---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л
№ 37


На 22 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“, № ПГ-039-01-12 внесена на 17 юни 2020 г. от Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Георги Гьоков.


* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми гости, дами и господа народни представители, добър ден!
Моля, експертите към Комисията да ми съобщят броя на народните представители, които са се регистрирали за участие в работата на Комисията. Благодаря. (Реплики.)
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Дневният ред и материалите по него са Ви изпратени на електронните пощи – той е от една единствена точка:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“, № ПГ-039-01-12 внесена на 17 юни 2020 г. от Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Имам удоволствието да обявя пред Вас, че на заседанието на Комисията присъстват и ще вземат участие в работата ѝ: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; доцент доктор по медицина Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор; госпожа Цветелина Шаламанова и госпожа Виктория Зарябова – от Национален център по обществено здраве и анализи; госпожа Анна Хаджиева – член на Комисията по регулиране на съобщенията и госпожа Мирослава Тодорова – директор на дирекция „Управление на ограничен ресурс“ в Комисията по регулиране на съобщенията.
На заседанието присъстват и представители на Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“. Това са: господин Райчин Рачев – представител на Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“, госпожа Даниела Хансен и госпожа Людмила Червенкова – членове на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по- важно“.
Поднасям извинения и моля да му бъде предадено на господин Бойко Никифоров – председател на Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“. При насроченото за 15 октомври 2020 г. заседание той пристигна от Русе, доколкото знам, но то се отложи заради удълженото заседание на парламента и не се състоя заседание, така че извинения към господин Бойко Никифоров.
За сведение и за протокола съобщавам, че списъкът на присъстващите ще бъде неразделна част от протокола на това заседание.

Преминаваме към точка първа и единствена от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СТОП 5G В БЪЛГАРИЯ, ЗАЩОТО ЗДРАВЕТО Е ПО-ВАЖНО“, № ПГ-039-01-12, ВНЕСЕНА НА 17 ЮНИ 2020 Г. ОТ ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА.
От Инициативата са представили и подписка в подкрепа на инициативата с 377 подписа с искане за приемане на Мораториум върху въвеждането върху 5G технологията в България. Всъщност подкрепата е по-голяма, но останалите подкрепящи са чрез подписка в интернет, доколкото знам – Вие като представяте, ще кажете.
Сега ще дам първо думата на господин Райчин Райчев, защото разбрах, че той ще представи инициативата и подписката, и всичко, касаещо нашето днешно заседание.
Заповядайте, имате думата да ни представите Инициативата.
РАЙЧИН РАЧЕВ (представител на Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“): Уважаеми господин Гьоков, уважаеми членове на Комисията, искаме да Ви благодарим за отговорното отношение към казуса с такова огромно потенциално въздействие върху живота на българските граждани, върху тяхното здраве, върху икономиката, върху разпределянето на важни ресурси. Приветстваме Ви за това, че стриктно прилагате Закона за прякото участие на гражданите в изпълнителната власт и местното самоуправление и отделяте нужното внимание и време, за да се занимаете и с тази национална гражданска инициатива.
Удовлетворени сме и оценяваме високо ранга на присъстващите представители на другите институции от изпълнителната власт. Това показва също отговорно отношение и ясно съзнание за значимостта на този проблем. Това е едно отлично начало за началото на дискусията.
Не смятам да влизам в подробности за Националната гражданска инициатива – ще спомена, че тя е реализирана съгласно изискванията на Закона, проява е на пряка демокрация и е упражнена с ясното съзнание, че зад нас стоят десетки хиляди, вероятно и стотици хиляди, но десетки хиляди са активните, които ни подкрепят не само в социалните мрежи. Затова искам да Ви помоля за Вашето изрично съгласие да направим видеозапис на срещата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Като гледам, без да питате го правите.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Извинявам се, за което, започнахме предварително. Думата ми беше дадена сега, така че мога да …
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявайте, ако колегите не възразяват, нямам нищо против, но имайте предвид, че заседанието се излъчва онлайн в интернет, така че не знам защо правите записа.
РАЙЧИН РАЧЕВ: А ще имаме ли достъп до записа?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Предполагам, че записът остава. Ако може някой да каже от Вас.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Ако имаме достъп до архива, окей, значи имаме всичко.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Иначе, ако колегите не възразяват, аз нямам против, но ако някой възразява, разбира се, че …
РАЙЧИН РАЧЕВ: Да, с малко закъснение, понеже сега ми е дадена думата, сега питам за разрешение, моля.
Окей, няма възражения.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: От гостите – има ли някой? Аз мисля, че няма, още повече отново казвам, че всички заседания на Комисията са публични и се излъчват в интернет и не мисля, че трябва, но като сте решили, окей.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Гледането в интернет не е това, което ще се постигне като ефект в други канали, защото не знам каква е гледаемостта на Вашия специално канал?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Влизаме в диалог. Само ще Ви кажа това последно и прекратяваме разговора в тази посока, че Вие може би искате да въздействате по един начин, който смятате, че е добър, друг иска да въздейства по друг начин, който той смята, че е добре.
Разнопосочни са интересите, но добре. Щом няма възразяване от гостите и от колегите, продължете.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Благодаря, за което.
Стриктното спазване на Закона за прякото участие на гражданите би трябвало да бъде също така последвано и от стриктно спазване на Закона за нормативните актове. И в действията на държавната администрация на изпълнителната власт, а и на законодателния орган Народното събрание се наблюдава една странна спешност при взимане на решения, с които се дава, както се казва зелена светлина за изграждането и експлоатацията на 5G мрежа, ново поколение за комуникация.
Ние сме се подготвили с десетки, а в архивите ни има стотици научни публикации от различни времеви отрязъци, включително и на специално 5G, и въобще за електромагнитното облъчване, и за всички рискове, които се наблюдават, изследват и доказват от учени в целия свят. Ако ни остане време, ние ще кажем съвсем конкретни данни, факти и сме в състояние да Ви изпращаме линкове към всичките тези научни публикации. Става дума за признати имена, за научни институти в целия свят – от САЩ през Европа до Австралия. Но това е видимата част от айсберга. Тя е лесна за проверяване и лесна за достъп, защото в днешно време интернет ни дава тази възможност.
Ние обаче смятаме да фокусираме нашето внимание върху принципния въпрос: важно ли е и доколко е важно, за каква степен на трансформация иде реч, когато се прилага една комуникативна мрежа от ново поколение, както е 5G? Променя ли тя съществено правилата на играта и какви въздействия се очакват?
Ако съдим по обещанията и заявленията на заинтересованите лица, имам предвид корпоративни структури, в частност мобилни оператори, но не само, ние наблюдаваме едно море от обещания, в които става дума за огромни икономически и социални ефекти. Обещават ни се улеснен достъп, обещава ни се супер бърз достъп до информация и всички други екстри, които променят качествено живота на хората в едно обозримо бъдеще.
Всички ние си спомняме как до преди едно поколение, колко екзотично изглеждаха хората, които вървяха по улиците и си говореха сами, тоест евентуално ползваха мобилни телефони, и само за едно поколение се оказа, че това е нещо толкова естествено и така навлезе в нашето ежедневие, че май вече не си го представяме без тези джаджи.
Дали 5G има ресурса за някакъв такъв голям скок, или не? Това е открит въпрос, но тези, които лобират за одобрението, за въвеждането им в експлоатация, твърдят нещо подобно. Ние не смятаме да ги оспорваме и смятаме да се съгласим с това тяхно важно твърдение.
5G обаче, освен че ще допринесе и ще даде тласък в развитието на информационните технологии, на електронното правителство и всевъзможни други услуги, които ще бъдат онлайн, а в днешно време ние сме принудени да съществуваме онлайн, включително и заради проблеми с епидемии, пандемии, се оказва, че всъщност ние ще прекарваме толкова много време онлайн и ще зависим от тези технологии.
5G ще внесе една качествена промяна в тъй наречения интернет на нещата. Заявката е за около пет милиона едновременно управлявани обекти на квадратен километър. Това са официални данни на разработващите на технологията – китайски, японски и американски. Те се припокриват почти.
Интернет на нещата има своите хубави страни, има и някои неособено хубави страни. Аз лично съм изключил своите интелигентни битови уреди, като се започне от печката, пералнята и някои други. Имам своите причини за това, защото аз съм човек, който се занимава с информационни технологии и имам представа доколко един модерен гражданин може да достигне достатъчно ниво на сигурност и защитеност в тази информационна джунгла.
Но не става дума, между другото, в никой от материалите и документите на производители и оператори, които евентуално ще експлоатират 5G, за интернет на телата. Интернет на телата все още звучи екзотично, особено в България, но това вече е факт. Всички сте чували за Илън Мъск, за интерфейса, който ще свързва нашите мозъци с изкуствен интелект и за реалния контрол при сървъри и други такива мощности върху хората. Интернет на телата не е бъдеще, то е настояще. Има достатъчно на брой научни публикации, в които учените се хвалят как са постигнали сериозни успехи. Ние уважаваме техните усилия, но тези успехи будят и много сериозни опасения – винаги може да бъде използван за различни цели.
Интернет на телата се нуждае също така от оперативно, от среда, от медия и 5G до голяма степен е отговор на тези нужди за разширяване на капацитета на сегашната комуникационна мрежа. Интернет на телата е същевременно стъпка на човечеството вероятно в неправилна посока, а именно в посока на трансхуманизма. Вие вероятно сте чели, има доста интересни публикации и не само публикации, сериозни изследвания в посока киборгизиране, в посока наноботи, в посока асемблиране дистанционно на наноботи в нашите собствени физически тела.
Учените се хвалят с тези успехи, също както се похвалиха през 2015 г. в „Нейчър“ – уважавано научно издание, със създаването.
Искам да дам представа за контекста, за истинската значимост и дали това е революционен скок. (Реплики.)
Колежките ме прекъснаха, за да се концентрирам повече върху здравните въпроси. Но преди да премина на здравните въпроси…
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявайте, и аз ще Ви помоля да конкретизирате, тъй като регламентът за изказване е пет минути, на Вас давам двойно време, защото представяте инициативата, но се конкретизирайте. Нещата, които говорите, сме ги чували, всеки е изградил някаква позиция по въпроса, така че извинявайте, че Ви прекъсвам, продължете.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Извинявайте.
5G, както и повечето комуникационни технологии са технологии с двойно предназначение. Тоест, те са и бойни технологии, те са част от така наречените електромагнити. И за да не звучи това голословно, аз си направих труда да извадя сериозни изследвания и доклади от сериозни военни институти и университети само в САЩ. Има и в Китай, има и в Русия, но по обясними причини аз се концентрирах само на данните от САЩ. Това, което аз ще използвам, е Доклад „Заплахите от електромагнитно-пулсовите оръжия в Център за стратегии и технологии на Военновъздушните сили на САЩ в Алабама“.
Тоест тези същите технологии, за които говорим и за които се опасяваме за здравните ефекти, са оръжия и ние трябва, разбира се, с разбиране и с необходимото повишено внимание да се отнасяме към технологии с двойно предназначение. Те трябва да са под специален режим. Неслучайно на предишния форум в Давос лично господин Сорос започна кръстоносен поход срещу Хуауей и срещу Китай. Въпросът не е само заради технологичното превъзходство на Китай засега в тази област, въпросът е за военно-технологичното му превъзходство в тази област. И господин Сорос беше чут и бяха взети веднага мерки – не те че не са били подготвени и преди това, но той даде гласност на това, че предстои тази промяна в политиката. Това са две велики сили, които си позволяват да взимат един срещу друг мерки, които минават границата според мен на допустимото.
Само ще Ви припомня арестуването на дъщерята на собственика на Хуауей в Канада. Това аз лично го определям като мафиотски начин за натиск. Това е мое лично мнение, но това показва значимостта на този проблем. Наистина това е стока с военно предназначение, извинявам се, технология с двойно предназначение.
Няма да влизам в детайли, защото те дават много ясно, бих казал, научно военно описание в кои точно бойни действия те биха ги използвали. Няма смисъл може би да влизам във всички тези детайли, но военните се отнасят изключително внимателно към тези оръжия, и с пълно основание. Това са сериозни оръжия, това не са оръжия просто ей така за приказки и за раздумка.
Следващият доклад, който вече е разсекретен, защото този специално, който първо ползвах, той е за общ достъп. Но тук една разсекретена публикация на лаборатория Рим командване на Военновъздушните сили, Военновъздушна база Грифис – Ню Йорк, САЩ. И те правят преглед на стандартите за безопасност при радиочестотна микровълнова радиация – военните нормално се отнасят с повишено внимание към защита на собствения си персонал, на собствените си кадри. Вие като законодател в една независима република, предполагам също трябва да се отнасяте с повишено внимание към стандартите за безопасност при същата тази радиация, защото потенциалните потърпевши са няколко милиона човека.
Аз разбирам аргумента, че това се случва не само в България, това се случва по целия свят. Аз също така с учудване и недоразбиране наблюдавам прибързаните мерки на Европейската комисия в тази посока и пришпорването на правителствата на страните – членки на Европейския съюз, някак си по-бързо да се включим в 5G средата. Отговор…
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Отговор на тази прибързаност е примерно едно питане в Европарламента, в което участваше, между другото, и български евродепутат – господин Иво Христов. И те зададоха три въпроса в Европарламента към Европейската комисия. Отговорите са, меко казано, неясни, но коментарът е, че понастоящем в Европейския съюз няма оценка на риска за човешкото здраве – превеждам буквално, ако искате мога да го кажа а нa английски – при представянето на 5G технологията. Европейската комисия зае позиция, че такава оценка не е необходима, въпреки възраженията и опасенията на научното общество. Приключвам цитата, за да не съм прекалено дълъг. Тоест, дори и в Европейския парламент има хора, които проявяват, така да се каже, и гражданска лична съвест, но те наистина носят отговорност за здравето, живота и начина на живот на над 500 милиона граждани, които живеят в Европейския съюз, в частност и нашите между шест и седем милиона българи.
И затова в заключение мисля, че може би някои от моите твърдения леко Ви шокираха или Ви изненадаха, но те са с една-единствена ясна цел: да докажа колко е значимо прилагането и въвеждането в експлоатация на мрежата 5G. И ако това е наистина толкова значимо, то би трябвало да се регулира по съответния законов ред, тоест трябва да има нормативен акт, който ясно да постановява какви са правилата на тази толкова важна игра, която ще влияе върху живота и здравето. И ако ще има нормативен акт, тогава влизаме в хипотезата, която е определена от Закона за нормативните актове, че трябва да има или частична или пълна предварителна оценка за въздействие, а такава до момента няма не само в България – неслучайно цитирах, но и на ниво Европейски съюз, което, меко казано, е странно. Ако после имам възможност, може да дефинирам дали е само странно.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Доста прескочихме времето.
Госпожа Хансен и госпожа Червенкова – ако имате да добавите нещо важно, което е пропуснато, но съвсем накратко ще Ви моля, ама много накратко. Извинявайте, че ще Ви прекъсвам.
(Людмила Червенкова говори при изключени микрофони за вредата на 5G мрежата при децата.)
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Две думи.
ДАНИЕЛА ХАНСЕН: Аз искам да обърна внимание на принципа за предпазливост, който е залегнал в Договора за функционирането на Европейския съюз и във връзка с него през 2000-та година Европейската комисия заявява, че този принцип може да се прилага дори, когато научните доказателства са недостатъчни, неокончателни или несигурни. Защото има хора, които твърдят, че няма достатъчно научни доказателства за вредата, която нанася 5G, така че дори, когато има тревога за потенциално опасни ефекти, Европейската комисия настоява този принцип да бъде спазван. И всъщност нашето настояване е същото, затова искаме мораториум върху тази технология, докато не бъдат изцяло разгледани всички въпроси, свързани с нея.
Ако мога само да добавя още едно нещо. През юни тази година в Европарламента двама евродепутати внасят доклад от 100 страници, в който те разкриват всъщност, че Международната комисия за нейонизиращи лъчения, която поставя стандартите в световен мащаб, е корумпирана. Тя се ползва с финанси от различните телекоми, така че това също е голямо разкритие, което внася смут и сянка върху целия проблем. Мога да кажа още много неща, но дотук.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Знам, че можете, но да се ограничим дотук.
Искам да запозная членовете на Комисията и гостите, че във връзка с внесената национална гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“ в Комисията са получени становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, от Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори и Асоциация „Телекомуникации“, освен това от Сдружение „Български родителски централен комитет“. Получено е и изследване на нагласата на европейските граждани спрямо 5G и писмо от г-н Лизе Фюр – генерален директор на Асоциацията на европейските телекомуникационни оператори. Изследването е проведено в 23 европейски държави, включително в България, от Изследователска агенция по възлагане на Асоциацията на европейските телекомуникационни оператори.
Сега ще дам думата последователно да изразите становище съвсем накратко и да кажете нещо по-различно, от това което е в становището.
Най-напред ще започна с госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията да Ви представи становището на Министерството и нещо извън него, ако имате да кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги, уважаеми гости! Искам да благодаря на Комисията, че ни дава възможност за един такъв по-широк дебат на масата с хората, които изразяват своята загриженост и страхове по отношение на така непознатата за тях технология.
Наистина институциите в България очевидно сме длъжници към българското общество, защото няма нищо по-ценно и по-важно от живота и здравето на хората и институциите като такива трябва да бъдат достатъчно публични и да говорят на ясния език, да комуникират с обществото така, че да може да разберат гражданите, че държавата е предприела необходимите мерки, за да гарантира тяхното здраве. Това здраве е не само здравето на гражданите, това е на всички експерти, които работим в тази област. Тоест, ние ако бъдем уязвими, ще бъдем уязвими толкова, колкото всеки един български гражданин. Затова нашите усилия са наистина насочени към това да няма опасност за здравето на хората в България.
Искам да отбележа няколко неща, които може би не са посочени специално в нашето становище.
Наистина тази вълна, която се надига и в европейски, и в международен план с опасенията на хората за спиране на 5G технологията, може би е провокирана от недостатъчна информираност и поради тази причина редица институции и 14 държави в Европа в момента приканват Комисията да предприеме действия, за да може да се информира обществеността по отношение на мерките за защита на здравето.
Не само това, Бордът на европейските регулатори, съвместно с групата по политика на радиочестотния спектър също се обърна с молба да се престане с тези неточни и неверни информации, които текат по обществените медии, защото реално погледнато нещата, които в момента се правят, не са променяни от 1991 г. специално в България, когато е издадена Наредбата за граничните стойности. Тук предполагам, че колеги от Министерството на здравеопазването ще дадат повече информация. Да не забравяме, че през 1991 г. ние нямахме мобилни телефони и много по-малка част от радиоспектъра се използваше за обществени цели.
Искам да обърна внимание, че тази наредба предхожда определянето на граничните стойности, които са дадени от поставената под съмнение Международна комисия за защита на йонизиращите лъчения, която е издала препоръка през1998 г. и през 1999 г. Европейската комисия утвърждава. Искам да Ви уверя, че нашите норми са далеч по-високи, завишени по отношение изискванията на електромагнитни излъчвания от радиосъоръжения. Тези норми и до ден днешен не са променени, те се спазват и по отношение, както на 2G, 3G, 4G мрежата, така ще продължат да се спазват и по отношение на 5G мрежата.
Във връзка с опасенията колко много повече базови станции ще се изградят и колко по-нагъсто трябва да.бъдат, искам да Ви кажа, че технологията, която в момента е разработена, не изисква да се поставят толкова много станции, защото те могат да работят и в тези честоти, с тези базови станции, които в момента съществуват на по високи честоти, без да има такова увеличение на мощностите, защото технологично решенията са напреднали далеч във времето и не са необходими толкова застрояване на такива гъсти базови станции, които да бъдат през 150 м, още повече че тези честоти, които се използват в момента за 5G поколението, които при нас даже не са предоставени, има още от Комисията за регулиране на съобщенията на нашите оператори, те и в момента се използват за друг вид съоръжения, и друг вид комуникации. Тоест ние към момента използваме всичко това, което ще бъде използвано и за 5G. Нищо по-различно няма да се използва.
Бих обърнала внимание на следното. Новата технология не изисква това, което изискват съществуващите в момента на постоянно излъчване от базовите станции, за да може да се осигури покритието. Новата технология работи само в случай, че има търсене от страна на потребителя към базовата станция. Представете си един лъч светлина, който се насочва към този, който иска да намери комуникацията и базовата клетка. В момента това нещо 4G мрежата не го предлага, за разлика от 5G мрежата.
Имаме вече направени първите тестове от страна на английския регулаторен орган „Ofcom“ и Държавната комисия по радиочестотен спектър във Франция. Отбелязвам, че в тези държави нормите, които се спазват, са по-високи. Те са по препоръката, не са като нашите – само 7 или 6 държави, трябва да проверя и ще Ви кажа, в Европа от европейските държави са с такива строги норми, като България, но установено е, че към момента излъчванията от действащи вече 5G базови станции са от порядъка на максимално 1,5% от допустимата норма за излъчване в този честотен диапазон.
Да, радиосъоръженията могат да бъдат използвани като средство за военни нужди, но със същата сила мога да кажа: зависи в чии ръце попада. Защото и ножът може да ни бъде помощник в кухнята, но може да бъде използват като оръжие. Тоест ние сме тези, които трябва да гарантираме, че те ще използват по предназначение и нормите, които са така или иначе съществуващи в държавата ни, ще бъдат спазвани.
При пускането на всяка една базова станция, предварително има инвестиционен проект, в който се дават нормите за излъчване, а след това има и последващ контрол преди пускане в експлоатация и измерване от колегите от Националния център за обществено здраве и анализи.
Ще спра дотук, защото съм на разположение за допълнителни въпроси, защото очевидно темата е много чувствителна и трябва повече да се говори, за да може гражданите да са уверени, че в България се спазват всички изисквания, гарантиращи здравето на населението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Знам, че можете да говорите още повече и ни е интересно.
Доктор Кунчев, ако не възразявате, най-напред да свършим с Комисията за регулиране на съобщенията и да дам думата на госпожа Анна Хаджиева и госпожа Мирослава Тодорова, ако искат да кажат нещо в допълнение на заместник-министъра.
Заповядайте, кой ще вземе думата?
АННА ХАДЖИЕВА: Тъй като госпожа Атанасова е един от най-добрите експерти, човек от кариерата – заместник-председател и на Групата по регулиране на радиочестотния спектър към Европейската комисия, няма какво да допълним.
Искам да кажа, че разговорът започва или-или и се надявам да приключи и-и, защото всички знаем, че промяната е единствената константа и да се противопоставя здраве на технологично развитие не е продуктивен разговор. В този смисъл тук няма „Вие и ние“, както Вие употребихте, тук всички сме ние и затова цялата политика по цифровизация и дигитализация в Европейския съюз е подчинена на човека.
Госпожа Тодорова, която е тесен специалист, ще продължи, за да получите в момента уверение, че няма опасности, които застрашават живота и здравето.
ДАНИЕЛА ХАНСЕН: Само да попитам ще имаме ли право на ремарки, така да се каже?
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Като стигнем до дебатите, ще Ви дам думата евентуално за въпроси.
Заповядайте.
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! В продължение на това, което беше казано до момента от заместник-министър Атанасова, мога да допълня по-скоро информация по отношение регулацията на радиочестотния спектър, защото това е една от основните компетентности на Комисията. Регулация, както госпожа Атанасова каза, има по отношение на самото изграждане на базовите станции по ЗУТ, по отношение измерванията за нивата на електромагнитните полета от здравеопазването, регулация има и за самия радиочестотен спектър, който може да се използва за безжични широколентови мрежи, в това число и 5G мрежите, които са също безжични широколентови мрежи.
В България като държава – членка на Европейския съюз, регулацията по отношението на безжичните широколентови мрежи е в пълно съответствие с европейската регулация. На европейско ниво са взети и решения, с които са определени всички радиочестотни обхвати, които могат да бъдат използвани и за безжични широколентови мрежи, в това число и за 5G мрежите. С тези свои решения Европейската комисия е определила и технически условия, при които може да се използва този спектър, като те са еднакви за всички държави членки, и България, като държава членка е въвела вече своето законодателство. Всички тези решения са със съответните технически изисквания и в България всичките спектри, които са определени за ползване на европейско ниво, за безжични широколентови мрежи, в това число и 5G, са въведени в съответните технически изисквания.
Мога да кажа в допълнение още, че първите радиочестотни обхвати, които са предвидени за въвеждане на 5G технологията, са обхвати 700 мегахерца, 36 гигахерца и 26 гигахерца. Като човек, който работи в Комисия за регулиране на съобщенията и с управление на радиочестотния ресурс, мога да кажа, че до края на месец май тази година обхват 700 беше използван за цифрова телевизия и от 1 юни е освободен от цифровата ни телевизия, за да може да се предостави за безжични комуникации.
Обхват 36 гигахерца до края на месец септември се използваше от „РВД“ и също е освободен за използване на безжични комуникации, в това число и 5G мрежи. В 36 гигахерца преди повече от пет или шест години работеха клетъчни мрежи по технология „WiMAX“, които са подобни като технология на клетъчните мрежи 2, 3 и 4G, които работят в момента.
Последният обхват 26 гигахерца – в него работят мрежи от типа „точка към точка“. Така че това бих могла да кажа най-обективно. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, че кратко представихте това, което искахте да кажете.
Давам думата сега на доктор Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор. В случая той ще представи становището на Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, доктор Кунчев.
АНГЕЛ КУНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Може би ще се учудят вносителите на това питане на тази дискусия, но аз ни най-малко не считам, че тя е излишна. Напротив, абсолютно независимо от това какви са данните, какви реални доказателства имаме за въздействие или невъздействие върху здравето, след като по един проблем има напрежение, има страх сред населението, ние сме длъжни да му отговорим с всичко, което знаем по въпроса. Прави чест на Комисията, че поема тази задача и се опитва да даде разумен отговор на поставените страхове.
Голямото питане в тази ситуация е: какво трябва да прави България в тази ситуация? Да изостане ли, да я въвежда ли, в предните редици ли да бъде, или по-назад? Очевидно е, че за икономиката това е една технология, която ще е много необходима и ще отвори много възможности в най-различни области, включително и в медицината. От друга страна, както и при много други технологии, е възможно при неправилна употреба, при злоупотреба, тя да нанася вреда и това е безспорно.
Може би ще изненадам и Вас, но много често на нас ни се е налагало да обясняваме, включително и на държавни органи, и на местна власт, че ние индулгенция и да кажем: 5G е безопасна няма да дадем на никого. Мога да кажа, че нещо е безопасно, когато го измеря, когато видя кой наоколо в така наречената защитена зона попада – дали е училище, дали е детска градина, дали е болница, дали е жилище, измерим там стойностите плътност на мощност и тогава на база на приетите от законодателя норми кажем: да, това е опасно или да, това е безопасно.
При това имайте предвид и много други фактори като чувствителност на населението, като натрупване и на други източници, защото не са само 5G мрежите. Около нас, ако се огледате само във вкъщи, ще видите – във всеки един дом има поне 10-15 източника на електромагнитни вълни и това е безспорно. Ние взимаме предвид, разбира се, и този кумулиращ ефект.
Но има и друга безспорна истина и тя е, че до момента в световната литература няма сериозни научни данни за пряко здравно влияние на електромагнитните лъчения. Сигурно ще извадите десетки публикации, а аз ще Ви извадя още толкова, които казват другото, и никой нищо няма да може да докаже на другия. Но не е там въпросът. В скоба, само до момента – имаме пандемия от осем месеца, в момента само в научни списания, не говоря за други списания, има 40 хиляди научни статии. Вероятно в тях може да намерите всичко, каквото искате. Горе-долу така стои въпросът и с електромагнитните лъчения.
Безспорна истина е, че България точно на базата на принципа на предпазливост, без да има доказателства, че това е вредно, заедно с Италия мисля, въведе най-строгите норми в света. Нашите норми за различните честоти са от 45 до 100 пъти по-ниски от препоръчаните от Европа. Това е факт и ние ги спазваме. Което пак казвам, не значи, че ще излезем пред населението и ще кажем 5G е безопасно. Е няма да го кажем! Ще го кажем тогава, когато тя тръгне, когато се направят първите замервания при пускане на инсталациите, когато внесат документите, за да видим, колко е мощна антената, накъде е насочена – в случая насочването не е както при предишните, кой живее наоколо. Тогава можем да си дадем мнението, и то съвсем обосновано на базата на научни данни.
Така че може да разчитате на това, че здравните органи ще свършат своята работа. Да, имаме проблеми, да, имаме нужда от кадри, които са добре квалифицирани в тази област, да, имаме нужда от техника, с която замерваме, но всичко това постепенно го решаваме. Така или иначе, ние нашата част от задачата ще я изпълним, за да можем наистина с убеденост да кажем: това е опасно, това е безопасно. От нас толкова.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, доктор Кунчев.
Госпожа Цветелина Шаламанова и госпожа Виктория Зарягова – да допълните нещо или?
ЦВЕТЕЛИНА ШАЛАМАНОВА: Не. Подкрепяме това, което каза доцент Кунчев.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Трябва да Ви представя много набързо становищата на Министерството на околната среда и водите, които ни информират и ни казват общо в становището, че въвеждането на 5G технологията не попада в обхвата на законодателството по реда на Глава шеста и седма от Закона за опазване на околната среда. Безжичното излъчване е извън обхвата и на законодателството по комплексни разрешителни, тъй като не е замърсяване или емисия, произтичащи от промишлени дейности и инсталации. При изграждането на допълнителна техническа инфраструктура това трябва да става при спазването на действащото законодателство в областта на околната среда и водите.
Казах Ви, че в Комисията са постъпили становища от Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори и Асоциацията „Телекомуникации“. В него те посочват, че всяко ново поколение технологии от 2G до 5G води до съществено подобряване качеството на услугите при намаляване на излъчванията. Аргументират предимствата на новите технологии от пето поколение, които ще помогнат за автоматизирането и оптимизирането на нови индустриални процеси, и представляват катализатор на социално-икономическото развитие в образованието, здравеопазването, енергетиката, телемедицината, транспорта и много други области.
Сдружение „Български родителски централен комитет“ счита, че оценката за здравословното въздействие на мобилните технологии трябва да е задължителна. Подкрепят гражданската инициатива.
Казах Ви и за полученото изследване за нагласите на европейските граждани спрямо 5G мрежата.
Искам да информирам и народните представители и всички гости, и Инициативата, че и до момента продължават да се получават писма на граждани по електронните пощи на народните представители, които искат мораториум, други са против. В интерес на истината повечето са такива. Инициативите са в посока на подкрепа на Инициативата.
Сега ще открия дебата, но ще въведа някакви правила, които пише в нашия Правилник.
Първо ще дам думата на народните представители. След това на всички останали, които искат да вземат думата. Всеки обаче ще взема думата само по веднъж в рамките на три минути. Ще помоля гостите и компетентните да отговарят, когато се съберат въпросите.
Откривам дебата.
Първо – народните представители. Няма да питам много дълго.
Госпожа Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, и Вие представители на гражданското общество, и Вие, колеги, като представители на изпълнителната власт! Аз лично се радвам, че присъстват на тази дискусия, защото и тук се каза: това е проблем, който вълнува хората. Не съм специалист и не мога да дам оценка правилно ли се вълнуват хората, или не. Всъщност, когато хората се вълнуват, те винаги са прави.
Това означава, че дали с верни, или неверни информации, но недоверието кара хората да се притесняват. Недоверието не само у нас – това е световен проблем. Недоверието към институциите и в крайна сметка то пък не е породено без нищо. То е породено от факта, че години наред хората по света – у нас още повече, се нагледаха на решения, които се взимат, честно казано, не в полза на хората, а в полза на парите, казано грубо. Така че това поражда и всякакви съмнения в редица нововъведения.
Понеже не съм експерт, но пък цял живот се занимавам с деца – 30 години съм била в училище, и колкото и да обясняват, че видите ли това поколение е ново, това поколение е много напреднало, ние трябва да внедряваме новите технологии. Да, ние не трябва да общуваме помежду си като в средновековието или като преди 20 и 30 г., но никой не може да отрече, а пък и не може да ме убеди, защото това е пред очите ми, че тези нови технологии имат и своите негативни въздействия, и то много сериозни негативни въздействия. Било то психологически или буквално в здравен аспект, пак казвам, не съм специалист, затова ще съм благодарна, ако Вие имате някаква информация, защото това беше малко засегнато – за въздействието върху здравето. Вие обяснихте и казахте за децата, и подрастващите като най-уязвими групи, но допускам, че не само те са подложени на това.
С всичкото това искам да кажа: благодаря, че сезирахте Комисията към Народното събрание. Мисля, че този разговор не е излишен. Мисля, че изключвам качеството си на народен представел, аз не съм била такава 60 години, така че това не ми е основното качество. Но в качеството си на народен представител например бях много силно озадачена, когато ние направихме проблемите в ЗУТ-а, където ние безкрайно улеснихме уж ремонтните дейности на съществуващите станции на мобилните оператори.
Разбира се, нашата парламентарна група беше против, но когато виждате вече до каква степен е недоверието в обществото, мисля, че доцент Кунчев е изключително прав, че трябва да се говори, но недоверието вече е достигнало такава степен, че не съм убедена, че и да се говори, и да се информира буквално в ситуации, в които например изпълнителната власт има право и е права в момента, но поради натрупано доверие в годините, хората не вярват и на това. Не казвам, че това е този случай. Има хиляди други случаи, с които хората бяха въвеждани в заблуждение, и сега защо да се сърдим на хората? Те са прави. Те затова не вярват, а светът вече е много открит. Хората четат много неща и каквито потвърждения има в едната посока, такива доказателства и материали има, и в другата посока. Да не стане така че, нали знаете онази фраза, че „Пътят към ада е постлан с добри намерения“. Да, новите технологии улесняват живота ни. Същото казах по друг повод за така актуалното дистанционно обучение и за разширяване на възможностите да се използва, срещу които съм категорична, изключвам извънредни ситуации, разбира се, но в останалото време съм категорично против. Може би натам върви светът, може би ние няма да сме тези, които ще спрем това движение натам, но пък не трябва да сме и пионери, и не трябва ние да сме тези, които ще улесняваме това движение към негативните последици. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на госпожа Анастасова.
Друг от народните представители? Не виждам.
Вие имахте въпроси, давайте, но пак казвам един път формулирате въпросите и действаме.
Заповядайте.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Нали казахте, че всеки един има по три минути. Тоест, ние сме трима по три минути да кажем.
Първо ще реагирам на всички тези реплики и становища, които чухме от институциите. Благодаря на министър Атанасова, че тя просветителски ни въведе в темата. Ще спомена, че съм възпитаник на ОМГ – Пловдив, на Софийския университет и съм основател на една от първите Сиско академии в България. Това е франчайзингова световна система, в която основният акцент е обучение на мрежови специалисти. Така че в общи линии бих казал, че съм в час и не съм съгласен с всички Ваши твърдения, но това е друга тема.
Искам да Ви благодаря, че допуснахте, защото то си е факт, той е неоспорим факт – двойното предназначение, тоест ползването и за военни цели на тези технологии. В този смисъл имам представа за наредбите, за които стана дума –Наредба № 9 от 14 март 1991 г., номер еди кой си от 15 ноември 2016 г. и така нататък. Това са крайно недостатъчни регулиращи нормативни актове.
Заместник-министърът на Република България Ви каза, че това са технологии с двойно предназначение. Къде в тези две споменати и други наредби има и помен за регулация на рисковете, които се пораждат от такъв тип технологии? Няма! Няма! Тоест ние пренебрегваме огромната част от айсберга, подземната част и сме се съсредоточили върху няколко стандарта, което е важно. Не го отричам. Неслучайно не се фокусирам върху тях. Рисковете са другаде и са огромни.
По отношение на позицията на главния държавен здравен инспектор не мога да не се съглася със Соломоновата реакция. Не знам дали това е откъс от поемане на отговорност, или е наистина предпазливост?! Силно се надявам да е второто, обаче как да възприемем този подход?
„Ние ще направим анализ, когато ги въведем в експлоатация“ – това е задължително. Изобщо не подлежи на никакво съмнение, че това трябва да бъде извършено. Само че, когато става дума за толкова значими технологии с евентуални големи рискове, ние задължително трябва да имаме предварителна оценка за въздействието. Къде е тази оценка? Ако обърнете внимание, Вие тук поканихте представители на сериозни национални институции, те бяха представени от така да се каже титулярите си. Тоест, Вие предадохте необходимото значение и внимание на този казус. Когато се приемаше поправката в ЗУТ, колко становища разглеждахте, когато ги приемахте от някого? Надали е имало такива? (Реплики.) Не, нали? Вероятно и в другите не е имало.
Когато Министерският съвет приемаше някакви решения при разпределяне на радиочестотите, колко ли становища разглеждаха уважаемите министри? Те дали оценяват степента на риска? Съмнявам се. Може да се провери. Лично аз изразявам дълбоко съмнение и се опасявам, че съм прав.
Тоест, прави Ви чест, че Вие предадохте необходимото значение на този казус, но при предишни вземания на решения, той очевидно е бил силно подценяван. Много силно подценяван! Нашето отношение не е като на лудите – лудите от Англия, които са трошели тъкачни станове. Защото тъкачните станове са изяждали хората – така са казвали те. Не, ние не сме такива. Ние трябва да си даваме максимално ясна сметка. Не можем да предвидим всички рискове. Това е невъзможно, но трябва да направим всичко необходимо и всичко възможно, за да не съжаляваме после за взетите решения. Още повече че ние нямаме реален контрол върху тези, които оперират с тези потенциални оръжия. Това е друга тема за рисковете. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря.
Кой следва?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЧЕРВЕНКОВА: Искам да сложа акцент по въпроса за научните доказателства по отношение на здравето, като обърна внимание, че не само в България, но и в световен мащаб нормите са определяни отпреди 30 години. Според мнозинството независими учени тогава са определяни хипотетично.
За тези 30 години са натрупани над 10 хиляди научни изследвания, които доказват, че електромагнитните полета, използвани на така наречената нейонизираща радиация, която използваме не само чрез мобилните си телефони, wi-fi и така нататък, която в момента повсеместно е заляла всеки дом, имат негативни ефекти върху здравето, дори без да говорим за 5G.
Тези ефекти включват атака на нервната система – това е становище на професор Мартин Пол, което се подкрепя от над 250 учени в световен мащаб, включително лекари и специалисти в областта на технологиите – атакуват ендокринната система, създават оксидативен стрес и свободни радикали; атакуват ДНК на клетките, предизвикват увреждането му, причиняват повишени нива на апоптоза, намаляват мъжката и женската плодовитост – след пето поколение мишките, които са подложени на тази радиация, престават да се размножават. Когато не ги излагат на тази радиация, те не си възстановяват способността да се размножават.
Не знам да ли си давате сметка какво правим в момента преди да сме приложили 5G и какво ще се случи с нас след пет поколения – не е много сигурно. Експериментите с животни доказват това. Американците са провели една мащабна технология за оценяване на ефекта на електромагнитните полета, 20 милиона долара са вложили в това и са доказали, че тези електромагнитни полета водят до покачване на няколко вида рак на мозъка и то от най-опасните.
В Европа италианците правят за около 11 млн. евро експериментална програма и доказват същото, потвърждават ефекта.
При положение че имаме толкова сериозни факти, които показват, че от настоящото използване на мрежи носим големи рискове за здравето си, да се добави още едно ниво на честота, която увеличава експозицията, и то принудително на децата и на най-рисковите групи, според учените, професорите, които се занимават с това, е много рисковано и крайно недобра политика.
Затова има петиции на много учени в световен мащаб за прилагане на принципа на предпазливост, който е политически принцип и изисква когато има сериозни съмнения за здравето, да се въздържим от прилагането на дадена технология, както е било с тютюнопушенето и азбеста, за да се съхрани здравето на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, че стриктно спазихте времето.
ДАНИЕЛА ХАНСЕН: Аз също бих искала да взема отношение по някои от изказванията. (Реплики при изключени микрофони.)
Стана дума за това, че не бива да се противопоставят технологиите и здравето – това, разбира се, е така. Не става дума за противопоставяне. Не знам дали широко се знае, но оптичният интернет е по-бърз в пъти от безжичните технологии, безопасен за здравето и неуязвим за хакерски атаки. Така че здравето и технологиите не могат да се противопоставят.
Нормите, за които стана дума. Нормите са на база топлинните ефекти на това облъчване. Вече е доказано, че по-важни са не термичните, не топлинните ефекти върху здравето на човека, за които говори и моята колежка, а колкото до нашия страх, думата страх звучи някак си: ооо, паника от няма нищо, но ние се позоваваме на научни изследвания. Дори само това, че толкова общини, градове и дори държави налагат мораториум върху 5G! На Вас какво Ви говори, че министърът на околната среда на Белгия налага мораториум върху внедряването на 5G в Брюксел, като казва: не искам моите жители да са опитни морски свинчета. Мисля, че това е много показателно.
В световен мащаб все повече набират скорост изследванията. В тази връзка искам да кажа, че изследванията, които казват, че технологията е абсолютно безопасна и няма от какво да се страхуваме, са изследвания, които са спонсорирани от телекомите. В това няма никакво съмнение. В тази връзка е този доклад, който разкрива конфликта на интереси на Международната комисия по нейонизираща радиация: през 2018 г. 244 учени са написали апел, в който казват, че насоките на международната комисия по нейонизираща радиация не покриват освен този конфликт на интереси – корумпираност, за която става дума. Става дума за това, че тези стандарти не покриват ефекта от дългосрочна експозиция и ефектите на облъчване с нисък интензитет. Така че тези стандарти не са достатъчни, за да защитят здравето на хората. Става дума за тези стандарти, които България в момента прилага.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Давам думата за отговор.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Не смятам, че ще убедим с такъв кратък разговор в следобедните часове хората, че институциите се грижат за тяхното здраве или че нещо е безопасно или опасно. Само ще кажа няколко неща във връзка с това, което се спомена.
По отношение на електромагнитния фон. Да не забравяме, че ние в момента се облъчваме от микрофоните си; от контактите, лампата. Виждам, че колегите ме снимат с телефон, и то със смарт телефон, значи използват средства, които осигуряват съвременните начини на свързване и комуникация, и то безжична. Оптичната свързаност е много хубаво нещо и аз като инженер със „Съобщителна и осигурителна техника“ много предпочитам оптичния интернет като сигурен, много бърз и качествен. Но да не забравяме каква е територията на страната ни и да не забравяме колко скъпо костващо в крайна сметка на крайния потребител би било едно покритие на страната с високоскоростни оптични мрежи и в крайна сметка възможността всеки един гражданин на държавата да има достъп до тези видове качествени услуги.
В този ред на мисли бих се радвала България да е водеща по покритие на оптичния интернет, но да си дадем сметка как може да бъде осигурено и на каква цена.
Разбирането, че, да, наистина физическият контакт и разговорът между хората – сега страдаме от липсата на жестомимичния език с тези маски, наистина е много необходимо. Аз смятам, както госпожа Анастасова каза, че дистанционното комуникиране е нещо добро, но виждаме колко важно е в такива сложни извънредни ситуации при физическо дистанциране да запазим някакво социално включване и някаква близост.
Всеки един има право на избор дали да използва телефони, дали да живее в тази среда, дали да се върне към нещо, което е природно, но за съжаление, прогресът върви напред с новите технологии, а не се връщаме към използването на огъня и не парните локомотиви, на животните.
За съжаление, въпросът е друг: накъде върви светът и къде е България в този свят?
ДОЦЕНТ АНГЕЛ КУНЧЕВ: Виждам, че са достатъчно подготвени колегите от Националната гражданска инициатива. Точно така е: биологичен ефект и здравен ефект не е едно и също. Ако някой говори 20 минути по телефона, естествено, че ще му загрее ухото. Въпросът е: от това следват и някакви здравни ефекти – неблагоприятни или не? А те невинаги следват.
Абсолютно прави сте и за това, че има дългосрочни ефекти, които няма как да бъдат отчетени, ако го нямаше този срок, за да отчетеш какво се случва. В тази насока науката тепърва ще трябва да прави доста изводи, които не можем да кажем предварително каквив ще бъдат.
В едно можете да бъдете сигурни – че дори това да е изключително важно за икономиката, все пак аз съм главен държавен здравен инспектор – имаме ли и най-малки съмнения, ние ще правим възможното, за да докажем, че нещо може да работи, само ако е безопасно. Не трябва да имате никакви съмнения в това. Правили сме го досега.
Наредбата има нужда от осъвременяване – абсолютно вярно. Работим по това, даже има предварителен драфт. Нещо повече, искаме в Закона за здравето да вкараме цяла глава на тема „Електромагнитно лъчение“, което е крайно необходимо, защото се развива светът и ние трябва да отговорим на него – че работим по тази тема. Надявам се и Вие да помагате.
Знаем какво се случва и в други страни. Има няколко страни в света, които признаха така наречената „електромагнитна свръхчувствителност“ и вече говорят за диагноза, че има хора, които може би страдат повече от другите. Това също е факт, но пак не е доказана пряката връзка между тях и тези състояния. Сложни са нещата и са в начален етап.
Пак казвам, може да разчитате на системата на здравеопазването, най-вече в лицето на Националния център по обществено здраве, където мисля, че има много добър научен екип, който работи. Между другото нашите учени дават много често приноса си и текстове, които се приемат от Европейската комисия и сме равностоен участник.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
РАЙЧИН РАЧЕВ: Изключително приятно съм изненадан. Искам да благодаря за това, че замисляте промени в Закона за здравето и въвеждане на такава глава. Всъщност това е топка във Вашето поле.
Ключовият въпрос е: трябва ли да въвеждаме технологията преди горе-долу да сме си изяснили и да сме въвели регулиращи норми или първо ще експериментираме, пък каквото се случи, и като видим какво се е случило, тогава ще въвеждаме регулиращи норми? Това е ролята на законодателството.
Ще припомня само дефиницията: регулира трайни обществени отношения, тоест урежда трайни обществени отношения, а не уврежда трайно обществени отношения. Трябва да има изпреварваща функция в такива случаи според мен, тоест промяната в Закона за здравето трябва да претества изграждането и експлоатацията на тези потенциално опасни – нека да се спрем на тази формулировка.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Преди да закрия дебата искам да кажа нещо. Много се радвам, че стана конструктивен и полезен разговор по темата. Темата е интересна и става все по-интересна, защото аз като народен представител наблюдавам в социалните мрежи хода на дискусията и си мисля, че е добре тя да продължи да се развива. Виждам, че има разбиране по проблема и от институциите, които се занимават с това. Благодаря за добрия тон, който запазихме по време на дискусията.
Ще предложа на членовете на Комисията Решение, което е изключително консенсусно и може би няма да хареса на всички, но това е единственото възможно, което можем да направим към момента, и то е предложение за решение:
„Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите приема за сведение Националната гражданска инициатива „Стоп 5G в България, защото здравето е по-важно“, № ПГ 039-01-12, внесена на 17 юни 2020 г. от Инициативния комитет на Националната гражданска инициатива“.
Препоръчвам на Националната гражданска инициатива, доколкото съм в позиция да препоръчвам каквото и да било, да организират дискусия със сериозни научни представителства, да се застъпят и двете страни, а не едностранно. Нека бъде в полза на българското общество да се изяснява проблема и решенията по проблема.
Ако ни поканите, всички колеги ще дойдат на дискусията, а аз в кръга на шегата, ако поканите мен, тъй като вече имам много голям опит във воденето на такива спорни дискусии, мога да стана медиатор. Но това е в кръга на шегата.
Ще подложа предложението за решение на гласуване.
Моля, народните представители да гласуват.
За – 15, против няма, въздържали се – 2.
Предложението за решение е прието
Отново очаквам инициатива за среща, в която да печелите привърженици на Ваша страна или пък да убеждаваме обществото в обратното.
Благодаря на всички – най-вече на гостите, за конструктивната дискусия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЬОКОВ


СТЕНОГРАФ:
Емилия Огнянова