---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с
неправителствените организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л
№ 38


На 29 октомври 2020 г., четвъртък, от 14,30 ч., се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми гости, дами и господа народни представители, добър ден! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Дневният ред и материалите по тях са изпратени на електронните пощи на народните представители, публикувани са на сайта на Народното събрание. Той се състои от една точка:
1. Разглеждане и обсъждане на Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Дневния ред е приет.
Имам удоволствието да обява пред Вас, че на заседанието на Комисията присъстват и ще вземат участие в работата ѝ от Министерството на образованието и науката: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър, Бояна Алексова – експерт в дирекция „Приобщаващо образование“, и господин Сергей Атанасов – експерт в дирекция „Правна“; от Министерството на труда и социалната политика – Агенцията за социално подпомагане: госпожа Адриана Стоименова – заместник-министър; госпожа Миглена Митева – началник на отдел „Интеграция на хората с увреждания“.
Имам удоволствието да Ви представя и другите гости: госпожа Росица Караджова – Съюз на глухите в България; Иван Бургов – Фондация „Взаимно“; госпожа Валентина Христова – Фондация „Глухи без граници“; господин Александър Иванов – Младежка организация на глухите активисти МОГА; господин Ашод Дерандонян – Фондация „Заслушай се“ и член на Обществения съвет към нашата комисия; госпожа Силвия Маринова – жестов преводач, и госпожа Таня Димитрова – също жестов преводач.
Благодаря на всички, които се отзоваха на поканата ни да участват в работата на Комисията.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК, № 002-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 7 ОКТОМВРИ 2020 Г.
Законопроектът е дълго чакан от много хора – от всички, заинтересовани страни, от хората с слухови и говорни увреждания. Радвам се, че е внесен в Деловодството на Народното събрание на 7 октомври 2020 г. Този законопроект е разпределен на осем парламентарни комисии, едната от които е и нашата – по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Това, че толкова много комисии ще го разгледат в Народното събрание говори, че е един важен и очакван закон. Аз няма да продължавам по-нататък с встъпителни думи.
Ще дам думата на госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, предполагам, че Вие ще представите Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Законопроектът за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език и въвеждане на разпоредби, отнасящи се до признаването му и равностойното му прилагане в различните сфери на обществения живот.
В Законопроекта са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование във връзка с осигуряване на условия за използване на български жестов език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Предвидена е възможност за ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпоглухите деца и ученици чрез българския жестов език.
За родителите на глухи или сляпоглухи деца са определени консултации, свързани с осигуряването на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. За родителите е предвидена и възможност за обучение по български жестов език. Предоставена е възможност за изучаване на езика в специална образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на тези деца. Регламентирана е възможност при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование децата съобразно индивидуалните си потребности да имат право да използват българския жестов език. Създадена е възможности и за прилагането му при обучението, развитието и терапевтичната работа с деца и ученици с проблеми в комуникацията и езиковото развитие, които нямат увреждане на слуха. Също така е възможно за използването и създаването на системи за комуникации, произхождащи от българския жестов език, които подкрепят подходи на общуване, както и за овладяване на други езикови компетентности. Уредено е право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпоглухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език.
Със Законопроекта за българския жестов език е уреден нов режим по отношение на преводаческите услуги. Предвижда се включването на лицата, извършващи тези услуги, в списък на преводачите на български жестов език. Включването в него е по желание на преводача и това би му дало възможност да получи възнаграждение за извършената от него преводаческа услуга. Режимът по вписване е регистрационен. Списъкът се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания. Глухите или сляпоглухите лица упражняват правото си на получаване на преводаческата услуга чрез избран от тях преводач от този списък.
В изпълнение на задълженията на Република България по Конвенцията за правата хората с увреждания е предвидено на глухите и сляпоглухите лица да бъде осигурен достъп до информация и комуникация чрез преводачески услуги на български жестов език с осигурен годишен лимит, финансиран от държавата. Тези лица ще имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит, както и право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър за глухи и сляпоглухи студенти и докторанти.
Министерството на труда и социалната политика организира и координира дейностите, свързани с предоставяне, отчитане и финансиране на преводаческите услуги на български жестов език, които са с определен лимит. Извън осигурения лимит обаче тези лица получават безвъзмездни преводачески услуги при хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични центрове, както и при извършване на процесуално-следствени действия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. Също така държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при заявяване или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждането на мероприятия, организирани от тях с участие на лица със слухова загуба и на сляпоглухи лица, когато лицата предварително са поискали преводач от и на български жестов език.
Законопроектът въвежда и осигуряването на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа темата от доставчиците на аудиовизуални медийни услуги. Постигането на всички горепосочени цели гарантира не само достъпът до информация, но и по-добър достъп до образование, по-добра реализация и социализация на глухите лица, а оттам и по-добро качество на техния живот. Средствата за дейностите, предвидени в Законопроекта за българския жестов език, ще бъдат предоставени от държавния бюджет чрез бюджета на институциите, отговорни за съответната дейност, както и по европейски и международни проекти и програма, и от други източници.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Заповядайте, госпожо Стоименова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРИАНА СТОИМЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заместник-министър Михайлова изчерпателно представи Законопроекта за българския жестов език.
Министерството на труда и социалната политика сме съвносители. След приемането на Законопроекта ще бъде изработена наредба за начина на доставяне до 120 часа на всяко глухо лице, което заяви чрез системата на Агенцията за социално подпомагане.
По отношение на регистрационния режим в Агенцията за хората с увреждания също ще предприемем стъпки за разписване на необходимата поднормативна база и очакваме наистина до 31 декември 2022 г. държавните институции и общините да могат пълноценно да представят административните си услуги на български жестов език. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви и аз за краткото представяне.
Сега се обръщам към госпожа Бояна Алексова, господин Сергей Атанасов, госпожа Миглена Митева, ако имате нещо да допълните или да кажете нещо по-различно като виждане по Законопроекта, заповядайте. Нямате. Благодаря.
Във връзка със Законопроекта за българския жестов език в Комисията са получени становища, част от които са от 18 неправителствени организации на хора с увреден слух, които изразяват подкрепата си за Законопроекта за българския жестов език, настояват за редакция на определени текстове в него, като считат, че исканията им са разумни, основани и мотивирани.
По-късно ще предоставя думата на представителите на неправителствените организации, които днес присъстват на нашето заседание и които са едни от най-активно участвалите в изготвянето на становището.
Ще дам думата на господин Ашод Дарандонян – представител на Обществения съвет към нашата комисия, да представи становището му, което подкрепя Законопроекта по принцип и счита, че приемането му от Народното събрание е от обществена важност.
Заповядайте.
АШОД ДАРАНДОНЯН: Здравейте, колеги!
Първо бих искал да прочета решението на Обществения съвет към Вашата комисия.
„Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите подкрепя Законопроекта за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Съветът е приел изработването и приемането на такъв закон като приоритет за работа още в началото на мандата си и счита, че приемането му от Народното събрание е от особена обществена значимост. Това се случва с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“.“
От името на 18 организации на и за хора с увреден слух в България бихме искали да прочетем едно общо становище, което касае Законопроекта за българския жестов език.
„Уважаеми госпожи и господа народни представители! Изразяваме нашата подкрепа за Законопроекта за българския жестов език като равноправни членове на работната група по изготвянето на самите текстове. Преди около пет години между Министерството на образованието и науката, дирекция „Приобщаващо образование“ и Организацията на и за хората с увреден слух стартира реален диалог за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в частта, касаеща българския жестов език и правата на вносителите и ползвателите му.
Министерството на образованието и науката с подкрепата на Организацията на и за хората с увреден слух извърши първото научно изследване на българския жестов език в периода 2016 – 2017 г. В началото на 2018 г. започна и активен диалог с госпожа Деница Сачева – току-що встъпила в длъжността си на заместник-министър на образованието, с която се обединихме около разбирането, че само със съвместни усилия можем да изготвим качествен закон за българския жестов език.
Днес госпожа Сачева в ролята си на министър на труда и социалната политика продължава да е посланик за нашата кауза. Благодарение на МОН в началото на 2019 г. бе сформирано координационно звено от организации на и за хора с увреден слух, част от които участват в последствие и в работната група по изготвянето на текстовете на законопроекта.
Бихме искали да отбележим, че има ключови точки в Законопроекта, които смятаме, че трябва да претърпят промяна. Те са, както следва:
На първо място, настояваме да бъде заличен чл. 2: „Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подходи на общуване и овладяване на други езикови компетентности.“
Мотивите ни са: законът за българския жестов език трябва да е с ясен фокус върху признаването на българския жестов език и произхождащите от него права и нищо друго.
Със законопроекта следва да бъде създадена възможност за използването на българския жестов език в образованието. Използването на всякакви допълнителни средства извън научно доказаният естествен български жестов език и езиковите комуникативни обучения на глухите деца и ученици не е предмет на този закон. Използването на мануалните комуникативни системи са възможни след тяхното доказване, като те следва да бъдат регламентирани допълнително по законови нормативни актове в Наредбата за приобщаващо образование и други относими.
Второ, настояваме да се добави нова цел: „осигуряване на възможностите за трудова заетост, с които се гарантира интегрирано включване на глухите лица чрез български жестов език“.
Мотивите ни са: следва да се отбележи, че по отношение на чл. 7 глухите граждани нямат равен достъп до трудова заетост. Законът не създава предимство, но ще създаде условия чрез жестовия език за равен достъп до трудова заетост на глухите граждани. В Доклада за оценка на въздействието е отделено специално място за ролята на жестовия език като важно условие за равен достъп на глухите до пазара на труда. Ето защо залагането на тези цел е не само ключово, но и полезно с оглед на целия Законопроект.
Трето, настояваме в чл. 16 след текста от списък на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение да се добави: „или с придобита образователно квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалността „български жестов език“.
Мотивите ни са, че към момента не съществува учебен предмет „български жестов език“, но чрез този закон се цели разкриването на нов учебен предмет. Включването му е именно стъпка и стимул към създаването и изучаването му. Ето защо не подкрепяме аргументите против включването на подобна специалност като възможност поради това, че тя все още не съществува. Към момента няма и учители по български жестов език, но в чл. 11, ал. 5 от Проекта е записано, че „Обучението по специалния учебен предмет български жестов език и направлението по ал. 3 се осъществява от педагогически специалист с висше образование по специалности от професионални направления „педагогика“ и „педагогика на обучението“ или по специалност „българска филология“ от професионално направление „филология“ чрез придобита професионална квалификация „учител по български жестов език“ при условията и по реда на чл. 213, ал. 7 от Закона за приобщаващо и училищно образование“. Включването на подобна възможност ще е в синхрон със Закона и с вече въведената разпоредба в чл. 11, ал. 5 от Законопроекта.
Четвърто, от името на глухите хора настояваме в Глава „Съвет на българския жестов език“ да се направят промени, така че да се вземе предвид ключовата роля на активното участие на носителите и ползвателите на български жестов език. Предлагаме следния състав на Съвета от 13 членове, като нечетен брой, като да има един представител на МОН; един представител на МТСП; двама хабилитирани преподаватели от академичната общност –лингвист и специален педагог; един представител на БАН; седем представители на общността на глухите хора и сляпоглухите; един жестов преводач.
Мотиви: носителите и ползвателите на българския жестов език са онези, които най-добре познават потребностите на своята общност. Глухите лица са онези, които могат да съдействат със своите специални способности за автентичното развитие и прилагане на българския жестов език в обществения живот.
Вярваме, че ще вземете предвид нашите искания за редакция в текстовете на Законопроекта за българския жестов език, като изразяваме желание да присъстваме в обсъждането на Законопроекта по комисии. Считаме, че исканията ни са разумни, обосновани и мотивирани, отговарят на обществените очаквания към Закона, чието приемане ще подобри значително обществената среда с цел признаването на българския жестов език и приобщаване и интегриране на глухата общност като активна част в обществото. Нищо за нас – без нас.“
Отдолу са подписите на 18 организации, представляващи глухата общност.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Дарандонян за представеното становище на 18-те неправителствени организации по Законопроекта. То беше доста изчерпателно и като че ли даже е готово и за второ гласуване като становище. Благодаря Ви.
С това като че ли изчерпахме представянето на Законопроекта и становищата по него.
Откривам дебатите.
Най-напред ще дам думата на членовете на Комисията, които искат да вземат отношение по разглеждания законопроект, след това на гостите.
Имате думата.
На осем комисии е разпределен Законопроектът. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, а другите – поддържащи, са всички останали седем.
Само искам да обърна внимание, че моят колега Крум Зарков тогава още не беше в парламента, но работехме заедно с него по варианта на нашия законопроект, който внесохме от БСП. Той има една от основните заслуги за повдигане въобще на въпроса за липсата на закон за жестов език в България. Така че с удоволствие му давам думата.
Има думата Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами заместник-министри, уважаеми гости на Комисията и участници в работата ѝ! Ще бъда кратък. Свършена е добра работа, голяма като обем. Както и председателят спомена, ние сме запознати с много от трудностите за изготвяне на такъв законопроект, запознати сме също така и с абсолютната необходимост от такъв законопроект. Затова ще подкрепим Законопроекта на първо четене. Ще следим и работата на водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика, ако не скоростното, то поне ритмично придвижване на Законопроекта оттук натам, тъй като много пъти са правени опити и все нещо не достига, за да се стигне най-накрая до Закон за българския жестов език.
Така че от страна на парламентарната група на „БСП за България“ имате подкрепа към тази дейност, подкрепа за Законопроекта и оставаме ангажирани с темата. Знам, че предстоят дискусии по определени текстове, някои от тях бяха повдигнати в становището на 18-те организации, които чухме, но и с тяхна помощ се надявам да намерим качествените решения за един работещ Законопроект.
Твърде дълго време българските граждани, изпитващи такива затруднения, бяха лишавани от този законопроект, те го заслужават, ние им го дължим, така че да продължим заедно до края на този процес.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря на господин Зарков.
Други колеги народни представители? Няма.
От гостите, които не са взели думата и искат да кажат нещо?
Ако няма, да кажа и аз няколко думи и да приключваме със Законопроекта. Както стана ясно от разглеждането в другите комисии, и от присъствието на неправителствените организации на хората със слухови и говорни увреждания и срещите им с парламентарните групи, Законопроектът е консенсусен. От работата по Законопроекта, за който споменах, спомняте си, знам, че около 120 – 130 хиляди са хората в България с различна степен на увреждане на слуха, от тях ползващи жестомимичния език, са около 50 хиляди. Може би липсата на официален статут на този език е ограничил ползването му сред тези хора, може би това е една от причините.
За преобладаващата част, да не казвам за всички тези хора, с такива проблеми, този език е основен. Той в някои случаи е единствено средство за комуникиране и за пълноценно осъществяване на техните човешки и граждански права. До момента липсата на държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестомимичен език се явява пречка за интеграция на хората с такива увреждания в обществото и достъпът им до качествено образование и публични услуги.
Затова, както каза и колегата Крум Зарков, от нашата парламентарна група приветстваме внасянето на Законопроекта, който да отрежда статута на българския жестов език. Още повече че България е една от двете страни в Европейския съюз, в които не е отреден такъв статут на жестовия език. Другата страна е Люксембург. Следващото, което за мен поне беше много интересно, че в редица европейски държави, като Австрия, Португалия и в Ирландия, жестовият език е признат и на конституционно равнище.
През 2017 г. още в началото на този мандат ние внесохме един Законопроект за българския жестов език. Аз в духа на консенсуса няма да правя изводи от това, че беше отхвърлен тогава този законопроект. Само ми се иска да кажа, че ако бяхме тръгнали тогава да приемаме този законопроект – през 2017 г., сега щяхме да имаме спестени три години и доста от проблемите, които са свързани с използването на жестовия език, ако щете наличие на преводачи, наличие на квалификационни обучения, щяха да бъдат изчистени и щяхме да сме поне три години по-напред.
Така или иначе всичко е добре, когато свършва добре. Надявам се с внасянето на този законопроект и консенсусното му приемане да дадем един силен старт на този процес. Няма да се свършат проблемите само с приемането му. Надявам се между първо и второ гласуване нещата, които казаха в становището си организациите и които ние имаме като забележка – в парламентарната група сме говорили, предполагам и колегите са говорили, че има няколко проблемни разпоредби – чл. 2 например, между първо и второ гласуване да ги изправим тези неща и да тръгнем напред. Благодаря, че ме изслушахте.
Друг иска ли да вземе думата по темата?
Иван Бургов, заповядайте.
ИВАН БУРГОВ (говори чрез преводач): Това е Закон за глухата общност и много искам да подчертая, че той не е закон за институциите, а Закон за глухите хора. Той се прави специално за тях, а не против тях. Много Ви моля да вземете това предвид.
Това е, което исках да кажа, че Законът се прави за глухите хора, той е в подкрепа на тях, не за институциите. То е за глухите, а не против тях. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз благодаря на Иван. Той е един от най-активните защитници на Законопроекта, постоянно е в Народното събрание от известно време, така че се надявам да го зарадваме – не само него, но и всички хора с приемането на Закона. Благодаря.
Заповядайте.
АШОД ДАРАНДОНЯН: В продължение на това, което каза господин Бургов, искам само да уточня, че наистина този закон, идеята му, е да бъде с ясен фокус върху самия език, върху българския жестов език – на първо място. И второ, да гарантира правата на неговите вносители и ползватели на българския жестов език.
Ние в България много добре знаем, че в момента единственият начин глухите хора да бъдат идентифицирани, единственият начин е чрез медицински модел – ТЕЛК решение. В момента няма по никакъв начин как да се определят кои са носителите и ползвателите на жестов език.
Вие преди малко споменахте една голяма бройка на хората с различна степен на загуба на слух. Това тепърва ще предстои. Имайте предвид, трябва да ясно, че този закон гарантира правата наистина на глухата общност, защото глухата общност, център на самата глуха общност е самият български жестов език. Глуха общност няма да има, ако няма български жестов език, и то в неговата естествена форма, в неговата форма, която всъщност възниква от глухите хора. Само чрез този закон ние ще успеем да постигнем максимална равнопоставеност на българския жестов език да бъде съпоставим на българския словесен език – както е за чуващите хора, по същия начин да бъде за глухите хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз благодаря на господин Дарандонян.
Като гледам, няма повече желаещи за изказвания по Законопроекта,
Ще закрия дебатите и ще подложа на гласуване първа точка от дневния ред.
Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2020 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Законопроектът е приет единодушно в Комисията и ще бъде предложен за приемане от Народното събрание за приемане.
Благодаря Ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.


(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Георги Гьоков


Стенограф:

Любка Самодумова