1. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г.
3. Разни.

---

На 1 ноември 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г.
3. Разни.
Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме дневния ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват:
- от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Красимира Стефова – главен секретар, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводна дейност“;
- от Министерството на финансите: Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, Росица Спасова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“, Евгения Петкова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“;
- от Българска телеграфна агенция: Борислав Чалъков – заместник генерален директор, Данчо Антонов – финансов директор, Йоана Петрова – главен счетоводител;
- от Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, Бетина Жотева – член на СЕМ, Спаска Янева – началник-отдел „Бюджет и финанси“;
- от Българска национална телевизия: Константин Каменаров – генерален директор, Зина Трифонова – член на Управителния съвет;
- от Българско национално радио: Александър Велев – генерален директор, Дари Йорданов – директор на Икономическа дирекция;
- от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: Красимира Александрова – директор;
- от Съюза на народните читалища: Николай Дойнов – председател;
- от КНСБ: Иван Иванов – председател на Независима синдикална федерация „Култура“, Пеньо Пирозов, Силвия Нотева и Нели Михайлова.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени по електронната поща.

Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Давам думата на госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата.
Заповядайте, госпожо Гешева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги и съмишленици! Позволете ми първо да честитя Деня на народните будители и да пожелая на всички ни да продължаваме да работим със същата енергия за българската култура. Благодаря специално на Комисията по културата и медиите в Народното събрание за подкрепата, която каузата на българската култура получава.
Бюджетът на Министерството на културата за 2019 г. е 194 млн. 396 хил. лв., като за 2019 се предвижда ръст в бюджета на Министерството на културата с около 20 млн. лв. спрямо бюджета на Министерството за 2018 г., който е бил в размер на 175 млн. 282 хил.
За 2019 г. са предвидени разходи по функция „Образование“ – 39 млн. 322 хил. лв., а за функция „Култура“ – 155 млн. 63 хил. лв. Разходите по функция „Образование“ за 2018 г. са били 33 млн. 418 хил. лв. – това са парите за 23-те училища по изкуство и култура в България. По функция „Култура“ през 2018 сме имали 141 млн. 864 хил. лв.
За сценичните изкуства в бюджета за 2018 са били изразходвани 83 млн. 814 хил. лв., а за 2019 те се завишават на 90 млн. 393 хил. лв.
Увеличава се и приходната част на бюджета с 1 млн. 100 хил. лв.
В проекта на бюджет за 2019 г. са заложени средства за увеличение с 10% на заплатите и осигурителните вноски от 2019 г., с които ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите въз основа на заеманата длъжност и на оценките за постигнатите резултати.
Предвидено е увеличение на възнагражденията средно с около 20% за 2019 г. за педагогическия персонал, който е зает в училищата по изкуствата и културата.
За първи път в последните години в бюджета са предвидени средства за увеличение на бюджета на Националния институт за недвижимо културно наследство – за издръжка и за капиталови разходи, с 500 хил. лв., като в бюджета за 2019 г. са предвидени 250 хил. лв. за капиталови разходи, а издръжката нараства на 403 хил. лв.
Осигуреното приоритетно финансиране през 2019 г. касае политиката, свързана с филмопроизводството. В последните три години се утвърждаваха по близо 13 млн. 200 хил. лв. годишно за производството на филми. За 2019 г. в тази част на нашата дейност са предвидени 1 млн. 500 хил., като ръстът е с около 12% в сравнение с миналата година.
Считаме, че това увеличение ще позволи създаване на повече качествени филми и представянето им пред световната публика, както и увеличаване на международния културен диалог.
В библиотечно-информационното обслужване за създаването на условия за по-широк кръг потребители, за активиране на интереса към книгата и към четенето на българските граждани, и особено на младите хора, чрез обогатяването на библиотечните колекции, както и подпомагане на книгоиздаването, имаме увеличение със 100% на средствата спрямо бюджета за 2018 г. Миналата година сме разполагали с 1 милион, тази година в проектобюджета са включени 2 млн. лв.
През следващата година в проектобюджета нарастват и субсидиите за творчески проекти и други разходи, които са свързани със създаване, съхраняване и разпространение на произведения на изкуството и културата, за опазване и популяризиране на културноисторическото наследство в областта на театъра, музиката, танца, музейното дело, разбира се, и визуалните изкуства. В това число е предвидено увеличение на средствата, с които се финансират проекти по линията на Национален фонд „Култура“. Предвиденото увеличение е с 1 млн. 500, или ръстът е със 100%, като се завишава бюджетът на Фонд „Култура“ с 500 хил. лв., на проектите в сферата на сценичните изкуства с 500 хил. лв. На музейното дело и визуалните изкуства бюджетът е увеличен със 100% и в тази сфера ще разполагаме с близо 1 млн. 960 хил. лв.
В бюджета за култура за 2019 г. е предвидено и увеличение на подкрепата за националните и международните фестивали и събития, като са осигурени допълнително 500 хил., което означава, че през следващата година ще разполагаме с 1 млн. 240 хил. лв.
Изключително важна част от политиката на Министерството на културата и наш приоритет са археологическите проучвания, консервацията и реставрацията на недвижимото културно наследство, като за тези дейности в последните години поетапно се увеличаваше бюджетът. За 2018 г. сме разполагали с 3 млн., за 2019 е осигурено допълнително финансиране с още 500 хил. лв. Това означава 3 млн. 500 хил. за археологически проучвания, консервация и реставрация на недвижимите културни ценности.
Бюджетът за 2019 г. предвижда и преминаване на Българската национална филмотека на делегиран бюджет – нещо, което считаме, че е изключително важно.
По бюджетите на общините също има предвидено увеличение – увеличението на единните разходни стандарти за делегираните от държавата дейности, включени във функцията „Почивно дело, култура и религиозни дейности“.
Музеи и художествени галерии – в тази част на бюджета за регионалните и общинските музеи и художествените галерии през 2019 г. са предвидени допълнителни субсидирани бройки – 20. Увеличен е и разходният стандарт от 14 хил. 120 на 15 хил. 334 лв., като нарастването е с 8,6%. Общото увеличение е с 2 млн. 550 хил.
Регионалните библиотеки и библиотечната мрежа в страната също получават увеличение на средствата с 8,6% спрямо бюджета от 2018 г., като са осигурени допълнителни средства в размер на 1 млн. 592 хил. лв. Предвидени са съответно за увеличаване на единния държавен стандарт от 14 хил. 750 на 16 хил. 17 лв. Имаме увеличение на субсидираната численост с 10 бройки.
Народните читалища за 2019 г. имат отпуснати допълнителни средства в размер на 9 млн. 352 хил. лв. – повече от 2018 г., като с това нарастване се постига увеличение от 13,3% в размера на стандарта на народните читалища спрямо 2018 г., който от 8 хил. 375 лв. за 2018 става 9 хил. 490 лв. за 2019 г., което покрива исканото завишаване на бюджета от страна на Министерството на културата. Читалищата получават и увеличение на субсидираните бройки през 2019 г., като увеличението е с 97. Благодаря Ви. Ако имате въпроси, съм готова да отговоря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има думата колегата от Министерството на финансите – господин Петров.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми ръководители на електронните и на масмедиите, дами и господа народни представители! Ще бъда кратък, за не Ви отегчавам и да не преча на деловата работа на Комисията. Просто ще се спра върху няколко макроикономически показателя, върху които е изграден бюджетът на Република България за 2019 г., и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г.
Бюджет 2019 стриктно отразява и следва заложените приоритети от Програмата на правителството, макроикономическата прогноза за следващата година в съответствие с очакваните допускания за развитие на икономическата среда в международен план и с актуалните оценки за икономическо развитие на страната. Очакваният икономически ръст през 2019 г. е 3,7 на сто, като растежът на брутния продукт е прогнозиран да се ускори основно по линия на публичното потребление и инвестиции и номинално да достигне 116 милиарда. Никога досега в разчетите на бюджетите на Република България такъв брутен продукт няма. Това, което е ново достижение за параметрите на Бюджет 2019.
Средногодишната инфлация е предвидена да бъде 3 на сто, като за 2019 г. ще възлезе на около 4,8% при 5,4 за 2018 г.
Заложена е тенденция, която е за трайно намаляване на държавния дълг на България спрямо брутния продукт. През 2018 г. е 22,5, а в 2019 става 19,1, което е една хубава тенденция.
Бюджетното салдо на консолидираната фискална програма за 2019 г. е разчетено с дефицит 0,5 при 1 на сто за 2018 г.
Приоритет на Бюджет 2019 – изведени са четири основни направления, които изискват огромен ресурс и средства, които са намерили отражение в Бюджет 2019. Те са в областта на социалната политика, политиката на доходите, образованието и отбраната.
За първи път от 10 години – последната година беше 2008, когато в Закона за бюджета, когато се гледаше от народните представители, имаше политика по доходите. Сега сме 2018, когато правим Бюджет 2019 – също има предвиден ръст на доходите с 10% за цялата бюджетна сфера. Само за Ваша информация, тези 10% представляват 1 млрд. 100 – огромен ресурс, който е разчетен в бюджетната рамка с оглед да се създадат предпоставки и условия да се даде възможност за увеличаване на работната заплата на заетите в бюджетната сфера. Както заместник-министърът каза, на базата на постигнатите резултати, тъй като няма да е на глава, както се казва, тоест на човек, а ще бъде съобразно който е допринесъл да има ръст в неговата дейност.
За първи път отново при 2 милиарда, които са в бюджета, се дават допълнително 150 милиона за хората с увреждания. Всеки момент в парламента ще влязат два законопроекта – за хората с увреждания и за личната помощ, по които народните представители ще се произнесат може би в ускорен порядък, но за това са заложени 150 милиона допълнително.
40 млн. 400 са дадени за 50% увеличение на енергийната защита на хората, които получават във връзка с увеличението на цените, които предстоят или са вече в сила.
Другият приоритет на правителството е образованието. Увеличението на заплатата за педагогическия персонал в тази система е 20% при 10 за останалата бюджетна сфера с оглед да може да се достигне в 2021 г., когато ще трябва да се получи двойно увеличение на заплатите на педагогическия персонал.
Четвъртото направление, което е приоритетно, е отбраната. Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от брутния продукт в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана до 2 на сто от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 млрд. 839,3 млн. лв., което е 1,58 на сто от брутния продукт.
Гарантирани са и средства за трите големи инвестиционни проекта, които Народното събрание миналата година прие, свързани с превъоръжаването на Българската армия – за самолети, кораби и бойна техника за Сухопътните войски.
С това мое кратко изложение представих картината, при която е разработен Бюджет 2019, за да видите какъв огромен ресурс е отделен и при това положение – при тези четири основни приоритета, някои от системите остават на нивото на 2018 г., но не може всичко в Бюджет 2019 да бъде приоритет. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Това е пό цялостната картина за финансирането, но, общо взето, за културата нищо не казахме – защо там нищо не става. Ние сме Комисия по културата и медиите и бюджетът за културата и медиите ни интересува най-много. Не за друго – разбрахме, че се въоръжаваме, само не знаем от кого ще се пазим или кого ще нападаме.
Онова, което всеки ден хората на културата правят – запазват идентичността на българската държава. Тя винаги е била много важна за оцеляването ни като народ. Излишно е да Ви казвам, че от 500 години читалищата са запазили точно това, за което говорим – идентичността на българския народ.
Моето мнение – докато не започнем от 1% от брутния продукт за култура, трудно бихме говорили за защита на какъвто и да е бюджет. Единственото радостно нещо е, че години наред, за щастие, по малко, прогресивно има едно наслагване. Доколкото разбирам, сега отново една малка сума отгоре, което е по-добре, отколкото нищо. Винаги наслагването е по-добрият вариант, но в никакъв случай не е нещо, от което хората трябва да са спокойни.
Виждам безпокойството – говорихме и с обществените ни медии, които също са толкова важни, колкото и отбраната, защото те пък бранят друго поле. Ще чуем и колегите по-нататък – да видим какво е тяхното мнение.
Думата има господин Антонов – по отношение бюджета на БТА.
Заповядайте, колега.
ДАНЧО АНТОНОВ: БТА всъщност никога не е имала проблеми с бюджета в смисъл – не че ни е бил достатъчен, но сме се оправяли с него. И този път ще кажем същото.
Бюджетът ни се увеличава – 323 хил. лв. Ще се оправим с тези пари, въпреки че те не отговарят на десетте процента, които бяха обещани за всички, тъй като преди около три години бюджетът на БТА, БНР и БНТ беше намален, и то целият бюджет – с всички разходи, които бяха за заплати, с по 10%, ако всички са го изпълнили. Сега всъщност да стане някакъв статут – това не е проблем.
Към бюджета за 2019 г. бяхме предложили една сума от 500 хил. лв. за провеждане на Световния конгрес на информационните агенции. Какво представлява той? Тук ще дойдат ръководителите на Си Ен Ен, „Ройтерс“, ДПА, „Асошиейтед Прес“, „Франс Прес“ – целият информационен световен елит. Поканени са хора от „Майкрософт“, от ООН и от ЮНЕСКО. Имиджово според нас това би повлияло много добре на България, да не говорим след Председателството.
За мен обаче това, че не са ни осигурени тези средства, говори просто за лошо отношение на Министерството на финансите към БТА и ще кажа защо. От февруари месец, ако се върнем назад 15 месеца, 12 месеца ние сме имали държавна финансова инспекция. По първата проверка ни направиха два акта – единият падна, вторият от 1000 лв. го направиха на 300. Не сме го обжалвали, защото разходите щяха да бъдат повече, отколкото тези 300 лв. – около десет пъти. Втората проверка беше направена по някакъв донос на двама човека, които никога не са работили в Агенцията. Беше цялостна проверката – на всичко: командировъчни, билетчета, не знам какво, не отговарят на датите – един-двама кореспонденти върнаха някакви пари.
Ще Ви цитирам два примера.
Единият – не сме разделили обществената поръчка за стационарните и мобилни телефонни услуги. Влизаме в интернет – виждаме, че така са постъпили и от Министерството на финансите, и го казваме на екипа. За тях това няма значение – пишат ни акт, съдът ще се произнесе.
Най-голямото прегрешение, което беше – че сме доставили без една стотинка обществен ресурс минерална вода, която не се продава, търгува или нещо подобно, а се ползва като тази от хората на Агенцията и от нейните гости. Без една стотинка. В момента на таблото нямаме логото „Минерална вода – Хисар“, обаче нямаме и вода.
Да се върна на Конгреса. Господин Петров, понеже нямаше никакви пари в бюджета, аз Ви обещавам, че ако някой в Министерството на финансите ни осигури тези пари, на мястото на „Минерална вода – Хисар“ ще си сложа логото „Министерство на финансите“ за следващите пет години, дори с риска същият екип да дойде и да ме обвини, че не съм провел обществена поръчка за разходите за провеждането на този конгрес, защото някой можеше да даде и повече пари.
Да кажа и нещо друго. След тези проверки Сметната палата ни заверява отчетите без забележки, без резерви.
Господин Рашидов, аз се надявам по някакъв начин Комисията да ни съдейства за тези пари и за провеждането на този конгрес.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Има думата София Владимирова да изрази становище по бюджета на СЕМ.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността. Честит празник! Ще бъда съвсем кратка. По-голямата част от допълнителните средства, необходими за нормалното функциониране на СЕМ, са удовлетворени. С увеличение на разходите за персонал имаме увеличение около 9,6%. Тук трябва да кажа, че в Съвета за електронни медии работят висококвалифицирани служители със специфичен професионален опит. За съжаление, размерът на средната месечна заплата е твърде нисък – 885 лв. В тази комисия много добре знаете какви са заплатите в медийния сектор, който ние регулираме. Тази заплата е под равнището на средната работна заплата в обществения сектор, която е 1119 лв.
При съществуващата динамика на минималната работна заплата възнагражденията на служителите все повече се доближават до нейните нива. Имаме допълнение за разходи за издръжка – увеличение с около 30 хил. лв., както са отпуснати и допълнително 50 хил. лв. за капиталови разходи, което ние оценяваме.
Въпреки тези допълнителни средства, пак ще поставя въпроса, който неведнъж съм поставяла във Вашата комисия, а именно необходимостта от средства за нашата система за мониторинг, с която ние основно работим, която система е от 2006 г., а ние регулираме медиите днес. Тук изобщо не поставям въпроса за регулация на онлайн медиите, защото би било смешно да бъде поставен при сега действащата система за мониторинг. За съжаление, при така отпуснатите средства Съветът за електронни медии не може да си позволи да разполага с нова система за мониторинг. Следващата година предстоят два вида избори – Вие можете сами да си отговорите на въпроса: какво натоварване е това и каква голяма част от медиите ще бъдат наблюдавани, предвид факта, че едните избори ще бъдат местни?
Бюджетът ни за 2019 г. е увеличен с 8,24%. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Велев. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости на Комисията! Мисля, че трета година ще се повторя – Националното радио остава недофинансирано, но тази година мога да кажа, че бюджетът, който получаваме от Финансовото министерство, ни изправя пред много сериозно финансово напрежение и вкарва Националното радио за първи път през неговата история в дефицит. Тоест ние ще имаме към края на годината необслужени задължения, които ще се натрупат в рамките на следващата година и ще надхвърлят 1 млн. лв. Този бюджет ни принуждава да правим ограничения. Спомням си две заседания в тази комисия и в Комисията по политиките за българите в чужбина, където говорихме за предавателите и за възможността нашите сънародници да слушат и въобще да се излъчва Българското национално радио зад граница. Ние сме принудени да спрем и последния средновълнов предавател, който е във Видин, тъй като издръжката на този предавател ще ни спести около милион и половина лева годишно. Но това също няма да е достатъчно, за да успеем да вържем двата края, както се казва.
Неотдавна – мисля, че преди два месеца беше, в Комисията по политиките за българите в чужбина ни се задаваше остро въпросът: защо нямаме присъствие в Македония, защо нямаме кореспонденти? Не само че няма да имаме кореспонденти в Македония, а трябва да се замислим дали да не си отзовем кореспондентите в чужбина, защото един кореспондентски пункт ни струва около 100 хил. евро. Ако закрием всичките си кореспондентски пунктове, тогава няма да имаме дефицит. Смятам, че сериозно трябва да се замисли държавата – и Финансовото министерство, и Вие като народни представители, над това дали този бюджет е достатъчен за Българското национално радио.
Какво иска обществото от нас? Иска ли програми, иска ли тези програми да бъдат разпространявани и по какъв начин?
Много благодаря за това, че втора точка днес в дневния ред е промяната в Закона за радиото и телевизията, която ще гарантира присъствието на музикалните състави в състава на Националното радио – това е чудесно. Те са много доволни и щастливи от това, защото ще бъдат регламентирани със закон, но по същия начин трябва да се помисли какво радио искаме да имаме и какво плаща обществото за това радио.
В Албания и в Македония бюджетът на Националното радио и на Националната телевизия се формира като процент от бюджета на държавата. Нараства бюджетът на държавата – нарастват и средствата, които получават Националното радио и Националната телевизия. А ние от 7 години имаме непроменен бюджет – в случая имаме бюджет, променен с 1 млн. 900 хил., което ще ни позволи да увеличим с близо 10% заплатите на работещите в Радиото. Общо това е увеличение от 6% към бюджета на Националното радио, което е безкрайно недостатъчно, при положение че за последните години – от 2012 досега, на Националното радио са отнети 14 млн. лв. издръжка. Инфлацията за тази година е близо 4%, разходите поскъпват неимоверно.
Ние в Националното радио, след проблема с „Музикаутор“ и „Профон“, приехме едно увеличение на възнаграждението на авторския труд, което почти удвои разходите ни за авторски права. Тези средства също би трябвало да дойдат отнякъде.
С този бюджет единственият начин, за да вържем двата края и да не излезем на дефицит, е да режем програми или живо месо и да редуцираме онова, което произвеждаме.
Искам да Ви кажа, че една Македония произвежда четири национални програми, а ние произвеждаме две. Имаме девет регионални програми – може би трябва да лишим някой от окръзите си от регионална програма. Другият вариант – да се върнем към темата Радио „България“, която вече обсъждахме веднъж тук, и Вие като народни представители изразихте волята си да запазим Радио „България“. Но без средства няма как да бъде запазено, дори тогава говорихме за разширяване. С тези средства, които са същите, защото увеличението отива изцяло за заплати, ние нямаме възможност да запазим и онова, което имаме в момента.
Смятам, че е добре да отворим дебат за това какво обществено радио и каква обществена телевизия искаме, и готово ли е обществото да плаща за тях. Този дебат, който се проведе в Швейцария, и обществото каза: да, искаме обществено радио и обществена телевизия, и сме готови да плащаме по 400 франка годишно за това. А тук в България искаме да имаме обществено радио и обществена телевизия, без да плащаме или да плащаме минимално за тях. Много е сериозен въпросът с финансирането на Радиото и Телевизията.
Сериозен е въпросът и на фона на новите технологии, защото ние получаваме субсидията за час програма, а всъщност в момента трябва да произвеждаме не само час програма, а страници в интернет. Новинарски страници, в които ние да се борим срещу фалшивите новини в интернет пространството. Няма човек, който да не каже: като видях новината в БНР, повярвах на онова, което прочетох, и знам, че това е така. Докато, четейки новини някъде из пространството, винаги се съмнява, но когато се съмнява, отива и проверява на страницата на Националното радио или слуша програмата на Националното радио и разбира каква е новината. Това нещо струва пари и ние трябва като общество да инвестираме в развитието на обществените медии. Колегите ни на Запад отделят огромни средства за инвестиции в интернет пространството, защото вече само ефирът не е достатъчен. Хората слушат и по друг начин – радио на повикване, он деманд, ползват информацията, която е в интернет. Просто медиите вече не са онова, което бяха.
Като заключение се обръщам към Вас, скъпи народни представители и скъпи колеги, по възможност да подкрепите Националното радио с един по-висок бюджет или увеличение на бюджета поне в това, което сме поискали – ние сме поискали минималното, за да не се налага да редуцираме разходи, от което ще пострада качеството на продукцията на Националното радио, ако ги отрежем тези разходи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Велев.
Изобщо тази дискусия за обществените медии е много дълга, трябва да видим и какво точно представляват – кое е точно обществена медия. Разбира се, това, след като мина днес този закон за медиите, ще трябва много сериозно да помислим.
Вие сте прав основно в това, че бюджетът изобщо в цялата тази сфера е недостатъчен и аз се присъединявам, защото години наред като министър винаги съм повтарял едно и също. И сега казвам същото: ако съдим за развиващите се държави, които уважават медиите, обществото и културата си, примерно като Франция – 3,9 от брутния продукт на Франция, 3 е на Италия, на Гърция също процент и нещо. Разбира се, това е по-широка дискусия.
Тук ще си позволя нещо, тъй като седем-осем години съм управлявал Министерството – добих някакъв опит: говорейки само за пари, не е красиво – трябва да се научим да говорим и за реформи, оптимизация, промени.
По този повод сега ще дам думата на господин Каменаров.
Имате думата, господин Каменаров. Заповядайте.
КОНСТАНТИН КАМЕНАРОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Честит празник на всички и от мен!
Не мога да не попадна в общия хор на мрънкане и оплакване от недоимък и от безпаричие просто защото фактите са такива. Всички го знаете – това сме го говорили милиарди пъти и всички заедно, и отделно: бъдете сигурни и моля Ви, никога не забравяйте, че това е страхотно унижение за всички нас – да мрънкаме за пари непрекъснато и да се държим като невъзпитани деца, които нещо искат, пък не им го дават, защото не са достатъчно послушни.
Много ми харесва това, което БТА казва – че те се оправят с бюджета си, това е фантастично, завиждам Ви от цялото ми сърце. Господин Велев току-що каза една цифра, която за мен е забележителна като дефицит, защото ние много отдавна сме я надминали. Министерството на финансите това го знае много добре.
Знаете ли, това е един много по-голям според мен разговор. Не е виновно нито Министерството на финансите, нито Комисията по културата и медиите, нито отделни граждани на нашата мила държава. Това е разговор, който съдържа две неща. Обществените медии са обществени, защото те имат обществена мисия. Аз съм твърдо убеден, че тъкмо там е заровено кучето, ако позволите малко жаргон. Смятам, че абсолютно крайно време е да се пренапише, да се предефинира обществената мисия – какво означава това нещо, какво изисква обществото, с цялото съзнание и право то да има това изискване, и какви са отговорностите на обществените медии.
Звучи като мръсна дума, но производството на качествен продукт струва пари. Това е положението, съжалявам. Казвам, че не е работа на Министерството на финансите не за друго, а защото това е работа на държавата не като политически партии, а като държавно мислене. Обществените медии имат две основни мисии: едната е да защитават гражданския интерес, втората е да защитават интереса на държавата изобщо. Обществените медии произвеждат културен продукт също така.
За да не бъда многословен, защото този разговор може никога да не свърши, ще Ви дам само два примера. Че не стигат парите няма нужда да го казвам – не просто не ни стигат, ами и оттатък. Един пример, който винаги казвам и пак ще го повторя: в далечната 1992 г., когато попаднах за първи път в Българска национална телевизия, бюджетът й беше – на онези пари, на онези цени – над 100 млн. лв. Днес е 65 – 66 примерно.
Моля Ви, не го разбирайте като мрънкане – просто това са обективни неща.
Два примера ще Ви дам. В най-новата ни история направихме един функционален анализ на IT частта ни. Хората, които го правеха, след като завършиха, дойдоха, погледнаха ни по особено свиреп начин и казаха: „Мили мои, Вие не просто не сте в ХХ век – Вие сте в каменната ера“. Това, за да се промени – все пак и Радиото, и БТА, и ние сме електронни медии, за да се поправи, струва едни 6 млн. лв., базисно да се оправи.
Второто, с което ще завърша – по повод празника, който днес честваме с радост, е, че аз съм напълно убеден, че ние всеки Божи ден вършим грях и престъпление, което е разпадането на архива, който Българска национална телевизия има, поради невъзможност той да бъде дигитализиран, да бъде пренесен на някакви съвременни носители. Това е кощунство. Това нещо струва „за добър ден“ 10 милиона. Само това!
Ако позволите, така ще завърша – още един път: честит празник на всички! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Каменаров.
Колеги, когато говорим за бюджет, винаги има дебат, говорене – разбира се, това е много важно за всички колеги, които са тук. Предлагам да преминем към изказванията.
Има ли желаещи за изказвания относно бюджета за културата и за медиите?
Имате думата, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, гости, уважаеми народни представители! Съжалявам, че го няма министър Банов в момента, защото отношението по бюджета, което ще взема, разбира се, касае и него, даже с него ще започна.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заместник-министърът е тук, тя има опит.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Понеже започвам с името на министър Банов, затова съжалявам, че го няма.
Та министър Банов в няколкото интервюта, които даде, твърди, че предложеният бюджет за 2019 за Министерството на културата е възможно най-добрият, най-щедрият за сектора досега. Даже съвсем бегъл поглед, предвид малкото време, с което разполагахме, показва, че той отново е половин процент от БВП.
От БСП няма да подкрепим предложения ни Бюджет 2019, защото отново по традиция е изготвен на така наречения „остатъчен принцип“. След като се запушиха дупките тук и там в държавния бюджет, културата отново не се отлепи от дъното и за нея остана едва половин процент от БВП. Нещо повече, в прогнозата за следващите три години също няма надежда, като дори за 2021 за този важен сектор се предвижда 0,4%.
Не са отчетени нито инфлационните процеси в издръжката на поделенията на сектора, нито сумите за изоставането с години във фонд „Работна заплата“ в този сектор „Култура“.
През цялата година задавахме въпроси: кога най-сетне ще се представи и приеме Стратегията за развитие на българската култура, творческите и културните индустрии, което щеше да доведе до структурни промени, до реформи, както и до по-ефективно управление на ресурсите в този сектор, но такава все още не е приета? Това щеше да даде възможност за справедливо нарастване на средствата за творческия труд на заетите в сектора, където вече пет години се раздава равна или близка до минималната работна заплата за страната.
Известен факт е, че средствата за сценична дейност, за поддръжка на сградния фонд, творческите институти, за теренни разкопки, за опазване на националното богатство и паметниците на културата, за дейността на Фонд „Култура“, за изпълнение на чл. 17 от ЗФИ, за покриване на стойността за субсидираната бройка за всички музеи и художествени галерии, финансирани като делегирани от държавата дейности, за дигитализацията и консервацията на огромния масив от културни ценности са недостатъчни. Сценичната, озвучителната и осветителната техника в много български театри например е от зората на техническата революция. Фондовете в нашите библиотеки и галерии от години не са обновявани, а дигитализацията там още е надежда да се случи.
След две години с реализиран бюджетен излишък отново се прогнозира дефицит на държавния бюджет за 2019. Годините на икономически ръст трябва да се използват за правене на реформи и натрупване на резерв, с който да се догонват европейските норми на развитие в отделните сектори на страната и това с особена сила важи за хронично изоставащия сектор „Култура“.
Ние настояваме за увеличение на бюджета. За всичко това считаме, че необходимият бюджет за култура трябва да е по-голям, защото устойчивото развитие на българската култура и медии е гаранция за формиране на цялостната обществена система и показател за постигане на по-високо качество на живот. Благодаря Ви за вниманието. Надявам се да съм бил максимално кратък.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колега. Това политизиране – едва ли днес е мястото, когато говорим за култура, но аз разбирам Вашата позиция.
Ако сте забелязали, и ние точно това искаме. Така че за културата мога да Ви кажа още нещо. Не е необходимо, като в много браншове се наливат само пари. Камен Донев не иска пари, не иска бюджет. Рачков не иска бюджет. Тина Търнър не иска бюджет. На нас ни трябва един бюджет, на който да стъпим и да развием условия за развитие на културата, а културата се произвежда, без въобще да ми давате пари. Като ми е съдба, извинявайте, на мен кой ми дава, че съм талантлив, един лев? На театрите – по три, за всеки докаран лев. Че и аз съм талантлив. Защо на един докаран лев за скулптура не ми отредите по два лева – не ща три?
Този начин на говорене не е позиция – тази стратегия я оставете. Какво като стане Стратегията? Толкова членове има, които не носят никакви пари.
По-скоро: можем ли да създадем база, финансова основа, от която да създадем условия за развитие? Държавата може да предостави условия, но държавата не е в състояние да прави култура.
Ние не можем да пеем като Лили Иванова – едничка е. Можем да говорим. А Моцарт е казал нещо много хубаво: когато 40 човека говорят на едно място, това е шум, но когато 40 човека пеят на едно място, това е хармония.
Тази част я оставям – аз съм пό прагматичен. Казах и преди малко: за да бъдем разумни, ние можем да искаме, ясно и точно да кажем, че културата е вид приоритет, на което много държа. Вид важен приоритет – много държа. Основен приоритет, заедно с образованието – много държа. Разбира се, и здравеопазването, което при Семерджиев беше 300 милиона, сега вече е 4 милиарда.
Приятели, ние как трябва да внушим, че трябва да вдигнем баланса, за да можем да изградим основната база на културата? Десет театъра ремонтирах – карате ме да го кажа: от 60 години не беше сменено кадифето вътре, вмирисано беше.
Базата. Талантливи са актьорите – те и на улицата могат да играят. Шекспир го е направил – театърът да ходи от град на град с каручката и да събира пари. Не го е направил да легне на лежанката и театър да играе на топло. Не казвам, че и така трябва да бъде.
Днес нямаме реформи, каквито трябваше, и сме потомци – хора, които сме взели наследство от системата на комунизма, на 6 милиона държава да имаме 54 сценични. Няма толкова публика, колеги! Е, как? Има ли публика? В Силистра няма – не могат да си изкарат левчето. Смолян. Тогава значи театрите също трябва да се оптимизират.
Колеги, дайте да не го политизираме. Дянков навремето, помня, имаше проблеми с Телевизията и Радиото – отряза 5 милиона от бюджетите, нали така? Но за културата мога да кажа едно, казах го: ако пари не стигат, и те не стигат, колеги, няма какво да се лъжем, аз съм откровен човек, но поне се наслагват по малко.
И ще Ви успокоя: на 96 милиона поех Министерството – оставих го на 180 милиона. От времето, когато господин Банов и колежката управляват, нови 20 милиона – по мъничко има отгоре. Разбира се, недостатъчни, но отгоре. Затова казвам: и тази форма що-годе може да ни прави леко щастливи – по-добре по нещо малко отгоре, отколкото нищо.
Така че недейте – искам да опазим културата, да не я вкараме в драматичната политическа риторика. Госпожа Нинова разбира добре от политика и разпоредбите са й: това му отрежи, онова. Но тук не можеш да го отрежеш, защото то ще ни отреже.
Най-интересната част, това е най-талантливата част – културата, и най-важната, заедно с медиите, на българското общество. За какво разчитаме на медиите? Разчитаме да запазим хигиената на националната ни култура, общество и дух. Затова те са ни важни и са обществени. Какво ги направихме в годините? Полуобществени. Защо? Половината от тях са купени съвести – няма да казвам повече. Човек, който взема пари отвън, вече е зависим. Съжалявам.
Много моля да не политизираме. Важен е въпросът. Моля всеки колега да каже къде какво не стига – смятам, че колегите от Финансите не са хора, които не разбират. Аз също апелирам да се вдигне малко бюджетът. Колко малко? Дайте това да обсъждаме. Можем ли? Дайте това да обсъждаме. Има ли шансове? Дайте това да обсъждаме. Да си хвърляме камъчета няма нужда. Благодаря Ви.
Заповядайте, уважаема колежке – ето една жена, която не ходи при народа, а народът – при нея.
НОНА ЙОТОВА: Много Ви благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаема госпожо Заместник-министър! Трябва да Ви кажа, че също правя един театрален фестивал – вече ще станат 13 години, в Банско и Разлог и не съм искала една стотинка от държавата, като изключим, когато господин Рашидов е бил министър, ми е пращал по някой букет, господин Банов също ми изпрати това лято. Това е, което съм получавала от държавата.
Все пак си спомням, че имаше предизборна кампания, в която участвахме всички, и управляващото мнозинство обяви българската култура за национален приоритет, но през изминалите две години не направи нищо за изпълнението на тези си намерения. Нещо повече, в средносрочната бюджетна програма процентите от БВП постепенно намаляват от 0,5 на 0,4. Работата по приемането на Националната стратегия за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии, културното наследство и културния туризъм 2014 – 2023 бе спряна може би поради отказа на правителството да поеме конкретни ангажименти – бюджетите за функция „Култура“ постепенно да се увеличават съгласно Управленската програма на ГЕРБ – от 0,6 до 1% от БВП. В резултат на това се забелязва, че има криза в духа на българското общество, която се задълбочава. Незачитането на общочовешките ценности се отразява изключително негативно върху нацията – тревожим се от нихилизма и песимизма на младото поколение, от несправедливата социална диференциация и безотговорното отношение към недостатъчното финансиране на процесите в българската култура, което води до нещо, което мен особено много ме вълнува – принизяване на вкуса на българите до комерсиални форми, които носят много бързи печалби.
Да дам един пример – румънското правителство през настоящата година определи 2% от БВП на Румъния за подпомагане на сферата на културата. В Македония от няколко години е 1% за развитие на културата. Един оркестрант в Тимишоара получава 1200 евро, у нас не се стига и до 540 – това се знае.
Тук въпросът е: какво пречи на нашето правителство да оцени по достойнство приноса на културата и културните и творчески индустрии към БВП на страната ни, който по официални данни на статистиката е 4% от него?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо и скъпа колежке. Хубаво е написано това, което прочетохте – страхотно е. Аз мога да тръгна от азиатската част с едни хубави извадки, но ние говорим за българската култура в момента, а тя не е лоша – тя е прекрасна.
Господин Петров, трябват малко пари – натам върви разговорът.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Ще рискувам да направя пак едно изказване – ако има колеги от медиите, могат да го фалшифицират на място.
Понеже обсъждаме целия бюджет – макрорамката, трябва да направим едно уточнение. Понятието „култура“ – не е лошо да започнем да водим дебати в тази посока: какво е култура? Културата са и театрите, както тук се спомена, и културните институти, но култура са и медиите, култура е образованието. Ако погледнете къде се увеличават бюджетите, ще видите, че се увеличават точно в образованието, дори в рамките на Министерството на културата, включително и на медиите. Естествено, че сигурно не е достатъчно.
Наред с нарастването на бюджета обаче, все повече трябва да си отговаряме на тези въпроси: какво е обществена медия, защо държавата инвестира в обществена медия?
Бързам да кажа, че въпросът с архива на Българската национална телевизия е фундаментален, изобщо за държавността в България. Това е все едно да си затрием и другия архив, където също има един покрив за 300 хиляди – говорих с господин Горанов, той обеща, че тази година ще им го даде, но това е нещо, което не е въпрос само на сметки, на приходи и разходи – това е въпрос за основата на държавността. Ако ние похабим този архив, не знам има ли смисъл да съществува една обществена медия, ако тя не съхранява своя архив. Разбира се, този архив е на държавата, той не е архив на медията. Не знам в БНР какъв е казусът, но със сигурност по някакъв начин трябва да се помисли по този въпрос.
Гледайте на културата като на нещо цяло и пак да си отговаряме на въпросите: защо й е на една държава да има култура? Вижте докъде стигнахме – да започнем този разговор оттук, за да има просто някакви театри и да вървят едни заплати. Като отидем някъде, като ни питат: имате ли театри, ние да кажем: имаме театри. За мен не е това смисълът. Имате ли обществени медии – имаме обществени медии. Смисъла трябва да го намери държавата – това е въпрос на политика, колкото и страшно да звучи за някои хора.
Започна се един дебат и за киноиндустрията – изключителна индустрия, между другото. Има производство на много български филми – не знам каква гледаемост, и дебатът е дали държавата да има цел, когато инвестира в кино, в сериали, или да няма цел. Според мен трябва да има цел. Оттук нататък, естествено, не е мястото на бюджета – да започнем дебат каква е целта на държавата, но със сигурност този дебат е нужен. Тогава вече би могло да се мисли за по-драстично нарастване на разходите, ако бъде намерен този смисъл. Мисля, че има наченки за това.
Естествено, държавата може да осигурява само условия – никой от нас няма претенции да може да прави, освен господин Рашидов, който в качеството си на скулптор прави произведения на изкуството, и госпожа Йотова, и господин Будинов – вярно, че много хора го правят, но аз поне нямам такива претенции.
Нека да гледаме в цялост културата – театрите ще бъдат празни, ако нямаме добро образование. Никой няма да разбере, че имаме театри, ако обществената телевизия или общественото радио не положат някакви усилия за това. Всичко е свързано.
В този смисъл нека да гледаме поне на първо четене пό мащабно този бюджет, а пък вече между първо и второ гласуване и на второ четене можем по-детайлно да гледаме на текущата година, която предстои. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги, има ли?
Заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, честит празник на гостите – на колегите днес вече съм го честитил.
Господин Рашидов, аз съм съгласен с Вас, че културата не е всичко, но всичко е култура.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не съм казал такова нещо – казах, че културата е много важно нещо.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Просто се обръщам към Вас, защото знам, че разбирате това, което казвам. Какво е културата на маите? Образование или не? Това е цивилизационен фундамент – култура, език, традиции. Няма нужда да дефинираме културата, тя е дефинирана във времето много отдавна. Въпросът е да схванем нашето време и какво е мястото на нашата дейност, както си говорим тук. Вече колко години спорим дали е 0,4 или 1%? Защо не е 1%? Защото ако държавата е имала задача, държавата е политическо средство на управляващите. Управляващите обичайно са партии, тоест партията, която има определена политика в културата, се дефинира по макроикономически и прочее показатели – ще увеличаваме армията, ще увеличаваме не знам какво си. (Реплика при изключени микрофони: „Образованието“.)
Не бъркайте армия, образование и структурни елементи на държавата. Ние не увеличаваме финансовите средства във фундаменталния, базисния за съществуването на нацията елемент – културата. Готови сме да дадем за въоръжение – не съм против това, макар че и аз ще попитам, като господин Рашидов: от кого ще се защитаваме с четири самолета или три кораба? Както и да е.
Въпросът е, че тези 0,4%, с тенденция да останат 0,4 и 2020 г., и след нея (реплика при изключени микрофони: „0,5 са“), 0,5 да са, просто са нищожество. Тук всички го казаха – господин Каменаров, всички. Дайте да направим необходимото между първо и второ четене, да преоценим бюджета на културата и да видим откъде можем да намерим средства за културата – да не се чудим и да не си вадим очите с политически или други аргументи.
Аз не бих подкрепил този бюджет на Министерството на културата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, госпожо Заместник-министър! Ще взема отношение по въпроса за бюджетите, касаещи обществените медии, и то не за да се присъединя към призива: дайте да дадем, защото смятам, че това е съвършено контрапродуктивно, а просто да ползвам повода на днешното заседание, за да поставя следната тема. Безспорно сериозни и тежки въпроси стоят пред мениджмънта на обществените медии, но моето мнение е, че нито един от тези въпроси няма да може да бъде решен, докато не се проведе големият дебат за това какво, как и защо трябва да се случва в сектора на публичните медии, на обществените медии. Докато този дебат не се проведе, докато не се намери необходимият път за реформа – няма да се побоя да кажа тази дума, няма как българските национални обществени медии да се придвижат в ХХІ век, да бъдат адекватни технологично, информационно, адекватни на времето, ако не се преосмисли, преформулира, пре- както и да го наричаме това, цялостната им структура. Това до голяма степен засяга, разбира се, и регулаторния орган. Необходим е дебат, той няма да бъде отразен в бюджета, който коментираме днес, но днес можем да сложим на масата тази тема, както Комисията по културата и медиите е успяла в това Народно събрание да бъде различният, възможният формат, в който ние разговаряме повече, дебатираме повече, отколкото да водим дребни политически битчици, за които има достатъчно поле и терен. Смятам, че именно тук е мястото да си дадем думата да започнем този дебат, защото в противен случай всяка следваща година ще водим един и същи разговор. Тук ще идват едни генерални директори и ще казват: ах, как е недостатъчно – ние ще казваме: ах, как повече не може, и всичко ще продължава по един и същи начин.
Що се отнася – с това ще завърша – до изключително тревожния сигнал за унищожаването на златния фонд на Българската национална телевизия, аз съм убедена, че Министерството на финансите има и ресурса, има и капацитета да направи тази аварийна спасителна програма на уникалното ни наследство – нашата собствена история, историята ни във всичките й аспекти, така щото то да бъде спасено. Мисля, че това може да бъде инициатива на Министерството на финансите, която днес ние няма как да решим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз накрая може би ще кажа няколко думи.
Имате думата.
КРАСИМИРА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, господа и дами народни представители! Първо искам да кажа, че в последните две години имам перфектни отношения с Министерството на културата в смисъл – всяка възможност, с която те осигуряват подкрепа на Националната библиотека.
7,4% е увеличението на стандарта спрямо 2018 г. през следващата година. Опасявам се, че това ще бъде сума, която ще създаде сериозни затруднения, имайки предвид и ръста на минималната заплата. Но причината, поради която искам да се изкажа, е желанието ми да продължим в тази посока, така както през 2017 бяха извършени сериозни ремонтни дейности, 2018 – нека и в 2019 продължим, защото всички знаете в колко тежко състояние е сградата на Националната библиотека. Този процес за мен е изключително важно да продължи. Важно е също така да се помисли и за осигуряване на субсидирани бройки, които са заявени, защото, както и Вие, господин Каменаров, споменахте, и много други колеги от медиите говорят за необходимостта от дигитализация. Това е един процес, в който ние на национално ниво изоставаме сериозно. В много държави дигитализацията вече е в миналото и тя е процес, в който се разсъждава за това как може да бъде използвана като форма за информационно осигуряване. Съвсем наскоро подкрепихме Националното радио във връзка с наводненията, които се случиха през лятото, и в момента обработваме част от златния фонд в нашите камери.
Има редица парадокси, от които само един ще спомена – имаме спечелени проекти и осигурено финансиране за обновяване на реставрационния център, но липсват средства, представете си, за изграждане на нова ел. инсталация, с която да захраним тази техника, която ще влезе по проекта. Спирам дотук.
Пак казвам, много се надявам, че този положителен процес, който върви, ще се случва и през 2019 г. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, по тази точка вървим към края. Благодаря на всички, които се изказаха.
Ще се опитам да ползвам правото си на председател да обобщя целия този разговор, дебата.
Нона Йотова хубаво подметна – ще й кажа, че има изместване на ценностната система от дълго време насам, и тя е 100% права. Само ще я успокоя, че колкото и пари да сипем в културата, тази ниша е завладяна по друг начин. Едно поколение си отгледа шоумени – вече те без пари, без бюджет от държавата могат да събират по 70 хиляди на стадиона. Това е процес, който ние го допуснахме всички заедно, излязъл е от контрол. Така че тук няма какво да даваме като примери.
Онова, което също внимателно слушах, и онова, което казаха Тома Биков и госпожа Кръстева – вижте, едно е ясно, господин Петров, към Вас се обръщам, защото сега трябва да коригираме бюджета: за обществените медии аз съм съгласен, че наистина средствата не достигат. Може би, за да имаме обществени медии и тези хора да имат възможността да направят реформи, за които ние оттук нататък ще започнем дебата, както каза госпожа Кръстева, защото предстои сериозният дебат, не само пари да искаме, защото този разговор ще бъде безконечен – като в здравеопазването, колкото и да наливаме, толкова няма да стигат. Така и в културата. Дебатът за реформи в обществената сфера и медиите предстои. Докато съм председател на тази комисия, с удоволствие бих участвал в този дебат, защото по една или друга причина ние страдаме от слободия, а не от свобода на словото. Прескочихме възможността да сме свободни в словото и минахме до слободията.
В България няма такъв човек, който да е забранил едното или другото. Въпросът е: къде е прекрачена границата и как всички сме заинтересовани да си я върнем същата тази свобода? Това с пари не става.
Онова, което става с пари, е базата, която трябва да градим, за да осъществим всички тези промени, реформи. Затова си позволих да кажа, че държавата трябва да осигурява добра база за развитие на националната ни духовност и това е нейната голяма политическа мисия. Оттам нататък няма какво да пеем – нито ще пее, вместо нас; нито ще рисува, вместо нас; нито ще пише книги, вместо нас. Оттук нататък е волята на Бога.
Обобщението е това: предайте поздрави на министър Горанов, на моя стар колега – аз знам, че той много обича културата, ходи често на театър и на кино, страстен любител е на културата, но не бива да се подценява бюджетът на българската култура. Тома Биков хубаво го формулира – култура е всичко, и образованието.
Ако културата не произвежда Йовков, Елин Пелин, Ботев, Вазов, образованието Ви няма какво да учи по христоматия, колеги. Какво ще учи образованието? Не пари да й сипете, трябва да създадем еталоните и христоматийните значими обекти, от които те да се учат и на морал, и на бъдеще, и на хигиена, и на всичко. Културата е база.
Повтарям го, но тъй като сме прекалено културен народ, да се върнем малко и да започнем лека-полека да приоритизираме самата култура. Пак казвам, именно за да изградим базата, от която ще изграждаме духовността на един цял народ. Иначе, както София Владимирова каза, ние гледаме програми, ама какво ги правим, като ги гледаме? Само ги гледаме.
Прощавайте, ще Ви дам един пример. Може ли едно предаване да унижава (то вече не е предаване, шоуто е политическо), да прави политическа платформа от екрана – да забогатява на образ, Вие това контролирате ли го – контролирате го, образът е потърпевшият, а онзи е милионер? Кое контролираме? Омърсяването на хора и единият да забогатее. Вижте, по законите на всички държави върху образа, името авторски права имат само майката на човека и самият човек – никой друг не може да печели пари от образ и име. В България го допускаме това – единият става богат, другият е омърсен. Това ли е дейността? Не е.
Дебатът е много дълъг, много дълъг. И аз, като председател на тази комисия и част от това управление, казвам същото, каквото казват колегите: да, малко са парите за култура, не стигат. И за Радиото са малко. След малко ще обсъдим 10-те процента. И с това, и без това, както Вашето писмо от Финансите – че то и сега трябва да дават 10%, сто пъти ще го узаконим, за да не ги дават на европейски журналисти, западноевропейски, източноевропейски, азиатски, да не се пръскат парите. Сега ще ги дадем на детския хор, пък да попеят децата, малко и музика да има – хубава характеристика на българската държава.
Скъпи приятели, аз съм за това да търсим път за по-добър бюджет – имат нужда и медиите, и културата има нужда. А колкото да запазим архива на БНТ, проблемът с филмовия архив е същият, проблемът и с Библиотеката е същият – под покрива й седят най-ценните документи на българската държава и те са застрашени. Нямаше да чакам толкова дълго, само помолих да свърши зимата, но, за съжаление, пролетта не бях министър. Този покрив аз щях да го оправя – ето, Пирозов е тук. Пет-шест пъти са поправяли на Музикалния театър.
Колеги, смятам, че трябва да се търси начин да вдигнем, да не стане така, че да превърнем цялата ни култура в хора в неравностойно положение и отново да се налага милиони да вземаме с митинги. Затова по-разумно – това са интелигентни хора. На Министерството е по-малко, не стига, има нужда от още, медиите имат нужда от още. Но ако има възможност, да търсим малко отгоре, да може да се диша. Докато сме тази комисия, Ви обещаваме, че ще подновим, след като приехме днес един закон, който – не знам защо някои хора толкова шум вдигнаха, което е най-нормалното нещо – да легитимираш бизнеса, с който искаш да се занимаваш. Не виждах нищо толкова страшно – да изсветлим кой е собственик и как се финансират медии. Медиите са основно бизнес, те са за правене на пари, а в България финансираме медии. Малко е сбъркана работата.
Обещавам Ви, че тази комисия много усилено ще продължи след този законопроект, който вече е база да направим реформи в медийното пространство, както и в културата има още много неща за правене, за да стигнем до разумно тръгване да правим култура, без да се мъчим хората и всяка година да молим за пари.
Смятам, че поне малко може да се сложи отгоре – да направите малкия компромис, за да се диша малко по-леко. Благодаря Ви.
Колеги, моля да гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За и против – няма, въздържали се – 14.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 8, против – 6, въздържали се – няма.
Колеги, по т. 1 нищо друго не ми остана, освен да благодаря на участниците за това дълго, уморително заседание.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Министерството на финансите, които са Ви изпратени.
Колеги, предложих този законопроект по инициатива на Българското национално радио. С него се предвижда разширяване на мисията на Българското национално радио. Изрично се добавя поддържането и създаването на музикални състави. Установява се минимален процент от бюджетната субсидия на Радиото за издържане на трите музикални състава и трите хора. Функционирането на тези представителни музикални формации се основава на традициите, формирани във времето, част от които са свързани именно с взаимодействието между БНР и всяка една от тях. Запазването и развиването на българската култура е мисия на общественото радио и включването на изрични разпоредби в тази посока в устройствения за общественото радио закон е наложително.
Господин Велев, ще вземете ли отношение по тази точка?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Мога само да благодаря за това, че тази точка е влязла в дневния ред на днешното заседание, тъй като исканията за по-високи заплати от страна на музикалните състави предизвикаха доста широк отзвук – в тази комисия го дискутирахме, но се оказва, че реално те никъде не съществуват като физически субект. Ние произвеждаме радиопрограми, а никъде в Закона за радиото и телевизията не е записано, че трябва да поддържаме музикални състави. Затова ние помолихме и се радвам, че Вие възприехте тази наша теза – да влезе текст в Закона за радиото и телевизията, който да регламентира присъствието на музикалните състави в рамките на Националното радио.
Тези 10%, които сме заложили, отговарят на сегашната издръжка на музикалните състави. Така че това узаконява положението, което е в момента. При положение че нараства бюджетът на Националното радио, естествено, ще нарастат и парите за музикалните състави.
От друга страна, когато обсъждахме възможността този текст да влезе в Закона за радиото и телевизията, предпочетохме да бъде по-широко формулиран, защото тези 10%, които се дават за музикални състави, дават възможност на Националното радио и на управителните му органи, както и след обществено обсъждане, и въобще преценка, да се прецени колко точно състава трябва да има и на базата на това колко състава да има съответно може да се правят и реформи, вътрешно преструктуриране и така нататък, каква е ползата от тях.
Не на последно място, този текст ще внесе значително успокоение в редиците на музикалните състави. Имах среща с диригентите на музикалните състави, проведохме и среща със синдикалните организации – те подкрепят този текст в голямата си част. Много благодаря за това, че той е влязъл днес в дневния ред – надявам се да излезе като промяна на Закона за радиото и телевизията от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Велев.
Изказвания, колеги, има ли по този въпрос, или е ясен?
Господин Велев, просто искам да Ви честитя, защото сега вече със закон хората по-спокойно ще го приемат това нещо. Разбира се, ненужното напрежение ще отпадне както от Вашия гръб, така и от гърба на цялото общество, защото хората искат някакви гаранции.
Разбирайки цялото това нещо, помните добре, когато те се превъзбудиха – всички колеги от Комисията се събрахме да Ви посрещнем, да видим какъв е проблемът. Има много условности и куп други неща за правене, но по някакъв начин трябваше да намерим решение – хората да са спокойни, за да могат да живеят и да работят по-спокойно.
Освен че е едно внимание, смятам, че е гаранция за хората – 10% ще осигуряват тяхното съществуване в бъдеще, а това за всички е добре – и за Вас, и за хората, и за Радиото.
Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, колега.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Получих становището на Министерството на културата днес в 12,38 ч. Становище на Министерството на финансите при мен няма. (Реплика на главен експертен сътрудник в Комисията: „Как да няма – всичките са на един файл?“.) Няма. На пощата си нямам становище.
Но от онова, което чух, искам да попитам: според Вас това отделяне на 10% няма ли да създаде още по-големи затруднения при финансирането на работата на Радиото? Защото видно е от предложението, че приходите от дейността ще влязат като плюс в рамките на годишния бюджет на Радиото, но тези допълнителни разходи ще могат ли да се отделят за фонд „Работна заплата“? В предложението никъде не видях каква е формата, как се гарантира това и как ще се отрази, за да се коригират и без това малките заплати, за които казахте преди малко.
Впрочем какъв е размерът на сегашните приходи от дейността на формациите? Всъщност от отговорите на тези въпроси, които Ви зададох, ще зависи отношението ни към подкрепа или неподкрепа на промените в Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велев, заповядайте за отговор.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви за тези въпроси.
И досега 10% от бюджета, като се извадят капиталовите разходи, са отивали за издръжка на музикалните състави. Приходите от музикалните състави са приходи общо в бюджета на Радиото, които са малка част от общите ни приходи, защото ние имаме приходи и от наеми, имаме приходи и от реклама, естествено, и от много други неща. Те също влизат в консолидирания бюджет.
По отношение на заплатите на работещите в Радиото музиканти – те се движат в рамките на 800 – 900 лв. средна работна заплата плюс премии и така нататък, които получават, както всички останали служители в Националното радио. Тези 10% обаче, не повече от 10%, както е записано, ще дадат възможност за по-добра организация, за реорганизиране вътре, веднъж, и втори път за гаранция за тези хора, че съществуват. Ако те организират по-добре дейността си и с по-малко хора извършват същото или се прецени, че един или друг състав не носи достатъчно ефект в обществото, не прави достатъчно продукция и тази продукция не е достатъчно ценна (това, разбира се, не мога да го кажа – това се прави след оценка от специалисти), би могло да се редуцира броят на съставите или да се редуцират самите състави. Това може да доведе до увеличение на работните заплати извън рамките на тези 10%, които така или иначе сега ще получи всеки бюджетен служител с новия бюджет, който се гласува.
За нас това е нещото, което успокоява хората, работещи вътре, и ни дава възможност да реформираме и да реорганизираме съставите така, че те самите да бъдат мотивирани да се реорганизират, за да вземат повече пари, защото те са им гарантирани по някакъв начин.
Досега това е едно наследство. Наследството не е от вчера, то е от времето на социализма, това е заварено положение и то е продължавало през годините нерегламентирано да съществува. В някои държави тези музикални състави към обществените радиа и телевизии – не където са заедно, а където е само към общественото радио, са били или редуцирани, или запазени в зависимост от политиката на държавата. При нас се дава възможност да запазим музикалните състави, защото смятам, че някои от тях действително са много добри – Симфоничният ни оркестър, Народният ни оркестър, Биг бендът е също сред добрите, да не говорим за Детския радиохор, където обаче пари всъщност не се влагат, защото имаме малко щатни бройки.
Най-важното е това, което каза и председателят Рашидов – това е успокоението за хората: спокойствието и гаранцията, че имат работни места и че съществуват в структурата на Националното радио. Иначе всеки по всяко време може да каже: по логиката на какво Радиото издържа състави и защо ги издържа? А пък и вътрешно ще реши един конфликт, защото парите, отивайки за музикалните състави, журналистите веднага ще кажат: защо не идват парите при нас? То е съвсем нормално. Това противопоставяне ще бъде преодоляно по пътя на промяната в Закона за радиото и телевизията.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, само уточняващо.
Вижте, аз не съм против това, нека да ги даваме тези пари. Проблемът може би не е Ваш. По-скоро към заместник-министъра в момента: кое в предложението, как се гарантира правото Ви да харчите приходите от тези допълнителни приходи за заплати, кое Ви го гарантира? Как законово тези приходи ще ги харчите за заплати? Не го знам – това питам.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Министерството няма отношение към проблема, защото Радиото си е самостоятелно звено със собствен бюджет. Онова, за което питахте – становището дойде, имате го, предполагам, както и от Министерството на финансите, където пък нямаше отговор, казват: те и сега могат да получат 10%. Могат, но в превод това, което казва господин Велев, е много просто нещо. По правилник трябва да отидат едни 10%, защото толкова покриват разноските по хората, но не всеки е като господин Велев да знае това, че иска да поддържа тези състави. Те по закон ли са 10% сигурни? В България, знаете, често има трансконтинентални, трансатлантически, европейски журналисти. Като започнат да викат на господин Велев: оставка, тогава той: чакай тази година да им дам на тези – да имат един хубав коктейл, пък в Радиото ще пеят без пари. (Весело оживление.)
За да не му викат на господин Велев, и правилно да не му викат, Законът създава една твърда форма – хората да са спокойни, да им създадем комфорта, уюта да могат да работят.
Казвам го и със сарказъм малко, но то е и така, защото да управляваш едно горещо звено с много вътрешни противоречия и всички искат пари в крайна сметка – те не искат друго, тогава става много трудно за самия управляващ. Затова Законът по някакъв начин преразпределя и утвърждава едни неща. Затова му казах, че това е добре и за хората, и за господин Велев, за всички – хората да са спокойни и да могат да работят. Иначе всеки генерален директор, който дойде, спокойно може да вземе само по правилника парите за пеене и парите да отидат за викане. За да се предотврати това нещо, то се знае, че Законът задължава господин Велев 10% да отидат за гарантиране тези формации да съществуват. Това е горе-долу отговорът. Да не е по вътрешно решение – хората тогава пищят, да не се местят. А той иначе трябва да си направи баланс на парите вътре, защото е ръководител – бюджетът е едно и той вътре трябва да управлява този бюджет.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Това, което казвате, е така, но в самото предложение за изменение и допълнение на Закона не е ясно, не е видно как се дава законното право на шефа на Националното радио да прави разходите и корекциите си към тези заплати, които се получават. Не е ясно.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: По закон 10% от бюджета отиват за…
ТОМА БИКОВ: Или не мога да разбера въпроса, но до момента беше негово право какви пари да даде на оркестрите – сега става негово задължение да дава пари на оркестрите. Това е този закон, първо.
Второ, законово се гарантира съществуването на тези оркестри, защото господин Велев можеше да каже: ние сме Радио – оркестри не желаем да имаме тук. В Закона вече сме написали, че част от Радиото са и тези оркестри. Според мен е безспорна тази поправка. Имахме разговори със самите музиканти – мислят, че е нещо позитивно, няма никаква съпротива. (Реплика при изключени микрофони.)
Радиото, ако получи 100 единици, 10 от тях ще отидат за оркестъра. Това е. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Цветанова, Вие като юрист ни помогнете в този дебат.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Законопроектът предвижда, че хоровете стават част от Радиото, тоест вече в Закона това е предвидено да бъдат структури, които са вътре в Радиото.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: А не към Радиото. Преди бяха към, сега са част от него.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: В Закона не може и няма такава законова техника, която да предполага и да казва: разходите, които юридическото лице отделя за възнаграждения, да бъдат нормативно установени. Не може да бъде вписано това в Закона. Няма как.
Приходите от стопанска дейност също – това как Радиото ще разходва средствата за работна заплата, няма как да е вписано в Закона. (Реплика при изключени микрофони.)
Напротив, така е. Няма такъв закон в България, който да казва, че приходите от стопанска дейност се разпределят за работна заплата. (Реплики при изключени микрофони.)
Приходите от стопанска дейност формират бюджета на едно учреждение. Няма опция, в която някой да разпределя бюджета на което и да е учреждение в закон.
Това, към което клоните, е те да минат на самоиздръжка, което не е изгодно за тях! (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, предлагам да гласуваме на първо четене и между първо и второ гласуване на този законопроект, ако имаме възражения по някои неща, ще ги направим. В крайна сметка да свършим тази работа и да запазим духа и спокойствието на хората – това е целта.
Колеги, предлагам да закрием дискусията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дай боже хората да са доволни.

По точка „Разни“ нямаме въпроси за обсъждане.
Колеги, закривам заседанието. Хубав ден!

(Закрито в 16,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов





Стенограф:
Райна Зарева