---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
___________________________________________________________

П Р О Т О К О Л
№ 36

На 23 юли 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“, № ПГ 039-01-10, внесена на 05.06.2020 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“, № ПГ-039-01-10, внесена на 05.06.2020 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
2. Има ли други предложения към дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Има други комисии които чакат членовете на тази да отидат да работят и там, така че нека да пазим тишина и малко по-бързо да свършим нашето заседание.
На заседанието на Комисията присъства госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването, която по стечение на обстоятелствата днес има рожден ден, за което черпи. (Председателят поднася букет с цветя на госпожа Жени Начева, ръкопляскания.)
На заседанието присъстват представителите на Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“: госпожа Мария Брестничка – председател на инициативния комитет на Националната инициатива, Петкана Бакалова и Надежда Цекулова –членове на комитета; представителите на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите – госпожа Ива Таралежкова и госпожа Красимира Величкова. Освен това са поканени и всички членове на Комисията по здравеопазването и виждам, че са се отзовали професор Георги Михайлов, доктор Тасков, Анна Славова, доктор Ибришимов, доктор Георги Йорданов, а доктор Дариткова е член на нашата комисията. Списъкът на присъстващите ще бъде неразделна част от протокола на заседанието.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „ЗА ИСТИНСКА ДЕТСКА БОЛНИЦА“, № ПГ-039-01-10, ВНЕСЕНА НА 05.06.2020 Г. ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА.
Подписката е внесена от г-жа Мария Брестничка – председател на инициативния комитет на Националната гражданска инициатива, като подписката е разпределена на нашата комисия от председателя на Народното събрание. За Ваша информация тя е разпределена на още две постоянни комисии – Комисията по здравеопазването и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.Сега ще си позволя няколко встъпителни думи. Строежът на Националната детска болница е един стратегически за българското здравеопазване въпрос. Идеята за такава болница е от няколко десетилетия, тоест от преди 40 г. е започнал строежът на 13-етажната сграда в двора на Александровска болница, а след това скелето е изоставено недовършено и без да бъде консервирано. Необходимостта от Национална детска болница отново е на дневен ред. Първоначалното намерение на управляващите е Детската болница да бъде поместена в сградата на болница „Лозенец“ – така наречената Правителствена болница, и да събере под един покрив разпръснатите 17 детски клиники, които са в други столични болници. Тази идея провокира реакция от страна на академичния състав и ръководството на Софийския университет, а педиатричната общност изрази опасенията си, че болница „Лозенец“ няма този капацитет.
Ще припомня, че Правителствената болница беше предоставена и премина към структурите на Софийския университет и медицинския факултет, а правителството и Министерството на здравеопазването се насочиха към варианта за строеж на детска болница в комплекса на Александровска болница, като се ползва недовършеният строеж. Плановете на Министерството на здравеопазването предвиждаха на площ от 45 хил. кв. метра върху старото скеле да се изгради бъдещата педиатрия, която да разполага с 350 – 400 легла, и в нея да влязат съществуващите в другите болници детски клиники и отделения. Това предизвиква сериозни обществени реакции, провокира редица срещи и инициативи.
Има и ново развитие по темата – с разпореждане на Министерския съвет от 15 юли 2020 г. се учредява „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД. Министерският съвет с това си разпореждане учредява еднолично акционерно дружество с държавно участие, в капитала на което има 100 млн. лв.
Въпреки многогодишните битки около Националната детска болница и безспорната нужда от такава, то към момента няма единодушие за нейното строителство – кога, къде, как, защо и всякакви други въпроси, а и няма да бъде постигнато лесно. Днес в Комисията ще разгледаме подписката на Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“, подкрепена с подписите на над 6000 българи.
Позволете ми да дам думата на госпожа Мария Брестничка –председател на Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“, която да представи инициативата и произтичащите от нея искания. Заповядайте, госпожо Брестничка.
МАРИЯ БРЕСТНИЧКА: Уважаеми господин Гьоков, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Начева, много сме щастливи, че гражданската инициатива стигна до Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите и други комисии в Народното събрание.
За нас е изключително важно тази инициатива да бъде двигател, старт и мотив за правилните решения, да бъдат взети бързо и ефективно за Националната детска болница, а и в смисъл за най-добрия интерес на децата. Вярвам, че всички сте се запознали със самата гражданска инициатива. Тя е резултат от забавянето с повече от 18 месеца, както и липсата на ясен план за изграждането на детската болница.
Бих искала да кажа, че Детската болница не е просто един строеж и не е една сграда, а детската болница е концепция и цялостно разбиране за детското здравеопазване в България, за което мисля, че всички ние дължим много. В плана, който беше предложен за строежа, ние като граждани, архитекти, лекари и граждански организации видяхме изключително много пропуски. На първо място е липсата на цялостен анализ, върху който да стъпи създаването на детската болница, начина, по който бива избиран изпълнителят на самия строеж, и не по-малко важно е общественото участие, което се наложи след забавянето с тези 18 месеца. Липсата на цялостен анализ, липсата на концепция за управление на болницата, както казах – тя не е само сграда, наложи изпращането на писмо, подкрепено от над 12 хиляди граждани на Министерството на здравеопазването, след това петиция, провокирана от подписването на договора за обществената поръчка, въпреки недоволството на хиляди граждани, която беше подкрепена от над 18 хиляди души. Не на последно място е настоящата гражданска инициатива, която днес разглеждаме – държа да отбележа, в условията на извънредно положение и при спазването на карантина, събра над 6 хиляди подписа с лични данни.
Въпросът е изключително належащ, изключително горещ, защото детската болница е мечта на над 40 години и нямаме право да я забавяме повече. Това, върху което днес бихме искали да обърнем особено внимание, е нуждата от създаване на обществен съвет, който да гарантира, че този процес се случва по прозрачен начин и по начин, който позволява граждански контрол, защото болницата е преди всичко за децата, но тя е и резултат от средствата на данъкоплатците. Тя е и структура, която трябва да се грижи за родителите и не на последно място трябва да бъде създадена с най-добрата професионална експертиза на архитектите, лекарите и всички ние като общество да имаме споразумение и общо разбиране за тази болница, а и това трябва да стане бързо.
Сега бих искал да помоля Надежда Цекулова да каже няколко думи по отношение на някои от точките на инициативата.
НАДЕЖДА ЦЕКУЛОВА: Уважаеми господин Гьоков, уважаеми народни представители, госпожа Начева! Благодаря ви за времето, което ни отделихте и за това, че приоритизирате този въпрос.
Всъщност моята роля тук е да обърна внимание върху въпроса, че за нас, както и за цялото общество, Националната детска болница не е само сграда, а е символ на детското здравеопазване, което ние бихме искали да изградим и което бихме искали да видим получено – не само заради децата, които днес са деца, а заради това, че утре те ще станат възрастни. За да илюстрирам за какво говоря, извадих няколко цифри в последните минути. По данни на Евростат от 2018 г. България е на второ място в Европейския съюз по детска смъртност, като говорим за деца до една година, тоест с 5,8 смъртни случая на деца до една година. Първи са съседите ни от Румъния, а ние сме на второ място. Факт е, че цифрите по отношение на детската смъртност се движат надолу през последните десет години, но е по-скоро факт на общото повишаване на благосъстоянието в държавата ни и благодарение на цивилизационния избор, който тя направи, а не на приоритетното и целенасочено действие в посоката на развитие на детското здравеопазване.
Когато говорим за бъдещата Национална детска болница, ние искаме да я поставим в центъра на един разговор, в рамките на който да променим цялостното отношение към детското здравеопазване. На първо място смятаме, че за да бъде тази Национална детска болница истински ефективна и да може да обслужва нуждите, за които е създадена, което директно резонира в правомощията на Народното събрание, то тя трябва да бъде включена в лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. В закона са изброени тези лечебни заведения, за които отговорност носи държавата и които имат специфичен статут, а не са търговски дружества и не се финансират единствено по реда на Закона за здравното осигуряване.
Националната детска болница би трябвало да концентрира в себе си кадрови и научен потенциал. Професор Михайлов, това изисква от страна на Народното събрание да се упражни специфичен контрол върху работата на Министерството на здравеопазването по отношение на създаването на подзаконовите нормативни актове. В това число попада Наредбата за специализациите, която определя начина, по който се формират специалистите в тая държава, тоест в конкретика говорим за педиатрите. По отношение на количеството на педиатрите в държавата все още можем да говорим с относително спокойствие и за тези, които работят на територията на страната, но, за съжаление, тяхната средна възраст непрекъснато се увеличава и има реален риск скоро достъпът до специализирана педиатрична помощ много рязко да се влоши значимо.
Друго нещо, което трябва да се случи, е тази Национална детска болница да може да създава наука, тоест да се осигури възможност лекарите да имат център за проучвания, да имат достъп до най-модерните и най-нови научни достижения в световната медицина по отношение на педиатричната грижа.
Следващото нещо, което трябва да се осигури, е бърз и сравнително безпрепятствен достъп до лекарствени продукти, които са необходими за лечението на деца и които невинаги са включени в позитивната листа на лекарствата, които се финансират от здравната каса. Понякога процедурите са много бавни или напълно нефункционални и поради тази причина много деца остават без достъп до лечение, а техните лекари, за да ги лекуват, са принудени да внасят лекарства буквално в куфари, което е една процедура, която е нередна и незаконна. Това е нещо, с което всички можем да се съгласим.
Последно, за да не ангажирам твърде много от Вашето време, другото нещо, за което трябва да упражните контрол върху Министерството на здравеопазването, е създаването на базирани на медицината доказателства на алгоритми за лечение, които да бъдат приложени на национално ниво. Това означава, че трябва да има стандарти, по които да се лекува едно определено заболяване, които да се прилагат в повечето лечебни заведения в страната. Тези стандарти трябва да бъдат изготвени своевременно и наистина да са синхронизирани с международните практики и ръководствата за най-добра грижа на международните професионални организации.
Бих искала да ни дадете само още няколко минути, за да може архитект Петкана Бакалова да върне топката в полето на архитектурата и на сградата, за която ние говорим в момента.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Заповядайте.
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Начева! Бих искала в подкрепа на изказванията на моите колеги от инициативата да кажа, че пряко в правомощията на Народното събрание е не само Закона за лечебните заведения.
В преговорите, които започнахме с правителството, ни беше обърнато внимание, че общественият съвет, на който ние много държим, може да има контролни функции. Все пак това са парите на данъкоплатците, но ни се обясни, че в момента законодателството няма механизъм, по който гражданите могат ефективно да участват, да упражняват контрол при разходване на средства и при законодателни инициативи. В този смисъл в правомощията на Народното събрание е да предприеме съответните законови промени, за да може да бъде гарантирано участието и контролът на гражданите при разходването на средствата. Ние бихме могли, разбира се, да дадем конкретни предложения както в Закона за лечебните заведения, в Закона за здравето, така и за участието на гражданите.
По отношение на сградата много добре знаем, че Народното събрание няма преки правомощия, но би могло да осъществява парламентарен контрол по отношение на самите процеси по създаване на сградата. Факт е, че качествената архитектура се създава при няколко условия.
Необходимостта от качествено здание означава да е ясно какво трябва да се построи и да са зададени стандарти за най-високо качество на сградата – нещо, което липсваше към поръчката на Министерството на здравеопазването. В момента ни се предлага изпълнителят строителят да създаде зданието, тоест той ще определи качеството на сградата и ще определи тези стандарти сам, а няма да му бъдат поставени от експертите или от обществото.
Второ, настояваме да се състезават различни идеи. Един архитект не може да направи 200 варианта на една сграда, но 200 архитекти могат. Най-добрите резултати се получават след открити международни архитектурни конкурси, проведени така, че да има много участници, а не да са организирани по начин, по който архитектите де не искат да участват, защото или няма финансиране достатъчно, или няма време достатъчно, или не са получили съответната информация. В този смисъл категорично считаме, че новата сграда – за което благодарим пряко на министър-председателя, че се ангажира да има нова сграда и не искам да коментирам изобщо стария строеж, следва да бъде създадена с качествени процедури, за да получим качествен резултат.
Трето, за да имаме качествена сграда и въобще да получим качествена сграда, трябва да имаме достатъчно финансиране. Сумата, която има в момента, никой от нас не знае дали ще бъде достатъчна за едно качествено финансиране и за качествена сграда, защото няма задание и защото няма проект. На практика оттук нататък всички, които пишат заданието и които правят проекта, трябва да съобразят с лимита на договора от 100 милиона.
Може да окаже, че тази площ от 47 хил. квадратни метра не е достатъчна, защото тя беше лимитирана от черупката на стария строеж. Ако имаме нужда от още 5 хил. квадратни метра, как ще ги получим и кой ще ги финансира?! В този смисъл считаме, че по отношение на изграждането на сградата трябва да има много ясен парламентарен контрол.
И още нещо – това е дългосрочен процес, а създаването на тази болница като институция и като сграда неизбежно ще стъпи в следващия парламент и следващите правителства. Това е един процес от около четири-пет години, което означава, че бихме искали Народното събрание да приеме едно стратегическо решение, с което да определи параметрите на бъдещата Национална детска болница, чакана 40 г., на базата на това решение последващите институции, правителства и Народно събрание да се съобразяват и да изпълняват този ангажимент на държавата. Ние искаме държавата в лицето на Народното събрание и на Министерския съвет да поема ангажимента за създаването на истинска детска болница във всичките й инспекции. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Ще дам думата на госпожа Начева, за да изкаже становището на Министерството на здравеопазването относно инициативата.
Заповядайте, госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, представители на Националната инициатива.
За нас, Министерството на здравеопазването детското здравеопазване и проблемите, свързани с детското здравеопазване, са приоритет. Мисля, че по този въпрос никога няма разминаване в позициите и вие много точно очертахте предисторията. Няма да губя Вашето време отново да преразказвам откъде сме тръгнали и докъде сме стигнали, но това, което чух от изказванията на представителите на гражданската инициатива, с които ние напоследък се срещаме често и работим заедно, са двете неща, по които нямаме абсолютно никакви спорове, а мисля, че и по останалите.
Първото нещо е свързано с това, че трябва да има устойчивост на този проект, което е безспорен факт и независимо от това кой ще го изпълнява, тъй като наистина е средносрочен проект и няма да приключи за ден-два или за няколко месеца, започвайки го в даден момент във времето, както сме направили, то той ще продължи до неговото финализиране и до видимия краен резултат, а именно Детска болница за децата на София и на цялата страна.
Другият момент, около който нямаме абсолютно никакви разминавания и на който също много държим, е свързан с контрола върху средствата и върху изпълнението на целия процес по строителството, изграждането и проектирането на Детската болница.
Разбира се, това е на проект с национално значение и Министерският съвет прие решение преди около две-три седмици в тази посока. С това ние наистина заявяваме, че колкото повече обществен контрол има върху това как се разходват средствата и как преминава всеки един етап от строителството, толкова по-добре за всички нас! Никой няма нужда от притеснение или съмнение относно нито един от етапите на изпълнение и изграждане на Детската болница.
Наистина стартирахме този процес, тръгвайки от една идея за едно място, преминахме през друга идея и друго място. Съпътстваха ни тези решения, които взимахме, с редица проблеми в детското здравеопазване и в частност в София.
Факт е, че в момента децата на София се лекуват по различни заболявания и профили на медицината в различни лечебни заведения. Децата от другите райони на страната също се приемат в София, лекуват се, хоспитализират се и се наблюдават. Ние искахме наистина максимално бързо и необратимо да дадем началото на проект, който ще даде възможност децата на едно място да получат качествена медицинска и достъпна помощ. Това е с ясната визия, че не си представяме бъдещата Детска болница във вида, в който в момента е организирано детското здравеопазване, а в контекста на един много комплексен проект, който включва наблюдение в сферата на доболничната помощ и в сферата на активното лечение, а след това и в областта на долекуването и грижите за деца – дневен център за престой на децата, място за родителите, място за близка връзка до съседните лечебни заведения, които са за активно лечение, място за възрастните, за да може да има бърз достъп при необходимост точно до това място и до други лечебни заведения. Знаете, че мястото е избрано така, че да дава достъпност и комплексност на медицинската помощ не само за децата, но и за техните родители или за консултации с медицинските специалисти в редица области.
Изграждането на проекта има два аспекта: единият е свързан със строителството и проектирането на самото лечебно заведение, а другият проект е свързан с политиката по реализиране на детското здравеопазване. От гледна точка на строителството и реализирането на самия проект за лечебното заведение и при срещи с представители на гражданската инициатива се уточнихме в краткосрочен план – още следващата седмица, да направим среща, на която да представим както анализа за детското здравеопазване на базата, на който сме създали проекта за изграждане на детска болница и е организиран целият търг в неговото изпълнение, така и да представим визията на изпълнителя, което е съгласувано с нас.
Министерството на здравеопазването има ключови и водещи експерти в областта на педиатрията по различни профилни специалности, които ръководят в момента редица клиники в София и извън София, и са с педиатрична насоченост, за да представим проекта и как ние виждаме детската болница. Ние трябва да представим как виждаме болницата като етажи, като вид дейности, като брой легла, като специалности, които може да се осъществяват, защото понякога имам усещането, че коментираме че има определени недостатъци или предимства в дадени сфери, без всички ние да знаем каква е визията за това и как си представяме бъдещата Детска болница.
След като направим тази среща, си мисля, че нещата ще се изяснят малко повече. Тогава ще можем да проведем конкретен дебат и разговор по това дали сме пропуснали определена специалност или определена дейност, дали има нужда от нея или няма нужда от нея. Как си представяме нейното осигуряване? Дали организацията на самите клиники и отделения е направена така, че тя ще удовлетворява съвременните медицински стандарти за лечение на деца? Всички тези въпроси мисля, че ще могат да бъдат обсъдени конкретно, когато говорим за конкретните отделения и начина, по който те се изграждат. Тъй като на срещата, която имахме с представителите на гражданската инициатива, присъстваха и представители на фирмата изпълнител, те декларираха пред нас, че са съгласни също на принципа на международен конкурс или – не съм много компетентна в терминологията, за което моля да ме извините.
На този принцип ще се допитаме и до международни архитектурни проектантски бюра и компании, които също да дадат своя принос в това имаме ли пропуски и как може да се подобри проектът, на базата на който ще се изгражда самата Детска болница. Мисля, че диалогът ни продължава и мога да кажа, че на този етап, поне моето усещане е такова, имам оптимистични очаквания за това, че може да постигнем съгласие по преимуществата и недостатъците на организацията на бъдещата детска болница.
Вторият момент, който се поставя, е свързан с Обществения съвет. По това ние ще работим с гражданската инициатива от гледна точка на структурата, съдържанието, обхвата, дейностите на Обществения съвет. Подчертавам, че нашето най-голямо желание, а именно заради устойчивостта на този проект и неговото значение, е на всеки етап от неговото изпълнение Общественият съвет да приема работата по изграждането на болницата, да участва в дебата по нейното изграждане, да контролира екипа на Министерството на здравеопазването и всички, които изграждат този проект, както и ние да информираме Народното събрание, като представители на Министерството за напредъка, за работата по този проект.
Извън Обществения съвет и самото изграждане на болницата, редица въпроси се поставят, свързани с детското здравеопазване, законодателството, нормативната уредба, стандартите. Мисля, че приоритетите на Министерството на здравеопазването – тук се чувствам по-спокойна, защото има представители на Здравната комисия и пред тях често докладваме различни проблеми, както и по този въпрос, са не само в областта на детското здравеопазване, но те са ангажимент на Министерството – медицинските стандарти, правилата за поведение, лечението, политиката по специализация на кадрите, като трябва да са обект във всички профилни медицински специалности.
Редица дейности сме предприели за специализация на кадрите, без да правя отчет, в това число и педиатрите. Народните представители от Здравната комисия знаят – докладвали сме пред тях тези въпроси. Може би представителите на гражданската инициатива не са запознати с приемането на нормативните промени, на законови промени от народните представители, за което сме им благодарни, но се въведе изискване да има нови медицински стандарти по всички специалности. Те скоро ще бъдат факт.
Представителите на Българския лекарски съюз, на Фармацевтичния съюз и специалистите по здравни грижи подготвят правила за добра медицинска практика, в това число и в сферата на педиатрията, които ще адаптират най-добрите европейски и световни стандарти, тоест политиката в областта на детското здравеопазване е част от всички останали дейности. Каквито и стъпки да предприемем, те практически са обект на обществено обсъждане и са в хода на съгласуването на всеки нормативен акт, обект са на дебати с пациентски организации и с граждански инициативи като Вашата – с Народното събрание и с Министерския съвет.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Начева.
Сега, само ще Ви съобщя, че има становище на Обществения съвет към нашата комисия. (Реплики извън микрофона.)
Аз ще наруша малко реда, ще дам думата на лекарите, които сме поканили, защото след броени минути ще започне Комисията по здравеопазването и тогава ще дам думата на госпожа Таралежкова, за да представи становището на Обществения съвет по гражданска инициатива.
Сега давам думата на професор Михайлов.
Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Може би повече букети трябваше да има в началото, освен този за уважаемата госпожа Начева, защото много тържествено започна заседанието.
Моето лично мнение като педиатър с повече от 35-годишна практика и като един от тези, които напуснаха Медицинска академия заради строежа, който започваше тогава и който така и не се завърши, е, че това не е 40-годишна мечта, а е 40-годишен резил за българската нация! Ще се опитам да коригирам представителите…
Тържествените приказки, които се изказаха от много страни затова, че всичко е наред, че ние всички ще напреднем мишци – не искам да цитирам пролетарски поети тук, как всичко това ще стане в светлото бъдеще, но не се знае точно кога, защото се говори за международни конкурси и за какво ли не още, ме карат да бъда съвсем ясен и точен пред Вас като педиатър, като човек, който е преживял съдбата на тези деца през тези 40 г. и ги е лекувал от най-страшните заболявания, за да Ви кажа истините какви са. А пък Вие като народни представители и уважаемите представители на Инициативата ще си направите сметката къде са тръгнали, какви са нещата, които трябва да се случват и за колко време.
Истините са няколко. Това, в което съвпадат позициите и на Министерството, и на почитаемия Инициативен комитет са няколко неща, но има много неща, по които те не съвпадат.
Отново беше създадено в средата на месец юли Търговско дружество за строеж на Националната детска болница, а в Управителния съвет има един лекар, доколкото аз знам – от една специалност, няма да коментирам кой е той, това няма значение, а е факт, че нещата отново тръгват по един механизъм. Освен това искам да кажа на почитаемите членове на Инициативния комитет, че този скандал се повтаря в България за втори път. Преди 15 години – Вие сте млади хора и Вие не помните, имаше същия скандал в парламента за същата детска болница, който завърши по същия безобразен начин, само че болницата не се построи.
Този път аз Ви гарантирам, че болница ще се построи, независимо от това какви ще бъдат взаимодействията между Вашия инициативен комитет и Министерството – позитивни или негативни, но трябва да се спазват няколко неща. Аз съм се срещал с някои от Вашите представители извън залата и мога да споделя какви са те, за да не губя времето, защото толкова много изказвания имаше, толкова думи се казаха, че аз не искам да губя времето на почитаемата комисия.
Първото нещо, което трябва да се случи, е, да се разбере, че начинът, по който е направен инженеринговият проект, е абсолютно неудачен. Той не създава възможност за контрол на строителството и трябва да бъде променен, независимо от това какво ще коства – разваляне на договора, дали ще си прекара цял живот някой от администраторите в съдебните зали, както той се кълнеше, че трябва да направи? Това го казаха всички представители на инженерната, архитектурна и административна мисъл, които участват в строителството, че подобен проект е абсолютно неудачен за национална сграда с национално значение, каквато е бъдещата детска болница.
Второто нещо: аз не мога да кажа сега дали трябва да се прави международен конкурс или не. Това безспорно е една много интересна идея, само че ние сме забавили с 40 години строежа на тази болница, и ако се впуснем в такива помпозни международни конкурси, може да не свършим до 2024 г. Детската болница. Това е вече, разбира се, по преценка на професионалистите – в какъв обем, в какъв срок може да се направи този конкурс.
И третото нещо, е: той трябва да се опре – в България слава богу, имаме и архитекти, имаме и педиатри с опит, на един колектив от хора, които да подпомогнат Министерството, което да не си затваря очите за всички тези проблеми, които съществуват в момента, за които вече казах, че този начин на проектиране и изпълнение е порочен. Аз ще Ви кажа като онкохематолог, че преживяемостта на деца с левкемия преди 40 години беше 2%, уважаеми дами и господа, а сега е над 60%, тоест толкова са се променили изискванията към педиатрията.
Тук има още един човек със специалност педиатрия, предполагам, че той ще ме подкрепи в това отношение. Той въобще не може да слага този 40-годишен проект и да се опитва тук година и половина с какви ли не благи думи и с ирония към нас да казва, че този парализиран, изоставен, буренясал, наводнен строеж може да бъде укрепен по някакъв начин и да стане съвременен. Това е срам да се говори в залата, та камо ли в залата на парламента! И се говореше с апломб и с ирония пред Комисията! Когато тези достойни момичета успяха най-накрая да стигнат с толкова много подписа от това да се срути тази вредна илюзия за нацията, абсолютно вредна илюзия, то сега да не се втурнем всички да усложним още повече проекта, да тръгнем във всичките му детайли да го изчистваме и да го направим един идеален проект, защото аз чух идеи за това, че ще бъде болницата по чл. 5.
Искам да Ви кажа, че тази педиатрична болница не е по-различна от другите детски болници в страната, които също не заслужават да бъдат търговски дружества и другите детски клиники. Цялата тази история с търговски дружества е едно безобразие, което съм сигурен, че скоро ще свърши – не знам с цената на какво, но ще свърши. Така че, когато се правят предложения, независимо че те са много полза на тези деца, но децата на България няма да се лекуват единствено в тази Детска болница, и нека да го знаете това нещо. Аз ако Ви кажа каква е смъртността в Ямбол, ще Ви се изправят косите. Тя е пет-шест пъти по-висока от тази, която Вие цитирате. Тя е пет-шест пъти по-висока и това сме го казвали на официални форуми. (Шум и реплики.)
Да, така е, доктор Дариткова. Е, дали е 2018 или е 2017 г., няма да влизаме в тези спорове и сме ги чували. Истината е, че детското здравеопазване е в катастрофално състояние, кадровият му ресурс е в катастрофално състояние и неговите ресурси са в катастрофално състояние, защото от години няма печалба поради модела, който сте наложили за управление в здравеопазването, тоест с търговските дружества. Я погледнете всички болници, които са на печалба, имат ли детски отделения?! Нямат, доктор Дариткова, така че не ме апострофирайте, ако обичате! Това съм го изстрадал през годините, знам какво представлява този модел на управление и финансиране в здравеопазването.
Затова, за да не бъда многословен мога само да поздравя инициативата, да й пожелая успех. Внимавайте да не Ви подведат, тъй като с това търговско дружество се тръгва вече по една наклонена плоскост, в която нещата няма да бъдат благоприятни в никой случай. Ние говорим, че няма да бъде търговията в полза на детското здравеопазване, а започваме с търговското дружество. Пак повтарям, това са данните, които съм получил – има един-единствен лекар, а това е немислимо. Искам да Ви предупредя, че наистина има много интереси в медицината в момента, които са много, за съжаление, грозни – свързано е с допиране до бизнеса, и действително ще бъде трудно да се обединят всички важни детски звена в една сграда. Това няма да е лесен процес и ще се вадят от девет кладенеца вода.
Аз тук не разполагам с аудиторията, която може да ме разбере професионално, за да мога да развия този въпрос, но мога да го споделя с Вас като инициатива, понеже се интересувате много достойно от този проблем. Ако искате наистина да помогнете, трябва да го знаете, че това също ще бъде един проблем. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, професор Михайлов.
Сега ще дам думата на другите лекари, които искат да се изкажат.
Доцент Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами от обществените организации! Аз за разлика от професор Михайлов съм песимист, тоест дали ще имаме нова детска болница. Все ми се струва, че колегите от Варна, Пловдив, Бургас може би ще имат по-рано детски болници, отколкото в София.
Впечатлен съм от Вашата енергия и желание, обаче във Вашите изказвания Вие ни поставяте една доста трудна задача, ако реализираме това, което искате, ние трябва да променим около десетина закона в Народното събрание, които са основополагащи закони. Именно поради наличието на тези закони, Министерството на здравеопазването не може да има други пътища за реализация, защото трябва да върви в сега съществуващите закони, приети от Народното събрание. Безспорно идеята изглежда много благородна, тоест Общественият съвет да координира харченето на парите и така нататък, обаче има един термин, който значи отговорност. Ако има неблагополучия, кой ще носи отговорността – Общественият съвет, търговското дружество, Министерството на здравеопазването?
Понастоящем може би знаете, че най-големият корупционен скандал в Европа е за детската болница в Ирландия, която е достигнала на стойност два милиарда паунда. Тези 100 млн. лв. няма да стигнат до никъде и неслучайно Министерството на здравеопазването е предвидило още около 100 милиона и мисля, че са от европейските фондове за апаратура, ако не се лъжа. Вероятно няма да стигнат. С Вашата енергия Вие искате да правите нещо много хубаво, но Вие преплитате състоянието на детското здравеопазване в България и конкретната директива, наречена детска болница.
Моето притеснение идва от факта, че ние за две години тичаме по трети коридор, като първо тичахме за Правителствена болница, после за старата сграда, сега започваме да тичаме по нов коридор и сякаш Вие не може да приемете идеята, по която да тръгнем. Пътят към рая не е само един! Ние може да използваме много пътища, но трябва да се обединим.
За разлика от много други колеги аз мисля, че Министерството на здравеопазването прави всичко възможно, за да постигне това и неслучайно осигури – мисля, че не са още 100 милиона, но са първите пари, които са достатъчни. Има ли друг механизъм, по който може да реагира Министерството на здравеопазването в тези закони, които сега съществуват? Мисля, че не. Трябва да се променят законите, а то не отговаря за промяната на законите.
Но за да реализираме тази инициатива, трябва да има по-императивни действия. При това състояние на обществото, което е в момента, Вие искате да постигнете нещо, което наистина ще бъде на световно равнище и аз ви пожелавам да стане. Обаче трябва да има достатъчно парламентарна инициатива, от Министерство на здравеопазването, обществена инициатива от Вас и най-важното: колегите педиатри да са съгласни, а на настоящия етап като че ли се разминават тези основни групи. Ние ще Ви помагаме, поне от нашата парламентарна група. Ние сме съгласни и няма защо да ни убеждавате, че трябва да има педиатрична болница. Тя обаче предизвиква много въпроси, които са оперативни въпроси, а не са толкова стратегически, които трябва да бъдат решени, включително и отношението на софийските педиатри към един такъв мастодонт.
Има да са коментират много неща, но Ви благодаря за Вашата инициатива. Трябва да ни бодете постоянно, за да може и ние да работим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на доктор Йорданов.
Давам думата на другия педиатър – доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожо заместник-министър, уважаеми представители на Инициативния комитет! Темата за детското здравеопазване определено предизвиква много емоции, като по същия начин и аз съм изключително пристрастна, защото скоро ще имам 30 години стаж като педиатър.
Аз съм убедена всъщност, че смисълът на работата на педиатрите е не толкова лечебна, колкото подпомагането за израстването на здрави деца. Затова не мога съвсем да се съглася със заключението Ви, че единствено подобряването на благосъстоянието е довело до такова драстично намаляване на детската смъртност, защото, ако гледаме числата през 2009 г. е била 13,3 промила, а през 2018 г. е 5,8 промила. Тук са вплетени усилията на много лекари, на държавата, на институциите, на неправителствения сектор и всичко това наистина трябва да се отчете, защото независимо, че сме сред последните страни в Европа пътят, който е извървян не е лек и е успешен и ще подчертая, че наистина на територията на страната има различия по отношение на детската смъртност.
Няма как с гордост да не изтъкна, че за 2018 г. най-ниска е детската смъртност в Смолянска област, в която работя и аз – 1,5 промила, а след това се нарежда София-област, а най-висока е в Плевен – 11,3 промила, Разград – 10,6 промила. Ямбол не е някъде по средата за 2018 г.
В този смисъл, аз искам да заявя съвсем отговорно, че министър Ананиев ще остане в историята на детското здравеопазване като министърът, който повдигна темата, създаде реалните условия за изграждане на Националната детска болница на ниво Министерски съвет. Стигна се и до реализацията на този проект, който се надявам, че ще бъде тема и задача и на следващите правителства. Най-вероятно в рамките на това управление няма да може да се реализира, но си заслужава да има приемственост в тази инициатива.
Аз вярвам, който и да поеме управлението на държавата след това, че ще се стигне до изграждането на Национална многопрофилна детска болница. Пътят, който е извървян дотук не е лек и настина трябва да се търси съгласие чрез диалог. Факт е, че имаме примери за това, защото Министерството на здравеопазването направи много срещи. Да, вярно е, че имаше някои недостатъчно коректни решения в началото, но те се поправиха и сега смятам, че се върви в правилната посока за изграждане на изцяло нова сграда, която да събере всички детски специалности, които да дадат комплексна грижа на децата в София или в цялата страна, а в същото време това да бъде център, който да бъде полезен за обучението на педиатрите и за структурирането на друг модел на детската помощ.
Няма как да не кажа, че ние вече сме предприели законодателни промени – в чл. 5 от Закона за здравето е написано, че има такава болница към Министерството на здравеопазването, като се предвижда това да е точно детската болница и тя да не е търговско дружество. Това е факт и се случи още миналата година.
Трябва да кажа също и да спомена – да, това, за което и Вие подчертахте, че нямаме стандарти и правила за добра медицинска практика, но е в ход. Това не е задачата на политиците, а е задачата на медицинските специалисти – да ги изработят, защото няма как политиците да напишат тези стандарти и правила, като ние сме създали нормативната рамка.
Искам още нещо да подчертая, което е намерило своето решение по отношение на лечението на децата с редки заболявания и лечението в случаите, когато няма алтернативен медикамент на територията на страната. Променен е чл. 266а в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и той дава възможност в списък представителите на експертните дружества по отделните специалности да се вписват медикаменти, които са необходими за лечението на конкретния пациент, и да не се прави обществена поръчка за набавянето на медикаментите, което по списък, определен от министъра на здравеопазването. Това ускорява процедурата и решава проблемите именно тогава, когато има нужда от спешно прилагане на безалтернативни терапии за деца с различни редки и тежки заболявания.
Смятам наистина, че е много добре да не политизираме темата със стоежа за Детската болница. Да се обединим поне около някоя тема, която е смислена, съществена за България и за децата на България. Няма как да не похваля правителството за това, че се отделиха средства за строежа на нова детска клиника в Пловдив, защото наистина е важно да има Национална многопрофилна детска болница в София, но и децата на Южна България е важно да имат своя университетски център, клиничен, на който може да разчитат в случаите на необходимост от високо специализирана педиатрична грижа. Този проект е в ход и вярвам, че ще се случи преди Софийския, защото там нещата са доста по-напреднали и предполагат малко по-малка инвестиция.
С това, че наистина детското здравеопазване трябва да се изведе като приоритет, аз апелирам към всички по някакъв начин да не неглижираме грижата на българските педиатри, да търсим начин тази професия да заеме своето положение и това в никакъв случай не е свързано само със заплащането, защото българската педиатрия винаги е залагала на това, което кара хората да се занимават с медицина, а именно призванието и усещането за това, че ти се посвещаваш на мисия, която дава смисъл на усилията ти.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря, доктор Дариткова.
Доктор Михайлов, с две думи само.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз не смятам по никакъв начин, че детското здравеопазване се политизира в тази зала, но не бива да се представят нещата, както казват старите писатели: „Да излезем от цялата ситуация в бяло“.
Това, което се случи с Детската болница, е чисто обществена инициатива. Преди две години на обсъждането на бюджета дойдоха представители на педиатричната общност и изобщо на обществеността – не отговаря на истината, че Министерството на здравеопазването е издигнало тази идея.
Второто нещо, което искам да кажа тук, за да бъдем откровени пред истината и политиката на здравеопазването, е: Законът, който се промени – в чл. 266, буква „а“, натовари лечебните заведения да купуват без обществена поръчка, което дава възможност за завишаване на цените на лекарства, които не са в реимбурсионната листа. Това още повече задълбочи проблемите, свързани със здравеопазването, а да не говорим за току-що приетия Закон, в който хората, които имат последна алтернатива, от последния етап на лечение... Така че не искам тук пред гостите да влизаме в такива дебати, много е некрасиво.
Ние трябва да се обединяваме, но когато се обединяваме, трябва да си говорим истината, а не да си говорим неща, които просто замазват положението. Затова този проблем, който в момента дискутираме, трябва да се реши не с дебати, а с много добре премерени оперативни действия в обществен интерес, които са много прозрачни. Действително трябва да се спази интересът на нацията, а не той да бъде сложен встрани и едни пари да бъдат изхарчени, защото това, което даде като пример тук доцент Йорданов, и с това завършвам, е много сериозен въпрос – как една поръчка може да се раздуе и да стане нещо, което непрекъснато да иска все повече и повече, и този край да не дойде. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на професор Михайлов.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Една кратка дуплика – да поясня, че средствата, които са необходими за лечение на деца се набавят от Фонда, отделен в Националната здравноосигурителна каса, преди Фонда за лечение на деца. (Реплика извън микрофона.)
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Грешите!
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ще имате възможност да продължите дебата в Комисията по здравеопазването, професионалния дебат.
На мен ми се ще да дам думата на госпожа Таралежкова, за да представи становището на Обществения съвет, или ако трябва, да чуят лекарите, които са тук и са членове на Комисията, а и госпожа Начева, защото трябва да отидат на другата комисия.
Така че, госпожо Таралежкова, имате думата накратко.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Благодаря, господин Гьоков. Дами и господа, благодаря за това, че наистина отделяте нужното време на тази инициатива.
Аз ще бъда съвсем кратка, тъй като предполагам, че повечето от Вас сте прочели и сте се запознали със становището на Обществения съвет към Комисията, а заседанието се състоя онлайн на 8 юли тази година. След като разгледахме Гражданската инициатива, то абсолютно единодушно – с един глас против, подкрепяме гражданската инициатива, защото считаме, че тя е от ключово обществено значение. Няма да изпадам в повторение на всичко, което се каза относно важността на инициативата.
За нас това, което е важно като обществен съвет към Комисията за взаимодействие с гражданските организации, е, че това е един уникален пример действително за нещо, което се развива покрай инициативата на гражданите, на специалистите, на докторите, на хората, които се занимават с подкрепа на семейства и деца. Това беше един дълъг процес, който завърши всъщност с тази гражданска инициатива, която успя за кратко време да събере голяма подкрепа, за което ги поздравяваме, разбира се.
В този контекст съвсем накратко – Общественият съвет подкрепя исканията на националната инициатива и призовава членовете на Комисията да вземат под внимание поставените искания и да предприемат необходимите действия, за да се осигури ясно и прозрачно управление на процеса от проектиране, създаване и действие на болницата чрез създаване на Обществен съвет, включително ако са необходими допълнителни законови промени, за които ние също ще дадем нашата подкрепа на Обществения съвет.
Добре е да се постави въпрос и към Министерството по отношение на продължаващата липса на анализ. Това все пак е взето преди две-три седмици, а Вие казвате други неща в момента, така че може би вече не е актуална тази препоръка. Действително препоръчваме инициирането на нормативни промени в широка консултация с работещите в педиатричната грижа и въз основа на качествен анализ, който да гарантира възможността за ефективното управление на болницата и планирането на работната сила.
За да завърша, ние считаме, че трябва да се подкрепи много сериозно, и то действително в оперативен план, инициативата, за да не остане още една от гражданските инициативи, които потъват някъде в чекмеджета и в нищоправене, и в липса на реакция. Считам, че когато регламентираните институционални структурни механизми за гражданско участие не работят, наблюдаваме друг процес на гражданско участие, който е на улиците.
Според мен трябва да се работи по всички възможни инструменти, които имаме регламентирани в нашето законодателство и които са доста добри, за участие на гражданите. Затова считам, че е важно да се подкрепи тази инициатива и незабавно да се започне изпълнението на тези мерки. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз благодаря.
Предполагам, че всички лекари трябва да отидат в другата комисия, включително и госпожа Начева, така че да ги освободим, както се казва, от Комисията и да продължим нашия дебат.
Благодаря Ви за участието, както и че се отзовахте на поканата на нашата Комисия.
Давам думата на госпожа Брестничка
МАРИЯ БРЕСТНИЧКА: Ще кажа буквално три изречения.
Съжалявам много, че колегите от Комисията по здравеопазването трябваше да отидат на заседание на Комисията, но знаем, че гражданската инициатива ще бъде разгледана и там, така че разговорът ще продължи.
На първо място, бих искала да благодаря на всички за думите към гражданската инициатива и да подчертая, че тук за нас не е важна толкова самата гражданска инициатива като такава, колкото общественият контрол. Защото, честно да Ви кажа, ние изминахме дълъг път до това заседание в залата и тонът на това заседание днес е много по-различен от тона, който имахме в Министерството на здравеопазването на първата среща, където гражданският глас, най-меко казано, беше направо делегитимиран. Вярвам, че всички сте чели за тази среща. Ако не сте, ние сме на разположение да разкажем за нея.
Понеже се чуха много важни думи за донякъде благородството, макар че не е въпрос на благородство, а е въпрос на спазване на основни права на децата и на граждански права, и за отговорността. Ние сме днес тук в тази комисия, за да върнем темата към необходимостта именно от граждански контрол и от реален Обществен съвет.
Госпожа Начева спомена, че ние сме в разговори за Обществен съвет и искам само да Ви споделя, че ние бяхме поканени да представим концепция на този Обществен съвет, който реално да може да контролира и да приема отчетност за напредъка по изграждането на Детската болница, вследствие на което Министерството на здравеопазването ни изпрати обратна концепция и покана за участие в Обществен съвет, която включва изпълнителя на проекта, новоучредяващото се дружество и други субекти, които до този момент нямат нищо общо с детската болница, тоест при много ясен конфликт на интереси, чиято роля е единствено консултативна и експертна.
Държа да подчертая, че след забавянето от 18 месеца, както нееднократно казахме, голямата част от времето беше инвестирана в защита на стария скелет. Тоест това е причината ние да искаме и да разчитаме на Вас за стъпки към създаването на истински Обществен съвет, в който инициативата – гражданите, експертите, архитектите, лекарите да могат да бъдат и двигател, и контрол за изпълнението на отговорността на Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: Извинявайте, още една реплика.
Първо, бих искала да благодаря, разбира се, за Вашата ангажираност. Искам да кажа, че преди да стартираме инициативата, ние обсъждахме към кого да я адресираме – дали към Министерския съвет или към Народното събрание? Решихме все пак да я адресираме към Народното събрание, а Министерският съвет да получи копие на инициативата. Защо? Защото осъзнахме необходимостта от законодателни промени, тъй като Народното събрание в крайна сметка извършва тази дейност. Да, ние знаем, че 10-на закона трябва да бъдат променени, но нали Вие сте хората, които го правите?! Затова сме се обърнали към Вас.
По отношение на детското здраве ние знаем, че Министерството на здравеопазването готви пакет от промени в здравеопазването, но ние бихме искали детското здравеопазване да бъде приоритет и да се движи преди пакета за цялата здравна система. В крайна сметка децата са и нещо крехко и ние трябва да покажем и нашия ангажимент към тях е като родители, и Вие – като държава.
В този смисъл наясно сме с проблемите на останалите отделения в страната, но Националната детска болница е институцията, която следва да задава стандартите в детското здравеопазване. Това е институцията, която трябва да каже нормата за здравото дете, а и начинът, по който ще се осъществява профилактика, тоест тя ще има много по-специални функции в сравнение с останалите лечебни заведения и отделения в страната. Тя трябва да има научно изследователски звена и най-вече трябва да създава тези стандарти, по които да се лекуват или пък да се осъществява профилактиката.
Затова ние държим тази институция приоритетно да има своята подкрепа, тоест да получи преди останалите, дори преди пакета, който трябва да получи детското здравеопазване. Това, което бихме искали да кажем, е, че много добре чухме, че Общественият съвет ще приема по някакъв начин резултатите от процеса, свързан с детските болници и процесите.
Факт е, че на нас на два пъти ни се предложи да бъдем наблюдатели – и в Министерския съвет на последващата среща с вицепремиер Томислав Дончев, и в Министерството на здравеопазването. Ние бяхме наблюдатели година и половина, алармираме, пишем, даваме експертни становища и резултат нямаше, за съжаление, докато не се случиха протестите.
Не мислим, че това е начинът, по който трябва да си комуникираме с правителството и с държавата, а би трябвало да има други механизми. Ние се обръщаме към Вас, ще Ви изпратим и Проекта. Според мен това е много важно – с нашия проект за Обществения съвет да се запознаете и бихме искали да получим подкрепа за този проект, и нещата да се случат по този начин, за да са истински.
Нереално е, че Министерството ни предложи подмяна на инициативата, тоест буквално подмяна на хората в Обществения съвет със структури, държавни. Когато искат, могат да си правят консултации с тях по всяко време – Държавната агенция за детето или Българският лекарски съюз, съжалявам, но към този момент не са били част от този процес, за да станат сега част от Обществения съвет. Разчитаме на Вас, за да не сме по площадите, да се актуализира, да се подобри инструментът за гражданско участие и контрол, така че да си вършим работата на маса с цялата експертиза, и с желанието, което ние имаме за диалог. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря.
Надявам се, че народните представители са си формирали вече становище по въпроса. Само ще кажа, че ние поискахме становище от Министерството на финансите по гражданската инициатива, а за съжаление, до момента не сме получили такова становище. Надявам се поне, когато се разглежда в Комисията по здравеопазване гражданската инициатива, тогава да имаме становище и на Министерството на финансите, защото е изключително важно.
Силно се надявам дотогава да са се изчистили нещата, защото все пак водеща в този процес и по инициативата е Комисията по здравеопазването, защото става въпрос за детска болница.
Иначе това, което казвате за гражданската инициатива и за гражданския контрол, смятам, че и колегите го намират за изключително важно, дори и в контекста на това, което се случва в момента като политическа обстановка – имам предвид протестите. Изключително важно е да се има предвид гражданския контрол върху всички процеси, особено когато става въпрос за здравето на децата ни, когато става въпрос за пари за там.
Давам думата на членовете на Комисията много бързо.
Ако иска някои, да каже нещо? Не виждам.
Преди да подложа на гласуване точка първа от дневния ред ще Ви предложа следното решение:
„Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, приема за сведение Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“, № ПГ-039-01-10, внесена на 5 юни 2020 г. от председателя на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива. Комисията настоява Министерството на здравеопазването да вземе предвид направените в Гражданската инициатива предложения, като създаде условия за прозрачност и граждански контрол върху процеса по изграждане на Националната детска болница.“
Някакви коментари по решението? Няма.
Подлагам на гласуване точка първа, като Ви предлагам решението, което току-що прочетох да се приеме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се решението по точка първа и ще го изпратим на Министерството на здравеопазването.

Преминаваме към точка:
РАЗНИ.
Членовете на Комисията са получили материалите по втората точка – информация и поредица от писма на граждани, получени в Комисията, с възражения срещу Проект за промяна на Закона за енергийната ефективност. Въвеждат се изисквания за отчитане на потреблението на топлинна енергия, енергия за охлаждане и топлинна енергия за битово водоснабдяване и природен газ. Проектът регламентира изискванията за дистанционно отчитане на уредите за дяловото разпределение, които ще са монтирани след 25 октомври 2020 г. Това е информацията, за да сте подготвени, защото има вълнения в тази посока. Запознайте се с материалите, които Ви изпращаме, защото те се получават в Комисията и е редно хората от тази комисия да са запознати с всичко. Екипът и експертите към Комисията изпращат всичко, което се получава в Комисията.
Ако няма други предложения или изказвания по тази точка, закривам дебата.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,41 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Гьоков

Стенограф:
Мария Петрова