---

П Р О Т О К О Л
№ 27


На 27 юни 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Кръводаряването в България: проблеми и решения.
2. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „Граждани за природа“, № ПГ-939-01-10, внесена на 27 май 2019 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Антон Кутев.

* * *

ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред на днешното заседание на Комисията е в две точки:
1. Кръводаряването в България: проблеми и решения.
2. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „Граждани за природа“, № ПГ-939-01-10, внесена на 27 май 2019 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
Това са двете точки.
Който е съгласен с така направения дневен ред, моля да гласува.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Колеги, по първа точка от дневния ред:
КРЪВОДАРЯВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ: ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ.
Основанието за тази точка от дневния ред е една инициатива на Националното младежко сдружение за здравна политика и мениджмънт, която касае проблеми в кръводаряването и в системата за кръводаряване. Това е един от случаите, в които очевидно имаме обществен интерес и имаме проблем, който поне според мен би могъл в някакви сравнително кратки срокове да намери позитивни решения, а има достатъчно голяма обществена важност и затова си позволихме да вкараме в дневния ред на Комисията тази точка.
За начало ще дам думата на представителите на Националното младежко сдружение, за да кажат за каква инициатива става дума и какво имат предвид.
Заповядайте.
Доцент Жеков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЖЕКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Националното младежко сдружение за здравна политика и мениджмънт напоследък констатира ред проблеми, пред които са изправени кръводаряването и трансфузионната хематология у нас, и то държа да подчертая – проблеми, въпреки огромния труд и огромния професионализъм на заетите в сектора медици, които присъстват и тук в момента.
На първо място, ниска мотивация на дарителите на донорска кръв, ниска здравна култура, страх от заразяване при кръводаряване, ниска активност на мобилните екипи за събиране на донорска кръв поради липса на специализирани транспортни средства за мобилно кръводаряване, а именно те са основа и бъдеще на кръводаряването в развитите страни.
За съжаление, видяхме различно финансиране на центровете по трансфузионна хематология, които са подчинени на Министерството на здравеопазването като второстепенни разпоредители на средства и многопрофилните болници с техните отделения по трансфузионна хематология, защото болниците, както знаете, са търговски дружества в България. Вероятно има необходимост от нова юридически по-задължаваща правна форма на сътрудничество с центровете по хематология.
На четвърто място, морално остаряло технологично оборудване на центровете и отделенията по трансфузионна хематология, понякога различна по вид апаратура в центровете или липса на дублираща апаратура в редица лаборатории за диагностика на дарената кръв.
Недостатъчно и нередовно осигуряване на медицински изделия за вземане, диагностика и преработване на дарената кръв, поради простата причина, че процедурата е тромава и уязвима – процедурата, говорим на обществените поръчки.
Друго, което видяхме в Наредбата за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, разходът за вземане на стандартна единица кръв е 20,00 лв., а едва 1,00 лв. от тези двадесет е за промоция на кръводаряването. Може би това трябва да се промени.
Не можем да не отбележим недооценяването на усилията и отговорността на работещите в трансфузионната хематология. Понякога недостатъчен медицински персонал и, за съжаление, непривлекателност за лекари и лекари-специализанти.
Накрая, имаме питане относно план за реагиране при масово бедствие или безредици. Примерно, как ще компенсираме внезапен дефицит на донорска кръв? Вероятно такъв план съществува в Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването. Молбата ни е да се провери.
В светлината на това, което казах, смятаме, че за решаването на тези и други проблеми на сектора могат да допринесат мерки като постепенно технологично обновяване, търсене на възможности за закупуване на специализирани бусове, особено за нуждите на Националния и регионалните центрове за трансфузионна хематология, актуализация на Закона за кръвта, кръвопреливането и кръводаряването, разбира се, в диалог с центровете по трансфузионна хематология и медицинските специалисти, които работят в областта.
И не на последно място, да инициираме, когато е възможно, национална кампания по кръводаряване, съпроводена с кампания за повишаване на здравната култура на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, доцент Жеков.
Наши гости на това заседание, потвърдили участие, са: Министерството на здравеопазването – господин Бойко Пенков, заместник-министър; доктор Петър Петков – парламентарен секретар на Министерството на здравеопазването; Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за следващата точка; Българския червен кръст.
Благодаря, между другото, на Българския червен кръст, те са ни изпратили доста информация. Цялата тази огромна папка е с информация от Червения кръст за това какво е правено досега и какви са нещата, които са свършени в тази област. Много благодаря за ангажимента и за отношението.
Още гости: Националният център по трансфузионна хематология; регионалните центрове по трансфузионна хематология – представители от Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен; от Българската православна църка – от Патриаршията – Негово Благоговейнство дякон доктор Деян Коруноски; от Главно мюфтийство има представители; от Омбудсмана на Република България; от Българската организация за доброволно кръводаряване; Сдружение „Национална пациентска организация“; и Национално представителство на студентските съвети в България.
Всичко това са организации, които имат пряко отношение към кръводаряването, които в различни етапи, по различен начин и с различна интензивност са се ангажирали с тази тематика и имат отношение. Затова ги поканихме и благодаря на всички, които се отзоваха и присъстват.
Разбира се, винаги основна част, тъй като той е част и от Закона, е на Червения кръст – те са ключова организация в системата на кръводаряване, затова ще разчитам, разбира се, на по-активно участие от тяхна страна.
Миналата седмица имах и едно питане до министъра по отношение на кръводаряването, с което исках да изясня донякъде и позицията на Министерството.
Аз Ви предлагам да дадем думата на Министерството накрая, след като чуем всички останали, за да можете да реагирате и да кажете кое е възможно и кое не е от това, което предлагаме. Аз се опитах и доколкото можах направих едно проучване по тематиката, което беше в моите възможности и съм формулирал няколко неща, които смятам за важни, и които ме предизвикаха да поставя тази тема на обсъждане.
Първото нещо, е че всъщност ние очевидно имаме недостиг на кръв в държавата. Той се заявява от всички директори на болници, които се занимават с това. Очевидно, между другото, имаме и политика, която и Министерството, и Червеният кръст, и другите организации водят отдавна, тоест ние имаме редица действия, които вече са предприети в държавата и които водят до резултати. Така че трябва да започнем разговора с благодарност към всички специалисти по хематология, към хората от Червения кръст, към Министерството, не на последно място, тоест към всички, които досега са положили усилия по тази тема, защото така или иначе тази система работи по един или друг начин в държавата и тя осигурява поне спешните и голяма част от нуждите. Има недостиг, но той не е недостиг, който да е драматичен, тоест недостиг, с който трябва да се работи, но много работа е свършена, за което благодарим на всички, които досега са го правили.
През цялото време се опитвах, включително при питането ми към министъра, да формулирам какъв е обемът на проблема, тоест какъв е недостигът? – Не достигат 5%, 20%, 30%, тоест каква е целта, която трябва да си поставим, за да смятаме, че проблема е решен. Честно казано, не можах да стигна до пряк резултат там, най-вероятно по простата причина, че той не е достатъчно ясно формулиран. Това, което имам като информация и успяхме да стигнем с екипа ми, е, че средното европейско ниво за даряване на кръв е 25 до 35 на хиляда, а ние сме в нивата 21, 22 кръводарителя на хиляда, което значи, че ние на практика сме под средното европейско ниво. Което означава, че очевидно вече проблем има, тоест ние би трябвало, поне в рамките – тук излиза 10, 15% до средното европейско ниво, тоест най-малкото ние трябва да си поставим една цел от 20, 30% повишаване на обемите кръводаряване, за да можем да отговаряме на европейските равнища.
Кои са проблемите, които ние с екипа, с който работихме, успяхме да отделим?
Първият проблем е ситуацията с платените донори. Всъщност това е видимата част на проблема. Проблемът е, че когато се наложи някой да бъде опериран, когато трябва съответно да се използва за преливане кръв, знаете какво се случва – пращат те да донесеш две бележки, съответно с двама кръводарители, и знаем какво се случва в този момент. Обикновено отиваш в Центъра по кръводаряване, там чакат едни хора, които платено събират и дават кръв.
Аз даже мисля, че е добре, че ги има тези хора, защото самият факт, че има някакъв механизъм, в който ти имаш решение, макар и срещу пари, това все пак е нещо. Въпросът е, че е обидно, когато по този начин, през „черната борса“ един вид да се мине. Аз съм убеден, че държавата има механизми, с които това да бъде избегнато.
За себе си аз формулирах първият проблем в това, че ние трябва да избегнем тези нерегламентирани посредници. Как ще ги избегнем, това не е моя работа. Идеята на това събиране всъщност е да формулираме някои от пътищата, с които да избегнем нерегламентираното посредничество при събирането на кръв.
Вторият проблем, който сме формулирали, е всъщност липсата на мобилни екипи. Доколкото разбирам, европейската практика е от порядъка на 80% от кръводаряването да се извършва през мобилни екипи, около 20% да бъде през стационарни центрове. В българската практика е точно обратното – огромната част от кръводаряването минава през стационарни центрове.
От това, което успях да разбера, ние имаме шест такива регионални центрове, като два от тях са в София, другите са в Пловдив, Варна и така нататък, които са на пряко подчинение и доколкото разбирам са финансирани от Министерството – после заместник-министърът ще каже дали е така, и още над 20 различни регионални, които са част обикновено от работещите болници – те са или отделения, или лаборатории, които вече са на финансиране на самите болници.
Доколкото разбирам, няма отделно финансиране за тази дейност към болниците, тоест болниците, особено областните болници, са длъжни да правят това финансиране, но те не получават по никакъв начин парите за това финансиране. Те се опитват да поддържат тази дейност, но тя за тях е финансова тежест в момента, поради което те не я и развиват, защото това за тях е допълнителен финансов ресурс, който на практика те няма откъде да получат. Това според мен е едно от нещата, които би трябвало и би било добре да изведем практически като извод, какво трябва да се направи, за да може системата да работи. Защото, докато тези хора не бъдат мотивирани по специален начин, няма как да очакваме от тях особена активност – те поддържат дейността, но не я развиват.
Тоест тук има две неща – едното, са мобилните екипи и, второто, е начинът за заплащане на тези отделения. Защото дори и да осигурим техниката, ако правилно сме разбрали в нашия екип, има в момента, мисля, че е само един специализиран автомобил за кръводаряване – той се намира някъде в Хасково, доколкото разбрах, но там проблемът е същият. Там проблемът е, че той е в тежест на всяка структура, в която отиде, защото не ходи със собствено финансиране, тоест, всяка болница или структура, която вземе да работи с този автомобил, трябва да му плаща разходите, а тя няма откъде да ги вземе.
Така че без да сме решили проблема за финансирането на тези екипи, на практика няма как да стартираме тази дейност. Дори да предвидим по някакъв начин в бюджета и да осигурим някакви пари в рамките на следващата бюджетна процедура, която е част от задачите, които поне аз мисля, че можем да си поставим, ако не решим проблема с финансирането на тези центрове и ако не изравним финансирането, или по някакъв друг начин – може би Министерството ще предложи какъв, но ако остане същият начин на финансиране, дори и да имаме мобилните екипи, това няма да реши проблема, защото те няма как да се финансират, и това съответно ще доведе до същите резултати, които имаме и в момента.
Така че до тук аз съм си формулирал тези няколко задачи.
Едното е да видим как се извършва финансирането на различните центрове и има ли – то очевидно има разлика във финансирането на регионалните центрове и на отделенията, респективно в областните болници.
Вторият проблем, мобилните екипи – как може да се създадат и как може да започнат да работят, защото очевидно там е големият резерв, който може да осигури нещата. По този начин съответно да предвидим и възможността да избегнем нерегламентираните посредници.
Между другото, Европейската директива, която разучихме подробно – там има два принципа, които са предопределени от европейското право.
Едното е, че кръводаряването трябва да бъде доброволно и това е задължителен принцип.
Вторият, който не е задължителен, е, че то трябва да бъде безвъзмездно. Той е препоръчителен, но не е задължителен, което означава, че на практика не е невъзможно той да бъде възмездзен.
Междувременно, в момента готвим документи от Комисията – извинявам се, че толкова дълго говоря, но искам все пак да Ви въведа, за да сме наясно и да не говорим поотделно различни неща, в момента готвим документи от Комисията, с които искаме да пуснем законодателно проучване през Софийския университет, през Юридическия факултет, на цялата европейска практика по тази тематика, тоест как в европейските държави е решен законодателно проблемът на всичките му нива. Обикновено това отнема от около два месеца, така че реално погледнато ние към месец септември – тази или следващата седмица ще го подпиша и ще пусна искането за законодателно проучване, ще имаме цялостно и подробно законодателно проучване за това как е решена тази дейност във всички европейски държави, което предполагам, че ще даде възможност вече към месец септември да излезем с конкретни законодателни решения по въпроса, което всъщност е и целта на процеса, който стартираме в момента.
Не на последно място още нещо, което се прави очевидно от всичко, което видях. Видях и отчетите на Министерството, видях, че за 2017 г., мисля, че беше, е имало осем кампании в подкрепа на кръводаряването – очевидно Червеният кръст и Министерството редовно организират такива кампании. Разбира се, там ситуацията е, че колкото повече, толкова повече, тоест колкото повече са възможностите и въвлечените организации, толкова по-добре. Аз лично разглеждам тази инициатива сега на Комисията заедно с последващите действия от тук нататък като част от тези информационни кампании, като се надявам да предвидим действия, с които да привлечем и повече медийно внимание, за да може това също да бъде част от популяризирането на кръводаряването като положителна стъпка.
Така че това исках да кажа, за да обобщя по някакъв начин темата, защо се занимаваме с нея и накъде може да изведе тази тема, с което аз спирам засега и Ви предлагам, ако искате, организациите да се включат – хематологиите, Червеният кръст, който иска да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Тодоровска
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Благодаря, господин Председател.
Аз съм доктор Тодоровска – заместник-генерален директор на Българския червен кръст. Благодаря за поканата и за възможността да участваме в тази дискусия днес на Комисията. Благодаря и на инициаторите затова, защото наистина проблемът е сериозен. Ние редовно повдигаме темата на различни форуми и в различни формати. Последният път това беше в Русе, за което сте информирани, както Вие, така и Министерство на здравеопазването, където наистина отразихме, благодарение на всички участници както от медицинската общност, така и от научните среди, така и на дългогодишни доброволни кръводарители.
Бяха направени сериозен анализ и преценка на моментното състояние на доброволното и безвъзмездно кръводаряване и къде бихме могли да подобрим нещата, с което ние излязохме с официално предложение към институциите затова.
Българският червен кръст – това е традиционна негова дейност от създаването му, въпреки че в последните десетилетия нямаме право да извършваме самия процес на взимане на кръв, преработката на кръв и кръвни продукти. Българският червен кръст е упоменат само като промоция на доброволното и безвъзмездно кръводаряване, но това е дейност, която е стартирала преди много години – преди 140 години точно от тази организация в България, и ние няма начин да не продължим тази традиция съвместно с ангажираните в този процес институции – Министерството на здравеопазването и Националният център по трансфузионна хематология. Но, така или иначе проблемите, които стоят пред нас ще се задълбочават поради факта, че демографската ситуация в страната ни не е обещаваща, в смисъл много млади хора напускат страната, а пък другите стават все по-възрастни. Така че се намалява диапазонът на хората, които имат възможност да бъдат доброволни и безвъзмездни кръводарители, дори и те да има това желание. Така че това е един доста сериозен факт, който няма как да го пренебрегнем.
Също така виждаме, а това е независим, съвсем обективен факт – ние не можем в момента да повлияем на него много драстично, че именно с увеличаване на възрастта хората се нуждаят все повече от оперативни намеси и съответно кръвопреливания, тоест ще се задълбочава нуждата от кръвопреливане на фона на възможните намалял брой кръводарители в България.
Във връзка с това е много важно наистина да се очертаят сериозни анализи и на базата на тези анализи да се направи информирано решение и да се вземе, в резултат на открита дискусия между всички заинтересовани страни, какво би могло да се промени в законодателството, така че в България да няма недостиг на кръв, когато това е необходимо.
И наистина цифрите, които Вие споменавате за 21 на 1000 са такива за дарена кръв, но, за съжаление, една голяма част от тези кръводарители са в резултат на фамилно доброволно кръводаряване, така да го наречем, което за нас като черновенокръстка организация не е приемливо и търсим вариант как да се случат нещата по легален начин, а не на черния пазар на кръвта – по друг начин, който не може да се контролира и поставя всеки един нуждаещ се от кръв да изпада в доста грозни и неловки ситуации. Когато това не може да стане – член на семейството му да бъде кръводарител по една или друга причина, защото примерно човекът е сам и няма вече роднини, или защото роднините му не са в състояние вече да бъдат кръводарители. Така че има много фактори, които трябва да се вземат под внимание.
Българският червен кръст работи много активно с младежката си организация – тук до мен е председателят на Българския младежки червен кръст, защото с тяхното съдействие ние успяваме да активираме наистина едни важни за нас хора от ученическите скамейки до студентските, за да може наистина максимално младите хора да бъдат приобщени към тази идея за доброволното и безвъзмездно кръводаряване.
Мога много да говоря в контекста на това, което Вие казахте, но наистина трябва да се види какви законодателни промени биха могли да се направят, както и на подзаконовите нормативни актове. Защото наредбата, която е свързана с кръводаряването, от 2007 г. не е променяна, тоест остойностяването на преките разходи по взимането на кръв е 90 лв. на един литър кръв, което за мен вече в днешните условия е доста символична стойност, тоест за 450 милилитра, които са необходими да се получи от един кръводарител, на практика излизат, грубо казано, 45 лв. на кръводарител, което е много неактуална стойност за моментното състояние. Това води до спънки в осигуряването на цялостния процес по безопасност на кръводаряването и по-нататък обработката на кръвта и кръвните продукти.
В клиничните пътеки също липсва остойностяването на използваната кръв. Това също е един елемент, който би могъл да подобри състоянието на обслужването на този процес.
Така че аз бих ги разгледала в няколко област и сфери на въздействие. Едното е работата с доброволните безвъзмездни кръводарители – тя да се увеличи и да се увеличи тяхната бройка, от друга страна, работа в законодателната сфера, където Вие сте, така да се каже, най-силни и бихте могли да съдействате за подготовка на изменение в Закона за кръвта, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето като цяло и така нататък – всички релевантни документи в този процес, съответно и на наредбата, която е подзаконов нормативен акт.
Не на последно място, е създаване на финансови условия да се увеличат мобилните единици, които да достигнат до хората и до възможните кръводарители – безвъзмездни и доброволни кръводарители, за да може това съотношение 80:20 да се обърне в полза на мобилните единици.
В тази връзка само ще кажа, че Българският червен кръст с помощта на своите партньорски и други организации – преди две или три години беше, подарихме напълно оборудване мобилна единица, която се използва за взимане на кръв в София. Така че всичко, което зависи от нас като въздействие се прави и се надявам, че с общите усилия, добрата воля и желание на всички ни, ще намерим решението на тези важни въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Колеги, от хематолозите има ли?
СТЕФКА ЛАЗАРОВА: Здравейте! Казвам се Стефка Попова Лазарова и съм председател на Българската организация за доброволно кръводаряване.
Организацията всъщност е с нестопанска цел и е първата в България, която изцяло се занимава с промоция и насърчаване на доброволното кръводаряване вече девета година. Общо-взето изследваме доста дълбоко проблемите, а те наистина са много сериозни и се радвам, че са поставени за разискване.
Изцяло подкрепям казаното от страна на БЧК, защото действително те не са от днес и всъщност трябва да се мисли в дълбочина за тях.
Това, което поставихте като въпрос за платените кръводарители. Считаме, че е много важно да се знае, че посоката, в която трябва да вървим е доброволни кръводарители, защото това са реално кръводарителите, обявени за най-безопасни. Колкото и да искаме да насърчим кръводаряването в посока на това да има много кръводарители, трябва да мислим за това те да се реално безопасни.
Това, което се случва в България, е, че действително над 75% от хората, даряващи кръв, даряват само за свои близки или срещу пари, тоест тези 20 – 25% са изключително малка бройка хора, даряващи, за да помогнат. Всъщност това, за което трябва да помислим малко по-глобално е как да насърчим хората да даряват кръв, как да разберат, че това е важно, защото реално в България се дарява само когато твой близък има нужда. Тази принуда е предпоставка за едни негативи и развиване на много отрицателни практики.
Мобилните екипи действително са изключително важни и ние в годините развихме взаимодействие с организации в чужбина, които насърчават и популяризират кръводаряването. В действителната практика мобилните екипи са много важни, но в България мобилните екипи залагат на доброволните кръводарители, тоест дори да имаме много мобилни екипи, ако нямаме доброволни кръводарители, това означава, че те ще са абсолютно безсмислени. Трябва да се работи в посока на това кръводаряването да се популяризира като акт, който е важен, и да се информират хората.
Масово ни казват, че всъщност, първо, изобщо не се сещат за това, че съществува такъв проблем, тоест за проблема не се говори достатъчно.
Второ, хората се страхуват да дарят безвъзмездно и безадресно, тъй нареченото абсолютно доброволното, защото през следващите два месеца, ако техен близък има нужда, те няма да могат да му помогнат.
Това са едни такива позиции, които абсолютно логично се появяват, с оглед действителността в България. На всеки един, влизащ в болница за помощ, му казват – търсете дарители. Реакцията дори не е: защо трябва да го правим, това законно ли е, тези изисквания въобще съществуват ли реално? Такива изисквания реално не съществуват и хората не бива да бъдат принуждавани да търсят дарители. Трябва да помислим в посока на това да се промени цялостната политика на кръводаряване.
Вие казахте, че ще инициирате законодателно проучване за практиките. Считам, че и там ще се потвърдят тези мои думи, защото трябва да се работи в посока доброволно кръводаряване. Именно това прокламира и Световната здравна организация като най-безопасно. Считам, че и лекарите ще го потвърдят – това е посоката, в която трябва да вървим.
Действително, много лесно е да кажем: ами, ако вкараме платено кръводаряване? Да, ще има повече хора, които ще даряват кръв, но те доколко ще са безопасни, доколко няма да се склонни да крият своите противопоказания и доколко няма да усложнят много повече системата, отколкото да ѝ решат проблемите? В стремежа да подобрим ситуацията, да не се окаже, че всъщност задълбочаваме проблемите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Точно затова исках да се съберем. Като първоначален форум – аз си го представям това като по-дълъг процес, който тепърва би трябва да създаде други форми на диалог. Така че този диалог – как трябва да се реши проблемът, според мен нито започва, нито ще свърши тук. Безспорно там ще има различни предложения, различни гледни точки, така че това ще го обсъдим.
Докато се подготвях аз по тази тема – предполагам, че после заместник-министър Пенков ще обърне внимание, но доколкото разбрах, Министерството вече работи активно по така наречената надсистема, тоест като една допълнителна форма на контрол на безопасността, която стеснява в голяма степен възможността за грешки. Доколкото знам тя струва доста скъпо, но така или иначе вече е тръгнала и тя е възможна и е реална програмата. Той ще разкаже докъде са стигнали. Така че това според мен също е важно, че по това се работи и то дава допълнителни възможности, което е добра новина, стига, разбира се, да я доведем докрай.
По въпроса за възмездността. Смятам, че тепърва трябва да се мисли по нея. Ще ми е интересно да чуя и възможно най-много гледни точки затова, за да мислим как да го направим. Това ще е следващият етап, когато минем конкретните предложения. Защото аз си бях набелязал горе-долу същите закони, защото става дума за Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Закона за кръвта и кръводаряването. Това са законите, заедно с още три или четири наредби, в които трябва да се направят промени. За нас е важно да формулираме достатъчно ясно, с едно сравнително единно мнение, затова какво точно искаме. Защото аз съм мислил и съм предвидил някакви промени, които съм обсъждал с някои хора, но ние, първо, трябва да сме наясно и да знаем, че това е целта. От там нататък много бързо могат да се направят конкретните текстове. Целта в момента е да оформим някаква ясна цел със съгласието, разбира се, на Министерството, за да знаем, че вървим в една и съща посока. Така че мисля, че мислим в една и съща посока.
Други?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Благодаря, господин Кутев.
Първо, искам да изкажа благодарност. Предполагам, че мнозина от Вас извършиха превантивни действия като спряха плануваната реорганизация на Националната трансфузионна система. Знаете, че имаше такава идея за реформи в центровете за трансфузионна хематология. Слава богу, това срещна разбиране в лицето на колегията, в лицето на Министерството на здравеопазването и не успяхме да съсипем тази Национална трансфузионна система, която е градена с години. Аз я видях в Плевен, в Центъра по трансфузионна хематология. Смятам, че това, което е постигнато от колегите, е много добро, и гарантира една дори и национална сигурност в сферата на обработката на кръв, кръводаряване, кръвоснабдяване. Всички знаете какво искам да кажа.
Но, има няколко неща, с което ние като здравни работници искаме да помогнем, защото явно решенията са безспорно от страна на Комисията по здравеопазване, от страна на неправителствените организации, от страна на БЧК. Знаете, че това е много строга система, но тя се нуждае от непрекъсната помощ, усъвършенстване, с оглед най-новите тенденции.
Тук беше казано от представители на БЧК, че се увеличава възрастовото население, намаляват младите хора и от там респективно намаляват кръводарителите. Франция има много богат опит в тази област и аз ще се радвам, ако студентите стигнат до този извод и вземат някои неща от френския модел. Там също е безвъзмездно и доброволно кръводаряването.
Знаете, че средната продължителност на живот се увеличава – това е за жени и за мъже, което значи, че в сравнително добро здраве ние можем да имаме потенциалните кръводарители – нещо, което Франция е направила. В нашия медицински стандарт по трансфузионна хематология се казва: от 18 години до 65 години кръводарители, здрави, забележете, здрави кръводарители. Там отдолу пише: над 60 – по преценка на лекаря, който ще вземе и ще участва при взимането на кръв. Във Франция са предприели следната мярка – нямах време да го проверя, но това ще го направя по мой канал – вдигнали са, променили са техният стандарт до 75 години. Поставям само този въпрос – нека да се види чуждият опит и дали ние не можем да променим стандарта.
Другото, което е, че стандартът трябва да покаже и с какво оборудване, как и що трябва да бъдат тези мобилни екипи; изискванията – екип, квалификация и така нататък. Безспорно не може да държиш един шофьор на такова едно оборудване, което аз съм убедена, че Министерството на здравеопазването от нямане ще го осигури. Не говоря сега и за диагностиката на различни други преносими от кръвопреливане болести, които не можеха с простите методи да бъдат открити – не само хепатитите и спина, и аз съм убедена, че то ще направи всички възможно, но това е една страна, финансовата страна, защото не може да държиш един шофьор с такъв екип и такава оборудвана линейка в едно ОТХ – отделение по трансфузионна хематология примерно, да работи към него. Безспорно това трябва да се рентира по някакъв начин. Такъв екип трябва да бъде към центровете по трансфузионна хематология, които обслужват големите региони. Колкото и да ги променят сега Регионалното министерство – дали шест или четири ще бъдат след време, това е друг въпрос, но тук говорим за едно функционално региониране към центровете по трансфузионна хематология. Този екип, не стига, че ще сработи като екип, но ще може, разбира се, 20 работни дни да изпълнява това и да може да обикаля целия регион. Така че би могло да се помисли. Шест такива единици, които да бъдат оборудвани, съответно с промени в стандарта.
Тук ще помоля националните консултанти – нека не се свиват, притиснати от голямото нямане. Известно време ще бъде така, но те трябва да бъдат активни в техните искания: на нас ни пречи това и това, ние искаме това и това, господа депутати, господин министър, сядайте и кажете как да го решим този въпрос. Бъдете сигурни, че няма невъзможни неща, но активната страна трябва да бъдат точно тези, които пряко работят.
Аз бих стигнала и далеч във вижданията си. Методът, който видях в големите, за съжаление, все още продължава – лабораториите да са много откъснати, но в Швейцария отдавна се работи ориентировъчно кръвна група, би могло, а знаете, че по закон всеки лекар трябва да може да я прави. Много пъти се иска тези кръвни групи, които са много рядко срещани – имам предвид АБ отрицателна – за подгрупа вече никой не говори, особено А2, почти никъде не се работи, но много пъти поради това, че имаме нужда, а тази нужда ще расте поради ред други причини, за които няма да говоря, за да не отнемам много време, иска се да се закара същият кръводарител. Представете си в една малка общинска болница или в малко населено място се казва: трябват ни двама кръводарители АБ отрицателна. Това е ад за хората и то точно тази кръвна група и резус-фактор, за да може да възстановят. Все пак трябва да има попълване на резерва, който се държи в отделенията по трансфузионна хематология и в центровете. И тогава много пъти хората искат да помогнат – отиват, закарват ги, но се оказва, че не е същата кръвна група – огорчения, разочарования и така нататък.
Затова казвам, че трябва една мрежа между някои от стандартите – не само по трансфузионна хематология, а може би и по клинична лаборатория, може би и нещо друго. Действително националните консултанти трябва да седнат и в името на това да се достави, да имаме необходимата мрежа – поне нуждите да бъдат покрити, да се създаде тази мрежа и взаимовръзка между отделните стандарти, за да може да се подпомогне. Всеки може да определи ориентировъчна кръвна група в една лаборатория, могат да се поддържат тестовете за това определение, както всяка една болница го има, да могат да изпращат навреме, за да бъдат в полза на хората.
Най-важното, което бих могла да кажа. Да, Вие сте прави – може да имаме техника, може да имаме подготвените хора и всичко без да има хората, които желаят да дарят кръв, а те са водещите.
Скоро се наложи един македонец да бъде опериран. За съжаление, аз също платих 250 лв. – най-вероятно 50 лв. отиваха за този, който беше там на черно – тарторът на ромите. Ромите дойдоха, бедни и гладни, вероятно получиха по 200 лв., но това ми даде основание да попитам: добре, как е в Македония? Каза ми: ние там нямаме много наблюдение, но мога да Ви кажа, че аз съм доброволец и можех да си направя операцията за изкуствена колянна става там и щеше да ми е безплатно, защото аз съм кръводарител, но дойдох тук, заради по-добрите специалисти, които Вие имате.
Така че би могло да се помисли и в тази посока: какво, след като ние нямаме право да даваме пари на ръка по какъвто и да е повод, освен подкрепящите напитки и там не знам какво – и те са с обществени поръчки, няма да говорим затова, Вие сигурно, които работите, си знаете къде са пропуските и къде наливаме излишни пари, но би могло да има някакви облекчения, пак това да бъде обвързано със законите.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, доктор Найденова.
Заповядайте.
ДЕЯН КОРУНОСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър. Специалист съм по хирургия в болница „Пирогов“ и дякон на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Най-напред искам да Ви предам благословението на Негово Светейшество и подкрепата за тази инициатива, за това събрание. Като негов представител и преди всичко като лекар в „Пирогов“ пряко и ежедневно се срещаме с този наистина глобален проблем. Българската православна църква прави всички усилия това нещо да се промотира. Имаме няколко национални кампании на по-големите празници – да имаме доброволно кръводаряване, която е една много интересна стратегия. Негово Светейшество Българският патриарх подкрепя всяка една инициатива, всяко едно нещо, когато един нуждаещ се, се нуждае от нещо, както е най-скъпоценната течност. Ниската информираност наистина е глобален проблем, неинформираността на населението, алгоритъм на действие. Медиите липсват навсякъде – да си информира населението, че това е абсолютно нещо безвредно.
Българската православна църква може чрез амвоните на православните храмове да промотира това нещо като информираме всички вярващи, че всяко едно кръводаряване е акт на обич, акт на любов към ближния. Наистина трябва да е безвъзмездно, защото всеки един от нас може да попадне в тази категория, в тази рубрика. Така че ще бъда съвсем кратък.
Подкрепата на Българската православна църква е голяма и трябва да се създаде един алгоритъм на действие, за да имаме наистина един продукт. Имам роднини в Македония, това което го казахте наистина е така. Те имат безплатно лечение, безплатни консумативи, така че трябва да се измисли една национална стратегия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, Дякон Коруноски.
Да, Вие сте една от организациите, които активно работи, както и Мюфтийството – затова се обърнахме и към Вас с покана. Благодаря за съдействието, което сте оказали. Тук всъщност един от проблемите е в географията, който поставихме в самото начало. Бил съм дълго време в Силистра депутат, затова си мисля с онези размери. Вие хубаво ще ги говорите нещата от храмовете, но като в Тутракан или в Дулово всъщност те няма къде да дадат кръв, защото там единствената хематология е в Силистра и те трябва да стигнат на 60 км до Силистра, за да дадат кръв, ето го проблемът.
Въпреки всичко, разбира се, основата остава това убеждаване на хората, което трябва да върви по всички канали, за което много благодаря, че съдействате. Това е изключително важно. Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЖИВКА ДИМИТРОВА: Господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа! Служител съм на Българския червен кръст.
Въпросът, който днес дискутираме, е изключително важен. От години работя по този проблем. Вълнувам се страшно много, че днес той се поставя на такова високо ниво.
От едната страна е трансфузионната мрежа, с която ние работим прекрасно, от другата страна са кръводарителите. Държавата полага много усилия за подобряване на условията на работа в трансфузионната система. Убедена съм, че всички новости поетапно ще бъдат въведени в нашата страна, но когато няма кръводарители тази трансфузионна система няма какво да работи. Затова ми се иска нещо да се направи за тези кръводарители.
Както доктор Найденова каза, че в Македония е по един начин – да, и в другите държави, които са около нас, една Гърция да вземем, те са 30:1000. Те правят много интересни акции, изключително мобилни акции, по пазари, по разни форуми, фестивали и така нататък. Това можем да си го позволим в някои от областните центрове, най-вече в София. В по-малките области това е немислимо, защото е невъзможно да излезе линейка с екип, когато колегите са двама в отделението по трансфузионна хематология или в лабораторията по трансфузионна хематология, и да отиде на работи на терен. В тази насока трябва да се помисли и за мобилни екипи, и за повече кадри, които да работят, и за увеличаване на заплатите в трансфузионната мрежа. Изобщо има много, много проблеми, в това число и законодателни проблеми.
Искам ми се да поставя въпроса за кръводарителите. В една Македония кръводарителите имат много бонуси. Имат безплатен преглед, имат намаление на услугите в зъболечението, дори и намаление, когато става въпрос за някакви консумативи, свързани със здравето. Много ми се иска и в България да се помисли в тази насока – бонусите да са свързани със здравето.
Давам за пример Испания. В Испания човек дарява, но има стимул да дарява, защото всеки кръводарител има специална книжка, която е не само книжка за донорство, но и книжка като влогова книжка. Той дарява и събира цял живот кръв, докато му е позволено да дава и той се чувства здрав. Оттам нататък от тази влогова книжка могат да се възползват неговите близки, той самият. А сега какво става? Моята майка беше кръводарител – 86 пъти беше дарила кръв, и когато на нея ѝ се наложи да направи операция, аз трябваше да платя на двама донори.
Същото се отнася и за мен. Също съм кръводарител над 37 пъти, но това не ми дава право, когато отида в някаква болница, да не ми поискат кръв. Трябва да се помисли в тази насока. Човек дарява, докато е здрав. Дайте да направим нещо в тази посока за кръводарителите.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
МУСТАФА ИЗБИЩАЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, народни представители, дами и господа! Представител съм на мюсюлманско изповедание. Най-напред искам да Ви поздравя и да отправя поздравите на главния мюфтия доктор Мустафа Хаджи, и моите лични поздрави към Вас, за тази прекрасна инициатива. Това е една от многото темите, по която трябва да имаме национално съгласие, обединение и заедност, без значение от нашето вероизповедание, от нашия етнос или от нашите политически идеологии и така нататък.
Нашият опит досега с кръводаряването и в тази насока е бил винаги съвместно с Националния център по трансфузионна хематология в София. Периодично на шест месеца – два пъти в годината, организираме такива кампании за доброволно кръводаряване, за което изготвяме и специални петъчни проповеди, защото според нас информираността на хората е на много ниско ниво, особено при нас. Една част от хората се страхуват да бъдат кръводарители, за да не се заразят при кръводаряване, или пък да не би самото кръводарение да влоши тяхното здравословно състояние.
Лично аз също съм кръводарител, но съм кръводарител от момента, в който съм на тази позиция, защото преди това също имах такива предубеждения към кръводаряването – за какъв период се възстановя кръвта, а дали и качеството се възстановява? Всички тези неща според нас са от изключително важно значение. Ние се опитваме да работим в тази насока – да информираме хората, особено тези, които идват при нас в джамията, че кръводарението въобще не крие никакви рискове и никаква опасност.
Също така от наша страна ние им разясняваме, че то трябва да бъде доброволно и безвъзмездно, и че Канонът – Свещената книга, няма нищо напротив човек да дари от своята кръв. Дори и когато правим нашите кампании, ние използваме лозунга на думите на последния пратеник, мир нему, и на всички предходни пратеници, в които слова, където той казва, е: „Най-добрият за хората е онзи, който е най-полезен за хората“. А какво по-хубаво, или с какво по-хубаво, човек може да бъде полезен точно в една такава голяма нужда?
Според нас всичко това, с което Вие сте се захванали, е много хубаво. В интерес на истината успях да чуя и петъчния парламентарен контрол, където Вие зададохте въпроса за финансовата част, останалите неща, технологията, линейките, колите. Това е перфектно и трябва да се направи законодателната част също. Тук идва ролята и на Българската православна църква, на Мюсюлманско изповедание, на всички останали НПО-та, и всички останали вероизповедания, без да подценяваме никого, за убеждаването на доброволните дарявания на кръв.
Отговорността е обща на всички нас. Ние всички заедно трябва да работим по този въпрос. От Мюфтийството и от Мюсюлманското изповедание като цяло се отнасяме сериозно към тази тема. Може би ще имаме по-големи успехи, ако имаше и по-добро медийно отразяване, защото тази информация и това, което ние в момента правим тук, до какъв процент от хората ще достигне – това, че ние сме в момента един до друг с представител на Православната църква. Това според мен е от изключително важно значение.
В тази насока ние имаме един горчив опит, защото преди всяка кампания правим афиши, раздаваме, разпространяваме и в социалните медии. Две хиляди и петнадесета година бяхме поканили една стажантка от едно предаване, която направи един перфектен материал и засне цялото кръводаряване при нас в офиса. Те могат да потвърдят. Впоследствие, когато трябваше да бъде излъчен този материал, продуцентите бяха казали, с извинение: „На тия няма да им правим безплатна реклама“. Това не е за мен, защото ние нямаме условие тази кръв да отиде за Ахмед и Мехмед.
Също така, според нас това, което вече беше казано, трябва да има някакви облекчения, ако щете и привилегии, за самите донори. Застъпваме се за това нещо, което Вие предложихте, подкрепяме го.
Още веднъж искам да Ви уверя, че Мюсюлманско изповедание, в лицето на доктор Мустафа Хаджи – главният мюфтия, и с всичките си структури чрез районни мюфтийства, настоятелства по населени места, активно сме участвали, активно участваме и активно ще участваме и за в бъдеще. Приветстваме всяка една такава Ваша инициатива – било то на Комисията, която Вие председателствате, било то на Здравното министерство или пък на Червения кръст. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, господин Избищали.
Още веднъж Ви благодаря за активното участие в този процес, защото наистина накрая това остава най-важното – мотивацията за хората, които участват. Безспорно Вие имате своето сериозно значение там. Така че с благодарности към всички, които допринасят към процеса.
Заповядайте.
СТАНИМИР БОЯДЖИЕВ: Председател съм на Българския младежки червен кръст. Благодаря за поканата, която получихме.
Желая да взема думата, защото слушах всички Вас. Наистина тук има специалисти, които реално всички сме осъзнали, че това е един проблем, който е изключително важен за нас като общество.
Изключително съм радостен, че тази среща я има и започват разговори в тази посока, защото кръводаряването е може би един от любимите моменти в доброволчеството на нашите млади доброволци, а именно даже най-малките. Това е моментът, когато те осъзнават, че чрез промотирането – защото ние само промотираме и информираме обществото, подканваме младите хора да даряват кръв и те осъзнават на нашите обучения, че това е моментът, в който реално помагаш на даден човек. Ти не знаеш кой е човекът, но в един момент ти му помагаш.
Само искам да кажа, понеже се казаха различни примери от Франция, Испания, Гърция и така нататък – да наистина е така, в другите държави кръводаряват безвъзмездно изключително много хора. Разбира се, при нас има много спънки, но спънката, че няма кръводарители за мен не е правилна. Има много кръводарители, въпросът е, че трябва да се намери правилният подход да се достигне до тях.
Ние организираме масови кампании в университетите, в училищата, към зрелостниците, разбира се, и трябва да Ви кажа, че просто трябва да бъде отделено време на младите хора, за да им бъде обяснено, понеже те не знаят, както казаха и колегите, не знаят какъв добър жест всъщност те ще направят.
Само за справка бих казал, че много иновативни кампании могат да спомогнат за това нещо да се случи, а именно ще Ви кажа от нашата практика в последната една година. Преди два месеца тук, в София, в един от големите търговски центрове съвместно с HBO Българският червен кръст организира една кампания, която беше посветена на един доста хитов сериал „Игра на тронове“, само че нашата кампания се казваше „Кръв за трона“. За един ден, за няколко часа, се събраха 170 безвъзмездни кръводарители, предимно млади хора, които дойдоха само за идеята, че са част от това нещо. Разбира се, получиха и от нашите партньори различни сувенири, но не беше това нещо, което ги доведе. Доведе ги идеята, че те могат да помогнат, да бъдат част от техния любим сериал. Беше направено и проучване – над 70% от тези хора за първи път в живота си кръводариха.
Още една такава кампания бих споменал, а именно „Дари кръв – вземи билет“. Кампания, която правят нашите колеги във Варна, за нашия Международен фестивал на червенокръстки филми. Вече виждам, че и други организации започнаха да го правят.
Така че има начини, трябва просто да се седне, да се огледат законодателните проблеми. Разбира се, Вие сте затова да ги решите. Ние винаги можем да окажем съдействие. Благодаря Ви още веднъж за поканата и се надявам в следващите месеци да има още такива ползотворни срещи, да има развитие от страна на Министерството, от страна на законодателя и, разбира се, неправителствения сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Аз искам да използвам това, че има толкова много представители на Червения кръст тук, въпреки, че, разбира се, Законът за доброволчеството не касае тези доброволци, а друг вид доброволци. Искам да Ви кажа, че Общественият съвет към Комисията работи активно по Закона, който достатъчно дълго престоява.
Тук е и госпожа Анна Александрова, която е член на нашата комисия, а в същото време председател на Правната комисия. Доколкото разбрах, при тях вече има движение по Закона за доброволчеството. Днес господин Нунев ме убеди, че и във Вътрешната комисия ще има движение, тоест надявам се буквално до един-два месеца да можем – ако не до края на този парламентарен сезон, то в началото на следващия, да влезе Законът за доброволчеството и да бъде приет в някакъв вид, в който успее да мине. Това според мен е важно за всички неправителствени организации, които активно работят. Така че искам да Ви уверя, че и там има движение и се надявам в съвсем скоро време да успеем да решим и този казус.
Заповядайте, госпожо Пеева.
АСЯ ПЕЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, гости и колеги! Аз като член на Комисията – не съм с някаква специализирана медицинска подготовка, но оцених важността на проблема и се постарах в дълбочина да се запозная, доколкото ми е възможно. Искам да благодаря на тук присъстващите затова, че толкова подробно и всеобхватно ни представиха фактите, с които боравят. Аз също искам да се присъединя към констатациите, че е необходимо да се работи в различни посоки.
Това, което аз за себе си идентифицирах и искам да споделя с Вас е, че трябват законодателни промени, за което съм готова да участвам в институцията, която представлявам. Също така, считам, че каквото и да се направи по отношение на реформи в нормативната уредба, заплащане и така нататък на служителите, които работят в регионалните центрове и отделенията, изключително и първостепенно важно е да се работи за доброволчеството, защото в крайна сметка стигаме до това. Факт е, че имаме демография в България с минус. От нея идва и следствието и за по-малко кръводарители.
В предишни години имахме такива практики за организиране на масови кръводарителски кампании сред военнослужещите, в предприятията. Знаем, че това вече не съществува, но мисля, че когато обществото, когато гражданите, когато работодателите осъзнаят на едно друго ниво необходимостта от кръводаряване, те ще намерят формата, в която да организират своите служители и да ги мотивират за това, защото знам, че ако един работодател с 50 служители – днес 20 от тях дадат кръв, той няма как да си го позволи това, защото ясно е, че е в ущърб на неговата производителност, но ако се намери формата това да стане регулярно, постъпателно или по друг начин, може да се постигне търсения от нас ефект.
Има и още проблеми, за които също трябва да се помисли. В туристическите региони – на един такъв регион съм представител и аз, имаме голяма демографска динамика в туристическия сезон и извън туристическия сезон. Имаме уикенд динамика, където тези региони също имат голям проблем с регулярното снабдяване на кръвните банки.
Това, което подкрепям и исках специално да засегна въпроса за медиите. Наистина, ако се осигурят кръводарителите, доброволци да дарят кръв, то медиите ще бъдат ли готови безвъзмездно да участват в тези дарителски кампании? Може би в тази посока да се включат и те в тези кръгли маси, за които Вие предлагате. При евентуално разработване на програма за кръводаряване или стратегия, каквото и решение ще се вземе в края на днешната дискусия, специално място да се обърне в посока на активиране на медиите, защото без популяризиране виждаме фактите, които господинът от младежкото БЧК показа. Работи ли се в тази посока, намерят ли се различни форми, значи можем да го постигнем. Иска популяризиране и работа. Благодаря още веднъж за поставената тема.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Очевидно мислим в една и съща посока, а сега да се опитаме да набележим някакви конкретни стъпки.
Господин Пенков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! Темата е много важна, както подчерта и председателят, жизненоважна за всеки един от нас. Тя ми е на сърце, признавам си, както и проблемите, и хората от трансфузионната хематология. Преди да кажа няколко думи, искам да благодаря на тези хора – те са за мен герои, които поддържат живота на стотици хиляди българи, без тях ще стане страшно. Изключителни професионалисти, които правят невъзможното и затова огромна благодарност.
Очертаха се два проблема от всички, които се изказаха тук. Искам да Ви кажа, че имаме два или три програмни документа, които касаят периода 2017 – 2020 г., 2019 – 2020 г. и така нататък. В тези документи се прави един много обширен анализ на това какво ни е дереджето в момента, какво ни е състоянието. Вътре абсолютно честно сме си признали всички неудачи, които имаме, какви са ни проблемите, какво ни куца и накъде можем да тръгнем, накъде трябва да се фокусираме.
В днешната изключително важна дискусия се очертават два основни проблема.
Единият проблем е на системата за хемотрансфузиология и на самата система.
Другият проблем е за донорството – за даряването на кръв, какво можем да направим, че това все по-често да се случва.
Относно системата, аз имам чувството, че сме длъжници на нея, защото гледайки назад в историята, там нещата се подобряват циклично – горе-долу през седем години нещо се случва. Като започнеш от 1999 г., 2004 г., 2011 г., 2014 г. и може би вече е дошло времето и сега нещата да тръгнат на добре.
Има известни начала. Мисля, че купихме някакви нови автомобили миналата година, все пак да не сте опасни за движението, като се движите с Вашите. В момента върви проекта, който е на финална фаза за надтехнологиите, който ще им даде по-голямо спокойствие, когато изследват кръвта за повече причинители, скъсява прозоречния период, което е прекрасно. Това е един проект на обща стойност около 5 млн. лв. В момента тече някакво последно обжалване на един от участниците. Чакаме да приключи, да се произнесат компетентните органи и се преминава към договор, доставка и обучение на колегите, което е някакво начало. Притесняващо е това, че в последните години бюджета за националната мрежа по хемотрансфузиология е 8 млн. 70 хил. лв. и той мърда малко пó малко, а би трябвало нещо по-добро да се случи, за да може тези хора да си вършат спокойно работата.
Ще Ви кажа само, че те правейки техния избор и въвеждайки малко пó малко нови технологии с парите, които им се отпускат, примерно срокът на годност на кръвта от 35 дни стана на 42. Нали така? (Реплики извън микрофоните.) Това са седем дни, в които тази кръв може да бъде използване, а не да бъде дадена за други цели и нужди. Така че, върви се напред.
В много разговори с колегите от системата сме си говорили, че трябват доста мерки, за да се осъвремени. Първо, трябва да се пипне малко Законът за кръвта, подзаконовите нормативни разпоредби трябва също така да бъдат осъвременени във връзка с живота, който вече се променя – други са нещата, друг е ритъмът и те могат да бъдат променени.
Изключително внимание трябва да обърнем на кадрите, това е ясно. В цялата система работят 146 лекари, от които 78 със специалност. Бъркам ли числата? (Реплики извън микрофоните.) Това е на ръба. Дори в момента да пожелаем всяка болница да има отделение по хемотрансфузиология или лаборатория – ние имаме 350 болници и имаме 78 специалисти, няма как да ги клонираме, за да може да покрием нуждите на болниците. Чакам промените в Наредба № 1, които касаят специализацията, да могат да подпомогнат този процес за желание за записване на колеги в самите центрове, за да поемат тази благородна професия.
Проблемът с доброволните донори стои отдавна и това, че все още имаме така нареченото фамилно даряване, каквото и да се крие зад него като дейности, ни спасява. Признавам си, то ни спасява. Ние имаме около 160 – 167 хиляди дарявания на година, от които около 37 000 са доброволни. Останалите между 120 – 130 хиляди са фамилно даряване. Виждате, че е основното, на което се крепи системата, живота и здравето на хората в операционните или при спешните случаи е това. Ако успеем да направим, както и до момента, с изключителната помощ на БЧК, на вероизповеданията, на Вашите духовни водачи, на неправителствения сектор, който се бори, да успеем да направим такива кампании, че да променим нещата, ще бъде прекрасно.
Стана дума за Македония, доктор Найденова. Там гледах много внимателно как им е устроена системата за кръвонабиране и донорство. Там техният Червен кръст и Червения полумесец имат основна роля, но те се финансират за тази дейност от държавата. В смисъл, получават финансиране, имат строго регламентирани срокове, кампании и до момента се справят прекрасно.
Интересна беше идеята и за бонуси за кръводарителите. Навремето имаше такива бонуси. Аз съм бил редовен кръводарител много дълго време. Тогава даваха, доколкото си спомням, някакви бележки за три отпуска. Има ли ги? (Реплики извън микрофоните.) Да, това пак е нещо. И една торба шоколади отнасяхме, което беше хубаво. Така че, има много какво да се направи.
Изключително полезна е темата, която повдигате във Вашата комисия. Има изключително много усилия, положени от колегите, има и лоши практики. За мое съжаление, онзи ден дойде един сигнал от човек, който се е вдигнал от една малка община, отишъл е в областния град с желанието по някакъв повод или репортаж да дари кръв. За съжаление, колегата в отделението – човекът отива там в 13,00 ч., му казва, че не може да го приеме, защото работи до 13,30 ч. и отказва. Ние ще изследваме този случай много внимателно, но рядко е да се е случвало подобно нещо – един път или два пъти, но не е хубаво.
Готови сме в момента заедно с колегите – съвсем скоро ще започнем да подготвяме една програма за следващия период, който касае 2020 – 2023 г. Там много разчитам на подкрепата на народните представители и на цялата общност, да имаме малко по-големи възможности за дейност. Примерно сега казвате: да направим една голяма национална кампания. Добре, обаче аз не съм сигурен, че системата е подготвена да я случи, защото ние имаме доставени кръвни сакове примерно за 180 – 200 хиляди, а няма и толкова кръводарители. Ако повече хора изявят желание, ние ще ги обидим, ако направим отказ. Нека да подготвим нещата така, че когато стартираме с такива големи кампании, да можем да бъдем максимално полезни за хората, които по-нататък ще имат нужда.
Създавайки тази програма, понеже всички говорим за кръв – извън кръвта колегите правят по два милиона и половина лабораторни изследвания годишно. Представяте ли си каква дейност е това? Огромна. Това, което са планирали самите те на мускули да се случи, е да вдигнат с около 700 хиляди изследванията в следващ период от време, за да могат да ограничат всякакви случаи. Те работят с бременни жени, те работят с много хора. Примерно, там където няма лаборатория по хемотрансфузиология, правят всичко за болницата. Примерно болницата има полза да инвестира и да развие такава лаборатория, защото би си спестила много харчове, които прави в момента като плащане на изследвания.
Другият проблем е, че колкото повече работят колегите, толкова повече губят, защото в рамките на бюджета, който имат, те като извършат повече работа, имат повече харчове и не остават никакви пари за нищо. Защото преди време, те имаха право преди години част от тези приходи да ги използват за закупуване на апаратура и за материално стимулиране, но това вече не им се случва от собствените приходи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря, доктор Пенков. Благодаря и за разбирането и за доброто отношение към въпроса, но някак си имам усещането, че ние и Вие трябва да сме тези, които трябва да дадем предложение и някакви решения.
Във връзка с това ми се искаше разговорът да не приключи до констатиране от наша и от Ваша страна на проблемите, а да се опитаме да направим някаква поне елементарна пътна карта, с която да видим каква част от проблемите може да решим и в какъв срок. Защото аз някъде четох изказвания на министър-председателя, че бюджетният излишък само за първото полугодие наближава 3 милиарда. Ако бюджетният излишък за първото полугодие наближава 3 милиарда, не би трябвало да има проблеми в пет или в десет милиона за хематологията и да се търси решение. Само че, за да се търси решение в рамката на следващата бюджета година, ние трябва да го направим сега, за да може септември месец то вече да е заложено в някакви параметри.
Аз нямам никакво съмнение, че министърът на здравеопазването, бидейки предишен министър на финансите и дългогодишен заместник-министър на финансите, познава този механизъм много добре. Нямам никакво съмнение, че самото Министерство само по себе си ще срещне трудности във всички случаи, в които ще става дума за увеличаване на бюджета.
Между другото, дейността по кръводаряването, доколкото аз успях да различа, в бюджетната прогноза за бъдещите три години няма никаква промяна. В бюджетната прогноза това, което е предвидено за кръводаряване, е точно толкова, колкото е в момента. Там промяна няма, тоест никой не предвижда бюджетно увеличаване на средствата. Не виждам как ще стане увеличаването на кръводаряването, ако не увеличим средствата.
Разбира се, аз съм наясно, че само увеличаването на средствата няма да доведе до резултатите. Той е комплексен въпрос. На мен ми се искаше с Вас да направим някаква дискусия с участието, разбира се, на всички участници, които са също специалисти, защото аз съм най-малко разбиращия от тази тематика човек в тази зала, но ми се искаше да направим някаква ясна пътна карта, в която буквално в близките месеци да ни е ясно какво можем да направим до месец септември. Да решим, да определим някакъв обем проблеми, които можем да решим, и да стигнем до някакви конкретни законодателни текстове, които най-късно през месец септември да внесем.
На мен ми е ясно, че промяна във финансовите параметри без определен обществен шум, за добро или за лошо, в съвременното общество не може да се получи. Дето се казва, той самият министър, за да си оправдае, че иска едни 10 милиона, или знам ли колко пари повече, трябва да има основание за това пред министър-председателя и при финансовия министър.
Мисля обаче, че тук сме хората, които можем да създадем всичко това. Ако ние сме наясно какво искаме, а не просто да констатираме проблемите, а да решим, че има едни три или четири неща, които ние можем да решим, поставяме си ги за задача за тази година, пък още четири – за следващата, можем да направим конкретни неща. Иначе няма никакъв смисъл от събирането. По принцип ние ще си изговорим едни неща, за пореден път ще констатираме проблемите и нещата пак ще останат в същия вид, а на мен не ми се иска това.
Затова Ви предлагам няколко неща. Тук съм подготвил един Проект за решение, който е доста общ. Аз ще го прочета за колегите, въпреки че повечето от тях го познават.
Да, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Това, което ние в момента мислим и работим, стартираме работа, е изработвайки това виждане за следващия период от три години, един план за изпълнение на заложените задачи към него. Другото, което: ако не успеем да мобилизираме средства по държавен бюджет, искаме да направим проектно предложение за следващия програмен период за финансиране с европейски средства. Според мен имаме абсолютно достатъчно много данни и мотиви, с които бихме спечелили подобен тип финансиране.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Между другото, министърът в питането ми миналата седмица спомена за идеята за бюджетите за европейските средства. Според мен проблемът там е, че това ще продължи най-вероятно две или три години, а поне за мен проблемът е, че ако отложим сега да видим две, три години ще платят ли те за едни специални линейки, или няма да платят, нещата потъват във времето и не е ясно как ще се решат. Но да приемем, че ако ние решим с Вас по някакъв начин, че самото оборудване може да бъде търсено през европейските средства и това е по-разумно за държавата – това обаче не значи, че ние не можем да се опитаме да променим начина на финансиране на различните центрове, за да го направим по-ефективно. Това не значи, че ние не трябва да предвидим, защото това очевидно касае и пари, и увеличаване на парите в системата с някакъв процент. Според мен далеч не е толкова голям процентът, а това е напълно изпълнимо. Ние можем да го направим в близките месеци това с Вас. А пък да мислим вече за това, когато се появят тези подвижни екипи, вече какво да ги правим след два или след три години, но междувременно има други проблеми, които да решим. На мен ми се искаше да направим пътя към това.
Така че, ако приемем дори тази логика, че в момента не се занимаваме с техниката, защото след две или три години ще можем евентуално да я вземем от Европейския съюз, дайте поне другите проблеми да решим, които можем. Убеден съм, че част от тях можем да ги решим.
Какво Ви предлагам? Ето Решението – за членовете на Комисията:

„РЕШЕНИЕ

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите подкрепя инициирането на широк парламентарен, политически и обществен дебат по проблемите, свързани с кръводаряването.
2. Препоръчва на заинтересованите институции в най-кратък срок, по тяхна инициатива да предприемат мерки за актуализиране на нормативната уредба, свързана с осигуряването на кръв и кръвни съставки за нуждите на здравеопазването.
3. Комисията да инициира национална информационна кампания в полза на кръводаряването, конкретна част от която да бъде акция по кръводаряване сред депутатите и служителите в 44-то Народно събрание.“
За обяснение, нарочно слагаме толкова общи решения на Комисията, защото тук сме различни парламентарни групи и аз не бих искал с някакви по-остри решения да противопоставяме едни членове на Комисията на други. Затова предлагам Решение, което според мен е приемливо за всички в момента и което поставя общите рамки на действията нататък.
Лично мен ме впечатлиха част от нещата, които ми бяха изпратени от Червения кръст, че през 2011 г. е била проведена на Световния ден на доброволното кръводаряване и Българският червен кръст е взел участие в 51-та Национална конференция по трансфузионна хематология, организирана от Народното събрание, Комисията по здравеопазване и Министерството на здравеопазването. Четейки това си помислих, че за да организирам този процес по някакъв начин, да го вкарам в рамки, в които да сме си полезни взаимно Министерството и Парламента, дали не можем към тези решения да добавим към последната точка още едно, че Комисията предлага на Народното събрание да организира такава конференция заедно със… – защото, сега къде е проблемът на това, което правим в момента, че това го прави Комисията по неправителствените организации, която не е специализирана, а според мен това трябва да се прави от Министерството, от Комисията по здравеопазване. Това са органите, които би трябвало компетентно, а не аз, човек, който не съм специалист в това.
Затова моето предложение – на нашата Комисия, е да се инициира провеждането през септември месец на една такава конференция.
Лично аз се наемам да говоря с госпожа Дариткова и с госпожа Цвета Караянчева, за да ги убедя, че това е необходимо и полезно. Нека да се опитаме през септември месец, най-късно в средата на септември, да проведем тази конференция не заради поредното събитие, а защото, първо, то вече ще може да получи обществено и медийно отразяване, за което вече споменахме, че е важно, но, второ, че на него ще се опитам да обобщя от името на нашата комисия всички предложения на неправителствените организации за това какво може да бъде променено в нормативната и в подзаконовата уредба, за да може да излезем с конкретни предложения.
Може би дотогава да видим и какви са предложенията на Министерството, ако Вие имате конкретни неща, и да видим какво е взаимодействието между парламента и министерството, за да можем да свършим реалните неща, които ще набележим на тази конференция. Мисля, че това би било нещо реално и конкретно, което може да даде резултат, тоест искат ми се конкретни стъпки и действия, с които да предвидим взаимодействието между парламента и правителството, с което да решим конкретни казуси по този въпрос.
Имате ли нещо против такава формулировка?
Колеги, аз Ви предлагам към това решение да споменем отдолу, че предлагаме на Народното събрание организиране на конференция, а аз вече отделно ще изговоря и с министъра, и с председателя на Народното събрание, защото съм убеден, че ако тя се организира от Народното събрание, ще има друг ефект – и медиен, и чисто практически.
Да гласуваме, ако искате, Решението в този вид.
Колеги, който е съгласен с така предложения Проект за решение, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма.
Очевидно това са решенията по тази точка, продължаваме диалога с Министерството, но Ви моля, господин Пенков, помислете конкретно за конкретните предложения, аз ще го говоря, разбира се, с господин министъра, за да може наистина да бъдем полезни за Вас и да можем да Ви помогнем при тази среща. Благодаря Ви.
Заповядайте.
НАДЕЖДА ТОДОРОВСКА: Искам да използвам възможността да Ви поканя на 13 юли на поредната акция на доброволно и безвъзмездно кръводаряване, което ще се случи тук, в София заедно с Клуба на мотористите в София, защото знаете, че мотоциклетистите са едни от най-честите потърпевши и нуждаещи се в случая от кръводаряване, но те искат подкрепа на цялото общество да кръводаряват. Така че можете да бъдете с нас в Кръвния център в София. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Благодаря Ви за участието.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „ГРАЖДАНИ ЗА ПРИРОДА“, № ПГ-939-01-10, ВНЕСЕНА НА 27.05.2019 Г. ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА.
Кой ще представи исканията на инициативата?
ЛОРЕТА ТОДОРОВА: Аз съм инициатор на тази подписка под формата на Национална гражданска инициатива. Предполагам, че сте запознати с исканията. Най-важното от него е да осигурим защита на малкото останали места за природосъобразен туризъм по нашето Черноморие. В момента те са около две и половина останали незасегнати по никакъв начин – „Корал“ и „Кара дере“, като „Иракли“ вече наполовина е засегнат с някакви басейни по пясъка, което на нас ни се струва, меко казано, абсолютно недопустимо, при положение че знаем, че привлекателната част на туризма е природата и нейните красоти, а не някакви бетонни огромни неща, от които бягаме. Искаме малкото останали места да останат за поколенията напред, тъй като с тези темпове, с които вървим в момента, и последните опити за промени на ЗУЧК не показват никакво светло бъдеще, за съжаление. Гледаме да се опазим от някакви палатки, които не оставят следи след себе си, а всъщност си седят огромните хотели по курортите върху пясъка, които се плискат от вълните и на които мястото им със сигурност не е там.
Бих искала да дам думата на експерта, който подкрепя нашата инициатива. Той е биолог и може да се изкаже по-компетентно за местообитанията, които искаме да защитим.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Заповядайте, господин Ковачев.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря, уважаеми господа народни представители, които уважихте изслушването на тази гражданска инициатива.
Бях помолен за съдействие от тези хора, които обичат нашето Черноморие, защото й аз споделям същата любов, макар че от 2007 г. вече не го посещавам реално и както много българи съм в Гърция.
Това, което за мен е най-съществено в тази инициатива, е, че в момента знаете колко са разгорещени споровете за вида туризъм, който следва да се практикува по нашето Черноморие – тази гражданска инициатива не засяга по никакъв начин този въпрос, а засяга един много по-съществен въпрос, който, за жалост, никога не е бил сериозно обсъждан в Българския парламент, а това е: какви са мерките, които е необходимо да се вземат, за да може да се спре застрояването?
Знаете, че може би едно квалифицирано мнозинство от българските граждани, ако бъдат попитани дали трябва да се спре застрояването по крайбрежието, ще отговорят категорично, че трябва да се спре, въпреки че това не им е най-големият приоритет, оцеляването в момента е по-важно за тях, но въпреки това те смятат така.
Необходимостта за това действие произтича не само от това, че ние увреждаме едно наследство, което цивилизованите нации оставят за своите деца, а не го унищожават, а то произхожда от чисто прагматични причини. По крайбрежието туризмът е един основен дял от нашата икономика – и ние не дискутираме това, влиза в сериозна криза. Първо, качеството на услугата е изключително ниско, запълването на легловата база е много ниска и тя продължава да пада с продължаващото застрояване и производство на легла, тенденцията за предлагане на легла, но не на услуги, влошава качеството до огромна степен. Всичко това води до ниски цени, ниска добавена стойност, ниско заплащане. Голяма част от квалифицирания персонал вече напусна България и особено младите хора, а останаха само възрастни хора пред пенсия. Всичко това в един момент ще се превърне в много голям проблем. Ние не правим нищо за неговото решаване.
Защо спирането на застрояването е пряко свързано освен с общия морален проблем за опазване на нашето наследство и с този чисто материален проблем? Защото това е ресурс, без който ние не можем да повишим качеството на предлаганите услуги, не можем да удължим сезона и няма как съответно да добавим стойност към услугите, които се предлагат на морето. За жалост, това е необратим проблем. Даже някога в бъдеще да се сетим, че незаконните строежи трябва да се разрушават, както се сетиха испанците, ако ние пристъпим още една граница, ние няма да имаме връщане назад, за да направим услугите качествени.
Това е реалното положение, което не е весело. То се обсъжда и това се знае в научните среди, които се занимават с туризъм в Института по туризъм, но, за съжаление, политически диалог по тази тема няма, тя е тема табу.
Има два типа искания, които ние помогнахме да формулират тези хора, които обичат крайбрежието и все още са на него, а не са в Гърция.
Първо, да се вземе законодателна инициатива с две абсолютно ключови промени, които, заобикаляйки всички вратички в ЗУТ, в другите закони, да могат да вложат един прост и ясен, изпълним, без административна тежест режим, който ще помогне това застрояване да бъде регулирано. Няма да влизам в детайли. Това в момента е в точка едно и две на гражданската инициатива.
Втората, касае неизпълнени задължения по два закона – по Закона за Черноморското крайбрежие и по Закона за устройство на територията от Министерството на регионалното развитие и съответно тя е обърната към Министерския съвет, защото е очевидно, че има някакъв политически проблем и е хубаво в един момент да имаме дискусия по тези теми.
Нашата молба е ако може Комисията да вземе две решения.
Първите две предложения, които са за промени в Закона, са принципни. Те показват дух и цел на едни бъдещи законодателни промени, които биха помогнали твърде много за решаване на проблема, но те трябва да бъдат разписани и трябва да се намери орган, който има законодателна власт, за да може да ги внесе. Вие познавате по-добре структурата на своята работа и вида на решенията, които можете да вземете. Ако може да се вземе решение за започване на този процес, за да може поне да има законодателни предложения, въз основа на тези принципи, които да се внесат за обсъждане. Както Ви казах досега, те даже не са били обсъждани. Ние обсъждаме всичко друго, но не и как да решим този проблем, въпреки крещящата необходимост, тоест най-сетне да има дискусия, за да се чуят аргументите и да се отразят в медиите. Това никога не се е случвало.
Второто нещо, ако може да се направена една по-широка дискусия с участието на Министерството на регионалното развитие, за да се види как тези неработещи части в ЗУТ и ЗУЧК, които са важни, да могат да се изпълнят; с какво може да допринесе парламентът, обществото и гражданите, за да се случи това.
Това са двете посоки, за които аз се сещам в момента, че може би тази Комисия може да инициира някакви действия. Мисля, че всеки човек, който не е закоравял и все още има сърце, има съвест и чувствителност, той ще разбере защо това е необходимо. Аз се надявам, че страхът няма да спре инициативата. Може да са депутати от всички групи.
Много милея да видя съвместни инициативи, което все още става трудно. Искам да видя, както сме в коалиция в „За да остане природа в България“ – там сме най-различни хора, с най-различни политически убеждения и какво ли не, но ние работим заедно, защото сме наясно, че няма друг начин да се постигнат нещата. Ние реално сме въплътили в себе си лозунга, който е сложен над парламента, и го изпълняваме. Много ми се иска по тези проблеми да няма политически спорове и някой ден ще се стигне до съвместно търсене на решение, както ние в „За да остане природа в България“ действаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря и аз.
Аз виждам тук първите точки и предполагам, че това е първото обсъждане в комисия, което имате на Вашата инициатива.
Вижте, не знам дали знаете механизма, затова се опитвам да поясня какво правим чисто като механизъм от тук нататък. Тази подписка е насочена към четири комисии, едната от които е по Регионалната политика и благоустройството, другата е нашата комисия, Околната среда и водите и Комисията по земеделието и храните. В такива случаи винаги има водеща комисия. Очевидно тук водещата комисия е по Регионалната политика, както трябва и да бъде.
По повод на решението, което казвате, че искате да вземем. Не мога да предложа за вземане на тези решения от първите две точки, които казвате, защото те касаят точно законодателството и те на практика са извън компетенцията на нашата комисия. Ние дори да вземем тези решения, те няма да доведат до нищо. Това, което предлагате, в голямата си част може да бъде част от решението на Комисията по регионалната политика, защото вече това е тяхната специфика. Така че на Вас тази битка за решенията от тук нататък Ви предстои. В нашата комисия тази подписка е насочена с идеята, че става дума за граждански организации и в контекста на тези организации ние би трябвало да влезем в нашата компетенция.
Решението, което аз ще предложа след малко за Комисията, няма да бъде това, което и Вие предлагате, за което обаче искам да Ви уверя, че не означава, че Комисията, лично аз, а и колегите от Комисията съм убеден, няма да се опитаме да Ви съдействаме с всичко от тук нататък. Ние ще говорим после какво бихме могли да направим, за да можем да Ви съдействаме.
На практика аз съм съгласен с всичко, което говорите, включително в неговата екстремна част, защото Вие стигате до предложение за това буквално да бъдат разрушавани неща, което според мен, рано или късно, ще се случи. Друг е въпросът, как то може да стане по българското законодателство и какви са силите и процесите в обществото, които могат да го мотивират. Виждал съм доста Ваши изказвания в медиите и знам, че сте ангажиран с тази тема, така че би трябвало да Ви е ясен целият проблем на мотивация на едни решения.
Напълно съм склонен и съм с желанието да Ви помогна в целия процес, а той ще е дълъг. Това е само началото. Така че имате пълната ми подкрепа от тук нататък в това, което можем. Ще се опитам да Ви кажа какво можем ние, какво могат другите и къде, какво можете да свършите, но решението ще бъде по-обтекаемо, защото от друго решение в нашата Комисия няма смисъл, но ще го говорим натам.
Заповядайте, госпожо Терзийска.
ВЕСЕЛИНА ТЕРЗИЙСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съответната гражданска инициатива! От страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е предоставено подробно становище по всяка една от точките, които Вие засягате. Естествено, единствено в рамките на правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като въпросите, които Вие поставяте имат комплексен характер и тяхното решаване зависи и от компетентната намеса на колегите от Министерството на околната среда и водите, Министерството на туризма, Министерството на земеделието, храните и горите.
Така че съвсем накратко мога да обобщя нашето становище, което е единствено от нашата компетентност. Ние изразяваме готовност да участваме във всякакви обсъждания на темите и ако бъде взето съответното решение, да съдействаме по всякакви начини.
По отношение на първите Ви предложения, свързани с изменение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Тук е необходимо да се отбележи, че и съгласно сега действащите разпоредби, територията на Черноморското крайбрежие – по отношение на нея, се създават охранителни зони, а това са така наречените зони „А“ и „Б“, които също се ползват с особено териториално-устройствена защита и всяка една инвестиционна инициатива в тези зони следва да бъде съобразена със съответното законодателство, включително и във връзка с опазване на околната среда и защитените видове.
Следва да се отбележи също така, че всички устройствени планове – общи и подробни, процедурите по тяхното приемане следва да е съпроводено с екологична оценка и също се съгласуват с всички компетентни органи и ведомства.
В Закона за устройство на територията е предвидена разпоредба в чл. 103а, съгласно която при изработване на проект на общ устройствен план има възможност да не се запазят и да не се вземат предвид съществуващи ПУП-ове, ако се нарушават важни обществени интереси, свързани също с опазване на околната среда и с живота и здравето на хората.
В допълнение, следва да посочим, че с едно от последните изменения на Закона за устройство на територията на министъра на регионалното развитие и благоустройство е вменено задължение да създаде портал, на който да се качват, образно казано, всички общи устройствени планове, ПУП-ове одобрени, разрешение за строеж, като срокът, в който трябва да изпълним това задължение е двегодишен. Вече се обсъжда с колеги как ще бъде изпълнено това нещо, но и към настоящия момент по отношение на актовете, които се одобряват от министъра на регионалното развитие, също се публикуват в публичния регистър, така че цялата информация е публична.
По отношение на въпросите, свързани с нанасяне в кадастралната карта, които сте поставили, също следва да бъде отбелязано, че съществува законов ред за това нещо, както по отношение на горски територии, за които е отпаднало предназначение, а така и за обектите по чл. 6 от ЗУЧК, които са публична държавна собственост, морски плажове и дюни.
Пак казвам, че това е становище само в рамките на нашата компетентност и ако има някакви бъдещи обсъждания, естествено, изразяваме готовност да участваме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Тук ще се опитам моето виждане за това – каква е ролята на нашата комисия. Комисията по взаимодействието с гражданското общество според мен служи точно в такива моменти, защото аз си представям взаимодействието на гражданското общество горе-долу така, както изглежда.
Има едни граждани, които имат желание да свършат нещо, имат някакви искания, претенции, огромната част от които са основателни, и има една държава, в лицето на правителството и на парламента, които им казват как няма да стане. Общо взето някъде този диалог трябва да бъде проведен. Функциите на тази комисия според мен са такива, тоест ние трябва да намерим начина, по който да свържем гражданите с институциите, така че техните искания в максимална степен да бъдат реализирани.
Отговорът на Министерството очевидно е такъв. Те казват: тия неща са написани и повечето ги има. А пък Вие сега ще ни кажете обратно, ако Ви дам думата: те са написани, но се случва точно обратното, тоест някой трябва да е отговорен за всичко това. Така че очевидно ще трябва да извървим дълъг път в диалога си с Министерството от тук нататък, в който, пак Ви казвам, че аз лично ще направя всичко възможно да Ви помогна.
Иска ли още някой думата, или са ясни позициите в момента?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Здравейте! Обичам Черно море и за разлика от вас ходя на него всяка година. Това обаче не ме кара да съм толкова краен в оценките, за които Вие казвате. Да, разбира се, най-вероятно ще стигнем до момента, в който ще трябва да се събарят хотели. Аз и моята партия сме казали, че трябва да бъде съборено всяко едно незаконно строителство в държавата, било то хотел или циганска постройка – няма никакво значение, и трябва да тръгне в тази посока безспорно.
Това, което ме притеснява, са две неща в тази инициатива.
Едното е, че в момента текат промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Имаме вето на Президента, а другата седмица вероятно ще бъде гледано, тоест сега беше моментът да се правят промени в Закона, който очевидно вече е приет и ако бъде преодоляно ветото, ще влезе в сила.
Второто нещо, което ме притеснява, е, че въпреки Вашата заявка, че 80% от хората, а вероятно е така, са съгласни с идеите, които Вие предлагате, всъщност инициативата е подкрепена от 4053-ма души, от които се оказва, че 1083 са подписи, които са невалидни, тоест притеснява ме изключително малката бройка. Аз лично бих се подписал под част от тези неща, очевидно обаче не е била достатъчно добре рекламирана тази инициатива. Нещата, които са заложени в нея, и това, което каза господин Кутев, като председател на Комисията – да, ние не можем да направим друго, освен някакво по-общо решение. В случая това е един много тежък и сериозен дебат, който не мисля, че ще се проведе толкова скоро, особено след като сега бяха направени промените в Закона за устройство на Черноморието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНТОН КУТЕВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Аз предлагам едно решение, което няма общо с това, което гражданите си представяха.

„РЕШЕНИЕ

Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите приема за сведение и препоръчва на народните представители, по тяхна преценка, да съобразят в своята законодателна дейност Националната гражданска инициатива „Граждани за природа“.“
Имате ли забележки към така направеното предложение за Решение? (Реплики извън микрофоните.)
Според мен в рамките на тази комисия ние не можем да вземем повече, защото дори и да вземем исканията, обяснявам, особено по първа и втора точка, които виждам, те са въпрос на законодателна инициатива в повечето случаи, която не е работа на нашата комисия. Аз нямам против и мисля, че след това ще седнем и ще говорим с Вас. Ще видим, защото за това, което говореше господин Сиди, че в момента вървят промени в Закона, а една законодателна инициатива има много различни варианти, по които може да тръгне и да се развие, и те не са без значение, те са въпрос на обсъждане. Много е трудно.
Аз досега за две години в тази комисия, мисля, че не сме имали нито един законопроект, който да е бил внесен с общото становище на всички политически сили, представени в него, което означава, че Комисията сама по себе си не може да излъчи законодателна инициатива, по простата причина, че в нея има противоположни мнения, гледни точки, интереси и така нататък, което не значи, че от членове на Комисията не може да тръгне съответната законодателна инициатива. Не е без значение за самите Вас откъде ще тръгне, защото най-лесното нещо, което аз, като представител на опозицията по принцип в Народното събрание, мога да направя, е да напиша за всичко, което искате в законопроект, и утре да го внеса. Съответно те ще ни го бламират в залата, законопроектът няма да мине и нищо няма да се случи. Затова Ви казвам, че този процес ще е дълъг и по-сложен.
Затова тръгваме с това решение, което за тази комисия е единственото възможно, и продължаваме разговора с Вас, за да видим какво от всичките неща, които Вие предлагате, може да се случи сега, кое по-късно и за кое от тях можем да бъдем полезни, а това вече е следващ разговор. Благодаря.
Към членовете на Комисията: който е съгласен с така предложеното Решение, моля да гласува:
За – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се решението.
Благодаря, закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Антон Кутев



Стенограф:
Красимира Коева