1. Обсъждане на проект за решение за обявяване на град Велико Търново за историческа и духовна столица на България, № 954-02-17, внесен от Станислава Стоянова, Клавдия Григорова Ганчева, Станислав Стоянов, Милен Михов и Симеон Симеонов на 4 април 2019 г.
2. Разни.

---

На 11 април 2019 г., четвъртък, Народно събрание, площад „Народно събрание“ № 2, зала Изток, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект за решение за обявяване на град Велико Търново за историческа и духовна столица на България, № 954-02-17, внесен от Станислава Стоянова, Клавдия Григорова Ганчева, Станислав Стоянов, Милен Михов и Симеон Симеонов на 4 април 2019 г.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,33 ч. и се ръководеше от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми колеги, благодаря Ви, че бързо реагирахте и успяхме да направим заседанието малко по-рано, тъй като заседанието на Народното събрание днес приключи с около час по-рано.
Имаме кворум. Очакваме и господин Велчев. Господин Рашидов се извинява, че не може да дойде, затова ще поема тежката роля аз да бъда вместо него.
Откривам днешното заседание на Комисията по Културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на проект за решение за обявяване на град Велико Търново за историческа и духовна столица на България, № 954-02-17, внесен от Станислава Стоянова, Клавдия Григорова Ганчева, Станислав Стоянов, Милен Михов и Симеон Симеонов на 4 април 2019 г.
2. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Моля, гласувайте така представения дневен ред. За 7, против и въздържали се няма. Емилия Милкова също каза, че ще подкрепи нашите решения, но не е добре здравословно. Дневният ред е приет.

Можем да пристъпим към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ГРАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗА ИСТОРИЧЕСКА И ДУХОВНА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ, № 954-02-17, внесен от Станислава Стоянова, Клавдия Григорова Ганчева, Станислав Стоянов, Милен Михов и Симеон Симеонов на 4 април 2019 г.
Давам думата на нашата млада колежка Станислава Стоянова да представи проекта за решение във връзка с Велико Търново.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, инициативата за обявяване на Велико Търново за историческа и духовна столица на България е подета от инициативен комитет, представляващ великотърновската общественост и подкрепена с пълно мнозинство от общински съвет Велико Търново с Решение № 1420 от 28 март 2019 г.
В духовните представи на българите цели 7 столетия – от 1186 г. до 1879 г. Велико Търново е единствената възможна българска столица. Нещо повече, до началото на 19 в. градът е и вечната столица, тъй като историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла. В съзнанието и творчеството на водещите умове на нацията през 18 и 19 в. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, царският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода.
Велико Търново е неразривно свързан и с дълбините на историята на нашите земи. Още от 13 в. преди Христа на територията на града съществува тракийско селище, продължило живота си в римската епоха и през Средновековието, Търново е наследник на Никополис ад Иструм – градът на император Траян.
Името си Търново приема по време на Първото българско царство и дори в този период заема важно място в системата на управлението. Смята се, че още през девети-десети век са били построени владетелски резиденции. Кризата във Византия в края на 12-ти век засилва антивизантийските тенденции, които са умело направлявани от търновските боляри – братята Теодор (Петър) и Йоан Асен, свързани родово със старата българска аристокрация. През пролетта на 1186 г. при освещаването на построената от Асеневци Търновска църква „Св. Димитър“ по-големият брат Теодор е провъзгласен за български цар под името Петър. Според съвременниците Търново е най-укрепеният и най-красивият град от градовете по Хемус – Стара планина, което предопределя избора му за столица, дори старата слава на Велики Преслав не е в състояние да надделее над безспорните стратегически и геополитически преимущества на Търново.
През 12 и 14 век столицата е многолюден град с население, съизмеримо с онова на повечето европейски столици от онази епоха, с високоразвит градски живот, с икономика, вътрешна и международна международна търговия. Една от средновековните институции, с която Търново остава в историята на целия християнски свят, е Търновската патриаршия. Основите на тази водеща духовна институция са поставени още при въстанието на Петър и Асен, когато монахът Василий е обявен за български архиепископ. Големият воин и дипломат цар Калоян постига църковна уния с Рим на 7-ми ноември 1204 година. Калоян и Василий в преписката на папа Инокентий III са наречени съответно „цар-император и патриарх примас на България и Влахия“. Статут на православна патриарtия българската църква получава през 1235 година благодарение на цар Иван Асен Втори. Търновската патриаршия е най-високото достижение в църковната история на българите и е призната от всички древни християнски патриаршии: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Неин пръв духовен глава става близкият до Иван Асен ІІ монах Йоаким І. Оттук нататък църковният престол в Търново на практика е вторият по значение в православната общност. Българският пример има своето отражение върху църковния живот на други православни страни, особено върху Сърбия и Московска Русия. Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси в България и в православна Европа. Търновската книжовна школа особено във времето на големия писател реформатор и духовен водач св. Патриарх Евтимий оказва мощно цивилизационно влияние върху православния свят, най-вече върху раждащата се нова велика сила на Московска Русия. В края на 14 и началото на 15 век редица духовни водачи, глави на църквите в Русия, Литва, Молдова, Влахия, Сърбия са българи, свързани със столицата Търново или с търновските духовни и културни традиции.
В епохата на османското владичество Търново, доскорошен патриаршески град, става център на една от най-големите престижни митрополии на Вселенската Патриаршия. Неслучайно шестима търновски митрополити заемат патриаршеския трон. За българите градът пази обаянието си на столица неслучайно е център на първото 1598 г. и второто 1686 търновски въстания, чиято цел е възобновяването на свободно българско царство. Ролята на Търново в епохата на националното Възраждане е забележителна, именно оттам започва всенародната борба за независима българска църква. Във въстанията през 1875 и 1876 Търново е център на Първи революционен окръг.
След Освобождението във Велико Търново е свикано Учредителното събрание през 1879 година да възроди политическия живот на България. По време на дебатите тогавашният виден политик и народен представител Драган Цанков възкликва: „Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена!“ Приетата от Учредителното събрание конституция остава за следващите поколения българи Търновска, а най-важните актове на новата българска държава неизменно са обявени в Търново, включително манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6-ти септември 1885 година и обявяването на българската Независимост от цар Фердинанд на 22 септември 1908 година.
Днес Велико Търново е уникален град със своите над 1500 недвижими паметници на културата, две крепости с огромна площ, множество музейни обекти, с невероятното си географско разположение и изключителна архитектура, с огромно разнообразие на културни събития, фестивали, концерти и различни атракции. Петстотингодишно с вдъхновяващата си атмосфера Велико Търново е притегателно, туристическо и културно средище място, където се срещат хора от целия свят. Велико Търново е и много важен образователен център. Висшите и средни учебни заведения в старата столица са сред водещите в страната. Велико Търново е един от древните ни градове и по признание и на свои, и на чужденци, олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя ѝ към бъдещето. Велико Търново винаги е бил ключова част не само от българската и европейската история, но и от българската идентичност.
Ние, народните представители от област Велико Търново, изразяваме своята убеденост, че е дошъл моментът статутът на историческа и духовна столица на България, който Велико Търново винаги е притежавал според мнението на широките обществени слоеве от всички краища на страната, да бъде потвърден официално и да бъде легитимиран от трибуната на Народното събрание на Република България. Призовавам Ви да вземем това решение и като символичен жест в навечерието на честванията на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция – първият държавнотворен акт на модерна България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, имате ли въпроси към вносителите или желание да вземете отношение?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз имам два въпроса. Първо, Вие като го внесохте това нещо… Аз дали съм го подписал, не си спомням, има ли ме там? Може и да ме има, и да ме няма. Няма значение. Ще гласувам, разбира се, такова предложение.
Но имам такъв въпрос. Вие когато това го измислихте, консултирахте ли се с Министерството на културата? Трябваше да направите една консултация с министъра. Знаете ли коя е законовата база, за да направите такъв статут на Велико Търново?
И вследствие на това е вторият ми въпрос: какво ще произлезе от това наше решение? Ние вземаме решението, гласуваме го, какво ще произлезе, какво следва от това? Това на мен много не ми е ясно. Общо взето тези факти, които казахте, са известни. Макар че, на шега казано, папата не е провъзгласил Калоян нито за цар, нито за император. Той е казал: „Аз те правя крал на България, а Василий примас на българската църква.“ А самият Калоян в отговора казва: „Благодаря ти, че ме обяви за император на България, а Василий за патриарх.“ Това се нарича българска дипломация, която е успешна.
РЕПЛИКА: Винаги е била добра.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Много успешна.
Вие нямате законова база, на която да стъпите. В българското законодателство, Конституция и закони, няма такъв статут. Добре, няма лошо да го направим само да бъде символичен, но от такъв статут какво ще произлезе? Какви ще бъдат последствията от него? Ще Ви кажа какви ще бъдат непосредствените – другите две столици ще посочат една камара други аргументи, че техният статут не е по-слаб от този. Едните ще кажат „Ние бяхме първите“, другите ще кажат „Ние бяхме Златния век“. Всички книги, които са писани, преписвани и размножавани в Търново, най-напред са преведени в Преслав в така нареченото Приложение от Симеон Велики, и ще започнат да Ви питат: Хубаво, Иван Асен ІІ и Калоян по-велики ли са от Симеон? Калоян, който пише писмо до папата, казва: „Моите предходници Симеон, Самуил, Борис“ и така нататък… Това ще произлезе.
А какво друго положително за Велико Търново, това е градът на моята младост и аз не мога да имам нищо против, какво ще произлезе, не мога да Ви кажа. Ще настане някаква бъркотия. Трябваше предварително да се говори с министъра на културата, да се види той какво мисли, Министерството какво отношение има, защото ние може да сме законодателна власт, но без изпълнителната не можем, тя изпълнява нашата воля! Това ми е мнението. Можем да го гласуваме това, аз нямам нищо против. Но размислете върху тези въпроси преди да го внесем в Народното събрание да го обсъждаме в зала, говорете с министъра, разберете какъв е юридическият статус на една такава легитимност и нека тогава да ги правим разумно нещата.
Преди време господин Цветанов, който не е сред депутатите вече, даде една идея да направим Закон за старите български столици. Този Закон е почти написан от мен и от Тодор Чобанов от ГЕРБ. Той има малко по-друг смисъл, не се отнася за това, но аз предполагам, че в Народното събрание няма да откажат да го обсъждат, това ще го направим след изборите със сигурност, ще го внесем. Оттам старите български столици придобиват един друг смисъл, друг статус, защото отделяме от всички паметници на културното наследство трите столици и ги слагаме на един друг пиедестал във всяко едно отношение – културен туризъм, българска култура, икономика, финансиране и така нататък.
Това е моето мнение. Някак си трябваше да се обсъжда на едно друго равнище, да се помисли… Защото ние като внасяме разни неща с политически ефект, трябва да мислим какви ще бъдат и юридическите последствия, реалната политика, в реалния свят как ще действа това нещо. Това ми е мнението, иначе можем да го гласуваме веднага, и аз ще бъда „за“.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да дадем право на отговор на госпожа Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаеми професор Станилов, първо по повод внасянето на Проекта за решение. Както казах и в самото начало, той беше внесен от всички народни представители без оглед на политическата принадлежност, които са от Великотърновска област. По същия начин се ползва от широката подкрепа на общинския съвет във Велико Търново, естествено, без БСП, понеже става въпрос за това. Това е Проект за решение, тоест това не е законопроект. Не трябва да го бъркаме със Законопроекта за старите столици, от него няма да произтече промяна на други нормативни актове, на нормативната база. Това е, както казах и в заключение, един символичен жест в навечерието на 140 годишнината от обявяването на Търновската конституция, от приемането на Търновската конституция към Велико Търново, който няма да има други административни или други някакви финансови последици. Идеята е наистина и при заседаването в град Велико Търново, заседанието, което предстои другата седмица, това да бъде като един морален жест към Велико Търново, морално признание към Велико Търново. Не правим препратка в случая към Закона за старите столици.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разбирам това нещо, аз така го разбирам…
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Не правим препратка като… Говорим, че това е един морален статут, абсолютно символичен жест към празника, който предстои.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Аз не казвам, че правите препратка. Споменах само това, че някакви реални действия може да бъдат предприети само със закон. Само че като гласуваме едно решение в Народното събрание, то става закон. По конституция всяко нещо, което се гласува в Народното събрание, е закон. Нашият правилник например, който не е означен като закон, е закон, макар че Конституционният съд един път оспори даже и тази истина. Няма спор, щом ще бъде символично, да го гласуваме символично. Щом е символ, няма проблем…
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Ако се сещате, преди месеци, в средата на 2018 г., по предложение на народни представители както от Добрич, така и от Силистра, беше гласуван точно в пленарна зала именно статутът Градове на бойната слава за Добрич и Тутракан, само че там със становище на Комисията по отбрана, защото тя е пряко ангажирана към въпроса. Подобна е технологията и тук.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Само една минутка ще отнема и ще дам думата на господин Биков.
При мен е становището на Министерството на културата. Съжалявам, че нямахме възможност по-рано да го разпространим, защото го получихме буквално 5 минути преди заседанието на Комисията. Ще го пусна, успях да хвърля едно око, както се казва. Давам го първо на професор Станилов и давам думата на господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Накратко по-скоро да доразвия тази идея, която според мен наистина, тук съм съгласен с професор Станилов, че нещо трябва да произтича. Аз не знам дали ще произтече това, което аз мисля. За мен е логично Търново да бъде историческа столица на България, защото оттам са тръгнали две български държави, а не просто една – и втората, и третата българска държава.
На второ място, оттам тръгва третата българска държава, в която сме все още. Ще припомня, което е припомняно тук в мотивите, че там са полагали клетва и българските царе след 1879 година. За мен би имало смисъл отвъд символичния смисъл, просто една грамота, която Търново да има, и народът на Търново се радва, да помислим, това вече изисква може би и председателя на парламента и така нататък, дали да има някакви тържествени заседания там или инаугурацията на държавния глава да бъде там, което, разбира се, ще усложни доста неща. Това е една хубава традиция, която е била преди 9 септември.
Но, разбира се, това го казвам като някакво пожелание, не като конкретно предложение. Мотивацията ми да гласувам за това е надеждата ми, че от това може да произлезе нещо такова, защото аз обичам такива връщания към традициите и тази памет ако не за далечното, поне за близкото минало.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз също като възпитаник на Великотърновския университет заставам твърдо зад идеята. Тук ще подкрепя обаче и мнението на професор Станилов, определено ако говорим за символичен жест, който ще гласува Народното събрание, да, така е съгласен съм, но ние сме в хипотезата както в много европейски страни има административна историческа столица, да приемем такова решение, което води до някакви последствия. В случая чисто символично приемаме този акт и колежката много точно спомена приемането или гласуването на градове на Българската бойна слава. Аз смятам, че горе-долу принципът е такъв и в случая. Не виждам нищо лошо в това признавайки Търново за духовна столица или историческа, по някакъв начин символично, пак казвам, да имат претенции след това и Плиска и Преслав за такива столици. Не виждам нищо лошо да признаем и тях като такива духовни средища, които в исторически аспект са били места, които са символизирали българската държавност.
И тук малко в рамките на шегата да кажа: Дай Боже и за други градове като Охрид например, които са стари български столици, да имаме възможността след време да гласуваме тук за превръщането им в такива средища на българщината.
Така че подкрепям идеята и смятам, че решението, което ще вземем, е правилно, определено заслужава Велико Търново с редицата доказателства, които бяха дадени тук, да получи такъв статут и да се издигне поне малко не в административно отношение, а в духовно отношение статутът на този град, тъй като определено даде изключително много на България.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Богданов.
Други въпроси или становища по така предложеното проекторешение?
Само едно изречение на финала. Аз също по този начин възприемам идеята на колегите народни представители. Това е израз, или титла, или както и да го наречем, най-вече в сферата на символиката, защото в крайна сметка в административен смисъл на думата столица ние сме в тази столица в момента и трябва може би и при представянето да се акцентира върху символното значение.
Приемам също аргументите и на колегите, че е добре да се помисли върху това какви могат да бъдат последиците в позитивния смисъл на думата, резултатите от обявяването на такъв макар и символичен статут, за да не бъде просто едно изречение, което да остане на хартия, без да има такива последици в културен и духовен план, което е и целта всъщност.
Що се отнася до становището на Министерството на културата, там има един абзац, в който се посочва, че трябва да има широка обществена дискусия и да се привлекат експертни мнения. Колкото съм съгласна, толкова и имам едно наум от гледна точка на това, че каквито експерти да привлечем, мисля че историята и това, което представлява Велико Търново в духовен и исторически аспект едва ли подлежи на съмнение. Но в крайна сметка ние затова сме се събрали да дискутираме това предложение.
Ако няма други мнения и въпроси, закривам разискването и подлагам на гласуване следния текст. Предлагам да гласуваме Проекта за Решение за обявяване на град Велико Търново за историческа и духовна столица на България, № 954-02-17, внесен от Станислава Стоянова, Клавдия Григорова-Ганчева, Станислав Стоянов, Милен Михов и Симеон Симеонов на 4 април 2019 г.
Моля, гласувайте. Колегите Рашидов, Будинов, Милкова и Велислава Кръстева също казаха, че подкрепят.
За – 11, против и въздържали се няма. Така предложеното проекторешение е прието. Поздравления! Надявам се да го защитите и утре убедително в залата.

Преминаваме към т. 2:
РАЗНИ.
Имаме ли някакви въпроси, които да обсъдим по тази точка? Очевидно няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря Ви още веднъж, че успяхте да се организирате и да дойдете по-рано и Ви пожелавам приятен ден.
(Закрито в 13,58 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана Саватева


Стенограф:
Антон Лазаров