---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л

№ 30

На 7 ноември 2019 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – първо гласуване.

2. Състояние на гражданския сектор – представяне на Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2018 г.

3. Резултати и възможности за подобряване на взаимодействието на КВНОЖГ и Обществения съвет в полза на гражданите и гражданските организации.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.
* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа народни представители, добър ден! Точно 14,30 ч. е. Преди да открия заседанието, позволете ми да кажа няколко думи, свързани с предложените теми за разглеждане на днешното заседание по втора и трета точка от дневния ред, защото ги смятам за не по-малко важни, отколкото са бюджетите на държавата, на общественото осигуряване и на Здравната каса. Без съмнение участието на гражданите в процеса на формиране на политики и вземане на решения е условие за открито, отговорно и ефективно управление, а създаването на благоприятна правна рамка за дейността на неправителствените организации, която включва както ефективна регистрация, така и ефективен механизъм за наблюдение на дейността им, е от първостепенна важност за укрепване и развитие на гражданското общество.
В България има нормативна уредба на различни институционални нива – парламент, правителство, отделни министерства и агенции. Според мен обаче тя не е концептуално завършена и не е кодифицирана. Разпръсната е в различни по степен и юридическа сила актове – закони, подзаконови нормативни актове, вътрешноведомствени регулации и така нататък.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в Народното събрание е пряка връзка на гражданите и техните организации със законодателя. Ако се прибави и това, че тази комисия се занимава и с жалбите на гражданите, тази връзка става още по-важна. Основна функция на Комисията е да създава пространство за аргументиран дебат по важни за обществото теми и да бъде катализатор в намирането на решения на тези проблеми, засягащи гражданите и техните организации.
Общественият съвет, от своя страна, е инструмент, който помага за осъществяване на взаимодействието между Народното събрание и гражданите, той е и гарант за нормалното и ефективно функциониране на Комисията.
Затова по инициатива на председателя на Обществения съвет и по моя инициатива решихме да предложим на членовете на Комисията един поглед към състоянието на гражданския сектор на съвместно заседание, което организирахме и сега ще проведем. Затова поканихме и всички членове на Обществения съвет на това съвместно заседание.
Смятам това за важно, защото такива инициативи ще показват проблемите на правната регулация на участието на неправителствените организации в процеса на изработване на политики и законодателни инициативи и изводите, до които ще достигаме заедно, ще служат за основа на бъдещи инициативи за усъвършенстване на законодателството.
Продължаваме нататък.
Има кворум, откривам заседанието на Комисията.
Преди да пристъпим към приемане на дневния ред, ще представя присъстващите на заседанието на нашата комисия: госпожа Евгения Орлова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, доцент Атанас Славов – Фондация „Антикорупционен фонд“, господин Христо Христов – Българска академия на науките (ако не му съобщавам титлата и има такава, да ме извини), госпожа Ива Таралежкова – председател на Обществения съвет към нашата комисия, членове на Обществения съвет: Любен Панов, Албена Дробачка, София Стоименова, Красимира Величкова, Галя Маринова, Василка Каменова, Борислава Лалова, Нонка Матова, Мирослав Ценов и Пламена Петкова, или поне те са заявили участие в заседанието на Комисията. Изчитам присъстващите от Обществения съвет, защото списъкът на присъстващите ще бъде неразделна част от протокола на заседанието.
Стигаме до предложения дневен ред:
1. Разглеждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. – първо гласуване.
2. Състояние на гражданския сектор – представяне на Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2018 г.
3. Резултати и възможности за подобряване на взаимодействието на КВНОЖГ и Обществения съвет в полза на гражданите и гражданските организации.
Имате думата за други предложения по дневния ред. Няма други предложения.
Моля да пристъпим към гласуване на този дневен ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Това ни дава основание да пристъпим към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
Държавният бюджет обхваща всички приходи и разходи за определен период от време. Правилното му съставяне и стриктно изпълнение, в съчетание с подходяща фискална политика, е от решаващо значение за икономическата стабилност на държавата.
С този анонс към бюджета давам думата на госпожа Евгения Орлова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, да представи Законопроекта – целият е изключително обемен, но поне в тази му част, която касае пряко и косвено юридическите лица с нестопанска цел.
Заповядайте, госпожо Орлова.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Представям Ви Проекта на държавен бюджет за 2020 г. в частта му за юридически лица с нестопанска цел. Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма за юридическите лица с нестопанска цел възлиза на около 267 милиона, или с около 70 милиона повече спрямо 2019 г. Това увеличение – основно планираните средства за субсидиите за регистрираните вероизповедания в Република България въз основа на приетите изменения в Закона за вероизповеданията, както и от сметките за средства от Европейския съюз по Държавен фонд „Земеделие“ – национален фонд.
Средствата са разпределени по КФП-то, както следва: по държавния бюджет тази година юридическите лица са включени само по бюджетите на министерствата – нямаме планирани по централния бюджет. Те възлизат общо на 98 милиона, или с около 40 милиона повече спрямо 2019 г.
В общините са планирани 87 милиона – основно за субсидия за читалищата, които са делегирана от държавата дейност, като тук увеличението спрямо предходната година е с около 13 милиона. По национален фонд са 36 милиона за финансиране на проекти с бенефициенти и юридически лица, по линия на европейските фондове, и за Държавен фонд „Земеделие“ – 12 милиона.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел държавата провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет, който приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България.
С ал. 1 на същия чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел е предвидена възможност държавата да подпомага и да насърчава юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза чрез финансирания, но при условия и по ред, определени в съответните специални закони, при съобразяване, разбира се, и с правилата на държавните помощи. Тоест предвиденото в законодателството е, че една организация може да се подпомага от държавата, ако отговаря кумулативно на две условия – съответното юридическо лице да е определено за извършване на дейност в обществена полза и да има условия и ред за тяхното финансиране в специален закон.
Със Законопроекта за държавния бюджет през 2020 г. се предлага промяна на начина на финансиране на юридическите лица с нестопанска цел и целта е да се въведе единен подход при финансирането със средства от държавния бюджет, както и да се създаде и поддържа информация за измерване на изпълнението на провежданите секторни политики.
При разработването на Проекта на държавен бюджет за 2020-а с оглед да се постигне по-голяма степен на съответствие на провежданите политики, както и разпределението на публични средства за тяхното реализиране, се възприе финансовото подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел да се извършва чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет в рамките на целите и приоритетите на утвърдените им области на политики, а не от централния бюджет. Тоест отпада списъкът – още веднъж обръщам внимание – на юридически лица, които тази година са в чл. 49 на Закона за държавния бюджет.
Като цяло параметрите за юридическите лица с нестопанска цел чрез бюджетите на ПРБ се запазват, като сега ще се спра основно на министерствата, които са планирали по бюджетите си субсидии за юридически лица с нестопанска цел и които са припознали по секторни политики юридическите лица по чл. 49 от тази година.
По бюджета на Министерството на културата са планирани около 2 милиона 100 хиляди, като милион и половина са за провеждане на конкурси по условия и ред по Закона за закрила и развитие на културата. Тук са включени 412 хиляди – Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, и 226 хиляди на Националния дарителски фонд „13 века България“.
По бюджета на Министерството на труда и социалната политика – общо средствата са 4 млн. 700 хил., от които 270 хиляди са за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания на основание чл. 10 от Закона за хората с увреждания, и 4 млн. 434 хил. за национално представителните организации, които са посочени поименно в бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
По бюджета на Министерския съвет са разчетени 33,3 млн. лв. за субсидия за регистрираните вероизповедания в Република България. Тяхното разпределение е посочено в чл. 6, ал. 4 от Проекта на закон за държавния бюджет съгласно измененията през 2018 и 2019 г. на Закона за вероизповеданията.
Промененият модел на подпомагане от държавата на вероизповеданията предполага финансирането на трите ставропигиални манастира – Рилска Света обител, Троянски манастир и Бачковски манастир, да се осигурява в рамките на държавната субсидия за Българската православна църква, като за издръжката на тези манастири са предвидени допълнително 1 млн. лв.
По бюджета на Министерството на младежта и спорта – планираните средства са 49,9 млн. лв.
По бюджета на Министерството на здравеопазването е включена субсидията за финансиране дейността на Българския Червен кръст на основание Закона за Българския Червен кръст.
По бюджета на Министерството на икономиката – едни 70 хиляди, които са за подпомагане на сдруженията на потребителите. Тук е включен Българският институт за стандартизация с милион и 700 хиляди.
По бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 540 хиляди за асоциации по ВиК съгласно Закона за водите.
По бюджета на Министерството на правосъдието – 690 хиляди във връзка със Закона за защита от домашното насилие и Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.
По бюджета на Министерството на отбраната – 262 хиляди за Съюза на ветераните от войните съгласно Закона за ветераните от войните.
През 2020 г. на основание чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел по централния бюджет за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са предвидени целеви средства в размер на 1 млн. лв. След като Съветът за развитие на гражданското общество започне дейността, утвърди своите критерии, условия, правила и процедури за оценка и разпределение на тези средства, те ще бъдат предоставени с акт на Министерския съвет по реда на Закона за публичните финанси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Орлова.
Не е постъпило официално становище от Обществения съвет по бюджета. Предполагам, че не сте имали време да го оформите като писмено становище, но това не пречи да го внесете и по-късно, а пък сега – по време на дебата, да изразите Вашето становище.
Първо ще дам думата на народните представители, които искат да вземат отношение по държавния бюджет.
Крум Зарков виждам, че дава знак.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на неправителствения сектор, уважаеми гости на Комисията! Уважаема госпожо Орлова, бързах да взема думата, за да започна от там, където Вие свършихте. Когато Съветът бъде създаден и когато приеме критерии при условия, правила и процедура, тогава – бих казал аз – и бюджетът ще отговаря на Закона, такъв какъвто е и влязъл в сила от 1 януари 2018 г.
Вие, като представител на Министерството на финансите, представихте параметрите на бюджета, но не трябваше да сте тук сама, защото тук трябваше да бъде заместник министър-председателят, отговорен за изпълнението на Стратегията за развитие на гражданския сектор, която, между другото, е изтекла, или поне негов представител, ако той е прекалено зает.
Ще Ви кажа защо обръщам внимание на този факт. Идеята на Закона, в сила вече две години, и миналата година по бюджета го разсъждавахме пак същото нещо, е, че това насърчаване по ал. 8 за финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел ще бъде извършвано от този съвет, който сам ще приеме критерии, условия, правила и процедури, за да ги разпредели тези средства. Такъв съвет няма две години. Критерии, правила и процедури няма. Следователно това, което ни се представя, е старото положение, старият начин с известни отразявания, както и формално са направени по различни пера. Но истината е, че това не отговаря ни най-малко на новата идея за финансиране и по този начин ревитализиране на гражданския сектор, който трябва да може да разполага със своите финанси не на база волята единствено на Министерския съвет спрямо бюджета, която се обръща винаги на това определени сдружения да получават субсидия, а други – не, а на базата на своите проекти, на базата на своята общественополезна дейност. Резултат от всичко това е, че ние тъпчем по тази тема на едно и също място.
Преди време в тази комисия имахме гости от други страни, които тепърва развиват гражданския си сектор, и ние с голям ентусиазъм, от всички политически партии, им обяснихме как в България дълъг път е извървян, как сме направили стратегия, как мислим за нови начини на финансиране, как се обръщаме към този сектор и възлагаме големи надежди. Но в същото време това, което не казахме на господа чужденците, но което трябва да си кажем между нас, е, че ние в крайна сметка нищо не правим от 2018-а насам, освен че приехме един закон, който остава засега само на хартия. Затова аз и парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим този бюджет.
Считаме, че без Министерския съвет, и в частност заместник министър-председателя, отговорен за изпълнението на Стратегията (не споменавам кой е, тъй като не съм сигурен, че там нямаше промени – беше Томислав Дончев по едно време, не знам дали сега е госпожа Николова, ще кажете, ако Вие знаете), господин Председател, без представителство от страна на тези, които изпълняват Стратегията, ние сме поставени всъщност пред един бланкетен лист на едни суми, разпределени по различен начин.
И дори да питаме – госпожо Орлова, извинявайте, че Ви споменавам, но Вие сте представител на правителството – защо например Съюзът на тракийските дружества в България вече няма да бъде финансиран, или Македонският научен институт, или защо Съюзът на военноинвалидите запазва същата сума, а не се вдига или намалява, те няма как да ни отговорят поради простата причина, че няма нито критерии, нито условия, нито каквото и да било, по което да се определя това нещо, с изключение на кой знае какви договорки и гледане в тавана, най-общо казано.
Казвам го без заядливост – няма да подкрепим Бюджета.
Вие споменахте, че през 2020-а все пак нещо се планира да се направи в тази посока. Нека, моля Ви, да не се намерим догодина по същото време със същия дебат, защото ако свалим стенограмата от миналата година, ще видите, че си казахме абсолютно същото нещо.
Ние с колегата Клисурска ще зададем и нарочни въпроси под формата на парламентарния контрол за проблемите, които има при структурирането на Съвета.
Надявам се да приемете това мое изказване, освен като неприемане на този вид бюджет, и като силен апел за действие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на Крум Зарков.
Реплики към изказването на Крум Зарков? Не виждам.
Ще дам думата първо на народните представители, извинявайте, след това – на всички, които поискат думата.
Заповядайте.
НОНКА МАТОВА, председател на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, отговарящ за ресора култура към Обществения съвет: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Уважаеми господа народни представители, господин Зарков, госпожо Орлова, госпожо Таралежкова! Преди всичко бих искала да изразя мнението на културния сектор – доволни сме от изработения тази година бюджет. Той е уникален и е основополагащ, защото за пръв път създава възможност всички сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, да бъдат равнопоставени. До предходната година разпределението на субсидиите беше през парламента и вътре имаше около 30 организации – дали бяха 31, 29, или 30, няма значение, но всъщност те бяха избраните от Народното събрание, което означава партийно пристрастни. Така че както аз лично, така дружествено, така организационно, така и секторът „Култура“ приветства този бюджет. Разбира се, той е обвързан с действието на специалните закони. Предстои изменение на Закона за закрила и развитие на културата, който е определящ дейността на културните организации, така че ние очакваме вътре да бъдат разписани механизми, които да бъдат поне приблизително като механизмите за читалищата, които също са културни организации и са един остров в огромното море на културния сектор, на културните организации. Би трябвало и те да са равнопоставени.
В крайна сметка в Европейския съюз и навсякъде в света парични средства, независимо дали субсидии, или други, се дават за извършена работа. И би трябвало да има критерии, като с интерес бих изслушала и критериите за устойчивост, които отдавна вече са в действие в света. Там се плаща по критерии за извършена дейност именно в рамките на обществото, а не както ставаше до миналата година – на калпак, през парламента, дайте да се договаряме и да гласуваме кои са пристрастни.
В тази връзка смея да кажа, че Съюзът на тракийските дружества в България неслучайно тази година не е в този бюджет, защото големите и стари дружества – имам предвид от 1896 – 1897 г., а именно Тракийското дружество „Капитан Петко войвода“ във Варна, „Екзарх Антим І“ в Бургас, Тракийското дружество „Димитър Маджаров“ в Кърджали, Тракийското дружество „Войвода Руси Славов“, което е ситуирано в Пловдив – се отделиха от председателя Красимир Премянов, тъй като Варна плати 100 хил. лв. членски внос за три години; Бургас, Кърджали – 30 и няколко хиляди лева. Ние сме на дневен ред и в момента членски внос ще плащаме за три години към Съюза на тракийските дружества в България след излизане на съответното съдебно решение. Остава открит въпросът – 100 хил. лв. субсидия, виждате какви пари е членският внос от сдруженията, а от другите, които са останали вътре; не се ли работи, самият съюз няма ли имоти да работи?! Да не говорим за партийните субсидии, тъй като чрез политическа партия Политически клуб „Тракия“ си получава ежемесечни субсидии. А е недопустимо припокриването на партиен с обществен сектор. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Някакви коментари по въпроса, защото реплика няма как да се прави? Няма.
Други колеги, от гостите, които желаят да вземат отношение по държавния бюджет в частта му за юридическите лица с нестопанска цел?
Госпожо Таралежкова, заповядайте.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Мисля, че до голяма степен бюджетът е същият, като миналогодишния, защото ние имаме направена извадка по министерства – за коя точно организация какъв бюджет, и сумите са доста сходни с миналогодишните. Тоест принципна промяна все още не виждаме, за голямо наше съжаление.
Не съм много сигурна къде точно е този бюджет, който ще се разпределя от Съвета към Министерския съвет, може би общо в Министерския съвет, което не се вижда, но се надяваме, че е там. Както и не знаем какво се случи с онзи 1 милион, който имаше миналата година като бюджет и който остана неусвоен поради липсата на Съвет. За мен няма голяма промяна.
Много се надяваме обаче този съвет наистина да се конституира в най-скоро време и действително финансирането на неправителствените организации да става по общи критерии и заслуги – нека най-добрият да спечели.
Нашата позиция е основно такава – ние не смятаме, че трябва да се спрат някакви субсидии, защото те са си по реда на съответни закони, към конкретни организации. Наистина е чудно – през годините наблюдаваме как едни организации влизат в списъка, други излизат, но ни се казва, че има промени в законите и затова се случват тези неща. Колко обективно се случват тези промени в законите – също не можем да коментираме, защото ние не можем да проследим абсолютно всички законови изменения.
Истината е, че може би така бюджетът изглежда по-добре подреден, иначе в общественото пространство един такъв списък се набиваше много лошо на очи и по този начин обществеността се настройваше срещу това, че неправителствените организации, всички, харчат едни огромни пари от държавния бюджет, което съвсем не е така – те са 20 и няколко организации, които получават тези субсидии.
Така че за мен няма промяна в бюджета – промяната е в подредбата му и много разчитаме този съвет към Министерския съвет (мисля, че няма промяна и председателят продължава да бъде Томислав Дончев) да се конституира и да започне да работи в най-скоро време, както и тези средства наистина да се разпределят според определени критерии, приоритети и на конкурсен принцип. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря.
Коментари по изказването? Не виждам.
Други гости или народни представители, които искат да се изкажат или да зададат въпроси на представителя на вносителите? Да разбирам, че няма повече изказвания.
Не разбрах представителите на тракийските дружества – при мен има едно обръщение от Съюза на тракийските дружества в България, които са на противното мнение – те протестират против това, че ги няма в субсидирането. Ще Ви кажа само няколко неща от онова, което са написали – те са приложили много дълъг списък.
„Припомняме Ви, че България носи огромна отговорност за съдбата на тракийските българи с неуспешните войни, които е водила, довели до геноцид на 67 хиляди души тракийски българи, избити 13-а година, и 367 хиляди души, които са били ограбени и прокудени от родните им места в Източна и Беломорска Тракия. Държавата не е направила необходимото, за да бъдат обезщетени съгласно разпоредбите на Ангорския договор. Подпомагането на организацията осигурява възможност за опазване на историческото минало, културните традиции, защитата на моралните и материалните интереси на близо милион и половина българи, които са наследници на тракийските българи от тези исторически времена.“
Приложили са списък-справка за дейностите на дружествата или на Дружеството като цяло. Намирам искането им за нормално и справедливо, още повече че досега, в предходните четири години са били по някакъв начин подпомагани ли, субсидирани ли, както и да го наречем. Между първо и второ гласуване аз лично, пък, предполагам, и колегите ще се включат, защото чух и оттам такъв призив – ще предложим да бъде определена някаква помощ, субсидия за тракийските дружества, наравно с всички останали, които са били в списъка.
Разбирам, че от списъка липсват още две организации. Едната – Македонският научен институт, и читалищата, само че не разбито по общини, а Централният съвет на читалищата. Не знам какви са били причините – може би Вие ще ми отговорите на въпроса – да ги няма в списъка по министерствата.
Въпросът ми към госпожа Матова е: разногласия ли има в тракийските дружества, не знам за какво става въпрос, че се стига дотук? Благодаря Ви.
НОНКА МАТОВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
През 2017 г. господин Премянов пожела дружествата да гласуват, да подкрепят чрез политическа партия Политически клуб „Тракия“ – функция на Съюза на тракийските дружества в България, Българската социалистическа партия. И до ден-днешен те имат договор и си подкрепят перманентно, и си имат общински съветници, и така нататък, не че са избрани. Защото хората са в дру-жест-вата, а не в Съю-за, но с Устава и с Правилник за приложение на Устава, който, ако съдът го види, оттам нататък ще изпадне в ступор, се видоизменя и Законът, и Уставът. И се цели финансово облагодетелстване по моя визия. Така че през 2017 г., благодарение на този момент, тъй като дружествата са надпартийни, непартийни и не желаят да влязат в партийната сфера, ако иска някой да си взема гражданска квота, ако си е избрал някого, да си го вземе – да бъде така добър да каже. Но да се ангажират дружествата и тази стара организация в партийно пристрастни неща просто е недопустимо.
Второто нещо. Господин Премянов, като председател на този съюз, защото старите дружества, които са основополагащи, както споменах, от края на ХІХ век, се отделиха, тъй като той поиска по Устав и ни осъди на всичкото отгоре – споменах вече и цифрите, които също е неизвестно, господин Зарков, майка Ви поне е разследващ журналист, да види за какво са похарчени тези пари. Това са много пари – към 200 хил. лв.!
2017 г. през съда той поиска 20% от приходите като членски внос, който е необлагаем. Разбираемо е, че от приходите на дружествата има както разходи за издръжка на самите дружества, така за издръжка на дейността, така за плащане на данъци, такси и какво ли не.
И оттам нататък изведнъж държавата взема 10% от печалбата, а той иска 20% от приходите. И както споменах вече няколко пъти, ни осъди. Варна плати 100 хил. лв. и се отдели, напусна Съюза, така че тя не е член на Съюза – това са хиляди хора, цяла Варна и регион! Бургас се отдели – цял Бургас и регион, тракийските дружества! Кърджали се отдели! Пловдив се отдели!
Господин Премянов, естествено, благоволи, включително и с Вашия колега доц. д-р Георги Йорданов създадоха алтернативни структури, които звучат, като например в Пловдив: Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ – Пловдив, но е кухо. Защото при съдебните дела те демонстрират с документи, в които декларират, че нямат никаква дейност. Е, плащайте им парите! Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви. Не Ви прекъснах, но това са Ваши вътрешни спорове, по които ние няма как да бъдем арбитри в случая. Просто ме интересуваше защо са пропуснати те – сигурно разногласията са причината.
Предполагам, госпожа Орлова ще отговори.
Милена Дамянова – заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Орлова и представители на гражданския сектор!
Господин Гьоков, госпожа Матова вече за втори път обясни каква е причината. Не може – със средствата от бюджета ние финансираме гражданска организация, не партийна! Тя го каза, те затова за излезли оттам в крайна сметка. Каза го два пъти. Няма как да искате Вие Съюзът на тракийските дружества да получава финансиране, при положение че те са се превърнали на практика в партия! Партиите се финансират по други правила – има си, гласували сме ги, така че те ще си се финансират по онези графи. По тази графа се финансират гражданските организации. Така че за мен тук няма никаква неяснота.
Аз лично бих се изненадала, ако Вие направите това предложение между първо и второ гласуване, защото в крайна сметка, ако наистина сме Комисия за взаимодействие с гражданските организации, всички ние трябва да сме застъпници за развитието на гражданския сектор в истинския му смисъл на думата и по закон, а не да го превръщаме в партийни организации! Затова отсъства, доколкото разбирам, и от таблицата през тази година – защото, ще повторя, партиите се финансират по друга линия и по друг начин, който всички ние сме гласували в Закона.
Не всички, но така или иначе мнозинството е подкрепило, като имахте различия, господин Зарков, с нас по отношение на сумата, с която се финансират, но не и на начина, по който се финансират.
Едва ли и Вие, като представители на „БСП за България“ в тази комисия, ще искате партиите да се финансират и да се смесват с гражданския сектор. Това ще опорочи гражданския сектор в България, ако продължаваме така. Следващия път, когато дойдат гостите от чужбина, няма да има с какво хубаво да се похвалим.
Да се върна обратно на бюджета. Ще кажа, че ние от ГЕРБ ще подкрепим бюджета и ще настояваме за влизането в сила на Закона, който приехме през 2018 г. Тогава го приехме с единодушие като правила.
И ако има възможност, разбира се, не към Вас, защото това не е към Министерството на финансите, но аз се надявам и ние, като комисия, да подпомогнем Министерския съвет и съответно ресорния вицепремиер в тази задача, защото сигурно и Вие, но аз съм получила – ще го кажа в следващите точки – едни подписки от едни организации, които искат закриване на неправителствения сектор, което мисля, че вече отива в крайност, която не бива да позволяваме.
Чухме в последните месеци какви ли не квалификации по отношение на неправителствените организации. Някои от тях бяха наречени какви ли не – няма да повтарям квалификациите, чули сме ги абсолютно всички. В един такъв момент е изключително трудно на когото и да било – поставете се на мястото и на отговорните лица, и на експертите в Министерския съвет, да направи този съвет, който да разпределя средства от държавния бюджет. Повтарям, това ще си го говорим по точки втора и трета след това, но мисля, че ние, като комисия, трябва да отстояваме изобщо развитието на гражданския сектор в България. Съответно ще предложа да имаме някакъв конкретен план може би за работа с Обществения съвет и за действие, така че с тези наши усилия и инициативи да подпомогнем в крайна сметка изпълнението на Закона, за да не се създават погрешни впечатления и в обществото да се натрапват, за да не използвам по-силна дума, негативни нагласи спрямо неправителствените организации, които имат изключително добри практики – една голяма част от тях, в България и подпомагат развитието на политики в различни сектори. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова, че ми отговорихте от името на вносителите.
Мисля, че това, което казвате Вие и което казва госпожа Матова, сигурно са аргументи, но то не е пречило две години – от 2017 г. имат това споразумение – да бъдат подпомагани и субсидирани. Аз питах каква е причината точно от тази година да липсва такова. Нека да не се ограничаваме, защото моят въпрос не беше само за тракийските дружества, а и за Македонския научен институт, и за Съюза на читалищата.
Преди да отговорите на въпроса, предполагам, че ще има още въпроси.
Да дадем думата на заместник-председателя.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Моят въпрос също е за Македонския научен институт. Миналата година ние го добавихме между първо и второ четене, сега вероятно пак ще направим такова предложение – не съм говорил с колегите, сега виждам, че го няма. Предполагам, че не е на принципа на това, че като не финансираме тракийците, няма да финансираме и македонците. Шегувам се, разбира се.
В контекста на това, че Балканите, въобще пътят на Северна Македония към Европейския съюз е нещо, което България следи с особен интерес, Македонският научен институт е изключително сериозна организация, която подпомага българската държава в тази дейност – в дейността по определяне на онези норми, които трябва да залегнат в бъдещите ни отношения с Република Северна Македония. Смятам, че би могло да се търси финансиране за Македонския научен институт, който, повтарям, извършва сериозна научна дейност по отношение именно на историческата памет по отношение на дейците в Македония в миналото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз благодаря.
Ще има ли други въпроси, мнения, изказвания по темата? Няма.
Да дадем думата на госпожа Орлова да отговори, доколкото може, на поставените въпроси.
Заповядайте, госпожо Орлова.
ЕВГЕНИЯ ОРЛОВА: Искам още веднъж да припомня това, което представих и преди малко на Комисията, че основното изискване на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чл. 4, една организация да получава пряко от държавата финансиране е тя да бъде регистрирана в общественополезна дейност и да има специален закон, който да урежда нейното финансиране.
Също така припомням, че тези три съюза бяха включени не по предложение на Министерския съвет, а между първо и второ четене по предложение на народни представители. Тази година, когато въвеждахме новия подход – не през централния, а по първостепенни разпоредители на финансиране, съгласувахме това с всички министерства, така че от списъка те да припознаят по сектори на политики съответните съюзи и организации. Тези три организации, разбира се, при спазване на законовите изисквания, отпаднаха – не бяха припознати, на първо място, като секторни политики; и второ, ние нямахме нормативното основание за тяхното включване. Това са мотивите ни. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Като че ли други въпроси нямаше към госпожа Орлова.
Да считам, че няма повече изказвания по първа точка.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
За – 9, против – 8, въздържали се – няма.
Законопроектът по точка първа от дневния ред се приема.

Преминаваме към точка втора:
СЪСТОЯНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ СЕКТОР – ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНДЕКСА ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.
Давам думата на господин Любен Панов – член на Обществения съвет към нашата комисия и бивш неин председател, за представяне на Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2018 г.
Господин Панов, заповядайте за презентацията.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости и колеги! Ще се опитам съвсем накратко да Ви представя резултатите от това международно изследване, което обхваща и България. То се провежда в 24 страни в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз – в България Български център за нестопанско право е партньор, но това не е изследване на Българския център за нестопанско право, а е изследване на Американската агенция за международно развитие, което тя прави всяка година в последните 22 години.
Накратко, за да разберете какво изследване – то обхваща седем критерия, свързани с гражданските организации, един от които е правната среда, друг – финансовата устойчивост, трети важен критерий е общественият престиж или общественият имидж на гражданския сектор. Окончателните оценки, във всяка от тези седем сфери се дават оценки, всъщност се определят от Американската агенция за международно развитие, тоест това не е някаква местна инициатива. (Започва презентацията.)
Така изглежда картата на региона – не знам дали се вижда много добре: в червено са страните, в които резултатите са лоши. България е бледожълта някъде долу, което е средно положение. Най-добрите страни според резултатите от Индекса са тези, които са в зелено. Както виждате, северната част на Европа и Прибалтийските страни са всъщност тези, които постигат най-добри резултати.
Това, което е интересно, е, че има няколко неща, които са общи тенденции за целия регион, тоест нещата, които се случват в България, не са някакви уникални по своя характер, а това е част от едно развитие в целия регион. Първо, от 24 страни, които се изследват, само за седем може да се каже, че гражданските организации в тях са устойчиви. Това бяха зелените страни – пò северни и Прибалтийските.
Една от основните тенденции, която е характерна въобще за тази година, е поляризацията на гражданското общество, която се наблюдава в много страни, включително и в България. Това е едно противопоставяне между отделни групи организации, например консервативни срещу либерални организации или пък организации, подкрепяни от държавата, срещу пò независими организации. Например в Русия, която се критикува често за отношението към независимите граждански организации, ако организацията работи в сферата на културата, социалната сфера, тя всъщност има много добра среда за развитие, за разлика например от организации, които работят за защита на човешки права, върховенство на закона или други подобни сфери. Така че това е само един пример за поляризацията.
Втората характерна тенденция за целия регион е една негативна кампания срещу неправителствените организации. Както казах, една от седемте сфери, които се измерват, е общественият престиж на гражданския сектор. В 10 от страните има намаление на оценката в тази сфера, което е резултат именно от тази негативна кампания.
Третото важно нещо по отношение на целия регион е финансовата устойчивост. Това е най-слабата сфера във всички страни, общо взето. В нашия регион гражданските организации не са финансово устойчиви. Там са най-големите проблеми за гражданския сектор.
По отношение на България – не знам доколко се вижда, това са седемте сфери, които се измерват. Най-отгоре в тъмносиньо е общата оценка за общата устойчивост на страната. Резултатът на България се влошава спрямо предходната година. Това е резултат основно заради влошаването по два показателя – финансова устойчивост и обществен престиж.
Къде сме ние спрямо останалите организации? Ние сме в средата, на девето място, след централноевропейските и Прибалтийските страни. Най-добрия резултат гражданските организации в България имат по отношение на правната среда, за което заслуга всъщност имате и Вие, като народни представители, и Вашите колеги в предходните парламенти.
Най-слабият показател е финансовата устойчивост в България и той се влошава в последните четири години. Тоест има една неприятна тенденция на постоянно влошаване на финансовата устойчивост.
Само в три сфери гражданските организации в България могат да се определят като развити. Това са правна среда, застъпничество и секторна инфраструктура. Както вече казах, влошаване през изминалата година има в две много важни сфери – финансова устойчивост и обществен престиж.
По отношение на правната среда – основният факт, който обуславя състоянието на правната среда, е всъщност влизането в сила на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и съпътстващото го задължение всички вече създадени организации да се пререгистрират в Агенцията по вписванията, което доведе до огромен хаос на моменти; доведе до объркване за това къде трябва да подават организациите своите отчети, кога и кой трябва да подава отчети, за което всъщност и Общественият съвет, и Комисията подкрепиха приемане на промени в Закона, за да се изясни поне въпросът с отчитането и кой трябва да подава отчети в Агенцията по вписванията.
Другият важен закон, който повлия пряко върху работата на гражданските организации, е Законът за мерките срещу изпирането на пари, който затвърждава третирането на гражданските организации като задължени лица по този закон, което означава, че трябва те да проверяват своите клиенти, партньори, дарители. Но в известна степен и в резултат на усилията на народни представители от тази комисия всъщност ситуацията с гражданските организации беше малко облекчена спрямо предходния закон; както и задължението за вписване на действителните собственици на организациите беше улеснено за организациите, които вече са вписали своите представляващи в Агенцията по вписванията.
Темата, по която няма никакъв напредък през изминалата година, е Проектът на закон за доброволчеството, който тази комисия може би преди две години одобри на първо четене, но Правната комисия все още не е разгледала. Специално подчертавам, защото тук е и председателят на Правната комисия.
Това са основните неща по отношение на правната среда.
Също така договарянето на услуги в здравната и образователната сфера не се е случило след приемане на законовите промени преди почти две години. Това съм го включил, защото е много важно, за да изясни защо има атаки срещу гражданските организации и защо тези атаки намират почва у нас.
Изследване в края на 2018 г. показва, че само 9% от хората в България са имали контакт с граждански организации, с неправителствени организации. Само 3% от хората членуват в неправителствена организация. Тоест има голямо разделение между граждански организации и обикновения човек. 60% от хората не са участвали в никаква гражданска инициатива, включително даряване, което се води вид гражданска инициатива, включително доброволчество.
По отношение на доброволчеството нещата са още по-лоши – тук съм показал един друг международен индекс, който обхваща 135 страни по света, в които има един много прост въпрос: били ли сте доброволец за гражданска организация? На този въпрос в България само 5% отговарят с „да“. Това ни нарежда на предпоследно място след 135 страни от Африка, Азия, Латинска Америка и целия свят. Виждате каква е ситуацията.
По отношение на финансовата устойчивост, понеже обсъждахме и бюджета преди малко – в България почти няма големи дарители на граждански организации. Основният източник на финансиране за гражданския сектор са фондациите и всъщност в голяма степен чуждестранно финансиране през различни международни програми.
Корпоративните дарения през 2017 г. са били 38 млн. лв. за цялата година, но това не са дарения към неправителствени организации. Неправителствените организации са един от получателите на тези дарения.
Индивидуалните дарения са 9 млн. лв. Това може би Ви се струва много, но искам да Ви дам пример от Естония, която е лидер в класацията по финансова устойчивост сред тези 24 страни. Там физически лица са дарили 35 млн. евро на граждански организации. В България – 7 милиона, Естония – 1 млн. 300 хил. Тоест може да си дадете сметка за разликата в мащабите.
Естествено, това, което и Индексът подчертава, което и тук беше подчертано – липсата на Съвет за развитие на гражданско общество, който всъщност да започне своята дейност и да приеме правила, чрез които да започне разпределянето на този неособено голям, но все пак 1 млн. лв. за някакви граждански инициативи и добри дела.
Застъпничество – това също е много интересно, защото много институции започват да смятат обществените консултации, тоест обсъждането на нормативни актове с обществеността, за пречка. Забавяне на техните процеси, не виждат полза в него. Индексът дава пример с прекратяването на дейността на Обществения съвет към Фонда за лечение на деца. Не само това, че Фондът беше премахнат, но това стана с изменение в един закон, който по принцип не се подлага на публично обсъждане – Закона за бюджета на Здравната каса в случая.
Този Обществен съвет към Комисията всъщност е един от добрите примери и затова именно трябва ние съвместно да го използваме в максимална степен, за да се опитваме да постигаме някакви положителни резултати.
Добър пример индексът дава за обществено обсъждане при приемането на Закона за социалните услуги. Вчера обаче в Народното събрание беше внесен Проект за отмяна на този закон именно поради липса на обществено обсъждане по време на приемането на Закона. Всъщност Законът за социалните услуги беше обсъждан в продължение на може би година от Министерството на труда и социалната политика и гражданските организации отказаха да участват в работата по този законопроект, преди да бъде приета карта как ще бъде консултиран и ще бъде популяризиран този закон. Така че има известно противоречие между това, което се случва.
Последната сфера, която исках да Ви представя, е общественият престиж. Тук има няколко много важни факта. Първият е засилване на антидемократичната пропаганда, тоест изказванията срещу демокрацията, срещу пътя, който България е избрала да следва. Тук гражданските организации се засягат, защото те са групирани – има едно изследване за пропагандата в България, което този индекс цитира. Тук гражданските организации са включени в категорията „корумпираните елити“, заедно с представители на определени компании, представители на опозицията. Гражданските организации, лидери на граждански организации са включени в тази категория. Важното да се подчертае по отношение на пропагандата е, че при тези публикации в различни медии всъщност не се спазват по никакъв начин професионалните стандарти за журналистика.
Вторият важен елемент и лошият резултат в тази сфера се дължи на факта, че все по-често официални лица, представители и на държавни институции изказват изключително негативни становища за гражданските организации, смисъла от тяхната работа и съществуване. Само един пример ще дам, защото това е цитирано и в Индекса – министърът на околната среда и водите, който каза, че природните бедствия са причинили по-малко щети от екоактивистите. Това е официално изказване, и то в резултат на поръчано от Министерството изследване – икономически анализ какви са пропуснатите ползи от нереализираните инвестиционни проекти, които според Министерството са провалени заради обжалвания от различни екологични организации. На база на този анализ излиза, че може би за последните 10 години държавата е изразходвала за справяне с природни бедствия по-малко пари, отколкото е пропуснала от нереализирани проекти в различни населени места.
И последното нещо, общественото доверие в гражданския сектор – пак социологическо проучване показва, че 50% от хората, които са запитани какво е тяхното становище за гражданските организации, нямат мнение, което всъщност показва това, което Ви цитирах – много от хората не познават гражданските организации, затова не знаят какви са те, нямат съответно и мнение за тях. Само 49% от хората могат да посочат името на поне една гражданска организация, тоест хората отново не познават гражданските организации.
Преди години бяхме правили изследване коя е най-известната гражданска организация и тогава не беше Българският Червен кръст най-известната, а Фондация „Димитър Бербатов“ – сещате се защо.
Последно, какво може да се направи, за да се подобри резултатът на България? Първото нещо, което може да се направи, е да спрем да критикуваме и да коментираме смисъла от съществуването на гражданските организации, защото те, както и независимата съдебна система, независимите държавни институции, са много важен елемент от демокрацията у нас. Тук за пример мога да дам предложенията, които бяха внесени също в последния месец в Закона за съдебната власт – едното беше свързано с ограничаване на финансирането на магистратски сдружения, а второто предложение – с премахване на възможността съдии, прокурори и други да членуват в магистратски сдружения. Тоест правото на сдружаване на тези хора се отнема.
Второто нещо, което бих искал да подчертая, е, че е важно според мен популизмът да се бори съвместно. Само гражданските организации или само държавните институции няма да постигнат много, но когато съвместно се опитваме да отправяме общи послания, да показваме добрите резултати от партньорството, то тогава и хората ще видят тези резултати.
Третото нещо е, че гражданските организации трябва да въвличат хората повече, за да могат да им показват защо те са полезни. Тук две неща, които могат да се направят – едното, естествено, е свързано с доброволчеството, второто е свързано с гражданското образование. Ако децата не учат, че е важно да бъдат активни граждани, те няма да бъдат активни граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря, господин Панов. Ще Ви помоля да ни предоставите презентацията, която да бъде изпратена на всички членове на Комисията, и заедно с протокола от заседанието, който е публичен и е на страницата на Народното събрание, на страницата на Комисията, могат да повторят всичко, което казахте. Видях, че много хора снимаха и се интересуваха, записваха – така ще бъде по-лесно на всички да придобият представа за изследването, което представихте.

Колеги, ако нямате против, искам да Ви предложа да дам думата на госпожа Ива Таралежкова – председател на Обществения съвет към нашата комисия, да представи:
РЕЗУЛТАТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА КВНОЖГ И ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ В ПОЛЗА НА ГРАЖДАНИТЕ И ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ и по този начин да слеем двете точки – да ги обсъждаме заедно. Не виждам против.
Госпожо Таралежкова, давам Ви думата по точка трета от дневния ред.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Благодаря Ви много, господин Гьоков.
Ще бъда кратка. Постарах се да направя много бърз преглед на онова, което сме направили от началото на този мандат на Народното събрание, съответно на Обществения съвет, най-общо в пет основни насоки.
От една страна, най-много от усилията ни и най-добрите ни постижения са свързани с приемането на промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те бяха приети през 2017 г., влязоха в сила от 1 януари 2018 г. и действително предвиждат провеждането на последователна държавна политика в подкрепа развитието на гражданското общество и гражданските организации в частност.
Промените, свързани с пререгистрацията на гражданските организации в Търговския регистър, бяха поетапно въведени от Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията. Общественият съвет, и със съдействието на Комисията, разбира се, водеше интензивна и доста добронамерена комуникация и с двете институции, както и с наши членове, и колеги от огромен брой неправителствени организации от цялата страна във връзка с въвеждането на тези промени и с някои от проблемите, които, като всяко ново нещо, те предизвикваха. Мисля, че в резултат на няколко срещи и писмени становища трудностите и за двете страни бяха до голяма степен преодолени – системата вече функционира доста добре.
Друга част обаче от промените в този закон, както и Любен Панов спомена, и по повод бюджета също стана въпрос, включват създаването на Съвет за развитие на гражданското общество, който се състои от представители на граждански организации – 14 на брой, и за чийто председател е специално определен вицепремиер – в случая Томислав Дончев. Към момента, въпреки усилията на Обществения съвет и множество граждански организации, които дори бяхме поканили в работна група да разпишем правилата за създаване и за функциониране на този Обществен съвет, процедурата за избор на членове на Съвета все още не е стартирана. Очаква се господин Дончев да предприеме необходимите стъпки по неговото създаване с цел изпълнение на влезлите в сила от 1 януари 2018 г. законови промени. Действително очакваме подкрепа за развитието на гражданското общество в България, включително разписване на нова стратегия, тъй като тази, която в момента стои все още на сайта Страти Джи Би Джи, отдавна е изчерпана и като времева рамка.
Предстои приемането на бюджета, в който, както видяхте, очакваме такъв фонд, който също е заложен в Закона, чиито промени влязоха в сила миналата година.
По отношение на националните граждански инициативи – една от функциите на Обществения съвет според Правилника на парламента е да разглежда внесените в Народното събрание граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. В периода септември 2017 – октомври 2019 г. Общественият съвет е разгледал общо седем граждански инициативи. Пълната подкрепа на Съвета са получили четири от тях, останалите са подкрепени принципно или са без някакво окончателно, специално становище от членовете на Съвета. Само ще ги изчета.
Единодушно подкрепените инициативи по същество са:
- Национална гражданска инициатива за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България – подкрепена е единодушно от Обществения съвет още миналата година. Към момента вече имаме внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, който е разгледан и приет на първо четене от нашата комисия. Очаква се – поне нямам информация до този момент – разглеждане в Комисията по земеделието и храните, не знам дали е минал там, може би предстои разглеждането му на първо четене;
- Национална гражданска инициатива 7000, която също беше внесена от инициативен комитет миналата година. Подкрепена е единодушно от Обществения съвет, но към момента няма никакво движение по тази инициатива в рамките на Народното събрание.
Принципно подкрепени граждански инициативи:
- Национална гражданска инициатива за качествена иновативна образователна система, внесена от инициативен комитет през 2017 г. Разгледана е още през октомври 2017 г. от Обществения съвет, подкрепена принципно и дори съставихме съвместна работна група от членове на Обществения съвет и членове на инициативния комитет, която работи доста интензивно, но в един момент някак спря работата на тази работна група и към момента нямаме някакво движение по изпълнение на предложенията в Инициативата;
- Друга Национална гражданска инициатива беше за преразпределение на данъчната тежест и справедливи данъци чрез намалени ставки на ДДС. Общественият съвет подкрепи принципно Инициативата, като гражданска инициатива. Институтът за пазарна икономика беше с отрицателно становище и петима от членовете бяха „въздържали се“, тоест нямахме съвсем единодушно мнение по тази инициатива. Подкрепихме я като гражданска инициатива, тъй като Общественият съвет по принцип оценява това, че гражданите използват тази възможност да вкарат в дневния ред на обществото някакви важни за определени групи теми.
Инициативи със специални препоръки влязоха в рамките на едно заседание, две доста сходни национални граждански инициативи – „Системата ни убива“ и „Системата ни убива всички“. Аз четох една цяла нощ, за да ги сравня двете и всъщност се оказа, че те предлагат почти едни и същи неща. За съжаление обаче, нямаха комуникация помежду си, тоест имаше някакъв конфликт. Това, което Общественият съвет препоръча, защото бяха и в много насипно състояние техните предложения, беше да се съберат двете инициативи и да направят една по-скоро пътна карта, където да се отделят конкретните предложения за законови промени и конкретните предложения за институционални промени, защото имаше и предложения, които се отнасят към някои министерства. До този момент самите инициативни комитети не са предприели някакви стъпки. Дотук с инициативите.
Един от основните приоритети в работата на Обществения съвет към Четиридесет и четвъртото народно събрание от самото му начало е приемането на действащ Закон за доброволчеството. В началото на 2018 г. членовете на Съвета подкрепиха принципно внесения от група народни представители Законопроект за доброволчеството и препоръчаха на членовете на нашата комисия да гласуват „за“ на първо четене. Предложението беше обсъдено и прието единодушно от членовете на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на 1 февруари 2018 г. По препоръка на Обществения съвет Законопроектът беше разгледан и приет на първо четене и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това стана, мисля, през септември месец. До този момент имаме положителни становища от всички институции, от които бяха поискани такива. Към днешна дата Законопроектът все още не е разглеждан на първо четене само в Комисията по правни въпроси, която е водеща. Много се надяваме и очакваме това да стане в най-скоро време. Ние сме готови между първо и второ четене да включим наши представители в някаква обща работна група, за да се доизчистят някои спорни текстове, защото от различни страни чуваме различни мнения. Според мен спорните текстове не трябва да спират общия законопроект, а по-скоро да се върви към конкретна работа.
С цел да намали административната тежест на юридическите лица с нестопанска цел – Любен Панов вече каза за това, че във връзка с вписването на лицата, които се считат за техни действителни собственици, по предложение на членове на Обществения съвет народни представители от Комисията внесоха предложения за изменение в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които бяха подкрепени от Съвета и впоследствие приети от Народното събрание, което за нас също е доста облекчаващо работата ни, и то най-вече административната ни работа. Повечето граждански организации в България имат малки екипи и нямат възможност за огромната административна тежест, която някои закони се опитват да изискат от нас.
Информация и публичност на работата на Обществения съвет – мисля, че това също е важен аспект, въпреки че последен ще го изчета. С цел повече достъпност и информация за работата на Обществения съвет и по наше настояване от началото на 2018 г. беше създадена и функционира отделна секция на сайта на Народното събрание, която съдържа информация за членовете на Съвета, дневен ред и протоколи от заседанията, както и решения и становища на Съвета. Това за нас беше голямо постижение, защото в предишния състав на Съвета се борихме още в предишния мандат на парламента.
Мисля, че това доведе и до повишен интерес от страна на медиите. Няколко интервюта бяха провокирани от различни теми в предстоящи заседания на Обществения съвет – по БНР, по БНТ и по други медии. Както и за включването на представители на други граждански организации, извън членовете на Съвета, в някои заседания, които предизвикват техния специален интерес.
Все пак мисля си, че с цел повишаване на обществената информираност за работата на Съвета, което в полза и на Комисията, и на членовете на Съвета, а и, както каза колегата Панов преди това, за повишаване общо на обществената информираност за това какво се случва в неправителствените организации, какво правят гражданските организации, бихме могли да обсъдим някакви подобрени канали за комуникация и взаимодействие, информиране на обществеността – общи, между Съвета и Комисията, с които да повишим и общественото доверие, и информираността за това, което правим.
Имам три кратки предложения по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Някой от Комисията би могъл да отправи питане към господин Дончев относно намеренията за стартирането на процедурата за избор на членове на Съвета за подкрепа на гражданското общество. Правилникът е вече факт. Ще има избори, за които ще се гласува на специална електронна платформа, сроковете ще бъдат кратки, така че надявам се Министерският съвет да предвиди и някаква информационна кампания. Ние като организация също ще го направим, за да може повече организации в страната да гласуват.
По отношение на националните граждански инициативи – колегата Атанас Славов също е тук, може би и той ще има някакви предложения. С оглед важността на инициативата и международните изисквания по темата Общественият съвет би препоръчал на членовете на Комисията да предприемат необходимите действия, за да може Националната гражданска инициатива 7000 да влезе за разглеждане в Народното събрание. Освен това, да се следи за развитието и приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, свързано с Инициативата за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи.
Да се направят срещи и с вносителите на останалите национални граждански инициативи, подкрепени от Обществения съвет, за обсъждане на напредъка на работата по тях и по-нататъшното им разглеждане в Народното събрание.
Може би да се организира едно по-голямо обществено обсъждане на резултатите въобще от внесените в Народното събрание граждански инициативи с цел обществен дебат по темата за средата и практиките на пряко гражданско участие. Ние сме имали предложения за промени в Закона за прякото участие на гражданите по отношение на високи прагове и твърде големи административни изисквания. Тоест каква е необходимостта от действия от страна на институциите, когато има граждански инициативи, защото те в Закона са с доста препоръчителен характер и, както виждаме, много от тях остават без движение поради тази причина. Може би необходимостта от някакви нормативни подобрения с цел тези инструменти да се използват повече от гражданите.
И да си дойдем на думата – Законът за доброволчеството. Очакваме Проектът да се разгледа и приеме на първо четене в Комисията по правни въпроси и евентуално да се организира работна група. Ако имате нужда от експертиза сред гражданските организации, а такава има – има много организации, които от години работят с доброволци, и Червения кръст, но и много други в цялата страна, ние сме готови да предоставим такива хора, които да подпомогнат доработването на текстовете.
Разбира се, очакваме и от Вас, и от другите колеги други препоръки за подобряване на взаимодействието. Мисля, че до този момент, въпреки трудностите, има неща, с които можем да се похвалим и като Обществен съвет, и като Комисия. Благодаря за вниманието и благодаря за това, че откликнахте на нашата покана.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Без да повтарям – всички знаете регламента за продължителност на изказванията и по същество, давам думата на всички, които искат да изразят отношение по казаното и от господин Панов, и от госпожа Таралежкова.
Давам думата на Крум Зарков, защото пак първи даде знак.
КРУМ ЗАРКОВ: Замисляйки се върху това, което чухме и от госпожа Таралежкова, и преди това от господин Панов, естествено, всеки от нас може да зададе въпрос или питане към господин Дончев, но едно питане – първо, то е ограничено във времето, освен това, предизвиква леко конфронтационен характер – всеки търси да каже: ти защо не го направи, той търси да каже какво ще направи.
Може би си заслужава, ако и колегите са съгласни, да поканим господин Дончев на едно от следващите ни заседания, на което да обсъдим основно проблемите при създаването на Съвета. Аз не се съмнявам, че са положени някакви усилия – може да има пречки, за които ние не знаем. Да видим дали може да помогнем за неговото конституиране, както и анализа, който господин Панов ни показа, защото това ще е стъпка в контекста на изработването – трябва да се изработи новата Стратегия за развитие на гражданското общество, защото старата е изтекла. Така че в момента се работи нова стратегия и може би ако се включим в този етап на работата – ние като Комисия, както и Общественият съвет, това би могло да бъде полезно и за правителството включително.
Моето предложение е за обсъждане – да поканим на следващото заседание господин Томислав Дончев по тези въпроси.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на Крум Зарков.
Съжалявам, че не го поканихме на тази среща, просто пропуснахме.
Госпожо Дамянова, заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми представители на Обществения съвет към Комисията! Всъщност ще засегна няколко пункта в изказването си. Хубаво е, че ще започна оттам, където завърши господин Зарков. Хубаво е, че имаме Правилник вече, който е публикуван, което означава, че работният процес се движи – по обективни вероятно причини може би не с тази скорост, с която би ни се искало. Но самият факт, че имаме заложени средства в бюджета на Министерския съвет, ясно показва, че процесът вече е във финалната си фаза. Мисля, че можем през следващата година, живот и здраве, когато обсъждаме бюджета за 2021 г., вече да видим какви са резултатите от работата на този съвет. Може би да се направи нещо като оценка на ефективността на тази законодателна промяна, която сме направили, и дали в крайна сметка тя е в подкрепа на развитието на гражданския сектор и гарантира повече прозрачност и финансиране на тези организации, които работят и които имат резултати от своята дейност. Това – по отношение на Съвета.
По отношение на анализа, който видяхме – никак не е оптимистично това проучване, че 50% от анкетираните не познават гражданските организации, изобщо дейността на гражданския сектор.
Аз се обръщам към представителите на гражданския сектор – това ние, политиците, няма как да Ви го решим, защото когато излезем някъде с лицата си, Крум Зарков си е Крум Зарков от „БСП за България“, Дамянова си е Дамянова от ГЕРБ и така нататък. Смесваме нещата. Това е размисъл, който Вие трябва да имате. Аз съм говорила с някои от Вас по тази тема, но може би трябва да помислите върху идеите и темите, които Ви обединяват като граждански сектор, за да вървите напред и да станете пό видими.
Друг е въпросът, понеже там имаше за отношение на официални лица към някои от неправителствените организации: дали всички неправителствени организации обаче защитават обществения интерес?! И този въпрос бих задала. Защото ако някъде има негативна реакция, тя по-скоро е в тази посока. Това също е въпрос, върху който можем да разсъждаваме, защото общественият интерес – понякога хората искат едно, гражданският сектор иска съвсем друго. Тук вече – наистина това е въпрос на анализ, трябва да се види къде двете позиции могат да се срещнат.
И Вие, предполагам, ще се съгласите с мен, че има различни организации, които си защитават техни си цели, техни си идеи и така нататък. Няма лошо в това, но да се цитират някои от примерите като негативни в тази посока на мен лично не ми се вижда много удачно. Затова тук трябва да намерим сечението между обществения интерес и действията, работата на гражданския сектор в тази посока.
Но по отношение на имиджа, на престижа на гражданските организации тук моето предложение и апел към Вас е по-скоро да търсите пресечните Ви точки, да търсите това, което Ви обединява, за да убедите повече хора, че могат да участват и могат да имат доверие на гражданския сектор. Някои ситуации в последните месеци, дори бих казала – в последната година, много ясно ни показват на всички, включително и това изследване е в подкрепа на тази моя теза, че може би трябва заедно да потърсим, по-скоро основно Вие, за да не политизираме, някакви нови, пό съвременни форми на гражданско участие, така че повече хора да намерят в гражданските организации възможност за получаване на информация, а не да черпят информация от фалшиви сайтове или от Facebook, където се разпространяват доста такива новини. Оттам нататък се формира мнение, започва истеризиране.
Имахме вече финала на едно такова мероприятие в сферата на образованието само преди месец някъде, когато, знаете, родители изведоха децата си от училище, защото някой някъде беше казал, че някой ще им ги вземе. Ще дойде, както казвам аз, норвежкият Торбалан да им ги прибере в Норвегия. Това за мен беше много странно – как може хора (оставям хората в Сливен – в училищата), аз следя и дебатите във Facebook, бих казала – хора с образование, също да имат разсъждение в тази посока, тоест те са повярвали по някакъв начин?!
Затова може би трябва да се помисли за някакви други форми на участие, за да имаме и по-добра информираност. Фалшивите новини не помагат на никого – те вредят на обществото и на демокрацията.
По отношение на Закона за доброволчеството, изобщо за участието на гражданите – може би госпожа Александрова нещо ще спомене за Закона за доброволчеството, аз съм един от вносителите и в случая съм, както се казва, в конфликт на интереси.
По отношение на участието в доброволчески инициативи – може би трябва да работим за това, когато се връчват определени награди или се изисква CV от различни организации, да се оценява и участието в подобни инициативи – това е основно към младите хора.
Аз ще дам един пример: всяка година съм член на журито за избор на Студент на годината към Националното представителство на студентските съвети и Студентският съвет на Софийския университет също всяка година ме кани в журито за определяне на Студент на годината. Моето изискване и, слава богу, вече всички членове след няколко години се съгласиха с това, че трябва да оценяваме един кандидат не само по неговите участия в конференции, резултати от обучението във висшето училище, но и участие в различни други инициативи, включително и доброволчески такива, за да насърчаваме гражданското участие.
Гражданското образование според Закона за предучилищното и училищното образование – знаете, че в ХІ и ХІІ клас вече гражданското образование е един от петте задължителни предмета. Аз лично смятам, че трябва да слезем и по-надолу в класовете, но това е мое лично мнение, правя тази уговорка.
Има различни практики в държавите – винаги съм казвала, че, да, има държави, в които то започва от детската градина, и смятам, че ние също имаме нужда от това. Опитът ми през годините, наблюденията и анализите показват, че интегрирането на гражданските компетентности в останалите предмети, в учебните програми за всички учебни предмети всъщност не води до резултатите, които всички бихме желали да имаме. Така че това е един дебат, който можем да продължим да провеждаме, за да можем да постигнем и някакъв консенсус в самата образователна система.
Иначе, да, имаме нови програми, очакваме вече да видим – за съжаление, след няколко години – какъв ще бъде резултатът от този задължителен предмет в последните две години.
За финал ще кажа, че може би е добре – аз го казах и когато взех думата по точка първа – да разработим по отношение на Обществения съвет някакъв съвместен план за работа с Обществения съвет, в който да си поставим конкретни задачи, за да можем да ги следваме като изпълнение и да вървим напред.
Иначе по отношение на гражданските инициативи ще Ви кажа, че в крайна сметка ние затова приемаме решение, че всеки един народен представител след това, ако реши, може да внесе определена промяна. Ако един народен представител или група народни представители не са внесли нещо, това означава, че то не отговаря на техните виждания за провеждане на определена политика.
Иначе съм съгласна с Вас, защото примерно и Гражданската инициатива за по-добра и ефективна образователна система, и гражданските инициативи „Системата ни убива“ и другата, която е сходна с нея, бяха разгледани в няколко комисии. Имаме движение по отношение специално на едната – за професионалното образование, но няма как те да вървят в цялост.
Вие казахте, че самите те са доста разконцентрирани понякога в своите предложения. В друга част просто не съответстват очевидно на вижданията на нито една от парламентарните групи, които в момента са в парламента. Ето, специално в сферата на образованието бих казала, че в нашата комисия винаги се опитваме да не политизираме темата и да търсим най-доброто решение. Имаме точки, около които, примерно по Гражданската инициатива, се обединихме, но имаме други, по които също се обединихме, но не в подкрепа, със съответните аргументи.
По отношение на гражданските инициативи в крайна сметка има волята на законодателя. Въпросът е обаче да можем в тези граждански инициативи да видим и конкретните предложения, които са реалистични, и поне за това, около което сме се обединили, да можем да съдействаме да има някакво развитие напред.
Смятам, пак казвам, че един такъв съвместен план, който можем да разработим заедно, би помогнал за това да бъдем ние, като народни представители – членове на тази комисия, малко по-концентрирани в работата си по отношение на задачите, които сме си поставили – и Вие като Обществен съвет, и ние като Комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Нека всеки, който има да каже нещо градивно, да го каже.
Госпожо Александрова, заповядайте.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми членове на Обществения съвет към Комисията! Само с няколко думи ще кажа – да, преди изборите проведохме такава среща – аз благодаря и на господин Гьоков, и на госпожа Таралежкова, в която обсъдихме Комисията по правни въпроси, като водеща, да разгледа Законопроекта. В ход е това, надявам се в близките заседания да бъде включен. Ще разчитам на подкрепата Ви напълно в голяма работна група и във възможно най-дългия срок, защото по Законопроекта наистина има нужда от сериозна работа. Всяко усилие, и особено Вашата подкрепа, ще ни бъде от полза. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на госпожа Александрова.
Господин Сиди, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Исках да взема думата и да поздравя госпожа Дамянова, която твърде деликатно каза това, което исках да кажа малко по-остро. Невинаги трябва да търсим проблема само в държавната власт.
Изказването, което цитирахте Вие, на господин Нено Димов, както и по отношение на това, че има официални лица, които се изказват срещу НПО сектора – аз лично съм правил такива изказвания, признавам си, и ще го правя пак, също си признавам.
Твърдо „за“ съм за развитие на гражданския сектор, категорично, смятам, че трябва да се търсят много повече възможности да бъде развиван той. От друга страна обаче, нека да не забравяме, че дори от другата страна, в гражданския сектор има смесване на граждански организации, на НПО организации с политиката. Видяхме преди малко в точка първа именно спора по отношение на тракийските дружества, доказателство за това. Един от големите лидери на НПО сектора в посока на екологичните организации отскоро е общински съветник в Софийския общински съвет. Така че смесването на политиката с гражданския сектор неминуемо води и до такъв тип конфронтация може би в някаква такава посока.
Аз лично ще работя активно за това да бъде развиван гражданският сектор, но никога няма да спра да критикувам онези части от този граждански сектор, които не съвпадат с моята политическа позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте, господин Панов.
ЛЮБЕН ПАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само една реплика по този повод. Това, което исках да кажа, не е, че не може да се критикуват граждански организации. Естествено, че има всякакви граждански организации. Но поставянето под съмнение на смисъла от съществуването на гражданските организации като такива е проблем. Затова цитирах изказването на министър Димов – не защото той казва: конкретни организации спъват нашата работа, а той казва: „Екоактивистите са проблем – те спъват развитието на страната“. Това е разликата. Както хората, когато критикуват парламента или политиците, това не е добър начин – може да се каже: този или онзи не правят това или онова, но „Парламентът не върши никаква работа“ е подобно на „Гражданският сектор не работи“. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря, господин Панов.
Други изказвания, мнения и становища по всичко, което чухме дотук? Не виждам.
Благодаря Ви за участието в заседанието.
Преди да го закрия, искам да Ви отправя една покана, която сте получили на имейлите или в парламентарните групи, и всички Вие от Комисията: на 9 ноември 2019 г., събота, в 14,00 ч. в парк „Света гора“ във Велико Търново ще бъде открита официално Петата чешма – паметник на донорите, дарение от Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България, построена по инициатива на Сдружение на пациентите с дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация в кампанията им „Дари живот“, със съдействието на Община Велико Търново.
Тъй като нашата комисия изключително много съдейства и за набирането на средствата, и за построяването на тези чешми, всички сте поканени, включително от Обществения съвет, на това откриване. Тази е последната, пета чешма – дай боже нататък да проявим инициатива и за нови. Така че заповядайте.
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Гьоков

Стенограф:
Райна Зарева