---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л
№ 12


На 1 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте Народното събрание на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция от 11 май 2011 г.?“, № 854-02-9, внесено от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31 януари 2018 г.

2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест и справедливи данъци чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС от 9% за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги и за въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата, № ПГ-739-01-18, внесена на 10 ноември 2017 г от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, и гости.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, започваме работа. Всички сте видели дневния ред, който има две точки.

1. Разглеждане предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте Народното събрание на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция от 11 май 2011 г.?“, № 854-02-9, внесено от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31 януари 2018 г.
2. Разглеждане на Национална гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест и справедливи данъци чрез въвеждане на намалена ставка на ДДС от 9% за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги и за въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата, № ПГ-739-01-18, внесена на 10 ноември 2017 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.

Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Благодаря, работим по този дневен ред.

Ще изчета имената на гостите на днешното заседание: Калин Първанов – председател на Инициативен комитет на гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест, Мирена Филипова – гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, Ваня Григорова – гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, Константин Проданов – гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, Ирина Алексова – гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, Ивайло Атанасов – гражданска инициатива за преразпределение на данъчната тежест „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, Радка Николова – Национално движение на българските граждани, Йордан Гаврилов – Национално движение на българските граждани, Галя Енева – Национално движение на българските граждани, Николай Гацев – Сдружение „Добродетелната дружина“, Светла Ваташка, Николай Веселинов, Чавдар Сълов, и Пенчо Милков.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колегата Пенчо Милков ще ни представи Референдума по първа точка.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:

РАЗГЛЕЖДАНЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ С ВЪПРОС: „ПРОТИВ ЛИ СТЕ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА РАТИФИЦИРА ТАКА НАРЕЧЕНАТА ИСТАНБУЛСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 11 МАЙ 2011 Г.?“, № 854-02-9, ВНЕСЕНО ОТ КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 31 ЯНУАРИ 2018 г.

Колега, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гости на заседанието! От името на вносителите съвсем накратко ще Ви запозная с мотивите за решението, което ще предложим за гласуване от Народното събрание.
След като през 2016 г. министърът на външните работи на Република България подписва така наречената Истанбулска конвенция, същата беше поставена за обсъждане вече подписана от обществото и за евентуално гласуване и ратифициране от Народното събрание, за да се изпълни фактическият състав на Конституцията и след нейната ратификация да стане част от вътрешното ни право. Същевременно с този процес, в българското общество се забелязаха големи противоречия срещу текстовете на Конвенцията, които определяме като цивилизационен избор. Това не е обикновен международноправен акт, не е обикновен многостранен договор –това е документ, който, и ако бъде ратифициран от обществото, трябва да бъде направено с пълен консенсус и яснота за последиците за реалните постижения, или последици, които са резултат на текстовете на Конвенцията. Тъй като анализирайки, тълкувайки я като правен документ следва да стигнем до извода, че ставайки част от вътрешното право ще се променят до голяма степен разбиранията в обществото за пол, взаимоотношения между мъжа и жената и основни възприятия и същностни ценности за българското общество.
В мотивите, в рамките на 18 точки, последователно сме изложили пред Вас своите становища. Основното, с което започваме е, че българският народ в своята съвкупност е пазител на традициите си. Той не само ги създава, но нормално е и да ги променя.
За да приемем тази Конвенция, трябва ясно да се обяснят последиците и народът да вземе решение, считаме ние. Това е един значим въпрос.
На следващо и много съществено място е липсата на обяснителен доклад към внесения документ, което не дава възможност за изясняване на действителната същност на текстовете. Това заедно с превода, който беше поставен под съмнение, тъй като има ясни индикации на какви езици са валидните текстове – не и на български, и с липсата на обяснителен доклад и яснота кои нормативни актове в българското законодателство ще подлежат на промяна след евентуалната ратификация на този многостранен международен договор, са също аргумент за това.
На следващо място небезизвестният и може би основен за обществото въпрос със социалният пол, с джендър, със секс и с всички тези неща, ясно при тълкуването на текстовете става видимо, че пол от биологичен произход и хромозоми трябва да се превърне в пол – въпрос на личностно възприятие и социална значимост на това личностно възприятие.
Вижда се, че бидейки ратифицирана Конвенцията, обществото трябва да отделя средства финансови и човешки за прокарване за тези несвойствени разбирания в тъканта на обществото – това ново разбиране за пола.
Имаме становище, че има текстове в Конституцията, които регламентират пола като биологичен такъв, има текстове, които са в противоречие с Конституцията. Наясно сме, че колеги внесоха искане в Конституционния съд за отговор на въпроса: противоречат ли текстовете на Истанбулската конвенция на Конституцията на Република България? Тук трябва да имаме предвид, че Конституцията на Република България е сбор от правни норми, а правото е само един от обществените регулатори, от регулаторите на обществените отношения. В обществото, освен правни норми действат морални норми, етични норми, норми които превръщат това общество именно в българско общество. Никъде в правото не пише кое е характерно за нашето общество. Пише го в морала, в душите ни. Това не е единствено въпрос на правото. Въпреки, че сме изтъкнали на кои текстове считаме, че противоречи – уточнявам, че според мен не това е единствената пречка да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция.
Трябва да се уточни също, тъй като бяха заявени и тези, че Конвенцията може да бъде ратифицирана с резерви, има изричен текст, че само по пет вида разпоредби могат да се правят резерви и основните, тезисните, общите положения на Конвенцията не са сред тях.
Ще завърша с това, че нашите мотиви, изложени в предложението за решение следва да се разглеждат като една частица от цялата общност на аргументи и мотиви против, но разбира се, има голяма общност, която също счита, че Конвенцията следва да бъде ратифицирана. Тъкмо поради това смятаме, че трябва да бъде поставен на обсъждане във най-висшата форма на демокрацията – с Референдум. В една седмица, когато Православният Патриарх, Католическия Папа и Главният Мюфтия на България единодушно застанат на едната теза, това определено натежава в довода, че не трябва да се ратифицира този документ, но същевременно са силни и гласовете „за“ ратификация, и затова считаме, че този въпрос трябва да се постави както казах на обсъждане от цялото общество и вземането на решението да е с Референдум. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, колега.
Колеги, имате ли мнения, становища, изказвания?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние няма да подкрепим провеждането на този референдум по няколко причини. Те са съществени и освен това са юридически.
Първо, документ наречен Истанбулска конвенция няма – това е абсолютно некоректно зададен въпрос. Има Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – това е наименованието на целия документ. Така наречена „Истанбулска конвенция“, знам, че това е популярното наименование и по този начин вероятно се цели объркване в гражданите, но не смятам, че във въпроса коректно е отразено наименованието на Законопроекта.
На второ място, което всъщност е по-съществения аргумент, от чисто юридическа гледна точка – имаме Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Съгласно чл. 9, ал. 3 от този закон, цитирам: „Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област.“ По този начин зададен въпросът противоречи на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Няма да влизам в другите мотиви по същество, защото това не е тема на днешното заседание, още повече че от наша страна, освен че сме внесли запитване в Конституционния съвет, както правилно отбелязахте. Първо Конституционният съд трябва да се произнесе по това, което сме внесли. Много ясно беше заявена нашата позиция, че на този етап не подлагаме на разглеждане документа, докато не бъдат проведени достатъчно дискусии, докато има такъв проблем.
Това е от името на нашата парламентарна група в Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Колеги, други мнения и становища?
ПЕНЧО МИЛКОВ: Имам желание да отговоря. Действително, госпожо Дамянова, така гласи алинея 3, но алинея 4 казва така: „Референдум по въпроси уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация“. Да, спорът е правен, но в никакъв случай Истанбулската конвенция няма характер на кодекс или на закон. Истанбулската конвенция е международноправен договор. Кодекс и закон са понятие в Закона за нормативните актове. Конвенцията на Съвета на Европа можем да я разглеждаме като международноправен договор, по който Република България може да стане страна и ако бъде ратифицирана, по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, ще стане част от вътрешното право с особено голяма сила, именно точно след Конституцията – тоест ще превъзхожда нашите кодекси и закони.
Отделно от това, в никакъв случай тя не регламентира пълно един дял от обществените отношения и материя. В никакъв случай! Тя поставя пред себе си като заглавие борбата с насилието над жени и деца, което всеки един от нас и в лично качество, и в качеството си на народен представител, трябва да приветства и да се бори срещу това, но същевременно текста е много в по-други граници от заглавието.
В действителност сте заявили, това е моя интерпретация: чрез изказване в национална медия на Вашия председател, заявка, че няма да бъде форсира ратификацията на Конвенцията, но същевременно тя, заявявам го като член на Правна комисия Ви заявявам, не е оттеглена от деловодството на Народното събрание. При положение, че във всеки един момент един документ може да бъде внесен, ако Вие сега я оттеглите, няма да Ви ограничава разпоредбата на Правилника, че не е приета и трябва да се чакат шест месеца, по всяко време може да бъде внесена, и самото заявяване с неоттеглянето е още един аргумент за провеждане на референдум. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги, има ли други становища, други мнения? Приемаме, че няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен с така предложения законопроект за референдум, моля да гласува.

За – 6, против – 7, въздържали се – няма.
Законопроекта не се приема. Благодаря.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
НАЦИОНАЛНАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА.
Колеги, предполагам сте видели, че по гражданската инициатива има няколко становища, които са получени в Комисията. Едното становище е на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите и Института за пазарна икономика. Предполагам, че повечето от Вас са се запознали с така направените становища. Няма да ги чета, ако някой иска да се запознае има ги при мен и са на разположение.
Предлагам Ви в началото да дадем думата на представителите на Инициативата, за да разкажат за нея и да ни кажат какво очакват от нас.
Ще помоля, който взима думата да се представя, за да се записва за протокола. Благодаря.
КАЛИН ПЪРВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Калин Първанов и съм председател на Националната гражданска инициатива, която през месеците септември, октомври и до средата на ноември събра 30690 подписа под исканията, с които ще Ви запозная.
Използвам случая, първо, да Ви поздравя с прекрасния български празник Първи март и да Ви пожелая много здраве и успехи!
Именно водени от желанието нашето общество да е здраво и успешно и разтревожени от данните, че неравенството в нашето общество застрашително расте, ние подехме тази инициатива.
Ще илюстрирам с един пример на какви нива е неравенството в България: средно за Европейския съюз разликата между доходите на 10% процента най-бедни в обществото и 10% най-богати е 8,5 пъти. В скандинавските страни, или ако вземем за пример страни, които са съизмерими с нас като например Чехия, Словакия и Словения, това неравенство в доходите между горните 10% и долните 10% е 6 пъти. В България при 8,5,средно за Европейския съюз, това неравенство е 13 пъти – тоест то е най-високо в целия Европейски съюз. Разбира се, вместо неравенство, можем да употребим друго понятие – например можем да кажем, че това е имущественото разслоение. Когато обществото е разслоено на толкова много нива, то се движи на толкова много скорости, ние считаме, че това общество не може да бъде хомогенно, не може да бъде здраво, успешно и сплотено, в него не могат да функционират общи системи като обща система на здравеопазване, обща система на образование и така нататък.
Какви са нашите искания? Ние реферираме към данъчната политика. Смятаме, че с фискални мерки може да се съдейства за намаляването на това неравенство и това не е само наше мнение, това е мнение на редица международни институции и на Европейската комисия – мога да цитирам доклади от техни мониторингови наблюдения върху България, и на Международния валутен фонд, ако щете дори на срещата на Г-20 също е засегнат този въпрос, а именно че данъчната политика трябва да съдейства за намаляване на неравенството или на разслоението в обществата.
Какво предлагаме: предлагаме въвеждане на необлагаемия минимум за доходите на физическите лица, поне до текущия размер на минималната заплата, която от скоро е 510 лв. Предлагаме, намалени ставки на Данък добавена стойност поне от 9% – толкова колкото е за туризма, но и за вода, за основни детски храни, за базови медикаменти, за учебници и за книги. Тук, искам да Ви обърна внимание, уважаеми дами и господа, че в България данъчната система драстично се отклонява от всякакви европейски примери. България е единствената страна, в която няма необлагаем минимум и е една от двете страни в Европейския съюз, в която няма диференцирани ДДС ставки, тоест с еднаква ставка на ДДС се облагат както хлябът така и луксозните стоки.
Какво се случи след събирането на подписите? Ние се чувстваме изключително насърчени, защото съвсем скоро, на 18 януари 2018 г., Европейската комисия публикува на страницата си официален документ със заглавие: “Повече гъвкавост на ДДС ставките“ за държавите членки, в който се казва, че данъчната политика е основният инструмент за провеждане на политика въобще и за на постигане на национални цели и приоритети. Европейската комисия счита, че с по-ниски ставки на ДДС за някои стоки и услуги, ще се насърчи малкия и средния бизнес. Освен това Европейската комисия готви списък с продукти, които задължително трябва да бъдат със стандартна ДДС ставка, това са стоки като оръжия, цигари, алкохол и хазарт, но за всички други стоки и услуги, ще се насърчава приемането на диференцирани ДДС ставки.
Окуражени сме и от това, което виждаме на страницата на Министерството на финансите. В раздел „Данъчна политика“ се казва, че приоритет на правителството е изготвянето на цялостен анализ на данъчната политика на Република България, а също така и провеждане на обществен дебат по цялостната данъчна политика на страната. Смятаме, че с това свое действие ние допринасяме за това. Също така, спомням си, че на 2 февруари, в свое интервю в обзорното политическо предаване „Панорама“ Вицепремиерът Томислав Дончев призова да се води смислен политически разговор. Една от темите, които той очерта за такъв смислен политически разговор е данъчната политика и сам се учуди, че от години тя не е обект на смислен политически разговор и обществен дебат. Мисля, че ние допринасяме с каквото можем за това и разчитаме на Вашата подкрепа да се започне поне обсъждане на тези въпроси.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, господин Първанов.
Колеги има ли становища или мнения?
Някой друг от Инициативата, ако иска сега да изрази мнение или по-късно?
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Мога да взема отношение и сега и по-късно, ако трябва да отговоря на въпроси, ако има такива.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз имам въпроси, но нека да се изкаже госпожа Григорова.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Заповядайте.
ВАНЯ ГРИГОРОВА: Председател съм на сдружение „Солидарна България“ и икономически съветник в Конфедерацията на труда „Подкрепа“. И двете организации са част от данъчната инициатива – аз съм техния представител тук и сега.
Обръщам Ви внимание на двете карти, които Ви бяха раздадени! Те показват каква е данъчната политика в държавите-членки на Европейския съюз, и защо България е негативно изключение от Европейските практики.
Другото, на което ми се ще да обърна внимание, е, че ако сравним ръста на данъците от 2006 г. спрямо 2010 г., ще видим че, ръста на ниските доходи, а под ниски доходи имам предвид, минимална работна заплата, до през 2008 г. те са били освободени от данък – това което предлагаме и ние в момента. След 2008 г. те започват да плащат 10% данък върху дохода за целия доход, който получават. За средните доходи обаче, а средни доходи имам предвид медианната работна заплата – това е точно средната работна заплата, която изключва така известния ефект „свинско със зеле“, за средните доходи ръста на данъците през 2006 г. прямо 2010 г. е 463%, или по друг начин казано 4,6 пъти са се увеличили данъците за медианните заплати. Единствените, които са спечелили от така направената данъчна реформа, това са високите доходи. Под високи доходи имам предвид 20 пъти минималната работна заплата. За да не се спекулира, че 1000 лв. са високи доходи. можем след това да Ви покажем самата графика, разбира се можем да направим изчисленията пред Вас, за да можете да се убедите, че това е така, и че данъчната тежест е понесена от нискодоходните групи.
Това дори не е нужно, ако погледнем отчета на Министерството на финансите за 2008 г., където пише следното, цитирам: „Заетите, попадащи в нискодоходните групи, чувстват запазване или дори леко покачване на данъчната тежест върху трудовото възнаграждение. Домакинските бюджети базирани главно върху домакинства от по-нискодоходните групи показват съществено забавяне в темпа на растеж от началото на 2008 г., съпроводено с разходите на домакинствата за плащане на данъци.“ Подчертавам, 2008 г. е годината на данъчната реформа.
С други думи, данъчната тежест е прехвърлена върху нискодоходните и бедни слоеве на българското население. В добавка ще цитирам някои показатели на Националния статистически институт, които показват отново влошаването ситуацията на нискодоходните групи, вследствие на данъчната реформа. По данни на НСИ, данъчната тежест върху разходите на труд, има официален такъв показател – това не е нещо, което ние си измисляме и изчисляваме. Данъчната тежест върху разходите на труд се е покачвала от 2007 г. към 2008 г. от 32,4% на 35, 1%. Това са почти три процента нарастване на данъчната тежест върху разходите на труд.
Ще спомена също, че се е увеличил капанът на безработицата, и че капанът на ниското възнаграждение на труд също се увеличава през 2008 г. спрямо 2007 г. През 2008 г. е промяната, и се покачват спрямо 2007 г. (реплика от Менда Стоянова: „Сега сме 2018 г.“.) Да, 2018 г. сме, но показваме какъв е бил ефектът от данъчната реформа върху нискодоходните групи. Това е доказателството за факта, че промяната, такава каквато е направена тогава, именно с така нареченото „данъчно разширяване на данъчната база“ е навредило основно и главно на нискодоходните домакинства и семейства.
Подчертаваме също така, че намаленото ДДС за стоки от първа необходимост е искане не само на гражданите, но и на малкия и средния бизнес. През 2016 г. КТ „Подкрепа“ подписа Споразумение с Националния браншови съюз на хлебопроизводителите, с което заедно обещахме да се опитаме да обясним на Вас – нашите народни представители, че намаляването на ДДС ще бъде от полза и за малкия и средния бизнес. Това е официално становище на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите.
Завършвам с това, че множество международни форуми и международни организации повдигат темата за неравенството като основен проблем на обществата в света изобщо. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в един от своите доклади казва: „Достигнахме повратна точка. Неравенството вече не може да се неглижира. Ние трябва да насочим дебата как се разпределят ползите от растежа, а разпределянето става основно през данъчната система“. Международния валутен фонд, казва: „Прекалените равнища на неравенство могат да разрушат социалното сближаване, да доведат до политическа поляризация, и в крайна сметка до по-нисък икономически растеж“.
В същия документ експертите на Международни валутен фонд препоръчват да се увеличи прогресивността на данъчната система. Забележете, ние не искаме прогресивност, ние искаме минимума, а именно необлагаем минимум! Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Григорова .
Има ли други мнения?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Аз искам да кажа няколко неща. Първо, съгласна съм, че неравенството в нашата страна съществува, така както господина констатира. Това неравенство, за съжаление, през всичките години на прехода не се преодолява. Дали се задълбочава, или не се задълбочава, е различна гледна точка, но факт е че неравенството продължава да съществува и то не се преодолява. Факт е, че това неравенство трябва да се пребори, трябва да се намерят механизми, с които онези, които имат по-ниски доходи, или нямат възможности да получават по-високи доходи по обективни причини, да бъдат подпомагани от държавата от една страна, да бъдат насърчавани, също от държавата, да повишат своята квалификация и възможности за високоплатен труд и за излизане от безработицата и включване на пазара на труда.
Трябва да кажа, че спорно е, дали данъчната политика е основната политика, която трябва да се бори с това неравенство. Данъчната политика трябва да бъде неутрална политика спрямо всички работещи на този пазар – бил той бизнес малък бизнес или физически лица, които получават на този пазар възнаграждение съобразно своя принос, производителност, квалификация, ниво на труд, защото с този свой принос те всъщност допринасят и за развитието на икономиката, за ръста, който ние отчитаме през последните 2-3 години.
Всяка една непремерена данъчна политика, която би обезсърчила по-активните, по-можещите, по-знаещите, и преди всичко тези – инициативните за себе си и за работата си, трябва много внимателно да се премисли, дали няма да даде лош ефект върху цялата икономика.
Данъчната политика в България не може и не бива да се разглежда данък по данък. Необлагаем минимум, примерно за физическите лица, както Вие предлагате, или различни данъчни ставки за ДДС по различните групи, защото данъчната политика, трябва да се разглежда като комплекс. Има много примери за това, в кои държави по какъв начин, какви данъчни ставки има, колко групи данъчни ставки по ДДС има, и така нататък, само че няма примери какви са нивата на осигуряване в тези държави, разпределението на тези нива между работещите и работодателя, нивата на облагане с корпоративен или имуществен данък, защото това е комплекс, който включва всички тези данъци. Те осигуряват чрез цялостната данъчна политика приходите, които имаме в бюджета, и които всички ние считаме, че не са достатъчни, за да можем да изпълним други важни социални роли на държавата, а именно: подпомагане на пенсионерите, тоест някакви мерки за увеличаване на пенсиите, подпомагане на социално слабите и хората в неравностойност положение и така нататък.
Неравенството трябва да се преодолява чрез фокусирана политика на подпомагане на онези, които не могат да справят на пазара на труда, а не въобще чрез премахване на неутралността на данъчното облагане.
Съгласна съм, че данъчната политика е ключов инструмент за постигане на цели и приоритети. Въпросът е, че преди да преодолеем неравенството трябва да имаме достатъчно добре развита икономика, достатъчно добре развит бизнес, и говорим не просто за бизнес, а за бизнес с висока добавена стойност, който може да осигури по-високи заплати.
Днес, например, имахме дебат в пленарната зала за промяна в Закона за данъка върху добавената стойност по отношение на мерки свързани с ограничаване на сивата икономика. Дебатът беше много интересен и аз мисля, че преди да сваляме данъците е хубаво да си съберем онези данъци, които не се плащат, включително и от малкия и среден бизнес, включително и от работещите.
Всички знаете, че сивата икономика се генерира най-вече там, където приходите се разплащат кеш и където клиентите са физически лица, а не фирмите, и нямат нужда от други документи освен една касова бележка. Но днес, много интересно, колегите от БСП не подкрепиха тези предложения. Те имаха своите аргументи, аз ги уважавам и приемам, но казвам всичко това, за да кажа, че трябва да има баланс между двете страни на везните. Това, което искаме държавата да даде, да подпомогне и това, което държавата трябва да събере чрез данъчната система и чрез приключване или намаляване дела на сивата икономика.
Колкото до данъчните ставки по ДДС, аз не съм чела становището на Министерството на финансите, но го знам. Много примери има в други държави, в които намаляването на данъчната ставка на една или друга стока не са довели до намаляване цените на тези стоки, каквато предполагам е целта на това, което Вие предлагате, или ако е имало някакво първоначално намаляване на цените, след това те са се върнали на предишните си нива, и на практика цялата разлика, която не отива в бюджета, а постъпва не в джобовете на клиентите, на обикновените хора, които ползват тези стоки и услуги, а в джобовете на бизнеса, което също не е лошо, но не през диференцирани данъчни ставки.
Съгласна съм, че такъв дебат, за данъчната политика, трябва да се води в България, но не съм съгласна, че такъв дебат не се води. Ние го водим всяка година, когато приемаме данъчните закони преди Бюджета. Даже миналата година сме го водили 2-3 пъти.
Не съм съгласна с това, че народни представители не правят подобни предложения. Напротив, има много такива предложения, които ние сме разглеждали и дебатирали в зала, и вие ги знаете, включително с работодателски и синдикални организации правим срещи по няколко пъти в годината и винаги една от темите е тази. Такъв дебат се води, но аз смятам, че такъв дебат наистина трябва да бъде по-обществено ангажиран, в него да се включат широк кръг неправителствени организации, не само политици, и той задължително трябва да касае данъчната система на цялото данъчно облагане, а не един или друг вид данък, или една или друга част от един или друг вид данък. В противен случай, подобно решение на парче може да звучи много примамливо, много популистки, но то ще доведе до срив в приходите в бюджета, а оттам и до невъзможност да се поемат други разходи, които държавата поема през разходната част на бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Инициативния комитет на националната гражданска инициатива! Изказването ми е по част от нашите предложения, които бяха свързани с разглеждането на бюджета за тази година. Ако сте следили дебата, Вие знаете, че идеята на Парламентарната група на „БСП за България“ да се върнем към прогресивното подоходно облагане. До голяма степен част от предложенията Ви бяха част от нашите предложения във връзка с новия бюджет за 2018 г., свързани с необлагаемия минимум и с прогресивното подоходно облагане. Действително сте прави, че в момента данъчната система в България е изключително изкривена. Размерът на преките данъци са сравнително ниски, но данъчните приходи от продуктите са значително завишени. Убедена съм, че наистина дебатът трябва да е изключително сериозен, за което благодаря за тази инициатива.
Смятам, че много продуктивно би било наистина да започнем целенасочено да говорим за данъчна реформа. Не смятам, че аргументите, които в момента госпожа Стоянова в момента артикулира е на парче. Това, което Вие правите в момента с предложението, засяга голяма част от данъчната реформа и данъчната система, такава, каквато е в момента.
Няколко неща изключително много изкристализират в сегашната икономическа ситуация. Да не се връщаме към 2008 г., а да погледнем какво се случва в 2018 г. Ние виждаме едни стабилни икономически показатели, които дават основание данъчната система в България да бъде реформирана по един по-справедлив начин, защото данъчното бреме върху обикновените хора действително е много по-високо, отколкото данъчното бреме, което е върху фирмите и тези, които в крайна сметка би трябвало да плащат повече в държавата. Убедена съм, че през ДДС и възможностите на фирмите да възстановяват част от приходите си, примерно чрез калкулиране на разходи за лични автомобили или нещо подобно, им дава възможност в крайна сметка да не плащат това, което трябва.
Искам да припомня това, което предложихме с бюджета и не се прие. Ако си спомняте, предлагахме да има необлагаем минимум за минималната работна заплата, предложихме от размера на минималната работна заплата до 3300 лева да има 10% данък за горницата над минималната работна заплата; за доходите от 3300 лв. до 10000 лв. – предложихме 280 + 15% за горницата над 3300 лв.; и над 10000 лв. предложихме 20% за горницата над 10000 лв., което до някъде покрива част от вашите предложения.
Надявам се, разумът и цялата тази дискусия, която започваме сега в началото на годината и смятам, че е напълно целесъобразно той да продължи, и в крайна сметка при гледането на предложенията за следващия бюджет за 2019 г. част от тези предложения наистина да бъдат припознати от всички представителни парламентарни групи в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Колеги, други мнения има ли?
Заповядайте, господин Проданов.
КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ: Бих взел отношение, по нещата, които каза госпожа Стоянова. Напълно съм съгласен и много се радвам, че чух, че в данъчната система не трябва да се правят промени на парче, а да се гледа в цялост и комплексно. Приветствам един такъв подход и се радвам, че го чувам от хората, които имат и възможността да направят това.
Нашите предложения засягат двата основни компонента на всяка данъчна система: основния пряк данък и основния косвен данък. Тези промени в генералния си вид ще променят основното съотношение между преки и косвени данъци в нашата държава, което е най-изкривено в целия Европейски съюз.
Това само по себе си вече е един цялостен подход към проблема с промените в данъчната система. Разбира се, другият много важен въпрос, който засегна госпожа Стоянова, дали няма да паднат данъчните приходи? Там вече влизаме в детайлите, които ще оставим на специалистите. Достатъчно държави има и в Европа и по света, които имат и плосък данък с необлагаем минимум, имат и прогресивни системи, и там не са пострадали данъчните им приходи.
Има го, разбира се, ефекта на мултипликатора, защото ще оставите в ръцете на хора, които са с най-голяма склонност да похарчат тези пери, тоест да ги завъртят в икономиката, има и много други механизми. Тук вече е ролята на експертите и вярвам, че в нашата администрация има такива. Това да се случи е въпрос преди всичко на политическа воля.
Още две-три неща, които ми направиха впечатление: на първо място, да основателен аргумент е, че може би, ако се намалят ДДС ставките за определени неща, това няма да доведе до промяна на цените на стоките за крайния потребител. Очевидно Европейската комисия няма такова притеснение, след като тя активно препоръчва този инструмент да бъде използван. Освен това, ако допуснем, че като намалим ДДС-то няма да се намалят цените, означава, че априори допускаме, че в държавата съществува картел и няма конкуренция. Достатъчно е един търговец да си намали цената и всички ще отидат при него, тогава и другите ще започнат да намаляват цените, освен ако не са в колизия и не са се разбрали. Така че, освен ако не допускаме, че имаме абсолютно неконкурентна среда, този аргумент за мен не е валиден.
Още две неща: първото беше, дали може проблемът с неравенството може да се реши с данъчна политика? Аз бих погледнал въпроса отзад напред за периода, в който ние имаме въведен плосък данък без необлагаем минимум, как се е променило неравенството? Господин Първанов говори за съотношението между 10% най-бедни и 10% най-богати. Аз ще Ви дам еволюцията на съотношението между 20% най-бедни и 20% най-богати. От 2008 г., когато е въведен данъкът до 2016 г., последната информация, която аз имам, това съотношение е нараснало за България от 5,5% на 7,7%. Тоест имате директна причинно-следствена връзка и еволюция във времето на неравенството именно, когато сте въвели този данък. Ако приемем, че тази логическа причинно-следствена връзка работи в двете посоки, значи ако го махнем би трябвало да намалее.
И последно – икономическия растеж. Напълно съм съгласен, той е един от основните начини да се справим с бедността и неравенството. Да обърна Вашето внимание на другия интересен за мен факт: понеже трябва да гледаме как нещата еволюират във времето, динамиката им в достатъчно дълги периоди, си направих труда да погледна нашият среден икономически ръст за периода 2006 г. – 2016 г. Умишлено съм отишъл една-две години преди да го въведем, защото тогава имахме висок икономически ръст, за да не ме обвини някой, че взимам само кризисните години. За този 10-годишен период, в който, в огромна част от него е действал плоския данък без облагаем минимум, средния български растеж годишно е 2,2%. Там сме надминати от страни като Полша, Румъния, Македония и Албания, в които не функционира този плосък данък без необлагаем минимум. Тоест виждате, че той не е довел до очакваните ползи за икономическия растеж.
Другата идея, с която ни го бяха продали едно време беше, че ще доведе чужди инвестиции. Просто ме е страх да влизам в тази тема, но сривът е очевиден и там очакваното не се е получило. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Ще кажа и аз няколко думи, след което ще се ориентираме към приключване. Разбира се, не аз да съм последният, който иска след това може пак да вземе думата.
За мен е безспорно, че неравенството е проблем. Безспорно, за мен е, че България направи един от най-десните преходи през последните 27 години, които със сигурност увеличиха неравенствата в много пъти. В същото време неравенството не е проблем само за България. Този процес е световен. Той върви навсякъде в същата посока. Друг е въпросът, че в България вървеше с много по-големи крачки. Не вярвам някой от нас да е на мнение, че не трябва да се борим с неравенствата, както заяви госпожа Стоянова, ясно е, че това е проблем, и че всяко едно управление, независимо да ли е ляво или дясно, то среща проблеми с това и търси начините, с които да изравни неравенствата. Друг е въпросът, кои са работещите механизми за това.
Напълно безспорно данъчният механизъм е важен. Той е един от основните механизми. Това, което предлагат колегите, лично аз смятам, че би било подходящо. Дали това е цялостното, или могат да се направят още някакви, дали в рамките на една много голяма реформа не могат да се добавят мерки към това, разбира се че могат. Виждаме, че в това, което те предлагат има много неща за които се говори и които не са влезнали в обръщение, така че смятам, че това предложение би могло да бъде развито и обогатено, стига да сме се разбрали какви са подходите. От тази гледна точка подкрепям това, което те са предлагат. Със сигурност подкрепям идеята за това, че този разговор влиза на дневен ред, защото в края на краищата, имам тежкото усещане, че в нашето общество няма разбиране за това, че ние наистина трябва да преборим тези неравенства.
През цялото време се втълпява, как да кажа, даже не на политическо, а на медийно ниво, че държавата е лош стопанин, че всъщност конкуренцията трябва да се мотивира. Трябва, но в същото време всичко това трябва да има регулаторни механизми, които зависят от държавата, и които пряко се отразяват на живота на гражданите. Нещата, които предлагат, за мен са част от тези механизми и те ми се струват смислени. Казвам го с ясното съзнание, от името на представител на онази политическа сила, която въведе преди това плоския данък. Каква роля е изиграл плоския данък е съвсем друг въпрос. Смятам, че прогресивното облагане е нещо, което има смисъл и е нещо безспорно, за което трябва да се мисли. Не говоря само за необлагаемия минимум, а и за прогресивното облагане, което безспорно има смисъл. Предлагали сме и подобни неща. Лично моето становище е, че нещата, които предложихме в рамките на последния Бюджет бяха даже прекалено леки. Ако зависеше от мен, тези предложения, тоест скалата за подоходно облагане би била доста по-тежка от тази, която БСП предложи в рамките на последния бюджет. За да не влизам повече в дълбочина, искам да кажа, че подкрепям Инициативата защото тя е повод да се говори за това. Не вярвам, че в нашата комисия трябва да решим данъчната политика на държавата. Именно затова Проектът за решение, който съм предложил е доста обтекаем. В края на краищата това е работа на Бюджетна комисия, това е работа на други органи – не сме ние. Ние трябва да изразим становището си от гледна точка на Комисия за работа с граждански организации и с гражданското общество.
Има още много неща, които бих казал по отношение и на техните предложения и на данъчното облагане, но не мисля, че трябва да се продължава повече. Казвам от себе си, че подкрепям това, което предлагат колегите.
Има ли други изказвания – някой, който иска да вземе думата?
Ако няма, да Ви кажа какво предлагам като Проект за решение. В Проекта за решение по принцип има три точки. Току що говорихме с госпожа Стоянова и се опитахме да направим общ текст. Общият текст стига до втората точка. Третата точка излиза извън общия текст. Въпреки всичко, ще предложа и трите точки и предлагам да ги гласуваме точка по точка, за да може да ги диференцираме.
Първата е, след като се запозна с мотивите на вносителите и проведе дискусия, Комисията:
1. Констатира, че исканията на Инициативата кореспондират с някои становища на Европейски органи, чиито цели са да дадат по-големи възможности на държавите членки да прилагат различни ставки на ДДС, съобразно националните си приоритети.
2. Приветства гражданската активност по теми, които засягат всички български граждани и подкрепя инициирането на широк парламентарен, политически и обществен дебат за цялостната данъчна система в България.
До тук имаме общо становище по редакцията на тези точки. Те бяха други, но се измениха. Това е общото.
Третата точка, която предлагам е:
3. Препоръчва на Министерството на финансите при съставянето на проекта на Закон за държавния бюджет 2019 г. да предвиди мерки, не само за увеличаване на доходите, но и за намаляване на подоходното неравенство и за облекчаване облагането на средните и ниски доходи от труд.
Предлагам, при това положение, след разговора да направим така: първа и втора точка, ако нямате против да ги гласуваме заедно, после отделно трета точка.
Приемаме ли такъв подход?
МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Съгласна съм с такъв подход, предполагам, че и колегите са съгласни. Искам само да кажа, че ние няма да подкрепим третата точка, по простата причина, че всичко може да се препоръча, вярно е, но имаме правителство, имаме политическа коалиция, имаме Политическо споразумение и Програма на тази коалиция и правителство, и те работят съобразно тази Програма. Народните представители са свободни да правят предложения, но Министерството на финансите не е свободно. То е ангажирано с текстовете на коалиционното споразумение и Програмата на правителството. За нас е неприемливо да подкрепим подобна точка, с която да препоръчваме на Министерството да прави данъчни промени в законите за 2019 г. Затова няма да подкрепим тази точка.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Филипова.
МИРЕНА ФИЛИПОВА: Говорите за коалиционно споразумение, но част от Вашите партньори в правителството, да речем: Политическа партия Атака, а пък и ВМРО в миналото, ако не се лъжа и НФСБ, са предлагали през годините многократно диференцирани ставки на ДДС. Да, може би не влизат в коалиционното Ви споразумение. Предполагам, ще проведем разговори с тях, но чисто като реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА: Само да уточня, че това, какво те са предлагали в годините е техен проблем. Нямаме коалиционно споразумение с АТАКА, с НФСБ или с „Обединени патриоти“. Ние имаме коалиционно споразумение с „Обединени патриоти“, и когато то се прави се отчитат позициите на едната и на другата страна и се приемат компромиси в определени области. Това, което сме постигнали с тях като компромис е записано в нашата Управленска програма и то се изпълнява. В този смисъл беше моето изказване. А ако „Обединени патриоти“ променят своите позиции, те като народни представители, могат да вземат каквото искат решение, не като част от коалицията, Министерството на финансите, изпълнява това, което е записано в това коалиционно споразумение.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Ако няма други становища, да преминем към гласуване като няма да чета отново точките.
Който е съгласен с първа и втора точка от така направеното решение, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен с трета точка, моля да гласува.
За – 6, против – 7, въздържал се – 1.
Точка трета не се приема.
Решението на Комисията остава в рамките на първите две точки, които обявих.
Благодаря, за участието в заседанието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев


Стенограф:
Катя Данчева