато Българското национално радио реши да запише даден концерт, мисля че си плащат или как е? (Реплики.)Така че това не би трябвало да пречи на записите, според мен. Просто ще влезете в едни икономически отношения, такива каквито те са с останалите културни институции, състави и така нататък.
Аз не съм наясно със спецификата на Вашата работа, но без да направим структурна промяна вътре в Българското национално радио мисля, че този въпрос няма да го решим. В Закона за Българското национално радио и телевизия, финансирането там се осъществява на час програмно време, нали така? Тоест, там държавата дава за програма. И в зависимост от това колко програма е реализирана, там има норматив, върти се някаква сума и в крайна сметка се определя бюджета.
Вие с Вашата дейност по никакъв начин не се вписвате в това, нали? Аз не казвам, че не участвате в програмата – участвате, но по друг начин. Просто структурата на дейността е различна. И аз мисля, че е добре да поговорим, да помислим, имам уверение от Министерството на финансите, че ще дадат своята експертиза за това как това би могло да се случи, така че да се премине на един друг начин на финансиране и на извършване на Вашата дейност.
Възможно е, ако Вие сте съгласни с подобна теза, разбира се, има много подробности, които трябва да се изговорят, да се направи работна група, да започне работа в тази посока, от една страна.
От друга страна, това може да се отрази в Бюджет 2019, а може и ако се справим бързо да го направим още сега. Но, това най-вероятно означава, чисто структурно, това ще го мислим допълнително, това, което казвам в момента е съвсем на прима виста, може би Вие да излезете от структурата на Българското национално радио и Ваш принципал да стане министъра на културата. Това не значи, че Вие ще загубите своето име, с което сте известни и което е марка и в страната, и в чужбина. Но, ако се случи тази реформа, ако Вие я подкрепите, ако намерим пътя, по който тя да се направи максимално бързо, ние можем да го направим и преди края на годината. Мисля, че не би имало проблем дори в средата на годината да се направи една такава структурна реформа и да осигурим известно финансиране за нея.
Това е моето мнение като финансист. Сигурно не знам подробности за Вашата работа и много бих искала да чуя Вашето мнение за това, но мисля, че щом искаме да се сравняваме с останалите си колеги трябва да се финансираме и работим по подобен начин.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, за да не стане говорилня и да бъдем по-кратки, да работим като на работна среща.
Колеги, ние трябва да излезем от този дяволски кръг, особено го казвам за Теодосий Спасов и Антони Дончев – едни големи и прекрасни български музиканти. Трябва да намерим решение, но решението не е само да викаме: „Дайте пари!“. Решението е да намерим формулата, по която ние да вземем пари. Да, аз съм за това да я намерим и да излезем от този колапс.
Ще си позволя, въпреки че не знам как ще прозвучи, за тези години, когато се опитвах да правя тази театрална реформа, за която критики имаше, но бих помолил всички български медии да разпитат иска ли се обратното – да се мине на бюджет, както беше в социализма. Ако има един съгласен, обадете ми се. Днес е малко по-добре.
Разпитвал съм в 60-милионна Италия колко държавни структури има като театри, като опери, филхармонии и така нататък. Колко са държавните? Нула, колеги! Нула! Имат пет специализирани опери на фондационен принцип, 60 % от театрите са общински, останалите – частни. Как участва държавата? На проектен принцип. За какво? За творчество.
На мен ми е тъжно 30 години български творци да продължават да говорят за заплати. Обидно е! И се присъединявам към Вас. Смятате ли, че друго има? Много отдавна трябваше да говорим за творчество и да финансираме самия творчески продукт.
Една Франция има четири държавни.
От последния ми разговор с министърката на културата на Полша – четири.
Българското радио има Симфоничен оркестър, това е все на бюджетен принцип, Биг-бенд, оркестър за народна музика, смесен хор, детски радиохор. Това е тежка машина, съществуваща отдавна на гърба на Българското радио, което се задъхва.
Да, сигурно е малък бюджетът. Аз не казвам, че това не е така. Сигурно не достига. Той не достига и за журналисти, и до европейски, български, провинциални, до всички… За медийния продукт също има нужда.
Колеги, предлагам днес да помислим и затова си позволих да бъда активен, позволих си да разговарям с госпожа Стоянова, с която прекрасно работим. Тя не е злонамерен човек и никой не е против българските творци и никой не е за това те да бъдат зле.
Дайте от днес нататък да седнем – имаме четири-пет месеца, докато приемем новия бюджет, даже няма пет месеца. Да сформираме една група и да излезем от този тежък колапс. Има формули, има начини да поработим. Едно е да искаме, друго е да си го изработим. Това Ви предлагам.
Отворен съм. Тук не е мястото, където да раздаваме от бюджета или каквото и да е. За съжаление, не е! Това е Комисия по култура, законодателен орган, който може да направи всякакъв тип законопроекти или поправки на закони, които да станат закони, но доброто ни намерение ни кара да работим в екип. Да видим формулите, които ги има. Госпожа Менда Стоянова каза някои от формите.
Ще Ви дам един пример и се извинявам, че го давам, но не го давам от лошотия, а само защото трябва да разберем добре какво правим. Никъде не може за докаран един лев билет, да получиш три лева държавни пари, сиреч пари на данъкоплатците. Музикалните формации, филхармоничните, вземат по 4 лв., Музикалният театър – 4 лв., имат „Арабеск“, 6 лв. – оперите. Всички осъзнаваме, че това би трябвало да покрие разхода. Има балет, има музика, има оркестър, има всичко.
Колеги, това е добра придобивка на държавата, че дава три пъти отгоре на един лев докаран. Все пак произвеждаме духовен продукт, нали не сме художествени самодейци?! И аз поне се водя зад границата за талантлив, но никой не ми дава три лева на всеки докаран лев от скулптура.
Нека да седнем и да работим, скъпи мои приятели, затова днес аз предизвиках този съвет, а не за да се нападаме, да искаме, а да Ви предложим. Съвсем сериозно трябва да се стегнем и да намерим добрия изход от ситуацията.
Аз смятам, че госпожа Менда Стоянова даде едно добро предложение. Дайте да видим тези делегирани бюджети, за средствата за звукозаписите сигурно ще се намери форма, да го оптимизираме и ако може отвсякъде да си докараме приходи, това е най-добрият вариант и догодина вече да сме подредени и всичко това да работи по един по-достоен начин, ако не съвършен.
Благодаря, че ме изслушахте.
Имате думата.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз просто искам да попитам господин Велев дали е възможно, разбрах, че бюджетът за хонорари е над 3 млн. лв., тези средства да бъдат пренасочени за музикалните състави? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, кой иска думата?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Ако разрешите, господин Председател, високо уважавания от мен.
Колеги, господин Велев, господин Карафезлиев! Аз съм съгласен с Вас, господин Председател, че политика не трябва да правим от изкуството, но не мога да не Ви кажа, че политиката е довела изкуството до това състояние.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Социализмът, колега! Да ви помогна, да не се объркате!
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Нека да Ви помогна – говорим за 30-те години, защото по времето на социализма господин Карафезлиев Ви каза колко са получавали музикантите и сега колко получават, но ще Ви помоля да ме оставите да развия тезата си.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да, да! Извинявам се.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Вижте, политиката всъщност е употреба на властта в интерес на определена, господин професорът ще ме поправи, ако изпускам нещо, на определена обществена, политическа, професионална или прочее, част от обществото.
Защо го казвам това? Защото ние, когато тръгваме да правим предизборни кампании обещаваме 1% бюджет за култура. Нямаме го!
Когато обсъждахме този бюджет, да мина конкретно, за 2018 г., на 30 октомври Вие внесохте, госпожо Стоянова, за първо четене Проекта за бюджет. На 30 ноември, след първото четене, ние внесохме предложение. И предложението беше: сумите за Българско национално радио да се увеличат с пет милиона и от 47 336 и стотинки да станат 47…
Сумите за Българска национална телевизия да се увеличат с 5 млн. лв. и от 65 млн. лв. да станат около 70 млн. лв.
Това беше внесено при Вас в Комисията от проф. Стефан Данаилов, Александър Симов и Чавдар Велинов, от мен. Това не се прие и в момента ние ад хок искаме да решим един проблем, който не ни изненадва. Ние това сме го обсъждали, ние го знаем, ние разсъждавахме.
И господин Теодосий Спасов, аз тогава Ви казах, че министърът е Ваш слуга, а не да му се молите коленопреклонно. И като се молихме – какво? Докарахме я до тук, нали така? Ето затова аз казвам, че е въпрос на политика, защото в приоритетите на това правителство, е 37-и приоритет културата! Тридесет и седми!
Това не е приоритет на Българската социалистическа партия, това е на ГЕРБ приоритет. И тук не можем да не говорим за политика. Това е политика и тя се отразява тук, при Вас.
Що се отнася до историята, господин Карафезлиев, в историята трябва да остане изкуството и трябва да остане българската култура, но по начина, по който се отнасят редица правителства – от 2009 г. господин Дянков намали с по 20 милиона бюджетите на Националното радио и телевизия. И сега ние гоним да стигнем едно нещо, което сме го имали. Защо? Не е политика? Абсолютна политика!
И сега търсим бързо, палиативно да решим въпроса. Няма да можем да го решим палиативно, докато властимащата партия не си изпълни обещанието да изгради стратегия за развитието на културата, която Вие обещахте и трябваше вече да е готова, господин Председател. Не е готова! Не само! Не се работи!
И ще продължим да решаваме палиативно и в движение всички проблеми, които възникват. Сега Вие искате пари, но на Вас Ви се казва, че всички музиканти ще поискат. И е нормално, защото нямаме стратегия. Ние не знаем какво да правим. И сега ще мислим дали да Ви отделим като културен институт. Хубаво, отделяме Ви като Русенската опера. И какво се случва там? Значи нещо е сбъркано в политиката, така че, уважаеми колеги, аз мисля, че решение вероятно има, но то е временно, а главното, което трябва да се направи, е парите за култура в бюджета за култура и за индустрия културна да съответстват на приходите. Не искам да занимавам никого с това, което културата като индустрия внася в националния бюджет. Поне това да се даде.
Дано да намерим решение. Аз съм готов да направя необходимото, за да бъда в полза и в помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колега, аз Ви чух, но Вие май не разбрахте за какво се събрахме и за какво предизвикахме този разговор.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Аз винаги разбирам, господин Председател. Винаги разбирам!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако ние не направим необходимите реформи и не поставим правилно нещата в новото време…
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: От 2009 г. ги правите, господин Председател. От 2009! Що не сте ги направили?!
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Сега ще Ви кажа! Успокойте се малко!
Откакто съм министър съм вдигнал – не Вие, а аз, 40 милиона за театрите, 5 милиона за кино! Ама, недейте така да говорите!
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Преклонение…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ : Вие предложихте 200 лв. за 18-годишните, ами 16-годишните какво ще правят? А 20-годишните?
Ами куклените театри? Вие чувате ли се какво говорите, колега?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Аз се чувам…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не решават нещата 5 милиона! На тези мои колеги трябва да седнем и да решим принципно бъдещето им. Никаква реформа не е направена. Проблемът е в реформата.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Ама как ще я направите, като нямате стратегия културна?! Как ще я направите реформата?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Много важно трябва да се реши, защото те са ми по-скъпи от политиката. Тези двама са ми по-скъпи от политиката, прощавайте, че Ви го казвам като председател! Изключителни таланти, великолепни, гениални българи, знаят ги навсякъде! И ако днес сме се събрали и търсим решение с госпожа Стоянова, а не да се дърляме за 5 милиона. Какво ще оправите с 5 милиона? На бездарието и 100 милиона да хвърлите, то остава бездарие. Много Ви моля!
Дайте прагматично да търсим път.
МЕНДА СТОЯНОВА: Само искам да направя една реплика към колегата.
Палиативна е мярката да дадем 5 милиона на Българското радио. Палиативна беше мярката, когато дадоха 15 милиона на БАН и сега Института по хидрология и метеорология излиза на протест, защото не е била правилно разпределена от тяхна гледна точка и така нататък.
Вие през цялото време сте прав, защото говорите за култура, а ние говорим за бюджет на Радиото. И точно това искаме – не палиативни мерки, а наистина да се вземе някакво структурно решение, което да реши проблема на тези пет състава в бъдеще и тяхната работа да бъде оценявана съобразно културния продукт, който те произвеждат, а не съобразно това дали Българското национално радио трябва да си закрива някакви сигнали по отдалечените райони, примерно, или да си сменя техниката в съответните ПТС-та, РТС-та и от това да зависят техните заплати и възможността те да произвеждат културен продукт, който да става достояние не само през записи на Радиото, а и на живо.
Ако сега тук ще си дрънкаме кой какво направил във времето, в това няма никакъв смисъл. Смисълът е да свършим нещо полезно, ако има такъв ход.
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Мога ли и аз да се включа? Не, не искам да ставам жертва на политически интриги, както миналия път. Много се извинявам. Тук не е парламента!
РЕПЛИКА: Напротив, тук е парламентът!
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Не е парламентът! Не е ли онова, което гледах в началото и създадох онази пиеса „…………..”, която беше също излъчвана по националното радио като протест срещу онова, което – нищо не се случва… Много Ви моля!
Първо искам да кажа, че нашите състави са с много специфична дейност. Ако трябва да изравним това, което работят Операта или Филхармонията с нас, ние трябва също да изискаме от тях да правят записи като нас. Те не могат да правят записи като нас. Ние можем да правим концерти като тях.
Ние сме най-спятият състав, всички състави в Радиото, по отношение на прецизна работа в тази посока и това се отглежда с години. Ако загубим някой от нас, се отваря голяма пропаст! Наскоро загубихме един наш тонрежисьор, който беше наистина постижение на времето и отгледан! Сега не можем да намерим такъв негов заместник. И всички в тези състави са такива изпълнители.
Срещнах се скоро с директора на симфоничните оркестри на френското национално радио. Той също има проблеми с правителството и го питали защо има два оркестъра. Той казал: „Ако можех да имам три, щеше да бъде още по-добре!“.
И някъде бях прочел, че там, където няма култура, няма и народ. Много Ви моля, както ние уважаваме Вашата специалност и Вашите умения, и Ви се доверяваме, да се доверявате и Вие на нас и да спазите онази формула, която е измислена за националните радиа и телевизии от хора, които са много по-мъдри от мен, и тези формати работят и до ден днешен, и ще работят, и те се променят според новите изисквания на 21 век.
Разчитам на Вашето мъдро решение, защото това е много специфичен казус. Много Ви моля, нека да разберем какво прави Националното радио като институция и като конгломерат от много секции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, колеги.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние напълно сериозно подхождаме към днешната дискусия и затова предложихме и модел за излизане от тази криза и то не просто за излизане от тази криза, а за едно по-трайно решение на проблема.
Разбира се, че сме готови да дискутираме този модел, който предлагаме. Тук не става въпрос за отпадане на звукозаписната дейност, става въпрос за преминаване на икономически отношения между Радиото, което трябва да събира своя фонд, и, разбира се, оркестърът, който има тези умения да го прави, но просто отношенията да не бъдат на сегашния принцип, по който музикантите получават една заплата и записват, а Радиото им възлага поръчка, плаща на оркестъра, защото това са икономическите отношения, и това, че Вие притежавате този потенциал Ви прави още по-конкурентоспособни, ако щете, дори доколкото разбирам сте без конкуренция, така че в този смисъл ние искаме да въведем модел и не само за това, модел, при който Вие получавате реалните възнаграждения, които трябва да получите за определена дейност, наравно с останалите културни институции.
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Една вметка – тогава, за да бъдем като другите, трябва да не плащаме наем на зали, които наемаме за концерт, а трябва да ни предоставите зала за концертна дейност, да я построите срещу Радиото или където решите, една зала, която да е на наше разположение. Благодаря.
ТОМА БИКОВ: Аз затова мисля, че трябва да го мислим в този план, за да бъдете свободни, ако щете. То не е лесно решение, вероятно вече и детайлите на този модел са специфични и ще трябва да се работи върху тях. То не е казано, че всичко ще се случи днес, но въпросът е дали ще стигнем до консенсус и в Комисията, и заедно с Вас, разбира се, защото без вас това не може да се случи, до консенсус дали променяме модела или приемаме другия вариант – търсим 5 милиона, да кажем.
Колегите от БСП поискаха 5 милиона за Радиото. Те поискаха 100 милиона повече, да кажем, за отбраната, 300 милиона повече за здравеопазването, 500 милиона в повече за нещо друго…
Ако трябва, ще дам медицински пример – дали да дадем болкоуспокояващи в тази ситуация, или да се опитаме да направим лечение, което може да бъде и болезнено по някакъв начин и неприятно дори в някакво отношение, но да се реши този проблем.
Иначе, може би, сигурно 5 милиона може и да видим за следващия бюджет, да дадем. Ще реши ли това проблема? Това е големият въпрос. И според мен е добро начало такава дискусия, но първо трябва да решим големия въпрос – дали променяме модела или оставаме същия модел и мислим в рамките на този модел какво можем да направим и се съобразяваме вече и с бюджета на Радиото и така нататък.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Искате да отговорите ли, колега?
АТАНАС КАРАФЕИЗОВ: Исках нещо да кажа – аз не съм финансист, не мога да говоря за финанси. Не съм и политик и не искам да се набърквам във Вашите политически отношения, но тук се говори само в бъдеще време.
Мисля, че докато се направят тези реформи, за които говори господин Рашидов, докато се направи тази стратегия, за която говорят другите негови колеги, тези състави просто няма да ги има.
Не знам дали знаете, но ние обявяваме конкурси за Симфоничния оркестър и никой не се явява на тези конкурси, заради нашите ниски заплати.
А знаете ли колко дълго се създава един симфоничен оркестър, колко дълго се спява, както каза господин Спасов, за да звучи той по определен начин? За това се изискват много, много години. И ако ние се забавим дори и с държавния бюджет за 2019 г., аз Ви гарантирам, че пораженията ще са нетърпими.
На въпроса на госпожа Менда Стоянова, която попита каква е средната заплата в музикалните състави – 660 лв. е средната заплата в музикалните състави. За сравнение ще Ви кажа, че чистачка в Музикалното училище взема 620 лв. Вие направете сметка. Тези хора, които учат инструмент от 5-годишни, 5 години учат в музикално училище, 4 години учат бакалавър, 2 години учат магистър, аз дори имам и докторска степен, която съм защитил за три години! Имам награда от международен конкурс, голяма награда от международен конкурс! Знаете ли какво означава това? Това е все едно световен шампион! И тези 660 лв. при билбордовете навън за 1260 лв. заплата на касиерка в „Лидл“. Направете си сметката!
По отношение на делегираните бюджети също искам да кажа – не съм добре запознат, не мога да говоря в детайли, но това, което обсъждате Вие, пак е за делегирани бюджети в бъдеще време. Мисля, че делегираните бюджети, специално за Българското национално радио, са неприложими. Това е Българско национално радио! Запомнете го, господа депутати!
Първо, че нямаме зала, но ние записваме музиката на българските композитори. При едни делегирани бюджети, Вие казахте, че трябва да се изпълнява музика, която да се търси и музика, която да възпитава, нали така? Ние правим наистина музика, която да възпитава. Ако ние изпълняваме комерсиална музика, за да можем да се облагодетелстваме от някакъв делегиран бюджет, ние сме загубени! Българската музика, националната музика не е комерсиална. Вие всички го знаете. Ние създаваме звуковата памет на българската нация, за да знаят децата, които ще живеят след 100 години и хората, които ще живеят след 100 години каква музика е имало по времето на господин Рашидов, например, така както ще гледат неговите великолепни скулптури.
Моля Ви, помислете по този въпрос, защото за музикалните състави на Българското национално радио са необходими спешни мерки. Ние нямаме време да обсъждате някаква стратегия за в бъдеще или някаква реформа, която отдавна трябваше да я има.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Само да Ви кажа, че моята майка почина на 32 години, има 300 записа в Радио „София“, господин Велев може да провери. Една певица на 32 години и помни 300 песни и ги е записала. Давате си сметка, че аз не съм без отношение към проблема, но Вие казвате едно нещо, което аз разбирам – парите днес и сега. А ние говорим да търсим начин да запазим в бъдеще достойнството на тези хора.
Аз утре няма да бъда вече на този стол със сигурност, след известно време, и мога да Ви кажа, че може да дойде човек, който не обича толкова музиката и не е така музикален като мен, все още тананикам…
Благодаря.
Госпожа Кръстева искаше думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много благодаря, господин Председател.
Колеги, преди много, много, много години първата ми месторабота беше като челист от последния пулт на челите на Врачанска филхармония. И после се записах в „Подкрепа“ – веднага, като избухна демокрацията, както беше прието да казват.
Така че въпреки цялата предубеденост, която имате към нашата комисия, към нашата компетенция впрочем – ние тук като народни представители знаем и две, и двеста, и две хиляди знаем.
145 лв. ми беше заплатата като оркестрант. Това – по повод многократно повторените от Вас думи: „Ама ние не искаме да Ви слушаме да говорите за бъдещето“, а тъкмо се зарадвах, че чух от госпожа Менда Стоянова за някакъв хоризонт. Защото, ако не заговорим за бъдещето, впрочем така както очаквате от нас да познаваме спецификата на Вашата работа, би било мило и любезно да познавате спецификата на нашата работа - ние не разпределяме заплатата на касиерките в „Лидл“, нито на чистачката в Музикалното училище.
И няма да поставя въпроса, който през цялото време ме мъчи: „А бе, колеги, Вие досега не си ли знаехте бюджета, че през края на април месец започнахте да протестирате или господин Велев Ви е намалил заплатите през първите четири месеца на годината?“. Защото този разговор трябваше с тази острота да го водим тогава, когато приемахме бюджета. И когато впрочем всички ние тук подкрепихме искането за по-голям бюджет на БНР, без изключение. И аз изобщо няма да се изкуша да бъда популист, защото смятам, че популисткото говорене няма да помогне с нищо на Българското национално радио, дълбоко уважавана от нас – смея да си присвоя правото да говоря от името на всички, институция, старата къща!
Но няма никакъв шанс да направим крачка напред, ако не се сбогуваме с илюзията, че в 2018 г. можем да живеем с онези романтични представи от преди 35 години например. Ужасно ми се иска да съм на 20 години обаче няма никакъв шанс да бъда! Много ми е мило онова време, в което свирех с туптящо сърце Пета симфония на Бетовен, Чайковски и какво ли не, всичко, в малката провинциална филхармония. И това време няма да се върне!
Нека да мислим какво можем да направим, за да бъдем адекватни на времето! Защото днес и да се обади председателя Рашидов на финансовия министър, да се обади на министър-председателя, да Ви извоюва тези необходими средства, които ще Ви дадат възможност и за 50% увеличение на възнаграждението, кой проблем ще се реши по този начин? Кой проблем?
Нека да мислим можем ли да съберем воля заедно наистина да търсим решение на проблемите. Миналото лято говорихме за Радио „България“ по същия емоционален начин. Сега се оказа, че Радио „България“ има изключителен принос към Българското председателство, което, господин Велев, не сме забравили, радио Ви се струваше малко излишно.
Нека действително да се опитаме да помислим! Нямам предварителна подготовка, но в това, което каза госпожа Стоянова, има рационално зрънце, 2018 година сме! Няма да станем 1986 г., примерно! (Реплики.)
Познаваме… Сигурно…
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Аз съм свирил с Вас сигурно, и с Альоша.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Беше много обикновен, мъничък оркестър. Свирили сме…
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ: Помня, когато в бързи темпа Вие свирехте бавно. Още не мога да го забравя!
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Ето, тук сега забележки за качеството на работата на Врачанска филхармония… (Шум и реплики. Весело оживление.) Аз мога да я поема тази отговорност от последния пулт на челите. (Реплики.)
Сигурно, сигурно! Знаете ли пък на нас колко ни беше хубаво от музикантска гледна точка. (Шум и реплики.)
Колеги, аз се присъединявам и подкрепям идеята на председателя да направим работна група, въпреки че не харесвам тези две думи, но да намерим форма, в която да помислим с какви… Впрочем, ние тук боравим със закони. Ние тук не боравим с пари. Ние не разпределяме и не изплащаме заплати, но да помислим с каква законодателна мярка, с каква промяна можем да направим така, че да осигурим достойно възнаграждение или възможност за достойно възнаграждение на Вашия труд, който е много специфичен, много строго специфичен и който, разбира се, трябва да намери подкрепата на държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, апелирам, че времето малко бърза, по-конструктивни да бъдем. Не става въпрос да бързаме, а да бъдем по-конструктивни и кратки, иначе дългите диалози няма да доведат до нищо.
Колегата има думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз щях да се съобразя с краткостта на изказването и без Вашата забележка, господин Председател.
Разбира се, реформа трябва да има. Каква и в какви измерения зависи от всички нас. И тук може би е много важно да се идентифицира проблемът какъв е. Ние имаме една институция като Българското национално радио, което е финансирано от държавния бюджет и едни творчески колективи вътре, които са финансирани от този същия бюджет.
Тук важен е въпросът: спаднал ли е обемът на работа на тези колективи? Спаднало ли е качеството на работа? Или единствената причини за сегашното финансово състояние и недоброто качество на възнаграждение на тези колективи се дължи на това, че се повишава жизненият стандарт в страната, че не е имало повишение на заплатите през последните години? Според мен това е основният проблем и той трябва да бъде назован много ясно.
Аз пледирам в момента – нека тази реформа, която ще бъде насочена към промяна в начина на финансирането, евентуално разбира се, още сме на първоначалния разговор по тази тема, да не бъде само и единствено с цел някакви финансови измерения на въпроса, и само търсене на икономия, ако щете. Нека да не бъде насочена към съкращаване, към преструктуриране или към ликвидиране на някои от тези състави, за които говорим, тъй като те са създадени, за да удовлетворят някаква обществена необходимост.
Аз съм убеден, че хората, които работят там, не отиват само за да си получат заплатата, а отиват, за да създадат някакъв културен продукт. И не мисля, че евентуално, ако този подход бъде възприет, той е в полза на българската култура, тъй като за културното равнище на една нация се мери по качеството и по количеството, ако щете дори, на творческите колективи и на хората, които се занимават, които се изявяват на културното поприще, така че също подкрепям идеите да бъде продължен разговорът, да бъде задълбочен в тази посока, но да бъдат съобразени предложенията, които евентуално ще направя впоследствие, когато се коментират вече в детайли тези промени.
Една последна вметка – тъй като тук става въпрос за един ограничен кръг от творци, не става въпрос на някакви от порядъка на десетки или стотици хиляди хора, които засяга този проблем, направих си една простичка сметка, не съм убеден дали съм прав, смятам че това 50-процентно увеличение е някъде под или около един милион лева, не съм сигурен дали съм прав, но това е една сума, която не е и непосилна, да кажем, на правителството, на Министерството на културата. Мисля, че трябва да помислим в тази посока – да, със следващия бюджет, с някакви промени – да, но мисля, че трябва да се помисли и нещо още сега, в настоящата година да се случи и да бъде протегната една ръка.
Определено има какво да се иска, има какво да се желае, но нека културното равнище бъде запазено, а да не бъде сваляно нивото, тъй като ликвидирането на състави неминуемо ще понижи равнището, според мен. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Ще Ви помоля за кратки изказвания.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Съвсем кратък ще бъда, господин Рашидов.
От емоционалния тон на някои изказвания по политизирането, човек може да си създаде емоционална сфера на пристрастеност към определена теза, само че тези хора, за да са тук, значи има някакъв проблем и този проблем е сериозен, и те от нас очакват решение.
Това е много специфичен труд и не е много лесно. Аз си давам сметка за какво става въпрос и мисля, че ние можем да намерим решение на този проблем. Дали по тази формула, дали чрез увеличаване на специфично субсидиране в бюджета на разходите на Българско национално радио, включително и на сегашния с някаква сума, която да е достатъчна, това нещо трябва да се направи. И този състав специфичен, който засяга Националния фонд на културата, много специфично нещо е, трябва да бъде подкрепено от нас.
Ако имаме воля, ние бихме го направили и защо да не го направим. Въпросът е да не го политизираме, защото всяка една тема, в която ние навлизаме по между си от гледна точка на политически тези и противопоставяне, задълбочава проблема и партиите се хващат и те са прави като казват, че не искат да слушат този тип дискусия. Този тип дискусия, когато се пренесе на работно ниво, нищо продуктивно няма да донесе за решаването на този казус.
Наистина, въпросът мисля, че е много належащ и трябва да се реши. Убеден съм в това, защото става въпрос за специфичен труд, който невинаги, не всички сектори на културата са от гледна точка на обществото, лесно припознаваеми и печеливши, дори и да се търси тази форма.
Вие мислите ли, че всяка една музика ще се слуша и ще бъде печеливша, но тя е необходима? Този културен фонд е необходим, така че и те са прави и абсолютно подкрепям, заставам зад тяхното искане – на хората от този сектор. Не може със 600 лв. заплата един човек, който цял живот се подготвя, това е много труд, няма как да не бъде подкрепено това! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, лесно се казва: „Дайте да помогнем!“, но кажете как! (Шум и реплики.)
Антони Дончев, нека и той да каже и като подкрепа да се направи едно обобщение на целия този разговор.
АНТОН ДОНЧЕВ: Уважаеми дами и господа, аз много кратко ще говоря, защото всъщност виждам, че проблемът започна да се вижда от различни посоки, което според мен е важно, и това би трябвало да допринесе за решаването му.
По-скоро бих искал един призив, един апел да отправя – да не забравяме, че става въпрос за културен продукт, за създаване на културни продукти, които не винаги са свързани с високи финансови измерения, защото чух, че се прокрадва тезата ние да работим така, че да си изкарваме пари. Нищо против това!
Говорим за култура и ако ние трябва да работим така, че да си изкарваме пари, ние всички трябва да засвирим поп-фолк или трябва да напуснем нашата Родина. Става въпрос за създаване на културни продукти, които няма как да бъдат на самоиздръжка, разбирате ли? Не е измислен този начин. Не е измислен!
Въпреки че аз смело мога да кажа, че откакто съм диригент на „Биг-Бенда“ вече почти седем години, всички наши концерти са пълни и препълнени. Налага ни се някой концерт след известно време да го повторим, защото хората са останали отвън, но въпреки това, това са смешни пари. Ние няма как да правим концерти всяка седмица, разбирате ли, защото тогава и хората няма да дойдат! Няма как да дойдат тези хора всяка седмица.
Преди известно време слушах главния диригент на Филхармонията господин Найден Тодоров. Те се задъхват! Те се задъхват и започват да произвеждат лоши продукти, затова защото искат да получават повече пари, тоест тук има едно противоречие, което много моля да се вземе предвид! Много моля!
И второто нещо, което искам да кажа, е, че наистина, за да сме ние тук, имайте предвид, че нещата са много тежки! Много тежки!
Симфоничният оркестър започва да се разформирова. Това е, смело мога да кажа, симфоничен оркестър номер едно не само за България! Значи, ние започваме да унищожаваме едно нещо, което създава културна ценност, което ще предотврати тези неща, за които говорихме в началото, всичко това, което ни облъчва и което май нямаме механизъм много, много да му влияем.
Всички тези реклами за хора, които търкат някакви листчета и които вярват в някакви чудеса – ама, дами и господа, това е някакъв нов вид комунизъм! Това е нов вид комунизъм! Ние облъчваме хората с неща, които са нереални, с неща, които не могат да се случат – че всеки един ще забогатее за тази същата вечер, в която си е купил билетче! Ние възпитаваме децата си по този начин. И противодействието е – ето това е противодействието, Българско национално радио, защото това е национална институция!
Съставите към Радиото – това са елитни, най-елитните състави в българската култура, с дългогодишна традиция. Извинявайте за емоцията! Не мога да бъда друг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, заповядайте, но много кратко! Моля Ви!
НИНА КРЪСТЕВА: Добър ден на всички!
Аз съм Нина Кръстева и съм председател на секция „Театър, музика и танц“ към Федерация „Култура“ в КТ „Подкрепа“.
Ще започна с последните думи на господин Антон Дончев с това, че имаме национален институт. Национален институт не означава „Софийски“. Това означава, че цялата нация е дошла тук да свири, да буди децата ни, да възпитава децата ни по улиците, които да не вярват на тази реклама в праймтайма, която се явява.
Национален означава, когато дойде един човек от друго място, да може да си плати квартирата. Всички ние знаем каква е квартирата в София. С 600 лв. заплата и поглед в бъдещето, в близките месеци, години и така нататък, той ще бъде принуден да бъде обърнат към онази реклама: „Не се чуди какво да правиш – вземи бърз заем!“. Първо.
Второ, ние ще бъдем принудени, запазвайки си идентичността на българи, да вземаме музиканти от чужбина, само че тези музиканти, предвид нашата специфика, няма да правят българска култура и ще Ви кажа, че ние бяхме в Италия, аз съм от Софийска филхармония, когато диригентът Имирканов, един велик диригент на епохата, каза, че от шест дни се мъчат да свирят Александър Невски и не могат да го изсвирят. Нас ни пусна за една репетиция.
Това, което знаят другите нации, правейки собствената си идентичност, няма да могат да го направят тук, но ние ще бъдем принудени да им плащаме заплати, не като на нашите, а като западноевропейските, защото децата от 4 години, които се обучават вече има цели поколения родители, които казват, че няма да ги правят музиканти. Той свири на пиано в къщи, свири на цигулка, но свири за собствено удоволствие. Той няма да дойде в нашите институти. Каза човекът, че няма кандидатстващи за тези институти, така че трябва да се бърза, защото ние вече едно поколение, което не отиде в Музикалното училище, сме го загубили.
Когато аз кандидатствах пеене, бяхме 30 кандидата за пет места, сега са пет места празни и чакаме някой от улицата да хванем, който може нещичко да изпее. Солфеж – двойка, и ги приемат по средната оценка?!
Така че, за да се запази българската култура, и както е казал Чърчил: „Ако ние нямаме култура, какво да отбраняваме?“, ще трябва да се бърза! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Манолов, заповядайте.
ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Изкушавам се да спомена факта, че се познаваме от много повече от десет години и сме приятели още времето преди да се занимавате с политика.
Разбира се, аз нямам претенциите да съм чак толкова компетентен, до толкова доколкото съм свирил във фанфарен оркестър в прогимназията и съм пял в хора, следователно аз съм далече от културата като такава, но искам да кажа нещо друго.
Идеята да се монетаризира, икономизира всяка човешка дейност е изключително погрешна. Изключително погрешно е всичко да се опитваме да го премерим през пари!
Ще Ви дам два обикновени примера, които Вие сте виждали. През този подход ние имаме здравеопазване, такова каквото го имаме. През този подход ние имаме образованието, такова каквото го имаме и продължаваме да ги тласкаме надолу.
Какво се случва на някои други места няма да се разпростирам надълго и нашироко, но тук става дума за едно нещо, което не може да бъде премерено в пари. Вие знаете, че Ван Гог приживе нищо не е продал. (Реплики.) Неговите картини станаха милиони след това.
Мисълта ми е, че това са продукти, които не могат да бъдат реално измерени. В занаята, който аз имам, има дължина, метър, килограм и така нататък, и всичко е лесно, но в изкуството нещата изобщо не са така.
И Салиери е един чудесен композитор, който е извадил късата клечка да живее по времето на Моцарт, така че има такива неща, които няма как да бъдат премерени и затова този разговор може да продължи много дълго.
Нека да направим едно много обикновено нещо – става дума за никакви пари, за една грешка, която се трупа през годините. Тя е трупана, трупана и трупана. И ние тук сега в момента се занимаваме, и Вие по между си правите политика на база на грешки, които са правени преди. Срещу никакви пари тази грешка може да бъде поправена и след това нека някакви умни хора да решат как да стане това, защото там има – например, Детския радиохор е световна марка. Дано да не пропускам още нещо, да не засегна някой друг от съставите, пак казах, аз съм профан. Аз ползвам изкуство, но има такива световни марки.
Да, господин Биков, ще бъде болезнено. Ще бъде страшно много болезнено, ама ако ще търсим тази болка да ликвидираме тези състави, ще получим много болка, ама не знам тази болка на кой с какво ще помогне! Тази борба за повече и повече болка, като че ли трябва да бъде прекратена някъде! И дайте нещо да им помогнем! За никакви пари става дума! Тук в момента на мен ми се струва, че ние похарчихме повече пари, отколкото струваше това да решим проблема в Радиото – за заплати, за персонал и за не знам си какво. Страх ме е, че така стана днес. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, да не направим дискусионен клуб. Животът всички знаем колко е шарен.
Аз също ще използвам една реплика…
ТОМА БИКОВ: Едно изречение просто – говорим за модел на субсидиране, субсидиране, субсидиране! Повтарям три пъти, а не за закриване, не за махане на състави, на съкращаване и така нататък. Говорим какъв да е моделът. Понеже в момента имаме модел на субсидиране. Той е такъв и дава такъв резултат. След като този модел на субсидиране дава такъв резултат, ние предложихме алтернативен модел на субсидиране и, за да бъдем оперативни, ако сте съгласни, можем да продължим този разговор и да видим какви са детайлите, какви са спецификите и така нататък. Това исках да кажа.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, ще се възползвам от това, че няма да имаме обсъждане по точка „Разни“, но по тази точка – днес сме тук наистина притеснени от това, което е.
Никой от нас не е казал, че тези хора – големи музиканти, са добре заплатени. За това не говорим. Разбира се, че не всичко е пари, ама страната, която има нужда от пари е другата страна, не е тази, да речем в случая, така че трябва да се търси и затова сме тук, да имаме комуникация, диалог, за да търсим трайно решение.
Аз ще бъда по-откровен – когато са имали такава заплата, тази структура не е пипана от социализма, но животът се промени, инфлацията уби едни пари, а техните пари не пораснаха.
Още нещо се случи – те не са хора, които са грантаджий. Те са търговци на духовни ценности, също и духовният продукт е продукт. Всички продаваме сълзите си! Всички продаваме емоциите си! Искаме хляб да ядем и да храним семейството си.
Днес съм извикал моите колеги тук е наистина да обсъдим този сериозен проблем. Какво Ви предлагам? Не си правим илюзии. Моцарт е казал нещо много хубаво, че ако 30-40 човека като нас говорят на едно място, това е шум, но ако 30 човека пеят на едно място, това е хармония.
Аз Ви предлагам – колеги, проблем има. Опитахме се разумно, никой не е против, да търсим една модерна, съвременна форма, за да може животът да е малко по-добър и да продължим напред. Никой не е против, затова не водим битка един срещу друг. Аз не знам на кой му дойде на акъла да разделя политик от нормалния човек. Идиотът е идиот, независимо какъв е. Няма спасение, колеги! Тук трябва да вложим малко човешки разум.
Затова апелирам да избягаме от политиката, касае се за съдбата на една камара хора. И предлагам да направим контактни групи. Да седнем тези два-три месеца. Няма лошо и много хубаво го каза госпожа Кръстева – ако ние раздавахме парите, аз съм първият, който щях да се откажа от заплатата си, да Ви дам парите. Не ги раздаваме, за съжаление. В тази комисия можем да подобрим законови уредби, да направим закони, поправки на закони, да ги внесем и всичко това в полза на българската култура.
За съжаление, няма как да бръкнем в кофата и да кажем: на Ви сега един милион, оправяйте се, после ще се оправяме!... Но въпреки всичко не казваме: недейте, отказвайте се, не искайте! И това не сме казали.
Аз разбирам, че проблемът е належащ сега и в момента, но има вече приет Закон за бюджета. Това ме притеснява. Като бивш министър знам какво значи.
Аз обаче апелирам към Вас най-приятелски, най-човешки: време е да седнем и всички заедно в едни контактни групи и да свършим някаква полезна работа за в бъдеще! Ще уточним как да се съберат тези контактни групи и ще работим. Никой не казва да закриваме, както го каза Тома Биков. Никой не казва: убивайте ни! Няма такова нещо!
Притеснени сме от това, което в годините се е случило. Растели са цените някъде, а при Вас не са пораснали заплатите. И сега вече е назрял моментът, когато и Вие сте обезпокоени, но и ние сме обезпокоени, и аз лично също. Надявам се, че моите колеги също.
Нека да приключим днешния ден по-полезно. Нека да имаме контакти, никой не е затворил врати, няма да правим барикади! Няма нужда! Това не работи! Не работят барикадите! Най-говорящите по медиите, те не са посадили и дърво. Те не вършат работа. Аз затова искам тези, които са най-работещите, талантливи, да са тук.
Няма какво да си обясняваме какво значи „духовен продукт“. Няма смисъл аз да говоря от името на всичките си колеги, че Шекспир не е измислил театъра да лежи някъде, а да ходи от град на град и да събере някой лев, за да могат хората днес да се хранят три пъти и да са щастливи. А продуктът, който го продават, това е тяхната душа!
Нека всички заедно да седнем, за да намерим начин нашите творци да имат достоен живот. Аз наскоро преживях едно писмо. Не към институциите, които са администрация и управляват, вземат решения, аз вече не съм министър. То дойде до мен.
Когато аз станах министър, колеги, има журналисти и ще си го позволя, гледах как български творци с 200 лв., извадих всички имена, на които сме дали персонални, таксуваха ги като производители на хладилници и нямаха един лев! С 300 лв. изкарваха тежки старини! Аз и Тотьо Младенов бяхме причината да направим персоналните награди към пенсиите. Колеги, това не са пенсии. Много хора успяха, много малко не успяха, защото като има пет лева, по един лев трябваше на пет човека да се разпределят! Моят приятел Филип Трифонов е шестият. Другият път нека да бъде, защото е талантлив! Но едно „Мерси“ не се получи! Това го нямаше, колеги, беше тишина и мир!
Слава Богу, че биете камбана. Щом я биете, дайте да работим. Приканвам Ви да пеем заедно, ако можем. Благодаря Ви.
По точка РАЗНИ.Колеги, има ли някой да каже нещо?
Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми колеги, от един месец в Комисията има изпратена една жалба от Националната гимназия за древни езици и култури. Това са група ученици, учители и родители.
Предлагам на следващото заседание да ги поканим и да ги изслушаме, за да разберем срещу какво протестират. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ще говорим пак по това.
А за контактните групи – ще се свържем с Вас, ще си уточним телефони, кога и къде ще се съберем и ще работим.

Благодаря на всички за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕЖДИ РАШИДОВ

СТЕНОГРАФ:

Вася ЙОРДАНОВА