1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Разни.

---

На 7 февруари 2019 г., четвъртък, Народно събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 248, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и се ръководеше от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Налице е необходимия кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
2. Разни.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Древният ред е приет.
На заседанието присъстват:
- от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар.

По точка първа от дневния ред:
ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 Г., № 902-00-3, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 24 ЯНУАРИ 2019 Г.
На основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, неговите постоянни комисии изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз като вземат предвид Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
Годишната програма, Работната програма на Европейската комисия, както и приложенията към нея, са Ви изпратени своевременно. По Годишната програма ние следва да вземем отношение по направления „Култура“ и „Аудиовизия“.
Давам думата на госпожа Гешева – заместник-министър на културата да представи Годишната програма.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Годишната програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. в частта й „Култура“, е разработена въз основа на Работния план за култура, който е за периода 2019 – 2022 г. на Съвета на Европейския съюз и съответно новата Програма за култура на Европейската комисия.
Основните акценти в двата документа са свързани с утвърждаване ролята на културата като фактор за социално и икономическо развитие, укрепване на европейската идентичност и междукултурния диалог, с постигането на устойчивост на културното наследство в основни области, като опазване, съхраняване, защита на научните изследвания и образователните дейности.
Също така са свързани с изграждане на екосистема, подкрепяща професионалистите в областта на културата и творчеството, развитие на междукултурните отношения в рамките на Европейския съюз, борбата със стереотипите и изповядване на принципа на равенството между половете, разбира се, със сближаване чрез обмен с други хора, гражданска ангажираност и междусекторно сътрудничество с други области, като образование, наука и технологии, които оказват също влияние върху благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз.
Работният план за култура 2019 – 2022 г. е предвиден за изпълнение в сътрудничество между всички страни – членки на Европейския съюз. България ще работи активно по всички приоритети, заложени в новата Европейска програма за култура и по теми, представляващи конкретен интерес, свързани с устойчивостта на културното наследство, със създаването на условия за устойчивост на резултатите от Европейската година на културното наследство 2018, която, знаете, че в България беше отбелязана с много събития със широко гражданско участие, а също така и с участието на местните власти и всички културни институти в страната, съответно ще работим за достъпа до култура на гражданите за осигуряване на кохезия.
През 2019 г. се очаква да започне изпълнението на Плана за действие, за координиран отговор срещу дезинформацията, който е в резултат на заключенията на Европейския съвет от месец юни 2018 г. Темата е особено актуална за страните от Европейския съюз. Тя е важна и за България. България ще подкрепи продължаването на ефективни и координирани действия на Комисията и държавите членки за насърчаване на медийния плурализъм, качествената журналистика, развитието на медийната грамотност и критичното мислене на обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаема госпожо Заместник-министър, бързам да кажа, че по принцип ние ще подкрепим Програмата, но имаме някои данни, според които естествено възникват и някои въпроси.
В Работната програма на Европейската комисия е записано, че: през 2019 г. ще продължи процесът на утвърждаване на ролята на културата като фактор за устойчиво социално и икономическо развитие, ще насърчава гражданското участие в укрепването на европейската идентичност и муждукултурния диалог“. Посочено е, че през 2019 г. ще започне изпълнението на новия Работен план за култура 2019 – 2022 г. България ще работи активно по темите, представляващи конкретен интерес, свързан с устойчивостта на културното наследство и създаването на условия за устойчивост на резултатите на Европейската година на културното наследство 2018, изграждане на система, подкрепящи артисти, професионалисти в областта на културата и творчеството и европейското съдържание, както и международните културни отношения.
Към въпросите:
Министерството на културата има ли информация колко проекта са подадени и класирани за предишния период и колко от тях са приети за финансиране от Европейската комисия? Как Министерството на културата подпомага участието на българските проекти?
Тъй като през 2019 г. се очаква да започне изпълнението на Плана за действие за координиран отговор срещу дезинформацията, който е резултат от заключенията на ЕС от месец юни 2018 г., какво е отношението на Министерството на културата по подготовката за участие на български проекти, като се има предвид актуалността на този проблем в нашата страна за насърчаване на медийния плурализъм, качествената журналистика, развитието на медийната грамотност и критичното мислене сред обществото?
Знае ли Министерството на културата, колко са българските предложения, участвали с проекти по Програма „Хоризонт 20/20“, колко са одобрени от тях, което показва конвертируемостта на българските проблеми в сферата на културата?
До нас достигна информация, че от десетките проекти от всички страни в Европейския съюз, българският участник е само един и той е премиран като Проект. Запознато ли е Министерството на културата с това и какво прави, за да подпомага реализирането на този проект на Обсерваторията по икономика в сферата на културата? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Госпожо Гешева, имате ли отговор?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Обещавам, че за следващото заседание ще Ви представя конкретна справка колко проекти има представени, в които България е участвала. Разбира се, това не е участие на Министерството на културата, а на културния й оператор и заинтересовани страни от цялата страна, включително и университети, които участват в рамките на Програма „Творческа Европа“.
В Министерството на културата е контактната точка на Програма „Творческа Европа“. Това, което ние правим, е, да популяризираме възможностите за кандидатстване в рамките на Европа за гражданите на Програмата „Творческа Европа“, така че информацията да достига до повече бенефициенти. Има активни комуникационни канали, които работят през цялото време и съобщават за всички програми и открити възможности за българските бенефициенти. Точният брой на проектите ще си позволя да представя следващият път, тъй като в момента нямам такава справка и рискувам да Ви заблудя.
Знаете, че Министерство има свои представители в самото ПП, които работят активно и във всички онези преговори, които дават устойчивост затова да се стартират различни програми в сферата на културата. Отстоявахме като цяло позицията ни още и по време на Председателството, и към настоящия момент, възможностите за осигуряване на повече средства за културно наследство през другите секторни политики на Европейския съюз, а също така, разбира се, осигуряването и на повече средства, и възможности за мобилност на творците и за развитие на Програма „Творческа Европа“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА: Разбира се, ако имате готовност да отговорите, ако не, ще остане за следващия път: работните екипи на Министерството във връзка с подготовката на законопроекти и промяна на законопроекти, които са свързани с транспониране на директиви в сферата на културата – например в Закона за радио и телевизия, работи ли се, тъй като предстои транспониране на Директива, която е свързана с аудиовизуалните продукти?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: В Министерството на културата има експерти, които работят по темата за аудиовизията и Вие знаете, че именно благодарение на активното участие по време на Българското председателство, бяха постигнати успехи на европейско ниво точно по време на нашето Председателство, така че се работи по темата.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Други колеги?
Само да Ви попитам, госпожо Заместник-министър: Вие добре прочетохте Доклада за Европредседателството и културните проекти, които бяха по него. Сигурно и Вие сте ги чели добре. Гледам, че програмата беше наситена с един концерт за откриването и един пърформънс след него. Знаете добре, че пърформънсът мина много успешно. На него беше представен на българската култура предложение на посланичката ни, която смята, че отговаря за културата в България, без участието на Министерството. Бяха пет телевизионни екрана, излъчващи достойни българи. Разбира се, основно вегетарианци и соросоиди, откъдето пърформънсът беше, че единствените пет телевизора, където образът на министър-председателят го няма, но той има правото да си почива от време на време. Благодаря Ви, така че можехме да имаме и по-добри изяви, но аз се радвам, че още има ГЕРБ-ери в Министерството. Благодаря.
Колеги, предлагам да подкрепим Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
Предлагам да изпратим писмо до председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че в кръга на компетентността на Комисията по културата и медиите не попадат подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции за 2019 г., поради което не се предлагат проекти за включване в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2019 г.
Който е „за“, да вдигне ръка.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Моята любима точка, откакто господин Велчев я предложи.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Деликатно.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Деликатно.
Колеги, следва да Ви информирам, че в Комисията се получи Справка от Председателя на Народното събрание за изтекли, изтичащи или предсрочно прекратени мандати в органи, конституирани изцяло или частично от парламента.
За нашата комисия това касае избор на член на Съвета за електронни медии. На един от членовете му – Иво Атанасов, мандатът изтича на 17 юли 2019 г. Във връзка с това в началото на следващата сесия ще Ви бъде предоставен Проект за Процедурни правила за избор на член на СЕМ.
Има ли други изказвания и предложения по точка „Разни“? Не виждам.
Само две думи ще кажа, за да си тръгнем, да си почивате и Вие. Днес имахте тежък ден в парламента.
Приехме един хубав закон с голямо обществено обсъждане. Това е Законът за медиите, колеги. Вече говорим с някои колеги извън заседанието, че е време ние сериозно да седнем и да помислим за поправките, които касаят обществените ни медии. Защото, пак ще Ви кажа, отдавна те не са реформирани, те са в една конструкция от едно друго време и, разбира се, има много неща, които трябва да седнем, да ги пообмислим заедно или да направим работни заседания. Ще Ви дам няколко примера.
Три години мандат на нашите електронни медии, е малък мандат. Докато един се разгърне да прави реформи, идва време за следващия и все едно светът започва пред нас. Знаете, че е модел всеки, който дойде, влиза в роля – по-интересен е театърът на парламента, отколкото театрите в България. Знаете за тази работа, че тук ролите са по-сериозни, и се започва отново. Така един път държим голяма група от хора вечно в стрес и, разбира се, едновременно с това не може да се разгърне каквато и да е реформа в съответните структури като Радиото и Телевизията. Единствено на БТА е пет години, доколкото с господин Биков помним и сме обсъждали с Вас заедно.
Хубаво е да помислим и малко да увеличим мандата на електронните ни медии, но това ще го направим, разбира се, заедно. Ще направим широки обществени обсъждания – да помислим малко за обществените медии: ели са търговски ООД-та, АД-та, организации, дружества или са бюджетни структури?
Ще Ви дам пример откъде идва всичко: ние трябва да намерим формите за финансиране, да не са само даване, а и взимане. Знаете, че снимаме прекрасни сериали вече – Митовски направи с Гочев. Нищо лошо не казвам за това, което е гледаемо, добро. Знаете добре как една „демократка“ като Севда Шишманова разтръби навсякъде, че се продава цяла Южна Америка.
Но, колеги, имам един въпрос: това са държавни медии. Щом са български пари, ние даваме пари за проекти, с парите на данъкоплатеца, хубаво е да знаем къде отиват и приходите от продажбите? Затуй става въпрос. Никой не казва, че нашите филми са лоши. Напротив, хубаво тръгна българското кино в лицето на сериалите.
Разбира се, обсъждали сме извън тази зала, още много, много проблеми: външните финансирания на обществени медии, защото парите са основните средства за зависимости. Така че смятам, че би било полезно да помислим има ли смисъл вече от контрола на СЕМ, какво точно контролира, да видим дали той трябва да съществува или да намерим друга форма на контрол на публичните обществени медии?
Разбира се, аз не казвам, че това трябва да го решим утре, а предлагам да го обсъдим, колеги. Да направим съответни работни групи и ако се обединим около смисъла на това те да ползват обществото, да го направим докато сме тук. Като сме приели един закон да го подредим по един човешки начин. Наистина на обществените медии да се гарантира тяхната свобода както на словото, така и свободата на творчество, но при ясни правила.
Това е, което ми се иска, в работен порядък по точка „Разни“ да Ви предложа.
Благодаря много на Заместник-министъра на културата, която днес ни удостои с присъствието си, на парламентарния секретар – стара наша ГЕРБ-ерка любима. Да сте ни живи и здрави!
Ако няма други въпроси, закривам заседанието.

(Закрито в 14,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов


Стенограф:
Янка Иванова