---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л
№ 9


На 25 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
2. Проект за график за приемане на гражданите в периода януари-април 2018 г.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на комисиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите господин Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, предлагам да започваме. Както разбрах, вече имаме кворум.
Днешното заседание на Комисията трябва да протече при обявения вече дневен ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 802-01-2, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
2. Проект за график за приемане на гражданите в периода януари- април 2018 г.
3. Разни.
Има ли някакви предложения по дневния ред? Моля, гласувайте. С 12 „за“ дневният ред се приема.

Ще започна с това, че имаме нова колежка в Комисията. Радвам се, че сте в нашата комисия – госпожа Ралица Добрева. Предполагам, че оттук нататък ще се запознаем с нея. Наистина ми е приятно, че сте при нас.
Гости на днешното заседание на комисията са господин Любомир Талев – директор на Дирекция „Съвет по законодателството“ в Министерството на правосъдието, Пламен Бончев – генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси“ в Министерството на външните работи, Александра Димитрова – дипломатически служител в Дирекция „Права на човека“ в Министерството на външните работи, разбира се доцент доктор Диана Ковачева – заместник-омбудсман, който ще представи становище по Законопроекта след малко, Светослав Чернев –президент на Национална организация „Малки български хора“, Капка Донева – „Движение за защита на гражданите и държавата“, Станислав Косаков –„Движение за защита на гражданите и държавата“ и няколко гости от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.

По точка първа ще дам думата на Диана Ковачева, за да представи становище по законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да съм тук днес. Въпреки че омбудсманът не е вносител на този законопроект, бих искала да кажа, че изключително силно подкрепяме внасянето на предложението на Министерския съвет за изменение и допълнение в Закона за омбудсмана и го правим най-малко по две причини.
На първо място, защото този Проект на промени в Закона е отговор на препоръките, които сме получили още през 2011 година от Подкомитета по акредитациите към ООН.
И на второ място, един проблем, който е установен, а имено свързан с обстоятелството, че Законът за омбудсмана не е в съответствие с чл. 91а от Конституцията на Република България, която предоставя на омбудсмана мандат, с който той или тя защитава правата на всички граждани и всички права.
Законът за омбудсмана предвижда един по-стеснен мандат на практика, като дава възможност да бъдат защитавани гражданите от нарушения от страна на публичния сектор и също така на определени доставчици на обществени услуги. Факт е, че около 20-25 % от жалбите на граждани до институцията на омбудсмана, а те миналата година са около 12 600, са жалби срещу представители на частния сектор – топлофикаците, ВиК сектор, електроснабдяващите дружества, частните съдебни изпълнители, колекторските фирми и т.н. Омбудсманът, разбира се, се възползва от възможността Конституцията пряко да се прилага, и разбира се, се занимаваме с тези жалби, но смятаме, че в една правова държава, в която върховенството на Закона е принцип, не е редно законът да противоречи на Конституцията.
На следващо място, предлагат се също така промени, които са свързани с по-прозрачния избор на омбудсмана, заместник-омбудсмана и служителите в институцията. По отношение на омбудсмана промяната е свързана с въвеждане на принципа за явно гласуване. На практика към този момент омбудсманът е единствената институция, единственият орган, който се избира с тайно гласуване от Народното събрание, както вече няколко години подред принципът на явното гласуване последователно се въвежда в различни институции. Смятаме, че е удачно и омбудсманът като една толкова публична личност и все пак с ясни гаранции за независимост, да бъде избиран явно след сериозен дебат.
По отношение на заместник-омбудсмана, който така или иначе се избира, явно се въвежда пък изискването за публичен дебат преди това, публичен дебат по отношение на доклада на омбудсмана и не на последно място публичност по отношение на назначаването на служителите в институцията, тъй като те не са държавни служители и по отношение на тях не се прилагат тези стандарти. Смятаме, че това ще доведе не само до по-голяма публичност и предсказуемост в работата на институцията, но също така ще осигури и по-голям плурализъм в нейната работа.
И на последно място защо се налагат тези промени. Както споменах, още през 2011 г. са направени тези забележки към България за това, че институциите, които защитават правата на човека, трябва да отговарят на най-високите стандарти, записани в Парижките принципи на ООН. Ако Законът бъде подкрепен и аз наистина се надявам, че народните представители ще подкрепят тази инициатива на Министерството на правосъдието и на Министерството на външните работи, институцията на омбудсмана ще може да се акредитира със статут А, който е най-високия статут на правозащитна организация. Смятаме, че това е важно, защото по този начин ще се издигне авторитетът на държавата като държава, в която правата на човека наистина се зачитат и институциите, които ги защитават, отговарят на най-високите световни универсални стандарти за защита на човешките права. Надявам се да подкрепите този проект. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Ковачева.
Може би трябваше да дам първо думата на Министерството, ние чухме основните доводи, но предполагам, че Вие имате какво да кажете.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Госпожа Диана Ковачева представи пред Вас вече основните положения в новия законопроект. За да не я повтарям, ще добавя само още две такива. Едната е, че изрично се предвиждат принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм и недискриминация при подбора и назначаването на служителите в институцията. Другото е, че в Законопроекта се предвижда задължително уведомяване на омбудсмана при изготвянето на проекти на нормативни актове, за да може да представи становище относно нормативното засягане на правомощията му като национален превантивен механизъм.
Предложените изменения и допълнения, както вече се каза, са в съответствие с отправените препоръки в Подкомитета по акредитация към ООН, изпълнението на които ще осигури на институцията пълно съответствие с Парижките принципи и ще й даде право да кандидатства за най-високия статут на правозащитна институция – статут А.
В допълнение измененията са съгласувани с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и с Бюрото за демократични институции и права на човека във Варшава. С оглед на гореизложеното предлагаме на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите проекта на Закон – изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, да бъде подкрепен и да предложите на НС приемането му на първо четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз, колеги.
Господин Бончев, Вашето министерство?
ПЛАМЕН БОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! В общи линии няма какво да добавя, само искам да потвърдя пълната подкрепа на Министерството на външните работи, което е и един от съвносителите на доклада в Министерския съвет за промени в Закона.
Процедурата по същество беше инициирана от Министерството на външните работи, което през месец февруари 2016 г. уведоми българските национални институции, работещи в сферата на правата на човека, а това са омбудсманът на Република България и Комисията по защита от дискриминация, за възможността да кандидатстват след изтичане на предвидения 5 годишен срок от предишната акредитация за повишаване на своя статут в статут „А“, който е най-високият статут, най-високите стандарти за спазване и закрила на правата на човека. Омбудсманът на Република България се възползва от тази възможност и на заседание на Националния координационен механизъм по правата на човека през октомври 2016 г. бе заявено желанието и намерението да кандидатства за този по-висок статут. За тази цел са необходими съответните поправки в съществуващия закон, уреждащ статута на омбудсмана на Република България. Тези поправки са изцяло съобразени с препоръките на Комитета и с Парижките принципи и във връзка с това, че в резултат на една успешна процедурна акредитация ние ще разполагаме с първата национална институция в областта на правата на човека с най-висок статут „А“. Министерството на външните работи изцяло подкрепя промените, предложените поправки в Закона.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Искам да приветствам омбудсмана и неговия екип, и Министерския съвет като вносители за активността, която проявяват по отношение на защита правата на гражданите и в частност правата на детето. Подкрепяме инициативата за промени в Закона за омбудсмана, тъй като е необходимо повече България да не бъде критикувана за несъответствията по отношение на най-високите стандарти за защита на правата на гражданите и да се предостави пълна закрила на правата на българските граждани, както и по отношение на прозрачността за избор на омбудсман, заместник-омбудсман и длъжностните лица в институцията. Затова подкрепям промените в този закон и се надявам на първо и второ четене те да дадат резултат. Благодаря Ви.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо заместник-омбудсман, уважаеми представители на изпълнителната власт, скъпи колеги! Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи Законопроекта, бих казал естествено, тъй като ясно е описано в мотивите, както и прилежащата оценка за въздействие, не само препоръките, но и пътят, изминат за да се достигне до тези препоръки и начина, по който е изработен. Призовавам и всички наши колеги и да се запознаят и всеки сам за себе си да се опита да отговори на 7-8 въпроса, поставени накрая на оценката на въздействието, които засягат по-общо въпроса за защита на човешките права.
Все пак не мога да се стърпя и да не направя две бележки. Една конкретна и една от по-общ характер, които може би трябва да бъдат обсъдени във водещата комисия, която не е нашата, доколкото разбирам, господин Председател, тази по вероизповеданията и правата на човека.
Относно развитието на конституционната разпоредба и начина, по който те са представени, аз нямам бележки. Хубаво е да се подчертае, че принципите за плурализъм, прозрачност и начини на назначение се изпълняват на практика от омбудсманската институция, както е отбелязано, но това, на което искам да обърна внимание по отношение на чл. 28 и създаването на нова ал. 4 и е хубаво, че госпожа Ковачева е тук, тъй като тя работи много активно в качеството на Национален превантивен механизъм на институцията.
Според чл. 28а, всъщност това е членът, разпоредбата, която касае действията на омбудсмана именно като национален превантивен механизъм, което пък засяга от своя страна правата на лицата, лишени от свобода.
Добра е идеята омбудсманът да бъде консултиран в законодателство, което касае тази сфера. Не знам обаче дали е практически възможно омбудсманът да се уведомява при изготвяне на проекти, защото проекти на закони се изготвят както от Министерския съвет, така и от всеки един от народните представители. По-скоро може би тук имаме предвид, че трябва да се изиска становището на омбудсмана, когато законопроект постъпи в деловодството на Народното събрание като част от общественото обсъждане или както се прави в социалната сфера с Националния съвет за тристранно сътрудничество. Не знам дали е техническа грешка или е имало предвид на по-ранен етап още да бъде сезиран по някакъв случай омбудсманът, но на по-ранен етап просто ми се вижда невъзможно, тъй като народен представител аз не мога да бъда принуден да консултирам някого, имам напрежение с конституцията, както казваше един конституционен съдия.
И другото, което е от по-общ характер, не го приемайте като обструкция, предвидено е омбудсманът да се избира с явно гласуване, което една тенденция от последните години, че явното гласуване гарантира по-голямата прозрачност. Хубаво, ние ще подкрепим това, нека да е явно гласуване, нямаме проблем с тази разпоредба, но истината е, и сме го казвали и друг път: най-голямата гаранция за независимия избор е тайното гласуване. Тогава всеки един народен представител е сам със съвестта си, както се казва. И въобще тази тенденция да се минава от тайно на явно гласуване си заслужава да бъде погледната и критично, може би не в този случай.
Поздравявам омбудсмана, и колегите с това започнаха, защото те са единствената институция, която е подала становище.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Ковачева, уважаеми представители на министерствата! Няма да повтарям думите на колегите, които са в подкрепа, ще си позволя да се съглася с бележката на господин Зарков обаче за съгласувателна процедура по отношение на проектите на закони, защото се опасявам, че имаме вече една такава практика по отношение на оценката за въздействие. Въведохме я с различни мотиви в предишния мандат, но според мен това е нещо, което не работи и не се получава, утежнява процедурата, от една страна. От друга страна, наистина мисля, не съм юрист, но мисля че влизаме в противоречията с конституционното право на всеки един народен представител да внася законопроекти, които в по-голямата част от случаите са предложение на граждани, избиратели, на различни организации.
И на второ място това, за което основно взех думата, е да кажа, че може би на по-следващ етап очакваме да бъде въведена институцията на детски омбудсман. Темата е изключително актуална, имахте и Вие като институция на омбудсмана кръгла маса, за съжаление не можахме да присъстваме с по-голямата част от колегите поради пленарно заседание по това време, но смятам, че това е също въпрос, върху който можем да разсъждаваме и може би на по-следващ етап той също да намери своето място в Закона за омбудсмана. Благодаря Ви.
ЛЮБОМИР ТАЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
По отношение на повдигнатия въпрос за съгласуването на законопроектите като представител на изпълнителната власт бих искал да обясня от наша гледна точка как протича тази процедура.
Съгласно чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет трябва да се съгласуват законопроектите основно с останалите министерства, когато вносителят е министерство, разбира се, но и с други заинтересовани институции, така че когато законопроектът, засягащ по някакъв начин правомощията на омбудсмана, и с вносител орган на изпълнителната власт, някое от министерствата, в този момент, преди да стигне до Народното събрание, че се ще се провежда, ако се приеме това законово допълнение, консултацията с омбудсмана, така че в един по-ранен етап институцията на омбудсмана да може да дава своите бележки и становища по законопроекта преди той още да е стигнал до Министерския съвет.
А иначе дали текстът се нуждае от прецизиране по отношение на законопроектите, изготвени от народните представители, оставяме на Вашата преценка.
По другия въпрос, повдигнат от господин Зарков за явното гласуване, тъй като имам отношение към тази тема и тя беше повдигната през годините за връзка с измененията в Закона за съдебната власт и след това с новия антикорупционен закон, принципното виждане на Министерството на правосъдието е, че да, тайното гласуване е едно достижение, когато става въпрос за българските граждани, върху които не трябва да се оказва натиск, когато свободно упражняват своето конституционно право на вот, но когато става въпрос за формиране на такива органи, от които зависят защитата на правата и свободите на българските граждани, е редно всеки народен представител да стои според нас с името си, с лицето си зад избора, който прави. Естествено, в крайна сметка преценката е Ваша. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Ако ми позволите, бих искала да внеса едно уточнение. В текста за изготвянето на проекти на нормативни актове не става въпрос за всички текстове за проекти на нормативни актове, тук става въпрос само за такива проекти на нормативни актове, които засягат националния превантивен механизъм. И това е, а не по принцип, дори не правомощията на омбудсмана като цяло, а единствено и само правомощията на Националния превантивен механизъм – това е звеното и дирекцията в институцията на омбудсмана, която се занимава с наблюдение на местата за лишаване от свобода. А това е изискване от страна на Комитета за превенция на изтезанията и на ООН, които фактически държат изключително много на това Националният превантивен механизъм да бъде абсолютно независим и е препоръчано в контекста на ситуация, при която… Преди няколко години беше отрязан бюджетът на Националния превантивен механизъм, може би случайно, не мога да си обясня как така се е случило, но всъщност няколко години българският омбудсман е работил без да има бюджет за Националния превантивен механизъм и това е всъщност причината да бъде изискано да бъде информиран омбудсманът и то по-скоро като искане на становище или пък като част от работна група, когато става въпрос за промени само и единствено по отношение на Националния превантивен механизъм.
Всяка друга промяна, която би касаела останалите нормативни актове или абсолютно безусловното право на законодателна инициатива на народните представители по принцип, дори и за закони, които касаят правата на човека, би била несъстоятелна, включително и защото няма как да ангажираме подобно изискване.
Тук става въпрос за една повишена защита единствено по отношение на статута на дирекцията Национален превантивен механизъм, по отношение на когото се изисква и самият му бюджет да бъде особен в бюджета на омбудсмана като самостоятелен, тоест това е провокирано от един такъв неприятен прецедент, който се е случил и който е предизвикал тревога в Организацията на обединените нации, в Комитета по превенция на изтезанията. Всъщност става въпрос за това и така е написано, че омбудсманът се уведомява при изготвяне на проекти на нормативни актове, които засягат неговите правомощия като национален превантивен механизъм. Само това.
Струва ми, се че има резон, разбира се, бих се съгласила с това да се упомене, че се изисква становище, но в случаите, когато пък има работна група по този въпрос си мисля, че е редно институциите да поканят и институцията на омбудсмана.
А иначе категорично подкрепяме идеята за детски омбудсман. Темата за правата на децата е изключително важна и много голяма, много обширна. Всъщност децата разполагат с почти всички права, с които разполагат и възрастните и тяхната защита наистина изисква повишено внимание. Ето, днес сутринта коментирахме една тема, свързана с деца с увреждания, които са жертва на насилие. Има много други теми, които са свързани с децата, така че създаването на подобна институция има своята логика. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, други изказвания?
Ако няма, да минем към гласуване на така предложения законопроект на първо четене. За 16, против и въздържали се няма. Законопроектът се приема.

По втората точка от дневния ред:
Имате раздаден графика на приемната. Отсега виждам, че в нея най-вероятно ще се наложат някои промени, тъй като не знам госпожа Дукова дали ще бъде в състояние за 6-ти февруари, когато е предвидена. Ще направим някаква промяна, колежките ще го съгласуват по телефона ,за да сме сигурни, че ще се получи. Така че със сигурност тази промяна ще бъде направена за Снежана Дукова, нека да не го решаваме сега, просто административно ще предложат на някой и ще се чуем по телефона за това.
Така че ако имате някакви промени по графика, ако не, да го гласуваме. Който е съгласен с така предложения график за приемната, моля да гласува. За 16. Благодаря.

По точка Разни някой има ли нещо?
Следващата седмица най-вероятно пак ще имаме заседание. Всъщност ние имаме два законопроекта, които са разпределени на Комисията. Изпратили сме и за двата искания за становища, които все още не са получени. В момента, в който пристигнат, ще обявим следващото заседание. Надявам се да е следващата седмица. Благодаря Ви.
(Закрито в 14,58 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев

Стенограф:
Антон Лазаров