---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л

№ 18


На 27 септември 2018 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ-839-01-13, внесена на 22 юни 2018 г. от Инициативен комитет

2. Проект на График за приемна на гражданите в периода октомври – декември 2018 г.

3. Разни

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Антон Кутев.

* * *
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, след днешния неуспешен старт на парламента аз имах всички основания да се опасявам дали ще имаме успешна Комисия, но засега се оказа, че събрахме кворум, за което благодаря.
Дневният ред на заседанието, Вие сте го видели.
1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „За забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията с животни с цел добив на ценни кожи на територията на Република България“, № ПГ-839-01-13, внесена на 22 юни 2018 г. от Инициативен комитет
2. Проект на График за приемна на гражданите в периода октомври – декември 2018 г.
3. Разни
Има ли други предложения за дневния ред?
Който е съгласен с така направения дневен ред, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се няма.
Приема се дневният ред.
Само за информация, първа точка всъщност е насочена към две комисии – едната сме ние и другата е по земеделието и храните. Доколкото разбрах има следващо разпределение, което я разпределя и към Комисията по околна среда. Засега е минало заседанието в Комисията по земеделието и храните, която е водеща по тази точка. Честно казано, аз нямам представа дали тя ще влезе после в дневния ред на парламента, но така или иначе, ние я разглеждаме на основанията на това разпореждане.
Гости на днешното заседание са: Петя Алтимирска, председател на УС на Сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“; Любомила Кривошиева – член на ИК на НГИ и управител на Фондация „Дивите животни“; Георги Челебиев – член на ИК на НГИ и член на УС на Сдружение „КАЖИ“; Йордан Кошев – експерт по инвазивни чужди видове ИБЕИ към БАН; Диляна Попова – актриса и член на ИК на НГИ; Венцислав Манчовски – председател на Младежко сдружение „Детелина“.
Това са обявените гости. Виждам, че не всички ги има, но повечето от тях са тук.
Само няколко думи искам да кажа във връзка с първа точка, към която преминаваме сега. Първо, тази точка преди да бъде внесена инициативата и самата подписка, беше внесена като жалба към Комисията. Във връзка с тази жалба ние изпратихме няколко писма до различни министерства, с които съвсем набързо ще Ви запозная с отговорите на министерствата по отношение на жалбата, която предшестваше самата подписка.
В подкрепа на подписката на гражданската инициатива са внесени 51 234 подписа на физически лица. С писмо с № КВНО 5853-16Ж-51 от 11 май 2018 г., Сдружението „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ е внесло жалба в Комисията, както Ви казах. Отговорът на Министерството на земеделието и храните е, че обектите, в които се отглежда космат дивеч – американска норка с цел добив на кожи, са три. Едната от тях е „Булфейст“ ООД, село Любен, община Аксаково. Втората е „Фармпро“ ООД, село Маджерито, община Стара Загора. И третата е „Стивиел“ ООД, в село Чарган, община Ямбол. Тоест, това са оторизираните и регистрираните в Министерството на земеделието ферми, които касаят точката, която ще разглеждаме днес.
Доколкото разбираме от другия отговор, обаче от Министерството на труда и социалната политика, само две от тях работят. Едната в Аксаково всъщност вече е затворена. Тоест, към момента работят две такива. Едната от тях е в Ямбол, другата е в Стара Загора, като едната от тях има само един служител на трудов договор, а другата е с 49 служители, но доколкото разбираме после пък от писмо, което сме изпратили до Националната агенция по приходите, не е ясно дали тези 49 служители всъщност са в тази дейност, защото е възможно и вероятно фирмата има и друга дейност, най-вероятно не всичките са заети в дейността по отглеждането на норки.
Националната агенция за приходите ни е отговорила, че от дружеството собственик на обекта в община Ямбол за 2017 г. в държавния бюджет са постъпили средства в размер от 2223 лв., а от дружеството собственик на обекта в община Стара Загора за 2017 г. в държавния бюджет са постъпили средства в размер на 224 617 лв. Не може да се каже, както казах обаче, от коя точно дейност на дружеството са начислени, платени данъци и така нататък, тъй като това представлява търговска тайна. Тоест, нямаме гаранции, че всичките тези пари са внесени по тази дейност.
Изпратихме тези писма с ясното намерение да предвидим обема на дейността и съответно евентуалните щети, които това би могло да донесе на икономиката в случай, че тази подписка всъщност се реализира.
Отговорът от Министерството на околната среда и водите гласи: „че американската норка е с висока степен на негативно въздействие върху околната среда. Видът не е въведен в България по смисъла на чл. 67 от Закона за биологичното разнообразие поради факта, че за неговото отглеждане с цел добив на ценни кожи това не е необходимо, съгласно Наредба № 4 за условията и реда за издаване на разрешителни за въвеждане на неместни или повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата“.
Отделно от това има две становища на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и горите, които са направени, доколкото разбрах, не по наше искане, а са направени след нас по искане на Комисията по земеделие, която е разглеждала тези, и които са общо взето в същата посока.


Тоест , това са предварителните материали, които имаме и които не знам дали сте имали достъп до тях, защото те са качени, но не знам дали са качени в контекста на тази точка конкретно.
Преди да дадем думата на гражданите да разкажат за инициативите си, искам да кажа, че имаше и заседание на обществения съвет към Комисията. То беше по няколко различни точки, но конкретно по тази точка те имат решение с девет гласа „за“, без „против“ и един „въздържал се“ Общественият съвет подкрепя националната гражданска инициатива за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добива на ценни кожи в Република България, внесен от Инициативен комитет. Препоръчва на членовете на Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите да я подкрепят и по тяхна инициатива да внесат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
Освен това, аз предполагам, че по този въпрос неправителствените организации ще си кажат и ще разкажат, има и внесени и изследвани обществените нагласи по въпроса, направени са изследвания, но тях те ще си ги разкажат. Това са общо взето.
Освен това имаме един доста, но стабилен списък, няма да ги изброявам, но с над 30-40 писма, които сме получили от различни граждани и организации в подкрепа на инициативата. Това е ситуацията при нас до момента и Ви предлагам в този случай да дадем думата на гражданите.
Моля, когато взимате думата да се представяте подробно за протокола, защото да можем да го направим.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията благодарим Ви най-напред, че ни поканихте, за да представим тази инициатива.
Ще започна от там, тъй като има много информация по темата, но единствено това, което ще направя ще направи някои допълнения, които господин Кутев каза.
Най-напред инициативата беше предвидена още преди една година да стартира. Тъй като от три години насам, ние забелязваме, че тези ферми съществуват в България и развиват своята дейност. Тенденцията е те не само да увеличават капацитета си, но и да стартира съществуването на нови такива. Това е изключително притеснително, тъй като обратно на това, което се случва у нас тенденцията в другите европейски страни е точно обратната – там има вече забрани в над 16 страни, 17-та се разглежда. В момента в Полша също се разглежда такава забрана, а Полша е втората страна в Европа с най-голямо производство.
Тенденцията е обратна – намалява потреблението на този продукт, съответно хората отхвърлят не само продукта, но и самото му производство. От 2001 г. започна тази тенденция. Великобритания беше първата страна, която забрани фермите за ценни кожи. След нея последваха останалите.
Исках да вметна това нещо, защото обратно на всичко, което се случва в Европа у нас се забелязва едно нарастване на производството и напротив дори създаване на по-добри условия за развиване на този бизнес. Това ни обезпокои и също така решихме да проверим всъщност каква част от хората мислят като нас, като защитници на животните, осъзнаваме сериозността на проблема и най-вече наблягаме на хуманното отношение.
Оказа се, че проблемът не е само с животните, проблемът е и с хората, които живеят в близост до фермите, проблемът е и с околната среда. Навсякъде, където съществуват такива ферми задължително има замърсяване на околната среда, има изпускане на животни в природата – това са диви видове, инвазивни, чужди за Европа видове, които застрашават биологичното разнообразие и също така проблемите с хората са никак немалко – започваме от миризмите, които са постоянни, които се наблюдават навсякъде, където има ферми. Набезите на норките всъщност са причина за смъртта на много домашни животни в стопанствата на хората в близост до фермите и оттам насетне има една вълна от недоволство, затова че хората не успяват да опазят животните си, не могат да живеят спокойно, миризмата ги притеснява непрекъснато, зарази плъзват.
Следващият ефект, който се наблюдава в повечето страни – това е замърсяването на водата. На практика това са нещата, на които ние наблягаме, че биха могли да се случат и от няколко години, по-скоро от две години, ние вече имаме доказани сигнали и доказан риск, за това че изпуснатите от фермите животни всъщност създават дива популация и са заплаха за над 47 местни вида.
По на хуманното отношение, вероятно, има много какво да се говори, може да се намерят много материали в мрежата за това по какъв начин се отглеждат тези животни.
Няма сега да говорим за страданието, което се причинява на тези животни, защото те живеят в изключително лоши условия, затворени в клетки през целия си живот, единственото нещо, до което се докосват са решетките на клетките, никога не се докосват до почва, водата, която стига до тях е под формата на капково напояване чрез едни системи за напояване. Изключително неприятно е! Всеки човек, който би могъл да понесе подобни кадри, може да потърси информация в интернет и да види за какво става въпрос.
Преди една година ние получихме подобни кадри. Показахме какво се случва в село Маджерито във фермата. Това, което се забеляза бяха животни с изключително много наранявания, с кожни проблеми, имаше мъртви животни в клетките, мърсотия, фекалии, огромно количество изпражнения по пода, които, вероятно, попиват в почвите и съответно рефлектира върху водата и почвата.
В резултат на всички тези неща се получи една кампания, така да са каже, хората се събудиха и показаха, че това не е приемливо за тях.
Стартирахме гражданската инициатива, за да разберем най-напред дали хората в България смятат, че това не бива да продължава да се случва в България, и дали реално общественият интерес е достатъчно силен, за да може да се постигне такава забрана, каквато има в много други страни.
През месец юни внесохме тези 51 хиляди подписа. Малко по късно направихме проучване, което възложихме на Агенцията МВМD. Данните от това проучване, вероятно, сте ги видели, те сигурно са изпратени на имейлите Ви. Две цифри от него ще кажа само. Това са 75% от хората, които не одобряват отглеждането и убиването на животни с цел добив на кожа. Тоест те не приемат тази практика за естествена и нормална в ХХI век и 65,6% от хората са категорично „за” забрана на този бизнес. Проучването може да видите във файла, който Ви е изпратен.
Разбира се, тук има много други данни, които са по отношение на това по какъв начин се отразява, според хората, до каква степен икономиката зависи от този бизнес. Но, едва ли хората могат да го кажат това, по-скоро има експерти, данни от институциите, които могат да потвърдят до каква степен е ефективно и има смисъл да се развива такъв бизнес.
Ще дам думата на Георги, за да каже малко повече неща, свързани с общественото мнение в рамките на една година по какъв начин се увеличаваше.
ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ: Част от информационната ни кампания беше да документираме това, което хората около тези ферми са преживяли, така че много пъти сме ходили до Маджарито. Историите са едни и същи и са много сходни до историите, които чуваме от селища в чужбина, които също са близо до подобни ферми.
Може би, трябва да дам малко контекст за миризмата, за която става въпрос. Животните, които се отглеждат за ценни кожи са хищници, така че миризмата е съвсем различна от кравеферма, от птицеферма и така нататък.
Миналата година направихме една обща демонстрация пред фермата с местни хора. Там един дядо ни сподели, че децата му не искат да го посещават специално заради миризмата. Тази миризма не е миризма, която днес я има, утре я няма, тя е постоянно там и това означава, че хората там не могат да прострат дрехите, не могат да изпият кафе на вилата си.
Освен това за набезите на животни, ние почти всеки ден получаваме сигнали за нападнати домашни животни, всъщност почти всички такива ферми са, в такива райони, в които финансовото състоянието на тези хора не е особено добро, те разчитат на домашните си животни , което се явява огромен проблем.
Тази година говорихме, при едно от последните ни посещения, с един дядо на 86 години, който едвам дойде до врата да ни разкаже затова какво е преживял, как изгубил всички домашни животни в рамките на два месеца.
Освен това в процеса на събиране на подписите, ние бяхме много притеснени, затова събираме на подписи на хартия и така нататък. Всъщност, гражданите бяха много подкрепящи и много обнадеждени, че могат да бъдат част от някаква позитивна промяна. До такава степен, че дори и децата им съжаляваха. Ние много късно се сетихме да им предложим една детска подписка, която не е легитимна тук, но мисля, че е важно да знаете за нея. На нея имаше имената на един куп деца, които дори нямаха подписи и си измисляха да се подписват със слънце и така нататък. Така че социологическото проучване, може би ясно илюстрира, тази тенденция, че младите хора не искат в бъдеще да има такова нещо.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Исках да кажа, какво предлагаме ние да се случи конкретно. Може би сте забелязали в документите, които сме внесли – един Проект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
В чл. 139 на този закон са изброени забраните за отглеждане на различни видове животни. В една отделна подточка ние предлагаме да бъде включено изречението, че се забранява отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи. На практика това представлява самият проект. Той не е нещо сложно, но със сигурност е направен и консултиран с много експерти, юристи. Абсолютно няма противоречие в други области на законодателството. Така че тази промяна би рефлектирала върху два закона. Това е Законът за защита на животните и Наредба 2 от 2009 г. на Министерството на земеделието и храните за отглеждане на космати и пернат дивеч, към които ще бъде отразена промяната. С този проект ние много се надяваме и бихме искали възможно най-бързо и аргументирано да бъде внесен за обсъждане, съответно от народните представители, които имат законодателна функция и биха могли да внесат, за да може той да бъде реализиран възможно най-бързо.
Това е, което сме предложили и за което се надяваме да бъдем подкрепени. Ако имате въпроси ще се радвам да можем да отговорим на тях.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги, въпроси и мнения?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Имам един въпрос. Чух мотивите защо не трябва. Но според мен това не са истинските мотиви, в смисъл, не съм нито привърженик, нито противник на идеята. На мен самия не ми става ясно. Ако причината са хигиенните условия, ако причините са някакви други такива за съседите, които живеят, това може да се реши по друг начин. Ако причината е, че не трябва да се убиват такива животни, това вече е причина. Но, Вие когато казвате аргументи, изкарвате, че на дядото на балкона дрехите му нали... Тоест, какви са истинските мотиви, за да сме наясно все пак за какво вземаме решение? Защото другите неща ако са истинските мотиви – повярвайте ми, могат да бъдат решени и да продължат да се гледат тези животни. Наистина това е по-важното според мен.
Чух данните, че няма заетост, че няма данъци, не се плащат и така нататък. Все пак съм против това да се убиват животните, против това да се прави с кожите нещо. Другото са аргументи за подписката – стават, нали, но все пак за нас, малко по-ясно.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА : Всъщност това, което аз и в началото казах, че информацията, която касае замърсяването и влиянията върху околната среда, влиянията върху хората в региона – това са само допълнителни аргументи, които ние намерихме след като започнахме да ровим по темата.
Основният, разбира се, мотив това е страданието на животните. И това е абсолютно неоправдано в днешно време. Така, по този начин, смятат много хора, които намират за излишно в днешно време да се убиват животни, с единствена цел тяхната козина да бъде използвана за мода, за аксесоари. Защото ако преди хиляди години са се използвали, за да могат да оцеляват и да се топлят от студа, това сега в момента не е така. Има много други материи. И много хора осъзнават точно това, че в XXI век не е необходимо да се убиват животни, за да се ползва тяхната козина.
Само за сравнение, за информация ще дам 100 милиона са животните, които всяка година се убиват за да бъдат направени от тях аксесоари и палта от ценни кожи. Те се използват единствено в модната индустрия, тоест няма някакъв практически смисъл и потреблението пада, за което има данни в много доклади.
ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ: Искам само да допълня – фермата в селото Маджарито отговаря, те е сертифцирана е по един етикет Уелфеър, който е част за хуманно отношение и за висок стандарт на отглеждане на животните. Това покрива не само условията, в които се гледат животните, но и мерките, които се взимат – бягането на животните да бъде предотвратено, но това е факт. Животните страдат. От материалите, които публикувахме миналата се виждат стотици животни в ужасно състояние, за които не се полагат грижи. Факт е, че животните бягат.
Преди две седмици бяхме в село Маджарито и тези аргументи са неразривна част от проблема. Те са неразривна част, не само тук в България, но навсякъде. В Норвегия, където контролът на такива ферми е много по-строг има такава създала се дива популация, че в момента там се предлага възнаграждение на ловци, които да отстрелват норки.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги?
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви господин Председател.
Уважаема, госпожо Алтамирска, господин Челебиев, очевидно, в нашата парламентарна група предстои сериозна дискусия, тъй като аз наистина не виждам какви мотиви повече, уважаеми господин Свиленски, трябва да Ви се дадат, за да се разбере, че тази петиция трябва да бъде подкрепена и то без никакво съмнение. Защо? Не само заради това, което чухме с цялото ми уважение, не само дори и заради изследването на общественото мнение, което за всеки политик е ключово. Благодаря Ви, че сте се погрижили да го направите. Но и заради работата свършена от Комисията, от нейния председател и нейния състав, които са събрали данни от различните министерствата и сега можем да ги съпоставяме.
Очевидно е, че тази мини индустрия вреди на животните, без съмнение, на хората, които живеят около самите ферми, също без никакво съмнение. Аз си направих труда да погледна някои от филмчетата по начина, по който функционират фермите. Те са категорични. Вреди и на природата, поради простата причина, че както е записано в становището на Министерството на околната среда и водите, този тип животни – американската норка е с висока степен на негативно въздействие върху околната среда. Тоест имаме три ясни, категорични вредни елемента.
От другата страна – имаме съвсем малко работни места засегнати и то за повечето от тях не става ясно дали действително са засегнати в отглеждането или са просто някаква свързана работа с хората, които се занимават с това. Практически никакви постъпления в общинския и държавен бюджет. От едната страна имаме ясен негативен ефект и практически нямаме такъв позитивен. Оставам настрана дори въпроса за европейската тенденция и накъде се върви? Това рано или късно ще стане част от европейското законодателство и ще стане задължително за България по тази линия. Въпросът е дали трябва да се чакат няколко години, или да се предприемат действия сега? Всичко това ме кара да мисля, че с уточнението, че ще прегледам и самите текстове, не че нямам доверие на експертите, които са работили по тях, но трябва да се видят и самите законови текстове и тук ще говорим само за законовите текстове, тъй като наредбата не е от компетенцията на Народното събрание. Тя ще се промени практически автоматично с промяна в законовите текстове. Но аз по-скоро бих искал да отбележа, че сме изправени този път, уважаеми колеги, пред една гражданска инициатива, която не изглежда полемична, а точно обратното категорична и имаме всички основания да помислим как заедно може да решим този проблем.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги, други становища и мнения?
ЛЮБОМИЛА КРИВОШИЕВА: Искам да кажа по отношение на наредбата, че три години реално се отглеждат животни от вида американска норка, без те да са включени като разрешени в наредбата, така че законовата промяна, дори няма да се отрази на тази наредба.
В момента Министерството на земеделието и горите се опитват да променят наредбата, така че да включат вида и той да стане разрешен. Но е факт, че три години, тези ферми функционират извън разпоредбите на наредбата. Тоест видът американска норка реално не би трябвало да се отглежда у нас.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Добре, благодаря Ви.
Колеги, други мнения и изказвания?
Заповядайте.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Аз си признавам, че съм от тези проценти граждани, които не бяха запознати с това, че в България има ферми за норки и затова дали е необходимо те да съществуват или не. Може би в моя избирателен район не съществува този проблем, но признавам също, че с интерес прочетох материалите, които ни бяха предоставени и мисля, че няма нормално разсъждаващ човек, който да не подкрепи това, че животните не трябва да се отглеждат и да бъдат умъртвявани и отглеждани по неправилен начин. Но мисля, че има институции, които отговарят затова дали да има такива ферми, как да бъдат отглеждани в тях животните, как да бъдат умъртвявани. Мисля, че те трябва да бъдат сезирани, за да си свършат добре работата. Ако има нарушения те да бъдат санкционирани, или закрити, ако е необходимо.
По отношение на това дали изобщо да съществува отглеждането на норки с цел придобиване на кожи с косъм вече е друг въпрос. Вече тук отиваме в посоката на това дали трябва да бъдат отглеждани и кокошки ,и свине, и други животни, така че това отива в друга посока. Аз по-скоро ще се въздържа, изразявам моето лично мнение от някакво решение, което да бъде взето в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Във връзка с това искам да кажа няколко неща. Първото, аз нарочно не въведох този казус, досега, че те предлагат, спомена госпожа Алтимирска, конкретен законопроект. Може би трябва да подчертая, че в отговора, който е от Министерството на околната среда и водите към Комисията по земеделие, те очевидно са изпратили и конкретния законопроект, който ние не обсъждаме в момента. Тоест става дума за съвсем друго нещо. Ние в момента обсъждаме самата гражданска инициатива.
Законопроектът, ако изобщо ще има такъв, който и да го е внесъл – това е следващ разговор. Това не е разговор в момента, затова и не въведох разговор за Законопроекта. Въпреки това, все пак, за да изясня по това което Вие имате като съмнение е, че според Законопроекта, няма никакво съмнение затова, че не става дума за никакви други кожи. Тоест не засяга по никакъв начин телешки или каквато и да било друга. Засяга само тези, които се отглеждат за кожа, за козината, а това е само норката в България, няма други. Тъй като ние така сме задали и въпросите към министерствата, които получихме. Ние ги питахме за ценни кожи по принцип, не сме ги питали за норка.
Отговорите, които дойдоха отвсякъде са конкретно за норка, така че е недвусмислено, че в България това не касае друг бизнес, освен норките и няма никакво друго основание.
Само още искам да Ви прочета, че Министерството на околната среда и водите в отговора си към Комисията по земеделие препоръчва „въвеждане на стриктна регулация и ограничение за отглеждане на животни за ценни кожи, като счита, че предложеният проект на ЗИД“, тоест това което Ви казах, че не съм вкарал това в сегашното разглеждане, защото е въпрос на бъдещи разговори... На Закона за ветеринарно-медицинската дейност, който има отлагателен период за срок до 2021 г. Те казват, че го подкрепят, но единствено препоръчват срокът да не е 2021 г., а 2023 г.“ Пак Ви казвам, това вече е друг разговор. По принцип те всъщност подкрепят даже Закона за изменение и допълнение.
Това е следващ разговор. Нека да видим как ще премине гласуването, каква е формата на подкрепа, оттам нататък всичко остава според решението, което ще предложим, остава решение на всеки един от нас като депутати, кой ще подкрепи евентуално такъв иск да подкрепи подобен законопроект. Това вече е следващата стъпка. В момента говорим само за инициативата и за подкрепа, или не подкрепа, на инициативата. Благодаря.
Заповядайте.
ХАЙРИ САДЪКОВ: Благодаря Ви господин Кутев.
Мисля, че тази тема е доста дискусионна, защото трябва да я погледнем от всички аспекти. Ние сега в момента коментираме отглеждането, фермите, начина на хуманно отношение и една забрана, която да предотврати отглеждането по принцип като цяло. Но този продукти търси ли се на пазара, модният сектор търси ли го? Ако го търси ще продължи да се предлага на пазара този продукт.
Едно избързване в това отношение не би ли насочило производството му в сивия сектор – някой да ги скрие, да ги отглежда още по не хуманно, да не преминем в друга плоскост. Може би трябва да мислим малко по обстойно по тази тема. И ако трябва да насочим усилията си нека да бъдат към тези, които ползват тези продукти и забраните да бъдат по-скоро там. Когато няма къде да продадеш продукта си, няма да го произведеш.
Дискусия има по тази тема, мисля, че доста сериозна, иначе нищо против хуманното отношение. Всеки един човек би погледнал по този въпрос много сериозно, но контролът върху отглеждането, начина, по който те биват умъртвявани, това се отнася за всички животни. Така че не е само към този тип животни и начина, по който те се отглеждат.
Това е тема и по принцип би трябвало да обект на контрол на институциите на държавата. Мисля, че фокусът и акцентът малко са по встрани и по-широк е аспектът на този разговор и тази дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Алтимирска
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Аз също благодаря за тези въпроси. Явно е, че информацията и се радвам, че тази информация стига до Вас и се надявам да тя продължи да стига, защото ние сме изпратили много малка част от нея.
Наистина има още много материали, експертни доклади, включително международни такива, които бихме могли да изпратим, за да се убедите и реално да разгледате, за да видите дали предложението е миродавно.
По отношение на това какво точно са ценни кожи, трябва да стане ясно, че това са едни диви животни, които са затворени в клетки с единствената цел да бъде взета тяхната козина – основният продукт е козината на животните. Тук не става въпрос за селскостопански животни от сорта на агнета, кози или други животни, от които също може да се добива козина. Дори зайците не влизат в тази категория, въпреки че има много заешки козини, пак за аксесоари.
Това, което искам да добавя е, че не основната, но една от причините да се насочим точно към забраната е защото в рамките на няколко години ние се убедихме, че трудно е, да не кажа невъзможно е да очакваме някакъв контрол по отношение на хуманното отношение в тези обекти, дори контролът по отношение, както казваме на изискванията, които присъстват вече в наредбите.
За пример ще дам, че в наредба 2 например пише: „Че такива животновъдни не би трябвало да се строят в близост до други животновъдни обекти“. Факт е обаче, че най-голяма ферма в България, която годишно убива 120 хиляди животни, това е цифрата от миналата година, тази година те ще бъдат много повече. Този обект е в съвсем пряка близост до ферма за пилета. Това е недопустимо според изискванията на наредбата, но въпреки това е допуснато. Както каза Любомила преди малко, в наредбата не фигурира видът американска норка за допустим за отглеждане, въпреки това години наред се отглежда американска норка.
Още нещо ще кажа – миналата година, когато търсихме информация за фермите и пускахме заявления за достъп на информация до БАБХ, за да ни каже колко обекта има в страната, те казаха, че има два обекта.
Малко след това ние разбрахме, че съществува трети обект, който е бил регистриран, но не фигурира в регистрите на БАБХ и съответно не е упражняван контрол върху този обект. По какъв начин ние бихме могли да бъдем сигурни, че се спазват всички изисквания за хуманно отглеждане, както казах за отстоянията, въобще всички нормативни изисквания.
Кадрите, които имахме от фермата, показа ясно, че не само не спазват, защото в европейското законодателство не е допустимо да се отглеждат по повече от три животни в клетка, там се отглеждаха пет и шест. На кадрите имаше толкова много нарушения, които са факт.
ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ: Искам само да те поправя, че всъщност в Европейската директива, която се отнася за този тип ферми за животните с кожи, там размерът на клетките, с който са оборудвани тези ферми е предвиден за едно животно. В момента се отглеждат три, четири, пет животни, на места в кадрите, които имаме се виждат повече от пет.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Неслучайно ги изброяваме тези примери, защото те са поредното нещо, което ние забелязваме, че не се случва както трябва. Именно това е още един аргумент да искаме не по-добри изисквания, а да искаме забрана.
Също така по отношение на ОВОС, когато се прави една свинеферма по Закона за оценка на въздействие на околната среда, всъщност се изисква за 40 хиляди свине да се направи ОВОС и е задължително. А тук инвестиционният проект, който е направен за норките е за 400 хиляди животни и не е направен ОВОС. Тоест по какъв начин може да се предвидят влиянието и рисковете върху околната среда при положение, че не е направен такъв ОВОС, а то фигурира реално в Закона.
Член 67 от Закона за биоразнообразието казва точно това, че когато се въвеждат за отглеждане чужди видове би трябвало те да преминат една програма за овладяване на риска и така нататък. Това нещо не е направено, така че не сме склонни да вярваме, че е възможно да се регулират с условията, при които в настоящия момент се регулират тези неща. Това е причината да искаме забраната.
Пак казвам, цифрата, защо се изисква забрана и защо рискът да влезе в сивия сектор не е толкова съществен в случая. В момента, както казах 120 хиляди животни годишно се убиват и това е само в две ферми. За сравнение в Дания фермите са 1500.
Съответно можете да си представите какво количество животни има. Ако тук това нещо се случи кой ще гарантира, че няма да изчезнат 47 местни вида, при положение че само от една ферма има толкова бягство на животни и вече има дива популация. Само фермата до село Маджерито беше достатъчна, за да се види, че в рамките на три години не може да се овладее това бягство на животните и те вече са в дивата природа. Ако 50 или 100 в сивия сектор със сигурност не може да има толкова много ферми и толкова много животни да се отглеждат.
Имаме информация, че да, има такива малки семейства, които си гледат по няколко животни, дерат си ги, правят си кожи от тях. Да, даваме сигналите оттам какво се случва, незнаем, знаем, че и за нутрий има подобни неща, но в никакъв случай не в такива мащаби. Говорим за 120 хиляди животни годишно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги, предлагам Ви да прочета проекта за решение, който имаме.

Предложението е:

1. Подкрепяме Националната гражданска инициатива за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животните с цел добива на ценни кожи в Република България под номер от 22 юни 2018 г.

2. Препоръчва на народните представители в най-кратък по тяхна инициатива да внесат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.

Тук става дума за две решения, които са всъщност само в подкрепа и не ангажират никой, който не иска да предприеме и не можем да ги ангажираме, защото няма това в правомощията си.
Ако искате да преминем гласуване, или ако имате някакви забележки към текста?

Който е съгласен с така направените решения, моля да гласува.

За – 9, против – 1 и въздържал се – 1.
Приемаме тази точка.
Благодаря.

Моля Ви за момент да одобрим графика на приемната, който Вие имате. Мисля, че няма нужда да го чета, Вие сте го видяли. Има ли някой против графика? (Реплики.)
Предлагам Ви да го одобрим принципно, а пък тези разлики после ще ги договорим с колегите на място. Да си каже кой къде не може, ще разместим графика няма проблем, но принципно да знаем, че сме го приели.
Моля, който е съгласен с графика да гласува.
За -11.

В точка разни искам да Ви кажа, госпожа Дариткова, това касае конкретно Вас, готвим се на 11 октомври да направим една кръгла маса по инициатива на организациите с белодробни заболявания.
Ако си спомняте ние в началото на годината направихме специално заседание, на което обсъждахме кислородолечението, тогава заместник-министърът на здравеопазването пое определени ангажименти затова, че там могат да се придвижат някои неща, специално по отношение на кислородолечението.
Нашата идея е сега през месец октомври да направим преди началото или поне преди края на бюджетната процедура, с идеята ако може по някакъв начин да въздействаме. (Реплики.)
Не сме уточнили точно дата, може да бъде и в сряда. Ще се разберем за датата. Казвам, че от името на Комисията правим тази кръгла маса, специално по искане за белодробните заболявания, разбира се, ще бъдете поканени всички. Госпожа Дариткова със сигурност специално. (Реплики.)
Когато уточним кога и по часове ще изпратим на всички членове на Комисията покани за кръглата маса.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,22 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев

Стенограф:

Мария Николова