1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на културата за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
3. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2017 г., № 804-00-5, внесен от БТА на 09.05.2018 г.
4. Разни.

---

На 14 юни 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Актуални въпроси, отправени от членове на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Изслушване на министъра на културата за напредъка по реализацията на приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
3. Обсъждане на Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2017 г., № 804-00-5, внесен от БТА на 09.05.2018 г.
4. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден! Господин Министър, добре дошъл! Госпожо Иванова, добре дошла на заседанието на Комисията!
Днес ни уважиха професор Валентин Старчев и великият издател Иван Гранитски. Добре дошли!
Уважаеми колеги, уважаеми господин министре, скъпи гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки: (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата: Боил Банов – министър на културата, Амелия Гешева – заместник-министър; Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Ванелина Ангелова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, Слава Иванова – директор на Националната галерия, Ивелина Славова – юрист в Галерията; от Българска телеграфна агенция – Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков –заместник генерален директор, Данчо Антонов – финансов директор; от българска асоциация на регионалните медии: Иван Бунков – председател, и Весела Вацева – изпълнителен директор.

Преминаваме към точка първа от дневния ред, колеги:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
По големината на парламентарните групи, първи имат думата колегите от най-голямата парламентарна група – колегите от ГЕРБ, да зададат въпроси към министър Банов и ръководството на Министерството на културата.
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Банов, уважаеми заместник-министри! И аз ще започна като председателя. В понеделник видях радостна новина, качена на сайта на Министерството, че е обявена конкурсната сесия в помощ на книгата, която е в подкрепа на българските издатели.
Като човек, който е свързал професионалния си път с книгите, четенето, библиотеките и читалищата, бих искала да Ви запитам: кога се очаква да бъде обявена и конкурсна сесия за обновяване на библиотечните фондове, касаеща библиотеките и читалищата в страната? Това е тема, която вълнува нашата професионална общност, а и тази сесия, тази програма в годините се е доказала като изключително успешна и най-вече в полза на българските читатели. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Милкова! Финализират се правилата, по които ще се отпускат парите. Правим всичко възможно да има ясни процедури. Допускаме до участие всички библиотеки в страната. Ще дадем възможност на всички да реализират своите идеи. Въпрос може би на десетина дни е стартирането и на тази сесия.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велчев, имате думата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа и дами! Преди две години в парламента гласувахме един Закон за опазване на недвижимото културно наследство и беше даден едногодишен срок за дигитализиране на архива и за влизане на Закона в сила. Минаха две години.
Моят въпрос е: какво се прави през тези години? Защо не влиза Законът в сила?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Велчев! В голяма степен влизането на Закона в сила зависи от общините. Ние, както и тогава, ние – имам предвид Министерството на културата, Института – бихме имали полза да заработи този закон, защото фактически той ще даде възможност за по-сериозна, по-всеобхватна работа за опазване паметниците на културата.
Работи се със Сдружение на общините по следния казус. Така, както е разписан Законът, впоследствие се оказва, че има поне два нормативни проблема, касаещи два отделни закона – Закона за местното самоуправление и местната администрация, другият е Законът за културното наследство. Миналата седмица говорих с кмета на Търново Панов, който е председател на Сдружението. Казах му, че всеки ден тази и другата седмица съм в България и очаквам да дойде с други представители на Сдружението на общините и финално да уточним какво променяме в тези два закона. Амбицията ни е такава, постигнем ли споразумение за ясно регламентирана нормативна база, веднага да пристъпим към Вас, уважаемите депутати, за да се разреши този проблем и тези звена да започнат да работят.
Пак казвам, моето, на моя екип, включително и на Института за паметниците на културата, който считам като част от нашия екип, желание е тези звена да проработят. Нашите очаквания са, че те в много голяма степен ще облекчат цялата среда по опазване на паметниците.
Отделен въпрос е доколко общините са готови за това нещо. Поставят се в отделни разговори, и с председателя на Сдружението на общините, и с други кметове, въпросите за възможността за използване на кадри по места. Не са еднозначни въпросите. Моите лични очаквания, като опитен човек в тази сфера, са, че когато дай Боже на септември сме готови да изчистим нормативната база така, че да няма никакви пречки за създаването, защото може би няма да е лесен процесът при самите общини, но ние правим и ще правим всичко възможно да спомогнем Законът да заработи. Това мога да кажа.
Що се касае до дигитализацията, пред избор на изпълнител сме по Проекта на добро управление. Ако няма обжалвания, надявам се, че в много оперативни срокове ще пристъпим.
Проектът е направен така, че стартира с дигитализирането на световно наследство, на национално, но цялата техника и обучените хора остават, така че в много бързи периоди ще се дигитализира всичко, което касае паметници от местно значение, ансамбли и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Доволен ли сте от отговора, господин Велчев?
Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Получава се някакъв затворен кръг – всеки прехвърля вината на другия. Говорейки с общините, те казаха, че не са предоставени данни. Вярно ли е, че половината от архива е наводнен, половината от другата част е била открадната, загубена или това също не е вярна информация? Те се оправдават с Вас, че не им подавате данни.
Мен ме учудва, че след като има закон, влязъл в сила, на който е даден едногодишен срок, за да се въведе, след две години ми казвате, че сега ще има поръчка за изпълнител на тази дигитализация. Аз не мога да повярвам, че е излязъл закон в държавата, все пак сме парламентарна държава и кой да носи отговорност? Аз също ще задам въпрос: кой персонално носи отговорност за това, че закон, който е гласуван преди две години, не влиза в сила? Аз не мога да си го обясня какъв пример ще даваме на обществото? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Някакво разминаване имаме, нека да уточним. Звената по този закон ги създават общините, не Министерството на културата.
Аз имам гледна точка защо и как не се създават звената, но мисля, че е излишно да влизаме в този разговор. Създават ги съответните общини. Защо не ги създават, е въпрос, който трябва да отправите към тях. Това, което аз виждам в Закона, е, че има две нормативни пречки, които трябва да се изчистят, но те не са от такъв ключ, че да не могат да се създадат звена.
Ще си позволя тук да допълня от уважение към Вас: аз лично имам усещането, че имат проблем с кадровия потенциал и с отговорността, която изведнъж трябва да понесат, която е много сериозна, която Министерството на културата носим от много години. Сега те си дават сметка, че преминавайки при тях една голяма част, това е тежка, сериозна отговорност, която обикновено поставя въпроси, които са винаги в противовес и винаги, ако има десет души, петима казват: „Това е добре“, а другите петима казват: „Това е отвратително“. Те не казват: „Не е добре“, казват: „Това е отвратително“. За архива няма какво да коментирам – наводнения и такива глупости – не е сериозно.
За проекта чакаме избор на изпълнител. Този въпрос не касае Закона. Законите са си закони, въпросът е, когато се прави нещо, че трябва да се финансира. Начинът, по който ние се финансираме, е през Проект „Добро управление“ към Министерски съвет, който спечелихме и ни беше поверен. Проектът е разработен и е достигнал до фаза подадени документи по повод обществената поръчка и избор на изпълнител. Това е начинът, по който можем да дигитализираме.
Някои общини, като например София, имат изключителни практики по отношение на дигитализацията, там си съдействаме, помагаме, където по общините са изявили извън тези средства, които очакваме по „Добро управление“, където са изявили по общини желание да работим заедно, работим активно, както с Варна, с Пловдив.
Тук ще излъжа, ако кажа, че архивът на Института е подреден, стикован правилно и ясно, но сме предприели стъпки и в тази посока. Казвал съм в някои интервюта, ще си позволя да кажа и на Комисията, че сме направили всичко необходимо и тази година Институтът ще премине физически в сградата на Министерството на културата, където приготвяме в момента долу, в подземните етажи, място и начин, по който да се съхранява архивът, които са наистина европейски. При това преместване ще направим пълна инвентаризация какво и къде има през годините. Ще стиковаме целия архив, освен че ще го и дигитализираме, и той ще бъде вече в състояние, в което и години след нас всеки, който иска, дали на дигитална основа, дали на физическа, хартиена, да може бързо да си направи справка и да се види.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, да Ви помоля да поканите ръководството на Сдружението на общините тук, за да може всички ние да се запознаем с проблемите.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Кога го предлагате?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Когато Вие прецените. Не смятам за допустимо един Закон да е гласуван преди две години и нищо аз не виждам да се прави.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: О`кей, ще го направим.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз съм готов, ако ме поканите, да присъствам на тази среща. Пак казвам, аз самият очаквам с тях финална среща тази или другата седмица, когато те определят.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: О`кей, господин Министър, ще имаме предвид това да бъдете поканен.
От ГЕРБ има ли още въпроси?
От следващата голяма партия, господин Симов, заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов! Моят въпрос е следният. В Народното събрание до мен има една подписка, която виждам, че е получена и в Министерството на културата, в която има над 200 подписа. В нея се настоява Червената къща на улица „Любен Каравелов“ № 15 в София по волята на дарителите отново да бъде да бъде музей, нейното предназначение като музей е да бъде върнато.
Днес, сега, през 2018 г. стават 140 години от рождението на легендарния Андрей Николов. Въпросът е: прави ли Министерството нещо, за да върне класическата функция на тази сграда? Смята ли да направи нещо в тази посока? Спомняме си, че периодично този въпрос възниква, но обикновено не се докарва доникъде.
Питам: има някакво намерение или някакво действие в тази посока? Само да уточня нещо, тъй като е важно, защото ми е ясно, че в такъв разговор веднага ще се намеси отсрещната страна. Всички знаем, че сегашните обитатели на Червената къща принадлежат към групичката на умните, красивите, богатите, съвременните, бляскавосияйните. За тях едва ли ще е проблем да минат на свободен наем и да продължат да извършват същата процедура. Защо държавата трябва да подпомага по подобен начин тяхната дейност? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Първо, ще започна от финала. Те и сега са на свободен наем, така че фактически обстоятелствата, при които те ползват къщата, са на база на свободен наем.
В разговори сме с директора на Националната художествена галерия, по чийто патримониум е „Червената къща“. Активни разговори, в които търсим сериозно, адекватно решение, в което да се изпълни волята на дарителя – да има постоянна експозиция, а в същото време достиженията от последните 15 години – превръщането на Червената къща в място за дебат, за култура, да бъдат също запазени и отстоявани.
Мисля, че ще намерим правилното решение. Не мога в момента да Ви споделя, въпреки че в главата си сме го изработили, защото там има допълнителни утежняващи обстоятелства – дарителят е дарил, след което наследниците са си върнали през 90-те години сериозна част от къщата. Там сме в съжителство и всяко дългосрочно или краткосрочно решение, което предприемем, трябва да бъде анализирано и обсъждано с настоящите собственици на голяма част от Къщата.
Има едно сериозно решение, в което да не се загуби това достижение на съвременната култура – да има такъв център за дебат, по изкуство и култура и в същото време наистина да се възстанови сериозен експозиционен кът на големия наш скулптор Андрей Николов.
Надявам се, че до края на месеца ще можем да излезем с ясно, категорично и дългосрочно решение по въпроса. Това мога да кажа към момента. Пак подчертавам: мисля, че към момента договорът изтича или скоро ще изтече, но те са фактически на свободен наем.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
И аз ще се включа, имам правото да участвам.
Вижте, колеги, ще вляза в този дебат по една проста причина, защото имам отношение към този проблем и тъй като видях, че министърът е деликатен и отговори между риба и рак: да върнем някоя скулптура, като това е дадено при Ема Москова.
Господин Симов, категоричен съм за едно от нещата, което Вие казахте, и тук ще Ви подкрепя напълно. Тук не става въпрос дали има дебат за култура или няма. Това е ателието на патриарха на българската скулптура. И тук не може да има никакъв дебат друг, освен това да бъде къща-музей на Андрей Николов – това е неговият дом.
Затова аз благодаря, че ми помагате. Нека си правят дебат където поискат: ако искат, в държавна сграда, ако искат, в частна сграда –да си правят дебат, колкото си искат.
Сега ще Ви дам няколко примера. Тази подписка попадна и при мен, тъй като дойде миналия път в Комисията по култура. Доколкото знам, е дошла и в Министерството на културата, и в Националната художествена галерия. Спорове върху собствеността му ще има винаги, но моралният спор е дали Андрей Николов е значима фигура в националната ни култура и това е неговият дом, или ние можем да си обсебваме всяко дарение и да си правим всичко, дори и дебати по него. Ние и сега водим дебат, но това не ни пречи да бъдем демократи и да имаме дебат за култура.
Аз определено бях прегърнал тази идея, но безкрайно много благодаря като председател на Комисията на господин Емил Георгиев, който прегърна тази идея и е събрал мненията на около 200 човека и е имал достойнството след толкова време да го внесе като сигнал.
Защо Ви го казвам, скъпи приятели?
Първо, ще Ви кажа няколко думи.
Андрей Николов не е, който и да е.
Андрей Николов е патриархът на българската скулптура. Тук говоря за моралните устои на националната култура и идентичност, не говоря само за един човек. Андрей Николов е формирал поколения прекрасни български скулптори.
Андрей Николов е от бедно семейство и завършва при професор Шатц в рисувателното училище в България. По-късно е избран да учи в Париж при професор Мерсие. Забелязан е от кръга на Огюст Роден. Дълги години работи и в Германия.
Андрей Николов е председател на Комисия в Рим – Италия. Той не само формира българската пластична култура, той формира европейката пластична култура. Едни от най-хубавите образци от арабски мрамор в нашите музеи са на Андрей Николов, христоматии, по които учим бъдещите поколения.
Вие казахте за красиви, умни, имате предвид Копринка Червенкова, предполагам е много красива, разбира се, няма две мнения, но и много морални. Тук ще кажа, че те трябва да бъдат и много морални, ще кажа за морала.
От една седмица ми се върти едно магазинно списание „Бритиш мюзеум“. Това е най-доброто, което може да видят всички посетители на Лондон за последните шест месеца. Това е Огюст Роден. (Показва корицата на списанието.) Никой не е посмял дома му да бъде друго освен музей на Роден. За нещастие на някои хора на задната корица е Вежди Рашидов, това няма никакво значение, оставете ги. (Реплики.)
Колеги, не е въпрос на пазарлък, на свободен наем. Господин Министре, много Ви моля, това е една моя кауза – в българската държава живеят безкрайно талантливи, способни български творци и искам да запазим паметта на тези български творци за идните поколения. Това е нашата мисия като хора на културата.
Ние бяхме свидетели с госпожа Слава Иванова, докато бях министър, и смея да кажа пред всички тук, че й благодаря, че изнесе работата по изграждането на три нови музея за България с всичките неприятни скандал: Музея на съвременното изкуство зад „Хилтън“, Музея на соца, за да запазим от претопяване, унищожение и изчезване една периодика на талантливи, големи българи. Това беше моята заслуга. След 20 години няма да питат това на социализма ли служи. Това са шедьоври в българската пластична култура. Тогава прибрахме всички неща на Андрей Николов, извадени от къщата, от ателието, в Музея на соца и направихме специално депо именно за скулптурите на Андрей Николов.
Безкрайно ценя и уважавам министър Банов, разбира се, съм работил прекрасно с този човек и никога и по никакъв начин не мога да застана против Министерството.
Аз обаче лично съм безкрайно щастлив, че след сума ти години имам възможността да ремонтирам къщата-музей на Иван Вазов.
Знаете ли какви дебати имаше за къщата на Яворов, че е в тежко положение? Именно двамата с господин Банов сме пазарили да освободят къщата, да ремонтираме и днес къщата на Яворов е ремонтирана. Жалко, че трудно забелязваме тези неща.
На Борис Христов къщата има утежнение. И къщата на Смирненски щяхме да направим с министър Банов. И това е минавало през нас – обсъждали сме, за съжаление, там положението със собствеността е тежко, не че няма желание,
В къщата на Андрей Николов са работили поколения скулптури, едни от големите днес наши достолепни професори и учители. Радвам се, че днес между нас е професор Валентин Старчев – години наред работеше там, това бяха ателиетата на Министерството на културата. Никой няма нищо против, никой, господин Министре! Въпросът е чист въпрос на морала и на етика. В българската държава трябва да си ценим личностите, големите имена, които формират цели поколения. Разбира се, всичко останало е наше право да го правим, щом ни дава демокрацията свободата да го правим.
Никой не пречи и не казва, че тези хора не трябва да правят дебат за култура или ако искат, дебат за Истанбулската конвенция да си направят – никой не пречи. Дали обаче точно тук ще правят дебата? Къщата е взета за много години от министър Ема Москова, срещу познатите в живота ни форми – ужким ремонт. Правим ремонти, пишем половин милион лева и сега ще седим 50 години.
Аз ще бъда и докрай откровен, ако ми разрешите, господин Министър. Когато бях депутат, не бях министър, преди втория мандат, мисля, че днес за награда временният министър Мартин Иванов вече е посланик, беше подготвена смяната на собствеността – да бъде прехвърлена от Министерството на културата другаде, да изчезне и дарителската воля – ето ги документите на дарителите, имам ги всичките. Като изчезне собствеността, публично-частно партньорство и да приберем къщата. Агресията не значи лакомия и не я приемам като лакомия. Агресията може да бъде войнствена посредственост или войнстващ талант, но в никакъв случай не е глупостта. Аз това го спрях. Оттогава винаги го казвам и в медиите – нищо тайно – съм в черния списък на тези, които трябва да бъдат бити. Никой не бие вече никого, всичко е спокойно, така че, скъпи колеги, аз минах битката, но битката днес не е битка. Тази битка е моралната част от това, за което говорим. Аз подкрепям всички, които са за това.
Когато изтече договорът през месец август, помагате на тези хора да си намерят център за дебат. Има свободни читалища, културни домове, чудят се какво да правят. Да върнем с Вас, госпожо Слава Иванова, аз ще Ви помагам отново, шедьоврите на Андрей Николов в къщата музей. И както къщата на Борис Христов, Яворов, Вазов и на всички значими, големи българи, да върнем музея на Андрей Николов на този велик патриарх. Разбира се, оттук нататък да се научим, че когато си отиде голям български творец като Светлин Русев, последният, който си отиде – лош, добър, ние в живота сме понякога добри, понякога лоши, но историческата оценка е само това, което сме оставили за поколенията от нашите ръце. Затова, скъпи мои, предлагам и в бъдеще на най-големите ни българи, които трябва да бъдат моралната ни летва и моралният ни стожер, да се опитаме да им направим и музеите, и домовете, и всичко.
Благодаря, че ме изслушахте. Завършват Академията във Франция с един много интересен скулптор – Иван Местрович, хърватин, който в Америка има един индианец с лък и така.
Днес в града, в столицата на Хърватска, един от най-хубавите музеи, е музеят от ателието на Иван Местрович. Само ние нещо даваме, нещо наеми плащат, нещо… Не става въпрос за наеми, колеги, не става въпрос и за пари, става въпрос за хигиена на духа.
Аз подкрепям господин Симов и всички колеги. Тук са Иван Гранитски и господин Старчев, който неслучайно е дошъл – той е потърпевш, защото беше съборен един от най-хубавите паметници – модерен още, който в социализма си позволяваха да правят някои авангардни художници, за да слагаме някакви паметници и София заприлича на гробища от паметници на всичко не защото не заслужава, а защото не може на всеки. Европейските столици трябва да ни дават все пак някакъв пример.
Аз подкрепям изцяло господин Симов в това негово изказване. Ще се боря българската култура да съхранява своята физиономия. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да, господин Министър, сега ще Ви дам думата.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Искам само с две изречения да допълня това, което казвате. Тук наистина битката е за връщане на някакъв здрав разум и морал в това отношение: да се уважи волята на дарителя, а в никакъв случай да не се отнема пространството за култура и дебат, което може да бъде направено навсякъде другаде. Просто се плаша от тази тенденция, която виждаме, че бива толерирана в някои медии – да не разбираме или да не можем да оценим значението на такива фигури върху нашето изкуство. Пресен пример е това, че се появява изведнъж някакъв от Канада – дали е творец или не, историята ще каже, и доста медии тиражират неговия сатанински танц върху отворения гроб на Светлин Русев. Казвам го, тъй като мнението му беше нещо подобно. Тялото на Светлин Русев не беше изстинало, поклонението му не беше минало, а медиите тиражират едно пълно с презрение мнение на човек, който не е доказал по никакъв начин, че може да бъде ценен за българската култура. Дано да докаже един ден.
Просто смятам, че начинът за справяне с тези проблеми е именно като върнем паметта си за големите фигури и започнем да ги уважаваме, както трябва, в случая – да спазваме тяхната воля. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз подкрепям това, което казвате, то е много резонно. Пак казвам, това, което ние разговаряме с директора, е със сигурност да върнем и да направим реална музейна експозиция на скулптура Андрей Николов в рамките на неговия дом.
Казвам и още две неща: първо, голяма част от този дом не е собственост на Министерство на културата, включително най-важните му експозиционни възможни части. Той е собственост на поколението на Андрей Николов, което по някакъв, не знам по какъв начин, е развалило част от това дарение и през съда – 90-те – тези хубави години, е навлязло в съсобственост с Министерство на културата и с галерията в къщата. Има много детайли в цялата работа. Аз също мисля, че владея и мога да направя патетични изказвания в подкрепа на сериозни тези, но има и комплицирани неща около цялата ситуация.
При всички положения ние работим да се получи реален статут на музей в къщата на Андрей Николов и при всички положения не само в тази къща, а продължавайки традициите и това, което е заложил господин Рашидов като предшестващ на мен, ние ще разработваме всичките ни музеи и като центрове за дебати, за култура, за литература, за четения, за изкуства. Това се случва и в Националната художествена галерия, където има оставен дори цял етаж горе, последният, точно както Вие сте преценили, за да се случват събития, свързани с цялостната култура на България и с нейното развитие. Това се случва и в Музея на социалистическото изкуство, голяма част от който е не просто експозицията, а конференциите, които се провеждат вътре, анализите на това изкуство, тенденциите за развитие и в рамките на съвременното изкуство, останали от социалистическото изкуство.
Тази политика аз ще я развивам, включително и в Националния дворец на културата, включително и във всички български музеи и ще продължа Вашата политика. Ще апелирам музеите да не бъдат затворени само и единствено в рамките и ролята на музеи. Между другото това са и европейските политики. Аз нямам този опит на художник, да мога да говоря за всички тях, но такива са европейските политики и практики в най-големите музеи, включително и в Лувъра, включително и в „Помпиду“.
Да, свръхзадачата е възстановяването на Музея на Андрей Николов, Това е ключово и ще бъде направено, макар и при трудни условия на договорки със собствениците, които притежават голяма част от къщата. Тенденциите в развитието въобще на българските музеи – аз тук ясно заставам зад това, включително и на музея на Андрей Николов, включително и на всички други, ще продължат по посока на разширяване на тяхната дейност, на даване на възможност за обсъждане на различни теми и тенденции, свързани с всички изкуства. Ще следвам категорично тези политики и всичките мои решения категорично ще бъдат в тази посока.
Аз не съм привърженик на отдаването под наем. Нищо свързано с култура не искам да бъде отдавано под наем. Мога да се върна назад във времето да се види кой, кога и защо е отдавал под наем, но не това е целта на този дебат, целта е да гледаме напред. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Министър.
Надявам се, че нямате предвид, че собствеността пречи на културата, на Андрей Николов, а не пречи на дебата? Той е същият проблем. Аз, за да Ви помогна малко, ще Ви кажа: аз съм вече възрастен човек, в ранния социализъм ателието на Андрей Николов и вторият етаж бяха на Андрей Николов. Има претенция за третия етаж, за най-малката част. Нека да си имат претенция, но претенциите се решават в съда, а ние решаваме нашите позиции в сферата на културата. Решаваме – или Център за дебат, и всички знаем за какъв дебат, второ, ще Ви кажа нещо. За мен е по-важно е да има културен продукт и някой да произвежда. Пикасо не е културолог. Пикасо произвежда културния продукт. Андрей Николов не е културолог, който си води дебат.
Дебатът е едно, да произведеш културен продукт, е друго. И двете сигурно са значими в едно общество, но ние говорим за друго – да върнем и да направим това ателие отново „Дом на Андрей Николов“, а тогава всички да помогнете на тези симпатични хора да си правят дебата някъде, където могат да наемат и да вземат, ако искат, под свободен наем. Ако пък държавата толкова милее за такъв дебат, да им дадат държавна сграда. Ние говорим за музей.
Само едно ще Ви кажа: Андрей Николов не е тази формула, която прави колонки в „Ню Йорк Таймс“, а е направил магистрала в националната ни култура, така че аз лично ще държа, докато съм жив, паметта на Андрей Николов да бъде уважена и запазена по най-достойния начин, какъвто достоен български гражданин беше Андрей Николов. Благодаря.
Заповядайте, имате думата.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Благодаря.
По същия въпрос, господин Рашидов. Тъй като сме Комисия по култура и става въпрос за патриарха на българската скулптура, мисля, че ще бъде неуважение от наша страна да подходим несериозно към този въпрос и в този дом да има нещо друго, освен излагане на неговите творби. Може би като Комисия по култура трябва по-внимателно да наблюдаваме този процес, тъй като това е в нашите възможности. Дебат можем да водим тук, но след като става въпрос за сграден фонд, където може да се помещава творчеството на този виден български скулптор, там трябва да се търси вариант да се отдаде необходимата почит към този наш скулптор, към този архитект на българската скулптура. Считам, че ще бъде некултурно мероприятие и некултурно отношение от страна и на Комисията по култура, и от страна на Министерството на културата друг тип отношение към този творец. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
От БСП колегите имат въпроси – госпожа Нона Йотова
Господин Министър, искате да кажете нещо ли?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ще си позволя и аз да кажа нещо по въпроса, ако има възможност?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Оставам с усещането, като че ли Комисията по култура стои на различна позиция от това, което каза Министерството на културата. Така ли е?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, казахте нещо, което за мен прозвуча компилация. Аз повдигнах въпроса, тъй че нека да не поставям колегите на изпитание.
Ще върнем част от музея, но ще правим и дебат. Не, той ще бъде музей. Дебат нека да има, ако има такива аргументи, в Музея на Андрей Николов.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Точно това имам предвид и аз.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Той ще бъде и музей, в който ще има обаче и дебати, ще има и представяне на изкуства, както във всеки български музей се случва и в момента.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министре, дебати винаги е имало и винаги има, и Художествената академия всяка година произвежда и дипломира по 12 – 13 български изкуствоведи. Само в България, да Ви уведомя, има професия и „Културолог“. Навремето, като бяхме студенти, казвахме, че тези, които не могат да рисуват, критикуват, но тези, които се подготвят пък да критикуват професионално, стават много добри, защото имат часове по рисуване. Аз оставам с уважение към изкуствоведите, това е точната дума, културолозите – те са специалисти по всичко и ако културолози ще ми водят дебатите в музеите, ще бъде жалко за музеите. Благодаря на културолозите. Това имах предвид. Благодаря.
Госпожа Нона Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз искам да Ви задам въпрос, свързан с киното. Съгласно промените, които направихме в Закона за филмовата индустрия, продиктувани от Директива 65/1 и факта, че двете министерства – на културата и на финансите не бяха придвижили своевременно въпроса с нотификацията на държавната помощ за българското кино през 2018 г., творците се оплакват, че въпреки гласуваната сума в Бюджет 2018 г., пари за нови проекти през тази година не се предвиждат и няма сесии за приемане решения за тяхното финансово подпомагане. Пари получават само тези, които вече са получили това право през предходни години на база нотификацията, направена от предходни правителства.
Моят въпрос е: работят ли Националния съвет за кино, Националната художествена комисия по видове кино – игрално, анимационно и документално, както и Финансовата комисия към Изпълнителната агенция „Национален филмов център“? Прилагат ли се промените в Закона, направени съгласно последната директива на Европейския съюз? Как стои на практика този въпрос? Има ли шанс да бъде уреден до края на годината? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Йотова! Мисля, че е въпрос на дни, да кажем месец, нотификацията за новия програмен период по отношение на държавните помощи за киното. След като това се случи, всички тези въпроси ще отпаднат от само себе си. Работим активно за това. Много усилия положихме да отговорим на изискванията и да затворим предния програмен период. Успяхме да го направим тази година. Сега работим и по новия. Директорът е много активен. Във връзка сме непрекъснато и с Министерството на финансите. Мисля към момента, че всички притеснения в рамките на месец ще бъдат абсолютно приключени. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, друг иска ли думата?
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, уважаеми колеги и гости! Знаете, че четирите оркестъра към Националното радио изразиха форма на протест, свирейки, включително и в близост до НДК. Изразиха протеста си относно намерението да бъдат извадени от състава на БНР и да минат на делегиран бюджет под шапката на Министерство на културата.
Като се има предвид, че от 2008 г. насам с 10 млн. лв. е недофинансирането, съвсем краткият ми въпрос господин Министър, при цялото ми уважение към Вас, е: какво е Вашето управленско решение по този проблем? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Твърд съм в позицията, че съставите на оркестрите на Българско национално радио трябва да бъдат в рамките на националното радио. Категоричен съм. Функциите, които те изпълняват, не са свързани основно и само с концертираща дейност. Те имат много по-голяма функция – за съхранение на националното богатство и памет. Тяхната голяма задача в годините и затова са създадени е да съхраняват, да записват за поколенията. Затова говорим за „Златен фонд“, за неща и време, когато нас няма да ни има, обаче хората ще продължат да виждат по етапи развитието на изкуството, по епохи как се е развивало. Това е тяхната голяма функция. Те трябва задължително да работят в рамките на радиото, да си изпълняват основната функция. Те трябва да получават трудово възнаграждение, което е адекватно за техните усилия и за техния висок талант. Решението трябва да се търси вътре в рамките на бюджета на радиото – дали е правилно разпределен, дали не.
Аз няколко пъти поставям въпроса, че трябва да се извърши сериозен анализ как се разходват парите в радиото и дали няма резерви вътре. Ако един сериозен анализ покаже, че въпреки някои резерви, там има нужда от допълнително финансиране, аз самият ще направя всичко възможно, за да търся допълнително финансиране през бюджета, за да бъдат подпомогнати тези наши големи артисти в тяхната ключова дейност, пак казвам, по запазване и съхранение на националното ни богатство. Благодаря.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: В едно изречение: благодаря Ви, чест Ви прави позицията, която вече сте изразили междувременно, защото трябва да имаме предвид, че това наистина са български виртуози, които просто ще ги изпуснем като поредните мозъци и таланти, които ще изтекат извън пределите на България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колега, само да Ви уведомя, че в нашата Комисия създадохме контактни групи между радиото и Министерството на финансите. Вчера мина второто заседание, което мина при много хубав и спокоен дебат. Тук съм съгласен с министъра – на гърба му, в неговия бюджет лежат 54 сценични държавни структури. Това е пагубно и страшно дебалансира бюджета на Министерството. Това дори е извън коментар. Това са структури, създадени в рамките на радиото. Редно е, както министърът се справя в неговата си сфера, и шефът на радиото да седне и съвсем сериозно да вземе правилни мерки и решения. Вчера са водили хубав дебат за разпределението на бюджет и финансирането – онова, което касае радиото като медия.
Това е извън коментарите на Министерството. В това отношение смятам, че е прав министър Банов. Благодаря.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Господин Председател, аз искам да се обърна с една молба към Вас: да спазваме регламента за блицвъпроси към министъра на културата – по два въпроса от представители на парламентарните групи според броя народни представители в самите групи, тъй като превръщаме днешния блиц в една канонада от въпроси. Всеки един от народните представители без всякакъв ред, каквото му хрумне на момента, задава някакъв въпрос. Все пак има регламент, който трябва да се спазва.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колега, извинявам се много, но има втори кръг. Дано не останете с огорчение, в никакъв случай! Имаме втори кръг. Става дума, че по един и същи въпрос – разбирам защо го казвате, но това беше още по темата за къщата. И затова така направихме, че колегата…
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Не искам да влизам в пререкания и в дебат. Колегите, стоящи наляво от мен, зададоха три въпроса в момента.
Моят въпрос, уважаеми господин Министър, е провокиран от сигнал на граждани. Не съм го проверил, за съжаление и затова се обръщам към Вас. Същите твърдят, че по време на реставрационните работи на античния град в района на Ларгото на София е прекъснато водоснабдяването на Православния храм „Света Петка Самарджийска“. От тогавашния до настоящия момент в църквата няма вода, което възпрепятства обредите, свързани с богослужението. Същите са се обърнали към Столичния общински съвет и към кмета на Столична голяма община и оттам са били насочени към Министерството на културата, тъй като съответната фирма, която е изпълнявала проекта, е изпълнявала проект на Министерство на културата. По тази причина се обръщам към Вас: дали Министерството е информирано по този сигнал? Има ли някакви конкретно предприети действия и комуникация със Столична община? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви, господин Богданов. Моля да ми дадете малко време да проуча въпроса и ще Ви отговоря, извинете.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Да, аз предварително трябваше да се извиня, че въпросът ми е прекалено конкретен за днешния формат на заседанието на Комисията, така че писмено ще Ви предоставя информация, за да може да се запознаете и да отговорите в следващ момент.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И най-малката партия, но не безсмислена, тя е много съдържателна като мнение.
Имате думата, колежке, заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, моята молба е, ако може да ни дадете малко повече яснота относно строителството на бронзовата къща, за която знам, че остава много малко време до завършването. Тя е включена в културната програма на Европредседателството. Знаем, че имаше неразбории около осъществяването. Като цяло, ако може да ни кажете, какъв е изходът от тях и какво се очаква? Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря. Извинете, но този въпрос касае освен естетически министъра и Министерство на културата, основно Столична община. При нас в началото на годината са поискани различни становища, които са задължителни за тази част на града от гледна точка на опазване на културното наследство. Отговори сме дали своевременно. От там насетне въпросът за експонирането на бронзовата къща не е в моите прерогативи.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз очаквах подобен отговор. Напълно наясно съм, че е към Столична община, но тава малко или много също е и във Вашия ресор, още повече къщата е включена в културната програма на Европредседателството. Затова очаквах, че Вие ще можете да ни дадете информация. Явно не е така.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз казах: това, което касае Министерството на културата, е направено – всички становища във връзка с възможността за изграждане, тежест, вписване в средата –са издадени от Министерство на културата.
Другите разговори не минават през нас тези. Всичко друго би било мое лично тълкование, което в крайна сметка не е важно.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз имам един въпрос, ако ми разрешите.
В парламента възникна голям дебат по Закона за медиите. Депозиран е Законът на Делян Пеевски, Министерският съвет също депозира промяна в Закона за собствеността и в Закона за медиите и доколкото сме запознати, е възложено на три министерства да изготвят поправка в Закона. Упълномощен съм от колегите от парламента да задам въпроса: имаме ли някакви срокове на министерствата за представяне на предложение за промяна в Закона за медиите? Ако няма, хубаво е на едно от заседанията, днес или следващ път, да помолим колегите от министерствата в някакъв срок, а да не е така – в пожелателно време, тъй като така или иначе този дебат вече е на дневен ред. Разбира се, още много други въпроси са поставени. Знаете, че и музикантите в радиото касаят точно медиите, касае и всички електронни медии, БТА касае. Всичко това отново трябва да го огледаме всички заедно и да подложим този закон на един наистина сериозен обществен дебат. Аз само да Ви питам: имаме ли някакви срокове за поправката, в които да се движим?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Господин Председател, ние своевременно сме създали работна група, включително такава има и в Министерство на икономиката, има и във финансите. Поддържаме връзка. Инициирали сме производство в Комисията по защита за конкуренцията, за извършване на секторен анализ на медийния пазар в страната. До момента от тази комисия няма решение. Доста сме напреднали. Имаме свои становища, но по някакъв начин всичко е обвързано и с това решение на Комисията. В готовност сме да реагираме и по-активно. Извършили сме немалка част от дейността.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Може ли да конкретизирате, господин Министър, в какъв срок ще имаме възможност и готовност, за да проведем по-сериозен дебат по това, най-малкото за първо заседание и след това по-активен и сериозен обществен дебат? Въпросът е много чувствителен и сериозен. Нееднократно тук сме си задавали въпроса: кой български гражданин и кой български политик забранява свободата на словото? Дали не преиграваме много с този термин? Защото в момента и заради собствеността, и заради още куп други проблеми, които съществуват, тази игра на свободата вече налага наистина сериозен дебат, защото всички сме заинтересовани наистина България да има свободни медии и свобода на словото. Дали това – свободата на словото, не е изцяло в ръцете на медиите, защото аз не вярвам някой да си позволи дори да си помисли да забрани свободата на словото на който и да е. Наистина трябва да имаме спокойствие, когато говорим за български медии. Разбира се, свободата на словото касае и всеки български гражданин и всички граждани на земята. То не е само привилегия на едно или друго съсловие, така че този дебат е много важен. Затова може би трябва да имаме някакви кратки срокове. (Реплики извън микрофоните: „От КЗК трябва да отговорят“.)
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, след отговора на Комисията, който обаче не можем да прогнозираме кога ще бъде, ние ще бъде експедитивни. Аз не мога да се ангажирам от гледна точка на другите министри, би било некоректно. Тук и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията трябва да се включи, защото те също имат важна част от това. След решението на Комисията за защита на конкуренцията ще действаме бързо и експедитивно, уверявам Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: На заседанията ние трябва да решим и да поставим рамки на някакъв срок като Комисия, ако имаме това право, разбира се.
Благодаря за този отговор, господин Банов.
Господин Гранитски, доколкото знам, Вие имате желание да се включите в днешния дебат по някакъв въпрос?
ИВАН ГРАНИТСКИ: Само няколко думи, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! Отдавна се повдига въпросът за къщата на Андрей Николов, той е по особен. Затова е много радостно, че председателят на Комисията повдига този въпрос. Ясно е, че по времето на Ема Москова са допуснати да не кажем само нарушения, това е мека дума, но е взето неумно и контрапродуктивно решение –да се даде тази къща, която би трябвало да бъде главно музей. Още повече, че е на такъв човек – Андрей Николов.
През годините, доколкото съм питал и предишни министри, като Стефан Данаилов и други, са ни казвали – на група художници, писатели, повдигали този въпрос, че са извършени поредица от действия, които са тласкали работата към приватизация на къщата. Очевидно последният опит е при Мартин Иванов. Слава Богу той е спрян. Смятам, че ако Министерството възложи цялостна проверка на юридическата ситуация около тази къща, ще се види, че някои решения през годините могат да се атакуват в съда и къщата да се върне цялостно на Министерството на културата. Дори и да има някакви юридически пречки, едва ли може да се възрази, че тази къща не би трябвало да бъде къща за дебат. Ние следим повече от 20 години дейността на тези сияйни наематели. Знаем, че дебатите са много манипулативни през годините. Те не са даже толкова и политически оцветени, колкото са подвластни на грантовите структури, които работят за чужди интереси, а не за българските национални интереси, не за българската национална идентичност, за която говори председателят. Така че случаят с къщата на Андрей Николов, така наречената „Червена къща“ е емблематично скандален за тези години. С Валентин Старчев, който ще допълни няколко думи, защото е работил с Крум Дамянов там, в тази къща, в този храм, подкрепяме идеята да се поканят най-любезно тези сияйни наематели да си намерят друго място.
Използвам случая да кажа и това, че може би трябва да се направи инвентаризация на музеите от гледна точка и на къщите-музеи на писатели, и на художници. Вероятно и другаде има такива опити за примъкване към сияйния образ на един творец, за да се използва той за една манипулативна дейност, плащана щедро от Сорос, Америка за България и други грантови структури, които във всички случаи не защитават националния интерес и нямат нищо общо с българската култура. Това исках да допълня.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, професор Старчев.
ВАЛЕНТИН СТАРЧЕВ: Уважаема Комисия, позволих си да дойда на Вашето заседание единствено за да пледирам за къщата- музей, която се загуби като такава, да стане отново музей на големия български скулптор Андрей Николов.
Защото си позволявам това? Аз бях студент през 1953, 1954, 1955 и така нататък години. Това бяха годините, когато се запознах с развитието на българската скулптура, кои са най-престижните, най-стойностни български автори. Тогава за мен моят учител, при който завърших – Марко Марков, Любомир Далчев, Иван Фунев, Андрей Николов и Иван Лазаров, които вече не бяха в Академията, бяха кумири в нашата бъдеща работа. Те бяха хора, чиито произведения ние много тачехме, обичахме, възхищавахме се и се учехме от тях.
По късно при строежа на зала „Договори“ в Бояна, която сега е исторически музей и при строежа на бившия Хотел „София“ пред Народното събрание, ние – един екип с академик Крум Дамянов, направихме монументалната украса на тези два големи обекта. Тази украса я направихме в ателието на Андрей Николов. Тогава се запознахме основно с неговите неща, те бяха около нас, пазехме ги. Ние бяхме сключили договор да се съхранят тези негови произведения и това беше така. Пред нас беше и гипсовият лъв, който сега е при Паметника на незнайния войн – една изключителна работа, която няма сравнение. Много малко неща могат да се разберат, разглеждайки тази творба – какви връзки, какви спомени или какви далечни моменти съхранява тя от изкуството още от Асирия и Вавилон. Това значи работа, направена с висока култура. Андрей Николов я имаше тази култура, въпреки, че беше човек бохем, контактен човек, но направи големи произведения, които са на върха на българската скулптура.
И затова пледирам София и България да има една пулсираща точка на българската култура, а именно Музея на Андрей Николов. Къщата-музей да се върне. Къщата – ателие на Андрей Николов да се върне обратно към истинското си съществувание и към онова съществувание, което ще допринесе на България. Това е моята молба към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, Професоре.

Колеги, да преминем към втора точка, за да може и колегите от Министерството да ги освободим. Благодарим Ви и на Вас, че присъствахте днес на това заседание. (Обръща се към Иван Гранитски и Валентин Старчев.)
Колеги, втора точка е:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА ЗА НАПРЕДЪКА ПО РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРИОРИТЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Господин Банов, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Председател, посъветвайте ме дали да чета всичко, защото това е голяма информация.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, господин Банов, недейте всичко. По-скоро запознайте колегите по-широко.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Ще си позволя да споделя информация по ключови въпроси, а ако е нужна специфична информация, съм на разположение.
Доста са нещата, които се направиха за тези шест месеца – по създаване на Програма „Творческа Европа“, по извеждане на преден план на културното наследство в политиките на Европейския съюз, по стратегически подход за международни културни отношения, много можем да говорим за това, имаме с какво да се гордеем.
Има две ключови неща, които се свършиха и можем да отчетем много категорично и ясно. Казвам „ключови“, защото от години се въртят в пространството по време на различни председателства, много интереси, все не можеха да бъдат решени.
Едното е Директивата за аудиовизуални медийни услуги, където фактически Българското председателство по същество приключи работата. Това е нещо ключово за развитие на цели сектори, защита на малолетните от вредно съдържание, за насърчаването на европейско съдържание – ключова директива.
Изключително сме доволни, изпълнихме програмата си максимум по отношение и на авторските права, авторското право в единния цифров пазар – едно много, много сложно досие, по което в крайна сметка достигнахме до финал по отношение на Европейската комисия. Там има проблеми в Европарламента, но ние не можем да влияем върху него. Нашата работа сме я свършили на сто процента, така че поздравявам и целия екип, и хората в Брюксел, които водиха цялото Постоянно представителство, не само нашите служители. Изключително, изключително тежки, натоварени месеци за Министерството на културата, но мога да кажа, че се поздравяваме с много сериозни успехи. Наистина сме изпълнили сто процента програмата си максимум, и то в много сложни директиви, в много сложни обстоятелства, голяма гъвкавост сме проявявали, големи нерви, за да намерим баланса и ключовите допирни точки между всичките държави членки. Това са наистина изключителни крачки, които касаят развитието на авторски права и големите платформи, развитието въобще на литературата занапред, на издателите.
Доволни сме от работата. В конкретика ще загубя страшно много време да обяснявам. Ако трябва, ще предам материали, ако са необходими. Нашата работа като че ли не е била толкова видима през това време, но уверявам Ви, мога и конкретно да Ви запозная, къртовска беше.
И най-важното, с гордост можем да кажем, че по отношение на култура дори свършихме повече работа от това, което очаквахме. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Министър, две думи, тъй като аз, като бивш министър, много сериозно следих какво се случва по време на Председателството, тъй като подготовката на една голяма част започнахме заедно с Вас.
Първо, искам да благодаря на Вас и на Вашия екип. Знаете фалстарта с НДК и въпреки всичко Ви прави чест, че Вие успяхте да се справите в кратки срокове за откриването на Европредседателството. Онова, което беше много притеснително, направихте възможното това да не е притеснение. Само за това заслужавате уважение и поздравления! Аз лично Ви поздравявам, защото беше лична Ваша кауза. За това като човек, който има отношение към културата, Ви благодаря – на Вас и на целия Ви екип.
Второ, за всичко в правомощията на Министерството Вие си свършихте перфектно работата в рамките на това, което беше възможно да се направи. Знаете добре, то касае не само инициативи, то касае и възможности, и средства, и бюджети. Уведомявам по-скоро колегите и едновременно с това искам да Ви поздравя, че в рамките на това всичко беше много добре направено – да сте жив и здрав!
Онова, което, слава Богу не се падна Вие да го правите, е хорото, което се друсна на мегдана. Завидяха ни германци, сега се сетиха, че след 30 години и те може би ще играят тиролски танци. Те може би ще започнат да играят валс и за мазурка също имат кандидати. Други хора въведоха традиция като аборигени да подскачаме някъде, което за мен беше много далеч от това, което Вие направихте като Министерство на културата, за да покажете наистина българската култура.
Други въпроси има ли, колеги? Аз лично, като член и председател – безкрайно уважение към ръководството на Министерството.
Въпроси имате ли, колеги? Няма.
Господин Министър, още веднъж Ви благодарим за отзивчивостта, за търпението да ни изслушате. Днес имаше хубав, емоционален дебат, макар и по-голям, но в крайна сметка по-важни са големите истини пред малките. Както искате го наречете, важното е да не е малко.
Благодаря Ви!

Сега минаваме към точка трета:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОТЧЕТ НА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ ЗА 2017 Г. № 804-00-5, ВНЕСЕН ОТ БТА НА 9 МАЙ 2018 Г.
Господин Минчев, заповядайте (обръща се към Максим Минчев), аз ще си Взема довиждане с господин министъра.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, господин Председател. Благодаря, уважаеми народни представители. Довиждане, лека работа!

(След почивката.)

ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Има думата господин Минчев – генерален директор на БТА.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители и членове на Комисията по културата и медиите! Уважаеми колеги и гости! Вече сте видели отчета на Българска телеграфна агенция за дейността ни през 2017 г. Това е традиционна дейност и аз ще спазя правилата, резюмирайки какво и как сме извършили през отчетния период.
Изхождайки от факта, че след малко ще се открие отдавна очакваното Световно първенство по футбол, ще се постарая да бъда кратък, но изчерпателен.
2017-та година бе добра за БТА. Агенцията се справи успешно с отразяването на подготовката и провеждането на парламентарните избори. Работата ни бе оценена положително от всички политически сили както от партийните централи, така и по места – още едно доказателство за безпристрастността и коректността на нашите журналисти и най-вече на кореспондентите в страната.
Практически към работата на моите колеги нямаше претенции, което е традиция, оценка и обещание за бъдещето. Мисля, че в момента берем плодовете на правилна кадрова политика. Когато в последните години повечето медии, в това число и националните, съкращаваха по всякакви причини своите кореспонденти, ние, подвластни на разбирането, че новините не се раждат само и единствено на жълтите павета, покрихме допълнително информационно цялата страна.
През миналата година останахме верни на солидните количествени параметри – средно около 1000 новини и информации на ден и около 3000 фотографии. Това продължава да ни нарежда между средните и големите агенции в света и е повод да бъдем търсени като партньори.
Ще продължа в международен план. През годината подновихме при изгодни за нас условия споразуменията с най-големите в света – „Асошиейтед прес“, „Франс Прес“, ДПА, ТАСС, „Ройтерс“ и „Синхуа“. Сключихме договори с нови и стари партньори от Източна Европа и арабския свят, участвахме активно във всички международни формати на богатия информационен живот в света. Това ще продължим активно, насочвайки усилията си към главното медийно събитие догодина – Шестия световен конгрес на информационните агенции, чиито домакини са БТА, България и София. Смея да твърдя, че това е най-големият медиен форум в историята на България, на който очакваме делегации от над 140 държави, агенции, телевизии, радиа, преса, Гугъл и Фейсбук, както и солидно международно присъствие.
За Ваша информация, покани са изпратени до генералния секретар на Организацията на обединените нации, шефовете на Гугъл и Фейсбук, главните редактори на „Ню Йорк Таймс“, шефовете на CNN, BBC, „Ла Паис“, „Фигаро“, да не изреждам останалите по света.
През миналата година проведохме успешно 13-тата Световна среща на българските медии в Кишинев, Молдова, на която присъстваха и колеги от Комисията по културата и медиите. Освен традиционния положителен резултат, по време на форума бе открит и нов пресклуб на БТА в населения с етнически българи град Тараклия – 16-ти подред и втори извън ределите на България след Босилеград в Западните покрайнини.
Веднага казвам и свежа новина: снощи се рибрах от бърза командировка в Скопие, където миналата седмица имах срещи с министър-председателя Заев, а вчера с главния секретар на правителството на Македония, както и с колегите от МИА. Вече мога да кажа, че в следващите два месеца имаме реалната възможност за първи път в нашата история да открием пресклуб на БТА в столицата на Македония Скопие. Лично аз съм удовлетворен от факта, че всеки ден от българите по света в Западните покрайнини, Молдова, Украйна, а сега и от Македония ще пристига информация за техния живот.
БТА е надежден партньор. Противно на очакванията за свиващ се пазар, продължаваме да се радваме на нов абонамент за нашите новини. Много сме доволни, че все повече електронни медии, в това число и трите национални телевизии, станаха абонати на последния ни продукт – видео и телевизионните емисии. Ще продължаваме да се развиваме в тази посока.
Въпреки че мнозина в страната имат желанието да бъдат наши конкуренти, мисля, че БТА е абсолютен информационен лидер и около 4/5 от сериозните новини, появяващи се в информационното национално пространство, са с източник БТА. Уви, продължават и проблемите ни – нерегламентираното използване на нашите информации и материали, кражбите, некоректното цитиране, неизпълнението на договорните отношения.
Финансовото състояние на Агенцията. По традиция отново няма да се оплакваме, донякъде се оправяме с парите. Казвам „донякъде“, защото: първо, те хронично не достигат; второ, възнагражденията остават ниски и изостават от темповете на растеж на доходите в страната; имаме затруднения с иновациите и техническото оборудване, което днес е задължително условие за напредък. Тук е мястото да отправим чрез Комисията по културата и медиите апел към Министерство на финансите за допълнителното финансиране на форума догодина, който съм убеден, че ще има изключително голям принос за издигане авторитета на България в световен мащаб.
По отношение на текущата ни работа и законовото изискване да запознаваме Медийната комисия с дейността ни, искам да уведомя депутатите за някои текущи промени в структурата на Агенцията. Поради изменения в пазара, медийната инфраструктура и липсата на клиенти и интерес, ни предстои да закрием звеното „Канал Новини“ и да пренасочим дейността на работещите в него солидарно към другите редакции. Съгласно Закона за БТА ни предстоят и нови назначения на ръководни длъжности след провеждането на задължителните конкурси. Също така желаем да сформираме ново структурно звено, което да обслужва мултимедийния информационен и културен център, който в момента се доизгражда на територията на БТА. Много се надявам в най-скоро време, а защо не и в началото на новия парламентарен сезон, да Ви поканим на откриването на истински съвременен културно-информационен център, такъв без прецедент в България.
Не на последно място искам да поставя пред уважаемата Комисия и проблема с нашата база, която имаме на Витоша. Ние отдавна имаме желание да я върнем на държавата. Направили сме всичко възможно – писали сме до областния управител на София, всички заинтересовани институции, защото мисля, че харчим грешни пари, за да я поддържаме, да я охраняваме, а от нея нямаме никаква полза. Ще разчитам на Вашата помощ. Става дума за изключително хубава база в ниската част на Витоша, която не може да се ползва от БТА по ред други причини, но не и поради това, че е лоша.
Уважаеми дами и господа народни представители, обещах да бъда кратък.
Ние в БТА се оценяваме трезво и доста честно: какво правим, как го правим, къде сме, как сме спрямо съседите на Балканите и спрямо колегите в Европа и света. БТА е сериозна медия, най-старата у нас – през февруари 2018 г. тя навърши 120 години. Отбелязваме този юбилей целогодишно с различни мероприятия – тържествени редколегии, фотоизложби, конференции, международна информационна експанзия, променихме си фасадата, преименувахме спирката на градския транспорт, издаваме книга, отваряме нови мощности. Мисля, че се справяме успешно и с отразяването на доста доброто Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, градим близки и далечни планове.
Ще продължаваме да разчитаме на Вашата помощ и подкрепа и ще вървим напред. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз благодаря за доклада.
Уважаеми колеги, има ли изказвания?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Искам да обърна внимание, господин Председател, колеги, гости, уважаеми господин Минчев, че ние от БСП ще Ви подкрепим, тъй като сме наясно и Ви приветстваме за статута на БТА и за това, което сте направили до момента. Поздравяваме екипа за свършеното!
Мисля, че както във всяка друга институция, каквато е БТА – това е институция за България, тук е моментът да Ви поздравя за 120-годишнината на БТА, и в нея има проблеми. Налице сме и сме готови да съдействаме, както можем, но ще подкрепим отчета. Благодаря.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Минчев! За втора поредна година ми се пада честта да поздравя оглавяваната от Вас институция, особено в аспекта на работата с българските общности в чужбина. Имах възможност да Ви поздравя за откриването на Културно-информационния център, който всъщност изпълнява и ролята на пресцентър на БТА в Босилеград.
Сега Вие изпълнихте още едно обещание, като в Таракли разкрихте такъв. Сега виждам, че вървят в много положителна посока и нещата с Република Македония.
В България много отдавна има липса на текуща информация за проблемите на българите зад граница, а и не само – на българите в близките нам държави. До момента каквото и да се случи, каквато и информация да има, тя е била спорадична, никога не е била целенасочена и постоянно придобивана за българската общественост.
Имате подкрепата на „Обединени патриоти“. Поздравления за Вашата дейност!
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Друг иска ли думата?
Няма изказвания.
Закривам дискусията.
Преминаваме към гласуване на Проект за Решение по Отчета на дейността на Българска телеграфна агенция, включващ финансов отчет за 2017 г., № 804-00-5, внесен от генералния директор на БТА на 9 май 2018 г.
Текстът е следният:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българска телеграфна агенция

РЕШИ:

Приема Отчета за дейността на БТА, включващ финансов отчет за 2017 г.“
Моля, гласувайте.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Отчетът се приема, господин Минчев. Честито!
МАКСИМ МИНЧЕВ: Използвам случая да благодаря на дамите и господата народни представители.
Благодаря и за добрите думи, които казахте по оценката на нашата дейност за българите в общностите.
Бих желал обаче в следващите месеци в Комисията по културата и медиите да засегнем въпроса, който доста сериозно засегнах тук – с провеждането на предстоящия Световен конгрес, който, пак повтарям, няма аналог в цялата история на България. Тук се очаква да дойдат такива хора, които никога не са посещавали региона. Аз разчитам на Вашата помощ, защото за нас това е изключително възлов проблем, а и мисля, че е много, много важен.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Добре, благодаря.

Минаваме към точка четвърта:
РАЗНИ.
В Комисията се получи писмо от Българската асоциация на регионалните медии с искане за подкрепа за финансиране на печатните медии и регламентиране на онлайн медиите.
Запознали сте се с писмото.
Имате думата за мнения. (Обръща се към народните представители.)
Имате думата да ни запознаете с дейността на Асоциацията. (Обръща се към присъстващите представители от Българска асоциация на регионалните медии.)
ИВАН БУНКОВ: Ние сме написали в писмото. Повечето неща са казани. Не искам да повтарям казаното вътре.
Ако имате някакви въпроси, ако искате, мога да направя някакво въведение и да очертая какво представлява вестникът. Писмото обаче е твърде показателно в това отношение.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Според мен голяма част от въпросите касаят Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Може би да обсъдим въпросите, поставени в писмото, когато разглеждаме този закон. Във връзка с това добре би било, след като Асоциацията на регионалните медии има информация за законодателните практики в други европейски страни, да я предостави на Комисията.
Аз лично много слабо съм запознат с дейността на Асоциацията и не сме много наясно, защото за първи път се поставя пред нас този проблем, затова ще помоля да държите връзка с нашите експерти.
ИВАН БУНКОВ: Асоциацията е едно от малките живи неща, които събират вестниците в България. Наскоро пак имахме форум, давахме награди. Водим битка за съществуването на нашия регионален вестник въобще.
Ако трябва да очертая съвременния профил на регионалния вестник, ще кажа, че погрешно може би се схваща от някои, че ние искаме да запазим само хартиените издания, които полека-лека си отиват, разбира се, макар да имат своя функция.
Всички наши издания, успоредно с хартиеното издание, развиват един електронен сайт, който достига до много места и по цял свят. Вече представата за регионална медия се променя. Какво означава „регионална медия“, когато тя може да бъде прочетена в Америка, в Австралия и навсякъде другаде? Нашите новини са регионални, но разпространението вече не е регионално, въздействието не е регионално.
В случая с постепенното отдръпване на държавата и дори нанасяне на някои вреди по отношение икономическото състояние на регионалния, на местния вестник, нашата дейност все повече се свива. Изчезне ли местният вестник, заедно с него изчезва едно огромно ядро култура, просвета, образование, наука. Там са творците, които гравитират около него години наред. Това е памет, банка с информация.
Централните новини можеш да ги видиш навсякъде. Какво става по света също можеш да го видиш веднага. Обаче само в регионалния вестник може да се води диалогът между Хасан и Иван, или с който и да е друг, както аз съм в Кърджали. Само в местния вестник може да се даде информация за това, което става на улицата, при съседа и прочее. Иначе региони като нашите се отразяват в централните медии с няколко реда само когато някой убил, заклал или изнасилил някого – няма място за повече. По тази причина би било полезно да се вгледаме малко повече в тези издания, защото те са другият вестник на България, онова, което не е в София.
Дълги години се опитваха да създадат вестник, който да е национален в страната, но не успяха. Никой не успя да победи гравитацията към София. Ако сега, в момента позволим да изчезнат тези вестници, това ще бъде огромна стъпка назад.
Ние имаме конкретни предложения, разбира се, освен всичко друго, как може икономически да се помогне.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Законодателни предложения?
Госпожа Весела Вацева – изпълнителен директор
ВЕСЕЛА ВАЦЕВА: Нашите конкретни предложения са на база на ситуацията в страната.
Ние сме най-голямата медийна организация в България. Тридесет медии са наши членове. Това са най-големите извънстолични вестници на България заедно с техните сайтове.
Създадени сме 2002 г., тоест от 16 години. Тази година направихме 15 години награди за регионална журналистика.
Ние сме доста силна организация и проблемите, на които искаме най-после да се обърне внимание, не за първи път поставяме.
Ние настояваме да бъде направено следното.
На първо място, в най-близки срокове да се създаде законова нормативна уредба за справедливо разпределение на публичните средства. Това включва публичните средства от институционалната реклама и пиара на министерства, агенции и общини, държавни институции; средствата за комуникация по всички оперативни програми и политическата реклама.
Защо сме включили всички тези притежатели на обществени ресурси? Всички министерства и агенции разполагат със собствени бюджети за публичност и информираност, но за съжаление години наред те се раздават по най-непрозрачния начин на лобита, така че до местните медии не достига почти нищо.
Общините също разполагат със средства. Много често обаче имаме сигнали, че като се напише материал, който не се хареса на кмета или общинските съветници, веднага има обаждане да бъде прекратен договорът или да се намалят средствата за медията.
По оперативните програми средствата за медиите се разпределят по същия начин – непрозрачно. Само един факт. За миналия програмен период от 72 млн. са подписани 25 договора и парите са отишли в седем собственика на медии. В регионалните медии от 72 млн. са влезли под 600 хил. лв. за седемгодишен период.
Когато става въпрос за програми като „Земеделие“, „Околна среда“, „Регионално развитие“, първото нещо е да се създаде законова нормативна уредба за обществените средства.
Второ, да се създаде единен регистър на всички медии в България, в който публично да се обяви собствеността на медията и свързаните с нея юридически и физически лица. Какво се получава в момента? Единствено печатните медии са задължени по закон в началото на всяка година да депозират в Министерството на културата собствеността на медията. Нито една от останалите медии не прави това.
Освен това контролен орган са общините. Те дори не знаят, че трябва да погледнат в сайта на Министерството на културата и да видят колко медии са се регистрирали в техния регион и дали всички са се регистрирали. Има медии, които изобщо не желаят да се регистрират, но независимо от това получават обществени средства. Затова настояваме за единен регистър. Всяка медия, която желае да получи обществени средства, трябва да отговаря на определени критерии. Ние обобщихме тези критерии на среща преди седмица.
Медията да е регистрирана съгласно действащия закон в България.
Да има уставен капитал минимум 1500 лв.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Казвате „действащия закон“ – кой закон?
ВЕСЕЛА ВАЦЕВА: След като се създаде законова нормативна уредба и се направи регистър на всички медии в България, всяка медия, която иска да получава обществени средства, трябва да отговаря на някакви критерии, защото в момента не се знае по какви критерии дадена медия получава, дадена медия не получава. Затова настояваме всички медии да са по еднакви критерии. Едно от изискванията е да са регистрирани съгласно действащите закони в България.
Да имат уставен капитал минимум 1500 лв. Знаете, че по закон може и с 2 лв. уставен капитал да се регистрират. Масово сайтовете са на 2 лв. такъв капитал.
Когато трябва да се търси отговорност, какво могат да искат от тези медии с капитал 2 лв.? Съдилищата и адвокатите се отказват да окажат съдействие.
Медията да има поне две устойчиви години на медийния пазар без прекъсване. Има много медии, които се създават около политическите кампании. Когато има избори – излизат, когато няма избори, спират да излизат.
Да имат минимум пет души персонал. В момента знаете, че сивият сектор в медийния бранш са безбройните онлайн медии. Само за град като Бургас те са 60. Те са се определили за такива. Те нямат персонал и повечето използват софтуерен продукт, който обира информация отвсякъде, откъдето може да обере, и най-вече ощетява местните медии с публикуване на тяхната информация.
Да предоставя поне минимум 50% собствено авторско съдържание. Не може една медия, независимо каква – печатна, електронна или онлайн, да няма собствено съдържание, а всичко да е взето от други източници. Иначе тя не е медия.
Да няма финансови задължения към държавата, осигурителните институции и към собствения си персонал. Много от медиите не са плащали заплатите от година или плащат с отсрочки и колегите обикновено напускат и се прощават с доста сериозни средства.
Държим и на това медията да е член на припозната от гилдията браншова организация. В браншовите организации може да има саморегулация. Знаете, че в България нито има саморегулация, нито има Закон за медиите. Единственият начин да бъдат припознати медиите, е чрез браншовите организации.
Последното, на което държим, е при обсъждане на законови и нормативни промени, както и при обсъждането и разпределянето на обществените средства да участват официално излъчени представители на действащи медийни организации.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Всички закони, цялата законодателна дейност е на сайта на Народното събрание. Всички закони, които обсъжда Комисията по културата и медиите, можете да ги видите на сайта. Съветвам Ви да следите сайта и можете да участвате в обсъжданията и законодателната дейност.
Тук моят личен съвет към Вас е следният. Предложенията са ясни, но те трябва да имат вносител. Вие нямате законодателна инициатива, имаме ние. Трябва да намерите добър юрист, да се съберете от Асоциацията и да решите какво искате: нов закон специално за печатните медии, или към въпросни Закон за задължително депозиране на печатни произведения. Трябва да намерите място в закон за Вашите предложения. Обмислете подобни предложения, ние може да ги припознаем – може аз, може колегата Богданов или други колеги, да ги видят тук нашите експерти и юристи и да бъдат внесени в Народно събрание. Мисля, че няма да има проблем.
В този вид обаче те са много сурови. В момента не сме в темата. Тази тема трябва да се изучава. Това Ваше предложение малко ни изненадва.
Инициативата обаче много ни радва, защото както е казал много мъдър човек: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Ако искате да се спасите, няма как да чакате да падне нещо от небето. Такъв е животът!
ИВАН БУНКОВ: Непохватно сме направили някои неща, но ние не сме юристи, ще го направим.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не говоря за непохватност, а че трябва да се направи следващата крачка. Тя е да се намери добър юрист, който законодателно да подреди нещата и ние да припознаем тези предложения.
ИВАН БУНКОВ: А как можем да променим Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който ни ограничи? По-рано условията за обявяване на търгове за държавна собственост се обявяваха поне в един национален и в един местен всекидневник. Сега има промяна от 2016 г., която изисква публикуване в два национални вестника. Така, първо, ограничаваме свободата, защото националните всекидневници рядко ще намерите да се продават на лавка някъде в регионите. Националните се продават основно в София. Така нашите вестници не могат да вземат пари и от търговете. Може да се вземе решение, за което Вие да ни помогнете дотогава.
Ние имаме такава нужда. На жадния чаша вода да дадеш, е много. Ние не щем цялото море или езеро да получим. Искаме да се направят постепенно някои стъпки, за да не спрем да съществуваме. Вече сме на такъв етап на работата. Не сме юристи, не сме народни представители, обръщаме се към Вас за помощ.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вие помощ от нас можете да получите в рамките на нашите възможности, защото сте без законодателна инициатива.
Вие сте неправителствена организация. НПО имат възможност през различни министерства да получават известни средства. Това се прави чрез проекти пред Министерството на културата, пред Министерството на образованието и науката, там има дирекция, която се занимава с това. Просто търсете в сайтовете на министерствата как да получите такива средства.
Законодателно обаче, за да има регламент, да получавате помощ, да имате институционална помощ, това трябва да се направи чрез закон.
Аз Ви разбирам, нямаме нищо против. Това е похвално, защото, както казвате, България не се състои само от столицата и не бива да се изоставя подобна инициатива.
Аз лично чета два провинциални вестника – единия габровски, единия пазарджишки, защото съм народен представител от Пазарджик. Мисля, че те имат доста прилична форма и вид и са нужни на гражданите.
Това, че общините притискат вестниците и журналистите, това е практика от Освобождението насам.
ВЕСЕЛА ВАЦЕВА: И политиците – централно.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Поначало, за да се браните срещу подобни попълзновения, просто проявете тази инициатива. В момента сме заети с тежко законодателство.
Не може да влезе при второто четене на Закона за българския език, няма такава възможност, тематично не може да влезе.
ИВАН БУНКОВ: Нашето представяне завършва с молбата да има такъв диалог – това е цялата ни молба – между Вас, избраниците на народа, и нас – издателите на народа. Това е, ние не можем да го решим от първия път, не сме и толкова наивни.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: В момента го правим.
ИВАН БУНКОВ: Правим го през цялото време, сега поставяме началото.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние сме отворени за всякакви инициативи. Заседанията на нашата комисия са открити. Винаги можете да поискате по телефона пропуски от експертите на Комисията. Ще Ви пуснат пропуски и ще влезете, когато искате. Въпросът е само да продължите да упражнявате натиск, и не само върху Комисията, а и върху общественото мнение.
ИВАН БУНКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЛИ:
Вежди Рашидов
Станислав Станилов

Стенограф:
Виржиния Петрова