1. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-5, внесен от Министерски съвет на 01.02.2021 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21.01.2021 г.
3. Разни.

---

На 4 февруари 2021 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-5, внесен от Министерски съвет на 01.02.2021 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21.01.2021 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по здравеопазването, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,50 ч. и ръководено от председателя Вежди Рашидов.
* * *

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, налице е необходимият кворум – откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Съгласно предварително обявения дневен ред за днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-5, внесен от Министерски съвет на 01.02.2021 г.
2. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21.01.2021 г.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Гости на днешното заседание на Комисията по културата и медиите от Министерството на културата са: господин Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронната Ви поща.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА, № 102-03-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 01.02.2021 Г.
Давам думата на господин Румен Димитров, за да представи Проекта на решение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще Ви представя Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди, които са за награждаването на лица с особени заслуги към българската държава и нация. Народното събрание на Република България прие решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Наградата за особени заслуги, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата е на Антон Николов Дончев.
Писателят Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г., завършва гимназия във Велико Търново и специалност „Право“ в юридическия факултет на Софийския университет. Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила“ – за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горат мъдрия, е публикуван през 1961 г. Книгата е претърпяла 12 издания и са продадени повече от 500 хиляди екземпляра. През юни 2015 г. филмът „Време разделно“, чийто автор е той, е избран за най-любим филм на българските зрители – в лачените обувки на българското кино и мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия. Книгата има повече от 30 издания на българския език в милионен тираж и е преведена на повече от 30 езика.
Антон Дончев си сътрудничи с Карло Понти, с други известни студия и със световноизвестни продуценти, сценаристи и режисьори. От 1968 г. Антон Дончев пише многобройни варианти на сценария „Началото“ – за основаването на Първото българско царство, и романа „Сказание за Хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“. Антон Дончев е автор на романа „Странният рицар и свещената книга“, който има тираж от десетки хиляди екземпляри и е преведен на повече от 10 езика. През 2008 г. писателят издава двутомния роман „Трите живота на Кракра“ – за невероятната половинвековна битка на българите и ромеите в края на 10 век. За творчеството му са публикувани няколко книги и са заснети два документални филма.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Извинете, само за една секунда.
Колеги, аз предлагам да изчетем имената на хората, защото биографиите са изпратени на всички. Наистина, имат богати биографии и са безспорни имена – две мнения няма. Ако може, да изчетем имената на прекрасните големи българи и да минем към гласуване и да вървим напред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Вторият човек, който искам да Ви представя е пианистът и музикант Атанас Куртев. Третият човек е Владимир Марков Гаджев – журналист, музикален критик и писател. Четвъртият е Георги Тодор Чапкънов – скулптор, а петият е Исак Финци – актьор. Следват Кольо Георгиев Колев – писател и драматург; Ласка Георгиева Минчева – режисьор и журналист; Цветана Георгиева Манева – актриса.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Колеги, това са знакови хора в българската култура.
Преди да внеса този закон за наградите – да благодаря на Тотьо Младенов понеже сме в края на мандата си, то нямаше нищо. Направихме го заради Бо-Бо-Бо, когато разбрахме, че много талантливи хора живеят с по 200 – 300 лв. Решихме да направим този законопроект, защото не е достойно едни велики хора, които са дали много поведе от това, което получават от българската държава, да имат трудни старини. Радвам се, че успяхме да го направим. Разбира се, че това поражда много често спорове – кой да ги получи и кой да не получи. Малко се говори за това, че не са пенсии и в никакъв случай не са помощи. Колеги, направихме наградите не за друго, защото ако бяха пенсии…
Има две причини: от българския народ всеки втори може да каже, че има заслуги към тази държава, което няма да е лъжа. Ще дам пример с Лили Иванова – но не всеки пее като нея. Има хора, които стават кумири на едно общество, а други са част от това общество. Има спорове, защото ние не обясняваме смисъла на това нещо, и ако бъдат пенсии, ще бъдат по 700 лв. и ще анулираме тези по 300 лв.
Първо, няма спор, че това са големи имена. Бедни или богати –няма спор, че им се полага като заслуги за стари години. Няма спор, че като получи 300 лв. пенсия плюс 700, ще бъдат 1000 лв.
Това, разбира се, е помощ и всяка държава, която уважава себе си, го прави. Европейските държави са измислили различни варианти – има медал, който е за пожизнен приносител на пари, има знаци, които са приносители, а ние го направихме като награда за изключителни заслуги. Така че, поздравявам Ви за избора на прекрасните български творци. Предлагам изпълнението на решението да е от министъра на културата.
Ако няма други въпроси, бих предложил да преминем към гласуване на този списък.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕС ПРЕЗ 2021 Г., № 102-03-2, ВНЕСЕНА ОТ МС НА 21 ЯНУАРИ 2021 Г.
На основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание неговите постоянни комисии изработват своите предложения за Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид работната програма на Европейската комисия за съответната година. Годишната програма, както и приложенията към нея са Ви изпратени своевременно.
Бих искал да Ви обърна внимание относно инициативата за разширяване на списъка за престъпленията на Европейския съюз, за да обхване всички форми на престъпления от омраза – слово на омраза, инициативата за по-голяма прозрачност на платената политическа реклама и рецепта срещу злоупотреба с воденето на съдебни дела срещу журналисти и правозащитници, които се намират на страница 6 от приложенията към Годишната програма.
Давам думата на господин Димитров да представи Годишната програма.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, България приветства инициативата на Европейската комисия. Целите, които си поставя, са за укрепването на медийната свобода и медийния плурализъм в Европейския съюз, за укрепването на устойчивостта на демокрациите в Европейския съюз, като се занимава с предизвикателствата от областите, в които системите и гражданите са най-уязвими, с цел зачитане на техните основни права.
Необходими са навременни, съответни, съгласувани действия, за да се укрепи и засили медийната среда за посрещането на някои от съответните предизвикателства и възможности като: пандемията от Ковид-19, дигиталният свят, технологичният темп, глобалната конкуренция и заплахите. Предложените в Годишната програма на Европейския съюз мерки са особено подходящи в настоящия контекст, в който ролята на качествените и надеждни медии е по-важна от всякога. Подкрепата за свободния и независим медиен пазар, зачитането на свободата на изразяване ще окаже важно влияние върху културното многообразие и демокрацията в новите реалности. Приветстваме предложените мерки, които са в съответствие с последните дейности, предприети на национално ниво, за подобряване на медийната среда в България и за укрепване на нейната устойчивост.
Националната програма за развитие на България за 2020 – 2030 г. включва като приоритет плурализма на медиите и разработването на план за действие в отговор на препоръките за идентифицирани на предизвикателствата, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 30-ти септември 2020 г. Това са мерките, които имат хоризонтален характер и включват широк кръг от заинтересовани страни, като освен Министерството на културата влизат Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Съветът за електронни медии, професионалните организации на журналистите и Гражданското общество.
Другата приоритетна област на действие, която трябва да бъде усъвършенствана, е свързана с журналистите и с тяхната безопасност. Българското законодателство представи основните правни гаранции за защита на дейността на журналистите и медиите. След Доклада за върховенството на Закона за 2020 г. беше одобрен план за действие – частта от медийния плурализъм на плана предвижда мерки, свързани със защита на журналистите от престъпления, тормоз и намеса, както и повишена прозрачност и отчетност на разследванията в такива случаи. Въпреки че съществуват определени правила и се разработват други мерки, може да се постигне повече за подобряване на ситуацията и работната среда на журналистите.
По този начин ние приветстваме всички действия на ниво Европейски съюз, предложени в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., и ги възприемаме като навременни, важни и полезни инициативи. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Имате ли въпроси?
Заповядайте.
АТАНАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
От името на колегите от „БСП за България“ искам да кажа няколко думи накратко. Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решенията на Европейския съюз през 2021 г. е буквално същата, както миналата година. В нея липсват базови документи и всякакви политики в сферата на културата, които по принцип присъстват на ниво Европейски съюз, но ги няма за България никакви. Това е един факт, не бих го тълкувал, просто го съобщавам. Всеки би могъл сам да си направи изводите.
В приложенията към съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите в Раздел „Утвърждаване на европейския начин на живот“, т. 34 е единственото място, където има думата „култура“, и то е във връзка с решението на Съюза за „Европейски столици на културата 2020 – 2033 г.“
Надявам се искрено, че правилно разчитаме т. 1 в Раздел „Европейски зелен пакт“, инициатива „к“ в Приложение „Нови инициативи“, като се сещате за какво става дума – определена за четвъртото тримесечие на 2021 г., касаеща преразглеждането на Директивата относно енергийните характеристики на сградите и съобщено в едно интервю на вицепремиера господин Дончев, в което той обеща, че чрез тази инициатива ще бъдат използвани средства за санирането на сградите, в които се помещават важните културни институти.
Ние искаме искрено да вярваме на думите на господин Дончев и се надяваме, че това ще се случи. По принцип, ако се присъединяваме към това решение, което днес трябва да вземем с положителен знак, което е под мотото „Жизнен съюз в един уязвим свят“, то е само заради това интервю на господин Дончев, когато ни обеща, че ще има средства за реновирането на важните културни сгради в страната. Това е, заради което ще го подкрепим. Иначе в самата програмата думата „култура“ я няма, като и култура няма в България, за съжаление. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, колега.
А не знам това какво касае точно България – България направи една торта и приключи с Европейската столица на културата. Това е провал, който по-скоро не го отчетохме. Смятам, че депутатите трябваше да отчетат един доста сериозен провал на България като европейска столица.
Второ, като министър съм бил на откриването на европейски столици. Това е празник за цялата страна и всеки площад кипеше от музика, песни, танци, а тук изхарчихме едни пари и направихме торта в един студ. (Реплики.) Аз едва ли ще видя отново в България европейка столица, тъй че ще санираме в друга държава. Ако се касае да помогнем на братските европейски държави, да – ще отидем. Това трябваше да го говорим преди България да бъде европейска столица. Разбира се, имаше един проект и трябваше наистина да бъде европейска столица. Аз съм правил интервюта за провала, но минаха в някаква тишина, както всеки провал, но както и да е.
Колеги, искате ли по този въпрос да вземете отношение? Не виждам. Аз предлагам да вървим към края, а така или иначе ще гласуваме нещо, което повече няма да стане. Предлагам да изпратим писмо до председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове със следното становище:

На основание чл. 118, ал. 2 от ПОДНС в кръга на своята компетентност Комисията по културата и медиите предлага на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да включи в проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2021 г. следните проекти на актове на европейските инструкции:

-първо, инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС да обхване всички форми на престъпления от омраза и словото на омраза;
-второ, по-голяма прозрачност в платената политическа реклама и законодателна инициатива;
-трето, инициатива срещу злоупотребата с водене на съдебни дела срещу журналисти, правозащитници и законодателна и незаконодателна инициатива.

Колеги, който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Господин зам.-министър, безсилието Ви в правеното на законопроекти не бива да го прехвърляте върху гърба на Комисията, за да носим ние скандалите – вие не сте наясно какво правите. Аз искрено Ви моля: като не можете да правите законопроекти, дайте ни ги, защото ни пращате полуфабрикати, а скандалите ги берем ние. До днес Ви покривахме, но като председател на Комисията Ви обещавам, че няма да покривам Вашите скандали. Ако ми изпратите на 21 март – последния ден преди изборите, Закона за обществените медии, аз ще предизвикам скандал! Колеги, обществените медии са разкрачени, там работят изключително качествени хора, журналисти, които треперят за хляба си, службата си. Ние не можем да държим една гилдия в очакване, заради едно Министерство, което се забавлява с тупкане! Работете и ни дайте този законопроект! Много е хубава тишината, но тишината и страхът не раждат управление, отговорности.
Много моля: Законопроектът, направен експертно, го искаме в Комисията по културата и медиите! Благодаря Ви.

Продължаваме с точка „Разни“.
Искате ли нещо да кажете, господин Велчев? Не.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,18 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов


Стенограф:
Мария Петрова