1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г..
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 27

На 22 ноември 2018 г., четвъртък, Народно събрание, пл. „Александър I“ № 1, зала 248, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г..
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,25 ч. и се ръководеше от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.






* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, налице е необходимия кворум – откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г., приет в залата на първо гласуване на 14 ноември 2018 г.
2. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме дневния ред.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет
На заседанието присъстват – от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар; от Българското национално радио: господин Александър Велев – генерален директор на БНР.

Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Проектът на Доклад Ви е раздаден. Няма постъпили предложения по Законопроекта.
Преминаваме към наименованието на Законопроекта.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на Законопроекта.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По § 1 по вносител има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По § 2 по вносител има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По § 3 по вносител има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделениeто „Заключителна разпоредба“.
Изказвания? Няма.
За – 9, против и въздържали се – няма.
По § 4 по вносител има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Приехме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
По Законопроекта има думата заместник-министърът на културата Румен Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на културата подкрепя направените изменения в Закона и смятаме, че даже доста закъсня. Можеше да се спестят, както казва генералният директор на Радиото, доста нерви и притеснения, ако по-рано бяхте го направили, но и сега е добре. Това облекчава ръководството на Радиото. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Разбира се, тук сте прав, присъединявам се – по-добре е. Малко късно, отколкото никога, което би било по-лошият вариант. За щастие на този етап намерихме едно решение. Разбира се, като жив организъм с Радиото ще продължим бавно да работим по всички необходимости, които го касаят. Радиото е тежък, жив организъм и нашата работа е да търсим изходи от всяко трудно положение.
Господин Велев, имате думата.
ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мога само да благодаря, че приехте този текст и се надявам в залата да мине безпроблемно. Този текст регламентира едно статукво, което така или иначе съществува в Националното радио и дава спокойствие на съставите затова, че те ще съществуват и че има отделени средства за тях, които са гарантирани. Разбира се, това ни дава и много голяма отговорност, защото в текста се казва „не повече от 10% от субсидията за цялостната издръжка на музикалните състави“, което сега означава ние в Радиото да направим разбивката на цялостната издръжка на съставите, за да бъде прозрачно и ясно колко пари отиват точно за тях и за да може да спазим буквата на Закона.
Още веднъж благодаря за това, че приемате тази промяна в Закона за радиото и телевизията, която ще подпомогне дейността на Националното радио.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Велев.

По втората точка:
РАЗНИ.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Обръщам се към Вас като председател на Комисията по култура и медии, към всички колеги, със следното предложение: да отворим един дебат за това какво е необходимо за преосмисляне и въобще за такова преподреждане на законодателството, което касае основно медиите и да отговаря на актуалностите на днешния ден. Защото повечето от законите са доста остарели, не обхващат медиите в интернет, което пък е част от борбата с фалшивите новини, към която ние трябва да сме актуални като законодатели.
Давам си сметка, че с промените в Закона за задължителното депозиране, които ние приехме и бяха подкрепени от Комисията, ние направихме първата стъпка затова да се гарантира прозрачността по отношение на собственост, на отговорности, включително и за публикуваното съдържание. Но според мен е необходимо да огледаме цялостното медийно законодателство и да направим следващите стъпки, така че да сме и в крак с промените, които текат впрочем в Европа – това е един от основните дебати, които се случват в Европейския парламент. За чест на България тези дебати ги води именно комисар Мария Габриел. Да си сверим часовниците, както се казва, и да подредим законодателството, така че то да отговаря на потребностите, които обществото има от ясни отговорности и правила, включително свързани с медиите.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Кръстева.
Колеги, присъединявам се към току-що казаното. Правилно госпожа Кръстева споменава, че това е само конструкцията, костната система, първата крачка, в която казваме, че няма нищо лошо от това да знаем собствениците, тъй като медийното пространство е деликатно, едновременно е важно, както и че медиите са бизнес. Не случайно съществуват и вестници, и сайтове, разбира се, така трябва и да бъде – бизнес, но тъй като напоследък често повтаряме едно и също, много често самият аз си позволявам – днес по тази тема говорихме и с професор Станилов, защото, ако сме направили една крачка, хубаво е да направим и следващи крачки, и то в името на една дума.
Аз също като много хора имам притеснения относно понятието „свобода на словото“. Ние всички имаме нужда от реална свобода на словото и тук всичко е в името на тази свобода на словото, за която много години хора се бориха – аз съм един от тях с Виктор Пасков, казал съм го, описано е, мога да го докажа, необходимостта да може да се изказваме, да се защитаваме, да имаме позиция. Дал съм един пример и ще Ви дам пак: свободата на словото не е само да можеш да говориш каквото ти падне, но и да носиш отговорност за това, което говориш. Именно, примерно отнемането на свободата на словото на всеки гражданин, защото свободата на словото не е привилегия на един или друг, а на всички граждани по света, нали така, и ние имаме право на свобода на словото. Когато едно пространство те напада и не ти дава възможността да се защитиш също е отнемане на правата и свободите на определени хора. Това също е етично.
Говорейки за тези неща казвам, че е хубаво да се направят правила, защото всички знаем, че свободата на словото при тази слободия, е в ръцете на самите медии. Това, което го повтаряме много често, че сме на 111 място, аз не вярвам – нито един български гражданин, нито един от Вас, нито един политик да е забранил тази свобода? Напротив, до такава степен е свободно пространството, че спокойно едни, омърсявайки един, могат да правят милиони като бизнес. Примери няма да Ви дам. В крайна сметка какво става? Един става богат, а другият е просто омърсен.
Подкрепям изцяло госпожа Кръстева, че е хубаво наистина да отворим дебат, за да направим демократични, законови правила, по които да можем да защитим всички това понятие „свобода на словото“. Аз също подкрепям тази идея да седнем и да продължим като сме направили една стъпка, то е в интерес на всички медии, никой да не си въобразява. Може да е в ущърб на определени хора и политики, но това е в интерес на всички медии.
Присъединявам се и е хубаво да решим кой ден да седнем да поговорим на тази тема. Стари са законите. Те са недоправени, недовършени закони, те са донякъде. Нашата мисия като законодатели е много сериозно да седнем, да дебатираме. Добре е, че нашата комисия има формата и поведението да си позволява да правим широки дебати, знаете, и за медиите направихме в парламента голям дебат.
Аз съм много щастлив, че в тази комисия аз благодаря на всички, че в името на понятието „култура и медии“ всички се обединяваме, защото това е малко над партийно и е много добре, ако работим така, защото по този начин сме полезни на хората, не сме полезни само на Комисията. В парламента достатъчно политически си казваме думите.
Аз много благодаря на госпожа Йотова, че е редовна на тези заседания, защото е голям артист. Аз, шегувайки се, казах една истина – че едни ходят при народа, обаче при талантливите хора, народът идва при тях.
Колега, заповядайте, имате думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Аз също искам да се присъединя към идеята, която беше лансирана тук, за подготовка на една такава среща с медиите, посветена на фалшивите новини. Искам да уведомя колегите от Комисията по културата и медиите, че преди две седмици точно организирахме представители на „Обединени патриоти“ заедно с евродепутата Ангел Джамбазки дискусия, на която предложихме нашите идеи за законодателни промени, касаещи електронните сайтове, разпространението на фалшиви новини в интернет пространството. Смятам, че ако бъде организирана такава дискусия под егидата на Комисията по културата и медиите, наистина ще има позитивно решение.
От тази наша среща излязоха доста добри предложения от представителите на медиите, от представителите на Съвета за електронни медии. Имаше и някои несъгласия, разбира се. Някои от медиите пък изразиха мнението, че така едва ли не се налага цензура, но ние сме свидетели и сме потърпевши и като народни представители, и като общественици с влиянието на фалшивите новини върху българското общество. Смятам, че тази дискусия е крайно необходима, трябва в много кратки срокове да бъде организирана и да утвърдим такива законодателни промени, които да дадат шанс и на журналистите, които полагат огромни усилия да информират българското общество по честен и по коректен начин, и към самото обществено сме длъжници затова да получават истински новини и да знаят това, което е обективно, което е истина. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Колеги, ще имаме грижата да се подготвим за първо заседание на Комисията, за да може да поставим правилно и точно темите, по които бихте тръгнали да дебатираме. Разбира се, ще поканим и еврокомисари. Знаете, ние го правихме и с госпожа Габриел. Разбира се, господин Джамбазки ще бъде полезен. Да направим, както се казва, една конструкция, по която да тръгнем правилно, за да не правим хаос и истерия. Подредени хора сме, които знаем в каква посока вървим и, разбира се, оттам нататък предстоят събиране, заседание, голяма Кръгла маса. Наистина да тръгнем да обсъдим тази пуста свобода, защото все повече е тема в обществото. Все повече е тема. Вече е дошло време да седнем като сериозни мъже и достойно да поставим, всичко да подредим както е, най-малко да бъдем полезни в тази подредба. Благодаря Ви.
Има ли други колеги по точка „Разни“? Господин Велчев?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не. Само казвам, че темата е и актуална, даже закъсняваме. Можем да се върнем и към Закона, който гласувахме. Аз още тогава зададох въпроса: след като изсветляваме всичко, има ли гаранция ще се изсветли или ще забраним на офшорни фирми да са собственици на медии? Не знам дали се включи това. Никъде в този закон не се посочи, че офшорни фирми нямат право да са собственици на вестници.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Ако позволите, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Има едно неразбиране на функцията на Закона. Законът, който ние предложихме и беше приет, не въвежда разрешителен режим под никаква форма – нито режим на ограничение, нито режим на регистрация. Той въвежда правила за осветляване. Може би тук има, колега, някакво неразбирателство. За да минем на следваща стъпка, на следваща фаза, впрочем това е идеята за този дебат, е така да развием законодателството, че когато е кодифицирано примерно осветляването на собствеността, включително офшорните компании, които наистина са по реда, който е предвиден в специалния Закон за офшорките, да има следваща стъпка, която да позволи, ако се сметне за уместно, да има такива санкции, но това вече е въпрос на дискусия. Това вече е въпрос на дискусия къде, доколко законодателят може да се намесва в свободата на предприемачеството, която също е една от основните свободи. Доколкото медиите са бизнес, това наистина е дискусионна тема.
Ако не искаме да си говорим чисто популистки, а искаме да помислим за създаването на работещ закон, ние трябва да влезем в тази тема, да проведем тази дискусия, да ангажираме с нея и медиите, и по-широк кръг от общественото мнение, за да се претегли, така да се каже, кое е по-важно, кое е приоритет. Тогава бихме могли да мислим за подобен род регламентация, която да има разрешаване или неразрешаване, допускане или недопускане. Защото Законът за задължителното депозиране не предвижда под никаква форма такова ограничение и това беше многократно повторено по време и на дискусиите, и тук по време на работата ни в Комисия.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тогава ме убедихте, че това ще бъде направено, защото току-що Вие казахте „ако искаме да направим работещ закон“. Дано не съм лош пророк, но ако това не се забрани, аз съм сигурен, че до една година всички собственици на медии в България ще станат офшорни фирми. Гарантирам Ви го – дано съм лош пророк. Затова този дебат е много необходим, защото правим нещо, което, знаете, винаги в живота е било така. Още когато работех в бизнеса, беше така – когато 100 човека мислят някакви мерки – примерно кражбата на гориво едно време беше голям проблем, тогава си говорехме, ако 100 човека мислят как да спрат кражбите, 100 хиляди смятат как да откраднат и как да заобикалят или да направят така, че този закон, който сме направили, да не е работещ. Повече от законите не са работещи, защото са правени от адвокати.
Затова казвам, че много е необходим този дебат, дано не стане само говорилня, защото е много тънка границата между анархия и демокрация, както и между свободното говорене и свободата на словото, и клеветата. Просто са много тънки границите и трябва така да направим, че наистина, ако някой се опита да клевети и то умишлено да оклевети, да окалпазани даден човек, да бъде наказан най-строго по закона. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Вижте, това, което се направи сега, е много важно според мен. Защо смятам, че е важно, Ще Ви дам и пример? Защото, когато медията не се осветли, не се знае собственикът, много от медиите нямат и адрес – пишат един адрес, а ги няма на този адрес, те са скрити някъде. Много е трудно тогава да говорим за свобода на словото. Автоматично проблемът на свободата на словото идва от липсата на конкретен собственик, адрес, скрито и покрито. Този закон единствено има за цел да знаем кой е собственикът. Господин Велчев правилно каза, когато има една новина, която е компрометирала определено нещо и е лъжлива новина, то тогава този адрес е много необходим, за да се бори човек за своите права. Ще Ви дам пример: един от най-тиражираните в света вестници, на Мърдок, се закри в Лондон, и то за една такава новина. Тук обаче я няма обратната връзка. Тук има в едната посока, когато решат да бъдеш атакуван, а за другото – нямаш възможност. Радвам се, че господин Велчев го подкрепя – трябва оттук нататък да създадем закони за правилата на тази игра, всички да сме защитени – и едните, и другите, да се предпазваме от непроверени данни или новини, да носим отговорност върху това, което правим. Повторих това, за което съм 100% сигурен: в Марсилия Бернард Тапи за такава новина осъди една марсилска медия за 40 млн. евро!
Разбира се, не е само това. Една малка част от всичко е, което сядаме да дебатираме. Тук трябва да разберем доколко обществените медии са обществени, доколко – не са, доколко външните финансирания ги правят зависими и доколко не ги правят, как в едни бюджетни сфери грантаджиите работят – не се раздават пари за красиви очи, а сигурно за нещо!Всичко това трябва да поставим много правилно, когато от гърба на българския данъкоплатец искаме пари, за да издържаме определени структури. Разбира се, трябва да ги решим всички тези проблеми. Защо примерно грантът – тези, които дават грантове, не купуват медии? Ами, по-евтино им е да си купят журналисти! Аз затова казвам „купените“, защото е така. Примерите са много.
Радиото – тук е господин Велев и ще си позволя да попитам: прощавайте, господин Велев, Вие като имате европейски журналисти в радиото, всички останали какви са? Такъв въпрос задавам – те не са ли в Европа, те не са ли европейски, или те са някакви… ей така?! Трябва да видим докъде може да стигнем ние, и обществото ни, и всички като цяло. Така че, като сме направили една крачка, ще я продължим, но какво казвам? България като е в Европа, ние трябва да се съобразим със световните и европейски стандарти за словото, за свободата, за медиите и примерно за Националната телевизия, аз Ви казвам и този въпрос ще задам: как така от гърба на българския данъкоплатец моят приятел Митовски прави „Под прикритие“, една продуцентка, която няма право от Националната телевизия да бъде продуцент, разказваше, че Южна Америка изкупува филма. Къде са парите, в чий джоб, дали това е търговско дружество или е обществена медия, бюджетна институция?
Въпросите са много. Те касаят цялата сфера на нашите медии и да ги поставим в една правилна посока, защото това са неща, които се говорят и по улиците, аз не ги измислям. Наистина сериозно всички заедно мъдро да помислим: кое не е обществен, кое е бизнес телевизия и кое е бизнес медия, да разпределим нещата правилно, съобразявайки се, разбира се. Топлата вода няма да измислим. Има световни и европейски стандарти. Проста работа. Ще седнем, добрите примери ще вземем.
Благодаря за това предложение. Аз изцяло подкрепям да имаме такъв дебат. Смятам, че поне в нашата комисия, която е за медии и култура, това, което правим – приемаме закони, помагаме на колегите, на хората, и на Министерството, така и към медиите, ако можем да бъдем полезни за бъдеще, всичко да поставим правилно да се развие, може в началото да ни хокан, но след това ще ни благодарят и то самите медии. Благодаря Ви.
ДИАНА САВАТЕВА: Само едно изречение исках да кажа във връзка с този закон просто защото отворихме темата. Наистина законът, който вече не се казва само Закон за задължителното депозиране на печатните издания, беше приет окончателно, но процедурата по неговото прилагане все още не е приключила. В Министерството на културата е топката за създаване на един отдел или дирекция, или не знам какво, който трябва да е ангажиран с неговото прилагане. Аз се надявам през декември да имаме блиц контрол, за да може министър Банов или някой от неговите заместници да ни информира какво се случва с тези стъпки във връзка с приложението.
Нямам спомен дали тези корекции в Закона изискваха някаква промяна в Правилника за прилагане, но при всички случаи ние трябва да сме информирани какво се случва. Аз предлагам, ако правим такава дискусия, а очевидно ние ще я правим, една от точките да бъде и малко повече яснота във връзка с прилагането. Защото, освен големи медии, които получават грантове, има и много малки сайтове по места, които, уверявам Ви, абсолютно не са информирани какво се случва и какво ще им се случи по-точно, ако те не се съобразят с новите норми и не входират тези декларации до месец юни, доколкото си спомням, следващата година.
Макар че не е наш ангажимент да ги информираме, ако ние вече сме поели тази обществена ангажираност да бъдем обърнати към медиите, нищо няма да ни попречи в тази обществена дискусия да включим и точка, свързана с информирането на сайтовете, регионалните сайтове за техните ангажименти по този закон, който ние приехме. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин заместник-министър аз имам една молба, за да не го дебатираме: бяхме поставили въпроса за Червената къща. Всички скулптори на Андрей Николов се намират, където е Музея на соца, аз съм ги прибирал, изхвърлени от собственото ателие на Андрей Николов.
Андрей Николов е патриархът на българската скулптура и нация. Това е най-големият български скулптор, завършил при професор Куки и специализирал при Роден. Затова молбата ми е, аз разбирам притесненията от Конфуций, българският Конфуций и неговата любима Бризеида, но много моля, вземете я съвсем сериозно. Изтече договорът, освободете на човека дарението. Тези хора нека да правят дебати, те са толкова демократични, красиви и способни, но като си наемат друго помещение, пак ще продължат същия дебат. Никой няма да им наруши демократичния дебат. Но къщата на Андрей Николов, ателието на Андрей Николов, много моля, аз този въпрос няма да го оставя, да се превърне в къща-музей на Андрей Николов. Както има къща-музей на Яворов, както има на Борис Христов, както има и на много други големи български творци, на Иван Вазов, която аз я ремонтирах, вече е хубава. Това е една от малките ми гордости.

Така че, господин заместник-министър, просто една препоръка: седнете, помислете, защото няма нищо обидно в това. Аз виждах няколко пъти моя колега и приятел министърът „Ама там дебатите“. Дебати ще има. Големият дебат! Дебати ще правят изкуствоведи след всяка изложба, след всяко представяне. Нека да има дебати. Останах с усещането, че тези хора единствено там могат да правят дебат. Той ме е учил да правя скулптури. Велик скулптор е. Велик! Голям скулптор. Срамота е. Обсебили дома на един човек, дарение на българската държава. А да не разказвам нататък, как бяха се опитали при едно служебно правителство, дарителската воля да отпадне и да бъде прибрана. Беше подготвена – аз имам някои документи, ако се налага, ще ги покажа. Мерси.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,59 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЖДИ РАШИДОВ

Стенограф:
Янка Иванова