Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
2. Разни.
На 8 октомври 2020 г., четвъртък, от 14,45 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват:
- от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Андреана Атанасова – заместник-министър;
- от Съвета за електронни медии: Емилия Станева – главен секретар;
- от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова – изпълнителен директор, Христин Стрижлев и Ева Петрова;
- от Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори: Галя Маринова – изпълнителен директор;
- от Сдружението за електронни комуникации: Анета Иванова – изпълнителен директор;
- от Съюза на народните читалища: Николай Дойнов – председател.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните пощи на всички.
По Законопроекта са получени становища от СЕМ, АБРО, БАККО, които също са Ви изпратени.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 002-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 СЕПТЕМВРИ 2020 Г.
Поисках този законопроект да бъде разпределен и на нашата Комисия, тъй като Директивата за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения засяга преносната среда, чрез която се разпространяват радио- и телевизионни програми.
По този повод давам думата на госпожа Атанасова да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е свързан с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – член на Европейския съюз, а именно за въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2018/1972, или така наречения Европейски кодекс за електронни съобщения, в националното законодателство, като срокът е 21 декември тази година.
С новите правила се установява хармонизирана рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и се определят задачите на националните регулаторни органи и процедурите, свързани с нейното прилагане.
Предложените в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения промени имат за цел да отразят новите правила по отношение на:
- управлението на радиочестотния спектър и ползването на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиции на геостационарната орбита;
- максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната електронносъобщителна услуга и спешните повиквания;
- насърчаването на конкуренцията, стимулирането на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа до тях.
В резултат на предложените нови разпоредби в Проекта на ЗИД на Закона за електронните съобщения се очаква да се постигне:
- осигуряване на по-ефективно, ефикасно и координирано използване на радиочестотния спектър;
- развитие на пазара на електронните съобщения;
- поддържане на условия за ефективна конкуренция;
- създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет;
- подобряване на защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително на хората с увреждания.
Общите цели на предлаганите промени са подобряването на законодателната уредба по отношение на облекчаване прилагането и ограничаването на административната тежест за гражданите и бизнеса, отразяване на технологичните и пазарни промени и създаване на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.
Приемането на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на европейското право в националното законодателство, но ще спомогне за насърчаване на инвестициите, стимулиране на икономическия растеж, улесняване на ежедневната дейност на гражданите, администрацията и бизнеса. Секторът ще стане двигател за цифрова икономика – цифрово общество, и ще генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали отрасли на икономиката. Оставам на Ваше разположение за допълнителни въпроси, в случай че има такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
АННА ТАНОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! На първо място искам да Ви благодаря, че разглеждате Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и в Медийната комисия, тъй като чрез този законопроект се осигурява и преносната мрежа, и регулирането на преноса на сигналите, които на практика осъществяват преноса на радио- и телевизионните програми. Разчитаме на Вашата експертиза в полето на медиите, на радио-телевизионното разпространение, за да можете да погледнете и от гледна точка на интереса на нашата аудитория.
Предложенията, които ние сме отправили, са няколко необемни предложения. Вие ще имате пред себе си много обемен законопроект, който е резултат на много продължителна работа при съгласуване на интересите на всички заинтересовани, която извърши Министерството на транспорта – госпожа заместник-министърът специално организираше работни групи. Така че този законопроект в много голяма степен отразява Директивата, която въвежда.
По същество нашите забележки не се отнасят до транспонирането на Директивата. Те са в три посоки. Едната касае дописването на текста за административната такса контрол, което се случи по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията с идеята да обхване таксата контрол и приходите от рекламна дейност. Вие знаете, че Съветът за електронни медии регулира и извършва мониторинг на рекламата, съответно ние заплащаме такси за тази регулация и контрол на Съвета за електронни медии. Затова сме имали много съдебни производства, в които сме водили спорове с КРС, че рекламните приходи са приходи от медийни услуги, а не от електронни съобщителни услуги. Дописването на текста цели да промени съдебната практика, така че да могат спокойно да се облагат и приходите от електронни съобщителни услуги. Това е първата ни забележка по същество накратко.
Второто ни предложение е да поставим на дискусия въвеждането на план за цифрово ефирно радио. Тук не искам да правя аналогия с телевизионното цифрово радиоразпръскване, защото в случая изобщо не може да се говори за изключване на аналоговото радио. Знаете какъв беше ефектът от цифровизирането на ефира при телевизията. Едно изключване на аналоговото радио ще доведе до това, че поради липсата на приемници просто радиото ще се загуби. Това, което ние предлагаме, е да се създаде ясна регулаторна среда, в която да има държавен план, по който да се извършва лицензионната дейност при условията на едновременно излъчване на аналоговото и цифровото радио.
В момента съществува хаотичен режим, грубо казано. При въвеждането на телевизионното цифрово ефирно излъчване се въведоха и текстове за радиото, които частично са въведени в ЗРТ (Закона за радиото и телевизията) и в ЗЕС (Закона за електронните съобщения), които в момента при липсата на план затрудняват административната дейност и на КРС, и на СЕМ. Текстът, който предлагаме, е да се изработи план за въвеждане на цифрово радиоразпръскване. Възможно е текстът да бъде допълнително работен заедно с Министерството на транспорта – със Съвета за електронни медии ние сме го обсъждали, обсъждан е и с Комисията за регулиране на съобщенията. В рамките на работата по Закона за електронните съобщения може да бъде и допълнително усъвършенстван.
И третото нещо, което сме предложили – отново във връзка с обвързаността на двата закона. В Закона за радиото и телевизията е останал един архаичен текст, който е свързан със Закона за далекосъобщенията и който предвижда радиолицензията да може да бъде удължавана за срок до 25 години, което означава, че около половината радиолицензии, издадени през 2000 и 2001 г., скоро ще започнат да изтичат. Това означава половината радиооператори да трябва да изгубят лиценза си, да започнат наново да се провеждат конкурси, през което време няма да има програми. Нашата практика показва, че всеки конкурс води до един период на обжалване, защото всички оператори кандидатстват, който е около три години, докато започне да се използва ефективно радиолицензът. В тези периоди няма да може да се разпространяват радиопрограми.
Нашето предложение е, както е по примера на всички останали електронни съобщителни услуги, да няма горна граница на възможността за удължаване на лицензиите – те са срочни, удължават се по преценка на Съвета за електронни медии, но да имаме възможност да кандидатстваме за удължаване на сроковете за лиценз. Тук сме срещнали подкрепата на Съвета за електронни медии, на които им е ясна картината на административната тежест, която може да предизвика такова изтичане на лицензите едновременно през 2025 г. Това е накратко. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: От Съвета за електронни медии?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съветът за електронни медии няма възражения по отношение представения на днешното заседание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, тъй като, както и заместник-министърът подчерта, той е обвързан с транспониране на промени от общностното законодателство в националното.
По отношение на предложенията на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, както беше отбелязано преди малко, ние сме обсъждали този констатиран дефицит в Закона за радиото и телевизията по отношение, първо, издаването на лицензии за радиодейност, която да се осъществява чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. Към момента такава мрежа не е изградена.
В Съвета за електронни медии са постъпвали заявления за издаване на лицензии за възможността да се осъществява дейност чрез този способ. Трайната ни, постоянна от две години практика е на отказ за откриване на процедури поради, първо, липса на текст, който да дава възможност по ЗРТ да се издават лицензии за радиодейност чрез наземно цифрово радиоразпръскване, от една страна, от друга – поради липсата на държавна политика, която да отразява не-хаотичното уреждане на тези обществени отношения. Нашите решения са претърпели съдебен контрол, като всички досега постановени съдебни актове са в подкрепа на становищата, изразявани в решенията от СЕМ.
В мотивите на съдебните актове изрично се подчертава, че държавна политика, която да регулира тази област, липсва и затова правилно Съветът е отклонявал исканията за издаване на лицензии.
В съвместната ни работа с Комисията за регулиране на съобщенията сме установили, че те също изпитват затруднения при осъществяване на правомощията си по отношение на издаване на разрешения на лица, които да изграждат мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на радиопрограми. На този етап това се осъществява чрез временни такива разрешения.
В този смисъл ние подкрепяме и се присъединяваме към предложението на АБРО да бъде предвиден текст в Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за електронните съобщения, разпоредба, която да възложи на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съвместно дори, ако е необходимо, с Министерството на културата – ние изразяваме готовност да участваме в работни групи за изработване на такъв план за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване на радиопрограми.
По отношение на второто предложение от АБРО за възможността да бъде удължен срокът на лицензиите за радиодейност – тези, които в момента са действащи и в изпълнение на които се разпространяват радиопрограми чрез мрежата за наземно аналогово радиоразпръскване, ние също намираме, че е целесъобразно сега действащите, вече над 20 години, радиооператори да имат право, да имат възможност да продължат да осъществяват тази дейност, да защитят инвестициите, които са направили през годините в програма, в мрежи. Затова смятаме, че е твърде ограничителен този период от 25 години. Подкрепяме също така предложението да се даде възможност СЕМ да може и над този срок, разбира се, при упражняване на своята оперативна самостоятелност и преценка, да постановява решения, с които да удължава действащите лицензии за радиодейност.
Съвсем коректно колегата отбеляза, че над 50% от действащите лицензии са издадени през 2000 и 2001 г. при действието на тогавашното законодателство от Държавната комисия по далекосъобщения. Техният срок изтича в началото на 2025-а и 2026 г. Това са немалък брой конкурси, които СЕМ трябва да организира и проведе. Ще се създаде един вакуум – тишина в ефира, грубо казано.
Съветът за електронни медии подкрепя и двете предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинявайте, не съм толкова навътре в нещата, но, доколкото разбирам, има още пет години, за да се подновят тези лицензии. Толкова ли сте натоварени, толкова ли голям проблем ще стане – защо ще чакат точно пет години да минат и тогава три години едва ли не пълно затишие? Защо отсега не се започне този процес? Това не е причина да се удължи безкрайно срокът. Колко безкрайно?
Притеснява ме друго: дали това няма да доведе до някои корупционни схеми – да се започне да се дават разрешения на определени медии, на други – не? Не ми е съвсем ясно това нещо как ще стане.
Искам за себе си да има някаква гаранция, че това няма да доведе до корупционни схеми, защото и в бизнеса – навсякъде, не само при Вас, с тези разрешителни малко или много се пораждат такива варианти и възможности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Други изказвания?
Имате думата.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги и гости! В интерес на истината при първото запознаване с предложението за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, с всичките му 356 параграфа у нас възникна въпросът: дали не е по-правилно да се отмени действащият закон и да се създаде нов на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове? Предложеният документ урежда първично или въз основа на Конституцията обществените отношения, които се поддават на трайна уредба според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.
Запознавайки се обаче с мотивите на вносителя към внесения законопроект, започнахме да добиваме представа как е формирана волята на вносителя на акта. Така че разбираме фактите и причините, накарали вносителя да възприеме съответния вариант на уредба при определяне на електронните съобщения.
Запознахме се и със становището на АБРО, и със становищата, постъпили след общественото обсъждане. По принцип приемаме, че повече от 90% от българското население получава достъп до телевизионни програми чрез кабелни, спътникови и IPTV електронни съобщителни мрежи. Радиопрограмите се разпространяват чрез наземно аналогово радиоразпръскване – Законът за електронните съобщения регулира преносната среда.
С оглед на горното подкрепяме направените предложения в становището на АБРО за удължаване на срока на издадените вече лицензии с решение на СЕМ, както и с предложенията относно изискванията към лицата, които заемат длъжността „член на Комисията за регулиране на съобщенията“ по чл. 22, ал. 2 от ЗЕС.
Като цяло народните представители от „БСП за България“ в Комисията по културата и медиите ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, като предвид някои сериозни бележки, направени от професионални организации, си запазваме правото да направим нашите предложения между първо и второ четене на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
НОНА ЙОТОВА: Господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Заместник-министър, имам един въпрос: какво става с аналоговите телефони? Разбрахме например, че в Русе са започнали да ги спират, а пък има възрастни хора, които разполагат само с тях, и се питат: какво се случва по принцип? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Можете да отговорите, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще започна отзад напред с въпросите. На госпожа Нона Йотова – ние отдавна нямаме аналогова свързаност. Всички телефонни услуги, които ползваме в момента, са цифрови. Вероятно става въпрос за слабо населени райони в отдалечени места, където свързаността пак е цифрова. Вероятно има някакво спиране на услугата, което КРС може да го проследи. Така че ако има такива сигнали, моля, обърнете се към регулатора, защото по силата на действащия в момента Закон за електронните съобщения основният оператор в лицето на Vivacom има задължение да осигури тази универсална услуга – свързаност на всяко едно населено място. (Реплика при изключени микрофони.)
Подайте сигнал, за да се направи необходимата проверка. Това е свързано пак с онова, което говориха колегите.
По отношение на предложенията на АБРО, ако мога, да се изкажа. По първото предложение, което е свързано с отпадане на допълнението по отношение на административната такса контрол. Дълго време беше обсъждано това предложение в рамките на тази широка работна група, която имахме в Министерството, включително с всички оператори. Една от основните дейности на Комисията за регулиране на съобщенията е контролната. Много голяма част от контролната дейност, свързана с изследване на радиочестотния спектър и наблюдението му, е свързана с измерванията на действащите радиопредавателни съоръжения на радиооператорите. Много често поради технически проблеми се случва излизане от параметри, смущения, които се оказват в съседни радиослужби. Знаете големия проблем, който винаги се получава лятно време – колегите от контролната дирекция на Комисията за регулиране на съобщенията ходят да проверяват замърсяванията от турските радиостанции. Всички тези средства, необходими за осъществяване на контролната дейност на КРС, се планират в рамките на бюджетните прогнози и те са свързани с такса контрол, която така или иначе се калкулира на база на издадените разрешения, включително и за радиооператорите.
Факт е, че дейността, която те осъществяват, е свързана по-скоро с реклама и медийно съдържание. Насреща нямаме активния абонат, който ще заплати за дейността. Но същевременно да си дадем сметка, че ако не използват радиочестотен спектър, те няма да осъществяват никакъв вид дейност. Тоест дейността, която те осъществяват, от една страна, по медийно съдържание, се контролира от Съвета за електронни медии, където се събират такси за мониторинг и контрол. Същевременно не можем да изключим и дейността, която е съществена и е свързана с доста скъпи съоръжения за пеленговане на Комисията за регулиране на съобщенията.
Този текст, както казах, е обсъждан доста дълго. Мотивите за неприемането му са качени в страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те са свързани все пак и с обвързването с бюджетните прогнози, които Министерството на финансите очаква да бъдат доста прецизни по отношение на бюджета на регулатора.
По второто предложение, което е свързано с плана за преминаване към цифрово наземно радиоразпръскване. Това предложение дойде доста късно, в интерес на истината не беше обсъдено в този широк формат, за който говоря. Аз съм поласкана от кредита на доверие, който оказват колегите от АБРО към Министерството – да внесе този план, но наистина смятам, че трябва да имаме споделена отговорност с Министерството на културата, доколкото съдържанието като такова и плурализмът се защитават от колегите от Министерството на културата. Ние можем да бъдем полезни по отношение на това как ще бъде използван ефективно радиочестотният спектър.
Освен това смятам, че е необходимо допълнително прецизиране на текстовете, защото има доста неясноти в тях – дали ще бъде само тестов този план за въвеждане, дали ще бъде изобщо план за въвеждане, за какъв срок ще бъде. Преходът, който трябва да се направи, трябва да бъде доста ясно разписан, за да знаем каква процедура следваме.
По предложението за удължаване на срока на лицензиите – нямаме компетенции да се изказваме в тази област. Мога да направя аналогия единствено и само по отношение на издаването на разрешения за ползване на честоти в областта на електронните съобщения, където принципът е: да, срочни – срокът не би трябвало да бъде по-малък от 15 години, но с хоризонт и до 20, като продължението на разрешението е допустимо от гледна точка на сигурност на регулаторната среда и инвестиционните намерения на един оператор. Тоест принципът е такъв, че да може да има сигурност за този, който осъществява дейността си, че ще може да продължи да я извършва. Това е само аналогия – нямаме компетенции. Колегите от Съвета за електронни медии могат да преценят, както и законодателят, дали това е целесъобразно.
И по последната точка – обърнете внимание, че вносителят не е ограничил вида на образование, което ще имат членовете на Комисията – наистина е национална преценка. Ограничението е само по отношение на опита, който те трябва да имат в областта на електронните съобщения, информационните технологии, пощенските услуги и други сфери, които са строго специфични за осъществяването на дейността на Комисията, за да може да бъде съставът ѝ достатъчно компетентен във вземането на решения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: Може би трябва да изясним и да уточним, че съгласно сега действащата разпоредба лицензиите са с максимален срок 25 години. Съветът за електронни медии няма възможност предварително да провежда конкурси, защото съгласно действащата норма ние можем да открием конкурси, ако честотният ресурс е свободен, тоест след изтичане на 25-ата година той се освобождава. И процедурата в момента е такава: СЕМ отправя запитване до КРС, КРС в рамките от три до осем месеца ни отговаря къде са свободни честотите и ние обявяваме конкурси. В този смисъл изразихме становище, че след януари 2025 г. за част от операторите и 2026-а за останалата част действащите лицензии им изтичат. В момента, в който изтекат, ресурсът реално ще стане свободен и Съветът ще може да стартира процедурата – предварително нямаме възможност да го направим, тъй като ресурсът е ангажиран. Това са съображенията да се направи законодателна промяна, така че да може по искане на действащия оператор, ако той желае след 25-ата година да продължи дейността си, да подаде искане до Съвета за електронни медии и СЕМ да извърши преценка дали да удължи лицензията, и да има тази възможност да я удължи. (Реплика от народния представител Красимир Велчев при изключени микрофони.)
Няма ограничение, но да кажем – периоди от десет години, които да са достатъчно…
АННА ТАНОВА: По същия начин са регулирани всички електронни съобщителни услуги по Закона за електронните съобщения. Издават се срочни разрешения, след което може да се удължават неограничено във времето по преценка на регулатора. Критерии има – не е абсолютна оперативна самостоятелност. Проблемът е, че при нас се случва така – винаги, когато се пусне нова честота, кандидатстват всички членове поне на АБРО и други, след което един печели, останалите обжалват, минават три години, докато започне да си ползва лиценза. Като при всички процедури. Проблемът е, че вече това са изградени мрежи с установени честоти и с програми, които са изграждани с 20 години име и инвестиции.
Всъщност ние ще разхвърляме пазара, ако пуснем наново всичко или поне половината след 25 години. (Реплика от народния представител Красимир Велчев при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, други изказвания? Няма.
Да закрием разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря на присъствалите по точка първа. Хубав ден!
По точка „РАЗНИ“.
Имаме получено писмо от Народно читалище „Просвета 1925 г.“ – град Мездра, с предложение от читалищните дейци 1 ноември – Ден на народните будители, да се узакони като неприсъствен ден за читалищата. Този празник е неприсъствен за всички учебни заведения, към които не са включени читалищата. Хората имат желание и читалищата да могат да се възползват от този ден. Това как би могло да стане? Трябва да го видим.
Ако се съгласите, да направим предложение за допълнение в Кодекса на труда, чрез което да се регламентира този ден като неприсъствен за читалищата – ще се иска Вашето съгласие.
Защо в такъв ден, когато почиват другите от просветата, да не почиват и читалищата? Искат да уеднаквим. Нещо пречи ли за това нещо? Да го предложим.
Имате думата, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По принцип съм скептично настроен срещу всички предложения, както и преди това имаше законопроект един наистина много голям църковен празник да се обяви за национален празник и да не се работи. На колегите им казах, че бих се съгласил – от свое име говоря, не от името на ГЕРБ – да гласувам нещо подобно, при положение че е на мястото на друг празник. Не мисля, че в България празниците са малко. Още повече, читалищата, всеки от нас знае, не са се преработили чак толкова много. По време на празник хората ще отидат да си вземат книги да четат. Защо точно тогава, какво общо има едното с другото? Да, в сферата на културата, на образованието. Повтарям, че съм скептично настроен. Всеки иска да почива. Ние се чудим как да възстановим икономиката, в същото време напоследък само предложения за повече празници. Това е моето мнение – повтарям, лично мое мнение.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Велчев.
Имате думата, колега.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Ще си позволя да опонирам на господин Велчев. В България просветата и така наречените народни читалища възникват по едно и също време. В един момент те са толкова обединени в просветната дейност, че един огромен процент от българските училища се намират в сградите на народните читалища. В този смисъл трудно можем да разделим народния будител като читалищен и просветен деец, по-скоро той дори е читалищен, тъй като те са първата лястовичка, която започва изграждането на училищата след Освобождението, както, разбира се, и на културата.
Затова даже се учудих – не знаех, че не почиват в този ден, въпреки че те реално ще почиват съвсем формално, тъй като на този ден обикновено читалищата имат своите програми и техните самодейци участват в този празник доста активно. Така че ще имат повече самочувствието, че празнуват, че имат техен празник, а всъщност те ще продължават да си работят. Това читалище е в моя избирателен район и много добре знам, че провежда доста сериозни мероприятия на 1 ноември.
От гледна точка на това, че читалището преди всичко е просвета и култура, тоест те са първите будители в следосвобожденска България, аз заставам изцяло зад такова предложение. Предлагам, ако колегите подкрепят подобно нещо, да изпратим предложение до Министерския съвет да излезе с едно постановление, с което да обяви този празник и като техен празник, тъй като това е важно за самочувствието на тези хора, които и до ден днешен са в ролята на будители.
Вие споменахте икономическата криза – искам да Ви кажа, че в огромна част от читалищата работят на четвърт бройка, на половин бройка – масово в страната. Дълго съм се занимавал с този проблем. Средствата, които получават като работни заплати, не са в състояние да съборят икономиката, честно Ви казвам. По-скоро ще има уважителен характер към дейността на тези хора, които и в днешния ден са будители в обезлюдяващите се региони, в някакъв смисъл, колкото и да ми е неприятно да кажа, и изпростяващите ни региони. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Един момент, нали имам право на дуплика?
Колега, аз говоря като човек, който 20 години е играл в танцови състави – и в читалище „Аура“, и в читалище „Валентин Андреев“. Ние в събота и неделя най-много ходехме в читалището, защото изнасяхме и концерти – през учебно време не можем да ги правим. Затова си мисля, че това ще облагодетелства този персонал, за който казвате – един-двама човека, които държат ключа, отварят или затварят читалищата. Изведнъж те ще трябва пък да затворят – той ще каже: „Аз имам почивен ден, не ме интересува какви мероприятия има“. Това имам предвид, не друго. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Тъй като Вие прочетохте предложението – денят да бъде неприсъствен, по логика това, което е в сферата на образованието, денят е работен за учителския персонал, но е неприсъствен в класните стаи. Тоест на 1 ноември те имат символичен празник и го отбелязват с различни събития. Предполагам, че колегите от читалището са имали предвид нещо подобно, тоест да не са присъствени с работно време съобразно другите им ангажименти, а по-скоро да имат празник, в който да могат да проведат цикъл от събития, които са посветени на този ден.
Може би трябва да се уточни терминът „неприсъствен“. Така е и в Кодекса на труда за сферата на образованието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз не виждам нищо драматично, тъй като безкрайно ценя читалищата. Ако погледнете през кои векове започва читалищната дейност, което е уникално за България, то тази нация се е запазила благодарение и на тези читалища. И слава богу на това, този народ се е самосъхранил и запазил. Дори разрешението да се строят духовни храмове, като църкви – ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ век, тези църкви също са изиграли своята роля. Читалища има единствено в България, тя е уникална страна, но пък дълги години е оцеляла благодарение на това. Аз не виждам нищо драматично и, разбира се, приемам онова, което казвате, че това са последните места човек да отвори прозорец към миналото, към бъдещето, към съвремието, към всичко, за познание. Едновременно с това те вече са остарели, младите хора вървят през интернет – каквото им трябва. Но не виждам нищо драматично – ако добре се формулира, хората да ползват и този почивен ден. Ако тези хора желаят, не виждам нищо, което да попречи да имат един почивен ден заедно с образованието, но ако всички се обединим около това. Ако болшинството не е съгласно, ще приема онова, което казва болшинството.
Кажете как да постъпим, уважаеми колеги. Това не е задължително. Дойде едно писмо и защото е на читалището, ние го уважихме – да го споделя с Вас. Ако Вие не възразявате и всички сме съгласни, може би да дадем предложение това да влезе и да се поправи. (Реплика при изключени микрофони.)
Дума да няма, моите уважения към читалищата. Безкрайно уважение имам. Слава богу, това е съхранило и идентичност, и език – много е важно.
Госпожо Кръстева, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да уточня нещичко само – не чух: те молят да бъде обявен за неприсъствен за тях… (Реплики: „Да, за тях“.) А не е ли по дефиниция хубаво точно в този ден да присъстват в читалищата? Само това нещо не ми уйдисва. Ако идеята им е да хлопнат баш на Деня на будителите кепенците…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, и с едното съм съгласен, и с другото – въпросът е общо ние какво ще решим.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Затова уточнявам.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: 4500 са читалищата в България, за които, разбира се, и държавата полага усилия да съществуват. (Реплики.)
Колеги, да гласуваме – честно казано, това не ми вреди.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: По-скоро по-оперативно – това в Кодекса на труда мисля, че трябва да бъде. Предлагам да говорим с колегите от Социалната комисия, защото те са водещата комисия – да ги питаме голям проблем ли е, малък ли е, какво е, що е. Защото ако има такова предложение, ние не сме водеща комисия – бихме били комисия, през която това минава. Предстои на второ четене да се гледа Кодексът на труда – ако говорим с колегите от Социалната комисия, сега е моментът. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ето, колега, то е написано: „Допълнение в Кодекса на труда, чрез което да се регламентира този ден като неприсъствен за читалищата“ – това е.
Искате ли да направим консенсус? Смятам, че онова, което казва господин Биков, е разумно. Дайте да поканим на едно заседание…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да искаме и становище от Министерството.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да ги поканим и да направим една беседа – ако можем да помогнем на хората, да бъдем полезни. Ако не можем, който отговаря, да си поеме отговорността.
Други въпроси? Няма.
Колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Райна Зарева
2. Разни.
На 8 октомври 2020 г., четвъртък, от 14,45 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Вежди Рашидов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват:
- от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Андреана Атанасова – заместник-министър;
- от Съвета за електронни медии: Емилия Станева – главен секретар;
- от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори: Анна Танова – изпълнителен директор, Христин Стрижлев и Ева Петрова;
- от Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори: Галя Маринова – изпълнителен директор;
- от Сдружението за електронни комуникации: Анета Иванова – изпълнителен директор;
- от Съюза на народните читалища: Николай Дойнов – председател.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните пощи на всички.
По Законопроекта са получени становища от СЕМ, АБРО, БАККО, които също са Ви изпратени.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 002-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 СЕПТЕМВРИ 2020 Г.
Поисках този законопроект да бъде разпределен и на нашата Комисия, тъй като Директивата за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения засяга преносната среда, чрез която се разпространяват радио- и телевизионни програми.
По този повод давам думата на госпожа Атанасова да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е свързан с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – член на Европейския съюз, а именно за въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2018/1972, или така наречения Европейски кодекс за електронни съобщения, в националното законодателство, като срокът е 21 декември тази година.
С новите правила се установява хармонизирана рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и се определят задачите на националните регулаторни органи и процедурите, свързани с нейното прилагане.
Предложените в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения промени имат за цел да отразят новите правила по отношение на:
- управлението на радиочестотния спектър и ползването на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиции на геостационарната орбита;
- максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната електронносъобщителна услуга и спешните повиквания;
- насърчаването на конкуренцията, стимулирането на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа до тях.
В резултат на предложените нови разпоредби в Проекта на ЗИД на Закона за електронните съобщения се очаква да се постигне:
- осигуряване на по-ефективно, ефикасно и координирано използване на радиочестотния спектър;
- развитие на пазара на електронните съобщения;
- поддържане на условия за ефективна конкуренция;
- създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет;
- подобряване на защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително на хората с увреждания.
Общите цели на предлаганите промени са подобряването на законодателната уредба по отношение на облекчаване прилагането и ограничаването на административната тежест за гражданите и бизнеса, отразяване на технологичните и пазарни промени и създаване на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.
Приемането на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на европейското право в националното законодателство, но ще спомогне за насърчаване на инвестициите, стимулиране на икономическия растеж, улесняване на ежедневната дейност на гражданите, администрацията и бизнеса. Секторът ще стане двигател за цифрова икономика – цифрово общество, и ще генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали отрасли на икономиката. Оставам на Ваше разположение за допълнителни въпроси, в случай че има такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
АННА ТАНОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! На първо място искам да Ви благодаря, че разглеждате Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и в Медийната комисия, тъй като чрез този законопроект се осигурява и преносната мрежа, и регулирането на преноса на сигналите, които на практика осъществяват преноса на радио- и телевизионните програми. Разчитаме на Вашата експертиза в полето на медиите, на радио-телевизионното разпространение, за да можете да погледнете и от гледна точка на интереса на нашата аудитория.
Предложенията, които ние сме отправили, са няколко необемни предложения. Вие ще имате пред себе си много обемен законопроект, който е резултат на много продължителна работа при съгласуване на интересите на всички заинтересовани, която извърши Министерството на транспорта – госпожа заместник-министърът специално организираше работни групи. Така че този законопроект в много голяма степен отразява Директивата, която въвежда.
По същество нашите забележки не се отнасят до транспонирането на Директивата. Те са в три посоки. Едната касае дописването на текста за административната такса контрол, което се случи по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията с идеята да обхване таксата контрол и приходите от рекламна дейност. Вие знаете, че Съветът за електронни медии регулира и извършва мониторинг на рекламата, съответно ние заплащаме такси за тази регулация и контрол на Съвета за електронни медии. Затова сме имали много съдебни производства, в които сме водили спорове с КРС, че рекламните приходи са приходи от медийни услуги, а не от електронни съобщителни услуги. Дописването на текста цели да промени съдебната практика, така че да могат спокойно да се облагат и приходите от електронни съобщителни услуги. Това е първата ни забележка по същество накратко.
Второто ни предложение е да поставим на дискусия въвеждането на план за цифрово ефирно радио. Тук не искам да правя аналогия с телевизионното цифрово радиоразпръскване, защото в случая изобщо не може да се говори за изключване на аналоговото радио. Знаете какъв беше ефектът от цифровизирането на ефира при телевизията. Едно изключване на аналоговото радио ще доведе до това, че поради липсата на приемници просто радиото ще се загуби. Това, което ние предлагаме, е да се създаде ясна регулаторна среда, в която да има държавен план, по който да се извършва лицензионната дейност при условията на едновременно излъчване на аналоговото и цифровото радио.
В момента съществува хаотичен режим, грубо казано. При въвеждането на телевизионното цифрово ефирно излъчване се въведоха и текстове за радиото, които частично са въведени в ЗРТ (Закона за радиото и телевизията) и в ЗЕС (Закона за електронните съобщения), които в момента при липсата на план затрудняват административната дейност и на КРС, и на СЕМ. Текстът, който предлагаме, е да се изработи план за въвеждане на цифрово радиоразпръскване. Възможно е текстът да бъде допълнително работен заедно с Министерството на транспорта – със Съвета за електронни медии ние сме го обсъждали, обсъждан е и с Комисията за регулиране на съобщенията. В рамките на работата по Закона за електронните съобщения може да бъде и допълнително усъвършенстван.
И третото нещо, което сме предложили – отново във връзка с обвързаността на двата закона. В Закона за радиото и телевизията е останал един архаичен текст, който е свързан със Закона за далекосъобщенията и който предвижда радиолицензията да може да бъде удължавана за срок до 25 години, което означава, че около половината радиолицензии, издадени през 2000 и 2001 г., скоро ще започнат да изтичат. Това означава половината радиооператори да трябва да изгубят лиценза си, да започнат наново да се провеждат конкурси, през което време няма да има програми. Нашата практика показва, че всеки конкурс води до един период на обжалване, защото всички оператори кандидатстват, който е около три години, докато започне да се използва ефективно радиолицензът. В тези периоди няма да може да се разпространяват радиопрограми.
Нашето предложение е, както е по примера на всички останали електронни съобщителни услуги, да няма горна граница на възможността за удължаване на лицензиите – те са срочни, удължават се по преценка на Съвета за електронни медии, но да имаме възможност да кандидатстваме за удължаване на сроковете за лиценз. Тук сме срещнали подкрепата на Съвета за електронни медии, на които им е ясна картината на административната тежест, която може да предизвика такова изтичане на лицензите едновременно през 2025 г. Това е накратко. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: От Съвета за електронни медии?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съветът за електронни медии няма възражения по отношение представения на днешното заседание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, тъй като, както и заместник-министърът подчерта, той е обвързан с транспониране на промени от общностното законодателство в националното.
По отношение на предложенията на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, както беше отбелязано преди малко, ние сме обсъждали този констатиран дефицит в Закона за радиото и телевизията по отношение, първо, издаването на лицензии за радиодейност, която да се осъществява чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. Към момента такава мрежа не е изградена.
В Съвета за електронни медии са постъпвали заявления за издаване на лицензии за възможността да се осъществява дейност чрез този способ. Трайната ни, постоянна от две години практика е на отказ за откриване на процедури поради, първо, липса на текст, който да дава възможност по ЗРТ да се издават лицензии за радиодейност чрез наземно цифрово радиоразпръскване, от една страна, от друга – поради липсата на държавна политика, която да отразява не-хаотичното уреждане на тези обществени отношения. Нашите решения са претърпели съдебен контрол, като всички досега постановени съдебни актове са в подкрепа на становищата, изразявани в решенията от СЕМ.
В мотивите на съдебните актове изрично се подчертава, че държавна политика, която да регулира тази област, липсва и затова правилно Съветът е отклонявал исканията за издаване на лицензии.
В съвместната ни работа с Комисията за регулиране на съобщенията сме установили, че те също изпитват затруднения при осъществяване на правомощията си по отношение на издаване на разрешения на лица, които да изграждат мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на радиопрограми. На този етап това се осъществява чрез временни такива разрешения.
В този смисъл ние подкрепяме и се присъединяваме към предложението на АБРО да бъде предвиден текст в Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за електронните съобщения, разпоредба, която да възложи на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съвместно дори, ако е необходимо, с Министерството на културата – ние изразяваме готовност да участваме в работни групи за изработване на такъв план за въвеждане на наземно цифрово радиоразпръскване на радиопрограми.
По отношение на второто предложение от АБРО за възможността да бъде удължен срокът на лицензиите за радиодейност – тези, които в момента са действащи и в изпълнение на които се разпространяват радиопрограми чрез мрежата за наземно аналогово радиоразпръскване, ние също намираме, че е целесъобразно сега действащите, вече над 20 години, радиооператори да имат право, да имат възможност да продължат да осъществяват тази дейност, да защитят инвестициите, които са направили през годините в програма, в мрежи. Затова смятаме, че е твърде ограничителен този период от 25 години. Подкрепяме също така предложението да се даде възможност СЕМ да може и над този срок, разбира се, при упражняване на своята оперативна самостоятелност и преценка, да постановява решения, с които да удължава действащите лицензии за радиодейност.
Съвсем коректно колегата отбеляза, че над 50% от действащите лицензии са издадени през 2000 и 2001 г. при действието на тогавашното законодателство от Държавната комисия по далекосъобщения. Техният срок изтича в началото на 2025-а и 2026 г. Това са немалък брой конкурси, които СЕМ трябва да организира и проведе. Ще се създаде един вакуум – тишина в ефира, грубо казано.
Съветът за електронни медии подкрепя и двете предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинявайте, не съм толкова навътре в нещата, но, доколкото разбирам, има още пет години, за да се подновят тези лицензии. Толкова ли сте натоварени, толкова ли голям проблем ще стане – защо ще чакат точно пет години да минат и тогава три години едва ли не пълно затишие? Защо отсега не се започне този процес? Това не е причина да се удължи безкрайно срокът. Колко безкрайно?
Притеснява ме друго: дали това няма да доведе до някои корупционни схеми – да се започне да се дават разрешения на определени медии, на други – не? Не ми е съвсем ясно това нещо как ще стане.
Искам за себе си да има някаква гаранция, че това няма да доведе до корупционни схеми, защото и в бизнеса – навсякъде, не само при Вас, с тези разрешителни малко или много се пораждат такива варианти и възможности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Други изказвания?
Имате думата.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги и гости! В интерес на истината при първото запознаване с предложението за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, с всичките му 356 параграфа у нас възникна въпросът: дали не е по-правилно да се отмени действащият закон и да се създаде нов на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове? Предложеният документ урежда първично или въз основа на Конституцията обществените отношения, които се поддават на трайна уредба според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.
Запознавайки се обаче с мотивите на вносителя към внесения законопроект, започнахме да добиваме представа как е формирана волята на вносителя на акта. Така че разбираме фактите и причините, накарали вносителя да възприеме съответния вариант на уредба при определяне на електронните съобщения.
Запознахме се и със становището на АБРО, и със становищата, постъпили след общественото обсъждане. По принцип приемаме, че повече от 90% от българското население получава достъп до телевизионни програми чрез кабелни, спътникови и IPTV електронни съобщителни мрежи. Радиопрограмите се разпространяват чрез наземно аналогово радиоразпръскване – Законът за електронните съобщения регулира преносната среда.
С оглед на горното подкрепяме направените предложения в становището на АБРО за удължаване на срока на издадените вече лицензии с решение на СЕМ, както и с предложенията относно изискванията към лицата, които заемат длъжността „член на Комисията за регулиране на съобщенията“ по чл. 22, ал. 2 от ЗЕС.
Като цяло народните представители от „БСП за България“ в Комисията по културата и медиите ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, като предвид някои сериозни бележки, направени от професионални организации, си запазваме правото да направим нашите предложения между първо и второ четене на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
НОНА ЙОТОВА: Господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Заместник-министър, имам един въпрос: какво става с аналоговите телефони? Разбрахме например, че в Русе са започнали да ги спират, а пък има възрастни хора, които разполагат само с тях, и се питат: какво се случва по принцип? Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
Можете да отговорите, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще започна отзад напред с въпросите. На госпожа Нона Йотова – ние отдавна нямаме аналогова свързаност. Всички телефонни услуги, които ползваме в момента, са цифрови. Вероятно става въпрос за слабо населени райони в отдалечени места, където свързаността пак е цифрова. Вероятно има някакво спиране на услугата, което КРС може да го проследи. Така че ако има такива сигнали, моля, обърнете се към регулатора, защото по силата на действащия в момента Закон за електронните съобщения основният оператор в лицето на Vivacom има задължение да осигури тази универсална услуга – свързаност на всяко едно населено място. (Реплика при изключени микрофони.)
Подайте сигнал, за да се направи необходимата проверка. Това е свързано пак с онова, което говориха колегите.
По отношение на предложенията на АБРО, ако мога, да се изкажа. По първото предложение, което е свързано с отпадане на допълнението по отношение на административната такса контрол. Дълго време беше обсъждано това предложение в рамките на тази широка работна група, която имахме в Министерството, включително с всички оператори. Една от основните дейности на Комисията за регулиране на съобщенията е контролната. Много голяма част от контролната дейност, свързана с изследване на радиочестотния спектър и наблюдението му, е свързана с измерванията на действащите радиопредавателни съоръжения на радиооператорите. Много често поради технически проблеми се случва излизане от параметри, смущения, които се оказват в съседни радиослужби. Знаете големия проблем, който винаги се получава лятно време – колегите от контролната дирекция на Комисията за регулиране на съобщенията ходят да проверяват замърсяванията от турските радиостанции. Всички тези средства, необходими за осъществяване на контролната дейност на КРС, се планират в рамките на бюджетните прогнози и те са свързани с такса контрол, която така или иначе се калкулира на база на издадените разрешения, включително и за радиооператорите.
Факт е, че дейността, която те осъществяват, е свързана по-скоро с реклама и медийно съдържание. Насреща нямаме активния абонат, който ще заплати за дейността. Но същевременно да си дадем сметка, че ако не използват радиочестотен спектър, те няма да осъществяват никакъв вид дейност. Тоест дейността, която те осъществяват, от една страна, по медийно съдържание, се контролира от Съвета за електронни медии, където се събират такси за мониторинг и контрол. Същевременно не можем да изключим и дейността, която е съществена и е свързана с доста скъпи съоръжения за пеленговане на Комисията за регулиране на съобщенията.
Този текст, както казах, е обсъждан доста дълго. Мотивите за неприемането му са качени в страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те са свързани все пак и с обвързването с бюджетните прогнози, които Министерството на финансите очаква да бъдат доста прецизни по отношение на бюджета на регулатора.
По второто предложение, което е свързано с плана за преминаване към цифрово наземно радиоразпръскване. Това предложение дойде доста късно, в интерес на истината не беше обсъдено в този широк формат, за който говоря. Аз съм поласкана от кредита на доверие, който оказват колегите от АБРО към Министерството – да внесе този план, но наистина смятам, че трябва да имаме споделена отговорност с Министерството на културата, доколкото съдържанието като такова и плурализмът се защитават от колегите от Министерството на културата. Ние можем да бъдем полезни по отношение на това как ще бъде използван ефективно радиочестотният спектър.
Освен това смятам, че е необходимо допълнително прецизиране на текстовете, защото има доста неясноти в тях – дали ще бъде само тестов този план за въвеждане, дали ще бъде изобщо план за въвеждане, за какъв срок ще бъде. Преходът, който трябва да се направи, трябва да бъде доста ясно разписан, за да знаем каква процедура следваме.
По предложението за удължаване на срока на лицензиите – нямаме компетенции да се изказваме в тази област. Мога да направя аналогия единствено и само по отношение на издаването на разрешения за ползване на честоти в областта на електронните съобщения, където принципът е: да, срочни – срокът не би трябвало да бъде по-малък от 15 години, но с хоризонт и до 20, като продължението на разрешението е допустимо от гледна точка на сигурност на регулаторната среда и инвестиционните намерения на един оператор. Тоест принципът е такъв, че да може да има сигурност за този, който осъществява дейността си, че ще може да продължи да я извършва. Това е само аналогия – нямаме компетенции. Колегите от Съвета за електронни медии могат да преценят, както и законодателят, дали това е целесъобразно.
И по последната точка – обърнете внимание, че вносителят не е ограничил вида на образование, което ще имат членовете на Комисията – наистина е национална преценка. Ограничението е само по отношение на опита, който те трябва да имат в областта на електронните съобщения, информационните технологии, пощенските услуги и други сфери, които са строго специфични за осъществяването на дейността на Комисията, за да може да бъде съставът ѝ достатъчно компетентен във вземането на решения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други изказвания?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА: Може би трябва да изясним и да уточним, че съгласно сега действащата разпоредба лицензиите са с максимален срок 25 години. Съветът за електронни медии няма възможност предварително да провежда конкурси, защото съгласно действащата норма ние можем да открием конкурси, ако честотният ресурс е свободен, тоест след изтичане на 25-ата година той се освобождава. И процедурата в момента е такава: СЕМ отправя запитване до КРС, КРС в рамките от три до осем месеца ни отговаря къде са свободни честотите и ние обявяваме конкурси. В този смисъл изразихме становище, че след януари 2025 г. за част от операторите и 2026-а за останалата част действащите лицензии им изтичат. В момента, в който изтекат, ресурсът реално ще стане свободен и Съветът ще може да стартира процедурата – предварително нямаме възможност да го направим, тъй като ресурсът е ангажиран. Това са съображенията да се направи законодателна промяна, така че да може по искане на действащия оператор, ако той желае след 25-ата година да продължи дейността си, да подаде искане до Съвета за електронни медии и СЕМ да извърши преценка дали да удължи лицензията, и да има тази възможност да я удължи. (Реплика от народния представител Красимир Велчев при изключени микрофони.)
Няма ограничение, но да кажем – периоди от десет години, които да са достатъчно…
АННА ТАНОВА: По същия начин са регулирани всички електронни съобщителни услуги по Закона за електронните съобщения. Издават се срочни разрешения, след което може да се удължават неограничено във времето по преценка на регулатора. Критерии има – не е абсолютна оперативна самостоятелност. Проблемът е, че при нас се случва така – винаги, когато се пусне нова честота, кандидатстват всички членове поне на АБРО и други, след което един печели, останалите обжалват, минават три години, докато започне да си ползва лиценза. Като при всички процедури. Проблемът е, че вече това са изградени мрежи с установени честоти и с програми, които са изграждани с 20 години име и инвестиции.
Всъщност ние ще разхвърляме пазара, ако пуснем наново всичко или поне половината след 25 години. (Реплика от народния представител Красимир Велчев при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, други изказвания? Няма.
Да закрием разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2020 г.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Благодаря на присъствалите по точка първа. Хубав ден!
По точка „РАЗНИ“.
Имаме получено писмо от Народно читалище „Просвета 1925 г.“ – град Мездра, с предложение от читалищните дейци 1 ноември – Ден на народните будители, да се узакони като неприсъствен ден за читалищата. Този празник е неприсъствен за всички учебни заведения, към които не са включени читалищата. Хората имат желание и читалищата да могат да се възползват от този ден. Това как би могло да стане? Трябва да го видим.
Ако се съгласите, да направим предложение за допълнение в Кодекса на труда, чрез което да се регламентира този ден като неприсъствен за читалищата – ще се иска Вашето съгласие.
Защо в такъв ден, когато почиват другите от просветата, да не почиват и читалищата? Искат да уеднаквим. Нещо пречи ли за това нещо? Да го предложим.
Имате думата, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По принцип съм скептично настроен срещу всички предложения, както и преди това имаше законопроект един наистина много голям църковен празник да се обяви за национален празник и да не се работи. На колегите им казах, че бих се съгласил – от свое име говоря, не от името на ГЕРБ – да гласувам нещо подобно, при положение че е на мястото на друг празник. Не мисля, че в България празниците са малко. Още повече, читалищата, всеки от нас знае, не са се преработили чак толкова много. По време на празник хората ще отидат да си вземат книги да четат. Защо точно тогава, какво общо има едното с другото? Да, в сферата на културата, на образованието. Повтарям, че съм скептично настроен. Всеки иска да почива. Ние се чудим как да възстановим икономиката, в същото време напоследък само предложения за повече празници. Това е моето мнение – повтарям, лично мое мнение.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Велчев.
Имате думата, колега.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Ще си позволя да опонирам на господин Велчев. В България просветата и така наречените народни читалища възникват по едно и също време. В един момент те са толкова обединени в просветната дейност, че един огромен процент от българските училища се намират в сградите на народните читалища. В този смисъл трудно можем да разделим народния будител като читалищен и просветен деец, по-скоро той дори е читалищен, тъй като те са първата лястовичка, която започва изграждането на училищата след Освобождението, както, разбира се, и на културата.
Затова даже се учудих – не знаех, че не почиват в този ден, въпреки че те реално ще почиват съвсем формално, тъй като на този ден обикновено читалищата имат своите програми и техните самодейци участват в този празник доста активно. Така че ще имат повече самочувствието, че празнуват, че имат техен празник, а всъщност те ще продължават да си работят. Това читалище е в моя избирателен район и много добре знам, че провежда доста сериозни мероприятия на 1 ноември.
От гледна точка на това, че читалището преди всичко е просвета и култура, тоест те са първите будители в следосвобожденска България, аз заставам изцяло зад такова предложение. Предлагам, ако колегите подкрепят подобно нещо, да изпратим предложение до Министерския съвет да излезе с едно постановление, с което да обяви този празник и като техен празник, тъй като това е важно за самочувствието на тези хора, които и до ден днешен са в ролята на будители.
Вие споменахте икономическата криза – искам да Ви кажа, че в огромна част от читалищата работят на четвърт бройка, на половин бройка – масово в страната. Дълго съм се занимавал с този проблем. Средствата, които получават като работни заплати, не са в състояние да съборят икономиката, честно Ви казвам. По-скоро ще има уважителен характер към дейността на тези хора, които и в днешния ден са будители в обезлюдяващите се региони, в някакъв смисъл, колкото и да ми е неприятно да кажа, и изпростяващите ни региони. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: И аз благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Един момент, нали имам право на дуплика?
Колега, аз говоря като човек, който 20 години е играл в танцови състави – и в читалище „Аура“, и в читалище „Валентин Андреев“. Ние в събота и неделя най-много ходехме в читалището, защото изнасяхме и концерти – през учебно време не можем да ги правим. Затова си мисля, че това ще облагодетелства този персонал, за който казвате – един-двама човека, които държат ключа, отварят или затварят читалищата. Изведнъж те ще трябва пък да затворят – той ще каже: „Аз имам почивен ден, не ме интересува какви мероприятия има“. Това имам предвид, не друго. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Тъй като Вие прочетохте предложението – денят да бъде неприсъствен, по логика това, което е в сферата на образованието, денят е работен за учителския персонал, но е неприсъствен в класните стаи. Тоест на 1 ноември те имат символичен празник и го отбелязват с различни събития. Предполагам, че колегите от читалището са имали предвид нещо подобно, тоест да не са присъствени с работно време съобразно другите им ангажименти, а по-скоро да имат празник, в който да могат да проведат цикъл от събития, които са посветени на този ден.
Може би трябва да се уточни терминът „неприсъствен“. Така е и в Кодекса на труда за сферата на образованието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, аз не виждам нищо драматично, тъй като безкрайно ценя читалищата. Ако погледнете през кои векове започва читалищната дейност, което е уникално за България, то тази нация се е запазила благодарение и на тези читалища. И слава богу на това, този народ се е самосъхранил и запазил. Дори разрешението да се строят духовни храмове, като църкви – ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ век, тези църкви също са изиграли своята роля. Читалища има единствено в България, тя е уникална страна, но пък дълги години е оцеляла благодарение на това. Аз не виждам нищо драматично и, разбира се, приемам онова, което казвате, че това са последните места човек да отвори прозорец към миналото, към бъдещето, към съвремието, към всичко, за познание. Едновременно с това те вече са остарели, младите хора вървят през интернет – каквото им трябва. Но не виждам нищо драматично – ако добре се формулира, хората да ползват и този почивен ден. Ако тези хора желаят, не виждам нищо, което да попречи да имат един почивен ден заедно с образованието, но ако всички се обединим около това. Ако болшинството не е съгласно, ще приема онова, което казва болшинството.
Кажете как да постъпим, уважаеми колеги. Това не е задължително. Дойде едно писмо и защото е на читалището, ние го уважихме – да го споделя с Вас. Ако Вие не възразявате и всички сме съгласни, може би да дадем предложение това да влезе и да се поправи. (Реплика при изключени микрофони.)
Дума да няма, моите уважения към читалищата. Безкрайно уважение имам. Слава богу, това е съхранило и идентичност, и език – много е важно.
Госпожо Кръстева, заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да уточня нещичко само – не чух: те молят да бъде обявен за неприсъствен за тях… (Реплики: „Да, за тях“.) А не е ли по дефиниция хубаво точно в този ден да присъстват в читалищата? Само това нещо не ми уйдисва. Ако идеята им е да хлопнат баш на Деня на будителите кепенците…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Кръстева, и с едното съм съгласен, и с другото – въпросът е общо ние какво ще решим.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Затова уточнявам.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: 4500 са читалищата в България, за които, разбира се, и държавата полага усилия да съществуват. (Реплики.)
Колеги, да гласуваме – честно казано, това не ми вреди.
Господин Биков.
ТОМА БИКОВ: По-скоро по-оперативно – това в Кодекса на труда мисля, че трябва да бъде. Предлагам да говорим с колегите от Социалната комисия, защото те са водещата комисия – да ги питаме голям проблем ли е, малък ли е, какво е, що е. Защото ако има такова предложение, ние не сме водеща комисия – бихме били комисия, през която това минава. Предстои на второ четене да се гледа Кодексът на труда – ако говорим с колегите от Социалната комисия, сега е моментът. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ето, колега, то е написано: „Допълнение в Кодекса на труда, чрез което да се регламентира този ден като неприсъствен за читалищата“ – това е.
Искате ли да направим консенсус? Смятам, че онова, което казва господин Биков, е разумно. Дайте да поканим на едно заседание…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да искаме и становище от Министерството.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да ги поканим и да направим една беседа – ако можем да помогнем на хората, да бъдем полезни. Ако не можем, който отговаря, да си поеме отговорността.
Други въпроси? Няма.
Колеги, закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Райна Зарева
