---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л
№ 17


На 19 юли 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 854-01-58, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 29 юни 2018 г.
2. Промяна на Правилата на Обществения съвет към КВНОЖГ.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Антон Кутев.

* * *
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ:
Имаме кворум. Откривам заседанието. (Чете дневния ред.)
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма. Приема се.
Давам думата на господин Найденов да представи Законопроекта по

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Предлагаме в § 1, чл. 9, ал. 4 да отпадне изцяло.
В чл. 23 на § 2 се извършват следните изменения и допълнения:
Ал. 1 се изменя така:
„(1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако гласувалите с „да“ са повече от половината от участвалите в референдума избиратели и повече от половината от участвалите в последните избори за народно събрание.“
2. В ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
„(3) Когато гласувалите с „да“ са по-малко от половината от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от половината от участвалите в референдума, предложението – предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Към Законопроекта има мотиви:
Въпросите, уредени в сключени от България международни договори, засягат почти всички сфери от живота на българските граждани. Тенденциите ще се засилват, тъй като България е активен външно-политически партньор на трети страни. Международните договори имат силата на надзаконови нормативни актове, които налагат промени в местното законодателство, без да бъдат прилагани ефективно. Считаме, че обществените обсъждания на различни законопроекти поотделно представляват недостатъчен инструмент, та суверенът – българският народ, да изяви пряко и пълноценно своята воля върху въпроса, който го засяга пряко. В сега действащото законодателство е указано, че референдуми по въпроси, уредени в сключени от България международни договори, могат да бъдат провеждани преди тяхната ратификация, и макар да не забранява изрично тяхното провеждане, след ратификацията бива тълкувано именно по този начин. Считаме, че правото на суверена да изрази своето мнение е основополагащо в демокрацията и не би следвало да бъде ограничавано или поставяно под времеви рамки.
Поради изброените причини и както с цел облекчаване на евентуалните противоречия при тълкуването и прилагането на закона, предлагаме ал. 4 от чл. 9 в Закона да отпадне.
Чрез изменението на чл. 23, ал. 1, предложението – предмет на референдума, ще бъде прието, ако бъде подкрепено от повече от половината от участвалите в последните избори за Народно събрание, а не както досега заложения критерий – не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание.
Същият критерий се залага в ал. 3 на чл. 23. Практиката на отделни институции показва, че една от основните причини за невъзможността за реализирането на референдум, е неизпълнимият критерий, заложен в чл. 23. ал. 1 и 3. Подобряването на тези критерии ще направи Закона работещ, а народът ще има повече възможност за пряко участие в управлението на страната.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Получили сме 4 становища – две от неправителствени организации, които са отрицателни. Нашият Обществен съвет също има отрицателно становище. В становището на Министерството на правосъдието се изказват куп проблеми, има и частична подкрепа. Откривайки дискусията, ще изкажа становище.
Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление действа трудно. В него са заложени много високи критерии и референдумите са прекалено трудно изпълними към момента. Бих участвал в облекчаването на тази процедура. За мен § 2 и 3 са полезни.
Не мога да се съглася с § 1 от този законопроект – отпадането на т. 9, ал. 4. Не подлагам под съмнение евроатлантическата ориентация на България и подписаните международни договори. Всяка държава трябва да има устойчивост във времето. По логиката на този законопроект всяка половин година можем да се преброяваме наново – искаме или Европейския съюз, искаме или не искаме НАТО и т.н., тъй като това е свързано с огромни разходи за обществото. На този етап бих се въздържал по Законопроекта, а между първо и второ четене съм склонен да подкрепя § 2 и 3. Мнението ми е не в качеството ми на председател на Комисията, а на депутат.
Заповядайте, имате думата за становища.
КРУМ ЗАРКОВ: Вносителите на законопроекта трябва да бъдат поздравени, че поставят на дневен ред темата за начина, по който функционира Законът. Очевидно е, че той не отговаря на известни очаквания на гражданите.
Аз също ще се въздържа по законопроекта в два аспекта.
По промяната на чл. 9, ал. 4 – това предложение противоречи на Конституцията относно начина на денонсирането или промяната на международни договори съобразно записаното в Конвенцията за международните договори от 1969 г. Международният и вътрешният правен ред са две различни неща и едното има предимство спрямо другото.
По другите два критерия – съгласен съм да продължим да дебатираме по начина, по който референдумите ще бъдат по-ефективни, тоест решенията им по-лесно да стават задължителни. Критерият, който са подбрали вносителите, е своеволен – казано е 50%. Няма обосновка защо точно 50%. Не се взема предвид, че в Закона, който променяме, има много други прагове. Не е подходено систематично към въпроса. Ако Законопроектът бъде приет на първо четене, ще трябва да влезем по детайли в тези въпроси. Ако не бъде приет на първо четене, мисля, че инициативата може да бъде ползвана, за да се организира дискусия, с която да се навлезе в детайлите на този закон. Ще се въздържа по Законопроекта, но уважавам идеята да бъде поставен на дневен ред един важен въпрос.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Аз също ще се въздържа. Отпадането на чл. 9, ал. 4 е направено от колегите, за да направим референдум за излизане от НАТО.
Иначе отварянето на Закона би могло да промени възможността, по която българските граждани могат да участват в управлението на страната. Ако този Закон стигне до пленарната зала и мине на първо четене, бихме могли между първо и второ четене да коментираме промените.
АСЯ ПЕЕВА: Подкрепям инициативата участието на гражданите в управлението да бъде по-достъпно. Има детайли, които следва да бъдат прецизирани. Подкрепям изказаното от колегите. По-удачно е да се въздържим. Водеща е Правната комисия. Нека чуем представянето на Законопроекта в Правната комисия, което ще повлияе на вземането на такова важно решение.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Българи сме и не смятам, че международното законодателство трябва да има превес над нашето. Понякога договорите могат да бъдат прекратявани, видоизменяни. Не виждам причина чл. 9, ал. 4 да не може да бъде изменен. Няма да соча примера на Унгария относно законите, които не спазиха, но елиминираха бежанската вълна.
А защо сме се спрели на 50%? Изчислявахме, че така е най-правилно. При 2 милиона гласа на парламентарните избори, ако един милион души участват в референдума, считаме за правилно. Изхождали сме от числеността на гласоподавателите, за да се признае референдумът за действителен.
КРУМ ЗАРКОВ: Международните норми не са „Свещена крава“ и могат да бъдат денонсирани, но трябва да бъдат правени по правилата. Международната норма никога не е натрапена. Тя е приета. Правителството само е подписало този договор. Виктор Орбан оспорва факта, че нарушава правила. Тълкува ги по друг начин. Предимството на международното право над българското не е въпрос на прищявка или патриотизъм, а принцип в целия свят, закрепен в чл. 5, ал. 4 от нашата Конституция: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“
Това не значи, че един договор не може да бъде денонсиран. Тук основна роля има правителството, избрано чрез пряк избор. Обект на дебат би трябвало да бъдат праговете на валидност и Вашето предложение следва да бъде обмислено в тази посока.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Трябва да се направи нещо, та българският народ да разбере, че референдумът е нещо хубаво. По начина, по който сега действа този закон, на практика той не действа. С нашето предложение народът може да бъде стимулиран и да се доближим до западноевропейците, където референдумите са на почит.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: В контекста на последното изказване ще подчертая, че демократичният избор е осъзнато право. Факт е, че имаме ниско участие в референдумите. Хората имат това право и сега. Трябва да държим за достатъчната представителност на решенията. Не смятам, че с по-нисък праг ще дадем достатъчно сила на приетото решение. Критика за избора ни за народни представители е за недостатъчното участие на гражданите в изборите и че нашият избор не е достатъчно представителен.
Поздравявам вносителите, че поставят на дискусия темата за прякото участие на гражданите при вземането на решения.
Предлагам на този етап да се въздържим от подкрепата на този законопроект. Като се чуят всички аргументи в залата, ще може да се избистрят по-добри законодателни решения в бъдеще.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Защо във Вашето предложение по § 2 не засягате текстовете от Раздел III – за местните референдуми, защото са добра форма за пряка демокрация на местно ниво?
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Това сме внесли, това защитаваме. Може би в бъдеще ще внесем и за местните референдуми. Поставям въпрос, без да искам отговор – защо народът не излиза да гласува на референдумите? Може би има някаква пречка. Помислете. При сега действащия закон все едно на практика няма референдуми. С измененията, които предлагаме, хората ще разберат, че има някакъв шанс. При снижен праг нещата ще се променят.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Доказателство, че Законът работи, в последните години има. Има и неуспешни референдуми, защото не е събран необходимият брой подписи преди това. Снижаването на прага ще доведе до намаляване представителността на хората, а това не е полезно за държавата. Ако предложите референдум за излизане от НАТО, за който гласуват 100 хиляди души, и кажем: „Да, решението е факт“, това означава, че с него сме ангажирали 100 хиляди души, а останалите 6 млн. и 800 хиляди души не са излезли да гласуват.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ: Помислили сме и за това. На тези референдуми обикновено гласуват по-съвестните и по-отговорните.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Има ли други становища? Няма.
Който е за подкрепа на Законопроекта, моля да гласува.
За – 1, против – 1, въздържали се – 15. Законопроектът не се приема от Комисията.

Преминаваме към

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Ще обясня защо се налага тази промяна. Не сме включили всички неправителствени организации (НПО). Някои обаче настояват да влязат в Обществения съвет. Затова предлагаме следното решение:
„В чл. 10 от Правилата за работа и дейността на Обществения съвет се прави следната промяна: „21 члена“ се заменя с „22 члена“ и се добавя „област на компетентност „правата на човека и вероизповеданията“. Това е важна област на компетентност, която не сме включили. Новият 22-ри член ще се избира на същите принципи.“
Второ, „На основание чл. 4, ал. 1 от Правилата за представители на НПО за членове на Обществения съвет, Комисията отправя покана за заявяване на участие за областите по компетентност „правата на човека и вероизповеданията“. НПО, желаещи да участват в избора, следва да отговарят на критериите, определени в чл. 3 от Правилата. Заявлението за участие и придружаващите го документи се подават в срок до 15 август 2018 г., включително на имейла на Комисията.“
Има ли въпроси и становища?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Моля да ни информирате кой е субектът, заявил желание за участие? За мен не е логично, тъй като има специална комисия в парламента със същия ресор. Не участват например пациентски организации, защото има Комисия по здравеопазването. В случая има Комисия по вероизповеданията.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Има две или три организации, но едната със сигурност е еврейска организация – Шалом или Бней Брит. Не ги помня наизуст. Един от недостатъците на нашия Обществен съвет е, че голяма част от тези организации използват Съвета за собствена легитимация, а не да бъдат полезни относно реални законодателни въздействия. Иначе ние ги въвличаме да дадат своята експертиза, когато трябва. Затова трябва по-широко да се мисли как работят обществените съвети.
АСЯ ПЕЕВА: Как ще се удостоверява компетентността по отношение правата на човека и вероизповеданията? И ако в състава се включи представител на дадено вероизповедание, дали няма да има реакция от други, непредставени вероизповедания? Това няма ли да задълбочи повече конфликтите, отколкото да има някакъв ефект? Увеличаването на броя и ставането му от нечетен на четен брой няма ли да създаде проблеми?
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Броят четен или нечетен не е проблем, защото вземат решения спрямо компетентността си в голямата си част. Рядко се стига до крайно гласуване и досега в това отношение не сме имали проблем.
Ако в определена област на компетенция подаде молба една организация, остава една, ако има повече организации, те се разбират помежду си коя организация да ги представлява в Обществения съвет. Където не се разберат, действа ротационният принцип през три или шест месеца, но се ползват с един глас.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Притеснихте ме с изказването си за еврейската общност. Шалом защитава правата и интересите на лявата част от евреите, които са 99% от евреите в България. Голяма част от еврейската общност не припознава Бней Брит. Така сами си вкарваме конфликт, който е ненужен. Казвам го като член на

еврейската общност, добре запознат с тези въпроси. Ще искат да влязат хора от еврейската общност от добре развиващата се църква на пастафарианците, както и други организации, занимаващи се с правата на човека, например Българския хелзинкски комитет и др. Не мисля, че имат място в Обществения съвет, дори и на ротационен принцип.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Не настоявам, но понеже се търсеха възможности, затова го предлагам. Първият вариант е да гласуваме и да стане това, което приеме Комисията. Вторият вариант е да махнем „вероизповеданията“ и да остане само „правата на човека“, като пак се гласува.
Няма да чета отново решенията. Предлагам ги във вида, в който ги прочетох. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 9. Предложението не се приема.

Преминаваме към

ТРЕТА ТОЧКА – РАЗНИ

Приели сме графика на приемната, така че няма проблеми.
Други въпроси? Няма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев


Стенограф:

Карамфил Матев