Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
На 13 ноември 2018 г., вторник се проведе извънредно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от заместник-председателя Диана Саватeва и председателя на комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТОВА: Уважаеми колеги, драги гости ще започнем като чакаме всеки момент да дойде председателят господин Рашидов, но имаме необходимия кворум и може да започнем днешното заседание.
Благодаря, че намерихте време във вторник след обяд да присъствате на заседанието. Както казах налице е необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
Ако сте съгласни с така прочетения дневен ред, моля да гласувате.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Румен Димитров – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на „Правна дирекция“, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – юрисконсулт, Александър Трайков – главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Катя Джумалиева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“.
От Националния филмов център – Жана Караиванова, Галина Тонева, Росица Вълканова и Катя Тричкова.
От Главна дирекция „Национална полиция“ – Ангел Папалезов – началник сектор „Културно-исторически ценности“.
Преминаваме към точка първа:
1. ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, № 802-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 октомври 2018 Г.
Колеги, Проектът на Доклада Ви е раздаден.
Редакцията на текстовете по вносител се предлага от експертна работна група от представители на дирекция „Законодателна дейност и европейско право“ на Народното събрание, юрисконсулт на Министерството на културата и представители на Националния филмов център.
Преминаваме към наименованието на Законопроекта.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Проекта, моля, който е съгласен да гласува „за“.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението за създаване на нов § 1.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Който е съгласен моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 1 по вносител и предложената редакция на този параграф. Текстовете са пред Вас.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, да гласуваме по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2 с така предложената редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 2 по вносител има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 2, който става § 3.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 3 по вносител с предложената редакция – колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 3, който става § 4 с редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 4 по вносител с направената редакция има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 4, който става § 5.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 5 по вносител има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 5, който става § 6.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 6 по вносител има направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители, което се подкрепя по принцип от експертната група.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 6, който става § 7 с направената редакция.
За –10, против и въздържали се – няма.
По § 7 по вносител с направената редакция има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 7, който става § 8.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 8 по вносител е направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители, които се приемат по принцип от експертната група.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Гласуваме § 8, който става § 9 с направената редакция.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Така или иначе е гласувано, но понеже бързаме малко – бившият параграф, чл. 6: „Членовете на националните художествени комисии и Национална комисия за разпространение на филми, Финансова комисия и служителите на агенциите и свързаните с тях лица не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон“. Каква е новата добавка – „и свързани с тях лица“, нали?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Това е, което виждате.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Просто като моя лична забележка казвам, че може да се уточни леко – „свързаните с тях лица“, понеже знам, че го има и в други закони – и в Противокорупционния – да се уточни…
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: При положение, че сме го гласували… (Реплики.)
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Аз нямам предложение, аз само обсъждам предложението на Стефан Данаилов в момента. (Реплики.)
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Може да се предвиди в Допълнителните разпоредби. Продължаваме с текста, който е дотук.
Гласуваме § 8, който става § 9 с направената редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Продължаваме по § 9 – по вносител е направено предложение за редакция.
Има ли изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме § 9, който става § 10 с редакцията.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 10 по вносител е направено редакция.
Има ли изказвания по така направената редакция? Няма.
Гласуваме § 10, който става § 11 с редакцията.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 11 по вносител е направено предложение за редакция.
Има ли изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме § 11, който става § 12 с редакцията.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 12 по вносител е направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители и предложение за редакция от експертната група.
Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на Стефан Данаилов и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се – няма. (Реплики.)
Трябва да гласуваме поотделно ли?
Гласуваме, първо, извинявайте колеги, предложението на Стефан Данаилов и група народни представители. Първо е този текст, след това на експертната група.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Може ли да чуем мнението на Министерството или Националния филмов център по това предложение?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да, разбира се.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Благодаря на всички.
Предложението на професор Стефан Данаилов е свързано с разпоредбата на чл. 28. Разпоредбата се променя, предложено е от вносителя, с оглед въвеждане на изискванията на Регламент 651 и 1407. Така предложената разпоредба е преминала оценка и становище от министъра на финансите по реда на Закона за държавните помощи, като компетентен орган в тази сфера. В тази насока преразглеждане на разпоредбата към настоящия момент извършва повторна оценка, което удължава срока на протичане на настоящата процедура по приемане на Законопроекта.
Отделно от посоченото за направеното предложение липсва оценка на въздействие. Доколкото посочените, предложените от народния представител интензитети в проценти засягат цялата филмова общност е необходимо категорично да бъде проведено обществено обсъждане на така предложените в детайли проценти на допустими разходи и интензитети, тъй като те пряко рефлектират върху процесите на филмопроизводството.
В този смисъл Министерството на културата на този етап не може да подкрепи така направеното предложение, тъй като то се отклонява, като цяло, от извървяната до момента процедура. Дори и да има положителни страни в него, ние бихме се ангажирали и бихме го разгледали на един следващ етап при наличие на предложения за промяна на така предложените сега схеми и след провеждане на обществено обсъждане и изготвяне на оценка на въздействие по него.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Караиванова, ще вземете ли отношение.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: С удоволствие, благодаря Ви много колеги. Само искам да уточня, всички тук около тази маса знаем колко е важно да се приеме този закон на този етап. В предложенията на професор Данаилов има неща, които се обсъждат от много време в гилдията. Това са изключително важни теми. С голяма част от тях, вероятно при повече време ние ще намерим обща почва на разбиране и искаме да направим това в най-близко бъдеще. Но към момента не можем да си позволим да забавяме процедурата и затова останалото беше изчерпано на юридически език от госпожа Кацарова. Много моля да се вземе под внимание фактът, че на този етап без обществено обсъждане не бихме могли да променяме нещо от така предложените текстове.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Господин Велинов, заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Предвид необходимостта този закон да бъде приет бързо и като имам предвид изказаните становища на Министерството на културата, надявам се и всеки от Вас е убеден, че това, което предлага Стефан Данаилов е изключително важно, особено за киното. Ние оттегляме нашето предложение сега. Но държим то да бъде обсъдено и на по-късен етап да бъде включено в Закон.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви много.
То е оттеглено, в този случай няма смисъл да прегласуваме, тъй като аз избързах с текстовете.
Господин Председател, да продължим ли с този закон? Да кажем, добре дошъл, на господин Рашидов и да продължим с този законопроект. После той ще поеме председателството.
Гласуваме § 12, който става § 13 с направената редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
То е оттеглено, ние не гласувахме този текст, нали?
Продължаваме просто нататък по текста. Тоест, това, което преди малко гласувахме § 13 с направената редакция с 12 гласа „за“ се приема.
По § 13 по вносител, който става § 14 – има ли изказвания? Няма.
Моля, който е „за“ да гласува.
За - 12, против и въздържали се – няма.
По § 14 има направено предложение за редакция. Има ли изказвания по направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме § 14, който става § 15 с направената редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Параграф 14, който става § 15 с направената редакция се приема.
По параграфи 15, 16, 17, 18 и 19 по вносител са направени предложения за редакции. Виждате ги в текстовете пред Вас.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфите, които се преномерират с направените редакции.
За – 12, против и въздържали се – няма.
За § 20 по вносител няма редакция.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 20, който става § 21.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По параграфи 21 и 22 има направена редакция.
Има ли изказвания по тези редакции? Няма.
Гласуваме § 21 и § 22 по вносител, които стават съответно § 22 и § 23 с направената редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По § 23 по вносител е направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители и редакцията от експертната група.
Има ли изказвания? Представител на Министерството.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Необходимо е да уточним, че пак отново предложението следва да бъде разгледано отделно, гласувано отделно. Доколкото не са възприети в конкретика никакви части от него, в този аспект процедурата само посочвам, че Министерството принципно подкрепя промените в дефиницията, но те на този етап не биха могли да бъдат въведени, тъй като категорично ще засегнат режима на финансиране, който се въвежда чрез трите схеми за финансиране. Ще повлияят върху формиране на средностатистическия бюджет на филм и върху формиране на субсидията на Агенцията за филмопроизводство, разпространение и показ на филми и фестивали. В този смисъл в духа на предходното свое изказване казвам, че към момента, след като имаме получена финансова оценка от страна на компетентния орган не можем да предложим или да изразим положително становище върху регулация, която категорично ще промени приетите от Министерския съвет разпоредби, касаещи схемите за подпомагане.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Госпожо Караиванова.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Общо взето се припокрива и в моя случай с предишното ми изказване. Това са неща, които би било великолепно да обсъдим спокойно на един следващ етап. Законът, така или иначе, подлежи на последващи редакции по същество, които ние сега не правим. Така че много моля на този етап да го оставим в предложения вариант от нас.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, колеги.
Колеги, други изказвания?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Подкрепям направеното предложение. Не оттегляме предложението на народния представител Стефан Данаилов и групата, която сме и се надяваме в бъдеще то да влезе отделно.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Разбрах, че не оттегляте в момента, така ли?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Не оттегляте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Не оттегляме.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Не оттегляте, тоест подлагам го на гласуване.
Гласуваме предложение на Стефан Данаилов и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Гласуваме § 23, който става § 24 с редакцията на експертната група.
За – 12, против и въздържали се – няма.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Госпожо Председател, притеснявам се, че на предното гласуване, гласовете не са 11 въздържали се, а са десет.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Съгласна съм с корекциите. Ако искате да проверим, защото общо са 12 присъстващи и двама „за“ и 10 „въздържали се“. Благодаря Ви, за корекцията.
След пристигането на уважаемия от нас председател, станахме тринадесет. Съответно в тази точка имаме двама „за“ и 11 „въздържали се“.
Следва да гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Има ли изказвания по наименованието на подразделението?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Искам само да отбележа, че броенето стана объркано – 13 сме с господин Данаил Кирилов. Той не е член на Комисията. Нещо се обърка. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, нека да не спорим. Грешката идва от това, че мен ме нямаше, закъснях малко. С моето присъствие стават тринадесет.
Господин председателят на Правната комисия е гост. Не е член на нашата комисия, така че той няма право да гласува. Не, защото не може, а няма право. Да продължим нашата работа. Ще го коригираме, нали така, госпожо Саватева.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Броенето на членовете се превърна в основен акцент на днешното заседание. Предлагам да продължим, за да можем да приключим Законопроекта на второ четене. Не сме гласували текста, който преди малко прочетох. Затова ще го повторя.
Следва да гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Тъй като няма изказвания, с изключение на това, което каза госпожа Георгиева, моля да гласуваме „за“, който е съгласен.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 24 има редакция на експертната група.
Има ли изказвания по така предложената редакция? Няма.
Гласуваме § 24 по вносител, който става § 25, с редакцията на експертната група.
За – 11, против – няма и въздържал се – 1.
Преминаваме към предложението на експертната група за създаване на нов § 25 и на § 26, които стават съответно § 26 и § 27.
Има ли изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме направеното предложение.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ да се създаде § 28.
„§ 28 В Закона за културното наследство се правят следните изменения:
1. В чл. 64, ал. 3 думите „чл. 58, ал. 1 и 3“ и „чл. 62, ал. 1“ и „чл. 64, ал. 1“ се заменят с „ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 3“ и „чл. 62, ал. 1.
2. Чл. 200д думите „ал. 2“ се заменя с „ал. 3“.
3. В чл. 229, ал. 2 думите „а в случаите по чл. 196, ал. 2 – от кмета на съответната община“ се заличават.“
Предложението се прави с цел да се преодолеят, няколко неточни препратки в Закона за културното наследство.
Моля, която е съгласен с така направеното предложение да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 25 по вносител, който става § 29.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен да гласува със „за“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, приехме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г. Благодаря Ви, за търпението.
Бяха направени и други предложения. Надявам се работата по този закон да продължи. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, закъснението ми произлиза от това, че в тази зала ще има след малко едно тежко, второ заседание. Господин Цветан Цветанов се събира с профсъюзите да говорят сериозни неща по бюджета. Така че затова малко ще бъдем по-експедитивни и разбира се, по-стегнато, за да можем да освободим залата.
Госпожо Караиванова, няколко думи ще Ви кажа. Ще използвам възможността, че днес направихме извънредно заседание, точно да обсъждаме Законопроекта, който касае, Вас – киното. Имам предвид, че при това постъпи едно писмо. Искам тук да изчистим едни взаимоотношения.
Много моля, в XXI век, първо революциите ми изглеждат електронни и второ, тълкуванията също не трябва да изглеждат много елементарни. Няма човек, нито в тази комисия, нито извън нея, който да желае да казва как да се правят филмите. Но в тази комисия, за да си имаме пълното уважение, когато тези субсидии са на българския данъкоплатец, те не са от небето пари и никой да не си въобразява, че те се полагат. Когато ние се мъчим всяка една стотинка да работим, за да стигне до нашите творци, да се правят революции, да се обиждат хора и по една седмица членовете на Комисията да се обясняват, дали те ще казват, какви филми да има, или ще питаме, имаме правото да питаме, че като даваме по 15 милиона, как отчитаме тези милиони. Все пак българският данъкоплатец, който плаща, иска да пита, какво ми давате отсреща. Така че недейте да мислите, че всичко е против Вас. Всичко, трябва да се регламентира, за да работим спокойно и да работим разумно. Една седмица моите членове обясняват как не е в зародиш комунизма.
Много Ви моля да се престане с революция, а по-скоро да говорим за пари, с които да създаваме сериозно, на високо качество филми. Разбира се, българската държава чака дивиденти от производството на филми, а не само производство. Една гайка, за да се произведе, трябва да става за нещо.
Много Ви моля, като председател Ви казвам: аз съжалявах тук моите хора, колко са притесниха от това да ни вкарвате в обяснителен режим. Никой не е толкова наивен, особено младите хора да си въобразяват, че диктуват художествената част от изкуството. Въпросите са съвсем резонни. Като председател искам да изясня този въпрос, точно на това заседание.
Много Ви моля, не го допускайте. Стига с тези революции. Дайте качество!
Преминаваме към следващата точка:
Много се радвам, защото ако ние не бяхме заинтересовани да има добро българско кино и пари за киното, първо бюджетът Ви нямаше да бъде 15, а сега още 1,5-2 милиона има отгоре. Доколкото знам от Министерството, близо сме до 17 млн. 500 по Закон. Сега заседаваме именно, защото сме заинтересовани хората да си получат парите, за да има българско кино. Никой не ни е задължил специално днес, до другата седмица или тази седмица да влезем в залата. Ще влезнем, както е по правилните закони.
Ние днес сме тук, защото искаме да не загуби пари нашето българско кино. И нека да имаме уважение. Казвам го това много сериозно. Нека да имаме уважение и докато сме още на тази точка, господин Будинов, Вие искахте думата.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
Искам да кажа само няколко думи. Виждам, че има воля за още промени в Закона за киното, както от страна на Национален филмов център, на Министерството на културата, така и на народни представители от всички партии, така че много ще се радвам да проведем обсъждания и да помислим наистина да направим още по-добър този Закон за киното. Много разчитаме и на хората от бранша, с които Вие общувате – има 100-те, млади, 50-те на средна възраст и така нататък, всички, които са заинтересовани от това. Ще се радвам да ги видим и да обсъждаме тези неща, за да няма грешки в комуникацията и да вървим напред. Благодаря за вниманието.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, мога ли да кажа две думи на благодарност към уважаемите народни представители, както и към юридическия екип на Народното събрание, с който ние работихме много добре и ще продължаваме да работим така.
Напълно сме „за“ това, което изразиха като становище и директорът на Национален филмов център и на народни представители за бъдещо осмисляне на производството и разпространението на филми. Благодаря.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Господин Рашидов, позволете ми и аз да се възползвам от възможността да Ви благодаря лично на Вас и на всички около тази маса, защото виждам, че има воля да помогнете на нашето кино в един труден за нас момент. От страна на Национален филмов център заявявам, че ще имате пълна подкрепа за всички хубави идеи заедно с обединените асоциации, с които работим в много тясно сътрудничество. Надявам се заедно да продължим на чисто и по нов път да управляваме нашето кино за по-големи успехи.
Благодаря Ви лично за всичко направено – оценявам го.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, и аз благодаря.
Разбира се, аз много бих искал да продължим този диалог между нас, защото не само трябва да изпълним Закона, но ние трябва да направим и крачки по-напред в развитието на киното като кино, тъй като то се нарича филмова индустрия. А тази индустрия – време е вече да научим заедно с Вас, ако имате воля, че продуцентите не искат пари от държавата, а носят пари за създаването на държавата – ще подпомага винаги своите художествени проекти. Това са много важни неща.
Второ, Вие много добре знаете, че европейските стандарти и закони за кино не са такива като българския закон за кино. Нали така? Знаете, че 50% има възвръщаемост, което отива за реинвестиция на нови проекти, а у нас имаме 5% разсрочено през три години. И бих Ви задал дори въпрос като председател: направете от опит, откакто има Закон за киното колко постъпления има обратно от рециклиране?
Така че много въпроси има. За да имаме кино, да седнем и наистина да имаме кино, защото всички тук в тази зала желаем да има добро българско кино. И това е смисълът. Трябва да продължим да работим и да говорим за бъдещето на българското кино с ясни, европейски, добри правила.
Благодаря, да сте живи и здрави. В наше лице имате хора, които са за добро кино и добро изкуство, но не против. А особено тази Комисия трябва да знаете – за щастие тя не прилича на другите комисии, въпреки че тук седи една от най-важните комисии в парламента – Правната, защото без нея не може нито една комисия да съществува и да работи, имам предвид господин Кирилов – той е председател.
Аз благодаря на целия екип, защото тук, в тази Комисия се работи изключително добре в името на българската култура. Две години тази Комисия е перфектна като една ръкавица и ние до днес правим всичко възможно да има всичко добро за българската култура. И благодаря на колегите за тази интелигентност и за това разбиране. И ако така продължим още малко да работим аз смятам, че сме една от комисиите, която внася много често и бързо законопроекти и поправки. Каквито закони има да вкараме за българската ни култура, ние сме готови да работим и сме всички на линия и сплотени около тази идея. Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
Давам думата на госпожа Милкова да представи Законопроекта.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложенията, които правя за промяна в Закона за културното наследство се отнасят за два члена – 177 и 179, като в чл. 177, който регламентира реда, по който се изработват копия, реплики, предмети с търговско предназначение при сключване на възмезден договор, предлагам освен музеи като институции, които съхраняват културни ценности – артефакти, свързани с нашата културна история, да бъдат прибавени библиотеките и архивите.
В чл. 179 предлагам промяна, свързана с възможността за свободно използване при създаването и разпространението на изображения на културни ценности, когато се касае за популяризиране и създаване на научна продукция. Тоест, да имат възможност авторите да използват в своите научни трудове и публикации тези изображения на културни ценности.
В следващата алинея, четох становището на Министерство на културата и разбрах, че достатъчно ясно не съм изразила своята позиция. Ще кажа какво съм имала предвид и съм готова да обсъдим и при второ четене да бъде достатъчно ясно и добре регламентирано. Имала съм предвид да се създадат художествени копия с цел популяризиране и представяне на културното наследство. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Практиката показва, че в този чл. 177, ал. 1 изменението е правилно и ние трябва да го приемем, защото досега имаше неясноти, имаше големи спорове, когато определени хора искат от музеите изображения, искат им снимки или да снимат и така нататък и музеите не им разрешават. Затова това е съвършено правилно.
В чл. 172 ,обаче ал. 1, че „създаването, разпространението и използването за лични ...“ и така нататък, е свободно и противоречи на Закона за авторското право. Това, което е идентификацията на тези всички паметници, тоест определението им какво те представляват, тяхната научна, културна и прочие стойност, за да могат да бъдат използвани така, е въпрос на авторско право и противоречи на Закона за авторското право, където музейната документация е обект на авторско право. Тук човекът, който е открил с върха на лопатата, или с върха на перото и по всякакъв друг начин, трябва да има един срок за публикацията на паметника, който е открил и тогава той да бъде свободен.
В тази връзка аз на второ четене ще внеса една точка към тази алинея, след консултация, разбира се с колеги, която ще определи при какви случаи са тези ограничения. Това искам да кажа. Ще го гласувам това нещо, но ще направя тази поправка, защото след това ще излезе буря от негодувание, което не е полезно никому и ще има разправии.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, Професоре.
Други изказвания?
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Споделям опасенията на професор Станилов и в разговор с колеги от дирекция „Авторско право“ на Министерството на културата има предложения да бъдат изчистени и да бъдат взети предвид различните обструкции, свързано с други закони и при второ четене да внесем по-ясен и по-категоричен текст.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Благодаря. Ние ще подкрепим по принцип това с мнението, се съобразяваме и на останалите уважаеми членове на Комисията, и се съобразяваме и с това, че настояваме да има и прецизиране – това, за което и Вие говорите. Така че по принцип и ние ще приемем и след това ще се коригираме между първо и второ четене.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Колеги, други искат ли думата? Няма други изказвания.
Предлагам да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
Който е „за“ да вдигне ръка, колеги.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 854-01-82, внесен от господин Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев, Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
Господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Академик, като съобразявам, че остана много малко време за този законопроект няма да направя пълно представяне на Законопроекта.
Благодаря на колегите, които се присъединиха към този законопроект. Целта му е да отговори на проблемите, които възникнаха в оборота с движими културни ценности след решението на Конституционния съд № 7 от 2009 г.
Казвам, за да не е дълго представянето. Бях подготвил представяне на всяко предложение, параграф по параграф, но ще го разделя в две посоки.
Има разпоредби, които са безспорни. Тоест, те трябва да синхронизират режима във връзка с притежанието, разпореждането, съхранението и идентификацията на тези движими вещи. Другата част условно ще я нарека спорна дотолкова, доколкото и Министерството на културата е посочило, че частично не подкрепя всички тези параграфи.
Тук искам да подчертая, че волята на вносителите ни е общата воля да съобразим всички изисквания, включително на Прокуратурата на Република България, на всички праворазследващи органи, които безспорно имат богат опит в тази област. За да постигнем такъв режим, който да е и в защита на идентификацията и на стойността на тези движими вещи, но и да не води до увеличаване ескалация на криминалното да кажем проявление на сделки с такива вещи.
По тази причина и въпреки, че изпускам коалиционния съвет държах да го кажа това не смятам, че вносителите макар да не сме членове на Вашата комисия сме приключили работата по този законопроект и смятам, че ще бъдем активни и между първо и второ четене, за да се намери действително благоприятно и правно издържано, прецизно решение по тези въпроси. Към момента редакцията, която сме предложили по никакъв начин не противоречи на решението на Конституционния съд, но ако има съмнения и притеснения по параграфите, по които има резерви Министерството на културата, ние ще продължим да работим в съгласие с всички заинтересовани институции. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Няколко думи, ако ми позволите. Този законопроект много отдавна се търкаля в пространството при Министерството на културата. Много пъти, поради много причини този законопроект е някъде на един праг ту да мине, ту да не мине. Но, аз няколко думи да обобщя, господин Кирилов, без да влизам в детайли.
Това е един от Законопроектите, който е много необходим на България. Аз съм един от министрите, който върна на българската държава от Канада 21 хиляди български антики. Ако ние не намерим сили този законопроект, разбира се, доизстисквайки куп клаузи и да го приемем и се превърнем в една европейска държава, този законопроект все повече ще засилва каналите, които така или иначе съществуват за трафик на културни ценности. Лично, като министър подписах със седем държави споразумение да работим всички именно за този трафик на културни ценности.
Първо, този законопроект ще даде възможност, когато държавата има недостиг на средства за култура или за обгрижване на култура да се либерализират българските колекционери, както всички колекционери по света да имат възможността едно да обгрижват културни ценности, второ да ги легитимират, господин Кирилов, което е много важно. Защото, ако ние този законопроект не го приемем бъдете спокойни много хора работят по каналите, те да бъдат изнесени. Ние ще лишим държавата си от изключително ценни екземпляри или артефакти, или ценни вещи, които касаят българската култура.
Разбира се, че в крачка трябва да намерим сили да го доизкусурим. Той няма да свърши само между първо и второ четене, но първата крачка, която направим за либерализация на пазара на изкуство, защото ще Ви дам един пример няма такава страна като нашата. Когато си купуваме прекрасни картини или неща от битаците свободното ни влизане в България да стане драма след това, ако пожелаем да се движат тези неща. Няма нищо по-хубаво от това културата да се движи по света. И тя се движи, с изключение на нашата държава. При нас само се продава и то под тезгяха. Така че, аз ще се радвам, ако днес бъдем всички единни да се съгласим този толкова необходим Закон да либерализира пазара, да легитимираме хората, които обгрижват и се грижат за култура и имат отношение към културата. Когато държавата още не може да дава толкова средства, колкото бихме искали с господин Будинов за култура на този етап, то тогава нека не затваряме вратите на хората, чрез които българската култура има правото да съществува. Защото тук ще вметна нещо, което нека да се стенографира.
Докато в много области на културата държавата субсидира, има области, където държавата нищо не дава и те нямат правото заедно с още завършването на Академията да умират. Те трябва също да присъстват, да живеят като професионалисти в конкретна среда. Затова смятам, че би било добре да подходим правилно към Закона и, разбира се, в бъдеще да се съобразим с всички европейски стандарти, които ще ни наложи, за да бъдем част от света.
Всички световни търговски къщи, като „Сотбис“, „Кристис“, „Хотел дьо Друо“ и които да вземете трябва да имат възможността да издават лицензи, да гарантират оригиналността на дадено произведение и да носят отговорности, гарантирайки това. Защото тогава адресатът е ясен. В момента държавата носи колективната отговорност, където няма вина. Ние с господин Папалезов сме били свидетели как камерите показват как се изнася Илия Петров, но след това ясно е, че не ги откриваме. Но, господин Папалезов знае, че преди години Никола Танев беше откраднат от къща-музей. Аз ги намерих и ги докарах от Лондон. Не друг, аз! Извинявайте, че го казвам.
Колкото и да Ви е срам, те вече са отново в къщата-музей на Никола Танев – седемнадесет прекрасни платна. Така че благодаря Ви днес, че присъствахте.
Колеги, ако има други изказвания?
Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Признавам си, че като вносител съм пропуснал един гаф в този проектозакон и сега ще Ви обясня за какво става дума.
Параграф 13, чл. 146, ал. 3 се изменя така: „движимите и недвижими вещи придобиват статут на археологически културни ценности от съответна категория след идентификацията им като такава по реда на този закон.“
Колеги, това противоречи на Конституцията, това противоречи на определението за археологически паметници на този закон, на този същия закон. Тъй като имам половин вековен опит в защита на културното наследство, проучване, идентификация и прочие ще Ви кажа с две-три изречения какво ще представлява, ако това влезе какво ще представлява практиката. Един иманяр разкопава един археологически паметник – било, то тракийска могила, римска баня няма значение какво е. Той разрушава този паметник, полицията го хваща, води го в прокуратурата и там той казва така: „това не е идентифицирано, не е регистрирано и затова Вие не можете да ми направите нищо“ и ще бъде прав. Тоест около 60% от археологическите паметници в България още не са известни и не са регистрирани. Тяхното проучване продължава и ще продължава може би 100 и 200 години.
Второ, когато в един ТИР хванат една торба с културни ценности, които ги изнася нелегално някакъв иманяр всеки път, когато приберат тези ценности те казват: „нямате право да ми ги прибирате, нямате право да ме преследвате, защото те не са регистрирани и аз не попадам под ударите на Закона. Затова на второ четене, аз ще предложа този параграф да отпадне, защото както казва специално Законът: „археологически паметник е всяка следа от човешка дейност на земята, под земята, под водата, под морското дъно“. Това определение е взето от френския, италианския, хърватския, гръцкия и турския закон. Турският има там едно още по-утежняващо обстоятелствата формулировка. Тоест ние това не можем да го приемем. Няма как да гласуваме такова нещо, да дадем в ръцете на иманярите възможност да погромят всичко, каквото могат. Това е моето изказване.
Извинявам се на всички, че съм подписал такова нещо, не съм го догледал.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, Професоре.
Относно това Законът и без тази точка трябва ако се съблюдава, работи добре по една проста причина, че в Закона изрично се казва, че: „изключителна държавна собственост е земята и престъплението е, който рови земята и го хванат в момента, когато рови.“ Ние дълги години водихме спор за добросъвестния купувач. Всичко установяваме едва когато то е в ръцете на трето лице и започваме да въртим и колекциите да се доказват, което е невъзможно. Пътят на една колекция навсякъде по света е много сложен, странен, случаен, всякакъв. Той не е с фиш бон касова бележка от супермаркет. Легитимирането е параграф 22 и от него няма излизане никога. Другите държави, ако вземете пример от тях те са намерили форма, но формата е задължително карат това да се легитимира. Какво прави „Кристис“ и „Сотбис“ взимат, идентифицират, създават лиценз и гарантират за истинността.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И пак правят гафове.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: То гафове има и когато сирене продаваме, винаги има. Въпросът е, че трябва да разберем, че трябва държавата ни да работи сериозно относно иманярите, когато се ровят по могилите най-често и когато ги хванат трябва да носят много сериозна отговорност. Не бива да бъде наказван добросъвестният купувач. Ясно изписано е и в Закона къде е вината. Благодаря.
Заповядайте господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател! Първо, искам да благодаря на професор Станилов за точната реакция и гражданската позиция, защото повечето от нас не сме толкова навътре в тънкостите на това културно наследство, което всички сме длъжни да го пазим. Спомням си, че в Четиридесет и първото Народно събрание още в началото каква борба беше да се гласува Законът за опазване на културните ценности, заедно с професор Станилов, имаше и хора от прокуратурата. Трябва да Ви кажа, че съм съгласен, че този закон е необходим и ще го приемем, но е хубаво да знаем, тъй като още тогава настоявах за нещо и сега още повече настоявам. Когато се предлага такъв законопроект искам да знам от работната група, която го е правила кой е предложил именно тази точка. Защото с това ние се борехме в Четиридесет и първото Народно събрание. Имаше прокурори, които това ни молеха – да направим закона, така че когато хванат човек, който вреди именно по този начин на държавата те да могат да го накажат. Сега този текст точно това прави.
Господин Председателю, Вие много правилно поставяте въпроса, че трябва да направим така, че прокуратурата и следствието да могат да си вършат работа. Ето един параграф, който им връзва ръцете и утре те ще кажат нали Вие сте го гласували.
Благодаря на Министерството на културата за реакцията, доколкото знам Вие също имате становище по тази точка. Благодаря Ви. Мисля, че това е гражданската позиция и срещу това трябва да се борим. Хубаво е когато има законопроект да знаем, а не работната група и как Народното събрание гласували, вината е обща. Когато един двама излязат и знаем кой е предложил този текст, знаете в Четиридесет и първото Народно събрание имаше в един законопроект леко една точка беше изменен, една запетая беше сложена и за прекурсорите и наркотиците, знаете за какво става дума, все пак си получиха наказание хора, които се опитаха да променят точката между първо и второ четене. Затова е хубаво и аз да съм сигурен, че тук седнем и гласуваме, не мога да кажа, че съм запознат във всички сфери, за които Народното събрание взима решение. Ето в здравеопазване, образование не може човек да е компетентен по всички въпроси. Когато гласувам аз се доверявам на колегите си. Затова Ви благодаря, защото ей така щях да гласувам нещо, което после да ми е съвестно и да съжалявам, че съм бил тук в тази комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, смятам, че се разбрахме, нямаме спорове.
Заповядайте господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Макар и за два дена откакто този закон е при нас с колегите успяхме не особено задълбочено да вникнем, още повече, че липсваше и становището на Министерството на културата, което получих току що, но въпреки това ми се иска да Ви запозная със становището на нашата група. Много от нещата се казаха и от професор Станилов и от другите колеги, но ми се иска да Ви информирам. С цел да бъда кратък и конкретен ще Ви прочета нашето становище.
С оглед на обществения интерес, с цел да бъде осигурена правна и фактическа, даването на статут „движима културна ценност” се прави от държавата защита на съответната вещ. Процедурата се осъществява от орган на публичната власт, който представлява обществения интерес - Министърът на културата, чрез ръководените от него институции – публичните музеи. Частните музеи не представляват обществения интерес и не могат да осъществяват тази процедура.
С предложението в §5 не се ли закрепя законово корупционната практика лицата, собственици на вещи с качества на „държатели на културни ценности” да заплащат пряко и нерегламентиране на експертите, които извършват идентификацията на техните вещи?
Задавам тези въпроси, защото в разговора стана дума, че много неща трябва да се обмислят и е добре да чуете нашето мнение.
В същото време обаче знаем, че те могат да са само експерти по чл. 116, а знаем, че правото да дават експертизи като такива те получават след много дълги процедури като представят купища документи и декларации за прецизност и необвързаност при изготвяне на такава експертиза за движимите културни ценности.
Друг възпиращ злоупотреба е и фактът, че съгласно предложения проект за промени в закона е, че за да се предложат на външния пазар ценности се иска договор или легитимен документ, както каза и господин Председателят, за това, че точно този предмет ще участва в аукционна продажба или участие в изложения вън от България. Според нас този договор може да е и форма на контрол срещу нерегламентиран износ и продажба на една или друга културна ценност.
Считаме, че предложеният законопроект и господин Станилов го каза, премахва ефективната защита на културни ценности от категориите:
Археологически движими и недвижими културни ценности. Предложените промени в § 13 от ЗИД–а премахват предварителния статут на археологическото културно наследство. Това не означава ли невъзможност да бъдат постигнати осъдителни присъди и ефективни административни наказания за иманярите, извършили посегателства срещу движимите и недвижимите археологически обекти, доколкото те нямат формален статут при задържането от полицията, защото до тогава са били неизвестни? Обръщаме внимание, че предварителния статут е разпространена европейска практика и не бива да бъде така лесно да бъде отменян.
Произведенията на изобразителното изкуство на ХХ век не могат да получат статут на културни ценности и са извадени от обхвата на културното наследство въобще - предложените промени в § 3 т. 2 от ЗИД-а хипотеза първа. Ако този текст бъде приет, можем спокойно да изведем фондовете на галериите на търг.
Българските старопечатни книги от ХІХ в. и книги от ХХ в. също не могат да получават статут на културни ценности и са извадени от обхвата на културното наследство въобще. Предложените промени в § 3 т. 2 от ЗИД-а, хипотеза втора. Според нас, ако този текст бъде приет, ще можем да извадим и фондовете на библиотеките на търг.
Предложените в §12 изменения в чл. 128, ал. 1, изречение второ от ЗКН противоречат на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата. Приемането на поправката представлява нарушение на митническия режим на ЕС и може да доведе до наказателна процедура срещу България. Взето ли е мнението и на митническите власти?
Поради краткия срок два работни дни да се запознаем със Законопроекта по-задълбочено и да потърсим становища от експерти за да си отговорим на посочените по-горе въпроси, за нас от съществено значение са отговорите, които евентуално ще ни дадат вносителите за да го подкрепим или отхвърлим своята подкрепа. Много важно за нас е и становището на институциите – Митническите власти, БАН- секция „Археология”, МК- НИНКН.
В заключение ще кажа, че предвид всичко, което си казахме, ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, с тези бележки, които ще държим между първо и второ четене да получим отговори на тях.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви колега.
Основателно всеки има правото да зададе въпроси, но време е вече наистина пак го казвам, все пак дълги години работих в тази сфера и съм човек, който живее работейки и продавайки произведения. Искам да Ви кажа, че е време вече да излезем от ранния комунизъм и да влезем в една развита демокрация – по една проста причина, едни от най-хубавите музеи в света са частните музеи. Мога да Ви ги изброя: във Венеция един от най-хубавите музеи е музеят „Пино“ и фондацията, изцяло изградена от един частен арменец, изключителна колекция, и така мога да Ви казвам за „Чинчиано арт музеум“, музей в Тоскана, музеите в Япония „Маннцу“ и „Статис музеум“ – частни.
Вижте, колеги, изкуството иска обгрижване. Да не Ви казвам, че портретът на Ван Гог на професор Гаше 18 пъти е сменил собственика и накрая отиде в Япония. Изровиха гроба на японеца, защото се пусна слух, че той искал да го погребат заедно с картината.
Всяка държава, която спира изкуството да се движи осакатява себе си. Така че време е да прескочим много силните лични страсти, защото миналия ден приехме един прекрасен закон, който много често когато искат да уязвят някого като законът на Пеевски, не той е Закон за медиите, а това, че той го внася, можеше и Прокопиев да внесе такъв закон, щяхме да казваме законът на Прокопиев. Колеги, дайте да мислим законите като закони, които ще подпомогнат българската държава тя да легитимира себе си. Да, България има нужда да има и частни музеи. Тук е господин Папалезов, ние сме водили с него дълги разговори и сме работили дълги години много сериозно върху куп проблеми. Ще Ви дам един пример. Аз почти бях доказал със свидетели как се взимат произведения от Националната галерия, вадят се отливки, заминават по Белгия няма да Ви казвам къде, все криехме да не би да си развалим отношения да не му дадем на починалия човек орден „Стара планина“, дадохме му и орден. Вие представяте ли си директорката на музей Роден да изнесе едно копие и да се замени в колекцията на един белгиец и отново да си върнем работата, ами тя от затвора няма да излезе днес. Вижте „Сотбис“ и „Кристис“ Ви споменах, неслучайно имат правото да издават лицензи, сертификати и автентичност, но заедно с издаването има адрес, носят отговорност. Не е красиво тук да го казвам, но аз знам достатъчно фалшификати, на които Националната галерия издаваше сертификати. Точно това искаме да спрем – монопола, безнаказаността и някой трябва да носи отговорност когато на мен на търговска къща, не им знам имената не продавам в тях, ми продаде един фалшификат трябва да знам кого да осъдя, в момента никого не мога да осъдя. А недай си Боже да не те обича някой от Националната галерия. Така че, отново казвам, благодаря на Професора и на Вас, че подкрепяте този законопроект, безкрайно качествено поведение. Да, когато ние приемем нещо което е много важно, от тук нататък ни предстои работа в движение, защото е жив организъм. Да направим поправки в Закона, ще го натамънисаме, но ние една крачка от този параграф 22 трябва да излезем, иначе няма край. Караме хората да инвестират в изкуство, да се плашат, с господин Папалезов сме говорили, помните навремето дори заместник-министър бях изхвърлил. Отидох в един хотел до сутринта разпитваха богатите хора защо са на един търг. Някой даде информация, че там се продават фалшиви произведения. Направих един панаир, мина разследването и се оказа, че няма фалшиви. Тази драма – хората се оттеглиха да купуват. Смятам, че имаме време съвсем мъдро и сериозно в движение да правим много неща, но това е първата крачка. Аз мечтая в България да има богат човек, който да направи първия голям български музей, може да се окаже дори по- качествен като произведение от държавните музеи, извинявайте, че го казвам, познавам такива хора.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, мога ли да изясня нещо съвсем накратко. Когато говорим за обществения интерес и за частния интерес аз наблягам на факта, защитник на обществения интерес е Министерството на културата. Частният музей не е защитник на обществения интерес при всички грижи, обслужвания на ценностите, само това отбелязах. За да се обърне внимание прецизно да се регламентират културните ценности и в частните музеи за да могат да пътуват. Нищо различно от Вас не казвам.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Давам думата на госпожа Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Господин Председател, тук има колеги, които дълбоко уважавам, с които аз много по-малко от Вас по време, но с много ентусиазъм работих в тази материя. Причината да подкрепя тези промени е първо, защото имам ясното съзнание, че нито един закон не е свещена крава, която не може да бъде пипана никога и не може да се развива. Действително ние работим в динамично време с динамична материя, но най-важното ми основание и аргумент е да осигурим колкото се може по-широк достъп до култура, защото възможността ясно регламентирана със съответната отговорност да влезе в културния обмен и ежедневие. Колекциите на частните колекционери, това съм го говорила с господин Папалезов, с когото също сме спасявали артефакти и сме ги връщали в България и сме ги показвали и така нататък. Единствената възможност е да има регламент, защото отсъствието на такъв дава възможност за всичко друго, за това да се осъществява трафик, да се прави незаконна търговия, включително да се нарушават културни паметници, разкрития, иманярство и така нататък. Прочетох становището на Министерството на културата, не споделям голяма част от направените бележки и то защото смятам, че даже Министерството на културата трябва да успее да излезе, чувала съм го по друг повод но пак в Министерството на културата, от съзнанието, че експертните групи могат да бъдат репресивен апарат. Не, колеги, целта не е да бъдат репресивен апарат. Целта е да направим такъв закон, готови сме да работим между първо и второ четене, защото да можем да дадем възможност на колкото се може по-голям кръг български граждани да имат достъп до тази наша чудесна, неповторима култура – археологическо наследство, което много малко държави в света имат. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз благодаря госпожо Кръстева.
Да освободим все пак залата, защото предстоят и други късни заседания.
Ако има още изказвания с удоволствие бих ги изслушал.
Колеги, да гласуваме – първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от господин Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев, Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
За – 13, против и въздържали се няма.
Благодаря на колегите и на гостите за участието в днешното заседание на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чл.-кор.ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Мария Николова
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
На 13 ноември 2018 г., вторник се проведе извънредно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,40 ч. и ръководено от заместник-председателя Диана Саватeва и председателя на комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТОВА: Уважаеми колеги, драги гости ще започнем като чакаме всеки момент да дойде председателят господин Рашидов, но имаме необходимия кворум и може да започнем днешното заседание.
Благодаря, че намерихте време във вторник след обяд да присъствате на заседанието. Както казах налице е необходимия кворум и откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
Ако сте съгласни с така прочетения дневен ред, моля да гласувате.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Румен Димитров – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на „Правна дирекция“, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – юрисконсулт, Александър Трайков – главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Катя Джумалиева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“.
От Националния филмов център – Жана Караиванова, Галина Тонева, Росица Вълканова и Катя Тричкова.
От Главна дирекция „Национална полиция“ – Ангел Папалезов – началник сектор „Културно-исторически ценности“.
Преминаваме към точка първа:
1. ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ, № 802-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 10 октомври 2018 Г.
Колеги, Проектът на Доклада Ви е раздаден.
Редакцията на текстовете по вносител се предлага от експертна работна група от представители на дирекция „Законодателна дейност и европейско право“ на Народното събрание, юрисконсулт на Министерството на културата и представители на Националния филмов център.
Преминаваме към наименованието на Законопроекта.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Проекта, моля, който е съгласен да гласува „за“.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към предложението за създаване на нов § 1.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Който е съгласен моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 1 по вносител и предложената редакция на този параграф. Текстовете са пред Вас.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, да гласуваме по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2 с така предложената редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 2 по вносител има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 2, който става § 3.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 3 по вносител с предложената редакция – колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 3, който става § 4 с редакция.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 4 по вносител с направената редакция има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 4, който става § 5.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 5 по вносител има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 5, който става § 6.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 6 по вносител има направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители, което се подкрепя по принцип от експертната група.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 6, който става § 7 с направената редакция.
За –10, против и въздържали се – няма.
По § 7 по вносител с направената редакция има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 7, който става § 8.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 8 по вносител е направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители, които се приемат по принцип от експертната група.
Има ли изказвания по това предложение? Няма.
Гласуваме § 8, който става § 9 с направената редакция.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Така или иначе е гласувано, но понеже бързаме малко – бившият параграф, чл. 6: „Членовете на националните художествени комисии и Национална комисия за разпространение на филми, Финансова комисия и служителите на агенциите и свързаните с тях лица не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон“. Каква е новата добавка – „и свързани с тях лица“, нали?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Това е, което виждате.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Просто като моя лична забележка казвам, че може да се уточни леко – „свързаните с тях лица“, понеже знам, че го има и в други закони – и в Противокорупционния – да се уточни…
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: При положение, че сме го гласували… (Реплики.)
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Аз нямам предложение, аз само обсъждам предложението на Стефан Данаилов в момента. (Реплики.)
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Може да се предвиди в Допълнителните разпоредби. Продължаваме с текста, който е дотук.
Гласуваме § 8, който става § 9 с направената редакция.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Продължаваме по § 9 – по вносител е направено предложение за редакция.
Има ли изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме § 9, който става § 10 с редакцията.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 10 по вносител е направено редакция.
Има ли изказвания по така направената редакция? Няма.
Гласуваме § 10, който става § 11 с редакцията.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 11 по вносител е направено предложение за редакция.
Има ли изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме § 11, който става § 12 с редакцията.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 12 по вносител е направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители и предложение за редакция от експертната група.
Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на Стефан Данаилов и група народни представители.
За – 11, против и въздържали се – няма. (Реплики.)
Трябва да гласуваме поотделно ли?
Гласуваме, първо, извинявайте колеги, предложението на Стефан Данаилов и група народни представители. Първо е този текст, след това на експертната група.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Може ли да чуем мнението на Министерството или Националния филмов център по това предложение?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да, разбира се.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Благодаря на всички.
Предложението на професор Стефан Данаилов е свързано с разпоредбата на чл. 28. Разпоредбата се променя, предложено е от вносителя, с оглед въвеждане на изискванията на Регламент 651 и 1407. Така предложената разпоредба е преминала оценка и становище от министъра на финансите по реда на Закона за държавните помощи, като компетентен орган в тази сфера. В тази насока преразглеждане на разпоредбата към настоящия момент извършва повторна оценка, което удължава срока на протичане на настоящата процедура по приемане на Законопроекта.
Отделно от посоченото за направеното предложение липсва оценка на въздействие. Доколкото посочените, предложените от народния представител интензитети в проценти засягат цялата филмова общност е необходимо категорично да бъде проведено обществено обсъждане на така предложените в детайли проценти на допустими разходи и интензитети, тъй като те пряко рефлектират върху процесите на филмопроизводството.
В този смисъл Министерството на културата на този етап не може да подкрепи така направеното предложение, тъй като то се отклонява, като цяло, от извървяната до момента процедура. Дори и да има положителни страни в него, ние бихме се ангажирали и бихме го разгледали на един следващ етап при наличие на предложения за промяна на така предложените сега схеми и след провеждане на обществено обсъждане и изготвяне на оценка на въздействие по него.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Караиванова, ще вземете ли отношение.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: С удоволствие, благодаря Ви много колеги. Само искам да уточня, всички тук около тази маса знаем колко е важно да се приеме този закон на този етап. В предложенията на професор Данаилов има неща, които се обсъждат от много време в гилдията. Това са изключително важни теми. С голяма част от тях, вероятно при повече време ние ще намерим обща почва на разбиране и искаме да направим това в най-близко бъдеще. Но към момента не можем да си позволим да забавяме процедурата и затова останалото беше изчерпано на юридически език от госпожа Кацарова. Много моля да се вземе под внимание фактът, че на този етап без обществено обсъждане не бихме могли да променяме нещо от така предложените текстове.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Господин Велинов, заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Предвид необходимостта този закон да бъде приет бързо и като имам предвид изказаните становища на Министерството на културата, надявам се и всеки от Вас е убеден, че това, което предлага Стефан Данаилов е изключително важно, особено за киното. Ние оттегляме нашето предложение сега. Но държим то да бъде обсъдено и на по-късен етап да бъде включено в Закон.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви много.
То е оттеглено, в този случай няма смисъл да прегласуваме, тъй като аз избързах с текстовете.
Господин Председател, да продължим ли с този закон? Да кажем, добре дошъл, на господин Рашидов и да продължим с този законопроект. После той ще поеме председателството.
Гласуваме § 12, който става § 13 с направената редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
То е оттеглено, ние не гласувахме този текст, нали?
Продължаваме просто нататък по текста. Тоест, това, което преди малко гласувахме § 13 с направената редакция с 12 гласа „за“ се приема.
По § 13 по вносител, който става § 14 – има ли изказвания? Няма.
Моля, който е „за“ да гласува.
За - 12, против и въздържали се – няма.
По § 14 има направено предложение за редакция. Има ли изказвания по направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме § 14, който става § 15 с направената редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Параграф 14, който става § 15 с направената редакция се приема.
По параграфи 15, 16, 17, 18 и 19 по вносител са направени предложения за редакции. Виждате ги в текстовете пред Вас.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфите, които се преномерират с направените редакции.
За – 12, против и въздържали се – няма.
За § 20 по вносител няма редакция.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 20, който става § 21.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По параграфи 21 и 22 има направена редакция.
Има ли изказвания по тези редакции? Няма.
Гласуваме § 21 и § 22 по вносител, които стават съответно § 22 и § 23 с направената редакция.
За – 12, против и въздържали се – няма.
По § 23 по вносител е направено предложение от Стефан Данаилов и група народни представители и редакцията от експертната група.
Има ли изказвания? Представител на Министерството.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Необходимо е да уточним, че пак отново предложението следва да бъде разгледано отделно, гласувано отделно. Доколкото не са възприети в конкретика никакви части от него, в този аспект процедурата само посочвам, че Министерството принципно подкрепя промените в дефиницията, но те на този етап не биха могли да бъдат въведени, тъй като категорично ще засегнат режима на финансиране, който се въвежда чрез трите схеми за финансиране. Ще повлияят върху формиране на средностатистическия бюджет на филм и върху формиране на субсидията на Агенцията за филмопроизводство, разпространение и показ на филми и фестивали. В този смисъл в духа на предходното свое изказване казвам, че към момента, след като имаме получена финансова оценка от страна на компетентния орган не можем да предложим или да изразим положително становище върху регулация, която категорично ще промени приетите от Министерския съвет разпоредби, касаещи схемите за подпомагане.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Госпожо Караиванова.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Общо взето се припокрива и в моя случай с предишното ми изказване. Това са неща, които би било великолепно да обсъдим спокойно на един следващ етап. Законът, така или иначе, подлежи на последващи редакции по същество, които ние сега не правим. Така че много моля на този етап да го оставим в предложения вариант от нас.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, колеги.
Колеги, други изказвания?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Подкрепям направеното предложение. Не оттегляме предложението на народния представител Стефан Данаилов и групата, която сме и се надяваме в бъдеще то да влезе отделно.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Разбрах, че не оттегляте в момента, така ли?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Не оттегляте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Не оттегляме.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Не оттегляте, тоест подлагам го на гласуване.
Гласуваме предложение на Стефан Данаилов и група народни представители.
За – 2, против – няма, въздържали се – 11.
Гласуваме § 23, който става § 24 с редакцията на експертната група.
За – 12, против и въздържали се – няма.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Госпожо Председател, притеснявам се, че на предното гласуване, гласовете не са 11 въздържали се, а са десет.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Съгласна съм с корекциите. Ако искате да проверим, защото общо са 12 присъстващи и двама „за“ и 10 „въздържали се“. Благодаря Ви, за корекцията.
След пристигането на уважаемия от нас председател, станахме тринадесет. Съответно в тази точка имаме двама „за“ и 11 „въздържали се“.
Следва да гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Има ли изказвания по наименованието на подразделението?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Искам само да отбележа, че броенето стана объркано – 13 сме с господин Данаил Кирилов. Той не е член на Комисията. Нещо се обърка. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, нека да не спорим. Грешката идва от това, че мен ме нямаше, закъснях малко. С моето присъствие стават тринадесет.
Господин председателят на Правната комисия е гост. Не е член на нашата комисия, така че той няма право да гласува. Не, защото не може, а няма право. Да продължим нашата работа. Ще го коригираме, нали така, госпожо Саватева.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Броенето на членовете се превърна в основен акцент на днешното заседание. Предлагам да продължим, за да можем да приключим Законопроекта на второ четене. Не сме гласували текста, който преди малко прочетох. Затова ще го повторя.
Следва да гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Тъй като няма изказвания, с изключение на това, което каза госпожа Георгиева, моля да гласуваме „за“, който е съгласен.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 24 има редакция на експертната група.
Има ли изказвания по така предложената редакция? Няма.
Гласуваме § 24 по вносител, който става § 25, с редакцията на експертната група.
За – 11, против – няма и въздържал се – 1.
Преминаваме към предложението на експертната група за създаване на нов § 25 и на § 26, които стават съответно § 26 и § 27.
Има ли изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Гласуваме направеното предложение.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Правя предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ да се създаде § 28.
„§ 28 В Закона за културното наследство се правят следните изменения:
1. В чл. 64, ал. 3 думите „чл. 58, ал. 1 и 3“ и „чл. 62, ал. 1“ и „чл. 64, ал. 1“ се заменят с „ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 3“ и „чл. 62, ал. 1.
2. Чл. 200д думите „ал. 2“ се заменя с „ал. 3“.
3. В чл. 229, ал. 2 думите „а в случаите по чл. 196, ал. 2 – от кмета на съответната община“ се заличават.“
Предложението се прави с цел да се преодолеят, няколко неточни препратки в Закона за културното наследство.
Моля, която е съгласен с така направеното предложение да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 25 по вносител, който става § 29.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен да гласува със „за“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Колеги, приехме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г. Благодаря Ви, за търпението.
Бяха направени и други предложения. Надявам се работата по този закон да продължи. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, закъснението ми произлиза от това, че в тази зала ще има след малко едно тежко, второ заседание. Господин Цветан Цветанов се събира с профсъюзите да говорят сериозни неща по бюджета. Така че затова малко ще бъдем по-експедитивни и разбира се, по-стегнато, за да можем да освободим залата.
Госпожо Караиванова, няколко думи ще Ви кажа. Ще използвам възможността, че днес направихме извънредно заседание, точно да обсъждаме Законопроекта, който касае, Вас – киното. Имам предвид, че при това постъпи едно писмо. Искам тук да изчистим едни взаимоотношения.
Много моля, в XXI век, първо революциите ми изглеждат електронни и второ, тълкуванията също не трябва да изглеждат много елементарни. Няма човек, нито в тази комисия, нито извън нея, който да желае да казва как да се правят филмите. Но в тази комисия, за да си имаме пълното уважение, когато тези субсидии са на българския данъкоплатец, те не са от небето пари и никой да не си въобразява, че те се полагат. Когато ние се мъчим всяка една стотинка да работим, за да стигне до нашите творци, да се правят революции, да се обиждат хора и по една седмица членовете на Комисията да се обясняват, дали те ще казват, какви филми да има, или ще питаме, имаме правото да питаме, че като даваме по 15 милиона, как отчитаме тези милиони. Все пак българският данъкоплатец, който плаща, иска да пита, какво ми давате отсреща. Така че недейте да мислите, че всичко е против Вас. Всичко, трябва да се регламентира, за да работим спокойно и да работим разумно. Една седмица моите членове обясняват как не е в зародиш комунизма.
Много Ви моля да се престане с революция, а по-скоро да говорим за пари, с които да създаваме сериозно, на високо качество филми. Разбира се, българската държава чака дивиденти от производството на филми, а не само производство. Една гайка, за да се произведе, трябва да става за нещо.
Много Ви моля, като председател Ви казвам: аз съжалявах тук моите хора, колко са притесниха от това да ни вкарвате в обяснителен режим. Никой не е толкова наивен, особено младите хора да си въобразяват, че диктуват художествената част от изкуството. Въпросите са съвсем резонни. Като председател искам да изясня този въпрос, точно на това заседание.
Много Ви моля, не го допускайте. Стига с тези революции. Дайте качество!
Преминаваме към следващата точка:
Много се радвам, защото ако ние не бяхме заинтересовани да има добро българско кино и пари за киното, първо бюджетът Ви нямаше да бъде 15, а сега още 1,5-2 милиона има отгоре. Доколкото знам от Министерството, близо сме до 17 млн. 500 по Закон. Сега заседаваме именно, защото сме заинтересовани хората да си получат парите, за да има българско кино. Никой не ни е задължил специално днес, до другата седмица или тази седмица да влезем в залата. Ще влезнем, както е по правилните закони.
Ние днес сме тук, защото искаме да не загуби пари нашето българско кино. И нека да имаме уважение. Казвам го това много сериозно. Нека да имаме уважение и докато сме още на тази точка, господин Будинов, Вие искахте думата.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
Искам да кажа само няколко думи. Виждам, че има воля за още промени в Закона за киното, както от страна на Национален филмов център, на Министерството на културата, така и на народни представители от всички партии, така че много ще се радвам да проведем обсъждания и да помислим наистина да направим още по-добър този Закон за киното. Много разчитаме и на хората от бранша, с които Вие общувате – има 100-те, млади, 50-те на средна възраст и така нататък, всички, които са заинтересовани от това. Ще се радвам да ги видим и да обсъждаме тези неща, за да няма грешки в комуникацията и да вървим напред. Благодаря за вниманието.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, мога ли да кажа две думи на благодарност към уважаемите народни представители, както и към юридическия екип на Народното събрание, с който ние работихме много добре и ще продължаваме да работим така.
Напълно сме „за“ това, което изразиха като становище и директорът на Национален филмов център и на народни представители за бъдещо осмисляне на производството и разпространението на филми. Благодаря.
ЖАНА КАРАИВАНОВА: Господин Рашидов, позволете ми и аз да се възползвам от възможността да Ви благодаря лично на Вас и на всички около тази маса, защото виждам, че има воля да помогнете на нашето кино в един труден за нас момент. От страна на Национален филмов център заявявам, че ще имате пълна подкрепа за всички хубави идеи заедно с обединените асоциации, с които работим в много тясно сътрудничество. Надявам се заедно да продължим на чисто и по нов път да управляваме нашето кино за по-големи успехи.
Благодаря Ви лично за всичко направено – оценявам го.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, и аз благодаря.
Разбира се, аз много бих искал да продължим този диалог между нас, защото не само трябва да изпълним Закона, но ние трябва да направим и крачки по-напред в развитието на киното като кино, тъй като то се нарича филмова индустрия. А тази индустрия – време е вече да научим заедно с Вас, ако имате воля, че продуцентите не искат пари от държавата, а носят пари за създаването на държавата – ще подпомага винаги своите художествени проекти. Това са много важни неща.
Второ, Вие много добре знаете, че европейските стандарти и закони за кино не са такива като българския закон за кино. Нали така? Знаете, че 50% има възвръщаемост, което отива за реинвестиция на нови проекти, а у нас имаме 5% разсрочено през три години. И бих Ви задал дори въпрос като председател: направете от опит, откакто има Закон за киното колко постъпления има обратно от рециклиране?
Така че много въпроси има. За да имаме кино, да седнем и наистина да имаме кино, защото всички тук в тази зала желаем да има добро българско кино. И това е смисълът. Трябва да продължим да работим и да говорим за бъдещето на българското кино с ясни, европейски, добри правила.
Благодаря, да сте живи и здрави. В наше лице имате хора, които са за добро кино и добро изкуство, но не против. А особено тази Комисия трябва да знаете – за щастие тя не прилича на другите комисии, въпреки че тук седи една от най-важните комисии в парламента – Правната, защото без нея не може нито една комисия да съществува и да работи, имам предвид господин Кирилов – той е председател.
Аз благодаря на целия екип, защото тук, в тази Комисия се работи изключително добре в името на българската култура. Две години тази Комисия е перфектна като една ръкавица и ние до днес правим всичко възможно да има всичко добро за българската култура. И благодаря на колегите за тази интелигентност и за това разбиране. И ако така продължим още малко да работим аз смятам, че сме една от комисиите, която внася много често и бързо законопроекти и поправки. Каквито закони има да вкараме за българската ни култура, ние сме готови да работим и сме всички на линия и сплотени около тази идея. Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
Давам думата на госпожа Милкова да представи Законопроекта.
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложенията, които правя за промяна в Закона за културното наследство се отнасят за два члена – 177 и 179, като в чл. 177, който регламентира реда, по който се изработват копия, реплики, предмети с търговско предназначение при сключване на възмезден договор, предлагам освен музеи като институции, които съхраняват културни ценности – артефакти, свързани с нашата културна история, да бъдат прибавени библиотеките и архивите.
В чл. 179 предлагам промяна, свързана с възможността за свободно използване при създаването и разпространението на изображения на културни ценности, когато се касае за популяризиране и създаване на научна продукция. Тоест, да имат възможност авторите да използват в своите научни трудове и публикации тези изображения на културни ценности.
В следващата алинея, четох становището на Министерство на културата и разбрах, че достатъчно ясно не съм изразила своята позиция. Ще кажа какво съм имала предвид и съм готова да обсъдим и при второ четене да бъде достатъчно ясно и добре регламентирано. Имала съм предвид да се създадат художествени копия с цел популяризиране и представяне на културното наследство. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Заповядайте, професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Практиката показва, че в този чл. 177, ал. 1 изменението е правилно и ние трябва да го приемем, защото досега имаше неясноти, имаше големи спорове, когато определени хора искат от музеите изображения, искат им снимки или да снимат и така нататък и музеите не им разрешават. Затова това е съвършено правилно.
В чл. 172 ,обаче ал. 1, че „създаването, разпространението и използването за лични ...“ и така нататък, е свободно и противоречи на Закона за авторското право. Това, което е идентификацията на тези всички паметници, тоест определението им какво те представляват, тяхната научна, културна и прочие стойност, за да могат да бъдат използвани така, е въпрос на авторско право и противоречи на Закона за авторското право, където музейната документация е обект на авторско право. Тук човекът, който е открил с върха на лопатата, или с върха на перото и по всякакъв друг начин, трябва да има един срок за публикацията на паметника, който е открил и тогава той да бъде свободен.
В тази връзка аз на второ четене ще внеса една точка към тази алинея, след консултация, разбира се с колеги, която ще определи при какви случаи са тези ограничения. Това искам да кажа. Ще го гласувам това нещо, но ще направя тази поправка, защото след това ще излезе буря от негодувание, което не е полезно никому и ще има разправии.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, Професоре.
Други изказвания?
ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Споделям опасенията на професор Станилов и в разговор с колеги от дирекция „Авторско право“ на Министерството на културата има предложения да бъдат изчистени и да бъдат взети предвид различните обструкции, свързано с други закони и при второ четене да внесем по-ясен и по-категоричен текст.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Благодаря. Ние ще подкрепим по принцип това с мнението, се съобразяваме и на останалите уважаеми членове на Комисията, и се съобразяваме и с това, че настояваме да има и прецизиране – това, за което и Вие говорите. Така че по принцип и ние ще приемем и след това ще се коригираме между първо и второ четене.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Колеги, други искат ли думата? Няма други изказвания.
Предлагам да гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.
Който е „за“ да вдигне ръка, колеги.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка трета:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 854-01-82, внесен от господин Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев, Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
Господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Академик, като съобразявам, че остана много малко време за този законопроект няма да направя пълно представяне на Законопроекта.
Благодаря на колегите, които се присъединиха към този законопроект. Целта му е да отговори на проблемите, които възникнаха в оборота с движими културни ценности след решението на Конституционния съд № 7 от 2009 г.
Казвам, за да не е дълго представянето. Бях подготвил представяне на всяко предложение, параграф по параграф, но ще го разделя в две посоки.
Има разпоредби, които са безспорни. Тоест, те трябва да синхронизират режима във връзка с притежанието, разпореждането, съхранението и идентификацията на тези движими вещи. Другата част условно ще я нарека спорна дотолкова, доколкото и Министерството на културата е посочило, че частично не подкрепя всички тези параграфи.
Тук искам да подчертая, че волята на вносителите ни е общата воля да съобразим всички изисквания, включително на Прокуратурата на Република България, на всички праворазследващи органи, които безспорно имат богат опит в тази област. За да постигнем такъв режим, който да е и в защита на идентификацията и на стойността на тези движими вещи, но и да не води до увеличаване ескалация на криминалното да кажем проявление на сделки с такива вещи.
По тази причина и въпреки, че изпускам коалиционния съвет държах да го кажа това не смятам, че вносителите макар да не сме членове на Вашата комисия сме приключили работата по този законопроект и смятам, че ще бъдем активни и между първо и второ четене, за да се намери действително благоприятно и правно издържано, прецизно решение по тези въпроси. Към момента редакцията, която сме предложили по никакъв начин не противоречи на решението на Конституционния съд, но ако има съмнения и притеснения по параграфите, по които има резерви Министерството на културата, ние ще продължим да работим в съгласие с всички заинтересовани институции. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Няколко думи, ако ми позволите. Този законопроект много отдавна се търкаля в пространството при Министерството на културата. Много пъти, поради много причини този законопроект е някъде на един праг ту да мине, ту да не мине. Но, аз няколко думи да обобщя, господин Кирилов, без да влизам в детайли.
Това е един от Законопроектите, който е много необходим на България. Аз съм един от министрите, който върна на българската държава от Канада 21 хиляди български антики. Ако ние не намерим сили този законопроект, разбира се, доизстисквайки куп клаузи и да го приемем и се превърнем в една европейска държава, този законопроект все повече ще засилва каналите, които така или иначе съществуват за трафик на културни ценности. Лично, като министър подписах със седем държави споразумение да работим всички именно за този трафик на културни ценности.
Първо, този законопроект ще даде възможност, когато държавата има недостиг на средства за култура или за обгрижване на култура да се либерализират българските колекционери, както всички колекционери по света да имат възможността едно да обгрижват културни ценности, второ да ги легитимират, господин Кирилов, което е много важно. Защото, ако ние този законопроект не го приемем бъдете спокойни много хора работят по каналите, те да бъдат изнесени. Ние ще лишим държавата си от изключително ценни екземпляри или артефакти, или ценни вещи, които касаят българската култура.
Разбира се, че в крачка трябва да намерим сили да го доизкусурим. Той няма да свърши само между първо и второ четене, но първата крачка, която направим за либерализация на пазара на изкуство, защото ще Ви дам един пример няма такава страна като нашата. Когато си купуваме прекрасни картини или неща от битаците свободното ни влизане в България да стане драма след това, ако пожелаем да се движат тези неща. Няма нищо по-хубаво от това културата да се движи по света. И тя се движи, с изключение на нашата държава. При нас само се продава и то под тезгяха. Така че, аз ще се радвам, ако днес бъдем всички единни да се съгласим този толкова необходим Закон да либерализира пазара, да легитимираме хората, които обгрижват и се грижат за култура и имат отношение към културата. Когато държавата още не може да дава толкова средства, колкото бихме искали с господин Будинов за култура на този етап, то тогава нека не затваряме вратите на хората, чрез които българската култура има правото да съществува. Защото тук ще вметна нещо, което нека да се стенографира.
Докато в много области на културата държавата субсидира, има области, където държавата нищо не дава и те нямат правото заедно с още завършването на Академията да умират. Те трябва също да присъстват, да живеят като професионалисти в конкретна среда. Затова смятам, че би било добре да подходим правилно към Закона и, разбира се, в бъдеще да се съобразим с всички европейски стандарти, които ще ни наложи, за да бъдем част от света.
Всички световни търговски къщи, като „Сотбис“, „Кристис“, „Хотел дьо Друо“ и които да вземете трябва да имат възможността да издават лицензи, да гарантират оригиналността на дадено произведение и да носят отговорности, гарантирайки това. Защото тогава адресатът е ясен. В момента държавата носи колективната отговорност, където няма вина. Ние с господин Папалезов сме били свидетели как камерите показват как се изнася Илия Петров, но след това ясно е, че не ги откриваме. Но, господин Папалезов знае, че преди години Никола Танев беше откраднат от къща-музей. Аз ги намерих и ги докарах от Лондон. Не друг, аз! Извинявайте, че го казвам.
Колкото и да Ви е срам, те вече са отново в къщата-музей на Никола Танев – седемнадесет прекрасни платна. Така че благодаря Ви днес, че присъствахте.
Колеги, ако има други изказвания?
Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Признавам си, че като вносител съм пропуснал един гаф в този проектозакон и сега ще Ви обясня за какво става дума.
Параграф 13, чл. 146, ал. 3 се изменя така: „движимите и недвижими вещи придобиват статут на археологически културни ценности от съответна категория след идентификацията им като такава по реда на този закон.“
Колеги, това противоречи на Конституцията, това противоречи на определението за археологически паметници на този закон, на този същия закон. Тъй като имам половин вековен опит в защита на културното наследство, проучване, идентификация и прочие ще Ви кажа с две-три изречения какво ще представлява, ако това влезе какво ще представлява практиката. Един иманяр разкопава един археологически паметник – било, то тракийска могила, римска баня няма значение какво е. Той разрушава този паметник, полицията го хваща, води го в прокуратурата и там той казва така: „това не е идентифицирано, не е регистрирано и затова Вие не можете да ми направите нищо“ и ще бъде прав. Тоест около 60% от археологическите паметници в България още не са известни и не са регистрирани. Тяхното проучване продължава и ще продължава може би 100 и 200 години.
Второ, когато в един ТИР хванат една торба с културни ценности, които ги изнася нелегално някакъв иманяр всеки път, когато приберат тези ценности те казват: „нямате право да ми ги прибирате, нямате право да ме преследвате, защото те не са регистрирани и аз не попадам под ударите на Закона. Затова на второ четене, аз ще предложа този параграф да отпадне, защото както казва специално Законът: „археологически паметник е всяка следа от човешка дейност на земята, под земята, под водата, под морското дъно“. Това определение е взето от френския, италианския, хърватския, гръцкия и турския закон. Турският има там едно още по-утежняващо обстоятелствата формулировка. Тоест ние това не можем да го приемем. Няма как да гласуваме такова нещо, да дадем в ръцете на иманярите възможност да погромят всичко, каквото могат. Това е моето изказване.
Извинявам се на всички, че съм подписал такова нещо, не съм го догледал.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, Професоре.
Относно това Законът и без тази точка трябва ако се съблюдава, работи добре по една проста причина, че в Закона изрично се казва, че: „изключителна държавна собственост е земята и престъплението е, който рови земята и го хванат в момента, когато рови.“ Ние дълги години водихме спор за добросъвестния купувач. Всичко установяваме едва когато то е в ръцете на трето лице и започваме да въртим и колекциите да се доказват, което е невъзможно. Пътят на една колекция навсякъде по света е много сложен, странен, случаен, всякакъв. Той не е с фиш бон касова бележка от супермаркет. Легитимирането е параграф 22 и от него няма излизане никога. Другите държави, ако вземете пример от тях те са намерили форма, но формата е задължително карат това да се легитимира. Какво прави „Кристис“ и „Сотбис“ взимат, идентифицират, създават лиценз и гарантират за истинността.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И пак правят гафове.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: То гафове има и когато сирене продаваме, винаги има. Въпросът е, че трябва да разберем, че трябва държавата ни да работи сериозно относно иманярите, когато се ровят по могилите най-често и когато ги хванат трябва да носят много сериозна отговорност. Не бива да бъде наказван добросъвестният купувач. Ясно изписано е и в Закона къде е вината. Благодаря.
Заповядайте господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател! Първо, искам да благодаря на професор Станилов за точната реакция и гражданската позиция, защото повечето от нас не сме толкова навътре в тънкостите на това културно наследство, което всички сме длъжни да го пазим. Спомням си, че в Четиридесет и първото Народно събрание още в началото каква борба беше да се гласува Законът за опазване на културните ценности, заедно с професор Станилов, имаше и хора от прокуратурата. Трябва да Ви кажа, че съм съгласен, че този закон е необходим и ще го приемем, но е хубаво да знаем, тъй като още тогава настоявах за нещо и сега още повече настоявам. Когато се предлага такъв законопроект искам да знам от работната група, която го е правила кой е предложил именно тази точка. Защото с това ние се борехме в Четиридесет и първото Народно събрание. Имаше прокурори, които това ни молеха – да направим закона, така че когато хванат човек, който вреди именно по този начин на държавата те да могат да го накажат. Сега този текст точно това прави.
Господин Председателю, Вие много правилно поставяте въпроса, че трябва да направим така, че прокуратурата и следствието да могат да си вършат работа. Ето един параграф, който им връзва ръцете и утре те ще кажат нали Вие сте го гласували.
Благодаря на Министерството на културата за реакцията, доколкото знам Вие също имате становище по тази точка. Благодаря Ви. Мисля, че това е гражданската позиция и срещу това трябва да се борим. Хубаво е когато има законопроект да знаем, а не работната група и как Народното събрание гласували, вината е обща. Когато един двама излязат и знаем кой е предложил този текст, знаете в Четиридесет и първото Народно събрание имаше в един законопроект леко една точка беше изменен, една запетая беше сложена и за прекурсорите и наркотиците, знаете за какво става дума, все пак си получиха наказание хора, които се опитаха да променят точката между първо и второ четене. Затова е хубаво и аз да съм сигурен, че тук седнем и гласуваме, не мога да кажа, че съм запознат във всички сфери, за които Народното събрание взима решение. Ето в здравеопазване, образование не може човек да е компетентен по всички въпроси. Когато гласувам аз се доверявам на колегите си. Затова Ви благодаря, защото ей така щях да гласувам нещо, което после да ми е съвестно и да съжалявам, че съм бил тук в тази комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, смятам, че се разбрахме, нямаме спорове.
Заповядайте господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Макар и за два дена откакто този закон е при нас с колегите успяхме не особено задълбочено да вникнем, още повече, че липсваше и становището на Министерството на културата, което получих току що, но въпреки това ми се иска да Ви запозная със становището на нашата група. Много от нещата се казаха и от професор Станилов и от другите колеги, но ми се иска да Ви информирам. С цел да бъда кратък и конкретен ще Ви прочета нашето становище.
С оглед на обществения интерес, с цел да бъде осигурена правна и фактическа, даването на статут „движима културна ценност” се прави от държавата защита на съответната вещ. Процедурата се осъществява от орган на публичната власт, който представлява обществения интерес - Министърът на културата, чрез ръководените от него институции – публичните музеи. Частните музеи не представляват обществения интерес и не могат да осъществяват тази процедура.
С предложението в §5 не се ли закрепя законово корупционната практика лицата, собственици на вещи с качества на „държатели на културни ценности” да заплащат пряко и нерегламентиране на експертите, които извършват идентификацията на техните вещи?
Задавам тези въпроси, защото в разговора стана дума, че много неща трябва да се обмислят и е добре да чуете нашето мнение.
В същото време обаче знаем, че те могат да са само експерти по чл. 116, а знаем, че правото да дават експертизи като такива те получават след много дълги процедури като представят купища документи и декларации за прецизност и необвързаност при изготвяне на такава експертиза за движимите културни ценности.
Друг възпиращ злоупотреба е и фактът, че съгласно предложения проект за промени в закона е, че за да се предложат на външния пазар ценности се иска договор или легитимен документ, както каза и господин Председателят, за това, че точно този предмет ще участва в аукционна продажба или участие в изложения вън от България. Според нас този договор може да е и форма на контрол срещу нерегламентиран износ и продажба на една или друга културна ценност.
Считаме, че предложеният законопроект и господин Станилов го каза, премахва ефективната защита на културни ценности от категориите:
Археологически движими и недвижими културни ценности. Предложените промени в § 13 от ЗИД–а премахват предварителния статут на археологическото културно наследство. Това не означава ли невъзможност да бъдат постигнати осъдителни присъди и ефективни административни наказания за иманярите, извършили посегателства срещу движимите и недвижимите археологически обекти, доколкото те нямат формален статут при задържането от полицията, защото до тогава са били неизвестни? Обръщаме внимание, че предварителния статут е разпространена европейска практика и не бива да бъде така лесно да бъде отменян.
Произведенията на изобразителното изкуство на ХХ век не могат да получат статут на културни ценности и са извадени от обхвата на културното наследство въобще - предложените промени в § 3 т. 2 от ЗИД-а хипотеза първа. Ако този текст бъде приет, можем спокойно да изведем фондовете на галериите на търг.
Българските старопечатни книги от ХІХ в. и книги от ХХ в. също не могат да получават статут на културни ценности и са извадени от обхвата на културното наследство въобще. Предложените промени в § 3 т. 2 от ЗИД-а, хипотеза втора. Според нас, ако този текст бъде приет, ще можем да извадим и фондовете на библиотеките на търг.
Предложените в §12 изменения в чл. 128, ал. 1, изречение второ от ЗКН противоречат на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата. Приемането на поправката представлява нарушение на митническия режим на ЕС и може да доведе до наказателна процедура срещу България. Взето ли е мнението и на митническите власти?
Поради краткия срок два работни дни да се запознаем със Законопроекта по-задълбочено и да потърсим становища от експерти за да си отговорим на посочените по-горе въпроси, за нас от съществено значение са отговорите, които евентуално ще ни дадат вносителите за да го подкрепим или отхвърлим своята подкрепа. Много важно за нас е и становището на институциите – Митническите власти, БАН- секция „Археология”, МК- НИНКН.
В заключение ще кажа, че предвид всичко, което си казахме, ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, с тези бележки, които ще държим между първо и второ четене да получим отговори на тях.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви колега.
Основателно всеки има правото да зададе въпроси, но време е вече наистина пак го казвам, все пак дълги години работих в тази сфера и съм човек, който живее работейки и продавайки произведения. Искам да Ви кажа, че е време вече да излезем от ранния комунизъм и да влезем в една развита демокрация – по една проста причина, едни от най-хубавите музеи в света са частните музеи. Мога да Ви ги изброя: във Венеция един от най-хубавите музеи е музеят „Пино“ и фондацията, изцяло изградена от един частен арменец, изключителна колекция, и така мога да Ви казвам за „Чинчиано арт музеум“, музей в Тоскана, музеите в Япония „Маннцу“ и „Статис музеум“ – частни.
Вижте, колеги, изкуството иска обгрижване. Да не Ви казвам, че портретът на Ван Гог на професор Гаше 18 пъти е сменил собственика и накрая отиде в Япония. Изровиха гроба на японеца, защото се пусна слух, че той искал да го погребат заедно с картината.
Всяка държава, която спира изкуството да се движи осакатява себе си. Така че време е да прескочим много силните лични страсти, защото миналия ден приехме един прекрасен закон, който много често когато искат да уязвят някого като законът на Пеевски, не той е Закон за медиите, а това, че той го внася, можеше и Прокопиев да внесе такъв закон, щяхме да казваме законът на Прокопиев. Колеги, дайте да мислим законите като закони, които ще подпомогнат българската държава тя да легитимира себе си. Да, България има нужда да има и частни музеи. Тук е господин Папалезов, ние сме водили с него дълги разговори и сме работили дълги години много сериозно върху куп проблеми. Ще Ви дам един пример. Аз почти бях доказал със свидетели как се взимат произведения от Националната галерия, вадят се отливки, заминават по Белгия няма да Ви казвам къде, все криехме да не би да си развалим отношения да не му дадем на починалия човек орден „Стара планина“, дадохме му и орден. Вие представяте ли си директорката на музей Роден да изнесе едно копие и да се замени в колекцията на един белгиец и отново да си върнем работата, ами тя от затвора няма да излезе днес. Вижте „Сотбис“ и „Кристис“ Ви споменах, неслучайно имат правото да издават лицензи, сертификати и автентичност, но заедно с издаването има адрес, носят отговорност. Не е красиво тук да го казвам, но аз знам достатъчно фалшификати, на които Националната галерия издаваше сертификати. Точно това искаме да спрем – монопола, безнаказаността и някой трябва да носи отговорност когато на мен на търговска къща, не им знам имената не продавам в тях, ми продаде един фалшификат трябва да знам кого да осъдя, в момента никого не мога да осъдя. А недай си Боже да не те обича някой от Националната галерия. Така че, отново казвам, благодаря на Професора и на Вас, че подкрепяте този законопроект, безкрайно качествено поведение. Да, когато ние приемем нещо което е много важно, от тук нататък ни предстои работа в движение, защото е жив организъм. Да направим поправки в Закона, ще го натамънисаме, но ние една крачка от този параграф 22 трябва да излезем, иначе няма край. Караме хората да инвестират в изкуство, да се плашат, с господин Папалезов сме говорили, помните навремето дори заместник-министър бях изхвърлил. Отидох в един хотел до сутринта разпитваха богатите хора защо са на един търг. Някой даде информация, че там се продават фалшиви произведения. Направих един панаир, мина разследването и се оказа, че няма фалшиви. Тази драма – хората се оттеглиха да купуват. Смятам, че имаме време съвсем мъдро и сериозно в движение да правим много неща, но това е първата крачка. Аз мечтая в България да има богат човек, който да направи първия голям български музей, може да се окаже дори по- качествен като произведение от държавните музеи, извинявайте, че го казвам, познавам такива хора.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, мога ли да изясня нещо съвсем накратко. Когато говорим за обществения интерес и за частния интерес аз наблягам на факта, защитник на обществения интерес е Министерството на културата. Частният музей не е защитник на обществения интерес при всички грижи, обслужвания на ценностите, само това отбелязах. За да се обърне внимание прецизно да се регламентират културните ценности и в частните музеи за да могат да пътуват. Нищо различно от Вас не казвам.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Давам думата на госпожа Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Господин Председател, тук има колеги, които дълбоко уважавам, с които аз много по-малко от Вас по време, но с много ентусиазъм работих в тази материя. Причината да подкрепя тези промени е първо, защото имам ясното съзнание, че нито един закон не е свещена крава, която не може да бъде пипана никога и не може да се развива. Действително ние работим в динамично време с динамична материя, но най-важното ми основание и аргумент е да осигурим колкото се може по-широк достъп до култура, защото възможността ясно регламентирана със съответната отговорност да влезе в културния обмен и ежедневие. Колекциите на частните колекционери, това съм го говорила с господин Папалезов, с когото също сме спасявали артефакти и сме ги връщали в България и сме ги показвали и така нататък. Единствената възможност е да има регламент, защото отсъствието на такъв дава възможност за всичко друго, за това да се осъществява трафик, да се прави незаконна търговия, включително да се нарушават културни паметници, разкрития, иманярство и така нататък. Прочетох становището на Министерството на културата, не споделям голяма част от направените бележки и то защото смятам, че даже Министерството на културата трябва да успее да излезе, чувала съм го по друг повод но пак в Министерството на културата, от съзнанието, че експертните групи могат да бъдат репресивен апарат. Не, колеги, целта не е да бъдат репресивен апарат. Целта е да направим такъв закон, готови сме да работим между първо и второ четене, защото да можем да дадем възможност на колкото се може по-голям кръг български граждани да имат достъп до тази наша чудесна, неповторима култура – археологическо наследство, което много малко държави в света имат. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз благодаря госпожо Кръстева.
Да освободим все пак залата, защото предстоят и други късни заседания.
Ако има още изказвания с удоволствие бих ги изслушал.
Колеги, да гласуваме – първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от господин Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев, Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.
За – 13, против и въздържали се няма.
Благодаря на колегите и на гостите за участието в днешното заседание на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16.40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чл.-кор.ВЕЖДИ РАШИДОВ
Стенограф:
Мария Николова
