1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10.10.2018 г.

2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 854-01-5, внесен Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева на 06.02.2018 г.

3. Разни.

---

На 25 октомври 2018 г., четвъртък се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10.10.2018 г.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 854-01-5, внесен Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева на 06.02.2018 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Вежди Рашидов.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, радвам се да Ви видя! Добре сте дошли!
Налице е необходимият кворум – откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10.10.2018 г.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 854-01-5, внесен от Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева на 06.02.2018 г.
3. Разни.
Колеги, предлагам да разместим точките и т. 2 да стане т. 1. Вносителите й участват и в друго заседание, което също не е по-малко важно от това, което провеждаме, и за да могат да съчетаят участията си.
Моля да гласуваме дневния ред.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявам се, господин Председател.
Първо трябваше да гласуваме дневния ред, след това разместването на точките, след това пак да го гласуваме с изменението, за да е всичко, както трябва, по Правилник.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Иванов, току-що казах да гласуваме дневния ред, като точка втора да стане точка първа.
Моля Ви да гласуваме дневния ред с разместването на точките.
Гласували: за – 10, против и въздържали се – няма.
Приемаме дневния ред, като т. 1 става т. 2.

Нашите гости:
- от Министерството на културата – Румен Димитров, заместник-министър; Весела Щерева, парламентарен секретар; Таня Цветанова – изключително добър юрист, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“; Мехти Меликов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“; Миглена Кацарова, юрисконсулт;
- от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – госпожа Силва Зурлева (отсъства); Елена Велкова – директор Правен отдел, „Нова Броудкастинг Груп“ АД; Петя Димова, старши юрист на „Нова Броудкастинг Груп“ АД; Господин Йовчев, директор Правен отдел на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД; Анна Танова, изпълнителен директор на АБРО; Ева Петров, юрист на АБРО.

Колеги, преминаваме към точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ.
Работният доклад Ви е раздаден.
Редакционните текстове са съгласувани с Министерството на културата.
Преминаваме към наименованието на Законопроекта и предложението на работната група за създаване на нов § 1.
Колеги, има ли изказвания по това предложение? Няма.
Гласуваме.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се наименованието на Законопроекта.
Колеги, преминаваме към нов § 1, предложен от работната група.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се направеното предложение за нов § 1.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 2 и 3.
Няма изказвания.
Гласуваме.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението на работната група за нови параграфи 2 и 3.
Преминаваме към § 1 по вносител и предложената редакция за този параграф от работната група, който става § 4.
Изказвания няма.
Гласуваме.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
За § 2 по вносител – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в параграфи 3 и 4 – чл. 7а и чл. 7в.
Изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се направената редакция.
Преминаваме към предложението на работната група за редакция на § 2, който става § 5, и създаване на параграфи 6 и 7.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на работната група.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се направеното предложение.
Параграфи 3 и 4 по вносител се подкрепят по принцип от работната група и стават § 8.
Изказвания нямаме.
Продължаваме с гласуването.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението.
Работната група предлага да се създадат Заключителни разпоредби с параграфи 9, 10 и 11.
Изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме създаването на Заключителни разпоредби с параграфи 9, 10 и 11.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
С това приехме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Председател, извинявайте, но искам да кажа няколко думи.
Първо, да благодаря за прекрасната работа на Комисията – бърза, и при обсъждането, и днес – при приемането. И да кажа, че има някои препратки, които чисто редакционно трябва да се направят – да се цитират членовете от други закони, както и действителния собственик в самото определение.
Добре е да дадете възможност като председател на екипа, който ще прави редакцията на Закона преди да влезе той в залата на второ четене, да направят тези редакционни поправки. Това ми е молбата. Това са технически поправки, но са важни и да не губим време сега. Това просто препратки, преномерация и други технически поправки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодарим, господин Цонев. Ще го имаме предвид.
Нека да благодарим и на колежката Ива Митева за отделеното време и добросъвестното отношение към Законопроекта. Благодарение на усиления й труд тези няколко дни, тези дни вече имаме готовност и следващата седмица да приемем на второ четене този закон. Благодаря й и от мое име.
Благодарим на нашите гости по тази точка.

По втората точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Давам думата на заместник-министър Румен Димитров, за да представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости.
Позволете да прочета Доклад по Проект на решение на Министерския съвет за одобрение на Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Целта на предлаганите изменения и допълнения на Закона за филмовата индустрия е да се осигури прилагането на европейското законодателство в областта на държавните помощи, съответно прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар и на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията относно помощта de minimis.
Целта е да се установи прилагането на три схеми за помощ – две схеми, прилагани на основание Регламент (ЕС) № 651/2014 и една смеха по Регламент (ЕС) № 1407/2013.
Със Законопроекта се въвеждат разпоредби, регламентиращи изричното прилагане на двата регламента, като същевременно се предлага процедурите за прилагане за всяка от схемите да бъдат разписани в правилник за прилагане на закона. Касае се конкретно за разписване на условията за предоставяне на минималната помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 и на държавна помощ съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014.
Конкретните условия, които въвежда Регламент (ЕС) № 651/2014 са следните:
За предоставяна държавна помощ по схема за аудиовизуални произведения, които са в размер до 50 млн. евро за цялата схема, българската държава не следва да уведомява Европейската комисия, съгласно чл. 107 и чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Въвежда се така нареченото „изискване за стимулиращ ефект“, като се приема, че то е изпълнено, когато кандидатстващият е подал писмено заявление за финансиране на проект до съответния компетентен орган преди работата по проекта или дейността да е започнала. Заявлението следва да съдържа точно определена информация, посочена в разпоредбата на чл. 6 от Регламент Регламент (ЕС) № 651/2014, която ще бъде подробно регламентирана с Правилника по прилагане на Закона.
Въвеждат се изискванията за интензитет на помощта и допустими разходи – Регламент (ЕС) № 651/2014: Интензитетът на помощта за производството на аудио-визуални произведения не надхвърля 50 % от допустимите разходи.
Интензитетът на помощта може да бъде увеличен до 100 % от допустимите разходи за трудни аудиовизуални произведения.
Интензитетът на помощта за предпроизводствения етап не следва да надхвърля 100 % от допустимите разходи.
Като се има предвид обхвата на освобождаването и включването на отделна схема за държавна помощ за разпространение на филми се предлага допълнение на действащия закон, свързано със създаването на нова експертна комисия - Национална комисия за разпространение на филми (§ 2 от законопроекта).
Националната комисия за разпространение на филми ще се назначава със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ за срок от две години. Тя ще се състои от пет членове, четири от които – предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член – определен от Агенцията.
Организацията на дейността както на тази, така и сега действащите комисии и на Националния съвет за кино ще бъде уредена с правилника за прилагане на закона.
С преходните разпоредби на закона се предвижда, че самите схеми за помощ по чл. 26 влизат в сила едновременно с влизане в сила на правилника по прилагане на закона.
Второ, по отношение на изискванията при предоставяне на помощта de minimis, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013; Регламент (ЕС) № 1407/2013 регулира случаите, в които не се уведомява Европейската комисия, при предоставяне на помощ de minimis. С въвеждането на изискванията на Регламента за българската държава отпада изискването за уведомление на Европейската комисия за предоставяне на посочената помощ и за необходимостта от нейното решение по така направеното уведомяване.
За да бъде освободена конкретната държава членка от посоченото задължение за уведомяване е необходимо да бъде изпълнени следните изисквания, а именно:
Приложното поле на Регламент (ЕС) № 1407/2013 да обхваща помощите предоставяни във всички сектори с изключение на изрично посочените в чл. 1 от Регламента.
Общият размер на помощта de minimis не може да надвишава 200 000 евро за период от 3 бюджетни години.
Помощта de minimis се предоставя под формата на безвъзмездни средства.
Съгласно чл. 27 от Закона за държавните помощи администраторът на помощ, а в конкретния случай това е Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ е длъжен предварително да информира и да съгласува с министъра на финансите всяко намерение за предоставяне на нова държавна помощ и за изменение на съществуващата такава, когато държавната помощ попада в обхвата на общ регламент за групово освобождаване. В съответствие с посоченото изискване е получена оценка и становище от министъра на финансите по предлагания законопроект, съгласно чл. 30 от Закона за държавните помощи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря господин Заместник-министър.
Колеги, има ли изказвания?
Заповядайте.
АННА ТАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър!
Изпълнителен директор съм на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
Ние днес входирахме становище по повод Законопроекта с една основна молба за допълнение на Законопроекта, която е допустима във връзка с имплементирането както на регламента, така и във връзка със Съобщение относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения – С-332, може да се види в становището от 2013 г., което допуска към филмите да се добавят и аудиовизуални произведения.
Причината е, както знаете, че българските телевизионни оператори са едни от основните производители на телевизионно съдържание, създава се от доста години вече качествена продукция, телевизионни сериали. В тази връзка бихме искали Законът да се допълни съответно.
Можете да се запознаете с нашето становище.
Искаме да обърнем внимание на това, че към момента тече срок за обществено обсъждане на постановление във връзка с приложението на Закона за филмовата индустрия, което е малко прибързано от наша гледна точка с оглед това, че Законът все още не е приет, като намираме директни противоречия между предложения законопроект и постановлението, което включва допълнителни ограничения за участие във финансирането, които не съответстват на регламента. По тази причина ще депозираме допълнително и към Министерство на културата, и към Министерския съвет в хода на общественото обсъждане становище и по самото постановление.
Това е накратко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колежке.
Само да вметна, че аз преди време направих едно подобно изказване. Това е хубаво, което казвате, защото вижте – напоследък българските сериали не са за изхвърляне, доста интересни са, в един подем са. Този подем не бива да бъде спиран по никакъв начин, а по-скоро да се развие. Понякога сериалите играят по-голяма роля и ще се радвам, ако наистина намерим форма, за да могат сериалите да получават финансиране отвън.
Приветствам това, което казвате.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, моля да дадем думата на нашия експерт, за да изрази становище.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Разбира се, имате думата.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Добър ден на всички!
Ние благодарим за изразеното експертно становище по Законопроекта, както и по Правилника за прилагане на закона.
Направи впечатление, че Вашето становище е свързано със Съобщение, което е действало и действа до влизане в сила на регламента. Както знаете, съобщението като акт на Европейската комисия има характер, който е различен от самия регламент.
Целта на този законопроект е да въведем изискванията на самия регламент. Съобщението е един предходен етап, който указва на държавите членки как да действат до приемането на регламента. В този смисъл между самото Съобщение и Регламента няма особена колизия и не може да има съществени различия. Това е едното по отношение на въвеждането на Регламента.
А по отношение на правилника – протече един много дълъг период на съгласуване на схемите за държавна помощ, за минимална помощ с Министерство на финансите. Те са съобразени както с европейското, така и с националното законодателство, в смисъл със Закона за държавните помощи.
Предвидено е, ако сте обърнали внимание на Заключителните разпоредби, схемите да влязат в сила заедно с Правилника за прилагане на Закона, като се обсъжда и възможността с оглед предприемане на съответните действия в рамките на настоящата година Правилникът да влезе в сила почти непосредствено след влизане в сила на Закона.
От тази гледна точка самият Правилник е представен за обществено обсъждане към настоящия момент. Вие знаете, че това е позволено от националното законодателство, така че ние ще придвижваме въпросния акт едновременно със Закона, тоест в момента, в който влезе в сила Законът, малко след това да може да влезе в сила и Правилникът. Ще обърнем внимание на представените бележки в другата процедура.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колежке.
Госпожа Нона Йотова има думата.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, нашата група „БСП за България“ подкрепя по принцип необходимостта от промени в Закона за филмовата индустрия, но си запазваме правото между първо и второ четене да направим свои конкретни бележки и допълнения, особено що се отнася до някои определения като „готов филм“, „режисьор“ и „продуцент“, „дебютанти“, „филм с търговска цел“, що е „средностатистически бюджет“, „производство на филм“, „интензитет на държавните помощи“, до колкото са съотнесени към изискванията на Закона за държавните помощи.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Йотова.
Колеги, и аз няколко думи ще си позволя да кажа.
Това е много деликатен момент в законодателството, защото аз съм привърженик на финансирането на сериалите.
Едновременно обаче, след като приемем ние Закона за медиите като цяло и след това трябва да седнем и сериозно да поработим. Госпожа Нона Йотова каза интересни неща и ще има много проблеми, които ще трябва правилно законодателно да се поставят. Проблемът ще продължи, ако ние казваме само „искаме“.
Думата „искаме“ винаги трябва да се свързва с думата „какво даваме“. Тук правилно се каза за качеството. Досега Законът иска от нашата филмова индустрия само два часа записан филм, а никой не казва какво? Нали така, колеги? Има го този малък момент.
Златният фонд не може само да се пълни, някой трябва и да продаде един филм. Това касае и телевизионните сериали.
Помните много добре „Под прикритие“ на моя приятел Митовски и Димитър Гочев, че имахме продуценти… Аз не разбирам как продуцентът е част от изпълнението на филма. Продуцентът е този, който дава пари, а не който взема пари от държавата. Това е продуцент!
Второ, цяла Южна Америка купи филма, само не разбрахме къде са приходите от него. С парите от бюджета създадохме филма, но като продаваме така яко и всеки мексиканец гледа „Под прикритие“, къде са средствата, които постъпват? Как реинвестираме в нови продукции?
Като казвам тези неща, колеги, никого не упреквам. Това са проблемите, които ако в тази комисия искаме да развием нашето и телевизионно кино, и киното изобщо, трябва в едни детайли да огледаме всичко това точно. Да не стане едно сито, с което пълним една златна касичка от ленти.
Трябва да решим и обществените телевизии дали са само търговски дружества, те дали са компилация между търговски дружества и обществени медии или са само обществени медии? Тук има много въпроси, заради които ние трябва да седнем и много сериозно, като отговорни хора да анализираме, да подредим цялата тази къщичка, за да може по-нататък това да се развива. Аз Ви благодаря.
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, аз подкрепям това, което и господин Рашидов каза. Бих го допълнил по-скоро концептуално.
Аз съм съгласен, защото сериалите са факт, те се гледат и според мен се гледат много повече, отколкото филмите, произведени от Националния филмов център и след като има такъв факт, на него трябва да се обърне внимание.
Разбира се, държавата трябва да постави своите условия и то не само процедурно, не само откъм финанси и пазарни условия, а защо й е на държавата да инвестира в сериали. Първо трябва да отговорим на това и тук говоря от гледна точка на държавата. Само за да стимулира някаква по-масова култура или да постига други цели? Има такива примери в наши съседи.
Например, така наречените турски сериали, които играят ролята на мека сила в региона и това е много сериозен политически въпрос и перфектно изпълнена политическа стратегия през сериали. Аз съм абсолютно сигурен, че България има полза от такъв тип своя политическа стратегия, включително и през разпространяване на тези сериали извън страната, но въпросът е какъв образ на страната гоним, защото „Под прикритие“, който е един много хубав сериал за гледане, ако беше произведен от частна медия бих го приветствал, но произведен от обществената телевизия с държавни пари и рекламиращ страната като дестинация за наркотици, проституция и алкохол, ми се струва малко не добра инвестиция от страната на държавата. Иначе филмът е хубав – и актьорски, и режисьорски, и сниман добре, всичко е хубаво, на държавата няма полза от такава инвестиция.
Може да се правят такива сериали с частни пари. Когато се правят с държавни пари, държавата трябва да има цел и аз съм съгласен да участваме, ако щете, и в дискусии, и в дебат за това каква да бъде целта на тази инвестиция и след като имаме цел би могло да се направи инвестицията и оттам нататък вече да се проследи до колко целта се изпълнява и до колко ефективно тази инвестиция се връща, защото тя ще се връща под други форми – през туризъм, през бизнес среда, през влияние в други държали или изграждане на добър образ и така нататък.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Биков. Прав сте и все пак да не забравяме, че все пак основно това е и бизнес. То се нарича филмова индустрия, а не се нарича спомоществувателска организация, нали така? В крайна сметка нека вече да станем професионалисти, ако искаме да сме част от света.
Това са дълги теми, много дълги. Разбира се, всичко това предстои, ако сме отговорни хора, екипно, както правим всички обществени обсъждания, да седнем и с всички професионалисти и да продължим да работим и да го обсъдим, за да си подредим наистина къщата, за да стане като част от света.
И за да разведря обстановката ще кажа, че ние сме световноизвестни, но до Драгоман. В Ниш вече не искат да говорят. Не знам защо – сърдити… В Къпъкуле – въобще… Да минем малко тези граници, това имам предвид. Това е единственият добър смисъл за българската държава. Мога да дам и примери, защото говорим за кино, всички уважаваме това изкуство…
В България произвеждаме филм и забогатяваме докато го правим, а не след като го направим… (Весело оживление.)
Извинявайте, аз съм прекалено откровен. Не го казвам, за да уязвя някой. Днес приемаме един законопроект. Аз съм човекът, който е попречил на два пъти на „Ню имидж“, за да вкарат онзи закон, с който щяхме да хвърлим българското кино в кошчето. Аз благодаря и на Дянков, че ме подкрепи навремето. Казвам го много отговорно.
За мен българското кино трябва да го има и трябва да се развива, но трябва да се развива правилно!...
Много благодаря за този хубав разговор.
Колеги, предлагам да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10.10.2018 г.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
По последната точка нямаме съобщения.
Благодаря на колегите и на гостите за участието в днешното заседание на Комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЖДИ РАШИДОВ


Стенограф:
Вася ЙОРДАНОВА