Точка единствена: Законопроект на Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 07.10.2020 г.

---

На 29 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Точка единствена: Законопроект на Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 07.10.2020 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Мария Цветкова.

* * *

ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, добър ден! Имаме кворум, откривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание е предвидено да разгледаме:
Законопроект на Закон за българския жестов език,
№ 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г. – първо гласуване.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Колеги, за днешното заседание е осигурен жестомимичен превод от Силвия Маринова и Силвана Павлова.
На днешното заседание присъстват:
- от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Адриана Стоименова – заместник-министър; госпожа Маргарита Маринова – държавен експерт в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; госпожа Миглена Митева – началник отдел „Интеграция на хората с увреждания“, Агенция за социално подпомагане;
- от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори: Ева Петрова – правен съветник;
- от Съюза на глухите в България: госпожа Росица Караджова;
- от Фондация „Взаимно“: господин Иван Бургов;
- от Фондация „Заслушай се“: Ашод Дерандонян.

Преминаваме към точка единствена:
ЗАКОНОПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК, № 002-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 ОКТОМВРИ 2020 Г. – ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Колеги, всички получихме на електронните си пощи становищата от Министерството на културата, Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
Давам думата на заместник-министъра Адриана Стоименова да представи накратко Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Добър ден на всички народни представители и гости! Министерството на труда и социалната политика е съвносител на Законопроекта, който днес е на обсъждане в Комисията по културата и медии. Държа да отбележа, че той е плод на почти двегодишна работна група в Министерството на образованието и науката и със съвместни усилия – съвместно с представителите на глухата общност, най-накрая този толкова важен Законопроект даде възможност за пълноправно и пълноценно русло, в което хората със слухови проблеми да могат да комуникират и да ползват жестовия език като основно комуникационно средство. Той е пред нас и сме на път да се наредим сред страните, в които жестовият език е признат за естествен и самостоятелен.
Тук е мястото да напомня, че през 2018 г. при представяне на Доклада по спазването на конвенцията на правата на ООН за хората с увреждания, една от препоръките беше именно приемането на този законопроект и осъществяването му в закон – разписване на правните рамки за достъп на глухите хората, или със слухови увреждания, до комуникационното средство, жестовият език и признаването на този език за самостоятелен такъв.
С няколко думи, хората от глухата общност със слухови проблеми ще имат до 120 часа жестов превод, който ще се осигурява за сметка на бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Заявленията ще се депозират през Агенцията за социално подпомагане на годишна база до 120 часа. Жестовите преводачи ще са в регистър към Агенцията за хората с увреждания. Оттам глухите хора ще мога да изберат жестовия преводач, който е свободен, или пък към когото имат предпочитания, така че да бъде осъществена услугата.
В образователната система. В образователната сфера се въвежда жестовият език още в училище, застъпва се в по-широка степен в специалности в университетите. Също така се предвиждат мерки и програми, в които самото дете още от раждането и при установяването, че има слухов проблем или глухота, да бъде предоставена необходимостта да бъде обучавано на жестов език, както и самото му семейство.
Още едно нещо, което е много важно и трябва да допълним. Институциите като Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи ще разработят в специални наредби неограничен достъп до жестов език по отношение на услугите, които се предоставят в болничната помощ, онкологичните центрове, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания и при извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. Часовата ставка, максималният размер за средствата за заплащане на един час безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, ще се определя с решение на Министерския съвет и всички останали официални институции на изпълнителната власт, както и на общините. В срок до 31 декември 2022 г. трябва да се създадат условия за предоставяне на административните услуги, включително на жестов език. Оставам на разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоименова.
Колеги, преди да Ви дам думата за изказвания, бих искала да Ви предам от името на председателя на Комисията по културата и медиите – господин Вежди Рашидов, неговото предложение да вземем предвид получените становища и след първо гласуване на Законопроекта в залата да се предложи § 6 от Преходните и заключителни разпоредби да отпадне, тъй като аналогичен текст, съобразен с Директивата, е включен в Законопроекта за радиото и телевизията, одобрен от Министерския съвет на 21 октомври, който предстои да се разглежда в Народното събрание.
Мнението на господин Рашидов е, че смята, че е по-правилно промените да се извършват чрез предстоящите изменения на Закона за радиото и телевизията, които са значително по-подробни от предложените в този законопроект.
Колеги, имате думата за изказвания.
Ако има изказвания от страна на гостите, заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Добър ден на всички! Казвам се Симона Велева. Доктор съм по конституционно право и съм преподавател по „Медийно право“ в Американския университет в Благоевград, където съм лектор и титуляр на курса. Днес съм тук от името на глухата общност.
Работя по този законопроект от самото му създаване – създаване на работната група на Министерството на образованието и науката, и бях помолена от страна на глухата общност да представя тяхното становище. Те имат няколко, но много важни искания, свързани със Законопроекта, които са обединени в становището, което Вие имате. Бих искала да обърна внимание, че става дума за над 15 представителни организации на глухите, които наброяват близо 120 хиляди глухи в България.
Глухата общност подкрепя Законопроекта и за тях това е наистина изключително важно, защото с него се признава българският жестов език като самостоятелен автономен език на глухите. Исканията, които те имат и които ще представя съвсем накратко пред Вас, като ще обърна внимание и на въпросния § 6 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, защото той има отношение към този законопроект, са следните.
Първото им искане е да отпадне съществуващия в момента в Законопроекта чл. 2. Ще го прочета, защото е много кратък. Той казва: „Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подходи на общуване и овладяване на другия езикови компетентности.“ Този текст според глухите замърсява признаването на българския жестов език и самия български жестов език като самостоятелен език, защото смесва другите комуникационни системи със самостоятелния автономен жестов език.
Доколкото разбрах, между първо и второ четене ще бъде създадена работна група и предполагам, че с представителите на Министерството на образованието и науката ще продължат дебатите по този член, но за глухи той е изключително важно да отпадне от този законопроект. Сам по себе си той не предписва нито права, нито вменява задължения, защото казва, че българския жестов език „позволява“. Само по себе си това не е свързано с някакви конкретни права или задължения.
Другото им искане е в целите на Закона да бъде предвидена една разпоредба, свързана с достъп, осигуряване на възможности, с които се гарантира интегрирано включване на глухите лица чрез българския жестов език.
Третото им искане: в момента в съществуващия чл. 16 от Законопроекта е предвидено, че преводач от и на български жестов език е лице с придобита образователно-квалификационна степен „преводач“, като те искат да се добави, че това са лица, които са преминали някакъв кратък курс на обучение – „или лице с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ по специалност български жестов език“.
Тук проблемът е, че все още няма такава специалност във висшето образование, но в Законопроекта е предвидено, че няма и учител по български жестов език, защото просто езикът още не е признат. С този нормативен акт ще бъде признат. Тяхното предложение е такава разпоредба да се предвиди и нейното влизане в сила да бъде отложено така, както е за учителя по български жестов език.
Четвъртото им и последно искане е: към министъра на образованието и науката се създава един консултативен съвет – изцяло с консултативни функции, Съвет по български жестов език. В момента в Законопроекта е предвидено, че този консултативен съвет ще се състои от 14 души и глухите са в малцинство, администрацията е в мнозинство – има двама представители от МТСП, един от МОН и така нататък, като глухите искат те да имат в този консултативен съвет мнозинство. Вярват, че макар и с консултативни функции, тъй като те са автономните носители на този жестов език, трябва да имат мнозинство в този съвет, за да може техният глас да бъде чут от администрацията, а не администрацията да им се налага.
По отношение на § 6, за който Вие споменахте, бих искала да обърна внимание и на това какво предвижда той. Той казва, че доставчиците на аудиовизуални медийни услуги осигуряват превод на български жестов език за хората с увреден слух или зрение на новинарските и аудио- и публицистичните предавания, политическа и икономическа тематика, новинарските предавания с превод се излъчват най-малко веднъж на денонощие, като задължително се включват часовия пояс от 7,00 до 22,00 часа.
На първо място, разпоредбата не е скрепена със санкция по никакъв начин, но на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги им се вменява задължение на нещо, което те всъщност вече постигнаха по време на пандемията с COVID-19. Това беше една от големите борби на глухите, всъщност те да имат достъп до информация.
Със Законопроекта за радиото и телевизията, с който се транспонира Директивата за аудиовизуални медийни услуги, не се предвижда такъв достъп, а се предвижда тригодишен период, в който доставчиците на медийни услуги ще изготвят национални планове за достъп, но превод не се предвижда, тоест така, както е разписан в момента Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, всъщност ще направим една крачка назад и превода, който Вие в момента виждате по телевизията, може изцяло да отпадне. Всъщност затова в работната група към Министерството на образованието и науката беше предвиден този текст. Той е в съответствие с Директивата и по никакъв начин не ѝ противоречи. Директивата казва, че доставчиците на аудиовизуални медийни услуги в тригодишен срок трябва да предоставят достъп и да увеличат своя достъп, при положение че доставчиците вече са предоставили такъв достъп и поне в един новинарски блок или публично предаване от 7,00 до 10,00 часа има превод, ще бъде много жалко с една препоръчителна разпоредба, с един препоръчителен характер следващите три години да се изработи Национален план, който да предвижда по-добър достъп, всъщност този превод да отпадне.
Така че Ви моля да го имате предвид, защото това е голямо достижение и огромно облекчение за глухата общност, които всъщност до голяма степен се информират именно от телевизията, и много хора казват, че всъщност те могат да поискат и субтитри. Субтитрите са предвидени в Директивата – да, те ще съществуват, но за глухите – много често те всъщност изобщо не могат да четат, и цялата информация, която получават е по телевизията, чрез този превод. Така че Ви моля, ако имате предвид въпросния § 6, пак в рамките на тази работна група, да се потърси консенсус, така че това достижение да не отпадне с промяната, която се предвижда в Закона за радиото и телевизията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от страна на гостите?
Госпожа Ева Петрова от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори.
Заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам взема само кратко отношение по въпросния § 6, за който стана въпрос, с който се предвиждат промени в Закона за радиото и телевизията. Искам да посоча, че в мотивите на Законопроекта е посочено, че той трябва да осигури съответствие на българското законодателство с конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Същевременно обаче целта на една от целите, които Директивата си поставя, е същата, именно да осигури съответствие с конвенцията на ООН. А Директивата предприема един по-различен подход на осигуряването на достъпността на медийните услуги за хората с увреждания. Тя казва, че е тази достъпност трябва да бъде осигурена на базата на индивидуални планове, които се изготвят от отделните доставчици. Тези планове се съгласуват с регулаторните органи, какъвто за България е Съветът за електронни медии. Те не са някакви изцяло пожелателни планове. Тяхната цел е постепенно да осигурят достъпност на целите медийни услуги – не само на новинарските и актуално публицистичните предавания, но това трябва да стане чрез един постепенен процес, който да бъде съобразен както с икономически, така и с техните практически възможности.
Текстът, който се предлага в момента, противоречи на европейската регулация и заради това според нас не трябва да бъде приеман в този вид. Без, разбира се, ние говорихме с колегите от глухата общност, които тук са представени, това не следва да бъде възприемано като някаква опозиция на тяхната идея. Както виждате, нашите членове вече осигуряват такъв превод, макар че все още няма такова задължение по закон. Идеята ни не е ние да се освободим от подобни задължения, просто това трябва да стане съобразно европейската регулация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Има ли други изказвания от страна на народни представители и гости?
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Ще подкрепим предложението на председателя на Комисията.
Има ли други изказвания? Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене, но съм съгласен със становището, изразено от председателя, което ни беше представено в началото на заседанието. Редно е промяна в Закона за радиото и телевизията да се гледа не през Преходни и заключителни разпоредби – Закон, който водещата комисия е Комисията по труда, социалната и демографската политика, след като имаме отворен, грубо казано, Законопроект за радио и телевизия, който ще бъде гледан в Комисията по културата и медиите. Няма никаква пречка дали в тази редакция, която съществува, се предлага сега в Закона за българския жестов език или в друга, която ще се постигне в резултат на дебатите в Комисията, да се защити този въпрос.
Смятам, че е по-коректно Комисията по културата и медии да гледа този Законопроект, този текст и тази разпоредба и на първо, и на второ четене, без да подценява, разбира се, капацитета на колегите от Комисията по труда, социалната и демографска политика. Благодаря.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Други изказвания?
Заповядайте.
ИВАН БУРГОВ: Здравейте! Уважаеми дами и господа, уважаеми депутати! Всички разглеждания на Закона за българския жестов език трябва да се съобразят с това, което се случи по време на Ковид кризата и да имат достъп чрез жестов език. Важно е да имаме достъп до новините. Ние не искаме да имаме достъп до всички новини, а примерно да имаме достъп до различни предавания, свързани с парламента, да има превод на новините. За нас е важно това да стане задължително.
Важно е да се включи и да се има предвид това, че ние имаме нужда от субситиране при поискване. Ние виждаме, че в европейските държави нещата се случват много по-напред. Ние живеем във време, в което сме членове на Европейската комисия, и как така при нас няма да има достъп на жестов език, а в Европа това отдавна се случва. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Велева.
СИМОНА ВЕЛЕВА: В заключение и в отговор на това, което каза колегата, от страна на глухата общност ние нямаме нищо против, разбира се, и също считаме, че е по-правилно Комисията по медии и култура да разглежда този тип промени, които касаят Закона за радиото и телевизията, но Ви моля при обсъждането да имате предвид това, което се иска чрез сегашния § 6 в Закона за българския жестов език, а именно независимо от плавния преход, който се предвижда с Директивата и с промените в Закона за радиото и телевизията, да бъде узаконено достижението, което е постигнато до този момент, а именно поне в една новинарска емисия в този часови диапазон да бъде предоставен жестов превод, което всъщност искат глухите, което е много важно да не изпадне в стремежа ни просто с едни бъдещи тригодишни планове всъщност да изчезне, защото знаете колко набързо станаха нещата по време на Ковид кризата. С огромни усилия и благодарност от страна на глухата общност към доставчиците на аудиовизуални медийни услуги, но ако това нещо отпадне сега с един бъдещ план, те всъщност няма да имат за много дълъг период достъп до информация.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви.
Заявихте желание за изказване.
Заповядайте.
АШОД ДЕРАНДОНЯН: Здравейте на всички! Аз съм Ашод Дерандонян от Фондация „Заслушай се“.
Бих искал да кажа няколко думи. Благодарим за това задълбочено разискване по нашата тема. Имаме една единствена молба. Имайте предвид, че когато имате нужда от повече мнения и разисквания по темата за достъпност до медийно съдържание, допитайте се до глухата общност, не го правете сами. Неслучайно има девиз: „Нищо за нас, без нас“, който е според Конвенцията на правата на хората с увреждания и това е нашият девиз на глухата общност. Защото, ако Вие вземете решение без глухата общност, без да се допитате до нас като потребители от какво точно имаме потребности, има опасност да няма ефективно случване на самата достъпност, която искаме да се случи по най-добрия начин, от самото начало при гласуването на Закона за българския жестов език и съответно промените в Закона за телевизия и радио. Благодаря Ви за вниманието.
Така че нека да работим заедно, за да постигнем най-доброто за всички нас.
ПРЕДС. МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Дерандонян.
Когато дойде време да разглеждаме на Законопроекта на Закона за радио и телевизия, ще бъдете поканени отново, за да вземете отношение в тази част от Закона.
Уважаеми колеги, закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект на Закон за българския жестов език,
№ 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание. Благодаря Ви.

(Закрито в 12,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария ЦВЕТКОВА


Стенограф:
Красимира Коева