1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
3. Разни.

---

На 13 юни 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра на културата, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисия по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Налице е нужния кворум.
Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно обявения предварително дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по културата и медиите към министъра Боил Банов, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
3. Разни.
Има ли други предложения във връзка с така прочетения дневен ред? Не виждам.
Моля да гласуваме. Който е съгласен с представения дневен ред да гласува „за“:
За – 11, против и въздържали се – няма.
Можем да продължим по вече представения Ви дневен ред.
Преди това ще Ви представя и гостите, които присъстват: министърът на културата господин Боил Банов; Амелия Гешева – заместник-министър; Румен Димитров – заместник-министър; Весела Щерева – парламентарен секретар; Красимира Стефанова – главен секретар; Таня Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“; Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“; Мехти Меликов – директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“; Екатерина Джумалиева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“; Иван Колев – началник на отдел „Недвижимо културно наследство“ в дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“.
От Камарата на архитектите са заявили участие – архитект Петкана Бакалова, заместник-председател.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА, ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, искам да Ви припомня правилата, при които се провежда така наречения блиц контрол или задаване на актуални въпроси към министъра. Според Правилника на Народното събрание право на два актуални въпроса има всеки един от членовете на Комисията от всяка парламентарна група. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики. Не е прието да се искат конкретни цифрови данни, тъй като страната, естествено, няма възможност да се подготви веднага и да отговори. Надявам се, че ще влезем в рамката на задаваните въпроси според Правилника. Редът на задаване на въпросите е по низходящ ред, според числеността на парламентарните групи. Така че първи право на въпроси имат народните представители, които са от парламентарната група на ГЕРБ.
Колеги?
Госпожо Милкова, заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри! Бих искала да запитам във връзка с Програмата, която провежда Министерството на културата, за обновяване на библиотечните фондове. Знаем, че за тази година в бюджета за 2019 г. са заложени 2 млн. лв. Какво се случва с конкурсната сесия; предстои ли обявяване на такава и какви ще бъдат параметрите за изпълнение на тази Програма, тъй като всички сме наясно със значимостта на библиотеките като образователни, като информационни, като културни центрове са и са от изключителна важност за местната общност и за информираността на гражданите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Милкова.
Господин Банов, заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Госпожо Председател, госпожо Милкова, уважаеми народни представители! Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам, че вчера е разписана вече Програмата и е качена на сайта на Министерството. Тази година след множество срещи и с библиотеките, и с издателите се прие да има и 10% самоучастие, което все пак е логично и в рамките на всички от такъв тип програми, които се реализират в страната, не само в областта на културата. Така че се надявам всички читалищни, общински и регионални библиотеки ще имат добри възможности. Знаете, че тази година вече са 2 милиона, миналата година за първи път 1 милион, а сега 2 милиона.
Много сме горди с възможностите, които даваме. Надяваме се, че и във времето това устойчиво ще продължи – и сумите нагоре, защото се виждат ясни резултати. Така че вече всичко е в ход, дай Боже, да има добри проекти и да бъдат сериозно подкрепени. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Милкова, за реплика?
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: И аз благодаря.
Това е една чудесна новина, с която ще зарадваме колегията в страната.
Само бих искала да помоля, предполагам, че е обявен на сайта телефон, имейл за връзка и да има наистина една такава комуникация между колегите от Министерството и библиотеките относно регламента и ако може да се оказва консултантска помощ, тъй като миналата година бяхме свидетели на недостатъчно добра активност от страна на библиотеките и някои неща в регламента не бяха изчистени. Така че се надявам в бъдеще на такава обратна връзка между Министерството, като експертна помощ към библиотеките. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Милкова.
Друг въпрос от парламентарната група на ГЕРБ? Всеки има право да задава въпроси така, както прочетох от Правилника. Всеки от нас може да задава въпрос в първия кръг. Така че имаме право на колкото искаме въпроси, но по един. Нашата комисия е либерална, пък и такъв е Правилникът.
Друг въпрос?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз може ли да отговоря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да, разбира се.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: На сайта вече има телефон и специален информационен ден ще бъде организиран. Миналата година беше за първи път и винаги, когато нещо се прави за първи път, има някои неудачи, но мисля, че сега вече всичко ще бъде нормално. Благодаря.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Това е изключително важно уточнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Така че, ако някой от колегите от парламентарната група на ГЕРБ има въпрос, моля да заповяда.
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това значи ли, че после не можем да задаваме въпроси?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Може.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тогава изчаквам.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Във втория кръг. Мисълта ми е, че може и сега.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие започнахте с посочване – този да каже, този…
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Не, не казах, просто давам възможност.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, ще се възползвам от това нещо малко по-късно.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Добре.
Друг въпрос имаме ли от парламентарната група?
Господин Банов, аз ще Ви задам един въпрос, който досега съм задавала също, но ще го задам, защото избирателите по места ми го поставят.
Въпросът е свързан с бъдещето на 55-те общински музея. Вие знаете, че аз се интересувам от тази тема. Въпросът ми е: има ли нагласа, готовност Министерството да изготви, да го наречем мотивирано предложение в следващата бюджетна година и тези 55 музея да преминат към държавно финансиране? Благодаря Ви.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Направили сме такова мотивирано предложение, надявам се да бъде подкрепено и надявам се, че ще го защитим достатъчно добре. Казвал съм и друг път, че това е една аномалия, която трябва да бъде поправена и ще я поправим. Надявам се, че вече от нова година ще бъдат на равна нога с останалите музеи. Няма какво да се надявам, ще го направим.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Този отговор ме обнадеждава, защото това означава, че следващия път няма да имам основание да задавам този въпрос, пък и това е твърде важно, особено за общините, които нямат достатъчно сериозен бюджет, а имат интересни музейни сбирки и те имат нужда от съответната поддръжка.
Преминаваме към парламентарната група на БСП.
Колеги?
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Ще бъда кратък. Моят въпрос е свързан с двойната къща, така наречената „Двойна къща“, която беше съборена през април месец 2017 г.
Какво става с възстановяването на тази „Двойна къща“? Там притеснителното е, че нито ще бъде преизградена наново, а ще бъдат направени, доколкото знам, изградени две фасадни стени на тази къща и ще бъдат монтирани върху това, което ще е построено там по проект.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Ченчев, във връзка с Вашия въпрос съм длъжен да Ви информирам малко и назад и във времето, за да знаем какви са точно обстоятелствата.
„Двойната къща“ с решение на предишното ръководство на Министерството на културата – беше ѝ свален статутът от паметник на културата. Тя вече не беше паметник на културата и беше съборена. Ние направихме необходимото – множество разговори със собственика да реализира свои проект, който е одобрен в Министерството на културата. Ще Ви излъжа годината, но 2013-та мисля, че беше.
Проектът е такъв: запазване на двете фасади видими, тъй като къщата не беше така или иначе в много добро състояние, но това не мога да коментирам, това му е разрешено – да запази двете основни фасади и нагоре да гради. Фактически той се съгласи да премине отново в режим на културна ценност и да изпълни проекта от 2013 г., който след това беше отказал да изпълни и който Министерството му беше разрешило да не е вече паметник и да не изпълнява.
Аз мисля, че по отношение на „Двойната къща“ сме защитили интереса на обществото и на държавата. Според мен не би трябвало да се стига до събаряне в никакъв случай. Сега, за съжаление, ще се преизгради в същия вид – двете фасади, както му е разрешено, но за съжаление, не с автентичните материали, което всъщност е едно важно условие за съхранение и опазване на културното наследство, но поне визуално ще остане знака на паметта на културната ценност. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Ченчев, за реплика и отношение.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря на господин Министъра за отговора.
Все пак трябва да обърнем внимание, че през 2018 г. същият този Съвет връща статута на вече несъществуващата къща, а причините за отнемането му през 2016 г. все още са били налице по това време.
Притеснителен е и фактът, че такъв паметник на културата се събаря. И сега само с тези две фасадни стени, то общо взето да караме по спомени или по архивни снимки в такъв централен район на София, меко казано е скандален за мен.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ченчев, мисля, че може би не съм се изразил много правилно и не разбрахте точно какво Ви казвам. Не по мое време е свален статута и е съборена къщата. Аз по мое време фактически възстановявам статута, макар и вече само по архивни данни, защото то я няма, но все пак имаме снимков материал, имаме всичко. Всъщност изпълнявам проекта, който е одобрен, от Института и от Министерството на културата преди пет-шест години. Така че аз съм с чувство на изпълнен дълг. (Реплика извън микрофоните от народния представител Иван Ченчев.)
Фактически въпросът, който задавате – не знам дали разбирате, че всъщност аз се опитвам да съхраня културното наследство и паметта, и го правя, не просто се опитвам.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Друг въпрос от групата на БСП?
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросите ще станат за много къщи, но и аз имам един въпрос, тъй като и мен не ме оставят на мира специално по една тема – постоянно има някой, който да ми привлича вниманието. Заради това смятам да ви питам за „Червената къща“ и то съвсем кратко.
Вярно ли е, че договорът на Фондацията, която я наема „Гъливер клиринг хауз“ е изтекъл преди няколко месеца, но Фондацията продължава да стои там? Защо и какви са мотивите да стои? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, господин Симов.
Господин Банов.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Симов, доколкото съм запознат, договорът е изтекъл и те не са вече там. Решението на директора на Художествената галерия и на неговия екип е да ръководят Къщата с основна дейност – възстановяване на експозицията на големия скулптор. Така че моите данни са различни и мисля, че са доста достоверни. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Симов? Нямате.
Друг въпрос?
Заповядайте, господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, моят въпрос е кратък. След въвеждането на делегираните бюджети в културните институти по сценични изкуства се наблюдава тенденция, в която се забавят плащанията на артисти и доставчици на услуги.
Какви мерки предприема или ще предприеме Министерството на културата, за да спре тази явно негативна тенденция, ако не употребявам много силни думи, разбира се, но за хората, които не получават, сигурно е трудно. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Велинов, такива забавяния са характерни в две посоки – в театрите, които не успяват в дадени моменти да се справят с бюджетите си, но това става само и единствено в края на годината понякога, защото има един ръст, който е ежегоден и той ни радва. От една страна, ни радва, от друга страна, непрекъснато трябва дофинансиране. Това е чисто дофинансиране, то не е защото сме пожелали или сме решили, или някой има проблем, а е най-добрият начин на финансиране чрез реален ръст на зрителя. Такъв в крайна сметка е и смисълът на тази система – да мотивира културните институти и сценични изкуства да се развиват.
Въз основа на този ръст има един преход между едната година и другата, в която пак казвам, тези, които са на минус най-вече, които не успяват пък да постигнат целите си или са влезли в някаква мини криза, при тях може да се получи такова забавяне на доставка, което веднага се изчиства през месец януари. Няма обаче артист, под артист включвам всичко – режисьори, сценографи, актьори и така нататък, музиканти в театъра, който в края на годината да не си е взел всичко полагащо се. Има някои доставчици, които остават за месец януари.
Неизбежно е. Да Ви кажа сега, че ще може да го решим – трудно, но през годината подкрепяме всички – и минусовите, за да бъдат регулярно плащани и да не създаваме смут в системата. Работим с всеки институт поотделно и се опитваме да решаваме проблемите. Благодаря.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря.
Мога ли да допълня нещо?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Господин Велинов – да, реплика или допълнение?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Допълнение по-точно.
Каква е съдбата на ремонта на плевенския театър? Какви са намеренията на Министерството на културата?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Велинов, плевенският театър – общината го вкара в „Регионално развитие“ и го приоритизира. Има проект за цялостна реиновация. В годините от проектирането до сега налагат и известни промени в проекта, най-вече по отношение на сценична механизация, на осветление на самата сцена, защото е логично, когато се инвестират – мисля, че цифрата беше пет или шест милиона близо, и когато се инвестират толкова пари, има смисъл да се направи всички, а да не е частично. Това няма да оскъпи много проекта.
Преди две три седмици бях при кмета, ще се препроектира. Препроектирането ще бъде бързо, защото проектантът е същият, той знае за какво иде реч, наясно са и кметът, и директорът на театъра и отиват вече по „Регионално развитие“.
Това, което се опитваме да защитим, е да не бъдат с много голям процент. Знаете, че то вече е финансов инструмент, има и връщане след това. Ние сме им съгласували всички документи. Опитваме се да представим проекта по начин, по който по-малко да бъде самоучастието, за да се връщат по-малко пари след това, да не връщат. Това е положението, мисля, че нещата се случват там и ще се случат добре.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Да, благодаря Ви.
Надявам се, че този срок ще бъде по-кратък от срока до тук на предпроектирането и завършването на този ремонт, защото този ремонт е от далече в моята, да не кажа, почти младост и все още виси и не се... Дано, дано, благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Сега е групата на „Обединени патриоти“.
Въпроси?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, вероятно до Вас е достигнала една петиция, която е подписана първоначално от18 читалища в страната, а след това и от още няколкостотин други, с която те възразяват срещу промяната на Закона по отношение на необходимостта от вписване на народните читалища в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Моят въпрос е: какво е мнението на Министерството на културата и имате ли отношение по този въпрос?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Богданов.
Господин Банов, заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Богданов, като човек, занимаващ се с култура и изкуство, разбира се, че седи много нелогично читалищата, техните председатели да бъдат четени по Закона за конфликт на интереси, лични данни и така нататък, да попълват декларации. Но, от друга страна, читалищата всъщност са неправителствени организации, те имат своята държавна подкрепа, но не са държавна структура. Те трябва да отговарят на Закона така, както всички останали, тоест към момента аз не мога да предложа решение в тази посока.
Между другото, много и не разбирам какво е точно притеснението? Защото да деклариращ, да водиш една обществена организация, която получава и държавни средства, да работиш с голям спектър артисти, публика и така нататък, и да се притесняваш да направиш деклариране на личните си данни, много не го разбирам въпроса. Седи ми, и пак казвам, като творец малко нелогично, но трябва да свикваме, че и творците по света – те също плащат данъци, те също доказват конфликти на интереси. Може би ние малко по малко трябва да свикнем с това.
Сега имам един уникален случай с госпожа Кутева, която всъщност сега трябва да уволня се оказва, защото не си е попълнила в декларацията, че е председател и на Фондацията „Филип Кутев“ – фондация или нещо такова. И е някакъв абсурд, в смисъл, идва ми от Инспектората и аз всъщност – законът казва, че тук трябва да бъде веднага взето действие и решение. Предполагам, че госпожа Кутева просто не знае, че вече има промени в Закона, които всъщност я карат да декларира и с нестопанска цел, когато участва, да го декларира за конфликт на интереси.
Това е, което мога да изкоментирам в момента. Знам, че може би не е достатъчно, но и аз самият все пак мисля, че трябва да вървим към спазване на законите преди всичко. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Господин Богданов?
КРАСИМИР БОГДАНОВ: То всъщност, не само Вие, вероятно и никой в тази зала няма точен и ясен отговор какво е най-правилното да се случи и да се направи в този момент. Естествено, всички сме за това да има прозрачност на изразходването на средства. Така или иначе държавата предоставя субсидии и е абсолютно необходимо да има такъв контрол.
Може би единственото мое притеснение в тази посока е това да не навреди по някакъв начин на дейността или да доведе до понижаване на качеството на предлаганите културни прояви в тези читалища, но все пак има дискусия и може би е добре да я продължим в бъдеще и да помислим за най-точното и правилно решение. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Аз съм готов да приема хората, които имат притеснения, да ги изслушам. Ние трябва да извървим заедно този път. Това са нови неща за всички ни, нормално е да има притеснения. Добре е да се говори, за да могат да се решават нещата преди да станат някъде бели. Готови сме на този разговор по всяко време. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Друг въпрос от „Обединени патриоти“ – няма.
От групата на ДПС?
Госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Госпожо Председател! Господин Министър, интересува ме каква е съдбата на Публичния регистър, който трябваше да бъде изработен и да е на показ съгласно Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Ако не ме лъже паметта, той трябваше да е налице към 1 юни – хайде, поправете ме, но последният запис, който видях на сайта Ви, е от месец декември 2018 г., което не ме изпълва с оптимизъм. Освен това, очаквахме, че ще има една информационна кампания.
Разкажете ни, моля, какво прави Министерството по този въпрос?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Кръстева, точно в тази връзка да благодаря на госпожа Саватева, която направи и организира в Бургаския регион една кампания, където наши експерти отидоха и обясняваха на хората. Между другото, там имаше и нещо важно, което променихме, което дойде като предложение и бяхме изпуснали. В същото време и много наивни въпроси видях, че са задавани. От това: как сега аз да си направя електронен подпис, как да дам 70 лв.? Ами, малко или голяма, имаш издание, информираш хората, поемаш много голяма отговорност в крайна сметка пред обществото и пред всички. Ами ще дадеш 70 лв., за да си качиш един електронен подпис и ще се научиш да го ползваш. Обаче сте права, че трябва да има кампания и това беше много добър ход.
Ще продължим в тази посока. Иначе всичко вече е качено на сайта на Министерството. Остава този регистър, който той пак е някаква обществена поръчка, до която сме на ниво „техническо задание“. Така че ще се справим, срокът е до 1 януари. Мисля, че няма да го пропуснем и ще го качим вече и електронно.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Това, което имате… (Шум и реплики извън микрофоните.)
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: То се подава електронно, но то е Публичен регистър, нали, за него говорим, ще го качим.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Това, което имате на сайта, е много далече от съвременната представа за регистър. Говорихме и по време на изработването на Закона…
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Това е временно решение до…
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Не, това, което имате на сайта е същото, което беше и преди Закона, в предишния му вид.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не, не е същото, по-различно е, но е временно решение.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Нов вид екселска таблица, което според мен е абсолютно излишно.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Влязохме малко в такъв спор…
В смисъл това, което ни е задал Законът, е Публичният регистър да го изкараме до 1 януари и ще го изкараме. Това е отговорът на въпроса.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Можем ли кратко да редуцираме така: не съществува все още Интернет портал, какъвто трябваше да бъде съгласно Закона. (Шум и реплики извън микрофоните.)
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Съгласно Закона е 1 януари догодина, така че…
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Чудесно, значи отговорът Ви е…
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз казвам, че ще направим възможното да се справим в рамките на законния срок. (Реплики извън микрофоните.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Аз мисля, че министърът се справи, колега, няма нужда да помагате. Благодаря. (Смях.)
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Едно уточнение, ако позволите.
Срокът за подаване на декларациите е 30 юни, а електронният регистър трябва да бъде готов една година след приемането на Закона, мисля. (Реплика извън микрофона от министър Боил Банов.)
Госпожо Кръстева, още някакво уточнение?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Аз бих попитала и за това: как си представяте информационната кампания, но те явно разчитат на нашата помощ, така че може би ние ще го обсъдим това.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Аз да Ви кажа, понеже много вярвам във високата култура на българското общество и даже мислех, че няма нужда от информационна кампания, защото то е доста просто това, което трябва да се направи, но като всяко нещо ново си давам сметка и затова благодаря на госпожа Саватева. Ще продължим по този начин и ако трябва област по област, и в Министерството, за да даваме разяснения. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Аз също Ви благодаря, но мисля, че основната задача за информационната кампания си е на Министерството и на изпълнителната власт. По-скоро това, което направихме в Бургас, беше начин да се информираме докъде са стигнали медиите и кои въпроси ги интересуват. Мисля, че трябваше да се изработи един информационен материал в тази връзка – за най-обичайните въпроси във връзка с Медийния регистър и отговорите към тях. Не знам този материал е факт.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Качени са на сайта, да, изработени. Може би всичко става не толкова бързо, колкото ни се иска. Но, пак казвам, това са неща, които са нови за нас, ние влизаме в крачка. Доста бързо се прие Закона – с една сериозна бързина. Веднага трябва да за почнем да го изпълняваме. Стремим се да навлезем в ритъм. Първата година винаги е по-трудно, така е и сега, но вече сме качили на сайта, има информационен достъп. Опитваме се да наваксваме.
Надявам се, че всички такива перипетии ще бъдат за тази година, а от там насетне ще бъде всичко нормално. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
От парламентарната група на „Воля – Българските родолюбци“ не виждам представители.
Продължаваме с втория кръг въпроси.
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател,
Уважаеми господин Министър, заместник-министри! Извинявам се, първо, за малкото закъснение, но имаше и други задачи.
Моят въпрос към Вас е относно Законопроекта, който точно преди три години се прие в Народното събрание, в първата половина на 2016 г. Със Законопроекта се създават планови икономически райони – шест района в България. Срокът е за създаването на тези райони е една година, след което по-важното е за мен, че в Допълнителните разпоредби – тогова много го обсъждахме този законопроект, § 11 и § 12. Тъй като там срокът е две години за тези два параграфа, а те касаят основно дейностите по чл. 19, ал. 1, т. 6, свързани с актуализацията и воденето на публичния регистър за недвижими културни ценност и на Националния документален архивен фонд в електронен вид, се изпълняват в срок от две години от влизането в сила на този закон.
Моят въпрос е: какво изобщо е направено, след като вече тези срокове са минали отдавна? Преди половин година в едно предаване по Националната телевизия „Денят започва с култура“ служител, мисля, че на НИНКН, каза в ефир, че този закон не може да влезе в сила. На мен ми е много интересно дали наистина има друга парламентарна държава в света, където парламента гласува закон и някой служител или директор, ако щете, казва, че законът не може да влезе в сила.
Моят въпрос е такъв: какво се направи главно за този архив? Защото без него и без това основно нещо за мен – тогава, когато внасяхме закона, смятах, че основният въпрос е създаването на този архив, за да може всеки един гражданин, закупувайки или живеейки в някаква сграда, може да провери дали тази сграда е паметник на културата или не е, защото впоследствие – още при този закон, когато го гласувахме, се появиха такива случаи на злоупотреба с досиета или документи от архива. Бяха ми казали, че половината от архива е наводнен, а останалата половина бил изчезнал. Вярно ли е това, защото ми напомня за архива на Държавна сигурност? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Велчев, по отношение на дигитализацията в момента сме на второ дело. Знаете, че всички процедури в България – основателно или не, се жалят. Сега, печелим си първото дело – КЗК, сега сме във ВАС. Това са едни безкрайни разтакавания, с които нищо не можем да направим, следваме си закона. Като минем ВАС – всичко е готово, започваме да дигитализираме. На всяко ниво сме спъвани, на всяко ниво с жаления – на ниво проектиране, на ниво избор на изпълнител. Това е не само за нас, за съжаление, за цялата държава. Оттам идва забавянето, няма никаква друга причина.
Що се касае до общините. Аз не мисля, че този закон няма да работи. Не знам кой го е казал това нещо. Ние сме в непрекъснати разговори с кметовете, включително направихме преди два или три месеца – извинете за неточността, направихме едно обучение, защото кмета на Варна сподели, че няма хора, с компетенциите за това. Направихме специално обучение, за да могат всички да се възползват и да окомплектоват кадри, с които да започнат тази работа.
Защо кметовете не създават тези звена, аз не мога да кажа. За мен те са много полезни, биха облекчили драстично нашата работа – драстично, биха много неща свалили от плещите ни, биха дали възможност за други гледни точки, защото там местните архитекти като подготвят един проект, нашите като го погледнат, а дори и да има разминаване вече, е на едно много по-професионално ниво и много по-бързо ще се случват нещата.
Моето лично желание е това да заработи. Искаха да направим обучение, направихме обучение. Каквото е искано от наша страна сме съдействали. Предполагам, това е мое предположение, изразявал съм го и друг път, предполагам, че може би имат някакви притеснения кметовете, защото натиска, колкото и да е огромен върху Министерство на културата, нашите плещи са големи. Все пак сме част от държавата и можем да удържаме, докато този натиск като премине върху кметовете, подозирам какво чудо ще им се стовари на главата и може би това леко ги притеснява. Реално истината е, че – ще използвам един израз, за да стана абсолютно ясен – в момента по-скоро се мотаят. Това е истината, понеже аз съм тук, за да говоря истината, а не да давам общи формулировки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Банов.
Господин Велчев, за реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тук има някакво разминаване, господин Министър, с Вашите думи, с думите на кметовете и на общините. И днес съм проверявал нещата. Поне три от тези области са готови – говоря и за Велико Търново, а за София пък отдавна са готови. Те казват, че не им се дава достъп до архива. Говоря за този архив – в какво състояние е архивът? Защо продължава, по думите и на директора на НИНКН, защото в едно студио, пак такова за културата, той самият потвърди, че за всички тези паметници, които са 4500 или 6000 общо – те са главно, голямата бройка, от местно значение, само осем архитекта да решават как да се правят ремонтите, ако щете, или съдбата да се решава на тези паметници на културата?
Затова тръгнахме да правим този закон, господин Министър, защото няма как осем човека да решават къде, каква керемида да се подмени, или да не се подмени, и да се утвърждават проекти. Знаете, че проектите се бавеха много години, въпреки че срокът е два месеца, те се бавеха по пет-шест години. Дори имаше сгради във Велико Търново, които се срутиха от това, че нямаше утвърден проект от НИНКН да се ремонтират.
Трябва това нещо по най-бързия начин да се прекрати. И тук освен да се обърнем към съда: как може три години да не се взимат и да се бавят тези решения? Аз мисля, че това не е нормално. Дайте предложение какво трябва да променим в законодателството, защото, бавейки точно този закон, ние губим национално богатство. Мисля, че всички ние носим отговорност за това нещо. Затова, те казват, че са готови, че Вие не осигурявате, а Вие казвате, че те бягат от отговорност. Тогава моята идея е да направим една обща среща с кметовете от тези шест региона, да се уточни къде е вината и да взимаме мерки, който е виновен да си понесе... Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Велчев, както виждате, аз отговарям пред доста сериозна аудитория и пред камери. Вие сте се срещали с тях. И аз се срещам с тях. Вие преценете, когато отговаряш на такова високо място и когато отговаряш пред камери, дали си прехвърлям аз топката. Аз топка не прехвърлям, аз топките си ги отигравам сам. Така съм свикнал от малък.
Няма пречка и основание, те да създадат. Ако някой каже, че иска да изчака да се дигитализира целият архив, той просто не иска да направи никога звена, защото целият архив е огромен масив, който, за да го дигитализираме на 100%, каквато и техника и проекти да имаме, то ще минат поне няколко години, но това не може да бъде пречка. Институтът и сега работи с общините по същия начин. Огромната част от документацията, между другото, е в общините, по-голямата част от документацията е в общините. Така че такива наивни обяснения: ама те архива и така нататък, даже не искам да ги коментирам. Поканете ги тук, на блиц контрол имате право да ме викате, когато прецените, викнете ги тук и кметовете, и да дойдат пред мен да обяснят какъв им е проблемът.
Не казвам, че е лесно решението им. Аз, ако бях кмет, също Ви казвам откровено, че най-малкото щях да изчакам изборите. Защото, като ми дойдат на главата всички да ми казват: ама аз искам да построя шест етажа над тази къщичка и какъв е толкова проблемът – аз се справям с този проблем всеки ден. Но като им дойдат там на място – при мен е по-трудно да дойдат, като дойдат на място, защото всеки иска да направи, тази къщичка да я запази, но ако може още шест етажа отгоре, ама то за целия район е разрешено четири, но не, те да са два плюс шест – осем. Това са ежедневните ни битки.
Що се касае до архива. Първо, казал съм го преди и ще го кажа, в момента правим архив и то много сериозно. Много помещения долу в Министерството на културата, отговарящо на всичките съвременни изисквания, така че всичко това ще го пренесем, а като го пренесем всъщност ще го и опишем. Едновременно целта е и да се дигитализира, да се описва, да се пренесе. Тогава ще Ви кажа със сигурност тези митове, които и аз съм чувал в годините: ама то там едни са се изгубили, не са. Досега не е имало документ, който да не намерим. Не е имало, казвам Ви! Така че мит е това, че са изгубени. Може би на някой му е отървало в годините да извади един документ, пък да го забави, пък да не го извади.
Другото важно нещо, което искам да кажа, че няма забавени проекти в момента. Ако някъде има забавяне на проекти, по-скоро е при моите хора в Министерството, защото институтът работи активно. Знаете, че повишихме доста заплатите, знаете, че два пъти и повече им вдигнахме бюджета, за да ги подкрепим, за да могат да ползват и външни специалисти, да не слиза всичко върху тези, както казвате Вие, пет, шест, осем архитекти. Там много сериозно взе да се работи. По-скоро, ако някъде има забавяне, но тук въобще не говорим за години... Аз съм им казал срок – в Закона пише четири, аз съм им казал два, а като дойдат при мен долу архива, Институтът там, ще бъде един месец. Един месец. Аз искам да знам, защо за един месец не е решено – ако са някакви масички и столчета или ако е нещо, което трябва да се каже задължително, понеже влиза в градска зона и задължително е под наблюдение на археолог да се копае, защо се бави? Така че сега, аз съм въвел двумесечен срок. От този двумесечен срок някой път се излиза не заради Института, а заради моите хора, защото те пък проверяват отгоре, подпечатват всичко и така нататък, но общо взето сме влезли доста в крачка, трябва да Ви кажа. Ако заработят и звената, аз затова казвам, че облекчението ще бъде много сериозно. Тогава вече може да претендираме наистина и за много по-кратки срокове и да понесем сериозна отговорност пред обществото, че тези процеси ще станат много по-обозрими и видими. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Само един кратък въпрос.
Кога според Вас може да стане дигитализацията или електронният вид на този архив; след колко години, защото тук ставаше дума, че преди една година трябваше да стане?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Велчев, техниката вече е доставена, защото там са минали – те са разделени процедурите, има я. Сега жалят изпълнителя по информационната система, обаче то е на втора инстанция, то е обозримо. В смисъл, мине ли втора инстанция – и понеже първата казва, че сме прави, предполагам, че и втората ще потвърди, веднага се започва. Няма повече мотаене.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Казвате, че започвате. Кога ще свършите?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: То свършването е процес, защото първият проект е масив и се прави на национално и световно, но след това с цялата тази техника и с обучените хора преминаваме към местно и така нататък.
В момента аз не мога да Ви дам времето, за което това може да се случи. Ще го видим в практиката. Но да кажем, като стартира проектът и като поработи един месец, да видя как се случва като бързина и като всичко, ще мога да бъда и конкретен. Надявам се, че след месец-два, като стартират, ще мога да бъда и конкретен във времето за целия масив. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: И аз благодаря.
Мисля, че когато има допълнителни уточнения, по-добре те да се чуят, отколкото да спазваме абсолютно пунктуално разписания правилник, а пък може би и в следващия блиц контрол ще има продължение по темата.
Друг въпрос от парламентарната група на ГЕРБ?
Заповядате, господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми колеги народни представители! Аз искам да попитам: каква е съдбата и какво се случва с кораба-музей „Радецки“? Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Будинов.
Господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Будинов, корабът „Радецки“ – правителството на миналия Министерски съвет, миналата сряда, отпусна необходимото финансиране, за да бъде отремонтиран, да бъде пуснат да плава и съответно да могат деца и туристи, родолюбци – да се радват, да го опознават, да го виждат.
В момента даже са в Браила заместник-директори и експерти, защото корабът „Радецки“ е към Националния исторически музей. В момента експерти на музея са в Браила, защото това се оказа единствената корабостроителница – нашата, за съжаление, е фалирала преди години, която може да го строи. Има една в Сърбия, но тя дава много високи параметри като цена.
Така че в Браила уточняват последни подробности, за да се пусне съответната законосъобразна обществена поръчка. Надявам се, че в рамките на 2 – 3 месеца, защото то просто няма и кой да се яви там, то няма как в Австралия да го закараме, за да го ремонтираме, тук до нас са това. Надявам се, че вече ги има и парите и всичко, дай боже, за наесен вече да бъде наред и корабът да бъде пуснат по реката. Той е един много голям символ за всички нас. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз благодаря за тази добра новина.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Друг въпрос от парламентарната група на ГЕРБ?
Преминаваме към парламентарната група на „БСП за България“.
Господин Симов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Темата, за която ще Ви питам, вероятно е много голяма, тъй като виждам, че тя предизвиква огромен интерес и в социалните мрежи, но искам Вашето мнение по темата.
На 23 май в сайта OFFNews попаднах на една новина, че 20 творци питат Министерството на културата: къде отидоха 500 хил. лв. за участието ни във Венецианското биенале? Може би темата нямаше да е чак толкова интересна, но аз се порових и не открих Ваша реакция по тази тема. Можете ли да ни кажете какво всъщност отговаряте на тези обвинения?
Вчера попаднах на интервю пак в OFFNews на професор Чавдар Попов, който отправя тежки обвинения към Министерството на културата, че Националният конкурс за биеналето е бил абсолютно абсурден. Може ли да коментирате тези неща?
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Симов.
Господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Симов, първо, искам да кажа, че това е едно от нещата, които цял живот ще ме правят горд – да изпитвам чувство на гордост от времето, когато съм бил министър, когато няма да бъда вече, защото няма човек в сферата на изобразителните изкуства, който да не ми е казвал: „Боиле, ти си ненормален да го започнеш това! Те ще се избият!“ Уверявам Ви, няма човек! „Ще се избием! Не го почвай това биенале, това ще ти донесе ужасно напрежение и негативи.“
Не ме интересува какво ще ми донесе. Участието на биеналето след толкова – 35 години, е чест за тази държава и за всички творци. Това че сега едните не харесали другите, че той беше в комисията този професор. Той си е взел парите, подписал се е. Сега дава – след два месеца, интервю. Чудесно! Има гледна точка, да дава каквото иска. Защо тогава не е подписал: „С особено мнение“ или не е върнал парите, или не е излязъл от Комисията. Така може всеки да каже, който харесва победителя или не харесва. Това не е важно.
Имаме вече публикации в много медии. Има огромен брой, хиляди туристи, които са минали през нашето, защото всичко се записва. Ние сме там, даже ще го продължим и с архитектурата догодина, защото те са през биенале, през две години, но междинното е архитектура. И архитектурата, ако Регионално не искат да го правят, ние ще го направим. Да ме плюят и архитектите после, но аз ще дам на страната възможност да бъде на това биенале – и архитектурното, за художници, устойчиво занапред.
Първа година е, много трудности, предварително напрежение, но все пак създадоха се правила, влязохме в контакти, вече сме на световната сцена. От там насетне се надявам, че ще бъде по-лесно, а и да не бъде, ще продължим, а недоволни винаги ще има. Ако някъде нещо има наистина проблем и отиде, покаже се – ние правим непрекъснато проверки на фона на това, което излиза от медиите, или се самосезираме. Ако някъде нещо хванем, че е нередно, всеки ще си носи последствията. Но генерално, пак казвам, след много трудности, това е едно от нещата, с които аз ще се гордея – с излизането на България на биеналето.
Много е трудно. Това е един проект – избираш един от множество проекти. Доста от тях, доколкото и разбирам, защото аз не съм в Комисията и не си позволявам да давам оценка за изобразително изкуство, но доста от тях са и много интересни, много различни, много представителни, много иновативни. Трябва да се избере един. Моите колеги и служители ми казват: „Господин Министър, то вече има правила, ще бъде по-леко нататък.“ Глупости, ще бъде по-леко! Всяка година ще има бой, защото талантливи хора много, особено в областта на съвременните изкуства, а проектът е един, но ще продължаваме да носим тази отговорност. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Симов? Не.
Други въпроси?
От „Обединени патриоти“, ДПС?
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Публикували сте на Вашия сайт един много интересен анонс, че сте публикували консултационен документ. Махам настрани, че думата „консултационен“ на мен ми е непонятна в този случай. (Реплики извън микрофоните.)
Аз това исках да попитам. Той е свързан със създадената работна група, за която също не намирам информация, за изработване на промени в медийния закон – Законът за радио и телевизия, във връзка с въвеждането на Директива 1808/2018 г. Бихте ли ни дали информация? И, ако не сте, ще търсите ли… (Народният представител Велислава Кръстева говори при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Кръстева.
Уважаеми господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Кръстева, сварихме ме неподготвен. Мога ли да вляза под параграфа: „с цифри ме питат“, за да се спася от отговора, а да Ви го дам, ако трябва в пленарната зала, или писмено, защото сега ще трябва да правя бързи консултации с неясен знак. Първо, това, което прочетохте, ще го прочета и аз. Не ми харесва. Терминологията нещо е сбъркана.
Моля, дайте ми възможност да се запозная и да мога по-компетентно да Ви отговаря, ако трябва в писмен вид, както прецените. (Шум и реплики извън микрофоните. Народният представител Велислава Кръстева говори при изключен микрофон.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Министърът мисля, че ме чува. Надявам се, поне дава вид, че ме чува.
Това е важно, Директивата трябва да бъде въведена в нашето законодателство – касае регулацията, касае видеосъдържание и така нататък. Законодателят би следвало на една ранна фаза да бъде запознат. Благодаря.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да, сетих се за какво става дума, да.
Важно е, разбира се, от ключово значение е. Тя неслучайно вървеше и в пакет с Директивата за авторските права, защото в много отношения се допълват. Тя касае изключително много съдържание, включително в големите медии, регулация в големите платформи и така нататък. Ключова е.
Разбира се, простете за това, че не се сетих веднага. Сега ще проверя какво пише на сайта и ако има някакви глупости, ще ги поправим веднага. Ние не можем без Вас да го вземем това решение по никакъв начин и без да участвате в работни групи. Ще го погледна и, пак казвам, лично вече ще Ви информирам за нещата и то бързо.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Министър.
Само едно кратко уточнение. Аз имах парламентарно питане – въпрос по тази тема, и вероятно в сайта на парламента може да се види, но това беше около преди месец, така че предполагам, че има развитие по темата, тоест работата върви. Благодаря Ви.
Да смятаме, че сме изчерпали въпросите. Един дълъг блиц контрол. Да благодарим на министър Банов за присъствието и за това, че имаше готовност да отговори на въпросите и на техните уточнения. Благодаря Ви, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, уважаеми народни представители. Успешна работа!

Продължаваме с втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 902-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮНИ 2019 Г.
Вчера Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство беше разгледан и приет от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Има Становище от Националното сдружение на общините в България, което Ви е изпратено, а малко преди началото на Комисията получихме още едно становище от Камарата на архитектите, което също беше пуснато по пощите на членовете на Комисията.
Давам думата на заместник-министър Амелия Гешева да представи Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Гешева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. С предлаганите промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство се изпълняват реално пет мерки за опростяване и превеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност от Решение № 704 на Министерския съвет.
Ще групирам промените по мерки.
Първата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на музейна дейност от частните музеи. Съгласно действащия Закон за културното наследство срокът за произнасяне на това заявление за създаване на частен музей към настоящия момент е три месеца. Липсва законово изискване за извършване на проверка на място или за извършване на други действия, свързани с издаване на самото разрешение, които да обосновават тримесечния срок за произнасяне. Доколкото се проверява, тук наличието за изискване на документи по чл. 25 от сега действащия Закон за културното наследство, срокът следва да отговаря на обема на проверката за издаване на разрешението, поради което предлагаме той да бъде съкратен от три на два месеца. Съгласно чл. 30, ал. 3 от сега действащия Закон за Културното наследство в тримесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или съответно мотивирано отказва да издаде въпросното разрешение.
С изменението се предлага да стане на два месеца, както казах, а чрез промените, които са в чл. 30, ал. 3 се регламентират вече и самите документи, които трябва да се представят спрямо изискванията на чл. 25, ал. 1 т. 1 – 4, като е предвидено на документите да се извършва и служебна проверка относно посочване наименованието на музея, извършил идентификацията на културните ценности, номерът и датата на удостоверението по чл. 98, ал. 3 от Закона за културното наследство. В съответствие с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране изрично се регламентира, че при установяване на непълноти и пропуски на документите всеки един от заявителите се уведомява писмено, като му се предоставя десетдневен срок за отстраняване на съответните нередности на документите и ако той не ги представи, съответно процедурата ще бъде прекратена, въведен е този десетдневен срок за уведомяване.
Втората мярка се отнася до процедурата на съгласуване на плановете за опазване и управление, устройствените планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство.
Радвам се, че тук са от Камарата на архитектите, защото мислим, че тази промяна подпомага значително работата и за мен е изключително важно, че в този законопроект е внесена такава поправка, която гарантира съответствието и привързаността на документите на всички нива, включително устройствените планове с общинските планове за развитие, нещо което досега не е било изисквано.
Към момента Законът за културното наследство не се съдържа изчерпателна уредба на изискванията, при които може да бъде извършено съгласуването, и основанията за отказ за съгласуване на плановете за опазване и управление, устройствените планове и специфичните правила и нормативите към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство.
В съответствие с изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране – позволете ми да го наричам така за по-накратко, се регламентира, че съгласуването или отказът за съгласуване на устройствени планове по чл. 78, т. 3 от Закона за културното наследство и специфичните правила и нормативи към тях, както и за заданията за тяхното изготвяне се извършват въз основа на проверка на съответствието с изискванията на Закона за устройството на територията и на чл. 80, алинеи 1, 2 и 4 от Закона за културното наследство.
С новата ал. 11 на чл. 84 в Закона за културното наследство се регламентира, че съгласуването и отказът за съгласуване на плановете за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности и заданията за тяхното изготвяне се извършват въз основа на проверка на съответствието с изискванията на чл. 81, ал. 1, 2 и 3 от Закона и наредбата по чл. 81, ал. 3 след становище на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2.
Във връзка с предложените изменения се допълва и чл. 81, като се определя предметът на плановете за опазване и управление и се уточнява, че се разработват и изпълняват във взаимодействие с предвижданията на общинските планове за развитие и на устройствените планове за териториалния обхват на единичните или груповите недвижими културни ценности.
В съответствие с изискванията на ЗОАРАКС в чл. 84, ал.6 е предвидено при установяване на непълноти и пропуски на представената за съгласуване документация заявителят да се уведомява писмено, като му се предоставя десетдневен срок за отстраняване на нередовностите в документацията за съгласуване, а ако той не я предостави в този десетдневен срок, съответно производството се прекратява, тоест няма да чакаме четири месеца, за да получим становище, в което да казваме, че липсват документи. Още на десетия ден при констатирано несъответствие, съответно собственикът или съответния вносител на становището, включително община, ще има възможност да коригира и допълни документите, което значително ще съкрати административните срокове по обработката на преписката.
С новата ал. 8 на чл. 84 се прецизира и уточнява задължението на административния орган по уведомяване на съответните заявители за издадените писмени становища по чл. 84, ал. 2, което означава, че ние ще уведомяваме вносителите на становищата за съответните становища, а те няма да проверяват сами в системата докъде са им становищата или да нямат отговор на въпроса, докъде е преписката.
Третата мярка се отнася до процедурата на съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитените територии за опазване на културното наследство.
В съответствие с изискванията на ЗОАРАКСД в новата ал. 9 на чл. 84 са регламентирани изискванията за съгласуване или отказ за съгласуване на инвестиционните проекти и исканията за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83 – въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия.
Четвъртата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности и национално богатство.
В действащия Закон за културното наследство не се съдържа изчерпателна уредба на изискванията за издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности и национално богатство.
В изпълнение на ЗОАРАКСД в новите разпоредби на чл. 167а – 167д е разписана административната процедура по издаване на разрешението по чл. 167, което до момента се съдържа в Наредбата, а не в Закона. Тук предлагаме промяна в срока за издаване на разрешението от 14-дневен на 30-дневен срок, в който срок е включен и срокът за разглеждането на документите от Специализирания експертен съвет, тоест имаме процедура, че се произнасяме по същество, след което те се разглеждат от Специализирания съвет и затова предлагаме удължаването на срока да бъде 30-дневен, като смятаме, че това няма да забави процеса. Изрично са регламентирани необходимите документи за издаване на разрешението и основанията за отказ и за отнемане на издаденото разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности и национално богатство.
В чл. 167а, ал. 2 се предвижда при установяване на непълноти и пропуски на документите отново този десетдневен срок, в който вносителя може да довнесе или коригира представените от него документи и ако не ги представи, отново прекратяваме производството.
Петата мярка се отнася до издаването на разрешение за изработка на копие и реплика на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство.
Предложението е изготвено в изпълнение на мярка: Изискванията, при които може да бъде издадено разрешението, основанията за отказ и особените правила по издаване, спиране, прекратяване и отнемане на разрешението трябва да се уредят в Закона за културното наследство съгласно ЗОАРАКСД.
Към момента тези изисквания се съдържат в Наредба
№ Н-00-0005 от 8 юни 2010 г. за условията и реда за възпроизвеждане на културни ценности в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, но не и в Закона за културното наследство. С предложените текстове освен административната процедура по издаването на разрешението по чл. 177, ал. 2 се регламентира и създаването на Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство в копия или реплики, чиято дейност до момента се основаваше на цитираната наредба. Отново има предвижданията, че ако има непълни документи, неяснота или пропуски е предвиден десетдневния срок за отстраняване на съответните пропуски, ако не се внесат, преписката се прекратява.
В Преходните и заключителните разпоредби се предлага създаването на разпоредби, с които се регламентират изисквания за съгласуване и отказ за съгласуване за защитени територии на недвижимото културно наследство, за които до влизането в сила на този закон не са определени категория и/или режими за опазване. В § 10 са посочени изискванията за съгласуване на общи устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, а в § 11 са посочени тези за подробни устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, а в § 12 съответно са инвестиционните проекти и искания за намеси по чл. 83 за защитени територии на недвижимото културно наследство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, госпожо Гешева.
Колеги, имате възможност за изказвания, за отношение по така представения Законопроект.
От Камарата на архитектите – архитект Бакалова, заповядайте.
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Камарата на архитектите приветства и подкрепя направените изменения, като бихме искали все пак евентуално да бъдат допълнени. По отношение на териториално-устройствената защита е редно устройствените планове, които се изработват, както за защитени територии и специфичните правила към тях да бъдат подложени на обществено обсъждане.
Във връзка това смятаме, че така или иначе Законът за културното наследство се изменя и е редно да бъдат предприети мерки, за да се овладее този процес на вандализъм и на разрушаване, който наблюдаваме през последните години. Знаете, че имаме пресен пример в медиите за къщата в Пловдив на архитект Шнитер – паметник на културата, разрушена абсолютно безапелационно от собственика. В тази посока наблюдаваме, че последните години горяха складове, конюшни, събаряха се и имаше реакция от страна на обществото, но тя винаги идваше след изпълнение на тези вандалски актове. Защо? Защото няма публичност на инвестиционните намерения, свързани с културното наследство и няма публичност на практика и на плановете.
В тази посока смятаме, че сега е моментът да бъдат внесени някои спешни мерки за опазване на наследството, защото, както казва Ваш колега, това не само заличава материалното културно наследство, а това е форма на заличаване на нашата идентичност.
Това, което предлагаме, първо, задължително обществени обсъждания на тези правила, свързани с устройствените схеми. Там бихме могли да допълним също, че понякога археологически обекти попадат не само на територията на една община, а на няколко общини и би трябвало да бъде обвързано и с регионалните устройствени схеми.
Това, което искаме, освен задължителни обществени обсъждания на териториално устройствената защита, публичност на инвестиционните проекти, особено за национално и местно значение. В тази връзка на сайта на Министерството на културата да бъдат публикувани тези проекти. Това не е проблем. Законът за устройство на територията предвижда предаването им в цифров вид, тоест вече всеки проектант, независимо в каква специалност, предава проекта си в цифров вид. Разбира се, това означава една малка промяна в Закона за авторското право, която задължава авторите на инвестиционно проекти за културно наследство да бъдат съгласни с тяхното оповестяване.
Бихме искали да обърнем внимание, че в момента глобите за разрушаване на наследството – тези вандалски актове, са крайно занижени на фона на останалите европейски страни, които успешно се справят с опазване на наследството. При нас глобата е до 30 хил. лв., в Германия е 500 хил. евро, тоест в това изменение могат да бъдат завишени глобите в пъти, за да бъдат спиращи инвестиционните намерения, които предвиждат скрито събаряне.
Още един порок на сегашния закон, това е така наречената „реконструкция“. Реконструкция означава преизграждане по автентични данни. Какво се случва? Собствениците оставят сградите си нарочно в лошо състояние, след време правят протокол, че сградата не може да бъде спасена и е опасна, и предприемат събаряне и преизграждане. Това вече не е паметник на културата, това не е недвижима културна ценност, няма никаква автентичност. В световната практика и в конвенциите, които България е ратифицирала, това се допуска единствено и само след война или природно бедствие. Редно е като спешна мярка да се случат две неща: глобите да бъдат увеличени и да се наложи мораториум върху реконструкциите и те да са допустими само наистина след земетресение, природно бедствие или война.
Още нещо. Тъй като все пак знаем, че е отговорност и наистина е трудно да се поддържа един паметник на културата – той изисква много повече средства, отколкото една обикновена сграда, предлагаме собствениците на паметници на културата да бъдат освободени от местни данъци и такси, ако същите средства те влагат всяка година за поддържане на съответния имот. Това не е малък стимул, защото примерно в Пловдив, в центъра, 11 хил. лв. е данък смет на една сграда на три, четири етажа. Пет години подред това са над 50 хил. лв. и ако те бъдат инвестирани в тази сграда, тя със сигурност ще бъде поддържана много по-добре.
Имаме още предложения в тази връзка. Много се радвам, че се засегна въпросът за общинските звена. Категорично подкрепяме децентрализацията, но не е редно тези звена да бъдат към общините. Шестте големи общини, които се визират в Закона, е редно да имат такива звена, но те да разглеждат наистина ниво столчета, масички и рекламно-информационни елементи. Не може община Пловдив да разглежда проект на община Казанлък. Ще обясня защо. Първо, те се състезават в програмите за регионално развитие за едни и същи пари, примерно за реставрация, тоест едната община ще има предимството да одобри собствените си проекти по-бързо или буквално да спре проектите на други общини. Не може държавна политика тука, прав е абсолютно министър Банов – да се провежда през общините. Държавната политика се провежда през държавни структури. Нека тези шест звена да бъдат към областните управи на съответните шестте планови региона. Имаме все пак това деление. В този смисъл тези трима човека – това трябва да е интердисциплинарен екип, защото в някои обекти трябва да се намесят архитекти, в други конструктори, а в трети реставратори. Трябва според спецификата на обекта да има интердисциплинарно представителство.
Тъй като говорим за експертност, знаете ли колко са експертите в България, тъй като през 2016 г. ние направихме справка във връзка с приемането на Закона. Към онази дата имаше 133 архитекти, които са в този регистър по 165, тоест могат да участват в тези звена. Сто тридесет и трима за цяла България, от които 95 са в София, в Пловдив са 15, във Велико Търново мисля, че бяха 9, в Плевен нямаха нито един. Същото е положението с реставраторите. Петдесет и пет реставратори, вписани в регистъра през 2016 г., от които четиридесет и няколко са в София. За каква експертиза на общините можем да говорим. Факт е, че трябва да има децентрализация, но тя трябва да мине през държавни структури, като тези звена, които се предвижда да бъдат създадени, да регламентират нещата на ниво рекламно-информационни елементи или евентуално паметници на културата от ансамблово значение. Местно значение една изключително висока категория, не може да се подвеждате от името „местно значение“.
Надявам се да се запознаете със Становището, което сме изпратили. Там има още предложения. Те не са толкова спешни, но със сигурност са важни и са свързани с обвързване на географско-информационна система на мястото на самите паметници – някои от тях са изчезнали, актуализация на архива и така нататък.
Това, което призовавам Вас, народните представители, ситуацията е спешна, ситуацията е буквално необратима. Моля Ви, поне за спешните мерки, свързани с глобите и със стимулите за собствениците на културата, както и затова да има публичност и прозрачност на инвестиционните намерения, на плановите задания, защото това ще позволи обществото да се включва по-активно и навреме да реагира, когато има неподходящи инвестиционни намерения. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, архитект Бакалова.
Госпожо Цветанова, заповядайте.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Здравейте на всички! Аз се запознах със Становището от това, което чух тук, но писмено аз не съм го виждала.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Ние получихме в Комисията, но предполагам, че от Министерството ще го изпратят. Може би не е имало време чисто технически.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: В този смисъл много трудно мога да взема становище по отношение на конкретни текстове или на нещо подобно. Да, има добри идеи, съгласна съм, още повече че от 2016 г. ние всъщност се опитваме да правим това, но конкретно становище към настоящия момент Министерството на културата не може да вземе.
Ще ги прегледаме и може би тогава ще вземем становище.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Цветанова.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тези звена не са нещо ново. Навремето те бяха подразделения на Националния институт за опазване на паметниците на културата – по тогавашната терминология, работеха много добре и под контрола и във взаимодействие с Централния институт. Това всъщност бяха едни и същи хора. Освен това те работеха в близко сътрудничество с местните музеи и опазването специално на археологическите недвижими паметници беше на добро ниво някъде 70-те и в началото на 80-те години. Така че те и сега могат да бъдат пак такова подразделение, а не към областните управи, или пък могат да бъдат и към областните управи и по някакъв начин да се обвържат с централните структури, което е отделът за недвижими паметници в Министерството на културата и НИНКН, и какво беше – вече ги обърках, започнах да ги забравям, защото се смениха десет пъти.
Аз съм работил специално в такъв случай. Даже към тези териториални звена имаше консервационно-реставрационни строителни бригади. Те бяха разпределени по резерватите и нещата вървяха сравнително добре. Имаше и големи нарушения, разбира се, но това е съвсем друг въпрос. Може по този въпрос да се помисли и в законодателството това да се смени, това да бъде коригирано и да видим как ще работят. Когато правихме тази поправка в закона с териториалните звена имаше големи спорове, ако си спомняте. Аз казах, дайте да ги видим как ще се движат и как ще работят и тогава да го правим. Ние сега скептично казваме, че те няма да работят. Ако не работят, трябва да ги направим така, че да работят. Нямам други бележки по законодателството. Мисля, че това е една добра стъпка напред.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Госпожо Гешева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Ние поемаме ангажимента да се запознаем със Становището на КАБ, въпреки че в ежедневието си и в казусите, които сме решавали заедно, имаме общи становища. Категорично, публичността е част от дейността на Министерството на културата и Вие знаете дори и какво се случва със специализираните съвети, които са онези органи, които вече излъчват заседанията си публично. Там се взимат едни от най-важните решения, свързани с управление на културното наследство.
Истината е, че част от предложенията, които в момента чухме и с които следва да се запознаем в детайли, касаят промяна и на други законодателства. Към момента, за да могат да се намалят данъците по Закона за местните данъци и такси, тъй като тази промяна касае този Закон, или да се увеличат съответно глобите, според мен не би могло да бъде обект на този закон в момента, а по-скоро трябва да се направи съответната оценка на въздействието и да се предложи в един общ пакет, но ние не можем да кажем, че собствениците не плащат данъци в Закона за културното наследство. Има препратка и към друго законодателство, но поемам ангажимента да се запознаем в детайли с предложението и да го обсъдим. Иначе, да, категорична съм, че трябва да има и стимули, трябва да има и наказания.
ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Гешева.
Аз също си мисля, че в Комисията по културата и медиите ще се запознаем подробно със Становището, защото наистина го получихме в последния момент, за да можем да прецизираме евентуално кои от предложенията могат да влязат между първо и второ четене.
Абсолютно подкрепям заместник-министър Гешева, че трябва да се търси баланса между санкциите и между стимулите, най-малко защото част от собствениците на такъв тип сгради невинаги имат възможност да ги поддържат и невинаги оставането на сградата да се разруши е злонамерено.
Колеги, ако няма други изказвания по така предложения Законопроект, да преминем към гласуване.
Закривам дискусията.
Предлагам да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
Който от колегите е съгласен с така внесения Законопроект да бъде приет на първо четене, да гласува:
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
Благодаря Ви, Законопроектът е приет на първо четене.

Продължаваме с точка:
РАЗНИ.
Ако има някои от колегите да каже нещо? Няма.
Закривам днешното дълго заседание на Комисията по културата и медиите.
Пожелавам Ви приятен ден! Благодаря Ви.

(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана САВАТЕВА




Стенограф:
Красимира Коева