1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидатите за член на Съвета за електронни медии, в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание от 12 юни 2019 г.

2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2018 г., № 904-00-5, внесен от Генералния директор на БТА на 16 май 2019 г.

3. Разни.

---

На 11 юли 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидатите за член на Съвета за електронни медии, в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание от 12 юни 2019 г.
2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2018 г., № 904-00-5, внесен от Генералния директор на БТА на 16 май 2019 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, първо, ще си позволя да поздравя и да честитя рождения ден на господин Симов – наш колега и приятел – да ни е жив и здрав! (Ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми кандидати! Налице е необходимият кворум, откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Удоволствие за мен беше да поздравя нашия обичан колега Сашо Симов, надявам се днес да участва активно в работата.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидатите за член на Съвета за електронни медии, в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание от 12 юни 2019 г.
2. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2018 г., № 904-00-5, внесен от Генералния директор на БТА на 16 май 2019 г.
3. Разни.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, заседанието е открито и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
1. ИЗСЛУШВАНЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ, В СЪОТВЕТСТВИЕ С РАЗДЕЛ IV ОТ РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 12 ЮНИ 2019 Г.
Ще Ви припомня процедурата за провеждане на изслушването.
Вносителят на предложението представя кандидатът в изложение до 7 минути. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до пет минути. Комисията провежда разискване по направените предложения. Народните представители – членове на Комисията, в рамките на две минути, може да задават въпроси към кандидата и след изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители, той отговаря до три минути.
Уважаеми колеги, в Комисията са получени две предложения за член на СЕМ:
- Предложението за Галина Георгиева е от мен.
- Предложението за Ия Петкова-Гурбалова е от Драгомир Стойнев, Александър Симов, Иван Ченчев, Нона Йотова и Чавдар Велинов.
Предложенията за кандидатите, заедно с всички документи, са публикувани на специализирания сайт на страницата на Народното събрание, съгласно процедурните правила и са публично оповестени. Съгласно Раздел I, т. 2, Раздел III от процедурните правила, на кандидатите е извършена проверка. По чл. 26, т. 1 от Закона за радиото и телевизията от справката е видно, че те не са осъждани. По Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия, според отговора от председателя на Комисията по досиетата, не подлежат на проверка, тъй като са родени след 16 юли 1973 г.
Резултатите от проверките са публикувани на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
За кандидатите са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I от Процедурните правила: писмено съгласие на кандидата; Декларация по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията за притежаване на българско гражданство; подробна автобиография, заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование; документи; удостоверяващи опит в областта на електронни медии или електронни съобщения; журналистика; право или икономика.
За кандидатите не са постъпили становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел и средства за масова информация.
Колеги, предполагам, че всички сте се запознали с документите на кандидатите и предлагам да преминем към изслушването. Според правилата изслушването на кандидатите се извършва по азбучен ред на собствените им имена.
На Вашето внимание представям госпожа Галина Георгиева. Завършила е средното си образование в Национално средно общообразователно училище – София с профил „Право“ и висше образование в Университета за национално и световно стопанство специалност „Икономика“.
Както се вижда от документите и тя е работила в редица медийни и телекомуникационни компании. В момента работи в ПРОФОН. Вярвам, че професионалната й биография е добър атестат за отговорната работа, каквато се изисква от членовете на СЕМ. Вярвам също, че госпожа Георгиева ще съумее да приложи натрупания досега опит в бъдещата си дейност и Регулаторния орган, който има много отговорности и правомощия, а именно: прилагането на тези правомощия, ще й помогне в досегашната й работа и детайлно познаване на законите и разпоредбите, свързани с дейността на СЕМ.
Давам думата на господин Иван Ченчев да представи кандидатурата на Ия Петкова.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Представям на Вашето внимание кандидатурата на Ия Петкова-Гурбалова, която е доктор по „Социално управление“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магистър е по „Стратегическо управление“, бакалавър по „Стопанско управление“, с редица дипломи от придобити допълнителни квалификации в това число и сертифициран медиатор.
Има над 10 години опит в управление на проекти и екипи, а в последните четири години Ия Петкова-Гурбалова ръководи едно от най-важните звена в Национален дворец на културата, а именно „Конгресен център – София“ ЕАД, направление „Стратегическо развитие, маркетинг, реклама и продуцентска дейност“. В това число, договарянето на всички медийни партньорства, включително и организиране на съвместни културни инициативи, честване на 24 май, концерти, изложби, фестивали. Реализира водещи културни проекти като „Киномания“, Новогодишен музикален фестивал, „Салон на изкуствата“, „Салон на галериите“. Развива новите културни пространства в НДК, „ДНК пространство за съвременен танц и пърформанс“, театър „Азарян“, литературен клуб „Перото“, „Национален център за книгата“, кино „Люмиер – Лидл“, както и знакови културни събития като концерта на Кралския Концертгебау оркестър Амстердам, определен като културно събитие на 2018 г. Концерти на Соня Йончева и Александрина Пендачанска, както и събития с участието на знакови български и чуждестранни изпълнители и учредяване на награди „Перото“ за постижения в областта на литературата.
Разработва стратегически документи и анализи, познава добре медийния пазар, нормативната уредба, с висока административна, икономическа и финансова подготовка.
Освен професионалния опит в сферата на културата и медиите, притежава и съответния икономически опит, включително във водещи финансови институции от световен ранг.
В годините Ия Петкова е натрупала и значителен обществен и международен авторитет, придобила е специализация в Института за световни ресурси „Вашингтон“, както и в Европейския парламент. Като част от ръководния екип на НДК участва в обезпечаването на домакинството на Председателството на България на Съвета на ЕС. Дългогодишен любим на студентите си преподавател в „Стопанския факултет“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Има редица научни публикации и участия в национални и международни научни форуми. Участва активно в инициативи, опосредстващи ефективната реализация на студентите на пазара на труда.
В настоящия момент Ия Петкова е главен асистент и подготвя монографичен труд с работното заглавие „Бизнес лидерите в България, трансформиращи и автентични“.
Издигането на кандидатурата на Ия Петкова е добре обмислено. До този момент професионалната й реализация и биография илюстрират категорична безпристрастност при вземането на решения и прилагането на законовите разпоредби. За сметка на това натрупания опит и стратегията за развитие, която последователно прилага в пряката си дейност на ръководител на направление „Стратегическо развитие, маркетинг, реклама и продуцентска дейност“ и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, ни убеждават в категоричната й безпристрастност към приобщаването, развитието и реализацията на младото поколение като създатели и консуматори на културното съдържание.
Нейните задълбочени познания и опит в областта на културата ще спомогнат за това културата да е в услуга на медиите, както и медиите да са в услуга на българската култура. Обединени сме в мнението, че работата й като член на СЕМ ще бъде гаранция за висок професионализъм, последователност в прилагането на Закона и постигането на диалог между екипите. Приобщаването на нейния опит и познание към дейността на СЕМ са гарант за онази допълнителна гледна точка, необходима за обществено очакваното последващо развитие на СЕМ не само като регулатор, но и като обединител и инициатор на обществен диалог. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Уважаеми колеги, сега ще дам думата на кандидатите за лично представяне – пак по азбучен ред на малките имена.
Госпожо Георгиева, имате думата.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Добър ден на всички!
Към представянето си, бих искала да добавя, че кариерата ми стартира в Нова телевизия. След това получих покана за развитие в „Нова плюс“ – един тематичен канал. В допълнение получих квалификация в две от водещите телекомуникационни компании в България. Работата ми с интернет доставчици, кабелни оператори и медии допринесе да поема пътя си към ПРОФОН, където сблъсъкът със Закона за авторското право и сродните му права, Законът за радиото и телевизията ме мотивира днес да стоя тук пред Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Добър ден на всички!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа. Благодаря за предоставената дума.
В самото начало бих искала да благодаря на вносителите на моята кандидатура. Съзнавам високата отговорност и огромна чест да съм днес, тук пред Вас, в качеството си на кандидат за тази достойна и натоварена с обществено очакване позиция.
В по-голямата част от трудовия си опит с особен акцент в последните няколко години работя активно с медиите всеки един ден, в изключително конкретен детайл. В качеството си на ръководител на дейността, свързана с продуциране и маркетиране на събития в най-големия Конгресен и културен център на Балканите – Националният дворец на културата, познавам добре медийния пазар, предизвикателствата пред медиите, проблемните полета на средата и притесненията на потребителите. Натрупаният от мен опит и експертиза ще предоставят различна гледна точка и друг професионален прочит в работата на Съвета за електронни медии.
Предвид динамично променящата се медийна среда, избрах да построя своята мотивация за това да бъда член на Съвета за електронни медии върху три теми – „Свобода“, „Сигурност“ и „Сътрудничество“.
Считам, че това са трите основни енергийни потока, през които в следващите няколко години цялата медийна екосистема може да функционира ефективно и устойчиво.
Ще започна с темата „Свобода“. Свободата на медиите се влошава в цяла Европа, но положението на Балканите е по-лошо отколкото на всяко друго място. Това беше подчертано по време на шестия световен конгрес на информационните агенции тази година. Безпокойството в обществото по отношение свободата на словото расте с всеки изминал ден. Вярвам, че това трябва да е първата отправна точка – да върнем доверието, да гарантираме свободата на изразяване многократно, отбелязвана като приоритет в Закона за радиото и телевизията.
В ерата на новите технологии, които все по-инвазивно навлизат и на медийния пазар, ярко се откроява необходимостта от връщане на доверието в класическите медии, които носят своята репутация и сигурност. Както казва професор Огнянова обаче: „Пътят към свободата на медиите минава през постигане на качество на демокрацията, върховенство на правото и правовата държава.“ Именно тук е основната роля на регулатора в ролята му на добронамерен съветник, който да подпомага поднадзорните му електронни медии да съблюдават Закона за радиото и телевизията както и етичните стандарти като заедно с това е гарант за тяхната свобода и независимост от външни влияния.
Втората тема е „Сигурност“. Сигурността, дефинирана в различни спектрални линии. На първо водещо място, неизменно стоят сигурността и защитата на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност за тяхното физическо и психическо здраве. Сигурност на правото за достъп до медийни услуги на групите в риск и хората с увреждания. Сигурност за потребителите, че упражняват своето право на достъп до истинска и неподправена информация, особено в контекста на темата за фалшивите новини.
Формите на манипулиране на медийните съдържания и послания придобиват глобален характер и поставят нови предизвикателства както пред медиите, така и пред медийните регулатори. Защита от реч на омразата, особено в предстоящите месеци на местни избори, сигурност и защита на авторските права. Сигурност за европейските и българските произведения. Сигурност, че обществените медии ще могат пълноценно да работят за постигане на своите цели. Сигурност за хората, които работят там, както и за потребителите на техните услуги, че ще продължат да имат равен достъп до качествена информация, публицистика, образователни и културни програми.
Не на последно място – сигурността по отношение на новите технологии и навлизането на аудиовизуалните форми в онлайн пространството са посочени от необходимостта от създаване на регулаторен режим, който защитава обществения интерес.
По естествен път преминаваме в третата тема – „Сътрудничество“. Сътрудничество – тясно свързано с настойчивите процеси на трансформация. Медийната среда е силно динамична, технологичните промени неизменно навлизат в медийното поле, а потребителското поведение се изменя настоятелно. Засилва се търсенето на баланс между линейни и нелинейни медийни услуги, между регулация и саморегулация. Налагат се промени в регулациите, свързани с рекламно време, така че да отговарят на пазарното търсене. Необходимо е административно укрепване на обществените медии. С приоритет е задачата за повишаване на медийната грамотност на потребителите, както и затвърждаване на медийния авторитет и изграждане на устойчиво доверие към медийните институции.
Необходима е нелека трансформация по отношение на цялата медийна екосистема от враждебна и несигурна, в стабилна, последователна, екипна. Всичко това е възможно единствено, ако се заложи на сътрудничество, разработване и прилагане на отборна стратегия в посока постигане на баланс в аудиовизуалните формати и среда. В този смисъл, все по-ясно се дефинира лидерската роля на СЕМ като гарант на обществения интерес в контекста на търсене на взаимодийствие, диалог, инициация на обществен дебат на необходими реформи, в това число на обсъждане на законодателни промени, на съвместна работа с институциите, с медиите, с потребителите, с европейските партньори.
Медиите и отношението към тях са един от най-видимите и характерни белези на всяко общество като инвестиция в настоящето, която определя бъдещето. Вярвам, че е отговоност на всички нас да ги пазим, да ги подкрепяме и като прилагаме натрупания опит и добрите практики през сътрудничество и взаимодействие, да подпомагаме успешното развитие на цялата медийна среда.
Накрая, в работата си следвам принципите на взаимен диалог, отговорност, безпристрастност и законосъобразност с грижа към хората, критичен анализ на проблемите и търсене на справедливост. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Колеги, имате думата за въпроси.
Въпрос от госпожа Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости! Госпожо Георгиева, госпожо Петкова, имам един и същ въпрос към двете. Какво е Вашето становище относно един много чувствителен въпрос – съвместяването на две, бих ги нарекла, базови права. Едното е правото на всички нас да бъдем информирани и да изразяваме позиция по определени въпроси, тоест свободата на изразяване и другото е правото на личен живот. Много често тези две базови права се сблъскват при отразяване на различни събития – най-често инциденти, катастрофи, криминални случки.
Само ще припомня, че имаше един случай, в който СЕМ санкционира национална телевизия при отразяването на тежко пътнотранспортно произшествие на магистрала „Тракия“. Бих искала да чуя Вашето мнение относно съвместяването на тези две основни права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
Госпожо Георгиева, имате възможност да отговорите.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за въпроса, госпожо Саватева.
Дадените базови права не само по Закона за радиото и телевизията и начинът на отразяване, са въпрос на журналистическа етика от една страна, на хигиена на изказа, на представянето на новината и от друга страна, съобразяването със Закона за радиото и телевизията чл. 10 и чл. 17, в които ясно са описани нормите, с които следва журналистът да се съобразява или начинът, по който да се представят факти във връзка с примера, който дадохте. Журналистическа етика и индивидуален подход – това е моето мнение.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Петкова, заповядайте.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Това, което аз мога да кажа, е, че Законът за радиото и телевизията всъщност гарантира и двете права – от една страна, правото на информация, правото на свободно изразяване, въобще свободата на словото. От друга страна, правото на личен живот и неприкосновеност. В този смисъл е много тънка границата между изчерпателното отразяване и търсенето на медийна сензационност.
По мой спомен в отчета на Съвета на електронни медии има няколко такива посочени примери, от една страна, е катастрофата през април месец на автомагистрала „Тракия“, с Виктория Маринова и нейното убийство в Русе. Нека да си спомним и случаят с убийството в Нови Искър.
Като цяло, говорейки за това разграничаване между двете свободи, тук е ролята на саморегулацията в голяма степен. Освен това, разбира се, спазването на етичните норми на добрата журналистическа практика. Общо взето, това е, което мога да добавя по въпроса.
ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Само още едно много важно нещо забравих, може би е наистина съществено в този случай, че при всички положения, водещ трябва да бъде обществения интерес. Той е водещото нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Професор Станилов има въпрос към Вас.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми кандидати за място в СЕМ! Моят въпрос е следният: според Вас предаванията на електронните медии намират ли се в рамките на приличието според обществените нагласи, традиционните нагласи на българското общество?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, професоре.
Заповядайте да отговорите.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Това, което аз бих могла да кажа, е, че именно тук виждам основната роля на СЕМ не като цензур, а като регулатор на това медийно съдържание, както и ролята на двата етични кодеса, които са приети. Разбира се, това е все по-съществения и важен въпрос, особено и с навлизането на цифровите технологии и интернет. Пренасянето на аудиовизуалното съдържание от традиционния екран към новите преносими устройства. В тази връзка бих искала да акцентирам върху необходимостта от защита на децата от съдържание, което може да уврежда тяхното психическо или физическо здраве. Не само това. Защита на децата и техните лични данни, защита на децата от реклама на продукти и услуги, които не биха били полезни за тяхното развитие. Наистина защитата на децата е изключително важна и корегулацията от една страна – Регулаторът, от друга страна, самите медии, които предлагат това съдържание. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Госпожо Георгиева, можете да отговорите.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за въпроса на господин Станилов.
Тук е моментът да кажем и за свръхрегулацията на традиционните медии и с по-малка част за електронните такива. Директивата за аудиовизуални медийни услуги внася пояснение и ние като членки на Европейския съюз до края на следващата 2020 г. сме в процес на интегриране и на транспониране на тази директива, която засяга предоставянето на такива услуги чрез електронните медии. Ако в телевизията са зрители, в интернет те са потребители. Да, СЕМ във връзка и с Директивата, и със Закона за радиото и телевизията, е част от процеса по регулация и осъществяване на надзор. Това е от мен. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Госпожица Георгиева пожела думата.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Моят въпрос е един и същ към госпожа Петкова и госпожа Георгиева. Смятате ли, че ще успеете в работата си да се абстрахирате от политическите интереси от партиите, които Ви прадлагат. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Имате възможност на кратки отговори – до три минути.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за въпроса, госпожо Георгиева.
По Закона за радиото и телевизията кандидатурите са чрез квота или президентски указ. Като млад и образован човек за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, но отговорна към ситуацията в страната.
Работата ми към момента, и предишни такива, е свързана с възможността да наблюдавам отблизо и това доказва, че не съм имала казус по тази тема, която Вие засягате, тоест, имала съм възможност и съм го правила, абстрахирала съм се от всякакви политически намеси.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Благодаря за въпроса.
Аз смятам, че принадлежността към определена партия не е недостатък, а пък непринадлежността към определена партия, не е предимство. Мисля, че не е нужно да аргументирам, че уменията, знанията и експертизата, не са функция на определена политическа принадлежност или не.
Въпросът е важен, тъй като Регулаторът трябва да е безпристрастен в своите решения, обективен и прозрачен в своята работа.
Смятам, че в целия ми досегашен опит, винаги съм работила изключително отговорно. Знаете, че работата в университет е свързана с развитието на млади хора, където не можеш да си позволиш, по някакъв начин поведение, което да ги приканва в една или в друга посока и съм изключително безкомпромисна по тази тема. Работата ми в Националния дворец на културата, който също е едно обществено място, мисля че многократно съм доказала това си качество и на Вашия въпрос бих се радвала, ако може да отговори някой от моите студенти или някой от моите колеги, за да Ви увери и да бъдете спокойни в това. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря и на Вас, госпожо Петкова.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, гости! Аз имам два въпроса към кандидатите.
Първият въпрос е: как виждате борбата с фалшивите новини, които все повече заемат място, както в електронните медии, така и в печата и как Вие виждате, от наша страна, като комисия, като парламент, да се преборим с това ново явление?
Вторият въпрос: какво бихте направили за защита на свободата на медиите и да можем да заемаме по-предна позиция в света, и да не изглеждаме толкова назад? Какво Вие бихте предприели, какви инициативи, както Вие, така и парламентът като отговорна институция? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Последният Ви въпрос – има една реална статистика, че България е много напред по свободата на медиите. Това е доста труден въпрос и сигурно това ще бъде много по-нататъшен разговор след днес, като вземем решението, разбира се, за попълнение на СЕМ, аз се радвам, че госпожа Бетина Жотева е между нас и това е много приятно.
Явно в бъдеще ще обсъждаме много сериозно някои проблеми, защото тук виждам, че опираме само до морала, но не стига, понякога, моралът, защото за мен е много важен въпросът, на който Вие трябва да отговорите – докъде се базира свободата и чия привилегия е на словото?
Аз смятам, че всеки нормален човек по света има право на свобода на словото и не бива то да бъде фикция на една прослойка или на друга. Основно, когато говорим за свободата на слово, какви ще бъдат функциите на контролиращите, на органа като СЕМ, който освен контрол, трябва да има възможности и лостове да окаже влияние, за да защити достойнството на всеки, както на медиите, така и на всеки гражданин, така и на зрителите. Ние сме взаимно свързани като сервитьорите в ресторанта и клиентът – единият, без другият, няма как да съществува. Така са и медиите – без зрителя, няма как да Ви има, и няма смисъл да има медии.
Затова трябва много ясно да формулираме в бъдеще докъде е границата на свободата на словото и що е то? Това е друга дискусия.
Благодаря. Имате възможност да отговорите на доктор Иванов.
Заповядайте.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви за въпроса.
Той засяга още една тема от Директивата за аудиовизуални медийни услуги, и това е ангажираността на обществените ни медии за повишаване на медийната грамотност. В това число, бих допълнила и критичното мислене на зрителя, и на потребителя в интернет медиите. В този смисъл фалшивите новини са нещо, с което и представителите на медиите, и представителите на всички организации, а и в голям процент будното общество, провежда една такава масирана кампания, но повишаването на медийната грамотност – за мен, е от основно значение. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Госпожо Петкова, ако желаете, заповядайте.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: По първия въпрос – темата за фалшивите новини. Фалшивите новини е основен проблем не само в България, той е проблем на глобално ниво. На голямата среща на информационните агенции, която се случи тази година, това беше един от най дискутираните казуси, а именно темата за фалшивите новини, справянето с тях.
Наскоро излезе една статистика, че 75% от младите хора признават, че не могат да разграничат истинска от фалшива новина.
Още една статистика ще Ви дам, че 86% от онлайн потребителите признават, че са били подведени от фалшиви новини. Това наистина е проблем, с който, аз лично считам – на това беше базирано и цялата ми мотивация в началото, че със съвместни средства трябва да се опитваме да се справяме.
Както каза и госпожа Георгиева, фалшивите новини и справянето с тях вървят ръка за ръка с повишаване на медийната грамотност. Приоритетът за повишаване на медийната грамотност е ясно отразен в новата директива, която предстои да бъде транспонирана – живи и здрави догодина. Медийната грамотност се отнася до знанията, уменията и възможностите на потребителите на медийни услуги да могат ефективно и безопасно да потребяват тези медийни услуги. Аз смятам, че това е много важно, защото при повишена медийна грамотност ще се повиши и използването на качествена информация, търсенето на качествена журналистика, качествена публицистика, ще се увеличи критическата рефлексия от страна на зрителите и слушателите, а това на свой ред, ще доведе до една по-добра медийна среда.
По-добрата медийна среда може би е част от отговора и на втория въпрос, по отношение на свободата на словото. Мисля, че 111-о място – поне по това, което последно съм чела – заема България, което има къде да се подобрява, има предизвикателство. Считам, че отново е роля на всички заинтересовани страни, на всички участници в медийната екосистема, за да се подобри това.
Тук, искам да поставя ударение на самите журналисти като гарант на това, че дават точна поверена информация, както и на обществените медии, защото по едно изследване, което е на Института за изследване на журналистиката към Оксфордския университет, двете обществени медии – БНР и БНТ, получават най- висок резултат по критерия „достоверност на информацията“. Считам, че основна е ролята на обществените медии – на Българската национална телевизия, на Българското национално радио – като стожери на тази свобода на словото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Госпожо Георгиева, заповядайте, имате възможността.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря за въпроса.
През 2016 г. е било последното изслушване, чиято стенограма за кандидат на СЕМ съм чела и тогава България беше на 113-о място, сега и госпожа Петкова казва, че сме на 111-о. (Реплики.)
Да, има. Да, правото се ползва, то е дадено и се ползва. Упражняването му ме връща към въпроса на госпожа Саватева и това е, не само Конвенцията за защита на човека, чл. 8 и всичките членове, които описват какъв да е медийният изказ, така че той да е съобразен със ЗРТ или с Директивата. В този смисъл, е чисто човешка черта, индивидуална. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
ДИАНА САВАТЕВА: Много се извинявам, след малко колегите ще си зададат въпроси. Ще ми позволите просто да направя една реплика. Няма да влизаме в дискусии за свободата на словото и мястото, на което е България, но все пак нека да не абсолютизираме една класация, която е на една конкретна организация.
Ще Ви посоча само един факт. След като има проведен процес и присъда за убийството на журналистката Виктория, в сайта на същата организация се появи публикация, че има неизяснени обстоятелства във връзка с убийството. Затова аз лично изразявам моите съмнения относно обективността на тази класация. Това е мое мнение, разбира се, всеки има право на мнение, но все пак да не абсолютизираме една класация, която всички цитираме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, да не влизаме в този тип дискусии. Целта е днес да изберем член на СЕМ. Тази класация е само за печатни медии, разбира се, тя е абсолютно оспорвана поради много причини, което ще бъде в бъдеще и наши разговори, защото наистина ние трябва сериозно да седнем, наистина да превърнем СЕМ в добър контролиращ регулаторен орган. Тук имаме възможност да променим малко закона, да направим поправки към закона, да дадем повече власт и правомощия, за да можем да говорим правилно.
Въпросът ми е даже по-простичък: кой ограничава свободата на словото в България? Ако някой ми отговори от Вас, ще Ви поздравя и ще Ви почерпя, тъй като те всички имат собственици плюс обществените медии – държавата е собственик. Това е по-нататъшен разговор.
Много искам да дам думата на госпожа Кръстева, но преди нея е великата Нона Йотова – моя колежка и приятелка. Налага се да се редуваме, за да вървим наред.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, скъпи гости! Моят въпрос също е към двете – госпожа Георгиева и госпожа Петкова: в каква степен медиите биха били полезни за работата с подрастващите, възпитанието на младите хора към отговорност, историческа памет и желание да продължат да живеят и да работят в България?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате думата.
Заповядайте – която от Вас е готова, може да започне.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Ако позволите аз да започна. Аз считам, че всички медии, в частност обществените медии, имат една неизпълнена отговорност към младата аудитория. Темите за възпитание и образование сякаш остават в едни изчаквателни позиции. Мисля, че би било възможно съвместно с различни институции, в това число Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, да бъдат разработени различни теми, които да намерят своето място в медийното съдържание.
Тук отново виждам основната роля на обществените медии, чийто ангажимент е ясно разписан в Закона за радио и телевизия, а именно да предоставят програми, които информират, образоват и забавляват. Мисля, че би могло да се коментира вариант, при който подобен тип съдържание да бъде финансирано целево, а не да се поставя в търговски условия.
Връщайки се към предния въпрос, считам, че темата за образованието и изобщо темата с подрастващите върви ръка за ръка с темата за медийната грамотност. Разбира се, трябва да отчетем важността за защита на младите хора, за защита на децата от съдържание, което би могло да бъде вредно за тяхното здраве. Предвид промененото потребителско поведение и все по-голямото предпочитание на младите хора и към платформите за споделяне на аудиовизуално съдържание, считам, че особено съществен момент за защита от видеосъдържание, което може да подбужда към насилие, омраза, тероризъм, и това е много важно. Вече казах: образователни програми по отношение на повишаване на медийната грамотност.
Мисля, че тук е важно да спомена още нещо, а именно авторитетите и лидерите на мнения, защото през медиите лидерите на мнение влияят и формират нашето мнение и нашия светоглед. Лидерите на мнение, такива каквито са в онлайн среда носят различен авторитет по отношение на лидерите на мнение, каквито са в класическите медии.
Смятам, че по отношение на възпитанието и въобще за спокойното развитие на младите хора, трябва да се търси баланс в тази посока.
По отношение на тези формати, които се радват на популярност, включително и на младата аудитория, да си дават сметка, че те формират обществено мнение, те формират нагласи и че има едно обществено очакване с увеличаване на тяхната популярност и на влиянието през рейтинг да се увеличава и тяхната професионална отговорност към обществото. Аз вярвам, че медиите не трябва да следват, а те трябва да създават обществения вкус и взискателност. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Госпожо Георгиева, имате думата за отговора.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря на госпожа Йотова за въпроса.
Динамиката на медийния ни пазар налага не само чрез Директива и чрез промяна в закона, а ще си позволя да кажа, че запознаването с Директивата за аудиовизуални медийни услуги – е четиво, към което съм се насочила, ЗРТ също дава посока на европейските продукции и на образователните такива към обществените медии като една предпоставка.
Директивата ясно създава условия и задава тон за обществените медии в подкрепа на образователна продукция, но, разбира се, Вие във финалната част на въпроса казахте нещо за оставането на подрастващите в България. Това е тема, която засяга всички нас, всички Вас – законотворци, всички, които са част от медийния пазар, от създателите на медийна продукция. Така че в този смисъл еднозначен отговор не бих могла да дам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да бъда кавалер – госпожа Велислава Кръстева има един хубав въпрос и ще Ви го зададе.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много благодаря, господин Председател. Оценявам жеста.
Уважаеми колеги, всички колеги, защото всички сме колеги по някакъв начин! Аз имам един общ въпрос към претендентите, защото от целия разговор дотук започнах да се колебая дали избираме главен редактор на някоя медия или шеф на Агенция за закрила на детето? В дългогодишната си битност на журналист, ще Ви помоля кратко споделете с нас, но не писания текст, госпожо, който ни представихте, кажете ни с по две изречения: какво ще работите Вие в СЕМ? Какво ще правите там? Много Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не ме чакайте, взимайте думата, защото дискусията започна, трите минути са Ваши.
Заповядайте.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Много благодаря за въпроса.
Работата на надзорния орган, съобразено пак със Закона за радио и телевизия, изисква вземането на решения с колегиалност, едни добри, обществено познати норми.
Преди години с едно реалити, все още бях част от екипа на Нова телевизия, в СЕМ бързо сформираха една комисия, заедно с представители от Агенция за закрила на детето, където много бързо трябваше да вземат решение и може би и в резултат на това всяка година до 31-во число на месец март подписват едно допълнително споразумение с Агенцията за закрила на детето да съобразяват съдържанието, което се излъчва в медиите.
Така че, част от работата на СЕМ, освен надзорът е благоприятното повлияване на медийната среда. Ако фундаментът е образование, то кое ни учи на хъс и мотивация за развитие? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми, аз да участвам като дам своята полезност, защото за мен резултатът се мери с процент полезност.
Да, можех да ползвам времето си във връзка с убеждението на това Вие да вземете решение, но убеждението е даване на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не предполага изпитателен срок в изпълнението на един проект, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Господин Симов, щях да си задам въпроса преди Вас, но тъй като сте рожденик, ще Ви отстъпя днес, но още не сте почерпили за този прекрасен ден днес.
Заповядайте, имате думата. (Реплики: „Госпожа Петкова не е отговорила.“)
Моля да ми простите. Винаги човек, като има хубав празник, атмосферата леко е приятна и по-приповдигната.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Въпросът е труден и ще Ви кажа.
Първо, ще започна с това, че СЕМ е колективен регулаторен орган и се връщам към мотивацията. Ще Ви кажа, мотивацията ми да я прочета идва от това, че беше значително по-дълга и надминах малко регламента, затова я четох, но съм я писала аз, в това Ви уверявам и ще се върна към нея.
Първото нещо, в което аз дълбоко вярвам е, че един човек сам нищо не може да направи. Може да го направи, когато работи в екип и това ще е моето първо нещо, с което аз бих станала член на Съвета за електронни медии, в търсенето на екипност, както между колегите вътре в Съвета, така и между другите заинтересовани лица в цялата медийна екосистема – разбира се, спазването на Закона. Мисля, че това са основните две неща.
Правомощията на членовете и на СЕМ като регулаторен орган са ясно разписани в Закона, те са ясно дефинирани. Спазването на Закона и търсенето на проактивност, търсенето на диалог, в крайна сметка, за да имаме резултат и този резултат да бъде успех за всички и всички, които са участници в този процес.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми колеги, уважаеми кандидатки, уважаеми гости! Разрешете ми да върна една тема, която вече беше на дневен ред, но смятам, че тя е изключително важна и в крайна сметка повечето хора, които гледат в момента се интересуват точно от нея.
Откакто е това Народно събрание два или три пъти сме приемали отчет на СЕМ за дейността му и повярвайте ми всеки път съм се опитвал да го изчета от край до край. Не вярвам, че дори и тези, които го пишат са го изчитали някога подробно, тъй като това е счетоводен отчет, който всеки доставчик на електронни услуги може да Ви предостави.
Тук връщам темата за свободата на словото, тъй като ние нямаме друга възможност да водим политически дебат по тази тема освен, когато пред нас са представители на органа, който все пак има някакво отношение към него. Заради това искам да Ви попитам: има ли място СЕМ в дебата за свободата на словото в България? Не Ви карам да приемате наготово класации. Не се опитвам да казвам, че нещата са непременно толкова трагични, въпреки че според моето мнение, са ужасни.
Става въпрос за нещо друго: има ли и ще доживеем ли до момента, в който СЕМ има ясно отношение по темата има ли свобода на словото в България? Имам основание да задавам този въпрос, тъй като един предишен председател на СЕМ – Георги Лозанов, се месеше и в теми, в които принципно не би трябвало да има чак такова отношение. Нека да си припомним, че той цензурира двама рапъри, защото видите ли, те обиждали българското знаме и химн или поне взе отношение по тази тема. Ще доживеем ли някога да видим представител на СЕМ, който да вземе отношение по това – свободни ли са българските медии? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Симов.
Ще отговаряте ли на зададения остър въпрос?
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Не съм искал да бъда остър. Не ме разбирайте погрешно.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Симов за въпроса.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, ще Ви помоля да бъдем ясни и кратки…
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: Без да изпадам в детайл и да взимам отношение по поведение… Във връзка с отчета на СЕМ, запознах се с него, изчетох го целия и в годините ми се е налагало.
В този смисъл, ако хората, пред които този орган се отчита като надзорен такъв, и сте обърнали внимание, квалификацията на служителите там, е нещо, към което текущите членове и председателят са се насочили последните две години. Може би многото редове на квалификации, които следва да придобият е било…
Относно свободата на словото не знам какъв отговор очаквате да получите. Ако са съждения на тази тема, познанията ми в областта не са се изчерпали и това, което казах до момента продължавам твърдо да стоя зад тази позиция и това е лична отговорност. Асоциацията на европейските журналисти, българските журналисти подписват една, с огромно желание да се спазва всичко написано там, и в следващия момент Вие казвате, че няма свобода на словото. Това разбрах от…
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Ситуацията е тежка.
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА: С общи усилия и полезността на органа нещата се случват. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, госпожо Петкова.
ИЯ ПЕТКОВА-ГУРБАЛОВА: Аз също съм изчела отчета на Съвета за електронни медии и искам да кажа, че беше изключително полезен.
Единственото, което мога да направя в случая, без да влизам в излишна полемика, е да преповторя това, което преди малко казах, а именно, в проактивната роля в това всички страни да участват в търсенето на диалог, в ролята на обществените медии като гарант на тази свобода на словото.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Към края сме и аз имах един въпрос. Вижте, моят въпрос е много простичък и обикновен.
Много често говорихте тук за това – да се образоват журналистите, да се подготвят, да има образованост. Аз смятам, че Софийският университет от стотици години бълва във Факултета по журналистика доста мераклии да са гении.
Скоро чух един отговорен човек, който казва: нямаме експерти, за да дават експертни оценки на нещо, когато една Художествена академия бълва всеки божи ден изкуствоведи, културолози и слава богу, че Пикасо поне рисува, за да има говорящи – тези, дето не рисуват.
Скъпи колежки, аз много искам от Вас да чуя нещо, защото аз мога да Ви изброя водещи предавания от така наречените водещи журналисти по два часа, които са се превърнали в говорители на криминалната хроника на МВР и на КАТ – и това е забавление от сутрин до вечер. Българинът пък много обича да е журналист – камерман.
Интересува ме нещо друго – не знам дали ще образовате през ХХI в. някой журналист. Аз питам: какво бихте направили ако сте в СЕМ против опростачването на поколенията, на децата ни, на бъдещето? Няма да крия и аз го казвам с много голяма болка. Не знам дали ще образоваме някой, но ние си опростачихме децата – едно поколение и страхът ми от това, че това поколение утре ще бъдат майки и бащи. Възпитанието от къщи отива в другите деца, които ще бъдат бъдещи граждани. Смятайте, че едно цяло поколение сме унищожили от говорене, а не от работа.
Разбира се, давам си сметка, пак Ви казвам, но въпросът ми е: Вие какво бихте направили срещу опрастачването, защото това е… да оставим фалшивите новини, на всички е ясно, че фалшивата новина е точно това, което играе ролята на опростачване. Когато човек не пуши и не пие вече и само му остава един грях, да играе, че само яде и пие, без да споменат за единствения му грях. Това също е фалшива новина, но от цялата тази история излиза един богат журналист, любещ народа с 15 хил. лв. и малко мразени политици с по 3 хил. лв. – нали, те мразят народа. Искам да знам какво правим от тук нататък, за да балансираме и да поставим всичко така правилно, че всички да сме щастливи, защото „репортери без граници“ окепазиха и журналистиката, и името на българската ни държава, в която ние всички сме граждани. Имаме толкова много права, че сме част от тази държава и тя е наша.
Искам да знам какво бихте направили срещу хора, които застрашават националния авторитет и сигурност, защото то е и така. Ти да си омърсиш Родината, да извадиш неверни данни, да ги хвърлиш върху лицето и авторитета на цял народ, също е отговорност.
Затова казвам, че когато СЕМ заработи и ние трябва да намерим законови форми и да му дадем правомощия, ние трябва да търсим точно тези законови лостове, чрез които да вкараме най-накрая някаква хигиена в общия ни живот. Аз не вярвам да е свещена крава единствено журналистиката, която безкрайно уважавам, защото е необходима. Аз вярвам страхотно много в това, че човек е свещено нещо – самият индивид и трябва да съхраним хигиената на самия индивид, затова, скъпи мои колежки, благодаря Ви! Ако имате такъв отговор – какво бихме заедно направили, за да спрем едни негативни процеси, за да може най-накрая всички заедно, вкуп, да сме едно елегантно и интелигентно общество, аз ще се радвам да поработим всички в тази посока. Благодаря. (Шум.)
Колеги, продължаваме нататък.
От изслушването ще бъде изготвен пълен стенографски протокол, колеги, който ще се публикува в специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. Ще бъде изготвен и доклад от изслушването, който ще бъде внесен за разглеждане и гласуване в Народното събрание. Към доклада се прилага Проект за решение за избор на всеки кандидат за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание.
Аз лично и от името на моите колеги Ви желая искрено успех като кандидати и много ще се радвам всичко да мине добре и полезно за Вас. Искрено Ви желая успех!
Колеги, мисля, че с тази точка можем да приключим и да минем към втора точка. (Реплики: „Няма ли да гласуваме.“.)
Сега нямаме гласуване, гласуваме го в залата.
Скъпи момичета, успех! Да сте живи и здрави! Благодарим Ви много за присъствието, и за това, което беседвахме тук. До нови срещи!
Колеги, имаме точка втора – моля, да не си тръгва никой.

(След прекъсването.)

Колеги, имаме ли кворум? Да.
Както казва великият Максим Минчев: „Времето е пари, а пари в БТА няма“. Затова да продължаваме към Отчета.
Заповядайте, колеги, да започнем точка втора:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ ЗА 2018 Г., № 904-00-5, ВНЕСЕН ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БТА НА 16 МАЙ 2019 Г.
Първо, ще представя хората, които присъстват: господин Минчев – генерален директор; Борислав Чалъков – заместник- генерален директор; Данчо Антонов – финансов директор; и много още директори.
Давам думата на господин Максим Минчев да представи много накратко Отчета на БТА, който Ви е изпратен и който вече ние знаем предварително, уважаеми колеги, но от уважение към БТА и към неговия генерален директор да чуем от неговата уста Отчета на БТА.
Заповядайте, господин Минчев, чест е за Комисията.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател на парламентарната Комисия по култура и медии, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа, колеги! По силата на Закона за БТА, по който националната информационна институция работи вече шеста година, ръководството на БТА се явява пред уважаемата Медийна комисия с отчета си за 2018 г.
Независимо от динамиката на времето една календарна година не е голям срок, в който биха могли да настъпят големи промени в нашата дейност и в дейността, на която и да е медия, и все пак.
През 2018 г. БТА навърши достойните 120 години. Това е юбилей – гордост не само на Агенцията, но и за държавата. Все пак БТА е една от десетте най-стари агенции в света.
Вече бе споменато, че изминалата 2018 г. бе една от редките години, в които не са били провеждани избори. Това се отрази по своеобразен начин на нашата дейност. Екипът работеше в спокойна обстановка, отразяваше в пълен обем всичко най-важно в обществено-политическия, стопанския и културен живот на страната и по света.
Най-добрата оценка, че сме си вършили добре работата идва от парламентарно представените политически сили, от бизнеса, неправителствения сектор, дипломатическия корпус и, разбира се, от нашите клиенти. Традиционно добри са отзивите и от страна на чуждестранните ни партньори, без които, както знаете, нашата дейност е практически невъзможна.
Тук е мястото да припомним, че за разлика от другите традиционни медии, агенциите са много близко свързани една с друга, те са в ежедневен и ежеминутен контакт на информационно ниво. Това обяснява и богатия и разнообразен техен живот.
БТА участва в абсолютно всички международни асоциации и агенционни структури, а в две от тях – тази на световните и черноморските агенции БТА е получила и ръководни постове.
Да, стават все повече и повече източниците на информация в последно време благодарение на цифровата епоха на информационните технологии на развитието на социалните мрежи. И тук е мястото да кажем, че агенциите са наистина последния бастион на едно от най-негативните явления на настоящето – фалшивите новини.
Мога да споделя пред Вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, че през изминалата година – 2018 г., БТА не попадна нито веднъж в капана на това уродливо и опасно явление и не се наложи нито веднъж да опровергава своя информация. Както знаете, информациите всеки ден са между 500 и 1000, а по време на избори достигаме до рекордни нива – до 2000, което ни поставя на престижно място между средните и големи агенции в световен мащаб.
Продължихме през годината с иновациите. През 2018 г. бе реализирано изграждането на нов мултифункционален информационен и културен център, беше дооборудвано телевизионното студио на БТА, което ни позволи трикратно да увеличим видеоинформацията си. Апропо, това е световна тенденция и нашата агенция има намерение да продължава да се развива в това отношение.
БТА беше активен медиен партньор на повече от 100 национални и международни прояви и значими събития.
През есента на миналата година успешно бе реализирана Четиринадесетата световна среща на българските медии в Скопие, тогава все още Република Македония, с която със специфичните медийни средства, от една страна, продължихме да обединяваме всички български медии в чужбина – вестници, списания, телевизия, радиа, сайтове, които излъчват на български език, в повече от 50 страни на света, а, от друга страна, да подпомагаме националната правителствена политика по интегрирането на Западните Балкани в евроатлантическите структури.
Също така през цялата година заложихме на подготовката на най-голямото медийно събитие в нашата история – Шестият световен конгрес на агенциите, за който обаче ще се отчитаме догодина.
Ще ми се накрая да спомена още няколко момента от дейността на БТА през 2018 г. Подписването на нови договори с чужди информационни агенции, с което бяха отворени нови прозорци, сиреч източници на информации.
Второ, въпреки конкуренцията и социалните мрежи, традиционните медии продължават да бъдат стабилни и в тях 80% от информацията се пада на информационните агенции.
Трето, продължават нашите усилия, а сега вече и на международно европейско ниво да се борим затова щото да бъдат спазвани законите, в това число и етичните, и най-вече Закона за авторското право. Сега проблемът е вече отнесен в Европейския съюз и се надявам, че с новата Комисия ще бъде решен справедливо, защото, повярвайте ни, както винаги, ние сме подложени на истински пладнешки грабеж и нашата информация се краде и използва постоянно без да се спазват каквито и да е правила, най-вече финансовите.
Споменавайки последното ще кажа, че в момента състоянието на Агенцията е финансово стабилно, единственото от което имаме нужда, това са средства за развойна дейност, тъй като сме пряко зависими от главоломното развитие на информационните технологии.
Накрая ще кажа, че имаме известно затруднение със заплащането от страна на БНТ, където сумата, която нашите колеги ни дължат е 90 хил. лв., но ние влизаме в тяхното положение, знаейки, че по субективни и обективни причини в телевизията се натрупаха огромни количества дългове.
Вече сме водили и със старото, и с новото ръководство на телевизията разговори, и съм убеден, че с финансовото оздравяване на Националната телевизия, което желаем да се случи колкото е възможно по-бързо, ще бъдат решени и тези въпроси.
Ще завърша оптимистично. БТА е в добра форма. Изминалата година беше добра за Агенцията и убеден съм, ще продължим да изпълняваме на ниво, отговорно и достойно поставените ни задачи като информационна национална институция. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Минчев, колеги! Ще подложа на гласуване, но преди това, който има въпроси може да ги зададе.
Аз искам само с две думи, да поздравя господин Минчев. Истина е, че БТА е единствената медия, която работи с проверена информация, което е дефицит в българското медийно пространство, което ѝ прави чест. В този отчет наблягате на това и аз Ви слушах внимателно, което е много важно. Искам да Ви поздравя за толкова много години БТА.
Колеги, имате възможността да зададете въпроси.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на БТА, уважаеми господин Минчев, уважаеми гости! Миналата година ние подкрепихме Вашия отчет, ще го направим и тази година. Бяхме впечатлени от начина, по който се развива Българската телеграфна агенция. Сега, отчетът, който Вие представяте, потвърждава същото.
С оглед на тенденцията за развитие, успяхте ли да разкриете още допълнителни офиси на Агенцията в чужбина? Ако сте успяли – поздравления, защото знаем, че това е много трудно, но е изключително важно за българските диаспори зад граница. Благодаря.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Имахме желание да направим това в Македония. Стигнахме на ниво разговори правителство на Република Северна Македония. Лично министър-председателят на Северна Македония на мен и на нашата група ни обеща офис в центъра на Скопие, където да разкрием нов пресклуб на БТА, но до този момент се появяват малки, малки, постоянни пречки, което ме навежда на мисълта, че в случая действа поговорката „Царят дава, пъдарят не дава“.
Надявам се, че ще продължат нашите усилия, защото държим да имаме нов офис в Република Северна Македония, което би отговаряло на нашия национален интерес.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожа Саватева искаше да зададе въпрос.
ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Минчев, уважаеми гости, колеги! Впечатлена съм от това, което казахте, че не се е наложило да направите нито едно опровержение, защото забелязваме тази тенденция, особено електронните медии пускат определена информация след това се възползват от електронния носител, който позволява корекция след време и заличаване на първоначалните данни.
Искам да Ви попитам: какви са техниките, които използвате за защита от фалшиви новини? Не рискувате ли да загубите едно друго качество, което е много важно за агенциите – бързината?
Още един въпрос. Казахте: „Крадат ни“. Става въпрос за информацията, която публикувате. Как смятате че може да се защитите от неправомерното цитиране, всъщност, липсата на цитиране? Благодаря Ви.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Мисля, че част от въпроса, който ми задавате, госпожо Саватева, беше и в краткия анализ на председателя на Комисията, който каза, че БТА наистина пуска проверена информация.
Най-основното правило на една информационна агенция, независимо, каква е тя, дали се нарича Ройтерс, БТА, Анадолска агенция, или да не кажа ТАСС е информацията да бъде проверена от два независими източника.
Това е нещо, което ние продължаваме да спазваме като основно правило. Не мисля, че от това страда нашата бързина. Напротив, понякога до такава степен бързината на фалшивите новини е толкова голяма, че няма никакво значение, че след една или две минути например, ние ще излезем с правилната информация, защото нормалните медии чакат именно правилната информация. Не мисля, че това е голям проблем.
Освен това в моя кратък преамбюл казах, че ние – агенциите сме много свързани една с друга. След като Франспрес, Анадолската агенция, Аджерпрес – румънската и която да цитирам, и така нататък е защитено по своему от фалшиви новини, то по верижните реакции ние сме заедно съюзени с тях. Това е по първия въпрос.
Вторият въпрос?
ДИАНА САВАТЕВА: Казахте, че имате проблем с това, че информация, която е коректно събрана от БТА се краде.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Вижте, това е световен проблем, защото битува нещо, което… Ето сега това е любопитно да се знае. В Европейския съюз има заложено много голямо колективно искане от всички агенции към прословутия чичко Гугъл. Питате се защо информацията, която БТА, ТАСС или ТАНЮГ пуска днес, веднага може да се появи в Гугъл и Гугъл, без да плаща за нас, да я разпространява по своите канали. Това е нещо, което е големият проблем не само на информационните агенции, но преди всичко на тях.
Ако в 10 без 10 БТА излъчи информация, например за днешното заседание и в 10 без 5 радиото я прочете и не цитира, че това информация на БТА, пък и да цитира, всички останали в свободното пространство си я вземат, и я правят като тяхна. Това не е ли кражба? Истинска кражба! Просто не е защитена нашата информация. Затова става дума. Това не е въпрос за несъвършено законодателство, това е проблем на информационните агенции в целия свят – проблемът за безконтролното разпространение на информацията и нейното използване.
Надявам се, че тази регулация ще се намести с времето. Искрено се надявам. Иначе авторското право отива по дяволите.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, ако няма други въпроси да вървим към закриване на дискусията, ако не към друго нещо? (Реплики.)
Преминаваме към закриване на дискусията.
Преминаваме към гласуване на Проект за решение по Отчета за дейността на БТА, включващ финансов отчет от 2018 г., № 904-00-5, внесен от дженерал директор генералния на БТА на 16 май 2019 г. Текстът е следният:

„Проект!

РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българска телеграфна агенция

РЕШИ:

Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2018 г.“
Моля, колегите да гласуват.
За – 13 , против и въздържали се – няма.
Отчетът се приема.
Искрено благодаря на представителите на БТА за участието в заседанието на Комисията.

Колеги, преминаваме към точка трета:
РАЗНИ.
По точка трета отсъства господин Красимир Велчев, така че ще останат две точки разни за следващото заседание.
Благодаря Ви за участието.
Още веднъж, хубав рожден ден на нашия колега Симов.

(Закрито в 16,00ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов


Стенограф:
Галина Мартинова