---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л
№ 6

На 14 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Утвърждаване на Обществен съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
3. Проект на График за приемна на гражданите в периода септември-декември 2017 г.
4. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, уважаеми гости, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията.
В днешното заседание на Комисията предложението за дневен ред, както може би сте видели, е следното:
1. Утвърждаване на Обществен съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
2. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
3. Проект на График за приемна на гражданите в периода септември-декември 2017 г.
Народните представители би трябвало да го имат раздаден.
4. Разни.

Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Тук при мен има и списък с гостите за днешното заседание. Няма да го чета.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
УТВЪРЖДАВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Знаете, че процесът за набиране на Обществения съвет към Комисията е нещо, с което се занимаваме може би от два месеца. Много се извинявам на всички членове на Обществения съвет за това, че предишното заседание беше отложено благодарение на удължаване на срока на работата на пленарната сесия преди лятото. Съжалявам, аз се надявах до последно, че ще успеем да го проведем тогава. Видяхте, че не стана. Много се извинявам за загубеното време, но това бяха неща, които не зависеха от нас. Благодаря за разбирането, което проявихте. Извинявам се още веднъж, че така се получи тогава, не зависеше от нас.
Изминахме голяма част от пътя по отношение на съставянето на Обществения съвет. Все още има няколко неща, които не сме направили, освен гласуването му сега. Сега ще Ви изчета първо утвърдените вече по процедурата. За колеги, които може би не са били на някои от предишните заседания, приехме правила на заседание, задвижихме процедура, по която се набираха предложения, определихме определени области, в които трябва да има представители, както и начина, по който те ще бъдат избирани. По силата на тази процедура до момента имаме вече установени в голямата част кои трябва да бъдат членовете на Обществения съвет. Сега ще ги прочета, като единствено в графата „Физическо възпитание и спорт“, в този сегмент се оказа, че има две предложения, но не можаха да се разберат кой да бъде постоянният член на Обществения съвет, който сега ще се наложи да гласуваме след това.
Само че преди да стигнем до това единствено изключение, искам да прочета това, което имаме като резултат от проведената процедура до момента. Предложението, което след малко ще гласуваме, по-късно ще бъде съставен Общественият съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в състав: Ива Йорданова Таралежкова от „Развитие на гражданското общество“; Илияна Николова – „Развитие на местните общности“; Галя Маринова – „Образование и наука“; Любен Панов – „Законодателство и публични политики“; Богдан Павлов – „Правосъдие, вътрешна сигурност и обществен ред“; Маргарита Павлова – „Здравеопазване“; Красимира Величкова – „Дарителство и донорство“; Нонка Матова – „Култура и културно-историческо наследство“; Веселин Сотиров – „Политиките за българите в чужбина“; Георги Богданов – „Правата на децата“; Надежда Дерменджиева – „Правата на жените и равнопоставеност на половете“; Татяна Миланова-Касимова – „Етническите въпроси и миграцията“; Полина Янкова – „Европейските въпроси и политики“; Иван Георгиев – „Икономически въпроси“; Ивайло Богомилов – „Младежки въпроси и политики“; Диана Хаджиангелова – „Защита правата на човека“; Албена Дробачка, Георги Георгиев, Петър Велчев – „Социални въпроси и пазар на труда“ на ротационен принцип на шест месеца; Ашод Дерандонян, Владислава Цолова, Васил Долапчиев, Красимир Коцев – „Правата на хората с увреждания“ на ротационен принцип. Това е, за което досега сме стигнали като резултат от процедурата.
От тази процедура има две изключения всъщност. Първото е в графа „Физическо възпитание и спорт“, където има две предложения, и сега ще трябва да гласуваме едното от тях. Едното е за госпожа Йоанна Дочевска – Асоциация за развитие на българския спорт, или господин Илия Коцев – Българска параолимпийска асоциация. Според правилата, които сме гласували, там, където неправителствените организации не стигнат до разбирателство помежду си кой да ги представлява в Обществения съвет, Комисията избира представители. Тоест сега като членове на Комисията трябва да изберем едно от тези две предложения.
Второто изключение, което всъщност не можахме да свършим за това време, е, че в две от посоките: в „Екология и околна среда“ и в „Транспорт и информационни технологии“, до момента нямаше подадени организации, които да разпределим. В резултат на което нашето предложение на основание чл. 4, ал. 1 от Правилата за определяне на представители на неправителствени организации за членове на Обществения съвет е Комисията да отправи покана за заявяване на участие в тези две области. Тоест да удължим само в тези две области процедурата.
Предложението, което правим в момента, е да гласуваме досегашния състав, след като изберем в област „Физическо възпитание и спорт“ един, с този един човек да гласуваме досегашния състав и да оставим още един месец, в който двете области, които до момента не са попълнени, да се попълнят и тях да ги добавим по-късно в Обществения съвет, но през това време Общественият съвет да може да работи. Това е предложението, което имаме.
Има ли някакви други становища или мнения от страна на членовете на Комисията? Ако няма, Ви предлагам да минем сега делово към това – да определим кой ще бъде представителят във „Физическо възпитание и спорт“. Пак казвам, предложенията са: госпожа Йоанна Дочевска от Асоциация за развитие на българския спорт или господин Илия Коцев от Българска параолимпийска асоциация.
Има ли някой, който да даде предложение, или да каже нещо по повод на кандидатурите? Честно казано, аз не познавам и двамата – и дамата, и господина, така че нямам мое мнение в момента.
Заповядайте.
ЙОАННА ДОЧЕВСКА (Асоциация за развитие на българския спорт): Здравейте.
Организацията е създадена през 2010 г. Работим активно в секторите „Спорт“ и „Младеж“, реализираме редица инициативи, кампании, включително сме правили и законодателни инициативи през Комисията.
В предишния Обществен съвет мога да кажа, че бяхме доста активни, редовно присъстващи. За нас е важно да можем да колаборираме с народните представители и с Комисията, за да се случват наистина хубави неща, което е нашата работа като неправителствен сектор. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз, госпожо Дочевска.
Илия Коцев тук ли е? Няма го.
Има ли някой, който да представи дейността на Илия Коцев? Не виждам.
В такъв случай няма какво друго да направя, освен да го поставя на гласуване, с ясното съзнание, че при така стеклите се обстоятелства Вие надали имате кой знае каква информация, което предполагам, че ще даде някакво предимство на госпожа Дочевска като присъстваща. Предлагам, ако някой може да защити и разкаже нещо за господин Коцев, затова давам думата на всеки, който би могъл да го направи. (Реплики.)
В такъв случай ще го направя, на мен са ми дадени под ред.
Първо, подлагам на гласуване предложението госпожа Йоанна Дочевска да бъде член на Обществения съвет
За – 13, против и въздържали се – няма.
Госпожо Дочевска, честито! Вие сте засега в списъка. Тепърва списъкът трябва да бъде гласуван.
При това положение трябва да подложим на гласуване така прочетения състав на Обществения съвет.
Моля, колегите депутати, който е съгласен с този състав на Обществения съвет, да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Честито на хората, които участват, с ясното съзнание, че сме Ви задължени за Вашето желание и инициатива да участвате в Обществения съвет!
На мен ми е ясно, че това надали ще донесе на някой от Вас, каквито и да било предимства. Напротив, това е работа в обществена полза на практика. Затова започвам отсега с благодарността си за Вашата инициатива и желание да се включите в това. Ще имате пълното съдействие от мен – аз съм убеден, че и от всички членове на Комисията, за инициативите, които имате. За мен участието на гражданското общество в работата на парламента е изключително важна. Аз съм си набелязал няколко неща. Смятам, че Вие сами ще си изберете посоките, в които да работите. Знаете как се работи, повечето от Вас сте били членове и на предишния Обществен съвет. Призовавам за активност и за активна гражданска позиция. Това в крайна сметка е нашата обща работа, а иначе съдействието от моя страна, разбира се, ще го получите винаги. Аз съм на разположение, доколкото мога да го направя.
В Обществения съвет трябва да има председател, който да организира, чиято всъщност функция е най-трудната от всички, защото върху него пада инициативата и енергията да движи нещо, което на доброволен принцип се движи трудно.
След определени разговори, които водихме в рамките на Комисията, моето предложение за председател на Обществения съвет е госпожа Ива Таралежкова, която е представител на „Развитие на гражданското общество“. Тя е била и в предишния мандат в Обществения съвет, била е заместник-председател на Съвета и има достатъчно опит. Ние проведохме един предварителен разговор – даже не един, мисля, че два пъти се виждахме, за визията ни как трябва да работи Съветът, така че моето предложение за председател на Съвета е за госпожа Ива Таралежкова.
Има ли други предложения?
РЕПЛИКА ОТ ГОСТ: От наша страна може ли да правим предложения?
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: По принцип Комисията определя. Въпросът ми е по-скоро към депутатите в този случай. Ако някой от Вас счита, че има предложения, можем да ги чуем, разбира се.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Няма.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Госпожа Дукова като заместник-председател на Комисията каза, че няма, а ние с госпожа Дукова обикновено гледаме да работим в синхрон, така че не мога аз да го наруша. (Оживление.)
Молбата ми е към членовете на Комисията – който е съгласен госпожа Таралежкова да бъде председател на Обществения съвет, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
С това Общественият съвет окончателно е създаден.
Не знам дали трябва да честитя на Ива, или да се обърна към нея с призив за упоритост и устойчивост?! Вече от там нататък ще се видим отново с нея днес или в близките дни, за да се разберем как работи Съветът. Очаквам в най-скоро време да се събере първото заседание на Обществения съвет, да видим кои са точките, по които ще работи, за да си изработи правилата и да започне да работи, както сме описали в процедурата.
Няма нищо лошо, който иска от Обществения съвет, да остане на заседанието, разбира се. С това обаче точката за Обществения съвет на този етап приключи. Разчитам още следващата седмица той да започне да работи. Благодаря Ви засега.

Преминаваме към точка втора от днешния дневен ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
Тук е един от вносителите. Давам думата за представяне на Законопроекта.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на неправителствените организации, уважаеми гости! Подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. В обществото от хора на различни възрасти невинаги обаче по-младите поколения съумяват да дадат заслужена благодарност и разбиране на предишните поколения, които са давали своя принос към икономическия, научния и културния растеж на страната. Държавата се базира на принципите на солидарност и справедливост, на равнопоставеност и достъпност. Те не биха имали тази значимост в социалната политика на България, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на възрастното поколение.
Социалната политика на България в последните години е сериозно повлияна от развиващите се процеси и тенденции в държавите – членки на Европейския съюз, с които заедно изграждаме европейския социален модел. В рамките на този модел е отделено сериозно внимание не само на въпроси като: удължаване на трудовия живот и запазването на активността, но и на въпроси като солидарност между поколенията, осигуряване на качествена дългосрочна грижа за възрастните хора, и осигуряване на достоен стандарт и качество на живот, чувство на съпричастност, самостоятелност, необходимост и сигурност.
Политиките на държавата и правителствата за възрастните хора следва да се основават върху приетите международни стандарти и документи, като Международната стратегия за действие на ООН по проблемите на възрастните хора, приети от нашата страна. Ръководни са и Резолюция 326 от 2013 г. на Съвета на Европа за участие на граждански организации в процеса на вземане на решения, както и Хартата за активно участие на гражданите и гражданските организации в местната и регионална политика при подготовката и вземането на решения. Резолюцията по обявяване е с акт от 2012 г. за активно стареене на възрастните хора и солидарност между поколенията. Не на последно място е и Европейската стратегия „Европа 2020“, в която е заложено да се разширява активният живот на възрастните хора.
По регистрирани в ООН документи в това отношение ще дам някои примери с държави – членки на Европейския съюз. В Австрия действа такъв Закон за възрастните хора, който е съпроводен от Федерален консултативен съвет под егидата на федералния канцлер. Във Франция действа Закон за подпомагане на възрастните хора. Във Финландия има Закон за основни права на възрастните хора. В Италия има специален законодателен пакет за възрастните хора. Аналогични законодателни актове и държавно-обществени институции са създадени и в други европейки страни, като Дания, Унгария, Словения, Чехия и други.
България е поела ангажименти с подписването и ратифицирането на редица международни документи, като Меморандума към Хартата за международно сътрудничество, Европейската специална харта и Допълнителния протокол към нея, Заключителния протокол на Втората асамблея на ООН по проблемите на възрастните хора и стареенето от Мадрид 2002 г. и други аналогични международни актове.
Към края на 2016 г. общият брой на хората над 60 години – такава е възрастта, която залагаме в новия Законопроект, в България са около 1 млн. 920 хиляди, при общ брой на населението 7 млн. 101 хил. 859 души, а именно голям процент, около 18,5% от тях живеят в бедност и социална изолация. 314 лв. е прагът на бедността, което означава, че към тази група от възрастното поколение трябва да бъдем доста активни и да въведем такъв тип Законопроект, който да ги защитава в цялост, независимо че политиките по отношение на подкрепа за възрастните хора, както е посочено в някои от становищата на министерствата, са свързани с хоризонтални политики и най-вече за социално подпомагане. Няма такъв Закон, който изцяло да регламентира включването на възрастните хора в активния живот, като ги подпомага донякъде здравно, донякъде социално, донякъде е свързано с тяхното образование и обучение. Това ясно показва сериозната нужда от адресиране на законодателни инициативи към тази най-уязвима група от населението чрез целенасочени мерки и програми, които да смекчат последиците от тяхното по-уязвимо положение. Такива мерки се реализират и към настоящия момент. Както споменах, има материална подкрепа чрез социално и целево подпомагане за отопление, различни програми, включително и на пазара на труда и други.
По отношение на дългосрочната грижа също се реализират мерки, свързани със социални услуги за възрастни хора. Например ползват се социални услуги в институциите за стари хора, но обхванатите от тях лица са около 6000 души, което е крайно незначително на фона на процента, който посочих по-рано. Пенсионерите, които получават сезонни целеви помощи за отопление, като общо получателите на този вид помощ са около 150 хил. души, на фона на процента 1 млн. 920 хил. души, които заемат възрастта над 60 години, и 17,5% от тях, който живеят под прага на бедност, означава, че наистина това ни мотивира да внесем този изцяло нов Проект на закон за възрастните хора, който предлага нова визия относно грижата и социалното им включване. Този Закон е необходим за преодоляване на социалните различия, на неравнопоставеността и въвежда ситуации, свързани със социално включване на възрастните хора. Той е Закон за тези, които, макар запазили способността си за самостоятелен и не подпомаган начин на живот, се нуждаят от активен социален живот, от възможност да поддържат, да се развиват, да се изявяват като личности и да дават своя принос, макар и вече да не участват активно в трудовия живот.
Не на последно място, възрастните хора, най-вече пенсионерите, се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които те да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това обаче не е възможно, ако те са изолирани от процесите на управление и развитие в различни области на социалния и обществения живот. Тези са най-общите принципи на политиките, заложени в Законопроекта.
Другите основни положения, които допълнително обуславят необходимостта от приемането му, са следните.
Възрастните хора се нуждаят не само от материална подкрепа, но и от социалната такава и условия за обществена реализация. Възрастните хора са една от най-важните групи в обществото и те трябва да разбират това, а обществото заслужено да им го засвидетелства. Хората в пенсионна възраст имат потенциал и трябва да бъдат насърчени да го използват в интерес на управлението, на обществото чрез неформални грижи за дом и семейство.
Съчетаването на инструментите за дългосрочната грижа и социалното включване ще допринесе за по-пълно отчитане на специфичните им нужди, за по-гъвкаво адресиране на тези нужди и съответно за постигане на позитивни резултати. Законопроектът има за цел да уреди и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и да им гарантира условия за пълноценен активен живот, за самостоятелни изяви и участия във всички сфери на обществения живот, да гарантира интересите им, да осигурява подходяща икономическа, социална и професионална среда за превенция и недопускане на социално изключване, за разширяване и подобряване на формите и условията за достъп на възрастните хора до обществените ресурси. Цел е на държавата да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават в съсловни организации, да защити и провежда техните специфични интереси и те да бъдат социални партньори на национално и общинско ниво.
Чрез Законопроекта се определят и органите на централно и местно ниво и механизмите за провеждане на политиките за възрастните хора. Част от механизмите са свързани с изготвяне на Национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора, която представлява дългосрочен програмен документ, който определя основните принципи на политиката в подкрепа на възрастните хора. Националната стратегия се изпълнява чрез тригодишни национални програми, в които се конкретизират мерките и средствата за тяхното изпълнение. Същността на Законопроекта е в подкрепата на възрастните хора, която се реализира чрез разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот на възрастните хора в сферата на социалното включване, социалното и културно сближаване, здравеопазването, образованието и обучението.
Грижа за възрастните хора в приемно семейство. Насърчителни мерки за възрастните хора, които имат временен характер и целят ускорено постигане на равни възможности на възрастните хора в специфични сфери на обществения живот и които се прилагат с цел премахване на пречките за балансирано представителство на възрастните хора във всички сфери на обществения живот.
Чрез Законопроекта се урежда и финансово обезпечаване на политиката в подкрепа за възрастните хора чрез създаването на Фонд „Подкрепа за възрастните хора“ към министъра на труда и социалната политика и принципите и условията за функционирането му. Регламентира се и набирането на средствата по този Фонд в подкрепа на възрастните хора, урежда се контролът и наблюдението по изпълнение на политиките за възрастните хора.
В Законопроекта са въведени задължения на общините, свързани със създаването на така наречените „клубове за възрастните хора“. При население до 15 000 души е необходимо да бъде създаден такъв клуб, в който възрастните хора да могат да се събират свободно. Кметовете трябва да обезпечат тяхната дейност.
Запознали сме се с всички становища, предоставени ни в Комисията, но бихме желали да чуем и Вашите коментари, преди да вземем отношение по становищата, внесени от различните министерства и Агенцията за социално подпомагане.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Предполагам, че народните представители са видели становищата. Имаме досега подадени становища от Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Те са с различни препоръки относно Законопроекта, предполагам, че сте се запознали с тях.
Имате думата за мнения и становища по Законопроекта.
Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Председател, уважаеми колеги и гости! Първо, честито на всички, които са в Обществения съвет, и на неговия председател! Не я виждам, явно излезе в момента. Предстои им сериозна и отговорна работа.
Що се касае до Законопроекта, бързам да кажа, че парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и народните представители от нея ще се въздържим от подкрепата на този Законопроект. Няма да бъда всеобхватна защо това ще бъде така и аргументите за това. Сами по себе си становищата, които са изпратени от различните министерства, нито едно от тях не е положително и подкрепящо, и говори за политики, които не са престанали и към момента са работещи в подкрепа на тези хора.
Има някои неща, които в Законопроекта очевидно са неточни и неизяснени дори терминологично, и голяма част от процедурите, по които те ще се вършат, са изключително пожелателни. Много симпатични от гледна точка, да речем, на критериите, в които самата аз се усещам, че влизам, и е така, ласкае тази грижа, която е събрана като институти тук в този Закон. Но питам защо няма и потърсено ли е становище на Министерството на финансите, защото голяма част от въпросите, които са заложени, касаят финансова субсидия, подкрепа и помощ за възрастните хора, изразяваща се по различен начин – с целево бюджетно финансиране, с такова от общините, с дарения или помощи? Общо взето процедурите по тях несъмнено трябва да бъдат ясни, системно очертани с оглед на средствата, които ще са необходими за изпълнението на този Проект.
Към момента смятам за нецелесъобразно Проектът да бъде подкрепен с оглед на неговата неяснота в тази посока, на първо място. Второ, пожелателният му характер. И трето, ангажираните институции, които са заложени да осъществят тази политика в социален ракурс, в здравеопазване най-вече и социална грижа, са дали своите становища. Даже са направили анализ на това какво се прави, а разчетите тук са доста сериозни и дълги, още повече че процедурата на реформи с оглед на пенсионирането на българите и на възрастните хора, които са в тази възраст, тече година за година, както е ясно, и то не дава яснота какви средства ще бъдат ангажирани в тази посока.
Това бяха моите съображения. Ние ще се въздържим от подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Други мнения?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Конкретно различните членове по Закона няма да коментирам в момента. Колегата Клисурска представи Законопроекта. Единственият недостатък, който усещам, според Вас е, че е внесен от БСП.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Давам ли Ви правото да говорите от мое име?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не говоря от Ваше име, сега аз правя изказване.
Казвам: с такова усещане оставам от работата ми като народен представител, по който е да е Законопроект. Винаги мотивите са, че това не е необходимо, че няма финансово обезпечаване. Проблемът е, че не сте го написали Вие, или не сте го внесли. Ако това е проблем, бих предложил на нашата парламентарна група да допишем вносителите. В крайна сметка мисля, че и Вие, а и колегите народни представители от другите парламентарни групи не могат да отрекат, че има нужда от такъв Законопроект. Ако това се отрича, няма смисъл да говорим изобщо по самия Законопроект.
Ще Ви дам пример. В предишния парламент имаше предложение от нашата парламентарна група, ако си спомняте, да бъдат освободени от съдебни такси родителите, чиито деца навършват 18 години и са с увреждания. За съдебните такси за попечителство ставаше дума. Тогава аргументите бяха: няма да приемем това Ваше предложение, защото готвим нов закон. Този нов закон го няма и до ден-днешен. Тези хора вероятно продължават да плащат съдебните такси, само и само защото тогава групата на БСП внесе тези поправки. Без абсолютно никаква друга аргументирана позиция беше отхвърлено и си спомням в Комисията всеки момент чакаме новия закон. По същия начин вероятно ще отхвърлите и този Закон, защото не сте го внесли Вие. Но това е Ваше право и съответно избирателите ще оценяват по тези действия.
Мен ме притесняват обаче становищата на някои от министерствата. Не всички са отрицателни, госпожо Дукова. Прочетох ги. И Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Министерството на икономиката подкрепят Законопроекта с препоръки.
От Министерството на труда и социалната политика – хората, които трябва да се занимават с този проблем, който решава техен проблем, казват, че няма нужда от такова нещо. Мисля, че тази позиция на министъра трябва да бъде много добре разгледана не само в рамките на нашата Комисия, а изобщо и медиите, и обществото. Как може министърът на социалната политика, на когото 70% от работата му са тези хора, да казва, че няма нужда, защото някакви си програми, някакви си други подзаконови нормативни актове вършели тази работа, която би трябвало да свърши този Закон?! Това вероятно ще го коментираме в залата. Аз съм крайно възмутен от становището на министъра на социалната политика. Не може човек, на когото е възложена пряко тази отговорност, да казва, че няма нужда от такъв закон.
Относно финансовата обосновка, разбира се, че когато се приеме закон, министърът на финансите е длъжен да намери съответните средства. Народните представители сме тези, които приемаме и предлагаме законодателството. Когато казваме, че трябва да има такъв закон, той пък е министърът, който трябва да намери парите. Ако не може да ги намери, нормалното е да си вземе шапката, костюма, или каквото намери за добре, и да освободи поста на някой, който може да ги намери. Но да не се приема закон, защото Министерството на финансите не го било съгласувало, или казва, че няма пари, това не може да е аргумент. Ние сме парламентарна република, а не правителствена все още и като такава работим от името на българските граждани, в тяхна полза и трябва да защитаваме техните интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Реплика, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Свиленски, остро възразявам, когато нямате аргументи, да се опирате на политическа интрига и политическа обструкция. Нито веднъж не споменах името на вносителя, нито това, че той е внесен от Вашата парламентарна група.
Прочетох всички становища, получени към момента. Прочетох доста сериозно Закона и бях логична, тъй като там са заложени изключително сериозни параметри, които касаят сериозни пари, а необезпечени, те остават наистина едно пожелателно действие. Народният представител е такъв, и когато гласуваме бюджета, ако бъдат заложени тези параметри и като средства, защото тук дори не ми е ясно какво точно ще струва и как ще струва според този Закон – ако беше съгласуван, щеше да е ясно, тогава е времето и мястото да се залагат парични средства за всякакъв вид политики и за всякакъв вид дейности.
Апропо, искам да Ви кажа, че шапките ги ползвате често днес – веднъж долу, веднъж да си вземат, но не ние казваме кой какво да вземе, а хората, които са ни изпратили тук. Засега са сложили шапките на нашите глави и ние имаме право да говорим това, което мислим, и да действаме така, както смятаме, че е справедливо.
Многократно заявих, че голяма част от заложените политики и конкретни неща, които този Закон очаква като действие и въздействие, са решени в закони, които са изброени. Това са: Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване, Законът за социалното подпомагане, последният е доразвит с Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане, приет с Постановление № 243, и всички други нормативни документи, които изпълняваме и към момента.
Определено държа да бъда разбрана – подкрепям всички правилни политики, които касаят един сериозен сегмент, който спрямо данните, дадени от Социалното министерство, се увеличава много сериозно и добива застрашителни размери в обозримо бъдеще. Една част от нас ще ни няма, но тук има и по-млади хора, които ще останат. В обозримо бъдеще този сегмент става изключително сериозен и голям и там трябва упорито да се работи. Ако още стъпки правим от това, което се работи до момента, да ги правим добре разчетени, правилно, за да могат те да се случат, а иначе ще остане един пожелателен Закон. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Дукова, въобще не съм имал идея, първо, да противореча на това, което Вие говорите. Запознала сте се със Закона, разбира се. Но финансовите параметри, за които говорите – че трябвало да се приеме бюджетът, а след това да се гледа Законът, сигурен съм, че когато дойде време за бюджета, ще кажете: “Ама то няма такъв закон, защо да…“. Да връщаме темата кое трябва първо, кое второ, мисля, че е грешно. Ако този Закон бъде приет, ще бъде разписано къде и как трябва да бъде обезпечен. Може би важното, на което трябва да отговорим в момента.
Какъв е Законът – добър или лош, това е друг въпрос. Дали трябва да се допълва, да се поправя, както има препоръки от Министерството, е също друга тема. Въпросът ми е: според Вас има ли нужда от такъв Закон, или е решено в тези пет закона, които изредихте? С „да“ и „ не“ – има ли нужда от Закон за възрастните хора? Ако казвате, че няма, тогава дебатът става еднопосочен – само ние тук трябва да си говорим и няма смисъл да го продължаваме.
Ако казвате, че има, но Законът, който предлагате, е лош, дайте да го приемем на първо гласуване и направете предложения да го подобрим. Това виждам като работещо предложение. Всичко друго е политическо заяждане. Свидетели сме няколко пъти, в няколко закона. Не може да се казва, че един закон е лош, когато има възможност да бъде подобрен, и да се отхвърли само и само защото, пак казвам, не е внесен от дадена политическа група.
Не претендираме за такова голямо авторство. Може би не сме ние най-умните. Но дайте да го направим така, че възрастните хора, като излезем от тази зала, да имат Закона. Пък кой го е внесъл, няма никакво значение. Другото си е политическо говорене – къде в залата, къде в Комисията, от което никой няма полза – нито Вие, нито ние, нито тези, които са ни пратили, които ни слагат шапките.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, господин Свиленски.
Други мнения?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко. Когато скоро бяхме в предизборна кампания, сигурен съм, всички сме били по клубове и сме се виждали с много възрастни хора. И Клубът на пенсионерите, и различни сдружения настояват за Закон за възрастните хора.
Вярно е също така, че много от тях си го представят като един закон, който ще реши основни техни проблеми, включително пенсиите, нивото на живот. Всички сме запознати с тежката ситуация, в която се намират нашите по-възрастни сънародници. Всички сме запознати с демографската картина, която се очертава пред нас. Тук въпросът вече дори не е само социален. Той е социално-икономически, да не кажа екзистенциален до известна степен, защото тези хора трябва да бъдат включвани, за да създават, а не само да потребяват – било помощи или грижа. Още повече че много от тях могат. С това се опитвам да отговоря и на една от критиките в становището, а именно защо сме фиксирали възрастта на по-скоро ниска степен. Ние определяме възрастния човек за човек, който е навършил 60 години.
Има ли нужда от такъв Закон? Според мен да и трябва да знаем той какво прави и какво не прави? Ще реши ли проблема с пенсиите? Нека ясно да заявим, за да няма неразбирателство. Не, няма да реши проблема с пенсиите. Кои неща според нас ще реши, които ги няма в изброените от Вас закони? На първо четене в тази Комисия трябва да мислим за философията на Закона, след това, ако се приеме, ще има достатъчно време.
Ще се спра само на три неща, които не са решени в сегашните закони. В чл. 5 се въвежда задължение Министерският съвет да организира и да се погрижи за функционирането на Национален съвет на възрастните хора. Тоест в Министерския съвет да има Съвет, който да гледа, да дава становище и да анализира проблемите през призмата на специфичните проблеми на възрастните хора.
В чл. 19 се предвижда начинът, по който да се създават клубовете. Сега функционират и съществуват клубове на много места. Тук се опитваме да въведем някакъв ред – къде трябва да има задължително, колко трябва да има, за да не се разбиват понякога по изкуствени принципи, да не се настройват един срещу друг, да не делим общините. Въпросът понякога, за съжаление, се изражда и в политически. Тези хора се използват с политически нагласи, както всяка една организирана институция в България. Тоест въвеждаме някакъв ред и задължаваме общинския съвет да отдели съответните средства, които, честно казано, не са много. Аз съм сигурен, че всеки един от нас депутатите в своя избирателен район подпомага по някакъв начин и спрямо своите възможности подобни клубове.
В Раздел II, който е ключов на Законопроекта и е от чл. 21 натам, се говори за грижата за възрастни хора в приемното семейство. За съжаление, огромен и тежък проблем. Няма засега разпределена специфична социална услуга. Затова приемната грижа съществува, а пък възрастните хора живеят все повече и повече в отчуждение. Струва ми се, че особено в големите градове проблемът е изключително наболял.
И последно, завършвам с чл. 42, който е прословутият вече Фонд. Съгласен съм да призная, че ние може би трябва, не е късно, да изпишем по-точно колко пари трябват. Това няма да бъде толкова трудно от финансова и законодателна гледна точка, защото чл. 42 много ясно казва за какво точно ще се ползват тези средства. Следователно може да се направи една сметка, с всичките критики, които можем да понесем, че тя няма да е достатъчно прецизна и ясна. Тя би следвало да се направи сега, да залегне, за да може в рамките на бюджетната процедура, която предстои, ако решим ние, народните представители – тук мисля, че колегата Свиленски е прав – да задължим Министерския съвет, съответно Министерството на финансите да отдели тези средства.
В бюджета има достатъчно буфери. Аз мога един, два да кажа още сега, не на последно място. Ние работим по алтернативен вариант, за да преодолеем критиката, която сме чували и в предишни наши законопроекти в социалната сфера, а именно „непрекъснато искате неща, които струват пари, а пък не казвате откъде ще дойдат“. Критика, която сама по себе си е легитимна и ние трябва да докажем, че е възможно, но това е бюджетният дебат. Сега дебатът днес е: има ли нужда от такъв Закон и дали в него философията, насоката е правилна? Върху това трябва да гласуваме „за“, „против“ и „въздържал се“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Други мнения?
Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Зарков, знам, че Вие сте юрист. От гледна точка на тази професионална, бих казала, точност, защото юристът трябва да бъде точен и може би Вие сте най-адекватен като такъв по отношение на нормативните институти, които са заложени в законите, не виждате ли една палиативна случайна грижа, която е по-скоро не защото трябва да се консумира във вида, в който е предложена, а защото е откровено популистка, на моменти дидактически пристрастна, а с много неясни постулати? Има неясни, неизградени, дори фрази, които сега ще зачета само за да чуете Вие, държа, които звучат много нелепо. Много нелепо! В този смисъл ще прочета сега.
Но трябва и това да знаете. Вие сигурно знаете, че бюджетната процедура, която се прави, идва като вид регламент. В този момент в този регламент не можем да сложим каруцата преди коня. Тоест трябва да предложим средства, защото бюджетът има много буфери, но те обикновено трябва да се ползват целенасочено и затова идва реч точно тогава, когато се гласува бюджетът, когато правим разумните предложения и казваме това, което Вие казахте – откъде да вземем, за да добавим тук, и откъде е удобно сумата да бъде разпределена по този начин.
А иначе краткият ми еднозначен отговор дали трябва да има такъв Закон. Така, както трябва да има Закон и има Закон за детето, така, както има закон за всички секторни политики, така, както има и специализирани закони по отношение на различните сектори на обществения живот, вероятно има нужда от такъв Закон към момента. Обаче освен две, три политики, които тук са заложени, които не се знае как ще се развият в бъдеще, от които трябва да се тръгне, разбира се, а всичко останало е препис на това, което към момента съществува в съответната нормативна уредба на Република България, касаеща темата. В този смисъл така предложен този Закон не е необходим. Затова нито ще бъда съгласна с философията – тя не предлага кой знае какво, нито с начина на списване на този Закон, нито юридическата му точност в голяма част от, както казах, инструментите.
Само да Ви зачета чл. 17, който казва следното: „Органите на изпълнителната власт и органите на местно самоуправление разработват и прилагат мерки и механизми за:
1. повишаване на взаимното съзнание и приемане и сближаване на поколенията.“
Моля Ви, тълкувайте ми този израз. Не бихте могли, нали?
Даже „органите на местно самоуправление“ трябва да бъде по-ясно дефинирано. Вие знаете особената структура на някои от нашите градове. Някъде не е така, но в големите е така. Тези неясноти общо взето – нека да не чета повече, затвърждават в мен мисълта, че по този Закон ще гласувам „въздържал се“, защото смятам, че има нужда от такъв Закон. Нека да го направим така, както трябва, нека да го съгласуваме, нека да бъде уточнен и прецизиран със съответните институции и органи, за да имаме това, което е пожелание на Закона, тази съвместна институционална работа в посока на подкрепа на всичко, което е заложено, и обучението през целия живот. И там има някои, бих казала, смехотворни неща, но подминавам ги. Нека да поработим и да внесем по-голяма яснота по отношение на философията на този Закон. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Други?
Господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Изцяло се солидаризирам с мнението на госпожа Дукова. Аз също ще гласувам „въздържал се“ именно защото смятам, че Закон за възрастните хора трябва да има.
В Закона виждаме един по-скоро препоръчителен, пожелателен дух. Има няколко неща, няма смисъл да влизам в детайли, обаче едно от нещата, които ме впечатли, беше: „Министърът на здравеопазването създава условия за адекватен на положението им достъп за възрастни хора до здравни услуги“. Тоест вменяваме на министъра на здравеопазването задължение да осигурява достъп. Той осигурява достъп не само за възрастните, но и за децата, и за всички други хора.
Има и други такива неща, които наистина не са прецизирани. Например за клубовете, които в момента ги има навсякъде. Да, може би трябва да бъдат законово установени, но ги има. Вие сам казахте и в изказването си, господин Зарков, че сме ходели всички в предизборната кампания в клубове за възрастни хора, или така наречените „клубове за пенсионери“. Има ги и сега.
Последното нещо, което ме изненада, е чл. 32, в който добавяме различни добавки за възрастните хора, за да достигнат до прага на бедност – нещо, което от „Обединени патриоти“ говорехме през цялото време на кампанията, нещо, което предложихме на колегите от БСП в Четиридесет и третото народно събрание, и Вие го саботирахте в залата. По този начин се опитваме по друг начин да достигнем същото това нещо, което говорихме за 300 лв. пенсия. Знаете прекрасно, че това е част от заложената програма на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ и има точно ясен, определен начин, по който това би се случило до края на мандата.
Моята препоръка към нашата група ще бъде да се въздържим от гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, господин Сиди.
Други мнения?
Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Позволете ми на база на дадените становища от различните министерства и дискусията, която проведохме, и аз да въведа някои ясноти по отношение на така внесения Законопроект.
Искам да започна от последното изказване, което обуслови липсата на координираност и донякъде на необходимост от приемането на този Закон. Но искам и да благодаря на госпожа Дукова, която ясно посочи в дискусията, че този Закон е необходим. Както виждате, по отношение на координацията още в Раздел II е въведено създаването на така наречената „Национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора“, в която ще бъдат формулирани всички отговорности и те ще бъдат разписани към съответните ведомства. По този начин чисто юридически аргументирано, чрез приемането на националните програми, които ще се приемат на всеки три години и ще се отчитат пред Народното събрание, ще се следи доколко е полезно и необходимо разширяването на така внесения Законопроект.
Както всички знаем, в случая говорим за философията на Закона и необходим ли е той. Ако погледнем становището на Министерството на труда и социалната политика, виждаме едни застрашаващи демографски данни и застаряването на населението се очертава като дълготраен и трудно обратим социален процес. Ако през 2010 г. възрастното население е било 17,4%, както виждаме, през 2060 г. то ще се увеличи двойно. Няма как още отсега по някакъв начин да не предприемем необходимите действия по създаването на политики за възрастните хора, които да обхващат живота им по отношение на подкрепата за тези, които са с ниски доходи, а и социалното им включване в обществения живот и тяхното обучението. От тази година, да не кажа и от минали години, вече университетите започнаха да въвеждат така наречените „програми за трета възраст“. Това е тенденцията и няма как ние да не обърнем сериозно внимание на нея.
По отношение на становището на Министерството на финансите, основно то се базира на възрастта, която е въведена, 60 години по отношение на възрастните хора и липсата на финансова обосновка към така внесения Законопроект. В случая обаче става въпрос за нещо много съществено, и тук говорим за приоритетите, които са ключови за всяко управление. Ако в крайна сметка наш приоритет е борбата с бедността, ниските доходи и социалното изключване, средства могат да се намерят в следващия бюджет. Неслучайно сме записали в Законопроекта, че той влиза в сила от 1 януари 2018 г., за да бъдат обезпечени необходимите средства, със сериозна дискусия в залата какви средства биха били необходими за така наречения „Фонд“. След съответното гласуване между първо и второ четене може да си говорим за разширяване на политиките по отношение на Закона за възрастните хора, но това е само една концепция, една основа, на която може да легнем и да развиваме.
По отношение на становището на Министерството на икономиката. Благодарни сме на становището на Министерството, които дават препоръки относно юридическата последователност и законосъобразност, съобразено с другите нормативни актове, които съществуват.
По отношение на становището на Министерството на труда и социалната политика. Те доста обстоятелствено са ни дали яснота по отношение на законите и подзаконовите нормативни актове, които в момента подпомагат възрастните хора. Точно с оглед на списъка, който са ни предоставили, виждаме как не е обхваната проблематиката, свързана с възрастните хора. Днес в тази зала трябва да си отговорим на въпроса: необходим ли ни е такъв закон, ще положим ли основата на такъв закон, който да подкрепи възрастните хора в съвкупността от политики, ако трябва да бъдем, как да кажа, обхватни? Следейки концепцията и развитието на отговора на въпроса на министъра на труда и социалната политика, ще видите, че те говорят само и единствено за социална подкрепа, за материално подпомагане, но в никакъв случай не говорят за социално включване, или донякъде частично за социалното включване на възрастните хора.
Няма да продължавам с обосновката. Искрено се надявам в крайна сметка разумът да надделее в тази зала и всеки един от нас, не с оглед на политическите си пристрастия и принадлежност, да отговори на въпроса: необходим ли ни е този Закон днес и сега, и да не удължаваме проблема след време? Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Колеги, други мнения, други становища?
Някой от гостите има ли желание да се включи? Няма.
В такъв случай да подложим на гласуване Закона. Той, както знаем, е на първо четене, тоест гласуваме по философията на Закона.
Гласуваме на първо четене Закона за възрастните хора.
За – 6, против – няма, въздържали се – 7.
От там нататък ще изготвим протокола.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА ГРАФИК ЗА ПРИЕМНА НА ГРАЖДАНИТЕ В ПЕРИОДА СЕПТЕМВРИ-ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Имате ли разпечатка от графика за приемната? Имате я.
Колеги, имате ли някакви забележки по графика? (Реплика: „Не!“)
Гласуваме така направения график до края на годината.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Колеги, исках в рамките на тази точка да Ви обърна внимание на следното. Говорих и с госпожа Дукова преди това по този въпрос. Получихме няколко жалби в Комисията по отношение на лихвоточките, на едни изтекли срокове за записване, съответно сроковете за изплащане. Може би повечето от Вас знаят, че в рамките на миналия парламент Закон за лихвоточките е бил внесен в края, за съжаление, на срока му. Той е бил приет на практика с единодушие на първо четене, но не е стигнало време този Закон да мине на второ четене.
Междувременно се свързахме с някои от организациите на хората, които представляват и имат този интерес. Обсъдихме Законопроекта по начина, по който е внесен в миналото Народно събрание. Те имат някакви забележки. Имаме готовност в рамките на една седмица напред да предложим текстовете, които са били внесени, със забележките, които организациите на хората, които това касае, предлагат. Като цяло логиката на Законопроекта би била такава, че да удължим сроковете за внасяне на документи за лихвоточките и да осигурим изплащането им в рамките на няколко години напред, защото това касае и бюджетните процедури.
Между другото, правителството през миналата година е успяло да изплати доста голяма сума – 30 милиона, която мисля, че е за първи път за последните години, с което на практика силно е намаляла сумата. Тоест не е невъзможно в рамките на три-четири години напред да бъде направено с този Законопроект така, че реално да се изплатят лихвоточките, които са останали до момента, заедно с новозаписаните.
Казвам всичко това с предложение към членовете на Комисията, тъй като всичко това тръгва с жалбите, които сме получили в Комисията. Аз Ви предлагам едно такова действие – ако искате, да подкрепим Закона. Но не го предлагам като подкрепа към Комисията. Нека да го решим. Ако кажете, може и от Комисията, но това е много задължаващо. Моята идея беше хора, които подкрепяме Закона, да се запознаем с това, което предлагаме и да го подпишем – хора от различни парламентарни групи, за да дадем отношението си към това.
Ние сме готови с конкретните текстове до седмица. Разбира се, те ще подлежат на промяна от всеки, който иска да се подпише и има някакви забележки по самите текстове. Подлагам го на обсъждане, да кажете какво смятате, има ли смисъл от подобен начин на внасяне на Законопроекта?
Госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Кутев, много благодаря, че съгласувате с мен, че обсъждаме нещата. Лично аз смятах – не беше аматьорски, беше продиктувано, да кажем, от искрено желание да се работи в тази посока, защо дълги години съм имала възможност да подкрепя тези хора и да решаваме този проблем. Той е много важен и много съществен.
Аз обаче направих консултация с ръководството на моята група. И не само с ръководството, разбира се, чисто в юридически план. Казаха ми, че е невъзможно, първо, защото всички срокове са били изтекли. Такъв им беше юридическият отговор. Може би сроковете от момента, в който е внесен този Закон, и към момента не могат да бъдат внесени такива текстове, не може да бъде внесен такъв Закон. С оглед на това няма да можем да участваме към този момент. Искам да бъда безкрайно почтена и откровена. Свърших това, което трябваше да свърша, но моята парламентарна група смята, че юридически законите са изтекли и това не може да се случи. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Само една дума – наистина има изтекли срокове, които са само по единия срок за записване, които са към октомври месец 2016 г. Затова едната промяна, която ще направим към Закона на Вили Лилков, е не да удължаваме срока, което е невъзможно, но да направим нови преклузивни срокове в рамките на година или две напред, както го решим.
Разбирам Ви, благодаря за съдействието. В края на краищата това е решение, това е част от отговора на проблема.
Господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Ще говоря от личен опит в тази сфера. Като общински съветник в Пловдив бях част точно от Комисията за решаване на проблемите с многогодишни жилищни спестовни влогове – изключително дълго заглавие. Всъщност изтекоха всички срокове по времето на мандата, в който бях в тази Комисия. Изтече срокът, в който хората биха могли да си закупят жилище. Честно казано, от там нататък те трябва да си закупят, след това да бъдат компенсирани по закон. Изключително малко бяха хората – единици, които не успяха да се възползват от Закона, защото той им беше дал твърде, твърде дълъг срок за случване.
Казвам го от опит, защото в Комисията имахме такива хора, които поради някакви причини повече от 20 години не бяха свършили нищо по темата. Моите родители ми прехвърлиха техния влог, аз успях да се възползвам от правата си по Закона и доста отдавна съм приключил с цялата процедура. Тоест, когато човек има желание, това можеше да се случи. Законът дори даваше възможност да се случват неща, които са, как да кажа, дори на ръба на Закона. Баща ти или майка ти да ти прехвърли част от сегашното им жилище, само и само да стегнеш до удовлетворяване на това си вземане по Закон. Гражданите имаха достатъчно много дълъг срок, време, в което да се случат тези неща, и може би в един момент трябва да спрем да говорим по темата.
За втората част обаче съм абсолютно съгласен, когато подадеш документи. Аз лично чаках шест години, за да си получа влога от община Стара Загора, така че би могло да помислим в посока на това – да направим предложение правителството да отпусне по-голяма сума. Миналата година имаше доста сериозна сума, която реши въпроса. Премести чакащите с около две години и половина напред. Може би в рамките на следващите две-три години бихме могли да решим въпроса и докрай да го приключим с тези, които са подали. Двадесет и кусур години чакаме едни хора да си подадат документи. Мисля, че е доста дълъг срок. Това е мое мнение.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
В такъв случай оставям въпроса по същия начин отворен. Нарочно го поставих така. Очаквам, ако някой иска, да се включи и да се запознае с това, което сме работили, и с разговорите, които сме водили с хората. Тук Лили е на разположение, защото тя води този казус в Комисията. Евентуално ако иска някой, да се включи към подписване. Когато сме готови с пълното предложение, съгласувано вече, пак казвам, това ще е следващата седмица, най-вероятно ще Ви го раздадем, за да предложим, ако някой иска, да го подпише.
Това е предложението. Смятам, че има смисъл да се внесе и да се опитаме да решим проблемите на тези хора. Жалбите, които сме получили, са за съвсем конкретни неща. Зависи от нас, бихме могли поне част от тях да решим.
Има ли нещо друго? Няма.
Много благодаря за участието на всички! Желая всичко хубаво!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,40 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев

Стенограф:
Валентина Меченова