Национална гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест и справедливи данъци чрез въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги, № ПГ-739-01-18, внесена от Инициативен комитет на 10.11.2017 г.

---

Д О К Л А Д

Относно: Разглеждане на Национална гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест и справедливи данъци чрез въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги, № ПГ-739-01-18, внесена от Инициативен комитет на 10.11.2017 г.

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 1 март 2018 г., разгледа и обсъди Национална гражданска инициатива, № ПГ-739-01-18, внесена от Инициативен комитет на 10.11.2017 г.
На заседанието на Комисията мотивите за Национална гражданска инициатива бяха представени от г-н Калин Първанов и г-жа Ваня Григорова. В изказването си г-н Първанов изложи, че направеното предложение предлага въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица, поне до текущия размер на минималната заплата, която от скоро е 510 лв., както и за намалени ставки на Данък добавена стойност поне от 9% – толкова колкото е за туризма, но и за вода, за основни детски храни, за базови медикаменти, за учебници и за книги. Обърнато бе внимание, че в България данъчната система драстично се отклонява от всякакви европейски примери. България е единствената страна, в която няма необлагаем минимум и е една от двете страни в Европейския съюз, в която няма диференцирани ДДС ставки, тоест с еднаква ставка на ДДС се облагат както хлябът, така и луксозните стоки. На 18 януари 2018 г., Европейската комисия публикува на страницата си официален документ “Повече гъвкавост на ДДС ставките“ за държавите членки, в който се казва, че данъчната политика е основният инструмент за провеждане на политика въобще и за постигане на национални цели и приоритети. Европейската комисия счита, че с по-ниски ставки на ДДС за някои стоки и услуги, ще се насърчи малкия и средния бизнес.
Г-жа Ваня Григорова отбеляза, че до и през 2008 г. минималният доход е бил освободен от данък – това което се предлага в момента. След 2008 г. ДОД е 10% върху доходите. Единствените, които печелят от така направената данъчна реформа са високите доходи и данъчната тежест е понесена от нискодоходните групи и бедни слоеве на българското население. Тя посочи, че множество международни форуми и международни организации повдигат темата за неравенството като основен проблем на обществата в света и този проблем не трябва да се неглижира.
В становището, представено от Министерство на финансите е посочено, че политиката в областта на ДДС законодателството е насочена към запазване на единната ставка на данък, което се потвърждава от обстоятелството, че през целия период от неговото въвеждане в България през 1994 г. е подкрепяно наличието на една единна стандартна ставка, тъй като ДДС не се счита за разходно ефективен и целенасочен инструмент за икономическа политика. Намаляването на бюджетните постъпления , в резултат на прилагането на диферинцирани ставки на ДДС, ще трябва да бъде компенсирано с увеличаване на стандартната ставка или с увеличаване на дела на приходите от преки данъци. Въвеждането на необлагаем минимален доход при облагането на физическите лица, независимо от неговия размер, означава въвеждане на друга система на облагане в страната. Ролята на пропорционалната система за облагане на доходите като част от мерките за справяне със сивата икономика я прави изключително подходяща и релевантна към момента спрямо икономическата обстановка, като следва да се има предвид, че промени в системата на облагане биха били свързани с промяна в провежданата през последното десетилетие устойчива данъчна политика в страната и би влязло в противоречие със заложените Приоритети за управление на правителството на Република България за 2017 – 2021 г.
В становището представено от Министерството на труда и социалната политика с казва, че тези мерки не трябва да се разглеждат изолирано, а трябва да бъдат съобразени с провежданата данъчна политика, макроикономическа рамка, бюджетната и социалната политика. По отношение на доходите МТСП провежда последователна политика за тяхното повишение чрез ускорено нарастване на размера на минималната работна заплата.
В хода на дискусията се изказаха народните представители: Менда Стоянова, Антон Кутев и Надя Клисурска.
В изказването си г-жа Стоянова заяви, че данъчната политика в България не може и не бива да се разглежда данък по данък. Необлагаемият минимум за физическите лица, както се предлага или различни данъчни ставки за ДДС по различните групи трябва да се разглежда като комплекс. Има много примери за това, в кои държави по какъв начин, какви данъчни ставки има, колко групи данъчни ставки по ДДС има, но няма примери какви са нивата на осигуряване в тези държави, разпределението на тези нива между работещите и работодателя, нивата на облагане с корпоративен или имуществен данък, защото това е комплекс, който включва всички тези данъци. Те осигуряват чрез цялостната данъчна политика приходите в бюджета, и които всички ние считаме, че не са достатъчни, за да могат да се изпълнят други важни социални роли на държавата, а именно: подпомагане на пенсионерите, тоест някакви мерки за увеличаване на пенсиите, подпомагане на социално слабите и хората в неравностойност положение. Неравенството трябва да се преодолява чрез фокусирана политика на подпомагане на онези, които не могат да се справят на пазара на труда, а не въобще чрез премахване на неутралността на данъчното облагане. Данъчната политика е ключов инструмент за постигане на цели и приоритети. Г-жа Стоянова посочи, че за да преодолеем неравенството трябва да има достатъчно добре развита икономика, достатъчно добре развит бизнес с висока добавена стойност, който може да осигури по-високи заплати. Дебатът за данъчната политика в България трябва да бъде по-обществено ангажиран, в него да се включат широк кръг неправителствени организации, не само политици, и той задължително трябва да касае данъчната система на цялото данъчно облагане, а не един или друг вид данък. В противен случай, подобно решение на парче може да звучи много примамливо, много популистки, но то ще доведе до срив в приходите в бюджета, а оттам и до невъзможност да се поемат други разходи, които държавата поема през разходната част на бюджета.
В своето изказване г-жа Надя Клисурска отбеляза, че идеята на Парламентарната група на „БСП за България“ е да се върви към прогресивното подоходно облагане. До голяма степен, част от предложенията на вносителите на инициативата са били част от предложенията във връзка с бюджета за 2018 г., свързани с необлагаемия минимум и с прогресивното подоходно облагане. В момента данъчната система в България е изключително изкривена и продуктивно би било целенасочено да се започне да се говори за данъчна реформа.
Г-н Антон Кутев заяви, че безспорно България е направила един от най-десните преходи през последните 27 години, които със сигурност увеличават неравенствата в много пъти. Този процес е световен, но в България върви с много по-големи крачки. Той посочи, че всяко едно управление, независимо дали е ляво или дясно, среща тези проблеми и търси начините с които да изравни неравенствата и че подкрепя идеята на инициативата.

Въз основа на представените мотиви, получените становища,направените изказвания от народните представители и след последвалото гласуване, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 14 гласа „ЗА“, 0 гласа „ПРОТИВ“ и 0 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ :

1. Констатира, че исканията на Инициативата кореспондират с някои становища на Европейски органи, чиито цели са да дадат по-големи възможности на държавите членки да прилагат различни ставки на ДДС, съобразно националните си приоритети.

2. Приветства гражданската активност по теми, които засягат всички български граждани и подкрепя инициирането на широк парламентарен, политически и обществен дебат за цялостната данъчна система в България.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ


АНТОН КУТЕВ