---

П Р О Т О К О Л
№ 28


На 18 юли 2019 г. четвъртък се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. – първо гласуване.
2. Проект на график за приемна на граждани за периода месец септември – месец декември 2019 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Георги Гьоков.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми членове на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, уважаеми гости, предлагам преди да открием днешното заседание, да почетем с едноминутно мълчание паметта на госпожа Снежана Дукова, която беше и заместник-председател на тази комисия.
Моля за минута мълчание.
(Членовете на Комисията и гостите почитат с едноминутно мълчание паметта на народния представител Снежана Дукова.)
Преди да започнем заседанието, може би трябва да кажа две три думи като нов председател на Комисията. Няма да се представям, защото сме колеги от доста време и се познаваме, но да обърна внимание, че Комисията има нов председател.
Преди да открия заседанието – имаме ли кворум? Добре.
Откривам заседанието на Комисията, имаме кворум. Гости на нашето заседание са: госпожа Николета Кузманова – началник на кабинета на господин Красимир Каракачанов – заместник министър председател и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора; госпожа Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора; госпожа Веселина Кирилова – юрист в Националната комисия за борба с трафика на хора; госпожа Милена Дянкова – директор на дирекция в Държавната агенция за закрила на детето; както и представители на Обществения съвет към Комисията и на неправителствени организации, които са заявили участие в днешното заседание.
Списъкът на присъстващите ще бъде неразделна част от протокола на заседанието.
Предполагам, че стриктно спазвате Правилника, но аз, поне в началото, да обърна внимание върху чл. 8, ал. 5 от Вътрешните правила на Комисията, където е определен регламент за изказванията на представителите на неправителствените организации – три минути, и ще Ви помоля изказванията да бъдат по същество, както и да се спазва регламентът, с оглед на това да протича оперативно нашето заседание и да не натоварваме с излишно говорено Комисията.
За да стартираме заседанието, ще Ви предложа дневния ред, по който ще протече заседанието:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. – първо гласуване.
2. Проект на график за приемна на граждани за периода месец септември – месец декември 2019 г.
Това е предложението, а Вие имате думата за други предложения по дневния ред.
Ако има някой с предложения – да каже, за да не се бавим? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за дневен ред.
За – 13, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г. – първо гласуване.
Давам думата на госпожа Николета Кузманова да представи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
Ще повторя още един път, че тя е началник на кабинета на господин Красимир Каракачанов, и тя ще говори от името на вносителите.
Заповядайте, госпожо Кузманова, да представите Законопроекта.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще се постарая да бъда кратка дотолкова, доколкото Законопроектът, заедно с неговите мотиви, е на Ваше разположение. Аз съм убедена, че сте се запознали с неговото съдържание.
Предложенията, които се съдържат в Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, са продиктувани от три основни групи причини.
Първата от тази група причини, най-съществената, която предизвика това изобщо да седнем да работим по Законопроекта, е окончателното въвеждане на минималните стандарти, които Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора поставя по отношение държавите страни по тази конвенция. България е страна по тази конвенция и тя е част от националното ни законодателство от 2007 г.
Втората група промени, съдържащи се в Законопроекта, са свързани с необходимостта за усъвършенстване на институционалната рамка, предвид това, че през 2016 г. Министерският съвет прие Национален механизъм за насочване на жертвите от трафика на хора.
И третата група промени са продиктувани от това, че действащият ни Закон е приет преди 23 години и практиката по него, както се досещате, показва необходимост, все пак с оглед промяната в обществените отношения и съответно развитието на законодателството, определени разпоредби от него да бъдат прецизирани с оглед по-правилното прилагане на този закон.
Към първата група промени, свързани с изискванията на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, причината е дотолкова, доколкото в националното ни законодателство тези минимални стандарти са въведени непосредствено преди и след приемането на Конвенцията. Казвам преди, тъй като част от тези стандарти са в Наказателния кодекс и те бяха всъщност въведени в нашия Наказателен кодекс преди ратификацията на Конвенцията, съобразно конституционното решение. По силата на тази конвенция е създаден орган, който наблюдава нейното приложение, нарича се ГРЕТА, и този орган ежегодно, почти, ни мониторира дали и доколко спазваме тези изисквания.
Във връзка именно с тези мониторинги, които „Грета“ провежда, по отношение на България като страна по Конвенцията, беше неколкократно направена препоръка, че няма въведено в националното си законодателство така наречения период за размисъл и възстановяване. Вярно е, че направихме един сериозен опит да обясним, че всъщност ние този период го имаме уреден още от момента на създаването на Закона, но той просто не е наречен по този начин. Но, всъщност проблемът произтече от срока, който Конвенцията изисква да продължи този период за размисъл и възстановяване, и именно в тази посока са предложенията, които се съдържат в § 9, точки 2 и 3 от представения Ви Законопроект. Предложенията там са свързани с – вместо досегашната уредба период за настаняване до 10 дни с удължаване на още до 30, Законът да предвиди пострадалите от трафик на хора да бъдат настанявани в съответните приюти за срок не по-малко от 30 дни, който всъщност е стандартът на Конвенцията. И във връзка с това, че е необходима по-голяма оперативност сме предвидили, че вече удължаването на срока, което запазваме, ще става по предложение на съответния приют.
Предназначението на този срок за възстановяване и размисъл е всъщност периодът от време, който държавите страни по Конвенцията са задължени да дадат на жертва, която е идентифицирана като жертва от трафик на хора, за да може, все пак до известна степен, да се стабилизира от това, че е била пострадала от трафик и съответно от експлоатацията, с оглед на която е бил направен този трафик.
В същия контекст, във връзка с доусъвършенстване на уредбата, свързана с минималните стандарти, които Конвенцията установява, е и предложението в § 10 от Проекта, а именно изричното определяне, че на жертвите трафик на хора, в рамките на периода на възстановяване, наред с правата, които към момента националното ни законодателство гарантира се въвежда и още едно допълнително право, а именно правото свързано с предоставяне на правна и подходяща езикова помощ.
Третата група промени пак във връзка със стандартите на Конвенцията на Съвета на Европа, както и на Директивата на Европейския съюз за борба с трафика на хора се съдържат в § 3, т. 3, а именно Националната комисия за борба с трафика на хора се определя като национален орган за докладване. Това изискване е именно предвид непрекъснатия мониторинг по отношение на България като страна по Конвенцията да се концентрира на едно място в точно определен държавен орган информацията от всички държавни органи, физически и юридически лица, включително и неправителствени организации, които някакво отношение към процеса, свързан с противодействието на трафика на хора. Тук искам само да отбележа, че и към момента Секретариата на Националната комисия за борба с трафика на хора осъществява тази дейност по докладване, но предвид препоръките от страна на ГРЕТА, и тъй като Националната комисия е държавен орган е логично и законово да е закрепено това правомощие, тъй като по правилата на българското законодателство на държавния орган е забранено всичко, освен изрично разрешеното със закон.
Втората група промени са свързани, както вече казах, необходимостта от актуализиране на институционалната рамка в сферата на противодействието на трафика на хора. На първо място в тази група са промените в § 9, т. 1 и свързаните с него параграфи 1, 2, 8 и 11 от предложения законопроект. В тази група промени става дума за въвеждане на новата услуга, а именно услуга за последваща реинтеграция. Тя се изразява в това, че на пострадалият на жертвата на трафик на хора се предоставя възможност за пребиваване в приют за последваща реинтеграция и в периода на пребиваване съответно за полагане на грижи по отношение на лицето, за да може то да се върне към нормалния си начин на живот.
В рамките на тази втора група от промени, свързани с подобряване на институционалната рамка са и предложенията в § 6, т. 2 от Проекта, които са пряко, свързани с решението на Министерския съвет за приемане на националния механизъм за насочване на жертвите на трафика на хора. В същия контекст е и предложението по § 16, а именно на законодателно ниво се урежда координиращата роля на Националната комисия за борба с трафика на хора, която е възложена по силата на този национален механизъм за насочване на пострадалите.
И третата група, ако мога така да ги озаглавя, други промени, които са свързани с усъвършенстването на уредбата, именно предвид дългия период, в който този закон е действащо право, макар че първата група в тази последна е свързана с привеждане в съответствие на Закона за борба с трафика с едно изменение на Закона за ДАНС от 2015 г. До 2015 г. в правомощията на ДАНС по чл.4, ал. 1 от Закона за ДАНС беше предвидена дейността, свързана с противодействие на трафика на хора и по силата на тогавашната уредба председателят на ДАНС трябваше да е член на Националната комисия, пък съответно представители на ДАНС членове на местните комисии. През 2015 г. обаче това правомощие това правомощие на ДАНС беше заличено и респективно това налага да отразим отмяната на задължението на председателя на ДАНС, съответно на представителите на ДАНС за участие в националната и местните комисии за борба с трафика на хора. Това предложение се съдържа в § 3, т. 1 и § 4, т.1 от Законопроекта.
На следващо място в тази група промени са предложенията на първо място в § 2 от Проекта. За нас е изключително важно предложение, което всъщност определя, че държавна издръжка на приютите за жертви от трафик на хора се предоставя само на онези приюти, които са открити по инициатива на Националната комисия за борба с трафика на хора.
Предложенията в § 3, т. 4, които предвиждат всъщност усъвършенстване на режима, по който неправителствените организации биха могли да участват в заседанията на Националната комисия за борба с трафика на хора и към момента такъв механизъм, но преценихме, че е добре той да бъде уреден в Правилника за организацията и дейността на Националната комисия, каквато законова делегация всъщност предлагаме да се създаде в закона.
По отношение на другите предложения – тези в параграфи 12 и 5, и 7, са свързани преобладаващо с уреждане дейността на местната комисия и съответно провеждането на политиките за борба с трафика на хора и на регионално ниво.
В самостоятелен § 14 се внася яснота с предложението по отношение на оказването на помощ и закрила на деца жертви и трафик на хора, тъй като по сегашната уредба, това задължение е възложено на приютите, в които децата биват настанявани. Предвид наличието на изградена система на органи за закрила на детето смятаме, че много по-добре ще се защити интересът на детето, ако неговото обгрижване дори в случаите когато е жертва на трафик на хора се осъществява от съответните органи за закрила на детето.
Благодаря, господин Председател, на разположение сме ако имате въпроси към Законопроекта, да отговорим.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Кузманова.
Преди да дам думата на колегите народни представители, ще си позволя да кажа, че в Законопроекта виждам доста добре разработена предварителна оценка на въздействието – за пръв път виждам. Гледам, че тук е името на госпожа Камелия Димитрова. Моите поздравления, колеги, разбира се, че колегите може и по друг начин да го оценят.
Първо, давам думата на членовете на Комисията за изказвания по представения току-що Законопроект, а след това ще дам думата на гостите, които искат да кажат нещо и на представителите на неправителствените организации.
Заповядайте, госпожа Димитрова, Вие ще кажете ли нещо? Похвалихме Ви за оценката, трябва да кажете нещо.
КАМЕЛИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря много.
Искам да кажа, че съм на разположение да внасям яснота по всички отправени от Ваша страна въпроси.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожа Кирилова – също.
ВЕСЕЛИНА КИРИЛОВА: Като юрист, няма микрофон, вероятно нарочно. Законопроектът беше изготвен с помощта на целия екип на националната комисия и с помощта и на представителите на постоянната работна група към Комисията, изцяло състава на неправителствените организации, които се занимават с предмет на дейност, обгрижване на жертви на трафик на хора. Затова, може би, ще Ви се стори доста специализирана тематиката.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Дянкова, от името на Държавната агенция за закрила на детето.
МИЛЕНА ДЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз съм тук, за да изразя подкрепата си за тези предложения, защото ние вече сме изразили вече в рамките на съгласувателната процедура, че подкрепяме измененията и допълненията, направени в Закона за борба с трафик на хора, защото чрез тях се синхронизира българското законодателство спрямо международните регламенти и освен това искам да подчертая, освен че участва председателят на ДАНС в Комисията за борба с трафик на хора, имаме и експерт, който е определен в постоянната група, която е към Националната комисия за борба с трафик на хора. Работим много добре, в сътрудничество по всички случаи. Това което се прави като акцент в измененията в този закон е свързано с децата жертви на трафик, което е важно, защото наистина и до момента съгласно Закона за закрила на детето и координационните механизми, които сме подписали случаите, свързани с деца жертва на трафик се работят приоритетно. Мерките за закрила се взимат по отношение на настаняването, издирването на родители и всякакви други съпътстващи услуги, които да подпомогнат децата се взимат от системата за закрила на детето – дирекция „Социално подпомагане“. Благодаря Ви.
И аз съм на разположение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте, господин Зарков – имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди да започна по същество, господин Председател, позволете ми да Ви поздравя с избора за председател и да пожелая успех, както от името на всичките колеги от БСП, поне да благодаря на досегашния председател макар и задочно, защото го няма Антон Кутев за енергията, която положи тази комисия да работи добре. Сигурен съм, че той ще остане съпричастен с проблематиката, която обсъждаме тук.
Сега по същество, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи Кузманова, Димитрова, Кирилова и Дянкова! Ще подкрепим Закона на първо четене, не само защото произтича от международни спогодби, конвенции и мониторингови механизми, но защото считаме, че този подход за борба с такъв тип сложни престъпления, която не е оставена само в рамките на наказателния кодекс се базира и на превенции, на последваща грижа за жертвите е подходящ в случая. Не случайно такава е и международната практиката и тези организации са международни за едно интернационално по съществото си деяние.
Радвам се също така, уважаема госпожо Кирилова, че водеща комисия е Правната, където Вие ще имате микрофон и може би ще общуваме по-дълго време. Още от сега искам да кажа какви са въпросите, които са пред мен на първо четене и които в Правната комисия, най-вероятно ще получат и по-детайлен отговор, без да влизам в детайли на техниката.
Безспорният въпрос е за международната правосубектовност на Националната комисия, очевидно е, че тя е необходима, че е част от работата Ви, казахме вече за характера на престъпленията. Няма спор и тази законова уредба е подходяща, за да ни изчисти от гледна точка на Директивата, за да не влизаме в тези обяснения, които госпожа Кузманова, се е опитала да убеди наши колеги, че ние всъщност го правим, но го наричаме по друг начин или в други срокове. Това сега ще бъде ясно. Ключово в този законопроект, поне според мен, е вторият елемент, който подчертахте – инстуционалната рамка и създаването на нов тип институция, който се нарича Приют за последваща реинтеграция. Това е третият такъв тип, в чл. 2 на този закон има приюти за временно наставяне на жертвите, от една страна, центрове за закрила и помощи, а създаваме трети тип, който е приюта за последваща реинтеграция. По начина, по който представихте Законопроекта и записано в мотивите става ясно, че се има предвид действия, които след като е минала съответната жертва на престъпление през някои от тези приюти, получила е първата и неотложна помощ, това вече в контекста на социалните услуги, да влезе обратно в обществото, ще отнема повече време и така нататък. Но трябва според мен да се напишат и норми, какво точно ще правят тези приюти. Най-малкото, за да се следва логиката на този законопроект, който в глава Трета е определил ясно всяка една от тези институции какво точно прави, има отделни членове. Ако знаем какво прави Приюта за временно настаняване, Центърът за закрила и помощ, трябва да знаем и какво точно ще прави Приюта за реинтеграция, не за друго – това не е техническо заяждане, а за да не се припокриват правомощия, да се създава убъркване и да са ефективни. Това трябва да се помисли и да бъде допълнително разработена една такава разпоредба. Това е основният ми, как да кажа, апел към по-нататъшната работа на този закон, особено ако бъде приет на първо четене.
Другото нещо, което ми направи впечатление е промяната в чл. 24, която е мотивира като прецизиране на текста. Член 24 всъщност има два аспекта. Единият е кой трябва да издири семействата на тези трафикирани лица и другият, кой трябва да се погрижи за тях, когато това лице е дете. Очевидно е, че вторият въпрос е ясен – Агенцията за закрила на детето. Но кой трябва да потърси семейства на децата? Вие предлагате тази алинея да отпадне, най-вероятно, считайки, че органите, които са идентифицирани в този закон всъщност нямат практическа възможност да го направят, или такива правомощия, или не знам. Но ми се струва, че ще остане дупка, извинявайте ме за израза, ще остане празнота, ако не е ясно определено кой орган, а най-вероятно би трябвало да е МВР, ако се замислим, трябва да издирва семействата на онези деца, които сме идентифицирали като жертви на трафика на хора. С бележките и дебатът, който ще продължи, най-вероятно, в Правна комисия, подкрепям закона и обръщам внимание на Председателя, по принцип като идват от Министерския съвет законите, може да сме съгласни, може не с тях, но са по-окомплектовани, има повече материали, дори за опозиционост, както се казва. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Зарков.
Последното ще си позволя да го коментирам. Да, наистина защото от Министерския съвет, разполагат с по-сериозен ресурс, за да направят по-добра оценка на въздействието.
Други, народни представители, които искат да кажат нещо по Законопроекта, да изразят становище, да зададат въпроси?
Идва ред на неправителствените организации, ако някои иска да каже нещо по Законопроекта.
Ако няма ще имаме среща с Вас като няма да е точка разни, а само среща с Комисията.
Последно питане към народното представителство и към гостите. Искате ли да изразите по това, което каза господин Зарков, или не сте готови още? Да се подготвите за Правната комисия.
РЕПЛИКА: Готови сме!
Готови сте, добре , благодаря Ви– заповядайте.
КАМЕЛИЯ ТОДОРОВА: Първо, бих искала да благодаря на господин Зарков за внимателния прочит в измененията, коментарите и предложенията. Наистина се вълнувам, че влизате в дълбочина и давате конкретни препоръки. По отношение на международната субектност на Националната комисия и фактът, че ние малко или много вече изпълняваме тези функции чрез редовните срещи с анти трафик координатора в Брюксел на всеки шест месец, за нас това е важно да бъде законово уредено, тъй като има един допълнителен член, който ни позволява да изискваме информация от всички институции, включително и неправителствени организации, така че информацията, която предоставяме като докладчик да бъде с необходимата пълнота.
По отношение на Приюта за последваща реинтеграция абсолютно приемам Вашите препоръки, той да бъде детайлно регламентиран като такъв, но считаме, че това трябва да бъде направено в Правилника за приютите и центровете, където съответно ще бъдат добавени тези допълнителни разпоредби.
Ако за аудиторията представлява интерес каква е разликата между приюта за последваща реинтеграция с приюта, който вече е разписан в рамките на закона и правилника – Приютът за временно подпомагане на жертви на трафик, позволява на жертвите и по силата на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, да получат психологическа, здравна, правна и съответно езикова подкрепа. Те там са по двадесетчасово наблюдение на специалисти. Задължили сме доставчиците да разполагат с необходимия човешки ресурс, така че да обгрижват жертвите на 24 часа и да има социален работник, който винаги работи с тях, защото когато те пристигнат в този приют, те са все още в ситуация на криза. За разлика от този вид приют, където те обикновено пребивават между 6 – 8 месеца, или девет месеца, или година в зависимост от състоянието на жертвата, Приютът за последваща реинтеграция е образно казано е едно защитено жилище, тоест там вече не разполагат с грижа от екип от специалисти, но това защитено жилище, което ще бъде посещавано два пъти в седмица от социален работник, им позволява те си стъпят на краката, така че да имат едно помещение с което разполагат докато се реинтегрират цялостно в пазара на труда. Това възнамеряваме да е едно от изискванията към тези лица. Те вървят към договор за трудова заетост, за да може в някакъв ограничен период от време да се възползват отново от тази форма на помощ от държавата. Това са най-общо разграниченията между двата вида услуги. Приемаме, че трябва прецизно да разпишем приюта за последваща реинтеграция в правилника и съответно също така да изградим минимални стандарти за услугата и всички съпътстващи документи.
По отношение на третия коментар – чл. 24, на издирването на семействата, Вие правилно предположихте, че той е от компетенцията на МВР. Понастоящем сами може да се досетите, че социалните работници и психолозите, които работят в приютите нямат тези правомощия, а Законът незнайно защо ги е вменил, именно на тях. Тоест ние се опитваме да прецизираме, че тези правомощия, като никой не изоставя грижата за децата, жертви на трафик, но тези правомощия са по-скоро от компетентните институции. Ако госпожа Дянкова има нещо да добави от гледна точка на Държавната агенция за закрила на детето се обръщам към нея.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте, госпожо Дянкова.
МИЛЕНА ДЯНКОВА: Благодаря Ви, отново за предоставената възможност.
Всъщност в Закона за закрила на детето са описани кои са органите по закрила на детето и той по този начин прави препратка към Закона за закрила на детето, защото и МВР и другите министерства, те са органи по закрила. В случаите свързани с деца жертва на трафик, това издирване става, действително, от органите на МВР, заедно със социалните работници и то не е във връзка с това детето непременно да се прибере при родителите си, а по-скоро, за да се види кои са законните му представители, да се види къде живее, какви са условията, в които живее неговото семейство. Мога да Ви кажа от практиката, че почти винаги децата жертва на трафик, докато се изяснят всички тези данни, докато се направи едно широко проучване на близки, роднини и всякакви връзки на семейството с това, че децата са въвлечени в трафик, те се настаняват в специализирана услуга за деца – казва се Кризисен център, и тя се предоставя в срок до 6 месеца. Едва след това, за да може да се направи добър преглед на всичко какво се касае до децата и техните семейства, да се намерят всички доказателства във връзка с въвличането в трафик на хора, детето престоява в такава специализирана услуга и след това съдът и социалните работници, разбира се, насочват следващата му реинтеграция.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожа Дянкова, благодаря Ви.
Ако няма други мнения, становища, изказвания по Законопроекта си позволявам да закрия дебатите и да пристъпим към гласуване. Ще Ви прочета проекта за решение: Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2091 г.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, защо проект за решение? По принцип се гласува за Законопроекта или не. Принципът е такъв. Благодаря Ви.
Гласуваме Законопроекта на първо гласуване.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Който е да се приеме Законът моля да гласува „за“.
14 – за, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ НА ГРАФИК ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГРАЖДАНИ ЗА ПЕРИОДА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ – ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Уважаеми народни представители, графикът Ви е изпратен на електронните пощи. Надявам се да сте го погледнали, да се сте се запознали с него. Сега Ви давам думата ако смятате, че трябва да се направят някакви промени, възражения ако имате да ги отразим и да го приемем след това.
Не виждам промени в графика. Значи сте съгласни и подлагам на гласуването му. Който е съгласен с така предложения график на народните представители моля да гласува.

За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се графика.
Моля, който фигурира в графика да спазва стриктно участието в приемната.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.


(Закрито в 15.10 ч.)


Председател:
Георги Гьоков


Стенограф:
Мария Николова