1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2019 г., № 930-00-4, внесен от СЕМ на 28.03.2019 г.
2. Разни.

---

На 4 април 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2019 г., № 930-00-4, внесен от СЕМ на 28.03.2019 г.
2. Разни.

Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме.
За - 7, против – няма, въздържал се – няма.
Дневният ред е приет.

На днешното заседание присъстват от Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, Бетина Жотева, Розита Еленова и Иво Атанасов – членове, Емилия Станева – главен юрисконсулт и изпълняващ длъжността главен секретар, Анета Милкова – директор „Специализирана администрация“, Лили Вецкова – финансов контрольор и Незабравка Кардашева – старши счетоводител и изпълняващ длъжността главен счетоводител.
Преминаваме към точка първа от дневния ред. Давам думата на г-жа София Владимирова да представи отчета на СЕМ за 2018 г.
Заповядайте госпожо Владимирова.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Уважаеми г-н Председател,уважаеми дами и господа народни представители, благодаря Ви за поканата да представим отчета за дейността на Съвета за електронни медии за 2018 г. Ще ви представя отчета на СЕМ в резюме.
През 2018 година регистрираните български доставчици (за разпространение по кабел и сателит) са 112 и те създават 145 телевизионни програми.
В радиосектора 60 доставчици притежават индивидуални лицензии за доставяне на 84 програми чрез наземно аналогово радиоразпръскване.
Общият обем наблюдение на радио- и телевизионни програми в Централен офис на СЕМ и в Регионалните центрове – 23 426 часа. Телевизионни програми –14 938 часа. Радио програми – 8 488 часа. Проверки и отговори по сигнали и жалби на граждани – 843 броя.
По отношение на една от основните дейности на СЕМ – мониторинг на програми. Основни фокусирани наблюдения на СЕМ за 2018 г.
През първото полугодие 2018 година събитието с най-голям обществен интерес бе ротационното председателство на Република България на Съвета на Европейския съюз. СЕМ реализира мащабно шестмесечно наблюдение на медийното съдържание на доставчиците на медийни услуги, с оглед анализиране на тяхната реакцията по отношение на това значимо събитие, като приоритети и теми. От гледна точка на професионалните стандарти мониторингът отчете, че медийното отразяване е обективно. Политическите и културни събития от Българското председателство на Съвета на ЕС бяха отразени в новини, хроники, актуални предавания, документални филми, дискусионни студиа, директни предавания, преки включвания, записи на концерти и др.
Истанбулската конвенция. Обществените и търговски радио и телевезионни оператори отделиха значително ефирно време през месеците януари и февруари 2018 г. по темата за Истанбулската конвенция. Наблюдението показа, че дебатите около нея пренаредиха политическия дневен ред на обществото в началото на българското председателство на Съвета на ЕС. Разгърналата се полемика около ратификацията на Конвенцията почти засенчи редица важни международни действия на българската държава като интеграцията на Западните Балкани в НАТО и ЕС, както и посредничеството на България в диалога между Турция и ЕС. От този дебат се наложи усещането, че е налице стимулиране в публичното пространство на говорене без юридическа експертиза по съществото на съответния документ и без очертаване на последиците от приемането му в българското законодателство.
През годината имаше много кризисни събития, чието медийно отразяване също бе обект на наблюдение.
• Катастрофа на АМ „Тракия” на 13 април 2018 г.
Отразена бе институционалната позиция, потърсени бяха експертни мнения. Въпреки това наблюдението отчете, че изчерпателното отразяване на тежкото пътнотранспортно произшествие на моменти придобиваше медийна сензационност, граничаща с нарушаване на журналистическите стандарти, въпреки необходимостта и професионалното задължение от навременна и точна информация по случая. Недостатъчно премерената медийна реакция, прекаленото визуално експониране на инцидента, настойчивата упоритост на репортерите на място в две програми на големите търговски медии предизвика силна реакция в значителна част от журналистическата колегия – коментари в самите медии, в интернет-сайтове и в социалните мрежи. Установено беше нарушение на ЗРТ в частта за личната неприкосновеност в новините на една от програмите, за което беше съставен акт за административно нарушение.
• Убийството на Виктория Маринова, журналист в телевизия TVN, Русе
Мониторингът на медийно съдържание констатира, че разказът за убийството на телевизионната водеща и директор Виктория Маринова премина в актуалната политическа риторика. Българското общество направи прочит на убийството на журналистката не само като жестоко криминално деяние срещу млада жена, но и като заплаха пред свободното слово в медиите. Подобни тези бяха разпространени веднага след инцидента и от видни фигури на европейско ниво. При фокусираното наблюдение не бяха констатирани нарушения на ЗРТ. Информацията по случая с убийството на Виктория Маринова беше поднасяна от журналистите с подробности, но и със съчувствие. Не беше разкрита самоличността на детето на жертвата, независимо че се показа нейна снимка с малко момиченце, чието лице бе маскирано. Доставчиците се въздържаха от сензационно представяне на престъплението.
• Убийството в град Нови Искър през януари 2018 г.
Мониторингът обхваща излъчено съдържание от 2 до 7 януари 2018 г. и отчита подробно отразяване на убийството в Нови Искър. Тежестта на престъплението и интересът на обществото обясняват обема медийно съдържание, но не могат да оправдаят нарушаването на професионални стандарти. Наблюдението отчита преминаване на границата между изчерпателното отразяване на трагедията в Нови Искър и медийната сензационност за някои телевизионни програми. Преекспонирането на случая, непремерената информация за личния живот на жертвите, акцентирането върху подробности извеждат на преден план темата за професионалните стандарти и етични норми. При част от излъченото медийно съдържание се разпознава риск от вторична виктимизация на близките на жертвите. За пореден път се констатира, че в търсене на повече информация се прекрачват граници на морални норми и това води до засилване на тревожността в аудиторията и мъката за близките на жертвите.
• Катастрофата край гр. Своге през август 2018 г.
Мониторингът отчита динамика по отношение на отразяването, наличие на преобладаваща институционална информация. Включени са интервюта с граждани, експертни становища и гласове от местната власт. Доставчиците предоставят програмно време за експертни анализи по въпросите за пътната безопасност. За разлика от други наблюдения, които са отчитали недостатъчен респект към страданията на близките и пострадалите при подобни инциденти, този път медиите спазиха дистанция и уважиха правото на лична неприкосновеност.
Не се разпространяват лични данни, запазена е самоличността на загиналите и ранените, като единствено беше съобщено името на собственика на фирмата-превозвач, който се оказа и водач на автобуса. За него бяха съобщени аспекти от здравословното му състояние след инцидента, възраст и мястото му на лечение. Не са показани травмиращи кадри и кадри със загинали хора. Наблюдаваните медии изпълниха своя ангажимент да информират аудиторията си професионално.

По отношение надзора на обществените медии.
Българската национална телевизия

• СЕМ разгледа и анализира подадената от БНТ отчетна информация за 2017 г. за изпълнение на програмните лицензионни условия на програми БНТ1, БНТ2, БНТHD. От данните бе констатирано, че съществува известен дефицит на регионални новини в програма БНТ1.
• СЕМ констатира намалено съдържание на актуално-публицистични предавания по БНТ 1 през летния сезон и съществена промяна в програмната схема. От БНТ информираха, че временните отклонения от заложените в лицензиите програмни характеристики за съответния летен период ще бъдат компенсирани с влизането в сила на новата схема за есенно-зимния сезон и няма да повлияят съществено на изпълнението на обществените ангажименти на БНТ, съгласно Закона за радиото и телевизията.

Другият обществен доставчик – Българското национално радио. През месеците март и април 2018 г. е проведено е двуседмично наблюдение на деветте регионални програми на Българското национално радио за спазване условията на индивидуални лицензии за доставяне на радиоуслуги.
Извършеният мониторинг установи, че в програмите на обществения доставчик БНР са изпълнени заложените параметри. През август 2018 г. възникна криза, свързана с Детския радиохор на Българското национално радио - ръководството на БНР взе решение да отстрани неговата дългогодишна диригентка Венеция Караманова. На 24 август 2018 г. СЕМ организира среща между ръководството на БНР и родители на деца от Детския радиохор на БНР, по покана на СЕМ. Въпреки изразеното мнение, че ръководството на БНР не е управлявало добре тази криза, бе отчетено, че тя е овладяна по най-добрия начин. Александър Велев пое ангажимент пред родителите на децата и пред регулатора, че Детският радиохор преминава на пряко подчинение на генералния директор, и ще бъде изработена дългосрочна стратегия за неговото развитие.
Дейности и проверки по чл. 125в, т.1 и т.2 от ЗРТ - за двете отчетни кампании през изминалата година СЕМ констатира устойчивата тенденция, че предприятията разпространяват програми с уредени права. Сключени са договори с МУЗИКАУТОР и ПРОФОН. С ФИЛМАУТОР все още няма постигнато споразумение
По отношение защитата на авторските и сродни права в програмите на доставчиците на медийни услуги са осъществени множество проверки по сигнали от МУЗИКАУТОР, ПРОФОН, ФИЛМАУТОР И АРТИСТАУТОР като са съставени са общо 9 броя актове за установяване на нарушение, за нарушение на чл.9, ал.1 от ЗРТ.
Един от най-важните ангажименти на регулатора – защитата на детската аудитория. Подписване на споразумението по чл. 32, ал. 6 от ЗРТ за 2018 г. между СЕМ, ДАЗД, АБРО, БНР и БНТ, се състоя на 05-ти ноември 2018 г. В него се казва, че страните преподписват и потвърждават изпълнението на действащото Споразумение за защита на децата от съдържание, подписано на 6 декември 2017 г.
Някои казуси през годината с обществен отзвук, по които Регулаторът взе отношение във връзка с децата бяха: Музикалният видеоклип „Мърдай” на Криско; Казусът Сузанита; Музикален видеоклип на изпълнителя Папи Ханс; Рекламен спот „Билет ШОКОЛАД от НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ”

По отношение на дейността за лицензиране.
• СЕМ обяви 3 конкурса за радиодейност за територията на гр. Созопол, гр. Свиленград, и гр. Бобошево.
• Съветът финализира 4 конкурса за радиодейност, обявени през изминалия отчетен период за територията на гр. Видин и гр. Пещера.
• През 2018 г., след влизане в сила на решения на Регулатора, са издадени общо 14 лицензии за радиодейност
• Допуснато е изменение на 43 лицензии по искане на лицензиантите или по инициатива на СЕМ.

• СЕМ регистрира 6 лица за доставяне на аудио-визуални медийни услуги.
• Изменени са общо 13 регистрации за доставяне на аудио-визуални медийни услуги по чл. 125а от ЗРТ
• Заличени по искане на доставчици са 4 регистрации.

Административнонаказателната дейност на регулатора.
За 2018 г. длъжностните лица на СЕМ са съставили общо 52 АУАН. Вследствие на докладваните преписки председателят на СЕМ е издал (включително по преписки от предишен период) 42 наказателни постановления, в т.ч. имуществени санкции за нарушения. Най-честите санкции са свързани с превишение на рекламното време на час; нарушение на авторски и сродни права;скрити търговски съобщения и други

Международна дейност на СЕМ
През 2018 г. Съветът за електронни медии продължи да бъде активен участник в международното сътрудничеството с институции и организации от Европейския Съюз, Съвета на Европа, Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други. Българският медиен регулатор използва членството си в Групата на европейските регулатори на аудиовизуални медийни услуги (ЕРГА) и това в Европейката платформа на регулаторните власти (ЕПРА), за да заимства полезен опит от медийните регулатори по света, с цел намиране на най-добрите възможни решения за национални казуси, както и спомагане по-високата информираност за най-актуалните медийни тенденции на световно ниво.

Отчет за касовото изпълнение на бюджета на СЕМ. За 2018 г. по бюджета на Съвета за електронни медии са одобрени собствени приходи държавни такси в размер на 1 200 000 лева. За периода 01.01. – 31.12.2018 г. приходи са в размер на 1 216 941 лева. Разходите за същия период – Съветът е изразходвал 1 512 715 лева, което представлява 98.06 % от уточнения план. Най-висок относителен дял в общите разходи заемат разходите за заплати и възнаграждения за персонала, за издръжка за задължителни осигурителни вноски от работодатели, капиталови разходи и други възнаграждения за персонала, членски внос в международни организации, платени данъци, такси и административни санкции.
Към 31.12.2018 г. заетите бройки са 52, в т.ч. 5 бройки членове на СЕМ и 47 бройки административно-технически персонал. Свободните работни места в края на годината са 8.
Знаете, че с тази информация обикновено завършвам отчета, но тук бих искала да кажа, че едно от най-значимите сбития през 2018 г. бе приемането на промените в Директивата за аудио-визуални медийни услуги - Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета. Тя бе публикувана на 14 ноември 2018 г. и Държавите-членки следва да въведат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобразят с изменителната директива, до 19 септември 2020 г.
Накратко промените предвиждат:
• Европейските аудио-визуални правила да се прилагат и към онлайн аудио-визуално съдържание достъпно на платформите за споделяне на видеоклипове, информационните сайтове, които имат такова съдържание и други.
• По-добро предпазване на непълнолетните лица от вредно съдържание, разпространявано по телевизията или чрез услугите за видео по заявка.
• Насърчаване на европейските творби в каталозите по заявка с поне 30 % дял на европейско съдържание.
• Повече гъвкавост за операторите по отношение на това кога да излъчват реклами, като обаче се запазва общата граница от 20 % от програмното време между 6:00 ч. и 18:00 ч. Сегашното ограничение от 12 минути на час отпада и операторите ще могат по-свободно да избират кога да показват реклами през деня.
• Независимостта на аудио-визуалните регулаторни органи ще бъде укрепена в правото на ЕС, като се гарантира, че те са юридически самостоятелни и функционално независими от правителствата и от всеки друг публичен или частен орган.
• Засилване на принципа за страната на произход.
В заключение бих искала да допълня, че непосредствена задача на отговорните институции през 2019 г., на първо място Министерство на културата, но и на Съвета за електронни медии, ще бъде прецизното транспониране на нормите на ДАМВУ във вътрешното законодателство. Тази задача СЕМ възприема с цялата й сериозност и възнамерява да посвети на нея голямата част от своя експертен ресурс и институционален капацитет.
Благодаря Ви за вниманието. Аз и моите колеги сме на разположение за Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, имате ли въпроси? Аз само бих искал да попитам. СЕМ дали може да констатира ако едно предаване в една медия използва образ, имена на хора за комерсиални цели, от което предаването да забогатява, а другият да е само потърпевша страна – имате ли право да взимате отношение по тези въпроси? Просто казвам – един да става милионер за сметка на авторитeта на другия, който не става милионер, а обеднява повечето.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Разбирам въпроса. Може би казусът касае до голяма степен и авторското право. Ние можем да вземем отношение само ако има пряко нарушение на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Още един път и повече няма да Ви питам. Ако ползваме Закона за авторски права върху образа и името има само личността и неговата майка. Използването на трети човек от име, образ за комерсиални цели или за печелене на пари, от което единият забогатява без другият да получи нещо Единственото, което получава е едно омърсяване, което се измива разбира се с времето, а не с вода. Аз неслучайно задавам въпроса, уважаеми колеги, защото за мен думата регулаторен орган означава да бъде в защита на правата както на медиите, така и на хората, които са медиен продукт. И мисля, че едно от основните задължения на СЕМ е да защитава по принцип правата на всички хора. Ние сме едно цяло. Медията, която дава един продукт, а другият, който ползва продукта. Това са едни и същи хора. В една и съща сфера работят. Единият – като консуматор. Другият – като производител. Неслучайно казвам, защото може би във всички тези отчети, които правихме много сериозно трябва да се замислим за границите. Думата граници. Защото последният факт, който отново се превърна в тежък медиен продукт, силен медиен продукт или както искате го приемете също е в един глобално общ вид, който не се контролира. Има ли органът сили да спира тази лавина. Няма. Защо ви питам. Създаването на образ не е само медиен продукт. Той граничи донякъде на ръба с наказуемите неща, които у нас не се наказват. Защото благодарение на контролен орган, който помогна да се установи деяние, във Франция Бернар Тапи осъди една медия на 47 милиона. Затова много бих искал в бъдеще като правим отчети наистина да знаем какво регулираме. Органът какви функции има. Защото както би казал моят приятел професорът поговорката „кучето си лае, керванът се върви“ при нас е обратното кевранът лае, кучето си върви.
Колеги, има ли други въпроси?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Считам, че този закон, според, който вие изпълнявате задълженията, си е неясен и не е конкретен. Единственото, което съм чел от вашия отчет е това безумно преекспониране на престъпленията, с които се занимава обществото дълбоко и предизвиква коментарите върху него и неговата интерпретация и в очите на обикновените хора предизвиква отвращение. Прекалено дълго се разнасят тези новини и закриват други много по-важни проблеми в обществото. Каква е слабостта на нашите медии, която вие и по закон и по съвест няма да можете да интерпретирате. Ние сме корпоративна държава. Свръхбогатите манипулират обществото и по този въпрос вие не можете да кажете нищо. Нашите медии също не могат да кажат нищо. Иначе българските медии са политизирани. Аз внимателно слушам програма Хоризонт и слушам внимателно как репортерката обяснява, че в моята парламентарна група ние сме се били с юмруци и сме раздавали правосъдие, което никога не е било. Никой не държи сметка. Това е дребен факт. Не го изтъквам. Но никой не им държи сметка за тези фалшиви новини. За тези коментари. Това е държавна медия. Тя би трябвало априори да бъде обективна. Както и националната телевизия. Националната телевизия не отразява обективно политическите процеси в България. Тя ги отразява субективно от гледна точка на една група журналисти, които са превзели националната телевизия преди 15 – 20 години. Там излиза Георги Папакочев, държи речи и всички се подчиняват на неговата концепция. Аз се извинявам за всичко това, които казвам, но някой трябва да каже, че “царят е гол“ , а „той е гол“. В това няма никакво съмнение. Не бива да имитираме дейност. Понякога трябва да говорим и истински неща. Мисля, че това, което Вие казахте госпожо председател, тези новини за всевъзможни инциденти и пр. и пр. дава някаква надежда, че може би медиите могат да се вгледат в същината на нещата и да не се манипулира обществото. Защото съвременното общество е общество на едни роби. Ние на практика сме роба на финансовите институции и манипуланти на медии – нищо повече. Няма как да одобря всичко това, което става в СЕМ. Би трябвало по идеята да бъде създадена такава структура. Тя би трябвало да се занимава с много по-сериозни неща. Много по-сериозните неща са процесът на развращаване на обществото, на неговата деморализация и затова заради огромните пари големите медии го вършат без да им мигне окото и без да имат някакви скрупули. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има ли други изказвания? Госпожо Кръстева, заповядайте.
ВЕЛИСЛААВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви господин председател. Колеги, признавам не съм се запознала с доклада. Слушах обаче отчета, госпожо председател, и ми убоде ушите едно Ваше заключение, касаещо убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе. Смути ме заключението, че там няма нарушени норми или как казахте точно, всъщност проблемът е много общ и много по-сериозен. И присъединявайки се към това, което казаха и уважаемият председател и уважаемият професор исках да задам един по-различен ъгъл на гледна точка. Смущаващо е – да ние живеем в пазарно време. Да – конкуренцията на медиите. Да – СЕМ толкова може. Но най-малкото ако не светнете червената лампичка на това, което започне да се превръща в норма, а именно – медиите особено в случаите не само с криминални инциденти не просто да изземат функцията на съответните органи, които са призвани да постановят кой виновен, кой невинен, кой защо и какъв и т.н. и т.н. Медиите вече съвършено безконтролно и безкритично едни спрямо други раздават присъди. Последният такъв случай беше онзи ден за загиналото семейство. Разпространиха се снимки на жив човек И тук е мястото за този голям дебат. А директивата трябва да бъде приета до края на годината. Да – всичко е много добре да бъде направено и по отношение на нас като законотворци, но моралът няма как да го вградим в закона. Моралът може да бъде укрепен там където всички по еднакъв начин показват своята нетърпимост към всяко престъпление. Имаме огромен проблем и този проблем живее в медиите. Този проблем живее не само в сайтовете. Този проблем не са само фалшивите новини. Този проблем е деморализацията на обществото и липсата на коректив. Липсата на показване на коректив. Защото и когато дойде моментът на някаква справедливост, на решение на съда, на изпълнение на това решение вече са минали толкова месеци. Публиките са затрупани от толкова други скандали, че вече никой не си спомня какво е било, откъде е тръгнало, какво се е случило и т.н. и т.н. И най-страшното е, че това се превръща в норма и за децата, това се превръща в норма и за обикновените хора и няма как ние да имаме претенциите на една добре развита и нормална европейска държава ако не можем да събудим имунната система и на демокрация и на нашия национален морал и етика и да я вменим на медиите. Виждам, че ме гледате така недоумяващо, но бийте камбаната, защото вие не сте просто някаква администрация от всичките. Това не би трябвало да ви задоволява. Бийте камбаната. Ние сме тези, които ще тръгнат след вас. Това ми е призивът – по-голяма чувствителност, по-голяма смелост в оценката. Един регулаторен орган не може да бъде толкова обтекаем, то може, но не бива. Защото, надявам се вие всичките когато сте поели този риск сте си дали сметка, че няма да бъдете любимци на всички медии. И не и следвало. Отговорността изисква по-голяма чувствителност поне според мен. Благодаря ви за вниманието. Аз приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева. Колеги, понеже ще приключваме ще си позволя да обобщя това, което професорът каза и госпожа Кръстева каза. Не случайно се повдигна този въпрос. Границите много са минали възможността вече да се приеме равнодушно да се приеме така както се приемаше винаги отчетът без да приемем проблемите, които са назрели, за да може да започнем да казваме истината. И ще се хвана за две неща. Аз вече не виждам друг контрольор освен медиите, защото те станаха крайна инстанция, а ролята на медиите не е това. А вашата роля е вие да бъдете крайна инстанция относно медиите. Още по-откровено – ако отворите сутрешните блокове – два часа българските медии са като криминалната сводка на МВР и на КАТ. Прощавайте, че го казвам. Ако това са медиите съжалявам. Предпочитам и Любка Маринова да ми ги чете. Кой кого изпреварил, кой къде е спрял. И започват едни анализи от доста интелигентни хора Това ли е домът ми, който приемам сутринта. И се пита политик, който трябва да бъде нахокан, наказан и намразен и да си отиде. Това ли е медията, която цял ден ни облъчва. Второ – фейсбук ли са медиаторите. Защото цяла сутрин се занимаваме с фейсбук, а не със сериозни коментари и сериозни послания към обществото. Неслучайно ви казвам, че един човек играейки си с достойнството на друг човек той става милионер. Това са медиите с комерсиална цел. Визирам Слави Трифонов Не се чудете. Той милионер – ние боклуци. Прощавайте недопустимо е. Не може да ми ползва образа и името за да печели пари от тях. Аз да бъда омърсен, а той да бъде милионер Докога ще караме като сервитьорите в социализма – богат беден да обслужва. Как може водещ, който получава 15 000 лева, по цял ден да създава омраза за един депутат, който получава 4 200. Кое е равностойно. И сега ви питам – ако ние сме морални хора и говорим за морал в българските медии давате ли си сметка ако се приеме един закон всички публични хора, които имат влияние върху съзнанието на българското общество, също почтено и честно да си декларират имотите и парите какво ще се получи? Аз си давам сметка и затова някой трябва да контролира тези процеси ако искаме да имаме държава. Защото това, което може да видите, ще бъде много по-страшно от това, с което искаме рейтинги да правим. Само няколко примера ще ви дам. Няма да може да си докажат пазарната стойност. Няма как. Второ – защо допускаме в едно пазарно общество някой от екрана да ми казва коя е пазарната цена. В свободния пазар по света, тъй като продавам главно по света, защото тук опашка за скулптури не видях, е това – получаваш толкова, колкото договаряш. Пикасо договаря за 100 милиона за картини, аз все още – за около 5-6 хиляди евро. И не е тайна. И си плащам данъците. И някой ми държи сметка какво да правя с личните си пари. Може би е време да влезем заедно с вас в един по-дълбок, сериозен дебат за хигиената и морала. Някой върши лоша работа за деморализацията и това не касае така наречената свобода на словото. Аз 5-6 пъти съм питал публично кой е този, който нарушава свободата на словото към българските медии. Аз съм се борил за тази свобода и два митинга с Виктор Пасков съм организирал точно за свободата на словото. И те са запаметени, има ги и в книга. Журналистката от Русе – вие всички споменахте за нея. Вие забравихте ли как медии започнаха да лансират политическата версия и след това се оказа, че едно мургаво дете мераклийче свършило цялата тази гадост. Вижте, или да имаме държава – всички да имаме страх от законите в тази държава или тази анархия и вас, и нас ще ни съсипе. Няма такава държава с „магистрално медийно управление“. Слушах отчета с необходимото уважение.Нарочно поставихме въпроса дебатът да е друг. И при следващия отчет ако ние имаме добър контролен орган трябва много сериозно да седнем да помислим за нас, хората, които имаме нужда от медии и за вас медиаторите, трябва да контролирате едни медии. Законът така е казал вие да сте регулаторният орган. Този дебат аз съм готов да го започнем и ви предлагам да седнем и да направим широк дебат. Аз съм човек, който е готов. Виждате и за собствеността на медиите имах смелостта за направя голям дебат. Няма драма. Драмата е в това, което се случва с нас, а не е драмата в това, с което искаме да си подредим живота.
Аз апелирам към моите колеги да седнем и наистина да потърсим законови форми в името на доброто. Да, всички създаваме мнение в едно общество и вие, и СЕМ, и медии, и ние като хора отговорни. Ние всички влияем върху съзнанието на това общество по един или друг начин. И най-нормалното нещо е всички да бъдем почтени щом искаме да бъдем инстанция да си декларираме всичко и да се просветлим пред обществото, за да знаем кой кой е в крайна сметка. Защо да не е така.
Благодаря. Нямам повече какво да кажа, но съм готов да работя.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Уверявам Ви, че най-големият проблем и за СЕМ е този закон, който е на 20 години. Ние всички си даваме ясната сметка, че той не може да функционира във времето, в което живеем, защото той е стар закон. Реалността е друга. Други са медиите, други са потребителите, друга е аудиторията. И това в най-голяма степен е проблем за нашата работа. Може би отчетът ви се струва схематичен или проформа и формален, но той отговаря на изискванията, които ние имаме по закон и които сме длъжни да следваме Да, медиите са много важен участник в създаването на общия тон, на изграждането на морала и възпитанието затова говорим за медийна грамотност. Тя не може да се отнася само за едни от нас, а за други – не. И това е пътят, по който трябва да се върви. И си даваме сметка, че в момента регулаторът работи с един закон на 20 години. Един закон, който не е преживял влизането от аналоговата в цифровата ера.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Вие готови ли сте от позицията на СЕМ да направите предложение пред Комисията за промени в този закон. Ние да припознаем, доколкото преценим, тези промени и да ги вкараме в Народното събрание.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Готови сме да обсъдим такава възможност, макар че ние нямаме законодателна инициатива…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ние имаме. За това говорим. Ние имаме право да припознаем всяко едно предложение на хора, които нямат законодателна инициатива, стига да го оценим по достойнство и това може да стане. Иначе напразно ще дебатираме. И темата, по която би трябвало да има дебат, уважаема госпожо, извинявайте, че Ви прекъснах – не бива да бъде за свободата на словото, а да бъде за отговорността на словото. Защото словото носи отговорност.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Категорично се съгласявам с Вас и сме готови по всяко време да участваме в такива разговори, защото те в най-голяма степен касаят нашата професионална работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колежке, ще приключа. Каним Ви заедно да направим необходимото – вие като експерти, и ние – като законодателен орган и да подредим нещата така, че законът да е силата, у нас да е мъдростта и животът да е приемлив. Ние ви каним на работа. Назрял е моментът. Не ви хокаме. Трябва да седнем да свършим една добра работа за всички ни. Примерите ги дадох, за да разберете колко са разминати нещата. Как те са минали нормалната граница. Това се опитвам да ви кажа. За работа ви каним.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Приемаме поканата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря ви. Много сте мили. Никой не ви е нахокал. Искахме да си поговорим, че темата е различна. Отчетът ще го приемем. Ние ще го гласуваме. Това е труд, който сте положили. Но оттук нататък готови ли сме да седнем да поработим.
Колеги, предлагам да гласуваме следния проект на решение по отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 2 януари 2018 г. 31 декември 2018 г.:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията реши:
Приема отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2018 г.
Моля да гласуваме: „за“ 9; „против“ няма; въздържал се 1.
По точка „Разни“ бих искал да ви уведомя, че във връзка с повдигнатите въпроси по време на предишното заседание на Комисията във връзка с дигитализацията на културното наследство в областите на филмовото изкуство, библиотеките и паметниците на културата, е изпратено писмо до министъра на културата.
Има ли други въпроси по тази точка. Няма
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 15:30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чл.-кор. Вежди Рашидов