Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 година.
2. Разни.
На 21 март 2019 г., четвъртък, Народно събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 248, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 година.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и се ръководеше от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Колеги, професор Рашидов няма да може да присъства на днешното заседание и ще го водя аз. Имаме кворум, така че можем да започнем работа. Откривам заседанието.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното предание са предвидени следните точки:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 година.
2. Разни.
Има ли други предложения? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласуваме така предложения дневен ред. За 8, въздържали се и против няма. Продължаваме.
Дневният ред е приет. Ще прочета всички, които са заявили участие, защото може някой от колегите, от гостите ни, да дойде малко по-късно. От Министерството на културата: Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права, Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“, от „Мюзикаутор“ – Мариана Андреева – адвокат, и Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт, от ПРОФОН – Момчил Младенов – адвокат, Десислава Преображенска – юридически съветник, от „Терапро“ – Велизар Соколов – адвокат, и Аспарух Томов, от Българска асоциация на кабелните и комуникационни оператори – Галя Маринова – изпълнителен директор, от Асоциацията на индустриалния капитал в България – Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“. Добре дошли на нашите гости!
Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Колеги, в Народното събрание са получени становища по законопроекта от Асоциация на индустриалния Капитал в България и „А1 България“ ЕАД, които са Ви изпратени в пощите, предполагам, че сте се запознали. Бих искала да Ви информирам, че вчера законопроектът беше разгледан и подкрепен единодушно от Комисията по правни въпроси, която е водеща по този законопроект, и от Комисията по транспорт информационни технологии и съобщения.
Давам думата на господин Меликов от Министерството на културата, който да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми членове на Комисията по културата и медиите! От името на министъра на културата ще представя накратко проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Основната част от нормите на този проект произтичат от масовите нарушения при използването на телевизионни програми и съответно необходимостта от по-ефективен контрол върху дейността на платформите оператори, доставящи тези програми до домакинствата, както и от негативната тенденция нарушителите, които са предимно юридически лица и еднолични търговци, да избягват административнонаказателна отговорност, като осуетяват връчването на издадените в хода на производствата документи.
Текстовете са инициирани от Съвета за защита на интелектуалната собственост. Съветът е консултативен орган към Министерския съвет и осъществява координация и сътрудничество между държавните институции и други органи и организации при провеждане на държавната политика в областта на защитата на интелектуалната собственост. Наши партньори в Съвета са Министерството на правосъдието, на икономиката, на вътрешните работи, на транспорта, информационни технологии и съобщенията, представители на Софийския градски съд и Върховна касационна прокуратура, на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията и други органи.
До обсъждане на конкретните текстове, насочени към усъвършенстване на възможностите за контрол при препредаване на телевизионните програми от страна на кабелни, сателитни, IPTV оператори и платформи за пренос, се стигна след предложения от заинтересуваната индустрия на създателите и разпространителите на телевизионни програми, които демонстрираха, включително пред Съвета, готовност в условията на публично-частно партньорство да осигурят възможност за дистанционен мониторинг върху съдържанието на платформените оператори, така че констатациите на административния орган да се правят от работното място на длъжностните лица в Министерството на културата. За целта, както е предвидено и в Законопроекта, се предлага да се използват автоматизирани средства за контрол.
Обръщам внимание, че предложението и съответно предвиденият в законопроекта текст добавят нов инструмент за установяване на евентуални нарушения, като по никакъв начин не ограничават възможностите на административния орган да продължи с обичайните контролни мероприятия с присъствие на място при извършване на проверката. В същото време използването на автоматизирани средства и съответно дистанционен контрол върху това, което върви в мрежата на съответния оператор, би позволило поне частично да се компенсират ограниченията в контролния капацитет на дирекция „Авторско право“ към Министерството на културата. За Ваша информация служителите, ангажирани по контрола по спазването на Закона, в момента са шестима. Този факт, съчетан с липсата на териториални поделения в страната, налага търсенето на всякакви начини за оптимизация, в това число икономия на ресурс с повишаване на ефективността на времето за извършване на проверки. Обсъдените в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост дефицити в действащото законодателство идентифицираха необходимостта от изменения както в Закона за авторското право, така и в Закона за електронните съобщения, съответно изменителните текстове и по двата закона бяха съгласувани в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост.
Допълненията в Закона за електронните съобщения – тази част, която е в края, § 14, са включени в Законопроекта по предложение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, отправено в хода на междуведомственото съгласуване, но произтичат от обсъждането и съгласуването в рамките на Съвета на съответните текстове.
Другото изключително важно предложение в Законопроекта е свързано с предлаганата улеснена процедура за връчване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по Закона за авторското право и сродните му права. Факт за дминистративнонаказващия органи е тенденцията за избягване на административнонаказателната отговорност като съответните юридически лица и еднолични търговци се укриват и препятстват връчването на издадените в хода на процедурата на производствата документи. Съществуващият общ ред за връчване, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, е доказано трудно приложим и неефективен, особено когато се касае за юридически лица и еднолични търговци. Нашите данни сочат, че голям брой административнонаказателни производства биват спирани поради невъзможност съставеният акт да бъде връчен, като впоследствие се прекратяват и по давност. Така през 2015 година невръчени останаха 56 акта за установяване на нарушения, през 2016 броят на тези невръчени актове вече е 115, за 2017 – 101. До същия резултат води и невъзможността да се връщат издадените наказателни постановления.
Следва да се отбележи, че предложените промени не се прилагат спрямо физически лица, а засягат единствено юридически лица и еднолични търговци, на които по закон са вменени задължения да посочват адрес за управление, законни представители и други контакти в нормативно установени регистри и да водят делата си по търговски начин, което означава и по-голяма отговорност от тази на гражданите.
Аналогично предлаганите в § 14 изменения в Закона за електронните съобщения пресъздават в частност този модел, доколкото наблюденията на Комисията за регулиране на съобщенията относно осветяването административнонаказателната отговорност са аналогични на установеното от Министерството на културата.
Последно, проектът включва също и норми, присъствието на които е мотивирано от необходимостта от оздравяване на начина за формиране и работа на комисиите за утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на права, променя се начинът, по който създава списъкът на медиаторите към министъра на културата с оглед наблюдаваните опити за препятстване на неговото поддържане и обновяване.
Друга част от текстовете в проекта са свързани с поясняване на изискванията за регистрация на колективно управление, както и с необходимостта да се преодолее съществуващият законов дефицит по отношение на възможностите за назначаване, проверка на лица, регистрирани по дейност за колективно управление на права. Това е най-общо. Мисля, че изчерпах мотивите към Законопроекта.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Меликов.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси, отношение към така представените текстове от Закона за авторското право и сродните му права? Давам думата на нашите гости, ако искат да вземат отношение. Заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори АБРО): Благодаря Ви.
Искам на първо място да кажа, че ние изпратихме също становище, след като проектът беше публикуван, само че явно поради някакви технически причини то не е пристигнало. Като цяло становището ни е в пълна подкрепа на предвидените мерки във връзка с автоматизираното установяване на нарушенията на Закона за авторското право и сродните му права, както и улеснените процедури за връчване на актовете за установяване на административно нарушение и наказателните постановления. Считаме, че това са важни стъпки към изчистване на сериозните и дългогодишни проблеми в сферата на нарушенията на авторското право.
От гледна точка на промените, които са предвидени във връзка с отпадането на съгласуването на медиаторите, списъка на медиаторите, с организациите за колективно управление на права и представителните организации на ползвателите, от наша страна ние не можем да изразим съгласие с този текст. Причините за това ще изложим подробно в нашето становище, но като цяло считаме, че наличието на обективни причини, поради които страните не се съгласяват с вписването на определено лице, са основателни и не следва да се считат за бламиране на процеса. Този текст беше доста дълго дискутиран в рамките на общественото обсъждане на последните изменения на ЗАПСП от миналата година и считаме, че най-добре отразява интереса на двете страни.
По отношение на предложените промени в Закона за електронните съобщения – като цяло ги подкрепяме, като прясно се запознахме със становището на А1 по текстовете на ЗЕС и приемаме необходимостта от извършване някои корекции, но като цяло подкрепяме текста. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
От Министерството на културата имат ли желание да вземат отношение по изразеното становище? Господин Меликов, заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Може би трябва да поясня: Организацията за колективно управление на права за да функционира, тоест за да отстъпва права на ползвателите, трябва да регистрира съответната тарифа. Важно е да се регистрира тарифа, защото организациите отстъпват права на целия пазар, на всички участници на този пазар и предвид тяхното господстващо положение, потвърдено и в практиката на Комисията за регулиране на съобщенията, те са длъжни да третират абсолютно всички ползватели по един и същи начин. Най-добрият и защитим начин да се прави това, е чрез тарифа, която е единна, прилага се еднакво за всички и Законът е предвидил тази тарифа да се приема и да се утвърждава от министъра на културата, след като се обсъди със заинтересуваните лица, за да не стане така едностранно Организацията за колективно управление на права да си приеме някакви тарифи, с които след това ангажира целия сектор да плаща. Начинът, по който се приема съответно тая тарифа, е свързан с едно договаряне между Организацията за колективно управление на права и съответната браншова организация, в сектора, в който ще действа тарифата. Дава се 9 месеца възможност, срок, на тези организации да се разберат по тарифата.
Има обаче случаи и те не са малко, много често става така, че в рамките на тези девет месеца те не успяват да се разберат, просто защото имат насрещни интереси. Едните исках да вземат колкото може повече, другите, ако може, да не платят нищо. Казвам го, разбира се, с едно намигване. Но така е в бизнеса. И съответно тези преговори са изключително тежки и не винаги завършват със споразумение за тарифа. В случаите, в които не завършват със споразумение за тарифа, Законът предвижда специална процедура на медиация пред министъра на културата, като думата медиация тук не е съвсем точна. Това е специализирана комисия, в която двете страни излъчват по един представител и за още трима представители се разбират помежду си кои да бъдат. Тази комисия би трябвало да се събере да заседава и да вземе решение по окончателния вид на тарифата.
Ако двете страни не се разберат за общи експерти от петимата членове – по един от двете засегнати страни, и трима общи експерти, министърът на културата взема от регистъра на медиаторите експерти и ги поставя служебно в тази комисия, чиято задача е да финализира този преговорен процес и да доведе до една устойчива тарифа, която се прилага след това с години. Представете си в случая, когато по една или друга причина този регистър не може да се напълни с медиатори. Тогава, ако двете страни не се разберат за тримата общи експерти, Министърът също не може да даде служебно, защото няма вписани в регистъра и цялата процедура се проваля. Затова наша задача беше да осигурим начин този регистър да може да се попълва и да действа.
Както беше предвидено в Закона досега, присъствието на лица в регистъра се съгласуваше с Организацията за колективно управление на права и с браншовите организации. Да, но първо, те имат насрещни интереси и всички имат отношение към съответните експерти – този одобрявам, този не го одобрявам – едно; и, второ, ако една организация реши да бламира този процес с назначаването, служебното определяне на експерти, може да не се съгласи с абсолютно нито едно предложение, по една или друга причина да каже: „този не става, този не става, този не става“ и министърът на културата тогава ще е с вързани ръце и празен регистър, който не може да обнови и не може да напълни. Затова след много внимателна преценка сложихме новите текстове, които предполагат вземане на мнението, отчитане на мнението на заинтересуваните страни, но все пак оставят на министъра на културата възможността по свое усмотрение, разбира се, предвид съветите на администрацията, да напълни този регистър с експерти.
Аз разбирам, че тук е много специфичен казусът. Разбира се, заинтересуваните страни имат интерес в този регистър да влязат само одобрени от тях експерти. Тук по-скоро си задавам въпроса кой е подходящият експерт, за когото една браншова организация ще каже „Този може да се занимава с нашите проблеми, този не може“? Затова дали е соломоновско или не това решение, взехме го, за да може да осигурим тази система да работи и преговорите да завършват с тарифа. Нещо повече, ако в рамките на работата на комисията има една несигурност за двете страни с какво решение ще излезе комисията, това е един допълнителен натиск в деветте месеца, които са им дадени за преговори, да се разберат, а не всеки да тегли на своето и след това, разбира се, комисията да не може да сработи. Нека да има един натиск върху страните, да не разчитат на министъра на културата и на формалните процедури на комисиите, да ползват тези 9 месеца да постигнат съгласие. Аз съм правил такива преговори и знам, че двете страни трябва да отстъпят по някакъв начин, да си направят компромиси и да постигнат някаква тарифа. Очакваме това да се случва и в бъдеще. Затова е и толкова сериозен този въпрос и затова не е случайно, че браншовите организации изразяват особено мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Меликов.
За първата процедура е предвиден деветмесечен срок, за втората, ако мога да я нарека резервна, има ли някакъв срок от министъра на културата?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: До три месеца е по закон.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Всъщност министърът на културата се включва тогава, когато са изчерпани всякакви възможности за договаряне?
МЕЛИКОВ: Точно така. Когато доброволното договаряне, което са задължени да извършат, не постигне очаквания резултат.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Продължаваме със становищата. Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря, госпожо Председател.
Както вече беше отбелязано, ние сме подкрепили въпросния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, като основният ни аргумент за тази ясна и недвусмислена подкрепа е следният. Наша кауза от години е борбата за ограничаване и превенция на неформалната икономика. За нас този законопроект е едно удачно средство за постигане на тези цели, поради което Ви призоваваме да го разгледате с необходимата отговорност и да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (изпълнителен директор на Сдружението за защита на легалното разпространение на програми): Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми членове на Комисията по култура и медии на Народното събрание! С оглед на икономия на времето и избягване на повторение на едно и също изказване, говорил съм с колегите и те са ме упълномощили да направя изказването си от името на още две организации – това е Българската асоциация на музикалните продуценти и Организацията за колективно управление на права, сродни на авторското – ПРОФО. Трите организации напълно подкрепяме в цялост предложения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права в неговата цялост, включително подкрепяме и направените предложения от А1, свързани основно с искане административнонаказателните процедури, залегнали в Закона за авторското право и сродните му права, да бъдат транспонирани точно и в Закона за електронните съобщения, защото в момента в Законопроекта има известни разминавания.
Така че ние подкрепяме идеята и такава беше всъщност целта на работната група към Съвета за защита на интелектуалната собственост – разпоредбите в двата закона да бъдат огледални и да предлагат уеднаквен режим по връчване на актовете за установяване на административни нарушения, респективно наказателните постановления.
Искам само да допълня в подкрепа на казаното от господин Меликов за някои от основните акценти в Законопроекта. Първото е свързано с автоматизираните средства за контрол. Независимо че беше изтъкнато като аргумент, че съществуват и системни решения, които да подпомогнат контрола върху незаконното разпространение на телевизионни програми, всъщност текстът, както е разписан, отваря една много по-широка врата по принцип в един технологичен век да те използват съвременни технологични средства за установяване на различни по вид нарушения на Закона за авторското право и сродните му права. Винаги съм считал, че съществува много голяма пропаст между технологичните умения на нарушителите и малко примитивните средства, с които държавният апарат разполага, за да може да преследва, да установява и санкционира тези нарушения и според мен това е една изключително позитивна стъпка и по линия на електронно управление, и по принцип актуализиране дейността на контролните органи те в твоята контролна дейност всъщност да могат да използват такива автоматизирани средства, дали става въпрос за публично изпълнение на произведения и звукозаписи, дали за разпространение на телевизионни програми и на други защитени обекти.
По наше мнение е изключително важно наистина държавният апарат вече да може да разчита и да разполага, и използва, и да прилага съвременни средства за контрол. Затова в тази част особено много подкрепяме направеното предложение.
По отношение само на още един акцент, който се съдържа в Закона за електронните съобщения, свързан с данните, залегнали в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Ще си позволя да цитирам данни от последното индустриално проучване, което беше извършено през 2018 година по отношение броя на абонатите на платена телевизия, интернет и пакетни телевизионни услуги. 680 000 са недекларираните пред КРС абонати на сателитно и телевизионно разпространение на телевизионно съдържание и аудио-визуални произведения, от които почти половин милион са недекларираните абонати на кабелно препредаване. Спрямо общия брой установени абонати на такава услуга, това съставлява 30% сив сектор. И мисля в контекста на тези цифри, че предприемането на законодателни промени и засилена контролна дейност за борба и с пиратството, и със сивия сектор са изключително наложителни. Законопроектът идва навреме, даже малко е закъснял, и ако бъде приет и приведен в изпълнение, ще можем в обозримо бъдеще да станем свидетели на една по-добра среда, бизнес среда за развитие на медийния бизнес в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Соколов.
Заповядайте. Не давам думата на Министерството, защото, общо взето, изказаните становищата са в подкрепа на Закона. Заповядайте.
ЕФРОСИНА САРАКИНОВА („Музикаутор“): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се в Ефросина Саракинова и съм главен юрисконсулт на „Музикаутор“. От името на „Музикаутор“ искам да изразя подкрепата за документа. Смятаме, че той ще подобри правоприлагането, ще доведе до баланс в отношенията между ползватели и правоносители.
Що се отнася до повдигнатия въпрос от АБРО, тук изцяло подкрепяме внесения законопроект от Министерството и аргументите, които днес бяха изтъкнати, че последната дума за включването на хора в списъка с медиатори трябва да бъде на Министерството на културата, а не на двете спорещи заинтересувани страни. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Саракинова.
Други становища по така предложения законопроект? Да смятаме, че сме изчерпали дебата на този етап. Само искам да кажа на всички присъстващи наши гости, както и на колегите, че водещата комисия възнамерява да направи работни групи може би с едно или две заседания между първо и второ четене, където всеки, който има по-детайлен интерес към закона, би могъл да присъства. Аз лично, смятам че наистина в работните групи могат да се научат и да се случат повече от нещата, към които се стремим. Благодаря Ви още веднъж. Ще подложа на гласуване законопроекта. За 9, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене. Изчерпахме точка първа.
Преминаваме към точка втора: РАЗНИ.
Ако имате някакви въпроси?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на един въпрос, който е във връзка с дигитализацията на филмовото изкуство в България и смятам, че е от доста голяма важност. Дигиталните или така наречените цифрови технологии променят начина на създаване, представяне и потребление на културата. Дигитализацията допринася за съхранението на културно наследство и до тези материали могат да получат достъп много повече хора, отколкото в момента.
Много бих искала да предизвикаме нашата комисия, да предизвикаме работна група или сериозен дебат най-малкото, с участието на министъра на културата или с представител на Министерството с експерти в тази област, за да може да се направи един обширен дебат по темата. Очевидно у нас при съхранението на дигиталното съдържание на голямото ни филмово наследство следва да се решат два основни проблема. Това е наистина от голяма важност.
Бих казала, че физическото увреждане, тъй като носителите са силно податливи на влошаване, и загубите могат да са необратими, е първият момент. Вторият е дигиталното остаряване за вече съхранено културно наследство.
Предлагам да бъде създадена такава група, която в кратък срок да проведе проучване на какъв етап е работата по дигитализацията на филмовото изкуство, да бъдат поканени на среща-разговор тези експерти, които са запознати по темата, които да представят своите виждания за трайно решаване на казуса, както и да се отговори на въпроси за спешното решаване на казуса със загубата на филми на лента, финансиране на проекта, съхранение на базата данни и други дейности по изграждането на модерна дигитална база за българското филмово наследство. Силно се надявам всички колеги да подкрепят идеята, защото смятам, че наистина тя е от изключително голяма важност.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли колеги, които искат да вземат отношение по така направеното предложение? господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми колеги! Аз подкрепям напълно това предложение. Не знам дали това да бъде първоначалният формат – да правим работни групи или по-скоро… То, разбира се, не и за точка „Разни“, според мен още на следващо заседание ако искате да вкараме такава точка, да чуе Министерството. Там, в интерес на истината, трябва да помислим дали става въпрос само за киното, защото има такъв проблем с Държавния архив и библиотеките, но и Държавният архив също има подобен проблем, архивът на Националната телевизия има такъв проблем. И тук въпросът е, че трябва вероятно да поканим може би и представители на Министерството на финансите в някакъв момент, защото става въпрос за пари. Само за телевизията ми казаха като прогноза, че ще струва някъде към 10 милиона, което, от една страна, са много пари, от друга страна, не са и чак толкова много пък.
Тук не въпрос да се дигитализира за две седмици, това е един дълъг период и процес, но ако имаме, ако измислим някакъв инструмент и начин да се тръгне към по-бърза дигитализация, дали ще бъде през някакъв фонд, който да бъде към Министерството на културата или пък към Министерския съвет, ако щете, защото наистина обхваща по-голям, по-широк периметър… Но ако искате, може да започнем да го обсъждаме следващия път, да видим каква е ситуацията, а може би и в Министерството може да имат някакви предложения, аз импровизирам с някакви хипотетични предложения, но ако искате, да се разберем на следващо заседание да попитаме и Министерството, и вече след това да преценим какво да правим – дали да е работни групи, дали да са нови изслушвания. (Реплика.) Да, или ако искате, още сега да помислим кои са заинтересуваните страни по тази тема и да го вкараме в дневния ред.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА. Благодаря, господин Биков.
Темата е доста широка, може би наистина трябва да помислим за някаква форма на дискусия, в която да поканим тези страни. Най-базовото, което трябва да се реши, е дали за отделните сектори ще се търси различно решение, или ще се търси някакъв общ алгоритъм. Какъв ще е механизмът ще избистрим в процеса на обсъждането.
Да чуем госпожа Милкова и ще помислим от Комисията как да процедираме още следващия път, да го вкараме по някакъв начин в дневния ред или да тръгнем към организиране на дискусия, в която да поканим специалисти.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря, Госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости! В някакъв по-оперативен план ми се струва, че за да направим такава дискусия и да имаме нарочно заседание е добре да имаме анализ на Министерството на културата на моментната ситуация, защото много е важно да видим каква е ситуацията и след това вече да общуваме със страните, които са заинтересувани. Така или иначе културното наследство, артефактите, които трябва да бъдат дигитализирани, са в различни области и различни аспекти. Добре е да стъпим на тази основа и да видим какви стъпки има направени досега, тъй като знаем, че в различните гилдии има определен тип натрупвания, които е важно да ги осмислим.
И освен това знам, че сега Министерството ще бъде оператор по новата програма по норвежкия механизъм, която е свързана с дигитализация, така че като оперативно звено Министерството на културата би могло да ни даде информация какво се случва, обема на фонда, който ще се финансира, какви проекти. Така че си мисля, че наистина е важно да чуем становището на колегите от Министерството на културата и тогава всички заинтересувани страни да имат реална информация. Благодаря. (Реплики.) Да, и Архивът, разбира се, да.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Милкова.
Вашата точка разни се напълни със съдържание днес.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Дано, защото мисля, че много хубава тема се повдига. Става дума за архив и дигитализация. Искам да напомня, и се радвам, че тук е и представител на Министерството на културата, че в 43 Народно събрание гласувахме един Закон за опазване на недвижимите културни ценности. Тогава по Закона естествено, че първоначално имаше много против, след това Министерството на културата го одобри, даже и скоро предишният министър ми каза, че доста е бил заблуден първоначално, както и да е.
Искам само да напомня нещо друго – да не се повтори същата картина, колеги! Дадохме една година срок, това беше преди три години, в Закона дадохме с допълнителна разпоредба година срок архивът да се дигитализира в електронен вид и да стане публичен и тогава Законът да влезе в сила, знаете, да не го припомням, че България беше разделена на три области: София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, там да се създадат звена, които да решават съдбата на паметниците от местно значение.
Преди половин година в едно предаване по Националната телевизия директорът на паметниците на културата или там техен представител, не си спомням, заяви, че този закон няма как да влезе в сила. Следващата седмица участвах и зададох въпроса: Има ли парламентарна държава в света, в която парламентът гласува закон и някакъв си директор надолу казва, че това не може да стане? Да не стане сега пак същото, защото много ми напомня за архива на „Държавна сигурност“, как изгорял, пък изчезнал. Същото било положението в момента… Използвам тук и на следващо заседание моля, госпожо Председател, министърът или заместник-министърът да отговори на този въпрос: вярно ли е, че половината от архива при едно наводнение бил унищожен и половината на другата половина пък бил изчезнал? Защото много ми напомня за „Държавна сигурност“, досиетата… И сега започват да се появяват, имаше такива случаи вече, появяват се някакви досиета, хората започват да работят, това беше целта на всичкото това благородно нещо, което направихме. Виждате сега състоянието на паметниците на културата, какво става в София! Ще има и жертви сигурно.
Това нещо беше преди 3 години, повтарям, да не стане да участваме пак в някаква такава сценка, някакъв театър, ужким правим нещо и тези, които трябва да спазват законите, да казват, че това не може да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Мисля, че това, което казахте, е добър повод да предизвикаме един блицконтрол. Има и няколко други въпроса, които… Имаше и един блицконтрол, който не се състоя, така че можем да се възползваме сега от това предложение.
Господин Биков, извинявайте, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Във връзка с това, което господин Велчев каза, затова и умишлено не говоря даже и за законодателни инициативи, защото дигитализацията не е въпрос само на закон, тук е важно, ако в тази комисия можем да получим някаква гаранция за политическа воля в тази посока, то може и целево да бъдат отпуснати тези средства. Въпросът е дали и доколко ще има възможност да бъдат отпуснати тези пари, защото тук става въпрос изцяло за пари на първо място. Ако ги има парите, ще се започне дигитализация, ако ги няма, ако ще и да приемаме закони, то няма как да се случи това. Така че е добре да ги чуем.
Аз затова и акцентирах и Министерството на финансите да дойде. Ние трябва да им обясним пък от своя страна, че това може да няма тази инвестиция, да няма някаква директна възвръщаемост, но това е въпрос вече на някакво държавнотворие и на някаква държавност. Тук не всичко е някаква проста сметка – ние даваме 5 лв. и получаваме 10. Тук вероятно ще дадем 5 лв. и няма повече нито един насреща, но ще гарантираме за бъдещите поколения и то, дето се вика, за вечни времена, че те ще могат да знаят какво се е случвало в тази държава в определени периоди от време. Иначе ставаме като някои държави, които нямат история, защото едновременно се борим за нашите исторически ценности с други държави и ги обвиняваме, че ни крадат историята, пък показваме, че нямаме никакво отношение към собствената си история.
Така че за това трябва ги убедим просто и финансистите, и лека-полека да започне тази дигитализация, защото в един момент ще стане безвъзвратно, няма и да има какво да дигитализираме.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз съм съгласна с всичко, което чух от колегите. Наистина смятам, че е спешно и важно да се направи такава дискусия, да се обсъдят вариантите, необходимостта и министерствата и всички заинтересувани страни или засегнати страни да бъдат поканени на една дискусия, за да може да обсъдим как да продължим напред и тогава вече дали със законодателни промени, какви финанси ще са необходими, защото, както каза и колегата Биков, смятам че в един момент наистина ще стигнем до безвъзвратни загуби. А това ще е пагубно. И няма нужда да чакаме тези моменти, за да си насочим вниманието в тази посока.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Донякъде е пълен абсурд, че 2019 година ние говорим за дигитализация.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: В Албания я има!
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да, и че в период, в който хората решават проблеми и живеят дигитално, ние поставяме този въпрос. Но така или иначе по-добре да почнем от някаква точка. Трябва да преценим дали ще стартираме с дискусия или ще първо ще изслушаме представителя на Министерството, за да преценим кой е по-удачният вариант. Благодаря.
Слушам Ви.
ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ (Телевизия “Европа”): Здравейте, госпожо Председател и уважаеми членове! Искам да кажа, че повдигнатата тема е изключително важна – дигитализацията специално на филмовото наследство. Господин Биков излезе, неговата реплика, че може и да няма възвръщаемост не е вярна. Възвращаемост ще има, тъй като новосъздадените медии ще могат най-накрая да използват въпросните и документални, и кинокадри, които са създадени назад във времето. Ние в момента няма техническа възможност да ги използваме, не може да ходим по антикварни магазини и да търсим магнетофони и видеокасетофони, за да може от тях евентуално да трансферираме нещо, което евентуално БНТ ще ни даде от Златния фонд, за което ние сме склонни, разбира се, да си платим. Но просто нямаме такава техника, светът вече е друг. Така че дигитализацията освен че е важна, тъй като, ако трябва да цитирам един английски премиер, на който му казали, че трябва да реже от разходите за култура, за да отидат за армията, той отговорил: „Ние тогава какво ще охраняваме и какво ще спасяваме?“…
По наши сведения, като сме си обменяли информация между медиите, става въпрос за 16-17 милиона лв. за дигитализацията специално на видео архива, който има и в БНТ, и на други места се съхранява. Мисля, че на фона на всички публични разходи този разход е пренебрежимо малък и е крайно време да бъде направен.
И отново казвам: възможен е пазарен модел, при който възвръщаемост да има, може да не е пълна, може да не е в пълен размер или с горница, но възвращаемост ще има, тъй като ние искаме да купуваме това съдържание, да използваме и документални кинокадри, но ние вече нямаме техника, с която да можем да го ползваме в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Вашето участие е потвърждение, че медиите ще се включат също в една бъдеща дискусия.
Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА („Музикаутор“): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Присъствам на днешното заседание по повод на точка първа от дневния ред, която така или иначе беше приключена, но в контекста на поставения в точка „Разни“ въпрос, бих искала да заявя следното. Изключително се радвам да чуя, че има предложение за дигитализацията на българското видеонаследство, най-общо, бих казала, като молбата ми е следната.
Когато става дума за такъв процес и когато се инициира дискусия или пък се пристъпи към формиране на работни групи, да бъдат взети предвид и позициите на носителите на права, това съдържание което трябва да бъде адаптирано към съвременните условия е създадено от определени хора. То има своите автори и в този смисъл считам, че тяхното присъствие в един такъв дебат е абсолютно задължително.
И в този ред на мисли бих искала, когато се създава, когато се търси подход как да бъде решен този проблем, българските сценаристи, режисьори и оператори, създали това културно наследство, на Националния филмов център, който управлява правата върху голяма част от това културно наследство, също да бъдат част от този дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Други мнения?
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Без да вземам по същество думата, да изразя съгласие с мнението на народния представител Милкова. Може би трябва предварително да се сондира в коя област за дигитализация ще говорим, така е по смислено. Иначе дебатът ще се взриви, има толкова области с толкова проблеми, проблемите навсякъде са различни и изискванията към дигитализацията са различни. Може би общите неща са, че не просто трябва да дигитализираме, трябва да създадем условия, възможности за дигитализация, да се закупи съответната техника, да има ноу-хау, да се види как, съответно с твърди мерки, тоест да се осигурят фондове за дигитализиращата техника, да се види кой как може да го прави. Това във всички области ще го правят вероятно различни организации.
Така че може би ако се започне от конкретния въпрос, да се привлекат съответно, първо да се анализира, може би едно писмо към Министерството на културата, да можем и ние да видим с какво разполагаме, за да се направят фокусирани дебати, може би така би било по-смислено, така си мисля.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Още становища мнения, отношения? Въпросът остава открит от гледна точка на това как ще процедираме – дали ще поканим за изслушване представител на Министерството или министъра, или ще пристъпим направо към организиране на дискусия, но, тъй или иначе темата очевидно предизвиква интерес.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Само за да е по-прагматично: ако искате, дайте да изслушаме първо Министерството да ни информира, ама предварително да им кажем какви са ни въпросите (реплика), да, да ни информират за състоянието на тези архиви, какво могат те да направят и така нататък, за да тръгнем отнякъде, за да не стане сега изведнъж пък с 50 човека тук да почнем да дебатираме нещо, което няма фокус и лека-полека да почнем да ги викаме, а пък като вече като ни дадат информацията, тогава да извикаме следващите. Аз предлагам на този етап да го държим в Комисията това, да не правим някакви широки обществени дискусии, защото ще стане една говорилня и накрая няма да се вземе решение. По-добре накрая да има някакво решение, тук някой да дойде, да ни гарантира, че ще се дадат някакви пари, може да не са всички, но лека-полека ще почне този процес.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Биков
Госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Нека наистина да изслушаме Министерството на културата със становище по различните сектори за моментното състояние, тяхната визия каква е и какво се очаква и след това вече можем да направим среща и със заинтересуваните страни, които имат отношение по темата.
ТОМА БИКОВ: Вторият вариант е да викнем Министерството, Архива и телевизията, защото те са основните, доколкото знам, проблемни структури, да кажат колко пари им трябват или пък какво трябва да се направи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам конкретно предложение, тъй като ние сме Народно събрание и институция. Така да се събираме на примерни предложения… Предлагам да бъде изготвено официално писмо към министъра на културата, където да бъдат подготвени съответно конкретни въпроси. Мисля, че тук бяха засегнати няколко области. Ние не можем да обхванем с една комисия… Моето предложение е, което държа след това, тъй като ние сме комисия в Народно събрание, да бъде подложено, тъй като такъв е протоколът, да бъдат примерно отправени въпроси към министъра конкретно за Националния архив, за културните паметници което каза господин Велчев, и, примерно, това което колежката каза за Филмовия център, и дотук. Когато поканим министъра, той да бъде подготвен от съответните дирекции, за да може тук, пред нас, когато дойде, да имаме конкретика.
И оттам нататък вече, след като разберем за състоянието примерно да кажем на тези три области в културата, които аз посочих, тогава вече на базата на това ние да видим как и по какъв начин ще бъде извършвано самото действие.
Така че предлагам за следващата комисия, ако няма друг дневен ред, да бъде изпратено писмо до Министерството на културата и министъра, и съответно да залегне като точка от предстоящата комисия, в случая по култура. По този начин да действаме.
Иначе по другото предложение ще стане примерно един хаос, тъй като всички искат да дигитализират, всеки, който в своята област има архив, ще иска да дигитализира. Тук вече мога да кажа, че примерно Народната библиотека „Кирил и Методий“, която Вие знаете, че миналата зима пострада, беше наводнен фондът, освен това не знам доколко сте запознати тук, но примерно има изнесен фонд на Народната библиотека, който е извън София, където хранилищата са в тежко, друга дума няма да употребя, в изключително тежко състояние. Така че аз предлагам да набележим към министъра конкретни, примерно да изберем три или четири, не всичко, защото когато човек започне от всичко… Трябва стъпка по стъпка да започнем, да създадем принципа, както каза колегата Биков, след това да бъдат примерно извикани на следващия етап от Министерството на финансите, да кажат какво е тяхното становище, отношение, какви примерно пари и по какъв начин, но да имаме някакъв, бизнесплан, който да следваме.
Колежката постави много актуален въпрос, който касае, и аз пак ще кажа, че не съм съгласен с Биков, защото инвестицията в културата е инвестиция в бъдещето, в бъдещето на нацията, така че това е безценно. Възвръщаемостта е с пъти, пъти, пъти, отколкото да инвестираш в, да кажем, направата на някаква фасада или на нещо такова или на една улица, защото това остава за вековете. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви много.
Ако участниците в този минидебат, който се получи, имат някакви конкретни предложения за въпрос към министъра, могат да ги пуснат на мейла на Комисията, да се подготви едно писмо, което да се изпрати до Министерството, за да може министърът или човек, който той ще изпрати, да бъде подготвен, за да говорим смислено.
Но аз мисля, че ние се обединихме около тази идея. Въпросът е се пристъпи към реализацията. Конкретно не смятам да го подлагам на гласуване, мисля, че едва ли има някой, който е против. Мисля, че от Министерството на културата също го приемат като съвсем рационално предложение.
Имам едно важно съобщение. Може би вече сте разбрали от медиите, че в България пристига известният полски артиста Ян Енглерт. Ще има среща с председателя на Комисията професор Рашидов от 16 ч. в зала Запад на Народното събрание, на което членовете на Комисията по културата и медиите са поканени. Така че, ако искате да се срещнете с една легенда на киното, заповядайте.
(Закрито в 15,23 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Разни.
На 21 март 2019 г., четвъртък, Народно събрание, площад „Княз Александър I“ № 1, зала 248, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 година.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и се ръководеше от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Колеги, професор Рашидов няма да може да присъства на днешното заседание и ще го водя аз. Имаме кворум, така че можем да започнем работа. Откривам заседанието.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното предание са предвидени следните точки:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 902-01-9, внесен от Министерския съвет на 26 февруари 2019 година.
2. Разни.
Има ли други предложения? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласуваме така предложения дневен ред. За 8, въздържали се и против няма. Продължаваме.
Дневният ред е приет. Ще прочета всички, които са заявили участие, защото може някой от колегите, от гостите ни, да дойде малко по-късно. От Министерството на културата: Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права, Катерина Пашова – държавен експерт в дирекция „Авторско право и сродните му права“, от „Мюзикаутор“ – Мариана Андреева – адвокат, и Ефросина Саракинова – главен юрисконсулт, от ПРОФОН – Момчил Младенов – адвокат, Десислава Преображенска – юридически съветник, от „Терапро“ – Велизар Соколов – адвокат, и Аспарух Томов, от Българска асоциация на кабелните и комуникационни оператори – Галя Маринова – изпълнителен директор, от Асоциацията на индустриалния капитал в България – Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“. Добре дошли на нашите гости!
Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Колеги, в Народното събрание са получени становища по законопроекта от Асоциация на индустриалния Капитал в България и „А1 България“ ЕАД, които са Ви изпратени в пощите, предполагам, че сте се запознали. Бих искала да Ви информирам, че вчера законопроектът беше разгледан и подкрепен единодушно от Комисията по правни въпроси, която е водеща по този законопроект, и от Комисията по транспорт информационни технологии и съобщения.
Давам думата на господин Меликов от Министерството на културата, който да представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми членове на Комисията по културата и медиите! От името на министъра на културата ще представя накратко проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Основната част от нормите на този проект произтичат от масовите нарушения при използването на телевизионни програми и съответно необходимостта от по-ефективен контрол върху дейността на платформите оператори, доставящи тези програми до домакинствата, както и от негативната тенденция нарушителите, които са предимно юридически лица и еднолични търговци, да избягват административнонаказателна отговорност, като осуетяват връчването на издадените в хода на производствата документи.
Текстовете са инициирани от Съвета за защита на интелектуалната собственост. Съветът е консултативен орган към Министерския съвет и осъществява координация и сътрудничество между държавните институции и други органи и организации при провеждане на държавната политика в областта на защитата на интелектуалната собственост. Наши партньори в Съвета са Министерството на правосъдието, на икономиката, на вътрешните работи, на транспорта, информационни технологии и съобщенията, представители на Софийския градски съд и Върховна касационна прокуратура, на Съвета за електронни медии, на Комисията за регулиране на съобщенията и други органи.
До обсъждане на конкретните текстове, насочени към усъвършенстване на възможностите за контрол при препредаване на телевизионните програми от страна на кабелни, сателитни, IPTV оператори и платформи за пренос, се стигна след предложения от заинтересуваната индустрия на създателите и разпространителите на телевизионни програми, които демонстрираха, включително пред Съвета, готовност в условията на публично-частно партньорство да осигурят възможност за дистанционен мониторинг върху съдържанието на платформените оператори, така че констатациите на административния орган да се правят от работното място на длъжностните лица в Министерството на културата. За целта, както е предвидено и в Законопроекта, се предлага да се използват автоматизирани средства за контрол.
Обръщам внимание, че предложението и съответно предвиденият в законопроекта текст добавят нов инструмент за установяване на евентуални нарушения, като по никакъв начин не ограничават възможностите на административния орган да продължи с обичайните контролни мероприятия с присъствие на място при извършване на проверката. В същото време използването на автоматизирани средства и съответно дистанционен контрол върху това, което върви в мрежата на съответния оператор, би позволило поне частично да се компенсират ограниченията в контролния капацитет на дирекция „Авторско право“ към Министерството на културата. За Ваша информация служителите, ангажирани по контрола по спазването на Закона, в момента са шестима. Този факт, съчетан с липсата на териториални поделения в страната, налага търсенето на всякакви начини за оптимизация, в това число икономия на ресурс с повишаване на ефективността на времето за извършване на проверки. Обсъдените в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост дефицити в действащото законодателство идентифицираха необходимостта от изменения както в Закона за авторското право, така и в Закона за електронните съобщения, съответно изменителните текстове и по двата закона бяха съгласувани в рамките на Съвета за защита на интелектуалната собственост.
Допълненията в Закона за електронните съобщения – тази част, която е в края, § 14, са включени в Законопроекта по предложение на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, отправено в хода на междуведомственото съгласуване, но произтичат от обсъждането и съгласуването в рамките на Съвета на съответните текстове.
Другото изключително важно предложение в Законопроекта е свързано с предлаганата улеснена процедура за връчване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по Закона за авторското право и сродните му права. Факт за дминистративнонаказващия органи е тенденцията за избягване на административнонаказателната отговорност като съответните юридически лица и еднолични търговци се укриват и препятстват връчването на издадените в хода на процедурата на производствата документи. Съществуващият общ ред за връчване, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, е доказано трудно приложим и неефективен, особено когато се касае за юридически лица и еднолични търговци. Нашите данни сочат, че голям брой административнонаказателни производства биват спирани поради невъзможност съставеният акт да бъде връчен, като впоследствие се прекратяват и по давност. Така през 2015 година невръчени останаха 56 акта за установяване на нарушения, през 2016 броят на тези невръчени актове вече е 115, за 2017 – 101. До същия резултат води и невъзможността да се връщат издадените наказателни постановления.
Следва да се отбележи, че предложените промени не се прилагат спрямо физически лица, а засягат единствено юридически лица и еднолични търговци, на които по закон са вменени задължения да посочват адрес за управление, законни представители и други контакти в нормативно установени регистри и да водят делата си по търговски начин, което означава и по-голяма отговорност от тази на гражданите.
Аналогично предлаганите в § 14 изменения в Закона за електронните съобщения пресъздават в частност този модел, доколкото наблюденията на Комисията за регулиране на съобщенията относно осветяването административнонаказателната отговорност са аналогични на установеното от Министерството на културата.
Последно, проектът включва също и норми, присъствието на които е мотивирано от необходимостта от оздравяване на начина за формиране и работа на комисиите за утвърждаване на тарифи на организациите за колективно управление на права, променя се начинът, по който създава списъкът на медиаторите към министъра на културата с оглед наблюдаваните опити за препятстване на неговото поддържане и обновяване.
Друга част от текстовете в проекта са свързани с поясняване на изискванията за регистрация на колективно управление, както и с необходимостта да се преодолее съществуващият законов дефицит по отношение на възможностите за назначаване, проверка на лица, регистрирани по дейност за колективно управление на права. Това е най-общо. Мисля, че изчерпах мотивите към Законопроекта.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Меликов.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси, отношение към така представените текстове от Закона за авторското право и сродните му права? Давам думата на нашите гости, ако искат да вземат отношение. Заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори АБРО): Благодаря Ви.
Искам на първо място да кажа, че ние изпратихме също становище, след като проектът беше публикуван, само че явно поради някакви технически причини то не е пристигнало. Като цяло становището ни е в пълна подкрепа на предвидените мерки във връзка с автоматизираното установяване на нарушенията на Закона за авторското право и сродните му права, както и улеснените процедури за връчване на актовете за установяване на административно нарушение и наказателните постановления. Считаме, че това са важни стъпки към изчистване на сериозните и дългогодишни проблеми в сферата на нарушенията на авторското право.
От гледна точка на промените, които са предвидени във връзка с отпадането на съгласуването на медиаторите, списъка на медиаторите, с организациите за колективно управление на права и представителните организации на ползвателите, от наша страна ние не можем да изразим съгласие с този текст. Причините за това ще изложим подробно в нашето становище, но като цяло считаме, че наличието на обективни причини, поради които страните не се съгласяват с вписването на определено лице, са основателни и не следва да се считат за бламиране на процеса. Този текст беше доста дълго дискутиран в рамките на общественото обсъждане на последните изменения на ЗАПСП от миналата година и считаме, че най-добре отразява интереса на двете страни.
По отношение на предложените промени в Закона за електронните съобщения – като цяло ги подкрепяме, като прясно се запознахме със становището на А1 по текстовете на ЗЕС и приемаме необходимостта от извършване някои корекции, но като цяло подкрепяме текста. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
От Министерството на културата имат ли желание да вземат отношение по изразеното становище? Господин Меликов, заповядайте.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Може би трябва да поясня: Организацията за колективно управление на права за да функционира, тоест за да отстъпва права на ползвателите, трябва да регистрира съответната тарифа. Важно е да се регистрира тарифа, защото организациите отстъпват права на целия пазар, на всички участници на този пазар и предвид тяхното господстващо положение, потвърдено и в практиката на Комисията за регулиране на съобщенията, те са длъжни да третират абсолютно всички ползватели по един и същи начин. Най-добрият и защитим начин да се прави това, е чрез тарифа, която е единна, прилага се еднакво за всички и Законът е предвидил тази тарифа да се приема и да се утвърждава от министъра на културата, след като се обсъди със заинтересуваните лица, за да не стане така едностранно Организацията за колективно управление на права да си приеме някакви тарифи, с които след това ангажира целия сектор да плаща. Начинът, по който се приема съответно тая тарифа, е свързан с едно договаряне между Организацията за колективно управление на права и съответната браншова организация, в сектора, в който ще действа тарифата. Дава се 9 месеца възможност, срок, на тези организации да се разберат по тарифата.
Има обаче случаи и те не са малко, много често става така, че в рамките на тези девет месеца те не успяват да се разберат, просто защото имат насрещни интереси. Едните исках да вземат колкото може повече, другите, ако може, да не платят нищо. Казвам го, разбира се, с едно намигване. Но така е в бизнеса. И съответно тези преговори са изключително тежки и не винаги завършват със споразумение за тарифа. В случаите, в които не завършват със споразумение за тарифа, Законът предвижда специална процедура на медиация пред министъра на културата, като думата медиация тук не е съвсем точна. Това е специализирана комисия, в която двете страни излъчват по един представител и за още трима представители се разбират помежду си кои да бъдат. Тази комисия би трябвало да се събере да заседава и да вземе решение по окончателния вид на тарифата.
Ако двете страни не се разберат за общи експерти от петимата членове – по един от двете засегнати страни, и трима общи експерти, министърът на културата взема от регистъра на медиаторите експерти и ги поставя служебно в тази комисия, чиято задача е да финализира този преговорен процес и да доведе до една устойчива тарифа, която се прилага след това с години. Представете си в случая, когато по една или друга причина този регистър не може да се напълни с медиатори. Тогава, ако двете страни не се разберат за тримата общи експерти, Министърът също не може да даде служебно, защото няма вписани в регистъра и цялата процедура се проваля. Затова наша задача беше да осигурим начин този регистър да може да се попълва и да действа.
Както беше предвидено в Закона досега, присъствието на лица в регистъра се съгласуваше с Организацията за колективно управление на права и с браншовите организации. Да, но първо, те имат насрещни интереси и всички имат отношение към съответните експерти – този одобрявам, този не го одобрявам – едно; и, второ, ако една организация реши да бламира този процес с назначаването, служебното определяне на експерти, може да не се съгласи с абсолютно нито едно предложение, по една или друга причина да каже: „този не става, този не става, този не става“ и министърът на културата тогава ще е с вързани ръце и празен регистър, който не може да обнови и не може да напълни. Затова след много внимателна преценка сложихме новите текстове, които предполагат вземане на мнението, отчитане на мнението на заинтересуваните страни, но все пак оставят на министъра на културата възможността по свое усмотрение, разбира се, предвид съветите на администрацията, да напълни този регистър с експерти.
Аз разбирам, че тук е много специфичен казусът. Разбира се, заинтересуваните страни имат интерес в този регистър да влязат само одобрени от тях експерти. Тук по-скоро си задавам въпроса кой е подходящият експерт, за когото една браншова организация ще каже „Този може да се занимава с нашите проблеми, този не може“? Затова дали е соломоновско или не това решение, взехме го, за да може да осигурим тази система да работи и преговорите да завършват с тарифа. Нещо повече, ако в рамките на работата на комисията има една несигурност за двете страни с какво решение ще излезе комисията, това е един допълнителен натиск в деветте месеца, които са им дадени за преговори, да се разберат, а не всеки да тегли на своето и след това, разбира се, комисията да не може да сработи. Нека да има един натиск върху страните, да не разчитат на министъра на културата и на формалните процедури на комисиите, да ползват тези 9 месеца да постигнат съгласие. Аз съм правил такива преговори и знам, че двете страни трябва да отстъпят по някакъв начин, да си направят компромиси и да постигнат някаква тарифа. Очакваме това да се случва и в бъдеще. Затова е и толкова сериозен този въпрос и затова не е случайно, че браншовите организации изразяват особено мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Меликов.
За първата процедура е предвиден деветмесечен срок, за втората, ако мога да я нарека резервна, има ли някакъв срок от министъра на културата?
МЕХТИ МЕЛИКОВ: До три месеца е по закон.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Всъщност министърът на културата се включва тогава, когато са изчерпани всякакви възможности за договаряне?
МЕЛИКОВ: Точно така. Когато доброволното договаряне, което са задължени да извършат, не постигне очаквания резултат.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Продължаваме със становищата. Заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря, госпожо Председател.
Както вече беше отбелязано, ние сме подкрепили въпросния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, като основният ни аргумент за тази ясна и недвусмислена подкрепа е следният. Наша кауза от години е борбата за ограничаване и превенция на неформалната икономика. За нас този законопроект е едно удачно средство за постигане на тези цели, поради което Ви призоваваме да го разгледате с необходимата отговорност и да го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Соколов.
ВЕЛИЗАР СОКОЛОВ (изпълнителен директор на Сдружението за защита на легалното разпространение на програми): Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми членове на Комисията по култура и медии на Народното събрание! С оглед на икономия на времето и избягване на повторение на едно и също изказване, говорил съм с колегите и те са ме упълномощили да направя изказването си от името на още две организации – това е Българската асоциация на музикалните продуценти и Организацията за колективно управление на права, сродни на авторското – ПРОФО. Трите организации напълно подкрепяме в цялост предложения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права в неговата цялост, включително подкрепяме и направените предложения от А1, свързани основно с искане административнонаказателните процедури, залегнали в Закона за авторското право и сродните му права, да бъдат транспонирани точно и в Закона за електронните съобщения, защото в момента в Законопроекта има известни разминавания.
Така че ние подкрепяме идеята и такава беше всъщност целта на работната група към Съвета за защита на интелектуалната собственост – разпоредбите в двата закона да бъдат огледални и да предлагат уеднаквен режим по връчване на актовете за установяване на административни нарушения, респективно наказателните постановления.
Искам само да допълня в подкрепа на казаното от господин Меликов за някои от основните акценти в Законопроекта. Първото е свързано с автоматизираните средства за контрол. Независимо че беше изтъкнато като аргумент, че съществуват и системни решения, които да подпомогнат контрола върху незаконното разпространение на телевизионни програми, всъщност текстът, както е разписан, отваря една много по-широка врата по принцип в един технологичен век да те използват съвременни технологични средства за установяване на различни по вид нарушения на Закона за авторското право и сродните му права. Винаги съм считал, че съществува много голяма пропаст между технологичните умения на нарушителите и малко примитивните средства, с които държавният апарат разполага, за да може да преследва, да установява и санкционира тези нарушения и според мен това е една изключително позитивна стъпка и по линия на електронно управление, и по принцип актуализиране дейността на контролните органи те в твоята контролна дейност всъщност да могат да използват такива автоматизирани средства, дали става въпрос за публично изпълнение на произведения и звукозаписи, дали за разпространение на телевизионни програми и на други защитени обекти.
По наше мнение е изключително важно наистина държавният апарат вече да може да разчита и да разполага, и използва, и да прилага съвременни средства за контрол. Затова в тази част особено много подкрепяме направеното предложение.
По отношение само на още един акцент, който се съдържа в Закона за електронните съобщения, свързан с данните, залегнали в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Ще си позволя да цитирам данни от последното индустриално проучване, което беше извършено през 2018 година по отношение броя на абонатите на платена телевизия, интернет и пакетни телевизионни услуги. 680 000 са недекларираните пред КРС абонати на сателитно и телевизионно разпространение на телевизионно съдържание и аудио-визуални произведения, от които почти половин милион са недекларираните абонати на кабелно препредаване. Спрямо общия брой установени абонати на такава услуга, това съставлява 30% сив сектор. И мисля в контекста на тези цифри, че предприемането на законодателни промени и засилена контролна дейност за борба и с пиратството, и със сивия сектор са изключително наложителни. Законопроектът идва навреме, даже малко е закъснял, и ако бъде приет и приведен в изпълнение, ще можем в обозримо бъдеще да станем свидетели на една по-добра среда, бизнес среда за развитие на медийния бизнес в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Соколов.
Заповядайте. Не давам думата на Министерството, защото, общо взето, изказаните становищата са в подкрепа на Закона. Заповядайте.
ЕФРОСИНА САРАКИНОВА („Музикаутор“): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се в Ефросина Саракинова и съм главен юрисконсулт на „Музикаутор“. От името на „Музикаутор“ искам да изразя подкрепата за документа. Смятаме, че той ще подобри правоприлагането, ще доведе до баланс в отношенията между ползватели и правоносители.
Що се отнася до повдигнатия въпрос от АБРО, тук изцяло подкрепяме внесения законопроект от Министерството и аргументите, които днес бяха изтъкнати, че последната дума за включването на хора в списъка с медиатори трябва да бъде на Министерството на културата, а не на двете спорещи заинтересувани страни. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Саракинова.
Други становища по така предложения законопроект? Да смятаме, че сме изчерпали дебата на този етап. Само искам да кажа на всички присъстващи наши гости, както и на колегите, че водещата комисия възнамерява да направи работни групи може би с едно или две заседания между първо и второ четене, където всеки, който има по-детайлен интерес към закона, би могъл да присъства. Аз лично, смятам че наистина в работните групи могат да се научат и да се случат повече от нещата, към които се стремим. Благодаря Ви още веднъж. Ще подложа на гласуване законопроекта. За 9, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене. Изчерпахме точка първа.
Преминаваме към точка втора: РАЗНИ.
Ако имате някакви въпроси?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да обърна внимание на един въпрос, който е във връзка с дигитализацията на филмовото изкуство в България и смятам, че е от доста голяма важност. Дигиталните или така наречените цифрови технологии променят начина на създаване, представяне и потребление на културата. Дигитализацията допринася за съхранението на културно наследство и до тези материали могат да получат достъп много повече хора, отколкото в момента.
Много бих искала да предизвикаме нашата комисия, да предизвикаме работна група или сериозен дебат най-малкото, с участието на министъра на културата или с представител на Министерството с експерти в тази област, за да може да се направи един обширен дебат по темата. Очевидно у нас при съхранението на дигиталното съдържание на голямото ни филмово наследство следва да се решат два основни проблема. Това е наистина от голяма важност.
Бих казала, че физическото увреждане, тъй като носителите са силно податливи на влошаване, и загубите могат да са необратими, е първият момент. Вторият е дигиталното остаряване за вече съхранено културно наследство.
Предлагам да бъде създадена такава група, която в кратък срок да проведе проучване на какъв етап е работата по дигитализацията на филмовото изкуство, да бъдат поканени на среща-разговор тези експерти, които са запознати по темата, които да представят своите виждания за трайно решаване на казуса, както и да се отговори на въпроси за спешното решаване на казуса със загубата на филми на лента, финансиране на проекта, съхранение на базата данни и други дейности по изграждането на модерна дигитална база за българското филмово наследство. Силно се надявам всички колеги да подкрепят идеята, защото смятам, че наистина тя е от изключително голяма важност.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Георгиева.
Има ли колеги, които искат да вземат отношение по така направеното предложение? господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми колеги! Аз подкрепям напълно това предложение. Не знам дали това да бъде първоначалният формат – да правим работни групи или по-скоро… То, разбира се, не и за точка „Разни“, според мен още на следващо заседание ако искате да вкараме такава точка, да чуе Министерството. Там, в интерес на истината, трябва да помислим дали става въпрос само за киното, защото има такъв проблем с Държавния архив и библиотеките, но и Държавният архив също има подобен проблем, архивът на Националната телевизия има такъв проблем. И тук въпросът е, че трябва вероятно да поканим може би и представители на Министерството на финансите в някакъв момент, защото става въпрос за пари. Само за телевизията ми казаха като прогноза, че ще струва някъде към 10 милиона, което, от една страна, са много пари, от друга страна, не са и чак толкова много пък.
Тук не въпрос да се дигитализира за две седмици, това е един дълъг период и процес, но ако имаме, ако измислим някакъв инструмент и начин да се тръгне към по-бърза дигитализация, дали ще бъде през някакъв фонд, който да бъде към Министерството на културата или пък към Министерския съвет, ако щете, защото наистина обхваща по-голям, по-широк периметър… Но ако искате, може да започнем да го обсъждаме следващия път, да видим каква е ситуацията, а може би и в Министерството може да имат някакви предложения, аз импровизирам с някакви хипотетични предложения, но ако искате, да се разберем на следващо заседание да попитаме и Министерството, и вече след това да преценим какво да правим – дали да е работни групи, дали да са нови изслушвания. (Реплика.) Да, или ако искате, още сега да помислим кои са заинтересуваните страни по тази тема и да го вкараме в дневния ред.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА. Благодаря, господин Биков.
Темата е доста широка, може би наистина трябва да помислим за някаква форма на дискусия, в която да поканим тези страни. Най-базовото, което трябва да се реши, е дали за отделните сектори ще се търси различно решение, или ще се търси някакъв общ алгоритъм. Какъв ще е механизмът ще избистрим в процеса на обсъждането.
Да чуем госпожа Милкова и ще помислим от Комисията как да процедираме още следващия път, да го вкараме по някакъв начин в дневния ред или да тръгнем към организиране на дискусия, в която да поканим специалисти.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря, Госпожо председател.
Уважаеми колеги и гости! В някакъв по-оперативен план ми се струва, че за да направим такава дискусия и да имаме нарочно заседание е добре да имаме анализ на Министерството на културата на моментната ситуация, защото много е важно да видим каква е ситуацията и след това вече да общуваме със страните, които са заинтересувани. Така или иначе културното наследство, артефактите, които трябва да бъдат дигитализирани, са в различни области и различни аспекти. Добре е да стъпим на тази основа и да видим какви стъпки има направени досега, тъй като знаем, че в различните гилдии има определен тип натрупвания, които е важно да ги осмислим.
И освен това знам, че сега Министерството ще бъде оператор по новата програма по норвежкия механизъм, която е свързана с дигитализация, така че като оперативно звено Министерството на културата би могло да ни даде информация какво се случва, обема на фонда, който ще се финансира, какви проекти. Така че си мисля, че наистина е важно да чуем становището на колегите от Министерството на културата и тогава всички заинтересувани страни да имат реална информация. Благодаря. (Реплики.) Да, и Архивът, разбира се, да.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Милкова.
Вашата точка разни се напълни със съдържание днес.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Дано, защото мисля, че много хубава тема се повдига. Става дума за архив и дигитализация. Искам да напомня, и се радвам, че тук е и представител на Министерството на културата, че в 43 Народно събрание гласувахме един Закон за опазване на недвижимите културни ценности. Тогава по Закона естествено, че първоначално имаше много против, след това Министерството на културата го одобри, даже и скоро предишният министър ми каза, че доста е бил заблуден първоначално, както и да е.
Искам само да напомня нещо друго – да не се повтори същата картина, колеги! Дадохме една година срок, това беше преди три години, в Закона дадохме с допълнителна разпоредба година срок архивът да се дигитализира в електронен вид и да стане публичен и тогава Законът да влезе в сила, знаете, да не го припомням, че България беше разделена на три области: София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, там да се създадат звена, които да решават съдбата на паметниците от местно значение.
Преди половин година в едно предаване по Националната телевизия директорът на паметниците на културата или там техен представител, не си спомням, заяви, че този закон няма как да влезе в сила. Следващата седмица участвах и зададох въпроса: Има ли парламентарна държава в света, в която парламентът гласува закон и някакъв си директор надолу казва, че това не може да стане? Да не стане сега пак същото, защото много ми напомня за архива на „Държавна сигурност“, как изгорял, пък изчезнал. Същото било положението в момента… Използвам тук и на следващо заседание моля, госпожо Председател, министърът или заместник-министърът да отговори на този въпрос: вярно ли е, че половината от архива при едно наводнение бил унищожен и половината на другата половина пък бил изчезнал? Защото много ми напомня за „Държавна сигурност“, досиетата… И сега започват да се появяват, имаше такива случаи вече, появяват се някакви досиета, хората започват да работят, това беше целта на всичкото това благородно нещо, което направихме. Виждате сега състоянието на паметниците на културата, какво става в София! Ще има и жертви сигурно.
Това нещо беше преди 3 години, повтарям, да не стане да участваме пак в някаква такава сценка, някакъв театър, ужким правим нещо и тези, които трябва да спазват законите, да казват, че това не може да стане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Мисля, че това, което казахте, е добър повод да предизвикаме един блицконтрол. Има и няколко други въпроса, които… Имаше и един блицконтрол, който не се състоя, така че можем да се възползваме сега от това предложение.
Господин Биков, извинявайте, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Във връзка с това, което господин Велчев каза, затова и умишлено не говоря даже и за законодателни инициативи, защото дигитализацията не е въпрос само на закон, тук е важно, ако в тази комисия можем да получим някаква гаранция за политическа воля в тази посока, то може и целево да бъдат отпуснати тези средства. Въпросът е дали и доколко ще има възможност да бъдат отпуснати тези пари, защото тук става въпрос изцяло за пари на първо място. Ако ги има парите, ще се започне дигитализация, ако ги няма, ако ще и да приемаме закони, то няма как да се случи това. Така че е добре да ги чуем.
Аз затова и акцентирах и Министерството на финансите да дойде. Ние трябва да им обясним пък от своя страна, че това може да няма тази инвестиция, да няма някаква директна възвръщаемост, но това е въпрос вече на някакво държавнотворие и на някаква държавност. Тук не всичко е някаква проста сметка – ние даваме 5 лв. и получаваме 10. Тук вероятно ще дадем 5 лв. и няма повече нито един насреща, но ще гарантираме за бъдещите поколения и то, дето се вика, за вечни времена, че те ще могат да знаят какво се е случвало в тази държава в определени периоди от време. Иначе ставаме като някои държави, които нямат история, защото едновременно се борим за нашите исторически ценности с други държави и ги обвиняваме, че ни крадат историята, пък показваме, че нямаме никакво отношение към собствената си история.
Така че за това трябва ги убедим просто и финансистите, и лека-полека да започне тази дигитализация, защото в един момент ще стане безвъзвратно, няма и да има какво да дигитализираме.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Аз съм съгласна с всичко, което чух от колегите. Наистина смятам, че е спешно и важно да се направи такава дискусия, да се обсъдят вариантите, необходимостта и министерствата и всички заинтересувани страни или засегнати страни да бъдат поканени на една дискусия, за да може да обсъдим как да продължим напред и тогава вече дали със законодателни промени, какви финанси ще са необходими, защото, както каза и колегата Биков, смятам че в един момент наистина ще стигнем до безвъзвратни загуби. А това ще е пагубно. И няма нужда да чакаме тези моменти, за да си насочим вниманието в тази посока.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Донякъде е пълен абсурд, че 2019 година ние говорим за дигитализация.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: В Албания я има!
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да, и че в период, в който хората решават проблеми и живеят дигитално, ние поставяме този въпрос. Но така или иначе по-добре да почнем от някаква точка. Трябва да преценим дали ще стартираме с дискусия или ще първо ще изслушаме представителя на Министерството, за да преценим кой е по-удачният вариант. Благодаря.
Слушам Ви.
ГЕОРГИ ХАРИЗАНОВ (Телевизия “Европа”): Здравейте, госпожо Председател и уважаеми членове! Искам да кажа, че повдигнатата тема е изключително важна – дигитализацията специално на филмовото наследство. Господин Биков излезе, неговата реплика, че може и да няма възвръщаемост не е вярна. Възвращаемост ще има, тъй като новосъздадените медии ще могат най-накрая да използват въпросните и документални, и кинокадри, които са създадени назад във времето. Ние в момента няма техническа възможност да ги използваме, не може да ходим по антикварни магазини и да търсим магнетофони и видеокасетофони, за да може от тях евентуално да трансферираме нещо, което евентуално БНТ ще ни даде от Златния фонд, за което ние сме склонни, разбира се, да си платим. Но просто нямаме такава техника, светът вече е друг. Така че дигитализацията освен че е важна, тъй като, ако трябва да цитирам един английски премиер, на който му казали, че трябва да реже от разходите за култура, за да отидат за армията, той отговорил: „Ние тогава какво ще охраняваме и какво ще спасяваме?“…
По наши сведения, като сме си обменяли информация между медиите, става въпрос за 16-17 милиона лв. за дигитализацията специално на видео архива, който има и в БНТ, и на други места се съхранява. Мисля, че на фона на всички публични разходи този разход е пренебрежимо малък и е крайно време да бъде направен.
И отново казвам: възможен е пазарен модел, при който възвръщаемост да има, може да не е пълна, може да не е в пълен размер или с горница, но възвращаемост ще има, тъй като ние искаме да купуваме това съдържание, да използваме и документални кинокадри, но ние вече нямаме техника, с която да можем да го ползваме в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Вашето участие е потвърждение, че медиите ще се включат също в една бъдеща дискусия.
Заповядайте.
МАРИАНА АНДРЕЕВА („Музикаутор“): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Присъствам на днешното заседание по повод на точка първа от дневния ред, която така или иначе беше приключена, но в контекста на поставения в точка „Разни“ въпрос, бих искала да заявя следното. Изключително се радвам да чуя, че има предложение за дигитализацията на българското видеонаследство, най-общо, бих казала, като молбата ми е следната.
Когато става дума за такъв процес и когато се инициира дискусия или пък се пристъпи към формиране на работни групи, да бъдат взети предвид и позициите на носителите на права, това съдържание което трябва да бъде адаптирано към съвременните условия е създадено от определени хора. То има своите автори и в този смисъл считам, че тяхното присъствие в един такъв дебат е абсолютно задължително.
И в този ред на мисли бих искала, когато се създава, когато се търси подход как да бъде решен този проблем, българските сценаристи, режисьори и оператори, създали това културно наследство, на Националния филмов център, който управлява правата върху голяма част от това културно наследство, също да бъдат част от този дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Други мнения?
Заповядайте, господин Меликов.
МЕХТИ МЕЛИКОВ: Без да вземам по същество думата, да изразя съгласие с мнението на народния представител Милкова. Може би трябва предварително да се сондира в коя област за дигитализация ще говорим, така е по смислено. Иначе дебатът ще се взриви, има толкова области с толкова проблеми, проблемите навсякъде са различни и изискванията към дигитализацията са различни. Може би общите неща са, че не просто трябва да дигитализираме, трябва да създадем условия, възможности за дигитализация, да се закупи съответната техника, да има ноу-хау, да се види как, съответно с твърди мерки, тоест да се осигурят фондове за дигитализиращата техника, да се види кой как може да го прави. Това във всички области ще го правят вероятно различни организации.
Така че може би ако се започне от конкретния въпрос, да се привлекат съответно, първо да се анализира, може би едно писмо към Министерството на културата, да можем и ние да видим с какво разполагаме, за да се направят фокусирани дебати, може би така би било по-смислено, така си мисля.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Още становища мнения, отношения? Въпросът остава открит от гледна точка на това как ще процедираме – дали ще поканим за изслушване представител на Министерството или министъра, или ще пристъпим направо към организиране на дискусия, но, тъй или иначе темата очевидно предизвиква интерес.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Само за да е по-прагматично: ако искате, дайте да изслушаме първо Министерството да ни информира, ама предварително да им кажем какви са ни въпросите (реплика), да, да ни информират за състоянието на тези архиви, какво могат те да направят и така нататък, за да тръгнем отнякъде, за да не стане сега изведнъж пък с 50 човека тук да почнем да дебатираме нещо, което няма фокус и лека-полека да почнем да ги викаме, а пък като вече като ни дадат информацията, тогава да извикаме следващите. Аз предлагам на този етап да го държим в Комисията това, да не правим някакви широки обществени дискусии, защото ще стане една говорилня и накрая няма да се вземе решение. По-добре накрая да има някакво решение, тук някой да дойде, да ни гарантира, че ще се дадат някакви пари, може да не са всички, но лека-полека ще почне този процес.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Биков
Госпожо Милкова.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Нека наистина да изслушаме Министерството на културата със становище по различните сектори за моментното състояние, тяхната визия каква е и какво се очаква и след това вече можем да направим среща и със заинтересуваните страни, които имат отношение по темата.
ТОМА БИКОВ: Вторият вариант е да викнем Министерството, Архива и телевизията, защото те са основните, доколкото знам, проблемни структури, да кажат колко пари им трябват или пък какво трябва да се направи.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Имам конкретно предложение, тъй като ние сме Народно събрание и институция. Така да се събираме на примерни предложения… Предлагам да бъде изготвено официално писмо към министъра на културата, където да бъдат подготвени съответно конкретни въпроси. Мисля, че тук бяха засегнати няколко области. Ние не можем да обхванем с една комисия… Моето предложение е, което държа след това, тъй като ние сме комисия в Народно събрание, да бъде подложено, тъй като такъв е протоколът, да бъдат примерно отправени въпроси към министъра конкретно за Националния архив, за културните паметници което каза господин Велчев, и, примерно, това което колежката каза за Филмовия център, и дотук. Когато поканим министъра, той да бъде подготвен от съответните дирекции, за да може тук, пред нас, когато дойде, да имаме конкретика.
И оттам нататък вече, след като разберем за състоянието примерно да кажем на тези три области в културата, които аз посочих, тогава вече на базата на това ние да видим как и по какъв начин ще бъде извършвано самото действие.
Така че предлагам за следващата комисия, ако няма друг дневен ред, да бъде изпратено писмо до Министерството на културата и министъра, и съответно да залегне като точка от предстоящата комисия, в случая по култура. По този начин да действаме.
Иначе по другото предложение ще стане примерно един хаос, тъй като всички искат да дигитализират, всеки, който в своята област има архив, ще иска да дигитализира. Тук вече мога да кажа, че примерно Народната библиотека „Кирил и Методий“, която Вие знаете, че миналата зима пострада, беше наводнен фондът, освен това не знам доколко сте запознати тук, но примерно има изнесен фонд на Народната библиотека, който е извън София, където хранилищата са в тежко, друга дума няма да употребя, в изключително тежко състояние. Така че аз предлагам да набележим към министъра конкретни, примерно да изберем три или четири, не всичко, защото когато човек започне от всичко… Трябва стъпка по стъпка да започнем, да създадем принципа, както каза колегата Биков, след това да бъдат примерно извикани на следващия етап от Министерството на финансите, да кажат какво е тяхното становище, отношение, какви примерно пари и по какъв начин, но да имаме някакъв, бизнесплан, който да следваме.
Колежката постави много актуален въпрос, който касае, и аз пак ще кажа, че не съм съгласен с Биков, защото инвестицията в културата е инвестиция в бъдещето, в бъдещето на нацията, така че това е безценно. Възвръщаемостта е с пъти, пъти, пъти, отколкото да инвестираш в, да кажем, направата на някаква фасада или на нещо такова или на една улица, защото това остава за вековете. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви много.
Ако участниците в този минидебат, който се получи, имат някакви конкретни предложения за въпрос към министъра, могат да ги пуснат на мейла на Комисията, да се подготви едно писмо, което да се изпрати до Министерството, за да може министърът или човек, който той ще изпрати, да бъде подготвен, за да говорим смислено.
Но аз мисля, че ние се обединихме около тази идея. Въпросът е се пристъпи към реализацията. Конкретно не смятам да го подлагам на гласуване, мисля, че едва ли има някой, който е против. Мисля, че от Министерството на културата също го приемат като съвсем рационално предложение.
Имам едно важно съобщение. Може би вече сте разбрали от медиите, че в България пристига известният полски артиста Ян Енглерт. Ще има среща с председателя на Комисията професор Рашидов от 16 ч. в зала Запад на Народното събрание, на което членовете на Комисията по културата и медиите са поканени. Така че, ако искате да се срещнете с една легенда на киното, заповядайте.
(Закрито в 15,23 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева
Стенограф:
Антон Лазаров
