1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с раздел V от решение на Народното събрание от 18 декември 2020 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.

---

На 21 януари 2021 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с раздел V от решение на Народното събрание от 18 декември 2020 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя Вежди Рашидов.

* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимият кворум – откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Изслушване в Комисията по културата и медиите на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция, в съответствие с раздел V от решение на Народното събрание от 18 декември 2020 г. за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
2. Разни.
Скъпи колеги, има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред, колеги.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Заседанието е открито и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. На днешното заседание присъстват: Ивайло Данаилов и Кирил Вълчев – кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, В СЪОТВЕТСТВИЕ С РАЗДЕЛ V ОТ РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Бих искал да Ви припомня процедурата за провеждане на изслушването. Кандидатите се представят от вносител на предложението в рамките на две минути. На кандидатите ще им бъде дадена възможност за лично представяне на виждания за развитие на БТА до 15 минути. Народните представители могат да задават въпроси към кандидатите по две минути. Кандидатите отговарят на въпросите до 10 минути.
От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специалния тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Изготвя се и доклад с проект за решение на Народното събрание. Докладът на Комисията от изслушването се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани решенията и те се публикуват на специалния тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Уважаеми колеги, в Комисията са получени две предложения за генерален директор на БТА. Предложенията са за: Ивайло Данаилов от името на парламентарната група на „БСП за България“, което е внесено от Георги Свиленски, Драгомир Стойнев и Александър Симов; за Кирил Вълчев предложението е от Вежди Рашидов, Тома Биков, Ася Пеева, Евгени Будинов, Емилия Милкова, Радослава Чеканска, Красимир Велчев и Калин Вельов.
Предложенията за кандидатите заедно с всички документи са публикувани на специалния сайт на страницата на Народното събрание, съгласно Процедурните правила и са публично оповестени.
Съгласно Раздел ІІІ и ІV от Процедурните правила на кандидатите е извършена проверка по Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и не са открити документи, установяващи принадлежност на кандидатите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за БТА е направена проверка. От справката е видно, че те не са осъждани. Резултатите от проверките са публикувани на специалния тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
От кандидатите са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел І, т. 2: писмени мотиви, автобиография, диплома за висше образование, декларации, документи, удостоверяващи изискванията по чл. 11, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция.
От синдикалните организации в БТА и БНТ са постъпили писма в подкрепа на господин Кирил Вълчев. Предложенията за кандидатите и всички документи са Ви изпратени своевременно по електронните пощи.
Колеги, съгласни ли сте да преминем към изслушването?
Моля да гласуваме.
За 14, против и въздържали се няма.
Според правилата представянето на кандидатите е по азбучен ред на собствените им имена. Давам думата на господин Симов да представи предложението за господин Ивайло Данаилов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „БСП за България“ представяме кандидатурата и предлагаме за генерален директор на Българската телеграфна агенция да бъде избран господин Ивайло Стефанов Данаилов.
Ивайло Данаилов е роден в град София. Филолог и журналист е. Завършил е английска филология и българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Има над 30 години опит в областта на журналистиката в различни медии в България и чужбина. Професионалното си развитие започва в Българската телеграфна агенция като преводач и репортер в редакция „Информация за чужбина“. По-късно преминава в редакция „Вътрешна информация“ като политически репортер. В същото време работи като стрингър за „Асошиейтед прес“ и ЮПИ.
През 90-те години Ивайло Данаилов работи във вестник 168 часа, където е разследващ репортер и редактор в отделите „Бизнес“ и „Международен“. По-късно се връща в Българската телеграфна агенция като главен редактор на редакция „Пресфото“.
Бил е отговорен редактор във вестник „Неделен стандарт“, работил е и като редактор в международния отдел на вестник „Труд“. Бил е съветник в правителството на Димитър Попов, а по времето на тройната коалиция е съветник на министър-председателя, както и медиен съветник на премиера Орешарски.
Ивайло Данаилов е член на Европейската асоциация на политическите консултанти, както и член на клуб „Венис“ – организация на ръководителите на правителствените и пиар служби на държавите членки на Европейския съюз.
В годините Ивайло Данаилов е придобил сериозен авторитет сред колегите си. Има достатъчно опит в работата си с хора и в ръководството на различни проекти. Познава отлично медиите и сътрудничеството с тях, което е от огромно значение за дейността на Българската телеграфна агенция.
Професионалната му реализация и биография илюстрират безпристрастност при вземането на решения и спазването на етичните правила.
Ние сме обединени в мнението си, че работата му като генерален директор на БТА ще бъде гаранция за висок професионализъм и постигане на откритост, прозрачност и диалогичност в работата на Агенцията. Всичко посочено ни дава основание и убеденост да предложим и защитим кандидатурата на Ивайло Данаилов за генерален директор на БТА. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симов.
Сега давам думата на господин Биков да представи предложението за господин Кирил Вълчев.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на ГЕРБ ще представя кандидатурата на господин Кирил Вълчев за генерален директор на БТА.
Кирил Александров Вълчев е роден на 24 май 1973 г. в София. През 1992 г. завършва с отличен успех Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, а през 1998 г. завършва с отличен успех Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалност право, степен „магистър“.
Завършва професионален курс по радиомениджмънт в „Дойче Веле“ – Кьолн, Германия, през 1995 г. Бил е стипендиант в Програмата за европейски лидери на „Джърман маршал фонд“ в САЩ през 2000 г. През 2003 г. е на стаж в българската секция на ББС в Лондон, Великобритания.
Притежава езикови умения по английски, руски, латински, старогръцки и старобългарски език.
В периода 1993 – 1995 г. работи в БТА. От 1993 г. до момента е автор на обзорното седмично предаване „Седмицата“ на Дарик радио. Отразявал е редица събития като пратеник на радиото.
Кирил Вълчев е секретар на Съюза на българските национални и електронни медии, в която членуват БТА, БНТ, БНР, Би Ти Ви, Нова телевизия и Дарик радио.
Като адвокат Кирил Вълчев работи в областта на медиите, интелектуалната собственост. Автор е на публикации в областта на конституционното и търговското право. Правен консултант е на БТА и Дарик радио.
През 2011 г. участва в изработването на Закона за Българската телеграфна агенция.
Носител е на редица отличия и награди в областта на медиите.
Кандидатурата на господин Вълчев се подкрепя от изпълняващия длъжността генерален директор на БТА и синдикалните организации в Агенцията. Получено е писмо от синдикатите в БНТ в подкрепа на тази кандидатура.
Доказаните професионални качества и безспорният обществен авторитет на Кирил Вълчев го правят достоен кандидат за генерален директор на БТА. Това е причината парламентарната група на ГЕРБ да издигне неговата кандидатура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви много, уважаеми господин Биков.
Сега, уважаеми колеги, ще дам думата на кандидатите за лично представяне по азбучен ред на малките имена.
Господин Данаилов, имате думата.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Благодаря Ви.
Ще бъда кратък.
Първо трябва да кажа защо се кандидатирах за шеф на БТА. То е, защото съм журналист, навремето имаше една дума „бетеанец“, което значеше доста години, голям професионалист, обективен и така нататък. За съжаление, в днешно време не знам имената на нито един журналист от БТА. Това не е обидно, по принцип те трябва да са анонимни, но навремето имаше хора като Бочаров, Иво Инджев и много други. Естествено, единственият, който знаех, беше Максим – лека му пръст.
Идеята ми е, че БТА трябва да се върне там, където беше преди много години. Беше Агенция, вярно държавна, но ролята на една агенция е да предоставя новини и те да се ползват от всички останали медии. Просто леко уточнение: една агенция трябва да няма политическа окраска. БТА се е опитвала да го прави около 120 години и повече, но в зависимост от финансиранията, винаги има странични неща. В момента се държа нормално, но за жалост почти не се появява като основен източник на каквото и да е според мен, разбира се, без да обиждам.
В света има пет големи агенции: Ройтерс ДПА, АПА. БТА в общи линии се равняваше с тях, сега пак се опитва, но не е много лесно.
Нашата агенция отговаря на всички изисквания за една агенция: да дава точна, бърза и професионална информация. Има един израз – и навремето, и сега е важно кой ще даде първата новина. Доста години това беше БТА.
Когато като работех като журналист, изразът беше: „Аз ще проверя в БТА“. Днес няма такъв израз. Международниците използват: „Аз ще проверя в „Ройтерс“, няма да проверя в БТА“, за жалост. Това има връзка с така наречените измислени напоследък новини и мисля, че ролята на Агенцията в тази област би трябвало да се засили отвсякъде. Ако някой се съмнява в някаква новина, просто да отвори една агенция и да види, че не е такава.
Не е лесно да бъдещ водеща агенция. Това става, както всички знаят, с пари и с добри журналисти. Всеки ще каже, че е лесно с пари, но най-важното на една агенция са репортерите, журналистите.
Основната тежест на БТА, както винаги е било, са вътрешните, международните новини, снимки и анализи. Не мога да кажа, че Агенцията в момента има някакви собствени анализи. Имаше имена, които пишеха анализи и вестниците ги вземаха, сега – не съм убеден.
Вътрешната информация е най-важната. Една агенция е толкова по-добра, колкото е по-бърза. За жалост, отдавна не съм чувал „БТА съобщи първа новина“ и така нататък. Това е разбираемо – хората пускат новини, социални медии, но при положение че агенция като БТА в цялата страна има 30 кореспонденти, не виждам причина дори комин да падне да бъде първата новина, което, разбира се, не е новина за нормалните медии, но като гледам се използва в телевизията.
Няма да казвам какво може да се направи, просто казвам мнението си, защото човек трябва да отиде в самата агенция и да види какво е и да дава акъл.
При положение че БТА има договори с петте основни агенции, което е трудно и почти никой в тази държава, никоя медия не може да си позволи, международните новини са много важни за самата агенция. Тя ги получава, превежда, пуска и така нататък – ползват се. За жалост, в последните години Агенцията остана само с един кореспондент в чужбина. Казвам за платен – който се издържа от Агенцията. Вероятно има стрингери и други сътрудници, но това не е много положително. Гледах в дискусиите, че и други смятат, че е правилно да се увеличат кореспондентите. Това е скъпо мероприятие, но винаги при желание има начини. Когато кореспондентът на БТА, който е в Белград, може да каже нещо първи и тогава ще се използва.
Другото е за Пресфото. В последните години е едно от най-важните неща – всички ползваме снимки. Аз бях главен редактор на Пресфото. Това беше в края на 90-те – 2000-та. Нескромно е, ще се похваля, че аз започнах дигитализацията на Пресфото, където има невероятен материал от 30-те години на миналия век. Снимки, които стояха в едни албуми, мазета и така нататък. Започнахме да ги оправяме. Скоро четох, че тази дигитализация продължава, което е много добре. БТА беше първата, която имаше дигитални фотоапарати след всички вестници, но то беше отдавна. Сега не е съвсем така. Това е важен момент, но за жалост и тук трябват пари.
Не изключвам БТА да използва и снимки на любители, защото някой път те са невероятни, но това не значи, че трябва да разчита на тях.
За мен една от най-големите и важни редакции в тази агенция е така наречената „Информация за чужбина“. Може да прозвучи смешно, аз там съм започнал, но във всяка нормална агенция, особено ако е държавна, има такава редакция, която се занимава да излъчва новините от страната. Помня програмите отпреди 10 ноември и ги излъчвахме, както се излъчва всичко. Още тогава се издаваше един бюлетин за България – не помня как се казваше, в който се колко сме готини и как сме построили една сграда, един завод и така нататък. Може да се казва агитация и пропаганда, но това го прави всяка държава. Сега продължава и трябва да продължи, защото това всъщност е съвременният пиар на България. Тази редакция би трябвало да е подкрепена с каквото може. Непрекъснато се говори за туризма, дават се средства за агенции да рекламират България, други да рекламират България – какво пречи част от тези средства да влязат в БТА и да вършат тази работа, която могат, знаят, имат ресурс, имат снимките, имат хората, имат кореспондентите?!
Когато източникът за България е такова нещо като БТА, мисля, че доверието е поне 20-50% по-високо. Това, което правеше БТА доскоро и мисля, че го прави – срещите на БТА с българските медии, даже бих го включил в тази редакция, защото те се събират, говорят за България лошо, добро, но говорят за нея. Не е важно какво говорят толкова, плюс това те са български медии. Това трябва да продължи.
Мисля да приключа. Не съм най-големият специалист по сайтове, но мисля, че има какво да се направи за сайтовете на Агенцията, но там трябват тесни специалисти. Достъпът трябва да е по-лесен, график и такива работи. Не е моя работа, но мисля, че има какво да се прави, защото съм влизал в сайта по работа и невинаги съм успявал да намеря това, което търся. В социалните мрежи може би не трябва да се публикуват само линкове, а да се пускат и новини, но това са подробности.
Друга идея, която може да се прави в БТА, е така наречените .... Може да се провеждат обучения на журналисти. Той, както и аз, преди много години там ни беше стажът, което беше много хубаво. Мен ме остави за по-дълго, той се разви в друга насока. В това има много хляб. Самото БТА кани журналисти, даже има специални програми в Европейския съюз, по които когато обучаваш млади хора, има възвръщаемост – не само в младите хора, има пари за агенцията, която ги обучава.
Накрая, имаше нещо като обществена дискусия за БТА. Не беше кой знае каква – предимно Фейсбук, различни мнения. Моето мнение е, че да, важно е общественото мнение, важно е какво мислят различни организации, но една агенция не може да се управлява от общественото мнение. Тя трябва да се управлява от професионализма, от бързината и точността.
От друга страна, при това обществено обсъждане не забелязах някаква реакция в различните медии. Едните писаха „кой е той“, другите писаха кой съм аз и това беше – за БТА не ставаше дума. Това само доказва, че основните получатели и заинтересованите от продукцията на БТА са всякакви медии и явно не са толкова заинтересовани. Тоест, за жалост, има една нужда самата Агенция да си повдигне имиджът.
Освен това, да, имаше мнение от един човек, който е работил повече от 15 години в БТА, който каза, че трябва да има платформа за литература, изкуство, култура и образование по името на закритото издание „ЛИК“. Това е емблематична марка и изразяваше мнението на творци от различни хора на изкуството. Това би трябвало да се продължи по някакъв начин. Не казвам дали трябва да е със списанието „ЛИК“, в което дори аз съм писал навремето, но когато една агенция е държавна, тя трябва да се погрижи по някакъв начин – все пак взема бюджет от държавата, и да говори и да пише неща, за които частните медии трудно намират финансиране. Винаги обвързвам двете неща – тази агенция е държавна.
Имаше мнение, че информацията трябва да е безплатна. Аз тук не съм много съгласен, защото в живота няма безплатни неща, още повече, ако са стойностни, си струват. Но винаги може БТА да прояви разбиране и да предостави информация на такива, които имат нужда от нея и заслужават да я получат. Винаги може да се направи символична цена и така нататък. Благодаря Ви, ако имате въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Данаилов.
Да изслушаме господин Вълчев.
Имате думата, господин Вълчев.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Първо искам да благодаря на онези от Вас, които приеха идеята на колегите от Българската телеграфна агенция да бъда издигнат за кандидат. Искрено се надявам, че ще успея да убедя и останалите в професионалните си качества, за да заема тази изключително отговорна позиция.
Представил съм Ви в писмен вид в кратко изложение в 10 точки и в подробно изложение в 20 страници своята визия, както са наречени в правилата, своите виждания за развитието на Българската телеграфна агенция.
Най-важната точка е запазването на безпристрастната, точна и бърза информация. Тази информация се разпространява в пет посоки. На първо място, това често пъти е единственият източник на информация от света за България. В момента в БТА се обработва и разпространява информация от осем чужди езици – английски, гръцки, немски, румънски, руски, сръбски, турски и френски. В историята на БТА се помнят периоди с два пъти повече езици. Смятам, че поне арабският, испанският и китайският трябва да бъдат възстановени.
На следващо място, това е основен, а често пъти и единствен източник на информация от България за света. От изключително значение за международния образ на България и за представянето на наши и различни национални каузи.
На трето място, БТА би могла да се развие, каквито бяха и идеите на Максим Минчев, като източник на информация за света не само от България, а от целите Балкани. Всъщност БТА има традиции в това отношение. Още в 1973 г. например БТА организира конкурса, класацията „Спортист на Балканите“. Нека си спомним, че това би било естествено продължение на приоритетите от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
На четвърто място, БТА е основен информатор на достоверната, подчертавам, достоверна информация за българите в самата България. Агенцията запази през всички тези години авторитета си на професионално разпространение на информация и със знания и опит на наистина много добри журналисти.
И не на последно място, БТА е основен източник от и за българските общности по света. Тук, както знаем, Максим Минчев направи много с организирането на световните срещи, и по-подробно ще Ви представя и някои други идеи как това да продължи да се развива.
Основното, което поемам ангажимент, че ще следваме – че БТА няма да се превърне в правителствена информационна служба, че тя трябва да работи с което и да е българско правителство в интерес на обществото и на държавата. Йосиф Хербст е известен български журналист, бил е ръководител в един период в Агенцията, казва: „Никому в угода, на никому напук“. Ще следвам този принцип, защото смятам, че достоверният образ на България е именно с нейните съществени съдържателни обществени дебати и не пропаганда трябва да представя България пред света, а именно този демократичен образ – образ на страна с дебати, в които участвате всички Вие, независимо от кои политически сили сте.
Разбира се, съгласен съм, че трябва да се подобри бързината на информацията от БТА, така че в по-голяма степен да отговаря на принципа за навременност в Закона. Но бързината не трябва да бъде за сметка на точността. Закъснялата истина е по-добра от бързата лъжа. БТА ще остане пример за спазване на журналистическата етика – така, както изисква Законът. БТА участва и в Етичния кодекс на българските медии още от неговото приемане през 2005 г. Аз самият бях дълги години член и председател на Комисията за етика в електронните медии и смятам, че БТА може да има роля в популяризирането от БТА на практиката на прилагането на този кодекс, за да се налагат добри стандарти във всички медии.
На следващо място, разбира се, искам да отбележа, че БТА остава основен защитник и популяризатор на книжовния български език. Всички тези, които имате достъп до информацията на БТА, знаете, че там се пише правилно.
Разбира се, стигаме до съществен момент – един принцип, който смятам, че е нарушен, макар и прогласен от Закона, а той е за равнопоставеността на достъпа до информация. Плащането от институции и лица за разпространяването на информация от обществена полза, без търговски характер имам предвид, е неравнопоставено на тесния кръг институции, които имат право на безплатно разпространение на такава информация. Платеният достъп до собствените информационни продукти на БТА е неравнопоставено с този ограничен кръг лица, които имат право на безплатен достъп. Тези времена, които в различни периоди от историята на БТА се помнят, на два вида бюлетини – явни бюлетини, поверителни бюлетини, някои от тях издавани дори в един единствен екземпляр, смятам за безвъзвратно отминали.
Затова смятам да Ви предложа и надявам се да получа подкрепа за съществена реформа. На първо място, БТА трябва да се превърне в безплатна платформа за цялата информация от обществен интерес в България, идващ от лица на публични длъжности или изпълняващи публични дейности, а и в по-широк кръг всякакви дейности от особен обществен интерес.
В момента Законът, по който и аз работих през 2011 г., под натиска на тогавашната финансова криза, предвиди, че БТА около една пета от издръжката си ще осигурява самостоятелно с продажба на различни продукти. Затова и само в осем точки са посочени институции, на които могат да бъдат разпространявани безплатно съобщения, актове, обръщения. Между тях са президентът и председателите на парламентарно представените политически партии. Забележете – Вие отделно като народни представители не можете да поискате безплатно Ваше съобщение по някаква тема да бъде пуснато, ще трябва да платите съответна цена за това. Намирам го за нелепо. Плащане в агенция, която се издържа от държавата, същите тези държавни институции и общински институции да плащат. Смятам, че това трябва да отпадне и всички Вие да имате право, независимо на какви публични постове сте, чрез БТА да разпространявате позициите си.
БТА е нещо по-различно от БНР и БНТ. Има достатъчно място, как да го кажа, това не е радио, не е телевизия, БТА може да разпространи хиляди съобщения, дори ако някой намира някои от тях за малозначителни. Но трябва да има едно място, където самите медии на първо място, в тяхна услуга да могат да намират достоверен първоизточник на информацията. Забележете, не си представям БТА да стане нелоялен конкурент на всички останали медии с помощта на държавно финансиране, защото всъщност всички останали медии ще запазят основната си функция – на първо място, да подбират кои новини според тях са важни, на следващо място, да ги подреждат – с какво да започват новините, след това, да ги комбинират и съпоставят, да намират връзките между тях и разбира се, да ги анализират и коментират. В момента българската държава няма такова място, където публично значимите дейности да отправят своите съобщения. Затова смятам, че не само организациите на бюджетна издръжка по смисъла на Закона за публичните финанси, а и лица, извършващи други публични дейности. Разбира се, техният кръг е въпрос на обсъждане – юридически лица с нестопанска цел, синдикални, работодателски организации, религиозни общности, професионални организации, всички политически партии, независимо дали са финансирани от бюджета или не, защото са останали извън парламентна с по-нисък резултат, би трябвало да имат право с помощта на българската държава на едно място да разпространят свое съобщение. Аз бих разширил този кръг и с организации, които са с нетърговски характер – културните организации по Закона за закрила и развитие на културата, образователните организации, научните организации, спортните организации и, разбира се, институциите на Европейския съюз.
На следващо място, което смятам за още по-съществено, смятам, че БТА трябва да започне да разпространява безплатно собствените си продукти със свободен достъп за всички лица в България и чужбина. Впрочем и в момента българското общество чрез държавния бюджет плаща за това, но остава една малка част, която принуждава да плащат за информационните продукти на БТА всички с изключение на лица, посочени в 13 точки. Извън този кръг остават държавни и общински институции, на практика кметовете плащат, посолствата на чуждите държави в България. Съгласете се – нелепо е да казваме на нашите чужди партньори: „Искаш ли да знаеш какво мисля аз?“ И когато те отговорят: „Да, искам“, ние да казваме: „Ами плати ни, за да си прочетеш в БТА“.
Българските медии, включително финансираните от държавния бюджет национални телевизия и радио, също трябва да плащат, което също намирам за нелепо, чуждестранните медии, частните организации, гражданите. Чуждестранните медии, обърнете внимание, ние независимо какво самомнение имаме, не сме в центъра на световното внимание, ние имаме интерес България да присъства, и някак си е глупаво едновременно да искаш да отразяват твоите мнения, твоите позиции, интересни събития, положителни събития в твоята страна, и да им казваш: „Платете ни, иначе няма да можете да прочетете дори“.
Разбира се, в това предложение има редица подводни камъни. Например, както посочи и моят колега, големите агенции, на които е абонат БТА – „Ройтерс“, „Асошиейтед прес“, „Франс прес“, не желаят безплатно разпространяване. Това би означавало, че „Международна информация“ би останала сегмент, който ще бъде платен. Но ми се струва, че има изключителен потенциал в двустранните отношения, каквито Максим Минчев поддържаше с редица агенции, с много по-систематичен подход да се стигне до по-интензивен двустранен обмен, без той да измества този, който ще се наложи да остане платен заради отношенията с големите агенции. Впрочем по тази тема в тази Комисия се говори от 2012 г. При избирането му в първия мандат по новия закон Максим Минчев говори точно за това – че агенцията трябва да стане безплатна.
Освен това смятам, че трябва да останат редица специализирани информационни продукти, които се изготвят по специално възлагане – справки от архива, проследяване на информационния поток по конкретна тема, изпращане на новини със съобщения на мобилни устройства и така нататък.
Приходите от собствената дейност на БТА биха се ограничили до специализираните информационни продукти. В момента тези приходи са около един млн. лв. – сума, която според мен не е тежка за българската държава, но е тежка най-малкото за българските медии, които се налага да плащат за информация.
Понеже стана дума за издателската и печатна дейност – да, съгласен съм, че тя трябва да се ограничи до един принцип в закона – популяризиране на българската култура в България и по света, но и да се разшири например със специализирани издания в областта на журналистиката с образователен характер.
Лично аз имам колебания за рекламата. Смятам, че на този етап не е приоритетен въпрос дали БТА трябва да продължи да има реклама – тя е с пренебрежими суми. Това, което смятам да направя обаче, е това, което налагаше Максим Минчев и ръководството досега – да слага тези стени с рекламки с всички говорещи на пресконференции, да отпадне. Също намирам да нелепо националната информационна агенция, когато даваш пресконференция в нея, да има нещо повече от собствения ѝ знак. БТА може да печели, разбира се, от наеми, от интелектуална собственост, като обаче подчертавам, че гледам на сградите, тя е една основна сграда, но има и други помещения в страната, които ползва БТА, като наистина дадени за информационна дейност, а не за брокерство на недвижими имоти. Вместо да даваме под наем стаи, по-добре да разширим архива.
Смятам също така, че допълнителни средства, например за дигитализация, която така или иначе държавата в огромния обем, който трябва да се направи, няма да може да плати бързо, могат да се използват различни международни програми и европейски проекти, за което смятам, че е добре да има, ако не звено, то поне ясно отговорни служители в Агенцията.
Смятам, че БТА трябва да разшири формите и каналите за представяне на информацията си. В края на един петгодишен мандат всяка новина би трябвало да се разпространява в четири формата – текст и снимка, което сега БТА прави, но да има задължително видео и аудио. Честно казано, виждам първия източник на това видео и аудио съдържание в тези, чиито безплатни съобщения ще се разпространяват от БТА – просто БТА ще постави условие да получава в тези формати съобщенията.
Освен това в по-дългосрочен план би трябвало да стигнем до задължително или дублиране, или поне субтитриране на информацията на БТА на английски език, за да бъдат използваеми по света.
Да, сайтът трябва да се подобри, БТА трябва да има мобилни приложения, защото от „Ройтерс“ до „Бахктар нюз ейджънси“ в Афганистан имат такива. Трябва да присъства и в социалните мрежи.
Трябва да се направят инвестиции в архива. Тях ги виждам в пет посоки. Вече Ви казах, че смятам да използвам свободните помещения – вместо да бъдат давани под наем, в самата агенция трябва да има модерни съоръжения за подреждането им. Знаете, че има такива библиотечни стелажи, техника за климатичните условия за съхраняване, ускоряване на дигитализацията, хардуера и софтуера за улеснено използване.
Шеста точка в програмата ми е за новите кореспонденти в България и в чужбина. Смятам, че единствено БТА има потенциала в услуга на всички български медии да разшири кореспондентска мрежа, повтарям, не щатна, а с нещатни сътрудници, непостоянни във всяка българска община, за да има платформа, от която да се информират всички медии в България.
Кореспондентите на БТА в чужбина. Смятам, че е реалистично в края на 5-годишен мандат в България да има кореспондент на БТА във всички съседни на България държави – Република Северна Македония, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция, и бих започнал от Скопие. В перспектива за следващ мандат важни за българската външна политика са посоки като Коридор № 8 и другите съседни на България – държавите край Черно море.
На следващо място вече подчертах, че обменът с чуждите информационни агенции трябва да бъде систематизиран. То може да става дори по прост начин – ясни задължения за размяна на конкретен брой информации, а това ще бъде възможност и за едно влияние на България, представяйки своя демократичен образ с такъв обмен. Той би бил и безплатен за разлика от големите агенции.
Ще се опитам да съхраня позициите на БТА в международните организации като се започне от Асоциацията на информационните агенции в Балканите и Югоизточна Европа, другата Асоциация – за Черноморския регион, Световния конгрес на информационните агенции. На тези организации на ръководни позиции беше Максим Минчев. Признавам, че смятам, че един нов човек за тези информационни агенции едва ли ще може да съхрани президентски постове, генерален секретар, но така или иначе БТА трябва да бъде активната.
Информацията от и за българските общности. Смятам, че БТА има потенциала да развие мрежа от нещатни кореспонденти, стрингери в българските общности по света като започне от най-големите градове с голямо съсредоточаване на българи. Ние не знаем какво става сред българите в Чикаго, нямаме системна информация там. Разбира се, всеки от Вас може да посочи различни подобни посоки. Максим Минчев имаше идея за специализирана емисия за българите по света, която според мен трябва да отчита различните интереси на тези общности – старата миграция, новата, тези които вече са се родили в чужбина или тези, които просто са получили български паспорти и се чувстват българи.
Срещите на българските медии по света трябва да продължат. Виждам възможност за развитие, като те бъдат включени в една обща асоциация. Такава асоциация впрочем и в момента работи, но тя на практика е само с български журналисти.
Трябва да се направят две важни инвестиции. Едната е в хората, другата е в технологичното обновяване. В БТА работят около 220 човека. Отбележете, че в това влизат и кореспондентите в по-големите градове – те са по двама или дори по трима. Средното възнаграждение е много по-ниско от другите медии. Има редактори и репортери, които получават нетни възнаграждения в размер на минималната работна заплата за България. Затова смятам, че трябва да се преразгледа държавната политика при финансирането на тези възнаграждения. Разбира се, в самото БТА заедно със синдикатите трябва да се осъвременят правилата за допълнително материално стимулиране, за да се насърчава по-добрата работа. Това може би ще бъде обсъждано от който да е следващ генерален директор още през пролетта, заради изтичането на колективния трудов договор в Агенцията.
Възрастта на огромна част от служителите е предпенсионна, някои вече са и в пенсионна. Те не могат да бъдат освободени защото няма на кого да предадат опита си, защото тези, на които ще го предадат, трябва да дойдат да получават чиста сума колкото минималната работна заплата.
Трябва системно да се привличат млади хора, които освен с финансови стимули, могат да бъдат привлечени със стажове, които организират самите университети, но и със стажантски програми на самата БТА и с ясни перспективи за кариерно развитие. БТА трябва да обучава и своите служители непрекъснато, особено в технологичен аспект, но и разбира се, за тези неща за които говорих в началото – за съдържанието на информацията.
Само бих искал да Ви маркирам и още един потенциален източник на финанси в БТА, ако това доста глупаво решение на Националната информационна агенция да трябва да се пази от частна охрана, а не от Министерството на вътрешните работи, бъде променено. Лично ще настоявам пред правителството да измени съответното постановление, с което БТА беше извадена от списъка на националните институции, пазени от МВР.
Технологичното обновяване не съм готов в момента пред Вас да представя в детайли. Това, за което поемам ангажимент, е още със следващия отчет, който ще бъде в началото на следващия парламент – 30 април е датата, да Ви представя конкретен план за следващите пет години, който да включва каква техника, какъв софтуер и какви инвестиции в историческата сграда на БТА би трябвало да се направят. Това, което смятам веднага да направя обаче, е да инвестирам в системи за по-добро административно и финансово управление, които не са чак толкова скъпи. Смятам, че националната информационна агенция на България трябва да има електронна деловодна система и безхартиен документооборот.
Накрая, защото знам, че пресрочих времето, бих искал да Ви кажа няколко думи за личните си мотиви да се ангажирам с тази позиция. Вие ме познавате иначе добре. Работих с четирима директори на БТА като журналист при Стефан Господинов и Милен Вълков, като юрист при Панайот Денев и Максим Минчев. Бях въведен на практика в журналистиката в БТА. Като студент работих повече от две години в редакция „Информация за чужбина“, където е работил и господин Данаилов. Първият ми юридически опит беше в БТА. Господин Денев тогава ми повярва заедно с господин Радев и освен на Дарик радио станах адвокат на БТА веднага след като завърших. Първият ми законодателен опит беше със Закона за БТА. Смятам, че имам дълг към Българската телеграфна агенция. Освен това имам и личен дълг към Максим Минчев, който днес щеше да има имен ден и смятам, че трябва да го почетем.
Зная, че много от нещата, които изложих, ще свържете с изисквания за пари – изглеждат и доста смели, с големи затруднения. Както вече Ви казах тези пари не са толкова големи и в никакъв случай непосилни за българската държава.
Много бих искал понеже леко се чувствам като в прослушването от Ла Ла Ленд, където Ема разказва за майка си, да Ви припомня тази песничка, в която казва: „в малко лудост е ключът, за да ни дадат нови цветове, които да видим“. Ако след четири години в парламента във Вас все още има останало желание да виждате нови неща, Ви моля да ме подкрепите за промяна в БТА, в която някой би видял и малко лудост, промяна, свързана обаче с приемственост на една славна традиция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Имате думата за въпроси, колеги.
Имаме двама кандидати предложени от БСП и от ГЕРБ.
Заповядайте, колежке, имате думата.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Уважаеми господин Вълчев, въпросът ми към Вас е във връзка с това, че във Вашите виждания за развитие на Българската телеграфна агенция Вие изложихте като Ваша цел в рамките на 5 годишния мандат на генерален директор Агенцията да открие кореспондентски бюра във всички съседни на България държави. Въпросът ми е: ще успеете ли в рамките на един мандат, ако бъдете избран, да откриете кореспондентско бюро в Република Северна Македония? Дали това ще успеете да го направите – Вие го казахте, но дали ще успеете да рамките на един мандат? Дали това ще бъде приоритет за Вас, тъй като само да допълня, че наличието на български медии на територията на Република Северна Македония е от изключителна важност за българската общност там като цяло за проблемите на гражданите в Република Северна Македония с българско самосъзнание и за връзката им, разбира се, с България?
Дали това ще се случи по примера на пресклуба, който и в момента съществува в Босилеград? Ще продължи ли този пресклуб на БТА да съществува и да развива такава дейност, каквато през последните пет години беше много важна, защото даваше гласност на българите от Западните покрайнини, поставяше техните проблеми, организираха се кръгли маси, които поставяха проблеми в различни сфери? Дали ще имате намерението и нагласата да бъде открит подобен пресклуб в Цариброд или в други градове в Сърбия, където има изявено българско малцинство?
Въпросът ми всъщност е и към двамата кандидати. Благодаря Ви.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Както казах, поставям си за цел първият кореспондент в съседна на България страна да бъде в Скопие. Това ще зависи от два фактора. Единият е осигуряване на финансиране, което не е непосилно. Това, което знам от финансистите в Агенцията, че например кореспондентът в Белгия, в Брюксел струва годишно заедно с възнаграждението му около 100 хил. лв. Вероятно на Балканите тези суми биха били и по-ниски.
Вторият фактор, разбира се, ще зависи от добрата воля и на Република Северна Македония за акредитацията на кореспондент там.
Всъщност аз ще трябва да продължа едно дело започнато вече от Максим Минчев – той беше в Скопие преди година. Срещна се със Зоран Заев – премиера на Република Северна Македония. Доколкото знам по принцип имаше позитивна нагласа за откриване на такъв клуб. Нека да припомним, че през 2018 г. Световната среща на българските медии беше именно в Скопие, и то в сътрудничество с Медийната информационна агенция, както е цялото наименование на Агенция „МIA“.
По отношение на Босилеград, Цариброд. Към тях бих прибавил други територии с компактни български традиционни общности като от Молдова и Украйна. Както посочих и в основното си изложение, смятам, че инвестиция в изпращане на кореспонденти в райони, в които живеят българи е нецелесъобразна. Достатъчно е да намерим подходящи хора, които да работят там.
Знаете ли, връзката трябва да бъде малко по-различна?! Не че и сега не можеш да казваш: пращай информация и ще Ви плащаме 50 лв. на информация или 100 лв. Според мен тези хора трябва да бъдат трайно ангажирани не с трудови договори, а да знаят какви задължения имат за изпращане на постоянна информация. Така че – да, отговорът и на двата Ви въпроса е положителен. На мен ми се струва обаче, че едва ли не нещо по различно би казал всеки българин, който кандидатства за това място.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Господин Данаилов, и към Вас са въпросите ми – да не ги повтарям.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Напълно подкрепям, но само ще добавя, че всъщност не са 50 лв, поне според мен. Тези, които са така наречени стрингери, не са независими. Може би има едно такова леко чувство: като пиша за тази агенция после какво правя утре? Иначе, разбира се, с удоволствие – навсякъде. Винаги е по-добре кореспондентът, който и да е, където да е, да е независим. Иначе абсолютно подкрепям, отвсякъде.
За жалост, най-тъжното е, че тук изобщо Максим, лека му пръст не е виновен, но точно в последните 20 години всички кореспонденти и от Сърбия и от това отпаднаха. Значи мога да обвиня държавата или някой друг, защото парите са дават от нея, БТА не е печеливша. Нещо против?
Съгласен съм с него, колкото може, толкова, но въпросът е, че пак опираме до думата пари, желание и политика на самата държава, защото както знаем Агенцията е държавна. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, господин Данаилов.
Думата поиска господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми господин Данаилов, господин Вълчев, всъщност уважаеми кандидати! Това е изслушване и форматът е такъв, че ние трябва да задаваме въпроси.
По регламент не беше точно така – изложенията Ви да продължат на единия 25 минути, на другия 18, но е важно, тъй като е БТА. И аз адмирирам това, че направихте дълги изложения.
Хареса ми това, което казахте, господин Вълчев, че е „по-добре закъсняла истина, отколкото бърза лъжа“. Аз смятам, че там е един от проблемите на БТА. Защо? Защото БТА трябва да дава само проверена информация – това е Българската телеграфна агенция, и тук никой не спори. Нямате вина също така, няма да имате вина, който и да е от двамата, за това, че повечето медии са частни, за това, че има изпреварваща информация през социални мрежи и какво ли не. Но би ми се искало, който и да е от двамата, да засилите дейността на репортерите, и то по отношение на вътрешната информация в БТА, защото всеки един репортер може да бъде надежден източник, особено бил той служител на БТА и то, когато да кажем контактува с един от големите спортни клубове в България. Там може да дава изпреварваща информация.
Една препоръка бих си позволил. Бях на среща „Българските медии по света“, но последната, която се проведе в Тирана, Албания на 22–25 ноември. Препоръката ми е и към двамата: подбирайте внимателно лекторите на такива срещи. Аз лично останах с впечатлението, че на последната такава клоняха в една посока. Подбирайте внимателно тези лектори. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Искате два-три въпроса да чуем или на всеки да отговаряте веднага?! (Реплики.)
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Само, господин Председател, понеже и с господин Данаилов сме единни, че няма някой, който не би се съгласил с господин Ченчев, че трябва да се засили репортерската работа. Естествено е, че трябва да се засили и трябва да има много гледни точки във всякакви възможни форуми. Никой не би спорил с господин Ченчев за това.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, както виждате, не съблюдаваме регламента. Исках да изслушаме всички, ще отделим време – така е честно, така е почтено. Виждате, че не ограничаваме.
Въпросът е чисто прагматичен: дали на два–три въпроса?! Има колеги, които ще зададат. Бихте отговорили пак колкото искате или на всеки въпрос искате да отговаряте? Кажете.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Ако позволите, като доста опитен водещ знам двата модела до какво водят. Ако искаме някакъв въпрос да се „посмърцалефи“ малко, го обединяваме с още два-три други и той се позабравя. Така че моето предложение е, ако искате въпрос – отговор, въпрос – отговор, за да не се загуби …
Господин Биков, разбирам Вашата гледна точка, но нека… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз като клиент на водещи имам дългогодишна практика и знам как бързо един водещ може да направлява събитията в желаната от него посока. Затова обаче аз ще поема – днес водещият съм аз и госпожа Велислава Кръстева ще вземе думата.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Господин Председател, господин Вълчев, да видите какво е като се сменят ролите и как стават нещата доста сложни. (Реплики.) Всъщност ролите винаги имат значение.
Аз няма да формулирам ясни въпроси, защото много отдавна съм напуснала битността си на журналист, но ще изразя едно впечатление от това, което чух. Имах може би по-големи очаквания за това, че днес ще чуя амбиция за истинска реформа в БТА, което обаче не се получи, за което моля да ме извините като кандидати. Но пък тук се чувстваме по някакъв начин много близки и откровени в нашата комисия, защото това, което ни обединява, е желанието ни да сме вносител, проводник и реализатор на възможно най-добрия тон в политиката в името на постигането на по-добри цели. В този смисъл аз ще бъда откровена.
От това, което чух, останах с впечатлението, че зад този бранд – БТА е много интересен бранд, зад този бранд обаче е останала незабелязана една много сериозна промяна в информационната среда, в начина, по който функционират медиите, а именно това е наличието на интернет, на социални медии, на възможност всеки един потребител не само да генерира собствена информация, а да селектира информацията, която ползва. И оттук насетне думата реформа, която се появи в едно от двете експозета, за мен поне остава без покритие. Давам си сметка, че това е проблем, който няма да решим днес. Аз ще го маркирам и ще отправя призив към Комисията да мислим за една широка дискусия, за това какво би могло и как да се случи с този бранд, с тази агенция.
Тъй като много пъти се повтори безплатно, безплатно, безплатно, е как безплатно, колега? Как да стане безплатно? Как си представяте, че произвеждате продукт, раздавате го безплатно – било то за медии, не видях порядък в това, било за медии, било за организации, било за чужбина, било за България, било за не знам къде си?! А кой ще плати за този продукт? Нали пак от нас ще очакваме възможност да платите за този продукт?! И в същото изречение казвате: и трябва да има повече млади хора, които да бъдат стимулирани материално. После казвате: трябва да отворим повече бюра в чужбина – страхотно! Може би трябва да се върнем в миналия век, извинете за иронията? Не може в 21-ви век, аз не си представям такава конструкция, такава теза как би била работеща?
Това е моят коментар най-общо казано. Не чух къде е реформата. Чух много добри желания, пожелания. Чух много желания за безплатност, но не можах да разбера къде е реформата. Липсва фокус, липсва разбиране за мястото, защото – да, БТА е страхотен бранд, но в момента този бранд е загубил своето място на пазара, защото ние работим в пазарна среда. И всички субекти, впрочем пример за това са обществените радио и телевизии, се адаптират към тази среда – законодателят, разбира се, помага, бюджетът, разбира се, помага, но се адаптират към тази среда. Не може този бранд да остане извън тази среда и да живее в едно друго време.
Плюс това е несъстоятелно, това го обрича на едно и също кретаме и наши срещи веднъж годишно, на които казват: ами то тука дайте да дадем, ние ще викаме: добре, ще видим. Ще има някой финансов министър, който ще казва: ама не искам, не мога, защото трябва да давам... И така, така – да не изговарям всички тези неща.
Липсва ни фокус. И когато с хладен ум трябва да се взимат такива решения, те трябва да бъдат освободени от емоцията или от сантимента на: „Винаги така сме правили“. Времето се изменя и ние си променяме методите и начините на работа. Това е абсолютно нормално.
Впрочем поздравления, господин Данаилов, за куража да изречете сакралната фраза: „Не може да се управлява с обществено мнение“. Да, споделям това. Но ми се иска да пожелая повече кураж за правене на реформи, независимо от това кой ще бъде избран да бъде следващият директор на БТА.
Пожелавам търсенето на нови коловози, пожелавам да откриете наистина дигиталната ера и да пренесете БТА в дигиталната ера, в която живеем всички ние! Благодаря.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Госпожо Кръстева, с БТА трябва да се случи нищо по различно от това, което е предвидено в Конституцията, тъй като в нея, в преходните ѝ разпоредби има три медии: Българското национално радио, Българската национална телевизия и БТА. Кой знае защо само за БТА се плаща? Българският гражданин не може да се информира от БТА свободно, както се информира свободно от БНР и БНТ – нищо по-различно.
Както вече Ви казах, всички други източници, които използват БНТ и БНР – реклама, наеми от свободни площи, продажба на специализиран тип продукти, неща от архивите, ще останат. Но няма никаква логика да не бъде осигурен достъп до информацията на БТА на гражданите, които плащат за нея. Да, тя е във формати, които на практика няма да водят до огромен поток от масови потребители, защото те ще продължат да предпочитат смляната информация с нужните акценти, с подбраните новини от един информационен поток от хиляди информации.
Предполагам, че в тази част просто не чухте изложението ми: да, БТА има нужда от разширяване на формите и каналите за представяне на информацията.
Аз поех ангажимент пред тази комисия, че в края на петгодишния мандат всяка информация от БТА ще бъде в четири формата от на практика двата формата, в която е всяка информация сега: текст и снимка. Оттук нататък целта трябва да бъде да има задължително аудио и видео. Да, сайтът на БТА трябва да се развие, тук съм съгласен с господин Данаилов – това е очевидно. Трябва да има нови раздели, може да се мисли дори и за система от сайтове в различни области. Това, разбира се, ще бъде обсъдено с колегите, който и от нас да бъде избран.
Да, подчертах, че е нелепо афганистанската агенция да има мобилни приложения, а БТА да няма. Не говоря за големите агенции, за тях е ясно. В края на краищата би трябвало чрез тези мобилни приложения ние да станем адекватни на партньорите на БТА. И да, присъствието в социалните мрежи е важно и то по начин, по който също спомена и господин Данаилов – не е достатъчен един линк, най-простото нещо е.
Даже синът ми вчера ми показа как други агенции правят – все пак да прочетеш отгоре съдържанието, кратко съдържание на новината, което да те провокира да отвориш линк.
Да, разбира се, има много да се работи, но аз съзнавам, че Ви предлагам – да, това е реформа, за която има нужда, на първо място, подкрепа от Вас народните представители. Ако, разбира се, Вие не сте съгласни с философията ѝ, по-добре не ме избирайте. Аз Ви казвам моята логика.
Аз смятам, че българските граждани трябва да получават информацията, за която са платили чрез бюджета така, както го правят с националните телевизии и радио. И това ми изглежда много проста логика. Нещо повече, Конституцията казва, че държавата трябва да осигури получаването на информация от всеки.
Частните медии, които давате за пример, а аз добре познавам, както знаете, не са длъжни да предават новини. Просто не са длъжни – или могат да подберат, каквито новини смятат те, или във формати, каквито те решат. Българската държава затова поддържа – иначе по-добре да махнем и БНТ и БНР, защо да ги има – затова поддържа тези три медии. Просто БТА е особен вид формат. Той позволява всички да бъдете там – 240 народни представители днес да изпратите съобщения по някакъв въпрос, което няма да бъде прочетено в БНТ и БНР, защото няма място в ефира за всичко това. Но този, който се интересува – на първо място, останалите медии, да могат да го видят в оригиналния му вид, каквото сте искали да кажете Вие.
Това е моят възглед, ако, разбира се, не го споделяте, честно да Ви кажа, аз не бих се хванал, ако няма, тоест много честно Ви изложих своята концепция. Да, тя е свързана с осигуряване на финансиране, което е всъщност заложено, че БТА ще си изкарва милион и половина с всички тези начини, с тези отзад рекламки, като давате пресконференции, които Ви карат и да не искате да идвате в тази зала, защото над главата Ви ще стои реклама на някоя банка, която на другия ден ще е фалирала и завинаги ще Ви оставят тези снимки. А е друго да Ви стои отзад само логото на наистина тази марка: БТА.
Аз съм честен с Вас. Очаквам, че ако ме изберете, сте ме разбрали добре. Българската държава трябва да осигури съвсем нетолкова голямо финансиране, за да позволи българите да имат безплатен достъп до информация. Това финансиране е около милион и половина. Петима кореспонденти биха стрували в една година, всичките, нека да е по един кореспондент – и говоря в съседните страни на България, без тези отвъд Черно море, биха стрували още около половин милион.
Става дума, че с такава сума, включително и БТА, която е притискана в момента, тази година са събрали около милион и 200 собствени приходи, вместо очакваните милион и пет. Ако тези 300 хиляди разлика ги имаше, а тази година е такава, защото кой дава пресконференции, за да взимаш наеми от пресконференции например и кой дава реклама, ако тази разлика я имаше, това щеше да позволи репортерите да не започват на чисти пари колкото минималната работна заплата в България. Но съм съгласен с Вас, че са възможни и други философии за развитието на БТА.
Ако смятате, мнозинството, да приложите друга философия, аз не съм Вашият човек. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Госпожо Кръстева, желаете ли диалог? (Реплики при изключени микрофони.)
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Пак, както казах одеве, опираме до пари. Повтарям моето мнение, че няма безплатна информация на света дори и да е държавна. Как ще получаваш пари? Например в агенция Франс Прес държавата не дава пари, но всички държавни учреждения се абонират, това е начинът да плащат на тази държавна агенция и така нататък.
Във Великобритания например, в Лондон имаше една агенция Прессосиейшън – там само всички вестници и така нататък си я финансират. Тук държавата финансира, той е прав. Но опираме до момента, че когато това, което той предлага, е много готино, но с пет милиона няма да стане.
Второ, ако държавата иска депутатите да си пращат съобщенията в БТА, да даде още пет милиона. Кой ще ги чете? Извинявам се на депутатите.
И другото, една агенция няма нищо общо нито с телевизия, нито с радио. Не може да ги сравняваме изобщо. Тя има съвсем други неща. Тя захранва телевизията и радиото, тя захранва държавните телевизии и радиа и частните. Коя телевизия захранва агенция? Аз не съм чувал по света да има такова нещо. Повече агенции като Ройтерс имат собствени телевизии, правят си ги.
Абсолютно прав е за дигитализацията. Тази, английската агенция – всичко, те не са филми, те не са 3-DT, но това всичко струва пари. Тоест, ако държавата иска да даде три пъти повече пари, идеално, но ако не, трябва по друг начин.
И да отговаря на госпожо Кръстева. Тук пише: дайте някаква визия за агенцията, не пише: кажете какви реформи трябва да се направят. Човек, за да прави реформи, трябва да знае с какво разполага, с колко пари и какви са приоритетите. Аз имам една визия и тя е такава: работиш – получаваш пари. Колкото повече получават работещите репортери, толкова по-добре. Но пак опира до Вас, не до мен. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате реплика – заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря.
Ще се постарая да не досадя на аудиторията. Опасявам се, че всичко това, което казах, не беше чуто. Моят призив – пак ще го повторя, моят призив е за реформа. Моят призив е за превеждането на агенцията в дигиталната ера. И освен това – и с това ще приключа, ако Вие не сте готови да посрещнете думите на добронамерен критик, тогава?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колежката от „ВОЛЯ – Българските родолюбци“ Боряна Димитрова – най-хубавият член на Комисията.
БОРЯНА ДИМИТРОВА: А, не е така, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: По това личи, че мъж управлява Комисията. (Шум, оживление.)
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми кандидати! Всъщност аз исках господин Данаилов също да отговори на въпроса относно дали да бъдат платени, или свободни новините. Вие отговорихте, но понеже вземам думата, много бих искала да допълня въпроса на колегата Ченчев, по-скоро относно медийните срещи в чужбина след пандемията. Какво е Вашето мнение: дали те трябва да съществуват, има ли полза от тях и оттук нататък как да се осъществяват? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, колежке.
Разбира се, опитах се да внеса малко свежест в този разговор, тежко върви. Разбира се, с пълното уважение към всичките ми колеги.
Отговаряте.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Това, което аз знам, че за миналата година, за 2020 г. Агенцията планираше срещата да бъде в Украйна заради компактната българска общност там. Разбира се, заради COVID това не се случи. Но може би по-реалистичното е следващата среща да се състои в България. Дори заради този план, за който аз Ви говоря, тези медии да имат и, ако щете, и юридическа връзка с този форум. Тоест Асоциацията на българските медии да се превърне наистина в Асоциация на медии от различни краища на света.
Срещите са важни дори, за да осъществим този план, за който Ви говорих: да използваме българи, които се занимават с журналистика, да станат кореспонденти, нещатни кореспонденти на БТА и то в градове с компактно българско население, като се започне и с традиционните общности – Украйна, Молдова, Сърбия, и се стигне до новите места като Чикаго или Барселона, например. Разбира се, всеки от Вас би дал идеи за такива места. Това е форма –веднъж годишно като се срещаш с тези хора, да имаш връзка с тях и да можеш да организираш по-прагматично. Да, първите срещи бяха много по-силни, съгласен съм. Вие бяхте на последната в Тирана ми се струва или в Молдова бяхте. (Реплики.) Бяха по-силни, имаше обаче и по-силен ангажимент, когато беше премиер Симеон Сакскобургготски, когато започнаха нещата. В първия мандат господин Борисов се включваше, някак си след това работата затрупа всички. Според мен това не трябва да се пренебрегва.
Аз лично бих продължил срещите, променяйки да има акцент и да има прагматизъм – практични решения като това, което Ви казах: кореспонденти. Заедно с тях да работим за смислена емисия за тях. Знаете ли, те не разбират, на много места не разбират българските медии. Тази дискусия тук в този вид нямат нито време да я гледат, нито да се ориентират. Ти си затрупан от живота си в една друга държава. И БТА има и тази функция: да преведе кратко, ясно, разбираемо нашия живот тук на тези, които са там, и, разбира се, и обратното. Ние май не знаем извън собствените ни роднини как съществуват тези общности наистина като общности, този разказ също.
Няма друга медия – да, ще кажете пари, БТА ще иска пари. Просто няма друга медия, която да издържи на такова нещо. „Дарик радио“ правеше предавания зад граница. Това е скъпо, трудно, не инвестират в това. Да, имаше прекрасни поредици, като на Би Ти Ви за „Другата България“, но това все пак са спорадични решения. Аз мисля, че трябва да има системен подход и да, това няма да стане без помощ.
Знаете ли, аз гледам на БТА наистина като на държавна агенция, която разпространява и помага за информацията на държавата, включваща всички Вас и опозицията, и като агенция на обществото. И то това е и смисълът да сме тук с господин Данаилов. Иначе можеше да ни избира някакъв междинен орган. Можеше да ни назначава Министерския съвет. Имало е периоди, БТА е била правителствена информационна служба и това е било, но вижте как е решила Конституцията да даде с този временен статут на БТА, да даде този наистина особен статут с този закон. Вие сте ни гарантът за независимост. Това, че целият парламент, че водим тези наистина конструктивни добронамерени критики – аз съм съгласен с госпожа Кръстева, а ние сме и приятели с нея, аз съм убеден в добронамереността й.
Така че, да, краткият отговор е: срещите трябва да продължат.
ИВАЙЛО ДАНАИЛОВ: Да, съгласен съм, бих повторил това, което каза. Преди много години в Рим имаше една среща – беше много добра. И другото, казахте, че съм говорил за безплатни и платени – винаги може да осигуряваш безплатна информация по някакъв начин. В смисъл не съм радикален: искаш нещо, дай ми пет лева. Става въпрос, че има начини и за този, който се нуждае, винаги може да се намери информация. Но да Ви пуска съобщенията БТА, не ми харесва, извинявам се.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Господин Председател, бихте ли позволил само една реплика по повод това, което каза. В юридическото си качество се занимавах с правните въпроси. Последната проверка, която беше правена по времето на господин Минчев от Агенцията за държавна и финансова инспекция, постави въпроса откъде-накъде – не си спомням кой съд, някой от големите съдилища, апелативен, например не върховен, защо е взимал безплатна информация? Просто те са потърсили и са били абонирани за някаква емисия. Като е написано в закона, че 13 взимат без пари, това са 13 богоизбрани, които взимат без пари. След това идва финансовият контрол, идва Сметната палата и вика: ти защо даде? Това са щети директни: ти защо не взе от Агенцията за българите в чужбина пари, нали в Закона ти пише, че трябва да вземеш, защо не взе? (Реплики.) И трябва да взимаш не 10 лв., господин Данаилов, трябва да вземеш същата цена, каквато взимаш на всички останали.
Затова Ви призовах и наистина Ви казах, че се хващам с тази работа, ако наистина имам разбиране. Какво Ви предлагам? Този закон трябва да бъде изменен или да остане старият вариант. Но аз наистина смятам, че не трябва да има различни информации, не говоря за разузнавателни служби, но една медия – БТА, да има бюлетин за 13 безплатен и друг бюлетин за всички останали, това е било наистина през комунизма, имало го е и в царско време – по време на войните например, случвало се е. Аз искам да променим това. Разбира се, аз го искам, но решението ще вземете Вие.
Неслучайно Ви го раздадох и написано, за да имате време. Знам, че днес няма да има гласуване, вероятно ще е другата седмица или, когато реши парламентът. Бихте имали време, ако отделите внимание, като гласувате наистина не го правете, че ме харесвате, че ме познавате от радиото, ако ще ме изберете мен.
Аз съм Ви написал какво предлагам, това върви с промяна в Закона. Да, съгласен съм, терминът „безплатна информация“ може би е неточен – свободна информация, която българската държава ще осигури на всеки и то в два аспекта. Единият – българите трябва да се информират какво правят институциите, за които институции ние в момента какво сме направили?! Вие плащате за да влязат институциите и след това трябва да плати българинът, защото и български граждани могат да се абонират, да плати, за да види излаза на тази информация.
Имаше, аз добре си спомням дебатите 2011 г. около Закона. Те тръгнаха от това дали не е държавна помощ. Но в края на краищата наистина нашата Конституция казва, че държавата трябва да осигури – не е държавна помощ за БНТ и БНР, няма да бъде и за БТА – трябва да осигури информация, която частните медии не са длъжни да разпространят.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, да вървим към края, ако искате?
Ако ми разрешите и няма други изказвания, аз няколко думи да обобщя, защото ми се полага дето се вика като кюстендилския войвода: „На всеки по калпак жълтици, войводата – на него, колкото се полага.“
Вижте, в интерес на истината ние имаме две сериозни кандидатури. Ивайло ми е стар приятел, сериозен човек. Колегата също ми е стар приятел, сериозен журналист, действащ, работещ.
Виждате, че в Комисията хората са заинтересовани за бъдещето на БТА. При това електронно време е сложно да говорим, че държавата, като даде информация трябва населението – да, трябва да има достъп, защото сте държавна агенция. Държавата, ние всички плащаме, за да имаме информация, така ли е? Аз тук Ви подкрепям.
Но онова, което обобщено бих казал, без да влизам в темата, защото не съм и медиен специалист, а съм само потърпевш от свободата на словото. Има медии, които ме плюят всеки ден, без да ми дадат възможността да се защитя. Това се казва: свобода на словото!
Скъпи приятели, години наред оставихме чувството, че БТА е ненужна институция. Затова не ядосвайте Велислава Кръстева, защото, както викате законът, законът, законът – променя се законът. Може да бъде променен. И нищо чудно една сутрин, госпожа Кръстева, независимо от указанията, тя е своенравна, което е хубавото на тази комисия, всеки е някакъв характер, може да предложи да стане Агенция към Министерския съвет и ще видите как ще се поти някой друг.
Целта каква е? Целта е тази медия е необходима по две прости причини: световната информация бихме я поели отвсякъде. Кореспондентите толкова ще се успят, че преди това Фейсбук ще изпрати толкова много информация, ще ни залее и ни заливат – от чужбина, отвсякъде. По-скоро онова, което смятам, че би било полезно да има такава агенция и винаги съм казвал, че са необходими и малко и пари, те никога не стигат, е онова да представим българската държава вън от България, да информираме света, че има такава държава – за нея трябва да се чува и информира за достойнствата и нещата, които са добри в тази държава.
По-лесно ще приемем отвсякъде информация – отвън, отвътре, в България. Но онова, което е много важно за БТА, колеги, че това е единственото място, откъдето ще минава истинската информация, проверената информация. Защото в момента голяма битка на целия свят е с лъжливите новини. И това може да бъде единствената институция, която да подава проверена информация. Затова смятам, че е важно.
Така или иначе, имаме двама силни кандидати. Разбира се, парламентът ще гласува, всеки, разбира се, по съвест, защото не е точно така – само по указания се работи, но аз дълбоко се надявам хората да вземат мъдрото решение. Така или иначе БТА ще има, необходимо е да има.
Една лична, човешка молба – дотук останахме с впечатление, че БТА е някакво аморфно тяло. Бих подкрепил колежката, защото тези срещи, да, те струват нещо – пари. Срещаме се, но не се ражда нищо. Както великият Симов би казал: бе като има едно заседание, трябва излезе една декларация с решение. (Реплики.) Какво става след това? Нищо. Просто сме се срещнали, пийнали, хапнали... Ходил съм на доста от тях, крайният резултат е нищо – все едно и също. Уморихме се да четем един и същи отчет всяка година. Е, много ни се искаше отчетът един път да бъде по-различен.
Различното кое е? Да съживим БТА, да стане по-атрактивна, да стане по-жив организъм. Да, разбира се, всички ще плащаме, държавата – с български пари, държавни пари, нашите пари. Да, сигурно ще се борим тук, защото не са злонамерени хората, които са тук, за по-голям бюджет ще дадем предложение. Разбира се, всичките изисквания са да съживим БТА, като един хубав, активен, жив, необходим организъм. Иначе тези 120 години – така могат да минат още 120 години и налице – нищо. Ами то така се минават стотици хиляди векове и пак си останахме юнашко племе.
Аз предложих неслучайно колегата, не по указания отгоре. Аз съм в разрив с колегата. Той беше центърът на атаките за НГДЕК заради Стоянович. Човекът много искаше да изкара някой лев, да загубим европейски пари, аз обаче се заинатих.
Но, ако всичко това го оставим настрани, заставам зад колегата по една проста причина и съм откровен – сигурно ще гласувам така. Той е един от добрите ни, подготвени журналисти. Няколко човека са тези, които са за слушане, за гледане хора, които се готвят, разбират добре този занаят. Не се пошегувах с това, което казах. Тези, които реват за свобода на словото, не дават свобода на хората, чрез които те правят тиража. Това не е свобода на словото! Онова, което е свобода на словото е добрата подготвеност на един журналист. Може да са въпросите трудни, може поведението да е сложно в едни ситуации, но те трябва да са чисти като професионалисти. Колегата това го прави – един добър, подготвящ се добре, един от добрите ни български журналисти.
Да, разбира се, в крайна сметка говорим и за БТА, която е информационна агенция, където е необходимо точно добър журналист, който да подготвя всичко това, което толкова много желаем и се говори по един професионален начин.
Така че от мен днес Ви желая, ако няма други питания, аз ще Ви пожелая на добър час и на двамата. Нека всички да мислим по убеждение, ще гласуваме в залата. Много е хубаво, че тук не гласуваме, защото е най-хубавата Комисия, която има, и аз харесвам хората, защото всеки е с характера си – силно не се влияем много отвън. Да, всеки по принадлежност, но не така – кой, както е убеден да гласува. Желая ви искрен успех, колеги! И затова ще прочета края, за да се протоколира.
Аз се радвам, че двама сериозни журналисти имаме, това е по-важно – двама сериозни кандидати.
Колеги, има ли повече въпроси? Не виждам засега.
Ако няма повече въпроси, във връзка с проведеното изслушване да бъде изготвен пълен стенографски протокол, който ще се публикува в специализиран и тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. Ще бъде изготвен и доклад от изслушването, който ще бъде внесен за разглеждане и гласуване в Народното събрание. Към доклада се прилага Проект за решение на избор на всички кандидати за генерален директор на БТА. Гласуването ще се извърши в пленарната зала, колеги.

По точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Има ли предложения по тази точка? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов


Стенограф:
Емилия Огнянова