---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите


П Р О Т О К О Л

№ 33

На 13 февруари 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република Българя в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите на заседанието народни представители и гости се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, имаме кворум, откривам заседанието на Комисията.
Дневният ред, който предварително сте получили, ще бъде същият:
1. Разглеждане на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.
2. Разни.

Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
На заседанието на нашата комисия присъстват: госпожа Ива Таралежкова – председател на Обществения съвет към нашата Комисия, и господин Владимир Недялков – експерт в Министерския съвет.
Списъкът на присъстващите и на гостите на заседанието ще бъде неразделна част от протокола на заседанието.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ ГОДИШНАТА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
Запознали сте се с Годишната програма. На комисията, както и на всички останали комисии в Народното събрание, е дадена възможност в кръга на своята компетентност да предложат в Годишната програма да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции. Това са актовете в приложение към Работната програма на Европейската комисия за 2020 г., именно Приложение № 1 „Нови инициативи“. По тях Народното събрание може да упражни контрол за спазването на принципа на субсидиарност и пропорционалност. Това дава право на националните парламенти, произтичащо от чл. 12 на Договора за Европейския съюз. Програмата определя въпросите от европейския ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес за всеки един от тях.
В Приложение № 1 няма политики, свързани с гражданското участие, затова ще се радвам, ако имаме някакво предложение от Комисията, включително и от Обществения съвет към Комисията.
Няма да продължавам нататък в представяне на Програмата, защото ще дам думата на господин Владимир Недялков, за да ни представи от името на Министерския съвет внесената Годишна програма.
ВЛАДИМИР НЕДЯЛКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Държавен експерт съм в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет. Искам да извиня първо, госпожа Петя Василева, която е директор на дирекцията, и не можа, за съжаление, да вземе участие в това заседание.
Съвсем накратко за технологията на приемането и изготвянето на документа. Документът се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията и в изпълнение на чл. 1, ал. 1, т. б от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на ЕС. Съгласно текста на тази алинея и точка от ПМС № 85 Министерският съвет ръководи и осъществява единната политика на Република България като държава членка на Европейския съюз. В изпълнение на тази разпоредба ежегодно се приема тази Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решение в срок до 31 януари всяка текуща година.
Тази година Програмата е приета от Министерския съвет на 27 януари и е изпратена в Народното събрание. Годишната програма определя ключовите въпроси от европейския дневен ред, както българският национален интерес би трябвало да ги вижда. Изредени са в Програмата по тематични области приоритетните теми. Тя гарантира координираното ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения.
Как се изготвя Програмата? Програмата се изготвя от Дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ в Министерския съвет въз основа на принос на всички ангажирани министерства и ведомства в рамките на Координационния механизъм по ПМС № 85. Те изпращат своя принос, той се обобщава от Дирекцията, след това се разглежда и приема на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет и след това на заседание на Министерския съвет. Това е съвсем накратко технологията на приемане на документа. Ако имате някакви конкретни въпроси, ще се опитам да отговоря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да дадем думата първо на госпожа Таралежкова. Нямате писмено становище, но имате отношение по Годишната програма.
Заповядайте.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Предвид кратките срокове, ние изпратихме на нашите членове Програмата. За съжаление, нямаме нито едно предложение в рамките на Съвета. По-скоро бях поканена тук от експертите в точка Разни да представя Плана и Програмата на Съвета за тази година и предложения за съвместна работа.
Нямаме писмени становища до този момент. Технологията очевидно е малко сложна за реагиране.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на народните представители по Годишната програма.
Годишната програма не съдържа политики, които да са свързани с гражданското участие в процеса на вземане на решения въобще и по принцип. Мисля си, че това е така в европейския дневен ред, ако мога така да се изразя, защото според мен там гражданското общество е развито в много висока и сериозна степен и няма какво да се предвиждат мерки за укрепването или за развиването му по-нататък.
За сметка на това смятам, че в България гражданското общество не е така добре развито и има много неща, които да се желаят и да се правят в тази посока. Затова си мисля, че ще имаме някакви предложения от името на Комисията в Годишната програма за участието на България, които ние да си поставим като приоритети.
За съжаление, не излизат такива приоритети. И аз нямам предложение в тази посока, но имайте предвид, че следващата година пак ще има приемане на Годишната програма за участие на Република България и нека тогава да сме готови с предложения, защото мисля, че наистина в България има нужда от такова нещо и не бива да го пропускаме да си поставяме цели.
Друг е въпросът дали предложенията, които направим, дали ще бъдат приети и одобрени, но това е съвсем отделен въпрос. Мисля, че трябва да го направим като предложение.
Давам думата на господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имам въпрос към Вас като вносител, като представящ документа. Какво се очаква от нас като Комисия по принцип. Този документ върви във всички комисии задължително. Предложения можем ли да правим, не можем ли; трябва ли да се гласува, не трябва ли да се гласува; ще влезе ли това в пленарна зала? Изобщо, какво очаквате от Народното събрание, защото досега върви абсолютно формално през всички комисии без кой знае какви предложения. В същото време има ли отчет за взетите миналата година решения? Всъщност сме го гласували и миналата година, тоест като приемаме някаква програма или подобряваме, да видим какво се е свършило по тази Програма.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Преди да дам думата на господин Недялков, ще кажа, че имаше предложения миналата година от Комисията по труда и социалната политика, които бяха приети и включени в Годишната програма за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Има прецедент, но, господин Недялков, заповядайте.
ВЛАДИМИР НЕДЯЛКОВ: Благодаря.
Всъщност едно уточнение, защото както разбирам нещата, става въпрос за два отделни документа.
На първо място, аз представих накратко в момента Годишна програма, каквато е приета от Министерския съвет. Отделно от това, Народното събрание изготвя своя годишна програма, в която всички комисии съответно биха могли да направят предложения за включване на теми или законодателни досиета. Всъщност това се гласува в залата след това – самият документ на Народното събрание.
Годишната програма, която е приета от Министерския съвет, представяме по-скоро в качеството на информация, така че да дадем някаква референция за това какви са приоритетите на изпълнителната власт и оттам евентуално да стъпите на това, като някаква база за разработване на Програмата на Народното събрание.
По отношение на отчета, самата Годишна програма не се отчита, но на база на Годишната програма едновременно с нея се приема шестмесечна програма за всяко председателство, тоест приемат се двегодишно, което е доста по-оперативен документ. Тя е структурирана по теми и досиета, в доста по-голяма детайлност са разгледани нещата. Тази година е приета на същото заседание на Министерския съвет. Доколкото знам тя също е изпратена до Народното събрание за информация. Всъщност тя се отчита от министър-председателя след това в пленарна зала. (Реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Министър-председателят отчитал програмата в парламента?! Седем години съм народен представител, такова нещо не съм виждал, даже и Орешарски не е отчитал такова нещо.
Колеги, ако някой от Вас има спомен?!
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Въпросът може да зададете към Министерския съвет, който отговаря за Програмата, в парламентарния контрол.
Други въпроси към господин Недялков или пък отношение към Годишната програма?!
Закривам дебата по първа точка и подлагам на гласуване точка първа от дневния ред.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите приема за сведение Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2020 г.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Приемаме първа точка.

Ние продължаваме с втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Общественият съвет е предоставил за сведение предложения от тях План за работа на Обществения съвет и взаимодействието му с нашата Комисия през цялата 2020 г. Всичко сте го получили с материалите за днешното заседание на електронните си пощи.
Сега ще дам думата на госпожа Таралежкова– председател на Обществения съвет към Комисията, за да ни представи Плана за работа на Обществения съвет и взаимодействието му с Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите през 2020 г.
Госпожа Таралежкова, ще Ви помоля по-накратко, защото народните представители са запознати с Плана.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, благодаря за възможността да представя пред Вас Плана за работа на Обществения съвет за тази година.
Истината е, че се опитахме да анализираме работата си през този мандат, до този момент. Всъщност Планът, който разработихме, беше на базата на този анализ и резултатите, които сме постигнали. Може би Ви е известно, че от самото начало на работа на този съвет, си поставихме няколко приоритета. Продължаваме да работим в тази насока. До голяма степен бяха постигнати част от нашите цели. По отношение на промените, които бяха свързани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел и влизането в сила на промените, искам да кажа, написах и в писмото, което изпратихме, че от два дни имаме официална информация, че последният механизъм, който не беше задвижен все още като промяна в закона и за който няколко пъти поставяхме въпроса, а именно създаването на Съвет за развитие на гражданското общество, предстои да бъде открита процедурата, официалното обявление от администрацията на Министерския съвет, че на 20 февруари тази година се открива процедурата по регистрация на организациите, които искат да гласуват и искат да се номинират за участие в тази процедура с онлайн гласуване, само от неправителствени организации.
Това е едно от последните неща, което не беше изпълнено като промяна в закона – не беше влязло в сила.
По отношение на Закона за доброволчеството – преминаваме към Плана, знаете, че по наше настояване в няколко мандата на Народното събрание бяха внасяни различни законопроекти. Отново има такъв законопроект, който е минал и е получил одобрение от всички институции и комисии, с изключение на Правната комисия, която е водеща и от която чакаме да бъде разгледан на първо четене този закон. Ние ще продължим да следим за неговото движение, за неговия статус. Много разчитаме на подкрепата на Комисията, която сме имали досега, по отношение на този закон. Готови сме да се включим в обща работна група след евентуалното му приемане на първо четене от Правна комисия за доизчистване на някои текстове, които очевидно притесняват някои народни представители, както и някои представители на неправителствените организации, които работят с доброволци и имат много практически опит.
Надяваме се на взаимодействие с Комисията. Предлагаме в нашия план една от съвместните ни дейности да бъде организиране на една съвместна обществена дискусия, заедно с Комисията и Обществения съвет, други организации и заинтересовани страни за ползите и предизвикателствата пред доброволчеството в България, нуждите от регламентиране на работата на доброволците и на организациите и институциите, които ползват доброволци.
Имаме предложения от един от нашите членове на Обществения съвет да изготви доброволно оценка и анализ на ползите от приемането на този закон.
Готови сме всячески да съдействаме за една широка обществена дискусия, която да завърши най-сетне с приемането на този закон. Тук ще включим и много други организации и институции.
Другата тема, която много вълнува неправителствените организации в България, свързана с доста ограничените източници на финансиране за гражданските организации, е развитието на дарителската култура. Може би знаете, че миналата година започна една много добра инициатива на голяма група о 12 неправителствени организации, която се нарича „България дарява“ и която през март месец в една седмица насърчава с активна информационна и медийна кампания хората да намират на една определена платформа, която се нарича „България дарява“, да намират кауза, за която биха отделили средства чрез СМС или чрез друг вид пускане на дарение.
Иска ни се тази година, тъй като това ще бъде инициатива, която ще се повтаря ежегодно, искаме това да бъде традиция в България, както в много други страни. От името на обществения съвет предлагаме отново през месец март по време на тази кампания да организираме съвместна дискусия за дарителството с дарители, с потребители на дарения, да разкажем за различни каузи, които са подпомогнати от дарители, въобще да бъде представен по-широко този дебат и пред българската общественост.
Започнах отзад напред. До края на март предлагаме тази дискусия, свързана с дарителството, а до края на юни – тази, свързана със Закона за доброволчеството.
Още нещо открихме, докато анализирахме работата на Обществения съвет. В началото на нашия мандат настояхме да има специална секция на страницата на Народното събрание за нашите заседания, за нашите решения. Слава Богу, успяхме в този мандат и това вече е факт. Там качваме всички протоколи, решения, становища със съдействието на експертите на комисията.
Все пак си мислим, че бихме могли да имаме и още по-широка медийна публичност, защото очевидно хората се интересуват от работата на Съвета и на Комисията през Съвета. Апелираме, тези две събития бихме искали да използваме като медийни събития и да представим работата на Съвета, работата на Комисията, защото има интерес от страна на медиите, а и много голям интерес от страна на гражданите и гражданските организации. Това не е конкретно, а принципно предложение за сътрудничество в по-широк медиен аспект с цел по-голяма прозрачност и достъпност на работата на Народното събрание през тези два канала – обществения съвет и Комисията.
Благодаря Ви за вниманието, готова съм да отговоря на Вашите коментари или въпроси.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на госпожа Таралежкова – председател на Обществения съвет към Комисията.
Уважаеми народни представители, давам Ви думата за бележки и за изказвания по Плана, като имате предвид, че това е план на Обществения съвет. Ние можем да дадем препоръки, да коментираме, да го допълваме, ако приемат предложенията ни.
Аз намирам Плана за интересен и не толкова обемен, за да изпълним това, което предлагате – ние ще се включим в него.
Имате думата.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Извинявам се, че ще отнема още една минута.
Разбира се, всички задачи, които сме си поставили, вървят паралелно с неща, които очакваме да възникнат в процеса на работа на Народното събрание и на Комисията. Това са така да го наречем проактивните задачи, които си поставяме. Иначе сме готови да изпълняваме онези задачи, които ни се поставят като правилник за работа на Обществения съвет. Много голям интерес за нас представлява Законът за социалните услуги. Знаете, имаме становище по този закон. Знаем, че утре предстои дискусия, обществено обсъждане в Народното събрание. Много се надяваме тя да мине по доста етични и морални стандарти.
За съжаление, нямаме някакъв документ, регламентиращ такива стандарти – какво означава обществена дискусия и как се провежда, но имайки предвид последното заседание на Комисията, наистина се надяваме това да бъде арена за представяне на мнения и идеи, а не конфликтна ситуация. Дано да доведе до обществен консенсус. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Отново благодаря за уточненията.
Да Ви уверя, като съорганизатор на срещата утре, че ще бъде цивилизовано представяне на гледни точки и неполитизиране на проблема.
Последно питане?
Няма предложения по Плана, няма бележки. Можете да предадете на Обществения съвет, че приемаме в този му вид Плана и ще се включим в изпълнението му.
По тази точка от дневния ред искам още нещо да Ви кажа – да Ви запозная с получени в Комисията множество писма на граждани срещу ратифицирането на Споразумението СЕТА. Тези писма сте ги получили отново по имейлите за сведение.
От експертите на Комисията са изпратени по компетентност до Икономическа комисия, като водеща в това отношение. На Законопроекта за ратифициране на това Всеобхватно икономическо и търговско Споразумение между Канада и Европейския съюз и нейните държави членки предстои второто му гласуване в Народното събрание. Гражданите, които пращат писмата и протестите от снощи, моля да имате предвид изразеното им мнение, когато вземаме решение при второто гласуване на този законопроект.
Ако някой иска да изрази отношение по тези писма, също е възможно сега да го направи. (Реплики.)
Давам Ви думата по тази точка. Няма желаещи.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията. Благодаря Ви за участието.


(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Гьоков


Стенограф:
Емилия Огнянова