Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по културата и медиите
Комисия по културата и медиите
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
2. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
3. Отчет за програмната дейност и технологичното обновление на БНТ за периода юли-декември 2020 г. и за финансовото състояние през 2020 г.
4. Разни.
На 18 февруари 2021 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
2. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
3. Отчет за програмната дейност и технологичното обновление на БНТ за периода юли-декември 2020 г. и за финансовото състояние през 2020 г.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги и гости, налице е необходимият кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
2. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
3. Отчет за програмната дейност и технологичното обновление на БНТ за периода юли-декември 2020 г. и за финансовото състояние през 2020 г.
4. Разни.
Уважаеми колеги, поради удължаване на пленарното заседание и по-късния час за провеждане на заседанието на Комисията по културата и медиите предлагам т. 3 от предварително обявения дневен ред да отпадне. Този отчет е доста дълъг, иска не претупване, а едно спокойно обсъждане и изслушване. Тъй като реално вече има определени промени в самата Национална телевизия, хубаво е да ги чуем като Комисия.
Колеги, има ли предложения по дневния ред?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам към днешния дневен ред да прибавим т. 3, която да бъде на мястото на предложена от Вас точка за отпадане, в която да разгледаме Законопроект № 154-01-10 от 3 февруари 2021 г.
Накратко само ще кажа за какво става въпрос. Законопроектът е подписан от 21 депутати от „Обединени патриоти“ – това сме цялата група, и е принципна наша позиция, че предаванията и новините трябва да се излъчват само и единствено на български език, така че моля да подложите на гласуване моето предложение за разглеждане на тази точка и този законопроект в дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, тъй като това не е предвидено в дневния ред, Ви предлагам да гласуваме дали да го включим. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ТОМА БИКОВ: Първо трябва да гласуваме отпадането на т. 3 и след това да гласуваме предложението.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Много Ви благодаря. Стари депутати, опитни хора, винаги е полезно да седиш с ветерани. (Оживление.) Старото си е старо и помага в трудни моменти.
Колеги, тогава да гласуваме отпадането на т. 3 от дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Отпада т. 3 от дневния ред.
Подлагам на гласуване предложението на колегата от Патриотите за Закона за радиото и телевизията, де факто за новините на турски език.
Който е „за“ точката да влезе в дневния ред, моля да вдигне ръка.
За – 2, против – няма, въздържали се – 8.
Точката не влиза в дневния ред.
Преминаваме нататък, уважаеми колеги.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват от: Българската телеграфна агенция: Кирил Вълчев – генерален директор; Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Венцислав Велев – съветник, Елиянка Михайлова – директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“; Министерството на финансите: Анастасия Маринова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“.
Благодаря, че сте тук. Ще имаме нужда.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронната Ви поща.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, № 154 01-16.
Внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
Комисията по културата и медиите поиска становище по Законопроекта от Министерството на финансите, което Ви е изпратено.
Давам думата на господин Тома Биков да представи Законопроекта.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам накратко да представя идеята за този законопроект. Бих могъл да прочета и всички мотиви. Може би Вие сте ги получили на Вашите имейли, така че мога да пропусна това удоволствие. Разбира се, след това и генералният директор на БТА господин Кирил Вълчев ще може вече по-подробно да представи и позицията на БТА.
Целта на този законопроект е да реши един въпрос, който през последните години висеше и в общественото пространство. Знаете, че Българската телеграфна агенция е обществена медия, която се субсидира от държавата, но в същото време достъпът до информацията, която тя изработва, беше ограничен, поради това че Агенцията търгуваше с тази информация със своите абонати. Нашето предложение е достъпът до информацията на БТА да стане много по-широк, което, от една страна, ще даде възможност на българските граждани, и на българските медии не само на гражданите, да получават достоверна информация, да не бъдат зависими от информация от страна на различни чужди агенции.
На второ място, това ще даде възможност на БТА за много по гъвкава политика и извън границите на страната, от което със сигурност българската държава има нужда, особено в контекста на динамичната политика в региона. Като цяло с този законопроект според мен ще стартира една сериозна реформа в Българската телеграфна агенция, която би могла да я динамизира, да я превърне в много по-значим фактор и в българското медийно пространство, и извън границите на България по отношение и на информацията, която пък тя ще предоставя от България към други агенции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Още само две думи, ако ми разрешите, колеги, да се включа към това, което господин Тома Биков каза. Само две седмици откакто имаме генерален директор, и вече започна да се говори за БТА. Понякога се изненадвам от журналистически въпроси, които спекулативно питат дали няма да стане Министерство на информацията. Но може би трябваше да ме питате преди години дали БТА не е била принцеса, а спящата принцеса. Вие за това не питате.
Спекулациите не е хубаво още в самото начало да се появяват в работата на един нов генерален директор, защото една седмица е никакво време той дори да навлезе в материята, която ще се налага да я знае и да я управлява в рамките на тези пет години. Но онова, което мога да кажа за господин генералния директор, че още от първите дни БТА започна да живее като някакъв организъм – срещите с патриарха, с хората, изобщо започна някаква живинка вътре, така че това да не ни изненадва. Смятам, че точно това трябва да се случи с БТА.
Колкото до информацията отвън навътре, в това електронно време, в това компютърно време драмата не е толкова каква информация получаваме отвън, тъй като интернет, Гугъл и всички останали възможности ни дават доста голяма информация отвън навътре. Трагедията на България е, че светът няма информация отвътре навън за нас, което е много важно. България трябва да бъде изведена от тези граници, да е припозната, позната и аз смятам, че в политиката на БТА това е заложено като поведение и приоритет. Това е много важно за всички българи, за нашето самочувствие. Хората много малко знаят за нас именно защото информацията като че ли не стигаше до там. Много ще се радвам, ако наистина това е приоритет и направим нашата държава по-позната.
Господин Вълчев, заповядайте, имате думата.
Извинявайте още от началото за това, но така мисля – това, че вече говорим за БТА, никак не е малко.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви, че в последните дни на парламента се занимавате с този изключително важен въпрос. Това е въпросът за истината и лъжата, което не е само в България, но случаят с БТА е крещящ пример в България – истината е платена, лъжата свободно и безплатно шества.
Ще продължа мисълта на господин Рашидов, който търси отговор на въпроса за липсата на адекватен български образ по света, с една проста статистика. От 145 акредитирани посланици в България, ежедневната емисия Daily News, в която на английски език БТА разпространява между 20 и 30 статии с подробни новини, с представен контекст и бекграунд, само 37 са се абонирали, като най честото обяснение е, че тези държави не са готови да отделят допълнителен финансов ресурс, за да знаят какво мислят българите по определени въпроси. Под българите разбирам както тези, които управляват, така и тези, които са в опозиция.
Друга емисия на БТА – English Service, има седем абонати. Повечето от тях са на бартери, поради това че ние получаваме информация от тях и те получават от нас. Съгласете се, че такова присъствие прави безсмислено изобщо съществуването на Българската телеграфна агенция в частта ѝ за предаване на информация за чужбина.
Мога да Ви кажа и за какви приходи става дума. Примерно от посолствата успяваме да съберем 90 хил. лв., а тъй като става дума за бартери, от English Service са около 5 хил. лв. Реални пари, които влизат, да кажем, стотина хиляди миналата година са влезли. Отделно, останалата част от този приход, който достига заедно с всички възможни продажби на БТА, през миналата година е около милион и 200 хиляди. Този приход се формира от българските медии, които поради тежкото финансово положение, в което се намират заради спада на рекламата, особено през годината на COVID-19, на практика са принудени да се отказват от достоверната информация, която БТА произвежда, и да я заместват с каквато намерят.
Смятам, че България може да си позволи този разход, за да плати за истината. Подчертавам, че целта не е БТА да замести другите медии. С другата промяна, за която след малко ще стане дума в Закона, ние ще осигурим хиляди информации всекидневно, и то достоверни информации. Ще увеличим капацитета на репортерите си, които също да покриват най-вече места, които останалите български медии не успяват. Изложих пред Вас вече концепцията си, че според мен във всяка българска община БТА трябва да има човек, който работи за нея. Не става дума за щатен кореспондент, но стрингери. Та тези хиляди информации някой ще трябва да ги препредава. Вие като краен потребител на информацията няма да седнете да прочетете 5000 информации. Всички останали български медии имат огромна отговорност да изберат коя е новината или новините на деня, да ги подредят по важност, да ги комбинират така, че да представят картината по определена тема, след това да ги анализират със собствените си сили, да намерят коментарите по тях на други хора, но нека да имаме здрава база, която е абсурдно да се крие зад парола. Така че БТА няма да стане конкурент на никоя друга медия.
Като казвам: безплатен достъп, още веднъж да направя важни уговорки. Едната е, че ще има изключения. Едното нещо са специализираните услуги, които БТА предлага по заявка, например следене на определена тема в информационния поток, макар че и там приходите все повече спадат поради технологични причини, за които ще спомена.
На следващо място, архивът на Агенцията също ще остане платен, тъй като той наистина съдържа изключително ценни материали. От 1898 г. всеки божи ден на България се намира в информационните емисии, които пази Агенцията. Този архив също ще бъде платен.
Ще останат издателски, продуцентски и други дейности на БТА, които ще са платени. Но най-вече и важното изключение, за да няма нереалистични очаквания, там, където има продукти, които са интелектуална собственост на трети лица, например има информационни агенции, които продължават да бъдат заключени – според мен световната тенденция, тъй или иначе, притиснати от социалните мрежи, ще бъдат принудени да се отключват все повече, но частни световни агенции, които няма да разрешат на БТА свободно разпространяване, БТА ще продължи да осигурява възможност за платен достъп до този информационен поток.
И още едно важно изключение, тъй като за тези две седмици имах време да се запозная, дори сам се усмихвам на наивността си, смятайки, че като Ви казах: ще стане свободна Агенцията, това ще стане три дни след обнародването в „Държавен вестник“, БТА е пред технологичен срив. Масовият случай с компютрите, те са от 2012 г., има няколко от 2018 г. Добре знаете, че три години е нормалният срок за експлоатация на един компютър. Очевидно заради недоимъка в България през тези години господин Максим Минчев – моят предшественик, просто не е получавал финансиране, за да може да поддържа тази техника. Отделно се налага тотално софтуерно осигуряване, БТА трябва да реши въпроса с лицензите си. Освен това сървърите, и те са на допотопна възраст, не биха могли изобщо моментално да поемат свободния достъп, тъй като се очаква да има натоварен трафик. Най-малкото тези 145 посланици, ако влязат, май ми казват, че и това няма да можем да понесем едновременно.
Сайтът на БТА в момента, направих си труда да проверя, в световен мащаб според един източник – Alexa, е на 385 943-то място. За да може да сравните, че все пак в България нещата не са толкова зле, Vesti.bg е на 9888-мо място. Но съгласете се, това, което отбеляза и господин Рашидов, когато се питаме какво знае светът за нас, когато на 400-хилядно място е твоята заключена добре информация, не може да очакваш, че ще знае много светът.
Част от финансирането, благодаря изключително на разбирането на Министерството на финансите, ще бъде както за заместването на отпадналия приход от всички тези плащания, които поетапно, с приключването на договори, ние няма да подновяваме, а ще трябва да се извърши технологично обновление както на хардуер, така и на софтуер.
Освен това е изключително наложително да се инвестира в хора. Цели езици липсват – световни езици. Ние нямаме испански, изобщо не говоря за китайски, нямаме арабски, балкански езици отсъстват – сръбски, гръцки, доколкото си спомням, колегите ми казаха, че имаме проблем, албански. Това е единственият източник в България на информация от света – постоянен, достоверен източник. Не Ви говоря за кореспонденти. Говоря Ви, че няма кой да преведе.
Ние търсим хора с два езика и ги наемаме за по 1000 лв. чисти пари, минимална работна заплата. Благодаря за разбирането на Министерството на финансите, че ще се опитаме поне малко да променим, като подчертавам, че една от целите ми е до средата на годината изобщо да променим начина на възнаграждения в БТА. На първо място, да има ясни параметри за основните заплати, с които се тръгва, и след това да не обраства в едни безсмислени хонорари за всяко движение, което се извършва, за да си подопълнят малко заплатите, а да има истинско допълнително материално стимулиране, но това е друга голяма тема. Вследствие на тази промяна и финансирането, което очакваме, че ще получим, ще можем да си позволим да стъпим на здрава основа, отнякъде да започнем, като в никакъв случай няма да се стигне изобщо до възнагражденията в другите медии и особено в частния сектор.
Втората голяма група от промени, които правим. Пак с пример ще си послужа – 60 общини в България, за да разпространява БТА тяхното съобщение, плащат, да не Ви излъжа, около 2000 лв. Това е нелепо! Нали разбирате, 256 ли бяха общините в България, по малко от една четвърт могат да си позволят да се обърнат към собствените си хора какво вършат. Нелепо е! Ето, има представители.
Министерството на културата е абонат на БТА, за да разпространява БТА съобщения, свързани с дейностите на Министерството в общините. Това са едни пари от единия джоб в другия, още повече че клиенти на БТА бяха Българската национална телевизия. Едно от първите неща, които спря господин Кошлуков, беше БТА, защото, знаете, миналата година затрудненията с финансирането, които знам, че сега му помагате да бъдат отстранени. Българското национално радио също плаща на БТА. Това е от единия джоб в другия, но смятам, че би било и нечестно само БНТ и БНР да започнат да получават безплатно, а останалите медии да не могат свободно да получават тази информация.
Нашето предложение – това, което господин Биков и господин Рашидов са внесли, е кръгът на лица, които имат право на разпространен оригинален текст от БТА, да се разшири от тези няколко институции, които са предвидени, с на практика всички бюджетни организации, след това с организации, които работят в обществена полза, като юридическите лица с нестопанска цел.
Тук, за да избегна въпрос, не е предвидено изрично да се каже, че това са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Някой ще каже: ами значи и с частна полза, но се оказва, че това май в Закона за юридическите лица с нестопанска цел не е проработило и огромна част от организации, които вършат работа в обществена полза, за пример ще Ви дам – Съюзът на българските журналисти е регистриран формално в частна полза. Поради това срещнахме разбиране и в Министерството на финансите, че по-широката формулировка трябва да остане. Религиозните общности, синдикатите, работодателските организации – никой не би отрекъл, че е нелепо да им искаме по 100 лв., за да пуснат съобщение и да кажат какво мислят.
Имах разговори с председателя на Съюза на читалищата. Начин да ги подпомогнем е читалищата също да имат право свободно да разпространят през БТА съобщения за своите дейности. Така ще стигнем до този огромен поток информация, за който Ви говорих и който всъщност ще предпази всички медии от страха, че БТА ще им е конкурент заради морето, в което няма как да плува крайният потребител. Надявам се именно с помощта на българските читалища, защото в България всъщност се оказва, че в почти всяко населено място има един писмовен човек, така да го наречем, разчитам много, че ще изградим постоянна система на информация от цялата държава и ако сега следваме сегашния закон, на тези от читалищата трябва да им искаме по 100 лв., за да пуснат съобщението, вместо, честно казано, БТА да им даде за това, че ще работят за информацията в България.
Това са двата кардинални въпроса, които разчитаме да се решат.
Аз самият през този закон поемам една сериозна отговорност. БТА има Етичен кодекс, който има нужда от осъвременяване. Този етичен кодекс ще стане и критерият да не бъде залято пространството с безобразия, с език на омразата. Тоест много внимателно през следващата една година ние ще формулираме и критерии за съобщенията, които ще разпространяваме, за да не стигнем наистина до език на омразата.
Бих искал да използвам възможността и с това да завърша, да Ви кажа за още един източник на доходи на БТА, който на мен ми се струва нелеп. По време на изборите БТА се впуска на терена на търговските медии и започва да събира пари, колкото може от политическите партии. Парите на последните два избора са около 30 – максимум 40 000 лв., но казваме на всички партии: „Няма да Ви отразяваме, ако не ни дадете пари.“ Това са същите тези пари, които бюджетът е отпуснал на голяма част от партиите, и от друга страна, лишаваме малките, които нямат и бюджетни средства, да се появят.
Затова с колегите взехме решение, тъй като до понеделник трябва да подадем в Централната избирателна комисия и в Сметната палата условията на БТА за предизборната кампания. Ние ще предвидим възможност по едно съобщение дневно – подчертавам, бихме искали да е повече, бихме искали да е от всеки регион, но сървърите няма да издържат, нямаме и хора, които да го свършат – от централните ръководства на всички регистрирани партии и коалиции за участие в изборите да бъде разпространявано безплатно от БТА в отделната емисия „Вот“, която досега партиите са били тормозени да плащат. Ще формулираме и ясни критерии. Нашите редактори няма да допуснат обаче език на омразата, лични нападки. Наистина разчитаме, че това, което ще получаваме, ще бъде конструктивен разказ за това какво предлагат кандидатите на тези избори.
Ще дадем и още една възможност, което ще предизвика голямо натоварване за нас, но аз Ви казах, когато кандидатствах за тази работа, че си представям в съвременния свят всяка новина да бъде под формата на текст, звук, аудио и снимка. Ще дадем възможност тези съобщения да бъдат и във видео формат, качвани отново в нашата емисия. Това означава, че в тези трудни времена на пандемия, когато всички Вие – както тези, които сте в парламента, така и тези, които са извън него и кандидатстват за следващия парламент, ще имат възможност, ако приемем 39 партии и коалиции, почти 40, че са регистрирани, да отправят по 30 послания чрез БТА. Ако смятат, че имат нужда от повече, тогава ще действат нормалните търговски условия.
Още веднъж Ви благодаря, че се ангажирахте в последните дни на парламента. Надявам се и да успеете да приемете тези промени в Закона. Те ще бъдат и сериозна тегоба да се реализират в рамките на една година, и тук наистина благодаря на колегите от Министерството на финансите за разбирането.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Няколко думи.
Колеги, две неща каза много точно и много ясно. БТА се финансира от държавния бюджет, де факто с парите на българските данъкоплатци и съвсем коректно е до част от онова, което ще излъчва БТА, да имат безплатен достъп поне българите, за да не плащат такси. Аз също съм за това да не се плаща.
Обаче онова, което господин Вълчев пропусна, все пак нека не забравяме, че Европа и светът се борят с лъжливите новини. Това е голямата болест на света в момента. БТА е единствената институция, която гарантира проверената информация, а това никак не е маловажно в днешно време.
Хубаво е сега, който иска, да се изкаже. Разбира се, ще си зададе въпросите всеки наш колега, но защо предизвикваме, само да Ви кажа, това заседание по-бързо да стане. Всички сте наясно, че до 26-и март имаме време, оттам нататък ще се проточат дълги процедури… (Реплика: „До 5 март.“)
До 5 март ли е? Е, значи още по-кратко.
Целта е все пак, ако тук гласуваме всички колеги, затова се събираме, и всички вземем решение, би било хубаво да го вкараме, за да имаме една седмица до второ четене, за да може, докато се натамани правителство, знаете какво нещо са едни избори, да си съставят правителство, ако не стане, наново. Така може един много дълъг процес да продължи и да изхабим един мандат.
Нека да дадем възможност БТА наистина, както е тръгнала, да започне да се реформира, да се подрежда. Докато ние се борим с избори, хората нека да работят. Това имах предвид – да не им пречим и да не сме пречката и бариерата.
Имате думата, колеги, за изказвания.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
След тази доста мрачна и в някои отношения катастрофична картина, която ни обрисува господин Вълчев, става ясно, че не само технически са проблемите на БТА. Има доста и кадрови проблеми, свързани с човешките ресурси, за възможностите. Това пък прозира вече към някакви програмни проблеми, които е имало дълго време, които не са позволили вероятно някакво развитие – както на вътрешния, така и на външния пазар, разбира се.
Бих искал да подчертая, че поздравявам вносителите. Това е може би едно от най-креативните предложения на господин Вълчев още при представянето на неговата програма, с която ние го избрахме за генерален директор на БТА, но аз мисля, че това не бива да става за сметка на възможностите да се откриват нови кореспондентски пунктове, които да разширят картата на БТА. Това – първо.
И второ, намалявайки бюджета на Агенцията със собствените им приходи, макар и малко, колкото и малко да са те, ми се струва твърде рано и недостатъчно докрай обмислено по няколко причини, които ще изясня след малко, разбира се.
Може и да не сме разбрали правилно всичко нашата група, но според нас в писмото – отговор на Министерството на финансите, става дума за един завоалиран отказ за допълнително финансиране на разходите за 2021 г. Те очакват някъде около 3 милиона ми се струва. Това може да стане само с актуализиране на държавния бюджет за 2021 г. Той е приет. За да се очакват вътрешни промени в рамките на тази година, би трябвало да се преструктурират други разходи и трансфери.
Като се има предвид, че направените разходи във връзка с огромната пандемия, с екстремните условия на живот, тежката икономическа обстановка в резултат на пандемията, бихме искали да знаем откъде ще се вземат тези средства, за да се трансферират към Българската телеграфна агенция? По принцип от всичките отчети през изминалите години, направени от предишния генерален директор, е видно, че бюджетът досега, дори и с малкото приходи, които трудно събираше, е недостатъчен – това е ясно. Бюджетите на Националната телевизия, на Националното радио – също. Социалните помощи, разходите за майки на деца с увреждания, читалища и въобще целият бюджет в областта на културата – също. Той и досега е в недостиг.
Задаваме си въпроса: дали не е редно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция да бъде подкрепен, да влезе в сила от 2022 г. заедно с новия бюджет за 2022 г.? Или въпросът по-просто казано е такъв: ние бихме подкрепили този ЗИД, ако ни се отговори конкретно от Министерството на финансите откъде се очаква да има възможност за преструктуриране на други трансфери и разходи при една евентуална актуализация на бюджета за 2021 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте да отговорите на въпроса.
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Господин Председател, дами и господа народни представители! По отношение на бюджетното въздействие, в контекста на правилото, което се споменава в изказването – това е чл. 19 от Закона за публичните финанси, тоест при увеличаване и възникване на разходи те трябва да влязат в сила със следващия бюджет. Не се налага това, тъй като в държавния бюджет за 2021 г. в целогодишен размер са разчетени разходи за новосъздадени структури. Например това са Държавната петролна компания, Държавната агенция за научни изследвания и иновации – структури, които не започнаха своята дейност от 1 януари, както са направени разчетите, и отлагането във времето на стартиране на тяхната дейност дава възможност за икономии, които в конкретния случай ще бъдат използвани, за да се осигурят необходимите средства на Българската телеграфна агенция, при положение че законът, разбира се, бъде приет. Това е преструктуриране на разходите и може да бъде направено в 2021 г., без да бъде актуализиран бюджетът.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Само изречение в отговор на въпроса за кореспондентските пунктове, понеже казахте, че липсва конкретика. Проведох серия от срещи с моя екип с Министерството на финансите. Сумата, около която се обединихме – заместване на отпаднали приходи през втората половина на годината от несключване на нови договори, хардуерно, софтуерно осигуряване и кадрово осигуряване на тази промяна, включващо и откриване на кореспондентски пункт на БТА в Скопие – моята първа среща… Използвам случая да Ви информирам и за това. Още седмица след като бях избран, поканих и в София гостува директорът на Медийната информационна агенция на Република Северна Македония, и ние готвим конкретен договор с него. Заедно със сумата, необходима за нов кореспондентски пункт на първо време в Скопие още тази година, сумата е 2 млн. 567 хил. 300 лв. Това са разчетите, които сме представили в Министерството на финансите. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, който гледате, е предвидено правителството да направи, на базата на възможностите в Закона за публичните финанси, именно промените, за които говори и колегата, и тя потвърди, че България има възможност това да си позволи.
Разбира се, възможно е и Вашето разсъждение, но ако започнем 2022 г. да купуваме компютрите и софтуерите, да поправяме сайта, за да има достъп до него, да открием тогава първия кореспондентски пункт, за който настоявате и Вие от опозицията, че трябва да има такива, това означава да изместим във времето от 2023 г. Наистина едната година, предвидена в Законопроекта, всичко това да се случи, за мен е разумен срок и Ви уверявам, че е в моя личен план. В тригодишната прогноза, която обсъждахме с Министерството на финансите, сме предвидили всяка година да се открива по още един кореспондентски пункт в съседна държава на България, така че в края на мандата ми във всички съседни държави да има по един кореспондент. Благодаря Ви.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Имам реплика.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля Ви за по-ясно и точно говорене.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Ясно, точно и конкретно казвам, че за съжаление, не получихме точна конкретика, а ние това искахме. Искахме да видим конкретни предложения от Министерството на финансите откъде ще бъдат точно взети – не оттук или оттам, или от еди-къде си. Ние искахме конкретика. Казвате ни: от излишъка, останал от Петролната компания. Това е конкретно, и ние можем да изискваме после от Вас отговорност за това. Но при положение че ни казвате или оттук, или оттам, това води почти до никакъв ангажимент или отговорност, извинявайте. Затова ние вероятно ще се въздържим.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Бърз и прагматичен отговор от Министерството на финансите, ако обичате.
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Значи, аз или оттук, или оттам, извинявайте, но не съм казала ми се струва. Цитирах новосъздадени структури – две, защото все пак не познавам всички новосъздадени структури, от които ще бъде направена икономия. Даже вече е направена. Това са пари, които ще бъдат икономисани от тях. Те продължават да не действат. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, колеги, не спорете. Слушайте, госпожата от Министерството. Тя е най-важна, защото е важен и въпросът. Да чуем отговора ясно, дали го разбрахме или не. Това ли беше отговорът?
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: По-конкретно от това не мога да кажа, защото не мога да кажа точно число. Все пак не знам точно колко пари ще бъдат икономисани. Ако те не продължат да работят още два-три месеца, вероятно ще има и за други разходи да се осигурят от икономии.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Вълчев, приветствам Ви за това, че първата Ви среща, и бързо реагирахте, е именно по темата за създаването на кореспондентски пункт в Скопие. По време на изслушването, преди гласуването на Вашия пост да бъдете генерален директор на Българската телеграфна агенция, това беше едно от нещата и въпросът, който Ви зададох: дали ще успеете в рамките на Вашия мандат да откриете кореспондентски пункт в Скопие, което е изключително важно за гражданите на Република Северна Македония с изявено българско самосъзнание и за връзката им с България? Така че приветствам Ви за това, че бързо сте реагирали. Това наистина е изключително важно да се случи.
По отношение на днешния законопроект, Българската телеграфна агенция да осигурява безвъзмездно разпространение на информация – отново, да, ще подкрепя и ще гласувам „за“ Законопроекта, тъй като смятам, че това ще бъде полезно. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Само, за да Ви успокоя за Македония, виждам, че това е някаква болка. Понеже го няма господин Будинов, да се похваля сам. Преди, когато бях в миналото министър, открих нов Културен център в Скопие. Трябва да Ви уведомя, че резултатът е само разход. Никой не влиза, никой не се интересува. Поддържаме един сграден фонд, заплати. Много е сложна историята. Като казвам това, не казвам, че не е полезно да се направи, не ме разбирайте, но е много трудна страна. Имаме Културен център, но той не работи де факто, за съжаление. Благодаря Ви.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Едно изречение по темата. Нали разбирате, че всъщност българите нито в Република Северна Македония, нито където и да е по света българските общности могат да четат БТА. Трябва да платят, за да разберат какво става в България. Когато, доколкото ми е известно, има затруднения за ретранслиране, например на български телевизии в Република Северна Македония, няма никакви пречки БТА, която е по интернет, да бъде четена от тези общности.
БТА има една специална емисия по идея на Максим Минчев – „Емигрант“, която смятаме доста да развием точно в тази сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други изказвания, за да спазя Правилника и реда? Защото господин Велчев чака точка „Разни“, а там имаме да беседваме много сериозни неща.
Има ли други изказвания? Няма.
Именно за това, което казахте, уважаеми колега, нека да се обединим и да внесем този законопроект, за да дадем въздух всичко това, което тук се говори и което желае да направи новият генерален директор, да има тази възможност да работи.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154 01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря на генералния директор на БТА, на Министерството на финансите изключително много благодаря. Благодаря за хубавия разговор.
Съжалявам, че времето ни гони, господа, иначе с удоволствие бихме беседвали по-дълго. Успех, живи и здрави!
Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА, № 102-03-7.
Внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
Ще дам думата на господин Димитров да представи Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля Ви, само късо и ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е направено предложение за награждаване на 63-ма творци – изпълнители, музиканти, композитори, поети, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата, както и във връзка с 55-ата годишнина от основаването на Международния фестивал за популярна песен „Златният Орфей“.
В списъка са включени 63-ма творци, като предложението за награди е същите да бъдат за три години, както следва: държавна парична награда за 40 лица, която е в размер на 500 лв. месечно и е за период от три години – тук са носителите на голямата и първа награда: изпълнители, композитори, поети, както и такива, които имат подчертан принос за организирането и провеждането на Фестивала, и държавна парична награда за 23 лица, която е в размер на 350 лв. месечно и е за период от три години. Тук са носителите на втора и трета награда от Фестивала „Златният Орфей“.
Господин Председател, да прочета ли лицата?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, господин Заместник министър. Всички ги четохме няколко пъти. Връщахме Ви да огледате. Господин Велчев почти наизуст вече ги научи. Няма нужда.
Давам думата на колегите.
Който желае да се изкаже, има думата.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Председател, тук пред мен е Решение № 119 на Министерския съвет от 12 февруари, сиреч от петък, то е до Народното събрание, където се казва:
„РЕШЕНИЕ
за оттегляне на предложение до Народното събрание за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нация
На основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация във връзка с чл. 88, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерският съвет
РЕШИ:
Оттегля предложението до Народното събрание за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията по т. 5 и 30 от Решение № 90 на Министерския съвет.“
Питам: какво правим? Има решение на Министерския съвет да се оттегли. В Министерството на културата знаете ли го това нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Знаем го. За да се коригира списъкът. Той е коригиран и е внесен отново. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Да, разбира се.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ама тук не се казва, че се оттегля до...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Две лица отпадат.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбирам, че Вие сте го... Но това не значи, че има ново решение на Министерския съвет. Трябва да има ново решение на Министерския съвет. Как? (Реплики. Сътрудник на Комисията показва документ на господин Велчев.)
Не съм го получил, значи на мен не е доставен.
РЕПЛИКА: Те оттеглят само т. 5 и 30.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Какво значи това?
РЕПЛИКА: Отпадат двама човека – петият и 30-ят. (Реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не пише: коригиране, аз го четох. Всеки, който го прочете, разбира съвсем друго. (Реплики.)
Тогава към Министерството на културата имам един въпрос: това значи ли, че следващата седмица пак ще искате да награждавате още хора? Към нас се обърнаха хора – творци, и казаха: какъв е критерият? Само участие в „Златният Орфей“ не може да бъде критерий, за да даваш три години пенсия на определени хора.
Аз лично като човек, който ще гласувам тези неща, искам да знам тези хора имат ли нужда от помощ, бедни ли са, болни ли са? Защото тук в Народното събрание досега хора, които също са били и в предишните народни събрания в тази комисия, знаят, че сме помагали, естествено, на хора, които са с ниски доходи, дали са много като творци на държавата. И се питам: защо е сега това надбягване?! Защото имаше такива предложения за спортисти, за други...
Аз съм изпратен от хората, от моите избиратели, и знам, че бюджетът не е бездънен и трябва все пак, когато се правят тези неща, да бъде мотивирано това нещо. Един списък кой какъв е и че писал текст на песен, която спечелила „Златният Орфей“, той тогава е получил пари за това нещо, още тогава – първо. И второто нещо, което е, че затова гласувахме тук за авторски права. Всички тези песни, които и сега се пускат, и се използват, и се популяризират, дават възможност на хората, които са ги написали, да получават авторско право.
Не мога да разбера само тези ли са? Аз познавам много хора и художници – мисля, че тук и Вежди Рашидов също има, писатели, всякакви. Не може така! Дайте сега да дадем примерно на една част, които са режисьори, текстописци, композитори, певци. И аз не мога да разбера защо?! (Реплики.) Не може да се взима това…
Затова предлагам следващата седмица, първо, да се разяснят много неща, защото аз сега го чета, и тогава да се гласува. Как ще гласуваме да се дадат пари от бюджета на хора, които – не е ясен критерият за мен, казвам Ви. Това не е критерий – за едно участие в “Златният Орфей” да се дава три години пенсия. Имам и близки, пак Ви казвам, хора, които имат над 100 години трудов стаж, защото един пилот на изтребител всяка година, която лети, се смята за три. Има хора с по 100 години трудов стаж и им казват: няма, 1200 лв. получаваш, това е! И като станеш на 50 години.
Тук всичките тези хора над пенсионна възраст ли са, та се дават тези пари? Какво е това награда? Един казва премия, друг награда. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Йотова, имате думата.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър! Аз се радвам, че тук все пак и с Калин сме хора, които се занимаваме с музика цял живот, дето се вика, аз съм и от такова семейство, има и артисти. Но тук в конкретния случай става дума за хората, които са свързани с музика. Когато гласувахме наградите, които са създадени от господин Рашидов, изказах мнението си. Казах: естествено, че няма незаслужил човек, на който се дават тези награди, но, разбира се, винаги има едни, които се чувстват пренебрегнати, те са толкова много хора. Затова сега ще кажа същото, което казах и тогава, и то, между другото, породи доста голяма полемика.
Според мен трябва да има цялостна държавна политика в това отношение, а не от време на време да даваме на някой спечелил „Златният Орфей“ или „Мелодия на годината“, или не знам си какво, или не знам си що. Просто трябва да има държавна политика по отношение на нормалното живеене на едни хора.
Никога няма да забравя как си отиде Борис Гуджунов. Помни ли някой от Вас? Той си отиде много болен и много беден и трябва да има – тук не искам да Ви говоря като някакъв социалист, обаче държавна политика трябва да има в това отношение.
Слушах толкова много полемики, слушах кой ли не по радиа. Тези, които са наградени, казаха: „Да, благодарим много!“ Една група като ФСБ например никога не е участвала в „Златният Орфей“. Че да не би Румен Бояджиев или Иван Лечев да са по неголеми музиканти от някой, който е спечелил „Златният Орфей“?! Самите авторски, които се плащат в България, са безумно малки. Самото разгласяване на това откъде музикантът или авторът може да вземе своите пари е безумно.
Аз случайно разбрах преди няколко години от моя приятел Дани Милев, който ми каза: ти взимаш ли си парите от ПРОФОН? Викам: какви пари, какъв ПРОФОН? И когато ми даде той телефона и отидох в ПРОФОН, се оказа, че имам да взимам 4 хил. лв. Когато сега ми ги плащат по-редовно, и там има някаква клаузичка ли, какво е, че непотърсените пари се разпределят между тези, които взимат. Добре, но има хора, които не знаят. Може да съм била страшно глупава да не знам, че трябва да взимам оттам едни пари, но има много хора, на които действително липсва информация как, по какъв начин. Въобще действително това, което се плаща като авторски права, са смешни пари.
Според мен въпросът е много, много по-комплексен. Аз не мога да кажа сега как няма да гласувам за... Разбира се, че ще гласувам да се дадат пари на наши колеги, но Ви казвам: за мен това си е до държавна, цялостна политика.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Понеже една голяма мистерия се заформи, обществото беше лишено от възможността да разбере в крайна сметка кой е решил какъв да бъде редът, принципът и размерът – индивидуално, на тези хора. Аз бих помолил, ако е възможно, тъй като си мисля, че това би било отправна точка за някои отговори, които можем да си дадем, да открехнете завесата какъв е бил съставът на Комисията?
Не би могло да бъде тайна от българските народни представители, в никакъв случай. Ние не излъчваме в момента. Ако трябва, да засекретим заседанието на Комисията. Казвам го, разбира се, с чувство за хумор. Но за мен лично, освен ако това не е гласувано в някакъв закон, такава тайна не би могла да съществува, когато става дума за публични средства. Аз лично бих искал да науча, тъй като това би могло да ми даде отговор защо някои присъстват, а други отсъстват от тези... Извинявам се. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, и аз ще се изкажа. Вижте, не ми е удобно, колеги сте ми били, когато бях министър, и сега пред всички ще кажа – дълбоко съжалявам, че отказах третия мандат. Дълбоко съжалявам!
Моят въпрос към Вас – аз съм човекът, който вкара този закон, и днес ще Ви обясня защо го направих. И Ви питам: осем години бях министър, имахме ли такъв резил, който днес имаме? Кой болен мозък измисли това нещо?! Вие професионално отношение ли имате, или не разбирате какво правите? Вие направихте един отвратителен скандал между творческата интелигенция. Вижте, пирамидална структура – министърът носи отговорности. Аз съм свикнал четири години да гледам как министърът прехвърля отговорности.
Абе, колеги, днес дойдоха писма до Боил Банов, премиера и до мен. Писма. Току-що дойде, преди два часа, от балета на Операта. Те също смятат, че тази награда заслужават всички талантливи хора. Само да Ви ги изброя, Вие ги имате вече в Министерството: Съюза на българските композитори, Съюза на българските художници, със световни и международни награди, които Вие не ги знаете. Вие сте министерство на театрите и на пеенето, но той е по-голям специалист… (Реплики.) Да, да, точно така е. И на ресторантите може да станете. Това откъде дойде? От режисьори, продуценти, един от „Щурците“ отпадна – Кисьов, Съюз на българските писатели…
Абе, колеги, „Златният Орфей“ се създаде в социализма, наред с всички национални конкурси, като „Пирин пее“, „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“, „Песен на годината“, „Ален мак“ – всички са национални конкурси. Кой Ви даде акъл, че трябва да хванете едно ресорче и да скарате едни хора?! Как ги разграничихте кой е по-талантлив, кой е по-бездарен?!
Този скандал ще зрее. Аз сега ще гласувам както госпожа Йотова – „за“, защото уважавам моите колеги, те са творци. Тази криза е обхванала обаче всички останали и те са бедни, и на тях им е трудно. Вие не питате никой, но не можете и нищо. Не питате никой, не можете нищо! Този срам, както Закона за киното, го берем ние тук, жабите ги ядем ние. Страхът не е добър съветник да се управлява. Трябва да можеш малко да удържиш. Страхът не управлява, страхът оправдава само грешки.
Аз ще гласувам за тези момчета, не за Вас, за тези момчета, които наистина сигурно имат нужда от някой лев. „Златен Орфей“ сигурно утре ще иска и Алла Пугачова – печели „Златният Орфей“, Муслим Магомаев и той ще иска, Баръш Манчо ще Ви поиска.
Вие чувате ли се в какъв скандал вкарахте българските творци? (Реплика: „Национален!“) Национален не, не разбират. (Реплики.) Вие направихте едно нещо – накарахте българския народ отново да мрази българската интелигенция. „Пак ли те, бе, като при Живков?!“
Много моля, адски нервно го казвам, адски неприятно ми е, след като осем години съм се опитал да градя и съм мотивирал хората, с които съм работил. Вие помните добре, когато Ви събирах и всяка година казвах: никого няма да уволня, не ме интересува от коя партия сте. За мен има една дума – „култура“, това си говорихме и със Стефан Данаилов, като си тръгваше: да работим за националната култура, пък в който Господ искате си вярвайте. С обич съм го правил. Работя и с колегите си – лошо или добре, но ги мотивирах да сме заедно, да свършим, и свършихме, колеги.
Да, влязохме и в „Лувъра“, Вие го затворихте; да, отидох да се лекувам, Вие си говорихте по телефона за Ларгото; да, отидохте, без да питате, купихте шестото менте на Фердинанд за доста евра – това са държавни пари; финансирахте пърформанс, ядохте луканки. Казвам „Вие“, защото го позволихте. Нямаше ли да Ви дръпне този голям министър, който няма памет, не помни кой го е направил, само помни кой го е назначил. Големият български режисьор! Само че паметта му е къса. И му предайте, аз знам, че ще му го предадете, че улицата на Хасковския театър не се казва „Бродуей“, а се казва „Република“. Там съм расъл аз и моята майка е създавала този театър.
Абе, скъпи мои, този разрив, който утре ще го гласуваме заради момчетата, които чакат някой лев – велики, големи, талантливи, до това ли опряхме – да ги унизим? Триста лева ли им е трудът, цената ли е това? Как десет години ги разпределях прилично, давах надежда до следващата сесия – хората да казват: при следващо ние ще бъдем или други. Идваха да ме прегърнат бате Николай, Джоко Росич, Васил Михайлов – всички. Вие един жест направихте, отново породихте скандал.
Скандалът обаче се лепва върху цялото правителство, целия парламент, и разбира се, върху нас като Комисия, която всеки ден работи. Един месец работихме Закона за киното, за да потушим скандала на бабите, за да има консенсус, направихме обществено обсъждане и Вашия законопроект го вкарахме, поредния, със скандал. Жалко, остана един месец. Ако ние не им дадем тези пари, няма време. Аз щях да го върна, защото снощи ми се обажда Йълдъз Ибрахимова. Казва: защо се излагате така, това ли е цената на един български творец? Вие пуснахте хората да се дърлят по телевизията и да говорят глупости. Моят приятел Етиен Леви, когото обичам, говори как в Лондон ги правят сърове. Да, ама Елтън Джон го слуша целия свят, „Бийтълс“ го слуша целия свят.
Дайте да го направим интелигентно. Вината е изцяло във Вас. Създадохте един голям скандал. И след като го гласуваме, само Ви казвам, това ще си го видите при министъра. Аз разговарях и с премиера – недопустимо, обидно е. Това нещо е лавина. Нямаме време и на тях да им дадем, нямате и пари. Вие намерихте едни пари и ги разпределихте между едни хора. От 22 години няма „Златният Орфей“. В момента Вие не давате на „Златният Орфей“. Стана един миш-маш от страх. Братя Аргирови – хоп вътре, този – хоп вътре, те не са взимали „Златен Орфей“. Какво правите?! Какво правите не Ви знам, и сега ще остане едно тъжно огорчение в гилдиите.
Никога в живота си не съм ходил в Министерството да взема нещо, защото е краят на мандата, сигурно няма да се видим и повече. Никога не съм получил контрактация от Министерството. Два пъти съм влизал – един път да пожелая на Ламбо „На добър час!“, защото ходих в Кърджали на изборите и го подкрепях лично, и следващия път сбърках, когато влязох като министър.
Художниците – и ние сме хора, колко пари взехме от държавата? И то много добри художници има в България. Нито един лев! Писатели и поети – кой ги издържа, колеги? Нито един лев! Ами композитори? Как не можа да намери Министерството пари за една нова българска опера?! От Пипков досега няма нищо – нито един лев! Вчера се радваме, след Гергана Паси, след това съм се борил като куче за тези 25 милиона, не Ви паднаха от небето. Страхът не носи пари. (Реплики.) Тези пари също дойдоха като помощ. Защо ни е този скандал? Не Ви разбирам.
Има още много хора извън списъка. Няма да Ви върна списъка да го доработвате, защото не можете така да правите списък и няма да стане. Да спрем, каквото можем, до тук. На всички, които чакат 500 лв., сигурно им трябват, защото имат нужда, и всички, които също имат нужда, в тази пандемия по един и същи начин живеят хората. Това няма как да го скрия оттук нататък. Още много неща мога да изброя, защото, ще Ви кажа откровено, занесете го, не ме интересува – никой не ми е бил пощенска кутия, не говорих аз по телефона. Моето мълчание, когато БСП искаха оставка, беше задържането на това нещо. А обвиненията, които си ги говорите по коридорите, не Ви прави чест, защото аз не съм „гербер“ от шест месеца. Нямаше ГЕРБ, когато съм бил там, където трябва. ГЕРБ нямаше. Тези момчета – и тях ги нямаше, и днес се борят всеки Ваш законопроект да правят. Обидно завършваме годината, тъжно завършваме. Не знам какво ще ми обяснявате, но това, което Ви казвам – няма време и за отговорности да се носят, дойде краят на театъра. Както казват в Кърджалийския театър – „Безим театър обекти“. Дай боже, нататък да няма такива неща.
Много по-късно сигурно ще Ви изброя целия мандат. Следил съм го, защото аз си обичах работата. Ще Ви питам: един пирон... Мога да Ви изброя и театрите, които ремонтирах, училищата също, археологията също, музеите също – шест нови, никой не ги е правил. Така че характер трябва, характер, не висока интелигентност. Високата интелигентност са заучени фрази.
Имате ли да отговаряте, защото няма друго. Поздрави! Това е положението, създадохме един парадокс. Това е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Не, аз си позволявам да не изразя съгласие с това, което се налага като мнение от Комисията, защото това е началото на една политика по отбелязване на стойностните творци. Това е само началото.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: А кога ще дойде?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Ще дойде, като му дойде времето, както казваше... (Реплики.) Да, обаче е помислено, преди да се лансира този списък. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси има ли? (Реплики.)
Хайде, колеги, стига сме говорили. Аз предлагам да гласуваме. Да не обиждаме творците. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Колеги, ако няма други изказвания по въпросите, да закрием това заседание. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, няма да станат много неща. Законът за обществените медии се приема преди изборите. Година и осем месеца го работят, ние тук за един месец направихме Закон за киното, и то приемлив. Какво има да говорим? (Реплики.) Хайде сега, какво толкова се разправяме?
Имате ли изказвания?
Ако няма, да преминем към гласуване на Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията с направените промени в него от Министерския съвет по отношение на лицата по т. 5 и 30 – това са Атанас Кьосев, Йорданка Христова. Защо Йорданка Христова пак, тя взе 700 лв.? И двамата са получили пенсии по Кодекса за социално осигуряване преди приемането на Закона за държавните награди, а не може пенсия за особени заслуги да се получава заедно с друг вид пенсия или държавни парични награди. С тази корекция списъкът на лицата става от 65 на 63.
Който е „за“, да вдигне ръка. (Шум и реплики.)
За – 13, против и въздържали се – няма.
По точка „Разни“ има ли нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Валентина Меченова
2. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
3. Отчет за програмната дейност и технологичното обновление на БНТ за периода юли-декември 2020 г. и за финансовото състояние през 2020 г.
4. Разни.
На 18 февруари 2021 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по културата и медиите при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
2. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
3. Отчет за програмната дейност и технологичното обновление на БНТ за периода юли-декември 2020 г. и за финансовото състояние през 2020 г.
4. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по културата и медиите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги и гости, налице е необходимият кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред на днешното заседание са предвидени следните точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154-01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
2. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
3. Отчет за програмната дейност и технологичното обновление на БНТ за периода юли-декември 2020 г. и за финансовото състояние през 2020 г.
4. Разни.
Уважаеми колеги, поради удължаване на пленарното заседание и по-късния час за провеждане на заседанието на Комисията по културата и медиите предлагам т. 3 от предварително обявения дневен ред да отпадне. Този отчет е доста дълъг, иска не претупване, а едно спокойно обсъждане и изслушване. Тъй като реално вече има определени промени в самата Национална телевизия, хубаво е да ги чуем като Комисия.
Колеги, има ли предложения по дневния ред?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам към днешния дневен ред да прибавим т. 3, която да бъде на мястото на предложена от Вас точка за отпадане, в която да разгледаме Законопроект № 154-01-10 от 3 февруари 2021 г.
Накратко само ще кажа за какво става въпрос. Законопроектът е подписан от 21 депутати от „Обединени патриоти“ – това сме цялата група, и е принципна наша позиция, че предаванията и новините трябва да се излъчват само и единствено на български език, така че моля да подложите на гласуване моето предложение за разглеждане на тази точка и този законопроект в дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми колеги, тъй като това не е предвидено в дневния ред, Ви предлагам да гласуваме дали да го включим. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ТОМА БИКОВ: Първо трябва да гласуваме отпадането на т. 3 и след това да гласуваме предложението.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Много Ви благодаря. Стари депутати, опитни хора, винаги е полезно да седиш с ветерани. (Оживление.) Старото си е старо и помага в трудни моменти.
Колеги, тогава да гласуваме отпадането на т. 3 от дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Отпада т. 3 от дневния ред.
Подлагам на гласуване предложението на колегата от Патриотите за Закона за радиото и телевизията, де факто за новините на турски език.
Който е „за“ точката да влезе в дневния ред, моля да вдигне ръка.
За – 2, против – няма, въздържали се – 8.
Точката не влиза в дневния ред.
Преминаваме нататък, уважаеми колеги.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват от: Българската телеграфна агенция: Кирил Вълчев – генерален директор; Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Венцислав Велев – съветник, Елиянка Михайлова – директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“; Министерството на финансите: Анастасия Маринова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“.
Благодаря, че сте тук. Ще имаме нужда.
Колеги, материалите за днешното заседание са изпратени на електронната Ви поща.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, № 154 01-16.
Внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
Комисията по културата и медиите поиска становище по Законопроекта от Министерството на финансите, което Ви е изпратено.
Давам думата на господин Тома Биков да представи Законопроекта.
ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам накратко да представя идеята за този законопроект. Бих могъл да прочета и всички мотиви. Може би Вие сте ги получили на Вашите имейли, така че мога да пропусна това удоволствие. Разбира се, след това и генералният директор на БТА господин Кирил Вълчев ще може вече по-подробно да представи и позицията на БТА.
Целта на този законопроект е да реши един въпрос, който през последните години висеше и в общественото пространство. Знаете, че Българската телеграфна агенция е обществена медия, която се субсидира от държавата, но в същото време достъпът до информацията, която тя изработва, беше ограничен, поради това че Агенцията търгуваше с тази информация със своите абонати. Нашето предложение е достъпът до информацията на БТА да стане много по-широк, което, от една страна, ще даде възможност на българските граждани, и на българските медии не само на гражданите, да получават достоверна информация, да не бъдат зависими от информация от страна на различни чужди агенции.
На второ място, това ще даде възможност на БТА за много по гъвкава политика и извън границите на страната, от което със сигурност българската държава има нужда, особено в контекста на динамичната политика в региона. Като цяло с този законопроект според мен ще стартира една сериозна реформа в Българската телеграфна агенция, която би могла да я динамизира, да я превърне в много по-значим фактор и в българското медийно пространство, и извън границите на България по отношение и на информацията, която пък тя ще предоставя от България към други агенции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Още само две думи, ако ми разрешите, колеги, да се включа към това, което господин Тома Биков каза. Само две седмици откакто имаме генерален директор, и вече започна да се говори за БТА. Понякога се изненадвам от журналистически въпроси, които спекулативно питат дали няма да стане Министерство на информацията. Но може би трябваше да ме питате преди години дали БТА не е била принцеса, а спящата принцеса. Вие за това не питате.
Спекулациите не е хубаво още в самото начало да се появяват в работата на един нов генерален директор, защото една седмица е никакво време той дори да навлезе в материята, която ще се налага да я знае и да я управлява в рамките на тези пет години. Но онова, което мога да кажа за господин генералния директор, че още от първите дни БТА започна да живее като някакъв организъм – срещите с патриарха, с хората, изобщо започна някаква живинка вътре, така че това да не ни изненадва. Смятам, че точно това трябва да се случи с БТА.
Колкото до информацията отвън навътре, в това електронно време, в това компютърно време драмата не е толкова каква информация получаваме отвън, тъй като интернет, Гугъл и всички останали възможности ни дават доста голяма информация отвън навътре. Трагедията на България е, че светът няма информация отвътре навън за нас, което е много важно. България трябва да бъде изведена от тези граници, да е припозната, позната и аз смятам, че в политиката на БТА това е заложено като поведение и приоритет. Това е много важно за всички българи, за нашето самочувствие. Хората много малко знаят за нас именно защото информацията като че ли не стигаше до там. Много ще се радвам, ако наистина това е приоритет и направим нашата държава по-позната.
Господин Вълчев, заповядайте, имате думата.
Извинявайте още от началото за това, но така мисля – това, че вече говорим за БТА, никак не е малко.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви, че в последните дни на парламента се занимавате с този изключително важен въпрос. Това е въпросът за истината и лъжата, което не е само в България, но случаят с БТА е крещящ пример в България – истината е платена, лъжата свободно и безплатно шества.
Ще продължа мисълта на господин Рашидов, който търси отговор на въпроса за липсата на адекватен български образ по света, с една проста статистика. От 145 акредитирани посланици в България, ежедневната емисия Daily News, в която на английски език БТА разпространява между 20 и 30 статии с подробни новини, с представен контекст и бекграунд, само 37 са се абонирали, като най честото обяснение е, че тези държави не са готови да отделят допълнителен финансов ресурс, за да знаят какво мислят българите по определени въпроси. Под българите разбирам както тези, които управляват, така и тези, които са в опозиция.
Друга емисия на БТА – English Service, има седем абонати. Повечето от тях са на бартери, поради това че ние получаваме информация от тях и те получават от нас. Съгласете се, че такова присъствие прави безсмислено изобщо съществуването на Българската телеграфна агенция в частта ѝ за предаване на информация за чужбина.
Мога да Ви кажа и за какви приходи става дума. Примерно от посолствата успяваме да съберем 90 хил. лв., а тъй като става дума за бартери, от English Service са около 5 хил. лв. Реални пари, които влизат, да кажем, стотина хиляди миналата година са влезли. Отделно, останалата част от този приход, който достига заедно с всички възможни продажби на БТА, през миналата година е около милион и 200 хиляди. Този приход се формира от българските медии, които поради тежкото финансово положение, в което се намират заради спада на рекламата, особено през годината на COVID-19, на практика са принудени да се отказват от достоверната информация, която БТА произвежда, и да я заместват с каквато намерят.
Смятам, че България може да си позволи този разход, за да плати за истината. Подчертавам, че целта не е БТА да замести другите медии. С другата промяна, за която след малко ще стане дума в Закона, ние ще осигурим хиляди информации всекидневно, и то достоверни информации. Ще увеличим капацитета на репортерите си, които също да покриват най-вече места, които останалите български медии не успяват. Изложих пред Вас вече концепцията си, че според мен във всяка българска община БТА трябва да има човек, който работи за нея. Не става дума за щатен кореспондент, но стрингери. Та тези хиляди информации някой ще трябва да ги препредава. Вие като краен потребител на информацията няма да седнете да прочетете 5000 информации. Всички останали български медии имат огромна отговорност да изберат коя е новината или новините на деня, да ги подредят по важност, да ги комбинират така, че да представят картината по определена тема, след това да ги анализират със собствените си сили, да намерят коментарите по тях на други хора, но нека да имаме здрава база, която е абсурдно да се крие зад парола. Така че БТА няма да стане конкурент на никоя друга медия.
Като казвам: безплатен достъп, още веднъж да направя важни уговорки. Едната е, че ще има изключения. Едното нещо са специализираните услуги, които БТА предлага по заявка, например следене на определена тема в информационния поток, макар че и там приходите все повече спадат поради технологични причини, за които ще спомена.
На следващо място, архивът на Агенцията също ще остане платен, тъй като той наистина съдържа изключително ценни материали. От 1898 г. всеки божи ден на България се намира в информационните емисии, които пази Агенцията. Този архив също ще бъде платен.
Ще останат издателски, продуцентски и други дейности на БТА, които ще са платени. Но най-вече и важното изключение, за да няма нереалистични очаквания, там, където има продукти, които са интелектуална собственост на трети лица, например има информационни агенции, които продължават да бъдат заключени – според мен световната тенденция, тъй или иначе, притиснати от социалните мрежи, ще бъдат принудени да се отключват все повече, но частни световни агенции, които няма да разрешат на БТА свободно разпространяване, БТА ще продължи да осигурява възможност за платен достъп до този информационен поток.
И още едно важно изключение, тъй като за тези две седмици имах време да се запозная, дори сам се усмихвам на наивността си, смятайки, че като Ви казах: ще стане свободна Агенцията, това ще стане три дни след обнародването в „Държавен вестник“, БТА е пред технологичен срив. Масовият случай с компютрите, те са от 2012 г., има няколко от 2018 г. Добре знаете, че три години е нормалният срок за експлоатация на един компютър. Очевидно заради недоимъка в България през тези години господин Максим Минчев – моят предшественик, просто не е получавал финансиране, за да може да поддържа тази техника. Отделно се налага тотално софтуерно осигуряване, БТА трябва да реши въпроса с лицензите си. Освен това сървърите, и те са на допотопна възраст, не биха могли изобщо моментално да поемат свободния достъп, тъй като се очаква да има натоварен трафик. Най-малкото тези 145 посланици, ако влязат, май ми казват, че и това няма да можем да понесем едновременно.
Сайтът на БТА в момента, направих си труда да проверя, в световен мащаб според един източник – Alexa, е на 385 943-то място. За да може да сравните, че все пак в България нещата не са толкова зле, Vesti.bg е на 9888-мо място. Но съгласете се, това, което отбеляза и господин Рашидов, когато се питаме какво знае светът за нас, когато на 400-хилядно място е твоята заключена добре информация, не може да очакваш, че ще знае много светът.
Част от финансирането, благодаря изключително на разбирането на Министерството на финансите, ще бъде както за заместването на отпадналия приход от всички тези плащания, които поетапно, с приключването на договори, ние няма да подновяваме, а ще трябва да се извърши технологично обновление както на хардуер, така и на софтуер.
Освен това е изключително наложително да се инвестира в хора. Цели езици липсват – световни езици. Ние нямаме испански, изобщо не говоря за китайски, нямаме арабски, балкански езици отсъстват – сръбски, гръцки, доколкото си спомням, колегите ми казаха, че имаме проблем, албански. Това е единственият източник в България на информация от света – постоянен, достоверен източник. Не Ви говоря за кореспонденти. Говоря Ви, че няма кой да преведе.
Ние търсим хора с два езика и ги наемаме за по 1000 лв. чисти пари, минимална работна заплата. Благодаря за разбирането на Министерството на финансите, че ще се опитаме поне малко да променим, като подчертавам, че една от целите ми е до средата на годината изобщо да променим начина на възнаграждения в БТА. На първо място, да има ясни параметри за основните заплати, с които се тръгва, и след това да не обраства в едни безсмислени хонорари за всяко движение, което се извършва, за да си подопълнят малко заплатите, а да има истинско допълнително материално стимулиране, но това е друга голяма тема. Вследствие на тази промяна и финансирането, което очакваме, че ще получим, ще можем да си позволим да стъпим на здрава основа, отнякъде да започнем, като в никакъв случай няма да се стигне изобщо до възнагражденията в другите медии и особено в частния сектор.
Втората голяма група от промени, които правим. Пак с пример ще си послужа – 60 общини в България, за да разпространява БТА тяхното съобщение, плащат, да не Ви излъжа, около 2000 лв. Това е нелепо! Нали разбирате, 256 ли бяха общините в България, по малко от една четвърт могат да си позволят да се обърнат към собствените си хора какво вършат. Нелепо е! Ето, има представители.
Министерството на културата е абонат на БТА, за да разпространява БТА съобщения, свързани с дейностите на Министерството в общините. Това са едни пари от единия джоб в другия, още повече че клиенти на БТА бяха Българската национална телевизия. Едно от първите неща, които спря господин Кошлуков, беше БТА, защото, знаете, миналата година затрудненията с финансирането, които знам, че сега му помагате да бъдат отстранени. Българското национално радио също плаща на БТА. Това е от единия джоб в другия, но смятам, че би било и нечестно само БНТ и БНР да започнат да получават безплатно, а останалите медии да не могат свободно да получават тази информация.
Нашето предложение – това, което господин Биков и господин Рашидов са внесли, е кръгът на лица, които имат право на разпространен оригинален текст от БТА, да се разшири от тези няколко институции, които са предвидени, с на практика всички бюджетни организации, след това с организации, които работят в обществена полза, като юридическите лица с нестопанска цел.
Тук, за да избегна въпрос, не е предвидено изрично да се каже, че това са юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. Някой ще каже: ами значи и с частна полза, но се оказва, че това май в Закона за юридическите лица с нестопанска цел не е проработило и огромна част от организации, които вършат работа в обществена полза, за пример ще Ви дам – Съюзът на българските журналисти е регистриран формално в частна полза. Поради това срещнахме разбиране и в Министерството на финансите, че по-широката формулировка трябва да остане. Религиозните общности, синдикатите, работодателските организации – никой не би отрекъл, че е нелепо да им искаме по 100 лв., за да пуснат съобщение и да кажат какво мислят.
Имах разговори с председателя на Съюза на читалищата. Начин да ги подпомогнем е читалищата също да имат право свободно да разпространят през БТА съобщения за своите дейности. Така ще стигнем до този огромен поток информация, за който Ви говорих и който всъщност ще предпази всички медии от страха, че БТА ще им е конкурент заради морето, в което няма как да плува крайният потребител. Надявам се именно с помощта на българските читалища, защото в България всъщност се оказва, че в почти всяко населено място има един писмовен човек, така да го наречем, разчитам много, че ще изградим постоянна система на информация от цялата държава и ако сега следваме сегашния закон, на тези от читалищата трябва да им искаме по 100 лв., за да пуснат съобщението, вместо, честно казано, БТА да им даде за това, че ще работят за информацията в България.
Това са двата кардинални въпроса, които разчитаме да се решат.
Аз самият през този закон поемам една сериозна отговорност. БТА има Етичен кодекс, който има нужда от осъвременяване. Този етичен кодекс ще стане и критерият да не бъде залято пространството с безобразия, с език на омразата. Тоест много внимателно през следващата една година ние ще формулираме и критерии за съобщенията, които ще разпространяваме, за да не стигнем наистина до език на омразата.
Бих искал да използвам възможността и с това да завърша, да Ви кажа за още един източник на доходи на БТА, който на мен ми се струва нелеп. По време на изборите БТА се впуска на терена на търговските медии и започва да събира пари, колкото може от политическите партии. Парите на последните два избора са около 30 – максимум 40 000 лв., но казваме на всички партии: „Няма да Ви отразяваме, ако не ни дадете пари.“ Това са същите тези пари, които бюджетът е отпуснал на голяма част от партиите, и от друга страна, лишаваме малките, които нямат и бюджетни средства, да се появят.
Затова с колегите взехме решение, тъй като до понеделник трябва да подадем в Централната избирателна комисия и в Сметната палата условията на БТА за предизборната кампания. Ние ще предвидим възможност по едно съобщение дневно – подчертавам, бихме искали да е повече, бихме искали да е от всеки регион, но сървърите няма да издържат, нямаме и хора, които да го свършат – от централните ръководства на всички регистрирани партии и коалиции за участие в изборите да бъде разпространявано безплатно от БТА в отделната емисия „Вот“, която досега партиите са били тормозени да плащат. Ще формулираме и ясни критерии. Нашите редактори няма да допуснат обаче език на омразата, лични нападки. Наистина разчитаме, че това, което ще получаваме, ще бъде конструктивен разказ за това какво предлагат кандидатите на тези избори.
Ще дадем и още една възможност, което ще предизвика голямо натоварване за нас, но аз Ви казах, когато кандидатствах за тази работа, че си представям в съвременния свят всяка новина да бъде под формата на текст, звук, аудио и снимка. Ще дадем възможност тези съобщения да бъдат и във видео формат, качвани отново в нашата емисия. Това означава, че в тези трудни времена на пандемия, когато всички Вие – както тези, които сте в парламента, така и тези, които са извън него и кандидатстват за следващия парламент, ще имат възможност, ако приемем 39 партии и коалиции, почти 40, че са регистрирани, да отправят по 30 послания чрез БТА. Ако смятат, че имат нужда от повече, тогава ще действат нормалните търговски условия.
Още веднъж Ви благодаря, че се ангажирахте в последните дни на парламента. Надявам се и да успеете да приемете тези промени в Закона. Те ще бъдат и сериозна тегоба да се реализират в рамките на една година, и тук наистина благодаря на колегите от Министерството на финансите за разбирането.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Вълчев.
Няколко думи.
Колеги, две неща каза много точно и много ясно. БТА се финансира от държавния бюджет, де факто с парите на българските данъкоплатци и съвсем коректно е до част от онова, което ще излъчва БТА, да имат безплатен достъп поне българите, за да не плащат такси. Аз също съм за това да не се плаща.
Обаче онова, което господин Вълчев пропусна, все пак нека не забравяме, че Европа и светът се борят с лъжливите новини. Това е голямата болест на света в момента. БТА е единствената институция, която гарантира проверената информация, а това никак не е маловажно в днешно време.
Хубаво е сега, който иска, да се изкаже. Разбира се, ще си зададе въпросите всеки наш колега, но защо предизвикваме, само да Ви кажа, това заседание по-бързо да стане. Всички сте наясно, че до 26-и март имаме време, оттам нататък ще се проточат дълги процедури… (Реплика: „До 5 март.“)
До 5 март ли е? Е, значи още по-кратко.
Целта е все пак, ако тук гласуваме всички колеги, затова се събираме, и всички вземем решение, би било хубаво да го вкараме, за да имаме една седмица до второ четене, за да може, докато се натамани правителство, знаете какво нещо са едни избори, да си съставят правителство, ако не стане, наново. Така може един много дълъг процес да продължи и да изхабим един мандат.
Нека да дадем възможност БТА наистина, както е тръгнала, да започне да се реформира, да се подрежда. Докато ние се борим с избори, хората нека да работят. Това имах предвид – да не им пречим и да не сме пречката и бариерата.
Имате думата, колеги, за изказвания.
Заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
След тази доста мрачна и в някои отношения катастрофична картина, която ни обрисува господин Вълчев, става ясно, че не само технически са проблемите на БТА. Има доста и кадрови проблеми, свързани с човешките ресурси, за възможностите. Това пък прозира вече към някакви програмни проблеми, които е имало дълго време, които не са позволили вероятно някакво развитие – както на вътрешния, така и на външния пазар, разбира се.
Бих искал да подчертая, че поздравявам вносителите. Това е може би едно от най-креативните предложения на господин Вълчев още при представянето на неговата програма, с която ние го избрахме за генерален директор на БТА, но аз мисля, че това не бива да става за сметка на възможностите да се откриват нови кореспондентски пунктове, които да разширят картата на БТА. Това – първо.
И второ, намалявайки бюджета на Агенцията със собствените им приходи, макар и малко, колкото и малко да са те, ми се струва твърде рано и недостатъчно докрай обмислено по няколко причини, които ще изясня след малко, разбира се.
Може и да не сме разбрали правилно всичко нашата група, но според нас в писмото – отговор на Министерството на финансите, става дума за един завоалиран отказ за допълнително финансиране на разходите за 2021 г. Те очакват някъде около 3 милиона ми се струва. Това може да стане само с актуализиране на държавния бюджет за 2021 г. Той е приет. За да се очакват вътрешни промени в рамките на тази година, би трябвало да се преструктурират други разходи и трансфери.
Като се има предвид, че направените разходи във връзка с огромната пандемия, с екстремните условия на живот, тежката икономическа обстановка в резултат на пандемията, бихме искали да знаем откъде ще се вземат тези средства, за да се трансферират към Българската телеграфна агенция? По принцип от всичките отчети през изминалите години, направени от предишния генерален директор, е видно, че бюджетът досега, дори и с малкото приходи, които трудно събираше, е недостатъчен – това е ясно. Бюджетите на Националната телевизия, на Националното радио – също. Социалните помощи, разходите за майки на деца с увреждания, читалища и въобще целият бюджет в областта на културата – също. Той и досега е в недостиг.
Задаваме си въпроса: дали не е редно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция да бъде подкрепен, да влезе в сила от 2022 г. заедно с новия бюджет за 2022 г.? Или въпросът по-просто казано е такъв: ние бихме подкрепили този ЗИД, ако ни се отговори конкретно от Министерството на финансите откъде се очаква да има възможност за преструктуриране на други трансфери и разходи при една евентуална актуализация на бюджета за 2021 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте да отговорите на въпроса.
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Господин Председател, дами и господа народни представители! По отношение на бюджетното въздействие, в контекста на правилото, което се споменава в изказването – това е чл. 19 от Закона за публичните финанси, тоест при увеличаване и възникване на разходи те трябва да влязат в сила със следващия бюджет. Не се налага това, тъй като в държавния бюджет за 2021 г. в целогодишен размер са разчетени разходи за новосъздадени структури. Например това са Държавната петролна компания, Държавната агенция за научни изследвания и иновации – структури, които не започнаха своята дейност от 1 януари, както са направени разчетите, и отлагането във времето на стартиране на тяхната дейност дава възможност за икономии, които в конкретния случай ще бъдат използвани, за да се осигурят необходимите средства на Българската телеграфна агенция, при положение че законът, разбира се, бъде приет. Това е преструктуриране на разходите и може да бъде направено в 2021 г., без да бъде актуализиран бюджетът.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Само изречение в отговор на въпроса за кореспондентските пунктове, понеже казахте, че липсва конкретика. Проведох серия от срещи с моя екип с Министерството на финансите. Сумата, около която се обединихме – заместване на отпаднали приходи през втората половина на годината от несключване на нови договори, хардуерно, софтуерно осигуряване и кадрово осигуряване на тази промяна, включващо и откриване на кореспондентски пункт на БТА в Скопие – моята първа среща… Използвам случая да Ви информирам и за това. Още седмица след като бях избран, поканих и в София гостува директорът на Медийната информационна агенция на Република Северна Македония, и ние готвим конкретен договор с него. Заедно със сумата, необходима за нов кореспондентски пункт на първо време в Скопие още тази година, сумата е 2 млн. 567 хил. 300 лв. Това са разчетите, които сме представили в Министерството на финансите. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта, който гледате, е предвидено правителството да направи, на базата на възможностите в Закона за публичните финанси, именно промените, за които говори и колегата, и тя потвърди, че България има възможност това да си позволи.
Разбира се, възможно е и Вашето разсъждение, но ако започнем 2022 г. да купуваме компютрите и софтуерите, да поправяме сайта, за да има достъп до него, да открием тогава първия кореспондентски пункт, за който настоявате и Вие от опозицията, че трябва да има такива, това означава да изместим във времето от 2023 г. Наистина едната година, предвидена в Законопроекта, всичко това да се случи, за мен е разумен срок и Ви уверявам, че е в моя личен план. В тригодишната прогноза, която обсъждахме с Министерството на финансите, сме предвидили всяка година да се открива по още един кореспондентски пункт в съседна държава на България, така че в края на мандата ми във всички съседни държави да има по един кореспондент. Благодаря Ви.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Имам реплика.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля Ви за по-ясно и точно говорене.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Ясно, точно и конкретно казвам, че за съжаление, не получихме точна конкретика, а ние това искахме. Искахме да видим конкретни предложения от Министерството на финансите откъде ще бъдат точно взети – не оттук или оттам, или от еди-къде си. Ние искахме конкретика. Казвате ни: от излишъка, останал от Петролната компания. Това е конкретно, и ние можем да изискваме после от Вас отговорност за това. Но при положение че ни казвате или оттук, или оттам, това води почти до никакъв ангажимент или отговорност, извинявайте. Затова ние вероятно ще се въздържим.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Бърз и прагматичен отговор от Министерството на финансите, ако обичате.
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: Значи, аз или оттук, или оттам, извинявайте, но не съм казала ми се струва. Цитирах новосъздадени структури – две, защото все пак не познавам всички новосъздадени структури, от които ще бъде направена икономия. Даже вече е направена. Това са пари, които ще бъдат икономисани от тях. Те продължават да не действат. (Реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, колеги, не спорете. Слушайте, госпожата от Министерството. Тя е най-важна, защото е важен и въпросът. Да чуем отговора ясно, дали го разбрахме или не. Това ли беше отговорът?
АНАСТАСИЯ МАРИНОВА: По-конкретно от това не мога да кажа, защото не мога да кажа точно число. Все пак не знам точно колко пари ще бъдат икономисани. Ако те не продължат да работят още два-три месеца, вероятно ще има и за други разходи да се осигурят от икономии.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Вълчев, приветствам Ви за това, че първата Ви среща, и бързо реагирахте, е именно по темата за създаването на кореспондентски пункт в Скопие. По време на изслушването, преди гласуването на Вашия пост да бъдете генерален директор на Българската телеграфна агенция, това беше едно от нещата и въпросът, който Ви зададох: дали ще успеете в рамките на Вашия мандат да откриете кореспондентски пункт в Скопие, което е изключително важно за гражданите на Република Северна Македония с изявено българско самосъзнание и за връзката им с България? Така че приветствам Ви за това, че бързо сте реагирали. Това наистина е изключително важно да се случи.
По отношение на днешния законопроект, Българската телеграфна агенция да осигурява безвъзмездно разпространение на информация – отново, да, ще подкрепя и ще гласувам „за“ Законопроекта, тъй като смятам, че това ще бъде полезно. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Само, за да Ви успокоя за Македония, виждам, че това е някаква болка. Понеже го няма господин Будинов, да се похваля сам. Преди, когато бях в миналото министър, открих нов Културен център в Скопие. Трябва да Ви уведомя, че резултатът е само разход. Никой не влиза, никой не се интересува. Поддържаме един сграден фонд, заплати. Много е сложна историята. Като казвам това, не казвам, че не е полезно да се направи, не ме разбирайте, но е много трудна страна. Имаме Културен център, но той не работи де факто, за съжаление. Благодаря Ви.
КИРИЛ ВЪЛЧЕВ: Едно изречение по темата. Нали разбирате, че всъщност българите нито в Република Северна Македония, нито където и да е по света българските общности могат да четат БТА. Трябва да платят, за да разберат какво става в България. Когато, доколкото ми е известно, има затруднения за ретранслиране, например на български телевизии в Република Северна Македония, няма никакви пречки БТА, която е по интернет, да бъде четена от тези общности.
БТА има една специална емисия по идея на Максим Минчев – „Емигрант“, която смятаме доста да развием точно в тази сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други изказвания, за да спазя Правилника и реда? Защото господин Велчев чака точка „Разни“, а там имаме да беседваме много сериозни неща.
Има ли други изказвания? Няма.
Именно за това, което казахте, уважаеми колега, нека да се обединим и да внесем този законопроект, за да дадем въздух всичко това, което тук се говори и което желае да направи новият генерален директор, да има тази възможност да работи.
Ако няма други изказвания, закривам разискванията и предлагам да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската телеграфна агенция, № 154 01-16, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков на 17 февруари 2021 г.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Благодаря на генералния директор на БТА, на Министерството на финансите изключително много благодаря. Благодаря за хубавия разговор.
Съжалявам, че времето ни гони, господа, иначе с удоволствие бихме беседвали по-дълго. Успех, живи и здрави!
Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА, № 102-03-7.
Внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2021 г.
Ще дам думата на господин Димитров да представи Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията.
Заповядайте, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля Ви, само късо и ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е направено предложение за награждаване на 63-ма творци – изпълнители, музиканти, композитори, поети, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата, както и във връзка с 55-ата годишнина от основаването на Международния фестивал за популярна песен „Златният Орфей“.
В списъка са включени 63-ма творци, като предложението за награди е същите да бъдат за три години, както следва: държавна парична награда за 40 лица, която е в размер на 500 лв. месечно и е за период от три години – тук са носителите на голямата и първа награда: изпълнители, композитори, поети, както и такива, които имат подчертан принос за организирането и провеждането на Фестивала, и държавна парична награда за 23 лица, която е в размер на 350 лв. месечно и е за период от три години. Тук са носителите на втора и трета награда от Фестивала „Златният Орфей“.
Господин Председател, да прочета ли лицата?
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не, господин Заместник министър. Всички ги четохме няколко пъти. Връщахме Ви да огледате. Господин Велчев почти наизуст вече ги научи. Няма нужда.
Давам думата на колегите.
Който желае да се изкаже, има думата.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Председател, тук пред мен е Решение № 119 на Министерския съвет от 12 февруари, сиреч от петък, то е до Народното събрание, където се казва:
„РЕШЕНИЕ
за оттегляне на предложение до Народното събрание за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нация
На основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация във връзка с чл. 88, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерският съвет
РЕШИ:
Оттегля предложението до Народното събрание за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията по т. 5 и 30 от Решение № 90 на Министерския съвет.“
Питам: какво правим? Има решение на Министерския съвет да се оттегли. В Министерството на културата знаете ли го това нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Знаем го. За да се коригира списъкът. Той е коригиран и е внесен отново. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) Да, разбира се.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ама тук не се казва, че се оттегля до...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Две лица отпадат.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбирам, че Вие сте го... Но това не значи, че има ново решение на Министерския съвет. Трябва да има ново решение на Министерския съвет. Как? (Реплики. Сътрудник на Комисията показва документ на господин Велчев.)
Не съм го получил, значи на мен не е доставен.
РЕПЛИКА: Те оттеглят само т. 5 и 30.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Какво значи това?
РЕПЛИКА: Отпадат двама човека – петият и 30-ят. (Реплики.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не пише: коригиране, аз го четох. Всеки, който го прочете, разбира съвсем друго. (Реплики.)
Тогава към Министерството на културата имам един въпрос: това значи ли, че следващата седмица пак ще искате да награждавате още хора? Към нас се обърнаха хора – творци, и казаха: какъв е критерият? Само участие в „Златният Орфей“ не може да бъде критерий, за да даваш три години пенсия на определени хора.
Аз лично като човек, който ще гласувам тези неща, искам да знам тези хора имат ли нужда от помощ, бедни ли са, болни ли са? Защото тук в Народното събрание досега хора, които също са били и в предишните народни събрания в тази комисия, знаят, че сме помагали, естествено, на хора, които са с ниски доходи, дали са много като творци на държавата. И се питам: защо е сега това надбягване?! Защото имаше такива предложения за спортисти, за други...
Аз съм изпратен от хората, от моите избиратели, и знам, че бюджетът не е бездънен и трябва все пак, когато се правят тези неща, да бъде мотивирано това нещо. Един списък кой какъв е и че писал текст на песен, която спечелила „Златният Орфей“, той тогава е получил пари за това нещо, още тогава – първо. И второто нещо, което е, че затова гласувахме тук за авторски права. Всички тези песни, които и сега се пускат, и се използват, и се популяризират, дават възможност на хората, които са ги написали, да получават авторско право.
Не мога да разбера само тези ли са? Аз познавам много хора и художници – мисля, че тук и Вежди Рашидов също има, писатели, всякакви. Не може така! Дайте сега да дадем примерно на една част, които са режисьори, текстописци, композитори, певци. И аз не мога да разбера защо?! (Реплики.) Не може да се взима това…
Затова предлагам следващата седмица, първо, да се разяснят много неща, защото аз сега го чета, и тогава да се гласува. Как ще гласуваме да се дадат пари от бюджета на хора, които – не е ясен критерият за мен, казвам Ви. Това не е критерий – за едно участие в “Златният Орфей” да се дава три години пенсия. Имам и близки, пак Ви казвам, хора, които имат над 100 години трудов стаж, защото един пилот на изтребител всяка година, която лети, се смята за три. Има хора с по 100 години трудов стаж и им казват: няма, 1200 лв. получаваш, това е! И като станеш на 50 години.
Тук всичките тези хора над пенсионна възраст ли са, та се дават тези пари? Какво е това награда? Един казва премия, друг награда. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Госпожо Йотова, имате думата.
НОНА ЙОТОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Заместник-министър! Аз се радвам, че тук все пак и с Калин сме хора, които се занимаваме с музика цял живот, дето се вика, аз съм и от такова семейство, има и артисти. Но тук в конкретния случай става дума за хората, които са свързани с музика. Когато гласувахме наградите, които са създадени от господин Рашидов, изказах мнението си. Казах: естествено, че няма незаслужил човек, на който се дават тези награди, но, разбира се, винаги има едни, които се чувстват пренебрегнати, те са толкова много хора. Затова сега ще кажа същото, което казах и тогава, и то, между другото, породи доста голяма полемика.
Според мен трябва да има цялостна държавна политика в това отношение, а не от време на време да даваме на някой спечелил „Златният Орфей“ или „Мелодия на годината“, или не знам си какво, или не знам си що. Просто трябва да има държавна политика по отношение на нормалното живеене на едни хора.
Никога няма да забравя как си отиде Борис Гуджунов. Помни ли някой от Вас? Той си отиде много болен и много беден и трябва да има – тук не искам да Ви говоря като някакъв социалист, обаче държавна политика трябва да има в това отношение.
Слушах толкова много полемики, слушах кой ли не по радиа. Тези, които са наградени, казаха: „Да, благодарим много!“ Една група като ФСБ например никога не е участвала в „Златният Орфей“. Че да не би Румен Бояджиев или Иван Лечев да са по неголеми музиканти от някой, който е спечелил „Златният Орфей“?! Самите авторски, които се плащат в България, са безумно малки. Самото разгласяване на това откъде музикантът или авторът може да вземе своите пари е безумно.
Аз случайно разбрах преди няколко години от моя приятел Дани Милев, който ми каза: ти взимаш ли си парите от ПРОФОН? Викам: какви пари, какъв ПРОФОН? И когато ми даде той телефона и отидох в ПРОФОН, се оказа, че имам да взимам 4 хил. лв. Когато сега ми ги плащат по-редовно, и там има някаква клаузичка ли, какво е, че непотърсените пари се разпределят между тези, които взимат. Добре, но има хора, които не знаят. Може да съм била страшно глупава да не знам, че трябва да взимам оттам едни пари, но има много хора, на които действително липсва информация как, по какъв начин. Въобще действително това, което се плаща като авторски права, са смешни пари.
Според мен въпросът е много, много по-комплексен. Аз не мога да кажа сега как няма да гласувам за... Разбира се, че ще гласувам да се дадат пари на наши колеги, но Ви казвам: за мен това си е до държавна, цялостна политика.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Заповядайте, господин Попдимитров.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Понеже една голяма мистерия се заформи, обществото беше лишено от възможността да разбере в крайна сметка кой е решил какъв да бъде редът, принципът и размерът – индивидуално, на тези хора. Аз бих помолил, ако е възможно, тъй като си мисля, че това би било отправна точка за някои отговори, които можем да си дадем, да открехнете завесата какъв е бил съставът на Комисията?
Не би могло да бъде тайна от българските народни представители, в никакъв случай. Ние не излъчваме в момента. Ако трябва, да засекретим заседанието на Комисията. Казвам го, разбира се, с чувство за хумор. Но за мен лично, освен ако това не е гласувано в някакъв закон, такава тайна не би могла да съществува, когато става дума за публични средства. Аз лично бих искал да науча, тъй като това би могло да ми даде отговор защо някои присъстват, а други отсъстват от тези... Извинявам се. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря.
Колеги, и аз ще се изкажа. Вижте, не ми е удобно, колеги сте ми били, когато бях министър, и сега пред всички ще кажа – дълбоко съжалявам, че отказах третия мандат. Дълбоко съжалявам!
Моят въпрос към Вас – аз съм човекът, който вкара този закон, и днес ще Ви обясня защо го направих. И Ви питам: осем години бях министър, имахме ли такъв резил, който днес имаме? Кой болен мозък измисли това нещо?! Вие професионално отношение ли имате, или не разбирате какво правите? Вие направихте един отвратителен скандал между творческата интелигенция. Вижте, пирамидална структура – министърът носи отговорности. Аз съм свикнал четири години да гледам как министърът прехвърля отговорности.
Абе, колеги, днес дойдоха писма до Боил Банов, премиера и до мен. Писма. Току-що дойде, преди два часа, от балета на Операта. Те също смятат, че тази награда заслужават всички талантливи хора. Само да Ви ги изброя, Вие ги имате вече в Министерството: Съюза на българските композитори, Съюза на българските художници, със световни и международни награди, които Вие не ги знаете. Вие сте министерство на театрите и на пеенето, но той е по-голям специалист… (Реплики.) Да, да, точно така е. И на ресторантите може да станете. Това откъде дойде? От режисьори, продуценти, един от „Щурците“ отпадна – Кисьов, Съюз на българските писатели…
Абе, колеги, „Златният Орфей“ се създаде в социализма, наред с всички национални конкурси, като „Пирин пее“, „Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“, „Песен на годината“, „Ален мак“ – всички са национални конкурси. Кой Ви даде акъл, че трябва да хванете едно ресорче и да скарате едни хора?! Как ги разграничихте кой е по-талантлив, кой е по-бездарен?!
Този скандал ще зрее. Аз сега ще гласувам както госпожа Йотова – „за“, защото уважавам моите колеги, те са творци. Тази криза е обхванала обаче всички останали и те са бедни, и на тях им е трудно. Вие не питате никой, но не можете и нищо. Не питате никой, не можете нищо! Този срам, както Закона за киното, го берем ние тук, жабите ги ядем ние. Страхът не е добър съветник да се управлява. Трябва да можеш малко да удържиш. Страхът не управлява, страхът оправдава само грешки.
Аз ще гласувам за тези момчета, не за Вас, за тези момчета, които наистина сигурно имат нужда от някой лев. „Златен Орфей“ сигурно утре ще иска и Алла Пугачова – печели „Златният Орфей“, Муслим Магомаев и той ще иска, Баръш Манчо ще Ви поиска.
Вие чувате ли се в какъв скандал вкарахте българските творци? (Реплика: „Национален!“) Национален не, не разбират. (Реплики.) Вие направихте едно нещо – накарахте българския народ отново да мрази българската интелигенция. „Пак ли те, бе, като при Живков?!“
Много моля, адски нервно го казвам, адски неприятно ми е, след като осем години съм се опитал да градя и съм мотивирал хората, с които съм работил. Вие помните добре, когато Ви събирах и всяка година казвах: никого няма да уволня, не ме интересува от коя партия сте. За мен има една дума – „култура“, това си говорихме и със Стефан Данаилов, като си тръгваше: да работим за националната култура, пък в който Господ искате си вярвайте. С обич съм го правил. Работя и с колегите си – лошо или добре, но ги мотивирах да сме заедно, да свършим, и свършихме, колеги.
Да, влязохме и в „Лувъра“, Вие го затворихте; да, отидох да се лекувам, Вие си говорихте по телефона за Ларгото; да, отидохте, без да питате, купихте шестото менте на Фердинанд за доста евра – това са държавни пари; финансирахте пърформанс, ядохте луканки. Казвам „Вие“, защото го позволихте. Нямаше ли да Ви дръпне този голям министър, който няма памет, не помни кой го е направил, само помни кой го е назначил. Големият български режисьор! Само че паметта му е къса. И му предайте, аз знам, че ще му го предадете, че улицата на Хасковския театър не се казва „Бродуей“, а се казва „Република“. Там съм расъл аз и моята майка е създавала този театър.
Абе, скъпи мои, този разрив, който утре ще го гласуваме заради момчетата, които чакат някой лев – велики, големи, талантливи, до това ли опряхме – да ги унизим? Триста лева ли им е трудът, цената ли е това? Как десет години ги разпределях прилично, давах надежда до следващата сесия – хората да казват: при следващо ние ще бъдем или други. Идваха да ме прегърнат бате Николай, Джоко Росич, Васил Михайлов – всички. Вие един жест направихте, отново породихте скандал.
Скандалът обаче се лепва върху цялото правителство, целия парламент, и разбира се, върху нас като Комисия, която всеки ден работи. Един месец работихме Закона за киното, за да потушим скандала на бабите, за да има консенсус, направихме обществено обсъждане и Вашия законопроект го вкарахме, поредния, със скандал. Жалко, остана един месец. Ако ние не им дадем тези пари, няма време. Аз щях да го върна, защото снощи ми се обажда Йълдъз Ибрахимова. Казва: защо се излагате така, това ли е цената на един български творец? Вие пуснахте хората да се дърлят по телевизията и да говорят глупости. Моят приятел Етиен Леви, когото обичам, говори как в Лондон ги правят сърове. Да, ама Елтън Джон го слуша целия свят, „Бийтълс“ го слуша целия свят.
Дайте да го направим интелигентно. Вината е изцяло във Вас. Създадохте един голям скандал. И след като го гласуваме, само Ви казвам, това ще си го видите при министъра. Аз разговарях и с премиера – недопустимо, обидно е. Това нещо е лавина. Нямаме време и на тях да им дадем, нямате и пари. Вие намерихте едни пари и ги разпределихте между едни хора. От 22 години няма „Златният Орфей“. В момента Вие не давате на „Златният Орфей“. Стана един миш-маш от страх. Братя Аргирови – хоп вътре, този – хоп вътре, те не са взимали „Златен Орфей“. Какво правите?! Какво правите не Ви знам, и сега ще остане едно тъжно огорчение в гилдиите.
Никога в живота си не съм ходил в Министерството да взема нещо, защото е краят на мандата, сигурно няма да се видим и повече. Никога не съм получил контрактация от Министерството. Два пъти съм влизал – един път да пожелая на Ламбо „На добър час!“, защото ходих в Кърджали на изборите и го подкрепях лично, и следващия път сбърках, когато влязох като министър.
Художниците – и ние сме хора, колко пари взехме от държавата? И то много добри художници има в България. Нито един лев! Писатели и поети – кой ги издържа, колеги? Нито един лев! Ами композитори? Как не можа да намери Министерството пари за една нова българска опера?! От Пипков досега няма нищо – нито един лев! Вчера се радваме, след Гергана Паси, след това съм се борил като куче за тези 25 милиона, не Ви паднаха от небето. Страхът не носи пари. (Реплики.) Тези пари също дойдоха като помощ. Защо ни е този скандал? Не Ви разбирам.
Има още много хора извън списъка. Няма да Ви върна списъка да го доработвате, защото не можете така да правите списък и няма да стане. Да спрем, каквото можем, до тук. На всички, които чакат 500 лв., сигурно им трябват, защото имат нужда, и всички, които също имат нужда, в тази пандемия по един и същи начин живеят хората. Това няма как да го скрия оттук нататък. Още много неща мога да изброя, защото, ще Ви кажа откровено, занесете го, не ме интересува – никой не ми е бил пощенска кутия, не говорих аз по телефона. Моето мълчание, когато БСП искаха оставка, беше задържането на това нещо. А обвиненията, които си ги говорите по коридорите, не Ви прави чест, защото аз не съм „гербер“ от шест месеца. Нямаше ГЕРБ, когато съм бил там, където трябва. ГЕРБ нямаше. Тези момчета – и тях ги нямаше, и днес се борят всеки Ваш законопроект да правят. Обидно завършваме годината, тъжно завършваме. Не знам какво ще ми обяснявате, но това, което Ви казвам – няма време и за отговорности да се носят, дойде краят на театъра. Както казват в Кърджалийския театър – „Безим театър обекти“. Дай боже, нататък да няма такива неща.
Много по-късно сигурно ще Ви изброя целия мандат. Следил съм го, защото аз си обичах работата. Ще Ви питам: един пирон... Мога да Ви изброя и театрите, които ремонтирах, училищата също, археологията също, музеите също – шест нови, никой не ги е правил. Така че характер трябва, характер, не висока интелигентност. Високата интелигентност са заучени фрази.
Имате ли да отговаряте, защото няма друго. Поздрави! Това е положението, създадохме един парадокс. Това е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Не, аз си позволявам да не изразя съгласие с това, което се налага като мнение от Комисията, защото това е началото на една политика по отбелязване на стойностните творци. Това е само началото.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: А кога ще дойде?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Ще дойде, като му дойде времето, както казваше... (Реплики.) Да, обаче е помислено, преди да се лансира този списък. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси има ли? (Реплики.)
Хайде, колеги, стига сме говорили. Аз предлагам да гласуваме. Да не обиждаме творците. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Колеги, ако няма други изказвания по въпросите, да закрием това заседание. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, няма да станат много неща. Законът за обществените медии се приема преди изборите. Година и осем месеца го работят, ние тук за един месец направихме Закон за киното, и то приемлив. Какво има да говорим? (Реплики.) Хайде сега, какво толкова се разправяме?
Имате ли изказвания?
Ако няма, да преминем към гласуване на Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията с направените промени в него от Министерския съвет по отношение на лицата по т. 5 и 30 – това са Атанас Кьосев, Йорданка Христова. Защо Йорданка Христова пак, тя взе 700 лв.? И двамата са получили пенсии по Кодекса за социално осигуряване преди приемането на Закона за държавните награди, а не може пенсия за особени заслуги да се получава заедно с друг вид пенсия или държавни парични награди. С тази корекция списъкът на лицата става от 65 на 63.
Който е „за“, да вдигне ръка. (Шум и реплики.)
За – 13, против и въздържали се – няма.
По точка „Разни“ има ли нещо? Няма.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вежди Рашидов
Стенограф:
Валентина Меченова
