Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
23/01/2020

    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по взаимодействието с
    неправителствените организации и жалбите на гражданите


    П Р О Т О К О Л

    № 32

    На 23 януари 2020 г., четвъртък, от 14,31 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“, № ПГ-939-01-28, внесена на 18 октомври 2019 година от Инициативен комитет.
    2. Проект на график за приемна на граждани за периода месец януари – месец юли 2020 г.

    Списък на присъствалите на заседанието народни представители и гости се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.

    * * *

    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Присъстват 11 от 17 члена на Комисията, имаме кворум и затова си позволявам да открия заседанието.
    Предложеният дневен ред, с който сте запознати предварително членовете на Комисията, е:
    1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“, № ПГ-939-01-28, внесена на 18 октомври 2019 година от Инициативен комитет.
    2. Проект на график за приемна на граждани за периода месец януари – месец юли 2020 г.
    Очаквам други предложения от народните представители, ако има по дневния ред. Няма да чакам дълго. Няма други предложения.
    Моля народните представители, които са съгласни с обявения предварително и сега прочетен от мен дневен ред, да гласуват „за“. Благодаря Ви.
    За – 11, против и въздържали се няма. Дневният ред се приема.
    На заседанието на нашата комисия присъстват: Зорница Русинова – заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика, Тонислава Сотирова се oчаква, аз ще я обявя – началник отдел „Политики за социално включване, децата и семейството“ от Министерството на труда и социалната политика. В залата се очаква да присъстват представители на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Обявено е, и че госпожа Нонка Матова ще присъства, тя е представител на Съвета, но в момента не я виждам. Ще се присъедини по-късно към работата. Присъстват представители на Националната гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“, това са Даниела Николова – председател на Инициативния комитет, Карина Захариева, Зорница Димитрова, Антония Караколева, Милен Събев, Здравка Самсонова – Стефанова, Мариана Христова; представители на Национална гражданска инициатива „Граждани за защита на семейството и детето“, Сдружение за защита на гражданите и държавата и други граждани и граждански организации. Списъкът на присъстващите и на гостите на заседанието ще бъде неразделна част от протокола на заседанието.

    Позволявам си да преминем към първа точка от дневния ред:
    РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО И ДЕЦАТА“, № ПГ-939-01-28, внесена на 18 октомври 2019 г. от Инициативен комитет.
    Във връзка с тази внесена Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“ са постъпили следните становища от: Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Гражданска инициатива „Да запазим българското семейство“ – Пловдив, Национална мрежа за децата, становище на Сдружението „Единение за семейството и децата“, становище от „Обединени родители“, включващо 18 граждански организации, становище на Национална гражданска инициатива „Граждани в защитата на семейството и детето“, становище от „Гражданска инициатива за родното семейство и общност за демократично образование“ – Бургас, становище от движение „Антикорупция в защита на гражданите и държавата“, становище от движение „Българско семейство“, становище от Сдружение на учените „Когито“, становище от БРЦК – Български родителски централен комитет „Разбунена София“, становище от Коалиция „Ние, гражданите“ – Варна. Постъпили са становища и от граждани на имейла на Комисията – от госпожа Лидия Ангелова и госпожа Веселка Димитрова, Петя Сурова, Милена Савова и Илиана Мавродиева – Ангелова.
    ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Може ли един процедурен въпрос?
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, разбира се.
    ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да информирам присъстващите, че заседанията на Комисията се излъчват на живо в интернет.
    Бих искала да информирам също така, че обикновено вземаме решения в Народното събрание дали да се заснема от някой друг заседанието. Забелязвам телефони, насочени към нас, които може би създават известен дискомфорт на народните представители. В същото време ние сме гарантирали абсолютна прозрачност на заседанията, защото се излъчваме на живо в интернет. Така че бих помолила участниците да бъдат така добри да съобщят на своите привърженици къде се излъчва заседанието на Комисията и да се концентрират върху това, което искат да ни кажат, а не върху това, което искат да заснемат.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Напълно се солидаризирам с искането на госпожа Дариткова и Ви моля да приберете телефоните. Ако иска някой, отново казвам, излъчва се директно в интернет, ето там е камерата и всеки може да следи заседанието на живо. (Реплики от гостите.)
    Не, аз Ви моля да спрете телефоните! След като се излъчва на живо, не знам какво трябва да направим още в тази посока? Не мисля да спорим по въпроса, просто спрете телефоните!
    Сега, да не губим времето, давам думата на госпожа Даниела Николова – председател на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“ да представи исканията на Инициативата.
    Искам да Ви обясня първо на всички присъстващи, че народните представители са запознати с инициативата, запознати са с всички становища, които изредих до едно оттук и то много сериозно са се запознали и са се подготвили за Комисията, затова Ви казвам да се ограничавате в говоренето при представянето на инициативата малко по-дълго, но всички останали според правилника, не повече от три минути на изказване. Аз разбирам, че проблемът е с изключителен обществен интерес и всеки иска да се изяви от името на гражданската организация, която представлява, но ако искате, може да направим по Ваша инициатива някаква кръгла маса, нещо, някакъв друг форум, но нека да не превръщаме Комисията и заседанието на Комисията в някаква битка на идеи. Имаме конкретна цел – представяне на една гражданска инициатива, и съответстващ на нея Проект за решение, по който Комисията ще вземе решение, така че ще Ви моля само най-същественото и най-важното, което смятате, че е важно по тази гражданска инициатива.
    Заповядайте, госпожо Даниела Николова, да представите инициативата.
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Добър ден! Благодаря на всички за присъствието. Това беше един много дълго чакан диалог между нас, поне неговото начало, надявам се, защото вече една година ние като граждани протестираме срещу определени актуални политики в социалната сфера и не само, и по някакъв начин бяхме оценявани, според мен не съвсем правилно, може би защото просто не бяхме чути. За нас е изключително важно да може Вие наистина да чуете нашите искания и нашите притеснения, които смятаме, че са напълно оправдани, а не предизвикани от страхове, внушения и пропаганда. Аз ще гледам така по-бърза да бъда, за да може и други хора да вземат отношение.
    Бих искала да започна, тъй като имаме 15 точки, те са много и ако тръгнем да ги обсъждаме една по една с подробности, ще отиде много време. Затова ще се опитам да ги представя по няколко едновременно. Тъй като най-горещият проблем това са проблемите в социалната област и е хубаво може би там да имаме повече време, бих искала набързо да представя няколко от другите точки.
    Започвам от точка втора – подписване и ратифициране на международни конвенции, съглашения и стандарти да се осъществява след широко обществено обсъждане от минимум 6 месеца, огласено на обществено достъпна платформа. Причината за това е, че напоследък много често се случва да влизаме в определени договорености, да подписваме конвенции, като после започва, едва след тяхното подписване, общественият диалог за това дали те са целесъобразни или не.
    Освен това забелязваме, че България често подписва без никакви резерви, без никакви декларации. За сравнение ще Ви кажа, че Конвенцията на ООН за правата на детето например, е ратифицирана от 196 държави, от тях 79 използват декларация и резерви, от 28 члена на ЕС 18 използват декларации и резерви при подписването. Само един пример ще Ви дам – Република Полша. Тя счита, че правата на детето, както са дефинирани, се упражняват– това е нейната декларация, при спазване на родителската власт в съответствие с полските обичаи и традиции, по отношение на мястото на детето в и извън семейството. По същия начин доста държави са защитили своята вяра, религията си, например Република Иран. Ирландия пък си дава правото със свободно изявление да внася допълнителни декларации. Това е само един пример.
    След като международните споразумения, конвенции и международните договори са с по-висок ранг, отколкото българските закони, и след като българските закони могат да бъдат подлагани на обществено обсъждане, смятам, че е абсолютно логично и международните такива да бъдат подлагани, специално тези, които са нормотворчески и които ще бъдат валидни не само за нас, но за нашите деца, внуци и поколения напред.
    И последно ще завърша с това, че международните актове се променят изключително трудно. Ако искаме да променим една норма в международен акт, ние трябва да получим съгласието на абсолютно всички държави. В тази връзка искам да дам пример с нашата точка 15, независимо че е последна, защото ние напоследък много лесно възприемаме международни доктрини, без да ги подложим на критичен анализ, а точката ни 15 касае това, че желаем да имаме разработен български проект за елиминиране на насилието, а не да прилагаме стандартни чуждестранни проекти. Искам да Ви дам пример, тъй като проектът „Инспайър“, който визираме в тази точка, фигурира в Националната програма за превенция на насилие и в Националната програма за закрила на детето за миналата година и за тази. Той фигурира като възможност, една основна мярка, да бъде елиминирано насилието. Ние, специално моят първи опит да проуча…
    И плюс участие в глобалното партньорство, за нас като граждани не е ясно какво е това глобално партньорство, кой стои зад него и кой определя правилата. Първото ми докосване до този проект беше първият уебинар, който беше публикуван в интернет и който започва, напомням – проект за елиминиране на насилието, но той започва със „Здравейте, хетеросексуални, горещи, бисексуални и всички останали“ и са нарисувани дечица.
    След това имаме стратегия № 7, детето и житейски умения, точно не мога да я цитирам в момента, да не губя време, но общо взето по тази стратегия децата ще изучават своето тяло, своите сексуални отношения и как те… Мога да цитирам и точно: „Нашето тяло – същност и сексуалност, как това се отразява на нашите взаимоотношения“ и тук само искам да вметна: чакайте малко, накъде сме тръгнали? Чрез това ли децата ще изучават житейските умения? А къде остават ценности като принципност, честност, достойнство, приятелство, взаимопомощ, помощ на по-слабите, уважение към по-възрастните, родолюбие и дори християнските ценности, бих казала – дълго търпение, милосърдие, любов към ближния? Къде остават тези ценности?
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявайте, ориентирайте се към искането, последни думи!
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Това е причината.
    Не мога последни думи… Нека да изчета само 2 резолюции, които не сме споменали…
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Правите го за сметка на всички останали. Заповядайте.
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Относно това, което е написано в Закона за социалните услуги, а именно, че не се извършва с този закон приватизация на социалната дейност, имаме много аргументи в обратната посока, още повече, че Законът за социалните услуги постановява възможността частни доставчици на услуги да извършват всякакви социални услуги, не само такива, които касаят социалното подпомагане, но и да ги извършват срещу заплащане. Но колко далеч са стигнали нещата, може да се види от чл. 8 на Закона за концесиите, където също се казва, че социалните услуги могат да бъдат предавани на концесия. Това са едни изключително трайни взаимоотношения и не може да се каже, че социалните услуги не представляват бизнес дейност, напротив, самият факт, че се посочва и присъединителният договор към ЕС, според който те трябва да се третират със свободно движение на услуги, касае изработване на единен пазар.
    Второ нещо, което задължително искам да Ви кажа, темата е огромна, но това е една резолюция на ПАСЕ. Тъй като в отговора на МТСП сме получили, че Законът за социалните услуги се прави съответно на европейски изисквания, ние разбираме, че е така, и не сме против това да се регулират социалните услуги и да присъстват като понятие. Но ето че дори в тази резолюция има посочени изключения, тоест има въведено внимание за противоречие между частния и обществения интерес. В т. 27 от настоящата директива не следва да обхваща онези услуги в социалната област като настаняване, грижа за децата, подпомагане на семейства и лица в нужда, които се предоставят от държавата на национално, регионално и местно ниво от доставчици, упълномощени от държавата или благотворителни организации и т.н. Тези услуги са когато става въпрос за лица, за които има частична или пълна липса на независимост, които са в материална нужда или риск от маргинализиране, като обясняват, че тези услуги са от изключителна важност с цел гарантиране на основното право на човешкото достойнство и са израз на принципите на социална кохезия и солидарност.
    Друго нещо, което също задължително трябва да споменем, e нашето желание защо желаем да се направи пълно преработване на социалното законодателство и първоначално, разбира се, с обществена дискусия. Това е, защото в социалното законодателство присъстват моменти, които не са достатъчно добре изяснени, и които създават възможност за злоупотреби с изключително дълготрайно въздействие, каквото е разтрогването на едно семейство, извеждането на дете от семейството. Например самият начин…
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявайте, говорите повече от 15 минути. На един народен представител, когато представя някакво предложение, му се разрешават 10 минути по правилник. Така че ще Ви моля да прекъснете. Не ме поставяйте в неудобно положение да Ви прекъсвам. Извинявайте. Наистина.
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Добре.
    Няма как да кажа последно изречение… Само това ще предложа: много настояваме да бъде продължена тази дискусия, защото имаме редица аргументи и вместо да излизат хора по телевизията и да обясняват, че сме платени от руснаците и от американците, нека да чуят точно какво имаме предвид, защото това са човешки съдби и човешки животи, които зависят.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
    Сега ще Ви предложа нещо. Събрани сте всички, да не правим тук трибуна на изява на която и да било организация. Аз Ви предлагам: тук сте всички организации, прочетох достатъчно много, съберете се, поемете една инициатива да направите кръгла маса, поканете парламентарните групи, поканете комисиите, които искате комисии, който има гражданска или политическа отговорност, ще дойде и ще слуша. Но сега да се ограничим около работата на Комисията.
    Ако искате нещо по процедура да кажете, ще Ви давам думата.
    Ако е за изказване, първо ще дам думата на госпожа заместник-министъра на труда и социалната политика да изрази становището на Министерството на труда и социалната политика, и тогава ще дам други изказвания.
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Не, това е достатъчно. (Реплика от заместник-министър Зорница Русинова.)
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Накрая – добре.
    Обръщам Ви внимание отново и си гледам телефона – съжалявам, но три минути! Представяйте се предварително.
    МАРИАНА ХРИСТОВА: Добър ден на всички! Искам да засегна малко връзката между новото ни социално законодателство и това, което имаме в момента като българско законодателство.
    Първо, изключително погрешно и фундаментално грешно е базирането на пазарен принцип на услугите, касаещи деца, защото превръщайки НПО-тата в едни хора, които трябва да реализират печалба, защото трябва да съществуват благодарение на нея, те се ангажират с това да запълват асортимента от различни проблемни деца, дори тогава, когато ги няма, прехвърляйки отговорността на следващите във веригата. Разберете, че никой няма да затвори НПО-то си да спре то да работи, при положение, че вече го е създал, след като неговата работа се базира на приходи, базирани на броя деца, които то ще обслужи. Оттук нататък този икономически принцип, залегнал в този участък, този сектор, е изключително фундаментално грешен и ще доведе до фатални последици. Има няколко аспекта, които се заобикалят: заобикаля се квалификацията на служителите, които могат да работят в тези НПО-та, защото когато те работят в държавна институция, всички знаем, че ние ползваме Закона за държавния служител, те ще се явяват на конкурси, ще са с доказани качества и наистина ще могат да докажат, че могат да работят с деца и с проблеми. Иначе, съжалявам много, но това нещо се прескача.
    Другият закон, който се прескача, това е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, защото тези организации не носят никаква отговорност за вредите, които са нанесли на родителите. Много съжалявам, по същия начин този закон се заобикаля.
    Другото нещо, което не сте взели предвид: новите разпоредби в АПК дават изключителни права на тези неправителствени организации, те им дават право да издават административни актове, което вече е съвсем друго качество. Те им дават всички права на държавния служител без никакви задължения от тяхна страна. Много съжалявам, но това също нито е редно, нито ще доведе до някакви резултати, които са положителни в тази област.
    Другото нещо, което ни тревожи, е, че след спиране на Закона, който де факто е обнародван и трябваше да влезе в сила от 1 януари, обществено обсъждане за отложеното време изобщо не е публикувано никъде. Гражданите не знаят, че по този закон продължава да се дебатира, че има проблеми и че техните предложения трябва да бъдат дадени и срокът, който аз чух, че е даден от госпожа Деница Сачева и е даден устно на някакви случайно присъстващи хора или пък активисти, няма никакво значение, от 15 дни, е повече от смешен! Съжалявам много, но Вие сте дали отсрочка шест месеца за да се работи по този закон, а не за да си правим просто пиар кампания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от гостите.)
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ще Ви помоля да сдържате емоциите! Отново Ви казвам: не сме на театрално представление, не си представяме организациите и кой може да говори повече. Искам Комисията да работим ползотворно в полза на резултати.
    Заповядайте, представяйте се за протокола.
    МИЛКО БОЖАНКОВ: Добър ден! Аз съм представител на „Обединени родители“, включващо 18 родителски организации.
    Господин Председател, членове на Комисията, господа и госпожи депутати, госпожо Заместник-министър, скъпи гости! Преди да започнем каквато и да е дискусия по настоящото, ще бъда кратък, няма да отнемам от времето, ние настояваме становището на Обществения съвет към Вас, към Комисията, да не бъде отчетено и да не бъде отчитано въобще, да не се съобразявате с него при дискусията. Това становище от вчера до днес е сменено на сайта на парламента, като са променени изречения, открито заплашващи родителските организация, ако имат техни представители тук, да обяснят защо. Смятаме да сезираме съответни органи и комисии за това. Това становище моля да не се взима предвид при по-нататъшната дискусия, тъй като, господин Председател, към Вас, то цели според нас опит за въвеждане в заблуда на Вас и Комисията, тъй като то твърди, че гражданското общество няма проблем със Закона за социалните услуги, а след година протести не мислим, че е така.
    Плюс това това становище няма ясен вносител, няма входящ номер и чудодейно на сайта на парламента променя част от текста си за 24 часа. Може ли такова нещо?! На това държим преди да продължим дискусиите.
    И е добре като говорим, да се изслушваме, господин Председател. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ако намеквате за мен, аз Ви слушам много внимателно.
    Кой е следващият, който иска да се изкаже?
    Ева Марчева – заповядайте, представете се за протокола. (Реплики.) Госпожа заместник-министърът каза, че накрая ще вземе отношение.
    Заповядайте.
    ЕВА МАРЧЕВА: Господин Председател, благодаря Ви за предоставената възможност.
    Казвам се Ева Марчева. Аз съм съпредседател на движение „Експерти за гражданско общество“. Това движение е член на Обществения съвет към Комисията, която заседава днес. От името на съпредседателката, която се казва Мариана Станева, която не се намира на територията на България, а в Китай, заявявам, че последната година – 2019 г., Общественият съвет и ръководството му рязко нарушават Правилника на Народното събрание. Всички заседания следва да бъдат провеждани на територията на Народното събрание. Всички заседания на Обществения съвет за миналата година се провеждат онлайн. Тази порочна практика трябва да спре.
    По тази причина, уважаеми господин Председател, съм входирала едно искане по ЗДОИ, което е и към Вас, на което Ви моля да бъде отговорено конкретно на всички въпроси, защото, само ще зачета за една секунда разликата в становището на Обществения съвет, който сменя няколко пъти отношението и посоката на становището си.
    В становището на Обществения съвет, което беше актуално към 22 ч. и все още стои на сайта на Народното събрание, пише, че организаторите на всички протести и Обществения съвет призовават към потушаване на обществената истерия и търсене на инструменти за противоречие на пропагандата, която ние тук всички, които сме родители и защитаваме децата и семействата си, правим уж, както и на невярната и подвеждаща информация. Много бих искала да знам точното лице, което е съставило този текст!
    Становището, което е махнато от Народно събрание в 16,22 ч. – или след 16 часа и 20 минути, гласи следното: „За нас това е недопустимо и изисква спешна намеса от страна на отговорните институции за потушаване на обществената истерия и търсене отговорност на инициаторите“. Ние в България през 2020 г. живеем в свободна страна! Всеки гражданин, който живее в България, може да изкаже мнение дали е съгласен с определен закон или не. В тази връзка Ви моля да инициирате комисия във Вашите правомощия, която да установи по какъв начин се насажда подобно разделение в България между родителите и защо Общественият съвет, който следва да защитава обществени каузи, взема страна на единственото положително становище по отношение на същото това становище, което е било входирано на сайта на Народното събрание, което впоследствие изчезва!
    Същото това становище гласи, че членовете на Обществения съвет… Те не са се подписали под това становище, няма протокол, няма и решение на това становище, то е взето изцяло в разрез с Правилника на Народното събрание. Моля това становище да бъде прието като частно становище и да не… Приключвам, извинявам се. Да не бъде взето под внимание и да няма никаква стойност по никакъв параграф.
    И, приключвам, ще бъде входирана допълнителна информация за Ваше сведение, за сведение на председателя на Народното събрание, за да бъдат взети адекватни мерки. Много Ви благодаря.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря за изразеното становище.
    Савина Хаджийска, имате думата. Три минути.
    САВИНА ХАДЖИЙСКА: Здравейте на всички! Ще си спестя увода с поздрав към всички Вас, за да използвам трите минути целево.
    Продължавайки тази тема ние също отказваме да възприемем и да приемем становището на Обществения съвет към Комисията с цялото си уважение. Ние имаме съмнение, че някои от членовете в Комисията са в конфликт на интереси по поставената тематика.
    Второ, отказваме да приемем становището на Министерството на труда и социалната политика, тъй като обвиненията в дезинформация, пропаганда, лъжи и така нататък ние ще подкрепим с доказателства и ще бъдат разследвани от специализираните органи за това.
    Последно изречение. Националната гражданска инициатива, която днес обсъждаме, е по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, което заслужава уважение. Всички хора, които са я подкрепили с подписа си, означава, че вярват в това. Това трябва да се приеме като уважение. Също ние с нашите 1300 души, които са ни подкрепили, подкрепяме тази инициатива и желаем да се вземат сериозни мерки за дебат по законите, свързани с децата, а не да ни информирате следващите шест месеца! Ние се информирахме цяла година достатъчно добре и моето уважение към госпожа Дариткова-Проданова, Вие от самото начало не проявявате никакъв интерес към това заседание, което е, меко казано, обидно, тъй като ние сме тук в ролята си на родители, на граждани и на данъкоплатци. Благодаря.
    ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, нарушавам Правилника, защото съм афектирана от това персонално неглижиращо и негативно отношение! Аз Ви слушам много внимателно, в същото време се разсейвам заради това защото Вашата сподвижничка снима през цялото време, въпреки нашата настоятелна молба да се спазват правилата в Народното събрание и това ме разконцентрира. Моля Ви да не влизате в диалог с мен, защото не са такива правилата! Председателят дава думата.
    Изпитвам огромно уважение към всяка една теза и всяко едно мнение, слушам го внимателно, запомням всичко. Моля Ви и Вие да се отнасяте така към народните представители, защото аз знам колко избиратели стоят зад мен!
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
    Извинявайте, нека да не превръщаме в цирк заседанието днес! Искам сериозно отношение към проблема. Наистина е сериозен проблемът. Няма нужда да се снима, защото всеки, който поиска протокола на заседанието, ще бъде… (Реплика от гостите.)
    Не, моля Ви, не вземайте думата, аз просто обръщам внимание. Не обяснявайте. Протоколът ще бъде публичен, ще бъде публикуван на страницата на Народното събрание, ще се чуе кой какво е казал, защото стенографът е тук и записва дума по дума всяка Ваша дума. Освен това се излъчва по интернет. Така че не го правете това и се придържайте към инициативата „Национално единение за семейството и децата“. Разбрахме, че има обструкции срещу Обществения съвет, ще го разгледате, има техни представители тук, ще си внесете там исканията и сезирането на Народното събрание за нередности, които смятате, че има. По всяко нещо ще бъде произнесено и ще има становище и отговор от Обществения съвет.
    Следващо изказване.
    Заповядайте, три минути. Извинявайте.
    МИХАЕЛА БОЖАНКОВА: Здравейте на всички! Благодаря за предоставената възможност. Представлявам организация, която се казва „Българският род, обединен за децата“.
    Искам да кажа няколко думи по повод становищата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката, неща, които ми правят впечатление. Искам да посоча, че, ще цитирам: „В изложените в писмото твърдения отново се смесва системата на социалните услуги със системата за закрила на детето, което е напълно погрешно. Социалните услуги не са само за подкрепа на родители и деца.“ Това е писмо и становище, което е подписано от министър Сачева, но в края на 2019 г. в заседанието на ресорната Комисия по труда и социалната политика и демографските проблеми, и в медийното пространство госпожа Сачева неколкократно повтори, че Законът за социалните услуги не се отнася за децата, което не е вярно. А тук се е поправила. Бихме искали госпожа Сачева да вземе еднозначно позицията отнася ли се Законът за социалните услуги за децата или не се отнася, за да не си противоречи сама със себе си.
    Писмото завършва с отлагането на Закона с шест месеца. Това беше направено с цел да се даде допълнително време за провеждане на обсъждания, на които да бъде разяснена истинската същност на ЗСУ, от една страна, и от друга, да се разясни действащото законодателство за подкрепа на семейството и децата в България. Ние не искаме да ни се разяснява същността на Закона за социалните услуги и произтичащите други законови и законодателни промени в Закона за закрила на детето, Семеен кодекс и така нататък. Запознали сме се достатъчно добре. Това, което правим всички родителски организации, е да четем и да цитираме закона и да го анализираме. Ако по някакъв начин някое министерство или някои от властимащите смятат, че да цитираме закона представлява истерия, дезинформация или някаква друга форма на пропаганда, значи имаме проблем със закона, а не това което ние казваме, защото това, което правим, всъщност е да го цитираме.
    И становището на МОН също е изключително интересно. В него се казва така: „В българското предучилищно и училищно образование няма утвърдени самостоятелни стандарти за сексуално образование“. Ние питаме: а какви има, щом не са самостоятелни? И защо МОН си измива ръцете, като казва така: „Ние нямаме такава политика, обаче неправителствените организации, които влизат в училищата, могат да провеждат някаква политика, но след съгласието на родителите“, тоест не даваме сексуалното образование в училищата, обаче НПО-тата могат, нали, обаче само ако родителите се разпишат?! Това е нелепо! Не бива да се допуска ранно сексуално образование в училищата. Това кореспондира и с Националната гражданска инициатива, за която сме се събрали в момента, и това е абсолютно недопустимо изобщо да бъде коментирано – ранно сексуално образование в българското училище и детски градини. Благодаря Ви.
    НЕЛИ ДИМИТРОВА: Здравейте, казвам се Нели Димитрова от „Системата ни убива“ – гражданска инициатива, която в една от точките има също закрила на детето. Това е нещо, което ни сближи с хора, които протестират, така както и ние в търсене на правото за достоен живот в България.
    Ще започна с това, че ние също изчетохме закона и той изобщо не е добре. Нещата, които присъстват там, са изключително тревожни и то за националната сигурност. Предоставя се възможност на НПО-тата, които управляват социалните услуги, да разполагат с абсолютно неограничен набор от лични данни спрямо потребителите, спрямо техните семейства и това нещо не се управлява по никакъв начин от държавата. Държавата гарантира родителска грижа на всяко едно дете, както и на запретените лица.
    И тук, тъй като ние се борим за правата на хората с увреждания, аз ще попитам: как е допуснато в този закон да пише, че запретеното лице може да прояви самостоятелно желание да бъде настанено в социална услуга след съдебно решение, в което се взима под внимание становището на настойника, и в крайна сметка се взима окончателно мнението на запретеното лице? Може да е стар законът, но там много добре е написано – в Закона за лицата и семейството, че запретени лица са тези, които не могат да изразят самостоятелно мнение. Аз питам: какъв е интересът по този повод тези лица да бъдат вкарвани в социални услуги? И министър Сачева изрече една лъжа, ние го твърдим до ден днешен – че Законът за социалните услуги интерпретира проблемите и с хората с увреждания. Тя каза, че в Закона за социалните услуги хората с увреждания не са обект на задължителна услуга. Не е вярно, защото кореспондира със Закона за закрила на детето, където се казва, че дете с увреждания, чиито родители не могат да задоволят специфичните му потребности, вече е обект на социални услуги, тоест могат да му се назначат социални услуги по предписание. Тоест той е в заплаха, но в същото време същият този закон казва, че дете с увреждания не е обект на закрила от насилие. Значи тези деца са боклук! Това имам да кажа.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви…
    НЕЛИ ДИМИТРОВА: Подкрепям абсолютно гражданската инициатива, защото тези хора са излезли на улицата така, както ние бяхме след това гонени с нашите тениски.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви…
    НЕЛИ ДИМИТРОВА: Това, което се провежда в медиите –пропагандата, че ние сме някакви захлупени хора, които са тръгнали за нещо си, и не знаят за какво, не е истина. Ние четем законите и виждаме дефектите. (Ръкопляскания от гостите.)
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви и благодаря, че взехте отношение по инициативата.
    Не е прието по два пъти по една и съща тема…
    ЕВА МАРЧЕВА: Извинявам се...
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Освен по процедура.
    ЕВА МАРЧЕВА: Успях да се свържа с колежката ми, която е член на Обществения съвет. Бих искала, ако има възможност, да изрази мнение, тъй като тя е прекият член на Обществения съвет, за да изкаже фактите, които аз казах, да ги потвърди.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Как да го изрази?
    ЕВА МАРЧЕВА: По телефона!
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, не. Не е прието. Но Вие изразихте мнението ясно.
    ЕВА МАРЧЕВА: Да, добре, просто успях да се свържа и чаках момента…
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В Обществения съвет, като е член, може да си направи възражението по становището.
    Имате думата, заповядайте.
    ЛЮДМИЛА ДУКОВА: Добър ден на всички! Аз съм представител на „Български родителски централен комитет „Разбунена София“. Ние категорично застанахме зад исканията на „Единение“, простете за краткото название, и сме водени преди всичко от ясното разбиране, че Законът за социалните услуги в този му вид противоречи до голяма степен на това, което е заложено в нашата конституция. Смятаме, че преди да се направи каквото и да било друго, този закон просто трябва да бъде отменен. Той трябва да бъде отменен, защото противоречи на основата на всяка законодателна дейност в България и това трябва да бъде ясно казвано.
    На второ място, искаме да обърнем внимание на това, че преди да се подпише какъвто и да било международен документ, тези, които го ратифицират, трябва да са наясно дали този документ противоречи на Българската конституция, а не след това да се налага да вземаме някакви допълнителни решения и да се бунтуваме. Трети факултативен протокол е документ, който противоречи на Българската конституция.
    Следващото нещо. Какво толкова силно ни тревожи в начина, по който беше приет Законът за социалните услуги, тъй като излиза че е давана такава възможност ние да вземем отношение, а пък не сме го взели навреме? Простете, но между първо и второ четене са направени толкова многобройни изменения на Закона за социалните услуги, до които ние, и да искаме, не сме имали достъп, че Законът, който де факто е приет, всъщност не е това, което ние сме чели!
    Следващото нещо: не може една услуга да бъде задължителна. Какво означава задължителна социална услуга – помощ, обслужват ни?! Това е единствено, то даже и на търговия не прилича, то означава единствено натиск.
    Тук е мястото да кажа, че ние сме против това да се вижда източникът на злото и на насилието само в един човек – в отделния човек. Насилието на институцията срещу човека е не по-малко страшно. И ние искаме пред Закона правата на детето да бъдат защитени и в двете посоки, да не си хабят върху него усилията институциите за сметка на това, че родителите са поставени в шах и не могат да упражнят своето право и да защитят интересите на детето. Интересът на детето е първо и преди всичко да бъде обичано! Всичко останало идва после.
    На следващо място: дълбоко сме обезпокоени, че с приемането на Закона за социалните услуги в Преходните и заключителните разпоредби беше предизвикана промяна в 29 други закони, защото става дума за закони, по които вече сме живяли и някак сме се справяли с тях, дори да сме недоволни, пълна промяна на духа в тях. Ние се тревожим от това, че докато умуваме над някакви големи неща, всъщност в подзаконовите актове вече върви промяна, която изцяло отразява духа на това, което искаше Стратегията на детето – детето да бъде отделено от родителя като права, да бъде вън от семейството, вън от всяка човечност.
    Следващото, на което искам да обърна внимание, е това, че когато приемният родител беше доброволно поета мисия, хората се справяха по един начин. Сега превръщането на тази дейност в професия означава ни повече, ни по-малко, че на тези хора трябва да им се осигури хляб – дали са добри, дали са лоши, е на второ място. Не сме съгласни. Приемният родител и биологичният родител имат равни права.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви. Повече от три минути.
    Извинявайте, само да Ви съобщя нещо. От техническото обслужване казват, че има проблем с интернета и не излъчват в момента директно. Това е първото, което казвам. Не съзирайте конспирации, тук няма тайни в това! Протоколът се води и всяка дума се записва.
    Освен това Ви казвам, че до момента са взели отношение по въпроса седем човека и ще допусна още три изказвания, така че решете кой ще бъде.
    Който е наред, да започне с представяне на микрофона.
    Заповядайте и се придържайте към трите минути, извинявайте.
    ГАЛЕН ТОДОРОВ: Казвам се Гален Тодоров, родител съм, баща на две деца. Не живея с тях. Обичам си децата. Тук съм поради факта, че в обществото се води изключително дезинформационна война, която считам, че ощетява добрите родители – бащи, майки и всички загрижени за децата.
    Четейки закона, съгласно анализа на Националната стратегия на детето 2008 – 2018 г., това което е изведено от самата държава България като заплаха за българските деца, е тенденции за подмяна на основните приоритети, тоест социалните услуги от резидентен тип са за предпочитане, вместо подкрепа за запазване на детето в семейна среда. Това е изведено като доказан факт от държавата България. Това ни притеснява нас, защото Законът за социалните услуги е един от многото закони, които са нередни и неправилни, и те не защитават интересите на децата.
    В момента считам, мога да го кажа отговорно като родител, че няма закон, който да подпомага и защитава интереса на децата. Интересите на децата в днешния ден не са защитени по никакъв начин нито със Закона за закрила на детето, нито със Закона за семейната среда, нито със Закона за социалните услуги. Законът за социалните услуги е изключително вреден, защото включва едни бизнес отношения към нашите деца. Ние като родители сме загрижени и не искаме да допуснем бизнес с децата ни, както много добре знаете, че бизнес със здравеопазване съществува. Защо ни карате да си мислим, че няма да направим и бизнес с децата ни? Виждаме какво става в държави като Норвегия, Германия – деца, които биват изземвани от техните семейства от субективни фактори, и ние в крайна сметка трябва да повярваме на добри думи, че няма да се случи в България, при положение че навсякъде, накъдето погледнем, не са добри примерите.
    Искаме да Ви кажем: ние сме тук изключително доброволно. Обичаме си децата и искаме да защитим нашите деца. Подаваме Ви ръка, Вие сте нашите хора, на които сме гласували доверие. Дали сме го гласували, това не е от значение. Искаме да ни помогнете в нашата борба. Обичаме си децата, не ни ги взимайте! Не искаме да има бизнес с деца, моля Ви! Не сме лоши хора. Има хиляди примери, има документи, в които навсякъде го пише.
    Последно и свършвам. За 2017 г. деца, пострадали от престъпления, на практика са 4106 деца, като 670 са деца от брак, води се за престъпление, 223 деца са пострадали от ПТП, 2650 деца са деца, които са участвали в престъпления – де факто или са откраднали, или е било откраднато нещо от тях. Реалният брой деца за 2017 г. са 449 деца от развратна дейност, 39 деца жертва на трафик. На тези деца ние искаме да им помагаме, искаме да помагаме точно на тези деца. И тук, в тези 488 деца, които са реален обект на престъпление, не знаем колко от тях са в този резидентен тип услуги, защото според мен, лично мнение, това са над половината деца.
    Благодаря Ви. Искаме да пазим децата, подаваме ръка и искаме да работим заедно.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви и аз.
    НИКОЛИНА КИРИЛОВА (Сдружение на учените „Когито“): Сдружението на учените „Когито“ категорично подкрепя Национална гражданска инициатива „Национално единение за семействата и децата“. Нашето становище е представено на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, затова в днешното заседание бих искала да коментирам становищата на Министерството на труда и социалната политика и Националната мрежа за децата.
    Според становището на МТСП в писмото на Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“ са изложени и редица искания, подкрепени от мотиви, които до голяма степен се основават на тиражираните в последните месеци в общественото пространство манипулативни и напълно неверни твърдения, и с които Министерството на труда и социалната политика не може да се съгласи.
    Госпожо Русинова, манипулативна и невярна ли е следната заплаха в проекта на Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г., цитирам: „тенденция на подмяна на основните приоритети, социални услуги от резидентен тип и деинституционализация, вместо подкрепа за запазване на детето в семейна среда. Тази заплаха остава актуална в Закона за социалните услуги, ключова мярка в спряната Национална стратегия за детето. Според Национална мрежа за децата от началото на 2019 г. в България се намираме в изключително тежка ситуация, която е свързана с дезинформация, фалшиви новини и пропаганда против правата на детето, която е насочена към всяване на страх сред родителите от различни кръгове с политически и обществени действия.“
    Господин Богданов не присъства, за да коментира публикация от 12 май във Фейсбук, цитирам: „Тази вечер в полунощ от гара Подуене ще се натоварят три вагона за Норвегия с отнети деца от социалните служби и ДАСТ, спрете ги!“ Тези вагони ли са причината за паниката в Сливен? Вие сте тези, които заплашвате в документи, закони, в социалните мрежи. При това положение препоръчвам становището на Министерството на труда и социалната политика и на Национална мрежа за децата да не бъде взимано под внимание. (Ръкопляскания от гостите.)
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви за това, че се включихте във времето и изказахте становище.
    Последното изказване е на госпожа Кирчева, заповядайте.
    МАДЛЕН КИРЧЕВА (Сдружение за защита на гражданите и държавата): Добър ден! Радвам се, че тук е госпожа Александрова – юрист, председател на Правната комисия, за да чуе това, което ще кажа и аз.
    Най-напред, изцяло подкрепяме становището и исканията на „Единение за семейството и децата“ – нека да уточним, защото наскоро, преди няколко дни, се появи някакво друго единение – становището и исканията, които са внесени в Комисията по взаимодействието с гражданските организации. Там на първо място стои искане да не се ратифицира третият факултативен протокол и аз преповтарям това, което госпожа Даниела Николова каза: много международни договори, множество на брой международни договори са минали през ратификация без да се погледне, че техните текстове противоречат на Върховния закон на Република България, а именно на Конституцията. И ако ние, гражданите, не се бяхме вдигнали миналата година срещу тъй наречената Истанбулска конвенция, тя щеше да мине на барабана на парламентарното натискане на копчето. Щеше да мине, уверявам Ви!
    Затова отправям молба към всички тук присъстващи народни представители: ние знаем, ние сме видели, че Вие не можете да изчетете всичко, което Ви се поднася за гласуване. Първо, моля, спрете тази практика, тази технология на законодателна индустрия! Моля Ви! Моля Ви! Не можете да изчетете, не можете да видите какво гласувате, не можете да го осмислите.
    Втората ми молба по този въпрос повтаря искането, изказано тук от госпожа Даниела Николова: всеки предложен Ви международен договор, той е многостранен, дами и господа, там са съчетавани ред интереси, в които нашият, българският интерес, едва ли може да се впише, или ако се вписва, той се вписва с огромни компромиси за нас, за нашия многострадален български народ бих казала. И тъй като с текстовете си този Закон за социалните услуги удря и отменя основната функция на държавата, а именно Република България е социална държава, удря и отнема правата на родителите, от Сдружението за защита правата на гражданите и държавата апелираме Законът да бъде отменен! Нямаме време, тъй като правната уредба, засягаща детето и семейството, е разпиляна в много закони, не само в Преходните и заключителни разпоредби на този закон. Имаме и други закони. Настояваме Законът да бъде отменен и да тръгне едно обществено обсъждане за български закон за социалната грижа на държавата.
    Последното! Господин Гьоков, моля Ви, нещо последно ще кажа.
    Този закон нарушава националната сигурност на държавата. Защо? Моля Ви, вижте дефиницията за национална сигурност, записана макар и многословно в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност! Национална сигурност, ще го прочета кратко, е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът, конституционният ред – този закон удря по конституционния ред на Република България, при което са защитени Демократичните права и свободи на гражданите! Тук се нарушават правата и свободите и на родителите, и на децата. Моля Ви, отменете Закона!
    Последно, на което ще обърна внимание на тук присъстващите от Министерството на социалните грижи, и на Вас: дами и господа народни представители, Република България е ратифицирала Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъплението. Пет деяния там са дефинирани като геноцид. Едното от деянията, на което ще се спра във връзка с този закон, е отнемане на децата на една расова, национална, етническа или религиозна група и предаването им в друга група.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Кирчева, не ми се ще да Ви прекъсвам, но удвоихте времето и Ви моля да приключвате.
    МАДЛЕН КИРЧЕВА: Това са основни документи с искане за отмяна на този закон!
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
    Ще дам първо думата на госпожа Даниела Николова, но много накратко да обобщите това, което искате да ни кажете последно, и след това ще дам думата на госпожа Зорница Русинова. Ще Ви предложа – на народните представители, едно предложение за решение, защото мисля, че те са тук повече да слушат, отколкото да говорят. Ще Ви предложа едно решение от днешното заседание, на което евентуално те ще вземат думата, и накрая да го гласуваме.
    Заповядайте и Ви моля за краткост.
    ДАНИЕЛА НИКОЛОВА: Просто да използвам да задам един въпрос към госпожа Русинова, защото ние не можахме, някак много хора се изказаха, ама не казахме това, което най-силно ни притеснява, и да я попитаме, ако може да ни обясните какво означава емоционално насилие, икономическо насилие и пренебрегване, които присъстват в Закона за закрила на детето, както и в Закона за защита от домашно насилие? Дали примерно това да караш детето да си пише домашното, е емоционално насилие, защото то всъщност не е приятно? Пренебрегването е неспособността на родителя да се справи… Няма значение, Вие, текстовете ги знаете, да. Това е.
    Притесняваме се, защото реално по тези общи формулировки, прекалено общи, всяко българско дете може по някакъв начин да бъде набедено, че е в риск, както и чрез анонимните стигнали. То това е, което изкара хората, това искам да Ви кажа – анонимните сигнали.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз да Ви благодаря.
    Прекратяваме изказванията от гости. (Реплики от гостите.) Не, не, не! А повторно думата пък въобще не. Извинявайте!
    Извинявайте, за какво става въпрос? Казах Ви, че повторно думата няма да я давам на никого и прекратихме изказванията. Ако някой иска по процедура нещо да каже, да заповяда, въпреки че нямате право, но не по съществото на въпроса. Кажете.
    ЕВА МАРЧЕВА: Моля, господин Председател, искам да се обърна към госпожа Русинова.
    Уважаема госпожо Заместник-министър, благодаря Ви, че сте тук. Искам да Ви задам конкретен въпрос.
    Досега не видях заповед на министъра относно образуване на работна група, която ще подготви измененията и допълненията в Закона за социални слуги. Бих искала да зная кога ще бъде публикувана тази заповед и по какъв ред ще бъдат определени членовете на тази работна група?
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Приключихме с изказванията.
    Давам думата на госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, да отговори на някои въпроси, които възникнаха в процеса на изказванията, на дебата и друго отношение по въпроса.
    Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми представители на различни инициативи, групи и сдружения! Благодаря за дебата. До голяма степен той повтаря част от Вашите притеснения, които ние всички заедно изслушахме още преди празниците по време на едно от заседанията на Комисията по труда, социалната и демографската политика и вследствие на това Парламентът единодушно взе решение за отлагане с 6 месеца на влизане в сила на Закона за социалните услуги.
    Бих искала да подчертая няколко важни теми, нещо, с което неколкократно сме се обръщали като призив към Вас като готовност за диалог.
    На първо място, Законът за социалните услуги не е законът, който третира семейните отношения и по никакъв начин той не влиза в противовес на целта на социалната политика в България – да подкрепя семействата, да подкрепа хората, които са в нужда. Законът за социалните услуги единствено регламентира подкрепата на държавата финансово и по отношение на изискванията за стандартите вътре във всички в момента съществуващи 1356 видове различни социални услуги. Това са различните центрове за настаняване на лица от семеен тип, домовете за възрастни, домовете за хора с психични увреждания, домовете за пълнолетни лица с деменция, дневните центрове за деца с увреждания, дневните центрове за социална рехабилитация и интеграция, множеството услуги, които държавата финансира в българските общини. Държавата финансира българските общини по реда на държавно-делегираните дейности. Оттам нататък всяка една българска община, като в част от случаите това са малките общини, които нямат достатъчно персонал, капацитет, имат право така както по Закона за обществените поръчки да подвъзложат част от дейностите, имат право да подвъзложат част от дейностите си на външна организация. Това са случаите на около 15%, когато общините не изпълняват сами и самостоятелно услугите на територията на населеното място.
    Ангажиментите, които ние поехме с реформиране на социалните услуги, бяха изцяло продиктувани, включително и тази, и миналата седмица сме свидетели на домове за хора с деменция, където виждаме непълноценна подкрепа, лоша грижа, недопустими за нас практики на насилие от страна на персонала и водени от целта си да реформираме изцяло тези услуги, стартирахме Закона за социалните услуги. И в момента държавата финансира услуги, като всички тези разпоредби, които третират начина на финансиране, организацията на дейността, изискванията, считаме, че трябва да бъдат подобрени, да бъде затегнат контролът и това представлява Законът за социалните услуги. Голяма част от притесненията, които възникват в част от организациите и всичко, което ние също следим, са по-скоро разпоредби, които са в Семейния кодекс, в Закона за закрила на детето, в други закони, в Закона за домашното насилие и това е законодателство, което съществува и се прилага в последните повече от 14 – 15 години в България.
    Ние винаги сме твърдели, и за всяка една практика, която считаме че е притеснителна и по отношение на услугите, и по отношение на практики на социални работници, апелираме да бъдем съответно сигнализирани, за да могат да се направят съответните проверки и системи. Но категорично бихме подкрепили дебат и в парламента, и съответно в рамките и на тази комисия, и на останалите комисии в парламента, който би подобрил семейните и социални политики на държавата, защото още веднъж бих искала да Ви уверя, че ние като изпълнителна власт, като правителство целим да подкрепяме българските семейства. Не сме копирали, нито копираме чужди модели на системи за закрила на детето, нито норвежка, нито системата в Германия, напротив, там където имаме случаи, в които можем да подкрепим нашите сънародници през посолствата и през нашите служби, го правим.
    Бих искала още веднъж да потвърдя, че по никакъв начин не виждаме в промените в Допълнителните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги да има противоречие с АПК, със Закона за лицата и семействата, някои от притесненията, които бяха споменати.
    По отношение на влизането в сила с 6-месечен срок, считам че това е публикувано в Държавен вестник, той е обнародван, така че това е обществено достояние. Беше проведена отворена дискусия с организациите, бяхме пуснали отворена покана за част от всичките теми в Министерството още преди празниците, планираме, както споменахме, да проведем подобни дискусии из цялата страна в 6 града поне, за да може наистина да дадем допълнителни разяснения и да чуем мнението на всички, но Ви уверявам, че Законът за социалните услуги по никакъв начин не вмешателства в семейните отношения, напротив подкрепя. Голямата ни цел е все по-малко да имаме услуги, които са от резидентен тип, така че да се налага там да има престой на хора – дали са хора с увреждания, дали са лица… Има много по-ограничен срок, който сме поставили в Закона за социалните услуги сега спрямо сега съществуващия ред на настаняване и може би 50% от всички услуги, които държавата финансира, това са така наречените услуги в общността – дневните центрове за деца, дневната грижа за младежи с увреждания, социалната рехабилитация, дневните центрове за възрастни хора. И вярвам, че нашият общ интерес е наистина да подобрим услугите в тези центрове и да може системата да подкрепя най-нуждаещите се с адекватните професионални мерки, така както всеки един човек има необходимост.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Министър.
    Моля Ви да не влизаме в диалог. Обещавам Ви че, ще направим една кръгла маса, на която ще поканим и министъра на труда и социалната политика извън формата на заседанието на Комисията, за да си каже всеки, който каквото иска да каже, ще поканим и, да речем, Обществения съвет към Комисията, който е тук, ще поканим и Националната мрежа за децата, всичките да си кажат мнението, но тук сега сме по Гражданската инициатива „Национално единение за семейството и децата“ и да се придържаме към нея.
    Ще Ви предложа предложение за решение на вниманието на народните представители, ако искат да вземат отношение по това, също ще им дам възможност.
    Предлагам Ви следното решение: „Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите приема за сведение Национална гражданска инициатива „Национално единение за семейството и децата“ с № ПГ-939-01-28, внесена на 18 октомври 2019 г. от Инициативен комитет и препоръчва на министъра на труда и социалната политика извършването на нормативни промени да бъде въз основа на направен задълбочен анализ след широко обществено обсъждане и информиране на гражданите и гражданските организации“.
    Сега само народните представители имате думата за коментари и за предложения по предложението за решение. Не виждам.
    Между другото за гостите – не се учудвайте, защото съм съгласувал Предложението за решение с колегите и затова няма противоречие. Предполагам, че това удовлетворява и гражданските организации. Мисля, че това е желанието. Знаете, че Законът е отложен с шест месеца, и има обществено напрежение, никой не го отрича това по въпроса, за да може през тези шест месеца да направим евентуално, казвам евентуално, промени в Закона, които да се съгласуват с всички и да има някакво успокоение на обществото за тревогите, които по някакъв начин се създадоха чрез Закона за социални услуги.
    Уважаеми колеги народни представители, подлагам на гласуване точка първа от дневния ред и прочетеното от мен решение. Моля, гласувайте.
    За – 14, против и въздържали се няма.
    Приема се Предложението за решение.
    Последно за присъстващите гости, защото предполагам, че… Няма процедура, по която да Ви дам думата, разбирате ли? Няма процедура, по която да Ви дам думата. (Реплики от гостите.) Една дума, в нарушение на Правилника.
    МАДЛЕН КИРЧЕВА: Ние се притесняваме, че тъй като общественото недоволство е силно, вече кипи, презряло бих казала, не само по този закон, и по други проблеми, ако все пак кабинетът падне, и Народното събрание, други парламентарни групи не поемат мандат, не получат мандат и Народното събрание бъде разпуснато, какво става с този закон? Затова настояваме и искаме неговата отмяна, господин Гьоков.
    ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз Ви разбирам, но не мога да Ви отговоря на този въпрос. Но Ви казвам само, влизаме в диалог, но за Ваше успокоение, ако не падне Правителството, продължава процедурата, ако падне Правителството, това Народно събрание няма да може да отмени законопроекта, защото дебатът за вота на недоверие е утре, а пък гласуването е най-късно в сряда. Така че така че това не е предмет на нашата комисия, разбирате ли?
    Прекратяваме дебатите по тази точка, казах Ви, че обещах да направим кръгла маса, да поканим всички заинтересовани страни. Сега може да оставате с чувство, че кръглата маса е отбиване на номера, но не е така. Ще го направим.
    А друг е въпросът дали законодателят ще се съобрази с изказаните становища и мнения от кръглата маса.
    Благодаря за участието на гостите.

    Ние продължаваме с втора точка от дневния ред:
    ПРОЕКТ НА ГРАФИК ЗА ПРИЕМНА НА ГРАЖДАНИ ЗА ПЕРИОДА М. ЯНУАРИ – М. ЮЛИ 2020 Г.
    Получили сте на имейлите си Проекта за график за приемната за граждани за периода месец януари – месец юли 2020 г. Има ли някакви бележки, мнения, становища от народните представители по графика? Втори път питам? Няма. Няма представени, така че го подлагам на гласуване. Който е съгласен с предложения график, моля да гласува.
    За – 14, против и въздържали се няма.
    Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
    Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
    Благодаря Ви.

    (Закрито в 15,45 ч.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Георги Гьоков

    Стенограф:
    Антон Лазаров
    Форма за търсене
    Ключова дума