Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 06.07.2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Д О К Л А Д
Вх. № 753-14-7/17.10.2017 г.

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 06.07.2017 г.

На редовно заседание, проведено на 12. 10. 2017 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 06.07.2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на регионалното развитие и благоустройството – г-жа Нина Симеонова – началник отдел в дирекция „ГРАО; от Министерство на вътрешните работи – г -жа Ирена Дамянова – началник отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“ и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите, законопроектът беше представен от народния представител Ерджан Ебатин.
Със законопроекта се предлага при издаването на преписи и удостоверения от актовете за гражданско състояние да бъде въведена забрана да се изискват лични данни, които са се намирали в системата на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/, но са били заличени. Въвежда се и задължение Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството /ГД „ГРАО“ към МРРБ/ служебно да извърши промени в данните, съдържащи се в ЕСГРАОН, отнасящи се до заличаване, съответно – възстановяване на имената на българските граждани, на които същите са били принудително променени през т. нар. „възродителен процес“.
Представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на вътрешните работи представиха становищата си по законопроекта. Те заявиха, че разпоредбата на чл. 42, ал. 2 на действащия закон съдържа изрична забрана гражданите да предоставят лични данни при издаване на удостоверения и преписи въз основа на регистрите на актовете за гражданското състояние. Освен това ЕСГРАОН осигурява съхраняване и поддържане на променени данни в гражданската регистрация и поради това е обективно невъзможно същите да бъдат служебно заличени. Действащата уредба е съобразена с правната характеристика на името като лично, неимуществено, субективно право. В Закона за гражданската регистрация последователно е прокаран принципът за доброволност и свободно изразена воля на лицата, като възстановяване и промяна са възможни само ако същите желаят такава. Предвидена е и процедура за възстановяване на принудително променени имена по инициатива на засегнатите лица, както и възможност за възстановяване на имената и на починали лица, без ограничение във времето.Обърнато бе внимание и на обстоятелството, че регистрите на актовете за гражданско състояние се съхраняват и поддържат от общинските администрации. Вписвания в тях могат да се правят само от длъжностните лица по гражданско състояние в общините и кметствата и Главна дирекция“ГРАО“ не би могла да извърши служебно заличаване или възстановяване. Служебното заличаване на принудително наложените имена на българските граждани, които са възстановили предишните си имена по реда на закона, сериозно би затруднило и възпрепятствало работата на структури на МВР. За МВР е от изключителна важност да има пълен обем от информация по отношение на лицата.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Стоян Мирчев, Павел Шопов, Чавдар Велинов, Николай Тишев и Валентина Найденова. Същите се обединиха около тезата, че не следва да се навлиза в родовата памет, която е основа на националната памет. В случай, че се избере по законодателен път служебно да се възстановяват имената , следва да се преразгледа и преименуването на българите още от годините на Османската империя. Всички членове на комисията се обединиха около идеята, че приемането на законопроекта би предизвикало правни и административно-технически проблеми.
След проведените разисквания, Комисията по вероизповеданията и правата на човека:
с 0 гласа „ЗА”, 12 гласа „ПРОТИВ” и 1 глас „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 06.07.2017 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА:

/КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ/