---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите




П Р О Т О К О Л

№ 35

На 18 юни 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Информация относно избора и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа народни представители, добър ден!
Имаме кворум и откривам заседанието на Комисията.
Предлагам Ви следния дневен ред, който, между другото, е изпратен по имейлите, и е публикуван в сайта на Народното събрание:
1. Информация относно избора и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество.
2. Разни.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приемаме дневния ред.
На заседанието на Комисията ще присъстват господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Модернизация на администрацията“, Администрация на Министерския съвет; госпожа Ива Таралежкова – председател на Обществения съвет към Комисията за взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите; госпожа Красимира Величкова – заместник-председател на същия съвет; госпожа Надя Шабани – член на Обществения съвет на Комисията, и госпожа Ана Адамова – член на Обществения съвет на Комисията.
Добре дошли!

Пристъпваме към първа точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ИЗБОРА И ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО.
Първо, искам да Ви информирам, че поканихме вицепремиера – господин Томислав Дончев, който на 20 февруари тази година беше определен от правителството за председател на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. За съжаление, неговите ангажименти попречиха да присъства, но тук е господин Красимир Божанов – директор на дирекция в Администрацията на Министерския съвет, който ще ни даде подробна информация малко по-късно. Още повече, че той отблизо следи дейностите и работата по съставянето на Съвета.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Божанов! Заседанието на Комисията е насрочено доста отдавна и ангажиментът на господин Дончев не знам кога се е появил, но все пак да не забравяме, че сме парламентарна република и все пак да не забравяме, че е заседание на комисия в българския парламент и всякакви ангажименти, които имат министри, било то и вицепремиерите, трябва да се съобразяват със заседанието на Комисията. В крайна сметка това е отношение към този сектор, който ще обсъждаме днес. Така че, моля Ви, като председател да не допускате повече отсъствието на министри, които са обявени, че ще присъстват, и в крайна сметка господин Дончев си е намерил някъде другаде работа в днешния ден.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Понеже мисля, че въпросът е изключително сериозен и нашата Комисия по презумпция се занимава с взаимодействието между неправителствените организации, и той като председател и занимаващ се с цялата работа би трябвало да присъства тук, но – аз не мога да говоря от негово име. Мисля, че това ще бъде записано в протокола и ще бъде предадено на господин Томислав Дончев. Да се надяваме, че следващ път няма да бъде така. Иначе наистина отдавна е планирана Комисията и е поканен да присъства на нея, за да разговаряме. Силно се надявам господин Красимир Божанов да може да ни отговори на въпросите.
Господин Божанов, въпреки че не Ви е работа, моля, предайте нашето виждане по въпроса за отсъствието на господин Томислав Дончев.
Накратко да спомена за историята на създаване на Съвета.
Идеята за Съвета и Стратегията започват още през 2010 г. след изследване на националните механизми за финансиране на гражданските организации. Сформира се работна група към Министерския съвет под ръководството на министър Дончев, тогава министър по въпросите на еврофондовете, и се приема първата Стратегия за развитие на гражданската организация – 2012 – 2015 г.
Съветът не се създава, защото се оказва, че е необходимо регламентиране на ясни правила в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които да предвидят основните функции на този Закон.
Следва предложение от Министерството на правосъдието и дебат, който не завършва с промени. Не мога да не отбележа и първия успех – Четиридесет и второто народно събрание през 2013 г. с Правилника си създава Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и Обществения съвет към нея. Това е нашата комисия.
През 2016 г. група народни представители, водещи са ГЕРБ – Менда Стоянова, Милена Дамянова и други, след Конференция в Народното събрание, заедно с представители на гражданските организации внасят предложение за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които са приети и влизат в сила през 2018 г. (Шум и реплики.) Това е похвала. Сред тях е създаването на Съвет за развитие на гражданското общество.
В края на 2017 г. Министерският съвет свиква среща в Гранитната зала за създаване на работна група за написване на Правилника за дейността на Съвета. След два месеца дебати, работната група изготвя предложение за Правилника, което е предоставено на Министерския съвет.
Следват две публични обсъждания на проекти за Правилника и приемането през 2019 г. На 20 февруари 2020 г. започва процедура за сформиране на Съвета за развитие на гражданското общество.
Гласуването се произвежда чрез платформа за регистрация и избор на членовете на Съвета за развитие на гражданското общество в периода 28 април – 13 май. В 23,59 ч. на 13 май приключва електронното гласуване за избор на членове на Съвета за развитие на гражданското общество.
Одобрени са за участие във вота 379 неправителствени организации, избирателна активност 75%. Участниците в избора са имали възможност чрез уеб-базирана електронна платформа да дадат своя глас в полза на 14 организации, включително и за своята. Изборната Комисия одобрява кандидат-членове на Съвета – 123 граждански организации в обществена полза. Избрани са 14 неправителствени организации.
Съветът за развитие на гражданското общество е консултативен орган към Министерския съвет и се създава на основание чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съветът има функции по разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитие на гражданското общество.
В края на май имаше редица публикации в медиите, свързани с избора на Съвета за развитие на гражданското общество. На 10 юни Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество отправи предложение до Министерския съвет за приемане на изменение в Правилника на организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество.
В нашата комисия през това време постъпи една жалба – предполагам, че сте запознати с нея. Тя е подадена от Людмила Дукова в качеството ѝ председател на сдружение „Български родителски централен комитет“. В нея се възразява срещу процедурата за избор. Същата беше препратена по компетентност до министър Дончев. Имаме получен отговор с обяснение на процедурата. С него са запознати жалбоподавателите и членовете на Комисията.
Позволих си да припомня хронологията за създаване на Съвета за развитие на гражданското общество от самата идея за такава до реализирането на тази идея.
Последното, което ще спомена, според мен е много важно. Не е тайна, че се появи напрежение сред гражданските организации като твърденията са, че новоизбраният Граждански съвет е лишен от реална представителност. Това поставя под съмнение, доколко този съвет ще допринася за развитието на неправителствения сектор, или ще се стреми да следва дневния ред и интересите на – цитирам: „Самоизбралите се в него организации“. Твърди се, че в този съвет са попаднали свързани НПО-та и това изправя Гражданския сектор пред реалната опасност от монополизация. Отново ще цитирам, за да не бъда обвинен в пристрастност: „Разчистване на гражданското общество от неудобни в идейно и ценностно отношение организации, а предвид доста политизирания профил на някой от членовете на Съвета, не е изключена дори политическа и партийна мотивация в тяхната работа“.
Тези твърдения в пресата, в публичното пространство, налагат поне в началото сериозен мониторинг на дейността на новия Съвет при Министерския съвет от страна най-вече на гражданското общество, защо не и на заинтересованите институции, включително и от Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да не се превърне в начин за влияние на отделни политически групи срещу независимите граждански организации.
След многословното ми въведение в темата давам думата на господин Красимир Божанов – директор на дирекция „Модернизация на администрацията“, тоест към администрацията на Министерския съвет, който, надявам се, говори от името и на министър Томислав Дончев.
Заповядайте, господин Божанов.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Аз съм в дискомфорната позиция като държавен служител да отговарям на въпроси, в които има много силни политически елементи, фалшиви новини, политизация на темата и така нататък, но ще се опитам в рамките на моята компетентност да се справя без да прекрачвам битието на държавен служител.
Не мога да говоря от името на Томислав Дончев, но искам да обясня нещо, което много пъти, очевидно, създава някакви неясноти – няколко фигури: дирекцията, която оглавявам, комисията за избор, Секретариата, вицепремиерът, който е определен с акт на министър-председателя за председател на Съвета.
Разбирането на вицепремиера Томислав Дончев е, че той започва да действа в това си качество, тогава, когато Съветът е конституиран. Преди това той наблюдава процеса, бъдейки все пак вицепремиер в администрацията на Министерския съвет. На всички подготвителни етапи с достигането до конституиране на Съвета с решение на Министерския съвет, който трябва да внесе той, е по скоро работа на администрацията на Министерския съвет. Там са налице трите звена. Моята дирекция, която беше наказана да се занимава със създаването на Правилника, просто защото такава функция няма нито една от структурите на администрацията на Министерския съвет. До създаването на Правилника трябваше някой да направи обществените консултации, междуведомствените съгласувания и така нататък. Впоследствие Секретариатът, който беше сформиран със Заповед на министър председателя, е този, който ще обслужва административно Съвета.
Комисията е друго тяло от петима наши колеги от Министерския съвет, като ние я гледахме като на избор на комисия по аналогия на Избирателния кодекс и други изборни процедури, които са предвидени в други нормативни актове. Тоест бяха излъчени от четири различни звена представители, половината от тях юристи, с идеята, че те работят в лично качество, на тях не им се меся аз като директор на двама от тях, нито от ръководителите и началниците на отдели и директори на другите служители. Предполагам, че ще има въпроси към някои спорни актове на Комисията, мога да кажа какво знам от тях като решения и толкова.
Затова уточнявам по отношение Томислав Дончев, надявам се той в бъдеще ще се отзове на следващи заседания, когато Съветът започне да функционира, и той вече ще представя прозрачността на работа, на приоритетите на работа на Съвета и така нататък – мониторинга, който всички очакваме да има, защото, очевидно, общественото недоверие е много високо.
Вие изложихте хронологията, аз се бях подготвил също да я изложа, но затова направо ще ми е по-лесно да премина към горещите теми в медиите. Набързо през очевидно фалшивите новини за бомбастичните средства, които са предвидени в Закона за държавния бюджет – 98 милиона, това, по наша информация от Министерството на финансите, е сумарно, това са предвидените субсидии и други форми на безвъзмездно предоставяне по всички … (Реплика.)
Моля? Деветдесет и осем – да. Те са по специални закони. В рамките на тази комисия обсъждаме Проект на Закона за държавния бюджет за тази година и представител на Министерството на финансите е казал ясно каква е сумата, която се предвижда да бъде разпределена от Съвета, когато изработи процедурите – тя е един милион. Не ми се вярва обаче това да е основният замисъл на този медиен шум, просто е използвано това раздуване на числата, за да се привлече внимание.
Много сериозна критика, която беше особено неприятна, за това, че ниската представителност на вота се дължи на непрозрачна процедура и липса на информация. Нали разбирате, че, познавайки години наред какво се случва в сектора, макар да не сме ангажирани пряко, беше ясно, че каквото и да се случи, щеше да има скандали. Направихме всичко възможно най-чистосърдечно да информираме колкото се може повече. Оставям настрана задължителните публикации на портала за обществените консултации. Пресцентърът на Министерския съвет за всеки един етап от процедурата изпращаше информация, прессъобщение, до всички медии, доколкото знам, те наистина обхващат всички медии, от всякакъв вид, и ако пропуснат някоя регионална местна медия…
Така че всичко, което сме видели като медийно отразяване е израз на волята, на интереса на тези медии да публикуват новината. Какво повече от това можем да направим? Опитахме се да направим нещо повече – от името на вицепремиера Томислав Дончев беше изпратена покана за медийно партньорство, за медийно отразяване до БНТ, „24 часа“, БНР, дори една социологическа агенция „Алфа Рисърч“, информационния портал на НПО. Тоест опитахме се да вземем по един представител от основните играчи в медийното пространство: „24 часа“ – висок рейтинг, БНТ и БНР – национални медии.
Имам справка за всички медии, които са отразявали един или всички етапи на процеса: БНТ, БНР, БТА, „Труд“, „Епицентър“, „Фактор“, „Фокус“, „Нюз БГ“, „Дарик Нюз“, „БГ Он Еър“, „24 часа“ – аз бях викан на интервю в БНР. Не мога да си представя какво повече можем да направим от това? Ако в бъдещи процедури някой даде съвет как да го направим така, че да има по-широко медийно отразяване, аз – лично дотук се изчерпват моите познания по възможностите за разпространяване на информация.
Друго нещо, което силно беше оспорвано – получихме много запитвания от медии кой е назначил тези членове, които не са харесвани, лоши са, защитават някакви интереси? На всички отговаряхме едно и също: замисълът на Закона е, че изпълнителната власт не се меси в процеса по сформиране на Съвета. Съветът се избира измежду неправителствени организации по критерии, които са заложени в Закона, ние само регистрираме вота – от там нататък коментарът, доколко е представителен броят на гласували измежду общия брой на неправителствените организации – неприятен е ниският брой на гласували, но това не е свързано с работата на изпълнителната власт, която аз в случая представлявам.
Това е по основните твърдения. Предполагам, всеки има различен фокус на интерес към някой аспект на процедурата. Виждам и представители на неправителствени организации, те ще имат също своите критики – темата за свързани лица, темата за публикуване на гласували и така нататък. Предпочитам да чуя въпросите и да отговоря прецизно, вместо да гадая кой какво ще запита и да съм някъде в полутоновете, както се казва в музикалните формати. На Ваше разположение съм.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Божанов.
Аз ще попитам нашите гости искат ли да вземат думата, преди да започнем да говорим по точката.
Заповядайте, госпожо Шабани.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, искам да кажа две неща. Тъй като тук, в тази зала, много дълго е обсъждан и Съветът, и процедурите, както Вие сам казахте, това е една 10-годишна история, ние, гражданските организации, които сме част от тази история, единственият ни мотив да участваме в този процес е вярата, че може да има инструменти за конструктивен диалог с различните власти. Продължаваме да вярваме в това и силно се надяваме, че можем да минем от това да протестираме правата си в това да можем в режим на диалог и партньорство да развиваме така средата в България, че хората да чувстват защитени своите права и свободи.
Идеята за този съвет е тръгнала, подобно на Съвета за тристранно сътрудничество, Съвета за хората с увреждания, където също участват неправителствени организации, с това да се мисли, че в България е важно не само икономиката да върви, но да гарантираме на гражданите, че Конституцията в нейната цялост е спазена.
Едно изречение по повод на активността да кажа, защото ние също много внимателно разгледахме становището на КПКОНПИ и искам изрично да отбележа следното. Ако направите сравнение между броя на фирмите в България и броя на гражданските организации, той е следният – това е по официални данни от Агенцията по вписванията. Фирмите в България са над 800 хиляди, а гражданските организации даже не е мръднала – сериозната бройка в последните години се върти около 50 хиляди – в пъти по-малко. Eстония, която има население една трета от България, има горе-долу малко повече от този брой граждански организации. От тези 50 хиляди вътре влизат спортните организации, всички спортни клубове, читалища. От тях по Закона за юридическите лица с нестопанска цел е позволено да участват в процедурата за избори само организациите в обществена полза, тоест близо 15 хиляди организации.
Ние самите – тук колегата Таралежкова сигурно също ще се изкаже, миналата година обиколихме цялата страна, за да насърчим нашите колеги да са активни. Големият проблем – и аз ще бъда много честна с Вас, е следният: хората не вярват, че ако участват, могат да променят нещо. Това е големият проблем, пред който всички сме изправени. Хората не вярват, че ако те са граждански активни, това ще доведе до промяна. Затова и ентусиазмът – колегата Божанов е прав, ние също направихме справка, че анонсирането на Съвета беше разпространено в 29 медии: и телевизии, и радиа, и онлайн медии, в информационния портал на гражданските организации, който е основната медия на гражданските организации. Проблемът е ниската избирателна активност, както и при изборите, че хората са обезсърчени от това, че може нещо да се случи.
Аз напълно подкрепям това, което и Вие казахте: повече мониторинг, по-строги правила, разбира се, на всяка цена, но трябва да дадем на хората инструменти за диалог, иначе ни остава само едно-единствено нещо – плакатите по улиците.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Мисля, че с последното чукате на отворена врата, защото тук няма член на Комисията, който да не е убеден, че развитието на гражданското общество в България е необходимо, и то сериозно необходимо, защото може би тази ниска активност в обществото въобще по всякакви проблеми се дължи на неразвития граждански сектор.
Аз си направих труда да погледна колко са неправителствените организации в България. Изненадахте ме с цифрата 50 хиляди, но като обяснихте, че в това число влизат и всички останали, съм наясно за какво става въпрос.
Заповядайте, госпожо Таралежкова.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Тъй като госпожа Надя Шабани ми подаде топката, аз също ще се изкажа.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божанов! Нашите критики по отношение на процедурата бяха единствено, че не започваше, и не започваше, и не започваше и действително много се забави, но мисля, че това, че в крайна сметка тя се проведе, въпреки че дори и ситуацията беше извънредна и така нататък, за нас това е много важно – че процедурата приключи, че членовете на Съвета са избрани. Наистина една борба, която водим много години, за да приличаме и на Естония, и на много други държави, където има такива консултативни органи към правителството.
По отношение на кампанията мисля, че госпожа Надя Шабани каза доста неща. Аз мисля, че активните организации, които се вълнуват от политиките, които имат влияние върху обществения живот, а, мисля, че точно такъв е профилът на членовете на обществения, такъв трябва да бъде профилът на членовете на Обществения съвет – те трябва да се интересуват, да следят този процес, да следят тази процедура, да я очакват, да активизират свои колеги да гласуват за тях.
Ние, като форум „Гражданско участие“, направихме над осем, десет срещи в цялата страна с много големи групи граждански организации, за да разкажем за предстоящата процедура. Така че действително онези, които имат интерес и би трябвало да са наясно с тази процедура – ние говорим от няколко години за това, че предстои и непрекъснато правим публикации и по медии, и така нататък.
От друга страна, по отношение на представителността – да, имахме предложения, понеже бях член на работната група, която работи по Правилника за създаване и работа на Съвета, ние имахме предложения, които бяха да има тематични области, в които да бъдат избирани тези членове, но юристите на администрацията на Министерския съвет казаха, че това води до дискриминиране, не може да се изброят абсолютно всички сфери на обществения живот, в които има неправителствени организации, така че там на експертно ниво това нещо беше взето като решение. И за мен сега това е странно. Първо, за мен е много тревожно, освен че такива очернящи кампании не са за първи път по отношение на гражданските организации, по-тревожното е, че институции се сезират заради публикации в медиите, и то публикации, които си противоречат, които не лежат на факти. И аз не мисля, че можем да позволим институциите и Комисията вместо на процедури и на решения да реагират на черен пиар и на медийни публикации. За мен това е много тежко, още повече че напоследък наблюдаваме една постоянна кампания за очерняне на гражданските организации, които са изключително разнообразни по своята работа и своите цели и каузи. От друга страна, едва ли Вас трябва да убеждавам, че те са много важна част от демократичното общество, иначе може би нямаше да има такава комисия, ако това не беше важно.
Аз мисля, че и като членове на тази комисия е редно да подкрепим работата на този съвет. Веднъж започнал – да, разбира се, да имаме обмен с него. Даже мисля, че двата съвета – нашият обществен съвет и този новосъздаден съвет, трябва да имат много тесни връзки, комуникация и координация, защото единият работи към Министерския съвет, другият работи към Народното събрание и трябва да има абсолютна координация между двата органа. Но това са консултативни органи и аз считам, че трябва да подкрепим начина, по който в крайна сметка правителството реши да работи с гражданските организации по някакви приоритети, по някакви стратегии, по някакви по-структурирани стъпки и начини на действие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря и аз.
Колеги, мисля, че дебатът е открит вече, така че заповядайте за отношение по темата, ако искате, въпроси към представители на Министерството, господин Божанов или към нашия обществен съвет.
Крум Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божанов, уважаеми госпожи Шабани и Таралежкова! Аз не съм преглеждал списъка на избраните неправителствени организации не защото не можех бързо да го направя, а защото не искам да бъда – всеки е жертва на своите субективни възприятия коя е добра, коя не е добра както с политическите партии, така и… Така че не знам кои са избрани. Следя обаче процеса по избора и въобще идеята за Граждански съвет от публикуването на Стратегия за развитие на гражданското общество и през различните промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Естествено, до мен достигаха много недоволства от организации, които не са избрани. Това не е новина. Ние в тази комисия също сме били изправени пред такова предизвикателство за съставяне на подобен съвет, неговия председател чухме преди малко. За съжаление, много често в сферата на неправителствените организации и сблъсъците между тях с нищо не отстъпват на сблъсъците между политическите сили. Организацията на избори е сложен процес, легитимацията й също, но мисля, че като цяло процедурата протече добре и в крайна сметка този страх всъщност от тази процедура и от тези проблеми, който забави съставянето на Съвета, беше преодолян и сега имаме Съвет.
Ще отшумят неудовлетвореностите първо. Само който не е искал да види тази процедура, не е видял, че я има. Това е абсолютен факт.
Друг е въпросът обаче, дали не можеше да се направи повече, за да се говори за самия съвет, какво точно ще прави този съвет, защо е важен този съвет. Тъй като оставянето на информационен вакуум по този повод създаде предпоставки да се пише за какви милиони ще се раздават и какви неща ще стават и колко е важно да се влезе вътре. Това трябва да бъде преодоляно.
Въпросът за финансирането тук е важен, защото този консултативен орган има и една друга цел, за която сме говорили много пъти. Тя е свързана с това как ние като държава да осигурим публичен ресурс за функциониране на гражданското общество чрез неговите организации, като в същото време този публичен ресурс бъде изведен някак си от нормалната бюджетна и правителствена процедура, за да не се субсидират неправителствени организации от правителството, което, очевидно, не е самата цел. И по време на бюджетите сме ги говорили много пъти тези неща.
Когато тук представители на Министерството на финансите ни предлагат определен бюджет, ние, господин Председател, като опозиция в този мандат, всеки път им казваме: да, де, ама то трябва по друг начин да се бюджетира този сектор. И този съвет ще има отношение към този въпрос с този милион лева засега, който, ако нещата вървят добре, да се надяваме, може да стане и по-сериозна сума. Оставям настрана въпроса за Фонда и въобще другите идеи за финансиране, но в момента нещата стоят така.
Затова аз честно казано мисля, че днес наистина беше редно да видим директора на дирекцията, която е организирала този процес, но политическият въпрос и въобще въпросът от тук нататък дали критиките към Съвета ще се задълбочат, или, напротив, ще утихнат, и дали повече хора ще участват на изборите следващия път, зависи от функционирането на този съвет и от част от него, и от неговото председателство. И тогава вече ще трябва да настояваме много по-активно вицепремиерът Дончев да бъде тук, да се организира и взаимодействието със Съвета към тази комисия и т.н. и т.н.
Аз изразявам удовлетворение от факта, че най-накрая такъв Съвет се конституира.
Сега бих Ви помолил, господин Божанов, да предадете, че нашият апел е не само да се конституира, но и да започне да функционира ефективно, след което, естествено, ще наблюдаваме неговата работа и критиките, които са отправени за различни политизации или избор на неправителствени организации по критерии, които не са ясно афиширани, и могат да бъдат отметнати само и единствено чрез работата на този съвет. Искаме прозрачност, искаме яснота, искаме активност и ще държим на това да се започне един много активен размисъл, да не кажа кампания, срещу кампанията, която се води и която прави от НПО-то мръсна абревиатура. Защото това се случва в последните години, включително с политическо говорене. Във всяка една структура, включително тази на Гражданския съвет, има добри и лоши. И ние като политици и политически партии много добре знаем за какво става дума. Не трябва да се слага всичко под общ знаменател. И това също ще е работа на този съвет, който всъщност освен единия милион лева, има за основна функция да защитава въобще идеята за гражданско общество и това, което тя трябва да прави. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Зарков.
Госпожа Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Божанов, уважаеми колеги, госпожо Таралежкова, уважаеми гости на днешното заседание! На първо място искам да изразя своето удовлетворение, че процесът вече е на края. Имаме създаден съвет. Наистина от тук нататък следва по-трудната задача – този съвет да докаже, че има смисъл от неговото съществуване, да направи работата и дейността си прозрачна, и освен всичко останало да допринесе под някаква форма за активизиране и на гражданското общество, и на самите граждански организации.
Проблемът, който се засегна и от господин Божанов по отношение на отразяването, трябва да признаем, че в голяма степен – да, всяка една медия преценява дали ще отрази нещо, или няма да го отрази. Но това, което честно, мисля, можем да си кажем в тази комисия, е, че имаме неправителствени организации, които работят за развитие на гражданското общество и за споделяне на различни политики, проблеми и т.н. под формата на диалог. Имаме обаче и други, които търсят конфронтация. И оттук вече идва и проблемът, който се опита да се създаде именно по отношение на създаването на този съвет – дали е прозрачен, колко е прозрачен, как е избран и т.н. Разбира се, това е една от важните задачи на Съвета – по някакъв начин да се опита да консолидира гражданското общество около смислени цели и задачи. Мисля, че така, както Общественият съвет има подкрепата на нашата комисия, така и, разбира се, Съветът към Министерския съвет също ще има тази подкрепа. В крайна сметка обаче и самите граждански организации трябва много ясно да разберат, че от тяхното участие, от тяхното представяне, от тяхното обединяване зависи и оттук нататък как ще функционира този съвет.
Факт е, разбира се, че понякога и ние в Народното събрание създаваме поводи за едни или други лоши практики, следвайки различни политически и партийни линии и т.н., няма да давам примери – вчера например имаше една такава организация, направена пред Народното събрание, но, ако успеем да избегнем конфронтацията, мисля, че диалогът би се получил и тогава вече доверието във всеки един изборен процес, включително и този, по който беше избран този съвет, би било доста по-голямо.
Очакваме на следващо заседание вече да проследим дейността на Съвета, функции, които ще изпълнява оттук нататък, и, разбира се, да видим някакви резултати, защото конфронтацията не помага на никого. Най-малкото пък помага за реализирането или за подобряването и развитието на гражданското общество в България и за подобряването на живота или на политиките в отделните сектори. Иначе всички преследваме еднакви цели – пътищата за постигане са различни в зависимост от партийната ни принадлежност, но иначе целите като цяло са едни и същи по отношение на гражданските организации. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Други колеги?
Ако има пауза, да кажа и аз няколко думи.
Господин Божанов, аз мисля, че Комисията, членовете, се отнасят изключително благосклонно към Вас и Ви щадят, защото има много въпроси по развитието на гражданското общество. Вие сте директор на „Модернизация на администрацията”, директор на дирекция. Аз усетих в началото като започнахте, като че ли смятате това – защото наистина не Ви е работа „Модернизация на администрацията”, леко като наказание, което не е много добре. Сигурно имате някакво основание, но е така в българската администрация – който върши работата, него го натоварват, не че му е работата, а просто ще я свърши, затова го натоварват. Въпреки всичко аз смятам, че много благосклонно се отнася народното представителство към Вас откъм въпроси. Наистина има много въпроси.
Впечатлен съм от това, че – Вие също го казахте, от представителността на вота. Не може в България да има – аз сега разбрах, 50 хиляди, защото аз някъде към 40 хиляди съм стигнал, от които 15 хиляди в обществена полза, които имат право да кандидатстват и за участие в този граждански съвет, от тях само 379 да участват в този избор. Никаква представителност почти. Ако се осланяме на някакви принципи на демокрацията, този избор трябва да бъде отменен, защото, ако гласуват по-малко, или се включат в гласуването по-малко от 59% от тях, би трябвало да е невалидно. Но тъй като ние само в мечтите си можем да стигнем 50%, аз приемам и приветствам конституирането, конструирането ли, както искате да го наричаме, на този граждански съвет. Той е един финал след десетгодишен труд, идеи и т.н., та приветствам го. Трябва да помислим върху следващия граждански съвет, който – мандатът на този е три години, доколкото разбрах, и да подготвим следващия избор много по-сериозно.
Не знам всъщност какво трябва да направим. Много съм мислил, за да се активизират гражданските организации, не съм го измислил, но общо взето трябва може би инициативата за това как да подобрим представителността да дойде от гражданския сектор и трябва да се мисли по този въпрос.
За мое съжаление, през цялото време, когато се говори за този граждански съвет, за развитие на гражданското общество, винаги се започва и се свършва, пък и между тях се говори за разпределянето на пари, които, първо, никак не са много – един милион за гражданския сектор, но да речем, са някаква сума, която ще даде тласък и начало на това развитие на гражданския сектор. Във всичките си разговори, които провеждам с хора, включително неправителствения сектор и колеги народни представители, се стига, пак Ви казвам, до разпределянето на парите. Никой не го интересува като че ли, казвам мое впечатление, каква ще бъде другата дейност на този Съвет за развитие на гражданското общество, как той ще помага за развитието на това гражданско общество, а всички са се вторачили в разпределянето на този един милион, който, отново пак казвам, не е толкова много, дай боже да стане по-късно. А както каза и Крум Зарков, за фонд пък въобще да не говорим. Неразбирането и незнанието на бюджета за неправителствените организации довежда до това, че се говори в медиите дори и като фалшиви новини, че се разпределят 98 милиона и т.н. Те са в бюджета на различните министерства и оттам се изпащат.
Няколко въпроса възникват – много са, но да не прекаляваме, как виждате и Вие, и нашите представители на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите взаимодействието между тези два съвета? Аз от самото начало на идеята и когато съм проучвал идеята за това, не знам защо трябва да има два такива съвета. Обяснявам си го, че единият евентуално би бил към законодателната власт, а другият към изпълнителната власт. Но заради ниската активност, заради други неща, нещата се припокриват и когато са участвали в Обществения съвет към законодателната власт и към Съвета към изпълнителната власт ще се припокриват някои неща. Не знам лошо ли е, добре ли е – времето ще покаже.
Как обаче виждате Вие, господин Божанов, взаимодействието между двата съвета? Искам да кажете малко повече за основателността на сигнала, или – не знам как да го нарека, искането на КПКОМПИ – как намирате сигнала или уведомлението към Министерския съвет? Защото, доколкото разбирам, това е една от функциите и възможностите, които може да се предоставя на тази Комисията, е, когато тя забелязва в законодателство в поднормативни актове, ако щете, проблеми, които могат да породят корупция, да дава сигнали и да иска промяна в тези нормативни документи. Тя, доколкото знам, отново казвам, за първи път използва това си право, и то точно в този случай. Какво повече можете да ни кажете относно основателността на техния сигнал и какви ще бъдат мерките, предприети от Вашата дирекция – не знам, или от политическото ръководство на Министерството?
Въпроси много и те ще изникват в процеса на работа доста повече. Мисля си, че по някакъв начин ние трябва да правим, ако наистина искаме да развиваме гражданско общество, а пък ние трябва да искаме, защото то друг път няма, трябва да успокояваме хората и да ги убеждаваме, че това, което вършим е нормалното, и да помагаме да се развива този сектор.
Аз Ви благодаря и, ако няма други въпроси, ще Ви дам думата да отговорите до тук, пък, ако възникнат след това други, отново ще Ви дам думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Може ли реплика?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, разбира се.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не знам дали е реплика, но под тази формата, тъй като и Вие засегнахте въпроса за активността в гласуването, представителността и т.н. Аз мисля, че по-същественият въпрос, който трябва да си зададем всички в тази комисия, включително и Общественият въпрос към нея, не е дали е представително гласуването, а дали всички неправителствени организации, които са регистрирани, казахте Вие общо към 50 хиляди, някои, които имат съответно правата за Съвета – около 15 хиляди – реални ли са тези неправителствени организации всъщност? С какво те се занимават, това е друга тема, и тя е много по-съществена, защото дали само ги отчитаме като бройка, или тези граждански организации развиват реална дейност, такава, с каквато са създадени?
Това е много по-дълбок въпрос. Затова само под формата на реплика… Мисля обаче, че може да бъде повод за размисъл нататък.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Господин Божанов, ще се възползвам от правото си на дуплика само с едно изречение. Да, разбира се, абсолютно съм съгласен с това. Това е моят въпрос. В България, в зората на демокрацията след 1989 г., се създадоха – аз имам чувството милиони неправителствени организации. Мога да разказвам много истории в тази посока, но надали е нужно на някого. Като гледам и за какво става на въпрос в страната от 50 хиляди организации, хайде от 15 хиляди организации в обществена полза, колко са активните и колко – как да кажа, плододават някакъв резултат има от дейността им, е трагично. Но това е в момента. Ние нямаме традициите от другите страни, знаете за какво говоря, така че ще се задоволяваме с това, което имаме и ще се чудим представителността да я смятаме от активните организации ли е или от общия им брой. Благодаря Ви.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Във връзка с последната реплика и дуплика – знаем, че до края на тази година изтича преходният срок по Закона за пререгистрация от съдебна към административна агенция по вписванията на юридическите лица с нестопанска цел и, доколкото аз съм чул, това се явява някаква форма на чистилище – да изчистим фантомни организации. Доколко ще се постигне, не съм сигурен. Има високи изисквания за публичност, така че може да се проследи през отчетите къде има реална дейност на дадени организации, но не познавам толкова добре сектора. Може би колегите могат да кажат повече.
По отношение на взаимодействието между двата съвета – няма да съм част от Секретариата на бъдещия съвет. Може би колегите ще кажат как си представят взаимодействието. Специално по въпроса на становището на КПКОМПИ самият едноименен закон на Комисията дава задължения на държавните органи, към които са отправени препоръки от страна на Комисията, да вземат отношение в едномесечен срок да информират Комисията за предприетите мерки. Слава Богу, има възможност да не предприемем всички препоръки и мотивите за това, защото ние сме в много деликатното положение юристконсултите, които защитават законосъобразността на актовете на Министерския съвет, нормативните актове пред Върховния административен съд да казват, че не бива да се излиза от законовата делегация и се въвеждат квоти, каквито не са въведени в Закона, и твърдят, че сто процента едно удължаване на този подзаконов нормативен акт в Правилника на Съвета ще падне във ВАС, което прави невъзможно функционирането на Съвета – институционален срам и скандал. В същото време в становището на Комисията се подкрепя позицията на членовете на работната група в тази посока, така че ще развием аргументи, каквито нашите юристи дават. Ние им вярваме, защото доста години имат опит, имат трайна практика на ВАС. Виждам, че господин Зарков като юрист потвърждава, взима отношение без да казва нищо повече.
Предвид твърденията на Комисията за размера на финансиране – ние знаем каква е истината, но ще поискаме официално становище на Министерството на финансите и ще го изпратим на Комисията.
Това, което е много интересно, е критиката към разпоредбите, които се съдържат в Правилника относно конфликта на интереси и свързани лица. Аз прегледах Правилника, там има според мен сравнително добри разпоредби за свързани лица. Може би Комисията има намерение да предложи, ние ще поискаме съдействие все пак, в нея има някаква компетентност, правила за установяване самоотвод при конфликт на интереси, за да допълним Правилника. Няма никаква пречка да се съобразим с това нещо в бъдеще, още повече Съветът няма да започне да работи в други ден – имаме поне две, три седмици да си взаимодействаме с Комисията в тази посока. Това е.
Ще установим една кореспонденция с тях. Надяваме се да бъдат конструктивни и да дадат предложения за нови разпоредби в Правилника не само по темата свързани лица, а и процедури за конфликт на интереси. По-скоро ние преди време си представяхме, че се прилагат общите принципи и правила от общия закон. Очевидно, ще трябва да бъдат разписани в този правилник. Не мисля, че ще се бавим, още повече те ще бъдат особено важни, когато съществените решения на Комисията започнат да се взимат, а пък евентуално това, когато е свързано с разпределението на ресурс.
Има обща разпоредба в Закона – в чл. 4, която забранява, свързани лица, членове на Комисията, юридически лица да участват с проекти. Дали не беше обратното – че те могат да участват с проекти, но трябва да си направят самоотвод като член на Комисията, това може би на законно ниво в бъдеще трябва да се решава. Явно и по подзаконовата нормативна уредба, която сме създали, трябва да се поработи с Комисията. Това мога да отговоря.
Подхождаме много сериозно. Това е сериозен орган, обединява политиките по антикорупция и конфликт на интереси и ще подходим доста институционално и коректно с тях, ще си дадем аргументите в една или друга посока и чакаме от тях да ни подадат ръка, без да се бавим.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, господин Божанов, един допълнителен въпрос. Определиха ли представители на всяка организация в Гражданския съвет, стартира ли работата, има ли първо заседание, докъде са стигнали, как виждате до края на годината в хоризонт дейността на този граждански съвет, въпреки че казахте, че не участвате в Секретариата на Съвета, но все пак някой трябва да ги знае тези неща и да ги отговори?
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Секретариат има. За Съвета е необходимо да се прие решение на Министерския съвет с персоналния състав – списък от физически лица, които представляват НПО-тата… (Шум и реплики.) Не е съставен, защото класираната на 13-то място организация пропусна нормативно-определения срок, за да подаде своя представител, беше декласирана – закъсняха с няколко работни дни, но нямаше как да не спазим нормативния акт, Секретариатът по-скоро се отъждествява и говоря от тяхно име, беше поканен на следващата организация, която вчера към края на деня си представи името на представляващия ги, така че пълният списък от физически лица е готов за подготовка на решение на Министерския съвет. Може би ще задържим, само докато приключим нашата кореспонденция с Комисията по противодействие на корупцията, защото има някаква смущаваща неяснота критиките по отношение начина на съставяне дали според тях опорочават избора, или имат предвид да се подобни занапред нормативната уредба. Надявам се да ни отговорят бързо, за да не бавим повече процедурата. Това е, което има да се заяви като стъпки оттук нататък.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
От Обществения съвет нещо да кажете – ако искате, разбира се, за взаимодействието между двете комисии и така нататък?
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря Ви.
Аз няма да коментирам повече процедурата. Ще е чудо, честно казано, ако наистина до края на мандата на това правителство се формира Съветът.
Исках обаче да спомена нещо, което – понеже и госпожа Дамянова насочи към темите, които са важни. Съветът не е самоцел. То е важно как се грижим за средата. Организацията, която аз представлявам – Български център за нестопанско право, нашата мисия е средата за другите граждански организации и за нас е приоритет и в този съвет, който може би ще се създаде, и в Обществения съвет към Комисията, да се започне много по-активно работа в областта на дигиталната демокрация. Защото си дадохме сметка, че имаме много повече механизми за публичност и прозрачност, които можем да използваме тогава, когато имаме диалог, обмен или възможност на гражданите да заявяват своите предложения тогава, когато са извън онлайн средата. Но сега и кризата с COVID-19 ни показа, че трябва да се погрижим много добре и за тази среда и да сме заложили всички демократични принципи, които да държат дискусията равнопоставена, открита, публична и да не се спекулира. Сами виждаме, че проблемът не е просто, че някой казва нещо невярно. Проблемът става голям тогава, когато от това се генерират политически процеси или деструктивни процеси на противопоставяне и нарушаване на права на други общности. В този смисъл ние вярваме в това, че е приоритетна тема, по която трябва да се работи, включително и на тази комисия ще представим конкретни предложения. Тук, разбира се, е законодателната власт – тя може само с този инструмент да борави, така че да гарантираме, че в бъдеще онлайн средата е толкова сигурна, колкото и другата среда за правата и свободите на гражданите.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Таралежкова, имате думата.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Искам само да допълня конкретно въпроса ви: как виждаме взаимодействието между двата съвета. Аз не мисля, че те се припокриват, напротив, това са съвсем различни функции. Това, което очакваме – говоря като представител на Обществения съвет тук, е наистина да се сформира, да започне да работи. Едно от първите неща, които стоят пред членовете на Съвета, е да разпише нова стратегия, защото господин Зарков спомена за стратегията – тя отдавна е с изтекъл срок, и много от нещата са изпълнение, други не, може би не са актуални, тоест едно от най-важните неща е в момента да се изработи една нова стратегия за подкрепа и развитие на гражданското общество. Ние много се надяваме, че ще бъдем въвлечени и в разписването, и в изпълнението на тази стратегия. Единият съвет ще работи от едната страна, а другият съвет ще работи със законодателната власт. Мисля, че е много важно взаимодействието и симбиозата между тези два съвета. Те трябва да си взаимодействат, в никакъв случай да не си противодействат. Аз съм убедена в това.
Надявам се да преодолеем, по-скоро да подминем този тип кампании без да отговаряме с крясъци на крясъците. Това е и причината ние да не отговаряме в медиите на всички тези нападки, защото знаем, че те са плод на малка група от хора, които го правят съвсем злонамерено, което вреди не само на гражданските организации, а и на гражданското общество и демократичните ценности въобще в България. Те тръгват от едно ниво и стигат на много по-високо. Ние сме само едно стъпало от цялата тази кампания. Вярвам, че двата съвета ще си взаимодействат, ще се допълват и взаимно ще си помагат за това да има повече активни, градивни граждански организации и силно гражданско общество. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Само с едно уточнение, че аз като казах препокриване нямах предвид припокриване на функциите, а припокриване на представителността. Това имах предвид, че едни и същи организации ще участват и в единия съвет, и в другия в по-голямата си част, като, разбира се, нашият обществен съвет е многоброен, а оттатък е съвсем ограничен, но ще го има това препокриване и аз също като Крум Зарков не съм погледнал персонално състава на Съвета за развитие на гражданско общество, но съм сигурен, че поне едно 50 – 60%, да не кажа 100, ще бъдат едни и същи членовете на двата съвета.
Ще видим, времето ще покаже как ще работят и взаимодействат, но Ви благодаря за мнението.
Колеги, имате думата по тази точка.
Ако няма какво повече да си кажем, да благодарим на господин Божанов. Той да ни благодари, че бяхме благосклонни към него още веднъж.
КРАСИМИР БОЖАНОВ: Искрено съм благодарен. Бях подготвен за много повече.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И да предадете на министър Дончев, че Комисията не е толкова страшна и да заповяда. Благодаря Ви.
Закривам дебата по тази точка.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Искам да Ви уведомя, че в Комисията са получени становища на неправителствени организации против Проектозакон, № 054-01-29 от 14 април 2020 г. за отлагане влизането в сила на Закона за социалните услуги. Тези становища – осем на брой, са изпратени по електронните пощи. Получават се и много становища „за” и „против” отлагането, така че моля – пратени са за сведения по-скоро тези становища и предполагам, че сте получили и много други, така че имайте ги предвид, когато формирате мнение по предстоящото гласуване по Закона за социалните услуги, който мина на първо гласуване в Комисията по труда, социалната и демографската политика, и може би съвсем скоро ще влезе в Народното събрание. Пък ако не влезе в пленарната зала на Народното събрание, Законът сигурно ще влезе в сила от 1 юли 2020 г.
Това имах да Ви информирам в точка „Разни”.
Ако някой друг, включително и от гостите, иска да каже нещо по въпроса, моля, заповядайте. Няма.
Закривам дебата по точка „Разни”.
Закривам и заседанието поради изчерпване на дневния ред.
Благодаря Ви.

(закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ГЬОКОВ