Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 002-01-72, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. (първо гласуване).
2. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
3. Разни.
На 17 декември 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 002-01-72, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. (първо гласуване).
2. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Само да Ви кажа, че прекарах COVID, знаете почти всички. Мина, антитела – хубави, сега отрицателен тест, така че седя спокойно пред Вас. Да сте ми живи и здрави!
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 002-01-72, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
3. Разни.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет, колеги.
На днешното заседание присъстват от Министерството на културата: Амелия Гешева – истински заместник-министър; Весела Щерева – прекрасна парламентарна секретарка; Миглена Кацарова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“.
Вие министър нямате ли? Поканете човека да го видим, не сме го виждали четири години. Ще вземе да ни домъчнее. (Оживление.)
Колеги, материалите за днешното заседание са Ви изпратени на електронната поща.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 002-01-72.
Внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. – първо гласуване.
Има думата заместник-министър Амелия Гешева да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, днешният ден е изключително важен за нас и използвам случая, че сме тук, за да Ви благодаря за единодушната подкрепа, която оказахте на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с което България се нарежда сред първите страни, които ще могат да нотифицират изпълнението и по самата директива.
Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство – с него се предлагат изменения на чл. 4, ал. 6 от същия, като се предвижда разрешението за извършване на музейна дейност да се отнема с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората за опазване на културното наследство, в случаите когато постоянна или временна експозиция на музея е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината; в случаите на чл. 192, ал. 1, т. 2, когато нарушенията, които са констатирани, не бъдат преустановени в определения срок; когато музеят престане да отговаря на изискванията по чл. 25, т. 1 – 4 от Закона за културното наследство; когато в музея се съхраняват неидентифицирани, нерегистрирани по реда на този закон движими културни ценности. С изменението се определят точно и ясно обстоятелствата, при които може да бъде отнето разрешението за извършване на музейна дейност. Създава се приложима норма практически, която ще позволи на Министерството на културата да изпълнява своите правомощия и ще гарантира опазването на културните ценности.
Действащият закон регламентира само една хипотеза за отнемане на разрешението – системно нарушаване на изискванията на Закона, без да се отчитат основни положения, свързани с дейността на частните музеи, като например осигуряване на постоянен публичен достъп до експозициите им. Непълнотите в настоящия текст водят до ограничаване на възможностите за неговото прилагане при осъществяването на контрол върху дейността на частните музеи и опазването на движимите културни ценности, съхранявани в тях. Предложенията са подготвени и в изпълнение на препоръки на Върховната административна прокуратура по повод извършени проверки по прилагане на специализираното законодателство в тази насока.
В § 2 от Проекта се предлага допълнение на чл. 84 от Закона за културното наследство, като се предлага министърът на културата да издаде наредба, с която да се регламентира редът за осъществяване на съгласувателната процедура по този член, провеждана на основанието на Закона за културното наследство. Цели се нормативно регламентиране на всички условия за осъществяването на административната услуга, свързана със съгласуването на инициативите.
С § 3 от Законопроекта е направено предложение за изменение на наименованието на Археологически резерват „Праисторически, антични и средновековни структури в местността Сборяново до село Свещари“. Направеното изменение цели да бъде осигурено актуално наименование и териториално-устройствена защита на Археологическия резерват. Причините, които налагат да се приемат изменения в приложения към чл. 50, ал. 3, са новоразкритите структури в резултат на редовно провеждани теренни археологически проучвания, обслужващи актуализиране на наименованието и режимите на опазване на резервата.
Държа да подчертая, че през изминалите две години там беше извършен и основен мониторинг, и много дейности, свързани с опазването на световната ценност.
Със заповед РД9Р-30 от 28 юни 2019 г. на заместник министъра на културата, тоест на мен, издадена на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство, в резултат на всички предприети действия са актуализирани режимите за опазване на териториалния обхват, граници и предписания на археологическия резерват, като е променено и названието на резервата – Археологически резерват „Сборяново“, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредбата от 2019 г. за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 57 от 2019 г. Заповедта следва да влезе в сила след приемането на настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, с който да бъдат отразени промените, свързани със статута на резервата.
Предложено е в Заключителна разпоредба на Законопроекта да се допълни чл. 14, ал. 2, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, като се предвижда създаването на наредба, с която ще се регламентира редът за осъществяването на финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други, която считаме, че е изключително важна с оглед на прозрачността и единен подход при провеждане на всички конкурси в администрацията на Министерството на културата, с което ще се гарантира, разбира се, прозрачно спазване на конкурсното начало при провеждането на сесиите за финансиране на проекти в различни области. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Заместник министър.
Колеги, тъй като имам малко претенции да съм се забавлявал с музейно дело, общо взето целият ми живот мина да си изкарвам прехраната от галерии и музеи, ще си позволя, ако ми разрешите, да кажа няколко думи и по-скоро ще вляза по-дълбоко в музейната част.
Тук дълбоко ме смущава всичко, което е предложено като Законопроект, защото той е доста услужливо направен, без човек сериозно да помисли за тези неща. Затова предлагам между първо и второ четене предложените текстове за отнемане на разрешението за музейна дейност да бъдат добре прецизирани.
Ще си позволя да кажа, че обслужването не обслужва музейното дело, а обслужва други неща. Народът е казал една хубава поговорка – че за две бълхи не може целия юрган да изгорим. Музейното дело, особено частните музеи, са един много мощен и сериозен фактор в развитието на пластичните изкуства.
Ще си позволя на всички да Ви кажа, че напоследък Министерството се е превърнало в министерство на театрите. Нито един път не сме обсъдили пластичните изкуства кой ги финансира. Те не са ли също една интересна и сериозна част от българската култура и духовност? Музиката, в лицето на българските композитори, кой ги финансира? Или да кажем, българските поети и писатели също леко са позабравени някъде встрани и раздаването на две-три наградки не значи, че те имат спокойствието да имат прехрана и да пишат добра литература. Всичко това леко убягва от политиката, която напоследък се води.
Връщам се към музеите, уважаеми колеги. Защо смятам, че тази част от Закона трябва да се осмисли малко по-сериозно? Едни от най-хубавите, работещи музеи са частните музеи по света. Ще се опитам да Ви дам примери. Това са единствените звена, които инвестират много сериозни пари в развитието на пластичната култура, точно се изразявам, и музеи, които инвестират и влагат много средства в оцеляването на световната култура. Така че общи текстове, които се вкарват заради двама човека – дотук ще спра с казването – не е правилно за националната кауза за развитие на музейното дело.
Един от най-големите, чудовищни музеи в света е американският музей „Пол Гети“ на Фондация „Пол Гети“. Една от най-големите частни фондации е „Гулбенкян“ в Португалия. Един от най-мощните музеи за модерно изкуство е частният музей на Пино във Венеция. Мога да Ви кажа музея на Манцу, на Марино Марини, музея в Малага на Пикасо и на Александър Калдер в Америка.
Колеги, когато държавата не е в състояние да финансира тази част от културата, не е необходимо – против един-двама не се прави Закон – да обслужим нещо, като спрем развитието на тази част от културата. Затова смятам, че този закон много внимателно трябва да се огледа. Защото, ако 100 дни е мярката, мога да Ви кажа, че от 25 – 30 години Националната галерия трябва да се закрие, защото тя въобще не работи. От „Александър Невски“ много трудно автобусите могат да закарат на 20 метра хора. Причината е не защото няма музеи, а защото няма мениджмънт, разбиране. С приятели не се прави национален бизнес.
Казвам Ви това с вълнението, че аз съм един от много малкото хора, и се гордея с това, че съм създал, когато бях министър, шест музея. Ще ги изброя, за да не кажете, че много се хваля. Знам, че никой няма да ме похвали. Това е Музеят на съвременното изкуство зад „Хилтън“. Запазих Музея на соца. Не унизих, запазих шедьоври на българското изкуство по времето на социализма, имаше такъв строй, и направих Музей на социалистическото изкуство, а не на тоталитарното, с уважение към българските творци. Там седят христоматийни произведения на Илия Петров от „Разстрел“ до „Негово Величество“ на Крум Дамянов, от най-модерния „Ленин“ на Старчев до Цанко Лавренов – „Побитите глави“. Това не се унищожава, колеги, от мазетата съм ги извадил.
Аз забраних да се затваря Музеят на Тодор Живков, когато един човек го искаш, който не е построил тоалетна, не може да затваря какъвто ще да е музей. Не го казвам, за да се харесам, колеги. Не се прави така. Никой не е затворил Музея на Мусолини, нито на Франко.
Направил съм „Квадрат 500“, както ще да Ви се струва. Намерих европейски пари. Проект имаше от 50 години, невъзможен за изпълнение.
Да, направих музея „От Антим I досега“ в Метоха в Турция. Аз бях причина, вече казвам, няма да крия, няма да бъда толкова скромен, защото скромността се оказа, че не краси хора като мен. Аз направих възможно след 100 години искане на екзархичните имоти, без те да са собственост на българската държава с нотариални документи. Сто и двадесет години гниеше Православната българска църква „Свети Стефан“. Сто и двадесет години! Как не се намери един да направи така, че днес да е перлата на Истанбул? И това направих, колеги. Направих Политехническия музей. Един от най хубавите етнографски музеи – „Кръстата казарма“ – Видин, който с европейски пари реставрирахме.
Казвам това, защото имам отношение към музеите. Защото там не седят едни хора да получават заплата, седи паметта на българската духовност.
Да, уважаеми мои колеги, казвам го с много ревност, защото този закон е за затваряне за 100 дни на нещо. Утре може да пожелаем, когото искаме да накажем, да му затворим музея.
Аз какво казвам? Днес дадох един пример на моите колеги. Не музеите са виновни, за да се извърши престъпление, а човекът. Ако се докажат неговите престъпления – да, той трябва да си понесе отговорността. Но защо наказваме музеите, вместо да ги развием? Защо ограничаваме колекционерите, вместо да им помогнем да бъдат партньори на държавата, да легитимират своите колекции?
Затова аз моля да внимаваме, когато правим подобни закони, защото намирисва на тежък ранен социализъм. Да приватизираш частното, където Законът казва една друга дума, че то е неприкосновено – както държавното, така и частното, и ти днес правиш закон да ти е удобен, когато искаш, услужлив. Няма нужда да наказваме хората. Сто пъти съм обяснил – незнанието не бива да преминава в закон. Може да направи страшни бели в бъдеще за бъдещето на българската държава.
Искам да Ви дам друго предложение. Ще дам пример с текста, който казва, че музей може да се затвори, ако постоянната експозиция е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината. Такова изискване може да навреди, вместо да помогне на някои общински или ведомствени музеи, които официално не са отворени за посетители. Отварят се само по заявки, или пък нямат постоянна експозиция, имат например временна експозиция и така нататък. С тях как ще се оправим, колеги? Аз ще Ви заведа в провинциални музеи, където на вратата пише: „Ако ти трябвам, на полето съм, обади ми се.“ Знаете ли за каква беля става въпрос, че сме подготвили? – Една бомба в бъдеще.
Второ, ще бъда откровен, днес разговарях и с главния прокурор. Този текст ще качи и прокурора ни на черешата. А да не говорим, че на премиера вече някой му го е пробутал на Министерския съвет. Аз този премиер го ценя и уважавам, няма значение, не съм му опозиция, моята основна роля и Вашата е да опазите управлението и премиера от подобен вид „чемширчета“. Петнадесет години работя с този премиер и с ГЕРБ, и днес се изказвам именно затова.
Ще Ви дам още един пример тогава. „Разрешението за музейна дейност може да се отнеме, ако музеят не е отворен за посетители пет години след издаването на разрешение за музейна дейност.“ Това също може да бъде една форма на поведение.
Знам обаче като бивш министър, че музеи се правят много трудно, уважаеми мои колеги. Защото бих Ви питал: четири години мандат – колко музея направихте? Извинявайте, питам, не за да Ви притисна Вас. Питам едно управление на едно министерство. Колко? Е не може, аз съм направил седем! Музеи има нужда да се направят. Затова като събаряха мавзолея, казах: Бакърджиев, който не е построил една обществена тоалетна, няма правото да събори нищо. Ако си направил две, може една да събориш, възможно е. Събаряни са и музеи, и паметници, много неща са се случвали.
Затова искрено моля всичките си колеги, важен е този законопроект, много е важен. Именно, мислейки в бъдеще какви бели може да донесе този законопроект недоогледан, аз моля да дадем шанс и време, да седнем този законопроект да го доогледаме добре.
Отново Ви казвам, не може само затова, че някой е омърлял една тоалетна, да затворим тоалетната, за да не могат да отидат другите. Ще накажем този, който е омърлял тоалетната. А ние наказваме музеите, които едвам ги правим, едвам стартирахме обществото, фондациите да започнат да обгрижват изкуството. Ако то е незаконно, има закон, то и сега има действащ закон. Да, ако има нарушение, разбира се, че ще понесе пълната отговорност.
Нали направихме Закона за регистрация на културни ценности? В момента не ги ли стресираме по този начин, че утре може да затваряме, каквото си поискаме? Не се ли сещаме, че това е социализъм, където ние национализираме частната собственост? Ние им казваме как да съществуват.
Ами, колеги, уязвими сте още с тези текстове. Аз утре за 10 години ще затворя музея и ще кажа, че това е моята артинсталация. Това е творчество, в какво ще ме обвините? Това е част от моята акция.
Надявам се, че ме разбрахте. Емоционално Ви говоря, защото трудно се правят и музеи, трудно се правят и закони. Аз съм да развиваме музейното дело. Аз съм за това да дадем възможност на българските фондации и трудещи се хора, които печелят пари, да инвестират в култура, защото знаете, че държавата изнемогва, не е в състояние. Преди малко неслучайно Ви казах, не за да Ви упрекна, има браншове, които не сме ги вдигнали на крака, да искат и те пари. Така ли е? Има, аз ги знам кои са – мълчат, милите, никога не са лежали на яслата. Само държавните, които не разбраха, че не са собственици на театри, те реват за едни пари. Добре де, дайте им, те са държавни институции – тук съм съгласен. Те са държавни, да, трябва да съществуват.
Вчера питах хората от киното: държавата ли финансира Ал Пачино, или той плаща данъци и си взима в Калифорния за 1 милион вила? Робърт Де Ниро? Хора – казва се индустрия. Е кое му е индустрията?! И ние си правим само закони. Какви? – Услужливи! Да, ама не е нужно заради двама да правим този закон. В момента ние правим да обслужим едно нещо. А мога да Ви кажа, че освен Министерството, хората не знаят за този законопроект. Аз съм старо куче, днес позавъртях телефони.
Това е моето мнение. Благодаря Ви, че ме изтърпяхте.
Други изказвания, колеги, относно въпроса?
Заповядайте, колега.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, гости! Може би е учудващо, но с голяма част от констатациите на господин Рашидов, с известни уговорки, разбира се, съм съгласен.
Искам да кажа, че имаме пред себе си Проект за изменение на Закона, който според нас е абсолютно излишен, тъй като възможностите за контрол върху дейността на музеите – било частни, общински или държавни, съществуват в достатъчен размер и в досега действащия Закон. Обаче не съм чул някъде да е приложена такава мярка нито по отношение на автентичността на изложените експонати, нито пък заради посещаемост, просто не е работела тази част на Закона, която никак не е малка. Те са от чл. 30, параграфите 5, 6, 7, чл. 192, който указва начина, по който това става. Нищо от това досега не е използвано, а сега искаме изведнъж засилване.
Съгласни сме единствено с така наречения § 3 – името „Праисторически, антични и средновековни структури в местността Сборяново до село Свещари“ да се замени с Археологически резерват „Сборяново“, но мисля, че Законопроект за изменение и допълнение на Закон по този повод не е необходим.
Каква е разликата в това, което Вие ни предлагате, и това, което досега имаме? Лично от това, което господин председателят говори, разликата е, че рестрикциите отпадат, че те се отнасят до частните музеи. Сега вече това, което Вие предлагате, те могат да се окажат твърде вероятни за общински музеи.
Вярвайте ми, без никакво съмнение във Вашата компетенция, аз като председател на Работодателската организация в областта на културата съм участвал в десетки конкурси за длъжността „директор“ на общински и държавни музеи и прекрасно знам каква е музейната мрежа, прекрасно знам колко много качествени, ценни и безценни общински музеи могат по правилата, които Вие сега сте изработили, да пострадат. Защото е вярно това, което каза председателят, има музеи с временни експозиции, тоест с музейни експозиции, които се отнасят до конкретно събитие, което обаче е важно от историческа, родолюбива, културна и всякаква друга стойност за България, за българите, които работят понякога само за определеното събитие, които няма как да работят 100 дни в годината, и не е необходимо, тъй като тогава исторически са неактуални в някакъв смисъл и туристическият поток към тях не е такъв, какъвто е, когато е годишнината от дадено събитие, в чест на което те са създадени.
Още много възражения мога да изразя по отношение на предложението. Особено това с тези 100 дни просто ме разбива – Вашето предложение за изменение на Закона за културното наследство. Ние на това гласуване ще се въздържим да подкрепим подобен Законопроект. Ако той не бъде съобразен с онова, за което в момента говорим, и с важните според нас неща, ще гласуваме против него.
Но имам въпрос: защо е отпаднала частта, в която мерките, предвидени в този законопроект, се отнасят само за частните музеи и към Вашето предложение са приобщени общинските, държавните и всички възможни форми на музеи в България? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, други изказвания?
Думата има госпожа Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря, господин Председател.
Госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Слушах много внимателно и председателя, и колегата. За съжаление, не мога да кажа кой знае колко различно нещо от тях. Напротив – присъединявам се изцяло към Вашите аргументи. Мислех си, че Народното събрание въобще в последните 30-на години беше известно с това, че прави Закон за човек, а тук имаме новина – тук се прави Закон срещу човек.
Колеги, музейното дело е общо и е сложно, защото зад него се крие хем трудът на много хора, техният капацитет, квалификация, експертиза, хем уникалната българска култура, с която ние трябва да възпитаваме, да популяризираме и така нататък, и така нататък. И се чудя толкова ли е страшен този върколак, срещу когото се прави Законът, че да рискуваме цялата система на музеите с един твърде, твърде, меко казано, недомислен текст; текст, който не дава никакъв резон; текст, от който не следва нищо евентуално полезно за българската култура, конкретно за музейното дело; един текст, който така е написан от немай-къде? Поне така ми изглежда, прощавайте за определението.
Ако и да съм един от радетелите за съдбата и за охраняването на Свещари, не знам как сте успели да ги вплетете и двете неща в едно, не бихме могли да подкрепим подобен текст. Защото една държава не може да бъде толкова безпомощна, че да не може да се справи с онзи, който нарушава Закона, че да предлага Закон, с който да отваря врата за безкрайни нарушения на Закона. Защото тук не се прави разлика между видовете музеи, тук не се дават никакви смислени критерии – това за 100-те дни наистина е безумие. Ами ако стои 365 дни отворен, в нарушение на всички други изисквания за музей, валиден ли е?
Оттук не става ясно как един министър, който да е той, ще носи отговорност, ако разтури една чудесна колекция? Къде отива тя, когато той си сложи подписа и поиска да бъде закрит този музей? Кой ще носи отговорността за това? Иска Ви се ние да носим отговорност. Така би трябвало да бъде, само че ние не сме гумен печат. Народното събрание трябва съвкупно да изразява волята на всички наши избиратели, а не да легитимира една или друга конкретна конюнктура, която се случва в някакъв конкретен момент. Така че не, не бихме могли да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Колеги, други изказвания?
Ако няма, ще си позволя да допълня.
Госпожо Кръстева, общо взето ние се препокрихме. Аз така мисля именно мислейки за музеите, а не за самите хора, които взимат едни решения. Свидетел съм в това управление на закриване на много неща. Отварял съм Лувъра, лесно закрихме и изпуснахме… Никога повече малка България няма да може да се вреди 10 години да работи с такъв музей. Абсурд! Както и да е, тази болка я преживяхме.
Отново казвам: предлагам да се доогледа добре този законопроект, защото във времето установих стил да бъдат обвиняване в лошото хора, които нямат вина. Смятам, че отговорността е изцяло в един законопроект, както рибата мирише от главата. Каквито усилия да прави госпожа Гешева, която е дългогодишен, работещ човек и в Пловдив, и в Комисията по културата, не е отправено към нея. Сигурно ще отиде като информация до министъра, който сега оглавява. Да, точно затова го говоря и аз. Трябва да отиде, казах в началото.
Тя беше малко по-остра. Против човек е Законопроектът – да, горе-долу така звучи. Вижте, няма какво да се мъчим. Този законопроект общо взето е направен услужливо. Неслучайно Ви казах: днес водих телефонни разговори, и не си го позволявам, не искам това да бъде бъдещето. Има хора, които не знаят, но то е услужливо направено за нещо друго. Не бива за две бълхи да горим всичко. Който има вина, има органи, има прокуратура, има съд и всеки ще понесе отговорността си в зависимост от неговата вина.
Както в иманярството, имахме много отвратителни текстове понякога излезли. Даже по мое време се опитахме да поизчистим някои, защото се опитвах да дадем повече свобода на колекционерите. Престъплението по закона на държавата и по Конституция е изключително в малджиите, когато копаят земята, защото земята е единствената изключителна държавна собственост. Колекционерът е добронамереният купувач трето лице. Параграф 22 се появи, защото, ако е на прапрабаба му златното колие, което е чудовищно ценно, ние не можем да го докажем.
Второ, хиляди пъти съм казвал като човек, който се прехранва от изкуство, по цял свят има големи колекционери. Подсказвам Ви това, за да го оправите, ако вкарате Законопроект за културните ценности. Проучете как работи Сотбис, проучете как работи Кристис. Те работят с ценности, и то за милиарди, милиони. Има принципи, държавата участва в това. Легитимацията е ясна, издаването на сертификати и гарантиране на оригиналността е ясно.
Уважаеми мои колеги, не сте виновни, знам и кой е виновен. Но на човек, който трябва да го дадете на прокуратурата за ментета, продаване на фалшификати, Вие давате по програми 80 хил. лв., на същата галерия. Ако това е управление, аз не разбирам кого управлявате?! Вместо наказание, има поощрение. При мен това не можеше да стане, съжалявам. Явно съм много глупав и наивен човек.
Затова, моля, дайте да направим такъв текст, който да даде възможности всяко нарушение да получи своите обвинения и наказания, но не да накажем определени институции.
Второ, не виждам с какво право ние приватизираме частното имущество? Каквото иска ще си направи един частник от музея. Защо го задължавате 100 дни да има? Кои сте Вие да го задължавате? Аз моята галерия и музей, ако искам, ще ги затворя и ще Ви кажа, че това ми е акцията за 10 години напред. Изкуството ми е това. Нали това министерство е министерство на пърформансите. Прощавайте, че го казвам. Минаха четири години ялови, колежки, позволявам си и това да кажа. Пирон забит няма.
Затова, дайте да седнем, както господин Симов би казал мъдро в тяхната телевизия, гледам я заради него, дайте да обсъдим, да направим един добър текст за България. За България! Утре, вдругиден всеки министър, като мен, ще си отиде, но ето този текст ще регулира процеси за развитието на българската държава. Дайте да дадем шанс на българските творци. Завършват Художествената академия, в която се оказа, че съм преподавал 11 години. Мислех, че само шест години съм преподавал. Взех документ, оказаха се 11. Може ли толкова дълго време да седя в една академия?!
Дайте да направим един хубав текст. Дайте да не наказваме музеите. Дайте да дадем повече права на музеите – музеите и търговите къщи да могат да продават, има нужда да продаваме изкуство. Дайте да видим къде е мястото на държавата и как…
Ще Ви кажа как е на Кристис – от всяко произведение държавата получава 17% и тогава му се дава лиценз, за да продава.
Второ, издава лицензи. Не Националната галерия срещу 300 лв. на фалшификат и пишат изкуствоведите като Весела Радоева. Знам го и мога да Ви го докажа, имам и запис, когато бях министър. Колеги, издават сертификати, защото има име. Не е колективен орган, носи отговорността за всеки фалшификат. Дайте това да правим за нашата държава. Дайте да видим къде е участието на държавата в това. Как така работят Версаилският търг, турските търгове, Кристис?! Само ние гледаме как това да приватизираме, как да му вземем. Защо бе, хора? Защо музеите? Взимайте хората, взимайте престъпника.
Затова, предайте поздрави на колектива. Този текст много молим да го огледаме всички заедно. Ако Министерството е в несъстоятелност да направи добър текст, ще направим работни групи – ние, Комисията по културата и медиите, и ще направим наистина един текст за музеите – и за частните, и за държавните, за всички.
Отново Ви казвам, колеги, чудя се как назначавате директори на музеи, които присъстват на протести срещу държавата, а получават държавна заплата? Как става това нещо? Моят чирак, ако така се държи вкъщи, ще го изгоня още сутринта. Не знам какво търпите. От „Александър Невски“ няма кой да закара туристите в Националната галерия на 20 метра.
И сега Ви казвам: като се върнете, предайте на Вашия министър, има ли Комисия? Аз му дадох да направи една комисия за дарението на онази женичка от Австралия. Протоколи има ли как се раздават? Аз знам как се раздават, но Вие направете една комисия. Аз знам как се раздават. Затова много моля, дайте да направим един текст изобщо за пластичните изкуства, за музеите, за музейното дело.
Така ли е, госпожо Гешева? Извинявайте, ама ще ходим на музеи колективно след пандемията. Комисията, ще Ви водя, да видите, че нямам нито една работа в Националната галерия. (Реплики.)
Госпожо Гешева, от мен толкова. Тази тема ми е много любима. Това е моята професия, за мен е много важна. Аз съм човек с любов правил музеи. България има стара история и заслужава да имаме музеи. Сега Вие, ако желаете, може да отговорите на въпросите. Аз смятам Вие да не носите никаква вина за този текст. Има работна група, някой утвърждава и казва какво трябва да стане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Уважаеми господин Рашидов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за коментарите по Законопроекта. Разбира се, че е важно да има обсъждане по такава важна тема, свързана с общото опазване на културното наследство. Като човек, който е работил в музей, моето отношение е идентично като Вашето. Смятам, че трябва да се положат още повече усилия за опазване на културното наследство, но и за подкрепа на музеите и на служителите в тях, които дават сърце и душа, за да изпълняват мисията си и да опазват движимото и недвижимото културно наследство.
По коментарите за музея ще помоля да дадете думата на госпожа Кацарова, която е директор на „Правна дирекция“ при нас.
Аз обаче искам да направя няколко уточнения и да обърна внимание на всички Вас, понеже никой не коментира, но в Заключителната разпоредба на този законопроект, който предлагаме, сме предложили да се измени чл. 14, ал. 2, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, като се предвижда издаването на наредба, която ще регламентира реда за осъществяване на финансово подпомагане на културните инициативи, целевите програми, творческите проекти и други.
Господин Рашидов, всъщност идеята на тази наредба е в действителност да се изготви нормативен документ, който да гарантира подкрепата на всички сектори и на онези, които не получават подкрепа като държавна субсидия. През това дали ще са театри, дали ще бъдат музеи и галерии, но те също ще могат да участват в рамките на тези сесии. Нашата идея е да има един нормативен акт, който да бъде подложен и на обществено обсъждане, така че да могат всички да имат отношение по темата, когато се урежда редът за провеждане на сесиите. Мисля, че това е важно уточнение, затова го споделям.
Що се отнася за резервата и за неговото наименование, лично апелирам и смятам, че това трябва да се случи, защото не е нормално световната ни ценност да се нарича „Праисторически, антични и средновековни структури в местността „Сборяново“ до село Свещари“, като всички знаем какво е Свещари. Мисля, че Министерството на културата през последните няколко години положи много усилия, за да издаде един акт, който не съществува от 19 години. Може би ще Ви учудя, но там нямаше актуализирани граници и режими, което пречи на опазването на резервата, така че този текст, който може би изглежда несъществен и уточнява едно наименование, е свързан с режимите на опазване на световната културна ценност и по своето същество според мен е изключително важен.
Относно уточнения по въпросите с музеите – госпожа Кацарова. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Госпожо Кацарова, заповядайте.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! В хода на работата ни през тази година се извършиха различни проверки, включително проверка от Върховната административна прокуратура, както и от нашите контролни органи. Тези проверки дадоха като резултат необходимост от промяна на нормативната уредба, свързана само с частните музеи.
Тук искам да направя уточнение, че този текст не засяга по никакъв начин общинските музеи, държавните, националните или тяхната дейност. Текстът за отнемането на разрешението касае единствено и само частните музеи. Когато се подготви текстът, се анализира международната практика, включително големи музеи от мащабите на „Гети“ и най-вече музеи в Европа, което показа, че различните държави възприемат различен подход да отнемат лиценза или разрешението, като това не означава, че музеят престава да съществува или се затваря. За определено време му се налага санкция от държавата, в случай че той не е отворен за посетители 100 – 200 дни. Всяка държава е възприела различни подходи. Средният подход, който видяхме в международната практика, около 100 – 150 дни, ако не е отворен един частен музей в годината, се прилага да му се отнеме разрешителното, след което има механизъм той отново да кандидатства. Това не води до закриване на самия музей, а е своеобразна санкция от страна на държавата, в случай че той е бил отворен за посетители. Престава да съществува като публична институция, тоест не осигурява достъп на обществеността.
В тази насока искам да обърна внимание именно на това, че този текст не засяга по никакъв начин нито държавните, нито националните музеи. Засяга единствено и само отнемането на разрешение на частен музей – на господин Попдимитров беше такъв въпросът, с оглед на което и систематичното му място се намира в чл. 30, ал. 6. Категорично там е разписано, че става въпрос само за ред, по който се предоставя или се отнема разрешение само на частен музей. Частните музей са юридически лица с нестопанска цел. Те имат различен статут, по различен начин се създават и функционират – различен от този на общинските и държавните, където има санкции от държавата.
Считаме, че в тази насока, след като сме изследвали международната практика, тази ограничителна мярка, която в някаква степен съществува и досега, защото текстът относно отнемане на разрешението съществува и в момента. И в момента, ако те имат нарушения на Закона, които в момента не са конкретно посочени или конкретизирани в Закона, също може да се тръгне на процедура по отнемане на разрешението. В този смисъл чл. 30, ал. 6 е детайлизиран към настоящия момент с този законопроект, тъй като хипотеза на отнемане на разрешение на частен музей съществува в момента и в Закона.
По отношение на резервата „Сборяново“ бих искала да кажа също две думи. Става въпрос за изменение на наименованието на резервата, което е вследствие на проведена процедура по идентифициране и определяне режими и граници. Доколкото резерватите са посочени в списък-приложение към Закона, наименованието на резервата вследствие на премината процедура по идентифициране и определяне на режими и граници може да бъде извършено само след изменение на Закона. В тази връзка нашето предложение представлява нормален етап от провеждане на една юридическа процедура, която завършва с предложения за изменение на Закона, тъй като, както и госпожа Гешева каза, ние сме актуализирали границите и режимите на този резерват и това налага да предложим съответното изменение в Закона. Благодаря Ви, уважаеми депутати, уважаеми господин Председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Само да добавя, че направените уточнения не означават, че ние се отказваме да работим в диалог, и ако е необходимо, да се направят работни групи или други уточнения, които смятате, че са важни или трябва още информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колежке, само да отговоря къде Ви е грешката. Не знам кои са Ви експертите. Защо, чудя се, на музея ще вземате лиценза?! Вземете на собственика на музея. Левски примерно – като се отнемат правата на собственика, закривате Левски ли?! Не Ви разбирам. С лекота закриваме музея. Защо?! Сменете собственика, принудете този, който е извършил престъпление, да получи наказание. Защо наказвате сградата, не разбирам?! Кой Ви дава правото за частен имот Вие да вземате решение? Той си го е платил. Ако той е сгрешил, него съдете, защо съдите сградата? Преди малко Ви дадох пример. Не е необходимо за всички да затворите едно нещо, вместо собственикът на това нещо да си понесе отговорността. Не Ви разбирам какво правите?! Защо отнемате на музея? Сменете собственика, кажете му, че е извършил престъпление, вкарайте го в затвора. С какво право пипате музеите? Утре ще започнете галерии да закривате, утре ще започнете да закривате, когото си пожелаете. На какво основание го правите?!
Ще дойдете дома ми да закриете. Ще ми кажете колко дни там трябва да дишам, иначе напускам къщата. Разбирате ли в какъв парадокс самите се набутвате?! И Ви казвам: ще качите правителството на черешата. Защо го правите – от незнание или от много знание?! Това, което предлагате, е нещо, което нормалният човешки мозък не приема. Вие наказвате в момента сградата. Защо? Да го намачкаме отвсякъде, нищо да няма. Затова Ви казах: при социализъм не се приватизира, оставете частната собственост. (Реплика от народния представител Тома Биков.) Да, национализира, приватизира, както искате. Оставете сградата, сменете собственика. Ето и аз съм съгласен – нерегистрирал, ще си понесе наказанието; откраднал – доказано, ще си понесе. Какво ще закривате, преди съдът да се е произнесъл?! Вие правите Закон да обвинявате, преди да има обвинение.
Вижте, аз няма да се съглася да закривате музеи. С хората каквото искате направете – с тези, които вършат престъпление. Музеят не върши престъпления, хората ги вършат. Защо наказвате музея?! Извинявайте, но аз няма да приема такова нещо, защото не виждам каква е логиката. С какво право, не Ви разбирам?! Ако нямате експерти, аз ще Ви намеря. Вместо Мария Василева и още някои, аз ще Ви намеря много талантливи, и то световноизвестни – хора, на които целият им живот е музеи. Не Ви разбирам. Благодаря.
Заповядайте за отношение, господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър, колеги! Уважаема госпожо Кацарова, Вие знаете колко много Ви уважавам. Дълги години сме работили заедно и аз нямам претенции към нашата работа. Като императив, ако извадим дори, че много частни музеи работят перфектно, и то по-добре от държавните и общинските, тъй като имат мениджъри, които по-активно защитават политиката на музеите. Но Вие имахте възможност и по сега действащия закон да вземате тези мерки. Имахте възможност дори да изработите правилник, който Министерският съвет да приеме и да действате по него.
Вие казвате, че се отнася само за частните. Аз чета пак и пак не мога да разбера. В чл. 30, ал. 6 е отпаднало именно това, че се отнася до частния музей. Текстът свършва до „предложение на директора на Инспектората“. Или аз съм глупав, или… (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Именно и затова Вашето твърдение, че се отнася само за частните музеи, ми звучи крайно неубедително, тъй като това ограничение е отпаднало. Не казвам, че е справедливо за частните музеи. (Реплики.) Ние сме го предложили. (Реплики.) Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Никой не е против. Напротив – смятах, че онези ограничения в Закона сега имаме шанс да ги отворим, да ги либерализираме, да дадем подем на държавата наистина да инвестира в култура. Ние нямаме инвестиции. Вие си правите закони и закончета, но замислихте ли се какво ядат тези хора, като завършат? По 100 човека завършват Художествената академия.
Колеги, ако няма други изказвания, закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 002-01-72, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. – първо гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7.
Госпожо Заместник-министър, безкрайно Ви благодарим, че ни изтърпяхте. Ние малко Ви притеснихме, но не Ви унизихме. Затова Ви притеснихме, за да не сме унизени ние от този законопроект. Взаимно да си благодарим за търпението и за доброто отношение. Да сте живи и здрави!
Продължаваме с точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Процедурните правила за избор на генерален директор на БТА са съобразени с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за Българската телеграфна агенция.
Колеги, имате думата за изказвания, коментари и предложения по отношение на процедурните правила.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Ние ще приемем процедурните правила, но Ви моля да обърнете внимание на срока и да го дискутираме тук. В писмена форма чрез председателя на Народното събрание трябва да се подадат документи в срок до 15 януари 2021 г. Струва ми се, че съвсем логично е да дадем малко повече време и с оглед на празниците. До 15 януари не мисля, че ще бъде ефективно, и няма да бъде толкова страшно, ако го удължим. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има думата уважаваната от всички нас госпожа Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Въпрос към колегата Ченчев. Не мога да разбера аргумента, с който трябва да удължим срока, и правя обратно предложение – да запазим срока, който е указан, защото все пак, колеги, работим в хипотезата, че до края на февруари е мандатът на нашето Народно събрание. Трябва да успеем до тогава да се справим с тази процедура. (Реплики.)
До края на февруари, ако държавният глава, сега да не влизаме в дълбоки хипотези, не си е променил мнението, трябва да сме приключили с това, защото иначе ще оставим Агенцията без директор.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Какво предлагате, госпожо Кръстева?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да се запази същата дата. 15 януари според мен е абсолютно достатъчен срок.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: А кога предлага господин Ченчев? (Народният представител Иван Ченчев говори при изключени микрофони.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: И още един въпрос имам. Не видях изискване за свидетелство за съдимост.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има, има.
Колеги, от нашата група има ли изказвания?
Господин Ченчев, прав сте. И двамата сте прави с госпожа Кръстева. Имам предвид, че, докато още не е изтекъл този мандат, не са дошли така наречените избори, е добре да изберем. Да го обсъдим, разбира се, да го направим както желаете всички. Да не оставим въпросът да се забатачи по време на мандат, избори и ще отиде една година, господин Ченчев. В крайна сметка БТА е Агенция, която трябва да заработи и хората да се стегнат. Мисля да намерим средата, защото разликата, както каза господин Биков, не е много голяма – пет дни. До 21, 22, 25, но до края на месец януари, след ваканцията да седнем и да свършим това. Така съгласен ли сте? Или за да няма проблем, по средата някъде да го насрочим – между твоята дата и на госпожа Кръстева, и да има мир. (Народните представители Тома Биков и Велислава Кръстева говорят при изключени микрофони.)
Има една процедура, и тя е права – малко да изчакаме, да си внесат документите, да ги прегледаме, да видим на кого ще отрежем желанието за пет години.
РЕПЛИКА: Това е след това. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, най-добре е по средата, мир да има. На 21-ви да бъде. Искаше да не е на 25 януари.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не става дума за 21-ви или 25-ти. Става дума, че като се удължи, това е само подаването на документи. След това процедурата може да продължи така, че да се разпусне Народното събрание и да няма директор на БТА. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, съгласен съм.
Какво предлагате, господин Ченчев?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не знам защо се разгоря в такава емоционална степен дискусията, но имам право на своето предложение. По логиката, която Вие, господин Велчев, казахте преди малко, тогава защо е до 15 януари, като са само едни документи? Защо не е до 5 януари примерно? (Народният представител Красимир Велчев говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велчев иска да каже, че рано пиле, рано пее. (Реплики.)
Добре, приятели, давайте предложения, да стигнем до някакъв консенсус. Да, времето е важно. Така е, да не остане за по-нататък, защото ще се забатачи и ще оставим обезглавена тази институция. Да го решим. Дайте да се разберем за една дата. (Реплики.) Спорът ни е на коя дата да бъде. Дайте да се консолидираме. (Реплики.)
Господин Ченчев, вижте, ще решим нещата демократично, след изказването на Велислава Кръстева. (Оживление.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Искам да Ви обърна внимание, колеги, че в подаваните документи не е включена концепция, тъй като документите се подават от народен представител или от парламентарна група. Концепцията се представя след това при изслушването пред Комисията. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Искам да решим този проблем, иначе спорът ще е дълъг.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ченчев.
За – 5, против – 9, въздържал се – 1.
Предложението не се приема.
Колеги, гласуваме Проекта на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Колеги, по точка „Разни“ има ли нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,21 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Валентина Меченова
2. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
3. Разни.
На 17 декември 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 002-01-72, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. (първо гласуване).
2. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Само да Ви кажа, че прекарах COVID, знаете почти всички. Мина, антитела – хубави, сега отрицателен тест, така че седя спокойно пред Вас. Да сте ми живи и здрави!
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 002-01-72, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. – първо гласуване.
2. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
3. Разни.
Уважаеми колеги, имате ли предложения по дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет, колеги.
На днешното заседание присъстват от Министерството на културата: Амелия Гешева – истински заместник-министър; Весела Щерева – прекрасна парламентарна секретарка; Миглена Кацарова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“.
Вие министър нямате ли? Поканете човека да го видим, не сме го виждали четири години. Ще вземе да ни домъчнее. (Оживление.)
Колеги, материалите за днешното заседание са Ви изпратени на електронната поща.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 002-01-72.
Внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. – първо гласуване.
Има думата заместник-министър Амелия Гешева да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, днешният ден е изключително важен за нас и използвам случая, че сме тук, за да Ви благодаря за единодушната подкрепа, която оказахте на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с което България се нарежда сред първите страни, които ще могат да нотифицират изпълнението и по самата директива.
Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство – с него се предлагат изменения на чл. 4, ал. 6 от същия, като се предвижда разрешението за извършване на музейна дейност да се отнема с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората за опазване на културното наследство, в случаите когато постоянна или временна експозиция на музея е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината; в случаите на чл. 192, ал. 1, т. 2, когато нарушенията, които са констатирани, не бъдат преустановени в определения срок; когато музеят престане да отговаря на изискванията по чл. 25, т. 1 – 4 от Закона за културното наследство; когато в музея се съхраняват неидентифицирани, нерегистрирани по реда на този закон движими културни ценности. С изменението се определят точно и ясно обстоятелствата, при които може да бъде отнето разрешението за извършване на музейна дейност. Създава се приложима норма практически, която ще позволи на Министерството на културата да изпълнява своите правомощия и ще гарантира опазването на културните ценности.
Действащият закон регламентира само една хипотеза за отнемане на разрешението – системно нарушаване на изискванията на Закона, без да се отчитат основни положения, свързани с дейността на частните музеи, като например осигуряване на постоянен публичен достъп до експозициите им. Непълнотите в настоящия текст водят до ограничаване на възможностите за неговото прилагане при осъществяването на контрол върху дейността на частните музеи и опазването на движимите културни ценности, съхранявани в тях. Предложенията са подготвени и в изпълнение на препоръки на Върховната административна прокуратура по повод извършени проверки по прилагане на специализираното законодателство в тази насока.
В § 2 от Проекта се предлага допълнение на чл. 84 от Закона за културното наследство, като се предлага министърът на културата да издаде наредба, с която да се регламентира редът за осъществяване на съгласувателната процедура по този член, провеждана на основанието на Закона за културното наследство. Цели се нормативно регламентиране на всички условия за осъществяването на административната услуга, свързана със съгласуването на инициативите.
С § 3 от Законопроекта е направено предложение за изменение на наименованието на Археологически резерват „Праисторически, антични и средновековни структури в местността Сборяново до село Свещари“. Направеното изменение цели да бъде осигурено актуално наименование и териториално-устройствена защита на Археологическия резерват. Причините, които налагат да се приемат изменения в приложения към чл. 50, ал. 3, са новоразкритите структури в резултат на редовно провеждани теренни археологически проучвания, обслужващи актуализиране на наименованието и режимите на опазване на резервата.
Държа да подчертая, че през изминалите две години там беше извършен и основен мониторинг, и много дейности, свързани с опазването на световната ценност.
Със заповед РД9Р-30 от 28 юни 2019 г. на заместник министъра на културата, тоест на мен, издадена на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за културното наследство, в резултат на всички предприети действия са актуализирани режимите за опазване на териториалния обхват, граници и предписания на археологическия резерват, като е променено и названието на резервата – Археологически резерват „Сборяново“, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредбата от 2019 г. за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности, обнародван в „Държавен вестник“ бр. 57 от 2019 г. Заповедта следва да влезе в сила след приемането на настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, с който да бъдат отразени промените, свързани със статута на резервата.
Предложено е в Заключителна разпоредба на Законопроекта да се допълни чл. 14, ал. 2, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, като се предвижда създаването на наредба, с която ще се регламентира редът за осъществяването на финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други, която считаме, че е изключително важна с оглед на прозрачността и единен подход при провеждане на всички конкурси в администрацията на Министерството на културата, с което ще се гарантира, разбира се, прозрачно спазване на конкурсното начало при провеждането на сесиите за финансиране на проекти в различни области. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Заместник министър.
Колеги, тъй като имам малко претенции да съм се забавлявал с музейно дело, общо взето целият ми живот мина да си изкарвам прехраната от галерии и музеи, ще си позволя, ако ми разрешите, да кажа няколко думи и по-скоро ще вляза по-дълбоко в музейната част.
Тук дълбоко ме смущава всичко, което е предложено като Законопроект, защото той е доста услужливо направен, без човек сериозно да помисли за тези неща. Затова предлагам между първо и второ четене предложените текстове за отнемане на разрешението за музейна дейност да бъдат добре прецизирани.
Ще си позволя да кажа, че обслужването не обслужва музейното дело, а обслужва други неща. Народът е казал една хубава поговорка – че за две бълхи не може целия юрган да изгорим. Музейното дело, особено частните музеи, са един много мощен и сериозен фактор в развитието на пластичните изкуства.
Ще си позволя на всички да Ви кажа, че напоследък Министерството се е превърнало в министерство на театрите. Нито един път не сме обсъдили пластичните изкуства кой ги финансира. Те не са ли също една интересна и сериозна част от българската култура и духовност? Музиката, в лицето на българските композитори, кой ги финансира? Или да кажем, българските поети и писатели също леко са позабравени някъде встрани и раздаването на две-три наградки не значи, че те имат спокойствието да имат прехрана и да пишат добра литература. Всичко това леко убягва от политиката, която напоследък се води.
Връщам се към музеите, уважаеми колеги. Защо смятам, че тази част от Закона трябва да се осмисли малко по-сериозно? Едни от най-хубавите, работещи музеи са частните музеи по света. Ще се опитам да Ви дам примери. Това са единствените звена, които инвестират много сериозни пари в развитието на пластичната култура, точно се изразявам, и музеи, които инвестират и влагат много средства в оцеляването на световната култура. Така че общи текстове, които се вкарват заради двама човека – дотук ще спра с казването – не е правилно за националната кауза за развитие на музейното дело.
Един от най-големите, чудовищни музеи в света е американският музей „Пол Гети“ на Фондация „Пол Гети“. Една от най-големите частни фондации е „Гулбенкян“ в Португалия. Един от най-мощните музеи за модерно изкуство е частният музей на Пино във Венеция. Мога да Ви кажа музея на Манцу, на Марино Марини, музея в Малага на Пикасо и на Александър Калдер в Америка.
Колеги, когато държавата не е в състояние да финансира тази част от културата, не е необходимо – против един-двама не се прави Закон – да обслужим нещо, като спрем развитието на тази част от културата. Затова смятам, че този закон много внимателно трябва да се огледа. Защото, ако 100 дни е мярката, мога да Ви кажа, че от 25 – 30 години Националната галерия трябва да се закрие, защото тя въобще не работи. От „Александър Невски“ много трудно автобусите могат да закарат на 20 метра хора. Причината е не защото няма музеи, а защото няма мениджмънт, разбиране. С приятели не се прави национален бизнес.
Казвам Ви това с вълнението, че аз съм един от много малкото хора, и се гордея с това, че съм създал, когато бях министър, шест музея. Ще ги изброя, за да не кажете, че много се хваля. Знам, че никой няма да ме похвали. Това е Музеят на съвременното изкуство зад „Хилтън“. Запазих Музея на соца. Не унизих, запазих шедьоври на българското изкуство по времето на социализма, имаше такъв строй, и направих Музей на социалистическото изкуство, а не на тоталитарното, с уважение към българските творци. Там седят христоматийни произведения на Илия Петров от „Разстрел“ до „Негово Величество“ на Крум Дамянов, от най-модерния „Ленин“ на Старчев до Цанко Лавренов – „Побитите глави“. Това не се унищожава, колеги, от мазетата съм ги извадил.
Аз забраних да се затваря Музеят на Тодор Живков, когато един човек го искаш, който не е построил тоалетна, не може да затваря какъвто ще да е музей. Не го казвам, за да се харесам, колеги. Не се прави така. Никой не е затворил Музея на Мусолини, нито на Франко.
Направил съм „Квадрат 500“, както ще да Ви се струва. Намерих европейски пари. Проект имаше от 50 години, невъзможен за изпълнение.
Да, направих музея „От Антим I досега“ в Метоха в Турция. Аз бях причина, вече казвам, няма да крия, няма да бъда толкова скромен, защото скромността се оказа, че не краси хора като мен. Аз направих възможно след 100 години искане на екзархичните имоти, без те да са собственост на българската държава с нотариални документи. Сто и двадесет години гниеше Православната българска църква „Свети Стефан“. Сто и двадесет години! Как не се намери един да направи така, че днес да е перлата на Истанбул? И това направих, колеги. Направих Политехническия музей. Един от най хубавите етнографски музеи – „Кръстата казарма“ – Видин, който с европейски пари реставрирахме.
Казвам това, защото имам отношение към музеите. Защото там не седят едни хора да получават заплата, седи паметта на българската духовност.
Да, уважаеми мои колеги, казвам го с много ревност, защото този закон е за затваряне за 100 дни на нещо. Утре може да пожелаем, когото искаме да накажем, да му затворим музея.
Аз какво казвам? Днес дадох един пример на моите колеги. Не музеите са виновни, за да се извърши престъпление, а човекът. Ако се докажат неговите престъпления – да, той трябва да си понесе отговорността. Но защо наказваме музеите, вместо да ги развием? Защо ограничаваме колекционерите, вместо да им помогнем да бъдат партньори на държавата, да легитимират своите колекции?
Затова аз моля да внимаваме, когато правим подобни закони, защото намирисва на тежък ранен социализъм. Да приватизираш частното, където Законът казва една друга дума, че то е неприкосновено – както държавното, така и частното, и ти днес правиш закон да ти е удобен, когато искаш, услужлив. Няма нужда да наказваме хората. Сто пъти съм обяснил – незнанието не бива да преминава в закон. Може да направи страшни бели в бъдеще за бъдещето на българската държава.
Искам да Ви дам друго предложение. Ще дам пример с текста, който казва, че музей може да се затвори, ако постоянната експозиция е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината. Такова изискване може да навреди, вместо да помогне на някои общински или ведомствени музеи, които официално не са отворени за посетители. Отварят се само по заявки, или пък нямат постоянна експозиция, имат например временна експозиция и така нататък. С тях как ще се оправим, колеги? Аз ще Ви заведа в провинциални музеи, където на вратата пише: „Ако ти трябвам, на полето съм, обади ми се.“ Знаете ли за каква беля става въпрос, че сме подготвили? – Една бомба в бъдеще.
Второ, ще бъда откровен, днес разговарях и с главния прокурор. Този текст ще качи и прокурора ни на черешата. А да не говорим, че на премиера вече някой му го е пробутал на Министерския съвет. Аз този премиер го ценя и уважавам, няма значение, не съм му опозиция, моята основна роля и Вашата е да опазите управлението и премиера от подобен вид „чемширчета“. Петнадесет години работя с този премиер и с ГЕРБ, и днес се изказвам именно затова.
Ще Ви дам още един пример тогава. „Разрешението за музейна дейност може да се отнеме, ако музеят не е отворен за посетители пет години след издаването на разрешение за музейна дейност.“ Това също може да бъде една форма на поведение.
Знам обаче като бивш министър, че музеи се правят много трудно, уважаеми мои колеги. Защото бих Ви питал: четири години мандат – колко музея направихте? Извинявайте, питам, не за да Ви притисна Вас. Питам едно управление на едно министерство. Колко? Е не може, аз съм направил седем! Музеи има нужда да се направят. Затова като събаряха мавзолея, казах: Бакърджиев, който не е построил една обществена тоалетна, няма правото да събори нищо. Ако си направил две, може една да събориш, възможно е. Събаряни са и музеи, и паметници, много неща са се случвали.
Затова искрено моля всичките си колеги, важен е този законопроект, много е важен. Именно, мислейки в бъдеще какви бели може да донесе този законопроект недоогледан, аз моля да дадем шанс и време, да седнем този законопроект да го доогледаме добре.
Отново Ви казвам, не може само затова, че някой е омърлял една тоалетна, да затворим тоалетната, за да не могат да отидат другите. Ще накажем този, който е омърлял тоалетната. А ние наказваме музеите, които едвам ги правим, едвам стартирахме обществото, фондациите да започнат да обгрижват изкуството. Ако то е незаконно, има закон, то и сега има действащ закон. Да, ако има нарушение, разбира се, че ще понесе пълната отговорност.
Нали направихме Закона за регистрация на културни ценности? В момента не ги ли стресираме по този начин, че утре може да затваряме, каквото си поискаме? Не се ли сещаме, че това е социализъм, където ние национализираме частната собственост? Ние им казваме как да съществуват.
Ами, колеги, уязвими сте още с тези текстове. Аз утре за 10 години ще затворя музея и ще кажа, че това е моята артинсталация. Това е творчество, в какво ще ме обвините? Това е част от моята акция.
Надявам се, че ме разбрахте. Емоционално Ви говоря, защото трудно се правят и музеи, трудно се правят и закони. Аз съм да развиваме музейното дело. Аз съм за това да дадем възможност на българските фондации и трудещи се хора, които печелят пари, да инвестират в култура, защото знаете, че държавата изнемогва, не е в състояние. Преди малко неслучайно Ви казах, не за да Ви упрекна, има браншове, които не сме ги вдигнали на крака, да искат и те пари. Така ли е? Има, аз ги знам кои са – мълчат, милите, никога не са лежали на яслата. Само държавните, които не разбраха, че не са собственици на театри, те реват за едни пари. Добре де, дайте им, те са държавни институции – тук съм съгласен. Те са държавни, да, трябва да съществуват.
Вчера питах хората от киното: държавата ли финансира Ал Пачино, или той плаща данъци и си взима в Калифорния за 1 милион вила? Робърт Де Ниро? Хора – казва се индустрия. Е кое му е индустрията?! И ние си правим само закони. Какви? – Услужливи! Да, ама не е нужно заради двама да правим този закон. В момента ние правим да обслужим едно нещо. А мога да Ви кажа, че освен Министерството, хората не знаят за този законопроект. Аз съм старо куче, днес позавъртях телефони.
Това е моето мнение. Благодаря Ви, че ме изтърпяхте.
Други изказвания, колеги, относно въпроса?
Заповядайте, колега.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, гости! Може би е учудващо, но с голяма част от констатациите на господин Рашидов, с известни уговорки, разбира се, съм съгласен.
Искам да кажа, че имаме пред себе си Проект за изменение на Закона, който според нас е абсолютно излишен, тъй като възможностите за контрол върху дейността на музеите – било частни, общински или държавни, съществуват в достатъчен размер и в досега действащия Закон. Обаче не съм чул някъде да е приложена такава мярка нито по отношение на автентичността на изложените експонати, нито пък заради посещаемост, просто не е работела тази част на Закона, която никак не е малка. Те са от чл. 30, параграфите 5, 6, 7, чл. 192, който указва начина, по който това става. Нищо от това досега не е използвано, а сега искаме изведнъж засилване.
Съгласни сме единствено с така наречения § 3 – името „Праисторически, антични и средновековни структури в местността Сборяново до село Свещари“ да се замени с Археологически резерват „Сборяново“, но мисля, че Законопроект за изменение и допълнение на Закон по този повод не е необходим.
Каква е разликата в това, което Вие ни предлагате, и това, което досега имаме? Лично от това, което господин председателят говори, разликата е, че рестрикциите отпадат, че те се отнасят до частните музеи. Сега вече това, което Вие предлагате, те могат да се окажат твърде вероятни за общински музеи.
Вярвайте ми, без никакво съмнение във Вашата компетенция, аз като председател на Работодателската организация в областта на културата съм участвал в десетки конкурси за длъжността „директор“ на общински и държавни музеи и прекрасно знам каква е музейната мрежа, прекрасно знам колко много качествени, ценни и безценни общински музеи могат по правилата, които Вие сега сте изработили, да пострадат. Защото е вярно това, което каза председателят, има музеи с временни експозиции, тоест с музейни експозиции, които се отнасят до конкретно събитие, което обаче е важно от историческа, родолюбива, културна и всякаква друга стойност за България, за българите, които работят понякога само за определеното събитие, които няма как да работят 100 дни в годината, и не е необходимо, тъй като тогава исторически са неактуални в някакъв смисъл и туристическият поток към тях не е такъв, какъвто е, когато е годишнината от дадено събитие, в чест на което те са създадени.
Още много възражения мога да изразя по отношение на предложението. Особено това с тези 100 дни просто ме разбива – Вашето предложение за изменение на Закона за културното наследство. Ние на това гласуване ще се въздържим да подкрепим подобен Законопроект. Ако той не бъде съобразен с онова, за което в момента говорим, и с важните според нас неща, ще гласуваме против него.
Но имам въпрос: защо е отпаднала частта, в която мерките, предвидени в този законопроект, се отнасят само за частните музеи и към Вашето предложение са приобщени общинските, държавните и всички възможни форми на музеи в България? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, други изказвания?
Думата има госпожа Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Много Ви благодаря, господин Председател.
Госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Слушах много внимателно и председателя, и колегата. За съжаление, не мога да кажа кой знае колко различно нещо от тях. Напротив – присъединявам се изцяло към Вашите аргументи. Мислех си, че Народното събрание въобще в последните 30-на години беше известно с това, че прави Закон за човек, а тук имаме новина – тук се прави Закон срещу човек.
Колеги, музейното дело е общо и е сложно, защото зад него се крие хем трудът на много хора, техният капацитет, квалификация, експертиза, хем уникалната българска култура, с която ние трябва да възпитаваме, да популяризираме и така нататък, и така нататък. И се чудя толкова ли е страшен този върколак, срещу когото се прави Законът, че да рискуваме цялата система на музеите с един твърде, твърде, меко казано, недомислен текст; текст, който не дава никакъв резон; текст, от който не следва нищо евентуално полезно за българската култура, конкретно за музейното дело; един текст, който така е написан от немай-къде? Поне така ми изглежда, прощавайте за определението.
Ако и да съм един от радетелите за съдбата и за охраняването на Свещари, не знам как сте успели да ги вплетете и двете неща в едно, не бихме могли да подкрепим подобен текст. Защото една държава не може да бъде толкова безпомощна, че да не може да се справи с онзи, който нарушава Закона, че да предлага Закон, с който да отваря врата за безкрайни нарушения на Закона. Защото тук не се прави разлика между видовете музеи, тук не се дават никакви смислени критерии – това за 100-те дни наистина е безумие. Ами ако стои 365 дни отворен, в нарушение на всички други изисквания за музей, валиден ли е?
Оттук не става ясно как един министър, който да е той, ще носи отговорност, ако разтури една чудесна колекция? Къде отива тя, когато той си сложи подписа и поиска да бъде закрит този музей? Кой ще носи отговорността за това? Иска Ви се ние да носим отговорност. Така би трябвало да бъде, само че ние не сме гумен печат. Народното събрание трябва съвкупно да изразява волята на всички наши избиратели, а не да легитимира една или друга конкретна конюнктура, която се случва в някакъв конкретен момент. Така че не, не бихме могли да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Колеги, други изказвания?
Ако няма, ще си позволя да допълня.
Госпожо Кръстева, общо взето ние се препокрихме. Аз така мисля именно мислейки за музеите, а не за самите хора, които взимат едни решения. Свидетел съм в това управление на закриване на много неща. Отварял съм Лувъра, лесно закрихме и изпуснахме… Никога повече малка България няма да може да се вреди 10 години да работи с такъв музей. Абсурд! Както и да е, тази болка я преживяхме.
Отново казвам: предлагам да се доогледа добре този законопроект, защото във времето установих стил да бъдат обвиняване в лошото хора, които нямат вина. Смятам, че отговорността е изцяло в един законопроект, както рибата мирише от главата. Каквито усилия да прави госпожа Гешева, която е дългогодишен, работещ човек и в Пловдив, и в Комисията по културата, не е отправено към нея. Сигурно ще отиде като информация до министъра, който сега оглавява. Да, точно затова го говоря и аз. Трябва да отиде, казах в началото.
Тя беше малко по-остра. Против човек е Законопроектът – да, горе-долу така звучи. Вижте, няма какво да се мъчим. Този законопроект общо взето е направен услужливо. Неслучайно Ви казах: днес водих телефонни разговори, и не си го позволявам, не искам това да бъде бъдещето. Има хора, които не знаят, но то е услужливо направено за нещо друго. Не бива за две бълхи да горим всичко. Който има вина, има органи, има прокуратура, има съд и всеки ще понесе отговорността си в зависимост от неговата вина.
Както в иманярството, имахме много отвратителни текстове понякога излезли. Даже по мое време се опитахме да поизчистим някои, защото се опитвах да дадем повече свобода на колекционерите. Престъплението по закона на държавата и по Конституция е изключително в малджиите, когато копаят земята, защото земята е единствената изключителна държавна собственост. Колекционерът е добронамереният купувач трето лице. Параграф 22 се появи, защото, ако е на прапрабаба му златното колие, което е чудовищно ценно, ние не можем да го докажем.
Второ, хиляди пъти съм казвал като човек, който се прехранва от изкуство, по цял свят има големи колекционери. Подсказвам Ви това, за да го оправите, ако вкарате Законопроект за културните ценности. Проучете как работи Сотбис, проучете как работи Кристис. Те работят с ценности, и то за милиарди, милиони. Има принципи, държавата участва в това. Легитимацията е ясна, издаването на сертификати и гарантиране на оригиналността е ясно.
Уважаеми мои колеги, не сте виновни, знам и кой е виновен. Но на човек, който трябва да го дадете на прокуратурата за ментета, продаване на фалшификати, Вие давате по програми 80 хил. лв., на същата галерия. Ако това е управление, аз не разбирам кого управлявате?! Вместо наказание, има поощрение. При мен това не можеше да стане, съжалявам. Явно съм много глупав и наивен човек.
Затова, моля, дайте да направим такъв текст, който да даде възможности всяко нарушение да получи своите обвинения и наказания, но не да накажем определени институции.
Второ, не виждам с какво право ние приватизираме частното имущество? Каквото иска ще си направи един частник от музея. Защо го задължавате 100 дни да има? Кои сте Вие да го задължавате? Аз моята галерия и музей, ако искам, ще ги затворя и ще Ви кажа, че това ми е акцията за 10 години напред. Изкуството ми е това. Нали това министерство е министерство на пърформансите. Прощавайте, че го казвам. Минаха четири години ялови, колежки, позволявам си и това да кажа. Пирон забит няма.
Затова, дайте да седнем, както господин Симов би казал мъдро в тяхната телевизия, гледам я заради него, дайте да обсъдим, да направим един добър текст за България. За България! Утре, вдругиден всеки министър, като мен, ще си отиде, но ето този текст ще регулира процеси за развитието на българската държава. Дайте да дадем шанс на българските творци. Завършват Художествената академия, в която се оказа, че съм преподавал 11 години. Мислех, че само шест години съм преподавал. Взех документ, оказаха се 11. Може ли толкова дълго време да седя в една академия?!
Дайте да направим един хубав текст. Дайте да не наказваме музеите. Дайте да дадем повече права на музеите – музеите и търговите къщи да могат да продават, има нужда да продаваме изкуство. Дайте да видим къде е мястото на държавата и как…
Ще Ви кажа как е на Кристис – от всяко произведение държавата получава 17% и тогава му се дава лиценз, за да продава.
Второ, издава лицензи. Не Националната галерия срещу 300 лв. на фалшификат и пишат изкуствоведите като Весела Радоева. Знам го и мога да Ви го докажа, имам и запис, когато бях министър. Колеги, издават сертификати, защото има име. Не е колективен орган, носи отговорността за всеки фалшификат. Дайте това да правим за нашата държава. Дайте да видим къде е участието на държавата в това. Как така работят Версаилският търг, турските търгове, Кристис?! Само ние гледаме как това да приватизираме, как да му вземем. Защо бе, хора? Защо музеите? Взимайте хората, взимайте престъпника.
Затова, предайте поздрави на колектива. Този текст много молим да го огледаме всички заедно. Ако Министерството е в несъстоятелност да направи добър текст, ще направим работни групи – ние, Комисията по културата и медиите, и ще направим наистина един текст за музеите – и за частните, и за държавните, за всички.
Отново Ви казвам, колеги, чудя се как назначавате директори на музеи, които присъстват на протести срещу държавата, а получават държавна заплата? Как става това нещо? Моят чирак, ако така се държи вкъщи, ще го изгоня още сутринта. Не знам какво търпите. От „Александър Невски“ няма кой да закара туристите в Националната галерия на 20 метра.
И сега Ви казвам: като се върнете, предайте на Вашия министър, има ли Комисия? Аз му дадох да направи една комисия за дарението на онази женичка от Австралия. Протоколи има ли как се раздават? Аз знам как се раздават, но Вие направете една комисия. Аз знам как се раздават. Затова много моля, дайте да направим един текст изобщо за пластичните изкуства, за музеите, за музейното дело.
Така ли е, госпожо Гешева? Извинявайте, ама ще ходим на музеи колективно след пандемията. Комисията, ще Ви водя, да видите, че нямам нито една работа в Националната галерия. (Реплики.)
Госпожо Гешева, от мен толкова. Тази тема ми е много любима. Това е моята професия, за мен е много важна. Аз съм човек с любов правил музеи. България има стара история и заслужава да имаме музеи. Сега Вие, ако желаете, може да отговорите на въпросите. Аз смятам Вие да не носите никаква вина за този текст. Има работна група, някой утвърждава и казва какво трябва да стане.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Уважаеми господин Рашидов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за коментарите по Законопроекта. Разбира се, че е важно да има обсъждане по такава важна тема, свързана с общото опазване на културното наследство. Като човек, който е работил в музей, моето отношение е идентично като Вашето. Смятам, че трябва да се положат още повече усилия за опазване на културното наследство, но и за подкрепа на музеите и на служителите в тях, които дават сърце и душа, за да изпълняват мисията си и да опазват движимото и недвижимото културно наследство.
По коментарите за музея ще помоля да дадете думата на госпожа Кацарова, която е директор на „Правна дирекция“ при нас.
Аз обаче искам да направя няколко уточнения и да обърна внимание на всички Вас, понеже никой не коментира, но в Заключителната разпоредба на този законопроект, който предлагаме, сме предложили да се измени чл. 14, ал. 2, т. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, като се предвижда издаването на наредба, която ще регламентира реда за осъществяване на финансово подпомагане на културните инициативи, целевите програми, творческите проекти и други.
Господин Рашидов, всъщност идеята на тази наредба е в действителност да се изготви нормативен документ, който да гарантира подкрепата на всички сектори и на онези, които не получават подкрепа като държавна субсидия. През това дали ще са театри, дали ще бъдат музеи и галерии, но те също ще могат да участват в рамките на тези сесии. Нашата идея е да има един нормативен акт, който да бъде подложен и на обществено обсъждане, така че да могат всички да имат отношение по темата, когато се урежда редът за провеждане на сесиите. Мисля, че това е важно уточнение, затова го споделям.
Що се отнася за резервата и за неговото наименование, лично апелирам и смятам, че това трябва да се случи, защото не е нормално световната ни ценност да се нарича „Праисторически, антични и средновековни структури в местността „Сборяново“ до село Свещари“, като всички знаем какво е Свещари. Мисля, че Министерството на културата през последните няколко години положи много усилия, за да издаде един акт, който не съществува от 19 години. Може би ще Ви учудя, но там нямаше актуализирани граници и режими, което пречи на опазването на резервата, така че този текст, който може би изглежда несъществен и уточнява едно наименование, е свързан с режимите на опазване на световната културна ценност и по своето същество според мен е изключително важен.
Относно уточнения по въпросите с музеите – госпожа Кацарова. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Госпожо Кацарова, заповядайте.
МИГЛЕНА КАЦАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! В хода на работата ни през тази година се извършиха различни проверки, включително проверка от Върховната административна прокуратура, както и от нашите контролни органи. Тези проверки дадоха като резултат необходимост от промяна на нормативната уредба, свързана само с частните музеи.
Тук искам да направя уточнение, че този текст не засяга по никакъв начин общинските музеи, държавните, националните или тяхната дейност. Текстът за отнемането на разрешението касае единствено и само частните музеи. Когато се подготви текстът, се анализира международната практика, включително големи музеи от мащабите на „Гети“ и най-вече музеи в Европа, което показа, че различните държави възприемат различен подход да отнемат лиценза или разрешението, като това не означава, че музеят престава да съществува или се затваря. За определено време му се налага санкция от държавата, в случай че той не е отворен за посетители 100 – 200 дни. Всяка държава е възприела различни подходи. Средният подход, който видяхме в международната практика, около 100 – 150 дни, ако не е отворен един частен музей в годината, се прилага да му се отнеме разрешителното, след което има механизъм той отново да кандидатства. Това не води до закриване на самия музей, а е своеобразна санкция от страна на държавата, в случай че той е бил отворен за посетители. Престава да съществува като публична институция, тоест не осигурява достъп на обществеността.
В тази насока искам да обърна внимание именно на това, че този текст не засяга по никакъв начин нито държавните, нито националните музеи. Засяга единствено и само отнемането на разрешение на частен музей – на господин Попдимитров беше такъв въпросът, с оглед на което и систематичното му място се намира в чл. 30, ал. 6. Категорично там е разписано, че става въпрос само за ред, по който се предоставя или се отнема разрешение само на частен музей. Частните музей са юридически лица с нестопанска цел. Те имат различен статут, по различен начин се създават и функционират – различен от този на общинските и държавните, където има санкции от държавата.
Считаме, че в тази насока, след като сме изследвали международната практика, тази ограничителна мярка, която в някаква степен съществува и досега, защото текстът относно отнемане на разрешението съществува и в момента. И в момента, ако те имат нарушения на Закона, които в момента не са конкретно посочени или конкретизирани в Закона, също може да се тръгне на процедура по отнемане на разрешението. В този смисъл чл. 30, ал. 6 е детайлизиран към настоящия момент с този законопроект, тъй като хипотеза на отнемане на разрешение на частен музей съществува в момента и в Закона.
По отношение на резервата „Сборяново“ бих искала да кажа също две думи. Става въпрос за изменение на наименованието на резервата, което е вследствие на проведена процедура по идентифициране и определяне режими и граници. Доколкото резерватите са посочени в списък-приложение към Закона, наименованието на резервата вследствие на премината процедура по идентифициране и определяне на режими и граници може да бъде извършено само след изменение на Закона. В тази връзка нашето предложение представлява нормален етап от провеждане на една юридическа процедура, която завършва с предложения за изменение на Закона, тъй като, както и госпожа Гешева каза, ние сме актуализирали границите и режимите на този резерват и това налага да предложим съответното изменение в Закона. Благодаря Ви, уважаеми депутати, уважаеми господин Председател.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Само да добавя, че направените уточнения не означават, че ние се отказваме да работим в диалог, и ако е необходимо, да се направят работни групи или други уточнения, които смятате, че са важни или трябва още информация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колежке, само да отговоря къде Ви е грешката. Не знам кои са Ви експертите. Защо, чудя се, на музея ще вземате лиценза?! Вземете на собственика на музея. Левски примерно – като се отнемат правата на собственика, закривате Левски ли?! Не Ви разбирам. С лекота закриваме музея. Защо?! Сменете собственика, принудете този, който е извършил престъпление, да получи наказание. Защо наказвате сградата, не разбирам?! Кой Ви дава правото за частен имот Вие да вземате решение? Той си го е платил. Ако той е сгрешил, него съдете, защо съдите сградата? Преди малко Ви дадох пример. Не е необходимо за всички да затворите едно нещо, вместо собственикът на това нещо да си понесе отговорността. Не Ви разбирам какво правите?! Защо отнемате на музея? Сменете собственика, кажете му, че е извършил престъпление, вкарайте го в затвора. С какво право пипате музеите? Утре ще започнете галерии да закривате, утре ще започнете да закривате, когото си пожелаете. На какво основание го правите?!
Ще дойдете дома ми да закриете. Ще ми кажете колко дни там трябва да дишам, иначе напускам къщата. Разбирате ли в какъв парадокс самите се набутвате?! И Ви казвам: ще качите правителството на черешата. Защо го правите – от незнание или от много знание?! Това, което предлагате, е нещо, което нормалният човешки мозък не приема. Вие наказвате в момента сградата. Защо? Да го намачкаме отвсякъде, нищо да няма. Затова Ви казах: при социализъм не се приватизира, оставете частната собственост. (Реплика от народния представител Тома Биков.) Да, национализира, приватизира, както искате. Оставете сградата, сменете собственика. Ето и аз съм съгласен – нерегистрирал, ще си понесе наказанието; откраднал – доказано, ще си понесе. Какво ще закривате, преди съдът да се е произнесъл?! Вие правите Закон да обвинявате, преди да има обвинение.
Вижте, аз няма да се съглася да закривате музеи. С хората каквото искате направете – с тези, които вършат престъпление. Музеят не върши престъпления, хората ги вършат. Защо наказвате музея?! Извинявайте, но аз няма да приема такова нещо, защото не виждам каква е логиката. С какво право, не Ви разбирам?! Ако нямате експерти, аз ще Ви намеря. Вместо Мария Василева и още някои, аз ще Ви намеря много талантливи, и то световноизвестни – хора, на които целият им живот е музеи. Не Ви разбирам. Благодаря.
Заповядайте за отношение, господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър, колеги! Уважаема госпожо Кацарова, Вие знаете колко много Ви уважавам. Дълги години сме работили заедно и аз нямам претенции към нашата работа. Като императив, ако извадим дори, че много частни музеи работят перфектно, и то по-добре от държавните и общинските, тъй като имат мениджъри, които по-активно защитават политиката на музеите. Но Вие имахте възможност и по сега действащия закон да вземате тези мерки. Имахте възможност дори да изработите правилник, който Министерският съвет да приеме и да действате по него.
Вие казвате, че се отнася само за частните. Аз чета пак и пак не мога да разбера. В чл. 30, ал. 6 е отпаднало именно това, че се отнася до частния музей. Текстът свършва до „предложение на директора на Инспектората“. Или аз съм глупав, или… (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Именно и затова Вашето твърдение, че се отнася само за частните музеи, ми звучи крайно неубедително, тъй като това ограничение е отпаднало. Не казвам, че е справедливо за частните музеи. (Реплики.) Ние сме го предложили. (Реплики.) Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Никой не е против. Напротив – смятах, че онези ограничения в Закона сега имаме шанс да ги отворим, да ги либерализираме, да дадем подем на държавата наистина да инвестира в култура. Ние нямаме инвестиции. Вие си правите закони и закончета, но замислихте ли се какво ядат тези хора, като завършат? По 100 човека завършват Художествената академия.
Колеги, ако няма други изказвания, закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 002-01-72, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2020 г. – първо гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 7.
Госпожо Заместник-министър, безкрайно Ви благодарим, че ни изтърпяхте. Ние малко Ви притеснихме, но не Ви унизихме. Затова Ви притеснихме, за да не сме унизени ние от този законопроект. Взаимно да си благодарим за търпението и за доброто отношение. Да сте живи и здрави!
Продължаваме с точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Процедурните правила за избор на генерален директор на БТА са съобразени с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за Българската телеграфна агенция.
Колеги, имате думата за изказвания, коментари и предложения по отношение на процедурните правила.
Господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! Ние ще приемем процедурните правила, но Ви моля да обърнете внимание на срока и да го дискутираме тук. В писмена форма чрез председателя на Народното събрание трябва да се подадат документи в срок до 15 януари 2021 г. Струва ми се, че съвсем логично е да дадем малко повече време и с оглед на празниците. До 15 януари не мисля, че ще бъде ефективно, и няма да бъде толкова страшно, ако го удължим. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има думата уважаваната от всички нас госпожа Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Въпрос към колегата Ченчев. Не мога да разбера аргумента, с който трябва да удължим срока, и правя обратно предложение – да запазим срока, който е указан, защото все пак, колеги, работим в хипотезата, че до края на февруари е мандатът на нашето Народно събрание. Трябва да успеем до тогава да се справим с тази процедура. (Реплики.)
До края на февруари, ако държавният глава, сега да не влизаме в дълбоки хипотези, не си е променил мнението, трябва да сме приключили с това, защото иначе ще оставим Агенцията без директор.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Какво предлагате, госпожо Кръстева?
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Да се запази същата дата. 15 януари според мен е абсолютно достатъчен срок.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: А кога предлага господин Ченчев? (Народният представител Иван Ченчев говори при изключени микрофони.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: И още един въпрос имам. Не видях изискване за свидетелство за съдимост.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Има, има.
Колеги, от нашата група има ли изказвания?
Господин Ченчев, прав сте. И двамата сте прави с госпожа Кръстева. Имам предвид, че, докато още не е изтекъл този мандат, не са дошли така наречените избори, е добре да изберем. Да го обсъдим, разбира се, да го направим както желаете всички. Да не оставим въпросът да се забатачи по време на мандат, избори и ще отиде една година, господин Ченчев. В крайна сметка БТА е Агенция, която трябва да заработи и хората да се стегнат. Мисля да намерим средата, защото разликата, както каза господин Биков, не е много голяма – пет дни. До 21, 22, 25, но до края на месец януари, след ваканцията да седнем и да свършим това. Така съгласен ли сте? Или за да няма проблем, по средата някъде да го насрочим – между твоята дата и на госпожа Кръстева, и да има мир. (Народните представители Тома Биков и Велислава Кръстева говорят при изключени микрофони.)
Има една процедура, и тя е права – малко да изчакаме, да си внесат документите, да ги прегледаме, да видим на кого ще отрежем желанието за пет години.
РЕПЛИКА: Това е след това. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, най-добре е по средата, мир да има. На 21-ви да бъде. Искаше да не е на 25 януари.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не става дума за 21-ви или 25-ти. Става дума, че като се удължи, това е само подаването на документи. След това процедурата може да продължи така, че да се разпусне Народното събрание и да няма директор на БТА. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, съгласен съм.
Какво предлагате, господин Ченчев?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не знам защо се разгоря в такава емоционална степен дискусията, но имам право на своето предложение. По логиката, която Вие, господин Велчев, казахте преди малко, тогава защо е до 15 януари, като са само едни документи? Защо не е до 5 януари примерно? (Народният представител Красимир Велчев говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Велчев иска да каже, че рано пиле, рано пее. (Реплики.)
Добре, приятели, давайте предложения, да стигнем до някакъв консенсус. Да, времето е важно. Така е, да не остане за по-нататък, защото ще се забатачи и ще оставим обезглавена тази институция. Да го решим. Дайте да се разберем за една дата. (Реплики.) Спорът ни е на коя дата да бъде. Дайте да се консолидираме. (Реплики.)
Господин Ченчев, вижте, ще решим нещата демократично, след изказването на Велислава Кръстева. (Оживление.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Искам да Ви обърна внимание, колеги, че в подаваните документи не е включена концепция, тъй като документите се подават от народен представител или от парламентарна група. Концепцията се представя след това при изслушването пред Комисията. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Искам да решим този проблем, иначе спорът ще е дълъг.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ченчев.
За – 5, против – 9, въздържал се – 1.
Предложението не се приема.
Колеги, гласуваме Проекта на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
За – 16, против – няма, въздържал се – 1.
Колеги, по точка „Разни“ има ли нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,21 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Валентина Меченова
