---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите



П Р О Т О К О Л
№ 40


На 18 февруари 2021 г., четвъртък, от 15,30 ч., се проведе заседание на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21.01.2021 г.
2. Преглед на работата на Обществения съвет за периода от септември 2017 до февруари 2021 година и взаимодействието му с Комисията.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от господин Георги Гьоков – председател на Комисията.
* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Добре дошли на нашите гости.
Уважаеми гости, уважаеми госпожи и господа народни представители, добър ден! Първо искам да поднеса извинения за несъстоялата се Комисия предишния четвъртък. Тя не се състоя по независещи от нас причини – просто беше удължено работното време на Народното събрание, не, че днес не беше удължено, но няма за кога да отлагаме Комисията.
Добре дошли! Моля експертите към Комисията да съобщят броя на народните представители, които са се регистрирали за участие в работата. (Реплика: Девет.)
Девет, тоест имаме кворум, благодаря Ви.
Откривам заседанието на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Дневният ред и материалите по него са изпратени на електронните Ви пощи и се надявам да сте се запознали с тях.
Дневният ред е от две точки:
1. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
2. Преглед на работата на Обществения съвет за периода от септември 2017 до февруари 2021 година и взаимодействието му с Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля народните представители, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
За – 9, против и въздържал се – няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието на Комисията присъстват не като гости, а като част от нас – от Обществения съвет: госпожа Ива Таралежкова – председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите; госпожа Красимира Величкова – зам.председател на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите и госпожа Надя Шабани – член на Обществения съвет към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Ще започнем с първа точка, но съм длъжен да Ви съобщя, че въпреки настоятелните покани от страна на Комисията, на нашето заседание не присъстват представители на отговорните за Програмата, която ще разглеждаме, институции.
От администрацията на Министерския съвет ни информираха, че, за съжаление, няма да имат възможност да изпратят техен представител и трябва да се справяме без Програмата да бъде представена от вносителя.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2021 Г., № 102-03-2, ВНЕСЕНА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 Януари 2021 Г.
Преди да Ви дам думата по Програмата ще кажа няколко встъпителни думи.
Този документ е наречен Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г. Той е ежегоден акт и се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията на Република България и в изпълнение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз.
Годишната програма определя въпросите от Европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната ни, през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тези приоритети. Програмата е изготвена от дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в администрацията на Министерския съвет.
Приоритетните теми и позиции, включени в Програмата са разработени и обсъдени в рамките на координационния механизъм по европейските въпроси на Република България. На база на настоящия документ се разработват шестмесечни програми с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Португалското и Словенското председателство на Съвета на Европейския съюз.
В настоящата Програма няма приоритети, които да обхващат дейността на неправителствените организации и движения. Аз се запознах с Програмата и не видях да са включени такива. Не видях такова нещо и в становището на Обществения съвет.
Преди да пристъпим към дебати по Програмата ще дам думата на госпожа Ива Таралежкова – председател на Обществения съвет, да ни представи накратко становището на Съвета.
Между другото съвсем накратко, защото членовете на Комисията са запознати с него и то доста надълго, защото още предишния четвъртък трябваше да сме готови.
ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Благодаря господин Гьоков.
Дами и господа народни представители, нашето становище е съвсем кратко и то всъщност потвърждава това, което каза и господин Гьоков. Притеснени сме от липсата на политика и наличието на пропуски по отношение създаването на различни мерки и възможности, които да насърчават гражданското участие като една важна част от процеса на вземане на решения в едно демократично общество. Считаме че към приоритетна област „Нов тласък на европейската демокрация“, който е заложен в Програмата, следва да се включат за обсъждане и приемане различни политики за насърчаване на гражданското участие на национално и европейско ниво.
Също и ние съжаляваме, че няма представител на дирекцията, която е разработвала Програмата, но тъй като документът е динамичен, мисля че може и допълнително да се включат такъв тип мерки към този приоритет. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви за становището.
Откривам дебата и давам думата за изказвания по Годишната програма, с ясното усещане, че сте я обсъждали тази годишна програма. Тя беше разпределена във всички комисии и Вие като членове на друга комисия също сте я обсъждали, но все пак ако има да кажете нещо по Годишната програма – за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., моля заявете изказване.
Виждам, че няма желаещи. Аз мога да изчакам, но преди да обявя прекратяване на дебатите и въпреки че няма представители на Министерския съвет, моля, който има въпроси да ги зададе сега, може писмено да ги зададе до Комисията и чрез Комисията ще ги отправим към Министерския съвет, и ще искаме отговори.
Вашите предложения, становища, които възникват след края на заседанието, също може писмено да ги внесете в Комисията, съответно те ще бъдат внесени в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която ще изготви и представи доклад, при мотивираното становище на председателя на Народното събрание, за да бъде внесено в Министерския съвет и представен на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия.
Между другото вчера – 17 февруари, сряда, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове обсъди и прие Проект на годишната програма за работа на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, съгласно чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Въпреки че нашето заседание се провежда ден след обсъждането в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, становището на нашия Обществен съвет по Програмата им беше изпратен своевременно и те са запознали членовете на Комисията с това становище.
Предполагам, че тревогата, която изразихте, ще бъде предадена на съставителите на Програмата. Надявам се също така това да е отворен документ, който може да допълваме в процеса. Предполагам, че ще бъде допълван от новата комисия, която ще се избере, и новия обществен съвет, който ще се състави, но така или иначе гражданското общество трябва да се развива. Трябва да има повече предложения по въпроса какво искаме да правим. Много силно се надявам от Обществения съвет, от неправителствените организации да идват повече инициативи и към Комисията, и към парламента въобще, за да можем това гражданско общество да го развиваме. В противен случай само ще си говорим за него, защото не са направени много действия в посока за развиване на гражданското общество. Не знам дали ще потвърдите думите ми или ще ги отречете, но аз мисля така.
Последно има ли някой да каже нещо по въпросите на Годишната програма? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване точка първа от дневния ред като предлагам следното решение:

„РЕШЕНИЕ
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите

приема Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г. с № 102-03-2, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.“
Моля, който е „за“ да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – Надявам се тя да бъде по-интересна и за членовете на Комисията, и за представителите на Обществения съвет към нашата Комисия, а тя е:

ПРЕГЛЕД НА РАБОТАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ ЗА ПЕРИОДА ОТ СЕПТЕМВРИ 2017 ДО ФЕВРУАРИ 2021 ГОДИНА И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МУ С КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ.
Първо ще дам думата на госпожа Ива Таралежкова като председател на Обществения съвет – да ни представи, ако щете информация, ако щете отчет, на Съвета – както искате да го наричаме.


ИВА ТАРАЛЕЖКОВА: Благодаря, още веднъж.
Аз се надявам, че може би сте имали време да погледнете – то е съвсем кратък преглед на работата ни. Не сме се спирали на брой заседания и цифри, а по-скоро се опитахме по същество да оценим работата ни като членове на Обществения съвет и заедно с Вас – като членове на Комисията. Според нас този орган е доста важен и той е някакъв знак, че все пак държавата има входове за граждани и в законодателната власт. Мисля, че голяма част от колегите от Обществения съвет се отнасяха доста сериозно и експертно по време на този мандат. Просто ще мина много накратко през основните моменти на работата ни.
Още в началото на мандата на това Народно събрание, когато започнахме да работим, ние определихме някакви приоритети за работа, за да бъдем и проактивни – не просто да следваме онова, което е като дневен ред на парламента, но ние също да поставяме важни за нас въпроси и теми. Това бяха:
- Закон за доброволчеството;
- Закон за мерките срещу изпирането на пари – доколкото касае частта му за юридически лица с нестопанска цел;
- Закон за юридическите лица с нестопанска цел;
- Закон за българския жестов език.
Освен това през цялото време наблюдавахме разпределението на средства от бюджета на Република България към граждански организации. Наблюдавахме различни граждански инициативи внесени по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Разбира се, следяхме и други текущи обсъждания на важни закони със социална значимост от гледна точка и на работата на гражданските организации.
Започвам директно по тези приоритети, за да си дадем сметка какво сме успели да направим. Както всички знаете беше внесен, и по наше настояване, Законопроект за доброволчеството, който обаче, въпреки че мина и беше одобрен от повечето комисии, в които беше разпределен – тук са описани всичките, разбира се, на първо място нашата Комисия, в крайна сметка не можа да стигне до обсъждане в пленарна зала, тъй като не беше разгледан на първо четене в Правната комисия, а тя всъщност беше водеща за обсъждането на този закон. Така че, за съжаление, и това Народно събрание си отива без да е успяло да приеме Закон за доброволчеството. Един закон, за чиято важност сега няма смисъл да говоря.
Закон за мерките срещу изпирането на пари – много накратко. Там имаше едни разпоредби, които всъщност увеличаваха административната тежести. По предложение на наши членове, разбира се, подкрепени от Съвета, тези предложения и изменения в Закона – облекчаващи всъщност, а не възпиращи работата на юридическите лица с нестопанска цел, бяха приети, бяха подкрепени и от Съвета, и от Комисията, и в крайна сметка приети от Народното събрание.
Закон за юридическите лица с нестопанска цел – най-важният може да се каже за действието на гражданските организации – за дейността. През този мандат имаше внесени два законопроекта за промени.
Всъщност може би ще започна с това, че през този мандат влязоха в сила промените в Закона, които бяха приети в предишното Народно събрание. Общественият съвет проведе няколко срещи и открити заседания с Министерството на правосъдието, с Агенцията по вписванията и с Комисията включително. Целта беше плавното влизане в сила на новите разпоредби, разрешаването на някои технически проблеми, които се появяваха в началото, разбира се, поради промяната на регистрацията, поради необходимостта от пререгистрация в Търговския регистър на организациите.
Мисля че това беше успешно и на този етап тези промени действат добре – няма толкова много грешки. Чисто технически те се отстраняват в крачка. Хубаво беше, защото имаше диалог между Съвета и съответните институции.
За съжаление, други две промени, които също трябваше да влязат в сила от началото на 2018 г., а именно създаването на Съвет за развитието на гражданското общество и Фонд за подкрепа на гражданските организации, тези две промени не бяха осъществени. След доста работа и от страна на граждански организации, в Министерския съвет бяха разработени правилата за създаване на този съвет, проведени бяха избори за членове на този съвет. Изборите бяха приключени успешно – нямаше някакви нарушения. Имаше назначен заместник-министър председател, който да бъде председател на Съвета, а именно господин Томислав Дончев, но въпреки че още през месец март миналата година се проведоха изборите, все още този съвет не е свикан и не е започнал действителната си работа. Може би поради същата причина в бюджета на Република България и за 2021 г. ние не видяхме Фонд за подкрепа на граждански организации. Така че с влизането в сила на промените донякъде сме успешни, но оттам нататък има доста неща, които остават недовършени, въпреки усилията на Съвета и на нашите членове, и на наши колеги.
По отношение на новите предложения, които бяха внесени, единият предлагаше едни мерки, които щяха да затруднят максимално работата на гражданските организации и да създадат излишна административна тежест, както и според наша преценка, да уронят престижа на организациите сред обществото. Освен това до голяма степен имаше опасност тези предложени мерки да ограничат правото на сдружаване на българските граждани поради много високите изисквания, които искаха да поставят.
Общественият съвет със свое становище се противопостави на тези промени. Имаше широка информационна кампания, която беше насочена към български и европейски институции, от които получихме много сериозна подкрепа. В крайна сметка и в резултат може би на множеството критични реакции и становища, които бяха получени към края на мандата на това събрание, законопроектът не е придвижен за разглеждане.
Другото предложение беше внесено директно от Министерския съвет в края на миналата година в парламентарната Комисия по правни въпроси, което за нас беше учудващо, че този закон и промените в него не минаха и през нашата Комисия, но независимо от това, ние имахме становище. Всъщност тук единствената сериозна промяна беше свързана с удължаване срока за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел – с две години в Агенцията по вписванията. Ние преценихме, че принципно подкрепяме това предложение, но имахме допълнително предложение, което всъщност беше много по-важно да бъде прието, предвид настоящата ситуация, а именно предложихме да се приеме промяна, която да позволява на гражданските организации да провеждат общите си събрание и онлайн. Както разбирате това е продиктувано от нуждата в тази ситуация, защото ние сме в невъзможност в момента да правим отчетни събрания, изборни събрания, годишни събрания, а сме длъжни да го правим и сме в омагьосан кръг. За съжаление, нямаше време да се доработи очевидно в Правна комисия това предложение. Депутатите поеха ангажимент това да бъде включено в тазгодишната програма, но както виждаме до ден днешен, то нямаше и много време, но все пак тази промяна не е приета и всъщност огромна част от българските организации са в невъзможност да проведат годишните си общи събрания, което за нас е много важно.
Една добра новина в работата на Обществения съвет е Законът за българския жестов език. След много месеци на разработване, с участието на наши членове, привличане на голям кръг заинтересовани страни, различни институции, работна група включително към Обществения съвет, в крайна сметка имаше внесено предложение за такъв закон. Ние го подкрепихме, разбира се, и към края на мандата на 44-тото Народно събрание Законът е приет, което за нас е добър знак.
По отношение на бюджета на Република България за юридически лица с нестопанска цел, знаете в началото на мандата, както и години наред преди това, имаше едни списъци с организации, които всяка година получаваха субсидия от бюджета. Сега в последните две години тези списъци не съществуват, но отново има субсидии за голям кръг от организации в различните министерства. С помощта на експертите в Комисията ние изваждаме всички тези бюджетни пера от различните министерства, за да направим общата картина каква подкрепа получават гражданските организации към момента от държавния бюджет.
Констатацията на Обществения съвет беше, че до голяма степен липсва обосновка на принципа, по които се избират тези организации, по които се определя тяхната субсидия, дейностите, които се извършват с тези пари. Понякога нови, организации се включват, други отпадат, така че апелирахме и написахме писмо до господин Томислав Дончев и Министъра на финансите това изготвяне на бюджета да бъде много по-обосновано. От всяко министерство, да има ясни критерии за предвидените в бюджета субсидии към такива юридически лица с нестопанска цел и, разбира се, отговор на въпроса кога и как ще заработи Съветът за развитие на гражданското общество и Фондът предвиден към него по силата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Към момента на писане на отчета, а и сега, нямаме отговор от тези две институции.
Разбира се, наблюдавахме и всички внесени национални граждански инициативи – общо 9 на брой, като бих казала, че няма движение по всички тях. За съжаление, може би и законодателството не е достатъчно взискателно към това да има задължително разглеждане и обратна връзка по гражданските инициативи – по реда на Закона за прякото участие. Специално тук бих искала да отбележа инициативата за забрана отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи, която наистина мина през почти всички комисии, но, за съжаление, няма движение към края на мандата. Вашата Комисия също я подкрепи.
Националната гражданска инициатива 7000, която също беше подкрепена единодушно от Обществения съвет, но, за съжаление, и тя няма движение към края на мандата на Народното събрание. Още ред такива инициативи.
Разбира се, ние не можем да кажем, че по същество подкрепяме всички тях, но по-скоро нашата позиция е, че трябва по-сериозно да се разглеждат от различните комисии, в които са насочени, и все пак да има обратна връзка, защото да организираш инициатива никак не е лесно – изисква се много енергия, усилия, време и това е все пак е знак към гражданите, че посланията, които те отправят към народните представители, се чуват по някакъв начин.
По социалните политики може и Надя да каже две думи после.
Аз завършвайки, считам че, за съжаление, както чувате успехите или постиженията на Обществения съвет са доста по-малко от нечутите препоръки. Въпреки това мисля, че много колеги вложиха много време, сили, енергия, капацитет, експертиза в това да четат документи, да пишат становища – това е доброволна работа от наша страна знаете, в полза на обществото надяваме се. Имахме доброто взаимодействие с Комисията. За съжаление, в други комисии повечето от становищата ни не бяха взети предвид по-сериозно. Дори Вие сте членове на други комисии, разбира се, може би в следващ мандат малко повече ще се държи на тези становища, които Общественият съвет все пак като един консултативен орган на граждани отправят.
Въпреки че не можем да се похвалим с кой знае колко успехи, мисля че е по-важно да го има този обществен съвет. Важно е да се чува това, че хората са информирани – какво предстои да се вземе като решение, това, че хората имат позиция, имат мнение, дори много често спорят в Обществения съвет и по-важно е да го има отколкото да го няма. Надявам се с времето, ако продължи така да работят гражданските организации и неговите членове – последователно и настоятелно, може би ще има повече чути становища в следващия мандат. В по-следващия ще има още повече и по този начин някак си ще има повече резултати от нашите крачки по пътя към демократична България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И аз Ви благодаря. Някой от колегите има ли да допълни нещо?
Заповядайте, госпожо Величкова.
КРАСИМИРА ВЕЛИЧКОВА: Уважаеми господин Председател, членове на Комисията! Смятам, че Ива Таралежкова беше твърде дипломатична и много мека. Затова ще си позволя малко по-директен тон и да Ви кажа, че от моя гледна точка и от гледна точка на организацията, която аз представлявам, настоящата Комисия се провали в задачата си да бъде мост на гражданите към хората, които работят в парламента, и хората, които създават законодателството на Република България.
Господин Гьоков, Вие казахте че се надявате това гражданско общество да бъде малко по-активно и да го има. Аз мога да Ви уверя, че гражданското общество го има и последната година на Ковид кризата доказа, че гражданските организации работиха рамо до рамо с общините на местно ниво. На национално ниво с институциите – за това да подпомагат хората, да подпомагат болниците, да подпомагат хората от уязвимите групи, да подпомагат децата, които нямат достъп до образование, поради недобрата образователна система. Всъщност гражданските организации ги има и активността на гражданите я има, но, за съжаление, нито в тази комисия, нито в този парламент, тези граждани и граждански организации не бяха чути през тези четири години. Не бяха чути за това да бъдат създадени законодателни и други регулаторни мерки, които да подкрепят функционирането на тези граждански организации и да го облекчат административно.
Ива каза, че е неуспех на Обществения съвет, но Законът за доброволчеството е неуспех на парламента, защото бяха внесени два законопроекта, беше дискутирано и в крайна сметка Закон за доброволчеството няма. Знаете колко болници търсеха доброволци, надявам се знаете, че всички хора, които доброволстват в момента го правят незаконно и всички онези организации и институции, които приемат доброволци, могат всеки един момент да бъдат санкционирани от инспекциите по труда. Знаете колко пъти беше поставян и тук, и в публичното пространство въпросът със субсидиите на юридическите лица с нестопанска цел и неравнопоставеността за това кои организации получават субсидии и кои не. Този въпрос също не беше разгледан. Знаете колко пъти поставяхме въпроса самата Комисия да организира дискусия по различни теми, които са от важност за гражданското общество. Единствената такава дискусия, която беше организирана, беше по Закона за социалните услуги.
Планът за възстановяване и устойчивост.
Планът за възстановяване и устойчивост е ясно, че не се случва – по него нямаше дебат в парламента. Комисията можеше да бъде един проводник на послания, на това, че гражданските организации могат да изпълняват част от мерките, така че и реформите, които се предвиждат в този план, защото нито едно от предложенията на гражданските организации по време на така нареченото обществено обсъждане всъщност не бяха приети.
Същото важи и по отношение на планирането на оперативните програми. Така че моята оценка за работата на тази комисия, за работата на този парламент е, че всъщност чуваемост и желание за подкрепа на гражданското общество, а това всъщност са гражданите и техните структури, просто нямаше. Нямаше нито воля, нито желание.
Само ще си позволя да благодаря на екипа и експертите на Комисията, които през цялото време, абсолютно добронамерено и професионално съдействаха на Обществения съвет, така че ние да можем да работим спокойно. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Шабани, заповядайте.
НАДЯ ШАБАНИ: Благодаря Ви, първо, че ми давате думата.
От моя гледна точка и от името на Организацията, която представлявам, която и този мандат, и в предходния бяхме в Обществения съвет, за нас е важно да си направим рефлексията от гледна точка на това кое може да работи по-добре.
Аз бих се концентрирала в бъдещия ден и бих взела повод, господин Гьоков, от това, което казахте като препоръка. За нас е важно, както виждате непрекъснато нарастват проблемите, пред които сме изправени в България и необходимостта да търсим добри инструменти за диалог, дискусии и вземането на решения вече стават, как да кажа, животоспасяващи. В този смисъл моята надежда е, че в следващия парламент ще има Обществен съвет и посоката за по-добра работа ще бъде подобрена поне в две направления: със сигурност взаимодействието с Комисията, която да може да бъде трибуна и застъпник на гражданските теми в Народното събрание, но и по-голямата активност на Обществения съвет.
Аз тук бих увеличила критиката и към самия Обществен съвет и разширяване на възможностите за това да включваме много повече организации, не само тези, които сме в Обществения съвет, в диалога и в комуникацията. Според мен това е домашно и към двете страни.
Със сигурност обаче пожелавам на всички Ви успех в предстоящата предизборна кампания. Това, което ние ще поставим като първа и най-важна точка е наистина ограниченията пред гражданските организации. Това с онлайн заседанията просто е нещо, което е нелепо, тъй като за всички други юридически лица, за всички колективни органи, включително парламента и комисиите могат да вземат определени решения в онлайн заседания, само за читалищата това е невъзможно в тази държава. Смятам това за абсолютен приоритет. Правна комисия се заклеха преди нова година, че това ще бъде приоритет през месец януари, но не стана, така че ще разчитаме и се надявам, че ще има комисия за взаимодействие в следващия парламент и тя да бъде застъпник, и за Закона за доброволчеството.
Само ще припомня, довършвайки думите на Краси, това е пети парламент, който не можа да осигури на българските граждани добра платформа да помагат на другите. Благодаря Ви на Вас и на експертите. Знам, че сте ангажирани с темата граждански организации, но може би трябва да положим по-големи усилия и заедно да борим другите комисии и парламентарни групи.
ПРЕДС. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за отношение по отчета, по казаното – по всичко.
Аз ще кажа няколко думи. Първо, искам да Ви благодаря от името на Комисията за работата, която сме свършили. Надявам се тя да е била ползотворна – колкото и малка да е. Ако ние обявяваме, че сме доволни от всичко, което сме направили, просто няма да сме полезни на хората. Моята оценка за работата на Комисията също мога да Ви я кажа, но това е друг въпрос. Ние с колегите ще го обсъдим като някаква финална среща – може би неформална.
Аз приемам оценките – и добрите, и критиките, които отправяте към нас, защото Вие казвате: в България, гражданското общество го има и се чува, но честно да Ви кажа не е това, което аз искам. Сигурно не е и това, което Вие искате да бъде. Защото за да върви една държава напред, една демокрация да се развива, основната част от тази демокрация е гражданското общество и какво е неговото влияние, ако щете върху парламент, върху управление на държавата и всичко това. Разбира се, това зависи от конкретното законодателство в тази посока, но зависи много и от инициативата на гражданското общество. Аз няма да си позволя да отправям критики към гражданското общество, защото не съм в никаква позиция, но много ми се ще да бъде, както и да го наречем, по-развито, по-инициативно.
Имах няколко въпроса, които си бях набелязал да задам, но в изложението си Вие ми отговорихте. Те бяха свързани основно с това докъде стигна работата на съветите, които се направиха, по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, дофинансирането на гражданските организации. Всички тези въпроси са изключително важни, защото колкото и да си говорим, че ние сме голяма работа и развиваме голямо гражданско общество, докато не обърнем внимание към гражданското общество не само на думи, а и с действия например – с по-сериозно финансиране в тази посока, няма как да се случат нещата.
Ще ми се да кажа една дума и за Закона за доброволчеството. Имах голямо желание и чувствам лична неудовлетвореност, че не се прие този законопроект. Не знам какъв е проблемът, защото той беше внесен общо взето от мнозинството и нямаше причини да не бъде приеман – беше консенсусен. Между другото, ако вменяваме някаква вина на когото и да било за неприемането на Закона за доброволчеството, ние трябва да се върнем назад във времето, защото този закон се движи откакто аз съм в парламента, тоест от 42-то Народно събрание, може би и преди това, но аз нямам история нататък. Така че няколко поредни парламента не го правят това нещо, а за мен е изключително важно. Виждам, че е важно и за Вас, предполагам и за колегите е важно щом са внесли законопроекта. Силно се надявам следващият парламент още в началото при конструирането на работата на 45-тото Народно събрание, да приеме този закон. Пожелавам си го и на мен, и на Вас, и на колегите, да се случи това нещо, и на всички хора, които работят в тази посока
Не съм съгласен много с оценката, че няма чуваемост. Чуваемост има – въпросът е като че ли по-различен. Вие казахте: предстоят избори. Никой тук няма да си позволи да води политическа агитация в тази посока – в парламента, но Вие четете какво се предлага в програмите. Има ли в програмите това, което искате да чуете? Вие от гражданското общество избирайте, за да може следващият парламент по сериозно да решава въпросите на гражданското общество.
Не мога да си позволя да Ви препоръчвам, но си пожелавам Вие да не спирате работата си утре, защото следващото Народно събрание ще избере нов обществен съвет. Аз съм сигурен, че до голяма степен ще има приемственост в следващия обществен съвет, но вие не приключвайте работата си сега, с приключване работата на Народното събрание. Съберете се и просто набележете това, което не сме свършили съвместно и още на първото заседание на следващата комисия във връзка с взаимодействието с неправителствените организации, поставете нерешените въпроси и да се тръгне от тях.
Ние сме на официално заседание, но много ми се ще да кажа нещо – нищо, че ще влезе в протокола. Имаше един филм „Изкуплението Шоушенк“. Там имаше един главен герой, който го бяха вкарали в затвора, той искаше от официалните власти да им изпратят книги, грамофонни плочи и така нататък. Той пишеше всеки месец по едно писмо до официалните власти. Накрая им писна и им пратиха книги и каквото искаше, а той каза: „А, значи може. Сега започвам всяка седмица да пиша писмо.“ Това го казвам по повод на това, че всяка институция, всяка комисия, ако Вие смятате, че не си върши работата, че няма чуваемост – натиск, и ще се чуят проблемите, ще се решават проблемите.
Никой от колегите незнае дали ще бъде в следващия парламент, дали ще бъде в тази комисия, но от тяхно име си позволявам да пожелая на гражданското общество да продължи да се развива, за да стигнем до нивата от някои други държави, на чиито граждански общества се възхищаваме и да докараме българското дотам.
Благодаря Ви и се надявам, че ще продължим да работим дори и когато не сме членове на Комисията, дори и когато не сме членове на парламента. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, на някой да му се е приискало да каже нещо след тези дебати?
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Благодаря на всички – и на гостите, и на колегите за участието в работата на Комисията.
Благодаря Ви.

(Закрито в 16,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ГЬОКОВ


Стенограф:

Елеонора Драганова