1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерски съвет на 03.06.2019 г. – второ гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.
3. Разни.

---

На 18 юли 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерски съвет на 03.06.2019 г. – второ гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,36 ч. и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията, и от госпожа Диана Саватева – заместник-председател на Комисията.

* * *
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум.
Откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 03.06.2019 г. – второ гласуване.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11.07.2019 г.
3. Разни.
Има ли други предложения с така обявения дневен ред? Не виждам.
Колеги, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

На заседанието от Министерството на културата присъстват: госпожа Амелия Гешева – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“.
По точка втора очакваме господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, и госпожа Любомила Станиславова – парламентарен секретар на Министерския съвет.
Ще направя само едно уточнение – очакваме господин Рашидов да дойде до няколко минути, но ще започнем заседанието, за да не губим време.

Преминаваме към първа точка:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 03.06.2019 г. – второ гласуване.

Текстът на доклад Ви е изпратен и Ви е раздаден преди заседанието, надявам се да сте се запознали.
По текста на Законопроекта се налагат и някои правно-технически редакции, които също са Ви раздадени, предполагам, че сте ги получили. Екипът днес ги предостави на всеки един от Вас.
Преминаваме към наименованието на Законопроекта.
Има ли изказвания по така предложеното наименование? Не виждам.
Който е съгласен с наименованието на Законопроекта, моля да гласува „за“.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова за нов параграф.
Има ли изказвания? Може би от Министерството на културата.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата не подкрепя предложението. В общия текст на чл. 16 от Закона за държавната собственост е предвидено, че предоставянето правото на управление върху имоти – публична държавна собственост, срокът е 10 години. Считаме, че разпоредбата в Закона за културното наследство следва да бъде съобразен с разпоредбата в Закона за държавната собственост.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Цветанова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Права е представителят на Министерството на културата. Действително държавата предоставя на общините право на управление до 10 години. Но тъй като ние предлагаме със закон да бъде уредено това – със Закона за културното наследство, имайки предвид, че всички се кълнем в културното наследство, но при планирането на плана за опазване и управление една община, когато трябва да си планира, намери финансирането и разгърне дейностите по съхраняване на паметниците – от държавата съответно, за дългосрочното планиране е необходимо не до 10 години, а до 20 години.
Затова предлагаме предложението да бъде обсъдено от Комисията и да бъде прието. Ако са необходими правни консултации, да ги направите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Госпожо Цветанова, заповядайте.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Така е – в плановете за опазване и управление на културните ценности е предвидено, че плановете за опазване и управление са до 20 години. Само че планът за опазване и управление се приема от Министерския съвет и минава една много дълга процедура по съгласуване, тоест налице е санкция от страна на държавата и това, че даден имот е предоставен да бъде управлявана общината за срок от 10 години и че общината ще финансира евентуално изготвянето на план за изготвяне и управление, първо, не се променя видът собственост. Този имот продължава да бъде публична собственост, държавата е санкционирала съответно намеренията на общината по отношение конкретната недвижими културна ценност. Така че мисля, че едното не противоречи на другото и това в никакъв случай не може да възпрепятства общините.
РЕПЛИКА: 10 години – концесия.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Не, не е концесия. Няма как да бъде концесия. Концесията е 30 години по закон, но предоставянето за управление на имоти, които са държавна собственост на общини, е за срок от 10 години. Категорично не се затрудняват по този начин общините със срока, който им се предоставя за управление на дадена културна ценност. Достатъчно дълъг е периодът и позволява дълготрайни намерения и съответно тяхното изпълнение. Още повече досега не е имало случай, в който когато от Министерството на културата е поискан даден имот да му бъде предоставен за управление имот, да има отказ от наша страна. Така че не виждам смисъл от тази законова поправка.
Процедурата, в която се разваля и съответно се отнема от общината правото да управлява даден имот – публична държавна собственост, е много по-тежка и много по-тромава. Мисля, че ако се стигне до там, че да позволим да бъде предоставено за управление 20 години, създаваме затруднения по отношение на това, ако в случай, че една община не полага грижи, както на практика е в повечето случаи – една община не полага грижи за дадената културна ценност, един 10-годишен период е много по-търпим и много по-лесен за преодоляване, отколкото 20-годишният период.
Министерството на културата, пак казвам, е на мнение, че не бива да се променя срокът.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Янкова!
ДОРА ЯНКОВА: Аз разбирам Министерството, че ревностно си пази собствеността и тя под патримониума на Министерството е едва ли не по-добре, отколкото на общината, но винаги на чиято община е – и кметът, и общинският съвет поемат ударите, а не министърът. Нали така?
Тук може би пак трябва да се върнем към стария дебат, да си направим паметници на културата – собственик, и да се фокусира целият публичен ресурс там и те да отговарят за държавните, а не да се дели мегдан.
Но ако ще има ново законодателство, което предвиждате, поне отчетете това, че да, общините искат в дългосрочното планиране да имат един по-дълъг период. Защо пък общините да се бутат и да искат? – Държавата да си се грижи за паметниците, нали така? Тогава в следващия планов период за всички пари от европроектите – Министерството на културата, и си се забавлявайте! Извинете!
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Мога ли да отговоря?
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Разбира се, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Ние го внасяме добронамерено, с желанието на общините – имайте го предвид, но както искате, така гласувайте.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Има ли други изказвания по текста, по предложението на госпожа Янкова и господин Ченчев? Не виждам.
Подлагам предложението на гласуване.
За – 3, против – 1, въздържали се 9.

Преминаваме към § 1 по вносител.
Колеги, раздаден Ви е текст с правно-технически редакции по този параграф.
Има ли изказвания? От Министерството на културата ще вземат ли становище по така направените редакции? Не.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Съгласни сме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Обсъждаме целия текст на § 1 и се изказваме по целия текст, нали така! Да.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър! Аз приемам и приветствам идеята да се регламентира малко по-добре начина на откриване на нови музеи. Определено има нужда от това да се знае какви са изискванията и да има конкретизирани срокове за тяхното изпълнение.
Но тук ми направи впечатление един срок: „При установяване на нередовности и или непълноти в документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок от 10 работни дни за отстраняване на нередовностите“.
Бих се съгласил с това, разбира се, когато се подхожда към една такава сериозна работа, че трябва всичко да бъде изпипано, за да бъде съобразено с нормативната база, особено в частта бюджет, квалифицирани служители, които да заемат съответните позиции, сигнално-охранителна и друга охранителна техника, противопожарна техника. Да, това са неща, които ако има някакви нередности, могат да се отстранят в срок.
Тъй като подточка „а“ в съответната алинея засяга и строителни дейности, аз малко съм изненадан – примерно, ако има конструктивни несъответствия, за които се изисква някакъв по-сериозен срок за тяхното отстраняване, как би се вместил съответно човекът, който ще се нагърби, пак казвам, с тази отговорна задача да прави частен музей, да може да отстрани за 10 дена някакво сериозно конструктивно несъответствие? Ние тогава, ако той не е отстранил това нещо, прекратяваме производството. Така пише в новата ал. 4.
В този смисъл моята идея е този срок да бъде завишен, тъй като за 10 работни дни ми се струва, че би било доста трудно да бъде осъществена такава промяна, за която се говори. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Богданов.
Госпожа Гешева или госпожа Цветанова?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Само искам да уточня. Тук иде ред за представяне на документи и съответно буква „а“ предвижда план на сградата, тоест чертежите, не предвижда извършването на строителни дейности или каквито и да е други видове конструктивни намеси. Идеята е, че в срок от 10 работни дни те трябва да коригират документите, проектната документация.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Става дума за документи.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Да. Смятаме, че срокът е разумен – 10 работни дни, това са документални нередности. Така че смятаме, че е достатъчен. Това е почти 2-седмичен срок, защото 10 работни дни са две седмици. Но това казвам като уточнение, за да имате предвид.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Цветанова.
Господин Богданов!
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Аз точно това имах предвид, което и Вие казвате – предоставяйки документацията, е възможно да има нередности и те да са свързани с конструктивни изменения. Тук говорим за фондохранилища, санитарни помещения.
Аз потвърждавам тезата си, че 10 работни дни са малко за отстраняване на такива нередности и корекции. Според мен едномесечен срок би бил разумен за едно такова нещо.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Госпожо Гешева?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Философията на промените, които правим в Закона за културното наследство е да утвърдим процедура, в която да бъдат съкратени административните срокове. Такива са всички поправки в настоящия законопроект. Сроковете, които сме сложили – 10 дни в тази процедура, както и в останалите, са за да има време ние да уведомим заявителят по съответния член в Закона, че има неяснота в документите и той има време да ги преразгледа, да довнесе документи. Ако не спази 10-дневния срок, след момента на прекратяване на съответната преписка, тя се открива отново в деня, в който той внесе документите. Това е идеята на този срок – заявителите да бъдат своевременно уведомявани, ако имат проблеми в документацията, а не да чакат с месеци наред, за да им се каже: „не сте допълнили документацията“, или че липсва еди кой си документ.
В този смисъл ние смятаме, че този срок е добър и наистина е възможно да се отстранят, тъй като става въпрос за документи, всички грешки в документацията или не, пълното окомплектоване, то затова е и толкова подробно изброено.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: От кога започва да тече срокът – от момента, в който писмото излезе от Министерството, или от момента, в който го получи съответният адресат? Как тече срокът от 10 работни дни тече административно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: От датата на уведомяването.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Тоест от получаването.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: От получаването.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Просто ще си позволя анонса, че този срок от 10 работни дни присъства на още две места в закона и мотивите са същите. Вие ще го видите малко по-нататък.
Има ли други изказвания по текстовете, които обсъждаме? Не виждам.
Подлагам на гласуване по принцип текста на вносителя за § 1 с редакцията.
За – 6, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Само една бележка ще направя по въпроса. Това нещо ще се провери в практиката – като мине половин година, ако започнат кризи в това положение в тази посока, ще трябва да го изменяме отново. Но ще го изменим. Такъв е Законът. Законът за културното наследство е най-сложният закон в републиката. Ние по-сложен закон нямаме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.

Продължаваме със следващо предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова.
Има ли изказвания по предложението на госпожа Янкова и господин Ченчев?
Ще го представите ли?
ДОРА ЯНКОВА: То има мотиви.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да, ние разполагаме с него.
От Министерството на културата?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата не подкрепя предложението.
Правомощията на Комисията по чл. 72 от ЗКН е да дава предписания за недвижими културни ценности, които са в риск. В този смисъл ал. 3 на чл. 72 казва, че „кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване“.
В предложението се предвижда освен аварийно-временно укрепване да бъде добавен текстът: „или консервационни работи“. Консервационните работи нямат за цел да възпрепятстват и да спасят съответната недвижима културна ценност поне по тази комисия, както тя действа. Така че нашето становище е, че не бива, и това излиза извън обхвата на работа на тази комисия, и не бива да бъде подкрепяно.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА: Аз искам, тъй като по това предложение разговаряхме с Камарата на архитектите в България и тук присъства архитект Бакалова, искам да чуете нейната експертиза и тогава да вземете решение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Архитект Бакалова, заповядайте.
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Благодаря много.
Бих искала да кажа следното. В аварийно състояние на сградите – недвижими културни ценности, много често се намира не само тяхната конструкция, а и техните фасади. Много често има опасност да падат мазилки или обемно-пластични елементи. Така както е разписан Законът към момента, тази комисия по чл. 72 дава единствено указания за аварийно-временно укрепване, което в законовата интерпретация на ЗУТ и на специалистите се разбира като работи само по укрепване конструкцията на сградата, тоест ако тя ще падне. Но на практика тази комисия не може да предпише временно укрепване на пластични художествени елементи по фасади или дори на стенописи, което се случва само по специфичен начин – със специални платна, със специална конструкция. Това са отново временни мерки, не са консервационни по смисъла така, както се разбира. Може да се запише, че са „временни консервационни работи“, но това са вид консервационни работи, когато единствено елемент трябва да бъде прихванат, за да не падне или един пластичен елемент трябва да бъде укрепен по подходящ начин, за да не падне. Затова говорим. В момента комисиите издават предписание само, ако сградата има опасност от самосрутване или елементите са конструктивни. Но какво правим всъщност с цялата фасадна декорация на градовете си в момента? А комисията по чл. 73, която може да се произнесе и да даде предписание за консервационни работи е свързана с това да има и комисия по чл. 72 отпреди това, тоест да е имало аварийна ситуация.
Това, което искаме с този текст – той може да бъде коригиран, да бъде „и/или временни консервационни работи“ или „аварийни консервационни работи“, много ясно става въпрос, че говорим за спасяване на пластични и фасадни елементи и на пластична вътрешна украса или на мазилки включително.
Защото докато стане един проект в рамките на година плюс съгласуването му, на практика половината от фасадната декорация може да я няма, особено в състоянието, в което се намират сградите ни в момента. Говорим за временни аварийни мерки, консервационни, свързани с фасадна декорация и с фасадите.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, архитект Бакалова.
От Министерството на културата?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: В действащия текст на закона е казано „аварийно временно укрепване“. Никъде законът не казва „конструктивно“, „фасада“, „стенописи“, „реставрация на стенописи“ или „покриви“ или каквото и да е било в недвижимата културна ценност.
Това че някой тълкува стеснително разпоредбата на Закона, не означава според мен, че следва да разширяваме текста на Закона. Консервационните работи, ако бъдат правомощие на тази комисия, извинете, ние ще консервираме нещо, което аварийно се разрушава преди да го реставрираме ли? А нима за аварийно-временното укрепване не е необходим проект? Също е необходим, както е необходим за консервационните дейности, както е необходим и за реставрационните дейности.
И към настоящия момент в правомощията на комисията е да се произнася за аварийно-временно укрепване на всяка една част, от която и да е застрашена недвижима културна ценност.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Ако Вие сте права, излиза, че по закон всичко е в ред, обаче това, което казва архитект Бакалова, е неоспорим факт и ако в закона всичко е в ред, това не бива да се случва. Това не бива да се случва, тоест не бива да пада архитектониката от фасадата примерно, ако законът е в ред. Законът не е перфектно разписан, така че да го четат правилно или да извършват правилно тези дейности. Не знам какво да направим! Но ако прибавим „аварийни и консервационни работи“ мисля, че няма да сбъркаме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Архитект Бакалова!
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: това предложение е вследствие на разговори не само с общинската администрация, а и с Инспектората на Министерството на културата и конкретно с инспекторите. Няма нито един акт в тази държава, издаден по чл. 72, който да предписва аварийно-временно укрепване на фасади и пластичната му украса. Той коментира само зидовете и конструкциите.
В такъв случай другият вариант е или прибавяте „временни консервационни работи“, тъй като има достатъчно и международни директиви и конвенции, които дават указание какво означава това за специалистите, или давате в Допълнителните разпоредби указание какво означава в „аварийно-временно укрепване“, че това включва фасадната пластична декорация. В момента в България няма нито един акт по чл. 72, който да включва фасадното укрепване. Говорим за пластичната декорация, а не за самите зидове.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Цветанова?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Ние поддържаме становището си, че и към настоящия момент текстът на Закона позволява да бъдат извършени включително фасадни укрепвания. Не смятаме, че по този начин разширен текстът на Закона ще внесе по-голяма яснота. Според нас, дори напротив – излиза извън правомощията на тази комисия. Логиката на тази комисия и смисълът на тази комисия не е такъв!
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви, госпожо Цветанова.
Има ли още изказвания по така направеното предложение?
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Извинявайте, че си позволявам да взема думата!
Ние спасихме стенописите на една църква в Горни Воден точно с подобни аварийни намеси, когато с дървени кръжила, с платна, с укрепващи конструкции… (Реплики.) Говорим наистина за аварийно състояние на нашето наследство! Ако е това, което твърдят от Министерството на културата, така нека да издадат указателно писмо до всички общини в България и на Инспектората да прилагат тази норма в нейното разширено тълкуване. Защото в момента тя наистина не работи.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Инспекторатът на Министерството на културата е в Министерството на културата. Аз лично се съмнявам, че колегите прилагат закона стеснително.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, подлагам на гласуване така направеното предложение – то е обявено, това е предложението на госпожа Янкова и господин Ченчев, него подлагаме на гласуване.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.

По § 2 и § 3 на вносителя няма направени предложения.
Има ли изказвания?
Министерството?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Съгласни сме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Гласуваме параграфи 2 и 3 по вносител.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Параграфи 2 и 3 по вносител са приети.

Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова за нов параграф.
Има ли изказвания?
Министерството на културата подкрепя ли предложението? Има ли становище?
Заповядайте!
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата не подкрепя предложението.
По чл. 83а е предвидено, че приемането на изпълнението на дейностите се извършва от комисия, съставът на която се определя в зависимост от вида и обема на извършените дейности и че комисията се назначава със заповед на министъра на културата и се включват представители на НИНКН и на Инспектората по опазване на културното наследство.
Нашето становище е, че това е експертна комисия и включването на представител на общинската администрация не би подобрило нейната работа, поради което не подкрепяме предложението.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: В текста се създава и нова ал. 7, в която възложителят на дейностите по ал. 1 е длъжен да уведоми длъжен да уведоми писмено Министерството на културата.
Тук приемаме предложението, като предлагаме да бъде записано „общината по местонахождение на обекта и съответно НИНКН“. Нашите мотиви за това са, че след като е съгласувано становище в НИНКН за извършването на съответните консервационни и реставрационни дейности е добре обратната информация за извършените дейности да се знае кога започват и кога свършват, а също така да има данни и в общините. Защото те също поддържат архиви на културните ценности.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по така направените предложения?
Архитект Бакалова, заповядайте.
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Благодаря на Министерството на културата, че подкрепя част от направените предложения. Истината е, че Инспекторатът трябва да контролира изпълнението на фасадната реставрация, но ти и не знаят на практика кога започва и кога завършва тя, защото досега това беше пропуск в Закона, който с направеното предложение се отстранява.
По отношение на първата част за комисията – да, тя е експертна категорично, но нека припомня, че същият този закон предвижда в общините от шестте планови региона – Пловдив, София, Варна и така нататък, да бъдат създадени звена, в които да има експерти. На практика тези експерти би трябвало да бъдат част от приемането на обектите, най-малкото с местно значение – групови и ансамблови паметници, при условие че са им дадени правомощията, включително да ги съгласуват. В този смисъл те би трябвало да имат експертизата. Законът казва да бъдат лицензиранио, да бъдат в регистъра на лицата по чл. 165. Можеше да се постави това условие към общините, представители на общините, които са лица, вписани в регистъра. Но така или иначе законът предвижда и делегира на общините права по отношение на опазването.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, архитект Бакалова.
Госпожо Цветанова.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Извинете, в предложението се казва „и на съответната общинска администрация“. Това е безспорно. Звената по чл. 17 – общинските звена, са такива, но следва да имаме предвид, че, първо, те са предвидени да бъдат в шестте района на планиране, но в предложението не се казва така. Тоест така както е внесен текстът, не се вижда да се има предвид, че това касае звената по чл. 17, а се има предвид, поне така както ние го четем, всяка община на територията на Република България.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Цветанова.
Архитект Бакалова!
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Комисията има право да направи редакционни бележки и да дебатира внесените предложения. Може текстът, спокойно, стига вносителят, разбира се, да реши така – да бъде редактиран и да има представители на звената по чл. 17, съобразно региона, в който се намира паметникът.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Госпожа Янкова!
ДОРА ЯНКОВА: Като вносител, аз помня един дебат, с който господин Велчев, господин Чобанов и с мое участие, направихме един нелош закон. За съжаление, той не проработи. Сега в момента частично подобно поведение се предлага и в крайна сметка двете публични власти – Министерството на културата с целия си ансамбъл, който е, и общините, нали си сътрудничат? Това са публични власти, те не се закрити! Какъв е проблемът на съответната община да се отвори този съвет и да има представител?
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания по тези текстове, по това предложение има ли?
Тъй като предложението съдържа две отделни точки, първата точка е неподкрепена от Министерството на културата, предлагам първо нея да гласуваме. След това ще гласуваме втората с така направената редакция.
Моля, който е съгласен с първата част от предложението на народните представители Дора Янкова и Иван Ченчев, неподкрепено от Министерството на културата, да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
(Реплики на народния представител Вежди Рашидов.)
Нека повторим гласуването, за да си изясним гласовете.
Самото предложение съдържа две точки – първата точка е неподкрепена от Министерството на културата.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: да участва администрацията.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Дали да участва съответната общинска администрация в комисията, или да няма. Това е предложението.
Който е съгласен с направеното предложение представители на общинската администрация да участват в съответните експертни комисии – предложението е неподкрепено от Министерството на културата, моля да гласува „за“. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Кое не подкрепя Министерството сега?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Рашидов, господин Председателю! Може ли да кажа само две думи.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Може!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това, че в Министерството не се подкрепят дадени неща, това не значи, че ние не можем да мислим.
Искам да кажа и нещо друго. Според мен, поне според мен – от дебата, който беше тук, това значи, че Министерството си прави сметка законът, който приехме преди три години и изобщо не влезе в сила, изобщо да не влиза. Това ли искат да кажат?
Знаете, че в онзи закон България се дели на шест общини, където самите общини ще вземат решение, пак под контрол на Министерството.
Тук искат да кажат, че те ще правят комисии и там няма да участва никой от общината. Защо? Те ли знаят по-добре състоянието на паметниците на културата или хората от общината?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
Аз изцяло подкрепям господин Велчев. Не може държавата да абдикира от отговорност, много е просто. Това, което само държавата прави, без регионалните подразделения, започват да стават бели. Там, където Министерството е направило комисии, сигурно ще трябва да ги отчетем – все пак трябва да направим отчет на провалите от комисиите.
Разбира се, че тук изцяло подкрепям господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Понеже сега идвам, но можах да разбера какво гласуваме. (Реплики.)
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Заместник-министър Гешева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Вижте, Министерството на културата работи в тясна колаборация със Сдружението на общините и с общините. Тук, конкретно по този текст, защо сме се по-скоро въздържали? Защото комисията приема дейностите по консервация и реставрация на фасади. Архитект Бакалова знае, че това е специфична дейност и ако се окаже, че в общинската администрация няма такива експерти, то това ще създаде проблем. Това са били нашите притеснения, а не, че ние не искаме общините да участват в процеса.
Напротив, в т. 7 ние предлагаме уведомителният режим да касае и общините, и всички, които са част от системата.
Лично аз смятам, че е изключително важно взаимодействието между общинската власт и Министерството на културата, а и не само – между всички заинтересовани страни в процеса. Това са били нашите мотиви.
Консервацията и реставрацията като специфична дейност наистина изисква представители на общинската администрация, които да имат експертизата и съответно регистрацията по чл. 165. Вие си спомняте, че на миналото обсъждане тук, самата архитект Бакалова каза колко такива експерти има в страната. Нашето притеснение е, че ако в съответната общинска администрация, малка община, няма такъв експерт, то тогава кой ще изпрати общината и дали няма да затрудним, няма да има комисия. Затова сме казали това становище. Нищо против това общините да участват.
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Тогава нека да е представител на чл. 17.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Може ли само две думи?
Тук не става дума сега ние да се убеждаваме взаимно. Аз разсъждавам по чисто човешки план. Вие искате да кажете, че общината ще изпрати човек, който не е компетентен и ще пречи на тази комисия. Дълбоко вярвам от това, което наблюдаваме през последните години, че в общината има много по-загрижени хора за паметниците на културата в тяхната община, отколкото в Института за паметниците на културата. Това показва – аз и там, където живея, не може 30 години сгради да се рушат, и никой да не взема отношение.
Мога да Ви покажа даже снимки – да не стане пак, че аз Ви повтарям едно и също, защото от толкова години водех борба за летище Божурище, но искам да Ви кажа, че и сега мога да покажа снимка на най-старата аерогара в света може би, да не казвам в света, хайде – в Европа, за да видят в момента Министерството на културата и Инспекторатът как се руши една ценност. Всичко е обрасло в дървета, и то до такава степен, че вече не се вижда аерогарата. Мисля, че целта е вече хората да я забравят и някой да я събори и да я унищожи. Къде е Министерството на културата, къде е Инспекторатът, за да отидат да съставят актове на тези собственици защо не поддържат тази сграда? Тя трябва да свети!
За да ми кажете – дайте да изключим хора, да не пречат от общината, аз не съм съгласен и съм абсолютно против. Казах моето мнение.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря Ви.
Да чуем господин председателя, след това госпожа Гешева
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз понеже не разбрах какво гласувате – влязох в един момент след дебата.
Това нещо с господин Велчев го умувахме много отдавна. Аз преди бях много сериозен противник на господин Велчев, докато бях министър, но сега все повече започвам да узрявам – за едно-единствено нещо, колеги. Първо, капацитетът на Министерството на културата не е този капацитет, за който бихме искали да има контрол върху всичко в нацията.
Второ, общините и областите най-добре знаят проблемите на своите окръзи, градове и общинските съветници трябва да поемат своята отговорност. Те най-добре познават проблемите на своя град или на своята област.
Трето, децентрализацията при цялата тази уредба все по-широко трябва да става и все повече с контрол на Министерството – надзор, да го наречем, на Министерството, но не изцяло Министерството на културата да решава и да прави комисии, които са удобни, защото най-лесно ще събере хора. Хората – да, решават един проблем, да съберете, но не решавате проблемите на градовете и на паметниците на културата.
Свидетели сме и на Белоградчик. Аз бях човекът, който даде сигнал.
Не може да се пипа нито паметник на културата, нито каквото и да е и тук с Краси Велчев 100% ще се съглася, защото за 25 години, колеги – и аз съм бил министър, виждах го с очите си, нямаше власт, която да ме накара да противодействам. Имаме комисии, които аз лично съм създавал към Министерството, без да имат власт да контролират дейност.
Затова трябва да седнем и много сериозно да помислим не какви комисии, които ще съберем бързо, а как да опазваме държавата. В нея безразборно се строят паметници, безразборно се харчат пари за кич, безразборно се пипат паметници, драскат паметници, събарят паметници и няма власт в държавата, която да може да преодолее и контролира това нещо.
Именно затова децентрализацията може би е единственият начин наистина да дадем повече права и отговорности едновременно. Защото думата „право“ я свързвам и с отговорност.
Но общините и общинските съвети също да бъдат активни и да взимат участие.
Много скоро ще говоря и с проф. Станилов, говорили сме вече и с него на тази тема. Трябва да разделим паметниците на културата по значение. Националните и с национално значение да останат към държавата, тя да си отговаря, а местните да си поемат регионалните, а ние да направим онези закони и когато сбъркат, да поемат своята отговорност.
Затова казвам, че когато правим само комисии, които да са ни удобни, те правят грешки. Ние вече имаме комисии – аз мога да Ви ги изредя, следя много добре дейността на Министерството, където Министерството прави сами комисии, там има проблем. Това е така, че 100% разбрах какъв е проблемът. Подкрепям това, което каза господин Велчев. Сега виждам, че и докторът (към Лъчезар Иванов) е на това мнение. Колегите, ако са единни, аз ще гласувам така, както гласуват моите колеги. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Ние всъщност гласувахме, но дебатът се върна от гледна точка на това, че господин Рашидов пожела да се включи в него.
Тоест първата точка от предложението на Дора Янкова и на Иван Ченчев се подкрепя, както следва:
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Продължаваме с гласуването на втората част от предложението на госпожа Янкова и господин Ченчев с така направената редакция от Министерството на културата.
Колеги, ако искате, да изчета предложението, защото потънахме в един дебат, за да си спомните за какво става въпрос.
„2. Създава се нова ал. 7:
„(7) Възложителят на дейностите по ал. 1 е длъжен да уведоми писмено общината по местонахождението на обекта, Министерството на културата и НИНКН“.
По-нататък няма да го чета.
Който е съгласен с така направеното предложение и редакцията към него, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
И втора точка от предложението е приета.

По § 4 и 5 по вносител няма направени предложения.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Гласуваме § 4 и 5 по вносител.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Параграф 6.
По § 6 на вносител правя предложение за редакции, които са правно-технически и са свързани с възможността за обжалване на актовете по Административнопроцесуалния кодекс – в чл. 167в, в текста преди т. 1, след думата „културата“ да се добави „с мотивирана заповед“.
В чл. 167г след думите „се отнема“ да се добави „с мотивирана заповед“.
Има ли изказвания по така направените правно-технически корекции?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Подкрепяме предложенията.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Цветанова.
Гласуваме текста на вносителя с направената редакция.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.

Преминаваме към § 7 по вносител.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме § 7 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.

Параграф 8.
По § 8 на вносителя правя правно-техническа редакция – в чл. 177д след думите „се отнема“ да се добави „с мотивирана заповед“, което е свързано с възможността за обжалване на актовете по Административнопроцесуалния кодекс.
Има ли изказвания по така направената корекция? Няма.
От Министерството на културата?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата подкрепя предложението.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Цветанова.
Гласуваме § 8 по вносител с направената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Следва предложение от народните представители Вежди Рашидов и Стефан Данаилов за създаване на § 8а.
Един от вносителите е тук – господин Рашидов, заповядайте.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, към това предложение правя следната правно-техническа редакция – в чл. 197, ал. 1 т. след думите „местно значение“ да се добави изразът „както и за декларираните недвижими обекти по чл. 59, ал. 4“.
Предложението за редакция се отнася за неизпълнени задължения за собственици, концесионери ползвателите на недвижими културни ценности. Имам предвид тук за „Магура“.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, имате ли изказвания по така направените предложения?
Заповядайте, господин Велчев!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само да попитам. Това касае ли предложенията от господин Вежди Рашидов и Стефан Данаилов?
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само искам да кажа няколко думи.
Напълно подкрепям завишаването на тези санкции, които предлагате, господин Рашидов.
Само може би едно леко тълкуване. Още в 41-то Народно събрание предложих, когато от тук нататък коментираме наказания и особено, когато те са финансови, а дори и другите – лишаване от свобода и така нататък, да приемем едно правило. Тогава така се прие – само искам да го споделя, между най-малката и най-голямата санкция разликата да не е повече от примерно 2 пъти. Ако казваме, че санкцията е от 1000 до 3000 лв., по-хубаво е да е от 1500 до 3000 лв. Какво имам предвид? Когато в предишните наказателни кодекси имаше много голяма разлика в глобата, примерно от 20 лв. до 200 лв. Сами разбирате, давам го за пример, че това ражда корупцията. Когато отидат инспекторите и когато разликата между минимална и максимална глоба е толкова голяма, естествено казват: „Дай да ти сложа минималната, а ти ще ми броиш на ръка още пари“. Затова един принцип приехме тогава.
Господин Рашидов, не че и Вие имате в предложението големи разлики, но примерно като гледах глобите имаше от 15 до 50 хил. лв.
Дайте да направим глобата от 20 хил. лв. до 50 хил. лв. В смисъл да вдигнем долната граница, за да няма съмнения после за корупция. Сами знаете от практиката, че винаги, когато се налагат глоби – в държавата го знаят, като че ли всички са на минимални глоби. Толкова ли е малко нарушението, но всички глоби, които се налагат, винаги са на минимума. Аз мисля така, че има някаква договорка. А знаете, че искаме да се борим с корупцията. Аз съм убеден, че всички го желаем. Нека да направим така, че долната граница да е 2 пъти по-малко от горната. Ако разбирате какво искам да кажа.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Разбрах, господин Велчев. Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви и аз за разбирането.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, ще вземете ли отношение?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз ще взема отношение относно това защо предлагам санкциите да са високи. Само преди 20 дена бях в Бундестага, за да се видя с моя колега, тъй като през 2009 г. при тях също имаше много голям скандал и проблем с така наречените фалшификати и проблеми около културното наследство и изобщо като цяло. Германия е предприела мерки и се е съобразила с общоприети определени стандарти да бъдат драстични относно това. Същото се случи в Рим при срещата ми с колегата.
Защо правя това предложение? Първо, ако ние сме хора, които искаме да си опазим нацията и нейната идентичност, ние всички си даваме сметка, че в „Магура“ се унищожиха не е една някаква си рисунчица, а история, древна история, която е в индикативната листа на ЮНЕСКО безвъзвратно, колеги! Всичко това започва да минава много лесно като „наказание пред строя“. Това не е така.
Последният случай – аз скоро написах едно интервю, че не може Министерството, която е изпълнителната власт, да дебатира, и то по указание на симпатяги оттук-оттам частни галерии! Държавата е държава, именно защото трябва да ползва властовите лостове.
Държавата трябва да прилага законите, а не да води дебатчета. Дебат се води, когато правим законопроект тук, когато ние трябва да решим съдбата на българската култура, съдбата на българската историческа памет.
Как изпълнителна власт ще дебатира с някой какво ще правим? За да разводним! Наказанията са строги.
Отново ще повторя! Колеги, когато носим отговорност, върху тези неща трябва да си ги поеме и властта трябва да участва активно. Пет пъти казах. Тук въпросът не е дали една или друга картинка е пробутана на някой, тук има срив на пазар, тук е подмяна на ценностна система на нацията, тук е международен скандал – вече беше стигнал до света, което говори за нацията ни като цяло. Разбира се, е удар по хляба на художници, които произвеждаме всяка година по 80 човека от Националната академия и удар върху малкото колекционери.
И тук ще си позволя да Ви кажа – в културната сфера единствените, които са изцяло на издръжка на държавата са киното и театъра. Но писатели, поети, художници, композитори – те са облекчили държавата от ангажимента да висят на шията на държавата, поне като бюджет. Както ще да го наречем, те са извън бюджетите на тази държава и грижите дори и когато сме малка държава от 6 милиона и имаме един мъничък пазар, но все пак пазар, който носи прехраната и хляба на нашите колеги, сривът на това нещо е углавно престъпление и то трябва да бъде строго наказано от самия закон. Не казваме някой да наказва, а законът! И прилагане на закона! За да не са това прецеденти и вбъдеще и безотговорността, затова предлагаме горе-долу да сме близко до европейските законодателни уредби да бъдат строго наказвани. Защото от нищо друго напоследък хората нямат страх. Чувството за безнаказаност с малките глоби никого не стряска. Тук въпросът не е само до глобите, а въпросът е да спрем процесът някъде.
И още малко, за да Ви отегча! Вие помните един скандал за две момченца от операта, които просто си пийнали и драснаха долу там „Локо“ ли какво беше? Виждате какъв скандал имаше, полицията се вдигна! Това в центъра на Токио не може да стане, не го правят японците, защото законът ги бие. Проучил съм го. Законът е много лош и жесток.
Ако погледнете София, то е като лош комикс. Само в България има понятие „улично изкуство“. Мястото на изкуството е в музеите. И този музей, за който трудно говори и самото Министерство, и служителите, който аз направих, колкото и да им е тъжно, днес те живеят в едно хубаво пространство и получават едни добри заплати. Сега номерът е да видим как да прекараме от „Св. Александър Невски“ туриста на 20 метра до музея! Ето това е музеен мениджмънт. Така че и комисиите не помагат, когато човек на може да вкара половин човек… Но това човек трябва да го разбира.
Затова, скъпи мои, правим закони, не за да накажем, а за да спрем вандалщината у нас. Затова властта е власт, за да указва сила върху това нещо. У нас всичко е нарисувано. Единственото нещо, което плаши българинът, е наистина вече да го накажеш. Но ако Конституцията казва, защо това да не се изпълни? Ние бягаме от Конституцията, за да не ни се разсърди някой! Нека да ни се разсърдят, но нека да си опазим държавата. Затова предлагам този Закон да бъде по-драстичен.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Предлагате да се намали разликата между долната и горната граница на наказанието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз предлагам това, което предлага господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да са вдигнати поне два пъти.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: От Министерството на културата?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Подкрепя предложението.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Госпожо Йотова!
НОНА ЙОТОВА: Аз искам да кажа, че ние също подкрепяме това предложение на господин Велчев и господин Рашидов с тази редакция. Понеже съм правила и предаване преди години, и в „Магурата“ когато видях това безобразие, което се извърши, действително – примерите са много, така че подкрепяме изцяло вашите предложения.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В предложението си е така – първа точка – от 5 до 10 хил. лв., в смисъл от „1000 до 3000 лв.“ да се заменя от „5000 до 10 хил. лв.“, второто предложение – да се завиши от „10 хил. лв. до 30 хил. лв.“ се заменя долната граница от 10 хил. лв. става 15 хил. лв.
Следващото предложение пак от 10 хил. лв. до 30 хил. лв., просто долните граници, където са 10 хил. лв. става 15 хил. лв. А това, което е от „15 хил. лв. до 50 хил. лв.“ става „20 хил. лв. до 50 хил. лв.“ Няма да е точно, но както решите – може от 25 хил. лв. до 50 хил. лв.“ Да, мисля, че е коректно – вместо от 15 хил. лв. до 50 хил. лв. да е 25 хил. лв. до 50 хил. лв.
Другите – по същия начин, вместо от „2000 лв. до 6000 лв.“ да е от „3000 лв. до 6000 лв.“ Вместо „от 10 хил. лв. до 30 хил. лв.“ да е „от 15 хил. лв. до…“.
Пак има едно предложение от 15 хил. лв. до 50 хил. лв., пак там, където има „от 15 хил. лв. до 50 хил. лв.“ да стане от „ 25 хил. лв. до 50 хил. лв.“ Там, където е „от 2000 лв. до 6000 лв.“ става „от 3000 лв. до 6000 лв.“
Долните граници стават половината от горните граници.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Разбрах Ви, благодаря, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И двете предложения – за увеличаване на наказанията.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Гласуваме предложението за създаване на § 8а с направената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Продължаваме със следващо предложение от народните представители Вежди Рашидов и Стефан Данаилов за създаване на § 8б и 8в. То касае увеличаване на санкциите при унищожаване или повреда на културна ценност и за увеличаване на глобата на длъжностно лице, което е разрешило и допуснало унищожаването или повреждането на културна ценност. Тук бих казала, че включихме и тази част в дебата.
Все пак да питам има ли изказвания по така направеното предложение? Не виждам.
Министерството на културата?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата подкрепя предложението с редакцията. Приемаме, че там където изчетохме размера на санкциите в двата параграфа, с…
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Точно така, ще гласуваме направеното предложение с редакцията на господин Велчев.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Да, да.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 8б и § 8в с така направената редакция.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Продължаваме с § 9 по вносител.
Има ли изказвания? Не виждам.
Госпожо Цветанова?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата подкрепя предложението.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Гласуваме § 9 по вносител.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме сега вече към предложението на народния представител Александър Иванов.
Има ли изказвания?
От Министерството на културата?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Подкрепяме предложението.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Колеги, има ли изказвания по предложението на колегата Александър Иванов, в момента го няма, за да го представи.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: То е ясно.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Да. Предложението включва една дефиниция, но Вие сте го получили и сте се запознали.
Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се.

Следва гласуване на наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Моля, който е съгласен, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Следват § 10, 11, 12 и 13 по вносител.
Колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме § 10, 11, 12 и 13 по вносител.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към предложението от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова за нов параграф за промени в Закона за устройство на територията.
Има ли изказвания?
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: В чл. 151 на Закона за устройство на територията е записано, че не се изисква разрешение за строеж и в т. 1 за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации е записано, че в ал. 2, която искаме Комисията да допълни – за недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони за дейностите по ал. 1 се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за културното наследство с изключение на теренната консервация.
Нашето предложение е да се задължи изпълнителят да уведомява общината. Вършат се неща, по които съгласувано е на определено ниво и започва да се работи, редно е стопанинът на общината на територията, главният архитект и кметът да бъдат информирани какво реално се извършва, за което е дадена санкция от паметници на културата.
Тук може редакционно да стане по-чиста ал. 2 – възложителят или изпълнителят предоставя копие или информира общината с документи. Не се наемам, звучи ми малко тежко това, което сме предложили.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Министерството на културата?
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Министерството на културата подкрепя предложението.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Дали може само да попитам?
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: да, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Госпожо Янкова, в смисъл да уведоми или отново ще трябва примерно който ремонтира нещо да чака разрешение от общината?
ДОРА ЯНКОВА: Не, само уведомява.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Съгласен съм. Защото ако има срокове, които трябва да спазят, ще ги забавим. Съгласен съм.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Госпожа Гешева иска да вземе отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Предвид това, че за всички дейности, както гласувахте преди малко, беше взето решението, че този, който започва да извършва дейности по консервация и реставрация, има задължението да уведоми съответно общинската администрация. Това беше и нашето предложение, според мен трябва да се обмисли. Ние подкрепяме предложението.
В момента на уведомяване на започването, за да няма два пъти веднъж внасяме становището, после втори път уведомяваме отново общинската администрация, процедурата може би по внасянето на документацията да бъде свързана с уведомяването на общинската администрация.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, уведомява. Нека общината да знае какво се прави, когато вижда нещо да се прави.
ДОРА ЯНКОВА: Ако Комисията прецени, с юристите на Събранието да дадете санкция и екипа на господин Рашидов да съгласува текста.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Имате предвид чисто редакционно.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, общината да знае, че се прави ремонт, да бъде уведомена.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Госпожа Цветанова.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: за мен текстът е ясен, така както е написан.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, и аз мисля.
ТАНЯ ЦВЕТАНОВА: Всякакви препратки към уведомяването според мен ще създаде правен хаос.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, добре. Нека да гласуваме.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Приемаме, че така направеното предложение с текста на народните представители е добре формулирано, затова го подлагам на гласуване, така както е внесено.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.

По последния § 14 по вносител има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 14.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, благодаря Ви за търпението и за активното участие. С това приключихме второто гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

Продължаваме с точка втора от дневния ред:
Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерски съвет на 11.07.2019 г.

Имам удоволствието да поканя господин Рашидов да продължи заседанието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, давам думата на господин Георги Кръстев, за да представи накратко Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Комисията по културата и медиите, уважаеми госпожи и господа членове на Комисията! В изпълнение на т. 3 от Решение № 401 на Министерския съвет от 11 юли 2019 г. представям на Вашето внимание приетия по т. 1 от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. Докладът е подготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и във връзка с т. 185 от актуализираната Стратегия за национална сигурност. Той изследва в основни линии структурата и акцентите в Стратегията за сигурност. Проектът е обсъден и от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание на 12 юни 2019 г., на което бяха направени бележки и предложения от представителите на президента в съвета. Тези бележки и предложения бяха отчетени в следващите варианти, включително в приетия от Министерския съвет Годишен доклад.
Характерно за годишния доклад през 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите и резултатите от първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, което имаше своите измерения в сферата на културата, политиката за културата както в национален аспект, така и в контекста на Европейския съюз като цяло.
Смятам с това да приключа общото представяне на Доклада. Той има за цел да представи политиката на правителството, оценките за рисковете и заплахите за сигурността, политиките, които се провеждат, изводите, които се правят в краткосрочен план, съответно политиките, които произтичат от тях в краткосрочен план.
През 2018 г. в раздела „Среда на сигурност“ не са визирани някакви съществени проблеми в сферата на културата, каквито, за съжаление, през тази година наблюдаваме и със сигурност ще бъдат отчетени в доклада за 2019 г. Отразени са максимално политиките за развитие на културата, които се провеждат от Министерството на културата и специално бих искал да привлека вниманието на членовете на парламентарната Комисия по културата и медии към текстовете, касаещи културата в подраздела за дейностите, осъществявани в контекста на председателството на Европейския съвет. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Давам думата на заместник-министъра Амелия Гешева в частта за културата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Ще се постарая съвсем накратко, тъй като мисля, че това е един от първите годишни доклади, в които културното наследство като част от системата за национална сигурност е толкова добре описано.
През 2018 г. Министерството на културата отчита рискове, опасности и заплахи за националната сигурност в нашата сфера, по-скоро свързани с физическото му опазване, както и с охраната на археологическите обекти, ограничените ресурси за опазване на културните ценности чрез навременна качествена консервация и реставрация, съответно за документиране и дигитализация на културните ценности и извършването на текущ мониторинг.
През 2018 г., както знаете, бе мандат на Българското председателство и в рамките на този мандат ние поставихме в центъра и във фокуса на Председателството културата и в частност културното наследство. Създадохме включително модел на европейско ниво, свързан с опазването на културното наследство чрез заключенията на Съвета на Европейския съюз, които приехме на 23 май тук на Съвета на министрите на културата.
В сферата за политики за защита на националната сигурност на Република България през 2018 г. в сътрудничество с широк кръг заинтересовани страни продължи работата по изготвяне на Стратегия за развитие на българската култура, а и с подкрепата на Комисията по културата и медиите през миналата година приехме изменения в Закона за културното наследство, които всъщност преодоляваха несъответствието със Закона за защита при бедствия, който се прилага и за културни ценности, движими и недвижими културни ценности. Бяха допълнени и правомощията на министъра на културата, свързани с дейността по дигитализация на културното наследство и беше създадена нова разпоредба в Закона за културното наследство, в която министъра на културата има и основна методическа функция при даване разпореждане за временно съхранение на движими културни ценности в случаите не невъзможност за тяхното съхранение.
През 2018 г. има и други промени в Закона за културното наследство, които Вие познавате, ние сме обсъждали и гласували тук, в залата, затова няма да ги цитирам към настоящия момент.
Имаме и доста работа, свързана с дейностите по превенция и извършване на мониторинг на обектите за културното наследство и през миналата година беше извършен цялостен мониторинг на състоянието в Несебър, а също така и в гробницата в Свещари.
С оглед опазването на културните ценности през миналата година много активно работихме и в областта за подобряване на международното сътрудничество при обмяна и опит, прилагане на мерки за ограничаване на незаконния внос, износ, ограничаване на трафика на културни ценности.
Миналата 2018 г. беше година, в която активно работихме със САЩ, с Швейцария, вследствие на което в началото на 2019 г. беше подписан Меморандума за разбирателство между България и САЩ относно налагането на ограничения върху вноса.
През миналата година бяха подписани и редица споразумения, свързани с международното сътрудничество, включително опазване на културното наследство. Такива са споразумението с Унгария – Програмата за сътрудничество, Програмата за сътрудничество с Индия, също така и с Италия. Беше изготвена и Програмата за сътрудничество с Македония.
Продължи активната ни дейност по предоставянето на статут и на обекти, включително граници и режими на археологическите резервати, като мярка за териториално-устройствена защита.
Отчитаме, че е изключително важно и завишаването на средствата за консервация и реставрация на обекти. Както през миналата година сме осъществили и редица проверки в контролните органи и сме имали много добро сътрудничество с колегите от Министерството на външните работи, ДАНС и Агенция „Митници“, а също и с колегите от Археологическия институт.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Гешева.
Колеги, ако някой желае думата за изказвания – госпожо Йотова!
НОНА ЙОТОВА: Искам да попитам спрямо последните неща, които се случиха с хакерските атаки, дали има някаква опасност не само за личните данни на всеки един от нас? Според Вас при това развитие на тези млади хора, които явно стигат много напред в технологии, дали има опасност за националната сигурност?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Киберсигурността е един от приоритетните и най-бързо развиващи се аспекти на политиката за национална сигурност, но през 2018 г. беше приет и специален Закон за киберсигурността. В актуализираната Стратегия също така над този проблем е обърнато сериозно внимание. Няма никакво съмнение, че и от гледна точка на въздействието върху обществените настроения, очаквания и безпокойства посегателствата върху сигурността на личните данни, информационни масиви на държавни ведомства, пък и не само на държавните ведомства, представляват риск и опасност за сигурността и дори заплаха. Разбира се, по конкретното събитие не бих могъл да взема никакво отношение, тъй като се водят следствия и се правят и други анализи.
Искам само да отбележа, че на този проблем, на тази тема обръщаме наистина сериозно внимание чрез провеждане на съответните учения. Както показват и големите държави, никой не е защитен от кибератака, от хакерски атаки, въпросът е ние конкретно да сме по-добре подготвени за недопускане на щети. Тези дейности се осъществяват както в национален мащаб, така и в контекста на Европейския съюз и на Организацията на Североатлантическия договор. Така че държавата бих могъл определено да кажа предприема всякакви мерки, които се считат, че са необходими и са възможни с оглед защитата на сигурността, на националната сигурност и на индивидуалната сигурност на българските граждани.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, госпожо Саватева.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: И аз имам един въпрос, ако позволите – тъй като обсъждаме Доклада в Комисията по културата и медиите, изследвано ли е влиянието на социалните мрежи, които през последните години става все по-мощно върху формирането на ценностна система – не бих казала само на младите българи, защото голям възрастов диапазон има отношение към социалните мрежи? В този план кореспондира ли това със заплахи за националната сигурност? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Доколкото ми е известно, такива изследвания се правят.
Национално изследване в контекста на политиката за националната сигурност не е правено засега, но това е един много добър въпрос, който поставяте и следва да се обмисли.
Всъщност изследванията се правят в контекста на оценките за въздействието на дезинформацията, на хибридните атаки, на фалшивите новини.
Така че такива изследвания се правят и на национално ниво, и на ниво Европейския съюз. Безспорно, те влияят върху формирането на ценностите. Всъщност това се оказва най-големият проблем. Проблемът не е в материалния ресурс, проблемът не е във възможността да се направи, каквото си помисли човек в кибер пространството и по отношение на данни на хора, по отношение на тяхната сигурност, въпрос на ценностна система. Действително върху нея трябва да се работи.
Държавните институции предприемат в сътрудничество с академичната общност и с неправителствени организации поредица действия. Организира се, бих казал, даже система от прояви, които наблягат на подготовката на хората да противодействат на фалшивите новини и на дезинформацията, да не се поддават и в контекста на формирането на култура, включително култура за сигурност има още много какво да направим. Особено когато говорим за 5G, някои говорят даже за 6G, но дори за 5G-технологиите поставят с огромна сила въпроса за ценностите. Защото 5G-технологиите дават изключително голяма възможност даже не толкова добре подготвени професионалисти да се намесват в личния живот на хората, в обществени процеси. Знаем за изводите, които бяха направени по отношение на кампании – информационната кампания за Brexit, и кражбата на данни, и нерегламентираното предоставяне на информация от определени сайтове. Така че въпросът е по-скоро за култура и ценности, отколкото на някакви други материални измерения.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДИАНА САВАТЕВА: Благодаря.
Ще се надяваме, че в следващия доклад за националната сигурност ще има повече място за това.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ако позволите, господин Председател.
И миналата година имах възможност да го кажа, ще го кажа отново, и се радвам наистина, че тук присъстват представители на Министерството на културата, конкретно заместник-министър Гешева – за процеса по подготовка на всеки следващ доклад изслушванията и обсъжданията в пленарна зала и в парламентарните комисии, които са специализирани, са изключително ценни и важни, за да откроим проблемите и начина на тяхното представяне.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, ако няма други изказвания, аз ще си позволя да кажа няколко думи.
Разбира се, бих искал няколко думи да кажа за една прословута фраза на Чърчил. Вие я знаете, но да повторим все пак. Много хубава и показателна е фразата, когато искат средства за войската, и пита: „Откъде да ги вземем?“, отговарят: „От културата“, тогава казва: „Тогава какво да пазим?“
Разбира се, че културата на една нация, ако претендираме, да сме държави, които трябва да се опазим и да имаме сигурност също така, това именно е идентичността на тази нация. Това сме ние, нашата идентичност – белезите, които сме оставили във времето, като доказателство, че сме нация. Разбира се, че е много важна и смятам определено – вече съм близо 70 години, че това е много сериозна база на една нация: идентичността! Иначе няма какво да пазим!
Разбира се, че културата е огромна част от националната ни сигурност, защото няма такъв народ без идентичност. Разбира се, не казвам, че е приоритетна, защото всичко е много важно – от хляба до Слънцето, това са все важни фактори.
Разбира се, аз скоро си направих труда – госпожо Гешева, не знам дали прочетохте отчета за Европредседателството, особено раздела за култура, бях много впечатлен. Ако това е културата, която представяме, може да няма какво да пазим, ще бъде излишно и сигурност да има. Имам го, може да го прочетете, много е интересен.
Въпреки че аз оставих едно наследство – да направим нещо велико, да покажем нацията ни – „1300 години България“, като много сериозна нация, защото не ни познават, да направим нещо много уникално, не да показваме комплексите си за малоценност, за съжаление.
Приемствеността ни докара до три неща.
Едното беше един филхармоничен оркестър, който изпълни един концерт по повод откриването. Това четох, разбира се – това не е мой проблем.
Второто беше самодейно действие на нашите посланици и кметове, които като вземат властта, смятат, че и те разбират от култура и започва самодейността да се развива поради липса на отсъствие на хора, които да провеждат културна политика. Третото е едно много интересно българско хоро, което не знам кой измисли, че това е националната ни култура – друса се едно хоро на площада, и едни французи ми викаха: „Гледай тук някакви аборигени подскачат“.
Разбира се, скъпи мои, това е наш фолклор – това е много важно за нас като нация, но националната ни култура в развитие в ХХI век не е това. Казвайки това, се надявам, че германците като председателстват, няма да опраскат по една мазурка на площада, да има виенски танци, когато Австрия председателства, а не съм чул да играят и полски или чешки танци.
Българската култура е много сериозна култура. Казвам го много отговорно, нека да се запише, защото целият ми живот мина да се опитвам да бъда значим български творец, с достойнство в името на тази богати държава от страна на културата. И ако ние пръскаме огромни пари само за три такива мероприятия, мисля, че сигурността няма смисъл. Да излезем в пенсия с Вас, за да не се занимаваме и да си гледаме внуците.
Трябва да имаме сериозна култура и много сериозно отношение, защото националната сигурност касае и паметниците на културата. Националната сигурност е трафикът на културни ценности, когато изнасяме националната си духовност и облик на нацията. Националната сигурност е фалшификатите, сред които живеем, защото ако тя утре е с картини, вдругиден ще бъдат и с храни. Много просто го казах – дебати може да имаме, но след като сме отровили пространството, това е все едно един супермаркет да продава развален салам, от който се отравят клиентите, след това да казва: „Хубаво, че го продадохме, сега има дебат“. Няма дебат! Има поражение!
Аз затова казвам, че ще се радвам много, ако наистина започнем много сериозно да се отнасяме към българската култура, за да може наистина да имаме нация, която да бъде защитена по всякакъв начин по това, което се опитваме всички да направим.
Безкрайно Ви благодаря, че дойдохме да направим отчета.
Благодаря и на Вас, господин Кръстев – винаги сме искали заедно да изграждаме сигурността на българската държава. Тя даже касае културата и общността като цяло.
Предлагам, разбира се, да преминем вече към края на това заседание. Извинявайте за отклонението, но много ми се искаше когато говорим за сигурност, да имаме и много сериозно отношение към културата. Това беше поводът да говоря по този начин.
Предлагам да гласуваме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.

Колеги, преминаваме към точка трета:
Разни.

Самият вносител по тази точка излезе, така че днес ще минем и без тази точка.
Безкрайно Ви благодаря за търпението!
Благодаря на представителите на Министерството на културата, както и на Министерския съвет, за участието им в заседанието.
Колеги, закривам това хубаво заседание.

(Закрито в 16,15ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов

Стенограф:
Катя Бешева