Петиция № КВНО-853-16Ж-4, внесена на 15.01.2018 г. от сдружение "Независими автори, музиканти и продуценти", относно иницииране на законодателни промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които да осигурят въвеждане на задължителни квоти за български музикални произведения в радио програмите на обществените и търговски електронни медии.

---

Д О К Л А Д

Относно: Разглеждане на петиция № КВНО-853-16Ж-4, внесена на 15.01.2018 г. от сдружение "Независими автори, музиканти и продуценти", относно иницииране на законодателни промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които да осигурят въвеждане на задължителни квоти за български музикални произведения в радио програмите на обществените и търговски електронни медии.

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 22 март 2018 г., разгледа и обсъди петиция № КВНО-853-16Ж-4, внесена от сдружение "Независими автори, музиканти и продуценти" на 15.01.2018 г.

На заседанието на Комисията, мотивите за иницииране на петицията бяха представени от г-н Петър Писарски. В изказването си г-н Писарски изложи, че от около 15 – 20 години в България се наблюдава процес на изчезване на българската музикална продукция и на българския език въобще. Огромен проблем, който има няколко страни. От една страна, изчезването на езика, ще доведе до изчезване на нацията ни. От друга страна огромен ресурс напуска държавата ни под формата на авторски и сродни права. Според сведения от ‘’Музикаутор’’, около 81 % през 2015 година напускат България към много по – богати икономики и 19 % от авторските права остават в България, която е най – бедната страна на Европа. Пари, които ако бяха останали в страната ни, биха послужили за мотивация на авторите да продължат да работят на все по–високо ниво и с по–голяма продукция на национална музика.
Господин Писарски уточни, че искането е насочено само за радиопрограмите и добави, че в световен мащаб съществуват много държави, предимно страните – членки на Европейския съюз, които законодателно са осигурили защита на националната си музикална продукция.
Госпожа Диляна Кирковска, представител на Съвет за електронни медии в своето изказване посочи, че в чл. 6, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, изрично е разписано задължението на обществените доставчици на медийни услуги да подкрепят културните ценности, да популяризират и разпространяват български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи. Специално точка четири и пет казват изрично: „да поощряват създаването на произведения от български автори и поощряват българското изпълнителско изкуство“ с уточнението, че търговските доставчици извършват радио-дейността си в съответствие с разписаните задължения в техните индивидуални лицензии. Госпожа Кирковска посочи различни радиопрограми като ‘’Христо Ботев’’, ‘’Хоризонт’’ и други, в чиито индивидуални лицензии са предвидени определени квоти в проценти за излъчването на българска и европейска продукция.
На следващо място, представителят на СЕМ допълни, че Българското национално радио и Българската национална телевизия, също имат задължение да осигуряват достъп до националното и европейско културно наследство, в изпълнение на разпоредбите на чл. 19 и чл. 19а от ЗРТ.
На поставен въпрос от председателя на Комисията, дали СЕМ има възможност да извършва контрол и мониторинг, в случай на урегулиране квота за българска музикална продукция, г-жа Кирковска заяви, че СЕМ разполага с ресурс и капацитет да осъществява ежедневен надзор над всички радиопрограми.
Госпожа Анна Танова – изпълнителен директор на Асоциация на българските радио и телевизионни оператори – АБРО информира присъстващите, че след направено проучване в радио-групите е установена тенденция на увеличаване на съдържанието на българска музика в радиопрограмите. Г-жа Танова изрази опасения, че въвеждането на квоти за български музикални произведения, ще доведе до по–голямо еднообразие и до повторение на едно и също съдържание в повечето радиа. На следващо място, че ефектът на квотния принцип и на държавното регулиране на творческото съдържание, би довел до слаби продукти и до лошо качество на продукта, който достига до аудиторията. Изрази съмнения, че въвеждането на квота за български музикални произведения ще създаде условия за нелоялна конкуренция.
В хода на дискусията се изказаха народните представители: Антон Кутев, Крум Зарков, Нона Йотова, Надя Клисурска, Георги Свиленски, Милена Дамянова, Даниела Дариткова, Александър Сиди и Ася Пеева.
Антон Кутев запозна присъстващите на заседанието, че във връзка с внесената петиция беше направено законодателно проучване на европейското законодателство на тема ‘’Законодателните мерки в страните – членки на ЕС, гарантиращи присъствие в радиоефир на национални музикални произведения (чиито автори и/или изпълнители са от съответната страна – членка)’’. Изследването показва, че в 11 от 28–те държави членки на ЕС, е предвидено гарантирането на присъствие на национални музикални произведения чрез задължителна процентна квота най – малко от 8 до 65 %. Други две държави – членки на ЕС от останалите 17, са предвидили задължително излъчване на национални музикални произведения, но без изрична квота. Налице са различни квоти съответно за частните и за обществените доставчици, като за обществените доставчици са по–големи. В четири от държавите – членки на ЕС националната продукция се свързва с националния език, докато в други с националността на поне един от авторите.
Г-н Кутев запозна членовете на Комисията и гостите, че от над 40 изпратени писма за становища до различни автори, музиканти, продуценти, радиа и организации, представляващи общността, десет от тях са върнали обратен отговор, като са посочили, че подкрепят петицията и исканията в нея, единствено националният регулатор - СЕМ изрзява съмнение, че е необходима изрична намеса на законодателя изискваща задължителни квоти за български музикални произведения в радиоефира.
Александър Сиди изрази личната си подкрепа за инициативата и заяви, че в радиопрограмите трябва да присъства повече българска музика, но при намирането на правилен баланс, защото това е конкурентен пазар и държавата не трябва да се намесва толкова активно.
Крум Зарков заяви, че въвеждането на квоти за български музикални произведения е правилното решение. От една страна е защитата на националния език, от друга икономическият момент. Господин Зарков поясни, че гарантирането на резервиран пазар и заради спецификите на конкуренцията на определен тип изпълнители, които поради факта, че говорят на този език, който са избрали, стигат до по – малките пазари. Когато се пее на български език, пазарът пред който се изправяме е около 6 милиона, когато се пее на английски език – целият свят.
Георги Свиленски изрази подкрепа за внесената петиция и посочи, че това е национален въпрос, който следва да намери подкрепа от всички парламентарни групи.
Милена Дамянова изрази подкрепа за внесената петиция, но и изрази опасението си, че с въвеждането на задължителна квота за национални музикални произведения, би могло да не се постигне мотивация в младите хора за потребление на българска музика. Отбеляза също и че това е въпрос, по който следва да се произнесе ресорната комисия.
Нона Йотова подкрепи внесената петиция и отбеляза, че понастоящем авторите на български музикални произведения са изправени пред геноцид, а не пред конкуренция.
Надя Клисурса изказа своята подкрепа за въвеждането за задължителни квоти, за български музикални произведения.
Даниела Дариткова поздрави организаторите на тази петиция с гражданската им активност и че са се възползвали от конституционно даденото им право за обръщение към законодателния орган – Народното събрание, но направи уточнението, че се обсъжда петицията и в никакъв случай не трябва да се изпада в детайлите на законодателните инициативи, като направи предложение за корекция в проекта за решение на Комисията- точка втора да отпадне.

Въз основа на представените мотиви, получените становища, направените изказвания от народните представители и след последвалото гласуване,

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите: с 15 гласа „ЗА“, 0 гласа „ПРОТИВ“ и 0 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“:
1. Подкрепя по принцип предложенията, направени в петиция с рег. вх. № КВНО-853-16Ж-4/15.01.2018 г., внесена от сдружение ‘’Независими автори, музиканти и продуценти“, относно иницииране на законодателни промени в Закона за радиото и телевизията.

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите: с 8 гласа „ЗА“, 0 гласа „ПРОТИВ“ и 7 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“:
2. Препоръчва на народните представители да предприемат законодателни мерки за въвеждането на задължителни квоти за български музикални произведения в радиопрограмите на обществените и търговски електронни медии.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С
НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ


АНТОН КУТЕВ