Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
На 5 ноември 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Евгени Будинов – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.– първо гласуване.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват:
от Министерството на културата:
- Боил Банов – министър;
- Красимира Стефова – главен секретар;
- Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финанси“;
от Министерството на финансите: Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи;
- от Българска телеграфна агенция: Юлия Соколова – главен секретар;
- Данчо Антонов – финансов директор;
от Българска национална телевизия – Десислава Преображенска – член на Управителния съвет;
от Българско национално радио: Димитър Димитров – член на Управителния съвет;
- Галя Каракачанова – ръководител отдел „Бюджет“.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните пощи на всички.
Искренно вярвам, че подробно сте се запознали с тях като истински професионалисти.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59. Внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
За мен е удоволствие да дам думата на господин Банов да представи бюджета на Министерството на културата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Увеличението тази година на бюджета на Министерството на културата е 28 млн. В рамките на една трудна изминала година и в рамките на доста неизвестни за следващата мога да кажа: един балансиран бюджет, с подкрепа за основните политики, утвърждаване на много от тях и развитие. Разбира се, подкрепено е увеличението с 10%, във всички сектори, независимо от това дали са делегирани бюджети или директна администрация.
Подкрепено е и в рамките на нашите училища, в рамките на решенията свързани въобще с българските училища и българските учители – едно сериозно увеличение и там, в рамките на училищата по изкуства и култура към Министерството на културата. Няколко силно развиващите се секторни политики, продължава да бъдат подкрепяни от държавата и от Министерството на финансите. Става дума за археология, консервация, реставрация на археологически недвижими културни ценности, където има допълнително увеличение от 2 милиона към досегашните цифри.
Едно изключително важно дофинансиране за фонд „Култура“ – общо на стойност над 6 млн. 300 хил. Знаете, че тези политики последните няколко години, всяка година, с по половин милион е увеличаван бюджетът на фонд „Култура“. Тази година в условията и на пандемия чрез фонд „Култура“ беше основният начин на бъдат подкрепени българските творци, които са на свободна практика и организациите, разбира се, които действат на свободния пазар, на изкуствата. Едно сериозно увеличение на бюджета, което ще даде възможност тези политики да бъдат продължени не просто в условията на пандемията – те са важни политики и по отношение на развитие на изкуството и културата в страната.
Освен навсякъде подкрепеното 10% увеличение, разбира се, има една сериозна инвестиция в Националната библиотека, където ще се даде възможност за доста по-сериозно увеличение и на разходите за персонал, и на подкрепа на дейността. Няма смисъл да Ви убеждавам във важността на този национален институт. Всички добре я осъзнавате. Изключително важно е Националната библиотека в крайна сметка, той статутът ѝ е такъв – свързан с със сигурността на държавата, с нейното минало, с нейното развитие, така че в много важен момент подкрепа за ключов наш културен институт.
Вследствие на решение на правителството по повод борбата с COVID-19 и хората на първа линия – две изключително важни пера са застъпени в бюджета, свързани с 30% увеличение на заплатите на инспекторат „Опазване културното наследство“ към Министерството на културата и института за културно наследство НИНКН – изключително важен за дейността въобще за опазване на недвижимото културно наследство. Там се реагира и с 22 добавени бройки към инспектората и сега 12 добавени бройки към НИНКН. Разбира се, формирани със стратегическото увеличение с 30%.
Да не Ви изчитам целия бюджет, предполагам, че ще има въпроси. Основният акцент е устойчивост и развитие в тези много трудни времена.
Ще изпреваря може би някои въпрос и ще кажа, че ще бъде внесен сега за разглеждане от Вас удължаване на този срок, който беше шест месечен, в който подкрепяме българските сценични изкуства, независимо от това дали успяват да работят пълноценно, дали са затворени на места – 30% зрители, знаете в момента, и така нататък. Ще предложим на Вашето внимание удължаване с още шест месеца на подкрепата за тях, за да нямат притеснение хората работещи в културните институти, за преките последствия от пандемията върху дейността им, за да може да ги съхраним, да ни водят в по-добри времена напред – като дух и като нация. Пак казвам: в трудни условия, балансиран бюджет със заложени вътре и хипотези за развитие, и за създаване на по-добра среда.
Дай Боже да бъде една здрава година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Банов.
А сега, давам думата на господин Владимир Петров от министерството на финансите, да представи Проекто бюджета за 2021 г.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми ръководители на съответните структури, които присъстват на заседанието на Комисията! Изложението на министър Банов беше много стегнато и много насочено към конкретните положителни моменти, аз ще се спра на другите – на медиите, тъй като Вие сте по култура и медиите – електронните медии – БНТ, БНР, БТА и СЕМ, който също е в обсега на вашата Комисия.
С няколко думи, ако ми позволите, да кажа за Българската национална телевизия. Бюджетът 2021 г., в приходите е определен да бъде със седем милиона и половина. Разходите общо планирани за телевизията е 90 млн. 600 хил. лв. Предвиденият трансфер от централния бюджет е в размер на 82,3 млн. лв., в това число 76,2 млн. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и 6,1 млн. лв. за целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Спрямо 2020 г. бюджет 2021 г. е увеличен с 11 млн. 400 хил. лв., в това число 3 млн. 400 хил. лв. за увеличаване на разходите за персонал с 10%, както е политиката по доходите в бюджет 2021 г., и 8 млн. лв. разходи за такси и цифрово, наземно радиоразпръскване по програмите на БНТ.
Проектът на бюджет за 2021 г. е определен съобразно фискалните правила и Решение на правителството № 783 за определяне на норматива за час/програма. За телевизията за 2021 г. този час е определен да бъде 2175 лв.
При предоставянето на публичния ресурс за покриване на разходите за обществената услуга следва да се спазват принципите на ефективност, пропорционалност и недопускане на свръхкомпенсации, съгласно съобщението на Европейската комисия относно прилагане на правилата за държавни помощи по отношение на обществената услуга – радио и телевизионно разпространение и до недопускане нарушаването на правилата за конкуренция. Това е по отношение на Българската национална телевизия.
По отношение на Българското национално радио. Приходите са разчетени за 2021 г. на 2 млн. 100 хил. лв. Общо разходът е планиран на 56,8 млн. лв. като предвиденият трансфер от централния бюджет е в размер на 54,1 млн. лв. в това число 50 млн. 200 хил.лв. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и 3,9 млн. лв. за целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Бюджетът на Българското национално радио спрямо 2020 г. е увеличен със 7 млн. лв., в това число 3 млн. лв. за увеличаване разходите за персонал с 10%, както казах – общата политика по доходите, заложени в бюджет 2021 г. и 4 млн. лв. разход за издръжка за такси за разпространение на програмите на БНР. Плащане на възнаграждения на носителите на авторски, сродни права чрез дружества за колективно управление на правата и други.
Проектът на трансфер на централния бюджет на БНР е определен съобразно фискалните правила и Решение № 783, с което се определя час/програма за БНР – то възлиза за 2021 г. на 516 лв.
Също е валидно, с извинение, че трябва да го повторя, че предоставянето на публичния ресурс за покриване на разходи за обществена услуга следва да се спазват принципите на ефективност, пропорционалност и недопускане на свръхкомпенсация, съгласно съобщението на Европейската комисия относно прилагането на правилата за държавните помощи, по отношение на обществена услуга – радио и телевизионно разпространение.
Съвет по електронни медии. Съветът за електронни медии е определен с приходи 1 млн. 200 хил. лв. и 2,9 млн. лв. разходи като за първи път, аз от дълги години съм в системата на Министерството на финансите и участвам в обсъждането на бюджетите, СЕМ получава увеличение от 1 млн. 100 хил. лв. Средствата са предвидени за увеличаване на разходите за персонал с 273 хил. лв., в това число 135 хил. лв. за увеличаване на разходите за 10% по политиката по доходите и със 138 лв. допълнително се дават за разходи за персонал – за укрепване на административния капацитет на СЕМ с шест щатни бройки. С това ще надмине дължимите обезщетения за персонал, средства за издръжка, което дава възможност Съветът като специализиран орган да може да осъществява нормално своите функции. Освен това са дадени допълнително 200 хил.лв. за издръжка и 650 хил лв. за капиталови разходи необходими за придобиване на системата на мониторинг на бедни по съдържание и 50 хил. лв. за осигуряване на сигурността на информационната система. Пак казвам, за първи път Съветът за електронни медии получава допълнителен ресурс, който колегите, от СЕМ, могат да го потвърдят и да изкажат своето мнение по този въпрос.
Българска телеграфна агенция. Приходът е 1 млн. 250 хил. лв. Разходът е определен на 7,9 млн. лв. Увеличението тук е най-малко – само с 0,5 млн. лв. спрямо 2020 г. Увеличени са разходите за персонал в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера с 10%.
Това е, което за четирите структури, които са в обхвата на вашата Комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Петров.
Давам думата на господин Антонов за отношение по бюджета на БТА.
ДАНЧО АНТОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българска телеграфна агенция никога не е оспорвала сериозно сумите, които са ѝ определени като бюджет. Така ще бъде и тази година и ще бъда максимално кратък.
Искам обаче да се върна на изминалия период. За всички беше трудна годината, но под една или друга форма всички получиха някаква компенсация. Ние решихме за тази година да вдигнем заплатите малко по-късно, не от 1 януари 2020 г., а от 1 април. Междувременно обаче фалира Лафка и оттук нататък нашите потенциални клиенти, които ни носят между 25 и 30% от собствените приходи, от общия бюджет. Една част директно се отказаха от информацията, друга част изпаднаха в много лошо положение и ние много лесно можем да ги фалираме обаче това не е в интерес на никой и най-вече на обществото.
В следващия момент спряха да работят и пресклубовете ни във връзка с пандемията и така собствените ни приходи въобще не можеха да се изпълнят и ние не увеличихме заплатите с нито една стотинка на нито един човек от персонала. Това е единственият проблем, който не е свързан, разбира се, със сумите за следващата година. Аз няма да коментирам бюджета за следващата година, но така или иначе не се намери форма да бъдем компенсирани. Говорили сме, на различни нива в Министерството на финансите – всички са ни разбрали, но досега нищо конкретно не е получено в Българската телеграфна агенция. Това е единственият проблем. Говорили сме със синдикатите, те искат своето, но ние няма как да…. Има и обективни и субективни причини в това отношение, но във всички случаи те не се намират в Агенцията.
Във връзка с това, както и ние не получаваме никакви допълнителни суми извън нормалното увеличение от 10% за следващата година, би трябвало или да се помисли в бюджета за следващата година, или ако има някаква актуализация сега в последния момент за тази година, да бъде компенсирана макар и частично Агенцията, защото всички причини са обективни и са извън нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Понеже няма представител от Съвета за електронни медии, но е изпратено писмо, в което се изразява абсолютна подкрепа на Законопроекта, всички Вие го имате на електронните си пощи, и предполагам, че сте се запознали с него.
Сега давам думата на госпожа Преображенска.
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря Ви за възможността да представим пред Вас становището на Българската национална телевизия. Предвид факта, че господин Петров маркира общите показатели по предложението за бюджет на Българската национална телевизия, аз няма да се спирам повторно. Чухте ги в достатъчно стегнат вид.
Това, което искам да отбележа, за първа година няма как да не споделим пред Вас, положителната оценка спрямо предложението за увеличение на трансфера на БНТ за 2021 г. в размер на почти 11,5 млн. лв., които и господин Петров отбеляза. Най-вече тази част от предложеното и увеличение, което касае 8 млн. такси за разпространение. Знаете това е един доста сериозен проблем за Българската национална телевизия, която нееднократно и пред Вас, и пред всички държавни институции е излагала този проблем, тъй като в последните три години перото – разпространение на телевизионните програми на Българската национална телевизия, за съжаление, по едни или други причини остана на 100% необезпечено. За първа година виждайки тези 8 млн. това създава някакво спокойствие в ръководството на телевизията дотолкова доколкото ще можем да обслужваме договора, който имаме с предприятието, което осъществява разпространението на програмите на БНТ. Бидейки те от тази сериозна обществена значимост, а изпълнявайки стриктно Закона за радио и телевизия, програмите на телевизията трябва да бъдат на цифровия мултиплекс, което пак казвам, доведе до натрупването на доста сериозен дефицит в бюджета на телевизията и натрупани задължения, за съжаление, в размер на 30 млн. за последните три години, които макар че разпространението за 2021 г. ще бъде обезпечено с предложения бюджет, за съжаление, тези 30 млн. за пореден път остават неосигурени, което в крайна сметка се оказва невъзможно да бъде компенсирано от останалия трансфер, който се прави на телевизията, и разбира се, от собствените приходи, които се стремим да увеличаваме.
В контекста и на сложната година, в която се намираме, за съжаление, очакваните приходи на Българската национална телевизия за тази година едва ли ще бъдат повече от предвидените. Дай Боже да изпълним планираното от нас. Полагаме усилия, спазваме така или иначе стриктна финансова дисциплина, но не вярваме, че сами, без подкрепата на държавата, ще се справим с тези задължения. Разбира се, няма как програмите на телевизията да бъдат свалени от платформата за цифрово разпространение, така както може би търговските телевизии са доста по-гъвкави от нас, защото най-важното, което Българската национална телевизия трябва да направи е да изпълнява, своята функция, своята мисия – да осигурява свободен достъп до програмите на телевизията, а не само в платените платформи, тъй като в крайна сметка затова Българската национална телевизия съществува и населението в нашата държава трябва да бъде осигурено с информация.
Изключая 8-те милиона за разпространение, другото увеличение до предложения размер 11,5 млн. в крайна сметка е част от общата политика по доходите, така че аз няма да се спирам на това перо. То така или иначе е предвидено увеличение с 10%, което в крайна сметка, ще доведе до възможността ние да стимулираме и да мотивираме служителите на телевизията да продължават да изпълняват своите задължения качествено, както и до момента.
За съжаление, с определените бюджетни взаимоотношения остава неразрешен проблемът с дефицита, както казах, по отношение на разпространението. Едва ли ще имаме за поредна година възможност да инвестираме в по-модерно съдържание, защото в крайна сметка телевизията следва да произвежда качествен телевизионен продукт, който да отговаря на изискванията на обществото. Нямаме възможност да се ориентираме към…, няма да имаме възможност предвид определените ни финансови средства, за създаване на нелинейно съдържание и за ориентиране към по-младата аудитория с всички модерни дигитални платформи за разпространение. В крайна сметка смятам, че това е от изключително важно значение, защото това е бъдещето. За добро или за лошо традиционната телевизия губи своите позиции по начина, по който сме свикнали всички ние да я възприемаме, така че това е приоритет на ръководството на телевизията, но не вярвам, че ще успеем да се справим през следващата година.
Разбира се, ще си позволя да споделя пред Вас, че особено голям проблем за телевизията, особено през тази година, представлява разходът, който се оказа доста съществен, по осигуряване на всички предпазни мерки и средства за осигуряване на безопасни условия на работа на служителите в телевизията, с оглед пандемията и разпространението на коронавирус в България. Колкото и странно да Ви изглежда телевизията всъщност изразходва доста сериозен ресурс да направи така, че всички екипи да бъдат осигурени, здрави. Правим сериозна реорганизация. Осигуряваме всичко, което е в задължението на един работодател, в името на това телевизията да продължи да излъчва 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и да имаме в крайна сметка здрави служители. Повярвайте ми, запознати сте с числеността на персонала на телевизията, със сградния фонд, с който разполагаме, осигуряването на предпазни средства, маски, ръкавици, дезинфектанти, за каквото и друго да говорим, в крайна сметка е един доста сериозен ресурс, който тази година по обективни причини, не беше предвиден, тъй като все пак миналата година не сме очаквали, че ще изпаднем в тази ситуация. Надявам се за следващата година това нещо да се вземе предвид, защото в противен случай рискуваме да започнем да сваляме част от съдържанието, поради невъзможност то да бъде произвеждано, заради недай Боже заболели служители в сериозни размер. Това неминуемо ще доведе до сериозно нарушение на нашите лицензионни задължения пред Съвета за електронни медии, тъй като добре знаете обществените оператори имат сериозни ангажименти, програмни характеристики заложени в своите лицензи. Тоест имаме сериозни опасения, че евентуално в разрастването на епидемията, и пак казвам недай Боже нашата невъзможност да осигурим всичко най-добро за нашите служители, може да доведе до някакви сериозни проблеми със съдържанието. Дано да не се стига до това.
Общо взето в заключение – да, изразяваме положителна оценка към предложението за увеличен трансфер. Споделих основните проблеми, които ни притесняват и за следващата година. Знаете имаме ангажименти и към Народното събрание съгласно Правилника за дейността Ви, за осигуряване на телевизионен сигнал от пленарните заседания и работата на комисиите, за да се излъчва в онлайн платформата Ви. Години наред това го правим безвъзмездно. Винаги сме смятали, че това е наше задължение, с оглед в крайна сметка дейността на Народното събрание като висш законодателен орган, но с оглед оптимизацията, която направихме на числеността на персонала, се оказва, че вече е изключително трудно за нас да осигуряваме щатни оператори за сметка на бюджета на телевизията. Нееднократно сме писали писма до председателя на Народното събрание. Вярвам, че ще обърнете внимание на този факт по начин, по който Вие намерите за подходящо, но това е една допълнителна тежест за телевизията, която, за съжаление, вече се оказва, че ние няма как да поемаме – говоря чисто финансово. От гледна точка на човешки професионален ресурс, технически, знаете, че винаги Българската национална телевизия е била на разположение, но от гледна точка на финансов ресурс, за нас това е проблем.
Благодаря Ви много за вниманието. Вярвам, че ще вземете предвид това, което споделих пред Вас и още един път благодаря на Министерството на финансите за проявеното разбиране и професионалния диалог.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз Ви благодаря.
Давам думата на господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Банов, уважаеми колеги и ръководители! През месец септември 2020 г. Българското национално радио входира предварително изготвения си доклад към Проекта на бюджет за 2021 г. Общите размери на необходимата бюджетна субсидия на Българското национално радио, които ние посочихме, бяха в размер на 57 млн. 153 хил. и 800 лв. като брутната стойност на час/програма, която посочихме беше в размер на 528 лв., от които 33 лв. бяха за покриване на натрупания дефицит от последните години.
По-високият брутен изискуем норматив за час/програма, който ни е отреден за тази година е изключително близо до изискания от нас, но въпреки това считам, че няма да е достатъчен веднага за ликвидиране на този дефицит, тъй като с пандемичната обстановка, в която сме от средата на месец март 2020 г., бяха намалени нашите собствени приходи.
Нашите собствени приходи се формират 61% от реклами, 10% от спонсорство, 8% са от поддръжка и осигуряване на високотехнологично оборудване за звукозаписна дейност, 5% от приходите са от концертната дейност на музикалните състави.
След настъпването на пандемията изготвихме рекламни пакети, приети на управителен съвет, с които намалихме значително цените, с цел стимулиране на бизнеса и съответно постъпването на някакви средства за нас. Спонсорствата намаляха изключително рязко с оглед факта, че не можехме да провеждаме събития. Концертната ни дейност спря като концертният ни сезон прекъсна още в средата на март. Заради пандемичната обстановка и ограничаването достъпа на външни лица нямаше как да се провежда и звукозаписна дейност. Всичко това плюс естествено разходите, които бяха необходими за дезинфекция, за маски, за предпазни материали и т.н. доведе до по-ранното изчерпване на частта в бюджета, която се отнася за издръжката.
За сметка на това успяхме да спестим доста голяма част от капиталовите разходи и целевата субсидия, която получаваме. Към момента сме изпратили писмо до Министерството на финансите, с което очакваме техния отговор, евентуално поне част от тези пари да успеем да трансформираме в издръжка, тъй като всички много добре знаете, че имаме задължения както към организацията за колективни авторски права, така имаме и задължения за разпространение на нашата програма, които засега сме успяли да разсрочим.
Като цяло оценката от страна на Българското национално радио за предвидения бюджет за догодина е положителна. Сумата, която ни е определена е изключително близо до тази, която беше поискана от нас и беше отбелязано, че ще ни е необходима. За нас остава единствено приоритет, ако може да успеем да трансформираме капиталовите разходи, след разрешение на Министерството на финансите до края на годината. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз Ви благодаря.
Сега, уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания и евентуално за някакви въпроси.
Давам думата на господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Парламентарен секретар, уважаеми ръководители на дирекции, представители на радиото, телевизията! Ние няма да подкрепим предложения ни бюджет в сектор „Култура“. Ще спестя време на Комисията, ще посоча само някои от причините, които тук сме отбелязали.
На първо място, рационалното разпределение по сектори на бюджета не може да стане на принципна основа според нас. За това причина е и фактът, че вече две години, въпреки непрекъснатото ни настояване, Министерството на културата не предложи завършен вариант на Националната стратегия за развитие на културата, изкуствата, културните и творческите индустрии в България за следващото десетилетие, от която да се регламентира 1% от брутния вътрешен продукт за финансиране в сектора в нормална икономическа обстановка, върху което да се надгражда необходимото в извънредни ситуации.
От тригодишната бюджетна програма за сектор „Култура“ отново се определя около 0,5% от брутния вътрешен продукт, което не дава надежда за сериозни промени в бюджетните възможности на творците в България.
Министър Банов заяви в едно негово изказване, че в бюджет 2021 г. за финансиране на българското кино ще има увеличение с 26 милиона, но в проекта за бюджет 2021 г. обаче не се вижда това. Поради проблемите с коронавируса от гласувания бюджет за 2020 г. не са разходвани 6 млн. лв., които се дължат на вече гласуваните разходи по различни проекти от Националната филмова агенция. Въпросът е дали Министерството на културата ще направи нужното тези средства да бъдат прехвърлени в бюджета ѝ за 2021 г., както това става с остатъците от делегираните бюджети в сценичните изкуства.
Трябва да обърна внимание и на българските читалища. За българските читалища увеличението е предвидено на 10%. През 2020 г. в бюджета им са гласувани 80 милиона. През 2020 г. бяха финансирани нови 80 бройки, но за 2021 г. се предвижда разкриване само на 40 нови бройки. Обръщам внимание, че стандартът за издръжката на една щатна бройка в читалищата за 2021 г. се предвижда да е 7735 лв., но ние ще пледираме за увеличение на бюджета на читалищата и стандартът за издръжка на една бройка с общо 20%. И това е предвид чувствителното изоставане в заплащането на труда на читалищните дейци в сравнение със средната работна заплата в страната.
Между другото, вицепремиерът Томислав Дончев информира, че съгласно Резолюция на Европейския съюз всяка страна – членка трябва да предвиди увеличение на бюджета за култура не с 10, а с 20%. И това не го виждаме в бюджет 2021.
И накрая позволете да завърша, като се позова на становището на КНСБ, като дори синдикатът посочва в становището си, че в сферата на културата бюджетът е небалансиран. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Уважаеми господин Министър, ако искате да чуем и другите въпроси и изказвания, да отговорите наведнъж или след всяко изказване? Как Ви е по-удобно?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Както прецените, господин Председател.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Добре, тогава ще си позволя да дам думата и за други изказвания.
Аз искам също да се присъединя към въпроса, който касае киното, защото, доколкото знам, говорейки с министър Ананиев и Министерството на финансите, знам, че… ще започна от по-далеч. Аз също участвам в работната група за изменение в Закона за филмовата индустрия. Може би година вече работим по това и сме свършили доста работа. Този закон е готов, мина му общественото обсъждане и очакваме едва ли не съвсем скоро той да бъде приет на Министерски съвет, и нямаме търпение да дойде тук в Народното събрание, тъй като за мен той е въпрос на кауза. Но, доколкото разбрах, има положително становище от Министерството на финансите и нещата там вървят доста добре, и ще има едно грандиозно увеличение за българското кинопроизводство, както и за финансови стимули за пари, инвестирани в Република България в бюджета за хора, които са снимали тук. Затова, ако може, когато отговаряте на господин Ченчев, да отговорите и на този мой въпрос.
Господин Вельов, давам Ви и на Вас думата.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа народни представители, колеги в залата! На първо място, искам да поздравя министъра на културата за адекватните действия, които предприе по време на COVID кризата от март месец насам. Аз, като представител на свободния сектор, много внимателно наблюдавах и коментирах с много колеги начина, по който се реагира в ситуацията. Свободният сектор много често е неразпознаван и недоглеждан, тъй като той обикновено се оправя самичък в една нормална ситуация. Но в случая, разбира се, че всички ние вдигнахме глас, защото рязко вече нямаше на какво друго да разчитаме, освен на държавата.
Много разумно бяха пуснати програми с проектни предложения, което е един справедлив принцип. Всъщност доста от колегите успешно успяха да кандидатстват по множество програми, някой от тях социални, някой за културни организации, някой за физически лица. В смисъл засегнатите бяха хиляди от свободния сектор. Държавният сектор, както Вие споменахте, беше гарантиран. Така че подкрепям изцяло този начин на работа в тези условия. Наистина се надявам идващата година по същия начин да продължат тези програми от Националния фонд „Културен“, Министерството на културата. На същия принцип да бъдат дори все по-обхватни. Там където е имало някакви пропуски да бъдат запълнени. Поздравявам Ви за тези Ви действия.
Вторият въпрос, който искам да коментирам, е от края на септември предприех една национална обиколка в основните градове в България, където се виждах с представители на сектор „Култура“, която включва библиотеки, музеи, галерии, читалища, музикални институти, ансамбли, свободен сектор и всички останали. Видях в проектобюджета, че финално от Министерството на финансите са одобрени 10% повишаване на библиотечните регионални институти. Ще внесем предложение към Министерството на финансите за корекция на 25%, която да касае регионалните библиотечни институти.
В разговори с всичките тези хора, с които се видях, а те са стотици, финансите, които в момента достигат до тях, общо взето им стигат да покрият заплатите и всичко свързано с осигуровки и всичко свързано около тези възнаграждения. За странична допълнителна дейност почти никакви средства не им достигат. Едни 15% ще бъдат сериозна глътка въздух за библиотечното дело, което е изключително важно. Особено и в момента в тези времена на криза, библиотеките продължават много интензивно да се ползват и вършат страхотна работа и в момента. Всъщност имаме дори експерт – бих пожелал и Емилия Станева, която е експерт в библиотечното дело, да каже няколко изречение по въпроса. Това ще касае 1100 човека горе-долу 26 регионални библиотеки, сумата е около 3 милиона. Доколкото знам дори и първоначалното предложение на Министерството на културата е било 25%. Така че ние го подкрепяме и бихме желали да се върне за разискване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вельов.
Госпожо Милкова, заповядайте.
МИЛКОВА: Благодаря.
Господин Председател и господин Министър, уважаеми колеги! Наистина бюджетът, който се предлага от Министерството на културата е един балансиран бюджет и в много отношения по различни сектори има и увеличение съобразно обстановката и ситуацията, в която се намират. Радостно беше, че отново видяхме в този бюджет Програмата за обновяване на библиотечните фондове – 2 милиона, ако не се лъжа са заложени за следващата 2021 г.
Тази година в едни много трудни времена, тази програма беше глътката въздух, отвореният прозорец на колегията в страната, които кандидатстваха по две различни сесии, на два етапа. В момента даже приключва втората сесия. Те имаха възможност да зарадват своите читатели, ползватели с нова литература. Това е тенденция, която е заложена в следваща година. Разбира се, всички се надяват, че ако има възможност и бъдат завишени тези показатели ще бъде по-добре за цялата общност.
Относно наблюденията и изказването, което направи колегата ми Калин Вельов, изключително е важно, че човек, който е по далеч от тази проблематика, направи тези срещи в страната. Имаше възможност да общува с колегите по места, и да разбере от първа ръка, какви са положителните тенденции, какъв е проблемът и какво трябва да се случи в бъдеще.
Относно регионалните библиотеки трябва да обърна внимание, че е изключително важно за страната, тъй като те са балансирани в цялата страна и на практика това са културните институти, които изпълняват държавните дейности в областта на културата в тези 27 областни центрове. За тях е много важно да имат повишение за бюджета, защото тези 10% единствено и само ще успеят с този процент да повишат стойността на минималната работна заплата, което е задължително и почти няма да остане възможност за увеличаване заплатите на колегите, които работят в тези институции.
Обръщам внимание на факта, че това са високо квалифицирани специалисти с магистърски степени. За някои от длъжностите, които те заемат, се изисква чуждоезикова подготовка. Въобще една специализирана подготовка на тяхното ниво и квалификация, заплащането е доста ниско, и не отговаря на квалификацията. Много трудно тези колеги се задържат в библиотеките, защото конкуренцията със системата на образованието е твърде голяма и изкушаваща.
Трябва да направим така че да запазим тези наистина квалифицирани специалисти да работят в библиотеките. Ако завишим това предложение, което ще направим с колегата за 25%, освен за заплати ще можем да говорим и за една по-интензивна дейност, свързана с опазване на книжовното наследство, тъй като в голяма част от тези библиотеки се намира литературно наследство, което е част от културно-историческото наследство и освен това ще им даде възможност да развият и своите онлайн услуги, тъй като във време на ковид кризата това се оказа, че е изключително актуална тема. И да не забравяме, че ние предлагаме, разбира се, искаме да предложим на всички дистанционно обслужване, но голяма част от българското население обича традиционната книга и традиционното посещение на библиотека, а това изисква съобразно ситуацията на пандемия едни специфични режими за ползване на библиотеката. Знаем, че на сайта на министерството има указания какво трябва да се приложи съобразно обстановката. Това също е свързано със средства. Така че ние ще пледираме да спазим предложението, което е дадено от Министерството на културата за 25% да бъде делегираният стандарт за регионалните библиотеки. Все пак, когато стандартът е делегиран значи, че държавата е припознала тези културни институти, че имат значение, делегира им определени задължения, като осигурява бюджет, който да им позволява да развият тази своя дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Има ли други изказвания, колеги?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господин Председател! Разбира се, ще подкрепим бюджета. Аз лично съм доволен не само от цифрите, които се виждат, а и от подхода в рамките на тази криза, защото по време на криза има два варианта – или държавата да се опита да омекоти за хората и изобщо, и за институциите, и за всички, или да се опита да реже разходи, както се е случвало друг път. Слава богу, това е поздравление към Министерството на финансите, не действаме по отъпканата пътека, а се предлага един бюджет, който според мен, въпреки че е кризисен, би могъл да промени до голяма степен и линията, която съществуваше през последните 23 години. Тя, разбира се, има своите предимства и трябва да се зачита финансовата стабилност, но със сигурност това не е достатъчно, за да кажем, че сме направили всичко, както трябва.
Аз се радвам, че се отпускат повече пари за обществените медии, защото освен обществени медии, те са и културни институти, те имат и културни ангажименти, а в сегашната ситуация и това е препоръката ми за следващата година, културата не е просто начин да се забавляват хората и да ходят на театър, а тя е – ще дам пример, например спорът с Македония, тя е основополагаща, ако щете и във външната политика. И се надявам, и културните центрове извън България, и най-вече в Македония да започнат да работят много сериозно, от гледна точка на външно-политическите интереси на България, не просто да създават и да популяризират някаква културна програма, а държавата да инвестира много сериозно в този тип влияние, което се нарича мека сила в геополитиката. Това важи и за медиите. Аз от няколко години изразявам надежди и ще продължа да го правя, българските медии да се хващат много лесно в Македония, нещо, което не се случва все още.
И, разбира се, БНР и БНТ пък от своя страна да продължат да произвеждат културна продукция, те го правят с усилия. При БНР това са оркестрите, които според мен са, може да ми се обидят журналистите, но за мен най хубавото нещо в БНР са оркестрите на БНР. В БНТ това е филмовата продукция, която заради тежкото финансово състояние, в което беше изпаднала Телевизията, някак си бяха останали на втори план, надявам се да се възстанови правилният ритъм.
И тук да поздравя и министъра на културата и Министерството на финансите, които успяха да подготвят един много добър закон за радиото и телевизията. Аз лично, въпреки че изразявах надежда, бях песимист, че ще се стигне изобщо до разбирателство в тази сфера и то най-вече за начина на финансиране на медиите, контрола на харченето и така нататък. Виждам, че това е постигнато и се надявам да приемем този закон час по-скоро, защото идва и края на мандата на сегашното Народно събрание. В следващ парламент вече, при друга конфигурация ще трябва може би да се започне, ако не от началото, все пак да се започне пак с провеждане на разговори, така че сега нещата подготвени и мисля, че трябва да се направи.
И накрая едно предложение и към министъра на културата – нещо, което ме тревожи в последните месеци, за начина, по който се субсидират сценичните изкуства и вкарването на националните институти на едно ниво с всички останали. Става въпрос за Народния театър, Националната опера, Филхармонията и така нататък. Там има едни ограничения, които са напълно справедливи, за всички останали. Знам какви са мотивите за тях, но чисто концептуално според мен националните институти трябва да имат абсолютно друг статут в сравнение с останалите културни институции. Те затова са национални, за да бъдат в друг стандарт. И, разбира се, да имаме право да изискваме от тях да произвеждат продукция, която да представлява българската нация, не само във вътрешен план, но и в международен. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Колеги, други изказвания? Няма.
Да, извинявайте, господин Вельов.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Мога само, уважаеми колеги, да подкрепя последното изказване на колегата Тома Биков. В тези срещи, които проведох из страната, голяма част от представителите на музикално-сценичните институти потвърдиха, че е логично и сами повдигаха въпроса националните и по-големи институти, които са в столицата, да бъдат бюджетирани по отделна логика. Но това са предварителни набързо подхвърлени коментари, които тепърва наистина може да бъдат разисквани и коментирани, обсъждани в по-широк кръг.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вельов.
Това наистина е нещо, което и ние в последните дни сме обсъждали помежду си и аз заставам зад тази теза. Благодаря Ви, колеги.
Други изказвания, пак питам? Няма.
Сега давам думата на министър Банов.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Ченчев не го виждам, но ще отговоря все пак на неполитическата част в неговото изказване, което прочете, а неполитическата част беше питането за това, че съм казал, че 25 милиона ще има за българско кино. Да, ще има, предстои внасяне на документ и съгласуване с финансите, внесяне в Министерски съвет и след това ще бъдат представени на Вашето внимание – този закон, който решава в много голяма степен, много въпроси с развитието на българското кино. И с тази инвестиция парите са заделени в централен бюджет, няма как да ги видите тук, защото първо трябва да влезе законът, но те са заделени и спокойно мога да кажа, че с тази инвестиция фактическото увеличение на бюджета на Министерството на културата е над 50 милиона.
Шест милиона тази година има, да, неизразходвани в киното с оглед на обстоятелствата, търсят се законосъобразни начини те да останат в киното – подчертавам – законосъобразни начини.
Това за изказванията за читалищата и за единия процент – в смисъл читалищата имаха голямо увеличение и миналата, и по-миналата година. Те са поддържани в момента изцяло в ситуацията на COVID. Имаше моменти, в които три месеца не работеха, сега наново е нарушена тежко дейността, държавата е плътно зад тях, осигурява се финансиране няма един човек съкратен от читалищата. Така че по-голяма подкрепа от това… Никога няма да е достатъчна инвестицията в българската култура и в българските читалища, никога няма да е достатъчна и така трябва да бъде. И всички трябва да желаем да има повече инвестиции. Ама така сега да се казва: тук за читалищата не увеличихте точно в тази година, когато много от Вас са ми се обаждали от опозицията да ме поздравяват за едни или други действия. Някои от тях са и тук присъстващи. Сега за пред камерите да говорим, просто да се заяждаме, не е сериозно.
По отношение на господин Вельов – да, политиките във фонд „Култура“ ще продължат, ще се развиват по същия начин. Пак казвам, те са дълготрайни политики от последните четири години, сега особено се активизираха с COVID ситуацията. Това са пък и хубавите неща, когато сме в криза, че животът насочва и мисленето ни в перспектива и някой път действаме по-сериозно и агресивно в сектори, които иначе по-плавно сме се опитвали да ги развиваме.
По отношение на регионалните библиотеки това е бюджетът, който аз защитавам и който е представен пред Вас, от името на правителството на Република България. Вие като законотворци, както изявихте желание, разбира се, че можете да предлагате едни или други промени вътре и да обсъждате.
Искам само да подчертая това, което тук ще се събера и с изказването на госпожа Милкова, че трета година вече по два милиона лева действат за захранване фондовете на българските библиотеки, включително с много сериозни суми и за регионалните такива.
Освен това и в европейския COVID план за справяне със ситуацията българските библиотеки по отношение дигитализации, по отношение на много други фактори са много сериозно застъпени. Така че аз мога да кажа, че и в бюджета и в нашето мислене, и в преките неща, които вършим, те са първостепенни. Казах Ви вече и за специалната голяма подкрепа на Националната библиотека.
Това, което господин Биков каза, за центровете в чужбина много е нарушена дейността тази година. Аз разбирам, ние сме разговаряли с него и друг път в посоката на това, което казва, тя е правилна, но в момента да се ангажирам при положение, че не може въобще да се пътува или да се случват каквито и да е събития би било несериозно. Като принцип, като мислене подкрепям.
Последно за националните институти. Това е много голяма тема, знам че ви вълнува, но тя изисква много голям дебат. Този дебат не може да бъде в ГЕРБ, той не може да бъде дори в Комисията по култура, това е много голям дебат. Устойчивите политики в областта на културата могат да бъдат и подчертани с финансиране на отделен ред, разбира се, на националните културни институти, но дали това би било вредно за средата или полезно дори, аз с моя немалък експертен капацитет трудно мога да се ангажирам. Това е въпрос, който трябва да се разглежда всеобхватно, на големи формати, за да бъде взето евентуално такова решение.
Да, подобна е структурата в много европейски държави, само че имайте предвид, че там освен националните институти няма други такива – държавни. Тоест тези, които казват навремето в Царство България, имаше специално финансиране на Народния театър, на това... Тези, които казват: ама сега вижте как е в Полша, в Италия, националните институти са на отделен ред. Да, но там няма други държавни такива. Тоест ние сме по една отделна система. А бих казал тук и бих Ви дал акъл, като законотворци пак в крайна сметка, винаги може да входирате едно предложение, което ще зарадва финансистите в Народното събрание и Министерството на финансите, където да поискате за националните институти отделно увеличение на тяхната субсидия, което ще бъде знака на държавата, към тяхната дейност.
Между другото, аз, ако не беше COVID година, съм разсъждавал в тази посока и щях да предложа подобен проект на обсъждане, но в рамките на COVID годината това, което прави, включително и за националните институти подсигуряваме всичко възможно на хората, на персонала – режийни и така нататък, за да може да се премости, да се премине през този ужас. Благодаря на всички Ви за компетентните и загрижени изказвания.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви много, уважаеми министър Банов.
Аз лично съм много щастлив, особено от отговора Ви за тези 25 милиона отгоре за българското кино. Това е нещо, което не е правено никога! Така ще имаме много по-голямо кинопроизводство. Тъй като колегата Ченчев не беше, те ще му предадат отговора, който е много добър и положителен, което прави увеличението на бюджета за култура вече с 50 милиона.
Ще успокоя хората в сектор „Кино“, които се притесняваха защо ги няма в Проекта за държавен бюджет, но разбрах, че са в централния бюджет и това ще се случи.
Благодаря Ви за този отговор.
Господин Петров, искате ли думата?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Господин Председател, аз мисля, че много добре и конструктивно протече днешното заседание на Комисията по културата и медиите и няма какво да добавя повече.
Пожелавам на всички народни представители да приемат и да гласуват бюджет 2021 г., защото действително той е бюджет, който в непонятна досега ситуация, и обстановка се прави. Даже тя още е неизвестна как ще стартира в началото на годината и колко дълго време ще продължи тази пандемия и тази криза. Както министър Банов много добре каза, той е имал други идеи за нещо да предложи, но за съжаление на тази ситуация и той като министър вижда и преценява като цяло, че...
Аз също смятам, че това е един хубав бюджет за ситуацията, в която се намираме, и бих Ви призовал, ако имам право на това да подкрепите този бюджет. Мерси.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Абсолютно съм съгласен с Вас.
Колеги, щом няма други изказвания закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За и против – няма, въздържали се – 10.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 10, против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря на всички за участието по тази точка.
По точка „Разни“ ще има ли изказвания? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
Стенограф:
Елеонора Драганова
2. Разни.
На 5 ноември 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Евгени Будинов – заместник-председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е необходимият кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.– първо гласуване.
2. Разни.
Уважаеми колеги, има ли предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват:
от Министерството на културата:
- Боил Банов – министър;
- Красимира Стефова – главен секретар;
- Маргарита Васева – директор на дирекция „Бюджет и финанси“;
от Министерството на финансите: Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи;
- от Българска телеграфна агенция: Юлия Соколова – главен секретар;
- Данчо Антонов – финансов директор;
от Българска национална телевизия – Десислава Преображенска – член на Управителния съвет;
от Българско национално радио: Димитър Димитров – член на Управителния съвет;
- Галя Каракачанова – ръководител отдел „Бюджет“.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронните пощи на всички.
Искренно вярвам, че подробно сте се запознали с тях като истински професионалисти.
Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59. Внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
За мен е удоволствие да дам думата на господин Банов да представи бюджета на Министерството на културата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Увеличението тази година на бюджета на Министерството на културата е 28 млн. В рамките на една трудна изминала година и в рамките на доста неизвестни за следващата мога да кажа: един балансиран бюджет, с подкрепа за основните политики, утвърждаване на много от тях и развитие. Разбира се, подкрепено е увеличението с 10%, във всички сектори, независимо от това дали са делегирани бюджети или директна администрация.
Подкрепено е и в рамките на нашите училища, в рамките на решенията свързани въобще с българските училища и българските учители – едно сериозно увеличение и там, в рамките на училищата по изкуства и култура към Министерството на културата. Няколко силно развиващите се секторни политики, продължава да бъдат подкрепяни от държавата и от Министерството на финансите. Става дума за археология, консервация, реставрация на археологически недвижими културни ценности, където има допълнително увеличение от 2 милиона към досегашните цифри.
Едно изключително важно дофинансиране за фонд „Култура“ – общо на стойност над 6 млн. 300 хил. Знаете, че тези политики последните няколко години, всяка година, с по половин милион е увеличаван бюджетът на фонд „Култура“. Тази година в условията и на пандемия чрез фонд „Култура“ беше основният начин на бъдат подкрепени българските творци, които са на свободна практика и организациите, разбира се, които действат на свободния пазар, на изкуствата. Едно сериозно увеличение на бюджета, което ще даде възможност тези политики да бъдат продължени не просто в условията на пандемията – те са важни политики и по отношение на развитие на изкуството и културата в страната.
Освен навсякъде подкрепеното 10% увеличение, разбира се, има една сериозна инвестиция в Националната библиотека, където ще се даде възможност за доста по-сериозно увеличение и на разходите за персонал, и на подкрепа на дейността. Няма смисъл да Ви убеждавам във важността на този национален институт. Всички добре я осъзнавате. Изключително важно е Националната библиотека в крайна сметка, той статутът ѝ е такъв – свързан с със сигурността на държавата, с нейното минало, с нейното развитие, така че в много важен момент подкрепа за ключов наш културен институт.
Вследствие на решение на правителството по повод борбата с COVID-19 и хората на първа линия – две изключително важни пера са застъпени в бюджета, свързани с 30% увеличение на заплатите на инспекторат „Опазване културното наследство“ към Министерството на културата и института за културно наследство НИНКН – изключително важен за дейността въобще за опазване на недвижимото културно наследство. Там се реагира и с 22 добавени бройки към инспектората и сега 12 добавени бройки към НИНКН. Разбира се, формирани със стратегическото увеличение с 30%.
Да не Ви изчитам целия бюджет, предполагам, че ще има въпроси. Основният акцент е устойчивост и развитие в тези много трудни времена.
Ще изпреваря може би някои въпрос и ще кажа, че ще бъде внесен сега за разглеждане от Вас удължаване на този срок, който беше шест месечен, в който подкрепяме българските сценични изкуства, независимо от това дали успяват да работят пълноценно, дали са затворени на места – 30% зрители, знаете в момента, и така нататък. Ще предложим на Вашето внимание удължаване с още шест месеца на подкрепата за тях, за да нямат притеснение хората работещи в културните институти, за преките последствия от пандемията върху дейността им, за да може да ги съхраним, да ни водят в по-добри времена напред – като дух и като нация. Пак казвам: в трудни условия, балансиран бюджет със заложени вътре и хипотези за развитие, и за създаване на по-добра среда.
Дай Боже да бъде една здрава година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Банов.
А сега, давам думата на господин Владимир Петров от министерството на финансите, да представи Проекто бюджета за 2021 г.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми ръководители на съответните структури, които присъстват на заседанието на Комисията! Изложението на министър Банов беше много стегнато и много насочено към конкретните положителни моменти, аз ще се спра на другите – на медиите, тъй като Вие сте по култура и медиите – електронните медии – БНТ, БНР, БТА и СЕМ, който също е в обсега на вашата Комисия.
С няколко думи, ако ми позволите, да кажа за Българската национална телевизия. Бюджетът 2021 г., в приходите е определен да бъде със седем милиона и половина. Разходите общо планирани за телевизията е 90 млн. 600 хил. лв. Предвиденият трансфер от централния бюджет е в размер на 82,3 млн. лв., в това число 76,2 млн. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и 6,1 млн. лв. за целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Спрямо 2020 г. бюджет 2021 г. е увеличен с 11 млн. 400 хил. лв., в това число 3 млн. 400 хил. лв. за увеличаване на разходите за персонал с 10%, както е политиката по доходите в бюджет 2021 г., и 8 млн. лв. разходи за такси и цифрово, наземно радиоразпръскване по програмите на БНТ.
Проектът на бюджет за 2021 г. е определен съобразно фискалните правила и Решение на правителството № 783 за определяне на норматива за час/програма. За телевизията за 2021 г. този час е определен да бъде 2175 лв.
При предоставянето на публичния ресурс за покриване на разходите за обществената услуга следва да се спазват принципите на ефективност, пропорционалност и недопускане на свръхкомпенсации, съгласно съобщението на Европейската комисия относно прилагане на правилата за държавни помощи по отношение на обществената услуга – радио и телевизионно разпространение и до недопускане нарушаването на правилата за конкуренция. Това е по отношение на Българската национална телевизия.
По отношение на Българското национално радио. Приходите са разчетени за 2021 г. на 2 млн. 100 хил. лв. Общо разходът е планиран на 56,8 млн. лв. като предвиденият трансфер от централния бюджет е в размер на 54,1 млн. лв. в това число 50 млн. 200 хил.лв. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми и 3,9 млн. лв. за целева субсидия по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Бюджетът на Българското национално радио спрямо 2020 г. е увеличен със 7 млн. лв., в това число 3 млн. лв. за увеличаване разходите за персонал с 10%, както казах – общата политика по доходите, заложени в бюджет 2021 г. и 4 млн. лв. разход за издръжка за такси за разпространение на програмите на БНР. Плащане на възнаграждения на носителите на авторски, сродни права чрез дружества за колективно управление на правата и други.
Проектът на трансфер на централния бюджет на БНР е определен съобразно фискалните правила и Решение № 783, с което се определя час/програма за БНР – то възлиза за 2021 г. на 516 лв.
Също е валидно, с извинение, че трябва да го повторя, че предоставянето на публичния ресурс за покриване на разходи за обществена услуга следва да се спазват принципите на ефективност, пропорционалност и недопускане на свръхкомпенсация, съгласно съобщението на Европейската комисия относно прилагането на правилата за държавните помощи, по отношение на обществена услуга – радио и телевизионно разпространение.
Съвет по електронни медии. Съветът за електронни медии е определен с приходи 1 млн. 200 хил. лв. и 2,9 млн. лв. разходи като за първи път, аз от дълги години съм в системата на Министерството на финансите и участвам в обсъждането на бюджетите, СЕМ получава увеличение от 1 млн. 100 хил. лв. Средствата са предвидени за увеличаване на разходите за персонал с 273 хил. лв., в това число 135 хил. лв. за увеличаване на разходите за 10% по политиката по доходите и със 138 лв. допълнително се дават за разходи за персонал – за укрепване на административния капацитет на СЕМ с шест щатни бройки. С това ще надмине дължимите обезщетения за персонал, средства за издръжка, което дава възможност Съветът като специализиран орган да може да осъществява нормално своите функции. Освен това са дадени допълнително 200 хил.лв. за издръжка и 650 хил лв. за капиталови разходи необходими за придобиване на системата на мониторинг на бедни по съдържание и 50 хил. лв. за осигуряване на сигурността на информационната система. Пак казвам, за първи път Съветът за електронни медии получава допълнителен ресурс, който колегите, от СЕМ, могат да го потвърдят и да изкажат своето мнение по този въпрос.
Българска телеграфна агенция. Приходът е 1 млн. 250 хил. лв. Разходът е определен на 7,9 млн. лв. Увеличението тук е най-малко – само с 0,5 млн. лв. спрямо 2020 г. Увеличени са разходите за персонал в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера с 10%.
Това е, което за четирите структури, които са в обхвата на вашата Комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Петров.
Давам думата на господин Антонов за отношение по бюджета на БТА.
ДАНЧО АНТОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Българска телеграфна агенция никога не е оспорвала сериозно сумите, които са ѝ определени като бюджет. Така ще бъде и тази година и ще бъда максимално кратък.
Искам обаче да се върна на изминалия период. За всички беше трудна годината, но под една или друга форма всички получиха някаква компенсация. Ние решихме за тази година да вдигнем заплатите малко по-късно, не от 1 януари 2020 г., а от 1 април. Междувременно обаче фалира Лафка и оттук нататък нашите потенциални клиенти, които ни носят между 25 и 30% от собствените приходи, от общия бюджет. Една част директно се отказаха от информацията, друга част изпаднаха в много лошо положение и ние много лесно можем да ги фалираме обаче това не е в интерес на никой и най-вече на обществото.
В следващия момент спряха да работят и пресклубовете ни във връзка с пандемията и така собствените ни приходи въобще не можеха да се изпълнят и ние не увеличихме заплатите с нито една стотинка на нито един човек от персонала. Това е единственият проблем, който не е свързан, разбира се, със сумите за следващата година. Аз няма да коментирам бюджета за следващата година, но така или иначе не се намери форма да бъдем компенсирани. Говорили сме, на различни нива в Министерството на финансите – всички са ни разбрали, но досега нищо конкретно не е получено в Българската телеграфна агенция. Това е единственият проблем. Говорили сме със синдикатите, те искат своето, но ние няма как да…. Има и обективни и субективни причини в това отношение, но във всички случаи те не се намират в Агенцията.
Във връзка с това, както и ние не получаваме никакви допълнителни суми извън нормалното увеличение от 10% за следващата година, би трябвало или да се помисли в бюджета за следващата година, или ако има някаква актуализация сега в последния момент за тази година, да бъде компенсирана макар и частично Агенцията, защото всички причини са обективни и са извън нас. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Понеже няма представител от Съвета за електронни медии, но е изпратено писмо, в което се изразява абсолютна подкрепа на Законопроекта, всички Вие го имате на електронните си пощи, и предполагам, че сте се запознали с него.
Сега давам думата на госпожа Преображенска.
ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря Ви за възможността да представим пред Вас становището на Българската национална телевизия. Предвид факта, че господин Петров маркира общите показатели по предложението за бюджет на Българската национална телевизия, аз няма да се спирам повторно. Чухте ги в достатъчно стегнат вид.
Това, което искам да отбележа, за първа година няма как да не споделим пред Вас, положителната оценка спрямо предложението за увеличение на трансфера на БНТ за 2021 г. в размер на почти 11,5 млн. лв., които и господин Петров отбеляза. Най-вече тази част от предложеното и увеличение, което касае 8 млн. такси за разпространение. Знаете това е един доста сериозен проблем за Българската национална телевизия, която нееднократно и пред Вас, и пред всички държавни институции е излагала този проблем, тъй като в последните три години перото – разпространение на телевизионните програми на Българската национална телевизия, за съжаление, по едни или други причини остана на 100% необезпечено. За първа година виждайки тези 8 млн. това създава някакво спокойствие в ръководството на телевизията дотолкова доколкото ще можем да обслужваме договора, който имаме с предприятието, което осъществява разпространението на програмите на БНТ. Бидейки те от тази сериозна обществена значимост, а изпълнявайки стриктно Закона за радио и телевизия, програмите на телевизията трябва да бъдат на цифровия мултиплекс, което пак казвам, доведе до натрупването на доста сериозен дефицит в бюджета на телевизията и натрупани задължения, за съжаление, в размер на 30 млн. за последните три години, които макар че разпространението за 2021 г. ще бъде обезпечено с предложения бюджет, за съжаление, тези 30 млн. за пореден път остават неосигурени, което в крайна сметка се оказва невъзможно да бъде компенсирано от останалия трансфер, който се прави на телевизията, и разбира се, от собствените приходи, които се стремим да увеличаваме.
В контекста и на сложната година, в която се намираме, за съжаление, очакваните приходи на Българската национална телевизия за тази година едва ли ще бъдат повече от предвидените. Дай Боже да изпълним планираното от нас. Полагаме усилия, спазваме така или иначе стриктна финансова дисциплина, но не вярваме, че сами, без подкрепата на държавата, ще се справим с тези задължения. Разбира се, няма как програмите на телевизията да бъдат свалени от платформата за цифрово разпространение, така както може би търговските телевизии са доста по-гъвкави от нас, защото най-важното, което Българската национална телевизия трябва да направи е да изпълнява, своята функция, своята мисия – да осигурява свободен достъп до програмите на телевизията, а не само в платените платформи, тъй като в крайна сметка затова Българската национална телевизия съществува и населението в нашата държава трябва да бъде осигурено с информация.
Изключая 8-те милиона за разпространение, другото увеличение до предложения размер 11,5 млн. в крайна сметка е част от общата политика по доходите, така че аз няма да се спирам на това перо. То така или иначе е предвидено увеличение с 10%, което в крайна сметка, ще доведе до възможността ние да стимулираме и да мотивираме служителите на телевизията да продължават да изпълняват своите задължения качествено, както и до момента.
За съжаление, с определените бюджетни взаимоотношения остава неразрешен проблемът с дефицита, както казах, по отношение на разпространението. Едва ли ще имаме за поредна година възможност да инвестираме в по-модерно съдържание, защото в крайна сметка телевизията следва да произвежда качествен телевизионен продукт, който да отговаря на изискванията на обществото. Нямаме възможност да се ориентираме към…, няма да имаме възможност предвид определените ни финансови средства, за създаване на нелинейно съдържание и за ориентиране към по-младата аудитория с всички модерни дигитални платформи за разпространение. В крайна сметка смятам, че това е от изключително важно значение, защото това е бъдещето. За добро или за лошо традиционната телевизия губи своите позиции по начина, по който сме свикнали всички ние да я възприемаме, така че това е приоритет на ръководството на телевизията, но не вярвам, че ще успеем да се справим през следващата година.
Разбира се, ще си позволя да споделя пред Вас, че особено голям проблем за телевизията, особено през тази година, представлява разходът, който се оказа доста съществен, по осигуряване на всички предпазни мерки и средства за осигуряване на безопасни условия на работа на служителите в телевизията, с оглед пандемията и разпространението на коронавирус в България. Колкото и странно да Ви изглежда телевизията всъщност изразходва доста сериозен ресурс да направи така, че всички екипи да бъдат осигурени, здрави. Правим сериозна реорганизация. Осигуряваме всичко, което е в задължението на един работодател, в името на това телевизията да продължи да излъчва 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата и да имаме в крайна сметка здрави служители. Повярвайте ми, запознати сте с числеността на персонала на телевизията, със сградния фонд, с който разполагаме, осигуряването на предпазни средства, маски, ръкавици, дезинфектанти, за каквото и друго да говорим, в крайна сметка е един доста сериозен ресурс, който тази година по обективни причини, не беше предвиден, тъй като все пак миналата година не сме очаквали, че ще изпаднем в тази ситуация. Надявам се за следващата година това нещо да се вземе предвид, защото в противен случай рискуваме да започнем да сваляме част от съдържанието, поради невъзможност то да бъде произвеждано, заради недай Боже заболели служители в сериозни размер. Това неминуемо ще доведе до сериозно нарушение на нашите лицензионни задължения пред Съвета за електронни медии, тъй като добре знаете обществените оператори имат сериозни ангажименти, програмни характеристики заложени в своите лицензи. Тоест имаме сериозни опасения, че евентуално в разрастването на епидемията, и пак казвам недай Боже нашата невъзможност да осигурим всичко най-добро за нашите служители, може да доведе до някакви сериозни проблеми със съдържанието. Дано да не се стига до това.
Общо взето в заключение – да, изразяваме положителна оценка към предложението за увеличен трансфер. Споделих основните проблеми, които ни притесняват и за следващата година. Знаете имаме ангажименти и към Народното събрание съгласно Правилника за дейността Ви, за осигуряване на телевизионен сигнал от пленарните заседания и работата на комисиите, за да се излъчва в онлайн платформата Ви. Години наред това го правим безвъзмездно. Винаги сме смятали, че това е наше задължение, с оглед в крайна сметка дейността на Народното събрание като висш законодателен орган, но с оглед оптимизацията, която направихме на числеността на персонала, се оказва, че вече е изключително трудно за нас да осигуряваме щатни оператори за сметка на бюджета на телевизията. Нееднократно сме писали писма до председателя на Народното събрание. Вярвам, че ще обърнете внимание на този факт по начин, по който Вие намерите за подходящо, но това е една допълнителна тежест за телевизията, която, за съжаление, вече се оказва, че ние няма как да поемаме – говоря чисто финансово. От гледна точка на човешки професионален ресурс, технически, знаете, че винаги Българската национална телевизия е била на разположение, но от гледна точка на финансов ресурс, за нас това е проблем.
Благодаря Ви много за вниманието. Вярвам, че ще вземете предвид това, което споделих пред Вас и още един път благодаря на Министерството на финансите за проявеното разбиране и професионалния диалог.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз Ви благодаря.
Давам думата на господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министър Банов, уважаеми колеги и ръководители! През месец септември 2020 г. Българското национално радио входира предварително изготвения си доклад към Проекта на бюджет за 2021 г. Общите размери на необходимата бюджетна субсидия на Българското национално радио, които ние посочихме, бяха в размер на 57 млн. 153 хил. и 800 лв. като брутната стойност на час/програма, която посочихме беше в размер на 528 лв., от които 33 лв. бяха за покриване на натрупания дефицит от последните години.
По-високият брутен изискуем норматив за час/програма, който ни е отреден за тази година е изключително близо до изискания от нас, но въпреки това считам, че няма да е достатъчен веднага за ликвидиране на този дефицит, тъй като с пандемичната обстановка, в която сме от средата на месец март 2020 г., бяха намалени нашите собствени приходи.
Нашите собствени приходи се формират 61% от реклами, 10% от спонсорство, 8% са от поддръжка и осигуряване на високотехнологично оборудване за звукозаписна дейност, 5% от приходите са от концертната дейност на музикалните състави.
След настъпването на пандемията изготвихме рекламни пакети, приети на управителен съвет, с които намалихме значително цените, с цел стимулиране на бизнеса и съответно постъпването на някакви средства за нас. Спонсорствата намаляха изключително рязко с оглед факта, че не можехме да провеждаме събития. Концертната ни дейност спря като концертният ни сезон прекъсна още в средата на март. Заради пандемичната обстановка и ограничаването достъпа на външни лица нямаше как да се провежда и звукозаписна дейност. Всичко това плюс естествено разходите, които бяха необходими за дезинфекция, за маски, за предпазни материали и т.н. доведе до по-ранното изчерпване на частта в бюджета, която се отнася за издръжката.
За сметка на това успяхме да спестим доста голяма част от капиталовите разходи и целевата субсидия, която получаваме. Към момента сме изпратили писмо до Министерството на финансите, с което очакваме техния отговор, евентуално поне част от тези пари да успеем да трансформираме в издръжка, тъй като всички много добре знаете, че имаме задължения както към организацията за колективни авторски права, така имаме и задължения за разпространение на нашата програма, които засега сме успяли да разсрочим.
Като цяло оценката от страна на Българското национално радио за предвидения бюджет за догодина е положителна. Сумата, която ни е определена е изключително близо до тази, която беше поискана от нас и беше отбелязано, че ще ни е необходима. За нас остава единствено приоритет, ако може да успеем да трансформираме капиталовите разходи, след разрешение на Министерството на финансите до края на годината. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз Ви благодаря.
Сега, уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания и евентуално за някакви въпроси.
Давам думата на господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Парламентарен секретар, уважаеми ръководители на дирекции, представители на радиото, телевизията! Ние няма да подкрепим предложения ни бюджет в сектор „Култура“. Ще спестя време на Комисията, ще посоча само някои от причините, които тук сме отбелязали.
На първо място, рационалното разпределение по сектори на бюджета не може да стане на принципна основа според нас. За това причина е и фактът, че вече две години, въпреки непрекъснатото ни настояване, Министерството на културата не предложи завършен вариант на Националната стратегия за развитие на културата, изкуствата, културните и творческите индустрии в България за следващото десетилетие, от която да се регламентира 1% от брутния вътрешен продукт за финансиране в сектора в нормална икономическа обстановка, върху което да се надгражда необходимото в извънредни ситуации.
От тригодишната бюджетна програма за сектор „Култура“ отново се определя около 0,5% от брутния вътрешен продукт, което не дава надежда за сериозни промени в бюджетните възможности на творците в България.
Министър Банов заяви в едно негово изказване, че в бюджет 2021 г. за финансиране на българското кино ще има увеличение с 26 милиона, но в проекта за бюджет 2021 г. обаче не се вижда това. Поради проблемите с коронавируса от гласувания бюджет за 2020 г. не са разходвани 6 млн. лв., които се дължат на вече гласуваните разходи по различни проекти от Националната филмова агенция. Въпросът е дали Министерството на културата ще направи нужното тези средства да бъдат прехвърлени в бюджета ѝ за 2021 г., както това става с остатъците от делегираните бюджети в сценичните изкуства.
Трябва да обърна внимание и на българските читалища. За българските читалища увеличението е предвидено на 10%. През 2020 г. в бюджета им са гласувани 80 милиона. През 2020 г. бяха финансирани нови 80 бройки, но за 2021 г. се предвижда разкриване само на 40 нови бройки. Обръщам внимание, че стандартът за издръжката на една щатна бройка в читалищата за 2021 г. се предвижда да е 7735 лв., но ние ще пледираме за увеличение на бюджета на читалищата и стандартът за издръжка на една бройка с общо 20%. И това е предвид чувствителното изоставане в заплащането на труда на читалищните дейци в сравнение със средната работна заплата в страната.
Между другото, вицепремиерът Томислав Дончев информира, че съгласно Резолюция на Европейския съюз всяка страна – членка трябва да предвиди увеличение на бюджета за култура не с 10, а с 20%. И това не го виждаме в бюджет 2021.
И накрая позволете да завърша, като се позова на становището на КНСБ, като дори синдикатът посочва в становището си, че в сферата на културата бюджетът е небалансиран. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Уважаеми господин Министър, ако искате да чуем и другите въпроси и изказвания, да отговорите наведнъж или след всяко изказване? Как Ви е по-удобно?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Както прецените, господин Председател.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Добре, тогава ще си позволя да дам думата и за други изказвания.
Аз искам също да се присъединя към въпроса, който касае киното, защото, доколкото знам, говорейки с министър Ананиев и Министерството на финансите, знам, че… ще започна от по-далеч. Аз също участвам в работната група за изменение в Закона за филмовата индустрия. Може би година вече работим по това и сме свършили доста работа. Този закон е готов, мина му общественото обсъждане и очакваме едва ли не съвсем скоро той да бъде приет на Министерски съвет, и нямаме търпение да дойде тук в Народното събрание, тъй като за мен той е въпрос на кауза. Но, доколкото разбрах, има положително становище от Министерството на финансите и нещата там вървят доста добре, и ще има едно грандиозно увеличение за българското кинопроизводство, както и за финансови стимули за пари, инвестирани в Република България в бюджета за хора, които са снимали тук. Затова, ако може, когато отговаряте на господин Ченчев, да отговорите и на този мой въпрос.
Господин Вельов, давам Ви и на Вас думата.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа народни представители, колеги в залата! На първо място, искам да поздравя министъра на културата за адекватните действия, които предприе по време на COVID кризата от март месец насам. Аз, като представител на свободния сектор, много внимателно наблюдавах и коментирах с много колеги начина, по който се реагира в ситуацията. Свободният сектор много често е неразпознаван и недоглеждан, тъй като той обикновено се оправя самичък в една нормална ситуация. Но в случая, разбира се, че всички ние вдигнахме глас, защото рязко вече нямаше на какво друго да разчитаме, освен на държавата.
Много разумно бяха пуснати програми с проектни предложения, което е един справедлив принцип. Всъщност доста от колегите успешно успяха да кандидатстват по множество програми, някой от тях социални, някой за културни организации, някой за физически лица. В смисъл засегнатите бяха хиляди от свободния сектор. Държавният сектор, както Вие споменахте, беше гарантиран. Така че подкрепям изцяло този начин на работа в тези условия. Наистина се надявам идващата година по същия начин да продължат тези програми от Националния фонд „Културен“, Министерството на културата. На същия принцип да бъдат дори все по-обхватни. Там където е имало някакви пропуски да бъдат запълнени. Поздравявам Ви за тези Ви действия.
Вторият въпрос, който искам да коментирам, е от края на септември предприех една национална обиколка в основните градове в България, където се виждах с представители на сектор „Култура“, която включва библиотеки, музеи, галерии, читалища, музикални институти, ансамбли, свободен сектор и всички останали. Видях в проектобюджета, че финално от Министерството на финансите са одобрени 10% повишаване на библиотечните регионални институти. Ще внесем предложение към Министерството на финансите за корекция на 25%, която да касае регионалните библиотечни институти.
В разговори с всичките тези хора, с които се видях, а те са стотици, финансите, които в момента достигат до тях, общо взето им стигат да покрият заплатите и всичко свързано с осигуровки и всичко свързано около тези възнаграждения. За странична допълнителна дейност почти никакви средства не им достигат. Едни 15% ще бъдат сериозна глътка въздух за библиотечното дело, което е изключително важно. Особено и в момента в тези времена на криза, библиотеките продължават много интензивно да се ползват и вършат страхотна работа и в момента. Всъщност имаме дори експерт – бих пожелал и Емилия Станева, която е експерт в библиотечното дело, да каже няколко изречение по въпроса. Това ще касае 1100 човека горе-долу 26 регионални библиотеки, сумата е около 3 милиона. Доколкото знам дори и първоначалното предложение на Министерството на културата е било 25%. Така че ние го подкрепяме и бихме желали да се върне за разискване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вельов.
Госпожо Милкова, заповядайте.
МИЛКОВА: Благодаря.
Господин Председател и господин Министър, уважаеми колеги! Наистина бюджетът, който се предлага от Министерството на културата е един балансиран бюджет и в много отношения по различни сектори има и увеличение съобразно обстановката и ситуацията, в която се намират. Радостно беше, че отново видяхме в този бюджет Програмата за обновяване на библиотечните фондове – 2 милиона, ако не се лъжа са заложени за следващата 2021 г.
Тази година в едни много трудни времена, тази програма беше глътката въздух, отвореният прозорец на колегията в страната, които кандидатстваха по две различни сесии, на два етапа. В момента даже приключва втората сесия. Те имаха възможност да зарадват своите читатели, ползватели с нова литература. Това е тенденция, която е заложена в следваща година. Разбира се, всички се надяват, че ако има възможност и бъдат завишени тези показатели ще бъде по-добре за цялата общност.
Относно наблюденията и изказването, което направи колегата ми Калин Вельов, изключително е важно, че човек, който е по далеч от тази проблематика, направи тези срещи в страната. Имаше възможност да общува с колегите по места, и да разбере от първа ръка, какви са положителните тенденции, какъв е проблемът и какво трябва да се случи в бъдеще.
Относно регионалните библиотеки трябва да обърна внимание, че е изключително важно за страната, тъй като те са балансирани в цялата страна и на практика това са културните институти, които изпълняват държавните дейности в областта на културата в тези 27 областни центрове. За тях е много важно да имат повишение за бюджета, защото тези 10% единствено и само ще успеят с този процент да повишат стойността на минималната работна заплата, което е задължително и почти няма да остане възможност за увеличаване заплатите на колегите, които работят в тези институции.
Обръщам внимание на факта, че това са високо квалифицирани специалисти с магистърски степени. За някои от длъжностите, които те заемат, се изисква чуждоезикова подготовка. Въобще една специализирана подготовка на тяхното ниво и квалификация, заплащането е доста ниско, и не отговаря на квалификацията. Много трудно тези колеги се задържат в библиотеките, защото конкуренцията със системата на образованието е твърде голяма и изкушаваща.
Трябва да направим така че да запазим тези наистина квалифицирани специалисти да работят в библиотеките. Ако завишим това предложение, което ще направим с колегата за 25%, освен за заплати ще можем да говорим и за една по-интензивна дейност, свързана с опазване на книжовното наследство, тъй като в голяма част от тези библиотеки се намира литературно наследство, което е част от културно-историческото наследство и освен това ще им даде възможност да развият и своите онлайн услуги, тъй като във време на ковид кризата това се оказа, че е изключително актуална тема. И да не забравяме, че ние предлагаме, разбира се, искаме да предложим на всички дистанционно обслужване, но голяма част от българското население обича традиционната книга и традиционното посещение на библиотека, а това изисква съобразно ситуацията на пандемия едни специфични режими за ползване на библиотеката. Знаем, че на сайта на министерството има указания какво трябва да се приложи съобразно обстановката. Това също е свързано със средства. Така че ние ще пледираме да спазим предложението, което е дадено от Министерството на културата за 25% да бъде делегираният стандарт за регионалните библиотеки. Все пак, когато стандартът е делегиран значи, че държавата е припознала тези културни институти, че имат значение, делегира им определени задължения, като осигурява бюджет, който да им позволява да развият тази своя дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Има ли други изказвания, колеги?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господин Председател! Разбира се, ще подкрепим бюджета. Аз лично съм доволен не само от цифрите, които се виждат, а и от подхода в рамките на тази криза, защото по време на криза има два варианта – или държавата да се опита да омекоти за хората и изобщо, и за институциите, и за всички, или да се опита да реже разходи, както се е случвало друг път. Слава богу, това е поздравление към Министерството на финансите, не действаме по отъпканата пътека, а се предлага един бюджет, който според мен, въпреки че е кризисен, би могъл да промени до голяма степен и линията, която съществуваше през последните 23 години. Тя, разбира се, има своите предимства и трябва да се зачита финансовата стабилност, но със сигурност това не е достатъчно, за да кажем, че сме направили всичко, както трябва.
Аз се радвам, че се отпускат повече пари за обществените медии, защото освен обществени медии, те са и културни институти, те имат и културни ангажименти, а в сегашната ситуация и това е препоръката ми за следващата година, културата не е просто начин да се забавляват хората и да ходят на театър, а тя е – ще дам пример, например спорът с Македония, тя е основополагаща, ако щете и във външната политика. И се надявам, и културните центрове извън България, и най-вече в Македония да започнат да работят много сериозно, от гледна точка на външно-политическите интереси на България, не просто да създават и да популяризират някаква културна програма, а държавата да инвестира много сериозно в този тип влияние, което се нарича мека сила в геополитиката. Това важи и за медиите. Аз от няколко години изразявам надежди и ще продължа да го правя, българските медии да се хващат много лесно в Македония, нещо, което не се случва все още.
И, разбира се, БНР и БНТ пък от своя страна да продължат да произвеждат културна продукция, те го правят с усилия. При БНР това са оркестрите, които според мен са, може да ми се обидят журналистите, но за мен най хубавото нещо в БНР са оркестрите на БНР. В БНТ това е филмовата продукция, която заради тежкото финансово състояние, в което беше изпаднала Телевизията, някак си бяха останали на втори план, надявам се да се възстанови правилният ритъм.
И тук да поздравя и министъра на културата и Министерството на финансите, които успяха да подготвят един много добър закон за радиото и телевизията. Аз лично, въпреки че изразявах надежда, бях песимист, че ще се стигне изобщо до разбирателство в тази сфера и то най-вече за начина на финансиране на медиите, контрола на харченето и така нататък. Виждам, че това е постигнато и се надявам да приемем този закон час по-скоро, защото идва и края на мандата на сегашното Народно събрание. В следващ парламент вече, при друга конфигурация ще трябва може би да се започне, ако не от началото, все пак да се започне пак с провеждане на разговори, така че сега нещата подготвени и мисля, че трябва да се направи.
И накрая едно предложение и към министъра на културата – нещо, което ме тревожи в последните месеци, за начина, по който се субсидират сценичните изкуства и вкарването на националните институти на едно ниво с всички останали. Става въпрос за Народния театър, Националната опера, Филхармонията и така нататък. Там има едни ограничения, които са напълно справедливи, за всички останали. Знам какви са мотивите за тях, но чисто концептуално според мен националните институти трябва да имат абсолютно друг статут в сравнение с останалите културни институции. Те затова са национални, за да бъдат в друг стандарт. И, разбира се, да имаме право да изискваме от тях да произвеждат продукция, която да представлява българската нация, не само във вътрешен план, но и в международен. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Колеги, други изказвания? Няма.
Да, извинявайте, господин Вельов.
КАЛИН ВЕЛЬОВ: Мога само, уважаеми колеги, да подкрепя последното изказване на колегата Тома Биков. В тези срещи, които проведох из страната, голяма част от представителите на музикално-сценичните институти потвърдиха, че е логично и сами повдигаха въпроса националните и по-големи институти, които са в столицата, да бъдат бюджетирани по отделна логика. Но това са предварителни набързо подхвърлени коментари, които тепърва наистина може да бъдат разисквани и коментирани, обсъждани в по-широк кръг.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вельов.
Това наистина е нещо, което и ние в последните дни сме обсъждали помежду си и аз заставам зад тази теза. Благодаря Ви, колеги.
Други изказвания, пак питам? Няма.
Сега давам думата на министър Банов.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Ченчев не го виждам, но ще отговоря все пак на неполитическата част в неговото изказване, което прочете, а неполитическата част беше питането за това, че съм казал, че 25 милиона ще има за българско кино. Да, ще има, предстои внасяне на документ и съгласуване с финансите, внесяне в Министерски съвет и след това ще бъдат представени на Вашето внимание – този закон, който решава в много голяма степен, много въпроси с развитието на българското кино. И с тази инвестиция парите са заделени в централен бюджет, няма как да ги видите тук, защото първо трябва да влезе законът, но те са заделени и спокойно мога да кажа, че с тази инвестиция фактическото увеличение на бюджета на Министерството на културата е над 50 милиона.
Шест милиона тази година има, да, неизразходвани в киното с оглед на обстоятелствата, търсят се законосъобразни начини те да останат в киното – подчертавам – законосъобразни начини.
Това за изказванията за читалищата и за единия процент – в смисъл читалищата имаха голямо увеличение и миналата, и по-миналата година. Те са поддържани в момента изцяло в ситуацията на COVID. Имаше моменти, в които три месеца не работеха, сега наново е нарушена тежко дейността, държавата е плътно зад тях, осигурява се финансиране няма един човек съкратен от читалищата. Така че по-голяма подкрепа от това… Никога няма да е достатъчна инвестицията в българската култура и в българските читалища, никога няма да е достатъчна и така трябва да бъде. И всички трябва да желаем да има повече инвестиции. Ама така сега да се казва: тук за читалищата не увеличихте точно в тази година, когато много от Вас са ми се обаждали от опозицията да ме поздравяват за едни или други действия. Някои от тях са и тук присъстващи. Сега за пред камерите да говорим, просто да се заяждаме, не е сериозно.
По отношение на господин Вельов – да, политиките във фонд „Култура“ ще продължат, ще се развиват по същия начин. Пак казвам, те са дълготрайни политики от последните четири години, сега особено се активизираха с COVID ситуацията. Това са пък и хубавите неща, когато сме в криза, че животът насочва и мисленето ни в перспектива и някой път действаме по-сериозно и агресивно в сектори, които иначе по-плавно сме се опитвали да ги развиваме.
По отношение на регионалните библиотеки това е бюджетът, който аз защитавам и който е представен пред Вас, от името на правителството на Република България. Вие като законотворци, както изявихте желание, разбира се, че можете да предлагате едни или други промени вътре и да обсъждате.
Искам само да подчертая това, което тук ще се събера и с изказването на госпожа Милкова, че трета година вече по два милиона лева действат за захранване фондовете на българските библиотеки, включително с много сериозни суми и за регионалните такива.
Освен това и в европейския COVID план за справяне със ситуацията българските библиотеки по отношение дигитализации, по отношение на много други фактори са много сериозно застъпени. Така че аз мога да кажа, че и в бюджета и в нашето мислене, и в преките неща, които вършим, те са първостепенни. Казах Ви вече и за специалната голяма подкрепа на Националната библиотека.
Това, което господин Биков каза, за центровете в чужбина много е нарушена дейността тази година. Аз разбирам, ние сме разговаряли с него и друг път в посоката на това, което казва, тя е правилна, но в момента да се ангажирам при положение, че не може въобще да се пътува или да се случват каквито и да е събития би било несериозно. Като принцип, като мислене подкрепям.
Последно за националните институти. Това е много голяма тема, знам че ви вълнува, но тя изисква много голям дебат. Този дебат не може да бъде в ГЕРБ, той не може да бъде дори в Комисията по култура, това е много голям дебат. Устойчивите политики в областта на културата могат да бъдат и подчертани с финансиране на отделен ред, разбира се, на националните културни институти, но дали това би било вредно за средата или полезно дори, аз с моя немалък експертен капацитет трудно мога да се ангажирам. Това е въпрос, който трябва да се разглежда всеобхватно, на големи формати, за да бъде взето евентуално такова решение.
Да, подобна е структурата в много европейски държави, само че имайте предвид, че там освен националните институти няма други такива – държавни. Тоест тези, които казват навремето в Царство България, имаше специално финансиране на Народния театър, на това... Тези, които казват: ама сега вижте как е в Полша, в Италия, националните институти са на отделен ред. Да, но там няма други държавни такива. Тоест ние сме по една отделна система. А бих казал тук и бих Ви дал акъл, като законотворци пак в крайна сметка, винаги може да входирате едно предложение, което ще зарадва финансистите в Народното събрание и Министерството на финансите, където да поискате за националните институти отделно увеличение на тяхната субсидия, което ще бъде знака на държавата, към тяхната дейност.
Между другото, аз, ако не беше COVID година, съм разсъждавал в тази посока и щях да предложа подобен проект на обсъждане, но в рамките на COVID годината това, което прави, включително и за националните институти подсигуряваме всичко възможно на хората, на персонала – режийни и така нататък, за да може да се премости, да се премине през този ужас. Благодаря на всички Ви за компетентните и загрижени изказвания.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви много, уважаеми министър Банов.
Аз лично съм много щастлив, особено от отговора Ви за тези 25 милиона отгоре за българското кино. Това е нещо, което не е правено никога! Така ще имаме много по-голямо кинопроизводство. Тъй като колегата Ченчев не беше, те ще му предадат отговора, който е много добър и положителен, което прави увеличението на бюджета за култура вече с 50 милиона.
Ще успокоя хората в сектор „Кино“, които се притесняваха защо ги няма в Проекта за държавен бюджет, но разбрах, че са в централния бюджет и това ще се случи.
Благодаря Ви за този отговор.
Господин Петров, искате ли думата?
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Господин Председател, аз мисля, че много добре и конструктивно протече днешното заседание на Комисията по културата и медиите и няма какво да добавя повече.
Пожелавам на всички народни представители да приемат и да гласуват бюджет 2021 г., защото действително той е бюджет, който в непонятна досега ситуация, и обстановка се прави. Даже тя още е неизвестна как ще стартира в началото на годината и колко дълго време ще продължи тази пандемия и тази криза. Както министър Банов много добре каза, той е имал други идеи за нещо да предложи, но за съжаление на тази ситуация и той като министър вижда и преценява като цяло, че...
Аз също смятам, че това е един хубав бюджет за ситуацията, в която се намираме, и бих Ви призовал, ако имам право на това да подкрепите този бюджет. Мерси.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Абсолютно съм съгласен с Вас.
Колеги, щом няма други изказвания закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За и против – няма, въздържали се – 10.
Гласуваме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
За – 10, против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря на всички за участието по тази точка.
По точка „Разни“ ще има ли изказвания? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по културата и медиите.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Евгени Будинов
Стенограф:
Елеонора Драганова
