---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л
№ 16


На 31 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:


1. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия за Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
2. Разни

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, и гости.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, извинявам се за закъснението. Както знаете, в тази комисия обикновено не закъснявам, започваме винаги навреме. Закъснението се наложи заради нашите гости, които бяха на друга комисия. В тяхна защита съм длъжен да кажа, че закъснението не е по тяхна вина, а поради разместването на графиците на комисиите, въпреки че е по-добре, когато има такова, да осигурявате по един човек за всяка комисия, няма нужда да бъдете всички заедно според мен, но това е друг въпрос.
Колеги, знаете дневния ред, той е от две точки:
1. Разглеждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия за Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет на 3 май 2018 г.
2. Разни
Имаме кворум, моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Гостите, които присъстват са: Даниела Николова – държавен експерт в Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси; и Никола Петков – главен експерт там. Очевидно Росица Иванова е останала в другата комисия, за да представя доклада.

Започваме с първа точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2017 Г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012-2020), № 802-00-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 МАЙ 2018 Г.
Колеги, давам Ви думата, за да представите Доклада.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание е представен Мониторинговият доклад за изминалата година за изпълнението на Националната стратегия за ромите. В този доклад, както всяка година, основните приоритети, по които работи държавата, са представени, представено е и изпълнението на всички мерки на Националния план за действие по изпълнението на Националната стратегия и всички мерки и тяхното изпълнение, отчетено в съответните приоритети.
Тъй като в поредни отчитания пред Вас сме имали забележки по отношение липсата на тенденции, на изследвания, на проучвания, на графики, тази година в Доклада са представени много повече диаграми, графики, тенденции от страна на институциите. Беше предоставено на БАН да направи едно изследване на изпълнението на Стратегията за предходната година и то също е представено на Вашето внимание като анекс.
Както всяка година, изпълнението на Стратегията се отчита на областно и на местно ниво. Само като информация – представени са общинските отчети. В тях общините са отчели какво конкретно са изпълнили по места. Това е за Ваша информация, който има интерес, може да прочете в отделните области, по отделните общини какво е направено.
В тези отчети ще видите колко много дейности са извършени, колко много проекти се изпълняват в страната. Ако сте погледнали, ще сте се запознали с тази информация. Очаквам Вашите въпроси и мнения.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги, въпроси, мнения?
Макар че е доста обемен, аз се опитах да го прегледам подробно. Има няколко неща – Вие казвате, че сте взели предвид това, което сме говорили миналата година, за което благодаря.
За мен е хубаво това, че сте форматирали доклада по точките от плана, което означава, че все пак следите по някакъв начин изпълнението на Плана 2015 – 2020, което е необходимо. Между другото в други сфери, това не се случва по този начин. Това е хубава част.
Къде на мен ми се струва, че са проблемите? Първо, аз все пак не можах, може и да съм пропуснал при четенето, може нещо да не съм видял накрая – това, което казвате за обобщението в БАН. Не можах да разбера примерно, имаме ли все пак някакво обобщение какви са средствата, които се изразходват годишно за интеграцията на ромите? Според мен това е важен въпрос. Ние би трябвало да го имаме като яснота колко са парите, които отиват в тази интеграция?
Второто, което е, и това е едно от нещата, за които сме говорили миналия път.
Друго от нещата, за които сме говорили миналия път, пак Ви казвам, че е възможно да не съм го видял или просто не съм разбрал, затова го задавам като въпрос, е: какво е съотношението на средставата между европейските фондове и националното финансиране? Миналия път отговорът е бил, че Вие не знаете за национално финансиране. Всъщност тук става дума за европейските средства, които си вървят.
Общо взето моето впечатление от това, което прегледах е, че едни и същи европейски програми са отчетени в различни точки от Плана в зависимост към кой са относими. Това обаче не означава, че е на държавна политика. Затова е важно, не е въпросът в самите средства. Въпросът е в това: ние имаме ли някаква реална държавна политика по интеграцията или да разчитаме на европейските пари, които до колкото можем, усвояваме? Затова на мен ми се струва важно да го има това.
Говорихме за измерители на резултата. Имаме ли някакви реални показатели за това как върви интеграцията? Можем ли да кажем, че в момента ромите са по-интегрирани от миналата година, или не са по-интегрирани от миналата година.
Пак Ви казвам, възможно е да съм пропуснал нещо, въпросът ми е: има ли го, къде го има и кой е този, който трябва да даде тези показатели, ако ги нямаме в момента? В крайна сметка имаме ли някаква яснота каква част?
Ние говорихме тук, че не е редно да правим деление на роми и на други, което е така, но ние трябва да сме наясно. Поне на мен ми се иска като български депутат да съм наясно: кой е отговорен за интеграцията на ромите, какъв е обемът работа, който трябва да свършим и какъв е обемът работа, който сме свършили? Имаме ли групи роми, които можем да кажем, че са интегрирани? Кои са онези добри практики, които са сработили? Кои са нещата, които сме свършили, така че да има възможност да кажем: ето това го направихме като хората?! Това са ми въпросите конкретно.
Случайно тези дни попаднах на конференция, на която професор Търнев говореше за ромската медиация. Аз видях какво сте отчели в доклада за ромската медиация за миналата година, но той твърди, че всъщност програмата за ромската медиация поради някакви причини, тоест той говореше за някакви доклади, за някакви търкания с европейската комисия и гарантира само до карая на тази година. Има ли реални проблеми с финансирането и с Програмата за медиацията – за здравната медиация говоря конкретно? Благодаря.
Отговорете на въпросите и след това ще се включат другите колеги.
ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Във връзка с парите за ромите. Всички и въобще цялата общественост абсолютно неправилно се интерпретират големите пари, които се дават за ромите.
В действителност оперативните програми разполагат с огромни суми, които на всички звучат стряскащо. На практика в определени инвестиционни приоритети, какъвто е социалноикономическата интеграция на ромите, са заделени достатъчно много пари, те са посочени в доклада, в момента по памет в момента не мога да ги цитирам точно по памет. Този приоритет е насочен към най-социално слабите и в никакъв случай единствено и само към ромите. В него изискването е поне 10% от участващите, от бенефициентите, които ще се включат в тези дейности, да бъдат роми. Много неправилно се третира, когато се говори за такива програми за ромите и дори един ром да има, всички казват: „ето толкова пари са отишли и са дадени за ромите“, макар че в Програмата, да речем един или два процента, от тези които са ползвали тези средства, също са били нуждаещи, са роми. Затова, може би има някакво неразбиране в обществото относно големите средства и големите вложения към ромите. Да, те са насочени към най-ниските слоеве – социално слабите, в които се включват и те, и целта е да се подкрепят много повече роми да участват в програмите. С това и изискването в тези програми по Регламент на Европейската комисия е 10% задължително да се постига участие на такива деца, особено в програмите на Министерството на образованието, както и на останалите програми.
В програмите за социални жилища – 5% се залага да бъдат заделени за тези социални жилища, защото обикновено приоритетите в една държава са различни и много често парите не стигат до ромите. Затова се поставя един задължителен минимален процент, в който трябва да има участие.
Това е по оперативните програми. Не е вярно, че няма национално финансиране. Абсолютно във всички приоритети министерствата си имат национални програми, които се финансират със средства от националния бюджет, и които се изпълняват в продължение на много години.
В настоящия доклад също са отчетени такива национални програми – „Грижа за…“ – не мога точно да си спомня името на програмата. Има няколко национални програми, в които са включени доста много ученици. Наистина се разчита се повече на европейското финансиране за изпълнението на такива дейности, които да са в извънучебно време, които да подкрепят детското развитие, които да подкрепят допълнителното изучаване на българския език за децата, чиито език не е майчин, и които са за подкрепа на цялостния им достъп до детски градини, до училища. На много места по тези оперативни програми се изплащат таксите на децата за детските градини, с което се повишава значително участието на децата от етническите малцинства – специално за ромите – в детските градини.
Действително трябва да се работи повече тези политики, които сега са проекти, да се превръщат в национални програми, да имат устойчивост, за да имаме резултат.
Относно медиацията. Държавата по отношение, специално на здравните медиатори, а от миналата година и на образователните медиатори, те са включени като делегирани бюджети. Това е държавна дейност. Те са включени в Националната класификация на професиите. Имат си код. Министерството на финансите осигурява средства за тяхната издръжка. Постоянно всяка година се увеличат с по 30 броя здравните медиатори, така че те се назначават от общините на специално провеждани за тях конкурси. Държавата има ангажимент и отговорност да развива медиаторството. В момента се развиват и медиатори в полицейската сфера, за бърза помощ.
Медиаторството продължава да се развива, но към момента държавата подкрепя трудовите и образователните медиатори и всяка година има осигурени средства за тях.
Да, действително професор Търнев е един от основателите на медиаторството в България. Той е изключително ангажиран с тази тема и желае много повече да бъде постигнато, но към момента няма никакъв проблем със здравните медиатори.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Това бяха част от нещата, друг е въпросът, че отново не стигнахме до реалните измерители на това.
Къде е проблемът? Защо поставям въпроса? Аз нямам усещането – и като гражданин, и като депутат, че ние имаме реално движение по отношение на интеграцията на ромите в България. Разбира се, това дали имам усещането или не, това не е нещо, което е релевантно, релевантно най-вероятно е това, дали има реални действия, които водят до резултати.
Проблемът е, че ако ние с Вас по някакъв начин измислим, тоест Вие, представяйки този доклад, аз не знам кой друг трябва да даде представа за това как върви тази интеграция и дали тя изобщо върви. Моето усещане е, че тя не върви във вярната посока, може да е субективно, аз може да не съм прав. Кой го казва това в държавата? Кой е органът, който по някакъв начин гарантира, че това нещо се движи във вярна посока?
С цялото разбиране на това, че Вашата дейност е ограничена, че този доклад всъщност, говорили сме го хиляда пъти, той е административен, не е аналитичен, Вие се опитвате да дадете някакви други данни. Всичко това е добре и го разбирам, тоест това, което Ви казвам не е агресия към Вас като институция, която работи по тези неща, защото разбирам функциите, които имате, но е констатация на това, че, според мен, ние не успяваме да стигнем до същността на проблема. Същността на проблема е: има ли интеграция, като няма, какво правим с тези хора? Аз не знам дали става дума за 200 – 300 или 400 хиляди хора, които се самоопределят или се определят и така нататък, защото с цялата сложност на проблемите… Аз ги виждам да обикалят с каручките по същия начин, както го правеха преди две-три или пет години, а десетилетието на ромското включване горе-долу приключи, без да са включени много, много.
Поставям за пореден път въпроса, който, може би, не е Ваша работа, защото Вие действате по някакви правомощия. Ние практически нямаме нито измерителите на интеграцията, нито реално погледнато според мен имаме достатъчен ангажимент на държавата, а няма кой друг да ни реши този проблем, освен нашата държава. Това е засега от мен.
Надя Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерския съвет! Няколко неща искам да споделя от гледна точка на това, че много добре си спомням миналогодишните дебати в залата и за тези реални измерители, за които и председателят на Комисията сподели.
Както всички тук знаете, от 2015 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ беше разписан проект, който да включва една Система за внедряване и мониторинг на всичките тези мерки, които трябва да бъдат предприети по отношение на интеграцията на ромите.
За съжаление, от 2015 г. това, което аз видях, в системата ИСУН и това, което мога да видя, защото никъде другаде не видях информация, става ясно, че миналата година през юли месец, е подготвен договор – добре, че се случва, тази система за мониторинг и контрол, която да покаже реални количествени измерители на така наречената интеграция на ромите.
За съжаление, на мен не ми стана ясно, на мен не ми е ясно, и затова е важно да споделите, защото миналата година в залата господин Валери Симеонов участваше в дебатите по тази точка и той спомена за тази Система за мониторинг и контрол, която трябва да бъде внедрена до края на 2017 г., и че следващата година с обещанието, че 2018 г., виждайки този доклад, ние ще имаме реални количествени измерители.
За съжаление, в така представеният ни доклад, не става ясно тази система внедрена ли е, работи ли, от кога ще започне да работи.
Другото нещо, което ми прави впечатление. Много добре знаем, че Вие обобщавате този доклад на база на това, което получавате от общините и от областните администрации по отношение изпълнението на техните планове. Много добре знаем как законодателството ни е регламентирало отпускането на ресурс по изпълнение на политиките, свързани с интеграцията на ромите.
Много често тези доклади, на които се правят отчети всяка година, които са задължение на общините, имат един, по-скоро пожелателен характер и той е свързан с това, какво би трябвало да се случи, а не какво реално се случва. Най-често в тези доклади, аз имам пряко наблюдение, защото съм работила в общинска администрация дълги години и съм наблюдавала тези доклади, показваме реално колко ромски дечица са обхванати в образованието по някакъв начин и дотам стигат хубавите неща.
По отношение на жилищното настаняване, по отношение на социално-битовите проблеми, които ги има по отношение на тази общност, много често тези проблеми не могат да бъдат решени, защото те са свързани с финансов ресурс.
През оперативните програми за социалните жилища, така както говорите, по никакъв начин не може въпросът да бъде решен цялостно и в съвкупност. В тази връзка е необходимо да се предприемат някакви мерки в тази насока, защото те не мърдат. Общо-взето такива са моите констатации, че по отношение на интеграцията, ако отидем, в която и да е ромска общност – аз идвам от град, който има компактно ромско население – и попитаме ромското население дали е доволно от това, което се случва с интеграцията, с парите, които се изливат по отношение на интеграцията на ромите, те ще ме попитат: какво е това? Аз съм убедена, че те реално не усещат ефективните политики на държавата по отношение на интеграцията.
В тази връзка, може би, трябва да помислим как да подобрим интеграцията така, че тя да бъде ефективна и да не бъдат толкова меки мерките такива, каквито сме си заложили в плана и толкова пожелателни.
Аз не бих подкрепила този доклад, бих се въздържала по скоро от този доклад, защото в крайна сметка ние не дърпаме напред по отношение на политиките свързани с интеграцията на ромите, а напротив, циклим на едно място и в продължение на 15 години вече, откакто имаме декади и всякакви други планове, свързани с ромската интеграция.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте.
ЕЛЕНА АКСИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също идвам от град Пловдив, там имаме няколко ромски махали. Това, което ми прави впечатление е, че по никакъв начин ние не виждаме резултат от тяхната интеграция. Бяха им построени жилища, които в момента, ако видите в какво състояние са, просто е пълно безумие.
Моят въпрос е: има ли някакъв орган, който следи как се изпълва тази интеграция на ромите?
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Току-що към Комисията се присъедини и Росица Иванова – началникът на това звено, с която ще се виждаме ежегодно.
Колегите Ви отговориха на въпросите досега, ако искате Вие отговорете на последния, тъй като него го чухте.
РОСИЦА ИВАНОВА: Извинявайте, идвам от предходни две комисии.
Не знам какво е коментирано, но директно тръгвам от последния въпрос: дали има орган, който да се грижи за ромската интеграция?
Аз бих казала, че политиката по ромската интеграция хоризонтално политика няма. Как да има един орган, който да се грижи за нея? А в мерките и в политиките, които всяко едно министерство, така наричано от нас хоризонтално министерство, имат мерки по отношение на интеграцията.
Искам да уточня нещо друго. В България никой не осъществява ромска интеграция. В България се осъществяват процеси за повишаване благосъстоянието на всеки един гражданин и отделни мерки за включването на всеки един, който е в уязвимо положение.
Съгласно Конституцията на Република България всеки сам себе си определя само по време на преброяването и през останалото време няма как в сферата на образованието, в сферата на здравеопазването, ние да казваме колко деца точно от ромски произход днес не са били на училище или колко точно бременни днес жени, ако искаме да имаме статистика – примерно са малолетни, и са от ромски произход.
Няма как, когато пуснем вечер телевизора да кажем, че ром е наръгал еди-кой си, а да не чуваме българин закла еди-кой си. Тоест, заради този порочен стереотип, който на нас ни е вменен и разбирането относно това, че трябва да има орган, който трябва да се грижи за ромската интеграция е грешен, защото България е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на национални малцинства, но Конституционният съд дава тълкование, че в България национално малцинство няма. Ако имаше национално признати малцинства, то тогава можехме да дадем отговор на всички въпроси, които застъпих, и квота за роми, и за всякакви други малцинства. В България има етнически малцинства, така че нещата са малко по деликатни и стоят по друг начин.
Още веднъж казвам: ние трябва да си изясним какъв процес е интеграцията – дали е социален проблем или е чисто етнически проблем, или двете заедно, или и нещо друго, защото освен всичко, всичко, което изброих, е проблем на бедността.
Нещата са доста комплексни. На Вашият въпрос: има ли орган, който да се грижи за ромската интеграция? Не, няма.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря на госпожа Росица Иванова.
Пропуснах да представя Елена Аксиева. Това е нашият нов член на Комисията. Това е първото заседание за нея, предполагам, че сте я виждали в залата.
Колеги, други мнения?
Заповядайте?
РОСИЦА ИВАНОВА: Ще обясня много бързо за системата. Системата за мониторинг и контрол за изпълнение на Националната стратегия на ромите беше вменена на България през този програмен период за Оперативните програми 2014 – 2020 г. да бъде направена такава Стратегия, за да може да се отговори на следния въпрос. Ние винаги казваме колко милиони се изляха за ромите и ние не знаем какъв е ефектът или наистина колко пари са дадени за тази интеграция.
Системата би отговорила частично на този въпрос и тя се изгражда именно, за да дадем отговор поне в максимална степен да се доближим до някакви реални резултати или процентни, какво е заделено като ефективност и ефикасност това, което се прави за ромската общност като мерки и това, което е към цялото – тоест таргетирана към Мейнстрийм политика.
За съжаление, несъвършенствата в Закона за обществените поръчки дадоха отражение и тук. Аз Ви казвам, че това нещо се вмени през 2014 г. и беше като предварително условие в Споразумението за партньорство, но заданието беше изготвено специално на тази обществена поръчка 2015 г. и едва сега на 8 март ние успяхме да сключим договор. Две години и половина думите на вицепремиера Томислав Дончев, че непрекъснато фирми, които дори се занимават с търговия на бръснарски ножчета обжалват IT поръчки се случи при нас. Сигурно той е визирал точно тази поръчка, защото това си е чист софтуерен продукт, който е основан на индикаторен модел. Две години и половина се обжалва и не можа да стартира поръчката. Тя стартира на 8 март – подписахме договор със срок на изпълнение 105 дни – тоест пет месеца и само след няколко дни на 20 юни ще приключи.
Две думи: индикаторен модел, всяко едно министерство на нас ни подава мерки, които са в плана за действие към тази Стратегия. В Плана за действие тези мерки съответно ние вече искаме те да бъдат измерими, да бъдат отчетени с измерими резултати. Ако трябва съвсем да принизя нивото казвам, че ако имам една екселска таблица и всяко едно министерство трябва да отчете ефекта от това, което е свършило, то трябва количествено измерими да са резултатите. Ако има само едно празно квадратче и не се подаде количествено измерим резултат, то няма да може тази система да заработи, тази екселска таблица няма да заработи и няма да ни пусне графики, тенденции и така нататък. Ролята на система е точно да прави такива тенденции, защото политикоправещите институции всяка година да могат да ползват тези анализирани мерки, така че да си ги включат в политиките на съответното Министерство.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги?
Аз искам само две изречение преди това да кажа, които ми се струват важни. Вижте, в такива ситуации се чувствам наистина безсилен понякога, защото си давам сметка, че това, което трябва да свършим ние като държава и като представители на различни органи на тази държава не е свършено.
За мен истината е това, което казахте, че това дали има социална политика или тя е политика на етноси и така нататък, това е абсолютно верен въпрос, но той опира в нещо друго. Аз нямам съмнение, че българското общество има огромно социално напрежение, което за добро или за лошо не се осъзнава от обществото като социално. То много по-лесно би могло да бъде осъзнато като етническо напрежение. Напрежението, което съществува вътре – аз съм убеден, че е социално, но то може и най-вероятно, ако избухне по някакъв начин, ще избухне като етническо напрежение. Ние сме виждали вече два, три пъти, когато това се случва макар и локално. Нищо не ни гарантира, че следващия случай няма да бъде толкова голям, че то да стане вече не локално, а да стане национално. Големият риск от напрежение в момента в България, а той може да бъде разгледан и като риск за националната сигурност буквално, е в това, че ние имаме етнически малцинства, които са до голяма степен неинтегрирани. Тези социални напрежения могат да минат оттам.
Аз се чувствам безсилен, защото се оказа, че тук стоят представители на парламента и на държавата и си обясняваме как нещата са такива и как няма никакво действие, което да може да изведе тези неща някъде другаде. Ако парламентът и държавата не могат да го изведат кой може? Нали разбирате в смисъл това е поредното доказателство за това, че тази система по някакъв начин не работи. Аз си представям може би не съм прав, но си представям, че някой – дали ще е вицепремиерът Симеонов, който отговаря за това, дали ще сте Вие, като някакъв малък орган, дали ще е някое от министерствата, но някой трябва да даде реалните отговори, защото когато не дай си Боже това избухне след някой друг месец, което е напълно възможно, всички ще се окажем в една и съща ситуация. Ситуацията е, че сме безполезни. Това е моят проблем във всичко това, което се случва.
За съжаление, засега мога да го констатирам, не знам какъв е вариантът, който трябва да се предприеме. Аз не се чувствам специалист в интеграцията на ромите и аз не се чувствам човек, който може да предложи решенията и не бива да го правя аз. Трябва да го направят органите, които се занимават с това.
Добре, колеги?
Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Като продължение на това, което каза господин Кутев, но и с оглед на това, което споделихте при представянето на Доклада, бих си позволила да споделя с Вас, че според мен пътят за приобщаване – нали все още говорим за интегриране, мисля, че вече новият процес е съвсем различен, той не е нито интегриране, нито включване, а приобщаване на деца, възрастни от социално уязвими групи, е сбъркан и насочването на парите е сбъркано отпреди десетилетия, защото насочваме парите, извинявайте много, винаги към децата, и към училищата, и към детските градини, ама там те се чувстват добре. Децата обичат да ходят на детска градина, обичат да ходят на училище, защото имат занимания като всяко едно малко дете, независимо от каква общност произлиза то.
Забравили сме обаче родителите и аз тук ще споделя един изключително добър опит, който беше по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в предишния програмен период – „Проектът за ограмотяване на възрастни“. Това беше Проект към Министерството на образованието, младежта и науката – тогава се така се казваше министерството, беше насочен към ограмотяване на възрастни родители, придобиване на различна степен на образование и след това включването им буквално на пазара на труда. Ето това има най-голям ефект, защото ако ние не работим с родителите, каквото и да направим с децата, когато ценностите в семейството са съвсем различни, няма как да очакваме от образователната система тя да направи нещо в тази посока.
Мисля, че този проект за съжаление не продължава. (Реплика.) Ами, няма ги, нека да ги покажем тези резултати. Къде са? Тогава имаше филми си спомням, включително и по Българска национална телевизия, показваха се в училищата, самите роми споделяха добрия опит и това, което са научили и споделяха своите впечатления за това как ще им помогне образованието, което те са придобили, или там етапът, или степента, или класът дори, ако щете на обучение, как ще им помогне след това в живота. Примерът на тези хора е изключително важен в тяхната общност. Дали ние ще обясняваме с Вас нещо, това изобщо няма никакъв ефект. Важно е хората, затова са много важни образователните медиатори, изобщо ролята на медиаторите.
Много е важно хора от общността, които по някакъв начин са се реализирали на пазара на труда и в живота да дават този пример към останалите. Ако насочваме повече усилия и средства към работата с възрастните, работата с родителите, ще имаме много, много по-голям ефект.
Разбира се, започна, но малко късно. Смятам, че начинът, към който сме се насочили преди години за интегриране, приобщаване на ромите, просто изначално е сбъркан и затова нямаме тези резултати видими, които очакваме да видим всички. Няма да стане веднага, няма да стане изведнъж, то е ясно. Това е промяна на ценности, което се случва най-бавно, но ако продължим да разчитаме единствено, само и само на училището, и на детската градина, и на учителите, опасявам се, че няма да имаме видими резултати в близките години. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Колеги, други изказвания?
Добре. Да гласуваме тогава.
Който е „за“ приемането на Доклада, моля да гласува.
За – 6 , против – няма, въздържали се – 9.
Доклада не се приема в Комисията.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Искам да Ви направя едно съобщение, че нашата комисия съвместно с Обществения съвет към Комисията Ви кани на една дискусия, която организираме на 8 юни 2018 г. – това е в петък, от 11,00 ч., в зала 142 на Народното събрание на площад „Александър I“.
Дискусията засяга Закона за юридическите лица с нестопанска цел, шест месеца след влизане в сила на промените.
Дискусията се организира по инициатива на нашия обществен съвет и има за цел да обсъди резултатите, предимствата и предизвикателствата, до които водят приетите през 2017 г. промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Тоест, има две основни неща, които сме подложили на обсъждане: регистрацията и пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел в Агенцията по вписванията и отчетността на юридическите лица и таксите, които те трябва да плащат.

На по-прост и човешки език казано: NGO-тата, които участват в Обществения съвет са притеснени от тази процедура. Вие знаете, че тя трябваше да стартира от януари 2018 г. Аз нееднократно говорих и с Томислав Дончев като вицепремиер, който отговаря за това, и с Цецка Цачева. Въпреки това има неща, от които те са притеснени. Целта тук е да се опитаме да посредничим между неправителствения сектор и министрите.
За участие в срещата сме поканили: представители на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Агенцията по вписванията и членовете на Обществения съвет и представители на неправителствените организации. Тоест, казвам го за всеки член на Комисията, който иска и може да присъства, заповядайте, за да обсъдим това.
Срещата ще бъде напълно добронамерена. Аз се надявам просто опасенията на неправителствените организации да ги поставим достатъчно ясно на масата, за да може да посредничим, така че да решим проблемите там.
Между другото, голяма част от проблемите са решени в този сектор, в смисъл остават неща, които трябва да се дискутират. Големите крачки са направени.
Аз мисля, че за първи път тази година това, което с Менда Стоянова бяхме говорили – този един милион, който го има заделен за финансиране на неправителствени организации, мисля, че може да се случи, от последните ми разговори с Томислав Дончев.
Колеги, има ли нещо друго? Не.
Благодаря.
Закривам заседанието – до следващия път!


(Заседанието продължава с разговор извън протокола.)



(Закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев


Стенограф:
Галина Мартинова