---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л

№ 21


На 25 октомври 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Антон Кутев – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, предлагам да започваме.
В дневния ред на днешното заседание, както знаете, би трябвало да има две точки:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г., за първо гласуване.
2. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Имаме нов член на Комисията – господин Запрян Янков.
Радвам се, че сте избрали нашата комисия. Надявам се на ползотворно сътрудничество.
Гостите, които ще присъстват на заседанието – очевидно те не са толкова, колкото са написани тук, но все пак ще прочета тези, които са заявили участието си:
Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“, администрация на омбудсмана, Любомира Аршинкова – главен експерт в дирекция „Интеграция на хората с увреждания“ в МТСП;
От Националния съвет за интеграция на хората с увреждания: Стилян Баласопулов, Елка Тодорова, Васил Долапчиев, Малинка Велкова, Адриана Стоименова, Веселина Любомирова, Петър Велчев и Веска Събева;
Представителите на майките на деца с увреждания: Вера Иванова, Ралица Ковачева, Мая Стоицева, Весела Одажиева, Валентина Ташкова, Ирена Юручка, Димитрина Русева, Христо Серафимов, Боряна Драганова и Кристина Николаева.
Заместник-министър Русинова, предполагам, Вие ще представите Законопроекта. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми майки, уважаеми представители на неправителствените организации! Преди да започна с представянето, може би се чудите какви са тези подаръчета – това са сувенири, които са изработени от едно социално предприятие, казва се „Морски знаци“, от Бургас, и е предприятие, в което работят само хора с увреждания. Донесла съм ги, защото мисля, че символът на този закон е много важен за нас – това са първите стъпки за една истинска реформа в сферата на хората с увреждания. В това предприятие в момента работят 15 човека. Освен хубавата история, че много хора успяха да намерят възможност да работят, има и много романтична история в него: едни от първите млади хора, които започнаха да работят там, се срещнаха, влюбиха, ожениха се, имат и деца. Така че мисията ни е възможна, макар бавна и трудна.
С предложения законопроект считам, че отговаряме на модернизация на националното ни законодателство, първо, по отношение на прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания; второ, със застъпване на определени акценти, които касаят подобряване на достъпа до всички публични услуги, като се започне от всички услуги, свързани със социално включване, всички услуги, които касаят достъп до здравеопазване, достъп до образование и така нататък.
Считам, че първите стъпки, които се направиха с този законопроект, в комплект със Закона за социалните услуги, който в момента е на публично обсъждане, ще реформират системата. Мисля, че вчерашните заседания, както и днешните обсъждания в три комисии, и работата на парламента, и приносът, който може да има всеки към този закон, ще подобрят текстовете, така че те да отговарят на нуждите за интеграция на хората с увреждания. Не се съмнявам, че има политик, човек в обществото ни, който да не се съгласи с факта, че всички ние дължим много на хората с увреждания.
Ще маркирам някои от по-важните реформи, които сме заложили в текста, защото съм сигурна, че добре го познавате вече. Първо, това, което предстои като промяна, макар и неведнага, е създаване на различни предпоставки, за да се подобри и наистина да се направи смислена индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания.
Това има няколко стъпки. Първо – изработване на методика, която ще се прилага от Агенцията за социално подпомагане на първия етап, за индивидуална оценка на хората с увреждания. В по-късен етап – превръщане на сегашната Агенция за хората с увреждания в Държавна агенция за хората с увреждания от 1 януари 2021 г.
Създаване на Съвет за наблюдение, който ще има ангажимент да извършва дейности по насърчаване, защита и наблюдаване на прилагането на Конвенцията, който има определен статут в Закона, с представители на омбудсмана и считам, че е добър механизъм, който би осигурил по-добро хоризонтално прилагане на разпоредбите на Конвенцията.
Определяне на нови форми на подкрепа, които изцяло се базират на индивидуалната оценка, като те имат характер на два вида подкрепа: от една страна – финансова подкрепа, от друга – социална подкрепа за интеграция. На база на тази индивидуална оценка – съобразяване на конкретната подкрепа на държавата с индивидуалната нужда на всеки един човек.
Предвижда се индивидуалната оценка на потребностите, включително критериите и оценката на броя часове, начинът на ползване на лична помощ, необходимост от ползване на социални услуги и така нататък, да бъдат изготвени на база на методика, която се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.
Предлагаме промени в начина на формиране на финансовата подкрепа, която компенсира разходите, породени от увреждания, и представлява сума, съобразена със степента на увреждане, като предложението, което е направено в Закона, е съобразено с ежегодно определяната от Министерството на труда и социалната политика и предлагана на Министерския съвет линия на бедността.
За хората със степен на увреждане между 50 и 70% финансовата подкрепа е 7% от линията на бедност; между 70 и 90 – 15%; над 90 – 25 на сто от линията на бедност; над 90% степен на увреждане с чужда помощ – хората, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 30% от линията на бедност; и над 90% степен на увреждане с чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност в размер на 57 на сто от линията на бедност.
Предвижда се втори компонент на база на индивидуалната оценка – това са целевите помощи съобразно вида на увреждането и в зависимост от потребностите на оценяваното лице, като от 1 януари 2020 г. финансирането и предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания ще премине към системата на здравеопазването, където е логичното място, тъй като там са специалистите, които могат да преценят какво е необходимо.
Създаване на предпоставки за повече заетост на хората с увреждания, въвеждане на квотния принцип по отношение на работодатели с численост над 50 човека за определен брой служители, които са хора с увреждания, и същевременно създаване на подкрепа и за хората, които трябва да бъдат адаптирани към работната среда, и за самите работодатели, така че да могат трайно да интегрират хората с увреждания.
Предвижда се изцяло нова услуга на Агенцията по заетостта на регионално ниво, която ще предоставя специализирано трудово посредничество за хората с увреждания. За пръв път регламентираме нова форма на заетост – защитената заетост за хора с трайни и множество увреждания, която се осъществява в центровете за защитена заетост, извън сега съществуващите форми; както и една важна стъпка по отношение на подсигуряване на важната спомагателна функция, която би подпомогнала всички органи и институции, които изпълняват политиката за хора с увреждания – надграждането и доизграждането на информационната система. Извънзаконовите стъпки, които са предложени тук в Закона, вече са и предприети действия от наша страна според още ангажименти, които бяха приети в началото на есента.
Допълнителните средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за подкрепа на политиката за хора с увреждания през тази година са 150 милиона, като общият размер на средствата към Закона за хората с увреждания е 486 милиона. Като обща сума в Бюджет 2019 г., който се предвижда за хора с увреждания, за подкрепа на интеграцията, е малко над 755 милиона, като тук са включени допълнителните средства, които са насочени към винетките и така нататък, по-голямата част от политиките, които не са свързани само с бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
На разположение съм за въпроси или допълнения, както и за предложения от Ваша страна за подобряване на текстовете.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, мнения, становища? Не виждам засега.
Някои от гостите?
Заповядайте.
ЕВА ЖЕЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми от името на националния омбудсман да подкрепя двата внесени законопроекта. Всъщност в тази зала няма защо да защитавам позицията на омбудсмана – тя е известна през последните шест месеца, изключително публична е, изключително в нейните детайли. Бих искала да кажа и от името на омбудсмана, че това е добър пример как в България реформите не трябва да бъдат отлагани, защото всички сме убедени, че те след това са изключително трудни, изключително тежки.
Разбира се, че с двата законопроекта няма да се решат всички въпроси и ние да отговорим на принципите и разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания и Конвенцията на ООН за правата на детето, но това е изключителна крачка в посока утвърждаване на принципите на защита правата на хората с увреждания. Смело можем да кажем, че онова, което е много ценно за двата проекта, дай боже да не се отлагат и да могат всички достижения, които са в двата законопроекта, да станат факт – те са основани на човешки права, което е изключително важно. Така че от името на омбудсмана Ви благодаря за възможността да защитим Закона.
Разбира се, че те имат нужда от Вашата политическа воля, от Вашето разбиране, от Вашата експертност и от Вашите усилия наистина да станат закони, които ще работят в името и в подкрепа на правата на хората с увреждания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви и аз.
По самия законопроект не мисля да се изказвам – за някои от нещата имам предложения за промени, които ще внеса между първо и второ четене. Сега няма да говоря по тях, защото няма смисъл да ви въвеждам в това.
Тъй като вчера слушах изказванията на господин Коралски и на още няколко човека в друга комисия, искам все пак да обърна внимание на нещо. Говорих с господин Коралски за това, че един куп министерства трябва да предприемат законодателни мерки, които трябва всъщност да добавят законодателството към това, което е направено до момента. Това нещо, както Вие добре знаете, е записано в Плана. В Плана за интеграция на хората с увреждания си пише точно министерствата, които имат ангажименти. От името на нашата комисия още през 2017 г. пуснах питания до всички министерства за това докъде са стигнали с изпълнението на Плана. Мога да Ви предоставя, ако искате да видите, отговора, който получих – той беше буквално вулгарен според мен, защото от повечето министерства получих един и същи отговор – абсолютно copy-paste, което ще рече, че отговорът всъщност е дошъл от Министерския съвет, най-вероятно от началник на кабинета на министър-председателя. Така или иначе отговорът беше: гледайте си работата, всичко ни е наред, ние си спазваме графиците. Очевидно тези графици не са спазени – ако някой се интересува, мога да му предоставя писмата с дата ноември месец 2017 г.
Обръщам внимание на това, защото спорният момент, който сега има в Закона, е: кой ще оглави всъщност този съвет – дали ще е вицепремиерът, или министърът? Лично аз подкрепям категорично идеята, заложена в Закона, това да е вицепремиерът, защото това е смислено точно по причината, че някой трябва все пак да координира тази дейност и някой трябва да успява да въздейства върху различните министерства за нещото, което имаме като План, да се изпълнява. Така че тази координация трябва да е на ниво вицепремиер – друг е въпросът: кой е вицепремиерът? Това вече е отделна тема, която трябва да се обсъжда отделно.
Като цяло подкрепям това, което е заложено в Закона, защото то има смисъл. В същото време обръщам внимание на всички, че в Плана за интеграция на хората с увреждания има срокове, разписани по министерства, от които според мен нито един не е спазен, въпреки, както казах, циничния отговор, който получих от министерствата.
Колеги, имате думата.
ВЕРА ИВАНОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря, че обещахте и спазихте срока, законите вече са тук – това е първата стъпка към нещо по-добро за хората с увреждания, но трябва да се продължи. Основното е премахването на ТЕЛК, защото ако продължаваме с този действащ ТЕЛК, нищо от Конвенцията няма да бъде спазено. Най-важното е индивидуалният подход и оценката на всеки според нуждите, а не според степента на тази недействителна оценка в ТЕЛК системата.
Основно за органа, това е и наше искане – да е вицепремиер, тъй като наистина от този план нищо не се е изпълнило и няма как да се изпълни, ако отговаря само Министерството на труда и социалната политика, защото ние, децата ни, хората с увреждания не са само в това министерство. Свързано е най-вече с Министерството на здравеопазването – от него тръгва всеки един проблем, болест, увреждане, каквото и да е, минава през Министерството на образованието и чак тогава е Министерството на труда и социалната политика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви и аз.
Други мнения?
Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Имам няколко въпроса, свързани със Законопроекта.
Единият е свързан с финансовата обосновка в Проекта. Както знаем, през миналата година бяха предвидени около 679 млн. лв. по различните закони, свързани с хората с увреждания. Ще ги спомена, за да не съм голословна. По Закона за интеграция на хората с увреждания – 268 млн. 345 хил., по Закона за семейни помощи за деца – 161 млн. и малко повече, по Националната програма „Асистенти на хора с увреждания“ – 6 млн. 700 хил., добавката по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване – 88 млн., за дофинансиране дейността на национално представените организации – около 4 млн. 400 хил., и за социални услуги без местни дейности – 150 млн. лв.
От изложението, което Вие направихте, стана ясно, че общият бюджет, който е планиран за политиките за хора с увреждания, възлиза на 755 млн. лв., което донякъде не се припокрива с твърдението за увеличените средства от държавния бюджет за 2019 г.
Ще Ви помоля да ни дадете, ако имате такова разяснение, по отношение на това, което наистина се предвижда по новия законопроект и този, който след малко ще разглеждаме в Комисията, и по другите закони, по които се изпълняват политики за хората с увреждания, за да видим дали необходимият финансов ресурс е обезпечен, защото по другото законодателство също има съответните финансови ангажименти.
Другият ми въпрос е, общо взето, свързан с концепцията и визията на Министерството – много от становищата, които в момента са ни предоставени по отношение на този законопроект, коментират експертизата, която в момента се прави през ТЕЛК-овите решения, и обхвата на Закона върху заинтересованите страни. В момента по начина, по който са формулирани политиките за хората с увреждания в Закона, виждаме, че донякъде не става ясно: какъв обхват тя би имала върху по-възрастните хора, които бяха без възможност за самообслужване, които са без ТЕЛК-ови решения, и доколко подкрепата за тях би била ефективна, каквато беше по тази национална програма за лични асистенти и домашни помощници, която беше обезпечавана от държавата? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Колеги?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много за поставения въпрос.
За съжаление, не 100% от всички разчети са с мен, защото някои от тях са в Закона за бюджета. Знаете, че предстои през следващата седмица да спазим законовия срок и да бъде внесен в парламента, извън финансовата обосновка към Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Помощите за хора с увреждания по ЗИХУ, които са били през миналата година в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, са 199 млн. 950 хил. В бюджета за 2019 г. са 483 млн. 250 хил.
Месечните добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане миналата година са 161 млн. 104 хил., за 2019 г. са 172 милиона.
Асистентската програма, която се изпълнява в Националния план за действие по заетостта и цели подкрепа с лични асистенти за независим живот, тоест зависим член на семейството да започне работа, през миналата година е малко над 6 млн. 700 хил., за тази година са 7 милиона.
През миналата година разходите, които бяха предвидени за лични асистенти вследствие на Програмата „Независим живот“, които се администрираха от АСП през тази година, засега са предвидени в централния бюджет също с по-висока стойност заради повишената минимална работна заплата – малко над 71 милиона.
Има повишение на сумата, която се предвижда за винетки – 22 милиона.
Останалите повишени разходи ще ги видите в момента, в който се внесат проектобюджетът на държавното обществено осигуряване и Законопроектът за Бюджета.
По отношение на реформата в ТЕЛК-овете – предполагам, че при подходяща форма на заседание колегите от Министерството на здравеопазването могат да споделят какви са реформите, които са направени – това, което предстои.
Онова, което Министерството на труда и социалната политика, като продължаване на реформата за хората с увреждания – както споменах в самото начало, това са първите стъпки – въвеждане на стандартите на Световната здравна организация за оценка на потребностите на хората с увреждания, подобряване на заетостта на хората с увреждания. Неслучайно започнах с тази тема, защото много малък процент са хората с увреждания, които работят.
Тук е мястото да спомена, че реформите, които се правят в системата на образованието по отношение на включващото образование, системите за подобряване на достъпа на хората с увреждания до заетост, отнемат време и не могат да се решат за една вечер, тъй като трябва да мине достатъчно дълго време първо децата да завършат училище и да бъдат подкрепени, но считам, че те са в правилната посока, а най-вероятно трябва да бъдат и осъвременявани непрекъснато.
Със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ през тази есен отворихме нова възможност за заетост на хора с увреждания – с около 20 милиона подкрепяме българските работодатели да наемат хора с увреждания. В рамките на 24 месеца ние заплащаме заплатата на база на минимални осигурителни прагове и ако работодателят задържи шест месеца след тези 24 месеца човека с увреждания на работа, даваме допълнителен бонус от шест заплати. Това на практика означава заетост от три години, което прескача и прага за срочните трудови договори. Общо взето, доста добре се изпълнява от септември досега тази програма. Има множество заявки – към момента са сключени над стотина договора и се надяваме трайно, за около три години да подкрепим минимум 1100 – 1200 човека, които са регистрирани в бюрата по труда.
По отношение на подкрепата на хората в неравностойно положение, които не само са хора с увреждания – много често това са и пенсионери, които са самотно живеещи, хора, които живеят в малките населени места. В края на този месец – началото на следващия стартираме изцяло нова програма „Патронажна грижа“ – изцяло нова услуга, която ще е насочена към всички общини на територията на Република България. За нея са отделени 46 милиона. Финансирането за всяка община ще бъде съобразено с броя на хората с увреждания, броя на възрастните хора, отдалечеността на малките населени места от гледна точка на обществен транспорт, за да могат те да бъдат обгрижени. Целта й е да подкрепи не само с лични, домашни асистенти, както до момента общините са го правили за хората, които са в риск, а и да допълни с подкрепа на така наречената интегрирана социално-здравна услуга. Тоест медицинска сестра или медицинско лице, ако е необходимо да посети човек в дома, да може да го направи или да бъде оказано съдействие да се закара в доболнична помощ, като считаме, че това ще бъде в голяма степен в подкрепа на реформата в здравеопазването. Надяваме се тази програма да бъде добре развита от всяка една община през следващата година.
Тук е мястото да спомена, че през тази година Министерството на труда и социалната политика започна и дългата реформа по отношение на дългосрочната грижа, и първия етап от затваряне на домовете за възрастни, за хора с увреждания – дълга и чакана реформа, която считам, че в следващите няколко години ще намери подкрепа с европейски средства и ще промени голяма част от услугите също.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Коралски.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Уважаеми господин Кутев, уважаеми народни представители, дами и господа! Тъй като вече на два пъти се постави въпросът за ТЕЛК, ще ми позволите само да направя едно разяснение. За да е по-ясно за какво става дума, ще се позова на § 1 от Допълнителните разпоредби на Законопроекта, който по същество възпроизвежда чл. 1 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, или по-точно т. 2 от него, в която се казва, че „Хора с увреждания са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот“. Тази дефиниция за хората с увреждания, която е на ООН, предполага, че винаги, независимо как ще се нарича тази институция, трябва да има такава, която да удостовери, че лицето страда от трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност. Дали тя ще се казва НЕЛК, дали нещо друго, така или иначе в основата на това ние да разберем какъв е основният здравословен проблем и оттам нататък вече да търсим преодоляването на преградите, които той поражда пред хората с увреждания, трябва да преминава през такава експертиза.
Разбирам, че самото название ТЕЛК е натоварено с негативни усещания и възприятия, но, от друга страна, Вие знаете, че в началото на тази година беше променена Наредбата за медицинската експертиза, която по нов начин постави въпроса с експертизата на хората с увреждания, където те се произнасят вече само за вида и степента на увреждане на хората с увреждания, а пък оттам нататък цялостната оценка на това по какъв начин те да бъдат подпомогнати е разписана в Закона. Да, ТЕЛК ще има, нещо повече – тази Наредба за медицинската експертиза беше приета под условие, че след шест месеца, тоест горе-долу след приключване на годината, ще бъде направен анализ на това по какъв начин тя въздейства върху правата на хората с увреждания, дали опасенията, че много хора ще останат извън нейния обсег или по-скоро ще бъдат намалени техните вид и степен на увреждания – ще бъде преценено. Тогава има уговорка тя евентуално да бъде подобрена с оглед натрупания опит от предлагането през тези шест месеца.
Що се касае до Закона, за да е ясно, в края на краищата тези 400 милиона и нещо са само за мерките, които са по този закон. Това, което Вие започнахте в самото начало, което е една от препоръките на Комитета за правата на хората с увреждания към Република България в резултат на това, че защитихме първия си национален доклад през септември месец в Женева, е, че политиката за хората с увреждания трябва да се разпростира по всички закони, където се намират и останалите хора. Затова раздели за хората с увреждания трябва да има и в Закона за спорта, и за културата, в Закона за движението по пътищата – навсякъде, тъй като е очевидно, че в тези области са преградите. Законът изрично трябва да посочва по какъв начин тези прегради се преодоляват. От тази гледна точка в този закон не може да се намери решение например за достъпната среда, което очевидно би следвало да бъде намерено в ЗУТ (Закона за устройство на територията) по начина, по който се проектира, контролира, изпълнява и всичко останало, свързано с достъпната среда.
Колегите правилно отбелязаха – това е необходимият, но не достатъчен закон. Той дава рамката, посочва отговорностите на институциите, но оттам нататък би следвало да се изпълнява този план, който Вие посочихте, с оглед промяна на нормативната база за привеждане в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви, господин Коралски.
Между другото, ще взема да Ви препратя тези отговори, защото наистина в края на 2017 г. голяма част от министрите нямаха усещането, че имат задължение по синхронизиране на това законодателство, писмено изразено до Комисията – ще Ви ги препратя да се запознаете.
Заповядайте.
ВЕРА ИВАНОВА: Благодаря Ви.
Искам само да уточня за ТЕЛК.
Господин Коралски, към Вас ще се обърна, тъй като няма промяна в Наредбата на ТЕЛК. Докато ТЕЛК-ът се оценява на степен – най-обикновено ще кажа – на негодност, ние не можем да разчитаме на някаква промяна. Сигурно на някои хора ще им намалят процентите, на други ще им ги увеличат, но докато не пише „остатъчна функционалност на човека“, няма кой работодател да вземе такъв човек. По-добре вижте как е реалността в България.
В нашето така наречено споразумение, макар че я няма тази дума в документа, е записано, подписано е и от Министерството на труда и социалната политика, че ще има реформа. Те също бяха започнали тази реформа – ние не знаем защо я спряха, но тръгнаха точно по този правилен начин, както е навсякъде. Това нещо с ТЕЛК-а няма да остане по този начин.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Заповядайте.
МИНЧО КОРАЛСКИ: Работата в Министерството на труда и социалната политика не е спряла. Вие знаете, че имаше един проект, който е свързан с това да видим по какъв начин този универсален инструмент, който се използва в много страни в Европа – ICF, или класификаторът на функционалните потребности, трябваше да се приведе; да видим по какъв начин ще го адаптираме към оценката на работоспособността и да продължим работата. Така че работата не е спряла, просто изчакваме този инструмент да бъде наложен към политиката за хората с увреждания.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Искам да се върнем към конкретната тема на обсъждане – Законопроекта за хората с увреждания. Смятам, че този законопроект наистина е добре структуриран и ясен, съобразен с международните стандарти в сферата, а именно Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Целта му, която се постигна според мен с обединените усилия на всички, е именно да търсим по-добри варианти за интеграция на хората с увреждания, защото това е намерението и философията на този закон.
Бих искала по-скоро да се обърна към здравните аспекти на Законопроекта и да изразя своето удовлетворение от това, че много положително според мен е регламентирането на законово ниво – приемане на Национална програма на Министерския съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, за ранна диагностика и профилактика на генетични, пренатални и придобити състояния.
За мен е много важно да търсим добрата интеграция, но и профилактиката е от голямо и съществено значение. Всичко, което сме направили до този момент като възможности за пренатални тестове, за диагностика при новородените за тежки наследствени заболявания, трябва да бъде надградено и доразвито, защото трябва да се търси превенцията, която винаги идва с по-голяма тежест в преодоляването на проблемите, отколкото последващото лечение и търсенето на различни варианти за социална интеграция.
В Министерството на здравеопазването работата по реформата в ТЕЛК, в медицинската експертиза – ясно е и аз ще потвърдя думите, че наименованието ТЕЛК е натоварено с много негативни спомени, очаквания, затова смятам, че е важно: от 2020 г. е записано в Закона, че помощните средства ще се изплащат през Националната здравноосигурителна каса, като се финансират от бюджета.
Това е важно, защото считам, че медицинската експертиза и конкретната потребност на пациента трябва да вървят ръка за ръка и само лекарят, който наблюдава състоянието, може да прецени какви помощни средства могат да бъдат необходими, индивидуално преценени и адаптирани към съответния човек с някакви допълнителни потребности от подобряване на функционалността му с тези средства.
Важно според мен е и това – ще подчертая, че както здравеопазването, така и социалната дейност трябва да бъдат ангажимент не само на съответното министерство, а на всички министри – това може да бъде отразено в дейността им. Разбира се, оценката може да бъде по различни начини произнесена. Вярвам, че реформата в ТЕЛК ще продължи.
И е важно, че ние ще търсим реално изградена информационна система в следващата година, и това ще бъде регламентирано чрез законовите промени, които се въвеждат с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Бюджета.
Много е важно, освен регистъра на хората с увреждания и проследяването на тяхното състояние, което Министерството на здравеопазването се ангажира да направи, да имаме и добра информационна система на трудово-експертните лекарски комисии, за да може обменът на информация и документооборотът да бъдат коректни и точни, за да се справим с неточностите и да можем да разчитаме поне на първо време, докато се постигне съгласие за реформата в ТЕЛК, да имаме коректност на медицинската експертиза в максимален обем, който е възможен при сегашната нормативна уредба.
Ние от Политическа партия ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта на първо четене и се надяваме всеки народен представител позитивно и конструктивно да предложи своите промени между първо и второ четене, за да имаме законова уредба, която е в посока на това, което е наше общо обединение и цел с предложения законопроект.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Голяма част от нещата, които говорим като достойнства на този законопроект, всъщност бяха част от исканията на майките на деца с увреждания по време на протестите. Аз си спомням, когато за първи път обсъждахме въпроса в Комисията – преди повече от година: голяма част от онова, което бях извадил тогава като основни искания, в момента наистина е залегнало тук, с изключение на ТЕЛК-а, който според мен още не е решен. И въпросът за това как да работи Държавната агенция, и кой ще администрира тези работи, и въпросът за индивидуалната оценка, и въпросът за това, че помощните средства трябва да отидат в Министерството на здравеопазването – все искания, които бяха отправяни нееднократно. Слава богу, накрая всички заедно стигнахме до решение в този контекст.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! В допълнение на това, което каза госпожа Дариткова, ще си позволя да коментирам съвсем накратко частта за образованието. Хубаво е това, че се следва философията на Закона за предучилищното и училищното образование по отношение на приобщаващото образование. Дори бих казала и смятам, че тук госпожа Анастасова ще ме подкрепи, но сферата на образованието вече е една крачка напред, защото там не говорим за интеграция, а за приобщаване, което е малко по-различно. Разбира се, това е процес. Знам какво ще ми кажете, но това е процес (оживление, реплики), който изисква подкрепа и време, ясно ни е.
Важно е обаче, че се тръгна отнякъде. Философията, която е заложена в Закона за предучилищното и училищното образование, е, че всяко едно дете има талант, че всяко едно дете може, и системата е тази, която трябва да направи така, че да го подкрепи и да му даде възможност за развитие. Съзнавам, че това изисква много време и усилия. Така е, но пък аз лично съм оптимист, че все някога това ще се случи. В този смисъл ще си позволя между първо и второ четене да направя някои корекции с оглед синхронизирането на текстовете в частта образование със Закона за предучилищното и училищното образование. Има текстове, които се преповтарят, което чисто технически и от юридическа гледна точка не е допустимо по Закона за нормативните актове. Има някои неточности по отношение на предоставените функции, но това са неща, които искам само да маркирам, за да ги имаме предвид и съответно да можем да ги изчистим в една посока между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Колеги?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Господин Кутев, колеги, уважаеми гости! Солидаризирам се отчасти със становището на Министерството на образованието и науката, с което се запознах. Правилно се счита, че в Закона за предучилищното и училищното образование са заложени доста дейности по приобщаващо образование, което в значителна степен касае и децата с увреждания. Правилно е казано, Министерството се изказва негативно за това примерно личните асистенти задължително да влизат в клас и така нататък – да не изпадаме в подробности, тоест задачата според мен между първо и второ четене е да се прецизират някои текстове.
От една страна, Министерството например в този конкретен случай е право, тъй като има екипи за подкрепа на личностното развитие, които преценяват какво е необходимо на детето в училище. Министерството посочва, че примерно директорите имат права да сключват договори с помощник на учителя и така нататък. Така е – те могат да имат права, но на много места нямат пари да направят това. Там е добре да не е толкова ултимативен този текст, но да остане възможността по преценка на тези екипи да влизат и личните асистенти с детето в училище. Това са вече детайли, които явно между първо и второ четене ще бъдат уточнени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Една реплика към госпожа Анастасова. Всъщност тук текстът е ултимативен, но според мен осигурява достъп и присъствие на асистенти на деца и ученици с увреждания, когато в Плана за подкрепа е посочено, че се нуждаят от подкрепата на асистент, но не се казва как, тоест за мен текстът е твърде общ и не ограничава възможностите. Наистина според мен текстът е по-общ и дава възможност за гъвкавост, но можем да го прецизираме така, че да е работещ в тази посока. Знам, че Министерството на труда и социалната политика работи впоследствие по последния вариант, но явно има неточност. Според мен няма проблем, но ще го коментирам с Вас допълнително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Имам само още един въпрос. Съжалявам, че не го зададох в предходното ми изказване. Той е свързан със създаването на новата структура през 2021 г. – Държавната агенция, която ще се занимава с индивидуалната оценка на потребностите.
Онова, което ми направи впечатление от коментарите на Министерството на финансите, беше свързано с това, че в момента на територията на страната функционират агенциите за социално подпомагане – териториалното разпределение на новата структура ще бъде на същия принцип, в същия териториален обхват от 149 структури, които ще извършват тази оценка на потребностите.
Не би ли било по-ефективно (аз съм прочела становището на Министерството на труда и социалната политика по всички тези предложения, които бяха във връзка с консултациите на портала за обществени консултации, но в момента говорим за административна реформа, която предвижда създаването на нова структура към Министерския съвет), по-целесъобразно в структурите на действащите в момента и утвърдени структури на Агенцията за социално подпомагане да бъдат създадени такива звена, които да обезпечават индивидуалната оценка на потребностите, без да се налага създаването на тази агенция?
Другият ми въпрос е свързан с това, че предвиждате създаването на Агенция. Аз съм наясно, че това е доста сериозен процес – преминаването на персонала от Агенцията към Държавната агенция, обучение и други, но Вие фиксирате срок към 2021 г. Биха ли могли тези срокове да бъдат скъсени?
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Ще дам думата на госпожа Русинова, само да кажа, че преместването на дейността от Агенцията за социално подпомагане към Агенцията за хората с увреждания беше едно от основните им искания – това беше част от задачата, която решаваха. Вече дали не могат да се съкратят сроковете – наистина е реално.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви, господин Кутев. Факт е, че това беше едно от исканията, с което сме се съобразили. Бих отговорила първо, че всъщност няма значение каква е агенцията и какъв е нейният статут – важно е експертите, хората, които работят вътре, да си вършат работата както трябва.
По отношение на териториалната структура – факт е, че Агенцията за социално подпомагане има широка териториална структура, за разлика от една държавна агенция, която няма да има териториална структура. Все пак живеем в ХХІ век и се надяваме дотогава голяма част от електронизираните услуги, които е възможно да бъдат предоставени и целят подобряване на работата на администрацията, да са вече факт.
По отношение на структурата, самата агенция като такава, персонала и така нататък – още 2009 или 2010 г. с промени в Закона за администрацията числеността на администрацията в рамките на една система не може да бъде променяна, така че числеността на съществуващата Агенция за хората с увреждания плюс допълнителни бройки най-вероятно от Агенцията за социално подпомагане ще преминат към новата държавна агенция.
Считам, че срокът, който е поставен към момента в Закона, е възможно най-оптималният срок, защото след като се приеме Законът за бюджета, след като се приеме, надявам се на подкрепа, Законът за хората с увреждания, е нужно чисто правноорганизационното създаване на тази агенция, подкрепа на персонала, създаване на съпътстващите системи. Нека да не забравяме, че да може добре да функционира тази държавна агенция, означава, че всички останали връзки с информационните системи, които сме заложили, и от гледна точка на синхронизиране със системата на Здравната каса, и останалите системи трябва да бъдат факт. Съмнявам се, че е възможен по-кратък срок. На практика това са малко по-малко от две години.
Освен всичко друго, и персоналът трябва да бъде обучен и подготвен. Най-вече методиката, която ще бъде прилагана, за индивидуалната оценка ще започне да се прилага през следващата година. Не можем да считаме, че тази методика от първия ден, в който бъде подготвена и написана, ще е панацея и ще реши всички проблеми. Смятам, че е необходим преходен период, който да даде възможност на администрацията, заедно с всички, които я прилагат, и всички заинтересовани страни да намерят начина, по който най-добре да се приложи. Затова мисля, че такъв период е абсолютно нормален и оптимистичен.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Между другото, аз също смятам, че методиката ще бъде проблемът, защото знаете, че Вие се опитахте веднъж преди около година да направите промени в методиката – оказа се, че те не сработиха. Тоест тя при всяко положение ще бъде проблематична, освен този път да сме намерили пътя – трябва да се види на практика.
Колеги, други мнения? Няма.
Предлагам да преминем към гласуване по тази точка.
Госпожа Русинова искаше да ни покаже нещо – предлагам да е след гласуването, в точка „Разни“.

Моля, който е съгласен с приемането на Законопроекта на първо четене в Комисията, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка „Разни“.
Госпожа Русинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря много за подкрепата на Законопроекта. Надявам се, ако има текстове, които имат нужда от подобрение, между първо и второ четене да се прецизират.
Освен подаръчетата, които съм Ви донесла, през миналата седмица Министерството на труда и социалната политика стартира една важна кампания, която се казва „Мисията е възможна“, и съм подготвила едно кратко филмче, което искам да Ви покажа.
Знаете, че през 2009 г. не само МТСП – цялото правителство започна изключително тежка и сложна реформа. Мисля, че това е най-трудната и най-сложната реформа – затварянето на всички институции за деца в България. Много път извървяхме с много неща, които бяха постигнати, с много уроци, които научихме в годините – над 1000 деца промениха начина си на живот коренно и категорично след тази реформа. Остава ни последната фаза – затварянето на останалите домове за деца, лишени от родителски грижи, плюс 15-те дома за медико-социални грижи. Около 681 деца, които трябва да бъдат изведени в нови услуги и подкрепени.
Кампанията, която стартирахме, се казва „Мисията е възможна“ и разчитам на всички Вас, след като видите филмчето, убедени във всичко, което до момента сме правили, да постигнем ефект от това, което с годините е направено. Освен държавната подкрепа на децата, които поради различни причини са останали в услугите и държавата се грижи за тях – дали това са деца с увреждания, дали са деца, които са в риск, или са деца без родители, зависи не само от това, което държавата е направила, а и от подкрепата на обществото. Ако те нямат подкрепата на съседите, подкрепата на родителите, с които децата учат, никога няма да имаме реална интеграция. Считам, че особено майките на децата с увреждания ще ни подкрепят, защото няма нищо по-трудно от това да убедим обществото, че няма нищо различно в децата с увреждания – мислим, че това филмче го показва.
Разчитам на подкрепата точно на тази комисия, на всички депутати, независимо от цвета им, да бъдат наши мисионери, а и на всички гости, които са в залата. (Следва филмчето, подготвено от Министерството на труда и социалната политика.)
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря Ви за оптимистичния филм. Да се надяваме, че все повече български институции ще показват резултати от този тип. Пожелавам го на Министерството и на днешното управление.
Колеги, надявам се, че един добър пример може да се развива. Дано това да бъде пътят. Благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев


Стенограф:
Райна Зарева