1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група нарони представители на 21 февруари 2020 г. – за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-25, внесен от Александър Сиди, Искрен Веселинов, Мария Цветкова и Милен Михов на 19 март 2020 г. – за първо гласуване.
3. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2019 г., № 004-00-9, внесен от генералния директор на БТА на 13 май 2020 г.
4. Разни.

---

На 28 май 2020 г., в Народното събрание, площад „Княз Александър I“, № 1, зала 249, от 14,30 ч., се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група нарони представители на 21 февруари 2020 г. – за първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-25, внесен от Александър Сиди, Искрен Веселинов, Мария Цветкова и Милен Михов на 19 март 2020 г. – за първо гласуване.
3. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2019 г., № 004-00-9, внесен от генералния директор на БТА на 13 май 2020 г.
4. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,35 ч. и се ръководи от господата Вежди Рашидов и Евгени Будинов, съответно председател и заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Налице е необходимия кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група нарони представители на 21 февруари 2020 г. – първо гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-25, внесен от Александър Сиди, Искрен Веселинов, Мария Цветкова и Милен Михов на 19 март 2020 г. – първо гласуване.
3. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2019 г., № 004-00-9, внесен от генералния директор на БТА на 13 май 2020 г.
4. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 10, против и въздържал се – няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието присъстват – от Министерството на културата: Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, и Аксения Бонева – държавен експерт в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“; от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник- генерален директор, Данчо Антонов – финансов директор, и Йоана Петрова – главен счетоводител; от Съвета за електронни медии: Анета Милкова – директор „Специализирана администрация – Надзор, лицензионни, регистрационни и правни режими“; от АБРО – Анна Танова – изпълнителен директор, и Ева Петрова – юрист; от „Музикаутор“: Ясен Козев – председател на Управителния съвет, Иван Димитров – изпълнителен директор, и Мариана Андреева – адвокат; от Сдружение КОПИ-БГ: Кристина Стоянова; от Бюро за интерактивна програма: Николай Бойков – член на Управителния съвет; от „Алфа Рисърч“: Боряна Димитрова – управител; от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Атанас Димитров – съпредседател; от Движение „Защита на гражданите и държавата“: Кирил Гоцев; Петко Дурмана – художник.
Колеги, материалите за заседанието са изпратени на електронната Ви поща.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 054-01-17, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 21 ФЕВРУАРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Получени са становища от: Министерството на културата, Съветът за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Сдружение „Спринт Продакшън“ и „Музикаутор“.
Становищата са публикувани на интернет страницата на Народното събрание.
Давам думата на госпожа Мария Цветкова да представи Законопроекта – заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости на днешната комисия! Законопроектът цели насърчаване на производството и разпространението на повече българска музика в телевизионните радиопрограми с цел съхраняването и популяризирането на българската култура и език. Българската музика е един от основните стълбове на националната ни идентичност и тя трябва да има своето гарантирано място в българските медии.
Според национално представително проучване, проведено през месец септември 2019 г., съществува обществена необходимост от повече българска музика в радио и телевизионния ефир. Проучването показва, че над 72% от хората в България желаят да слушат в българските медии повече музика, изпълнена на български език, и очакват поне шест от десет музикални произведения в една медия да бъдат български. В същото време статистиката показва, че през последните години с навлизането на чуждоезикова музика у нас, делът на излъчване на българската музика намалява прогресивно и тя вече е едва около 20% от музиката, която звучи в българските медии.
За да бъде обърната негативната тенденция и да бъдат защитени българската музика и език, предлагаме въвеждането на квоти за българска музика в радио и телевизионните програми. Според промените, които внасяме, които внесохме в Закона за радиото и телевизията, да, малко – 1/3 от музикалното съдържание на медиите извън новини, спортни предавания, реклами и филми трябва да е предназначено за българска музика, поне един от авторите ѝ трябва да е български гражданин, а най-малко половината от българската музика, която съдържа текст, трябва да бъде с текст на български език.
Законопроектът ще насърчи употребата на български език и ще стимулира творческата изява на авторите, продуцентите и изпълнителите на българска музика, чийто произведения ще бъдат пускани по-често в ефира и те ще получават съответно повече средства от авторски права.
Законопроектът е подкрепен от редица творчески организации. Въвеждането на задължителни квоти за национална музика чрез законодателството, е инструмент за съхраняване на националната идентичност и защита на националния интерес и се е доказало като ефективна практика в много европейски държави. Подобни квоти са въведени в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Холандия (сега Нидерландия, бел. на стеногр.) и Украйна. Само за сведение – във Франция е прието 40% от музикалното съдържание да е на френски език.
Уважаеми колеги, бих искала да кажа, че след като ние разгледахме и становищата, които се получиха по отношение на внесения от нас Законопроект, готови сме да обсъдим всички забележки и предложения, които има по отношение на този законопроект, но сме уверени, че той е изключително необходим.
Разбира се, между първо и второ четене имаме доста неща, които да преработваме, но така или иначе ние в момента разглеждаме философията на Закона и смятам, че всички тук в тази зала сме убедени, че това е една кауза. Ние трябва да го приемем като кауза, да има повече българска музика в българския ефир. Защо? – Защото с навлизането на глобализацията и навлизането на повече чуждоезикова музика в българския ефир, наблюдавано през последните години едно обезличаване, за съжаление, на българската идентичност, на българската култура, на българския език, което става и чрез българската музика. Ето затова ние смятаме, че това, което предлагаме за повече музика в българския ефир, трябва именно да стане по законов път.
Какво друго бих могла да кажа? Всъщност нека, първо, да изслушаме, ако има изказвания, колеги. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И“ аз благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Давам думата на господин Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Съгласявайки се изцяло с мотивите на Законопроекта, който беше представен, искам да кажа, първо, че те до голяма степен съвпадат с мотивите, които вече бяхме изложили в един предишен законопроект – става дума за предишния. Между другото, този законопроект беше отказан в тази комисия преди няколко месеца, но още не е влязъл в залата, което според мен все пак е добър знак.
Лично аз считам, че този законопроект сега ще има същата съдба като предишния и надали ще получи подкрепа от Комисията, за което, между другото, Ви казах още – и специално на господата от „Музикаутор“, им го съобщих това още миналия път, когато разглеждахме предишния законопроект. Казах им, че идеята с квотите, която те имат, няма да мине. Днес ще бъдат свидетели на това действие как не минава идеята с квотите. Защото, общо взето, господа, където Вие сте тръгнали, ние с Вас и с много други хора, вече се връщаме. Ние три години работихме върху този законопроект, за да Ви предложим другия вариант, в който не се принуждава никой да вкарва някакви квоти, а се вкарват стимули.
И тъй като всички мотиви, които колегите изложиха току-що, са всъщност въпрос на държавна политика. Тоест, ако някой отговаря за това в българския ефир да има повече българска музика, да има повече български език, да има повече стимулирани хора, които да участват в културното ни развитие, това е държавата.
Разликата между този законопроект и Законопроекта, който ние предложихме и още не е разгледан в залата, е в това, че държавата при нас трябваше да поеме един финансов ангажимент, който е минимален. Ставаше дума за около 5 милиона годишно, което за финансовия министър, повярвайте ми, са – не знам колко са личните му пари, но вероятно има измерение, в залата между самите депутати има хора с повече пари, лични пари говоря. За толкова пари ставаше дума при подкрепата, която ние предложихме, която имаше пазарен принцип всъщност и която на практика отговаря на всички европейски изисквания, и която е стимулиране, а не принуждаване.
Ние също тръгнахме в обсъжданията си преди три години с идеята да въведем квоти, но не предложихме квоти, защото те няма как да бъдат приети. Защото освен чиста съпротива на политическо ниво, което ще срещнете в тази зала още днес, и след това в другата – по-голямата зала, всъщност има и чисто търговска съпротива, защото радиостанциите логично не искат да бъдат принуждавани. Именно затова ние тогава Ви предложихме вариант, в който ги стимулираме, а не ги принуждаваме. И пак казвам, този вариант струваше само 5 милиона, което за финансовия министър изобщо не е сума, която трябва да попречи на всички тези благородни мотиви, които колежката изложи.
Във връзка с това искам да се обърна и към колегите от ГЕРБ, защото тогава – преди няколко месеца, ние с Вас водихме диалога и Вие ни казахте, че идеята е много добра, което, предполагам, че и сега ще кажете, сега на другите колеги пак същото ще им кажете. Ще им кажете, че идеята е много добра, само че тези мотиви не се постигат по този начин, има по-добри начини, по които да ги постигнем, всъщност тук има някакви дефекти, които ние можем да поправим… И да Ви напомня, че от времето, откакто беше внесен и разгледан онзи законопроект, той беше внесен преди година вероятно, беше разгледан преди няколко месеца, до ден днешен Вие не сте направили нищо подобно. Вие не внесохте никакви предложения за това как да бъде стимулиран и според мен няма да ги внесете. Аз лично ще бъда много щастлив, ако ги внесете. Между другото, аз това очаквах.
Очаквах, когато отказахте нашия предишен законопроект, Вие да влезете с друг, за да може тези два законопроекта да се комбинират по някакъв начин и тогава, хайде, не приемайте на БСП законопроекта, предложете Ваш, ние ще направим предложения между първо и второ четене, и по някакъв начин ще стигнем до това Вие да сте политически водещите, щом толкова държите и това е важно за Вас, но накрая да бъде направена една кауза – защото колегите говорят, че това е кауза, и аз съм съгласен, че е кауза.
Тази кауза можеше да се постигне по този политически път. Вие не тръгнахте по него и ще си проличи сега с гласуването, че не сте по него, защото Вие най-вероятно ще го откажете, поне така сте заявили до момента. Аз лично ще съм щастлив, ако не откажете Законопроекта.
Лично моята позиция – аз няма да гласувам в тази комисия, защото не съм член, но аз ще препоръчам на моите колеги, разбира се, те си решават, нямам власт върху тях, аз ще им препоръчам да подкрепят Законопроекта, но ще го направим с идеята, ако те, разбира се, решат. Пак казвам, те имат собствено право да решават какво гласуват и какво не, но ще препоръчам това с идеята, че между първо и второ четене могат да се вкарат другите регламенти, които всъщност да докарат този законопроект до някаква изпълнимост. Защото в момента във вида, в който е, гарантирам Ви, че нито ще бъде приет, и ако бъде приет, което няма да стане, няма да се изпълни. Защото няма как в пазарната икономика да принудиш радиооператори да го правят, няма как да накараш СЕМ да ги наблюдава, изобщо механизмът, който е предвиден, няма да сработи. И това го пише в становищата, които Ви дават всичките всъщност организации от СЕМ, през оператори и така нататък.
В заключение, извинявам се, ако съм говорим малко по-дълго, но за мен това е важно, идеята е да се подкрепят българските творци, е добра. Пак казвам, ние работихме дълго върху нея. Това, че някакви сдружения – големи или малки, граждански или професионални, се опитват да се месят в законотворчеството, е добре. Те трябва да го правят и трябва да получават за щетите подкрепа от депутатите. Това е смисълът на общуването. Обаче в същото време аз бих Ви призовал да имате малко повече доверие в професионализма на депутатите. Защото аз не се наемам да Ви кажа как да си подреждате тониките и нотните листове, но за сметка на това, вярвайте ми, предложението, което бяхме направили, с Ваша подкрепа можеше и да мине. Сега ще се докарате там, където след половин час ще видите резултата.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Давам думата на Нона Йотова.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Госпожо Цветкова, Вие споменахте думата „кауза“. Аз съм малко национална в случая, защото още когато 2017 г. ние с колегата Крум Зарков за първи път в залата на парламентарен контрол зададохме въпроса за квотите за българска музика към министър Боил Банов – това беше първият път, оттогава до сега непрекъснато работим по това, особено Крум с колегата Кутев се срещаха с представители, с директори на радиа и какво ли не.
Знаете ли, за мен лично това е каузата на живота ми. И тогава, когато задавахме въпроса към Боил Банов, аз изрично казах, че може би при мен има конфликт на интереси. Защото аз съм композитор, автор и изпълнител на моите песни, на моята авторска музика. И трябва да Ви кажа, че се почувствах много… наистина съм емоционален човек, почувствах се зле, когато миналия път леко подигравателно се отнесохте към нашето предложение. Не знам, идват избори, може би и сега се сетихте да предложите тези квоти.
Аз наистина бих искала това да се случи, защото съответно мен също ме касае като независим музикален продуцент, защото не съм нито от „Вержиния Рекърдс“, нито от еди какви си други – „Монтемюзик“ и така нататък, аз съм си сама аз и това ще бъде прекрасно. Но при положение че Вие тогава действително не само че не ни подкрепихте дори, меко казано, се подиграхте с нас, с нашия труд, с това, което сме правили. Действително пожелавам Ви успех. Лично аз съм изключително раздвоена как да гласувам сега относно Вашето предложение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йотова.
Други изказвания?
Заповядайте, колега.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз ще бъда максимално кратък и ще Ви призова да подкрепите така внесения законопроект. На първо четене се обсъждат принципите и основната философия на Законопроекта –това е записано и от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Действително е, че има несъвършенства във внесения текст, които обаче могат да бъдат коригирани между първо и второ четене.
За разлика от колегите от БСП, нашият подход е по-различен. Ние не залагаме тук на стимули действително и не залагаме точно защото знаем, че заложим ли на стимули, попадаме в сложните регламенти и директиви, свързани с държавната помощ. Не е проблемът в размера на финансирането, а проблемът е как да можем да се съобразим с тези норми, които са в Регламента за държавните помощи.
Затова ние предвиждаме в този случай въвеждане на административнонаказателни разпоредби, на административнонаказателна отговорност при несъобразяване на квотите.
Беше казано в днешния дебат, и не само в днешния дебат – това го има и в част от становищата, изобщо в дебата, който е воден по темата, се казва, че тези квоти не работят. Спорно е работят ли или не работят при положение че всъщност ние имаме доста голям пример в сравнителноправен аспект на държави, в които имаме квоти, квоти, които са дори по-големи. Беше даден пример с Франция. Мисля, че не само Франция е с по-голяма квота, при която явно квотите работя. Тоест не е проблемът да има квоти, още повече че в резултат на европейската Директива, на една от европейските Директиви, и в момента нашият Закон за радио и телевизия познава квотите. Има задължителна квота по отношение на европейска продукция, която са длъжни доставчиците на линейни медийни услуги да съобразяват при изготвянето на техните програмни схеми. Така че това не е непознат подход и очевидно, пак казвам, в сравнителноправен аспект имаме други държави, в които този подход се следва и дава, очевидно, резултат.
От направените становища аз съм съгласен с аргумента, че действително трудно могат абсолютно всички видове доставчици на медийни услуги без значение дали говорим за радио или за телевизионни оператори да бъдат слагани под общ знаменател. Правилни са бележките, които се излагат в част от становищата, че има различен програмен профил на част от тези оператори и няма как автоматично по отношение на всички тях да се следва един и същи механизъм, но тези бележки могат да бъдат прецизирани между първо и второ четене и съответно да бъдат предложени съответните корекции в текстовете, както и по отношение на начина, по който е дефиниран в Законопроекта терминът „българска музика“. Това също може да бъде коригирано.
В заключение ще кажа, че аз поне не си спомням да сме изразявали негативно или пък още по-малко някакво присмехулно отношение към Проекта на колегите от БСП. Това, че не сме го подкрепили, не означава, че ние не оценяваме техния труд. Просто ние следваме друг подход за разлика от тях по отношение на начина, по който се гарантира, че ще има повече музика в ефира. Призовавам Ви да подкрепите Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли други изказвания?
Господин Ебатин, думата е Ваша.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Уважаеми колеги, този въпрос за подкрепата на Законопроекта не е толкова лесен като решение от гледна точка на факта, от една страна, че искаме да възпитаме и да създадем среда, която да възпитава определени ценности, от друга страна, трябва да го направим по начин, по който обаче да е спазен и пазарния принцип на избор на свободния пазар на медийното пространство. Тоест начинът, по който се въвежда определена квота, ясно влиза в противоречие на свободния избор на търговеца, който предлага определен медиен продукт. Има доста възражения в тази сфера, тъй като има радиа, които са тясно специализирани, профилирани по отношение на определен тип музика и това не може да бъде съвместимо с налагането на определена квота.
Хубаво е да има определени механизми, но докато тези механизми не са прецизирани от гледна точка на това как ще се позиционира по конкретен начин, възпитателния ефект на този тип творчество с определена квота, със свободния пазарен принцип на възможност, който всеки един търговец има право да представя в медийното пространство, докато няма твърда яснота, винаги ще имаме противоречие дори и на този предварителен етап, където обсъждаме Законопроект на първо четене.
Като идея е добре, но като конкретен подход от позицията на това да се налагат определени квоти. Като философия е добре, но като конкретна философия – мисля, че този подход е сбъркан. И дори когато слушах изказването на господин Кутев, аз много внимателно го изслушах, там имаше твърдение: добре е да се подкрепи, но в същото време осъзнава, че това противоречи на пазарния принцип на свободата, тоест конкретния механизъм не е добре изпипан, затова лично считам да се въздържа, докато не се намери по-адекватен подход.
Не знам как ще го търсим, но може би и в самото пространство, качеството на определения продукт определя и неговото търсене. Ние живеем в една конкурентна среда, в която българската музика трябва да е конкурентна на световните платформи, на световната музика. И така, както е в момента, не виждам основание, защото това е и рестрикция по същество, налагане на определена рестрикция с тази квота. Добре е да я има, но тази идея трябва да бъде, пак Ви го казвам, формулата, по която трябва да се реализира, не е тази с квотата. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ебатин.
Има ли други изказвания?
Господин Биков искаше думата – заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми колеги, ако трябва да коментираме конкретния законопроект и ситуацията, която има около него, ние получихме различни становища от различни организации и в подкрепа, и против този законопроект. Чисто, конкретно и към момента, ако приемем този законопроект, ние ще трябва силово през закона да наложим на телевизиите и радиата квотен модел въпреки тяхната воля, която е изразена в различните становища. Аз самия, и в разговори с колегите от „Музикаутор“, и с други колеги съм изразявал подкрепа за това българската музика да присъства повече в българските медии, но и тогава, когато си говорихме, условието беше това да се случи, все пак, с някакво взаимно съгласие. Не през силово налагане на този модел, който от всички изказвания се разбра, има своите проблеми, недостатъци, които със сигурност трябва да се помислят още, за да се стигне, все пак, до някакво съгласие. Липсата на съгласие в момента е симптом за това, че очевидно този законопроект има проблем.
Много по-широк е въпросът за българската идентичност, която е включена в мотивите. Разбира се, че българската музика е част от българската идентичност, не всяка българска песен обаче, е част от идентичността. Това – със сигурност.
Българската идентичност е нещо, което със сигурност трябва да се формулира. Едва ли в закон може да се формулира в някакъв детайл. Защото и в самия закон навсякъде се говори за българска музика, има опит за конкретизация какво е българска музика. „Българска музика“ е, ако един от авторите е български гражданин. Според мен това има определени недостатъци. Например англоезичната музика, която е произведена от българи, доколко спомага за българската идентичност, която се основава със сигурност върху българския език, защото оттам тръгва съвременната българска нация? Тя тръгва от това, че българите са отказали да говорят на гръцки.
Доколко това стимулира българския език, защото за мен основната мотивация да се опитаме в българските медии да присъства повече българска музика, е съхраняването, развитието на българския език. Още една скоба – друг е въпросът доколко всяко изпълнение, всяка българска песен пък стимулира развитието на българския език и доколко го вербализира, защото има и такива изпълнения. Със сигурност колегите от „Музикаутор“ имат друга цел – тя е да се стимулират българските творци, което, разбира се, е също изключително важен въпрос, защото без тях няма да има и българска музика.
Според мен този дебат трябва да продължи. Пак повтарям, нашата група ще се въздържи по този законопроект, защото очевидно проблемът между различните страни не е никак малък, остри са становищата от двете страни. Не знам дали са водили диалог помежду си самите страни, дали вносителите по някакъв начин са ги събрали и така нататък – аз не съм участвал в такъв тип диалог, но когато се пипа толкова чувствителна тема със сигурност трябва да се направи с много повече търсене на съгласие и много повече взаимодействие между онези, които са поставени от едната, и от другата страна на тази барикада, защото няма как да обвиним и медиите, частните медии, че са против това някой да им се намесва. Това е нормална реакция. Друг е въпросът, че според мен по други начини – това е личното ми мнение, то няма нищо общо нито с този законопроект, нито с предишния, че трябва да се стимулира преди всичко създаването на музика. Ако държавата инвестира в това, трябва да инвестира, а не да осигурява само формата. Държавата има инструменти за това, има обществено радио, с оркестри, с музиканти и през това тя може да прави интервенции и в този тип култура, и то такива интервенции, които действително създават високо художествено ниво, нещо, което пазарът не гарантира.
Но аз искам да подчертая – аз съм против да се стимулира шоубизнесът, защото той е бизнес. Шоубизнесът е бизнес. Аз съм „за“ да се стимулира културата, да се стимулира онази култура, която държавата – и тук е ролята на държавата да формулира какво означава за нея идентичността, и да се стимулира тази култура, която създава идентичност. А шоубизнесът си е шоубизнес. Според мен в този закон се стимулира всичко едновременно – и шоубизнесът, и културата. За съжаление обаче се налага, пак казвам, силово върху медиите.
Отворен съм за разговори. И не е вярно, че сме отхвърлили предишния закон, защото е бил предложен от БСП. Изобщо не е това причината. Да, със същите аргументи смятам, че и този закон, след като предишния сме го отхвърлили, логично е да отхвърлим и този, след като твърдите, че те са едни и същи. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Давам думата на госпожа Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председателстващ.
Колеги, тъй като господин Биков каза почти всичко, което мислех да кажа, както и колегата каза, ние ще се въздържим по отношение на този Проект за закон, защото също така сме последователни в отношението си към опити да се урежда през закон специфично взаимоотношение, без да пренебрегвам по никакъв начин смисълът и значението на производството и въобще на българска музика.
И единственото, което ще допълня, е, че ако в правния мир се появи подобен закон, следващият закон, с който ние ще се занимаем, е например за производството на филми и сериали, които, да кажем, толкова патриотично и национално отговорно ще се опитаме да наложим на всички медии да излъчват, независимо от качество и така нататък на продукцията.
В този смисъл търсенето на решението на проблеми в един сектор, ако и да е свързан с културата непременно през закон е неуместно. Да, трябва да има дебат безспорно, трябва да се търси начин да се подкрепи производството на българска музика. Не се наемам ние да бъдем критиците, които ще определят каква би била тя, която би се слушала и коя би се търгувала, така да се каже, защото, да, прав е Тома, това е бизнес, и медиите са бизнес. И къде тук е мястото на законодателя по отношение на специфично регулиране на конкретен бизнес? Защо? Да, духовността ни е изключително важна, но аз не смятам, че с това предложение, с което се запознахме, ще се реши който и да е въпрос на нашата национална принадлежност или на нашата духовност. Така че това остава нашето становище. И колкото пъти и който да внася подобен законопроект, становището ще бъде същото, със същите аргументи.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Има ли други изказвания?
Господин Иванов, думата е Ваша.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми колеги, гости! Аз изцяло ще се присъединя към мнението на моя колега, като бих искал да направя някои допълнения. Считам, че в области като култура най-малко в 21 век, когато информационните източници са изключително много, от всякакъв вид, ние трябва силово да налагаме в нашите медии пропорции за това каква музика, какви предавания да бъдат излъчвани. Нещо повече, когато говорим за музика, задавам си логичния въпрос: каква българска музика? Тя може да бъде симфонична, може да бъде народна, може да бъде естрадна. След това: кой определя и по какъв начин какви са качествата, какви са естетическите, какви са, ако щете, какъв ще бъде приносът на тази музика, която ще бъде примерно с квота, определена два, три, или четири часа в денонощието?
Нещо повече, в съвременния свят знаете, че конкуренцията е тази, която всъщност поражда именно добри произведения. Аз искам да кажа, че в различни формати – примерно Евровизия и така нататък, когато участват наши български песни, Вие всички добре знаете, когато примерно една песен е композирана добре, изпята добре, виждате, че без да се налага силово, тя се налага във всички форми, в електронни медии и така нататък. Нещо повече, аз също смятам, че да се слагат граници на културните, така да се каже, това са произведения, да се слагат квоти, е нещо, което нито културата, нито науката може да търпи.
В заключение, за да не ставам многословен, също бих искал да се върна и назад във времето. Всички си спомняме, бих казал, с горчивина определени дни в седмицата, когато беше наложено да се гледа една единствена телевизия и това беше в петък – мисля, че всички помните тези петъци. След това мога да дам още много други примери от нашата минала история, която ние по никакъв начин не искаме да я претворяваме и да я връщаме в бъдещето.
Така че смятам, че точно културата и във всяко едно отношение, когато има съревнование, когато има конкуренция се зареждат и се създават по-добри културни продукти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли други изказвания, колеги?
Давам думата на госпожа Мария Цветкова – заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Йотова, в никакъв случай, когато представихте Проекта за повече българска музика в българския ефир, ние в никакъв случай не сме се държали смехотворно. Бих искала да кажа, че от много години, от много години ВМРО предлага да има квота българска музика и да има повече българска музика в целия ефир, както и „Обединени патриоти” като парламентарна група. Така че отхвърлям тези обвинения от Ваша страна.
Тук в тази зала се говори доста за силово налагане на българска музика. Извинявайте, колеги, обаче дайте да поговорим малко за отговорността на българските медии към българското общество. Тогава слагаме на кантар тази отговорност, която имат българските медии, защото, както вече стана ясно от тези статистики, българската музика намалява в българския ефир. Означава ли това, че тя е по-малко качествена от чуждата музика или няма с какво да се запълни тази 1/3? Аз не можах да разбера.
Разбира се, има всякаква музика, но ако редакционните екипи преценят, че дадена музика не е достойна за техния ефир, просто няма да я излъчват, но има достатъчно много качествена българска музика, която може да бъде излъчена в българския ефир. По никакъв начин не влияе този законопроект на редакционната политика, защото нито се оказва по някакъв начин какъв стил музика да се излъчва в дадено предаване, какви да са гостите, каква да бъде темата, по никакъв начин не се намесва в редакционната политика.
Напротив, както вече казах, това би трябвало да бъде кауза за всички нас, и то за „Обединени патриоти” е кауза да има повече българска музика в българския ефир, защото тази кауза обединява авторите на музика и на текстове, обединява обичаните български изпълнители, които са оставили и оставят трайна следа в българската култура и които са създали едни от най-обичаните вечни български хитове. Този законопроект, бих казала, е мост между тези вечни хитове, изпълнителите на тези вечни български хитове и младите таланти. Дайте да подадем ръка на младите български таланти, на които да им кажем: „Да, развивайте се и творете тук в България”. Защо може медиите да си позволят да плащат авторски права на чужди автори, а не могат да намерят 1/3 място в своите програми, и то извън новини, реклами, спортни предавания и филми за българска музика? Това бих искала да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цветкова.
Заповядайте, колега, думата е Ваша.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цветкова, добрият Законопроект разчита на превенции и на стимули, за да не бъде нарушаван. По-малко добрият, нека да използвам тази дума, разчита на санкции. Всички казахте, че не сте имали иронично отношение към внесения от нас Законопроект. Тук присъстваха тогава и директорите на БНР, и БНТ и от изказванията, които бяха направени, от коментарите след това, че ние искаме квоти по всички медии, стана ясно, че почти никой не го е чел. Това е иронията и обидното в случая. Ако някой не е разбрал, защото говорехме за баба му на кой какво е пяла, на майка му на някой какви песни без никакви стимули, а в нашия законопроект нямаше думата „квоти”. Нещо, което след това всички коментирахте, и в медиите…. Няма да използвам тази дума, господин Председател. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попдимитров.
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Реплика към колегата. Не съм запозната, питам: съществува ли ограничение в сега действащия закон, което да не дава възможност на някоя медия – примерно телевизия, да излъчва от сутрин до вечер изключително и само българска музика?
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Няма.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Въпросът ми е в смисъл на това, че Вие например като партия притежавате телевизия – нали така?
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Няма такова нещо.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Всички партии от Вашата коалиция имат по една телевизия. Няма ограничение, не е необходимо ние да записваме в закон, че те могат непрекъснато и само да подкрепят българската музика. Това е контекстът на моя въпрос, ако не става ясно. Трябва ли да го правим със закон? Направете го, подкрепете българската музика. Ето – три телевизии могат да излъчват денонощно, патриотично, изключително и само чудесната българска музика. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Мария Цветкова искаше отново думата – заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Няма да говорим сега за собствеността на медиите и твърденията, които Вие отправяте. Те не са верни. Това, което искам да кажа е, че ние внасяме Законопроект, защото искаме това да бъде наложено чрез закон, за да бъдат стимулирани българските радио и телевизии да излъчват българска музика. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Цветкова.
Иска ли думата някой от народните представители, защото така е по Правилник – първо те трябва да се изкажат?
Сега давам думата на госпожа Анна Танова от АБРО, която е заявила изказване.
АННА ТАНОВА: Уважаеми народни представители, за втори път имаме възможност да се срещнем по тази тема. Аз ще бъда кратка, защото предния път дискусията беше доста подробна.
Искам да обърна внимание на това, че в радиоефира съществува много голямо разнообразие от радиопрограми с най-различна жанрова насоченост и различна аудитория. Тази аудитория е изградена и тя си търси това, което получава насреща, и като съдържание, и като профил, и като жанр.
Последното проучване, което ние правихме, в контекста на пандемията за слушаемост на радиото, показва резултати горе-долу как се движи слушаемостта на радиото и бих искала да ги споделя частично с Вас, за да Ви покажа всъщност какъв е потенциалът и каква е аудиторията. Едно от най-рейтинговите и най-високо слушани радиа е Радио Веселина. Така че може да си представите какво е търсенето насреща срещу високите проценти, които се цитират, и каква е жанровата определеност на музиката.
Действително БГ Радио също има място в радиоефира. То, за съжаление, не е в най-високите позиции, но исках да Ви дам тази база, за да имате понятие, ако попитате общо дали някой харесва българска музика, без да уточнявате жанр всъщност към какъв жанр се отнася питането.
На второ място, затова че не може да се налага силово на радиоператори със санкция въвеждане на определено медийно съдържание. Исках да Ви обърна внимание, че санкцията, която е предвидена, е до 20 хил. лв. Това е една от най-високите санкции изобщо в ЗРТ, която присъства, и е по-висока от санкцията за увреждане на малолетни и непълнолетни. Да не говорим, че изобщо начинът, по който се въвежда за телевизии, е абсурден и невъзможен за специализирани, филмови и спортни канали. Това не може да се постигне – 1/3 програмно съдържание, което да е посветено на българска музика. Представете си, че много голяма част е фонова филмова музика, която идва с филмите и сериалите, които се купуват, тя не може да се подмени с българска музика тази фонова музика. Има много практически измерения, които не са оценени. Затова действително при предния законопроект, който беше предложен, имахме някакви предварителни срещи и разговори с господин Кутев, Зарков, народните представители, които искаха да обсъдят как практически би било възможно да се случи някакво по-голямо присъствие на българска музика.
Принципно сме против квотите, защото нашето естествено убеждение е, че българската музика расте в радиоефира, дали сме данни, които сочат за този ръст, който постепенно през годините се утвърждава. Също обърнахме внимание в нашето становище, че ние водим много тежки почти всяка година разговори и преговори с организациите за колективно управление на права, които са единствените, с които ние можем да купим права, тоест с господстващо положение на пазара, за да не ги наричам „монополисти”. Много е тежко да се водят тези преговори и ние сме едни от най-големите платци изобщо за музика сред радио- и телевизионните организации, ние заедно с БНР и БНТ, разбира се.
И последното във връзка с Вашето изказване, на което исках да обърна внимание е, че в момента работим по законопроекта – в Министерството на културата се създаде работна група във връзка с обществените медии и тяхната обществена мисия. Може би в някакъв такъв контекст в обществената мисия на Българското национално радио и Българската национална телевизия биха могли да бъдат включени някакви допълнителни изисквания и да бъдат съответно финансирани с публични средства, но по този начин насилствено да се налага в частен сектор медийно съдържание, за нас е абсолютно неприемливо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви много.
Давам думата на Иван Димитров от „Музикаутор“ – заповядайте.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Технически погледнато квоти за защита на българската музика има. Проблемът е, че не е в България, а е в Македония. Понеже наскоро имаше едни много интересни дебати на много високо ниво с изпълнителната власт в България, където твърдяхме, че няма особена разлика между българския и македонския език. Всъщност аз съм спокоен – квоти за защита на българската музика има. И ще си позволя да кажа няколко неща.
Първо, как се редят нотни листа аз нямам представа, господин Кутев. В Юридическия факултет на Софийския университет такива неща не учим.
Второ, искам да кажа, че преди да влезем тук в тази зала всеки един от нас, всеки един от Вас, без да вменявам това като задължение, но като ценност, би трябвало вътрешно за себе си и с останалите да е провел дебата за идентичността, която следва да защитава и да насърчава. Защото ние тук не говорим за дебат между тези, които създават творчески продукт и между медиите. Ние говорим за обществения интерес, а общественият интерес в крайна сметка може да бъде прочетен и от това проучване на „Алфа Рисърч“, което е направено, за целите на всички Вас обективно. По тази причина поканихме госпожа Боряна Димитрова да дойде и да каже. Вие се занимавате с подобен тип проучвания, в последна сметка взимате решения на базата на тези проучвания, редите си листите на базата на тези проучвания и знаете много добре как се правят те.
Има гледна точка на българския гражданин, която никой по никакъв начин не засяга тук. Никой! В механизма, който беше предложен в първия законопроект, реално се предлага нещо, което в нито една от държавите в Европа, които са въвели квоти, не е предвидено. Това е механизъм, модел, който е местно производство, без аналог и със сигурност предвид становището на министъра на финансите, няма как да се случи. Означава ли това, че ние трябва да изключим възможността българската музика да бъде защитена?
Защото, когато ние говорим за защита на българската музика, ние говорим за защита на българската култура, за работни места, ние говорим за възможността да развиваме нашия туризъм, а не да слушаме гръцка музика пред Бачковския манастир и така нататък, и така нататък. За да се развие един млад талант, той трябва да има достъп до ефир. Тези, които нямат изградени контакти с медиите, не получават такъв. Те нямат шанс да се развият в съвременния свят. И по тази причина толкова много държави, които бяха изброени от вносителя, реално са въвели квотите не за да налагат силово на някой мерки, санкции или каквото и да е, а в името на определена ценност, която следва да се утвърждава и да се развива. И ако има дебат, той трябва да бъде за ценности. Ако някой от нас има колебания дали следва да се развива и да се подкрепя българското, особено в условията на криза такава, в каквато все още се намираме, може би вече в края ѝ, вие сами видяхте какви са дебатите във всички индустрии. Ако не се подкрепя българското, нещата не се получават.
А тази криза съумя по някакъв начин да подчертае една друга криза, която ние имаме в културата. Видяхте, че едни от първите хора, които останаха встрани, в периферията, в невъзможността да могат да се справят с обикновени ежедневни предизвикателства и отново е въпрос на ценности. Аз нямам право да се моля от името на никой. Аз имам право единствено да нося доводи. Имате доводите на българските граждани, които може да видите от това проучване, имате практиката, съобразена от всички държави, които сме проучили и сме Ви поднесли наготово, Вие също положихте усилия в тази насока, за което благодаря и оценяваме високо, но истината е, че политическото дребномислие в момента по никакъв начин не помага да се проведе този дебат. Отлагането на темата означава, че тя няма да се случи никога и от начина, по който се води този дебат, от начина, по който взаимно се обвинявате Вие като народни представители тук кой каква позиция е заел във връзка с нещо, в никакъв случай не работи в посока да се намери решение.
Ние търсим решение не за нас. За „Музикаутор“ е много лесно. Ние събираме едни пари на базата на отчетите, които ни дават медиите, и ги разпределяме на базата на тези отчети. Над 80% от парите, които се събират от дружеството, заминават в чужбина. Останалите остават тук. Преди две седмици стартирахме нова кампания за писане на българска музика. През културния фонд на дружеството се отпускат 300 хил. лв. за създаване на нова българска музика. През последните шест години отпуснахме още милион 200 хиляди. Милион 500 хиляди ще бъдат дадени за музика, която Вие няма да разберете, че съществува, няма да я потърсите в YouTube, няма да я потърсите в Spotify, няма и да я чуете в медиите. Като част от тази кампания за подкрепа на смисъла да се въведе тази музика, бяха изготвени от определени хора листи с музика, която не достига до ефир, която е качествена, която е смислена, и Вие не я знаете, и аз не я знаех, и е прекрасна.
Затова казвам: дебат може да има. В Законопроекта, който ние сме вкарали, изискване да има 1/3 българска музика. Госпожо Танова, позволявам си да коментирам, ние изключваме спортните предавания, ние изключваме рекламата, ние изключваме музиката в новините, ние изключваме всички пакетирани програми, които по някакъв начин се интегрират в съдържанието на телевизията. Ние даваме шанс единствено там, където има свобода за избор, за музикален избор – едно на всеки три парчета, да може да бъде българско и това не е изискване, това не е санкция. Това е логика в българския ефир, над територията на България да има възможност да се чува български глас, българска музика и да се развиват българи. Това е засега от нас. Благодаря наистина за възможността да бъдем чути тук на тази маса.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви за изказването.
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ: Уважаеми господин Димитров, първо, лично аз съм един от последните хора, който трябва да убеждавате в това, че трябва да се подпомогне българската музика. Напротив, както вече казах, посветих доста време на това да се опитам да го направя. Проблемът в цялата тази работа, в която се разминаваме с Вас е, че когато искате да направите нещо от този тип в подобно демократично общество като нашето, комбинираните усилия между гражданското общество и политиците са много необходими. И когато те се разминават, обикновено не се получава по много причини. Не е тук мястото, където трябва да Ви ги обясня, но ако искате, мога да Ви разкажа защо не се получават.
Например, ако усилията, които бихте вложили в лобиране към всички депутати, предполагам, но към опозиционните през последните няколко дни – и с телефонни обаждания, и с всичко останало, бяхте го направили към министъра на финансите в малко по-голям размер преди няколко месеца, може би нещата щяха да тръгнат по друг начин. Тоест въпросът е как точно тези обществени механизми щяха да сработят. Ако ние имаме разлика сега в момента конкретно, не е в това дали защитаваме българската музика. И Вие, и аз според мен я защитаваме и сме го доказали и двамата. Разликата е дали познаваме механизмите, по които това може да се случи и как правим така, че да се случи.
Повярвайте ми, аз през последните три години бях напълно на Ваша страна и продължавам да съм на нея. Просто, за съжаление, Вие казах преди малко как няма да стане, защото има грешка в подхода.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Давам думата на госпожа Анна Танова. (В залата влиза господин Вежди Рашидов – председател на Комисията по културата и медиите.)
АННА ТАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко, за да не прекалявам с Вашето време и внимание. Когато всеки от нас седне в колата си, знаете, че може да изберете сред много станции, най-малко, които се слушат в София, когато искате да слушате българска музика, винаги може да включите БГ радио, или според предпочитанията си съответния жанр. Този избор аудиторията го има непрестанно. Така че ние тази възможност сме я дали и я има. В телевизионните ефири също се създават много формати, които са за млади български изпълнители.
Взех думата, за да кажа, че „Музикаутор“ никога не се е обръщал към нас, за да водим някаква дискусия на тази тема. Мерките са прокарвани силово, без да се обсъждат и е факт, че досега отстъпка за това да излъчваме българска музика, никога не ни е предлагана. Тоест никакъв друг механизъм не е търсен извън този насилствен законодателен акт, който в случая е планиран да се случи без наше участие. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Давам думата отново на господин Иван Димитров от „Музикаутор“.
ИВАН ДИМИТРОВ: За отстъпка за ползването на българска музика, за пускането на българска музика е абсурдно да се мисли по отношение на авторите. Това означава да сложим по-ниска летва към българските автори, за да насърчим ние медиите. Това нещо за мен е абсурдно, това нещо за мен е обидно и това нещо за мен е нелепо, но се радвам, че беше документирано по този начин тук в тази зала от госпожа Танова. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви за изказванията.
Аз съм сигурен, че дълго време може да продължите този дебат – особено Вие двамата, затова предлагам да го завършим.
Мислейки си също за този законопроект, искам да споделя с Вас едни мои мисли. Аз много харесвам думата „свобода” и свободата по принцип, но в словосъчетанието „налагаме квоти”, глаголът „налагаме” се бие с думата „свобода” и като свободолюбив човек това малко ме притеснява. Също ще Ви кажа, че в Гърция няма такива квоти, а това е държавата, в която може би се чува най-малко родна музика. Така че може би проблемът не е в това да наложим насила нещо – знаем, че насила хубост не става, а по-скоро е до някакво наше лично усещане. Аз смятам, че българите притежават такива качества. Благодаря.
Заповядайте, господин Козев, от „Музикаутор“. Ще Ви помоля наистина да бъдем кратки, защото имаме и други точки от дневния ред.
ЯСЕН КОЗЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че ще бъда най-кратък от всички. Три простички неща – решенията трудно се взимат, понеже трябва да са балансирани и да водят до добро за обществото. Това е и Вашата амбиция, за което – уважения, но, първо, такива решения, точно такива и ние ги споделихме, както каза господин Димитров, в експертизите и проучванията са взимани и са показали своето успешно стъпване на пазара и приемане от обществото и бизнеса, съответно, в страните, които сте видели. Това е първото.
Второ и последно, нека да мислим така: в момента ситуацията е: слабият носи силния. Грижим се повече в кавички, подчертавам, повече за капризите на силния, отколкото на слабия в ситуацията. Няма такъв модел никъде другаде по света, то няма дори и близък такъв, в който процентното разпределение на музиката в съотношението, е 18 – за българско творчество, в редки случаи до 20, срещу 80 – за чуждо.
Така че моят призив към Вас е: в коридорите, в залите или където и да е било, опитайте малко по-стегнато и бързо да вземете решение за този сектор, определено той има нужда за това, ползвайте ни, за каквото има нужда като експертиза.
Приемам бележката на госпожа Танова, че може би не са проведени достатъчно много разговори и с тях по този въпрос, но опитът ни показа, че поради една или друга причина отношенията с тях вървят трудно и бавно. Вероятно някой ден ще стигнат до едно по-добро равнище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация искат думата, ще Ви я дам, но моля Ви, бъдете кратки, защото имаме и други точки.
АТАНАС ДИМИТРОВ: Добър ден, господин Председателю! Добър ден, дами и господа народни представители! Ще бъда изключително кратък. Ние сме декларирали нашата подкрепа относно промените в Закона с изразено наше становище. Няма да се аргументирам, защото чухме достатъчно аргументи „за” и „против”. Нашите аргументи са достатъчно ясни. Ние искаме нашият туристически продукт да бъде идентичен, да има своята самобитност и да бъде продаваем. Нашите гости във входящия туризъм идват изключително с нагласата и усещането да опитат вкуса на българското и мислим, че този закон ще помогне именно в тази посока.
Също така аз не разбирам защо не трябва да използваме правна логика, правни закони и икономическа логика за защита на нашето родно творчество. В противовес на мненията, които се изказват тук, че нещо се налага насилствено, аз съм икономист и използвам изключително само икономическа логика. Ами да вземем да отворим пазара си за китайските стоки и да не налагаме протекционализъм. Именно квотата е вид мито. Значи, ние трябва да разчитаме икономически на нашия пазар, за да осигурим на тези хора достатъчно пространство в противовес на това, което навлиза отвън. Знаете какви мощни медии стоят и отвън, какви групировки стоят, кой защитава тази външна музика. Тя е изключително качествена и ние трябва да осигурим финансов ресурс на нашите творци, за да могат да творят и да съществуват. Няма друг начин, повярвайте ми. Дайте им възможност в това пространство, в тези 30% ли са, колко да могат да се осигурят икономически, да обезпечат съществуването си.
Протекционализмът и насилието нямат нищо общо. Едното е защита на националните интереси, на националното творчество, другото е нещо съвсем различно, което няма да коментирам тук в пространството. И пак искам да заявя изключителната подкрепа за промените в този закон от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви за изказването.
Давам думата на господин Биков за кратка реплика.
ТОМА БИКОВ: Тук никой не се явява против българската музика, първо, защото чувам, че едва ли не… и тук не става въпрос за протекционизъм. Телевизията и радиата са бизнеси. Те като хора бизнесмени много лесно ще намерят изход от тази ситуация. Когато им наложим квота от 33% и те видят, че най-слушаното радио е Радио Веселина, те ще започнат да пускат тази музика по своите телевизии. Каква е гаранцията, че ще има подкрепа за творци, които ние тук всички смятам, че изграждат българската национална идентичност, а няма да има подкрепа за творци, където текстът на песента е написан от български гражданин, а музиката е или от сръбски или от гръцки?
РЕПЛИКА: Спонсорите.
ТОМА БИКОВ: Не знам, не виждам в Закона и виждам, че телевизиите ще се измъкнат. Аз не се притеснявам за тях. Проблемът е да не искаме да изпишем вежди, а да избодем очи. Иначе, разбира се, че трябва да се протектират – затова има и не само за музиката, има субсидия за културата по принцип. Може да има недостатъци там, може да се опитаме там да оправим нещата, някакви пари да се дадат и да има повече ефекти, да се дадат в правилната посока – целево, за определени, конкретни неща, но цялата българска култура е субсидирана, огромна част от нея или поне българско изкуство, да не е култура. Културата е всичко, но изкуство. Исках само да подчертая, че никой не е против протекцията на българската музика.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
За да затвори дебата, ще дам думата на председателя на Комисията – господин Вежди Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, няма какво да кажа, но мен много ме притеснява думата „квота”. В една демокрация ти да ограничиш, е малко сложно.
Второ, хубавата музика аз не виждам защо чрез квота трябва да се определя. Аз не виждам един Васил Найденов кое радио няма да го пуска, защото е слушаем, или „Шурците”, или Лили Иванова, или ФСБ? Целта е, когато има сериозна музика, желана от хората, да я слушат, защото квотата е да задължим едни хора да слушат нещо, което не искат да слушат. Това ще направим, защото някак си трябва да го напълним това време. А точно свободата на избор е тази демокрация, за която искаме да говорим. Не знам, но с квота да задължиш…
Аз съм „за” българска музика да се пуска и сигурно ще се пуска. Ако аз съм собственик на радио, ако публиката желае тази музика да я слуша, ще я пускам денонощно, защото това ми е рейтингът, бизнесът ми е това, рекламите ми са това, но да задължим някой да пуска това, малко ми се струва леко неточно. Смятам, че не е тази формата.
Второ, кой ще определя тогава коя музика е хубава? Как ще я пуска, по какъв начин в тази квота ще участва музиката? Ами, ако искам една музика да не я слушамe ние слушателите? Искаме тази музика, която всички хора желаят. Тя е видима тази музика. Навремето тук с господин Кутев говорихме, не че имам нещо против неговите идеи, но, вижте, за да избираме хубавата музика, която да е слушаема, българска, загубихме терена пред чалгата – „Златен Орфей”, конкурсите, „Мелодия на годината”. Всичко това поддържаше и обществото избираше трите най-хубави песни, желаните песни, слушаемите и те се въртяха, и ги слушахме с удоволствие . До днес кавърите се правят върху това и остарях с тези песни. Демокрацията е това – хората да изберат какво искат да слушат, какво желаят. Смущава ме определено думата „квота”. Това е ограничаване на… не знам. Може и да съм прав, да не съм, но ще се съглася с мнението на всички колеги. В крайна сметка сме колективен орган. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
С това си позволявам да закрия дебата и да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група нарони представители на 21 февруари 2020 г.
Кой е „за”, колеги? – Двама „за“.
Кой е „против”? – без „против“.
Кой е „въздържал се”? – 13 „въздържали се“.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, № 054-01-25, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР СИДИ, ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ, МАРИЯ ЦВЕТКОВА И МИЛЕН МИХОВ НА 19 МАРТ 2020 Г.
Получени са становища от: Министерството на културата, Министерството на правосъдието, Съветът за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Висшият адвокатски съвет, Асоциацията на европейските журналисти – България, Бюро за интерактивна реклама – България, Българската стопанска камара, и Асоциация „Общество и ценности”.
Становищата са публикувани на интернет страницата на Народното събрание.
Давам думата на господин Александър Сиди да представи Законопроекта.
Господин Сиди, заповядайте, думата е Ваша.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предполагам, че сте се запознали със Законопроекта. Видях всички становища по него. В голямата си част те са отрицателни. Разбира се, аз мога да говоря по абсолютно всяко едно становище от тях.
Ще започна с това, че ние от ВМРО и „Обединени патриоти” работим по темата вече трета година. Искам, много настоявам да кажа какъв беше конкретният повод да започнем работа по този законопроект. Беше по повод едно наше посещение с Ангел Джамбазки в Харманли, в лагера, който беше абсолютно празен, нямаше мигранти в него, след което отидохме в едно село в Странджа, където беше и председателят на БСП. Там заедно с местните жители на селото разговаряхме, които ни обясниха, че в този конкретен миг летят самолети от Германия с мигранти, които кацат на летище Безмер и оттам с автобуси се закарват в лагера в Харманли, който вече е препълнен. Идеята на управляващите е ние да избием овцете и козите на баба Дора и всички живеещи в това село, за да настаним на тяхно място мигранти.
Това беше толкова ужасяваща новина за мен, в която хората искрено вярваха и която, между другото, нашият колега народен представител госпожа Нинова, тогава не отрече. Ние започнахме работа по този законопроект и по още някои други такива, с които да се опитаме да сложим в крайна сметка край на тази дезинформация в интернет.
Това, което се случва, пак казвам, аз прочетох всички становища и съм изненадан, защото в този законопроект ние се опитваме не да налагаме цензура, не да създаваме фашистки закон, както друг наш колега беше коментирал в пространството, а напротив. Опитваме се да спрем всички онези фалшиви сайтове, които Вие знаете, поименно можем да изброим всички, разпространяват подобни глупости като тази, която току-що цитирах, които не са медии. И аз тук много държа да подчертая, че всъщност с този закон ние се опитваме да разделим нещата от медии, от хора, които наистина работят, със сериозна журналистическа практика, със сериозна подготовка в медийните публикации и хора, които наистина поддържат онази медийна среда, която е нужна и необходима за всяко едно общество от сайтове, като този, който цитирах преди малко, които разпространяват нелепи глупости.
Както и другата нелепа глупост, уважаеми колеги, че всички ние сме си гласували по 5 хил. лв. коледен бонус. Може би е вярно, но най-вероятно просто само моето име е било изпуснато в решението на Народното събрание, защото аз такъв не получих, но беше щедро споделяно това нещо цяла Коледа.
Както и другата невероятна глупост, че ние сме си гласували по 5 хил. лв. за лечение с коронавируса и после сме се разпуснали за 45 дни. Това е разпространявано от бащата на депутат от БСП. Аз също не съм получил тези пари. Вероятно отново в решението на Народното събрание моето име е било изключено.
Така че това е причината ние да представим на Вашето внимание днес този законопроект, по който, разбира се, аз съм готов да отговарям на всяка една критика по отношение на законопроекта. Днес в Народното събрание представихме и втората част от нашата идея за борба с фалшивите новини. Надявам се, че този, и следващия законопроект, когато най-сетне бъдат реализирани, разбира се, след корекции и промени, които сме готови да обсъждаме, ще успеем по някакъв начин най-малкото да забавим, ако не и да спрем цялата тази пандемия, която е много по-тежка и страшна от коронавируса, пандемията на глупостта в социалните мрежи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сиди.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Как беше старата приказка: че пътят към ада е постлан с добри намерения. Тоест аз съвсем не се съмнявам в идеята, че колегите от „Обединени патриоти” имат добро желание да се справят с един очевиден проблем на медийната среда, само че не смятам, че по този начин избраният подход е правилен и най-важното, тук става въпрос вече за това какви приоритети слагаме, кои са истинските проблеми на медийната среда? По това ще кажа няколко думи малко по-късно.
Става въпрос за друго. Господин Сиди пред нас цитира няколко фрапантни случая, които всички сме чували, тъй като такива новини в повечето случаи могат да бъдат отличени много ясно като фалшиви новини, но при липсата на ясна дефиниция какво е „невярна информация” – това е от очевидните неверни информации, при възможността да бъдат санкционирани хора, които са обвинени, че разпространяват неверни информации, тук се приближаваме опасно близо до територията на цензурата и ще Ви дам пример, който според мен е много по-сериозен. Съвсем наскоро прокуратурата повдигна обвинение за всяване на паника – обвинение, което се прави към хората, които дават фалшиви сигнали за бомби, на шефката на Фармацевтичния съюз, която е споделила своето притеснение, че има недостиг на лекарства в България. Оказа се, че информацията ѝ не само не е невярна, а сега започнаха да излизат информации, че тя е казала истината, което не ѝ попречи да се сдобие с обвинение, което възмути цяла България. Ние отваряме точно такава възможност с този закон всички журналисти да бъдат тъпкани по този начин, разпространявайки информация, която на по-късен етап може да се окаже абсолютно вярна и която в един момент, когато бъде пусната, някой може да прецени, че е невярна.
Също така съм много против да възлагаме повече правомощия на СЕМ и ще Ви кажа защо. Моето мнение е, че СЕМ като орган в този си вид е абсолютно безполезен – дали с него или без него, е все тази, но миналата седмица тук на тази комисия ние приемахме отчета на СЕМ и основно жалбата на новата председателка беше, че те са недофинансирани, че нямат административна възможност, че нямат капацитета да извършват дори мониторинга, който правят, и в следващия момент ние им даваме още отговорности. Оставям настрани моите собствени възмущения от СЕМ, дори и да приемем нейните думи, това означава, че ние натоварваме СЕМ с превръщането му в някакво Министерство на истината без те да имат възможност да реализират по какъвто и да е начин този контрол.
В този смисъл смятам, че борбата с фалшивите новини не може да бъде проведена през наказания. Прекрасно е да си въобразим, че можем да накажем глупостта и да тържествуваме като вестители на единствената истина. За съжаление обаче, не смятам, че това е начинът, по който трябва да се справиш с нея. Начинът по-скоро трябва да е позитивен в случая. Нека да се търсят начини да се поощрява качествената журналистика по някакъв начин – не казвам, че в момента има механизма, но чрез наказания, чрез неясни формулировки няма да ги спрем. Тъй като дори и да затворим всички сайтове, които разпространяват тези фалшиви новини, които са Ви възмутили, и то с основание, то основния канал за разпространение на тази информация са социалните мрежи, а там ние не можем да оперираме. Кой ще попречи на хората да пишат статуси в този дух? Кой ще попречи? Там е основното споделяне, даже не е задължително през фалшиви сайтове. Точно заради това смятам, че ние като група ще гласуваме против този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на уважаемия господин Попдимитров.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Сиди! Вашата мотивировка въобще не може да ме убеди в това, което говорехте, тъй като Вашите мотиви са манипулативни и изцяло политически. Госпожа Нинова била в някакво село, пък там нещо не отрекла, пък на един депутат баща му… Хайде да не говорим за роднините си, ще стане страшно тук. Некоректно е и липса на добър вкус е да разговаряме за роднините си тук в тази цяла или било в голямата зала. Това е недопустимо.
Предлагате примери от Фейсбук, от клюкарника за фалшиви новини! Това е несериозно. Как ще ги спрете?
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Не сте му слушали.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Държа да не влизаме в диалог. Вие после ще изясните какво аз не съм разбрал от невнимателното си слушане.
Вашето предложение обаче е изключително опасно и дори е в някаква колизия с Основния закон на страната. Той безспорно ще ограничи права и, както преди малко господин Симов каза, в извънредната ситуация вече имахме няколко примера, в които а-а-а да изгори някой, заради това, че е казал професионално някаква истина. Да не говорим, че и самите професори от Щаба си позволяваха да казват неща, които за някои са верни, за други – не. Това означава ли, че прокуратурата трябва да им повдигне обвинение, затова че, да кажем, историята на заболяването ги опроверга? Смятам Вашето предложение за Законопроект за несериозно и ние няма да го подкрепим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на Вежди Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Скъпи колеги, вижте, проблемът е много голям, разбира се. Моят приятел Симов е емоционален човек и поддържа винаги тезата на НПО-тата, които мърсят България, че сме на 111-о място. Такава свободия, че сме толкова напред със свободата, няма какво да се стряскаме. Ние сме народът на свободата. Знанието го развиваме. Вижте, кое е точно? – Точното е, че има лъжливи новини.
Второ, трябва да Ви уверя, че толкова много вече започват да стават сериозни и силни, щото загубваме мярката да разпознаваме лъжливата от истинската новина – това е. Има опасност да започваме, като се видим, да си казваме: сефте се лъжем, да не си вярваме.
Къде господин Симов е прав, обаче? – Че много сериозно трябва да помислим за лъжливите новини как да ги разпознаваме, първо. Министерството на правосъдието много точно казва един израз: имаме ли дефиниция, за да искаме в Наказателния кодекс дефиниция на понятието „невярна информация”? Нямаме още, не сме го дефинирали.
Разбира се, и Българското национално радио ще Ви каже какво става, защото ще направим един тотален панаир. То казва: „от друга страна те могат до доведат до много сериозен риск от затягане на свободата на словото и правото на изразяване”. И това е истина.
Когато кажеш на един журналист, защото винаги те са по-свещени крави ги наричам, те са недосегаемите, въпреки че законите важат за всички, въпреки че точно в тази зала съм казал: да, свобода на словото трябва да има, но тя е привилегия на всеки гражданин на тази държава, не е привилегия само на една каста, недейте, и аз имам правото на словоизлияние, на свобода на словото.
Ние бяхме се подготвили, да не го крия от Вас, защото не е тайна, да направим конференция – България да бъде домакин. Това щеше да бъде месец май. Уведомихме всички председатели на комисии по медиите и културата на Европейския парламент. Направихме една совалка да общуваме с 27 председатели, да седнем, защото тази болест не е българска. Тази болест трябва да намери своето решение. Разбира се, след като намерим точните дефиниции, да видим какви права имаме и тези, които сме засегнати от лъжливите новини, да, разбира се, сигурно и Наказателния кодекс. Аз трябва да търся права. Нарушени са правата на едни хора, но не сме намерили дефиницията. Защото като кажеш на един журналист, че са му червени бузите като на един друг медиен бос, той казва: убиват свободата на словото. Чакайте бе, хора, не убиваме свободата. Задушава се тази пуста свобода. Като кажеш нещо, че баба му има четири уши – не е свободата на словото. Чакайте бе, хора. И тук започва олелията.
На един другар, не помня кога, в една медия му казах: по-малко да плюе родината си, защото тя е наша, на всички – и на Патриоти, и на турци, и на прабългари, на всички ни. Какво да правим – многонационален народ сме. Свободата на словото е много тънко нещо, на което ние трябва да намерим форма – кое е свобода, докъде е свободата. Това се прави, разбира се, с някакви законови уредби, защото иначе цял живот ще се пазим. Цял живот ще Ви обяснявам от какво се плашат политиците и мухите – от вестник. С него се убиват.
А за да бъдем всички достолепни хора, достойни и наистина да има истинска свобода на словото и ние да милеем за тази свобода, защото кой не иска да имаме свободно слово?
Скъпи мои, трябваше да има една конференция в НДК: как да намерим способ и средства да се борим срещу тази свобода? И това трябва да го направим всички ние, защото тази болест не е типично българска, тя е европейска болест. Да, разбира се, без да накърним свободата на словото, на никой, не само на медиите, на никой.
Затова аз смятам, че е рано още да влизаме и да приемаме каквито и да е закони, защото ние бяхме, срамувахме се, че сме българи – мисля, че Велислава Кръстева е жив свидетел, когато от името на Комисията я пратихме една срамна история да изслушва, да оплюят България незаслужено едни НПО-та. Тази държава е на всички ни. Аз не желая, казвам Ви, ще умра тук и не желая моята родина да бъде плюта тук от едни сдружения. Това е един народ на 1300 години. Имал е своето достойнство, оцелял е през всички беди и ще негодувам, докато някой се опитва да ми мърси държавата. Не е толкова мръсна.
Аз моля, колега, днес да не бързаме с това нещо. Прав е, господин Симов, че е много рано преди да сме си изяснили какво точно да направим, защото не сме наясно, да направим закон, да ударим някого, ще ореват орталъка –докъде е свобода на словото? Да го решим и този проблем. Какво става с една лъжа, която накърнява достойнството на цели семейства, а аз съм един от потърпевшите?
Но докато не решим това – кои са лостовете, къде е границата, как, без да накърним интересите – ни на медии, ни на хората, ни на никой, ние не можем да направим крачка към законодателни уредби, не е редно. Затова, месец септември, да се надяваме, че коронавирусът ще се вдигне, всички, които сме заинтересовани, разбира се, ще поканим в НДК всички тези председатели на комисии и наистина този въпрос трябва да се обсъди на европейско ниво и да намерим европейски форми и мерки как да се борим срещу фалшивите новини. Така би било по-честно, вместо тук да се надвикваме всеки ден. Нека да не бързаме.
Затова казвам, че аз ще гласувам сигурно „въздържал се” и го казвам откровено, защото не сме готови да направим дефиниции за това нещо. Така мисля. Простете ми за дългите думи. Самият аз съм човек, който негодува срещу това, но нека да го направим като интелигентни хора, нека да не е наказание, бич божий, нека да е форма и начин на живот. Лесно можем да измислим накрая – осем години затвор, затова че си ме напсувал на прабаба! Не е честно. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Колеги, има ли още изказвания?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Попдимитров, понеже на Вас не Ви харесаха примерите, които даде колегата Александър Сиди, аз ще Ви дам други примери. Как Ви се струва новината: „Колонизатор е откраднал авторските права върху българския национален химн и сега е необходимо да бъдат платени десетки и стотици хиляди евро, за да бъдат откупени тези права.“ Ето такива лъжливи новини се пренасят и в телевизиите, не само в сайтовете. (Реплика от Вежди Рашидов.)
Нека само да довърша. Друг пример: „Ще бъде съборен паметникът на Апостола на свободата Васил Левски в центъра на един български град – и там се цитира министър – че той пречи на облика на града. А инвестиционните намерения са много по-важни, защото ще се изсипят там милиони, ще има много работни места и този инвестиционен хотелски курорт ще бъде по-важен от Апостола на свободата Васил Левски“ и много други такива подобни.
Нямаме спор, надявам се, в тази зала, че фалшивите новини са бич на съвремието и че те замърсяват медийното и общественото пространство. И нещо много по-важно, което господин Рашидов каза, че всъщност те накърняват и засягат човешкото достойнство. Затова смятаме, че това са достатъчно аргументи, за да предложим този проблем с фалшивите новини да бъде решен чрез закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, колега.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Уважаема госпожо, ако искате, аз мога да Ви засипя с такива новини в обратната посока, ама това е несериозно. Досега председателят според мен доста мъдро обясняваше какво може и какво не може.
Що се отнася до химна, не сте разбрали. Когато YouTube се интересуваше от новата версия на химна, там излизат едни авторски права на музиканти, които са го записвали, и оттам стана недоразумението. Понякога е и въпрос на некомпетентност. Но не ме карайте да Ви предавам такива примери, каквито Вие сега ми посочихте – клюкарски, защото няма да ни стигне времето на днешното съвещание. Това е несериозно. Лично спрямо мен какви неща са писани, то е изумително, но не смятам, че това е фалшива новина, която трябва да влезе в закон. Извинявайте много. На тази плоскост нещата стоят много по-сериозно, отколкото Вие се опитвате да ги представите.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Попдимитров.
Други изказвания?
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Бих искала да Ви заостря вниманието, че става въпрос, че тези новини се пренасят в телевизиите и в телевизионния ефир. Така че…
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря за отношението.
Давам думата за изказване на господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми колеги, на първо място, аз съм скептичен към този законопроект, това предложение за промяна на Закона, защото то е включено в Закона за радио и телевизия. Само по себе си според мен, това е по някакъв начин проблем, защото аз не считам, че сайтовете за фалшиви новини са медии. Ние, вкарвайки ги в този закон, искаме или не искаме започваме да ги третираме като някакви по-особени медии, а те не са такива.
Ние си говорихме с господин Сиди и днес, и вчера. Безспорно целта на колегите е добра. За мен целта в цялата работа е тези сайтове да бъдат възпрепятствани, на първо място. Не може в момента никой да накажем, дори да направим доживотен затвор, защото ние не знаем кой произвежда тези новини – нямат собственици, няма нищо.
Истината е, че това не са медии, това е един черен бизнес, и то много добър бизнес. Ние малко ги възприемаме като някакви шегаджии. Един, двама души могат спокойно да пишат един такъв сайт – той не изисква кой знай колко работа. Имат инфраструктура във Фейсбук с групи и този бизнес в един момент, той, първо, не плаща никакви данъци, но това може да бъде много лесно продаден за нелоши пари на някой, който е заинтересован. Такива има.
Така че ние, на първо място, според мен трябва да се отнасяме към този тип дейност като към една незаконна дейност, една дейност в сферата не на сивия, а направо на черния сектор и да помислим как през други закони да се опитаме да възпрепятстваме разпространението на тези сайтове. Разбира се, затвор, тези наказания само – аз тук подкрепям господин Симов, СЕМ няма капацитет да осъществи такъв контрол, няма капацитет пък никоя, нито една институция наистина да формулира какво означава „фалшива новина“ и „дезинформация“.
Факт е, че ние в последните месеци живеем във времената на многото истини и на малкото факти. Имаме вярващи в Мангъров, имаме вярващи в Мутафчийски, уж и двамата са медици, и двамата са научно обосновани, говорят коренно различни работи. И двамата се аргументират доста рационално, и разумно, и така нататък. Затова нашата готовност е да водим разговор и се надяваме не само Патриотите, и ГЕРБ може би трябва да се опитаме да намерим общи допирни точки с колегите от другите формации, за да можем, на първо място, да гарантираме, че нито една медия не само няма да пострада, напротив, самите медии, официалните медии, тези, които са регистрирани, които си плащат данъците нямат полза от сайтове за фалшиви новини, защото те им подбиват пазара абсолютно нерегламентирано. Потребителите на медиите нямат полза от тези новини не само заради информацията, а защото не могат да се защитят. Ако един журналист е написал лъжа или е обидил някого, съответният човек може да го съди в съда и по този начин се водят доста такива дела. Така че те регулират този процес, но от другата страна няма никаква регулация.
Пак повтарям, нека да си поставим реалистичните задачи. За мен реалистичното на този етап е не да се спрат, но да се затруднят. Лично аз водих някакви разговори и с институции, които могат да съдействат. Всички тук знаем, доколкото разбирам, такива са 50 – 60 сайта. Да се опитаме да ги затрудним максимално, но според мен в този закон няма да им окаже голямо затруднение, просто нито ще ги изплаши затворът, нито ще ги изплаши СЕМ, нито ще ги изплаши това, че по някакъв начин са отделени от медиите, при положение че сме ги вкарали в ЗРТ. Иначе това са активни мероприятия. Това е бизнес. Никакви медии няма в това.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Давам думата отново на господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, само ще допълня. Господин Биков, аз не съм много убеден, че и медиите не излъчват фалшиви новини. Разбира се, бих дал примери, не е място тук да водим тази дискусия.
Така че отново пак стигам до това, което се опитах да кажа, че трябва много по-сериозно отношение към това да намерим формата как да различаваме фалшивите новини. Аз дълбоко смятам – казвал съм една фраза и Вие сте я чували, че проблемът със свободата на словото е проблем на самите медии. Той не е на никой друг, защото никой друг не е забранил свободата на словото. Докато медийната грамотност е на едно тежко ниво, трудно ще различим фалшивите новини. Аз смятам, че единственото е медийната грамотност, тя единствено ще помогне да започнем да различаваме фалшивите новини.
Иначе ще продължим да говорим на тази тема много дълго и преди мабко, под формата на шега и да се развеселим, но наистина ние като се видим, ще започнем да си вярваме на всичко, защото постоянно ще се лъжем. Така че, отново смятам, и господин Биков смята така, защото много по-голяма е темата, отколкото да измислим едно наказание. Много по-широка е темата и много е европейска. Ние трябва да създадем наистина европейски стандарти, по които да се включим всички заедно да се борим с това. Не виждаме как ще стане, това е болестта на Европа, и не само на Европа, а на целия свят е болестта. Нова болест е, колеги, то е като коронавируса – лепва се от човек на човек, то е страхотно. И ще стане начин на живот, което е много страшно, защото господин Симов нещо подсказа – така да си живеем, то и така ще си живеем, ние така живеем, но не бива младите хора да искат така да живеят.
Не бива да заприличаме на този тип, тук съм съгласен, веднага да решим да ги наказваме. Първо да видим какво наказваме. Нали така, колеги, така мисля? Нека да видим, първо, дефиниции, да знаем кое е лъжа, кое е истина, всичко това да се обсъди и ще го решим. Благодаря, господин председателстващ. Да приключваме.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Давам думата на господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Рашидов, удоволствие е за мен да Ви слушам винаги и бяхте много прав в много от нещата, които казахте.
С колегата Биков наистина водим разговори и аз много се надявам, че ще ги задълбочим, за да постигнем някакъв резултат. Наясно сме, че отваряйки дебата, ние трудно можем, не трудно, ние задължително няма как да кажем коя е фалшива новина.
Не можем, господин Симов, не трябва и не бива да създадем Министерство на истината, както Вие го наричате, защото преди тридесетина години такова беше всичко в тази сграда. Така че наясно сме, че не можем да създадем това.
Това, което се опитваме да направим с този закон, а и със следващия, който днес представихме, е, първо, да отворим дебата, който вече сме направили. Второ, направихме много задълбочено изследване преди да стигнем до тези законодателни инициативи и всъщност има защо да си говорим дори и за затвор. И не затвор за това какво си казал, а за измама. Защото, когато някой се обади по телефона и каже, че имате някой близък, който по някакъв начин е пострадал и Вие дадете пари, това е измама. Всички знаем, че това е телефонна измама и съответно измамникът получава наказание. Когато обаче някой с някакво шокиращо заглавие Ви призове да влезете в неговия сайт, не е задължително да е само фалшива новина, но е сайт, който е направен да генерира трафик, Вие знаете, че той печели пари от това, и то немалко пари, това са стотици хиляди, десетки хиляди лева в някои случаи, когато става въпрос за големи групи. Това са измамници. Те това работят. Те печелят от това да Ви карат да влизате в техния сайт. Това е и смисълът да се опитаме да направим тази регулация и да накараме СЕМ да води един списък на медиите, защото в този списък на всички онези медии без значение колко е голяма или голяма тази медия, Вие винаги може да се информирате от мястото, където влизате постоянно, за да проверявате някакви новини, дали всъщност това е медия и дали зад нея работи екип. Нищо друго няма санкционен режим – това, че не си се регистрирал. Но има медии, които генерират трафик от по двеста, триста посещения на ден, има блогъри, влогъри и всякакви други модерни думи, инфлуенсъри и други подобни чуждици на хора, които генерират трафик от десетки хиляди на ден и ние трябва да отграничим едните от другите, защото личното мнение на човека Хикс в интернет, няма как да бъде равнозначно на отразяването на истина от една медия. Това е и смисълът на цялата тази регистрация, която сме заложили в Закона за СЕМ.
Не съм съгласен тук с преждеговорившите – няма да ги споменавам поименно, затова че можем да санкционираме някой да сподели нещо в интернет. Не, напротив. Личното мнение на всеки един български гражданин в интернет трябва да бъде защитено. Няма проблем той да сподели каквото прецени, каквато и глупост да е тя, стига той да е решил, че може да го сподели, включително сатира, включително каквото и да било друго. Но когато сподели страница в социалните мрежи, защото там се генерира проблемът с фалшивите новини, и то най-вече там, едва ли някой от Вас ще влезе, без да е видял в социалните мрежи в някой от тези безумни сайтове, които споделят фалшиви новини.
Когато някой – който и да е той, сподели такава новина на своята стена в социалната мрежа, и когато за тази новина бъде спрян достъпът до този сайт, единственото, което ще виждат потребителите, е, че няма достъп до страницата и нищо повече, тоест тя няма как да бъде пресподеляна оттам нататък и съответно се спира въобще нейният живот.
Така че това е смисълът на този закон, който правим. Не да направим Министерство на истината, а категорично сме наясно и е задължително в това да не търсим да направим някаква дефиниция за фалшиви новини, поне според мен толкова, доколкото в крайна сметка наистина за мен може да истина, за Вас да не е и това не я прави по никакъв начин фалшивата новина. Има, разбира се, фрапантни случаи, за които всички сме наясно всички, които вече цитирах.
Така че това беше смисълът, пак казвам, едно много сериозно изследване, преди да стигнем до този закон, защото има от какво как да направим разликата между хората, които спазват медийните стандарти, всички медии в страната без изключение и онези неизвестни никому сайтове, които са създадени, първо, за да генерират трафик и да печелят пари и, второ, за да създават политически кампании и да очернят било то опозиция или управляващи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сиди.
Анна Танова искаше думата.
Преди това питам, за да спазя Правилника, има ли някой друг от колегите народни представители, който иска да се изкаже?
Госпожо Кръстева, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, аз съм сигурна, че този, който измисли формулата за справяне с фалшивите новини, е следващият носител на Нобеловата награда за мир, но в този случай, за съжаление, пътят по-скоро е постлан с добри намерения. Защото от така предложения законопроект, като отделям категорично важността на темата „Борба с фалшивите новини“, това е бичът на новото време, с който всички трябва да търсят начин да се справят, но, уви, не е открита формулата. Не виждам в този законопроект формулата за това – нито СЕМ има сили и капацитет да се справи, нито има легална дефиниция, която може да се използва. Тук са намесени интернет платформи в социалните медии, които са частна собственост, базирани в други държави… Така че хубав опит, ама несъстоятелен и няма как да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Заповядайте.
АННА ТАНОВА: Понеже Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори е дала негативно становище, в детайли няма да навлизам. За нас е очевидно, че дефиницията не би могла да бъде приложена, така както е предложена. Факт е, че дефиницията и на европейско ниво какво представлява фалшива новина, е много трудно занимание, но исках да Ви обърна внимание, че в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която сега въвеждаме, има текстове за медийната грамотност и определение и задължение за съгласуване между институциите – Министерството на културата, евентуално на образованието, Съветът за електронни медии и медиите с техните асоциации, които да създадат някакъв механизъм, по който да се промотира и развива тази медийна грамотност. Защото според нас там е един от ключовете за разрешаване на този проблем с невярната информация. Иначе нашите членове са подписали и спазват Етичен кодекс на българските медии от 2000 г. Съществува Етична комисия, която работи на базата на добрата журналистическа практика на тези правила и вътре има правила как се проверява информацията, от колко източника, изисквания за точност и истинност, но те не са свързани с конкретна дефиниция, а дефиницията създава опасност да се подведе под отговорност субект, който реално си е вършил работата. Това е един от големите проблеми. В тази посока исках да Ви насоча, че медийната грамотност тепърва ще е тема, която ще разглеждате, предполагам, в скоро време. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Преди да закрия точката и изказванията, давам Ви думата, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, само исках да кажа, че медийната грамотност стига до такова положение, че никога законът няма да проработи. Сега ще Ви кажа една новина, а Вие кажете кого може да осъдите: „Говори се, че Нобелова награда за борба с фалшивите новини има Велислава Кръстева“. Кажете ми сега кого ще осъдите? Това е медиен прийом. Новина ли е, фалшива ли е и кого бихте осъдили? Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви за много добрия пример, господин Рашидов.
Закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-25, внесен от Александър Сиди, Искрен Веселинов, Мария Цветкова и Милен Михов на 19 март 2020 г.
Кой е „за“? – 2 „за“.
Кой е „против“? – 4 „против“.
Кой е „въздържал се“? – 10 „въздържали се“.
Довиждане на всички гости! Беше ни изключително приятно, че бяхте с нас.

Преминаваме към трета точка:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ ЗА 2019 Г., № 004-00-9, ВНЕСЕН ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БТА НА 13 МАЙ 2020 Г.
Господин Вежди Рашидов ще продължи да председателства заседанието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Минчев, добре дошли!
Давам Ви думата за Отчет на Агенцията – заповядайте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители – членове на Комисията, която директно отговаря за Българска телеграфна агенция! Ще бъда максимално кратък.
Първо, защото Вие близо от месец нашият отчет е на Ваше разположение и, второ, защото искам-неискам ще трябва да се самопохваля, а не е редно в тази точно ситуация. Ще трябва да се самопохваля, да се похвалим – Българската телеграфна агенция, защото 2019 г. беше мощна и добра година за БТА главно поради три причини, които ще изтъкна и дотук ще спра.
Първата, защото през миналата година – през месец юни, София, България и Българска телеграфна агенция бяха домакини, смея да твърдя, на най-голямото медийно събитие в цялата история на България. Тук имаше представители на 130 медии от 102 държави, между които най-големите босове на медии, като „Франс Прес“, „Ройтерс“, „Асошейте Прес“, „Анадолска агенция“, ТАСС, „Синхуа“, „Киодо“, „Австралия“. Да не Ви казвам, но тук бяха представители на най-голямата медийна общност в света, на големите културни институти, университети и така нататък – 102 държави, 130 медии, между които „Си Ен Ен“, „Би Би Си“ – да не изреждам всичко това.
Втората, крайният резултат беше едно изключително мощно събитие, отразено от „Си Ен Ен“, „Би Би Си“, „Евронюз“ навсякъде, всеки ден.
Третата е, че открихме един мултимедиен информационен център. Всички сте били в него или повече от Вас.
И четвърто, защото, както каза и председателят на Комисията, БТА продължи да бъде флагман на правилните, не на правилните, а не на фалшивите новини. Искам да Ви кажа, че Агенцията е в добро здраве, добре се справи дори и в тези сложни дни на карантината.
Единственото, което е, че закъсваме с бюджета, и то не защото не ни стигат парите, а защото в условията на кризата, и тук ще спра, спряха да ни плащат. Тоест, знаете, че нашият бюджет се формира от държавата и от собствените приходи. В момента собствените приходи спряха. Всички медии, за които може да се сетите – от Националната телевизия, през 24 часа, през бТв, през Нова телевизия, през вестниците, радиата – всичко, през корпоративните клиенти – всички спряха и ние в този момент сме в изключително тежка ситуация.
Тоест тази част от бюджета, която формираме сами и която 100 години сме формирали, за първи път не можем да напълним. Аз се страхувам, че ако така продължи, след няколко месеца няма да може да платим заплатите. Просто колегите ни ползват, ползват ни информацията, всеки ден, всяка вечер, по всички телевизии, радиа, сутрин вестниците, в сайтовете, къде ни цитират, къде не ни цитират – нека да не говорим днес за това, но не си плащат и това е голям проблем. Не си плащат, включително най-авторитетните медии, включително най-авторитетни организации, общини и така нататък, даже и някои посолства са вече. Но това е, което искам да кажа.
Затова бих Ви помолил, когато оттук нататък се решава да не забравяте, че БТА е в сложно положение, а продължава да изпълнява както обществените, така и националните си функции с пълна сила. Даже в периода от 13 март до 13 април, тоест първият месец на извънредното положение, ние пуснахме информацията безплатно. Пуснахме я свободно и всички медии в цялото ни общество я ползваше на 100%. Но вече я спряхме. По-нататък не можем, защото тогава ще изчезнат и последните ни клиенти. Тоест ние нямаме механизъм да формираме бюджет. Не можем да правим пресконференции, защото нашите 15 пресклуба не могат да се натоварят с хора, защото нямат право да се събират на едно място, за рекламите – Вие знаете. Тоест положението е сериозно. Ние не плачем. Само да Ви кажа, че това е истината.
Ще разчитаме, както винаги, на Комисията по културата и медиите да бъде добър транслатор до тези хора, които решават нашите проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Минчев.
Между другото, без да се шегувам, разбира се, благодаря за краткото експозе на Отчета, което направихте. Аз съм длъжен да Ви кажа, колеги, че БТА за първи път на това събиране, на този форум много сериозно постави и се дискутира проблемът с фалшивите новини, за което ги поздравявам. Много активно и много сериозно.
Да, разбира се, всички разбираме, че пазарните взаимоотношения са договаряне между Вас и медиите, но в момента всичко така е замряло, че разбирам трудността, която изпитвате. И ако трябва да се подпомогне нещо БТА като Агенция, то по-скоро вече е въпрос към изпълнителната власт, а най-вече към министъра на финансите, и премиера, разбира се, няма какво да се лъжем. Това са хората, на чийто плещи са легнали изцяло проблемите покрай коронавируса, замирането на пазара, проблемите, които съществуват, защото както БТА, така почти всичко е спряло да се плаща. Много е трудно положението. Така е.
Но аз смятам, че не би било лошо, давам Ви такъв съвет, да се обърнете към изпълнителната власт наистина, ако има възможност да се подпомогне БТА, заслужава да се случи и това. Лично аз бих подкрепил една такава помощ, защото БТА е една институция, която не само, защото е на сто и кусур години, а защото е сериозна институция и е необходима. Тя трябва да функционира по някакъв начин. Така че, ако Вие се обърнете към изпълнителната власт, сиреч към премиера и финансовия министър, които разпределят бюджета и боравят с централния бюджет, не виждам причина с колегите да обсъдим и да подкрепим морално това. Благодаря Ви, господин Минчев.
Колеги, имате ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на следния Проект за решение на Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция за 2019 г.:
„Проект!
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българска телеграфна агенция

РЕШИ:

Приема Отчета за дейността на Българска телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2019 г.“
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 15, против и въздържал се – няма.
Господин Минчев, благодарим за вниманието, което ни оказахте.
МАКСИМ МИНЧЕВ: Благодаря.
Само ще Ви кажа, че 80% от сериозната информация в България минава през Българската телеграфна агенция, така че ще разчитаме на това Вие да ни помогнете, когато поискаме тя да продължи да функционира, както досега. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Знаете добре, че Комисията е добронамерена и сигурно ще получите подкрепа от нея.
Благодаря Ви много за участието, за присъствието.

Колеги, да преминаваме към четвърта точка:
РАЗНИ.
По тази точка един мой колега има желанието да каже няколко думи. Ще Ви представя господин Дурмана. Изключително добър художник, един от хората, който покрай скандала за Венецианското бианале, ако беше приет неговият проект, щяхме да имаме голямата награда. Неговият проект беше „Потъването на Венеция“ и след един месец Венеция започна да потъва. Това беше актуално. Не се шегувам. Това е авангард, но най-доброто, което се беше сетил като концепция в една зона, където основно приливите и отливите работят, беше се сетил много умно.
Имате думата, колега, заповядайте.
ПЕТКО ДУРМАНА: Благодаря много за думите, за оценката.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Обръщам се към Комисията по културата и медиите, смея да твърдя, от името на много голяма група български творци, по-точно художници. Обръщам се за подкрепа. Вие знаете колко е трудна ситуацията сега за творците, особено за художниците се оказа много по-трудна след затварянето на галерии, на музеи и така нататък от 13 март. Ще ви разкажа само с няколко думи контекста на това, което после ще направя като предложение или искане.
След като бяха затворени галериите, на 28 март – минали са вече две седмици, имаше колеги, които бяха страшно отчаяни. Повечето от колегите наистина оцеляват на ръба и изведнъж, когато те не могат да продават и нямат на какво да разчитат, някои дори са със семейства и така нататък, трябва да плащат сметки, изпаднаха в паника. Накратко направихме Фейсбук група, която се нарича „Купи изкуство, подкрепи художник“ и тя беше за директна подкрепа, тоест артисти, които имат работи, могат да ги продадат на момента, има хора, които могат да ги купят и по този начин да ги подкрепят. Продажбите ставаха по правилата на Фейсбук – авторите директно се договаряха с купувачите.
Това, което мога да Ви кажа, е, че много хора вече наричат тази група „Социален културен феномен“, аз също. Защото като създател на тази група, бях абсолютно шокиран от резултатите. За два месеца тази група има вече към 13 хиляди души членове, около 700 автори качиха работи. Това са около 15 хиляди произведения. Откупките не ги следим, но са, предполагам, около 1000, което е страшно много за два месеца съществуване на Фейсбук групата.
За нас беше удивително, че е имало толкова автори, че има толкова хора, които искат да купуват работи, дори по време на такъв критичен кризисен момент, солидарността, разбира се, и успяхме да локализираме няколко проблема, които смятаме, че са стояли пред пазара на изкуство в България и са затруднявали това нещо да се случи по-рано или по някакъв начин художниците да могат по-лесно да продават, за да се издържат.
Основният проблем, който стана веднага ясен, това е изискването да се представи Удостоверение при износ на произведение на изкуството от живи автори, че техните произведения не представляват културна ценност, което донякъде е абсурдно, тъй като, ако някой е нарисувал, първо, той е жив автор. 20-годишен автор, нарисувал вчера картина, трябва днес да доказва на държавата, за да я продаде.
Това, което пропуснах да спомена е, че много голяма подкрепа получихме от Диаспората. За съжаление, шипингът за Съединените щати се затвори много бързо. Не повече от 10 дни купуваха българи, но страшно много купуваха от български автори – от Сан Францинско, от Ел Ей, дори от Чикаго българи продължиха да купуват след това от Европа и се оказа, че това удостоверение, това изискване, за да се изнесе произведение на изкуството от жив автор, пак казвам, може да е 20-годишен, вчера го е нарисувал, той не може да го изнесе, защото трябва да докаже на митническите власти, че то не е културна ценност. Тоест дори самото изискване е абсурдно само по себе си. Някой да докаже, че не е виновен.
Това изискване – самата процедура е изключително тромава. Трябва да се пусне молба, брой снимки, да се занесат произведенията с две ходения, свързани с плащанe на такси, безумия пълни, а пък целият проблем тръгва оттам, че музеите и галериите са затворени. Тези удостоверения се издават от Националната галерия, която е затворена. Даже ще Ви дам пример за куриозен случай: момиче, което е Босилеград – художничка, която учи в Благоевград, тя беше буквално една звезда на тази група, бизнесмен от Босилеград – също от българската Диаспора, искат да ѝ купят работи. Само си представете къде е Благоевград и къде е Босилеград. Тя трябва да отиде на куриера да покаже удостоверение, което е безумие. Да допълня, разбира се, че тогава беше забранено и пътуването из страната.
Това нещо според мен за живи автори трябва напълно да отпадне. Ако има затруднения от гледна точка на някакви изисквания на митниците и така нататък, просто може да се направи регистър на автори, които искаха да изнасят. Това да бъде онлайн, може да не е публичен регистър, те просто да си аплодват работите, които искат да изнесат. Този регистър да се преглежда онлайн без никакво разхождане на никой физически за въпросните работи дали наистина представляват културна ценност и така нататък и никой да не се разхожда и това да отнема минути. Това е първата молба към Комисията по културата – да се преразгледа чл. 7 на Закона за културното наследство с въпросната наредба. И пак подчертавам, за живи автори. Господин Рашидов ще ме поправи, но почти не се сещам за прецедент – жив автор, на който работите му да са обявени за културно наследство. Това е.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, защо приех моя колега да дойде? – Защото той поставя една тема, която в годините толкова е закърняла и е забравено. Ще направя няколко въведения в това, което той каза, а той казва нещо много сериозно.
Колеги, единствено в България на държавна служба са театрите, сценичните изкуства – опери, театри, филхармонии. При тях държавата е длъжна дори да гарантира тяхното съществуване, защото са държавни институции, това е съвсем резонно. Вижте, аз скоро реагирах срещу една дума „маргинали“. Нито Владимир Димитров Майстора, който е свободен артист, нито Сирак Скитник, и артисти вземете, писатели, певци, нито Камен Донев дори – сам се оправя, а не иска помощи от държавата, нито Пикасо, нито Микеланжело е бил на свободна практика, Леонардо да Винчи, нито Дали. Това не са маргинали. Това са най-големите двигатели на пластичния вкус на света.
Имаме прекрасни художници на свободна практика. Днес събирам подписи – с 200 лв. живее един от класиците, последните живи класици Вукаднов, събирам да му дадем персонална пенсия. Разбирате ли, той е един изключителен художник от европейски мащаб, изключителен! Има сигурно още много. Аз съм го забравил като министър. Той е горд човек и никога няма да поиска.
Вчера Боян Радев ми подсказва, че и той трудно живее в ателието си. Да, разбира се. Нямаше, преди аз да бъда министър, пенсии нито за артисти, нито за писател, нито за поети. Аз въведох пожизнените наградите, за да не реве целият български народ, защото основателно ще каже: „И ние имаме заслуги към държавата“, и то е така. Всеки български гражданин има заслуги към българската държава. Но това е най-талантливата част от обществото – осем милиона не пеят като Лили Иванова, и като Васил Найденов. Осем милиона художници или милион не рисуват като Вукадинов. Той вече се е изнесъл в друго пространство.
Така че това, което моят колега казва, е много важно. Години наред ние искаме сертификат. Живият художник, ако иска да си унищожи в ателието произведението – негова воля е, докато е жив. Аз ще си изгоря, ако искам, и ще си претопя скулптура. Така ли е колега? Някой може ли да ме спре?
Защо го казвам това за държавните театри? – Докато тези, които наистина са в тежката кавалерия на изкуството, на културата – защото неповторими са три неща, три звена в културата: неповторимото, уникатът е голямото изкуство. Минчо Минчев, без да обиждам големия виртуоз, изключителен беше, но той не е Паганини, той изпълнява Паганини като виртуоз. Това са композиторите, това са писателите, поетите и художниците. Една линия и колегата ми не може да я повтори по същия начин. Тръпката, кръвта и енергията не е тази.
Тези хора никога не са тежали на държавата, те сами се оправят. В момента с пандемията, както е проблем на всички, този проблем обаче при тези хора е много тежък. Те, освен че, казвал съм, ще вземат лист хартия, ще нарисуват нещо, ще напишат на една нотна тетрадка шедьовъра си, имат семейства, имат ток, телефони плащат, живеят в социално общество и те имат нужда много сериозно по всякакъв начин да им се помогне. Затова винаги съм заставал зад тази идея.
Колегата какво казва: „Ние сме си направили сами живота“. От времето на социализма не сме променили много неща, труден е, не казвам лош, труден е. Жив художник всичко може да направи със своето произведение. Аз мога да си скъсам стихотворението, ще си претопя скулптурата, защо трябва да ходи една изкуствоведка да ми даде дори и лъжлив сертификат за 200 лв.? Защо ми е това? Прав е.
В тази тежка криза, когато държавата не помага, те сами се оправят до днес – и композиторите, и музикантите, и художниците, не тежат на гърба на бюджета на българската държава, и на българския данъкоплатец, сами си търсят купувачи. В момента не се купува нищо. Това казва колегата. Замръзна и този пазар на парите. На едно място казах, че е каприз на лукса. Да, така е. След като се нахрани човек, тогава си взима и картинката да ѝ се радва. Ами защо тогава не си купят един Златю Бояджиев, струва ми се, че струва не по-малко от 10 хил. евра на пазара? Защо не си купят един Пикасо – 150 милиона? Аз съм казвал тук, че не е социализъм, не е от народа за народа, съжалявам, семейства хранят…
Така че аз го подкрепям изцяло, тъй като е една материя, която добре разбирам. Моят живот мина като човек, който се прехранва от тази професия и знам колко е трудно на колегиума. Поздравявам, първо, колегата, че търси форми как да оцелее. Той е активен и е прекрасно, че търси в тежко време друга форма по какъв начин сами да се оправят. Той нищо не иска от държавата. Но това, което той каза, ми е интересно и аз ще работя затова с него да облекчим живота на тези хора, които сами се оправят. За какво е всичкото това? Не го разбирам и аз. Аз често правя изложби в чужбина, една драма е, когато трябва да изкарам сертификати за износ. И единственото знаеш ли какво доказва, че моето произведение не е откраднато от музея. Седи един митничар и ме държи половин час да ми прегледа всичките скулптури. Ами мои са, подписал съм се върху тях, жив съм, моя воля е какво ще правя.
Националната галерия има монопола да издава така, затова казвам, че срещу 200 лв. платени на един от комисията, можете да си получите всякакъв фалшификат. Той ги има, то ги има, колеги. Аз много дълго съм говорил за хората, професори произвеждат фалшификатите и ги разпространяват, изкарват пари. Тъжно звучи, но това е разбиване на пазара, то не е само да изкараш 200 лв. Ти съсипваш целия естествен пазар на изкуството.
Извинявайте, че дълго Ви говоря, но тази тема е много тънка и чувствителна. Много бих искал наистина да седнем, да видим с някаква поправка в закона наистина да освободим, да дадем малко свобода на тези хора, които нищо не искат от държавата, да им дадем възможността да са по-свободни – и на тях, и на мен. Аз утре ще се махна оттук и трябва пак ще се препитавам от тази професия. Лошо – добре, това е положението. Това се е случило с нашия живот. Благодаря ти много.
В наше лице, в мое лице, най-вече – аз не говоря като председател в момента, защото иначе би трябвало да говоря от името на всичките ми колеги, но в мое лице имаш пълна подкрепа. Защото, виж, това не сме го забелязали дори. Аз ти благодаря, че се сещаш за това. Ето това е много тънка тема, защо да не го облекчим? Не сме ресторантьори, какво да правим, не ни помага държавата.
Не, не го казвам с ирония. Аз лично смятам, че това е неправилно, защото един път трябва да му платя, че пия водка и ям манджата му и, втория път, държавата пак на данъкоплатеца трябва да му даде нещо, защото да подпомогнем. Добре, няма лошо. Така е решила държавата, така приема. Може би това е разумно за икономиката или за хляба на много хора, но нашият хляб също е същият хляб на българските граждани. Ние не сме по-различни от всеки българин, който живее.
Готов съм да поработим да променим нещо. Мисля, че в нашата комисия са интелигентни хора. Държа да те уведомя, че тази комисия е една от най-интелигентните, умна комисия, от интелигентни и умни хора. Понякога имаме спорове, но в никакъв случай няма омраза. Всички работим за една кауза, ако можем да бъдем полезни, не против нея. Да седнем, да направим екип и наистина заедно да решим дали можем да направим някакви промени, които да помогнат на цели съсловия, които заслужават това нещо.
Дълго Ви говорих. Исках да Ви убедя, че там са онези, които носят авторитета, имиджа на България. Лили Иванова не е на работа към държавата, но тя е великата певица на България. Васил Найденов не е на работа в България – маргинал – велик е като певец. Разбирате ли, колеги, много е тънка тази линия, иначе държавния чиновник ние си го храним, защото той е част от държавната структура. Но тези хора са двигателите на пластичния вкус на една нация. И това ще бъде много хубаво, което ще направим. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 16,55 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Вежди Рашидов

Евгени Будинов


Стенограф:

Янка Иванова