Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 08.07.2019 г.

---

Д О К Л А Д

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 08.07.2019 г.

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 18.07.2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 08.07.2019 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-жа Николета Кузманова – началник на кабинета на г-н Красимир Каракачанов – заместник министър председател и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора.
В изложението при представянето на законопроекта бе отбелязано, че промените са продиктувани от необходимостта за спазване на международните правни инструменти, по които Република България е страна. Същите са породени от ефективното прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора. С цел спазване на международните ангажименти, както и на препоръките на експертната група за борба с трафика на хора, националното законодателство следва да отрази посочения стандарт и да осигури съответната защита на правата на жертвите на трафик на хора. Това поражда необходимостта за изменение и допълнение на Закона и на Правилника за приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафик на хора. Важен момент в промените е регламентирането на международноправния статут на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) като национален орган за докладване. След направените изводи от дългогодишната практика на Комисията на национално и международно ниво има необходимост от предоставяне на специфична грижа за жертвите като услуга за последваща реинтеграция. Във връзка с това се предлага създаване на законова възможност да бъдат открити специализирани приюти за последваща реинтеграция на жертви на трафик. Промените свързани с отпадане на представителя на ДАНС в Националната комисия за борба с трафика на хора са във връзка с промените от 2015 година в Закона за ДАНС. По силата на действащата уредба до 2015 г. председателят на ДАНС е член на националната комисия, а съответно представителите на ДАНС – членове на местните комисии. Отпадането на това правомощие налага отмяната на задължението председателя на ДАНС и съответно на представителите на ДАНС за участие в националната и местните комисии за борба с трафика на хора.
Съществена промяна в закона е новия текст на чл. 24 с което се цели яснота по отношение оказването на помощ и закрила на деца – жертви на трафик, което включва и аспекта по издирване на техните семейства. Г-жа Кузманова посочи, че паради наличието на изградена система на органи за закрила на детето много по-добре ще се защити интересът на детето, ако неговото обгрижване дори в случаите когато е жертва на трафик на хора, се осъществява от съответните органи за закрила на детето.
Предложените промени за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора ще доведат до по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите, осигуряване на прозрачност на извършвания контрол върху дейностите, регламентирани в него и изпълнение на поетите ангажименти на страната за прилагане на Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа.
По представения законопроекта се изказа народният представител г-н Крум Зарков. Той заяви, че подкрепя внесения законопроект, не само защото произтича от международни спогодби, конвенции и мониторингови механизми, но защото според него , че този подход за борба с такъв тип сложни престъпления, който не е оставен само в рамките на Наказателния кодекс се базира и на превенции, на последваща грижа за жертвите и е подходящ в случая. Не случайно такава е и международната практиката и тези организации са международни за едно интернационално по съществото си деяние. Ключово в този законопроект, според г-н Зарков, е вторият елемент, който подчертахте – инстуционалната рамка и създаването на нов тип институция, който се нарича Приют за последваща реинтеграция. Другото нещо, което направи впечатление е промяната на чл. 24, която се мотивира като прецизиране на текста. Чл. 24 всъщност има два аспекта. Единият е кой трябва да издири семействата на тези лица и другият, кой трябва да се погрижи за тях, когато това лице е дете. Очевидно е, че вторият въпрос е ясен – Агенцията за закрила на детето. Но кой трябва да потърси семейства на децата? Предлага се тази ал. 2 да отпадне. Най-вероятно, считайки, че органите, които са идентифицирани в този закон всъщност нямат практическа възможност да го направят, или такива правомощия, ще остане празнота, ако не е ясно определено кой орган, а най-вероятно би трябвало да е МВР, изказа становище г-н Зарков
Въз основа на представения законопроект и след последвалото гласуване, Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 14 гласа - „ЗА“, 0 гласа - „ПРОТИВ“ и 0 гласа - „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерски съвет на 08.07.2019 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ

ГЕОРГИ ГЬОКОВ