---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите




П Р О Т О К О Л

№ 29


На 3 октомври 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-70, внесен от Михаил Ивайлов Христов и група народни представители на 13 септември 2019 г.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми гости, уважаеми народни представители! Откривам заседанието на Комисията – имаме кворум.
На заседанието на нашата комисия са заявили присъствието си: Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“, Министерство на земеделието, храните и горите; Едита Хюсеин-Томова – главен експерт в дирекция „Животновъдство“ в Министерството; доктор Евгени Макавеев – Център за оценка на риска по хранителната верига; Петя Алтимирска – председател на Управителния съвет на Сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“; Яна Новомир Грозева, Габриела Пападопова и Лора Димитрова. Списъкът на присъстващите ще бъде неразделна част от протокола на заседанието.
Всички сте получили дневния ред на електронните си пощи:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-70, внесен от Михаил Ивайлов Христов и група народни представители на 13 септември 2019 г.
2. Разни.
Който има други предложения по дневния ред, моля да ги направи. Не виждам други предложения.
Подлагам на гласуване дневния ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Във връзка с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност са изискани становища от: Министерството на труда и социалната политика заради хората, които работят по тези ферми, за работните им места; Министерството на земеделието, храните и горите – по обясними причини; Министерството на околната среда и водите; Министерството на финансите и Обществения съвет към нашата комисия.
От Министерството на финансите са изпратили становище – нямат бележки по Законопроекта. От Министерството на околната среда и водите не са изразили становище към момента, но предполагам, че до разглеждането му в залата ще има такова. От Министерството на труда и социалната политика нямат бележки и предложения по Законопроекта. От Министерството на земеделието, храните и горите има представители, на които ще дам думата да изразят становището на Министерството по Законопроекта.
Общественият съвет към Комисията подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. В самото становище на Обществения съвет се отбелязва, че Законопроектът е вследствие на Национална гражданска инициатива, събрала 51 хиляди подписа. Съветът споделя мотивите на вносителя и препоръчва на Комисията да обсъди и приеме внесените изменения.
Колеги, искам само да припомня на членовете на Комисията, пък и на нашите гости, че на свое редовно заседание, проведено на 27 септември 2018 г., Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите е разгледала и обсъдила Националната гражданска инициатива за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България, № 839-01-13 от 22 юни 2018 г., внесена от Инициативен комитет. Въз основа на проведените тогава разисквания и след проведеното гласуване Комисията, с 9 гласа „за“, 1 „против“ и 1 „въздържал се“, е подкрепила Националната гражданска инициатива и е препоръчала на народните представители в най-кратък срок по тяхна инициатива да внесат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Внасянето на Законопроекта е факт, вносителите са тук – Михаил Христов, Антон Кутев.
Ще дам първо думата на вносителите да представят Законопроекта.
Господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Преди около седем месеца самият аз разбрах за първи път, че се случва такава жестокост във фермите за норки, която е недопустима за страна – членка на Европейския съюз. Инициативата е подкрепена и вече това се е случило в 12 европейски държави. Те са забранили убиването и развъждането на норки, лисици и чинчили единствено с цел вземането на тяхната кожа.
Ще Ви зачета накратко от мотивите и ще Ви помоля да отделите пет минути на видеото, което съм пуснал зад Вас, защото то е по-силно от всичко, което мога да кажа в момента.
„Предмет на изготвения законопроект е въвеждането на нормативна база за отглеждане, развъждане и умъртвяване на животни с цел добив на ценни кожи в Република България. Посочената дейност е разрешена в Република България и, по данни на Агенцията по безопасност на храните, към момента има три регистрирани ферми за добив на ценни кожи, като броят на животните в тях наброява 130 хиляди.
Проектът съдържа предложение за забрана на дейността на фирмите, в които се развъждат и умъртвяват животни само заради техните кожи – лисици, норки и чинчили, без да се използва месото им за консумация.“
Няма да продължавам нататък, защото всеки от Вас е чел мотивите към Законопроекта – те са доста изчерпателни. Ще помоля да обърнете внимание на видеото. Това, което ще видите, се случва в огромна част от фермите за норки. Предупреждавам Ви, че кадрите са графични, но това е действителността. (Следва видеоматериалът.) Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на Михаил Христов, че ни спести по-сериозните моменти от филма.
Антон Кутев – от вносителите.
АНТОН КУТЕВ: Благодаря за думата, господин Председател.
Сигурно ще искам да взема думата и след като чуем становището на Министерството, но все пак искам да добавя две важни неща. За мен в този законопроект най-важното е хуманното отношение към животните. За мен въпросът за хуманното отношение към животните е един от измерителите на хуманността на едно общество и аз дълбоко вярвам, че едно общество не може да бъде хуманно, ако в дадена своя част то не е.
Естествено, че човекът все пак е хищник и че няма как в съвременното общество да не се минава, за съжаление, през насилие над животни. Въпреки това, всички знаем, че съвременното и българско, и европейско общество полага особени усилия върху това убийствата на животни, когато се налага, да бъдат по възможно най-хуманния начин.
Законопроектът всъщност поставя поне няколко проблема именно в това отношение. Първият проблем е хуманното отглеждане. Този филм аз съм го виждал и преди това – доколкото ми е известно, тези кадри не са от българските ферми, но Ви уверявам, че и от нашите ферми те изобщо не се различават – нито по размера, с който те разполагат, нито по начина, по който се отглеждат. Така че хуманният начин на отглеждане е нещо, което очевидно в този случай е проблем. Хуманният начин на умъртвяване също е проблем според мен.
Между другото, знаете, че бяхме буквално потресени, защото пък умъртвяването идва в следващата част, от онова, което преди два месеца влезе в публичното пространство – за огромните количества умрели или убити животни, които бяха намерени на определени места в България, струпани, меко казано, по неподходящ начин.
Тоест тук въпросът вече е и с това как работят екарисажите, какви са рисковете след това. Тоест първият проблем, който поставяме с този законопроект, е хуманното отношение към животните и по време на отглеждането, за съжаление, и по време на умъртвяването, и оттам нататък рисковете, които това умъртвяване води след себе си.
От една страна, стои рискът за животните. От друга страна, важното е какви са рисковете за населението. Доколкото ми е известно, до момента вече недвусмислено е доказано, че в голямата ферма вече има поне 100 случая на избягали норки.
Аз съм учуден – ще помоля представителите на Министерството на земеделието да ми обяснят на какво се дължи сериозната разлика в техните становища. Вие сте давали становище преди година по отношение на Инициативата и тогава становището, което сте дали, е в един дух, а това, което сега давате по отношение на Законопроекта, е в съвсем друг. Аз лично трудно си обяснявам разликата.
Все пак благодаря за това, че становището не е крайно, въпреки че има неща, с които съм рязко несъгласен, като включително това, че начините на отглеждане отговарят на всички хуманни норми, а тук виждаме, че не отговарят – поне онова, което аз виждам. Както и да е. Вие ще кажете на какво се дължи разликата между първото и второто становище – предполагам, че има основание.
Проблемът оттам нататък, освен жестокостта на самото това нещо, като се има предвид към първата точка, че ние вече отдавна сме извън времето, когато палтата от норки са необходимост. Тоест тук става дума за убийство на животни, което на практика е продиктувано единствено от съображения за това да има аксесоари. Но те дори не служат – ако служат за консумация, е ясно – за отопление. Тоест тук става дума за един бизнес, който по никакъв начин не отговаря на хуманните изисквания, включително на европейските регламенти според мен. Не е случаен фактът, че те вече масово се забраняват.
Искам да Ви уверя, че независимо от това какво ще реши Комисията сега, само след няколко години този добив ще бъде забранен. И той ще бъде забранен навсякъде в Европа. Това, което се опитват сили, които работят в държавата, за да отложат тази забрана, е всъщност бизнес интерес.
За мен в този законопроект има две сили, които се сблъскват в момента в тази зала – по-късно и в другата зала. Едната сила е бизнес интересът на няколко човека, които правят от това пари – нямам нищо против това да се правят пари, но според мен в случая другият интерес – на 51 хиляди граждани – е по-важен.
Аз съм убеден, че ако бъде направено социологическо изследване или референдум, не сме стигнали Швейцария да правим референдуми за такива неща, за съжаление, убеден съм, че ако въпросът, който поставя този законопроект, бъде поставен на референдум, отговорът ще бъде абсолютно категоричен от страна на населението. Така че в момента, обсъждайки този въпрос, ние, гласуващите тук, ще се сблъскаме с въпроса: чий интерес защитаваме – на гражданите, никой от нас според мен няма съмнение каква е тяхната позиция – на болшинството от гражданите, или на бизнеса, на който това отгоре на всичкото не му е основният интерес. Тук става дума за един огромен бизнес с хиляди или стотици работници в него, а бизнесът, който се занимава само с норките, има 40 човека заети. Да не говорим за това какви са му оборотите, какви данъци плаща – това е отделна тема.
Така че това е въпросът, който поставяме – в първата му част. Втората част е: какво се случва с хората, които живеят около фермите? И това, че избягалите норки, тяхното разпространение, и според предишното мнение на Министерството на околната среда и водите – аз не очаквам при тях сегашното им становище да се различава от предишното, но те категорично казват, че това са инвазивни видове, че този инвазивен вид няма естествени противници в България, че в момента, в който той започне да се развъжда самостоятелно, няма сила, която да го ограничи, и че оттук нататък в селата ние вече имаме достатъчно доказателства за това, че кучета, котки, кокошки и всякакъв друг дребен домашен добитък всъщност попада под агресията на тези животни.
Тук има още много доводи – ние сме описали доста от тях в мотивите. Включително става дума и за защита на околната среда, и за това какво се случва наистина, особено при сегашната ситуация с несъществуващите екарисажи, какво се случва с труповете после, с цялата тази биомаса, която нещо трябва да бъде направена и тя очевидно не се третира както трябва.
На фона на всичко това смятам, че подкрепата на Законопроекта е абсолютно европейско действие и защитава граждански позиции. Именно затова може би председателят на Народното събрание е насочил този законопроект към тази комисия.
В крайна сметка смятам, че гражданската позиция трябва да надделява, подчертавам, над дребния бизнес интерес, защото тук става дума за неголям, а за дребен бизнес интерес. Ако се окаже, че парламентарно представените партии и Народното събрание не могат да се противопоставят на дребен бизнес интерес, това означава, че държавата е в много тежка криза. Имаме проблем с държавността, ако се окаже, че всички ние, познавайки добре ситуацията и гражданския интерес, знаейки добре чий е бизнес интересът, който стои отзад, и ако се окаже, че този сблъсък служи в полза на този дребен бизнес интерес, а не на гражданското желание и участие, това най-малкото бих го тълкувал като крах на политическата система.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на Антон Кутев.
Благодаря на вносителите. Мисля, че ще останете да отговорите на въпроси на народните представители и на гостите, ако има такива към Вас.
Ще ми се да дам думата първо на народното представителство, но ще наруша малко реда.
Представителите на Министерството на земеделието, храните и горите, да кажете Вашето становище какво е, защото смятам, че от всички институции, от които сме изискали становища, Вашето е с най-голяма тежест.
Заповядайте.
ЕДИТА ХЮСЕИН: Ще Ви запозная накратко – Вие сигурно сте го прочели – с основните неща в нашето становище. Съгласно данните, както беше посочено в публичния регистър на Българската агенция по безопасност на храните, на територията на страната има четири обекта за отглеждане на норки, като един от тях не функционира и е с преустановена дейност. Няма данни за регистрирани животновъдни обекти за отглеждане на друг вид животни с ценни кожи.
Американската норка, която се отглежда в животновъдни обекти на територията на страната, не е включена в списъка на Регламент 1143 от 2014 г. относно предотвратяване и управление на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове. Същата следва да бъде отглеждана в контролирана среда, възпрепятстваща изпускане в дивата природа. В тази връзка американската норка е била обект на дискусия от страна на Европейската комисия, представителите на научната общност и държавите членки за включването ѝ в списъка на инвазивните чужди видове към Регламент 1143. Предвид значението на вида за кожарската индустрия в рамките на Европейския съюз, освен оценката на риска, е бил направен и анализ по отношение на управлението на риска. Въз основа на двата анализа е взето решение, че рискът, който съществува от отглеждането на този вид, може да бъде контролиран и в резултат на това той не е включен в горецитирания списък.
Обектите за отглеждане на американска норка в страната се регистрират съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в съответствие със Закона за защита на животните и подзаконовите нормативни актове.
Ние смятаме, че изложените в мотивите твърдения за нехуманно отглеждане на животните са несъстоятелни. Животните за добив на ценни кожи, отглеждани във ферми на територията на страната, се отглеждат в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания при спазване изискванията за защита и хуманно отношение към животните. Животновъдните обекти за отглеждане на тези животни се проверяват от компетентната агенция – Българската агенция по безопасност на храните, поне един път годишно по официален контрол, но тъй като те се водят като високорискови, подлежат на по-чест контрол, в това число и във връзка с постъпващи сигнали и жалби. Тук една вметка искам да направя – проверки са правени не само от Българската агенция по безопасност на храните, в проверки сме участвали представители на самото министерство, заедно с МОСВ.
Направен е паралел за забраната на кожи, добивани от кучета и котки, но тук следва да се има предвид, че тази забрана е въведена със специален Регламент 1523 от 2007 г. на база на приета декларация от Европейския парламент, в която се изразява загриженост спрямо търговията с кожа от кучета и котки и продукти от тях, и се настоява тя да бъде прекратена, за да се възвърне доверието на потребителите и търговците на дребно в Европейския съюз. В представите на гражданите на Европейския съюз котките и кучетата се смятат за домашни животни и затова е неприемливо да се използва тяхната кожа или продукти от такава кожа. Тоест за мен такъв паралел между забраната за добив на кожи от кучета, котки и норки не може да бъде направен.
Считаме, че във връзка с направеното предложение за промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност следва да бъде поискано становище и позиция и от бранша, пряко зает с този вид производство, като по този начин ще бъде взето предвид мнението на всички заинтересовани страни с оглед изготвяне на последващ и подробен анализ.
В заключение искам да кажа, че Директива 9243 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и Регламент 1143, за който споменах по-горе, са от компетенциите на Министерството на околната среда и водите. Предвид съществуващите на територията на страната обекти за отглеждане на животни за ценни кожи – норки, които са неместен вид за страната ни, чието естествено реално разпространение е Северна Америка, същите попадат в обхвата на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), а именно чл. 67 от ЗБР регламентира дейностите по въвеждане в природата, вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински видове.
Тук нещо много важно искам да подчертая – съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 4, т. 2 от ЗБР министърът на околната среда и водите със заповед, обнародвана в „Държавен вестник“, може да забрани вноса, развъждането и отглеждането на неместни видове, ако те застрашават местната флора и фауна, като предварително е поискал становище от научна експертиза и оценка от Националния съвет по биологично разнообразие, който е действащ към него.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Сега разбрах, че според Вас условията са нормални. Тъй като аз не мисля, че са нормални, Ви предлагам Вие, като представител на Министерството, заедно с господин Гьоков, като председател на Комисията, да направим съвместно мероприятие – депутати, който иска от Комисията или който депутат иска, заедно с медиите и с неправителствената организация да направим посещение във фермата. Това Вие можете да го организирате, защото ако на БАБХ им кажете, няма как да не го направят. Така че Ви моля в най-кратко време – това може да стане буквално за няколко дни, бихме могли до края на следващата седмица да отидем заедно с Вас във фермата, заедно с медиите и с депутатите, да направим оглед и да излезем със съответните заключения след това.
ЕДИТА ХЮСЕИН: Добре, нямам нищо против.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Като те организират проверка, а ние участваме в нея.
АНТОН КУТЕВ: Да, според мен е така, защото така или иначе те трябва да го организират – няма кой друг да го направи.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Обсъдете го и дайте предложение – възможно ли е, кога може да се случи, щом казвате „да“ още на първо четене. Кажете кога може да се случи, ще го обсъдим отново и ще видим кой ще се включи в инициативата. От това, разбира се, няма да зависи днешното гласуване, но поне ще има впечатления за по-нататък.
ЕДИТА ХЮСЕИН: Разбира се, добре е и Вие да имате обективна представа. Лично аз съм била в тези две ферми.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Кутев, трудно мога да се съглася с Вас в посока на това, че има само две мнения – или защитаваме бизнеса, или защитаваме Инициативата на 51 хиляди души. Няма да подкрепя този законопроект поради простата причина, че ми идва твърде краен и твърде либерален. Знаете, че аз и моята партия дълго време се борим със „зеления октопод“, който всячески се опитва да прави всякакви крайни неща в нашето общество. Смятам, че и тази тотална забрана е крайна. Съгласен съм, ако има проблеми, те да бъдат дискутирани и съответно намерено решение за постигане на по-хуманно – макар че не харесвам думата „хуманно“, когато говорим за животни, защото „хуманно“ означава човешко, по-добро отношение към животните. Съгласен съм, че трябва да търсим, ако има наистина нужда, такъв тип промени в тези ферми.
Филмчето, което ни показахте и явно спестихте част от него, за което председателят Ви благодари, очевидно не е снимано в България и съм склонен да се съглася с институциите, които казват, че при нас нещата са по-добри.
Бих приветствал такава инициатива да отидем на място и да проверим, макар че, честно казано, аз лично нищо не разбирам от това и каквото и да видя, трудно бих могъл да кажа дали това е хуманно или нехуманно отношение.
Така че аз лично ще гласувам против този законопроект по трета причина – смятам, че е твърде краен. В никакъв случай не защитавам бизнеса – от материалите по Законопроекта разбрах кои са фирмите, които се занимават с това. Така че не защитавам бизнеса, но имам свои съображения, които са различни от Вашите две, които Вие казахте. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Сиди.
Михаил Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Две неща.
Първо към дамата. Споменахте, че фермите работят съгласно Закона за защита на животните, което е в пълно противоречие с чл. 17. Говори ли Ви нещо чл. 17 от Закона за защита на животните?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Христов, не в диалог.
МИХАИЛ ХРИСТОВ:
„Чл. 17. (1) Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх.
(2) В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и пространство за движение и почивка.“
Четири листа А4 – това е размерът на клетката на една норка.
По повод изказването на господин Сиди – относно хуманното отношение към животните, само ще Ви спомена, че тези животни, за да се запази кожата, се умъртвяват през ануса с ток или в газова камера, но тъй като тези животни са полуводни, когато се вкарат в газовата камера, единствено са зашеметени. Ако искате, мога да Ви покажа кадри как те се одират полуживи. Така че тук няма нито крайно, нито либерално отношение – или тези ферми спират работа, или продължават работа.
Ако смятате, че е прекалено либерално, 51 хиляди души – много малко инициативи са били подкрепени от 51 хиляди души.
Спестих Ви доста кадри точно с тази цел, защото нещата наистина са ужасяващи. Не знам дали знаете, но точно във фермата близо до Старозагорско с живи норки съжителстват и мъртви, защото никой не иска да ги извади оттам – условията са отвратителни. Ако мислите, че четири листа А4 са помещения, които осигуряват техните физиологични и поведенчески особености, добре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на Михаил Христов.
Господин Сиди – реплика.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Аз казах само, че филмът не е сниман в България. Не се съмнявам в думите Ви и в онова, което сте видели до края на филма. Както казах, аз не твърдя дали е хуманен, или нехуманен начинът, по който биват умъртвявани тези животни. Казах само, че ако има такива проблеми, те биха могли да бъдат решени по някакъв друг начин. Виждам в мотивите Ви, че всъщност Германия не е забранила, но е направила така, че да бъде нерентабилно. Склонен съм да тръгна в тази посока. Но тоталната забрана според мен не е правилна. Смятам, че след като има търсене, очевидно трябва да има и предлагане на този тип продукти.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Сиди.
Други реплики към Михаил Христов?
ЕДИТА ХЮСЕИН: Тези размери на клетките са нормативно определени в европейското законодателство, а умъртвяването на норките е съгласно също европейски Регламент 1199. Така че това не са методи, които са незаконни.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Михаил Христов – дуплика.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Вижте, тук не става въпрос кое е законно и кое не. До 2002 г. е било законно в България да се умъртвяват кучета и котки с цел добив на кожата им. Когато споменавате, че те са домашни любимци, според Европейската комисия всички животни са съзнателни – те изпитват страх, изпитват болка, имат своите нужди. Представете си, че това животно е отглеждано седем месеца в една клетка – понякога се отглеждат и по две, и по три животни, с една-единствена цел да му се вземе кожата. Тук говорим за човешката страна на нещата, която мисля, че е по-важна.
Ако Народното събрание иска да покаже европейското си мислене, би трябвало в момента на гласуването всички да го подкрепим.
А по отношение на господин Сиди – нека да приемем Законопроекта на първо четене, между първо и второ гласуване нека да направим така, че тези ферми да са нерентабилни. Но да отхвърляме Законопроекта само с идеята, че има търсене – то и на наркотици, господин Сиди, има търсене, обаче са нелегални, нали знаете? Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Александър Сиди: „То няма нищо общо с другото“.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Христов.
Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството, уважаеми гости! Поне две години този законопроект е на дневния ред на Народното събрание по един или друг начин, с една или друга инициатива – имаше обсъждане и в Обществения съвет, и тук, в Комисията, по време на Гражданската инициатива. Нищо ново не си казваме и нищо ново не се случва. Някак си много пό единодушни бяхме, когато Инициативата беше на ниво подписка, и колкото повече се приближаваме към крайния акт, толкова повече някак си подкрепата към нея изтънява.
Какви са причините за това? Господин Кутев изтъкна някои, страхувам се, че не е далеч от истината. Министерството на околната среда и водите няма право да мълчи по този въпрос. То трябва да изрази своето становище като основно министерство.
Тук, господин Председател, мисля, че те са основното министерство, а не Министерството на земеделието, храните и горите, с чието становище не съм съгласен и ще кажа защо, на които им благодаря, че го изразиха, защото трябва да се чуят различните гледни точки.
Това становище противоречи до голяма степен на предишно Ваше становище – това стана ясно. Можем дълго да спорим дали е хуманно отношението към норките – това е първият въпрос, и дали е законосъобразно – това е вторият въпрос. И те не са едни и същи – то може да е законосъобразно, без да бъде хуманно. Може да отговаря на изисквания на Европейския регламент и пак да не е хуманно. Въпрос на преценка, и тя е политическо решение. Тук, в нашия парламент, имаме право да кажем, че не считаме, че критериите, заложени от Евросъюза по този въпрос, са достатъчни, за да покрият нашето разбиране за това що е то хуманно отношение.
Регламентите на Европейския съюз, още повече директивите, слагат най-малко общо кратно по много въпроси. Ние можем да отидем отвъд – много страни са го направили – по този въпрос.
Затова въпросът, който се поставя пред нас, струва ми се, че, за съжаление, господин Сиди, няма средно положение, няма реалистичен начин, познавайки функционирането и проблемите на контролните органи в този сектор – не искам да политизирам, не искам да се връщам към други неща, не искам да говоря за други случаи отскоро, не можем просто да се доверим, че Българската агенция по безопасност на храните или който и да е друг контролен орган, който ние решим, ще въведе стриктни изисквания, които да отговарят на разбиранията ни за хуманно отношение. Затова Инициативата посочва като решение пълната забрана и колеги са я припознали като законодателно предложение. Няма място за шикалкавене от сорта на: добре, ще кажем клетките да са малко по-големи. Още повече, че хуманното отношение към норките е само единият аспект на проблема. Другите се споменаха, но те винаги остават на заден план, защото са далеч по-малко емоционални, но може би не по-малко важни.
Има оплаквания от жителите близо до тези ферми и ние тези оплаквания ги чухме и ги разглеждахме тук, в Комисията, няколко пъти. Има проблем с биоразнообразието, има избягали животни от тези ферми и разбрахме, че са считани от всички специалисти като високорискови по отношение на биоразнообразието. Затова при такъв тип закон гласуването на първо четене е особено важно, защото той целият е принцип.
Знаете много добре процедурата за приемане на закони – на първо четене се приема неговата философия и принцип, на второ четене се изглаждат неговите детайли. Но тук принципът е поставен на първо четене! И принципът е: смята ли българският законодател – не изпълнителната власт, не Европейският съюз, не дори гражданите от Инициативата – те са казали какво смятат, но българският законодател счита ли, че еди-колко си пари, еди-колко си работни места, еди-колко си принос към икономиката не оправдават рисковете, които тази дейност създава за хората и за животните? Това е въпрос политически, етичен – може да има различни гледни точки. Казвам личното си мнение – солидаризирам се с вносителите на Законопроекта и считам, че тези икономически изгоди не оправдават отношението към тези животни и вредите, които те нанасят на околната среда като цяло.
Накрая, тук вече е съвсем общ въпрос, с който няма да Ви ангажирам, но той се поставя пред цялото човечество в близките дни и години, и в бъдеще, и той е: в консуматорското общество, в което живеем, начинът – кое е ценното на кожата, колко ценни са ценните кожи и докъде можем да стигнем, за да изглеждаме добре или да се котираме в някаква модна тенденция? Мисля, че това подлежи на регламентация, защото пазарът, оставен сам на себе си, понякога, често създава неоправдани причини за умъртвяване на живи същества.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Зарков.
Има ли реплики към господин Зарков?
МИХАИЛ ХРИСТОВ: На няколко пъти, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, се споменава бизнес интересът. Аз си направих кратко проучване – отворих Търговския регистър: най-голямата компания, която се занимава с умъртвяването на тези животни, е ФАРМПРО. Оказа се, че от началото на съществуването си тя никога не е била на печалба, не е вкарала един лев в държавната хазна, има задължения към работниците си. Мисля, че тук и бизнес интересът не е толкова голям, щом фирмата не отчита приходи, а е на загуба. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: В това отношение искам да кажа, че като гледаш отчетите на фирмите, които официално работят, те не само че са на загуба – практически би трябвало да нямат дейност според това, което отчитат като финансов резултат официално в статистиката, който е друг, той не е конкретният случай за сега. Въпросът обаче, ако говорим за бизнес, за свободно движение на хора и капитали, което преди малко беше издигнато от господин Сиди като някакъв принцип, е, че трябва да оставим свободната конкуренция да работи. Тя тази свободна конкуренция според финансовите си измерения не би трябвало да съществува. Тоест или не е свободна конкуренцията, или не е лоялна към държавата – поне в този случай.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Други реплики? Няма.
Господин Зарков – дуплика? Благодаря.
Други изказвания по темата?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ МАКАВЕЕВ: Да, така е, уважаеми народни представители, Вие ще вземете решението. Трябва да вземете това решение информирано, на базата на експертизата, която даваме ние – специалистите. Именно по този въпрос Центърът за оценка на риска по хранителната верига е изготвил становище, на което стъпва Министерството на земеделието. Разгледано е законодателство, разгледани са научни съобщения, разгледан е статусът в България. Рискът е преценен по отношение на разпространение и установяване на тази норка. Да, риск има, и ние сме го посочили, но при кое животновъдство няма риск в това отношение, за което говорите?
Ще Ви дам пример от моята практика, когато 400 – 500-килограмови мъжки телета се сбиват, няма сила, която да може да ги раздели. Травми и чудеса – това съм го виждал.
В крайна сметка, както казвате Вие, господин Кутев, ще дойде един момент – норките няма да ги има, както и цирковите животни ги няма. Именно затова Министерството на земеделието предлага и още един вариант – да се чуе обратната страна на въпроса. Това е едната страна – норката я има, риска го има; от другата страна са правилата – правилата също ги има. Ако тези правила се спазват, както са разписани, би могло. Така е, повтарям, в едно бъдеще време наистина може да я няма норката. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря.
АНТОН КУТЕВ: Вижте, аз съм съгласен с всичко, което казвате. Убеден съм, че с никого в залата, независимо кой как ще гласува, не сме на различни позиции по принцип, в смисъл – никой от нас няма да каже, че убиването на животни е хубава работа. Безспорно. Тук въпросът обаче е, че, както видяхме преди малко, ние казваме – четирите листа, и казваме – да, това са правилата и това отговаря на правилата, това е законно. Именно тук идва разликата – нашата отговорност като депутати и тази на експертите. Вие казвате: правилата са такива – ние обаче би трябвало да определяме правилата. Нашата работа в момента е да направим точно това – да определим правила, които да са малко по-далече от частния интерес, които просто да виждат една-две години напред; които да са наясно, че онова, което всъщност предстои, то ще стане, защото няма как – светът върви натам и всички го виждаме.
В случая, ако не го гласуваме с колегите това нещо, да, дали е законно да живеят на 0,225 квадратни метра – сигурно е законно. Въпросът обаче е, че ако ние сме достатъчно с акъла си да определим правилата, както трябва, то не само ще стане незаконно – ще стане невъзможно. Тогава просто въпросът за хуманността ще бъде с други измерения.
Тази отговорност не е Ваша, Вие като експерти си давате Вашето становище. В края на краищата не носите по-голяма отговорност от това да дадеш експертно становище. Това е Вашата работа. Нашата е друга.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: След като дадохме думата малко в нарушение на правилата, трябва да Ви дам в нарушение на правилата право да отговорите, ако искате, разбира се.
ЕВГЕНИ МАКАВЕЕВ: Бих могъл да отговоря и в контекста на това, което Вие казвате. В същото време държавата, изпълнителната власт в лицето на Агенцията по храните разполага със законов инструментариум, на базата на който, ако тези правила наистина не се спазват, ако наистина са такива в тотален мащаб за фермите, тя съвсем спокойно може да отнеме разрешителните за отглеждане на животни и така нататък. Така че има инструментариум към момента. Не се опитвам да изляза с някакво решение – моята работа е да претегля фактите, да ги поставя пред Вас, за да може Вие да вземете информирано решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря.
Други, които искат да кажат нещо по Законопроекта?
Заповядайте.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Благодаря Ви най-напред, че обсъждате този законопроект – чакахме го с нетърпение повече от две години. През тези две години наблюдавахме много внимателно какво се случва и във фермите, и в бизнеса изцяло – не само в нашата страна, не само в Европа, а и в целия свят. Уверявам Ви, че този бизнес върви назад. Уверявам Ви, че повече от хиляда модни компании вече са се отказали да ползват такива продукти. Уверявам Ви също, че забраните ще продължават да се увеличават. Буквално преди седмица Словакия беше поредната държава, която на първо четене в пленарната зала прие с 80% този проект за забрана. Тя ще бъде следващата страна вероятно. Всяка година се увеличават. В Калифорния забраната се случи миналата година, но там забраната не е за производство, там вече е за продажба на такива стоки. Рано или късно това ще се случи. И то се случва неслучайно, защото всички тези аргументи, всички тези неща, които са описани в мотивите, са много, много сериозно разучени от всичките държави – от политици вероятно.
Така че за нас думата я имат експертите, думата я имат хората, които разбират и от околна среда, и от устойчиво развитие. Думата я имат хората навън, които решават дали да използват такива продукти, или не.
Истината е, че когато отворят вратите на тези ферми, ако бъдат отворени, разбира се, и се влезе вътре, и се види за какво става въпрос, голяма част от хората просто вземат своето решение. Така че приветствам предложението да бъде посетена фермата. За нас е много важно всички Вие да вземете информиран избор, защото има много, много факти, които говорят за това, че страданието в тези ферми е неимоверно.
Искам да допълня защо е важно да се направи разлика между тези и селскостопанските животни, които се отглеждат. Селскостопанските животни не бягат, не могат да създадат диви популации, нито пък имат инвазивен характер, те са селектирани – селектирани са хилядолетия вероятно; докато при норките не е така. Всъщност не става въпрос само за норки, аз не знам защо говорим само за норки, тук става дума за всички диви животни, които се вкарват в клетки и се отглеждат, без те да имат някаква конкретна селекция, и се отглеждат едва от 100 години насам, не повече. Преди това са били диви животни. В Европа са създали тази дива популация в страните, в които има такава, именно заради фермите. Така че тези хищници, защото в индустриалното животновъдство няма други хищници, които да се отглеждат за месо, и норките, и лисиците се отглеждат в по-различни условия.
Две от норките, които бяха избягали, попаднаха при нас – хората се обадиха и ни казаха: „Ние не искаме да ги убиваме. Хванали сме ги в дворовете си, но няма да ги убием, защото за нас е жестокост. Вземете ги и направете каквото искате с тях“. Ние ги взехме и ги предложихме на зоопарка. От зоопарка се съгласиха да ги гледат, но не направиха достатъчно добра преценка, че тези животни са териториални. Вкараха ги в една клетка, по-скоро 24 квадратни метра пространство. Тези животни не успяха да оцелеят заедно, защото тяхната нужда от това да не съжителстват твърде близо едно до друго не беше съобразена. По-силното животно уби другото.
Сега си представете същото това нещо, което се случва на такъв размер, където вкарват по три, четири, дори пет животни. Те не могат да оцелеят, за десет години да не говорим. Седем месеца трябва да оцелеят, защото толкова време ги гледат. На седмия месец ги убиват, за да им вземат кожата. Но по никакъв начин не могат да оцелеят по-дълго, защото те просто се самоизяждат. Получават това, което видяхте на кадрите – не е изолиран случай. Даже не знам защо не се излъчи видеото, което през 2017 г. беше разпространено от наша ферма за норки – кадрите са почти същите: животни, мъртви животни в клетките, животни с рани, нетретирани, мръсни клетки, избягали животни.
Благодаря Ви за това, което правите, но моля Ви да разгледате много подробно всички мотиви. Разчитаме да гласувате.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Друг има ли?
Ще ми се да кажа няколко думи по този законопроект, уважаеми народни представители. Смятам себе си за изключително чувствителен и милостив човек, но в случая съм много объркан, защото от едната страна е това; от другата, като си мисля, мога да приведа десетки, стотици аргументи в полза на Законопроекта и против Законопроекта, и това силно ме обърква. Не съм изпадал в такава ситуация в законодателната дейност на Народното събрание – винаги съм имал категорична позиция.
Аз съм склонен да подкрепя Законопроекта и ще го направя на първо гласуване, но няколко неща ме притесняват. Сигурно и експертите, от едната страна, и другата страна ще бъдат учудени от аргументите ми, като например: защо да може да убиваме едни животни, за да се храним с тях, а пък да не можем да убиваме други, за да се обличаме? Интересен въпрос, който го дискутирам с колегите си, откакто Законопроектът е влязъл в полезрението ми. Няма отговор – има хора, които защитават едната страна и които защитават другата.
Спомняте ли си онзи български филм, не си спомням как се казваше, но репликата е култова – Георги Русев казваше: „За кучета и котки може, пък за прасета не може“. Раздвоен съм в случая, въпреки че, повтарям, ще подкрепя Законопроекта.
Въпреки че решенията са политически, не може да има политика в решенията по Законопроекта, защото от едната страна са бизнес интереси, от другата са интереси на природозащитни организации и тези интереси в случая се сблъскват. Мисля, че човечеството се развива с много сериозни темпове и ако в миналото въобще този въпрос не би могъл да се поставя: дали трябва да се убиват животни, за да се обличат хората, или не, сега можем да си позволим да го поставим, защото бъдещето и развитието на човечеството въобще не зависи от такива въпроси. Това е една от причините, която си мисля, че ми дава основание да подкрепя Законопроекта.
Другото, което ме притеснява в този законопроект, е например, че неминуемо, без значение какви са мащабите на някакъв бизнес на хората, които отглеждат норки, това е бизнес и ние правим удар по този бизнес. Повтарям, без значение колко е малък и колко носи той на държавата или на неговия собственик. Притеснява ме не че засягаме интереса, то с всеки законопроект се засяга интересът на някого, но да няма някакви поръчкови моменти в случая от страна на природозащитните организации, да се използва чувствителността на българина по темата за нехуманно отношение към животните за удар по бизнес интереси.
Сигурно е хубаво да се видят условията на място. Сигурно е добре да се поиска мнението и на отсрещната страна на бизнеса, на бранша – може да поискаме становище и на бизнеса, и сигурно ще го направим до заседанието, когато Законопроектът влезе за решение в Народното събрание.
Споделям тези неща с Вас, защото решението по този въпрос никак няма да е трудно. От едната страна стоят 51 хиляди подписа и съм сигурен, както каза Антон Кутев, че ако тръгне по-сериозно допитване или подписка, ние ще съберем не хиляди, а милиони подписи по този случай. Другата страна е съвсем малко представена. Затова си позволявам да ги споделя тези неща и ако няма повече изказвания, ще предложа гласуване по точка първа.
АНТОН КУТЕВ: Имаме ли решение във връзка с последните разменени реплики – да искаме становище от бизнеса? Защото аз също смятам, че можеше да поискаме становище от бизнеса, но ако го правим, според мен е редно част от въпросите, които изрично му задаваме, да касаят годишни обороти и реализирани печалби, респективно платени данъци. Просто ако ще питаме бизнеса, нека в отговора на бизнеса да стои категорично отговорът на този въпрос.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Кутев, няма какво да препредаваме.
Видях, че вдигнахте ръка – малко в нарушение на правилата, но нека да го кажете, да не го препредаваме чрез народното представителство.
ПЕТЯ АЛТИМИРСКА: Благодаря Ви, господин Председател.
Исках само да отбележа, че твърде голяма част от този проблем касае околната среда, касае също климатичните промени, касае голяма част от замърсяванията, както се спомена тук случаят със загробените стотици тонове норки в Сливенско преди два месеца. Смятам, че в становището на Министерството на земеделието също имаше много текстове, които са от компетентността на околната среда, така че лично аз бих Ви посъветвала да дадете предложение за това да се разгледа и в Комисията по околната среда и водите този въпрос. Не знам дали е резонно – разбира се, Вие ще прецените.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Първоначално ще се опитам да препоръчам на председателя на Комисията да бъде по-стриктен в спазването на Правилника и да имаме ясно регламентиран ред за изказвания, участие на неправителствените организации, на поканените гости за становища. На второ място, ще изкажа съжаление за недостатъчния обем становища, които са ни предоставени, по отношение на разглеждането на днешния законопроект. Смятам, че имаше достатъчно време да се изискват становища и да се чуе и ответната страна, защото по този начин не сме достатъчно коректни в излагането на всички мнения и това затруднява народните представители да вземат рационално решение. Предвид тона в днешната комисия, по-скоро ще бъдем емоционални.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ, като членове на тази комисия, която не е водеща по темата, ще подкрепим този законопроект, като си запазим правото, разбира се, наистина да получим тези становища, да чуем мнението на бизнеса, да чуем становища по отношение на риска за околната среда, за да може за второ четене да се прецизират предложенията, защото в нашите законодателни решения трябва да бъдем ангажирани с устойчивост най-вече на предложените норми. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря за препоръката, но аз смятам, че има много сериозен обществен интерес – 51 хиляди подписа никак не са шега работа, затова няма да се придържам формално към Правилника, а ще дам думата на всеки, който има да каже нещо по въпроса.
Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Кратка реплика към председателя на парламентарната група на ГЕРБ доктор Дариткова.
Първо, благодаря Ви за подкрепата към Законопроекта, макар и принципна, и под условие – тя е важна.
Кратката ми реплика се състои в това: не мисля, че становищата са малко, защото и Вие, като член на тази комисия, сте следили – имаше най-различни форми на дебат и обществени обсъждания, а тази комисия е специфична с това, че трябва да следи именно тези обсъждания, които се проведоха. По-важното са институционалните становища – тук сте права, трябват ни становищата на всички заинтересовани страни. Не само че сме готови да чуем бизнеса, а дори имаше предложение да отидем на място там, където този бизнес се развива, за да имаме пряк контакт и да разберем за какво става дума.
Но от особено значение – си позволявам да Ви кажа и да изисквам Вашето съдействие – е да се обърне внимание на отговорното в случая министерство, Министерството на околната среда и водите, от които е потърсено становище, но не е постъпило: да влязат в законодателния процес, да изразят своето становище, каквото и да било, пред тази, пред водещата комисия, за да можем да имаме пълната информация за случая и за рисковете към околната среда, както Министерството на труда и социалната политика разсея някои притеснения, които бяха изразявани преди, че това ще има социален, тежък, негативен ефект. Очевидно е, че не са толкова много хората, които са заети в тази сфера, и бихме могли да намерим решение за тяхното препитание.
Тоест Министерството на околната среда и водите би трябвало да поеме своята отговорност и да излезе със становище – това ще бъде полезно за всички.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Дариткова, заповядайте за дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Все пак ще апелирам да се придържате към Правилника, защото трудно протичат иначе заседанията на комисиите – от позиция на опита го говоря.
От гледна точка на становищата – те са поискани на 18 септември, доколкото виждам. Аз не виждам спешност да се разглежда в Комисията – можеше да се потърси съдействие за поискване на такова становище, защото в момента гласуването ще приключи така или иначе. Можеше да бъде изчакано такова становище, щом е съществено.
По отношение на разпределението към други комисии – това се решава от председателя на Народното събрание и би трябвало ресорната Комисия по околната среда и водите да изиска от председателя разпределение към тази комисия, ако Законопроектът не е разпределен. Иначе поемам ангажимент да говоря с председателя на Комисията – ако те смятат, че са компетентни по Законопроекта, да го поискат също за разглеждане.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
АНТОН КУТЕВ: Ако е възможно, господин Председател – искам да обърна внимание обаче, че това не се разглежда за първи път в Комисията, в смисъл – преди това Инициативата се разглеждаше и към нея има доста становища. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова при изключени микрофони.)
Да, да, ясно, съгласен съм. Въпросът обаче е, че становищата на чисто информационно ниво дават достатъчно ясна представа. Ние тогава, по повод на Инициативата, зададохме въпроса към Министерството на труда и социалната политика, Инспекция по труда: „Колко човека са заети“ – отговорът беше: „Не повече от 40“. Тогава зададохме въпрос, на който получихме отговор от Министерството на околната среда и водите, който беше изцяло в подкрепа на Инициативата и така нататък. Тоест просто обръщам внимание в рамките на разговора, че голяма част от тези становища вече са дадени на предишен етап. Разбира се, добре е да има конкретно по Законопроекта.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Между другото, цялата документация по това, на което не съм присъствал на предишното обсъждане, е в червената папка и който иска от народните представители, може да се запознае. Вие сте били на това обсъждане, за разлика от мен и от новите членове на Комисията.
Да продължаваме нататък в този дух няма никакъв смисъл. Мисля си, че колкото и становища да се предоставят от експерти и от организации, емоционално ще бъде вземането на решение по този въпрос.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност на първо четене.
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
С това се изчерпва нашата работа по точка първа.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
В тази точка Ви предлагам да обсъдим възможността за провеждане на изнесени приемни за граждани. Разговарял съм с много колеги народни представители, които питат дали ще се възстанови практиката от предишните народни събрания да се правят изнесени приемни по райони. Затова Ви предлагам Комисията да реши да провеждаме приемни в дните, когато не се провеждат пленарни заседания, по районите. Не съм си развил напълно предложението, но заповядайте за изказвания.
НЕЛИ ПЕТРОВА: Искам да кажа, че от нашата политическа партия аз сигурно съм един от най-много провеждащите приемни дни народен представител – почти всеки месец имам приемен ден. Винаги съм била отворена за хора, които искат да ме запитат нещо. Не помня в предното Народно събрание да сме провеждали – от Комисията не сме имали приемни по населени места или който район представляваме. Твърдо против съм, защото така и така имам приемен ден и винаги всеки, който се е записал, е добре дошъл и е бил приет.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Аз също ще изразя възражения срещу това предложение.
Колеги, ние тук правим приемни и граждани могат да идват. Вярно е, че осигуряваме достъп само на софийски жители, но пък не съм забелязала да има огромен интерес към тези приемни.
От друга страна, смятам, че е формално да се появим в регион, чиито проблеми не познаваме, и да се опитаме да поемаме ангажименти към хората в този район. Всеки депутат си тежи на мястото – той си познава региона, познава възможностите си да отговори на конкретни искания на хората. Затова нека да запазим досегашната практика, а всеки народен представител в рамките на региона, който представлява, да бъде достатъчно отговорен – да бъде на разположение на хората за различни въпроси и теми, които се поставят към него.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Разбирам това предложение – практиката, която е била в Четиридесетото народно събрание, за изнесени приемни, но може би не така, както го разбрахте, колеги, персонално – събирайки се заедно, отиваме примерно в Стара Загора или в Пловдив, а по-скоро както правим приемните тук с нашите експерти – да бъде обявено това, не знам каква е била преди организацията, че Комисията в тяхно лице, а вече и с народни представители от региона или от нас, ако искат да присъстват. Тоест Комисията да бъде близо до хората – не ние като народни представители, ние си правим приемни, обикаляме си. Госпожа Петрова е права, нас си ни знаят. Може би в такава позиция – институция на Комисията. Защото един човек примерно от Велико Търново трябва да дойде до тук, да пусне жалба – тези проблеми са друг тип.
Ако тогава проблемът е бил бюджетен, сега е хубаво да се проведе разговор с председателя на Народното събрание и с главния секретар – ако има такава възможност, да се обсъди. Повтарям, това според мен е коренно различна приемна – поправете ме, ако бъркам, хората, които сте го правили, от онова, което правим в ежедневието си като народни представители.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожа Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА: Уважаеми колеги, аз ще изразя личното си становище, защото, общо взето, не съм проучвала практиката в предишни народни събрания. Смятам, че това предложение е конструктивно и можем да го обсъдим наистина в конструктивния му смисъл.
Какво имам предвид? Вие казахте, госпожо Дариткова, че всеки от гражданите може писмено да си пусне съответната жалба. Той и в момента може писмено да си пусне съответната жалба. Но идеята за тази приемна, която ние правим като народни представители тук, в София, е да осъществим възможно най-пряката връзка на един гражданин с нас, като народни представители, не чрез кореспонденция, а чрез личен контакт.
В тази връзка си мисля, че чисто процедурно не е лошо да помислим за такъв тип изнесени приемни и че това ще е една добра практика и добра възможност за отваряне към всички онези граждани, които в крайна сметка искат да се срещнат с различните представители на политическите партии. Всички ние действително правим тези приемни, всички ние всеки ден буквално имаме възможност да се срещнем с проблема на отделен гражданин в нашето населено място. Но когато в това населено място се появим представители на надпартиен принцип, на различни политически партии и отговорим на потребностите на хората да комуникират с всички, защото решението на въпроса, когато влезе в дебат в Народното събрание, седи на волята на всички политически партии и понякога казусите са такива, че касаят консенсусни решения. Мисля, че възможността за такъв тип изнесени приемни е добра и е добре да я обсъдим. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Прощавайте, обаче не ми се иска да се стига до гласуване по този въпрос.
Извинявайте, господин Председател, но мисля, че той беше поставен не особено добре, тъй като по съществото си става дума за предложение за изнесени заседания на Комисията, което изисква съвсем друга подготовка, а не приемна – да се види дали на място има неправителствен сектор, ами да има някакъв смисъл. Затова предлагам да прекратим разискванията по този въпрос за днес и другия или пό другия път, когато сте готови с екипа, да предложите нещо директно – къде да отидем и какво да правим, и тогава да го обсъдим.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на Крум Зарков.
Ще кажа само две думи. Наистина не успяхте да разберете за какво става въпрос в случая – не ми дадохте възможност, емоционално подходихте „против“, защото не го предлагате Вие сигурно. (Реплика при изключени микрофони.)
Нека да не влизаме в диалог. Давам Ви думата – ако искате, кажете и аз след това ще говоря.
Това не е приемна тип политическите приемни, които правите Вие, които правим ние, които правят всички народни представители. Идеята беше да я направи Комисията, защото тя е по жалбите на гражданите. В края на краищата граждани има не само в София – има в Смолян, във Варна, в Стара Загора, така че когато Комисията отиде дотам, хората ще имат пряк достъп до нея. Не всеки би си направил труда да дойде до София да пуска жалба. Но когато се огласи в съответното населено място, че ще има приемна, на която ще бъдат поканени народните представители от съответното място – няма да бъдат пренебрегнати, и хората да си поставят проблемите, няма нищо лошо в това.
Още повече, че в Правилника на Комисията, който сте приемали всички заедно тук, аз не съм участвал, разбира се, в приемането му, е записана възможността за такива изнесени приемни – можете да го проверите. Така че не виждам нищо лошо.
Но ще се съглася с колегата Крум Зарков – не ми се ще да подлагам сега на гласуване това предложение, ще го оставим отворено за обсъждане и по-нататък ще вземем решение. Не ми се ще да бъде емоционално – нека да оценим ползите от това и, да речем, ако има някакви вреди от цялата тази работа. Оставям отворен въпроса към Вас за изнесените приемни – помислете и ще го обсъдим на следващото или на пό следващото заседание.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нека да се разберем за какво говорим – половината говорят за изнесени приемни, другата половина – за изнесени заседания. Говорим ли за приемна на народни представители…
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Говорим за изнесена приемна.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това са четири коренно различни неща.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре, ще подготвим писмен материал за следващия път – какво е предложението, да могат всички да се запознаят и тогава ще вземем решение по въпроса.
Тъй като дневният ред се изчерпа, закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Гьоков


Стенограф:
Райна Зарева