ПРОТОКОЛ

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вероизповеданията и правата на човека

П Р О Т О К О Л
№ 19

На 19 декември 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект, № 853-14-10/19.10.2018 г. на приетите на първо гласуване на 11 октомври 2018 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народния представител Цветан Цветанов, народния представител Корнелия Нинова и народния представител Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г. и
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,55 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Красимир Велчев.

* * *

ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, откривам редовното заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Гости на днешното заседание са от: Министерството на образованието и науката: Коста Костов – главен експерт в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“; Министерството на финансите: Ивайло Танев – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Ирена Христова – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“, Свилена Василева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; Светия Синод на БПЦ: Ловчанския митрополит Гавриил, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопския митрополит Серафим, доцент доктор Мария Кьосева, адвокат Стефка Спиридонова и адвокат Радомир Чолаков; Мюсюлманското Сунитско Ханефитско изповедание: Николай Панков и Хасан Исмаилов Хасанов; Обединените евангелски църкви: Грета Ганева – адвокат; Мюсюлманското изповедание: Джелал Фаик и Асан Имамов; Католическата църква: отец Петко Вълов; Форум „Средна класа“ и Обединени езически вероизповедания: Стефан Стойков; Централен Израилтянски духовен съвет: София Коенова – няма я; Национален алианс „Обединени Божии църкви“; Национален християнски център и други евангелско-протестантски вероизповедания „Свобода за всеки“: Виктор Костов – адвокат, и Невена Стефанова; Арменската църква: Оханес Хачик Паникян; Обединени евангелски църкви: Румен Борджиев и Владимир Райчинов; Росица Башлиева – съветник в дирекция „Законодателна дейност и право на ЕС“ на Народното събрание.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета дневния ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на Общ законопроект, № 853-14-10 от 19 октомври 2018 г. на приетите на първо гласуване на 11 октомври 2018 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народния представител Цветан Цветанов, народния представител Корнелия Нинова и народния представител Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г. и
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г. 2. Разни.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред.
Уважаеми колеги, на всички е раздаден Докладът. Отново се извинявам, виждате, че той е доста обемист и трябваше в много кратък срок да се изготви, да се уточнят нещата, защото това е Законопроектът, който ще влезе в заседателната зала.
„Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 853-14-10, изготвен на основание на чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 11 октомври 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народния представител Цветан Цветанов, народния представител Корнелия Нинова и народния представител Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г. – второ гласуване.“
ПАВЕЛ ШОПОВ: Прощавайте, процедура. Тъй като късно е раздаден Докладът, всички виждаме каква е ситуацията, не сме прегледали материалите по Закона, за да го осмислим. Когато се докладва текст по текст, да излезем от практиката в комисиите, знаете, на второ четене общо взето четем. Вие или референтът по Закона да припомня за какво става дума за всеки от текстовете, за да сме наясно, защото не сме готови.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре. Вие сте до мен, ще коригирате.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И референтът по Закона може също да дава тези пояснения, не става въпрос само Вие, за да става ясно в текста какво се получава, каква е промяната. Общо взето да бъдем по-подробни, за да осмислим нещата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нали видяхте колко е голям?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ясно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
За – 14, против и въздържали се – няма.
„§ 1. Наименованието на глава II се изменя така: „Право на вероизповедание. Права и задължения на вероизповеданията и религиозните общности.“
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ – § 1 да отпадне.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, по този и по други текстове, които са предложени от господин Цветан Цветанов и господин Мустафа Карадайъ, аз смятам, че Комисията няма право да ги разгледа и да ги подложи на гласуване, тъй като те са направени в нарушение на Правилника на Народното събрание – именно чл. 83, ал. 1, който изисква предложенията между първо и второ четене да се правят с аргументи. Предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ няма аргументи. Те липсват тук, в залата, и не биха могли да изложат своите аргументи, така че техните предложения не следва да се подлагат на гласуване. Не знам защо работната група е решила да ги подлага на гласуване?!
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев, Вие сте представител на вносителите.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не може да бъде господин представител на вносителите. Господин Цветанов и господин Карадайъ са физически лица, народни представители, те не могат да бъдат представлявани от друг народен представител.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Той е представител в работната група.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Как да отпадне? Като не сме били в работната група, не сме го осмислили и сега се чудим. Защо да отпада?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Друг някой има ли?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не съм член на Комисията, но всеки народен представител има право да участва в заседанията на всяка комисия.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Всеки един народен представител може да участва.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма такова задължение между първо и второ четене да се мотивират предложенията. Има задължение, когато се внася законопроект, да се мотивират – това първо.
Второ, ако питате по същество, няма задължение на вероизповеданията в този закон, има права. Затова да отпадне „задължения“, както си е в оригиналния Законопроект, който изменяме в момента. Там не пише „Права и задължения на вероизповеданията“, а „Права“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да прочета текста на Правилника, за да няма съмнения.
„Чл. 83. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 81, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от представянето му на народните представители, които се аргументират.“
Предложенията се аргументират. Няма аргументи в писменото предложение на Цветанов и Карадайъ. Няма ги тук, те не могат да аргументират своите предложения. Техните предложения не отговарят на изискването на Правилника и не следва да бъдат подлагани на гласуване.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбирам Ви, господин Веселинов. След като тук има Доклад, аз вървя по него, Вие в залата може да го опровергаете това нещо.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ама как да го опровергавам, когато се опитваме да правим нещо незаконно?! В момента ние имаме Правилник, имаме изисквания към Правилника и Комисията решава да наруши Правилника. На какво основание?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма такова…
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ама аз Ви го прочетох. Ето, отворете си Правилника – чл. 83, ал. 1.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чудесно, обаче практиката в работата на комисиите никой не аргументира. Който не иска, не аргументира предложенията. Ако иска, ги аргументира. Комисията преценява и ги отхвърля, като смята, че не са аргументирани.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Между първо и второ четене трябва да се аргументират и това е изискване на Правилника.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще Ви извадя да видите колко стотици хиляди предложения са неаргументирани и са гледани в комисии.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Толкова по-зле.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Все пак има някаква практика в работата на комисиите на Народното събрание.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря. Чух Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз по същество искам думата. Не знам какво е това правило. В правото – ние правим закон, а това е част от вътрешното право – няма такова нещо. Там всеки е субект и обект, всеки има права, но щом има права, има и задължения и едно такова правило противоречи на най-общите правила в теорията на държавата, на правото, на законодателството изобщо. Много странно ми звучи. Не знам какво ще постигнем с това – да декларираме и да кажем например мюсюлманското вероизповедание има само права, а няма задължения. Има и задължения, как да няма задължения? Предлагам по същество отпадането на този текст на това предложение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Подлагам на гласуване в Комисията този казус – дали да приемем Доклада, така както е, или да се съобразим с народния представител Искрен Веселинов.
Който е съгласен с така направения доклад и дали да се аргументират, или да не се аргументират тези предложения, моля да гласува.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не може да има гласуване на народните представители, които отменят изискване на Правилника. Правилникът е със сила на закон. Или спазваме Правилника, или не го спазваме.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това не е отменяне. Комисията приема дали да гласува така предложения доклад.
Господин Цонев, слушаме Ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В Правилника няма недопустимост на такива предложения. Има изискване да са мотивирани. Ако не са мотивирани, пише ли, че са недопустими?
РЕПЛИКА: Не.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не. Тогава за какво говорим? Ще саботираме работата по Закона с измислени неща. Досега в нито една комисия няма такъв ред.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбрах Ви.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма никъде в Правилника нещо, което да се определя като недопустимо. За да бъде допустимо, то трябва да отговаря на условията, описани в Правилника. Това предложение не отговаря на тези условия.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не отговаря, но не е казано дали то отпада изобщо като предложение. Юристите затова сте правили тези неща, за да може да се тълкуват и по двата начина явно.
За да минем по ред на нещата, предлагам на Комисията да гласуваме дали може да отпаднат параграфите, предложени без мотив, или не могат. Да си остане Докладът такъв, какъвто е и да работим по него.
За – 5, против – 2, въздържали се – 6.
В този смисъл подлагам § 1 на гласуване, тъй като не може просто да отпадне. Гласуваме текста на § 1.
За – няма, против – няма, въздържали се – 6.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинете, господин Председател. Какво стана с § 1 – приет ли е, или не е приет?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не е приет § 1.
„§ 2. В чл. 5 се създава ал. 4:
„(4) Правото на вероизповедание не може да се упражнява с политически цели.“
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Председател, извинявам се много, обаче при това гласуване има само шестима гласували. Няма кворум за гласуване. За да се изрази воля, трябва да има кворум. Как го преодоляваме това? Трябва да се гласува по един от трите начина, иначе… Нека да подложа формално на прегласуване нещата.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Прегласуваме да е ясно. Хората се объркаха, разбирам.
Моля да гласуваме текста на § 1.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
„§ 2. В чл. 5 се създава ал. 4:…“.
Предложението по § 2, чл. 5 е от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ – § 2 да отпадне.
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Господин председател, извинявам се. Минава гласуването, Вие сте длъжен да обявите резултат: толкова за, толкова против, толкова въздържали се. Приема ли се, или не се приема.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие не чухте ли?
ДЕНЧО БОЯДЖИЕВ: Не го казахте.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинявайте.
На предишното гласуване 14 „въздържали се“, без „за“ и „против“, така че текстът на § 1 не се приема.
„§ 2. В чл. 5 се създава ал. 4:…“.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ – § 2 да отпадне.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз имам същото възражение по отношение на предложенията на господин Цветанов и господин Карадайъ. Искам да кажа обаче, че този текст сме съгласни да го оттеглим, тъй като той съществува в Конституцията. Не държим да присъства в тялото на Закона, така че може да пишем, че е оттеглен този текст. (Реплики.) Вносителят изтегля текста, това искам да кажа.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Той и без това отпада.
Гласуваме отпадането на § 2.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз го оттеглих.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нищо, тъй като вече е късно да го оттегляте.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Текстът „§ 2 да отпадне“ се приема.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Отново трябва да гласуваме предложението на работната група § 2 да бъде отхвърлен.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Вариант първи.
Господин Шопов, Вие искате да прочетем и вариант първи, и вариант втори, въпреки че предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ е вариант първи и вариант втори да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Има ли изказвания? Няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за вариант първи и втори и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Велчев, извинявам се, че влизаме в диалог. Аз участвах в работната група. Изразих тогава становището, че сме съгласни § 2 да отпадне, в Доклада § 2 остава.
Изразих също предложение по този вариант, който ние сме внесли, че за нас е важно в чл. 6 да останат само т. 10 и т. 2, където се създава нова ал. 3. Виждам, че това пак не е отразено в Доклада на работната група и аз се притеснявам всъщност как е изготвен Докладът на работната група и доколко обективно отразява събитията. Казвате: аз не мога да го изтегля на това заседание. Добре, не мога да го изтегля на работната група, не мога да го изтегля на това заседание, какъв е способът аз като вносител да си редактирам предложението, съобразявайки се, между другото, със становището на Светия Синод?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Веселинов, точно тогава е трябвало да ги оттеглите – в работната група.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Оттеглих го. Коментирахме ги текст по текст и аз заявих, че оттеглям тези неща. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Ето, и господин Цонев ме подкрепя. Оттеглени са. Има грешка в Доклада.
Аз предлагам да прекратим заседанието, да огледаме Доклада, защото така не можем да продължим.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Можем да продължим, защото не е фатално. След като сте го оттеглили, това, че ние гласуваме да отпадне, няма никакъв проблем. Не виждам проблем. Това ли е основният проблем да не се приеме Законът?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Некоректно се отразява волята на народните представители. Не е нормално това нещо.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ето, в протокола да се отбележи, че Вие сте го оттеглили.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: То трябва да фигурира в Доклада.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тъй като го има в Доклада, нищо не пречи да го гласуваме. (Реплики.)
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Чувам, че Ви казват нещо правно. Кажете моля Ви долу, за да знаем какво правим.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Внесени законопроекти могат да се оттеглят от народните представители само ако не са гласувани на първо четене или само с решение на Народното събрание. Вие не сте направили нито едното, нито другото след първо четене.
На работна група, ако сте казали, трябвало е да го внесете с решение на Народното събрание, защото сте изпуснали гласуването на първо четене на законопроекта и той е приет в този вид. (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.)
Правилникът Ви казва кога можете да го оттеглите.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз не си оттеглям целия законопроект, аз оттеглям само конкретни текстове, съобразявайки се със становища, включително преди първо четене. Това също никога не е било.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Затова, ако искате да го измените, може да направите друго – не да оттеглите текста, както казвате, а да направите предложение за изменение. Вие не сте направили предложение за изменение.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нали сега трябва да ги направя?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има срок за внасяне на тези неща.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мисля, че спорът е излишен. Практиката, поне до този момент, десетилетия наред, предвижда тази възможност в Комисия даден народен представител да си оттегли предложението. Тази воля се изразява в доклада за второ четене за залата – оттеглено по време на заседание на Комисията. Така гласуваме повечето закони. Мисля, че в случая няма никакъв проблем. Трябва да бъде отразено в Доклада на Комисията за второ четене. Нищо повече от това.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По тези точки не знам за какво да Ви дам думата. Има спорен текст или? Това е работа на народните представители и работим по Правилника на Народното събрание.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Господин Велчев, искаме думата, консултирахме с представителите на Светия Синод, относно предложенията, направени от господин Цветанов и господин Карадайъ. В първото заседание на работната група всички вероизповедания работихме по текстовете и беше поет ангажимент, че постигнатите съгласия от вероизповеданията в тази работна група ще бъдат внесени от народни представители. Виждаме, че част от предложенията на народните представители господин Цветанов и господин Карадайъ всъщност изразяват мнението на работната група. И сега, ако Вие процедурно не приемате тези предложения, какво става със съгласуваните текстове, по които работната група е постигнала някакво съгласие? Това е нашият въпрос.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По тези предложения, за които става дума, има предложение от Светия Синод, аз ще го внеса. То касае § 18, чл. 22 и § 24. Аз ще ги припозная и ще ги внеса.
Има още едно предложение, което е в Преходни и заключителни разпоредби. Тъй като се е взело политическо решение да бъде внесено, ще го внеса, ще се гласува, Вие можете да присъствате. Отделен въпрос е, че Вие трябваше да кажете какво имате предвид.
МАРИЯ КЬОСЕВА: В предложенията на господин Цветанов и Карадайъ, пак повтарям, е отразено становището не само на Светия Синод, но и на вероизповеданията в работната група. След тази работна група бяха внесени тези предложения.
Това, което Вие предлагате сега да направите, се отнася върху неща, които ги няма в предложенията на господин Цветанов и Карадайъ, и са редакционни промени. Тоест основните съображения със становищата на вероизповеданията в голямата си част са отразени именно в предложенията на господин Цветанов и господин Карадайъ.
Във второто становище, което сме изразили и ние, и другите вероизповедания, са редакционни поправки, които Вие ни дадохте възможност в работната група да направим след това.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз искам да припомня, че има и предложения на господин Цветанов и господин Карадайъ, които не са били предмет на обсъждане на работната група, от които Вие във Вашето становище също се разграничавате. Тоест ние трябва да подходим по принцип към предложението като такова, а не по отделни параграфи.
Ползвам формално, че съм взел думата, за да кажа, че по този наш вариант оттегляме в т. 1, ал. 1 всичко освен т. 10, тоест подточка „в“ и остава т. 2.
В т. 1 оттегляме в ал. 1, подточки „а“ и „б“, остава подточка „в“ и т. 2. Мисля, че е коректно.
По същество след това ще взема думата и ще мотивирам оставането на религиозния радикализъм, респективно радикалните идеологии на верска основа.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прощавайте, господин Председател, във връзка с това, което каза доцент Кьосева, и това, което предложи колегата Искрен Веселинов, искам да взема отношение.
Да, предложенията на господин Цветанов и на господин Карадайъ отразяват в по-голямата си част консенсуса, постигнат в работната група. Наистина се солидаризирам и с това предложение, което господин Искрен Веселинов направи – за всяко от конкретните предложения да се казва кое е плод на консенсуса между вероизповеданията и по кое няма консенсус. И ще видите, че всъщност става въпрос може би за едно или две предложения, за които няма такъв. Но нека да се каже тук: да е ясно кое от тези предложения е плод на този консенсус и кое не е. Това могат да го кажат представителите на вероизповеданията, за да е по-лесна работата на Комисията. Благодаря.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може ли и аз да кажа нещо?
Опитвам се да направя диагноза на ситуацията – защо не върви работата, защо съществува недоверие, и стигам до извода, че тези предложения, които са направени тук, са на работната група. Както и в други комисии по други закони сме правили, от работната група, когато се постигне споразумение, всички политически сили са вносители на предложенията.
А тук какво виждаме? Аз специално на господин Цветанов мога да имам доверие, обаче виждам, че тук фигурира името на господин Карадайъ, и вече оттук нататък нямам доверие. Притеснявам се за някакво разбирателство, което аз не бих подкрепил.
Сега господин Цонев много хубаво каза: може би Вие като независим и като председател е добре, и да ни подсещат хората, които са участвали в работната група, защото аз където съм бил викан, съм влизал и съм слушал без да участвам. Да знаем докъде се е стигало с разбирателството, но това за мен е крайно будещо притеснение. Тук трябваше да има и представители от БСП, които да участват в тези предложения, да видим, че и те са съгласни, и ние от „Обединени патриоти“ също да бъдем въвлечени във внасянето на всяко едно от тези предложения, които фигурират като предложения. Не мога да си обясня пропуск ли е, умисъл ли е това нещо, какво са целели господин Цветанов и господин Карадайъ?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Шопов, точно това ще направя сега.
Доцент Кьосева, да чета ли първи вариант? Това, което иска господин Веселинов, да прочета ли кое отпада и кое остава, за да сте наясно?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Ние разбрахме. Предлага се да остане т. 10 относно религиозния радикализъм. Светият Синод по този въпрос категорично се е изказал „против“ и в първото становище. И за това беше постигнато съгласие.
Въобще относно понятието „религиозен радикализъм“, или заместващото, което е предложено от господин Борисов, в Светия Синод миналата седмица е обсъждано отново това нещо. Категорично против!
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, разбрах Ви.
Заповядайте, въпреки че това сме го дискутирали в работната група.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Председател, това вече е реалното заседание на самата Комисия. Затова е важно и за протокола.
Предложението, което сме направили, честно казано, ни озадачава защо смущава светата ни Българска православна църква и нашите свети отци. Аз не съм бил на работната група, не знам какво са говорили и какви мотиви са имали другите вероизповедания, но ще си позволя да цитирам, то е много кратко и няма да отнеме време: „Радикална идеология на религиозна основа са опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения, чрез които се отрича светският характер на държавата“. Тук какво е против нашата църква?
Оспорвате ли: „а) заменят върховенството на закона с други правила за поведение, или се позовават на такива;
б) чрез които се отричат основни права и свободи на човека;?
Оспорвате ли: „в) заменят установени в Конституцията…“?
Мисля, че тук е моментът да кажат точка по точка кое не отговаря на нашите християнски морал, етика, закон, на Библията, на десетте божи заповеди, чрез които се противопоставят хората на религиозна или верска основа? Какво лошо има тук? Чрез които се проповядват, пропагандират или оправдават тероризъм или война?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вижте, няма да връщаме работната група отново точка по точка да ги обсъждаме.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Но това е ключово наше предложение и аз съм вносител.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, чух Вашето мнение като вносител. Затова има гласуване в Комисията.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз като вносител съм длъжен да го кажа, за да се отрази.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбирам Ви, но не може да искате от мен аз да давам думата на всички вероизповедания всеки да коментира.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Не, не, аз не държа да…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие само казвате становище – разбрах Ви.
Имате думата.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Началник съм на кабинета на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Каракачанов.
Тъй като определението за радикализъм е ключово в нашия законопроект, ние много сериозно прегледахме аргументите, които Светият Синод даде в тяхното първоначално становище, и се опитахме да потърсим начин, с който да избегнем това притеснение, което се създава във връзка с това определение.
В хода на проучването ни на основание бележките, които Светият Синод предостави, установихме, че през 2015 г. Министерският съвет е приел Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, въз основа на Закона за противодействие на тероризма, който възлага такова задължение на Министерския съвет. Нито в Закона за противодействие на тероризма, нито в самата Стратегия за противодействие на радикализацията се съдържа – в Закона няма законово определение, Стратегията борави с едно изключително общо понятие що е то радикализация, а в същото време Законът за противодействие на тероризма възлага в чл. 16, т. 8 задължение на държавните и местни органи, съобразно компетентността си да осигуряват подготовка на служители, отговарящи по въпросите на сигурността и противодействието на радикализацията и тероризма. Поради което предлагаме това определение, което ние сме заложили като определение в Закона за вероизповеданията, в съответствие с бележката, направена от Светия Синод, да намери систематичното си място в Допълнителните разпоредби на Закона за противодействието на тероризма и това определение да се създаде с Преходни и заключителни разпоредби именно на този законопроект, който разглеждаме в момента.
Що се отнася до съдържанието на определението…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вижте, имате право една или две минути да го представите.
НИКОЛЕТА КУЗМАНОВА: Извинете, господин Велчев.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания има ли?
Заповядайте.
ГРЕТА ГАНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Защо вероизповеданията не приемат тези текстове? Маркирам само с едно изречение. Не защото сме против определението, което влагате, не защото сме против тероризма и прочее и прочее, а защото ни възлагате с текста на тази разпоредба ние да проучваме и тепърва да установяваме всички лица и общности, с които контактуваме. Ако назад в историята, което и да е от лицата е имало каквото и да е събитие или някакво деяние, което ще влезе във Вашето определение за религиозен радикализъм, тогава ние ще трябва да носим отговорност, а ние не сме компетентни и не можем да възлагаме компетентност на служителите да установяват дали онези, с които те осъществяват религиозни и верски връзки, имат тероризъм. Това е.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбрах Ви.
Заповядайте, господин Костов.
ВИКТОР КОСТОВ: Благодаря Ви, господин Велчев, за възможността.
Искам само да информирам Комисията и присъстващите тук, че ние сме завели жалба пред Венецианската комисия на Съвета на Европа във връзка със силно противоречивите текстове на Законопроекта и дебатите, които станаха. В тази връзка едно от изискванията при завеждане на такава жалба до Венецианската комисия, вероизповеданията, които представлявам, не могат да сезират директно Венецианската комисия, това направихме чрез Генералния секретар на Съвета на Европа. До произнасянето на Венецианската комисия със свое експертно становище по въпросите на това дали този законопроект отговаря на насоките на Венецианската комисия, заедно с Офиса по демокрация и човешки права към…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Костов, много е дълго изречението.
ВИКТОР КОСТОВ: …за сътрудничество в Европа, би следвало да се прекратят дебатите. Между другото, самата Организация за сигурност и сътрудничество в Европа препоръчва публично, това е изведено в западната преса, че е готова да изрази такова експертно становище, ако би бил българският парламент сезирал същата.
По този начин според мен искам да сведа тази информация, за да стане ясно, че има такава процедура. Ние дори и формално, ако трябва, ще я заведем.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Като получите резултат от Венецианската комисия, ще се радвам да запозная и колегите от Комисията по този въпрос.
Господин Веселинов, искате думата?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, ако мога да направя изказване по същество?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, нали говори вносителят Ви?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Бяха казани някои мотиви от страна на вероизповеданията…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ето, затова няма да дам повече думата, защото тук се получават дебати. Ние седим и слушаме, и ако всяко едно вероизповедание вземе думата, аз не знам за какво беше тази работна група тогава в случая?
Добре, съвсем накратко. Няма да Ви оставя…
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Първо ще кажа, че процедурно тази работна група не постигна съгласие. Тоест, когато се предлагат варианти на работната група, аз категорично съм заявил, че ще имаме различно мнение по много от тях.
Не само аз, имаше и други такива участници в работната група. Не мисля, че след като съм изразил мотивите си на работната група, нямам право да ги изразя на Комисия, защото тук са колегите, които ще гласуват. Те ще формират крайния вот, който ще отиде в парламента.
В това отношение моля да бъдете толерантен, какъвто знам, че сте по душа и по призвание.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз Ви давам думата, но не искам да го превръщаме в пазар. Това е! И да губим времето на много хора.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Първото ми образование е инженер и съм свикнал да се изразявам кратко.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И аз съм на точните науки човек. Слушам Ви.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да кажа само следното: средата за сигурност е съвсем различна, в сравнение дори само с преди пет или десет години. В това отношение ангажиментът да не се поддържат общности, които изповядват религиозен радикализъм, може формално да звучи абстрактно, но в края на краищата и Европейският съюз, и България, и Съединените щати – всяка от тези страни, примерно един списък от терористични организации, които първо, като видиш ДАЕШ, има ли нужда да търсиш някакво специално основание, за да си общуваш, или не с тях? Това е ангажимент. Естествено, Вие нямаше следствени някакви функции, вероизповеданията, но тези елементи на радикализъм, които са описани в определението, може да ги наблюдавате, ако те се проявят в някои от контактите, които имате, да го преустановите. Това е идеята – да се спре радикалната пропаганда в България, защото България също така е уязвима към религиозния радикализъм, както всяка останала страна.
А по отношение на европейския пример, Австрия направи Закон за исляма, ако се сещате, и голяма част от текстовете, които сме взели в този законопроект, са оттам. Съвсем европейски пример, не е нещо друго.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Колеги, има ли още някой да се изказва? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване § 3, чл. 6, тъй като „а“ и „б“ са…
ИВА МИТЕВА: Може ли само да обясня във връзка с гласуването?
По отношение на комисиите се прилага чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който се прилага за гласуването в пленарната зала. Първо се гласува най-отдалеченото предложение – предложението за отпадане в случая. Предложението, направено от Цветанов и Карадайъ, е направено в срока, направено е по реда на Правилника и е в обхвата на Закона. Така че смятам, че първо трябва да се гласува предложението за отхвърляне, така както е по чл. 69, и след това да се мине към текст на вносител, ако не се приеме това предложение.
По отношение на Вашето направено предложение за оттегляне на точки, Вие сте вносител на Законопроекта и не можете да оттегляте точки от Законопроекта. Можете, ако сте член на Комисията, да направите редакционно предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2, и ако се приеме, то ще бъде записано в Доклада на Комисията, както и може да се предложи евентуално от член на Комисията разделно гласуване по внесения параграф на вносителя и да се гласува точка по точка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Думата ли искате?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да отговоря на това.
Действително предложението е внесено в срок, но липсват аргументи, каквито изисква Правилникът – чл. 83, ал. 1. Комисията вече с гласуване установи, че липсата на аргументи е съществен недостатък и тези предложения на господин Цветанов и господин Карадайъ не би следвало да се разглеждат. Така че няма как да пренаписвате решенията на Комисията или да тълкувате разширително Правилника.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че бяха ясни.
Първо трябва да гласувам § 2 да отпадне по предложението на господин Цветан Цветанов и господин Мустафа Карадайъ.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Как го гласувате, като вече е взето решение, че тези предложения не се взимат предвид?
ИВА МИТЕВА: Това, което предложи на гласуване председателят в началото, беше по отношение на текстовете, които са извън обхвата и принципите на приетия общ Законопроект. Това Вие поставихте в началото.
Затова от практиката в Народното събрание в комисии и в пленарната зала е да се вземе принципно решение от Комисията дали такива предложения, които са извън обхвата, следва да бъдат разглеждани от Комисията и пленарната зала съответно, или да не бъдат разглеждани. Това беше целта на гласуването, което председателят направи в началото на заседанието.
Няма как предложение на народен представител, направено по реда на Правилника, в срока на Правилника, да бъде отхвърлено като извън обхвата с гласуване на Комисията. Това е грубо противоречие на Правилника. Няма как да се случи.
Да, в Правилника има изискване да бъдат аргументирани, включително, знаете, да имат мотиви законопроектите, но Вие не може да спрете законодателната инициатива на народния представител, защото има Конституция и това води до противоконституционност.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има два порока, които обсъждахме.
Единият, който казахте за обхвата на Законопроекта, и тук съм на същото мнение – това е безспорно, че опитът да бъдат прокарани между другото в реституцията на вакъфските имоти, е абсолютно недопустимо да бъде предмет дори на разглеждане от Комисията. Но има формални изисквания към предложенията и към начина, по който се правят предложенията между първо и второ четене. Едно от тези изисквания е те да бъдат аргументирани. Това, което го подложи на гласуване председателят в началото по мое предложение, беше дали тези предложения приемаме, че като не са аргументирани, трябва да бъдат разгледани.
Комисията чрез гласуване изрази своята воля и аз не виждам тук някаква цензура. Тези предложения не отговарят на Правилника.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, да изясним изобщо този случай, повече да не се връщаме на него, защото отегчава.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз силно се надявам, че колегите, които са юристи и са работили дълго време в парламента, ще вземат отношение по темата.
Първо, волята и мотивацията на народния представител може да бъде изразена в залата устно – на този, който предлага. Няма как предложение на народен представител, направено по конституционния ред и по Правилника, да не бъде подложено на гласуване с аргументи, защото няма писмена мотивация или народният представител отсъства. Защото това отива до по-голямо нарушение – нарушение на конституционното право в законодателна инициатива.
По тази причина, ако искате, но мисля, че няма нужда, ще Ви представя в залата със сигурност около 100 – 200 кг в хартия предложения, които са направени без една дума мотивация, които са гледани, приети и от десетилетия или от три дни, или от сто дни, или от пет години са част от нашето законодателство, без това да е нарушение нито на Конституцията, нито на Правилника. Защото правото на народния представител да се мотивира може да бъде и в залата, може да бъде в комисия, може да бъде устно, а може и да не иска да се мотивира. Това не отменя правото му на законодателна инициатива.
Господин Председател, моето предложение е такъв въпрос да не бъде разглеждан от гледна точка дали са направени правилно или не законодателните предложения.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Това, което ще направя сега – гласуваме предложенията, които са внесени, на господин Цветан Цветанов и господин Мустафа Карадайъ, и ако не бъде прието отпадането, тогава ще минем като гласуване в този вариант на това, което господин Искрен Веселинов като представител на вносителите иска, да гласуваме от § 3 т. „в“ и създаването на ал. 3. Ще го подложа на гласуване, ако не бъде прието предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за вариант 1 и 2 и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 – вариант първи и вариант втори.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
Който е съгласен с това решение… (Шум и реплики.)
Извинявайте, господин Веселинов. Имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбирам желанието за бързане, но мисля, че това е изключително важно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не е това желанието да претупаме нещата, просто се обърках.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В § 4 ние се съобразяваме с част от направените забележки от страна на вероизповеданията и като вносители сме съгласни да отпаднат в т. 3 да отпаднат т. 1, 3, 4. Същевременно държим на останалата част от предложението. Става дума за ангажимента на държавата да внимава кой всъщност извършва богослужение и съответно проповядва на територията на страната, защото имаме изключително неприятната активизация на проповедници, които най-вече в Близкия Изток завършват, след многогодишни следвания в университети, непризнати никъде, които получават вид ислямско образование, нехарактерно за нашите ширини.
В това отношение ние предлагаме хората, които имат грижата за душите, ако щете, на нашите деца, да бъдат образовани, да приравнят своите дипломи по Закона за училищното и предучилищното образование и едва тогава да получат достъп до тази длъжност. Мисля, че това е изключително важно и с оглед овладяването на процесите на радикализация, и с оглед съхраняването на автентичния вид на българските вероизповедания, най-вече на мюсюлманското такова.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Други становища и мнения по този въпрос? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ в § 4 вариант втори да отпадне, вариант първи да се приеме.
Но предложението пък на работната група е: подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2. Така че и двата отпадат, както го прочетох.
За – 14, против и въздържали се – няма.
„§ 5. Създава се чл. 7а:…“
Имате текста на чл. 7а какво са длъжни религиозни общности и институции.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Цветанов и Карадайъ – § 5 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Господин Веселинов, искахте думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, съгласни сме да отпадне т. 8 в ал. 1.
Смятаме, че другата част от предложенията са изключително съществени. Този страх от конкретни задължения, които религиозните общности и институции следва да имат, ми е непонятен, тъй като в края на краищата те са част от българското общество и всяка част, както и господин Шопов каза, от обществото има и своите права, и своите задължения. В този случай религиозните общности смятаме, че трябва да залагат на проповедници като български граждани, които са завършили светското си и съответно религиозно образование в Република България. Смятаме, че задълженията, които се вменяват за неразпространяване на определени идеи и литература, свързани с радикализацията, също са абсолютно логични и те би трябвало, дори без да се регламентират, да са част от самосъзнанието на лицата, които представляват религиозните институции, и в това отношение поддържаме предложенията си.
Бихме искали Комисията по вероизповеданията наистина да не подхожда формално към задачата и виждайки предложения на Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ да гласува стахановски. Смятаме, че като народни представители трябва да защитаваме националния интерес и да гледаме по същество текстовете, които се предлагат.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Колеги, друг има ли? Няма.
Искате думата. И на Вас ще дам, но съвсем кратко. Това сме го говорили в работната група.
АСАН ИМАМОВ: Съвсем кратко, дори избягвам от началото въобще да се меся, но в крайна сметка една реплика към господин Веселинов, с цялото ми уважение.
Законът за вероизповеданията не е единственият закон, където може да уредите права или задължения за изповеданията. Техните задължения са уредени както в данъчни закони, както и във всеки друг един закон, който касае останалите субекти на правото. Не виждам защо всяко едно задължение трябва да го вмъкнете в Закона за вероизповеданията, а още по-малко място на Закона за вероизповеданията да се уреждат въпроси, които са свързани със защита на националната сигурност, въпреки че вече сме се примирили с тази идея, че тук се обсъждат тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Други мнения? (Реплика.)
Ако се повтаря, няма смисъл. (Говори при изключен микрофон.)
Да, това и каза колегата, че имат много законопроекти.
Работната група подкрепя предложението на Цветанов и Карадайъ – § 5 да отпадне.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Моля, който е съгласен да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Минаваме към § 6.
Предложението е отново на господин Цветанов и господин Карадайъ – § 6 да отпадне.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Давам думата на господин Веселинов, ако иска, разбира се.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз искам да получа информация за мотивите на господин Цветанов и Карадайъ, но тях ги няма. Как бих могъл да ги запитам примерно смятат ли, че ако в определено религиозно помещение се извършват проповеди и съответно той е център на екстремистки идеи, това помещение трябва да бъде запечатано.
Ако се разпространява литература, която призовава към джихад примерно, тази литература не трябва ли да бъде иззета? Какво точно ги смущава в тези текстове, бих искал да ги запитам?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ще имате възможност в залата да го зададете.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, но как си формират народните представители мнението по тези предложения на Цветанов и Карадайъ, когато те не са тук да отговарят и когато не са написали два реда за това?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да кажа, че в началото възприехме да си казват вероизповеданията кой текст е по консенсуса, който е приет, кое от предложенията, защото това е от тези предложения, за да е ясно какъв е мотивът да бъде направено това предложение.
Аз пак Ви казвам, повече от 95 на сто от предложенията са направени заради консенсуса между вероизповеданията или между по-голямата част заради становището на Светия Синод са направени. Затова, ако позволите, господин Председател, нека да казват кои текстове са по консенсуса. Тогава ще се разбира мотивацията, защото в случая мотивацията е тази – вероизповеданията не приемат този подход, и ние се съобразяваме с тяхното мнение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В интерес на истината голяма част от първоначалните проекти, които бяха внесени – тук и колегите, които бяха, може би знаят, че голяма част се отхвърлиха от внесените законопроекти точно в името на консенсуса, за да може да има мир.
Други изказвания не виждам.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 1:
„§ 1. В чл. 8, ал. 1, т. 4 думата „отмяна“ се заменя с „прекратява“, а думите „учебно, здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение, социална или образователна институция“.
Гласуваме така направения текст и отпадането на § 6 да стане § 1.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 се приема.
Параграф 7 – предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ.
„В § 7:
1. Вариант I да отпадне.
2. Във вариант II се правят следните изменения:
а) ал. 3 се изменя така:
„(3) Вероизповеданията могат да представят на Народното събрание и на другите държавни органи на всички нива предложения, мнения, доклади, проучвания по въпроси от значение за религиозната общност.“
б) ал. 4 да отпадне.“
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за вариант I.
Подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II и предлага следната редакция, която ще прочета:
„В чл. 11 се създава ал. 3:
„(3) Вероизповеданията може да представят на държавни и местни органи становища, препоръки, доклади, проучвания по въпроси от значение за религиозните общности.“
Има ли желаещи за изказване?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаем колеги! Дискусията по § 7, който ние предлагаме, беше доста задълбочена предния път. На практика почти всички вероизповедания казаха, че нямат личен проблем с проповядването на български език. Единствено, доколкото помня, католическото вероизповедание спомена за служби, които се водят единствено пред граждани, които не са от български произход. В това отношение ние, вносителите, коментирахме и предлагаме един подобрен вариант на този законопроект а именно: за проповедите, в които участват български граждани, да се използва задължително официалният български език, или да се осигури превод на български език. Тоест тогава, когато на самата служба, на самата проповед не присъстват български граждани този превод не е задължителен. Задължителен е тогава, когато има български граждани, които, естествено, трябва първо да бъдат уведомени на официалния език на държавата, така че въпреки шума в залата, това решава проблема, който беше споделен на предишното заседание, и моля да бъде отразен в Доклада.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Други мнения? Няма.
Колеги, подлагам на гласуване това, което Ви прочетох.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за вариант I.
Подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II и предлага редакцията, която Ви прочетох.
Моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 8 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ.
Ще Ви прочета цялото, тъй като тук има предложение, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
„В § 8 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създадената ал. 2 да отпадне.
2. Създадената ал. 3 става ал. 2 и се изменя така:
„(2) Вероизповеданията представят до края на месец февруари всяка година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на обредните, молитвените и богослужебните домове, предназначени за извършване на техните публични религиозни обреди.“
3. Създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет поддържа електронен публичен регистър по ал. 2.
(4) Данъчните преференции, предвидени в Закона за местни данъци и такси относно молитвените домове на вероизповеданията, се отнасят само за включените в регистъра по ал. 3.“
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Ще Ви зачета ал. 4, което е предложение: да отпадне тази ал. 4:
„(4) Данъчните преференции в Закона за местни данъци и такси относно молитвените домове на вероизповеданията се отнасят само за включените в регистъра по ал. 3.“
Тази алинея да отпадне.
ИВА МИТЕВА: Тъй като става дума за данъчни преференции, а те са уредени в съответните данъчни закони, в Закона за местните данъци и такси накрая сме добавили, че трябва да се направи съответната корекция – като в чл. 24, ал. 1, т. 9, където са тези домове, предлагаме да се добави „и да са включи в публичния регистър“ като кумулативно изискване, за да се ползват тези преференции, тъй като условията са там.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това предложение ще го направя от мое име, че съм вносител:
„В предложението за § 8 ал. 4 се отменя.“
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 3:
„§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на обредните, молитвените и богослужебните домове, предназначени за извършване на техните публични религиозни обреди.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват домовете по ал. 2.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“
Има ли изказвания?
Вие сте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Отпада сегашната алинея – т. 3, ал. 2. Текстът „В тези случаи вероизповеданията не могат да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания“. Аз го разбирам, че това отпада.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Отпада, да.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Абсолютно неприемливо – тоест борбата в много български градове, която десетилетия вече тече, и скандалът с озвучаването, така да се каже, на центрове, на градове – в моя роден град Пловдив, как ще се прибера – не знам. Това означава да дадем възможността да слушаме едни много приятни звуци, едни крясъци – моя гледна точка и на всички пловдивчани, които до този момент все пак по някакъв начин бяха ограничени с този съществуващ текст. Това е абсолютно неприемливо и аз считам, че това е червена линия, която не може да бъде премината.
ПРЕД. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Само Ви правя лека забележка – бъдете по-умерен в изказванията, защото това не са просто крясъци, а начин на изказване. Това са молитвени обреди.
Вие сте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Съгласявам се, че са крясъци, но няма никъде изискване, предполагам, канонично някъде в свещените писания да се използват средства за увеличаване на звука и в това отношение господин Шопов е абсолютно прав. Това е бил смисълът и на нашето предложение като вносители.
Само че искам да не се съглася с Вашето мнение, че тази точка отпада. Тъй като в предложението на Цветанов и Карадайъ няма предложение за отпадане на този точка, би следвало да я подложите отделно на гласуване.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има: „Създадената ал. 2 да отпадне“. Аз го прочетох.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Създадената ал. 2 да отпадне, добре.
„2. Създадената ал. 3 става ал. 2 и се изменя така: „(2)…“
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тази ал. 2, за която Вие говорите – предложението да отпадне, ал. 3 става ал. 2.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А т. 3 къде пише, че се предлага да отпадне? Ето тази т. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея изречението… (Реплики.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Няма я.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И след като не е предложено от народни представители, някой или трябва да го направи в зала това предложение за отпадане, или трябва да го подложите отделно на гласуване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има неточно изписване. Аз ще прочета предложението:
„В § 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създадената ал. 2 да отпадне.
2. Създадената ал. 3 става ал. 2 и се изменя така: и е дадено как се изменя.“
Тук става въпрос за ал. 3. Точка 3 е част от ал. 3 и в предложението ясно е казано, че ал. 3 става ал. 2 и се изменя така, и е дадено как се изменя ал. 3. Точка 3 е част от ал. 2 и в предложението на народните представители няма никъде даден текст, различен от този, който те дават. Те казват как става ал. 3, която се преномерира на ал. 2, и е даден долу текстът – тази т. 3, част от ал. 3 в тяхната редакция вече отсъства. Било е коректно да се изпише предложението може би, че става въпрос освен за ал. 3, която става ал. 2 и се изменя така, да се ползват и другите номерации, но понеже т. 3 е част от ал. 3, а тук се дава как се изменя цялата ал. 3, много е ясно предложението.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Просто това не е вярно. Точка 3 не е част от ал. 3. Алинея 3 е т. 2. (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точка 3 казва: досегашната ал. 2 става ал. 4, а тук в предложението се казва: ал. 2 да отпадне. Тя не може да стане ал. 4 с това предложение, защото се предлага да отпадне тази точка. Много ясно е казано: създадената ал. 2…
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е т. 1, колега.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: „3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тогава т. 1 остава за гласуване – казусът е един и същ. Според мен предложението на Цветанов и Карадайъ е да отпадне създаваната нова ал. 2: не се допуска извършване на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност.“ Нали това е бил замисълът, предполагам, на вносителя?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така е.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А просто т. 3 не се третира в предложението на Цветанов и Карадайъ и тя трябва да бъде подложена на гласуване отделно. (Реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, тъй като нищо не е казано по т. 3, който е съгласен тя да отпадне – то няма и предложение да отпадне. Тъй като не е упомената, господин Веселинов, подлагам на гласуване самата точка: досегашната ал. 2 става ал. 4... (Реплики.)
Чета: „В тези случаи вероизповеданията не могат да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“
Единият вариант – гласуваме този текст на точката да остане. То е същото.
Който е „за“ оставането на тази точка с този текст и предложената редакция, моля да гласува.
За –14, против и въздържали се – няма.
Остава така:
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 3:
„§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват молитвените домове, храмовете и манастирите по ал. 2.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се добавя изречение второ – което ние приехме току-що – В тези случаи вероизповеданията не могат да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“
Който е съгласен с така предложения § 3, който става...
(Реплики.)
АСАН ИМАМОВ: Само да отбележа, че това със сигурност не е минало в работната група. Вкарва се тук в един момент отникъде.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев, първо на Вас думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като става въпрос за чл. 12 от действащия законопроект, това предложение, за което става въпрос, казва следното. Аз правя това пояснение и заради господин Шопов, тъй като не е достатъчно добре дадено. Прощавайте, господин Шопов, искам само да го чуете, защото ще прочета действащия:
В чл. 12, ал. 2 казва това предложение, досегашната ал. 2 на действащия закон става ал. 4 и в нея се създава изречение второ. Чета Ви ал. 2 в действащия закон, където ще се създаде второ изречение.
Алинея 2 казва: „Вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените домове. В тези случаи – ето го изречение второ – в тези случаи, когато е извън молитвените домове, а не в случаите, когато е вътре, тоест не става въпрос за онзи случай, за който говори Шопов, в тези случаи вероизповеданията не могат да използват технически средства или звукови устройства за увеличаване силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“ По никакъв начин ал. 2 не засяга службите, които се извършват в молитвените домове. А когато излязат на поляната или на площада, не могат да използват уредби, освен ако, това е Ваше предложение, се провеждат обществени прояви, празници и чествания.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Би трябвало тогава да се прецизира и да се пише, че това не се отнася за молитвените домове.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз само прочетох текста.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Би трябвало да се отнася за молитвените домове, когато всичко това…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В случая не се отнася.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Идеята е и това, за което ние пледираме, да се отнася, когато проповедта, всеки ден службата, която се състоява понякога по няколко пъти на ден, става в молитвените домове и тя се транслира чрез високоговорители – за това говорим.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Знам за какво говориш – за вдигането на шум и то в населените места.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Всъщност така, както прочетохте и вече гласувахме, се отнася за тези случаи. А сега опитът е нещата да минат тогава, когато службата излиза навън. Известно ни е, че в православното вероизповедание службата се изнася един път в годината навън. Тогава, на Великден, когато се обикаля църквата съответно три пъти. Не е това въпросът. Проблемът е, когато става вътре в молитвените домове. Затова тук…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, колеги, ние сме го гласували този текст. След това има гласуване в залата. Тези неща могат да се… Аз не виждам никакъв проблем, че сме го гласували.
Да, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да няма заблуждение, че става въпрос за друг случай. За случая, за който говори господин Шопов, няма направено такова предложение – нито в основното тяло на Закона, нито от народни представители, нито от никой. Аз само поясних, че става въпрос за друго – и в двата случая, и в двете предложения – и в тяхното, и това, и няма предложения в посоката, в която господин Шопов говори. (Реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Всичко ние сме го гласували, госпожо.
Пак Ви казвам, съвсем накратко.
ГРЕТА ГАНЕВА: Аз ще помоля народните представители да уточнят, тъй като действително и в мотивите това не е ясно: когато се гласува новата ал. 2 и по-конкретно в частта „Предназначени за публични религиозни обреди“, моля да бъде уточнено, за да е ясно – дали предназначение по смисъла на Закона за териториалното устройство, дали предназначението трябва да е изрично за извършване на обредни, молитвени и богослужебни домове или касае местата, където изобщо ще се извършват такива служби? Тоест ще имат ли задължение онези вероизповедания, които ползват под наем или в други правоотношения сгради, които нямат предназначение по смисъла на ЗУТ, да представят списък с такива домове? Благодаря.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли, господин Председател, да отговорим, защото този въпрос го разисквахме и в работната група?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма задължение тези, които ползват под наем и извършват богослужебна дейност, да предоставят тези списъци, затова няма и санкции. Но, тези, които отсъстват от този списък, молитвените домове, просто не ползват преференцията. Това е.
Нали така се уточнихме и на работната група? Имате право да си провеждате богослужебната дейност и в къщи под наем, и във всичко там, но, когато не е дадено в този списък, в този регистър, не ползва преференцията. Това е.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Мисля, че това е най правилно. Ние го обсъждахме доста дълго.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което обсъждахме. Аз само разяснявам…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има свобода на вероизповеданията. Всеки може и навън да си провежда, където желае да си прави проповеди, но, когато става дума за молитвен дом и е обявен, няма как да ползваш преференция, ако не си го обявил, че е молитвен дом. Там има случаи, много добре знаете, че живеят семейства. Просто подават една молба и след това нито се правят някакви проповеди, не се използва за тази цел, живеят си хората и не плащат данъци. Трябва да защитим държавата и източването на бюджета. (Реплики.)
Преминаваме към § 9 – той е за наименованието на Глава трета „Регистрация. Заличаване на регистрация“.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме становището на работната група да бъде отхвърлен § 9.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към § 10.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ:
„В § 10 се правят следните изменения:
1. В чл. 14а числото „300“ се заменя с „3000“.“
Да Ви повторя, защото господин Шопов беше прав в началото, да се поясня – това беше за списъците, които трябва да се представят при регистрация.
„2. В чл. 14б, ал. 2, т. 2 числото „300“ се заменя с „3000“.“
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Има ли някакви коментари, колеги?
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз искам горещо да подкрепя предложението за увеличаване на броя от 300 на 3000 човека. Мисля, че действително статутът на религиозна общност е неограничен. Всеки трима човека могат да бъдат религиозна общност. Когато говорим вече за религиозна институция, би следвало да има някакви по-сериозни изисквания. Доколкото разбрах, тази цифра е съгласувана с основните вероизповедания и тя не е проблемна, така че аз лично призовавам да бъде подкрепена и да бъде повишена тежестта на понятието „религиозна институция“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Знаем и Вашето становище, кажете го все пак. Ние го говорихме в работна група, знаем за какво става дума.
СТЕФКА СПИРИДОНОВА: Само да отразя, че в становището на нашите митрополити изрично е посочено, че се подкрепя броят да бъде не 300, а да бъде минималният брой от 3000 човека. И даже, подкрепяйки това становище, ние сме посочили, че сме го направили на базата на официално проучване на Народното събрание, проведено през 2008 г. за 15 европейски държави. И на тези държави даже Венецианската комисия не си е позволила да им оказва натиск и въздействие върху суверенното право да определят правилата, по които ще се създават юридически лица на вероизповеданията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Имаме становище от Министерството на правосъдието. Казват, че противоречи на Конвенцията, въпреки че аз също подкрепям, заедно с Вас, становището, което и господин Веселинов каза. Но едва ли не по този начин се ограничава свободата. Тук имахме такива дебати с другите вероизповедания. Въпреки че едно друго становище по този въпрос беше, но това трябваше много сериозно да вземем и да вземем единогласие в работната група, което явно не сме го постигнали. Задава се така въпросът: може ли едно лице да изповядва, колкото си иска – две, три религии? Никой не му забранява, така е. Значи, оттам всичко се обезсмисля, да Ви кажа, защото, като се направи един списък от примерно 300 човека или 3000 човека, с него може да се регистрират пак сума ти вероизповедания. Никой не може да го спре. Един списък да има и с него може да се регистрират… За съжаление, това са и Вашите канони, каноните на всички е свободата на вероизповедание и така нататък. (Реплики от Стефка Спиридонова.)
Разбирам Ви. Аз също бях „за“, но противоречи на много неща.
Две съдебни решения има за това. Аз все пак гледам и се съобразявам и с Министерството на правосъдието. Съгласен съм и убежденията ми са такива, но, за съжаление, противоречи. (Реплика: "На коя конвенция?“.)
Те би трябвало да са качени и на сайта.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Това, за което говорим, е постъпило писмо в Министерството на правосъдието от Европейския съд по правата на човека, с две съдебни решения от 2017 г. във връзка с прилагането точно на Закона и че нямаме право да ограничаваме по някакъв начин регистри с бройки и трябва да изпълним решенията от 2017 г. с наложени глоби. И Министерството на правосъдието трябва да изпълни тези решения. За да изпълни тези решения, не трябва да се приема този текст.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ваше Високопреосвещенство, по този въпрос Ви предлагам, това, че сега приемаме Закона и има спорни моменти, в които става дума за нарушаване на човешките права, а знаете, че нашата комисия естествено защитава и правата на човека, аз предлагам да помислим, именно Вие, юристите, как, по какъв начин, а има начин, да се ограничат тези. В момента има 200 вероизповедания в България, не е в интерес на нито един от Вас, които седите тук от представителите на вероизповеданията. Това освен да накърнява и да съсипва името на вярващите и вероизповеданията, и тези, които проповядват, друго нищо не прави. Защото не могат да ме убедят, че половината от тези вероизповедания нямат нищо с вероизповеданията. Просто трябва да седнем и да помислим, и то Вие, юристите, как да направим така, че да не се допуска тази регистрация. Съгласен съм, че една голяма част от вероизповеданията, които са регистрирани, се регистрират заради това да избегнат данъци, което е пошло, бих казал, за това, за което всички Вие сте призвани, всички ние, вярващите, вярваме във вероизповедания.
Така че, хайде да направим една среща след това и да помислим, но не да влизаме в противоречия с Европейския съд по правата на човека. Писмото е тук, ще Ви го дадем, ще го разгледате.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Слушам Ви, Ваше високопреосвещенство.
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Господин Велчев, едно е това дали се правят списъците формално, друго е дали има канонично право един православен християнин например да се пише в две-три вероизповедания. Това е абсурд. Мисля, че и при другите вероизповедания е нещо подобно. Как може да се пише на едно, на друго място? А че има нарушения някъде, че може да се злоупотребява, това е друго нещо. Понеже Вие одеве казахте канон, такъв канон няма според мен. Тоест в православието категорично го няма.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Никой не забранява обаче правата на човека някой да изповядва две или три вероизповедания.
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Добре, правата на човека. Това е уставът на вероизповеданието. Нали правото на нашия устав е признато?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, пак Ви казвам, винаги можем да внесем промяна, която чрез Комисията да бъде внесена. Аз мога да бъда вносител или господин Шопов, който и да е. Аз също съм за това нещо, да има някакъв ред при регистрацията, защото вижте, това в един момент ще се отрази на всички, на всички вероизповедания и на вярващите. Аз също не съм съгласен. Като вярващ човек не съм съгласен да има някакъв само уведомителен едва ли не режим и да се възползва от това, че държавата иска да помогне на вероизповеданията и да ги облекчи в разходите.
Пак Ви казвам, хайде да седнем и ще го помислим. Да не го дебатираме тук, защото след като има тези писма, ние трябва да се съобразяваме, а не да ни бъдат налагани глоби. Виждате и последната глоба, която беше наложена на България. Аз съм напълно съгласен с министър-председателя, че по-хубаво да бъдем глобени, отколкото сега газовата мрежа на България да бъде в чужди ръце, независимо в кои.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Господин Председател, може ли една процедура?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И аз да призова да вървим към консенсуса и до онова, което работната група е приела, за да не катурнем нещата, защото са много крехки. Ако остава на мен Дядо Гаврииле, не 3000, 30 000 и 300 000, разбира се, това бих го записал – да не могат дъновистите, които вървят, да заблуждават и да лъжат, че са и християни, нали. Това е трик, знаем това нещо.
Аз пак пледирам пред всички, за мен това е най-важният закон, който някога съм приемал в многогодишното ми престояване в Народното събрание в качеството ми на депутат, и много ми се иска нещата да станат, макар и с този голям компромис, който правим, всички го разбираме.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Господин Председател, ако сега не се коригираме, има опасност § 10 да стане § 4, и аз смятам, че тук имаме един пропуск – забравихме да разгледаме § 9 – наименование на Глава трета.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не, не, гласувахме да отпадне.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА.: Отпада?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Добре, значи остава § 4.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Слушам Ви.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Тъй като ние гласувахме § 10 да отпадне, текста на вносителя. Това означава ли, че отпада и предложението на Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ? Всичко това?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, да. Това гласувахме – да отпадне тяхното предложение.
Параграф 11.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.
Това са промени на думите в чл. 15, ал. 2.
Има ли изказвания?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Господин Велчев, Вие гласувахте по предходния параграф предложението на господин Цветанов цифрата „300“ да се замени с „3000“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Така. Това нещо Вие не го подкрепихте. В този случай остава ли текстът на вносителя за „300“, или не?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ние отхвърляме целия параграф. (Реплики.)
Колеги, гласуваме § 11 да бъде отхвърлен.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Въпроси? Не виждам.
Гласуваме така направеното предложение.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Отхвърля се § 12. (Реплики.)
Параграф 13. (Реплики.)
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Няма да има изменение на чл. 16, остава действащият член.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Тоест всички предложения относно регистрация отпадат – това ли да разбираме?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Остава си, както си е по сегашния закон. Остава старият вариант.
Параграф 13.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 13 да отпадне.
„7. начини на финансиране и разходване на средства, управление и разпореждане с имущество.“ Това да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
Не виждам желание за изказване.
Моля да гласуваме отхвърлянето на § 13.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграфът е отхвърлен.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 4.
Подлагам на гласуване текста на вносителя.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
„§ 15. В чл. 20 накрая се добавя „след регистрацията в Софийски градски съд“.
Това е по предложение на действащия закон – да се добави, но това не се приема от работната група и той се отхвърля.
Подлагам на гласуване предложението на работната група.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграф 16.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
По принцип предложението се подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 5.
Предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ е:
„В § 16:
1. систематично да бъде отразен в Преходни и заключителни разпоредби;“ – защото е свързан с предишните отпадащи текстове.
Подлагам на гласуване текста на работната група и редакцията на § 16, който става § 5.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграф 17.
Предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 17 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Има ли изказвания? Няма.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
Подлагам на гласуване предложението на работната група.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Заповядайте, колега.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Не става ясно предложението на народните представители Цветанов и Карадайъ, систематично да бъде отразен § 16 – не се подкрепя или се подкрепя?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Предложението е по принцип, само по т. 2
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Става дума за следното, защото има една редакция в чл. 20а.
Става „Чл. 20а. (1) Софийският градски съд прекратява регистрацията на религиозна общност…“ и тук се изброяват.
Кое се приема? Тоест не се приема систематичното прехвърляне в „Заключителни разпоредби“, или се приема…
РОСИЦА БАШЛИЕВА: И т. 1 отпада.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Точка 1 отпада.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: В Преходни и заключителни разпоредби не е нужно да има разпоредба, защото отпада новата регистрация.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Тази редакция остава ли? Гласувана ли е? Член 20а?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Сега ще я гласуваме.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Извинете. Защото прескочихме на § 17, това ми е идеята. (Реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Гласувахме § 5, прави сте. Точно това гласувахме.
Параграф 18.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 28.
Предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 18 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания?
Заповядайте, колега.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Тъй като аз имам предложение, но предложението ми беше внесено преди обобщения вариант на работната група и така нататък, в крайна сметка това, което аз съм предложил, наистина не е отразено в чл. 28 по-нататък. Така че си оттеглям моето предложение, защото се обезсмисля.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз да кажа нещо. И за този параграф, който казвате, че трябва да се отхвърли, както и за нашия вариант на предложение за финансиране, според мен не е редно да бъдат отхвърлени, а да бъдат приети по принцип. Те са отразени на друго систематично място, но на практика като съдържание две трети от тях, че и повече, влиза в новия текст. Затова според мен редното е и тук, както и на нашия по-нататък текст за финансирането, Комисията да ги приеме по принцип.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Слушам Ви, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …на колегата Веселинов. Просто трябва в доклада за зала да бъде написано, че предложенията се приемат по принцип, но систематично се отразяват…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз го прочетох, господин Цонев, извинявайте. „Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 28.“.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Искаме по този начин да бъде и това, защото по вносител също е отразено там това на вносителя. Да не е „не подкрепя“, а да бъде „подкрепено по принцип“, но понеже е отразено на систематичното, предлагам да бъде отхвърлен.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, така ще бъде отразено, че „работната група по принцип подкрепя текста на вносителя, който е отразен в чл. 28 и предлага да бъде отхвърлен § 18“.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е, няма да го отхвърляте. Дали го приемаме по принцип, макар и на друго място…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Параграф 18 се отхвърля, после ще бъде приет, колега. Сега не можем да оставим и да гласуваме и този параграф да остане.
Който е съгласен, моля да гласува.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Преди това да попитаме окончателно Светия Синов. Да попитаме и за Вашата позиция. Стигнали се до консенсус и разбирателство относно размера от тези 15 млн. лв., защото има човек, който се е преброил до 5 – 10 лв. ли?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Десет и текстът е: „не по-малко от 15 милиона“. (Реплики.)
Минимум 15 милиона, за да може, зависи от възможността на държавата.
Доцент Кьосева, заповядайте.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Светият Синод във второто си становище е приел по принцип текста и е направил само една редакционна бележка. Този текст е внесен от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, тоест това, което се предлага в чл. 28, ние сме го приели и само в момента имаме редакционно предложение по този текст, което сме го внесли като становище на Светия Синод на тринадесети.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: За 28 ли говорите?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Да, за 28.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Още не сме стигнали дотам.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Защото то се премества и затова искат да внеса яснота. Затова се изказвам.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ще стигнем до него – чл. 28.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага, както го упоменах, тъй като е отразен в чл. 28, да отпадне § 18.
Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграф 19.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„Параграф 19 да се измени така: „Правото на собственост върху обредни…“, Вие го имате пред Вас.
Тук има и внесено предложение на Светия Синод:
„Чл. 22. (2) Принудително изпълнение не може да бъде насочено върху храмове и манастири на Българската православна църква, Българската патриаршия и нейните местни поделения.
Молитвени домове на регистрираните вероизповедания, вещи, свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди на Българската православна църква, Българската патриаршия, на регистрираните вероизповедания и техните местни поделения.“
Параграф 24.
Предлагаме следните редакционни поправки:
В чл. 28, ал. 4 да се добави изречението: „Държавната субсидия се превежда по специална…“ (Реплики.)
Тук и аз мога да кажа нещо, но мисля, че всички сме на едно мнение. Нека юристът да обясни точно за какво става дума.
ИВА МИТЕВА: Аз искам само да попитам, тъй като стигнахме до този текст и имахме въпросителна. Сега в този текст се използват думите „молитвени домове, храмове и манастири“, термини, които се използват и са обяснени в Закона за местните данъци и такси. В същото време този закон борави с терминологията „обредни, молитвени и богослужебни домове“. Това едно и също ли е? Трябва ли да се прави някакво уточнение? Трябва ли да се променя терминологията в Закона? Да кажете, за да знаем какво правим от тук нататък.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Още един въпрос в тази връзка ще ми позволите да добавя? Ние тук изписваме на няколко места наименованието „Българска православна църква – Българска патриаршия“. Обаче в действащия закон това наименование не е употребено.
Как ще предпочетете – да записваме това наименование и да променим основния Закон, където пише „Българска православна църква“, да пише това наименование? Както кажете, така ще го направим в Закона, но ще трябва допълнително да направим текст, ако трябва да изписваме това цялото наименование. (Реплика.)
Не, не, то е написано, но в действащия закон няма… (Реплики.)
Не, там пише „Българска православна църква“ – в действащия. (Реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Доцент Кьосева, Вие сте.
МАРИЯ КЬОСЕВА: В действащия чл. 10, ал. 1 е написано „Българската православна църква, която е под името „Патриаршия“, тоест използване на описателния подход. В текста, който сме предложили, е с тире, вместо да се изписва под името „Българска патриаршия“. Това е, то е едно и също.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Нещо, което ме притеснява. Тук правото на собственост върху „обредни, молитвени или богослужебни домове“, и с това свършвам. А тук формите на собственост според мен на пръв поглед ми идват поне още четири-пет други форми на собственост, защото Православната църква има освен тази собственост върху богослужебни домове, и поземлени имоти, параклиси, собственост за производство някакво, метоси и още, и още, какво ли не.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Започвам по ред.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Доцент Кьосева, нашето предложение е ал. 1 да отпадне изобщо.
МАРИЯ КЬОСЕВА: По отношение на наименованието вече казах. Ние сме юристи и духът на Закона е да не пипаме чл. 10, защото е ясно, че под наименованието „Патриаршия“, с един дефис добавката „Патриаршия“ не променя по същество нищо, тоест това е идентично според нас.
Второ, по отношение на ал. 1 ние сме предложили понятия не тези, които са в предложенията на господин Цветанов, а уточнение: „църкви, манастири и молитвени домове“, тоест не „църкви“, а „храмове“, тъй като това са точните понятия. Пледираме, че това са точните понятия, защото един специален закон за местните данъци и такси използват тези понятия и е дало дефиниция за тези понятия. Поради тази причина държим това нещо тук да влезе.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Само тук или…
МАРИЯ КЬОСЕВА: Предлагаме навсякъде да се използва тази терминология.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Параклисите къде отиват?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Параклисите попадат в понятието „храмове“.
ИВА МИТЕВА: Тези три понятия покриват ли понятието „обредни, молитвени, богослужебни домове“?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Покриват.
ИВА МИТЕВА: Тоест да се замени навсякъде с тази терминология, която е в Закона за местните данъци и такси?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Да, „храмове“, тъй като иначе изпускаме „манастирите“. Затова сме предложили „храмове, манастири“ и общото понятие „молитвени домове“. Мисля, че всички други вероизповедания нямат проблем с понятието „молитвен дом“ – то е общо. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Тук не претендираме за другата собственост, господин Шопов. Претендираме само за местата за богослужебна дейност, нищо повече – че могат да бъдат собственост на Българската православна църква.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не само на българската, а на всички регистрирани вероизповедания.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Така, както сме го предложили текста в становището на Светия Синод. Другите вероизповедания са се запознали. То е качено в сайта на Народното събрание и аз моля колегите от другите вероизповедания, ако имат някакви резерви по този текст, сега е моментът да го кажат. Ние държим на този текст. Ако има някакви други опасения, които бяха изложени в предната работна група относно по-общия текст – наличието на запетаи и така нататък – мисля, че с този текст коректно тези съмнения са изчистени. Не мисля, че по този начин предлагаме някакво възстановяване на собствеността върху паметниците на културата, тъй като изрично в текста е казано, че са предназначени за богослужебна дейност.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: 2013 г. този текст е отхвърлян няколко пъти.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Чисто процедурно, в 2013 г. Законопроектът беше внесен от народните представители Миков, Шопов, господин Антонов. Всички народни представители общо взето се бяха обединили, но въобще до разглеждането на Законопроекта не се стигна. Принципно не е обсъждан Законопроект. Така че не можем да кажем, че това е отхвърлено. Поради други причини Законопроектът не беше внесен за обсъждане.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев, кажете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз се присъединявам към мнението на доцент Кьосева. Тогава наистина не беше по други причини обсъждан Законопроектът. Освен това тогава наистина се смяташе, че този текст включва и музеи, и така нататък. Тук ясно и точно е казано, че става въпрос за тези, в които се извършва богослужебна дейност. Това – първо.
И второ, първият текст…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Рилски манастир как ще бъде? Какво става? От кой се стопанисва? Същото ли е с Троянския манастир?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ама той е ставропигиален манастир. Той си е на църквата, няма на кой да е друг.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, колеги, искаме да изясним. Не може да гласуват народни представители, защото не е ясно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мога ли да завърша? Доколкото първият текст, внесен от господин Цветанов и господин Карадайъ, беше пак текст на колегите от Светия Синод, аз смятам, че те няма да имат нищо против втората редакция, която сега я дават, след като са припознали първата им редакция. Така че по-добре да приемем втората. И първата е на Светия Синод, и втората от запетая до запетая.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук имам и други притеснения, за да не се направи някаква спекулация. Искам добре да ме чуете и да разберете:
„(2) Върху недвижими имоти, представляващи обредни, молитвени или други домове на юридически лица – вероизповедания и техните местни поделения, както и върху движими – чета го нарочно – вещи, свързани с богослужебната дейност.“
Тук не трябва ли да запишем: „които вероизповеданията използват в момента“, защото може някой да претендира и да каже: ами това тук е наш молитвен дом, който ние до този момент не ползваме. И от там нататък да се започне не знам какво още. Това не Ви ли притеснява? Искам да споделя, че за мен тук се крие опасност.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нека да го изясним.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова предлагам тук да го ограничим, защото утре ще каже: дайте кюстендилската джамия, защото и тя е била обреден дом… (Реплики.)
Не е ли основателно за Вас? Кажете ми, за Вас не е ли?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Няма да водим тук спорове. Искам да напомня на всички, че е имало работна група, но има опасение и за това не се притеснявайте, когато народен представител задава въпроси. Касае ли паметници на култура, защото становището на Министерството на културата и никой не е съгласен, даже днес гласувахме един закон. И аз заявих – той и господин Цонев го знае, много съм чувствителен на темата „културни ценности в България – движима и недвижима културна ценност“. (Реплики.)
ДЖЕЛАЛ ФАИК: Няма никаква реституция на стари вакъфски имоти, нека да го разберат това нещо. Това се отнася за сега действащите обредни домове, молитвени домове и така нататък. И ние не сме чужди граждани на тази държава – мюсюлманите.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Никой не е казал, че сте чужди граждани.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Никой не е казал, че сте чужди.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Никой не е казал, че сте чужди граждани.
ДЖЕЛАЛ ФАИК: Ние сме част от българското общество…
ПАВЕЛ ШОПОВ: Никой не Ви го оспорва това.
ДЖЕЛАЛ ФАИК: Ние искаме просто свобода на религията. … толкова прецизно е направено и никъде няма практическа … реституция на някакъв вакъфски имот.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, благодаря, има и други юристи.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Господин Шопов и господин Велчев, едно изречение само: няма реституция по отношение на никое вероизповедание с този текст. Става дума за закрепване на едно фактическо положение. Искам само да поясня логиката. Ако смятате, че има нужда от още пояснения, ще ги направим тези пояснения.
Първото. Имаме случаи, в които в изоставени села, напуснати села, някой влиза в църквата и започва да я завладява. Нали не сме съгласни, че това е редно? Църквата, храмът, свещеното място не може да бъде обичаен имот, който някой да го завладее. Това е едното решение, което предлагаме тук, и второто решение, господин Шопов, като хора сме съгласни, че не би било редно заради неплатена сметка за ток да бъде изкаран на публична продан храм. Има ли някой, който да иска?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Хайде да напишем тук един текст, в който вероизповеданията към настоящия момент ползват
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: До влизането на закона в сила.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Господин Шопов, за да има коректност и за да има компромис, нека го направим: за храмовете съгласно списъкът по еди-кой си член дето трябва да го представим.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Те могат да добавят този списък в края на февруари и да си включат такива църкви, за които Вие говорите. Това е едно от важните неща и искам да бъдат изяснени, а не някой да се прибере вкъщи и да мисли, че е гласувал нещо, което не е редно.
Доцент Кьосева.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Да, господин Велчев, тъй като това е един от важните текстове и стенограмите на Народното събрание, когато съдът прилага Закона и тълкува, би следвало да се позове на тях и да отчете каква е била волята на законодателя.
За стенограмата ще кажем, че този текст се намира в основното тяло на закона, което значи, че ще важи оттук нататък – основен принцип на правото, който се учи във втори курс „Гражданско право – обща част“. Няма реституция в този текст.
В текстовете, които в 2013 г. се предлагаха, се предлагаха огледални текстове в Преходни и заключителни разпоредби за реституция. Тук става дума за това, че храм и манастир, и молитвен дом не може да бъде собственост нито на фондация, нито на държавата, нито на общините. За това става дума оттук насетне, защото са места за богослужебна дейност. Това не засяга статута на паметник на културата. Вие много добре знаете, че по Закона за културното наследство всички обекти, които са под защита на този закон, могат да бъдат и на частни лица. Това не променя статута им на паметник на културата и това не се отразява върху правото на собственост. Много моля да бъдем коректни. И тук наистина в този текст няма нищо, което да предизвиква проблем и някой да има претенции за възстановяване на имоти.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да Ви попитам нещо. Може да е неточен въпросът, непрофесионално зададен, но какво става с църкви или джамии, които се строят от граждани? Има и такива. Даже аз съм писал до Светия синод молби, за църква, която е построена, обаче Вие изобщо – нито има свещеник, нито нещо. Даже имаше един случай в съседно село от 200 – 300 човека има свещеник, а там, където хората с лични средства са изградили църквата и са хиляда човека в населеното място, няма свещеник. Веднага ли тази църква, която е построена, става собственост на Българската православна църква?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Не, но трябва.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Не, защото това е заварено положение. Но ако стигнем до Преходните разпоредби, има едно малко изменение в ЗУТ, в което се казва, че занапред църква може да се строи, или там молитвен дом, само от вероизповедания, а не от частни лица.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, ще стигнем и дотам, ако е рекъл Господ.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Прощавайте много, но това е изключително важно.
Госпожо Кьосева, вече тук започваме да стигаме до тълкувание и до спор за правоприемства, за реституции – неща, които утре-вдругиден, когато се поставят в обществото, пред съда, ще започнат да се тълкуват. Затова най-ясно, най-точно е да си запишем един текст, той може да бъде всякакъв – тук се обръщам и към референтите на закона. Най-простото, което аз давам, може да бъде и нещо друго – да фиксираме като владение, като собственост сегашното състояние на нещата, за да няма оттук нататък спекулации. Колкото по-точно и изрично е направен един закон, толкова по-лесно е после той да се тълкува и да не се създават спорни казуси.
Като знам едни драми отпреди няколко години, като знам как сме стояли на нокти, като знам какви движения се осъществяваха по цялата страна, като знам как бяха ангажирани и българските съдилища, и всички тези перипетии, хайде да си фиксираме нещата и да излезем с една такава разпоредба.
Заповядайте.
ГРЕТА ГАНЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Аз моля да вземете предвид това: „Правото на собственост върху обредни, молитвени и богослужебни домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени“.
Какво трябва да се влага като смисъл и съдържание оттук нататък? Какъв ще е ефектът на тази разпоредба? Всъщност затова се лутаме. Ще има ли отчуждителен ефект? Ще има ли придобивно основание? Какво става? И ще Ви кажа откъде е проблемът. При нас чисто практически ние имаме молитвени домове, които са построени с право на строеж върху общинска собственост. Ще имаме ли право на собственост ние срещу общината за поземления имот? Тогава отчуждителен ефект ли ще има тази разпоредба? Страхувам се, че трябва да се изчисти още малко, за да нямаме прилагане, което да бъде превратно.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Може да се запише в поземления имот или правото на строеж, и с това се решава.
НЕВЕНА СТЕФАНОВА: Преди малко поставих въпроса за предназначението – дали по смисъла на ЗУТ? И какъв ще е смисълът на този регистър? Дали само за данъчни цели, или ще служи и за други?
И тук нека вземем предвид това, което, господин Шопов, вложихте преди малко като смисъл, ще противоречи пък на второто изречение на първата алинея. Там пък се казва, че право на собственост върху обекти не може да се придобива по давност. Тоест това отпада.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Тъй като виждам, че този текст предизвиква изключително много спорове, макар че според мен няма такова съдържание, съгласувано с членовете, които са тук на Светия Синод и колегите, оттегляме ал. 1, но държим да остане ал. 2 за принудителното изпълнение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, защото наистина имахме много спорове. Има опасения, Вие сте юристи и знаете, че за едно изречение от трима юристи има четири тълкувания, така че…
МАРИЯ КЬОСЕВА: Алинея първа няма за нас никъде притеснения, но след като такова тълкуване има, но да знаете, че оттук нататък – просто чухме изказвания – не може фондации, бизнесмени и прочие да правят храмове и да бъде собственост, а не на вероизповеданието, което е. Богослужебна публична дейност може да се извършва само в място, което е предназначено за такава дейност и е собственост на съответното вероизповедание. Заради тази причина сме предложили ал. 1, не заради друго.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да де, но има много неща, които…
Предлагам следния текст: ал. 1 да отпадне и да се приеме: „Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, като отпада… (Реплика от Асан Имамов.)
Това е тяхно предложение. Ние коментираме тяхното предложение, не коментираме нещо друго. И благодаря, че…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с това, което говориха колегите от Българската православна църква, и във връзка с предложението на господин Шопов. Не е ли добре да се опитаме до залата да прецизират юристите текста? Да останат първа и втора алинея, но да бъде недвусмислено, че не могат да бъдат придобивани. И ако не се намери такъв ясен текст, тогава в залата ще отхвърлим…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Кога ще го направим това нещо? Не, в залата не разчитам на отхвърлянето на това нещо. Ние можем да вземем решение тук и след това в залата да не е същото решение. Това е решение на Комисията, ттова не значи, че е отхвърлено. Ако дотогава, господин Цонев, има някакво решение, нека в залата да се изясни и да се гласува. Не сега да седим и да мислим текстът как ще стане.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не сега, господин Председател.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: А кога?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако сега се отхвърли текстът, няма процедурна възможност в залата да се мисли и за залата да се мисли.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ама ние прегласуваме да се отхвърли, ама то може да не се приемат в зала отхвърлянията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ама няма как редакционно да го направим.
Господин Председател, нямам нищо против, изслушайте ме! Това, от което се страхувате, че в залата може да стане, може да стане и за ал. 1 в този й вид, който наистина може да уплаши някой.
Да бъде приет текстът под това условие: Комисията натоварва за зала да бъде изработен такъв проект. Може да бъде – редакционно е, не е нещо друго.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, господин Цонев, не се вълнувайте. Аз уважавам намерението Ви. Има предложение, ще го гласуваме. След това винаги залата може да реши, че няма да го отхвърли. С редакционна поправка и няма да го отхвърли, когато има редакционната поправка.
ИВА МИТЕВА: Тъй като е направено това предложение от Цветанов и Карадайъ, при всички положения при описанието, ако не се подкрепи сега, ще бъде описано, че тази алинея не се подкрепя и тя в зала съгласно Правилника трябва да се гласува изрично. Така че при всички положения гласуването може да се обърне при изричното гласуване на неподкрепено.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ами как да приемем при тази редакция, която е съмнителна?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, допустима е практика в много комисии да се приеме по принцип текстът. Ако има правно-технически някакви забележки, експертите на Комисията да ги нанесат в окончателния доклад. Аз не вижда в това нещо проблем.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, прекратяваме дебата и предлагам да се гласува § 19, който става § 6.
Чета какво предлагам за гласуване. Ако не се приеме, естествено, да се предложи целият вариант:
„§ 6. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
Ал. 2 става ал. 1: „Върху недвижими имоти, представляващи обредни, молитвени или богослужебни домове на юридически лица – вероизповедания и техните местни поделения, както и върху движими вещи, свързани с богослужебната дейност, ритуалите и обредите на вероизповеданията, не може да се насочва принудително изпълнение.“
Досегашният текст става ал. 2.“
МАРИЯ КЬОСЕВА: Редакцията по ал. 2 е друга: „Принудително изпълнение не може да бъде насочено върху:
1. храмове и манастири на Българската православна църква, Българската патриаршия и нейните местни поделения;
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз прочетох това, което Вие сте ми дали.
Ще гласуваме този текст.
Алинея 2, която става ал. 1, гласи следното:
„Принудително изпълнение не може да бъде насочено върху:
1. храмове и манастири на Българската православна църква, Българската патриаршия и нейните местни поделения;
2. молитвени домове на регистрираните вероизповедания и
3. вещи, свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди на Българската православна църква, Българската патриаршия, на регистрираните вероизповедания и техните местни поделения.“
Това обхваща всички вероизповедания.
Този текст устройва ли Ви?
Колеги, моля да гласуваме този текст за ал. 1. Досегашният текст става ал. 2.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: По-добре е да стои обратното: досегашният текст си остава ал. 1, а ал. 2 да бъде това, което прочетохте.
ИВА МИТЕВА: Първо трябва да гласувате предложението за отпадане.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Моля да гласуваме предложението ал. 1 да отпадне.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Оставащата алинея ще бъде с текста, който Ви прочетох – предложение на Българската православна църква.
Моля да гласуваме този текст.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Минаваме към § 20.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Текстът на вносителя не е подложен на гласуване.
ИВА МИТЕВА: Предложена беше за гласуване окончателната редакция.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Велчев, нали в момента говорите за предложенията на господин Цветанов и Карадайъ.
Има и текст на вносителя за § 19. Трябва да подложите и него на гласуване, за да отпадне и той или да не отпадне.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
„§6. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:…“
Ние подкрепяме по принцип това предложение и го уточняваме като редакция на Комисията, който гласи така, както го прочетох.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: По принцип подкрепяме това, което сте казали по т. 1.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Минаваме към § 20.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 20, в т. 2 създадените ал. 2 и 3 се изменят така:“
Виждате текста пред себе си.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 7.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Министерство на регионалното развитие и благоустройството има становище, че това противоречи на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. още повече, казват, че има нов Законопроект, който ще уреди тези въпроси.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: А защо не дават предложение как да звучи този текст?
Колеги, длъжен съм да прочета § 7 и да кажа с кое от него не са съгласни Националното сдружение на общините и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
„§7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „за своя сметка" се заличават.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
„(2) Статутът на гробищните паркове на вероизповеданията се определя за постоянно и не може да бъде променян. Тяхното разрушаване или затваряне са забранени. Погребенията в гробищните паркове се извършват в съответствие с религиозните норми на съответното вероизповедание.“
С какво от това не е съгласно Сдружението на общините и Министерство на регионалното развитие и благоустройството? По тази алинея не виждам нищо нередно.
„(3) Държавата и общините подпомагат изграждането на гробищни паркове на съответните вероизповедания чрез безвъзмездно предоставяне на поземлени имоти – държавна или общинска собственост, за тази цел.“
Тези неща са отнесени в новия Закон за гробищните паркове, който се подготвя и предстои да влезе на първо четене в Комисията по културата и медиите, където съм член. Не знам доколко няма да има застъпване между двата закона. Не зная за какво са протестирали и не са съгласни общините.
Може би трябва да се добави „при възможност“.
ИВА МИТЕВА: „Може да подпомагат“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, може ли да напишем „Държавата и общините подпомагат при възможност изграждането на гробищни паркове…“
Моля да гласуваме тази поправка.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Минаваме към § 21.
Предложение на Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ - § 21 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 22 – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. Той е доста спорен.
Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме това предложение за отхвърляне.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 23 – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
„В §23 чл. 27 ал. 1 се изменя така:
„(1) Вероизповеданията могат да създават юридически лица с нестопанска цел за своето подпомагане и популяризиране.“
Има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме това предложение.
ИВА МИТЕВА: Работната група не подкрепя предложението.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Виждаме, че работната група не подкрепя предложението, с което сме съгласни. Подробни съображения сме изразили в становището по този параграф.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Права сте. Извинявайте, направих грешка.
Работната група не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 24 има текст на вносител – вариант І и вариант ІІ.
Има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„1. Вариант І да отпадне.
2. Вариант ІІ да отпадне.
3. Член 28 се изменя така:“
Предложението е с 20 алинеи.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 24, варианти І и ІІ.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Господин Цонев ни увери, че в болдвания текст поправките са само редакционни, доверяваме се, че това е така, защото в момента не можем да проследим 19 алинея. Иначе трябва да четем алинея по алинея.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ако откриете някакви разлики, преди да влезе на второ четене в залата и тогава няма да го гласуваме.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всъщност текстът на чл. 28 е редакцията, която получихме от Светия синод и я направихме като предложение от народни представители Цветанов и Карадайъ. Болдваният текст е редакция на референтите.
Ако искате, за да сте сигурни, нека сравняваме текст по текст. Има обяснение за всяка поправка, няма проблем. Нека не караме на доверие, не бих поел толкова висока отговорност.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: После да не остане виновен господин Цонев. Аз работих с референтите.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Може ли референтите да кажат в кои алинеи са основните бележки?
ИВА МИТЕВА: Основните промени са в ал. 2 и 3. Изчетете ги внимателно. Това е определянето на субсидията.
Мисля, че са направени по-ясно.
Алинея 3 определя какъв е минимумът и в случай на недостиг на средства и на практика не могат да бъдат определени всички средства по ал. 2, т. 2. Алинеи 2 и 3 са основните възлови разпоредби. По другите почти няма пипане.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По ал. 3 е не „до 15“, а да започва от 15 милиона – най-малко.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По ал. 2 субсидията е в размер не по-малък от 10 лв.
МАРИЯ КИСЬОВА: Имаме предложение по ал. 4 за задграничните епархии. Да се добави ново изречение: „Държавната субсидия се превежда по специална сметка на съответната митрополия/епархия“, тъй като тези две епархии не са по критериите на този закон, защото са в САЩ, Канада и Австралия, Западна Европа. Те се разпределят по Закона за държавния бюджет, както и досега.
Само да се уточни изрично, че се превеждат по съответната сметка на митрополията/епархията. Искам да изразя изказаното мнение при обсъждането на този текст на митрополита на САЩ, Канада и Австралия да се превеждат суми директно от Дирекцията по вероизповеданията в съответните църковни общини в отделните държави, но така става абсолютен разнобой. Няма единство в епархията. Затова парите трябва да бъдат преведени в съответната епархия, в централата. Това е идеята на нашето предложение:
Другата част – за тринадесетте епархии, минава към сметка на централното ръководство на вероизповеданието. Тъй като тези две партии са под юрисдикцията на други държави, не може да важат критериите за средна заплата за учители, нито на самоопределило се лице, тъй като тези български граждани се намират по цял свят.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това са вътрешни…
МАРИЯ КЬОСЕВА: Това е идеята – да има централизъм, а не да се превеждат в посолствата или в съответните църковни общини и митрополитът да не знае за какво става дума.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: : Господин Цонев, Вие сте по-навътре в нещата, аз не бих казал, че съм толкова вещ в църковните дела.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Сметката за това, което се превежда…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тяхното предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Трябва да го приемем. То отразява фактическата структура на вероизповеданията и няма как да ги финансираме, както вътрешните митрополии. Просто няма как. Коректно е предложението.
Ще го съгласуваме утре с Министерството на финансите, за да няма нещо…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нали тук има представител на Министерството на финансите? Затова питам какво питам какво е Вашето становище. Вие сега не можете да вземете решение, може би сега го виждате. (Реплики.)
МАРИЯ КЬОСЕВА (говори на изключен микрофон): Текстът е предложен в момента. На господин Цветанов текстът е същият,…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, то е до една дума, когато се…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, аз затова подкрепям тази, защото няма как по друг начин да стане. Има го в основния текст и за това казах, че е коректен.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Защо казахте, че трябва да се съгласуват като финансови средства? Проблем ли е? Предвидени ли са тези финансови средства в бюджета?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Мога да отговоря веднага. В Закона за държавния бюджет, който Вие сте гласували, в момента има отделен ред, по който са гласувани 1 млн. 200 хиляди за епархията в Европа. Същата тази процедура трябва да се спази и за епархията в САЩ, Канада и Австралия.
Чувам какви аргументи имат колегите. Защо трябва да се превежда в Светия Синод и ние да я превеждаме в Ню Йорк и в Берлин, като със Закона може да се каже, че тази сметка, тъй като те няма да бъдат по критериите на този закон, разбирате ли? Те са по Закона за държавния бюджет и колкото определи Народно събрание в съответния Закон за държавния бюджет, толкова им отпуска. Това е.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Така е.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Добре. Моля да си видите другите 19 точки, да си ги огледате и да кажете.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, някой да припознае текста. Пак аз ще го припозная.
Да се добави изречението: „Държавната субсидия се превежда по специална сметка на съответната митрополия или епархия.“.
Който е съгласен с предложението, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към гласуването на § 8 с тази редакция.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага тази редакция на § 24, който става § 8.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 25 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ: „Параграф 25 да отпадне“.
Работната група подкрепя предложението.
Има ли изказвания?
МИТРОПОЛИТ ЙОАН: Имаме нещо в нашите предложения по предишния параграф, чл. 28, ал. 20. Само да довършим там коректно работата. (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът обаче трябва да бъде припознат. (Уточнения при изключени микрофони.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: В чл. 28, ал. 20: „Право на придобиване… „Във връзка с осъществяването на образователна дейност, на вероизповеданията могат да се предоставят и допълнителни средства над размера на субсидията.“
Тази редакция помага да няма превратно тълкуване и притеснение, че държавата ще определя учебното съдържание на неделни училища и православни лагери, и други подобни извънучилищни форми.
Аз разбирам, но искам да Ви кажа, доцент Кьосева, че тук става дума за допълнителни средства. Бюджетът за тази година вече е гласуван. Моля Ви да не ни карате да приемаме нещо, което не е предвидено в бюджета и по което нямаме становището на Министерството на финансите. Знаете, бюджетът на държавата трябва да е балансиран, а това е предложение за допълнителни средства.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Господин Велчев, техническа е грешката. Виждам, че в болдвания текст, който са ни предложили, са 19 алинеи. Това е текст по отношение на ал. 19 в момента, която ни е предложена в болдвания текст. Ние искаме само нова редакция, обръщам внимание, нова редакция, а не нова алинея. В предишния текст това е било ал. 20 – обръщам внимание… (Реплики: „Една е прескочена“.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз съм съгласен, колеги, с това, че тук е написано, че могат да се предоставят. Това не обвързва държавата, аз го тълкувам – при възможност.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Просто предлагаме тази ал. 19, която ни я гласувахте като болдван текст, да бъде с друга редакция:
„Във връзка с осъществяването на образователна дейност, на вероизповедания могат да се предоставят и допълнителни средства над размера на субсидията.“
Само редакция на изречение първо, иначе изречение второ остава. Имаше притеснения, включително ние направихме консултация с експерт от Министерството на образованието. Предлагаме само редакция на първото изречение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да не е чрез Министерството на образованието и науката.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Да бъде: „Във връзка с осъществяването на образователна дейност, на вероизповеданията могат да се предоставят и допълнителни средства над размера на субсидията.“ Да не обвързваме с такива задължения Министерството на образованието и науката и най-вече да проверяват програми на извънучилищни форми. Съгласували сме текста с експерт от Министерството на образованието и науката – изречение първо.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Този текст на ал. 20 е ал. 19. Искате този текст, който е даден тук, да бъде заменен с този, който Вие предлагате?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Първото изречение само.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, той надолу се повтаря.
„Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда.“ Искате това нещо да се замени с този текст?
МАРИЯ КЬОСЕВА: С този текст – да.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ще прочета ал. 19 до края.
„Това финансиране се разпределя пропорционално между вероизповеданията съобразно числеността на заявилите принадлежността към съответното вероизповедание при последното преброяване на населението.“
Не знам кой ще го направи това? След като пише, че може да се финансира, ще се обсъжда.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Идеята тук е следната. В първото изречение натоварваме бюджета на Министерството на образованието и науката за извънучилищни форми, които не са в тяхната компетентност, и за това сме ги изброили какви могат да бъдат – неделни училища, и да не се проверяват тези програми, защото те не са в компетентността на Министерството на образованието и науката.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, ясно ли е? Имате ли някакви въпроси?
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз честно казано нямам съмнения за това, че православната църква може да работи по този начин, но все пак този текст е за всички вероизповедания. Според мен този текст е част от нашите предложения, които сме ги мислили в интерес на истината заедно с министъра, той е участвал в тези формулировки. Ще ми се, ако тръгваме към редактиране на тези текстове, все пак да говорим с министъра, за да знаем неговото мнение. Ниво „чиновник“ някак си не ми звучи сериозно. Ако трябва, да го отложим …
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Какво предлагате?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Или да гласуваме този текст, който в момента го има и ако се гласува текстът, който предлагат…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Как ще го заменим?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Като редакционна промяна в залата, но във всеки случай ми се иска министърът на образованието …
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз мисля, че не е точно редакционна, тя е по същество.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако трябва да го отложим, да го гледаме утре, нямам никакви възражения.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Утре не можем, защото трябва Законът да бъде завършен тази година. (Реплики.)
Това означава, че ще разглеждаме Закона другата година. (Шум и реплики.)
ГРЕТА ГАНЕВА: Специално към доцент Кьосева, защото разбирам, че тя внася това искане за изменение. Във варианта, който се гласува преди малко, в ал. 19, очевидно усилията се насочват към програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда. Дали правилно разбирам? Текстът, който Вие предлагате, дали не касае изключително и само духовните училища в училищна среда, тоест дали не променяме фокуса? Това е въпросът ми, защото тук нямаме редакцията. (Реплики.)
Едното е извън училищна среда. В момента е гласувано „извън“, а предложението, доколкото аз разбирам, касае духовните училища, сиреч вътре в… (Шум и реплики.) Неделното училище образователна дейност ли е?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Те въобще са извън Министерството на образованието и науката. Неделното училище не е образователна дейност.
ГРЕТА ГАНЕВА: Образователната дейност може да бъде осъществявана в училище, в институция, сиреч в духовно училище. За това въпросът ми е дали имаме такова разграничение – дали ще бъдат насочени в училището или извън него?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбрахме.
Заповядайте.
НЕНКА НЕНЧЕВА: Явно над два часа и половина, вече три часа работа вече ни изморява, но стигаме до един момент, свързан със системата на образованието. Тук се коментират предложения на текстове, по които нямаме предложения, тоест този закон не е влязъл за разглеждане в Комисията по образование. Той влезе на първо четене. Към този момент нямаме внесен в Комисията по образованието, това е, можем да кажем, притеснително, така че и становището на колегите народни представители от Комисията по образование е важно в тази ситуация.
Не знам кой може да ми отговори адекватно сега в момента защо този закон не е достигнал за разглеждане в Комисията по образованието?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тук има становище на Министерството на образованието и науката, ако мислите, че може да помогне. (Уточнения встрани от микрофоните.)
МАРИЯ КЬОСЕВА: Няма да създаваме проблем – оттегляме го.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Пак Ви казвам, че винаги можете да направите предложение след това за изменение на тези текстове, защото явно, че хората се измориха вече.
Колеги, преминаваме към гласуване на предложението на Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ § 25 да отпадне.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Параграф 26 има първи вариант, втори вариант.
Има предложение на колегата Николай Тишев: „В § 26 вариант І, т. 2 в създаваната ал. 2 изречение трето – отпада“.
Комисията подкрепя/не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ:
„В § 26:
1. Вариант I се изменя така“…
Вие имате предложенията.
„2. Вариант II – да отпадне“.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, Вариант І.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 26, Вариант II.
Работната група подкрепя по принцип текста и остава Вариант І, както се разбрахме.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Чисто принципно, според мен, колкото работната група подкрепя първия вариант, толкова подкрепя и втория. По принцип биха могли да бъдат подкрепени и двата и да се излезе с това компромисно решение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предлагате да приемем и първия, и втория вариант?
РЕПЛИКИ: Да ги приемем по принцип.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре.
Дефиницията е следната:
„Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и § 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 9“.
Така съгласни ли сте, колеги?
Моля, който е съгласен с така предложения § 9, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 27 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 10.
Има ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува за § 27, който става § 10.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 28 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 11.
Има ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен с § 28, подкрепен от работната група, и става § 11, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 32 думите „здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение или социална институция“.“
Има два варианта.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 29:
1. Вариант I – да отпадне.
2. Във Вариант П, в ал. 1 и ал. 5 думите „към които принадлежи не по-малко от 1 на 100 от населението на страната на база на резултатите от последното преброяване“ – да отпаднат“.
Има ли становище? Не виждам.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за Вариант І и Вариант ІІ, а подкрепя предложението на народните представители Цветанов и Карадайъ и предлага следната редакция за § 29, който става § 13:
„§ 13. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.
2. В алинеи 6 и 7 преди думите „регистрираните вероизповедания“ се добавя „Българската православна църква – Българска патриаршия“.“
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 30 – предложение от народния представител Борис Вангелов Борисов.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 30 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думите „на този закон“ се добавят думите „по реда на Закона за административните нарушения и наказания“.
2. Точка 2 – да отпадне.
3. Точка 3 (с т. 10 и 11) – да отпадне“.
Работната група подкрепя предложението по точки 2 и 3 и не подкрепя предложението по т. 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 14:
„§ 14. В чл. 35, в т. 1 накрая се добавя „и осъществява контрол по спазването на разпоредбите на този закон“.
Има ли изказвания? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 31 – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 31:
1. Вариант I – да отпадне.
2. Вариант II – да отпадне“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за Вариант І и Вариант ІІ и предлага § 31 да бъде отхвърлен.
Има ли възражения? Не виждам.
Който е съгласен с така предложението Вариант І и Вариант ІІ да отпаднат, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 32 – предложение от народния представител Борис Вангелов Борисов.
Работната група не се знае дали подкрепя, или не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„§ 32 да отпадне“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания?
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да направя изказване в духа на това, което госпожа Кузманова направи в началото, когато принципно се гледаше темата с радикализма.
Ние възприемаме подхода, който вероизповеданията изложиха, това определение да не бъде част от Закона за вероизповеданията, а да бъде част от Закона за противодействие на тероризма, затова предлагаме варианта, който господин Вангелов е предложил, всъщност да мине в Допълнителните разпоредби, където да създадем т. 5:
„5. „Радикализация, радикална идеология на религиозна основа“ са опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения:
а) чрез които се отрича светският характер на държавата, оспорват или заменят върховенството на закона с други правила за поведение или се позовават на такива;
б) чрез които се отричат основни права и свободи на човека, оспорват или заменят установения от Конституцията и законите на Република България начин на упражняването им;
в) чрез които се противопоставят хора на религиозна или верска основа;
г) чрез които се проповядват, пропагандират или оправдават тероризъм или война на религиозна или верска основа;
д) при които се използват символи или знаци на терористични организации;
е) чрез които се използва религията, вероизповеданието, неговите органи, храмове, традиции или обредност за политически цели“.
Дълбоко вярваме, че по този начин изпълняваме конституционната забрана за политизация на вероизповеданията, тъй като политизацията има две лица – едното е партизацията на вероизповеданията, това, че те се използват от определени политически сили за набиране на електорална подкрепа.
Второто лице на политизацията е идеологизацията на вероизповеданията и превръщането им от начин за общуване със сакралното в една доктринирана организация, която се опитва да промени действащия ред в света.
В това отношение ние предлагаме тази промяна, която е съществена и е съобразена със забележките на вероизповеданията и създава тази дефиниция в един друг закон.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбрах Ви, господин Веселинов. Става дума, че това просто ще бъде обект на друг закон.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предлагаме Комисията да го гласува като допълнителна разпоредба в този закон, който променя друг закон – Закон за противодействие на тероризма.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Господин Веселинов, аз мисля, че терминът „радикална идеология на религиозна основа“ е нонсенс. Няма да влизам надълбоко какво е идеология, какво е религия и прочее, и прочее.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Веселинов, на практика предложението, което има и работната група подкрепя, да бъде отхвърлен § 32, Вие как предлагате да се дефинира, че трябва да се прехвърли в друг закон или?...
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Точно така – да се създаде нова, допълнителна разпоредба наистина в края на Закона, със следното съдържание. Това предлагам – нова точка в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Някой трябва да припознае това предложение.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Светият синод в становището си от 9 юли категорично е заявил, че е против всякакво определение в който и да е закон на такова понятие с такива общи формулировки. Категорично против определение на такова понятие „религиозен радикализъм“, който е еклектика за всички религии и това за нас е абсолютно недопустимо да влиза в определение по който и да е закон. Това е постановката.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Доцент Кьосева, извинете, но ние тук – няма да влезе в този закон. Дали ще бъде обект на друг закон, има вече други комисии, има Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която трябва да вземе решение, а не ние да им налагаме.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Но господин Веселинов предлага да е в този закон.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Смисълът на предложението ми е в Допълнителните разпоредби, в Преходните и заключителните разпоредби на този закон, да се добави нова точка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, ако има кой да го предложи, става дума, че ние сега гласуваме в тази му част Закона. Преходни и допълнителни разпоредби – после.
Колеги, поставям на гласуване: работната група подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.
За – 14, против и въздържали се – няма. (Шум и реплики.)
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А предложението на господин Вангелов ще се подложи ли на гласуване?
ИВА МИТЕВА: То не е подкрепено, като е отхвърлен текстът. То трябва да се отхвърли също.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Отхвърля се основният параграф, а той има друго предложение. Би следвало, според мен, и него да го гласувате. Не че ще го приемете, но чисто практически би следвало да го гласувате и него.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, който е съгласен с неподкрепеното предложение от Комисията, моля да гласува.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 13.
Не се приема.
„Преходни и заключителни разпоредби.“
МАРИЯ КЬОСЕВА: В Допълнителните разпоредби в становището на Светия синод, а и в работната група се договорихме, че ще направим такива предложения, за да няма никакво съмнение, както и в Закона за местните данъци и такси, да се дадат легални дефиниции на понятието „свещенослужители“, „заплата“ или „възнаграждение“, „манастир“, „храм“ или „молитвен дом“. За тях, както в Закона за местните данъци и такси, тук с още по-голямо основание се налага да има дефиниция за тези понятия.
Изрично обръщам внимание на т. 5 – за заплати или възнаграждения, тъй като имаше резерви в изказването на митрополит Йоан за понятието „заплата“, затова сме го фиксирали според устава на съответното вероизповедание дали го приемат за заплата или за възнаграждение – „включва основното месечно възнаграждение с коефициент за прослужено време, социални и здравни осигуровки“, за да стане ясно, че това влиза вътре.
Тоест формално се обръщаме към Вас като народни представители да направите предложението по смисъла на Правилника за приемането на тези четири точки в Допълнителни разпоредби.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не знам как.
Колеги! Те се хванаха за главата, като гледам.
ИВА МИТЕВА: По отношение на понятията за манастир – взимате ли днес решение, че навсякъде в Закона понятията стават храм, манастир? Какво беше другото?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Другото означава да преработим целия доклад от чл. 1 до края.
ИВА МИТЕВА: Навсякъде ги променяме.
Тези понятия, които са дадени тук, са едно към едно понятията от местните данъци и такси. Няма как в два закона да имате идентични текстове.
Моето мнение е, че това е специалният закон и тук трябва да ги има тези понятия, а тогава в Закона за местните данъци трябва да кажем в съответните точки, че това е понятие по смисъла на еди-коя си точка от Закона за вероизповеданията. Това е подходът, за да нямаме дублиращи разпоредби.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Това е въпрос на правна техника. Убедено смятаме, че тези определения трябва да се намират в специалния Закон за вероизповеданията, а е въпрос на правна техника в Закона за местните данъци и такси същите тези определения да бъдат възприети от този закон. В крайна сметка това е специалният закон, а данъчните закони важат за всички данъчни субекти.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Трябва да направим правно-технически редакции в текстовете, които подкрепихте, за да сменим понятията. Освен тях, след това да направим промяна и в целия закон на тези понятия, използвани там, така, както искате да бъде в допълнителната разпоредба, защото не може да имаме понятия, които ги нямаме в Закона. Това значи, че утре…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това значи, че утре не може да влезе Законът.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ние трябва да изброим и за другите вероизповедания какво правим. (Шум и реплики.)
МАРИЯ КЬОСЕВА: Навсякъде има понятието „свещенослужител”. Как в съответното вероизповедание се казва „патриарх”, „мюфтия” или нещо, това се определя според техните устави.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Така е. Няма проблеми със свещенослужител.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Заплати и възнаграждения на свещенослужителите…
ИВА МИТЕВА: В устава да се определени какво включва… Нека препратим към устава. Защо е нужна тази допълнителна разпоредба?
МАРИЯ КЬОСЕВА: Защото ако видите становището на министъра на финансите относно точно тези понятия и по-широките, които използва Законът за вероизповеданията, той е направил точно тези възражения. С по-общите понятия, където няма определения, се включват много повече неща – затова. Тези определения бяха внесени към момента, в 2013 г., но те се възприемаха в Закона за местните данъци и такси, защото народни представители са решили – ето, господин Цонев е тук – той ги е предложил между първо и второ четене, и господин Шопов, за да могат да влязат в Закона за местните данъци и такси. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Просто, трябва да изравним терминологията.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Трябва да изравним терминологията! (Шум и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правим го тук, пишем „допълнителна разпоредба” и…(Шум и реплики.)
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Ясно. Въпросът е, че във всички текстове на Закона някой трябва да обясни какво се е имало предвид, когато е използвано дадено понятие, как се съотнася към тези, които внасяме, за да мога аз да го сменя? Аз това няма как да го направя сама, защото не разбирам… (Шум и реплики.)
МАРИЯ КЬОСЕВА: Сега го правим, сега. (Шум и реплики.)
Вижте, иначе когато се прилага този закон, в момента нямате никаква легална дефиниция за това що е „молитвен дом” и що е „понятие, свързано със закона”. Предлагаме да възприемем коректния подход да има определение, за да не стане така, когато отиде един данъчен ревизор в Рилския манастир, да тълкува кое е манастир и да наложи данъчно облагателен акт за половин милион дали манастирът е хотел, или не е хотел.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Председател, ще дам един пример, ако ми разрешите, да онагледя.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, разбира се.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като няма легални дефиниции, когато народните представители направихме данъчните облекчения, още на следващата година при прилагането дойдоха от Светия Синод и от Мюфтийството и казаха, че кметовете си ги тълкуват кой как си иска. Кметът казва: „Оʼкей, такса смет – храмът не, но за земята около него ти слагам такса смет”. И фактически се заобиколи волята на народните представители. Наложи се на следващата година да правим изменения и допълнения на Закона за местните данъци и такси и да пишем, че и земята се включва към молитвения дом. Тоест нуждата от легална дефиниция и в данъчното законодателство е крещяща, за да няма произволи и да е ясна волята на законодателя.
Това, което предлага доцент Кьосева, е добре да го направим и да го екстраполираме във всички останали … (Шум и реплики.) Точно така. Правили сте го много пъти, ще го направим и сега. Това е специалният закон.
ИВА МИТЕВА: Точно така. Въпросът е за останалите две понятия „свещенослужители” и „заплати” или „възнаграждения”. А „служители на религиозни институции“ – другото понятие, което се използва, необходимо ли е определение? (Шум и реплики.) Да, де, ама на свещенослужители давате, а пък на другите не давате понятие какво е.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Моля Ви се, Моля Ви се! В Закона за вероизповеданията с внесените предложения се посочва, че се отнася освен за свещенослужители, и за служител във вероизповедание. Поради тази причина – това е волята на законодателя – ако имат, в рамките на тези средства, да се дадат възнаграждения и за служителите на вероизповеданията.
ИВА МИТЕВА: Не, не, аз говоря за понятието – какво значи „служител на религиозна институция”, тъй като Вие давате понятие какво е „служител”… (Шум и реплики.) Тоест той няма нужда да се определя.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Той няма нужда да се определя. То и досега не се е определяло. (Шум и реплики.) Дадени са текстовете, дадени са. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Тези текстове Вие ги изчетохте, нали така, доцент Кьосева?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Подкрепяме ги и ние.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Гласуваме.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети, доцент Кьосева. (Шум и реплики: А кой ще припознае това предложение, кой депутат?)
Васко, освен ти да припознаеш всички текстове?
ВАСИЛ АНТОНОВ: Ще ги припозная, да. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: гласувахме § 32. Отхвърлихме ли го?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Отхвърлихме го и го гласувахме. Трябва да се прегласува и да се направят предложенията. Не знам кой го припозна. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Васил Антонов го припозна.
И тези текстове в § 32 ли трябва да бъдат?
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Да.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре.
Колеги, прегласуваме § 32, защото ние го отхвърлихме, с тази редакция, която прочетохме и която гласувахме, да бъде включена в § 32.
Моля, гласуваме.
За – 14, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ § 33 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да бъде отхвърлен.
Има ли други становища? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ: в § 34 думите „3 месеца“ се заменят с „6 месеца“ – за предоставянето на списъците за регистрацията.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 15.
„§ 15. В срок от 6 месеца от влизането в сила на този закон вероизповеданията представят списъка по чл. 12, ал. 2 на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет.“
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 35 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ § 36 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението. (Шум и реплики.)
Има грешка в доклада.
Работната група предлага следната редакция на § 36, който става § 16:
„§16. (1). Висшите духовни училища по чл. 33, ал. 7 се регистрират по Закона за висшето образование в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет осъществява контрол на учебното съдържание и заверява издаваните от духовните висши училища дипломи до извършване на регистрация по ал. 1.“
Който е съгласен с така предложената редакция на § 36, който става § 16, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма. (Шум и реплики.)
По § 36 това, което предлагат господата Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – да отпадне, не се приема и няма смисъл да го гласуваме, защото ние приехме текста на Комисията за § 16.
Има предложение от народния представител Николай Тишев § 37 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ: § 37 да отпадне. (Шум и реплики.)
Работната група не го подкрепя.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 17. (Шум и реплики.)
Можем да предложим предложенията на народния представител Николай Тишев и народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ да бъдат подкрепени по принцип.
Работната група предлага следната редакция на § 37, който става § 17.
„Държавната субсидия за 2019 г. на вероизповеданията по чл. 28, ал. 2, т. 2 се определя в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице и в общ размер до 15 млн. лв., като се предоставя пропорционално за периода от първо число на месеца след влизането в сила на този закон, до края на 2019 г. Необходимите средства за 2019 г. по чл. 28, ал. 2, т. 2 и ал. 3 са за сметка на утвърдените разходи с чл. 6, ал. 4, редове № 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2019 г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.“
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Тук има грешка. Трябва да е не „до”, а „минимум 15 милиона”, както е … (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев, тъй като бюджетът е приет…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Грешката е вярна. Има грешка.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това става само за 2019 г., защото бюджетът е приет, колеги. Ще направим всичко възможно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Чуйте, чуйте, малко шега в края не може ли? Недейте да гледате така сериозно. (Шум и реплики.)
Становището на Министерство на финансите, което дадоха в последният вариант, беше, че те са против да е минимум 15 милиона, а да е до 15, обаче волята на премиера, изразена пред Светия Синод, беше да бъде над 15. Ние, като народни представители, още преди това имахме такава нагласа и в тази връзка това е преписано директно от становището на Министерство на финансите. Затова казах, че грешката е вярна, защото това е становището на Министерство на финансите, но становището на народното представителство е друго, и то вече е прието в текста на чл. 28, и затова тук трябва да бъде: „10 лв. за едно самоопределило се лице и в общ размер, не по малко от 15 милиона, по ал….“ да се цитира от чл. 28 съответната алинея.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Цонев, просто трябва да отпадне „и в общ размер до 15 млн. лв.“. На друго място се пише размерът, тази фраза тук трябва да отпадне.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не може и ще Ви кажа защо. Защото в Закона за бюджета няма да има никакво основание общият размер да бъде посочен, това са бюджетни техники. Няма как да стане. Трябва да посочим текста, който сме приели като методика за определяне, а текстът е „чл. 28, ал. 2, т. 2“. (Шум и реплики.) Там казваме, че, „общият размер трябва да бъде съобразен с чл. 28, ал. 3“, общият размер е това. И тук е казано, че субсидията не може да бъде по-малко от 15 млн. лв. (Реплики.)
На другото си пишеше 10 лв.
Хипотезата на ал. 3 се отнася само за едното вероизповедание, само за вероизповеданието, което, съгласно критерия по ал. 2, т. 2, тоест надвишава 1 на сто от самоопределилите се…(Реплика.)
А за другата – по 10 лв. и повече нищо друго. Разбирате ли, това е! Алинея 3 включва хипотезата, при която броят на заявилите се е голям и не може да се изплати цялата субсидия. Казва се „ако субсидията е по-малко от по 10 лв., не може да бъде от 15 млн. лв.“. (Реплики.)
Това казвам, точно това правя в момента. Да го запишем, да променим този текст. (Реплики.) Казвам да променим този текст, като „Държавната субсидия за 2019 г. на вероизповеданията по чл. 28, ал. 2, т. 2 се определя в размер на 10 лв.“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев, разбрах Ви.
Аз предлагам да го гласуваме така, както е предложението на Светия Синод, както и Вие предлагате, а след това, утре ще направим, естествено, запитване до Финансите и ако наистина няма тази възможност в бюджета, тогава ще може в зала, това е редакционна поправка, да върнем предишния вариант. Съгласни ли сте така?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз съм съгласен, но не трябва да оставим граница „до“, в никакъв случай! Защото, ако няма възможност Министерство на финансите да даде повече от 15 милиона, ще даде 15 милиона и една стотинка, но няма да е под 15 милиона. Разбирате ли? Ако приемем до 15 милиона…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбирам, но това казвам, че след това целият този диспут може да се проведе и в зала. Съгласни ли сте?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз също съм „за“ това нещо, ама не е толкова фатално, че ще променим точно това: да не е „до“, а да е „не по-малко“, няма никакъв проблем да го променим. Кое е фатално? (Шум и реплики.) Не ме чувате какво говоря. Много е различно.
ИВА МИТЕВА: Но то пък Финансите ще го даде.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ваше Високопреосвещенство, чуйте ме добре. Аз казах, че ще гласуваме сега, да гласуваме „не по-малко от 15 милиона“, но вместо да водим тук дебати и спорове, ако се окаже случайно, че Министерството на финансите и правителството възрази, тогава ние евентуално ще имаме време утре при разискванията в залата и това да се промени, това вече е редакционна поправка. Затова Ви казвам, че залата ще реши. То по принцип тук много неща, които ние сме ги решили, не значи, че са решени в зала, това искам да кажа. (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Председател, да уточним. Съгласен съм, че ще направим коректната редакция утре. Ако не уточним, че става въпрос за хипотезата само на едно вероизповедание, там попадат всички вероизповедания. Моля Ви, дайте две минути да се изслушаме, не е толкова сложно, ще го направим коректно, а утре, ако има нужда, пак ще направим промяна. Тук става въпрос за следното: над 15 милиона е само хипотезата на чл. 28, ал. 3, където е казано…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз го казах.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не сме го казали – минимум над 15 милиона. Както е даден текстът, господин Председател, държавната субсидия…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не по-малко.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ама важи за всички, а като кажем, че „в общ размер не по-малко от 15 милиона относно чл. 28, ал. 3“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, съгласен съм.
РЕПЛИКА: Това е много важно.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разбрах Ви.
Добре, това, което господин Цонев прочете, мисля, че всички го разбрахте. Вие нали знаете как да промените това?
ИВА МИТЕВА: Да попитам. Тъй като Вие приехте чл. 28, алинеи 2 и 3, те ще влязат в сила веднага, тоест ние не ги отлагаме. В този текст отзад, тогава какво казваме различно, освен че преповтаряме пак същия текст? Този текст в момента идва да каже, че дава ограничение до 15 милиона, тоест той е само за 2019 г., казва, че все едно се дерогира чл. 28, ал. 2 и 3. Това е бил смисълът на текста.
Сега обаче Вие като го приемате по другия ред, тогава няма смисъл вече, по-скоро трябва да кажем само може би второто изречение – откъде ще дойдат разходите, тъй като бюджетът за догодина вече е приет и трябва да кажем как ще се извършат необходимите средства.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правим това, което ти изглежда правно, коректно, не финансово коректно. Тук ми се довери на мен. Текст изричен, разпоредба трябва да има, защото иначе Министерството на финансите има проблем с бюджета. Така че правно коректният текст, тук го остави. Повтаряме и казваме точно и ясно, този текст. Министерството на финансите ще стъпи на § 17 да отпусне субсидията, а не на чл. 28, повярвайте. (Реплики.)
Той ще стъпи на 28 по отношение на хипотезата на ал. 2, т. 1, а на хипотезата на ал. 2, т. 2 и ал. 3 ще стъпи на ето този текст.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Проблемът е в писмото на господин финансовия министър, който изрично предупреждава, че тези суми не са предвидени в момента в Закона за държавния бюджет и поради тази причина се предлага в „Преходни разпоредби“. Така че такъв текст трябва да има.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Още едно изречение да поясня, за да стане ясно. В Закона за държавния бюджет, който вече е приет, няма предвидени такива суми. Има ги обаче предвидени в резерва на централното правителство. За да се извърши трансферът с постановление на Министерския съвет от централния републикански бюджет към вероизповеданията, им трябва този текст. Разбрахте ли ме сега? (Реплика.) Трябва им целия текст.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев, повторете пак това, което трябва да бъде записано.
РЕПЛИКА: Кой го припознава и кой го предлага?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Държавната субсидия за 2019 г. по чл. 28, ал. 2, т. 2 в размер на 10 лв. Общият размер на държавната субсидия по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малко от 15 милиона, като се предоставя пропорционално…“
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Нали споменахте член…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, чл. 28, ал. 3, точно това казах. И нататък върви текстът, както си е. (Реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това предложение се припознава от господин Васил Антонов.
Параграф 37.
Предложение от Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ: „Създава се нов § 37 със следното съдържание:
„§ 37. В Закона за държавния бюджет за всяка година се изписват и бенефициентите на субсидията по чл. 28, ал. 2, т. 2“.
Работната група не подкрепя предложението.
Има вариант първи и вариант втори.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ – „В § 38, във Вариант I:
а) т. 1 да отпадне;
б) т. 3 да отпадне;
2. Вариант II се отхвърля“.
Работната група подкрепя предложението по т. 1 и по принцип по т. 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II и предлага следната редакция на § 38, който става § 18:
„§ 18. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. …), думите „от съответното вероизповедание“ се заличават“.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II и предлага следната редакция, която Ви прочетох – § 38, който става § 18.
Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Колеги, връщаме се на § 37, който става § 17. Доста дебат имаше по този текст. Прочетохме го с предложението на господин Цонев.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 17 – както го прочетохме с тези предложения, които са припознати от Васил Антонов.
Моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Имаше предложение за нов § 37, където работната група не подкрепя предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Има ли изказвания по този въпрос?
Който е съгласен да отпадне предложения нов § 37, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Колеги, гласувахме § 38, който стана § 18.
Параграф 39 е относно Закона за професионалното образование и обучение.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 39 ал. 11 се изменя така:
„(11) Духовните училища по чл. 9, ал. 1, т. 3 се финансират при условията и по реда на чл. 28, ал. 18 – 20 от този закон.“
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 19.
Има ли желаещи за дебат? Не.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 40 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ: „§ 40 да отпадне“.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 40 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен буди недоумение желанието да отпадне параграф, чиято единствената тежест, която вменява на вероизповеданията, е пред техните сгради или в техните сгради да има българския трибагреник. Кому пречи това? А какво пречи заедно с училищата и всички останали институции да бъде изброен? Разбирам, че мюсюлманите се притесняват от тази работа. (Реплики.) Ами като не се притесняват, дайте да подкрепим този текст, това е абсурдно.
РЕПЛИКА: То и в момента си го има.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да го има, това е чест, мисля, за всяко вероизповедание – българското знаме да бъде вътре. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Няма никакъв проблем.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Като няма проблем, подкрепете този текст, става дума пред храма, пред сградата на вероизповеданието или вътре да има българския трикольор. Какво лошо има? Говорим за сградата. (Реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На всички вероизповедания, не става дума знамето да се вкара само… Ако има съгласие… (Реплики.)
ГРЕТА ГАНЕВА: Моля да вземете предвид, че съгласно Конституцията на България Църквата е отделена от държавата. По принцип не очаквам никой от нас да има против да сложи символ на държавата в мястото, където работи, мястото, където служи, и така нататък. Става дума обаче за една отделеност и не съм сигурна дали този символ на държавата има място върху молитвен дом или пред молитвен дом. (Реплики.) Става дума за отделени институции по Конституция, за коректност.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Аз Ви разбирам, обаче… (Реплики.)
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Български вероизповедания!
ГРЕТА ГАНЕВА: Нищо повече.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Един момент, нека да не вземаме думата така!
Аз пък го разглеждам и по друг начин. Българският трибагреник би трябвало да съществува навсякъде, защото това е част от възпитанието на подрастващото поколение. Нали искаме подрастващото поколение да бъде възпитавано и подкрепяно и във вероизповеданието? Има ли други мнения?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искаме това за подрастващото поколение, най-доброто е да въведем вероучението във всички…
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това е отделен въпрос. (Реплики.) Вносителят, аз не съм вносител на Законопроекта. Това е § 40.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А в сградата на мюфтийството винаги, когато ме поканите, ще дойда на кафе, нямам никакви притеснения.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „... Сградите, ..., или пред тях“ – става дума за националното знаме. (Реплики.)
Трябва да Ви кажа, че на много черкви се веят знамена.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Чакайте сега, Вие за административните ли сте съгласни, или за…?
ХАСАН ХАСАНОВ: Ние сме съгласни за всички сгради, няма някакъв проблем. Мюсюлманите в България не по-малко са патриоти от етническите българи, така че… (Реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, първо ще подложа на гласуване предложението § 40 да отпадне.
Моля, гласувайте.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Подлагам на гласуване § 40 с текста, предложен от вносителя, чета:
„§ 40. В чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (обн., ДВ, бр. ...), се създава т. 4:
4. в сградите на вероизповеданията или пред тях“.
Да бъдат по този Закон, който третира именно националното знаме и държавния печат.
Моля, гласувайте… (Реплики.) За сградите на вероизповеданията говорим.
Текст предложи и господин Антонов: „В сградите на вероизповеданията и храмовете.“ (Реплики.)
РЕПЛИКА: „Сградите“ е по-обобщаващо.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, оставяме текста така, както е предложен.
По § 41…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Според мен систематичното му място е след § 17, ама това няма никакво значение. Референтите ще му определят систематичното място.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, ще го прочета:
Предложение за „Преходни и заключителни разпоредби“. Предварително казвам, че това е политическо решение.
„(1) Регистрираните по този закон вероизповедания се освобождават еднократно от плащане на неплатените до влизането в сила на този закон – до конкретната дата, например до 31 декември 2018 г. – публични вземания по реда на чл. 162, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, включващ и главници, лихви и разноски по тях.
(2) Освобождаването от плащане на неплатени публични вземания по ал. 1 се извършва по писмено искане на лицето по образец, утвърден от министъра на финансите. Искането се подава от лицето по ал. 1 пред компетентен орган, установил съответното публично вземане в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Актовете за еднократно освобождаване се издават от съответния компетентен орган.
(4) Актовете по ал. 3 могат да се оспорват по административен и съдебен ред по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс.
(5) В 7-дневен срок от влизането в сила на акта по ал. 3 неплатените публични задължения се отписват.
(6) За неуредените в този Закон случаи се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс.“
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Само да поясня, господин Председател, преди да почнат дебатите, ако има такива, че това предложение е изготвено от Министерството на финансите по разпореждане на финансовия министър. Става въпрос за данъчна амнистия на всички вероизповедания за техните просрочени неплатени публични задължения към 31 декември, да кажем, или към някаква друга дата, която избере Комисията и народните представители. Доколкото въпросът е фискален, той е чисто фискален, по принцип не подлежи на съгласуване и обсъждане с вероизповеданията. Ако някое от тях не иска да ползва тази преференция, там изрично е записано от експертите на Министерството на финансите, че който иска да ползва данъчната амнистия, трябва да предприеме активни действия, тоест тя не е пасивна, трябва да подаде съответното искане и така нататък. Пояснявам това, защото въпросът е фискален и той е решен от министъра на финансите. Това е във връзка с Вашата бележка, че има политическо решение по въпроса и във връзка с дебатите, че въпросът е чисто фискален, не касае религиозни права, религиозни задължения и по никакъв начин не накърнява правата на религиозните общности. Ако искат, ползват тази данъчна амнистия, ако не искат, не я ползват – тяхна воля. А иначе въпросът е чисто фискален. Благодаря.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Веселинов има думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, ето затова в Правилника на Народното събрание пише, че предложителят трябва да мотивира своите предложения. Аз бих искал да знам кои вероизповедания колко дължат на бюджета и с този щедър жест, който всъщност разбрах, че е политическо решение, не разбрах на коя политическа сила, кой какво получава, тоест какво ще си спестите да плати на фиска! Така че моля да бъде изнесена тази информация, за да могат народните представители да си формират мнението.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Въпросът е принципен и ние няма да подкрепим това предложение. Не е възпитателно и не е в полза на фискалната политика.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Други мнения? Има ли други изказвания? Няма.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А има ли информация, която да ни го обяснява?
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: На мен лично не са ми я давали, казах, че… (Реплики.) Но пак Ви казвам, това се гласува в залата.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Става дума и за друго нещо, което е много сериозно. Когато българският съд е обявил дадени публични вземания със съдебно решение, каква амнистия ще може да наложи фискът и министърът на финансите? Аз зная конкретен случай с мюсюлманското вероизповедание и неговите публични задължения, влезли със съдебно решение в правния мир, и публичен изпълнител си събира средствата, които трябва да влязат във фиска.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: След като се дава амнистия, тя засяга всичко.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Тоест, значи противоречим и на съдебните решения? Май?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Май да.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Е, това е много грубо нарушение.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Със задна дата ли е това?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Става въпрос за публичните задължения.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Влезли в сила! Ако ревизионни актове се налагат за в бъдеще, иди дойди, ама за нещо, влязло в сила с решение, което е задължително…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не съм юрист, не мога да Ви кажа.
НИКОЛАЙ ПАНКОВ: Е, аз мога да Ви кажа!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз не мога да Ви кажа.
МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ: Ние, представителите на Светия синод, можем да коментираме неща, които са гледани в Светия синод. Такова предложение за амнистия при нас нямаше, първо.
Второ, ние почти нямаме никакви дългове, Българската православна църква. Това мога да кажа. Повече по този въпрос нямам право, защото нямам пълномощия от Светия синод, тъй като това не беше в предложените от Синода текстове и не е гледано.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: То е и извън обхвата на Законопроекта, ако трябва да сме коректни, и ако се върнем в началото на разговора ни.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: След като е предложено, съм длъжен да го поставя на гласуване.
Моля, гласувайте. (Реплики.) Аз го внасям, защото казах, че е политическо решение. Това вероятно ще се реши в залата.
За – 5, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението не се приема.
Стигнахме до § 41.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ: § 41 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз доколкото разбирам, работната група не подкрепя предложението на вносителя, а подкрепя предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ. Разбирам защо го прави господин Карадайъ – защото тяхната партия, ДПС, системно се възползва и политизира вероизповеданието.
Нашата цел е да осъществим конституционната норма, че вероизповеданието не трябва да се политизира и нашите мерки са в тази посока. Не можем да допуснем смесването на партии и религиозни институции.
Смятам, че ако сме зрели законодатели, веднъж завинаги ще прекратим тази порочна практика, която, за съжаление, е характерна само за постдемократична България. Апелирам към народните представители веднъж завинаги да се разделят вероизповеданията от политическите партии и да се подкрепят предложения, които правим в тази посока.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Възразявам за нападките срещу моята партия. Ние сме партия, която спазва Конституцията, а там това е забранено. Не сме го правили и няма и да го правим. Основанието тук да го няма е защото ги има в Конституцията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Други изказвания? Да.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Основанието да го има тук е това, че нормите в Конституцията се развиват и се разписват в законите, и това е абсолютно нормално.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са развити и разписани в Закона за политическите партии.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Да.
МАРИЯ КЬОСЕВА: В действащия чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията пише, че религиозните институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Това е действащ текст на Закона за вероизповеданията.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, знам.
Който е съгласен § 41 да отпадне, моля да гласува.
За – 5, против – 1, въздържали се – 3. (Шум и реплики.)
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Председател, моля Ви, повторете гласуването. Стана някакво объркване.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Моля да повторим гласуването.
За – 5, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се предложението – § 41 отпада.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Сега гласувахме § 41 от Закона, после следва § 42.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, колеги, още малко остана и Ви моля за внимание.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайь – § 42 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен.
Има ли изказвания по § 42? Не виждам.
Който е съгласен § 42 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – ...
Колеги, предлагам да повторим гласуването, защото изглежда, че в последния момент няма да имаме кворум. (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (говори на изключен микрофон): Тези текстове не са измислени от господин Цветанов и господин Карадайъ. Това са текстове на работната група.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Господин Цонев, нали казах, че работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 42 да бъде отхвърлен.
Който е съгласен § 42 да бъде отхвърлен, моля да гласува.
За – 8, против и въздържали се – няма .
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайь за нов параграф – няма номер, ще бъде номериран, ако се приеме.
„§. … В § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „иска“ се заменя със „заявление“.
2. В ал. 3 след думата „решение“ се добавя „по реда на чл. 530 и сл. ГПК, като в този случай разпоредбите на чл. 531, ал. 2, чл. 534 и чл. 535 ГПК не се прилагат“, се създава ново изречение: „Решението по предходното изречение се вписва в регистъра по чл. 18.“
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов параграф със следното съдържание:
„§. … Производствата по § 4, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията, които до влизането в сила на ЗИД на Закона за вероизповеданията не са приключили с постановяването на решението от Софийския градски съд, се прекратяват и се разглеждат от този съд по охранителен ред, като исковата молба, по която са образувани, има значението на заявление по смисъла на § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията. Останалите производства се довършват по досегашния ред.“
Работната група не подкрепя предложението.
Предлагам да гласуваме тези две предложения, които не се подкрепят от работната група. (Реплики.)
За – няма, против – няма, въздържали се – 10.
Не се приемат.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов параграф със следното съдържание:
„§. ... В Закона за устройството на територията (обн., ДВ, бр. …) се създава ал. 14:
„(14) Разрешения за строеж на обредни, молитвени или богослужебни домове за публични, религиозни обреди и служби се издават само на възложител – вероизповедание или негово местно поделение по смисъла на Закона за вероизповеданията.“
ПАВЕЛ ШОПОВ (говори на изключени микрофони): Това е много важно да го уточним.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Имаме малка редакция.
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Да изравним терминологията, която вече възприехме: „Разрешения за строеж – и да добавим „издаване при одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива се издават за манастири, храмове и молитвени домове“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Извинете, какво допълнихте?
РАДОМИР ЧОЛАКОВ: Вместо думите „обредни, молитвени или богослужебни“, да изравним терминологията и да кажем „манастири, храмове и молитвени домове“ – терминологията, която възприехме в Закона. Също така да добавим „и тези разрешения за строеж, включително и тези, издавани при одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива“.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, Вашето предложение създава нов параграф.
„§. … . Разрешения за строеж, включително и тези, издавани при одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, се издават за манастири, храмове и молитвени домове, предназначени за богослужебна дейност, само по възложител - вероизповедание или негово местно поделение по смисъла на Закона за вероизповеданията.“
Съгласни ли сте с този текст, колеги?
Заповядайте.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Смятам, че отпада възможността държавата да получава разрешение да строи. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, моля за внимание.
Прочетох Ви предложението на Българската православна църква.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Трябва да се създаде нов параграф.
РОСИЦА БАШЛИЕВА: Трябва да направим препратка с ал. 4, че данъците се предоставят само на вписаните в регистъра.
МАРИЯ КЬОСЕВА: Може би да има едно генерално гласуване – там, където има някакво несъответствие или пропуснато, референтите да го оправят.
ПРЕДС. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, моля да гласуваме този параграф да го препратим към Закона за местните данъци и такси.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Приключихме по т. 1.

По точка втора:
РАЗНИ.
Има ли някой да каже нещо? Няма.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички и на работната група за съвестната работа и за отделеното време.
Приятна вечер и весели Коледни празници – най-светлите!

(Закрито в 19,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Велчев