1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
2. Информация от генералния директор и представители на Обществения съвет на БНТ относно състоянието и перспективите за развитие на обществената медия.
3. Разни.

---

На 12 септември 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
2. Информация от генералния директор и представители на Обществения съвет на БНТ относно състоянието и перспективите за развитие на обществената медия.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме кворум.
Колеги, искам да Ви помоля да уведомите колегите си от парламентарните групи – ние сме интелигентни хора, добра Комисия и работим прекрасно, но ще помоля още от началото на сесията да бъдем сериозни и да има по-активно присъствие, защото ни предстоят доста поправки в Закона за културата и медиите, предстои бюджет.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
2. Информация от генералния директор и представители на Обществения съвет на БНТ относно състоянието и перспективите за развитие на обществената медия.
3. Разни.
По тази точка трябва да Ви уведомя, че се срещнах с немския посланик, изпълняващия длъжността. Искам да Ви уведомя какво сме си говорили. Темата е интересна и сериозна, затова искам да го споделя с Вас, защото на едно друго заседание след този разговор, ние в Комисията трябва да вземем решения. Те ще бъдат нашата позиция.
Колеги, има ли други предложения? Виждам, че няма.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на културата: Петър Миладинов – директор на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“; Людмила Харизанова – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“. От Българската национална телевизия: Емил Кошлуков – генерален директор; Виктор Серафимов – член на Управителния съвет на Българската национална телевизия. От Обществения съвет на БНТ: Борислав Велков, проф. Теодора Петрова, Харалан Александров.

Преминаваме към първа точка от дневния ред, колеги:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АНЕКС КЪМ РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРОЕКТ „ТРАДУКИ“ ОТНОСНО ПОДКРЕПА И ПОСРЕДНИЧЕСТВО ЗА ПРОЕКТИ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРОЕКТА ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ 2019 Г. – 31 ДЕКЕМВРИ 2020 Г., ПОДПИСАН ОТ БЪЛГАРСКАТА СТРАНА НА 14 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. В СОФИЯ, № 902-02-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 5 АВГУСТ 2019 Г.
Бих искал да Ви информирам, че Законопроектът за ратификация е приет единодушно от Комисията по правни въпроси и от Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на господин Миладинов да представи Ратификацията.
ПЕТЪР МИЛАДИНОВ (Министерство на културата): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Имам удоволствието да представя Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа. Позволете ми с няколко думи да представя Проекта и ползите от присъединяването към него.
„Традуки“ е проект за подкрепа на посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа. Програмите за преводи отдавна са обичайно явление в международен, културен и литературен обмен в Европа.
Проектът „Традуки“ нахвърля обичайната рамка на програмите за литературен обмен на ниво Европейски съюз. В него вземат участие министерства на културата и други организации от Албания, Австрия, Босна и Херциговина, Хърватия, Германия, Лихтенщайн, Република Северна Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словения и Швейцария.
Основната цел на Проекта „Традуки“ е да подкрепи диалога между Югоизточна Европа и немскоговорящите страни, както и в рамките на Югоизточна Европа.
Според рамковото споразумение за участие в Проекта „Традуки“, основните направления на сътрудничество са както следва:
- подкрепа за преводи на съвременно немскоезична художествена и документална литература на езиците от Югоизточна Европа;
- подкрепа за преводи на литература от езиците на Югоизточна Европа на немски език;
- насърчаване и трансфер на литература за деца и младежи в двете посоки – от немски към езиците на Югоизточна Европа и от езиците на Югоизточна Европа към немски;
- предвижда се и програма за преводи на художествена литература, книги за деца и младежи – документална литература, в рамките на езиците от Югоизточна Европа.
Съгласно § 11 от Заключителните разпоредби на рамковото споразумение периодът на действието му е от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г.
През последните десет години и български книгоиздатели и преводачи са получавали финансова подкрепа от Проект „Традуки“, но участието им в него е било спорадично, а самата програма – не достатъчно популярна в България.
Както вече стана ясно, анексът към рамковото споразумение бе подписан на 14 декември 2018 г. като в последствие той бе дистанционно подписан и от всички останали партньори.
С това присъединяването към „Традуки“ и с подписването на анекса Министерството на културата приема клаузите за рамково споразумение и участва с годишен финансов принос в размер на десет хиляди евро. Разходите са за сметка на бюджета на Министерството на културата за съответните години.
Какви са ползите според нас? Присъединяването на България към Европейската мрежа „Традуки“ като равноправен член ще позволи българската страна, и в частност книжният сектор – автори, издателства, литература, преводи, библиотеки, панаири на книгата, да имат значителни предимства като равноправен член, а именно:
- възможност за български автори да представят произведенията си на европейската сцена;
- популяризиране на български автори и произведения чрез превод на разнообразни езици;
- разширяване на обмена на литература за деца
- подпомагане участието на български книгоиздатели в международни панаири на книгата;
- обмяна на опит в областта на превода между преводачи от различни страни.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има ли други изказвания? Не виждам.
Предлагам да гласуваме Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София, № 902-02-23, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, да благодарим на колегите от Министерството на културата и да им пожелаем успешна работа!

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ НА БНТ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА МЕДИЯ.
Колеги, бих искал да Ви информирам, че инициативата за тази среща с Комисията е от страна на Българската национална телевизия и имам честта да дам думата на генералния директор на БНТ господин Емил Кошлуков да ни запознае със състоянието и перспективите за развитие на Българската национална телевизия.
Имате думата, господин Кошлуков.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ (Българска национална телевизия): Високопочитаеми господин Председател, почитаеми членове на Комисията! Бих искал да Ви благодаря, че приехте нашето предложение за тази среща.
В концепцията, която съм предоставил пред Съвета за електронни медии, с която бях избран за генерален директор, а знаете, че тя по Закон става неразделна част от Договора за управление на телевизията, тоест тя вече е задължение за мен, аз съм заявил ясно, че ще запознавам Комисията по култура и медии с дейността на БНТ, въпреки че Законът не го изисква, нито пък Вие имате това правомощие. Смятам, че така е редно – както други независими институции и органи, агенции, включително и независими власти като съдебната, се отчитат в парламента, това го дължат и обществените медии. Такива практики има в други обществени телевизии например във френската.
Като част от тази концепция, ние пожелахме срещата с Вас, за да Ви информираме за състоянието на телевизията, за перспективите пред нас, проблемите, които трябва да решаваме и възможните форми на сътрудничество.
Позволете ми отново, с Ваше разрешение, да представя хората на тази маса.
Подозирам, че познавате доцент Теодора Петрова, тя е професор по журналистика и декан на факултета в Софийския университет – високоуважаван член на нашия обществен съвет.
Виктор Серафимов – член на Управителния съвет на БНТ, юрист по образование, преди това е бил член на Управителния съвета на радиото – човек с опит в областта на медиите.
До мен е господин Велков, който е председател на Съвета на директорите на НДК, когото познавате. Благодаря му още веднъж за съдействието и за любезността да отдели от своето време – управлява не малка институция, за да помага и на нас.
До него е господин Харалан Александров, който едва ли се нуждае от представяне, той е доста популярна физиономия. Познавате го като социален антрополог – човек, който провежда в момента много изследвания, чиито резултати ще Ви бъдат представени, някой от тях, и в тези изказвания ние ползваме.
В Междинния доклад пред Съвета за електронни медии ние предоставихме информацията – тогава аз бях временно изпълняващ длъжността генерален директор, за финансовото състояние на телевизията.
Припомням Ви като информация за протокола, че прогнозният дефицит на БНТ за тази година е в размер на 44 млн. лв.
Днес ние подготвихме прогнозата за 2020 г., както го изисква Министерството на финансите. Прогнозният дефицит за следващата година се очертава да е от порядъка на 30 млн. лв.
За съжаление, телевизията се намира в изключително тежка ситуация и всички ние смятаме – и членовете на Обществения съвет, и на управителното тяло, че е време да започнем разговор, първо, тук с народните представители, от които зависи решението за субсидията и финансирането на телевизията, след което в обществени обсъждания – предвиждаме такива този месец, широки кръгли маси с хора, които имат отношение по въпроса, с гражданите на Републиката, които според мен трябва да преценят, ако искат да имат независима и силна медия, готови ли са да я издържат.
Аз си давам ясна сметка, че пред Вас застават всекидневно хора с молби и искания за финанси, за субсидии. Нашият проблем не е единствен в държавата – такива имат болници, училища, сигурно и полицейски управления и всички други институции, ползващи бюджета.
Разликата между нас и тях е, че обществената медия е жизненоважна, поне в моите виждания, за развитието на демокрацията. Ние правим това, което нито една търговска телевизия няма да направи. Вие няма да видите нашите предавания по БТВ и по НОВА, защото няма интерес към тях – никога „Вяра и общество“ няма да се появи по тези телевизии, никога няма да има предавания, които са по лицензия, възложени и от Закона, и от регулаторния орган за групи в неравностойно положение. Никой не се интересува от спойката на българската нация, както ние трябва да се интересуваме, отново според Закона. Аз смятам, че БНТ е онзи цимент, който сплотява обществото, развива езика, запазва културата и паметта и произвежда продукт, необходим на страната.
През последните десет години субсидията на БНТ намалява – тя не е увеличавана, не е индексирана, не съществува и такова понятие. Като депутати в Медийната комисия, като членове в нея, Вие знаете, че фондът за Радио и телевизия никога не е работил от неговото създаване – от 20 години, през 1998 г. Всяка година Вие самите го отлагате с една запетайка за следващата.
Приходите от реклама в съответствие със Закона, който е приет от парламента преди доста време, но това е Законът, който действа и в момента, са силно ограничени при нас, възможностите за продуктово позициониране са силно ограничени. Нашите собствени източници на средства са минимални.
Перспективите пред БНТ, които вълнуват всички Вас, както и на изборите, знаете, че ние ще бъдем единствените, които ще Ви дадем достъп с безплатни дискусии и диспути на всички политически сили. Знаете, че ще отразим обективно и безпристрастно всяко едно политическо мероприятие по време на кампаниите, така и пред цялостната политика на България, ако трябва да се правят предавания за българите в чужбина, за диаспората, това ще е БНТ. Частните търговски телевизии не се интересуват, защото те не са им рекламодатели. Ако трябва да правим предавания за децата ни, ще ги правим ние – те не се интересуват, защото не са възпитателни. Нуждите и на младото поколение, което все повече ще потребява телевизия през други устройства и под други форми, ще растат.
С това приключвам моето експозе. Ще Ви помоля да дадем думата за кратки изявления на колегите, които са заедно с мен, за да се чуят и другите гледни точки. Подозирам, че ще имате и въпроси.
Господин Рашидов, бих искал под Ваше председателство и патронаж да започнем поредица от дискусии и разговори и за закона, който е във Вашите ръце и който трябва да бъде поправен, и смятам, че Вие сте хората, които могат да пишат Закона, не други в разни кабинети, смятам, че Вие сте хората, които трябва да бъдат запознати с нашите проблеми, а не институции и министерства, които не го виждат, така и не ги разбират. Ако имате нужда от мнение, съвет, опит, статистика или каквото и да е данни, сме готови да ги предоставим. Ако Ви интересува къде ни стиска обувката – нас и Националното радио, подозирам, че е една и съща тема, сме готови да разкажем. Това обаче, че Законът е безнадеждно остарял, това е факт. Че има нужда от нов Закон, подозирам, че всички уважаеми членове на Комисията схващат. Че има нужда от ново финансиране, подозирам, че също разбират повечето хора вече. Ако ще оставите само субсидията, тогава Финансовото министерство трябва да преразгледа подхода си. Ако имате кураж и сила да въведете Фонда, знам, че никой не обича от политиците да слага нов данък или такса – разбирам го отлично, но ако говорим за това, защото сте го записали в Закона, тогава ще трябва да го пуснете. Ако намерите друг начин за финансиране на обществената медия, готови сме да го приемем – няма как да отлагаме проблемите повече. Без Вашата подкрепа и помощ, в този републикански бюджет, който се задава, ние ще фалираме. Ние вече получаваме нотариални покани от доставчици и са заведени дела срещу нас. Моля за разбирането и подкрепата Ви. Независима обществена добра телевизия струва пари. Не е безплатна! Готови сме да послушаме, приемем и обсъдим всякакви условия. Ние правим каквото можем за реформираме, за прозрачност, за отчетност.
От понеделник Вие виждате авторекламата по Канал 1 на БНТ, по БНТ 1 – за първи път в 60-годишната история на БНТ има конкурс за директори в БНТ. Никога не се е случвало! Днес го направихме – и за БНТ 1, и за БНТ 2, и за на цялото БНТ. Казахме, че ще правим прозрачен отчет на телевизията, че ще работим всички. Предоговорихме договори с доставчици, сублицензираме европейското първенство – правим всичко по нашите сили да намалим задълженията. Те не са много.
Във Вашите ръце е нашето бъдеще! И за да не бъдем зависими от политици, и за да не се молим всеки път и да ни обвиняват, че след като получаваме пари от бюджета значи ние сме държавна не обществена телевизия, моля Ви да разсъждавате и да гласувате такива условия за финансиране на БНТ, че никой да няма съмнение в нашата дейност, а ние да сме спокойни за бъдещето си. Няма как да създаваме качествени продукти, ако не можем да си го позволим финансово.
Благодаря Ви, че бяхте така търпеливи да ме изслушате.
Нека да предоставя думата – може би да започна с Харалан Александров.
Господин Александров, Вие все пак имате и поглед.
ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ (Обществен съвет на БНТ): Да, благодаря.
Уважаеми народни представители, аз не съм компетентен в правната институционална рамка или във финансирането, но това, което мога да кажа от изследванията, с които се занимавам, е, че има нарастваща потребност от добра обществена телевизия извън всякакво съмнение. Във фокуса и на моите колеги е изследователският интерес. Както знаете, тези от Вас, с които сме имали повод да говорим, е въпросът за идентичността, която е поставена на много голямо изпитание – личностовата, общностната, националната идентичност във времена на много динамични промени на глобализация, на оспорване на традиционните идентичности и на нарастващи конфликти. Този въпрос вълнува драматично българите особено що се отнася до социализацията на следващите поколения. Оказа се, честно казано, аз не бях подготвен, че ще се появи тази тема с такава сила в този момент от нашата нова история, че е много важно какво означава да си българин или български гражданин. Изведнъж се оказа, че не можем без корени, в този иначе толкова отворен и привидно дружелюбен свят. Това е откритие, което постоянно правим напоследък, и което изисква от нас според мен, ако се отнасяме отговорно към нашите публични и професионални роли, да отговорим по възможно най-добрия начин, което означава обществената медия да се ангажира – не, разбира се, с поемане на директно възпитателни или образователни функции, но с подкрепа на здравословната от гледна точка на личностен и общностен интегритет работна задача на образованието, на семейството и на българските общности, които като всички останали са изправени пред нови изпитания.
Това не е така само в България. Онзи ден се върнах от едно голямо изследване, което правим за българската диаспора – бях в Одеса, където се срещнах с много наши сънародници в Болград и в Измаил, и общо взето всеки втори човек ми задаваше въпроса, кога ще имаме достъп до добра българска телевизия. Оказва се, че това е нещо с много висок приоритет, не само за българите в България, но и за нашите сънародници от всички общности – там имаше и гагаузи, имаше и хора от други етнически групи, които изведнъж откриват колко е важна за тях връзката с родината и с нашата култура.
Мога много да продължа да говоря в тази посока, но изглежда сме в ситуация, в която има нарастваща потребност при сливащ се ресурс. Не знам как се решава този казус, той е много характерен за социалните политики и за здравеопазването. Оказва се, че вече го имаме и в медийната среда. Не съм сигурен, че комерсиалните медии са готови да отговорят на тази потребност и че въобще ги вълнува. Не знам дали тя може да бъде комерсиализирана, не знам дали може да й бъде отговорено по различен начин от публична инвестиция.
Това са в най-кратко резултатите от изследванията, с които се занимаваме, които в много голяма степен съвпадат с програмата на генералния директор – господин Кошлуков, и, разбира се, с тревогата, която той изрази, за ситуацията на Националната телевизия.
БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ (Обществен съвет на БНТ): Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми дами и господа! Аз съм председател на Съвета на директорите на Националния дворец на културата.
Няколко думи за Обществения съвет. Отскоро съм в Обществения съвет и бих искал да Ви уверя, че неговата дейност е активна. Тя не е само от суета или от задължение, а напротив – по един или друг начин господин Кошлуков успя да събере хора, които имат сходна мисия, сходно професионално мислене, което е изключително важно.
Лично аз заварвам Националната телевизия от управленска гледна точка в момент на точка на пречупване, което е изключително важно и в подкрепа на това, което Харалан каза и уважаемият генерален директор спомена, обществените очаквания са изключително завишени и те са завишени по естествен път. Става дума за смяна на поколения, става дума за дигитализация, която завинаги по един или друг начин промени очакванията на съвременния българин към това, което вижда, към това, което чува, към това, което гледа и възприема.
Скоро попаднах на едно интересно телевизионно изследване – днес обществата не са това, което се хранят, а това, което виждат и чуват. В този смисъл обществената телевизия има изключително голямо значение. Това нещо, за да задоволиш обществените очаквания на това ниво, на което държавата е длъжна да задоволи своето общество, струва пари. Става дума за производство, става дума за скъпа продукция, става дума за отговор към дигиталните предизвикателства, става дума за модернизация, става дума за инвестиция в нов тип специалисти, в нов тип управленци.
В Обществения съвет и с господин Кошлуков сме обсъждали, че всъщност искането за увеличение на бюджета на Националната телевизия не е самоцелно искане. Това е искане, което ще подобри и нивото на управление на Националната телевизия, защото ще предизвика вълна от нови специалисти, от хора, които да предложат друго съдържание.
Лично аз в моята дейност се сблъсквам с подобни проблеми. Обществото, хората, хората в културата, хората в спорта, изобщо цялото общество очаква от своите институти, от своите водещи културни институти, едно ново съдържание, нов поглед и нов подход към всичко, което се случва в обществото – политика, социална дейност, култура, спорт – без значение.
Общественият съвет ще се опита да подпомогне исканията на генералния директор. Убедени сме в тези искания и вярваме, че дългосрочната инвестиция в национална телевизия, в национален продукт е устойчивата инвестиция, която, да речем, едно правителство, една държава, политиците биха могли да направят. Благодаря Ви.
ВИКТОР СЕРАФИМОВ (Българска национална телевизия): Уважаеми господин Председател, дами и господа членове на Комисията по култура и медии! Аз съм член на Управителния съвет на Българската национална телевизия.
В продължение на това, което господин Кошлуков маркира преди малко – аз съм юрист, бях свидетел и пряк участник в една много широка дискусия, която започна в началото на тази година, свързана с острата необходимост от актуализиране и предефиниране на обществената мисия и начина, по който тя е дефинирана в Закона за радиото и телевизията. Тя е категорично неактуална. Неясен е въпросът какво обществото, държавата и институциите очакват от обществените медии. Начинът, по който е била дефинирана преди повече от 20 години, за онзи момент е бил актуален и подходящ. Към днешна дата обаче, това вече не е актуално. Това следва да бъде предефинирано.
Неминуемо свързан с този въпрос е и въпросът, свързан с модела на финансиране на обществените медии в страната. Знаете, разделът от Закона за радиото и телевизия, свързан с Фонда за радио и телевизия, на практика е мъртвороден. Да, той съществува в един нормативен акт и никога не е прилаган. Това в крайна сметка налага категорична липса на устойчивост и на неяснота както от обществото, така и от обществените медии какво ще се случи с тяхното финансиране в дългосрочен, а и в средносрочен план.
Ние сме готови да възстановим и възобновим тези дискусии, и да видим дали бихме могли с участието на представители на Комисията по култура и медии и други заинтересовани институции да стигнем до вариант, който в крайна сметка да бъде работещ и успешен. Благодаря Ви. Опитах се да бъда максимално кратък.
ТЕОДОРА ПЕТРОВА: Член съм на Обществения съвет на БНТ много отдавна. С БНТ ме свързват повече от 40 години и аз трябва да призная, че имам и много сериозна емоционална връзка. Но това е нещо друго.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Много се радвам, че сте тук, защото въпросът наистина е важен за медийната среда. Дискусията за това дали да има обществени медии се води много отдавна и в крайна сметка цяла Европа и самите ние сме намерили решение.
Проблемът е за това какво качество и доколко гледана е програмата на националната ни обществена телевизия. От едно известно време Националната телевизия излъчва четири програми. Това е много хубаво, но те също искат ресурс. Не говоря дали са добри, лоши, качествени, каква е програмата, но едно е да правиш една, две, друго е да правиш четири програми с този финансов ресурс.
Второ, не е редно да повтарям генералния директор, но наистина и по закон, и по лицензия предавания за култура, национална идентичност, българска кинопродукция, развитие на творчески и креативни индустрии – разбира се, и другите комерсиални медии го правят, но това е задължение на националната обществена медия.
От друга страна, през месец юли бяха договорени и донякъде част от промените на Европейската директива за аудио-визуални услуги – хубаво е, че това стана в София. Но, за да се превърне БНТ в един, както се нарича „мултиплатформен доставчик на услуги“, който да се обърне към младите, за съжаление – тук мисля, че колегите ще ме подкрепят, че данните показват, че младежката аудитория на БНТ пада.
Част от младежката аудитория е мобилна и, ако БНТ иска да достигне до тези хора – няма да стане сега, но трябва да направят стъпки да станат един мултиплатформен доставчик на услуги. БНТ също е, както знаете по-добре от мен, обвързана и с тежки договори за разпространение и то на трите програми, което също струва доста пари на БНТ. Благодаря Ви.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Господин Рашидов, само да обобщя преди Вашите въпроси, които ще зададете, предполагам.
Вие, първо, сте творец преди да станете депутат. Бил сте скулптор и преди да сте политик. Когато почина Светлин Русев, Ваш приятел и наш, предполагам на всички, ако не близък и приятел, то изключително уважаван творец. Само ние в БНТ може да излъчим филм за паметта на Светлин Русев, защото ние пазим архива и история, другите го нямат. Ако не положим усилия, ще го загубим този архив и история.
Сега ще станат 30 години от 10 ноември. На тази дата само ние имаме можем да излъчим филм за 10-ти ноември, който да е балансиран и обективен, защото само ние пазим историята и паметта за 10-ти ноември. Другите ги е нямало.
Ако утре трябва да популяризира някой уроци за децата ни в чужбина, само ние можем да излъчим уроци за децата ни в чужбина. Другите не се вълнуват.
Нека бъдем наясно: търговските телевизии не правят предавания за зрителите, те осигуряват клиенти за рекламодатели. Това е тяхната мисия. Нашата е точно обратната. Ако искате да ни има на терен, господин Рашидов и почитаеми членове, от Вашите карти за гласуване, предполагам вече с отпечатъци от пръсти, зависи бюджетът ни.
Готови сме на всякакъв разговор. Ще отговорим на всички въпроси, които ще ни зададете, ако искате да помним обаче кой е Светлин Русев, ако искате да знаете за дядо Добри, ако искате да видите за Карамитев и Парцалев спомен, но ако искате да разберете и съвременните процеси, БНТ е единственото място. Ние не може да си позволим реалити и големи формати, но можем да направим филми за творци, за политици, за интелектуалци, които друг не може. Затова ни трябва средства, за да пазим идентичността, паметта, културата и богатството на нацията. В наш интерес е!
Благодаря Ви много, че бяхте така търпеливи. Готови сме да отговорим на всичко, което вълнува почитаемата Комисия.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Може би две-три думи – ще се опитам и аз да се вместя в този разговор, въпреки че не знам дали е за хвалене, но съм бил и в Управителния съвет на БНТ преди години, и в Обществения съвет на Българското радио. Не го знаете, но не се тупам по гърдите. Разбира се, че всички ние тук имаме отношение към понятието „обществени медии“.
За какво служат обществените медии? Самото наименование и самата теза, за която говорим, че тя се нарича обществена медия, говори само за себе си на кого трябва да служи – на обществото. Да, разбира се, една такава медия се финансира от държавата и дотук сме съгласни. Онова, за което обаче говорим често и казваме: финансиране, финансирне, финансиране! Да, разбира се, медии не могат да се правят без пари. Особено сериозни медии – искат средства.
Преди това обаче е хубаво да седне един сериозен мъж – като Вас може би, оглавявайки телевизията, да пожелае да направи промени, за да има промени във финансирането, промени в самата телевизия.
Хубаво казахте за паметта на Светлин Русев – голям българин, и трябва да я запазим тази памет. Не е само той – и Дечко Узунов, и Никола Танев, големи певци – Гяуров, Гена Димитрова, много. Имена бол. Дал господ талантливи, умни, мъдри хора. И паметта за тях трябва, разбира се, да се съхрани. Аз мога да Ви дам и обратните примери. Мога да поспоря докъде една телевизия е обществена и къде прекъсва да бъде обществена. Целта е наистина ние да направим обществени, независими медии. Ако законът е такъв, че Вие да не се отчитате или да седнем да дискутираме, и не сте длъжни да го правите с Комисия, това е само защото трябва да сте свободни. Един закон се променя лесно, бързо и може да Ви задължи и това да правите. Но дали има нужда от това?
Има нужда от сериозни промени. Промените в какво? Усещането за старото и формалина трябва да се замени с хубава миризма, с ново, активно, с нещо, което да стане атрактивно. Скоро гледам дискусии – единственото островче за културни програми, да има една информация за култура, това е Националната телевизия. Никъде го няма. Никъде! Но от там малко ми намирисва на романа на Янко Станоев, който пише „Домашни истории“.
Именно тази домашна история трябва да мине в една обществена история. Ще Ви дам пример. Невъзможно е една обществена медия – когато един министър подписва с най-големия в света музей, в същия ден той да бъде оплют като каруцар от този екран. Нали не е допустимо? Това дали е обществена медия, която не дава информация за успеха на нацията, а едно средство наистина да бъде млатен някой. Добре. Ползата каква е от това? Нула! Какво печели държавата от това? Нищо. Обществена медия ли е? Не. Не искам да навлизам по-нататък в още много примери.
Трябва предаванията да станат атрактивни, съвременни, гледаеми и в реалното време да съществуват. Аз мога да Ви хвърля информация за това, което се случва с българската слава по света. Мога да Ви я хвърля. Държа в ръцете си – световни списания, вестници, каталози. Случват се неща и ние не ги знаем. Защо? Това не тече. Мога да Ви кажа какво тече.
Трябва да излезем от това нещо, да се направят едни хубави реформи в телевизията – един мъжкар да излезе да каже: не, от утре гледаеми програми. Рейтинг ще гоните. Рейтингът е гледаемостта, нищо повече. Ние се стряскаме от рейтинг. Да се забрави, че професията, професионализма не е хоби. Не може, защото сме над нещата…
Човек, който може да спи с един литератор, не значи, че прихваща култура. Извинявайте, както ще да звучи! Не, много по-сложно нещо е паметта и културата на една нация. Не става така, просто не се случва. Не става със семеен кръг приятели да поговорим с някои хора на някого нещо. Не се гледа, господин Кошлуков. Актуални новини са ни нужни. Светът е динамичен, много бързо се развива. Вие сте единственото място, където лъжливите новини трябва да са сведени до минимум – болестта на съвремието, на света – не е българска болест. Болест на света е.
Разбира се, че и с Вас съм разговарял, че пустите спорни политически турски новини – аз съм от този произход – не смятайте, че ги отричам, но те не вършат никаква работа да бъдат приповтаряни, българските новини на турски език още един път.
Какво предлагам? Да отидем заедно, аз ще помогна примерно с ТRТ, генералният директор, който четири национални телевизии – да направим културни програми и обмени. За всички е полезно, не само за турския етнос. За всички етноси в България от арменци до българи е полезно да си видим нравите, фолклора си, традициите си. По-образователно е, по-приемливо е за гледане, повече деца ще възпитаме, както наши, така и техни.
Тази форма на работа е по-добрата работа. Така смятам, разбира се, може да не съм прав, не съм експерт, Вие ще кажете. Да, разбира се, никой тук не е против да си вдигнете бюджета. На мен ми е ясно – нито от преди три години бюджетът е закъсал, много отдавна се трупа, по малко, по малко и е станал 44 милиона. Не е малко!
Да, разбира се, намалиха на телевизията бюджета по пет милиона, и на радиото, и това го знаем. Да, разбира се, точно тази комисия, тези хора, с които сме седнали, тъй като не можем ние да дадем пари, защото Финансовото министерство дава… Направили сме предложение обаче да се вдигне бюджетът многократно и, ако погледнете стенограмите, ще видите, че тук нито един от тези колеги не е бил против да вдигнем парите малко.
Колкото до търговски реклами.
Вижте, довчера на никого не му стана ясно – националните обществени медии търговски организации ли са или са обществени медии? Вие много добре знаете, че с парите на данъкоплатците правихме „Под прикритие“, хубав филм, добре, всички го гледахме. Госпожа Севда Шишманова беше продуцентка, доколкото помня, въпреки че като служителка в телевизията не знам какво продуцира, защото държавата е продуцентът, но както и да е, така се изписваше, разтръби навсякъде, че Латинска Америка изкупува филма. Добре, прекрасно, като го направи къде е възвращаемостта, къде отиде печалбата от тези филми? Няма ги в телевизията. Всички тези неща трябва да ги изчистим всички ние заедно.
Онова, което апелирате, е много добре и аз съм готов, заедно с моите колеги да седнем да работим. Какво да направим? Да седнем заедно да изградим онези законови промени, които ще бъдат полезни на обществената медия, на Вас. Да, готови сме. Никой не е против да има обществена медия и Законът да го поощри.
Сто пъти съм казал и тук колегите почти узряха, и са съгласни – три години мандат е малък мандат. Дайте да седнем заедно в работни групи да вдигнем мандата, както на БТА – пет години. Да, да има време за реформи, да има време за промени, да има време за положителни неща, които да се случат в тази телевизия, защото и те трябва да се случат, ясно, че пари трябват. Но трябват и промени, нали, не само пари!
Готови сме да седнем, да поставим някакви правила, които Вас Ви касаят, не нас. Ние няма да правим медия, колеги. Видяхте тук приехме един закон, с който хората си отдъхнаха, децата от радиохора, ние го направихме тук, в тази комисия. Ако се бави Законът – да, ние сме законодателен орган ще седнем всички заедно, ще видим докъде е направен този закон. Вземете заедно да дискутираме, да направим обществена дискусия, не под сурдинка да правим нещо. Никой не е съгласен с това. Но в крайна сметка, когато всичко това се случи, дайте да видим отговорности кой ще носи?
Примери иначе ще си дадем, те са и добри, и лоши – те са много. Но дайте да изчистим лошите до минимум и наистина да измислим закони, такива, каквито ще Ви помогнат да се развивате, да застанем да видим колко бюджет бихме могли да дигнем и как Вие да погасявате едновременно. Защото, когато говорих с финансовия министър, казва: те, като са направили такива дефицити, другите телевизии наполовина хора работят, те сега трябва да върнат парите. Защото казва: как да наливаме пари върху дефицити и той е прав. Какво да му отговоря, като каже такова нещо? И е прав! Едни харчат пари, други дават отгоре пари.
Да измислим така Закона, да го направим, че да ни помогне – хем да се реформираме, хем малко да устискаме, хем пари повечко да се даде. Дай да изчистим понятието, може да бъде телевизията и търговско дружество. Защо не? Дайте да го приемем със закон това.
Разбира се, да – ясна отчетност. Печелите, отиват в телевизията за реинвестиции и за нови програми. Много просто, както в киното тук трябва да стане. Приходи отново за нови проекти, пак в телевизията. Ще го направим пак по този начин, парите са Ваши.
Разбира се, моля Ви да ми простите, аз съм отворен за работа и като казвам това само Ви казвам: тази врата е отворена, дайте експерти, дайте ни юристите, дайте ще поканим и Министерството на културата и експерти, дайте да седнем и да направим онези правила и закони, които ще ни дадат възможност най-накрая спокойно да говорим, че имаме силна национална, държавна, обществена телевизия, свободна на всичко отгоре.
Никой не е спрял свободата на словото в Националната телевизия. Казвам Ви само „домашните истории“ трябва да приключат и да станат „обществени истории“. Бих дал и примери, но не е редно, има журналисти. Разбира се, и Вие ги знаете тези неща, всички знаем.
Да разширим, да вдигнем пердето, ветрилото, България да я показваме с достойнство и самочувствие навсякъде, защото има основание за това и да даваме правилна информация на обществото.
Правилната информация е вярната информацията – това е правилната, вярната! Аз ще Ви дам примери и имена мога да Ви кажа, не е само Светлин Русев. Светлин, е една добра личност, велика, голяма – светла му памет! Бяхме приятели. Много значими хора има, не само в документалните филми, има живи хора в момента с колосални успехи. Колосални! Страшни мъже! Само един Вукадинов не се е появил по българските медии – голям, велик българин. Да ни Ви казвам за още няколко писатели и поети. Едни и същи „домашни истории“. Не е истината, различен е! Ще Ви кажа точно Вашата телевизия: един месец ли се излъчваше той е кандидат за „Оскар“. Е, няма „Оскар“! През това време обаче едни печелеха страхотни награди. Трима българи спечелиха в Австрия на името на Оскар Кокошка награди. Един ред не излезе! Един! Тези неща да ги оправим. Вие тръгнахте добре, аз Ви моля: ако имате мъжкарлъка да промените тая телевизия заедно с екипа си, разбира се, аз не казвам да бъдете диктатор, а да си поемете реформата в нея и тя стане силна, атрактивна, хубава, професионална телевизия, каквато е била, и е, с малки недостатъци, разбира се, и тази комисия – сядаме заедно, правим си обществените дебати и си правим онези закони, които ще помогнат да се развие тази телевизия.
Ето, на първо време, трябва мандатът много бързо да го направим пет години. Три години не е време човек да седне и да подреди една такава машина. Изтича мандатът, идва друг и историята започва от него, и светът започва от него. Е, как да стане?
Първо, да направим и на радиото, и на телевизията – мандатът да вдигнем, да има време. Да имаме по-дълго време да поработим.
Чукате на отворена врата, господин Кошлуков. Вратата е тотално отворена, няма какво да ни убеждавате – да седнем и да го направим! Благодаря Ви.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Председател, може ли да задам един уточняващ въпрос? Аз се радвам, че генералният директор е отстоявал позиции, които ние дълго сме развивали преди това.
Искам да попитам господин Кошлуков – мандатът на Обществения съвет изтича с мандата на предстоящия генерален директор. Днес отворих Вашия сайт и открих, че председател на Обществения съвет е Боян Биолчев и така нататък от присъстващите тук. Този мандат обаче според Вашия правилник е приключен, а не открих ново заседание на Управителния съвет, който трябва да назначи по предложение на генералния директор, разбира се, Обществения съвет. В смисъл, легитимни ли са господата и госпожата като Обществен съвет?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кошлуков! Искам да започна своето изказване с това – да Ви поздравя с избора Ви за генерален директор, и Вашия екип.
Мисля, че Вашата инициатива е изключително навременна и смятам, че чрез подадената ръка за един открит диалог между Вашето ръководство и Комисията по културата и медиите е едно изключително добро начало. Мисля, че времето неимоверно бързо тече от гледна точка на това, че бюджетът за следващата година вече – мога да кажа, е влязъл и е в работен, все още незавършен вариант, но той е в работен вариант. Вашите думи за финансирането на Националната телевизия са изключително актуални.
Аз ще си позволя да направя няколко вметки като един дългогодишен участник в тази комисия и бих казал, че държавата в лицето, малко ще политизирам, тъй като аз съм политическа фигура, винаги е помагала и се е грижела за БНТ. Какво имам предвид? Имам предвид това, че това не е за първи път натрупаните 44 милиона дефицит на Българската национална телевизия. Предполагам, Вие сте следили във времето, винаги са се трупали милиони и Финансовото министерство е намирало начин и форма да ги погаси. Както се казва обаче, идва време, в което трябва да се потърси отговорност за формата и начина на натрупаните 44 милиона дефицит. Искам да се обърна към Вас и Вашето ръководство да се направи един задълбочен анализ за това по какъв начин и мисля, че ще бъде добре да бъде предоставено и на нас, народните представители, са натрупани тези средства.
Приветствам Ви с това, че Вие сте за мен един визионер и искате да направите нещо добро – да направите реформи. Реформите обаче се правят – най-напред човек трябва да заяви какви реформи се правят, за да получи пари от Министерството. Това мисля, че е не само в областта на телевизията, а най-напред реформи и пари срещу реформи се дават. С тези думи искам да кажа, че ние в присъствието на нашия председател и на другите колеги, от другите политически партии, винаги в тази комисия, сме се опитвали да бъдем на нужното ниво, да вземаме правилните решения, за да може действително културата, респективно Вашият културен институт, да може да продължи да съществува, и то в съвременните условия. Какво имам предвид? Изключително съм доволен от това, което Вие направихте, а именно като новаторство – да обявите конкурс. Нещо, което не е правено, бих казал, май никога досега в Българската национална телевизия. Тя се беше превърнала в една семейна телевизия: мама, татко и аз. Ще бъда малко по-остър и аз в своята критика, защото там виждахме родители, деца и така нататък.
Мисля, че е време както генералният директор се избира с конкурс, така и всички останали позиции като директор на информация – да не изброявам всички по-отговорни постове, телевизията трябва да се отвори към обществото и тя да бъде огледало на обществения, политически и културен живот. И както тук Вие няколко пъти, господин Хараланов, отбелязахте, че има области в нашето обществено пространство, където никой друг освен Българската национална телевизия не отразява. Тук, аз също бих искал да направя и ще направя предложение – не може да имаме равнопоставеност между комерсиалните телевизии и Българската национална телевизия.
Във Вашия правилник, на Националната телевизия и Националното радио, в чл. 90, е отбелязано, че Вие имате право на 15 минути рекламно време в рамките на 24 часа, и в практайма да имате право на 5 минути, а в същото време комерсиалните телевизии да имат по 15 минути за един час, ако не ме лъже паметта. Това Ви поставя в изключително неравностойно положение що се отнася във финансирането. И тук, действително заслужава да се помисли първо, за това което Вие предложихте като финансови мерки и да кажем нови финансови потоци. Това обаче, пак мисля, че трябва да стане на първо място, с инициатива от Вас, като Вие действително следите реалния шер, който се отразява, а той е горе-долу в съотношението, както към парите, това, което аз съм следил – съотношението на средствата, които постъпват чрез реклами и съответно шер четири към едно, според мен, дори парите, които получавате от реклама, са много по-малко от съотношение четири към едно към телевизия. Тук има хора, които са експерти и затова не бих искал да навлизам във води, които аз не добре познавам и не добре плувам.
Обръщам се към Вас – ние също имаме своите предложения, но на първо място, трябва да се направи задълбочен анализ на натрупаните средства.
Второ, на програмите, на хората, защото вижте числеността – това е също един от моментите, които се обсъждат в обществото, броят, числеността – примерно колко души наброява Националната телевизия. Действително, Вие имате друга функция, но смятам, че в съвремието, с навлизането на всички съвременни средства на комуникация и компютри и така нататък, мисля, че има място за оптимизация и осъвременяване, осъвременяване – като започнете от дизайна, като започнете от външната форма, до съдържанието, съвременното съдържание и съответно отпращаните към обществото сигнали, защото това е много, изключително важно. За мен – може би тук да не се съглася с хората, но това е телевизията майка, това е фундаментът, върху който обществото стъпва и от там нататък започва комерсиалният. Вие сте основата, стабилната база, а от там нататък е настройката. Така мисля аз, господин Рашидов. Благодаря Ви за времето.
В мое лице имате пълната подкрепа, аз също съм готов с инициативи, така че ние, от Политическа партия ГЕРБ, ще бъдем съпричастни и ще се опитаме да помогнем.
И последно изречение – трябва да бъдете по-експедитивни, тъй като часовникът цъка за паричките, които биха могли да влязат във Вашата сметка. Действително, нямате време. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Иванов.
Само ще вметна. Тук господин Иванов е абсолютно прав.
Момчета, дайте най-належащите неща, които ние можем веднага да започнем да правим, най-належащото, защото влезе ли в бюджетът, отиде чак до септември другата година. Това е така. Тук е прав.
Затова вижте експертно някои поправки, които можем директно да ги внесем в залата, ако има нужда от поправки на закони, каквото е необходимо. Даже аз предлагам да се съберем още един път тази седмица с членове на Комисията и да дадете определени предложения, за да го направим навреме. После ще бъде късно и да говорим, затова сега, първо, да реагираме за всичко, което е належащо.
Господин Ченчев, искахте думата.
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кошлуков, уважаеми гости! Докато седях и слушах, се чудех как да реагирам на това, което дискутираме. С моите български корени, както всеки един, в тази зала, предполагам, имаме едно изявено отношение към обществените медии, особено към Българската национална телевизия. Тук възникнаха много въпроси и те не са еднозначни.
Със сигурност обаче трябва да се търсят причините, а не просто да ги заметем под килима – спомням си миналата година, тъй като тук изобщо не виждам мястото на това кой от коя партия е, става дума за Българската национална телевизия, а тя генерира средства от всички нас, и тъй като няма никакво значение кой от коя партия е, но все пак беше споменато и някак си съм длъжен да кажа, че ние предложихме едно увеличение на бюджета с 15 милиона и предишният генерален директор го отказа тук. Има стенограми. И то не само миналата година. Тук възниква и въпросът защо се правят външни продукции – нещо, за което имаме сигнали, защо са се правили и са се плащали пари, аутсорсвала се е дейност, която спокойно си има и оператори, и студия в Българската национална телевизия, и всичко останало? Защо, след като телевизията е била в подобно финансово състояние – колапс, е трябвало да се подписват договори с външни продукции? За да се трупат още задължения ли? Кой носи отговорност за това? И как ще му бъде потърсена?
Говорим си прямо и откровено. Сигурен съм, че Вас Ви боли –всички тук, както и нас, за състоянието на Националната телевизия, разбира се, тук сме имали дискусии и с представителите на Националното радио. Спомням си, че имаше идеи да се закрива една програма от това радио, ако си спомняте и Вие, и други подобни неща. (Шум и реплики.) Да, тревожно е.
От друга страна, малко Ви се ядосах. Признавам. Похвална е Вашата инициатива. Тя е абсолютно похвална. И наистина аз бих направил същото, затова Ви поздравявам най-сърдечно, че Вие сте дошли, сядате пред Комисията и поставяте проблема. И според мен така се прави, така трябва да работите и даже съм сигурен, ще продължавате да го правите. Националната телевизия има нужда от това – българските граждани имат нужда от това. Ядосах се малко, защото всички тук ми обяснявахте с лек нравоучителен тон какво е обществената медия. А ние всички тук знаем, защото всеки от нас, е полагал усилие не само да я има, не само да е достъпна до всички, но да е максимално качественият продукт. Тук не става въпрос нито една политическа партия или която и да е фигура конкретно да си лъскаме един на друг лустрото, имиджа или политическото его, или личното дори, ако щете.
Затова аз знам какво Ви е, знам какво е да заварите подобно нещо. Бил съм в тази професия „журналист“ и даже не мисля, че има бивш такъв, и съм бил в управлението на три печатни издания. Така че имам представа и знам колко е трудно.
Затова, както казаха и колегите, радвам се, че стана тази дискусия. Можем да си говорим още, нека да го направи и на друго място, и пред други хора, и с други хора, и с други капацитети, експерти, и въобще цялото ниво на експертиза в България по въпроса. Вие сте професионалисти всичките, мисля, че можем да достигнем до неща, които са полезни за всички нас, а не от коя партия идват. Защото по този начин – това, което предложи господин председателят Рашидов, да се реши въпросът, да се погледне, защо да не е търговско дружество обществената телевизия? И други неща. При всички положения обаче, трябва да намерим вариант, който да не води до ситуацията, която имаме в момента налице. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Ченчев.
Госпожа Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА: Добре дошли от мен! Радвам се, че имаме възможност днес да проведем този разговор и с огромно уважение към Вас, трябва да призная, че на мен в тази дискусия ми липсва финансист. Липсва ми финансист още от началото и моят колега доктор Иванов го спомена, защото, за да можем да бъдем адекватни на Вашите очаквания, ние трябва да имаме една база данни. И моето предложение е по-конкретно и стъпвам върху един опит, който има Комисията – работата по промяната в Закона за радио и телевизия, в частта за музикалните състави. Виктор Серафимов знае как се случи това. Направихме две работни групи, в които участваха финансисти. Когато поискахме финансовите резултати от радиото, за да можем да изработим съответната промяна, картината малко се промени.
Така че всъщност това, което би било добре да се случи в една конкретна дата, е да се подготви този финансов анализ – от едната страна, да бъде финансовият анализ, от другата страна, ние не говорим за бакалия или за някакво търговско дружество, според мен трябва да има и анализ на програмата, на програмната схема, за да може разговорът ни да бъде по-конкретен.
И при всички случаи, мисля, че господин Рашидов ще подкрепи това, защото Вие казахте, господин Кошлуков, че искате да има поредица от такива дискусии, да поканим представител на Финансовата комисия и на Финансовото министерство, за да присъстват на следващите наши срещи.
Мисля, че в този случай, на следващ етап, можем да бъдем по конкретни по основния дебат – каква е ролята на обществените медии. Аз като зрител, не като журналист, очаквам например емисията, централните емисии новинарски, на БНТ да бъдат различни от това, което виждам в касовите телевизии. Още повече, че сега мога да ги изгледам всички, мога да изгледам две частни телевизии, една обществена, защото никой вече не гледа линейно телевизия, гледаме това, което ни е интересно. Но, ако Вашата емисия повтаря това, което виждам в другите телевизии, няма да си върна, или първо да изгледам на БНТ емисията.
Какво имам предвид? Аз очаквам по-различна картина от това 90% инциденти и 10% политически скандали или по-точно 8% политически скандали и 2% спорт. Например бих се зарадвала на петминутка за култура и мисля, че Националната телевизия би могла да си го позволи, не в отделна рубрика, а в централна новинарска емисия.
Това е само анонс към бъдещи наши разговори. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Саватева.
Професоре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Аз съм бил преди – не мога да кажа в какво време – в предишната телевизия, Емил Кошлуков два пъти ме е канил в предаване, тогава внимателно следих и неговите реакции. Бях дълбоко убеден, че като се появи на такъв пост, какъвто е, непременно ще се опита да изрие Авгиевите обори – казано метафорично. Тоест това, което той се опитва да прави, пролича още в първите седмици на национален генерален директор, защото нашите електронни медии – всички медии, имат един огромен проблем, проблемът субективността. Те просто лъжат. Откакто Емил стана директор, обективността на Националната телевизия нарасна – не знам как го прави.
Националната телевизия, след като господин Александров акцентира върху проблема за идентичността, което изключително ме интересува, това ми е и част от професията, недопустимо е Българската национална телевизия, обществена телевизия, да влезе в конфликт с Българската православна църква и Светият синод да забрани на свещениците да ходят в тази телевизия. Това е абсурдно! Тоест в телевизията има хора, които тласкат обществената медия към конфликти с институции, с които не може да се правят конфликти. Просто, тя тогава не е обществена телевизия.
Аз лично смятам, че – Рашидов е прав тук, че трябва да започнем със законодателство, което може да стане най-бързо. Не искам да давам на никому съвет, но трябва да започнете срещи, които може да сте почнали с Икономическата комисия, Финансовата комисия, финансов министър, министър-председател – ще Ви приемат със сигурност. Доколко ще Ви изслушат и послушат, е друг въпрос, но когато се създаде обществена среда, обществена нагласа, Българската национална телевизия прави нещо, за да поправи предишното състояние, може да се получат много добри резултати.
Наистина трябва финансов анализ, наистина някой трябва да носи отговорност, наистина предаванията, единствената телевизия, която може да направи фундаментални предавания за българската култура, за българската история, изобщо за духовната сфера, е Националната телевизия, тъй като тези предавания, ако са майсторски направени, могат да носят и печалби, могат да носят и пари.
Аз съм против Българската национална телевизия да се регистрира като търговско дружество, защото, уважаеми колеги, ние регистрирахме болниците като търговски дружества и настъпи пълна катастрофа. Аз, откакто съм – защото и аз чат-пат журналист – толкова статии съм изписал на времето, когато активно се занимавах с тази работа срещу това болниците търговски дружества и прочие, и прочие, че нямам думи. От всичко това сега сме затънали в една страшна яма със здравеопазването, не искам да затъваме в подобна яма с електронните медии, където отиваме, направо там.
Смятам, че СЕМ изобщо не си върши работата, и че там стоят едни момиченца, които са калинки, те не си разбират от работата, нищо не знаят и нищо не могат. (Шум и реплики.) Истина е, казал съм го в Народното събрание.
Докторе, не се сърди! Мога да се обоснова моментално с примери, но няма да Ви занимавам с работа.
Бих искал, след като една такава личност като Емил стои начело на Телевизията, наистина да видя промени. И промените могат да станат на различни нива, които аз изброих.
Що се касае до самата Комисия, Докторът каза, че ние винаги сме стояли зад Телевизията, винаги сме се опитвали да помагаме, но в досегашните ръководства не сме срещали това разбиране.
Българската национална телевизия трябва да стане телевизия на българския народ, а не на търговци, които гледат само да печелят. Вие сте телевизията, която може да постави човека пред парите, защото в онези, другите телевизии, частните български телевизии, там слагат парите пред човека и човекът за тях е едно нищо! Казвам Ви го искрено. Това е само мое мнение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, ако вървим към края… (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
СЕМ е друга тема,. Ще я помислим, господин Иванов, защото СЕМ…(Реплика.)
Да, да, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Професор Станилов, не го приемайте като реплика, просто такава е процедурата.
Когато казах „търговско дружество“, имах предвид това да направим дебата по всичките предложения, а не че Националната телевизия… (Реплика на Станислав Станилов).
Защото всеки може да изрази мнение и ние бихме казали примерно Националната телевизия моментално, веднага да си види програмата, защото онзи ден например имаше шпионски скандал, пресконференция на главен прокурор, имаше пресконференция на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, но това не се даде по Националната телевизия, а се излъчваше пряко в една друга телевизия, а в същото време по Националната телевизия вървеше сериал.
Може ли да се реагира, можем ли да бъдем гъвкави? Вие, много добре ме разбирате и го казвам – не знам, не го приемайте като критика. Чухме за отлив на по-младата аудитория, народът има нужда, хората имат нужда да бъдат информирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Кошлуков, искате да отговорите ли?
Заповядайте.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Благодаря, господин Председател, защото имаше въпроси.
На въпроса – дали Общественият съвет е легитимен – да, той е преизбран, за съжаление, малко бавно работим със сайтове, това ще се промени съвсем скоро. Аз вярвам, че януари Вие ще имате на телефоните си приложение „БНТ Нюз“ и ще получавате новите директно преди ефира, ако новият ми директор на дирекция „Мултимедии“ си удържи на думата – той е ново, младо момче и се надявам да си я удържи. Вие ще виждате тази пресконференция на Вашия екран, въпреки че не гледате линейно телевизия, започваме с този сайт.
Така че тогава ще го оправим и Обществения съвет, за съжаление, не сме, но е преизбран, някои от тях – Боян Биолчев се отказа от председателско място, има ангажименти с други продукции, а някои от хората ще напуснат, някои допопълваме, в скоро време ще го обновим, но тези членове тук, са част от Обществения съвет.
На въпроса за проверката, който зададохте.
В петък, миналият петък, не знам датата каква е – пети-шести, Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) завърши своята проверка и ми беше връчен Докладът от нея за целия период за 2018 г. до април 2019 г., когато беше освободен предният генерален директор. Ние сме направили запитване до прокуратурата. Според тяхната компетентност – ако смятат да предприемат бъдещи мерки по Доклада, можем ли да го публикуваме, от съображение затова, че ако искат да предприемат, могат да задържат някаква информация. Те ни отговориха, че ще се запознаят с Доклада сега и се надявам в най-скоро време да получа становището на прокуратурата мога ли да кача Доклада на нашия сайт. Той е готов. В него се съдържат може би огромна част от отговорите на Вашите въпроси. Надявам се до 10 дни да мога да Ви ги предоставя публично, както съм обещал и в концепцията – ако прокуратурата не предприеме мерки и не реши да задържи информация за бъдещите разследвания. (Реплика.)
Ако поискате, ще Ви го предоставя веднага. Казал съм, че с Комисията ще работя. Ако изискате Доклада официално, ще Ви го предоставя – това е по взетите мерки.
На въпроса Ви за продукциите и предаванията, за Ваше сведение, ние имаме едно ново предаване, което доскоро беше по БНТ2, но вече е по БНТ1. И по БНТ1 в неделя, нарича се „Нашата вяра“, то е отново предаване за религията, бих Ви препоръчал да го погледнете, подозирам, че ще Ви хареса много повече.
По въпроса за това, което казвате – за преки излъчвания и действия. Вярвам, че ще успеем да отговорим на него много скоро, защото разходите не са големи. Не само приложения за таблети и телефони, но и нов сайт започваме с новите, подозирам, че ще направим такъв за спорта и за времето. Аз силно искам да имам сайт за време само за България и за покрайнините около България, защото хората може да не ги интересува какво е в Токио, но вероятно има разлика между Несебър и, да речем, Равда – единият почива в единия град, другият в другия, хубаво е да знае дали ще вали дъжд точно там.
Вярвам, че ще можем да обслужим цифрово нуждите Ви – на Вас като граждани, на всички нас. (Шум и реплики.)
Предложенията на госпожата е чудесно и аз приветствам тази идея.
Затова, господин Рашидов, прощавайте, ако бъркам – госпожа Саватева, нали така? Доколкото разбирам, Вие казвате, че Ви е необходим такава инициатива заедно с финансисти. Мога ли да отправя една молба? Под Ваш патронаж, ако Вие повикате представител на Финансово министерство, на Финансовата комисия, съвместна с Менда, не знам как Вие сте патроните, Вие сте новите представители в ресорната ни комисия, ние ще Ви предоставим всичко, но подозирам, че тежестта на такава среща с Финансово министерство, Финансова комисия на парламента, Медии и култура на парламента (реплика: „Точно така.“) и ние, може да бъде инициирана от Вас – по наше предложение, ако нямате право по закон да ни каните – ние казваме, че го искаме. Просто го организирайте, за да дойдем. И тогава ще Ви предоставим по-верен анализ, ние го имаме не само в Доклада на АДФИ, имаме го и в нашия отчет. Аз знам точно задълженията на Телевизията до стотинка за следващите три години. За съжаление, дефицитът вече е направен за следващите три. БНТ е в преразход оттук до 22-ра. Така е управлявана до момента, натрупани са тези дългове. Ще Ви бъде даден всеки един договор, който пожелаете. Казал съм, че ще управляваме прозрачно и открито. Няма какво да крием.
И за реформите.
Вие отлично знаете, че за големи реформи ни трябва подкрепата – формални разрешения за масови съкращения. Ако вървим натам, ако обсъждаме тези теми, ако изобщо стигнем до рязане на живо месо, защото все пак това са човешки съдби, знам колко ни е щатът и персоналът – 1360 човека сме. Не е тайна, че БТВ и НОВА са с по 500. Аз разбирам какво ми казвате, но реформите имат смисъл само и единствено, ако Вие оправите Закона. В случая за съкращенията Ви казвам, че дори да съкратим хиляда, утре може да назнача две хиляди, Вие не може да ме спрете, такъв е Законът. Спрете го това. Никой генерален директор не трябва еднолично да си управлява телевизията и да назначава братовчеди, както му е кефът. Забранете го това с харта ли за телевизията, както е ВВС, с нормативни уредби ли, със съотношение и пропорции – Вие сте законодателите. Но в момента няма спирачки пред мен да назнача пет хиляди и никой не може да ми каже гък. Разбирате ли в какво безумие сме? Аз ако сключа договори с тези външни продукции за 30 милиона, Вие не може да ми кажете гък. Разбирате ли в какво безумие сме?
Моля за спирачки върху самите нас. Или ще управляваме контролно и отчетно, или ще сме в тази каша. Време е да говорим честно. Има нужда от законови промени.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: (Народният представител Евгени Будинов иска думата.) Една минута, дамата е по-хубава от Вас.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Господин Председател, всички сме хубави в тази Комисия. Благодаря за думата.
Мисля, че няма какво да коментираме, че Българската национална телевизия е от особено значение за гражданите за политиката, за културата, за историята, за всичко. Смятам, че по-рано господин Рашидов предложи един много добър вариант: в последващи дискусии Вие имате готови предложения за промени в Закона – за изменение. Има нужда от такава дискусия. Поздравления, че Вие сте предприели инициативата да направите крачка да дойдете тук и това да бъде началото на тези срещи. Подгответе тези предложения за промени, нека да се коментират. Определено няма да е кратко и няма да е малко. Има нужда от промени, има нужда от средства, ще има много и въпроси. Нека в едни последващи дискусии всички въпроси да бъдат зададени от наша страна и предложенията да бъдат дадени от Ваша страна и заедно да можем да продължим напред.
Поздравления отново за предприетата крачка.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Будинов, като много талантлив човек имате думата Вие.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господи Кошлуков! Аз искам да кажа, че съм съгласен с много от нещата, които казаха колегите. Това е правилното място и ние Ви приемаме с протегната ръка и, за да не повтарям, но ние сме с Вас в тази битка – може би думата не е точно „битка”, но в едно от Вашите изказвания Вие говорихте за това, че БНТ са няколко програми – четири или пет. Аз смятам, че в такъв момент не е нужно толкова да се говори за количество, колкото за качество. Имам едно малко артистично предложение, тъй като паметта е моя тема и смятам, че архивът на БНТ е едно уникално и много важно нещо, защо не самите канали да бъдат направени така, че някои от тях с малко средства да бъдат нещо много различно и интересно. Предлагам Ви единият от тези канали да бъде само от архива. Може да се казва „БНТ памет“ или „БНТ ретро“, но смятам, че това ще бъде много интересно за зрителите, ще възпитава младите и те ще виждат неща, които не помнят, а в същото време ще бъде и много гледаемо.
Отворен съм в следващите ни разговори да дам още такива предложения и да говорим за творческата, художествената част на нещата, а чисто за финансовата, тъй като не разбирам много, но съм сигурен, че има нужда от нещо като финансист, както каза и колежката и като финансов доктор, който може да… И Вие сигурно мислите за тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз предлагам лека-полека да вървим към края и затова ще си позволя… Искаме ли още да продължим, тя е дълга тази дискусия.
Първо, да Ви кажа: да оставим назиданията, защото новият ни генерален директор е много нов, той има нужда от подкрепа, няма нужда от много упреци. И ако възлагаме вяра в него да бъдем партньори, то да го направим като хора, които желаят да направят това нещо. Разбира се, познавам го много отдавна и скоро Кеворк беше написал много хубаво нещо за новия ни генерален директор – да върне онази си младежка дързост, когато беше на покрива на университета. На мен страхотно ми хареса това, защото аз дълбоко вярвам, че Емил иска да оправи тази телевизия, да изчисти авгиевите обори, както не бих спестял и да му кажа да престане да назначава неуспели артисти за водещи, защото канят само артисти. Да поканят малко и художници.
Добре, разбра ме какво ти казвам, защото от сутрин до вечер едни хора говорят за живота така, обаче до Драгоман. А трябва вече да минем Драгоман, защото това е ролята на обществената телевизия – да извадим еликсира на нацията ни, има такъв еликсир, да го качим на необходимия пиедестал – това е обществена телевизия, и наистина да създаваме значима държава, господин Кошлуков, защото в един спор с Митеран – министъра на културата, му казах: „Виж какво, ако нямахте сто големи френски имена, да речем Ив Монтан, Ален Делон, Симон Синьоре и каквото Ви дойде на акъла, Емилио Греко, Пикасо, Дали, Вие сте едно географско положение с 60 милиона френско говорещи идиоти“. И той ме гледаше половин час.
Ако ние не извадим нашите достойни българи, които правят точно нашата идентичност, за която говори господин Харалан Александров, което е много важно за нас и за бъдещето, и това, ако не го направи обществената телевизия, ние ще продължим „домашните истории”. Неслучайно намеквам за него, но то е и така, както ще да Ви звучи. Не бива културата ни да намирисва сутрин от екрана на джибри. Съжалявам, че го казвам, но това е несериозно към онези, които гледат. Това е несериозно!
Затова какво ще искам в заключение да Ви кажа, господин Кошлуков. Всички ние искаме да имаме добра телевизия, заинтересовани сме, защото ние гледаме тази телевизия. Всички ние дълбоко искаме да вярваме, че един човек като седне, като казваме реформи, да я подреди тази телевизия, не става въпрос да режем човешки глави. Ако те са в повече, ако те са по-ненужни, ако те не покриват онова, заради което само пълним места, защо да не се направи? Аз оптимизирах навремето и ми викаха оставка, понеже пипнах тези, които не трябваше. Да, оптимизация поиска Дянков. Направих го – 25%, да, струваше ми скъпо, но нещо се подреди: десетина театъра се обновиха, ларгото, Арбанаси има, има Трапезица, Плиска стана. Те са незабележими, но те станаха. Оперите се постегнаха. Пълни са залите – имаше отлив на публика, не защото не обичат театъра, а защото изхарчваха бюджета до август – бачкаш не бачкаш Музикалният театър имаше три представления и половина, не играят, няма пари, изядени са. Сега има пари, работят хората – да, защо трябва да са бедни, когато са талантливи, това не разбирах. Сега вече са по джипове, прекрасно, случи се – не го признават, но се случи. И се радвам на всичкото това. Да, пълни са ни театрите. Няма да го признаят, добро няма да чуя. Знаете „Квадрат 500” нямаше такъв музей.
Като говорят по нашата телевизия и като се стигне до това кой го направи и настъпва тишина, не се желае. Светлин Русев беше свободен артист, аз го поканих, светла му памет, той ми помогна най-добре, познаваше какво има в депото и го подреди, никой друг не можеше да го направи. Светла му памет – един полезен човек.
Затова като Ви казвам, под формата на шега, но това всичко трябва да се стегне, господин Кошлуков. Както се казва, върнете си характера, дайте заедно. Гарантирам Ви, ще Ви докарам госпожа Менда Стоянова, за да седнем заедно да обсъдим бюджета и е правилно това, което искате. Така трябва да бъде, в нейно присъствие, има нужда. Аз съм убеден и аз ще се боря за по-добър бюджет на телевизията. Да, осъзнавам, има нужда. Да, разбира се, но това не става с магическа пръчка. Дайте, предлагам дори още следващата седмица, другия четвъртък, ще го вкарам като точка да поканим официално госпожа Менда Стоянова, да поканим представителство на господин Горанов, един представител на финансите преди да се направи бюджета и на първо време по най-бързия начин наистина малко да се опитаме да се вдигне и аз 100% ще бъда зад Вас именно, защото Вие неистово имате нужда от малко инжекции.
Разбира се, всичко това е един процес. Каквото трябва като законови промени можем и от тук да направим важните неща, дайте ни предложения. Защото много е лесно да кажете: правете закон и го хвърлете към нас, тогава аз казвам: направете реформи и ще имате и пари и ще правим и закони. Не се говори така, елате заедно, елате, готови сме. Тази телевизия е на всички нас – нито е Ваша, нито е моя. Тя ни принадлежи на нас и я искаме такава, каквато много бихме искали всички ние. Да, разбира се, нищо скришно няма да бъде. Винаги съм правил обществени дебати. На Пеевски закона мина, имаше консенсус, приеха го, напълнихме голяма зала на обществен дебат, поставихме картите на открито. Да, и това ще правим. Нямаме скришом, от никой нищо не крием.
Да, Комисията е много готина. Това Ви го казвам откровено. Това са едни интелигентни, образовани хора и наистина винаги сме се разбирали, че културата е винаги над политиката, не си играем със съдбата на Отечеството. Защото иначе като Франция, ако ние нямаме достойните хора, които са двигателите, които правят националната ни идентичност и култура, ами, население 6 милиона хора, които ще си раздаваме и ние награди с едни червени килими, духовата музика, платено от държавата, шест човека си даваме едни награди. Каква е файдата от това? Да си вдигнем държавата, но ще я направим заедно.
Затова имате партньор в наше лице, докато сме тук. Колегите ми са отворени към това, ние сме разговаряли на тази тема, благодаря им на всички, че са отворени да помогнем. Имате отворена врата, предлагам Ви: аз ще Ви се обадя или моите сътрудници другата седмица да разговарям с госпожа Менда Стоянова, да разговарям с господин Горанов, да имаме представител, да седнем наистина. Това, което казвате е една болка, то е една болка, която съществува, защото се е натрупала, това е една рана, чоплена отдавна. И няма как да я залепим, но колкото можем да започнем да я лекуваме. И парите трябва да се балансират, да се занулят. Бавно ще стане, не е процес, който утре ще го решим –нито Финансовото, нито Вие, но дайте да го започнем. Аз съм по-скоро съгласен да получим едно съгласие и да тръгнем по правилния път.
Затова Ви предлагам – благодарим, че пожелахте тази дискусия, тя е нужна, защото така се работи, колегиално е така. Партньорите са налице, аз поемам ангажимента другата седмица да имаме едно заседание наистина още един път, както сега, стегнато, човешки дебат, необходимостта да седнем заедно да видим какво можем да направим, да дадем предложения на премиера това, ако се приеме на Министерския съвет – в крайна сметка той е господарят, който пази хазната, и ако го убедим, нека да даде малко, нека да ни помогне и да тръгнем отнякъде, а догодина ще си изчистим законите, да си направим поправките, да си имате пет години мандат да работите спокойно като хората, ако искате да правите тези промени. Те не са само уволнения. Промените са за промяна на концепции, промяна на програми. Нещо ново трябва да се случи, знаете го добре. Казвам Ви го и Вие го знаете по-добре, опитахте се. Един ден долу Ви викат: ние сме елитарна група, оставка. Не е пътят това. Няма как да стане. Ние не говорим хората да бъдат кофти, говорим да подредим цялата схема на цялата тази тежка машина – нови програмни схеми, атрактивни, интересни, по-широко, по-мащабни намерения, глобализиран свят. Не става така: ти какво мислиш – излиза Пенка силикона и започва да ти говори нещо и Харалан Александров вика: кое е пък това момиче, сега, какво ми говори? И цял ден е на екрана. Цял ден!
Така, приятелю. Другата седмица продължаваме.
Господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Председател!
Господин Кошлуков, имам едно предложение преди да закрием нашето заседание: ако е възможно до другата седмица, вторник, да ни бъде раздаден – казвам на народните представители, да го изпратите до Комисията един екземпляр. Това не значи обнародване и не значи да бъде пуснато, а до народните представители, за да можем да се запознаем. До другата седмица доклада на АДФИ съответно да бъде предоставен на председателя на Финансовата комисия, за да може, когато другия четвъртък се съберем тук, да имаме вече някаква визия, да имаме някаква конкретика и база, на която ние да говорим с Финансовото министерство. Аз не издавам тайна, септември месец бюджетът е почти – предполагам всички тук имат опит, знаят, че бюджетът е почти готов. Той има някаква рамка. И сега е моментът да можем да реагираме бързо. Това беше моят апел към Вас. Аз нямах предвид да го качите на страницата, защото – да, окей в обществото всички ще се запознаят, въпросът е да бъдат взети, ако може да вземем бързи решения, и съответно да се направи някакъв погасителен план и как да се помогне. Тоест експерти от Финансовото министерство да бъдат в помощ. Така разбирам аз помощта и взаимодействието между институциите, да помогнат на обществената телевизия. Завърших, дано не съм Ви отегчил. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мен никога не можете. От медицинските въпроси това също е медицински въпрос.
ЕМИЛ КОШЛУКОВ: Почитаеми господин Председател, две молби от моя страна. Бихте ли ми изпратили писмо с искане за Доклада, просто да съм сигурен, че сте го поискали?
Второ, бихте ли искали във вторник информация – Докладът е проверка за необезпечените плащания и направените престъпления. Искате ли финансова информация за състоянието на Телевизията в обработен лесен вид, което ние да Ви подготвим от нашата Икономическа? (Шум и реплики.)
Моля Ви, запишете, че искате Доклада и че искате финансовото състояние на телевизията. Нямам право на отчет и Вие нямате право, да речем информиране за справка, за да Ви дадем точните числа, които ние знаем. Ще Ви ги предоставим в рамките на няколко странички, няма да е голямо, като ще Ви направя плащанията, оставащи за следващите години, те са към УЕФА и ФИФА – най-тежките, и към филмовите пакети, за да знаете задълженията по големите международни договори до 2022 г. Олимпиада УЕФА – ФИФА, Европейско световно Катар – Токио. Там са най-тежките пари, които – всичко друго може да се оправи, но тези просто ще ни осъдят. (Шум и реплики.)
Благодаря Ви, господин Председател. Беше много любезно, че ни приехте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Закривам заседанието, колеги.

(Закрито в 16.10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов



Стенограф:
Галина Мартинова